Обобщение

Оценка на въздействието на регламентите за определяне на изисквания за екопроектиране и енергийно етикетиране на електронни екрани и за отмяна на регламенти (ЕО) № 642/2009 и (ЕС) № 1062/2010

A. Необходимост от действия

Защо? Какъв е разглежданият проблем?

Електронните екрани са сред най-големите консуматори на електроенергия в домакинствата (след хладилните уреди) и в повечето части на света те са подложени на изисквания относно минималните нива на енергийната им ефективност и за енергийно етикетиране.

Настоящите изисквания за екопроектиране на ЕС по отношение на телевизори и телевизионни монитори вече не осигуряват икономии на енергия по ефективен от гледна точка на разходите начин. Сегашният енергиен етикет вече не дава възможност на потребителите да разграничават ефективно уредите на пазара, а информацията, която той предоставя, вече не отразява реалните начини на употреба.

Освен това обхватът на действащата нормативна уредба за екопроектиране и енергийно етикетиране не е достатъчно ясен и има известна несигурност относно това дали някои продукти са обхванати от нея. Нараства делът на предлаганите на пазара уреди, които не са в този обхват. Необходими са условия на по-голяма равнопоставеност за промишлеността, а за органите за надзор на пазара понякога е трудно да оценят обхвата на правилата, необходими за подходящ надзор на пазара.

Освен това електронните екрани имат значително въздействие върху околната среда не само чрез енергопотреблението си, а и поради използването на материали, изискващи специално внимание в края на експлоатационния срок: екраните представляват 75 % от теглото на отпадъците от електрическо и електронно оборудване в категорията на битовата електроника.

Настоящото преразглеждане ще позволи на ЕС да:

·постигне допълнителни икономии на енергия по ефективен от гледна точка на разходите начин,

·продължи с ефективните мерки за екопроектиране и енергийно етикетиране,

·продължи да преследва целите за кръговата икономика.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

До 2030 г. в сравнение със сценария на запазване на обичайната практика (ЗОП) преразгледаните регламенти могат доведат до:

i) спестяване на 39 TWh електроенергия годишно,

ii) намаляване на емисиите на парникови газове годишно с 13 млн. тона еквивалент на CO2,

iii) намаляване на потребителските разходи с 15 млрд. евро годишно и на разходите в административния сектор и сектора на услугите и бизнеса с още 2 млрд. евро. Тези икономии ще бъдат в допълнение към постигнатите чрез пазарните сили и съществуващото законодателство.

Освен това се очаква регламентите да запазят оборота на предприятията и работните места в търговския, промишления и монтажния сектор, който би бил налице през 2030 г. при запазване на обичайната практика.

Каква е добавената стойност от действие на равнището на ЕС?

Налице е ясна добавена стойност от определянето на минимални нива на енергийната ефективност и прилагането на енергийно етикетиране на равнището на ЕС.

Без хармонизирани изисквания на равнище ЕС, би се наложило страните от ЕС да установяват минимални изисквания за енергийна ефективност на национално равнище като част от своите политики в областта на околната среда и енергетиката. Това би възпрепятствало свободното движение на продуктите и би увеличило разходите за придобиването им за потребителите. Такъв беше случаят с много от продуктите преди въвеждането на мерките за екопроектиране и енергийно етикетиране на равнище ЕС.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти на политиката са разгледани? Има ли предпочитан вариант? Защо?

Бяха разгледани четири варианта на политиката:

1.Вариант на политиката 1 – базов сценарий/ЗОП. Базов сценарий без промяна на действащата нормативна уредба.

2.Вариант на политиката 2 – ECO. Актуализиране на граничните стойности за енергийна ефективност при екопроектирането, преобразуване на скалата на енергийния етикет, актуализиране на стандарта за изпитване и метода за изчисляване, разширяване на обхвата на законодателството и подобряване на определенията, въвеждане на изисквания за кръгова икономика.

3.Вариант на политиката 3 – Ambitious (по-амбициозни изисквания). Обхваща мерките от варианта ЕСО, като допълнително в обхвата на правилата за етикетиране се включват цифровите информационни табла и се ограничава използването на халогенирани забавители на горенето в някои части.

4.Вариант на политиката 4 – Lenient (по-свободни изисквания). Обхваща мерките от варианта ЕСО, но граничните стойности за екопроектиране за екрани със свръхвисока разделителна способност (UHD) / голям динамичен обхват се определят така, че да са 1,5 по-високи от тези за екрани с висока разделителна способност (HD) / стандартен динамичен обхват (при варианта ECO се използва коефициент 1,2).

При вариант 3 се постигат най-големите икономии (31 TWh годишно до 2030 г. в сравнение с варианта ЗОП), както и всички зададени цели.

Кой подкрепя отделните варианти?

Заинтересованите страни не предоставиха пряко свои становища относно отделните варианти, но тези варианти бяха разработени на основата на обширни консултации с тях.

Държавите членки и НПО подкрепят вариант 3, въпреки че неправителствени организации биха предпочели минималните изисквания относно енергийна ефективност да бъдат по-високи.

Промишлеността подкрепя идеята за по-свободни изисквания по отношение на по-новите технологии, които предстои да бъдат въведени на пазара, което е отразено във вариант 4.

В. Въздействие на предпочетения вариант

Какви са ползите от предпочетения вариант (ако има такъв; в противен случай — от основните варианти)?

Очаква се през 2030 г. нетните ползи от вариант 3 в сравнение варианта ЗОП да бъдат:

-допълнителни икономии на електроенергия от 39 TWh годишно,

-допълнително намаляване на емисиите на парникови газове от 13 млн.т. еквивалент на CO2 годишно,

-допълнителни икономии на разходи за електроенергия за крайните потребители от 15 млрд. евро.

Какви са разходите за предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)? 

Допълнителната обща административна тежест в резултат на прилагането на новия рамков регламент за енергийното етикетиране в сравнение с варианта ЗОП се оценява на 4 млн. EUR (еднократни разходи) и 100 000 EUR (годишно), разпределени, както следва:

-доставчици: еднократни разходи в размер на 3 900 000 EUR; ежегодни разходи в размер на 90 000 EUR,

-търговци: еднократни разходи в размер на 600 000 EUR,

-бюджет на ЕС: еднократни разходи в размер на 90 000 EUR; ежегодни разходи в размер на 9000 EUR.

Не се очакват допълнителни разходи в областта на екопроектирането.

Какви ще са последиците за предприятията, МСП и микропредприятията?

Предприятията, които произвеждат електронни екрани, са големи азиатски мултинационални компании. Не се очаква предложените мерки да окажат каквото и да било въздействие върху малкото на брой европейски предприятия, интегриращи висококачествени екрани.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации?

Изчислено е, че няма да има допълнително въздействие върху националните бюджети и администрации. Държавите членки ще се възползват от по-ефективен от гледна точка на разходите надзор на пазара, по-специално чрез по-ниски разходи за изпитване и използване на документация от базата данни за регистриране на продукти.

Ще има ли други значителни въздействия?

Съгласно Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (Директива за ОЕЕО) от август 2018 г. 85 % от отпадъците на електронни екрани се оползотворяват, а 80 % ще се рециклират. Предложените мерки ще спомогнат за постигането на тези цели във връзка с ОЕЕО, определени като част от прехода към кръгова икономика, като подобрят демонтирането, както и рециклирането, повторното използване и ремонта.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

Включена е клауза, постановяваща, че политиката ще бъде преразгледана пет години след приемането.