Становище на Европейския комитет на регионите — Изпълнението на споразуменията за свободна търговия (ССТ): регионалната и местната гледна точка

(2020/C 324/04)

Докладчик:

Michael MURPHY (IE/ЕНП), член на Съвета на графство Типъреъри

Отправен документ:

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия 1 януари 2018 г. — 31 декември 2018 г.

COM(2019) 455 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства годишния доклад на Комисията относно изпълнението на ССТ; счита, че това е не само решаваща стъпка към по-голяма прозрачност, но и ефективен инструмент за предоставяне на обективна обща информация на обществеността относно търговските споразумения, договаряни от ЕС;

изтъква важния потенциал на търговската политика на ЕС за постигането на целите на ЕС, по-специално по отношение на устойчивия растеж, изпълнението на целите за устойчиво развитие, заетостта, създаването на работни места и инвестициите в ЕС. Същевременно обаче счита, че кризата, свързана с COVID-19, представлява сериозно сътресение за европейската и световната икономика и ще доведе до изкривяване на възможностите, които световната търговия предлага на европейските МСП. Според неотдавнашно проучване на ГД „Търговия“ през 2020 г. се очаква спад в световната търговия между 10 и 16 %. Предвижданото намаление за ЕС27 е между 9 и 15 % за износа извън ЕС, което ще възлезе на сума в размер между 282 и 470 млрд. евро (1);

припомня, че 36 млн. работни места в ЕС зависят от износа извън ЕС и че 13,7 млн. от тях са заети от жени; че между 2000 и 2017 г. работните места в ЕС, подкрепяни от износ за останалата част от света, се увеличиха с 66 %, което представлява 14,3 млн. допълнителни работни места, и че делът на заетостта в ЕС, подкрепяна от продажбите на стоки и услуги в останалата част от света, спрямо общата заетост нарасна от 10,1 % през 2000 г. на 15,3 % през 2017 г. (2); Отбелязва със загриженост, че според прогнозните изчисления на МОТ вследствие на пандемията от COVID-19 само в Европа през 2020 г. ще бъдат изгубени 12 милиона работни места;

подчертава значението на свободната, основана на правила международна търговия, която е от полза за всички търговски партньори. Призовава Комисията да продължи да защитава търговските интереси на ЕС и да се бори с нарастващата тенденция към протекционизъм;

отбелязва, че последиците от ССТ в ЕС се проявяват на регионално равнище. Затова КР призовава Комисията да го информира систематично и да взема предвид на ранен етап в преговорите възможните местни и регионални последици от търговията;

счита, че ССТ следва да бъдат съобразени с МСП, така както и МСП следва да се пригаждат към ССТ. Във връзка с това изтъква жизненоважната роля на МРВ за транспонирането на ССТ по места;

подчертава съвместната отговорност на всички равнища на управление, за да се гарантира, че ползите от глобализацията се разпределят справедливо, а отрицателните въздействия се смекчават;

изразява загриженост във връзка с факта, че ескалирането на мерки, противоречащи на разпоредбите на СТО, и заплахата за взаимно наложена нормативна тежест от нови нетарифни, дискриминационни договорености, така че те се превръщат в новата обичайна практика в световната търговия; счита, че съществуващите програми на ЕС за подпомагане и техният контрол следва да бъдат подложени на преоценка в съответствие с правилата на ЕС за конкуренцията, за да подкрепят регионите, засегнати неблагоприятно от търговските войни, чрез намаляване на тежестта;

приветства факта, че на 22 декември 2017 г. Комисията създаде Експертна група по търговските споразумения с цел повишаване на прозрачността и приобщаващия характер на търговската политика на ЕС. Отбелязва, че нито един от 28-те експерти в групата (3) не представлява орган на местна или регионална власт или някое от техните сдружения. Призовава Комисията да запази Експертната група в настоящия ѝ формат, както и статута на наблюдател на КР в групата. В случай че общата структура на Експертната група се промени, КР отправя искане да бъде поканен да се присъедини като член;

10.

приветства факта, че 29—31 % от търговския обмен на ЕС са обхванати от преференциални търговски споразумения;

Препоръки, свързани с COVID-19

11.

приветства обявеното от Комисията започване на процедури за преглед на търговската политика, което да доведе до нова стратегия до края на годината. КР обаче призовава Комисията да гарантира, че в този преглед ще бъде направена надлежна проверка и ще бъде отделено дължимото внимание на въпроса за изпълнението на споразуменията за свободна търговия в регионите и градовете на държавите членки;

12.

пандемията от COVID-19 показа ясно, че глобалните икономики са тясно взаимосвързани и че във времена на криза никоя страна не може да произвежда самостоятелно необходимото за задоволяване на нуждите си. Ето защо, за да се гарантира справедлива, отворена и основана на правила световна търговска система, КР призовава Европейската комисия да продължи работата си по реформата на СТО. В същия дух отбелязва, че в случаите, когато се нарушава глобалната конкуренция, ЕС трябва да използва в пълна степен своите инструменти за търговска защита и да разработи нови механизми за справяне с практиките на трети държави, които водят до изкривяване на пазара;

13.

призовава настоятелно Европейската комисия да продължи работата си за справяне с нарушената конкуренция на единния пазар вследствие на чуждестранни субсидии. Във връзка с това КР очаква публикуването на бялата книга на Комисията относно инструмент за чуждестранните инвестиции. Напредъкът в тази сфера на работа е особено важен, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС в области като обществените поръчки;

14.

отбелязва, че в крайна сметка регионите и техните правителства са на първа линия по време на кризата и работят за справяне с нейните здравни и икономически последици. Затова счита, че ЕС трябва да работи за изграждане на стратегически запаси от жизненоважно оборудване с цел подготвяне на регионите за бъдещи пандемии. Във връзка с това приветства концепцията на Комисията за „отворена стратегическа автономия“ за диверсифициране на световните вериги за доставки, както и за връщане в Европа на някои производства на материали от изключителна важност;

15.

приветства новото предложение за МФР от 27 май, в това число новата инициатива REACT-EU и инструмента за временно подкрепление, наречен Next Generation EU. Във връзка с това КР приветства допълнителните средства, разпределени за политиката на сближаване, които могат да се използват за борба с икономическите последствия от кризата, включително чрез предоставяне на инвестиции и ликвидност на засегнатите МСП по места, по-специално онези, които оперират в най-тежко засегнатите сектори. Това ще гарантира спасяването на много предприятия и работни места;

16.

приветства опростяването на прилагането на редица програми на ЕС за финансиране, включително InvestEU, в контекста на кризата, свързана с COVID-19. Призовава обаче настоятелно Европейската комисия да продължи системата за подобрен достъп до финансиране да редица програми и след пандемията, за да даде възможност на европейските МСП да превърнат технологиите за цифровизация и декарбонизация в рентабилни възможности за създаване на устойчив икономически растеж и работни места;

Реализиране на пълния потенциал на търговските споразумения — регионални и стопански перспективи

17.

изразява категоричното си съгласие с позицията на Комисията, че европейските дружества могат да се възползват от търговските споразумения на ЕС само при условие че разполагат със съответната информация относно съдържанието на споразуменията и че разбират как те функционират на практика; подчертава необходимостта от включване на регионалните представители в усилията за подобряване на изпълнението на ССТ; за тази цел подчертава, че е важно да се изготвят планове за действие за прилагане на ССТ, които да са приспособени към всяка държава членка, съответните региони и регионалните стопански интереси;

18.

отбелязва със загриженост, че сложността на правилата за произход и административните формуляри, изисквани от търговските партньори на ЕС за предоставяне на преференции на дружествата от ЕС, както и усилията, полагани за доказване на преференциален произход, изглеждат непропорционални за МСП от ЕС, тъй като не разполагат със същите ресурси като големите дружества;

19.

припомня дългогодишната си позиция, че бъдещите търговски споразумения на ЕС не трябва да възпрепятстват органите на управление на всички равнища да предоставят, подкрепят или регулират обществените услуги, нито да им пречат да разширяват обхвата на предлаганите от тях услуги за гражданите;

20.

припомня, че по-голямата част от експортните дейности на МСП се осъществяват предимно в рамките на единния пазар (4), като само около половината от МСП продават своите стоки извън ЕС-28 (5). Освен това отбелязва, че износът на МСП е и силно концентриран. Над две трети от общия износ на европейските МСП се осъществява от шест държави членки (6);

21.

подчертава, че според неотдавнашно проучване, проведено от КР и Eвропалати, ефективното прилагане на търговията изисква следното (7):

запълване на липсата на информация, свързана със ССТ на ЕС, чрез предоставяне на практическа информация относно начина, по който МСП могат да се възползват от дадено ССТ на практика, и чрез повече информационни дейности с бизнес общността на регионално и местно равнище (обучение, семинари, работни срещи, презентации и др.);

2)	подобряване на удобството за ползване на наличните безплатни инструменти за подкрепа на предприятията и МСП, както и на обществената осведоменост относно тяхното съществуване;

3)	преодоляване на сложността и липсата на съгласуваност на правилата за произход и митническите процедури;

4)	бързо въвеждане на безплатен онлайн калкулатор на правилата за произход като допълнителна първа линия на подкрепа за МСП от ЕС, който да им помага да се ориентират в сложните правила в търговските споразумения на ЕС, приложими към тази област;

22.

счита, че е необходимо да се положат повече усилия за разпространяване на информация за начина, по който функционира международната търговия, особено на равнището на държавите членки и техните местни и регионални власти, които имат ключова роля поради факта, че познават МСП и поради близостта им до тях по места. Вижда в това възможност КР и Европейската комисия да работят систематично заедно за разпространяване на съответната информация и за разработване на съответните интерактивни инструменти, като например калкулатор на правилата за произход за МСП;

23.

приветства напредъка на работата на Комисията във връзка с онлайн портала, който ще включва две бази данни — база данни за достъпа до пазара и бюрото за съдействие в областта на търговията;

24.

приветства и съществуващите инструменти, използвани от Европейската комисия за насърчаване и подкрепа на МСП от ЕС в техните усилия за интернационализация, така че те да станат по-конкурентоспособни в световен мащаб, и изтъква необходимостта да се гарантира, че при използването на тези инструменти се прилага подход „от долу нагоре“;

25.

разглежда със загриженост нерешените въпроси с търговските партньори, представени в доклада на Комисията, и по-специално факта, че продуктите от ЕС продължават да се сблъскват с пречки пред достъпа до редица пазари в страните партньорки. Следва да се даде висок приоритет на взаимното небюрократично признаване на техническите стандарти;

Да се гарантира, че глобалното икономическо участие не води до неравенство между регионите на ЕС

26.

застъпва виждането, че въпреки общия икономически растеж, генериран от ССТ, има някои икономически сектори, които, заедно с регионите, в които са локализирани, вероятно ще бъдат засегнати отрицателно;

27.

подкрепя виждането на Комисията, че търговските споразумения на ЕС предлагат голям потенциал за износ на селскостопански продукти от ЕС, но изразява загриженост, че проектът на междинен доклад относно оценката на въздействието на търговското споразумение с Меркосур върху устойчивостта показва, че се очаква то да окаже отрицателни последици за селското стопанство и селските райони в ЕС, поради което някои държави членки отхвърлиха споразумението в настоящата му форма. Освен това настоява споразумението с Меркосур да бъде оценено спрямо целта за намаляване на емисиите на парникови газове. Във връзка с това ратифицирането на споразумението ЕС-Меркосур следва да бъде обвързано с мерки за обръщане на тенденцията на настоящите рекордни нива на обезлесяване на бразилска Амазония;

28.

подчертава, че в проучването относно изпълнението на ССТ, предприето от КР в сътрудничество с Европалати, засилването на конкурентния натиск от страна на чуждестранните дружества също беше определено като значително опасение от страна на регионите, когато търговските споразумения на ЕС влизат в сила (8);

29.

изтъква, че както се подчертава в проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (9) въз основа на анализ на търговските потоци в някои държави членки, резултатите на регионите по отношение на износа имат силно изразена положителна корелация с БВП и че търговията е силно концентрирана в няколко региона във всички анализирани държави членки;

30.

припомня, че неравномерно разпределеното териториално въздействие на глобализацията беше признато от Комисията в Документа за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията и Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, в които се подчертава, че макар ползите от глобализацията да са широко разпространени, разходите често са локализирани;

31.

подчертава, че преодоляването на изложените по-горе неравенства изисква общоевропейски отговор, за да се гарантира, че нито един човек или регион няма да бъде изоставен;

32.

изразява категоричното си убеждение, че оценките на териториалното въздействие могат да бъдат мощни инструменти за ранно идентифициране и количествено определяне на евентуалните асиметрични въздействия на търговските споразумения върху европейските региони, като по този начин дават възможност на засегнатите територии да въведат подходящите публични политики, за да се справят с това въздействие; счита това за решаващ елемент при формулирането на разумни, прозрачни и основани на данни търговски политики;

33.

поставя специален акцент върху ролята на политиката на сближаване за повишаване на конкурентоспособността на европейските територии чрез целенасочени инвестиции, съобразени с нуждите на конкретни територии в ключови сектори като мрежова инфраструктура, научноизследователска дейност и иновации, МСП, ИТ услуги, действия в областта на околната среда и климата, качествена заетост и социално приобщаване;

34.

припомня, с оглед на убедителните доказателства за наличието на регионални модели в международната търговия, че за да може ЕС да въведе по-нататъшна либерализация на търговията, е наложително всяка значима инициатива в тази област да се предхожда от оценки на въздействието, които да се съсредоточават върху възможните последици за националното и особено за поднационалното равнище;

35.

приветства факта, че в плана за възстановяване на Европа от май 2020 г. Комисията предложи да укрепи своите инструменти за действие при извънредни ситуации, включително Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), и да ги направи по-гъвкави, така че при необходимост да могат бързо да бъдат отпускани мащабни ресурси. Очаква Комисията да изготви бързо своето предложение и в настоящия контекст отново заявява (10), че предишното предложение относно ЕФПГ за периода на финансиране 2021—2027 г. предвиждаше относително високи прагове на допустимост (най-малко 250 съкращения) (11) и малък бюджетен пакет от 225 милиона евро годишно;

Търговската политика като ключов инструмент за повишаване на устойчивостта

36.

изразява твърдото си убеждение, че търговската политика играе важна роля за гарантиране на положителни икономически, социални, териториални и екологични последствия на глобализацията за хората и предприятията в Европа и извън нея;

37.

припомня, че според специално проучване на Евробарометър от 2019 г. (12) се наблюдава увеличение на дела на респондентите, които изразяват опасения относно отрицателното въздействие на международната търговия върху околната среда. Съгласно констатация на същото проучване се е увеличил и броят на респондентите, които считат, че международната търговия не им носи ползи поради въздействието си върху околната среда;

38.

припомня, че Зеленият пакт би трябвало да интегрира търговската политика заедно с икономическата и регулаторната политика, и политиката в областта на конкуренцията в рамките на всеобхватно усилие за подпомагане на околната среда и за установяване на високи екологични амбиции за промишлеността като цяло;

39.

счита, че за изравняване на условията на конкуренция би могъл да се използва механизъм за справяне с „изместването на въглеродни емисии“; отбелязва обаче, че при тази мярка трябва да се постигне баланс между проблемите, свързани с околната среда, търговията и справедливостта, за да се избегне задействането на ответни мерки срещу износа от държавите — членки на ЕС, които биха навредили на промишлеността на ЕС;

40.

подкрепя категорично плана за действие от 15 точки на Комисията като ключов инструмент за постигането на по-голяма ефективност на главите относно търговията и устойчивото развитие (ТУР), включени във всички съвременни търговски споразумения на ЕС. Това обаче може да бъде постигнато само с подходящи клаузи, които позволяват изпълнимост и проверимост и дават възможност за санкциониране във връзка с изискванията за устойчивост;

41.

във връзка с въпроса дали неспазването на разпоредбите на главата относно търговията и устойчивото развитие следва да води до определени търговски (свързани с търговията) последици, КР подкрепя виждането, че в случай на нелоялна конкуренция от страна на някои държави, например чрез заобикаляне на основните стандарти на МОТ или стандартите за устойчивост, следва да се предвидят разпоредби относно механизми за санкции;

42.

изтъква необходимостта от по-добро прилагане на главите за ТУР в търговските споразумения на ЕС чрез мерки с незадължителен характер и чрез по-добро използване на собствените дипломатически ресурси на ЕС и държавите членки;

43.

освен това призовава ССТ на ЕС да включват строги правила относно неправилно или неправомерно определени трансферни цени и отклонение от данъчно облагане за дружествата, регистрирани на фондовата борса;

44.

споделя мнението, че чрез търговията ТУР могат да подобрят условия като например достойните условия на труд, опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата с цел постигане на ефективна и устойчива промяна на политиката (13) в трети държави. Същевременно отбелязва, че тези въпроси по дефиниция са резултат от демократични процеси в рамките на конституционния ред на дадена държава;

45.

във връзка с това приветства решението на Комисията да назначи главен служител по правоприлагането в областта на търговията, който да следи отблизо изпълнението на ангажиментите по опазването на климата, околната среда и защитата на труда, залегнали в търговските споразумения на ЕС, и изразява увереност, че главният служител, отговарящ за правоприлагането в областта на търговията, ще установи стабилни канали за комуникация с гражданското общество и местните и регионалните власти; призовава Комисията да гарантира на главния служител по правоприлагането в областта на търговията достатъчно ресурси, за да се обезпечи постигането на целите;

46.

препраща в този контекст към проучването на КР на тема „Демократичното измерение на преговори на ЕС за търговските споразумения: роля и отговорност на гражданите и местните и регионалните власти“. В него се подчертава, че самото наличие на информация не е достатъчно, за да се гарантира прозрачен и приобщаващ процес. Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на механизмите на национално и местно равнище, за да се гарантира достъпът до тази информация. Местните и регионалните власти изтъкват често липсата на официален механизъм за диалог със съответното национално равнище в областта на търговската политика и тази липса е още по-ясно осезаема на равнището на ЕС;

47.

същевременно счита, че търговската политика на ЕС не бива да подкопава усилията на ЕС за подпомагане на развитието в трети държави и призовава за балансиран подход към свободната търговия, когато става въпрос за по-нестабилни икономики; припомня значението на свободната и справедлива търговия, изтъквайки потенциала за намаляване на бедността посредством междурегионалната и вътрешнорегионалната икономическа интеграция. Призовава за по-голяма съгласуваност на политиките в областта на търговията и развитието; отбелязва преминаването на ЕС от международна помощ за развитие към подход на по-равноправно партньорство;

Смекчаване на отрицателното въздействие на извънредни развития върху конкретни сектори и региони

48.

призовава всички ключови институционални участници да обърнат специално внимание на съществуващите връзки в областта на търговията между регионите от ЕС-27 и Обединеното кралство, които до голяма степен ще определят въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство върху съответните икономики. Трябва да се разработят подходящи мерки за секторите и териториите, които ще претърпят особено неблагоприятно въздействие;

49.

приветства препоръките на Европейската комисия към Съвета от 3 февруари 2020 г. за започване на преговори за ново партньорство с Обединеното кралство; счита, че ЕК трябва да гарантира, че договореното споразумение защитава интересите на ЕС;

50.

препраща към документа за изразяване на позиция на делегацията на Испания в Комитета на регионите (14) и изразява съжалението си във връзка с факта, че взетото от Съединените щати решение за въвеждане на допълнителни мита върху европейските продукти в размер на 7,496 млрд. щатски долара, като ответна мярка на помощта за производителя на самолети Airbus, предоставена от ЕС и някои правителства на държавите членки, ще засегне главно селскостопанските и хранителните продукти, произведени в държавите членки на ЕС;

51.

подчертава, че митата на САЩ върху вноса на стомана доведоха до сериозно отклоняване на търговски потоци с продукти от стомана от трети държави, които все повече навлизат на европейския пазар. Ефективността на защитните мерки на ЕС в стоманодобивния сектор следва да бъде преразгледана с оглед на неблагоприятната икономическа среда на стоманодобивната промишленост, за да се избегнат допълнителни щети за местните стоманодобивни предприятия. При прегледа следва изрично да се обърне внимание на оттеглянето на досегашните увеличения на тарифните квоти;

Осигуряване на еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС в рамките на търговска система, основана на правила

52.

припомня, че санкциите на ЕС, налагани на трети държави по различни геополитически причини, несвързани с търговията, предизвикват ответни санкции, които засягат непропорционално някои региони с установени търговски връзки в тези трети държави; застъпва позицията, че трябва да се осигури подходящ баланс между предприемането на компенсаторни мерки и запазването на конкуренцията и че съществуващите европейски програми за подкрепа трябва да бъдат подложени на преоценка, за да се подкрепят регионите, засегнати неблагоприятно от търговски войни;

53.

привлича вниманието към неотдавнашните призиви за по-настъпателна търговска политика на ЕС за защита на технологиите, дружествата и пазарите срещу нелоялни търговски практики и застъпва мнението, че ЕС се нуждае от по-проактивна търговска политика за защита на своите дружества чрез подходящи изравнителни мерки, които да не изостават от последните развития във веригата за създаване на стойност, и чрез обвързваща правна рамка за търговските конфликти. Приветства подкрепата на ЕС за мултилатерализма и предложените идеи за реформа на СТО, както и проактивната позиция на Комисията по отношение на безизходицата във връзка с апелативния орган на СТО, т.е. временната договореност за обжалване с Канада и Норвегия;

54.

отбелязва обаче, че въпреки че може основателно да се очаква, че нито една държава не може да се изолира от глобализацията без цената на огромни разходи, рискът от срив на многостранната търговска система е реален и следователно ЕС трябва да обмисли план Б;

55.

подкрепя категорично предложението на Комисията за изменение на регламента за осигуряване на съблюдаването, за да се даде възможност на Комисията да задейства контрамерки в ситуации, в които даден партньор възпрепятства спора да достигне до точка, в която СТО би могла да разреши подобни контрамерки;

56.

споделя виждането, че ЕС трябва да заеме офанзивна позиция, за да гарантира реципрочност и да води борба с протекционизма по отношение на достъпа до пазарите на обществени поръчки в трети държави;

57.

поради това изразява съжаление относно липсата на напредък в междуинституционалните преговори относно преразгледаното предложение за инструмент в областта на международните обществените поръчки (15), представено от Комисията през 2016 г.

Брюксел, 2 юли 2020 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2020/may/tradoc_158764.pdf

(2) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2018/november/tradoc_157516.pdf

(3) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2017/december/tradoc_156487.pdf

(4) EPRS, CETA implementation: SMEs and regions in focus (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Изпълнението на ВИТС: акцент върху МСП и регионите), проучване по искане на КР, 18 ноември 2019 г., достъпно на адрес: http://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_IDA(2019)644179

(5) Експресно проучване на Евробарометър 421, Интернационализация на малките и средните предприятия, октомври 2015 г.

(6) Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия и Обединеното кралство.

(7) Implementation of Free Trade Agreements — challenges and opportunities for businesses and regions, проучване на Европалати и КР относно „Изпълнението на ССТ — предизвикателства и възможности за предприятията и регионите“ https://cor.europa.eu/en/events/Documents/ECON/Survey_Note_CoR-Eurochambres_Survey_15_November_2019.pdf

(8) Проучване на Европейския комитет на регионите — Европалати относно изпълнението на ССТ, август—октомври 2019 г.

(9) Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Interactions between trade, investment and trends in EU industry: EU regions and international trade (Взаимодействия между търговията, инвестициите тенденциите в промишлеността на ЕС: регионите на ЕС и международната търговия), проучване по искане на КР, 27 октомври 2017 г., достъпно на адрес: http://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_STU(2017)608695

(10) Становище на Комитета на регионите — „Засилване на териториалната устойчивост: предоставяне на правомощия на регионите и градовете, за да посрещнат глобализацията“ (OB C 54, 13.2.2018 г., стр. 32).

(11) Особено с оглед на факта, че еквивалентната програма, прилагана в Съединените щати (Trade Adjustment Assistance — TAA), не определя минимален праг на съкращения, който трябва да бъде достигнат.

(12) https://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/survey/getsurveydetail/instruments/special/surveyky/2246

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_19_6294

(13) ЕП, Free trade or geo-economics? Trends in world trade (Свободна търговия или геоикономика? Тенденции в световната търговия), Тематичен отдел за външни отношения, Генерална дирекция по външни политики на Съюза), септември 2019 г.

(14) Позиция на делегацията на Испания в Комитета на регионите относно въздействието на търговските спорове и установяването на нови тарифи за селскостопанските и хранителните продукти върху регионалните и местните икономики в ЕС: https://cor.europa.eu/bg/news/Pages/US-tariffs-on-EU-agri-food-products.aspx

(15) https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2019/march/tradoc_157728.pdf