20.6.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 209/1 |
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
Насоки относно оповестяването на нефинансова информация: Допълнение относно оповестяването на свързана с климата информация
(2019/C 209/01)
Важна бележка Настоящото съобщение е изготвено по силата на член 2 от Директива 2014/95/ЕС на Европейския паррамент и на Съвета (1) с цел да се съдейства на заинтересованите дружества да оповестяват нефинансова информация по подходящ, полезен, съгласуван и по-съпоставим начин. С него се допълват Насоките относно оповестяването на нефинансова информация, приети от Комисията през 2017 г. (C(2017)4234 final). Със съобщението се предоставят незадължителни насоки и не се създават нови правни задължения. Доколкото с настоящото съобщение може да бъде тълкувана Директива 2014/95/ЕС, позицията на Комисията не засяга тълкуванията на тази директива, които може да издаде Съдът на Европейския съюз. Дружествата, които използват настоящите насоки, могат също така да се позовават на международни, съюзни или национални уредби. Настоящото съобщение не представлява технически стандарт и нито лицата, изготвящи нефинансова декларация, нито която и да е страна, независимо дали действа от името на такова лице или не, не могат да твърдят, че нефинансовите декларации са в съответствие с настоящия документ. |
Съдържание
1. |
Въведение | 2 |
1.1. |
Защо са необходими нови насоки за оповестяването на информация във връзка с климата? | 2 |
1.2. |
Ползи за дружествата, оповестяващи информация | 3 |
2. |
Как да се използват настоящите насоки | 3 |
2.1. |
Общи положения | 3 |
2.2. |
Същественост | 4 |
2.3. |
Свързани с климата рискове, зависимости и възможности | 5 |
2.4. |
Структура на предложената за оповестяване информация | 8 |
2.5. |
Съответствие с признати рамки и стандарти за оповестяване | 8 |
3. |
Данни, чието оповестяване се препоръчва, и допълнителни напътствия | 8 |
3.1. |
Бизнес модел | 8 |
3.2. |
Политики и процеси за надлежна проверка | 9 |
3.3. |
Резултати | 10 |
3.4. |
Основни рискове и тяхното управление | 11 |
3.5. |
Ключови показатели за резултата от дейността | 12 |
Приложение I: |
Допълнителни насоки за банките и застрахователните дружества | 21 |
Приложениe II: |
Съпоставка на изискванията на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация и на данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD | 29 |
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Защо са необходими нови насоки за оповестяването на информация във връзка с климата?
Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г., целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации и Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (октомври 2018 г.) призовават за ускорени и решителни действия за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) и за създаването на нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика. ЕС е договорил амбициозни цели за 2030 г. по отношение на намаляването на емисиите на ПГ, възобновяемата енергия и енергийната ефективност (2) и е одобрил правила относно емисиите на ПГ от земеползването, както и цели относно емисиите от леки и лекотоварни автомобили. През 2018 г. Комисията публикува своята стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. (3).
Дружествата и финансовите институции играят решаваща роля при прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика. На първо място, вече са необходими допълнителни годишни инвестиции в размер на 180 милиарда евро, за да бъдат изпълнени свързаните с климата и енергетиката цели на ЕС за 2030 г., и ще бъдат необходими допълнителни средства за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Много от тези инвестиции представляват значителни възможности за стопанска дейност и голяма част от финансирането ще трябва да дойде от частен капитал. На второ място, дружествата и финансовите институции трябва да разбират по-добре и да подхождат по-успешно към рисковете от отрицателното въздействие върху климата, произтичащи от тяхната стопанска дейност, както и рисковете, които изменението на климата представлява за тяхната стопанска дейност. Бедствия, свързани с метеорологичните условия, причиниха рекордни икономически щети в размер на 283 милиарда евро през 2017 г. и до 2100 г. биха могли да засегнат до две трети от населението на Европа, в сравнение с 5 % в наши дни. По-доброто оповестяване от страна на дружествата на свързана с климата информация може да допринесе за прилагането на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г., в която се отправя призив към правителствата да оценяват, регистрират, споделят и отчитат публично загубите от бедствия.
През март 2018 г. Комисията публикува Плана за действие за финансиране за устойчив растеж с цел пренасочване на капиталовите потоци към инвестиции, свързани с устойчивото развитие, управление на финансовите рискове, произтичащи от изменението на климата и други екологични и социални проблеми, и насърчаване на прозрачността и дългосрочната ориентираност във финансовата и икономическата дейност (4). Публикуването на нови насоки относно оповестяването от страна на дружествата на свързана с климата информация е част от плана за действие.
Редица други действия от плана за действие зависят в известна степен от това дружествата да оповестяват подходяща свързана с устойчивостта информация. Това включва например предложенията за регламенти за създаване на рамка (таксономия) за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие (5), относно оповестяванията в областта на устойчивостта на институционалните инвеститори и лицата, управляващи активи (6), както и относно референтните показатели, свързани с въглеродните емисии (7).
Без достатъчна, надеждна и съпоставима свързана с устойчивостта информация от дружествата, в които е инвестирано, финансовият сектор не може ефикасно да насочва капитала към инвестиции, водещи до намирането на решения на кризите пред устойчивостта, пред които сме изправени, и не може ефективно да идентифицира и управлява рисковете за инвестициите, които ще възникват в следствие на тези кризи.
Оповестяването на корпоративна свързана с климата информация се подобри през последните години. Въпреки това все още съществуват съществени празнини и има спешна необходимост от по-нататъшно подобряване на количеството, качеството и съпоставимостта на оповестяваната информация, за да се отговори на потребностите на инвеститорите и другите заинтересовани страни.
През юни 2017 г. Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата (TCFD), създадена от Съвета за финансова стабилност на Г-20, публикува препоръки, за да насърчи финансовите институции и нефинансовите дружества да оповестяват информация относно свързани с климата рискове и възможности (8). Препоръките на TCFD са широко признати като авторитетно ръководство относно оповестяването на съществена от финансова гледна точка свързана с климата информация и Комисията насърчава дружествата да ги прилагат. Редица правителства и финансови регулаторни органи по света са изразили подкрепа за препоръките и ги включват в своите собствени насоки и рамки на политиката. Някои от примерите са Австралия, Канада, Хонконг, Япония, Сингапур и Южна Африка, както и някои държави — членки на ЕС.
В настоящите допълнителни насоки са включени препоръките на TCFD и са предоставени указания за дружествата, които са в съответствие с Директивата относно оповестяването на нефинансова информация и препоръките на TCFD.
Техническата експертна група по финансирането за устойчиво развитие, сформирана от Комисията през юни 2018 г., предостави препоръки относно оповестяването на свързана с климата информация, които са използвани като основа за настоящите насоки. Настоящите насоки вземат предвид отзивите на от заинтересованите страни относно препоръките на техническата експертна група по финансирането за устойчиво развитие, както и резултатите от целева онлайн консултация, проведена от службите на Европейската комисия през периода февруари — март 2019 г. (9).
1.2. Ползи за дружествата, оповестяващи информация
Подобряването на оповестяването на свързана с климата информация може да носи ползи за самите дружества, оповестяващи информация, като например:
— |
по-добри осведоменост и разбиране за свързаните с климата рискове и възможности в рамките на дружеството, по-добро управление на риска и по-информирано вземане на решения и стратегическо планиране; |
— |
по-разнообразна база от инвеститори и потенциално по-ниски разходи за капитал в резултат например на включването в активно управлявани инвестиционни портфейли и фокусирани върху устойчивостта индекси, както и на подобрен кредитен рейтинг за целите на емитиране на облигации и по-добри оценки на кредитоспособността за целите на банкови заеми; |
— |
по-конструктивен диалог със заинтересованите страни, по-специално инвеститори и акционери; |
— |
по-добри корпоративна репутация и поддържане на социалния лиценз (т.е. положителни възприятия на обществеността). |
2. КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ
2.1. Общи положения
Дружествата следва да тълкуват настоящите допълнителни насоки заедно със съответното национално законодателство, транспониращо Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (2014/95/ЕС) („ДОНИ“), и при необходимост — заедно с текста на самата директива.
Те следва също така да вземат предвид Незадължителните насоки относно оповестяването на нефинансова информация, публикувани от Комисията през юни 2017 г. (10), в които се съдържат шест основни принципа за добро оповестяване на нефинансова информация, а именно че оповестяваната информация следва да бъде: 1) съществена; 2) обективна, балансирана и разбираема; 3) цялостна, но кратка; 4) стратегическа и ориентирана към бъдещето (11); 5) ориентирана към заинтересованите страни; и 6) последователна и съгласувана. Всички тези принципи и останалите раздели от незадължителните насоки се прилагат както е уместно към настоящите допълнителни насоки.
Дружествата се насърчават също така да четат препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата (TCFD) и, ако е уместно, допълнителните насоки за финансовия сектор и за дружествата, осъществяващи дейност в секторите на енергетиката, транспорта, производството на материали и строителството, селското стопанство, храните и горските продукти (12).
Както общите насоки, публикувани през 2017 г., настоящите допълнителни насоки относно оповестяването на свързана с климата информация са незадължителни. Дружествата могат да изберат алтернативни подходи за оповестяване на свързана с климата информация, при условие че те отговарят на правните изисквания.
В настоящите насоки се признава, че съдържанието на оповестяваната свързана с климата информация може да се различава при различните дружества в зависимост от редица фактори, включително сектора на дейност, географското местоположение и естеството и мащаба на свързаните с климата рискове и възможности.
Методологиите и най-добрите практики в областта на оповестяването на свързана с климата информация се развиват бързо. Поради това в насоките се признава, че е необходим гъвкав подход. На дружествата и други организации енергично се препоръчва да продължат да въвеждат иновации и допълнително да подобряват оповестяването на свързана с климата информация, като не се ограничават с препоръките в настоящите насоки. Дружествата следва също така да гарантират, че техният подход към оповестяването на свързана с климата информация се актуализира редовно в съответствие с най-новите научни доказателства.
Настоящите насоки нямат за цел да насърчават самостоятелното оповестяване на свързана с климата информация. На дружествата се препоръчва, когато е уместно, да интегрират свързаната с климата информация с друга финансова и нефинансова информация в своите доклади.
Мястото по подразбиране за нефинансовата декларация съгласно Директивата относно оповестяването на нефинансова информация е в доклада за дейността на дружеството, въпреки че много държави членки са избрали възможността да позволят на дружествата да публикуват нефинансовата си декларация в отделен доклад. TCFD предлага данните, чието оповестяване препоръчва, да бъдат включвани в основните „годишните финансови досиета“ на дружеството (13).
Дружествата следва във всички случаи да гарантират, че свързаната с климата информация е лесно достъпна за предвидените ползватели. Ако дружествата използват кръстосани препратки към други доклади или документи, това трябва да се прави по лесен и удобен за ползвателя начин, например като се прилага практическото правило за „външна препратка чрез най-много едно щракване с мишката“.
Настоящите насоки са предназначени за използване от дружества, които попадат в обхвата на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (14). Те обаче могат да бъдат полезни и за други дружества, които желаят да оповестяват свързана с климата информация.
2.2. Същественост
В съответствие с Директивата относно оповестяването на нефинансова информация от дружеството се изисква да оповестява информация в степен, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност, отнасяща се до екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с подкупите и корупцията (15). Може да се счита, че свързаната с климата информация попада в категорията на екологичните въпроси.
Както е посочено в Незадължителните насоки относно оповестяването на нефинансова информация на Комисията от 2017 г., с формулировката относно „въздействието на дейността [на предприятието]“ се въвежда нов елемент, който трябва да се взема предвид при преценката на съществения характер на нефинансовата информация. На практика в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация перспективата по отношение на съществеността е двустранна:
— |
Посочването на „развитието, резултатите [и] състоянието“ на дружеството означава финансова същественост в широкия смисъл на въздействие върху стойността на дружеството. Свързана с климата информация следва да бъде оповестявана, ако това е необходимо за разбирането на развитието, резултатите и състоянието на дружеството. Обикновено тази перспектива е от най-голям интерес за инвеститорите. |
— |
Посочването на „въздействието на дейността [на предприятието]“ означава същественост по отношение на екологичните и социалните въпроси. Свързана с климата информация следва да бъде оповестявана, ако това е необходимо за разбирането на външните въздействия на дружеството. Обикновено тази перспектива е от най-голям интерес за гражданите, потребителите, служителите, бизнес партньорите, общностите и организациите на гражданското общество. Въпреки това все повече инвеститори също трябва да са информирани за въздействието върху климата на дружествата, в които е инвестирано, за да разбират и измерват по-добре въздействието върху климата на своите инвестиционни портфейли. |
Дружествата трябва да обмислят използването на предложената за оповестяване информация в настоящите насоки, ако преценят, че климатът представлява съществен въпрос от една от тези две перспективи.
Тези две перспективи по отношение на риска вече се припокриват в някои случаи и вероятността да се припокриват в бъдеще нараства. Тъй като пазарите и публичните политики се развиват в отговор на изменението на климата, положителните и/или отрицателните въздействия на дружествата върху климата във все по-голяма степен ще се превръщат във възможности и/или рискове за стопанската дейност, които са съществени от финансова гледна точка.
Перспективата по отношение на съществеността на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация обхваща съществеността както от финансова, така и от екологична и социална гледна точка, докато перспективата на TCFD (Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата) обхваща само съществеността от финансова гледна точка.
Фигура 1
Двустранната перспектива по отношение на съществеността на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация в контекста на оповестяването на свързана с климата информация
Когато оценяват съществеността на свързаната с климата информация, дружествата следва да предвидят по-дългосрочен времеви хоризонт, отколкото обикновено се използва за финансовата информация. На дружествата се препоръчва да не правят прибързано заключение, че климатът не е съществен въпрос, само защото за някои свързани с климата рискове се счита, че са дългосрочни по характер.
При оценката на съществеността на свързаната с климата информация дружествата следва да разгледат цялата си верига на създаване на стойност, както нагоре, така и надолу по веригата на доставките.
Като се имат предвид системните и всеобхватни последици от изменението на климата, повечето обхванати от директивата дружества вероятно ще заключат, че климатът е съществен въпрос. На дружествата, които стигнат до заключението, че климатът не е съществен въпрос, се препоръчва да обмислят изготвянето на декларация в този смисъл, в която се обяснява как е достигнато това заключение.
2.3. Свързани с климата рискове, зависимости и възможности
Свързани с климата рискове
Съгласно Директивата относно оповестяването на нефинансова информация свързаната с климата информация следва да включва, в необходимата степен, както основните рискове за развитието, резултатите и състоянието на предприятието в резултат на изменението на климата, така и основните рискове от отрицателно въздействие върху климата в резултат на дейността на дружеството. Информацията, предложена за оповестяване в настоящите насоки, отразява тези две перспективи по отношение на риска.
Освен ако в текста не е посочено друго, се приема, че упоменаването на рискове означава както рискове от отрицателно въздействие върху дружеството (свързани с прехода рискове и физически рискове — вж. по-долу), така и рискове от отрицателно въздействие върху климата.
И двата вида риск — рисковете от отрицателно въздействие върху дружеството и рисковете от отрицателно въздействие върху климата — могат да възникнат от собствените операции на дружествата и могат да настъпят по цялата верига на създаване на стойност, както нагоре, така и надолу по веригата на доставките.
1) Рискове от отрицателно въздействие върху климата
Следват някои примери за рискове от отрицателно въздействие върху климата:
— |
Промишленото производствено съоръжение на дадено дружество може директно да отделя парникови газове (ПГ) в атмосферата. |
— |
Енергията, която дружеството купува за осъществяване на операциите си, може да е била произведена от изкопаеми горива. |
— |
Продуктът, който дружеството произвежда, може да изисква потреблението на изкопаеми горива, например в случая с автомобили, които работят с бензин или дизел. |
— |
Производството на материали, използвани от дружеството, може да води до емисии на ПГ нагоре по неговата верига на създаване на стойност. Такъв може да е случаят при дружества, които използват материали като цимент или алуминий в своите производствени процеси. По подобен начин дружество, произвеждащо или преработващо горски или селскостопански стоки, включително в сектори като хранително-вкусовата промишленост, производството на облекла или дървообработващата промишленост, би могло да причинява пряко или косвено промени в земеползването, включително обезлесяване и деградация на горите и свързани с това емисии на ПГ. |
2) Риск от отрицателно въздействие върху дружеството
Рисковете от изменението на климата за финансовите резултати на дружеството могат да бъдат категоризирани като физически рискове или свързани с прехода рискове (16).
Свързани с прехода рискове са рискове за дружеството, които възникват при прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика. Сред тях са следните:
— |
рискове, свързани с политиката, например в резултат на изискванията за енергийна ефективност, механизмите за определяне на цени на въглеродните емисии, които увеличават цената на изкопаемите горива, или политиките за насърчаване на устойчивото земеползване; |
— |
правни рискове, например рискът от съдебни спорове поради неуспешно избягване или свеждане до минимум на неблагоприятните въздействия върху климата или неуспешно адаптиране към изменението на климата; |
— |
технологични рискове, например ако технология с по-малко вредно въздействие върху климата замени технология, носеща повече вреди за климата; |
— |
пазарни рискове, например ако изборът на потребителите и бизнес клиентите се пренасочи към продукти и услуги, които са по-малко вредни за климата; |
— |
рискове за репутацията, например трудността да се привлекат и задържат клиенти, служители, бизнес партньори и инвеститори, ако дадено дружество има репутация, че уврежда климата. |
По принцип дружество с по-голямо отрицателно въздействие върху климата ще бъде по-изложено на свързани с прехода рискове.
Физически рискове са рисковете за дружеството, които възникват вследствие на физическите въздействия на изменението на климата. (17) Сред тях са следните:
— |
рискове от остри физически увреждания, които възникват вследствие на определени събития, особено метеорологични явления като бури, наводнения, пожари или горещини, които могат да увредят производствените съоръжения и да нарушат веригите на създаване на стойност; |
— |
рискове от хронични физически увреждания, които възникват вследствие на по-дългосрочни изменения на климата, като температурни промени, повишаване на морското равнище, намалено наличие на вода, загуба на биологично разнообразие и промени в производителността на земята и почвите. |
Експозицията на физически рискове на дадено дружество не зависи пряко от това дали това дружество оказва отрицателно въздействие върху климата.
Зависимост от природен, човешки и социален капитал
Много дружества зависят от природен капитал (18). Ако самият природен капитал е застрашен от изменението на климата, тогава дружеството ще бъде изложено на свързани с климата рискове, особено на физически рискове. Поради това дружествата следва внимателно да отчетат зависимостите си от природен капитал, когато идентифицират и оповестяват своите свързани с климата рискове. Например едно селскостопанско предприятие може да зависи от различни видове природен капитал, като вода, биологично разнообразие и производителност на земята и почвите, които всички са уязвими по отношение на изменението на климата. От такова предприятие ще се очаква да обясни тези зависимости, когато оповестява своите свързани с климата рискове.
Много дружества зависят също така от човешки и социален капитал, като например уменията и мотивацията на служителите, както и равнището на доверие, с което дружеството се ползва сред външните заинтересовани страни. Дружествата следва да интегрират информацията относно човешкия и социалния капитал, както е уместно, в оповестяването по въпроси, свързани с климата. Така например, служителите могат да бъдат от решаващо значение за разработването на иновативни продукти и услуги с ниски въглеродни емисии.
Свързани с климата възможности
Свързаните с климата рискове често могат да бъдат превърнати във възможности от дружества, предлагащи продукти и услуги, които допринасят за смекчаване на последиците или адаптиране към изменението на климата.
Адаптирането към изменението на климата означава предвиждане на неблагоприятните последици от изменението на климата и предприемане на подходящи действия за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, които могат да причинят. То включва възможности за стопанска дейност като нови технологии за по-ефикасно използване на оскъдните водни ресурси или изграждането на нови съоръжения за защита срещу наводнения.
Смекчаването на последиците от изменението на климата се отнася до усилията за намаляване или предотвратяване на емисиите на ПГ. Примерите за възможности за стопанска дейност, свързани със смекчаването, включват възобновяема енергия или изграждането на сгради и транспортни системи с по-голяма енергийна ефективност.
Таксономията на икономически дейности, свързани с устойчивото развитие, предложена от Комисията като част от Плана за действие за финансиране на устойчив растеж, има за цел да се идентифицират и класифицират свързаните с климата възможности.
На фигура 2 е показана връзката между свързаните с климата рискове и възможности.
Фигура 2
Свързани с климата рискове и възможности
Свързани с климата рискове и възможности по цялата верига на създаване на стойност
Когато оповестяват информация относно своите свързани с климата рискове, зависимости и възможности, дружествата следва, когато е уместно и пропорционално, да вземат предвид цялата си възходяща и низходяща верига на създаване на стойност. За дружествата, участващи в производствени дейности, това означава да следват подхода на целия жизнен цикъл на продукта, при който се отчитат свързаните с климата въпроси във веригата на доставките и снабдяването със суровини, както по време на употребата на продукта, така и когато той достигне края на жизнения си цикъл. Дружествата, предоставящи услуги, включително финансови услуги, също ще трябва да отчитат въздействието върху климата на дейностите, които подкрепят или улесняват.
Когато във веригата на създаване на стойност участват МСП, дружествата се насърчават да им оказват подкрепа за предоставяне на изискваната информация.
2.4. Структура на предложената за оповестяване информация
В настоящите насоки се предлага оповестяване на свързана с климата информация за всяка от петте области на оповестяване, описани в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация: а) бизнес модел, б) политики и надлежна проверка, в) резултат от политиките, г) основни рискове и управление на рисковете и д) ключови показатели за резултата от дейността.
За всяка област на оповестяване в насоките са определени ограничен брой данни, чието оповестяване се препоръчва. Предприятието следва да разгледа данните, чието оповестяване се препоръчва, в степента, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност.
След данните, чието оповестяване се препоръчва, са предоставени допълнителни напътствия за всяка област на оповестяване. Допълнителните напътствия се състоят от предложения за по-подробна информация, която дружествата могат да преценят да включат като част от данните, чието оповестяване се препоръчва. Освен това в приложение I са дадени допълнителни напътствия за банките и застрахователните дружества.
Когато решават дали и до каква степен да използват данните, чието оповестяване се препоръчва, и по-подробните предложения, включени в допълнителните напътствия, в това число допълнителните напътствия за банките и застрахователните дружества в приложение I, дружествата следва да вземат предвид принципите за добро оповестяване на нефинансова информация, залегнали в Незадължителните насоки относно оповестяването на нефинансова информация на Комисията от 2017 г., включително принципите, че оповестяваната информация следва да бъде: съществена; обективна, балансирана и разбираема; и цялостна, но кратка.
Мащабът на свързаните с климата рискове и възможности, които дружеството идентифицира, ще бъде важен фактор при преценката дали и до каква степен това дружество ще използва данните, чието оповестяване се препоръчва, и допълнителните напътствия.
2.5. Съответствие с признати рамки и стандарти за оповестяване
На дружествата се препоръчва да оповестяват информация в съответствие с широко признати стандарти и рамки за оповестяване, за да постигнат максимална съпоставимост в полза на своите заинтересовани страни. За да допринесат за сближаването на равнище ЕС и световно равнище, настоящите насоки се позовават на редица признати рамки и стандарти за оповестяване.
В частност те включват данните, чието оповестяване се препоръчва от Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата (TCFD), които сами по себе си са приведени в съответствие с други основни рамки. Данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD, са посочени отделно в настоящите насоки. В приложение II са представени изискванията за оповестяване на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, съпоставени с данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD.
Освен препоръките на TCFD, в настоящите насоки специално са взети предвид и стандартите и рамките, разработени по линия на Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), Проекта за разкриване на въглеродна информация (CDP), Съвета по стандарти за оповестяване на информация относно климата (CDSB), Съвета за стандарти за отчитане на устойчивото развитие (SASB), Съвета за международно интегрирано отчитане (IIRC) и Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (EMAS) (19).
3. ДАННИ, ЧИЕТО ОПОВЕСТЯВАНЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА, И ДОПЪЛНИТЕЛНИ НАПЪТСТВИЯ
3.1. Бизнес модел
Много е важно заинтересованите страни да разбират гледната точка на дружеството относно това как изменението на климата въздейства върху неговия бизнес модел и стратегия и как неговите дейности могат да влияят върху климата в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. За да оповестяват адекватна информация по свързани с климата въпроси, дружествата ще трябва да използват по-дългосрочна перспектива от обичайната, която прилагат за финансовата отчетност.
Свързаните с климата рискове и възможности на едно дружество зависят от естеството на неговата дейност, географските му местоположения и състоянието му при прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика.
За да включат по подходящ начин потенциалните ефекти от изменението на климата в своите процеси на планиране, дружествата следва да обмислят как могат да се развият свързаните с климата рискове и възможности и техните потенциални последици за стопанската дейност при различни условия. Един от начините за оценка на тези последици е чрез използване на анализ на сценарии.
Дружествата, които не разгледат по подходящ начин бизнес модела и стратегията си в светлината на изменението на климата, могат едновременно да окажат отрицателно въздействие върху климата и да понесат отрицателни въздействия върху стопанската си дейност, например върху отчета за приходите и разходите, финансирането, бъдещата регулаторна тежест и „социалния лиценз“. От друга страна, идентифицирането на нови свързани с климата възможности може да укрепи бизнес модела и перспективите за печалба на едно дружество.
Таблица 1
Оповестяване относно бизнес модела
Опишете въздействието на свързаните с климата рискове и възможности върху бизнес модела, стратегията и финансовото планиране на дружеството. [Обхваща буква б) от елемент „Стратегия“ от препоръките на TCFD] |
Опишете начините, по които бизнес моделът на дружеството може да окаже въздействие върху климата, както положително, така и отрицателно. |
Опишете устойчивостта на бизнес модела и стратегията на дружеството, като вземете предвид различните свързани с климата сценарии през различни времеви хоризонти, включително сценарий за повишаване на температурите с най-малко 2 °C или по-малко, както и сценарий за повишаването им с 2 °C или повече (20). [Обхваща буква в) от елемент „Стратегия“ от препоръките на TCFD] |
Допълнителни напътствия
— |
Опишете всички промени в бизнес модела и стратегията на дружеството за справяне със свързаните с прехода рискове и физическите рискове и за оползотворяване на възможностите за стопанска дейност, свързани с климата. |
— |
Опишете зависимостите на дружеството от природен капитал, като вода, земя, екосистеми или биологично разнообразие, който е изложен на риск поради изменението на климата. |
— |
Опишете как всяка промяна в бизнес модела и стратегията на дружеството, насочена към смекчаване на последиците и/или адаптиране към изменението на климата, ще промени нуждите на дружеството от човешки капитал. |
— |
Опишете възможностите, свързани с ефективността на ресурсите и икономиите на разходи, приемането на енергийни източници с ниски емисии, разработването на нови продукти и услуги, достъпа до нови пазари и изграждането на устойчивост по цялата верига на създаване на стойност. |
— |
Разкрийте как дружеството е избрало сценарии. |
— |
Опишете как дейностите на дружеството допринасят за изменението на климата чрез емисиите на ПГ, включително от обезлесяване, деградация на горите или промени в земеползването. |
3.2. Политики и процеси за надлежна проверка
Системите за управление и контрол са от ключово значение за разбирането от страна на заинтересованите страни на надеждността на подхода на дружествата към свързаните с климата въпроси. Информацията относно ангажираността на управителния съвет и ръководството, по-специално техните съответни отговорности във връзка с изменението на климата, дава представа на заинтересованите страни за равнището на осведоменост на дружествата по свързаните с климата въпроси. Когато описва ролята на съвета, дружеството може да пожелае да посочи всички декларации за корпоративно управление, които е задължено да публикува.
Заинтересованите страни могат да проявят интерес и към политиките на дружеството и всички свързани с тях цели, които доказват ангажимента му към смекчаване на последиците и адаптиране към изменението на климата, както и към неговите процеси за надлежна проверка. Това ще помогне на заинтересованите страни да разберат умението на дружеството да управлява дейността си, така че да сведе до минимум свързаните с климата рискове, да ограничи отрицателните въздействия върху климата и да увеличи максимално положителните въздействия по цялата верига на създаване на стойност.
Политиките и процесите, засягащи свързани с климата теми, могат да бъдат отделни или включени в други политики и оперативни процеси. Така например, процесите за надлежна проверка, при които се взема предвид климатът, могат да бъдат включени в рамката за управление на риска на дружеството. Дружеството може да поиска да обясни подхода си за управление на свързаните с климата въпроси, както и причината да избере този подход.
Таблица 2
Оповестяване относно политики и процеси за надлежна проверка
Да се опишат всички свързани с климата политики на дружеството, включително всички политики за смекчаване на последиците или адаптиране към изменението на климата. |
Да се опишат всички свързани с климата цели, които дружеството е определило като част от политиките си, особено целите за намаляване на емисии на ПГ, и по какъв начин целите на дружеството са свързани с националните и международните цели, и по-специално с Парижкото споразумение. |
Да се опише надзорът на съвета върху свързани с климата рискове и възможности. [Обхваща буква а) от елемент „Управление“ от препоръките на TCFD] |
Да се опише ролята на ръководството при оценяването и управлението на свързаните с климата рискове и възможности и да се обяснят мотивите за избора на подход. [Обхваща буква б) от елемент „Управление“ от препоръките на TCFD] |
Допълнителни напътствия
— |
Да се опише ангажиментът на дружеството към неговата верига на създаване на стойност по свързани с климата въпроси, като се обясни по какъв начин то се ангажира с партньорите нагоре и надолу по веригата, за да насърчи смекчаването на последиците и/или адаптирането към изменението на климата; |
— |
да се обясни как свързаните с климата въпроси са включени в оперативния процес на вземане на решения на дружеството; |
— |
да се опишат всички поети от дружеството ангажименти към публичните политики по свързани с климата въпроси, включително членство във всички съответни организации или заинтересовани групи; |
— |
да се опише дали, как и на какви равнища (по-специално на равнище съвет и ръководство) дружеството има достъп до експертни знания по свързани с климата въпроси, от собствения си вътрешен капацитет и/или от външни източници; |
— |
да се опишат всички политики за служителите, които са свързани с климата, например инвестиции в необходими умения за прехода към технологии с ниски нива на въглеродни емисии или мерки за осигуряване на безопасното изпълнение на задачите от страна на служителите в един изменящ се климат; |
— |
да се опише дали и как политиката за възнагражденията на дружеството отчита свързаните с климата резултати, включително резултатите спрямо поставените цели; |
— |
да се оповестят всички свързани с енергията цели, които дружеството е определило като част от политиките си (вж. раздел 3.5); |
— |
да се обяснят мотивите на дружеството за подбора на свързаните с климата цели; |
— |
в случай на дружества от сектора на земеползването да се опишат целите, свързани с поглътителите на ПГ (абсорбиране на ПГ). |
3.3. Резултати
Оповестяването на резултатите от свързаните с климата политики помага на заинтересованите страни да проследяват и да оценяват развитието, състоянието, резултатите и въздействието на дружеството вследствие на неговите политики. При оценката на резултатите си дружеството доказва последователността на стратегията, действията и решенията си, свързани с изменението на климата, чрез определяне на цели и оповестяване на изпълнението им.
Количествените аспекти, като показателите в подкрепа на анализите, са обхванати в раздел 3.5 „Ключови показатели за резултата от дейността“ от настоящите насоки.
Таблица 3
Оповестяване относно резултатите
Да се опишат резултатите от политиката на дружеството в областта на изменението на климата, включително резултатите от дейността на дружеството, спрямо използваните показатели и определените цели за управление на свързаните с климата рискове и възможности. [Обхваща буква в) от елемент „Показатели и цели“ от препоръките на TCFD]. |
Да се опише развитието на емисиите на ПГ спрямо определените цели и свързаните с тях рискове във времето. [Обхваща буква б) на елемент „Показатели и цели“ от препоръките на TCFD]. |
Допълнителни напътствия
— |
Да се опише как резултатите от дейността на дружеството по отношение на климата влияят на неговите финансови резултати, когато това е възможно, с позоваване на финансовите КПРД. |
3.4. Основни рискове и тяхното управление
Много е важно инвеститорите и другите заинтересовани страни да са запознати с начините, по които дружеството определя свързаните с климата рискове, основните рискове, които е идентифицирало, и как управлява тези рискове.
Оповестяването на информация относно рисковете следва да включва рисковете на дружеството, които имат отрицателно въздействие върху климата, и рисковете от изменението на климата, които имат отрицателно въздействие върху дружеството (свързани с прехода рискове и физически рискове), и това дали и по какъв начин двата вида рискове са свързани. На дружествата се препоръчва, когато решават каква информация да оповестят относно рисковете, да вземат предвид дадените в раздел 2.3 определения на понятието „риск“.
Когато оповестяват информация относно свързани с климата рискове, дружествата следва да предвидят по-дългосрочен времеви хоризонт, отколкото обикновено използват за финансовите рискове.
В някои случаи несъответствията в данните и методиките могат да затруднят представянето на количествената информация относно свързаните с климата рискове, особено що се отнася до по-дългосрочни времеви хоризонти. В такива случаи на дружествата се препоръчва да представят качествена информация, докато тези проблеми, свързани с данните и методиките, не бъдат отстранени по подходящ начин.
Таблица 4
Оповестяване относно основните рискове и тяхното управление
Да се опишат процесите на дружеството за определяне и оценяване на свързаните с климата рискове в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и да се оповести как дружеството определя понятията краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план (21). [Обхваща буква a) от елемент „Управление на риска“ от препоръките на TCFD] |
Да се опишат основните свързани с климата рискове, които дружеството е идентифицирало в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план по цялата верига на създаване на стойност, и всички направени допускания при установяването на тези рискове. [Обхваща буква a) от елемент „Стратегия“ от препоръката на TCFD]. Това описание следва да съдържа основните рискове, произтичащи от зависимостите от природния капитал, застрашен от изменението на климата, като вода, земя, екосистеми и биологично разнообразие. |
Да се опишат процесите за управление на свързаните с климата рискове (ако е приложимо, начините, по които се вземат решения за смекчаване, прехвърляне, приемане или контролиране на тези рискове) и начините, по които дружеството управлява конкретните свързани с климата рискове, които е идентифицирало. [Обхваща буква б) от елемент „Управление на риска“ от препоръките на TCFD] |
Да се опише как процесите за идентифициране, оценяване и управление на свързаните с климата рискове са включени в цялостното управление на риска на дружеството. [Обхваща буква в) от елемент „Управление на риска“ от препоръките на TCFD] Важен аспект на това описание е как дружеството определя относителното значение на свързаните с климата рискове във връзка с други рискове. |
Допълнителни напътствия
— |
Да се опишат всички мерки за адаптиране към изменението на климата, предприети от дружеството като част от неговия процес на управление на риска; |
— |
да се даде подробна разбивка на основните свързани с климата рискове по стопанска дейност; |
— |
да се даде подробна разбивка на основните свързани с климата рискове по географско местоположение; |
— |
да се идентифицират местоположенията, които са от решаващо значение за веригите на създаване на стойност, включително операциите, доставчиците и пазарите; |
— |
да се опише как дружеството определя и прилага ограничения за свързаните с климата рискове, включително всички използвани фактори за изостряне на вниманието на ръководството към проблемите; |
— |
да се опишат процесите за приоритизиране на свързаните с климата рискове, включително всички приложени прагове, и да се посочи кои рискове по цялата верига на създаване на стойност се считат за най-значителни; |
— |
да се категоризират основните рискове от изменението на климата за финансовите резултати на дружеството според това дали те са рискове, свързани с прехода (политически, правни, технологични, пазарни и рискове за репутацията), или физически рискове (рискове от остри физически увреждания или рискове от хронични увреждания); |
— |
да се оповести всяка съпоставка на рисковете, която включва свързани с климата въпроси; |
— |
да се дадат определения на използваните термини във връзка с рисковете или препратки към съществуващи използвани рамки за класификация на риска; |
— |
да се опише честотата на прегледите и анализите във връзка с идентифицирането и оценката на рисковете; |
— |
да се опишат връзките между основните свързани с климата рискове и финансовите КПРД; |
— |
да се оповести как сценариите и/или вътрешното определяне на цени на въглеродните емисии се използват при действията по управление на риска, като смекчаване, прехвърляне или адаптиране; |
— |
да се оповестят финансовите въздействия от екстремни метеорологични явления, включително възможните показатели в дните на прекъсване на стопанската дейност и свързаните с тях разходи, разходите за ремонт, обезценката на дълготрайни активи, нарушенията на веригата на създаване на стойност и загубата на приходи; |
— |
да се опише как променливите метеорологични условия засягат резултатите от дейността на дружеството, по-специално дружествата, които са чувствителни към променливи температури и валежи. |
3.5. Ключови показатели за резултата от дейността
Съгласно Директивата относно оповестяването на нефинансова информация дружествата следва да оповестяват ключови показатели за резултата от дейността, имащи отношение към тяхната конкретна стопанска дейност. Те следва да обмислят използването на показатели, за да подкрепят друга свързана с климата информация, която оповестяват, като например информацията, свързана с резултатите или основните рискове и тяхното управление, и да дадат възможност за агрегиране и съпоставимост на данните сред различните дружества и юрисдикции. Показателите следва да бъдат включени в други данни за оповестяване с оглед подкрепа и обяснение на описанието. Освен това за добра практика се счита и публикуването на допълнителна таблица, в която са представени всички показатели накуп.
За да отговорят на очакванията на TCFD, дружествата следва да оповестяват използваните показатели и цели при оценката на свързаните с климата рискове и възможности в съответствие с тяхната стратегия и процеси за управление на риска [Обхваща буква а) от елемент „Показатели и цели“ от препоръките на TCFD].
Устойчивостта и надеждността на данните са от ключово значение, за да може информацията да се използва в процесите на вземане на решения. Когато методологиите, използвани за изчисляване или оценка на показателите, не са ясни, дружествата следва да предоставят тяхно описание и всички промени в тях.
Препоръчани показатели (22)
Дружествата следва да обмислят оповестяването на показателите, посочени в настоящия раздел в зависимост от оценката на съществеността на дружеството и с цел да се улесни по-добрата съпоставимост на оповестяваната от дружествата нефинансова информация.
Емисии на парникови газове
Настоящият раздел съдържа четири различни показателя относно емисиите на ПГ: преки емисии на ПГ; непреки емисии на ПГ, дължащи се на производството на закупената и консумирана електроенергия, пара, топлина или охлаждане; всички останали непреки емисии на ПГ, които възникват по веригата на създаване на стойност на оповестяващото дружество; и абсолютна цел за намаляване на емисиите на ПГ. Дружествата, които решат да използват някой или всички изброени показатели, следва:
— |
да изчисляват своите емисии на ПГ в съответствие с методиката от Протокола за парниковите газове или стандарт ISO 14064-1:2018 и, когато е приложимо, с Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията относно използването на общи методи за измерване на резултатите във връзка с емисиите на ПГ на база жизнения цикъл (организационен отпечатък върху околната среда и продуктов отпечатък върху околната среда). Това ще даде възможност за агрегиране и съпоставимост на данните сред различните дружества и юрисдикции; |
— |
да посочат статута по отношение на верификацията/гаранциите от трета страна, който се прилага за оповестяваните от тях емисии на ПГ, попадащи в обхват 1, обхват 2 и обхват 3. |
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||||
Преки емисии на ПГ от източници, които са собственост или са под контрола на дружеството (обхват 1) |
Метрични тона CO2e (23) |
270 900 tCO2e |
Този КПРД гарантира, че дружествата измерват точно своя въглероден отпечатък от преки емисии. |
Показатели и цели на TCFD, въпросник относно изменението на климата на CDP, GRI 305, Рамка на CDSB, SASB, EMAS |
Схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
||||
Допълнителни напътствия:
|
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||||
Непреки емисии на ПГ, дължащи се на производството на закупената и консумирана електроенергия, пара, топлина или охлаждане (наричани заедно „електричество“) (обхват 2); |
Метрични тонове CO2e |
632 400 tCO2e |
Този КПРД гарантира, че дружествата замерват емисиите от закупената или придобита електроенергия, пара, топлина и охлаждане. |
Показатели и цели на TCFD, въпросник относно изменението на климата на CDP, GRI 305, Рамка на CDSB, EMAS |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
||||
Допълнителни напътствия:
|
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||||
Всички непреки емисии на ПГ (не попадащи в обхват 2), които възникват по веригата на създаване на стойност на оповестяващото дружество, включително емисии нагоре и надолу по веригата (обхват 3) |
Метрични тонове CO2e |
4 383 000 tCO2e |
За повечето дружества преобладаващата част от емисиите възникват косвено в следствие на дейности от веригата на създаване на стойност. Този КПРД спомага да се прецени задълбочеността на процесите за оповестяване на дружествата и да се разбере как те анализират своите отпечатъци от емисиите на ПГ. |
Показатели и цели на TCFD, въпросник относно изменението на климата на CDP, GRI 305, Рамка на CDSB, EMAS |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
||||
Допълнителни напътствия:
|
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||||||||||
Абсолютна цел за намаляване на емисиите на ПГ |
Постигнати метрични тонове CO2e или намаление в % спрямо базовата година |
20 % намаление на абсолютните емисии, което се равнява на намаление от 1 500 000 tCO2e до 2025 г. спрямо базовата 2018 г. |
Определянето на целите осигурява насока и структура на стратегията за опазване на околната среда. Този КПРД спомага да се разберат ангажиментите на дружествата за намаляване на емисиите и това дали дружеството има цел, за чието постигане хармонизира и фокусира усилията, свързани с емисиите. |
Показатели и цели на TCFD, въпросник относно изменението на климата на CDP, GRI 103-2 и 305, Рамка на CDSB, SASB, EMAS |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
||||||||||
Допълнителни напътствия:
|
Енергия
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||||||
Общо потребление и/или производство на енергия от възобновяеми и невъзобновяеми енергийни източници |
MWh |
Потребени 292 221 MWh от възобновяеми енергийни източници; Потребени 1 623 453 MWh от невъзобновяеми енергийни източници |
Потреблението и производството на енергия формират важна част от емисиите на ПГ. |
Показатели и цели на TCFD, въпросник относно изменението на климата на CDP, GRI 302, Рамка на CDSB, SASB, EMAS |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г.; Директива относно енергийната ефективност |
||||||
Допълнителни напътствия:
|
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||
Цел за енергийна ефективност |
Проценти |
Подобрение от 6,5 % до 2025 г. спрямо базовата 2018 г. за продукт, продукция или дейност. |
Този КПРД помага на ползвателите на данни да разбират амбицията на дружествата да използват енергията по-ефикасно, което може да понижи разходите за енергия и да намали емисиите на ПГ. Показателят дава допълнителна представа за това как дружеството се стреми да постигне своите цели за намаляване на емисиите. |
Показатели и цели на TCFD, въпросник относно изменението на климата на CDP, GRI 103-2 и 302, SASB, EMAS |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г.; Директива относно енергийната ефективност |
||
Допълнителни напътствия:
|
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||
Цел за потребление и/или производство на възобновяема енергия |
Процентно увеличение на дела на потребената/произведената възобновяема енергия спрямо базовата година |
Увеличение с 13 % на дела на възобновяемата енергия, потребена до 2025 г. спрямо базовата 2018 година |
Този КПРД помага на ползвателите на данни да разбират амбицията на дружествата да произвеждат или потребяват енергия с по-ниски емисии на ПГ. |
Показатели и цели на TCFD, въпросник относно изменението на климата на CDP, GRI 103-2 и 302, EMAS |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г.; Директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници |
||
Допълнителни напътствия
|
Физически рискове
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||
Ангажирани активи в региони, които е вероятно да бъдат по-изложени на рискове от остри и хронични физически увреждания, свързани с климата |
Проценти |
15 % от балансовата стойност на изложените на риск реални активи |
Екстремните метеорологични явления могат да доведат до прекъсване или ограничаване на производствения капацитет или преждевременна загуба на капацитет на експлоатационните съоръжения. Стойността на активите в райони, изложени на по-тежки метеорологични условия, дава информация относно потенциалните последици за оценката на активите. Важно е този КПРД да се разглежда във връзка с оповестената информация относно стратегиите и политиките на дружеството за адаптиране. |
Показатели и цели на TCFD, всички кодове 450a.1 на SASB в рамките на избраните стопански сектори |
Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата |
||
Допълнителни напътствия:
|
Продукти и услуги
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Позоваване на политики на ЕС |
||
Процент от оборота през отчетната година от продукти или услуги, свързани с дейности, които отговарят на критериите за съществен принос за смекчаване на последиците или адаптиране към изменението на климата, както е предвидено в Регламента за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие (таксономия на ЕС); и/или процент на инвестициите (капиталови разходи — CAPEX) и/или на разходите (оперативни разходи — OPEX) през отчетната година за активи или процеси, свързани с дейности, които отговарят на критериите за съществен принос за смекчаване на последиците или адаптиране към изменението на климата, както е предвидено в Регламента за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие (таксономия на ЕС). |
Проценти |
12,5 % (оборот) от продукти или услуги, свързани с дейности, които имат съществен принос за смекчаване на последиците или адаптиране към изменението на климата 8 % (CAPEX) в продукти, свързани с дейности, които имат съществен принос за смекчаване на последиците или адаптиране към изменението на климата |
Тези КПРД предоставят полезна информация за инвеститорите, които се интересуват от дружества, чиито продукти и услуги имат съществен принос за смекчаване на последиците или адаптиране към изменението на климата, без същевременно да увреждат в значителна степен коя да е друга цел на ЕС в областта на околната среда. |
Предложение за Регламент за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие План за действие на Комисията за финансиране на устойчив растеж |
||
Допълнителни напътствия:
|
Зелено финансиране
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
||||||
Отношение на свързаните с климата „зелени“ облигации: общ размер на неизплатените „зелени“ облигации (в края на годината), разделен на (средна величина за непрекъснат петгодишен период) общия размер на неизплатените облигации и/или Отношение на свързания с климата „зелен“ дълг: общ размер на всички неизплатени „зелени“ дългови инструменти (в края на годината), разделен на (средна величина за непрекъснат петгодишен период) общия размер на всички неизплатени дългови инструменти. |
Проценти |
20 % от облигациите |
Тези КПРД помагат на дружествата да съобщават как техният план за преход към дейности с ниски въглеродни емисии се подкрепя от дейности по дългово финансиране и как се набира капитал за съществуващи и нови проекти с ползи за климата. |
ISO/CD 14030-1 „Зелени“ облигации — екологични характеристики на номинираните проекти и активи (ПРОЕКТ) („Green bonds -- Environmental performance of nominated projects and assets (DRAFT)“) |
План за действие на Комисията за финансиране на устойчив растеж |
||||||
Допълнителни напътствия:
|
В допълнение към горепосочените показатели, дружествата следва да вземат предвид и следното:
— |
специфични за сектора показатели, които са от значение за конкретния отрасъл. Дружествата от секторите на енергетиката, транспорта, производството на материали, недвижимите имоти, селското стопанство и други следва да направят справка с допълнителните насоки на TCFD за нефинансовите групи и други рамки за оповестяване на свързана с климата информация, за да осигурят съпоставимост на оповестяваните КПРД между отделните сектори и дружества (25); |
— |
показатели за свързани с околната среда въпроси. Може да е необходимо дружествата, чиито бизнес модели зависят от природен капитал, застрашен от изменението на климата, да оповестяват показатели, свързани със съответния природен капитал (например вода, производителност на почвите или биологично разнообразие). Дружествата с неблагоприятни въздействия върху климата в резултат на промени в земеползването, включително обезлесяване и деградация на горите, следва да обмислят оповестяването на показатели по тези въпроси (26); |
— |
показатели за съответния човешкия капитал и съответните социални въпроси, като например обучение и набиране на служители; |
— |
показатели, свързани с възможностите. Дружествата, които се ангажират с преход към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика, съобразен с ключови политики на ЕС (27), осъществяващи дейности за смекчаване на последиците/адаптиране към изменението на климата, които биха могли да се превърнат във възможности за дружеството, трябва да обмислят оповестяването на КПРД, които отразяват тези усилия. Примери за това биха могли да бъдат приходите от продукти с ниски въглеродни емисии, приходите от продукти или услуги, при които се прилага моделът на кръговата икономика, и разходите за НИРД в производство, основано на кръговата икономика. |
(1) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.
(2) https://ec.europa.eu/clima/policies/strategies/2030_bg
(3) https://ec.europa.eu/clima/policies/strategies/2050_bg
(4) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52018DC0097
(5) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52018PC0353
(6) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52018PC0354
(7) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52018PC0355
(8) https://www.fsb-tcfd.org/
(9) https://ec.europa.eu/info/consultations/finance-2019-non-financial-reporting-guidelines_bg
(10) ОВ С 215, 5.7.2017 г., стр. 1.
(11) Това не възпрепятства разглеждането по подходящ начин на търговска информация с чувствителен характер. Съответните данни могат да бъдат представени в по-широк смисъл и все пак да предоставят полезна информация на инвеститорите и другите заинтересовани страни и да постигат общата цел за прозрачност.
(12) https://www.fsb-tcfd.org/wp-content/uploads/2017/12/FINAL-TCFD-Annex-Amended-121517.pdf
(13) Вж. приложение II, „Съпоставка на изискванията на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация и на данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD“
(14) Големи предприятия, извършващи дейност от обществен интерес, съгласно Директива 2013/34/ЕС с повече от 500 служители.
(15) Член 19а, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС (въведен с Директива 2014/95/ЕС, Директивата относно оповестяването на нефинансова информация).
(16) Това описание на свързаните с прехода рискове и физическите рискове до голяма степен се основава на доклада на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата (TCFD).
(17) Допълнителни напътствия относно оповестяването на физически рискове могат да бъдат намерени в публикацията Advancing TCFD Guidance on Physical Climate Risks and Opportunities („Усъвършенстване на насоките на TCFD относно свързаните с климата физически рискове и възможности“), ЕБВР и Global Centre of Excellence on Climate Adaptation
https://www.physicalclimaterisk.com/media/EBRD-GCECA_draft_final_report_full.pdf
(18) Допълнителни обяснения и насоки относно природния капитал са предоставени на разположение от Natural Capital Coalition на адрес https://naturalcapitalcoalition.org/
(19) В рамките на Диалога по въпросите на корпоративната отчетност (Corporate Reporting Dialogue) се предприемат усилия за привеждане в по-голямо съответствие на оповестяването на IIRC, SASB, GRI, CDP и CDSB. На дружествата се препоръчва да вземат предвид този труд, когато бъде завършен.
(20) На дружествата се препоръчва да вземат предвид сценарий за повишаване на температурите с 1,5 °C в контекста на заключенията от специалния доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) от 2018 г. За допълнителна информация относно начините за извършване на анализ на сценарии за оценяване на стратегическата устойчивост на дружество вижте техническото допълнение на TCFD „The Use of Scenario Analysis in Disclosure of Climate-related Risks and Opportunities“ („Използване на анализ на сценарии при оповестяването на свързани с климата рискове и възможности“).
https://www.fsb-tcfd.org/wp-content/uploads/2017/06/FINAL-TCFD-Technical-Supplement-062917.pdf
(21) Определенията на понятията „в „краткосрочен“, „средносрочен“ и „дългосрочен“ план“ вероятно зависят от бизнес модела на дружеството и жизнения цикъл на неговите активи и пасиви.
(22) За да се улесни използваемостта, в този раздел непосредствено след всеки препоръчан показател са предоставени имащи отношение допълнителни напътствия.
(23) Еквивалент на въглеродния диоксид или еквивалент на CO2 (CO2e) е метрична мярка, използвана за сравняване на емисиите на различни парникови газове въз основа на техния потенциал за глобално затопляне, чрез преобразуване на количествата на други газове в еквивалентно количество въглероден диоксид със същия потенциал за глобално затопляне.
(24) Дефиниция на „възобновяема енергия“ от Указанията за оповестяване на данни във връзка с изменението на климата от 2018 г.
(25) TCFD (2017 г.): Прилагане на препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата („Implementing the Recommendations of the Task-Force on Climate-related Financial Disclosures“), https://www.fsb-tcfd.org/wp-content/uploads/2017/06/FINAL-TCFD-Annex-062817.pdf. Други стандарти и рамки за оповестяване, предоставящи специфични за секторите КПРД по свързани с климата въпроси, включват въпросниците на CDP относно изменението на климата, осигуряването на вода и горите, стандартите GRI 305: Емисии 2016 г. и GRI 302: Енергия 2016 г. или отрасловите стандарти на SASB.
(26) Допълнителни напътствия можете да намерите в инструментариума на Протокола за природния капитал https://naturalcapitalcoalition.org/protocol-toolkit/ и в Препоръка 179/2013 на Комисията относно използването на общи методи за измерване на резултатите във връзка с емисиите на ПГ на база жизнения цикъл (организационен отпечатък върху околната среда и продуктов отпечатък върху околната среда).
(27) Такива са пакетът за кръговата икономика, Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, Директивата относно енергийната ефективност, схемата на ЕС за търговия с емисии или пакетът за чиста енергия за транспорта. За допълнителни подробности вж. https://ec.europa.eu/clima/policies/strategies/2050_bg.
ПРИЛОЖЕНИE I
Допълнителни насоки за банките и застрахователните дружества
Изискванията на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация се прилагат за големи дружества, които са регистрирани за търговия на регулиран пазар, банки и застрахователни дружества. Директивата налага същите изисквания за всички дружества, които попадат в обхвата ѝ, независимо от сектора, в който извършват дейност. Следователно тя не налага допълнителни изисквания за банките и застрахователните дружества в сравнение с други дружества.
Предложената за оповестяване информация в раздел 3 се отнася за всички дружества, които попадат в обхвата на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, независимо от сектора, в който осъществяват дейността си, включително банките и застрахователните дружества. Банките и застрахователните дружества следва да разгледат данните, чието оповестяване се препоръчва, в раздел 3, от специфичната гледна точка на тяхната стопанска дейност, включително дейностите по кредитиране, инвестиране, застраховане и подписваческа дейност и управление на активи (1). Настоящото приложение има за цел да помогне на банките и застрахователните дружества в тази дейност и съдържа допълнителни напътствия, които те да обмислят да използват, когато е пропорционално, при оповестяването на препоръчаните данни съгласно раздел 3.
Настоящото приложение не се отнася до други дружества от финансовия сектор, като дружествата за управление на активи или пенсионните фондове, тъй като те не попадат в обхвата на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация. Независимо от това някои от съдържащите се в настоящото приложение данни, предложени за оповестяване, могат да бъдат полезни за тези дружества.
В Плана за действие за финансиране за устойчив растеж е поставен особен акцент върху системното значение на финансовия сектор при улесняването на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика. За разлика от повечето други дружества, банките и застрахователните дружества са доставчици и ползватели на свързана с климата информация. Банките и застрахователните дружества могат да увеличат свързаните с климата рискове, ако техните инвестиции и подписвачески политики подпомагат икономическите дейности, които допринасят за изменението на климата чрез емисии на ПГ, включително обезлесяване, деградация на горите или промени в земеползването. От друга страна, те могат да насърчат прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика и да повишат осведомеността относно прехода, като в политиките и процедурите си включат оценка на потенциалното въздействие на техните бъдещи инвестиции, кредити и застрахователни договори върху изменението на климата.
Когато е целесъобразно, в допълнителните напътствия, посочени по-долу, е направено разграничение между оповестяваните данни, които може да се отнасят за всички банки и застрахователни дружества, и оповестяваните данни, които се отнасят само за определена стопанска дейност (кредитиране, инвестиране, застраховане и подписваческа дейност или управление на активи).
1. Бизнес модел
Банките и застрахователните дружества следва да обмислят включването на следната информация относно бизнес модела като част от данните относно бизнес модела, чието оповестяване се препоръчва, в раздел 3:
— |
как свързаните с климата рискове и възможности на инвестиционните и кредитните портфейли и портфейлите на застрахователен подписвачески риск могат да повлияят на бизнес модела на финансовата институция; |
— |
дали и по какъв начин институцията отчита, че контрагентите ѝ вземат предвид свързаните с климата рискове и възможности; |
— |
по какъв начин оценката на свързаните с климата рискове и възможности е включена в съответните инвестиционни стратегии, стратегии за кредитиране и стратегии за застраховане и подписваческа дейност и как преходът към нисковъглеродна икономика би могъл да повлияе на всяка от тях; |
— |
застрахователни и подписвачески дейности: по какъв начин потенциалните въздействия от изменението на климата биха могли да повлияят на титуляря на полицата, дружеството цедент, презастрахователя и на тяхното избиране от страна на застрахователното дружество. |
2. Политики и процеси за надлежна проверка
Банките и застрахователните дружества следва да обмислят включването на следната информация относно политиките и процесите за надлежна проверка като част от данните, чието оповестяване се препоръчва, в раздел 3:
— |
по какъв начин финансовата институция насърчава подобряването на оповестяването на информация и практиките относно свързаните с климата рискове с цел подобряване на наличието на данни и всички усилия за повишаване на осведомеността сред контрагентите, и сред клиентите като цяло, относно значимостта на свързаните с климата проблеми като част от нейните процеси на кредитиране, инвестиране, застраховане и подписваческа дейност, включително например чрез специални консултантски услуги относно свързани с климата рискове; |
— |
всички организационни дейности, свързани със стратегията за климата на финансовата институция, например ангажименти с дружества, резултати и гласуване чрез пълномощник (например внасяне или подкрепяне на резолюции); |
— |
всички инвестиционни, кредитни и застрахователни портфейли с подписваческа дейност, които допринасят за смекчаването на последиците и адаптирането към изменението на климата, и всички съответни цели в тази връзка, например по отношение на приходите от застраховки, свързани с енергийната ефективност и технологиите с ниски нива на въглеродни емисии; |
— |
инвестиционни дейности: как свързаните с климата въпроси се считат за фактори на стойността в процеса на вземане на инвестиционни решения във финансовата институция; |
— |
застрахователни и подписвачески дейности: дали се разработват специални свързани с климата продукти, като например застраховане и подписваческа дейност относно рискове, свързани с екологосъобразната инфраструктура и природосъобразните решения (2); |
— |
застрахователни и подписвачески дейности: дали някой от животозастрахователните продукти на дружеството включва свързани с климата съображения при моделирането на биометрични рискове (животозастраховане); |
— |
застрахователни и подписвачески дейности: дали застрахователното дружество е част от публично-частно партньорство за насърчаване на осведомеността относно свързаните с климата рискове, устойчивостта на рискове от бедствия и/или инвестициите в адаптиране към изменението на климата; |
— |
дейности по управление на активи: как свързаните с климата съображения са включени в оценките на пригодността, за да се добие представа за предпочитанията на клиентите и тяхната осведоменост относно свързаните с климата рискове и възможности; |
— |
дейности по управление на активи: по какъв начин финансовата институция гарантира, че нейните свързани с климата резултати от дейността са съобразени със стратегията за климата на клиентите ѝ; |
— |
дейности по управление на активи: целите по отношение на свързаната с климата експозиция на управляваните активи във всички класове активи (например собствен капитал/облигации/инфраструктура/недвижими имоти /структурирани продукти/обезпечени с ипотека ценни книжа/деривати). |
3. Резултати
Банките и застрахователните дружества следва да обмислят включването на следната информация като част от данните относно резултатите, чието оповестяване се препоръчва, в раздел 3:
— |
тенденцията на развитие на количеството свързани с въглеродните емисии активи в различните портфейли спрямо всяка съответна поставена цел и свързаните с тях рискове във времето; |
— |
тенденцията на развитие на среднопретегления въглероден интензитет за различните портфейли спрямо всяка съответна поставена цел и свързаните с тях рискове във времето. Финансовите институции следва да оповестяват промените в сектора и географското разпределение на инвестициите си в сравнение с предходната отчетна година и да обясняват въздействието на тези промени върху среднопретегления въглероден интензитет на портфейлите им. |
4. Рискове и управление на риска
Банките и застрахователните дружества следва да обмислят включването на следната информация като част от данните относно рисковете и управлението на риска, чието оповестяване се препоръчва, в раздел 3:
— |
дали процесите за управление на риска, включително вътрешните стрес тестове, вземат предвид свързаните с климата рискове; |
— |
всички експозиции при различните дейности по кредитиране, инвестиране, застраховане и подписваческа дейност, на сектори, възприемани като допринасящи за изменението на климата, които могат да създадат рискове за репутацията на финансовата институция; |
— |
свързаните с климата рискове, идентифицирани при различните дейности по кредитиране, инвестиране или застраховане и подписваческа дейност, и начините, по които финансовата институция оценява и управлява тези рискове; |
— |
експозицията на финансовите активи, нефинансовите активи и управляваните активи на основните свързани с климата рискове и разбивка на тези рискове на физически и свързани с прехода рискове; |
— |
как финансовата институция е оценила експозицията на финансовите активи и нефинансовите активи на свързани с климата рискове при различни сценарии, свързани с климата; |
— |
характеризиране на свързаните с климата рискове, на които те са изложени, в контекста на традиционните категории рискове за отрасъла, като кредитен риск, пазарен риск и операционен риск (3). |
— |
как свързаните с климата рискове могат да повлияят на общите потребности от платежоспособност на застрахователните дружества и на настоящите и бъдещите регулаторни капиталови изисквания на банките. За тази цел банките могат да използват резултатите от собствения си процес за вътрешен анализ на адекватността на капитала (вж. член 73 от Директива 2013/36/ЕС), а застрахователните дружества могат да използват резултатите от извършените изчисления в рамките на собствените оценки на риска и платежоспособността (вж. член 45 от Директива 2009/138/ЕО и член 262 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията), както и резултатите от стрес тестовете и анализа на чувствителността (вж. член 295, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията), особено когато при тези техники се използват данни, свързани с климата (4); |
— |
дейности по кредитиране: обема на обезпеченията, които са изложени на високи свързани с климата рискове, и въздействието на избраните сценарии върху тяхната стойност; |
— |
дейности по кредитиране: обем на обезпеченията с недвижими имоти по оценка за енергийна ефективност според сертификатите за енергийни характеристики. По-конкретно, обем на обезпеченията с недвижими имоти, изложени на висок свързан с прехода риск, включително обезпеченията с най-ниска оценка за енергийна ефективност, спрямо общия обем на обезпеченията; |
— |
дейности по кредитиране: обем на обезпеченията с недвижими имоти, изложени на висок физически риск, спрямо общия обем на обезпеченията; |
— |
застрахователни и подписвачески дейности: процеси за идентифициране и оценка на свързаните с климата рискове за застраховането и презастраховането по географски район, подразделение на предприятието или продуктов сегмент; |
— |
застрахователни и подписвачески дейности: действия за смекчаване на последиците, като презастрахователни договори или стратегии за хеджиране, въведени от институцията с цел намаляване на свързаните с климата рискове, и ефекта от всяка промяна в тези техники; |
— |
застрахователни и подписвачески дейности: размер на свързаните с въглеродните емисии поети експозиции по отношение на приходите от застрахователна дейност. |
5. КПРД
При оповестяването на показатели, свързани с емисиите на ПГ, банките и застрахователните дружества следва да се съсредоточат върху своите емисии на ПГ в обхват 3, независимо от добре известните предизвикателства. Емисиите на ПГ в обхват 1 и обхват 2 (преки емисии и непреки емисии, отделени при производството на закупена енергия) вероятно ще бъдат малки в сравнение с други непреки емисии (обхват 3).
Когато е уместно и пропорционално, оповестените емисии на ПГ в обхват 3 на банки и застрахователни дружества следва да включват не само емисиите на техните контрагенти в обхват 1 и обхват 2, но и емисиите им в обхват 3. Когато във веригата на създаване на стойност участват МСП, банките и застрахователните дружества се насърчават да им оказват подкрепа за предоставяне на изискваната информация.
При оповестяването на ключови показатели за резултата от дейността, свързани с конкретната им стопанска дейност, и в подкрепа на оповестяването на друга качествена свързана с климата информация, както се препоръчва в раздел 3, банките и застрахователните дружества следва да обмислят оповестяването на следните показатели:
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
Размер или процент на свързаните с въглеродните емисии активи във всеки портфейл, изразени в милиони евро или като процент от текущата стойност на портфейла (5). |
Млн. в отчетна валута/процент |
20 млн. евро или 20 % свързани с въглеродните емисии активи от капиталовия портфейл на банката |
Да се покаже осведомеността относно експозицията на портфейла на сектори, засегнати в различна степен от свързани с климата рискове и възможности. |
Общи показатели на TCFD относно въглеродния отпечатък и експозициите |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
Среднопретеглен въглероден интензитет на всеки портфейл, когато са налични данни или е възможна разумна оценка (6). |
tCO2e/приходи в млн. отчетна валута |
Банката оповестява въглеродния интензитет на своя капиталов портфейл, изразен като tCO2e на милион евро, като използва данни относно въглеродните емисии на трети страни. |
Да се покаже осведомеността относно експозицията на портфейла на сектори, засегнати в различна степен от свързани с климата рискове и възможности. |
Общи показатели на TCFD относно въглеродния отпечатък и експозициите |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
Обем на експозициите по сектори на контрагенти. |
Отчетна валута % от общата рискова експозиция |
1 250 млн. евро в енергийния сектор, представляващи 17 % от общите инвестиции |
Покажете концентрацията на експозициите към сектори и високи и с ниски въглеродни емисии. |
|
Пътна карта на ЕС за икономика с ниска въглеродна интензивност |
Дейности по кредитиране и инвестиране
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
Експозиции на кредитен риск и обеми на обезпеченията по географски район/държава на местонахождение на дейността или обезпечението, с посочване на държавите/географските райони, които са изложени на висок физически риск. |
Отчетна валута |
750 млн. евро |
Покажете концентрацията на експозиции и обезпечения в държавите и географските райони, изложени на високи физически рискове. |
|
Пътна карта на ЕС за икономика с ниска въглеродна интензивност |
Обем на обезпеченията, свързани с активи или дейности в сектори, насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата. |
% от общия обем на обезпеченията |
12 % от обезпеченията |
Покажете обема на екологосъобразните обезпечения, например с ниска експозиция на въглеродни емисии. |
|
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
Обем на финансовите активи, с които са финансирани икономически дейности, свързани с устойчивото развитие, със съществен принос за смекчаване на последиците и/или адаптиране към изменението на климата (като абсолютни стойности и в сравнение с общите експозиции) според таксономията на ЕС. |
Отчетна валута % от общата рискова експозиция |
650 млн. евро, които представляват 12 % от кредитния портфейл |
Покажете концентрацията на „зелени“ инвестиции и устойчивостта им на изменението на климата. |
|
Пътна карта на ЕС за икономика с ниска въглеродна интензивност |
Общ размер на портфейлите с фиксиран доход, инвестирани в „зелени облигации“, сертифицирани в съответствие с потенциален стандарт на ЕС за „зелени“ облигации, ако и когато такъв стандарт бъде одобрен, или в съответствие с друга широко призната рамка за „зелени“ облигации (в края на годината), разделен на (средна величина за непрекъснат петгодишен период) общия размер на притежаваните позиции в портфейли с фиксиран доход. |
Процент и общ размер в отчетна валута |
„Зелени“ облигации спрямо поети или емитирани стандартни („vanilla“) облигации |
Този показател показва ангажираността към зеленото финансиране и стратегията и подхода за преход на инвеститора за приспособяване към сценарий за повишаване на температурите с много по-малко от 2 °C. Той помага да се демонстрират проследените данни, а данните за тенденциите могат да подпомогнат стратегията за преход на инвеститора с надежден ключов показател за резултатите от дейността. |
В предложения проект на стандарт ISO 14030 (октомври 2018 г.) относно „зелените“ облигации вече се изисква оповестяване на този показател. |
Предстои приемане на екомаркировка на ЕС за „зелени“ финансови продукти (7). |
Застрахователни и подписвачески дейности
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
Разбивка по видове дейности на застрахователната експозиция към икономически сектори (животозастраховане/общо застраховане/презастраховане). |
Отчетна валута |
Размер и % от нетния размер на записаните премии и от техническите резерви, както е посочено в Директива 2009/138/ЕО, получени от застраховане на инфраструктура от титуляри на полици в енергийния сектор. |
Да се покаже осведомеността относно текущата икономическа експозиция и концентрация (ако има такива) в отрасли, които са засегнати от изменението на климата в различна степен. |
Таксономия на ЕС SASB Директива 2009/138/ЕО (Платежоспособност II) |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
Процент на продуктите, които включват свързани с климата рискове в процеса на определяне на подписваческия риск за индивидуални договори (животозастраховане/общо застраховане/презастраховане). |
0—100 % |
Продуктите могат да са свързани с определен вид риск или със сегмент от клиентите с особена експозиция на свързани с климата рискове. |
Показване на устойчивостта на продуктовия портфейл на изменението на климата. |
SASB |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
Брой и стойност на предлаганите застрахователни продукти, свързани с климата (общо застраховане/презастраховане). Дружеството е разработило специално предложение за географски райони, особено изложени на екстремни метеорологични явления, и оповестява количествени данни относно приема на продукта. |
Отчетна валута Брой |
Дружеството е разработило специално предложение за географски райони, особено изложени на екстремни метеорологични явления, и оповестява количествени данни относно приема на продукта. |
Да се покаже способността за оползотворяване на възможности, произтичащи от смекчаването на последиците и адаптирането към изменението на климата. |
Няма данни |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата |
Максимална очаквана загуба от природни бедствия, причинени от изменението на климата (животозастраховане/общо застраховане/презастраховане). |
Отчетна валута |
Дружеството оповестява своята нетна максимална очаквана загуба по застрахователен риск и регион Въз основа на показателя „вероятност за превишаване на загубата“ (Occurrence Exceedance Probability — OEP) в милиарди евро. Застрахователните рискове включват урагани, наводнения, горски пожари и засушавания. |
Да се демонстрира зрелостта на управлението на риска и устойчивостта на стопанската дейност на неблагоприятни условия. |
SASB FN-IN-450a.1, Проект за оповестяване на собствениците на активи (Asset Owners Disclosure Project — АODP) Американско общество за изпитвания и материали (ASTM) |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата |
Общ размер на загубите от изплащане на застраховки от 1) очаквани природни бедствия и 2) неочаквани природни бедствия, по вид събитие и географски сегмент (с приспаднато и включено презастраховане). |
Отчетна валута |
Дружеството оповестява основните резултати от своето управление на риска от природни бедствия. |
Да се демонстрира зрелостта на управлението на риска и устойчивостта на стопанската дейност на неблагоприятни условия. |
SASB FN-IN-450a.2, GRI 201-2 |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
Дейности по управление на активи
КПРД |
Мерна единица |
Пример |
Обосновка |
Привеждане в съответствие с други рамки за оповестяване |
Позоваване на политики на ЕС |
Разбивка на управляваните активи по стопански сектор в отделните класове активи (собствен капитал/облигации/инфраструктура/недвижими имоти/структурирани продукти/обезпечени с ипотека ценни книжа/деривати) (8). |
Отчетна валута |
Оповестяване на нетната стойност на активите в собствен капитал, разбита по отрасли. |
Да се покаже осведомеността относно текущата икономическа експозиция и концентрация (ако има такива) в отрасли, които са засегнати от изменението на климата в различна степен. |
Таксономия на ЕС EIOPA SASB FN-IN-410a. GRI 201 -2 |
Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. |
(1) Финансовите институции следва да тълкуват и използват тази предложена за оповестяване информация при надлежно спазване на всички правни изисквания по отношение на поверителността.
(2) http://ec.europa.eu/research/environment/index.cfm?pg=nbs
(3) Примери за свързани с климата рискове при застрахователните операции и дейности (Examples of Climate Risks across Insurance Operations and Activities): Международна асоциация на органите за застрахователен надзор, 2018 г. https://www.iaisweb.org/page/supervisory-material/issues-papers/file/76026/sif-iais-issues-paper-on-climate-changes-risk.
(4) В контекста на развитието на нормативната уредба в областта на пруденциалния надзор банките и застрахователните дружества следва да гарантират съгласуваност между оповестяваната информация, която се изисква съгласно пруденциалните правила, и всяка друга информация, оповестявана в доклади с общо предназначение.
(5) TCFD признава, че понятието „свързани с въглеродните емисии активи“ не е добре дефинирано. Предприятията трябва да използват съгласувано определение, за да се подкрепи съпоставимостта. TCFD предлага свързаните с въглеродните емисии активи да бъдат дефинирани като активите, които са свързани с енергийния сектор и сектора на комуналните услуги съгласно Глобалния стандарт за класификация на стопанските сектори, с изключение на комуналните услуги за водоснабдяване и сектора на независимите производители на енергия и възобновяема електроенергия.
(6) Финансовите институции следва да оповестяват промените в сектора и географското разпределение на инвестициите си в сравнение с предходната отчетна година и да обясняват въздействието на тези промени върху среднопретегления въглероден интензитет на портфейлите им. На финансовите институции се препоръчва да преразглеждат всяка година уместността и полезността на този показател с оглед на бързото напредване в разработването на методики за анализ на различни сценарии и на показатели за риска във връзка с климата, които да им служат при взимането на решения.
TCFD признава трудностите и ограниченията при съществуващите показатели за въглеродния отпечатък, включително факта, че такива показатели не следва непременно да се тълкуват като показатели за риска. TCFD признава, че някои управители на активи могат да са в състояние да докладват среднопретегления въглероден интензитет само за част от активите, които управляват, предвид наличните данни и разни методически аспекти. Докладващите субекти могат да предоставят други показатели за въглеродния отпечатък и експозициите, включени в допълнителните насоки на TCFD за финансовия сектор заедно с описание на използваната методика (приложение на TCFD, стр. 43).
(7) Екомаркировка на ЕС, която понастоящем се разработва от Европейската комисия с подкрепата на Съвместния изследователски център (JRC) на ЕК.
(8) Сумите за всеки отрасъл и/или сектор на контрагента, както са определени във финансовите досиета. Да се посочат използваните определения.
Оповестява се секторната експозиция на високо равнище въз основа на статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз (NACE) — едноцифрени кодове. По-специално, оповестява се експозицията към сектори с висока въглеродна интензивност — A, B, C, D, E, F, H.
Предприятието следва да оповести своята експозиция поне към десетте най-големи отрасъла като паричен еквивалент на експозицията или към отраслите, които представляват поне 2 процента от общата експозиция като паричен еквивалент.
ПРИЛОЖЕНИE II
Съпоставка на изискванията на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация и на данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD
Оповестяванията, предложени в настоящите допълнителни насоки, съответстват на изискванията на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация („ДОНИ“) и освен това са разработени така, че да включват данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD.
На графиката по-долу е илюстрирано как настоящите допълнителни насоки отнасят всеки вид данни, чието оповестяване се препоръчва от TCFD, към изискване за оповестяване съгласно ДОНИ. Това представлява една възможност за кръстосано препращане на данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD, към оповестяванията, които се изискват съгласно ДОНИ. Тъй като ДОНИ и TCFD използват различни понятия и концепции, кръстосаното препращане може да се направи по други начини. Дружествата може да пожелаят да обмислят други възможности и се насърчават да продължат да експериментират в това отношение.
Фигура 3
Очертаване на изискванията на ДОНИ и на данните, чието оповестяване се препоръчва от TCFD
Дружествата, които подлежат на изискванията на ДОНИ и се стремят да прилагат препоръките на TCFD, могат да вземат предвид следното:
— |
TCFD предлага данните, чието оповестяване препоръчва, да бъдат включвани в „годишните финансови досиета“ на дружеството (1). ДОНИ позволява на държавите членки да разрешат на дружествата да публикуват нефинансовата си декларация в отделен доклад при определени условия и по-голямата част от държавите членки са се възползвали от тази възможност. Ако дружество, което подлежи на ДОНИ, желае да изпълни препоръките на TCFD относно мястото на оповестяваната свързана с климата информация, то следва да публикува тази информация в своя доклад за дейността. |
— |
Перспективата на ДОНИ по отношение на съществеността обхваща съществеността както от финансова, така и от екологична и социална гледна точка, докато перспективата на TCFD обхваща само съществеността от финансова гледна точка. Ето защо по принцип информацията, считана за съществена от гледна точка на TCFD, следва да бъде съществена и от гледна точка на ДОНИ. |
— |
TCFD посочва, че данните, чието оповестяване препоръчва, свързани със стратегията и показателите и целите, следва да бъдат предмет на оценка на съществеността от финансова гледна точка. TCFD обаче не посочва, че оценката на съществеността следва да се прилага към данните относно управлението на дейността и на риска, чието оповестяване препоръчва, което предполага, че оповестяването на данни относно управлението на дейността и на риска следва да се извършва независимо от оценката на съществеността. Следователно дружество, което желае да прилага препоръките на TCFD, може да се наложи да оповестява определена информация, дори ако нейното оповестяване не се изисква съгласно ДОНИ. |
(1) Прилагане на препоръките на TCFD — допълнение 2, речник на термините: Финансовите досиета се отнасят до пакетите за годишно отчитане, в които организациите са длъжни да представят своите одитирани финансови резултати съгласно дружественото право и нормативната уредба за съответствие или за ценните книжа на юрисдикциите, в които осъществяват дейност. Макар че изискванията за отчетност се различават в международен план, финансовите досиета обикновено съдържат финансови отчети и друга информация, като например декларации за корпоративно управление и коментари на ръководството.