5.2.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 39/78


Становище на Европейския комитет на регионите — Интелигентни градове: нови предизвикателства за справедлив преход към неутралност по отношение на климат — Осъществяване на ЦУР на практика

(2020/C 39/17)

Главен докладчик

:

Andries Gryffroy (BE/EA), член на Фламандския парламент

Отправен документ

:

Писмо с искане за консултация от финландското председателство

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

признава, че интелигентният град е място, където ефективността на традиционните мрежи и услуги е подобрена чрез използването на цифрови и телекомуникационни технологии в полза на жителите и предприятията. Освен че използва информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за по-добро оползотворяване на ресурсите и по-малко емисии, интелигентният град разполага и с по-интерактивна и отзивчива градска администрация, която обслужва по-добре своето население чрез по-интелигентни мрежи за градски транспорт, подобрени съоръжения за водоснабдяване и канализация и обезвреждане на отпадъците, както и по-ефективни начини за осветление и отопление на сградите, при което не се пренебрегват нуждите на никого; интелигентният град трябва да бъде и място, където се поставя акцент върху създаването на приобщаващи и достъпни структури за образование и обучение, за развиване на способностите и таланта на населението и за гарантиране на възможността им да участват в развитието на тяхната общност. Поради тази причина приветства засиления акцент върху целите за устойчиво развитие на ООН, а именно, че се обръща внимание на факта, че устойчивостта изисква цялостен поглед върху всички аспекти, обхванати от тях;

2.

както вече беше посочено в становището „Многостепенното управление и междусекторното сътрудничество за борба с енергийната бедност“ (докладчик Kata Tüttő (HU/ПЕС) (1), подчертава, че при определянето на различните политики е важно да се взема предвид енергийната бедност, и счита, че едно от най-важните политически събития през последните години е ясното признаване на факта, че при настоящото и бъдещото определение на политиките в областта на енергетиката и климата трябва да отчита и тяхното социално въздействие;

3.

както вече посочи в становището си относно „Интелигентни градове и общини — Европейско партньорство за иновации“, с докладчик г-н Ilmar Reepalu (SE/ПЕС), потвърждава отново значението на признаването на голямото разнообразие от населени места, независимо дали те се считат за градове или не, както и важността на техните отношения и взаимното допълване с околните селски територии; както вече посочи в становището си относно „Съживяване на селските райони чрез интелигентни села“, с докладчик г-н Enda Stenson (IE/EA), потвърждава, че „подобно на модела „интелигентни градове“, инициативата за интелигентни селски райони следва да се основава на широкообхватен подход на развитие и иновации и да включа следните шест измерения:

интелигентна, иновативна, предприемчива и производителна икономика;

по-добра мобилност с достъпни, модерни и устойчиви транспортни мрежи;

екологична и устойчива енергийна визия;

квалифицирани и ангажирани граждани;

качество на живот по отношение на култура, здравеопазване, сигурност и образование;

ефективна, прозрачна и амбициозна администрация;“

подчертава обаче, че съществен допълнителен елемент за насърчаване на „интелигентността“ трябва да бъде включването на гражданите и осигуряването на условия, позволяващи им да развиват потенциала си, чрез образование и подкрепа за научни изследвания, иновации и социално сближаване. Поради това се налага защитата на данните и използването им да бъдат ефективно, прозрачно и надеждно регулирани;

4.

подчертава, че между регионите, големите градове и малките градове и общности съществуват огромни различия по отношение на човешките и финансовите ресурси, уменията и цифровизацията. Във връзка с това припомня, че стратегиите за интелигентно развитие трябва да бъдат адаптирани към мащаба на общността, а подходът – към конкретната ситуация на всяка от тях, осигурявайки необходимата инфраструктура и подкрепа, за да се гарантира, че всички групи имат достатъчен достъп до цифрови и информационни услуги;

5.

изтъква, че в своите препоръки, отправени след оценката на предложенията за национални интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за периода 2021—2030 г., представени от различните държави от ЕС, Европейската комисия призова за проявяване на повече амбиция, за да се гарантира, че целите за 2030 г. в областта на климата, определени в Парижкото споразумение, ще бъдат постигнати и че преходът към неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. ще бъде успешен чрез засиленото използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, както и чрез модернизиране на икономиката;

6.

признава, че мащабът и хоризонталният характер на предизвикателството, което поставя изменението на климата, изискват интегрирани, основани на решаването на проблеми решения, които са насочени към многообразните динамика и цели, които взаимно си влияят и въздействат;

7.

подчертава значението на създаването на тясна връзка между ЦУР и целите на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., по-специално с цел 2 „По-зелена, нисковъглеродна Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, приспособяване към изменението на климата и превенция и управление на риска“, което би могло да улесни постигането на ЦУР чрез специфичните цели, посочени в предложенията за регламент;

8.

отчита, че, наред с необходимото приспособяване към последиците от изменението на климата, преходът към неутрално по отношение на климата бъдеще изисква не само декарбонизация на секторите на енергетиката, сградите и мобилността, но и преход към кръгова икономика, устойчива трансформация на селското стопанство и продоволствените системи и опазване на екосистемите и биологичното разнообразие, и за тази цел подкрепя евентуалното създаване на Европейска обсерватория за неутралност по отношение на климата;

9.

признава усилията на Конвента на кметовете и инициативата „Чиста енергия за островите в ЕС“ за мобилизиране на местните органи, местните предприятия, местните академични среди и образователни институции, както и на организациите на местните общности в разработването на стратегии за декарбонизация и призовава европейските местни и регионални органи да се присъединят към Конвента на кметовете и инициативата „Чиста енергия за островите в ЕС“, да ги прилагат и да наблюдават действията съгласно тях;

10.

приканва държавите членки да включат темата за интелигентните общности в своите национални планове в областта на енергетиката и климата, като признаят големия им потенциал по отношение на ефективността на разходите, енергийната ефективност и намаляването на емисиите;

Относно интелигентното управление на интелигентните общности

11.

изтъква, че интелигентните градове и общности предоставят отлична възможност за прилагане на механизми за интелигентно управление и по този начин за подобряване на способността на местните органи да вземат решения в една все по-сложна среда;

12.

подчертава необходимостта от ускоряване на прехода към модел на интелигентно управление на местно и регионално равнище чрез разработване и прилагане на електронни услуги, които дават възможност на гражданите да получат достъп до широка гама услуги на електронното управление чрез единен потребителски профил;

13.

призовава европейският семестър да се разглежда като инструмент за координация на икономическите политики на ЕС и като форум, на който да се работи за укрепване на ЦУР, както и за планиране, наблюдение и оценка на тяхното изпълнение в целия ЕС;

14.

потвърждава, че многостепенното управление изпълнява ключова роля, за да се гарантира, че местните органи могат ефективно да се справят с изменението на климата и да изпълняват ЦУР, и в този контекст разглежда интелигентните градове като важен способстващ фактор за постигането на тази цел;

15.

признава използването на данъчното облагане и обществените поръчки като инструмент за ускоряване на навлизането на пазара на иновативни и устойчиви технологии, като се гарантира, че тяхното прилагане е съобразено с търсенето и позволява намиране на децентрализирани местни решения на предизвикателствата;

16.

счита, че отворените данни в стандартните формати са ключов инструмент за подкрепа на създаването и развитието на интелигентни градове, и подчертава, че наред с тях предоставянето на „отворени компоненти“ (т.е. с отворен приложно-програмен интерфейс) се явява важен градивен елемент за по-бързо и по-гъвкаво генериране и умножаване на решенията за интелигентни градове;

17.

отчита потенциала на данните, генерирани от интерфейси на реални потребители, като например мобилните устройства на гражданите или интелигентните измервателни уреди, и призовава за разработване на всеобхватни рамки, които интегрират и използват данни, генерирани от потребителите, за целите на интелигентното управление, като същевременно гарантират необходимата защита за собствениците на данните;

18.

припомня значението на подкрепата за целите в областта на климата на регионално или градско равнище, както когато се налагат пряко, така и когато произтичат от цели, свързани с климата, определени на по-високо равнище, със стабилни технически и научни възможности на местно равнище за преход към поставените цели;

19.

подчертава, че интелигентното устойчиво градско управление предполага преминаване от краткосрочни, нехолистични политики към дългосрочни, системни и основани на учене подходи. Тази промяна изисква стратегическо и непрекъснато управление на промените, прилагано към съществуващите структури за градско управление, което би могло да доведе до краткосрочно и изолирано вземане на решения;

20.

изтъква, че е важно да се налагат определени цели, но наред с това трябва да се разработят необходимите конкретни мерки и да се извършва съответния мониторинг на тези мерки, за да могат да се правят корекции според необходимостта. Създаването на мрежи за обучение с други мрежи и с центрове за знания ще подобри този „процес на учене“ на целите спрямо мерките;

Интелигентни големи и малки градове и села и изпълнението на ЦУР

21.

припомня, че през последните години КР работи усилено по рамката на ЦУР и че позицията на Комитета на регионите е обобщена в неотдавнашните становища относно „Целите за устойчиво развитие (ЦУР): основа за дългосрочна стратегия на ЕС за устойчива Европа до 2030 г.“, с докладчик г-н Arnoldas Abramavičius (LT/ЕНП) (2), и „Устойчива Европа до 2030 г.: последващи действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, екологичния преход и Парижкото споразумение относно изменението на климата“, с докладчик г-жа Sirpa Hertell (FI/ЕНП) (3);

22.

отново потвърждава, че е „изключително важно съвместно да се договорят постижими междинни цели, показатели, измерване в реално време на подадените от местните общини, градовете и регионите данни, свързани с изменението на климата и ЦУР, за да се постигнат подцелите за икономическа, екологична, социална и културна устойчивост“, както се посочва в становището относно „Устойчива Европа до 2030 г.: последващи действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, екологичния преход и Парижкото споразумение относно изменението на климата“, с докладчик г-жа Sirpa Hertell (FI/ЕНП) (4). В това отношение изтъква, че интелигентните градове и общности могат да бъдат пионери благодарение на интелигентните технологии и процесите на събиране на данни, които осъществяват;

23.

подчертава, че „са необходими надеждни данни за климата на поднационално равнище и че е важно да се използват нови технологии като изкуствения интелект, за да се даде гласност на действията в областта на климата, осъществявани от местните общности. Във връзка с това припомня, че е важно да се извлече максимална полза от базата данни на Конвента на кметовете и от възможността да се установи връзка между местните данни и национално определените приноси чрез създаването на „местно определен принос“ (5). В този контекст отново припомня, че е от решаващото значение на интелигентните градове и общности да се предоставят инструменти за увеличаване на способността им да събират и анализират данни и да ги използват за подобряване на процесите на вземане на решения;

24.

счита, че интелигентният подход е ключов инструмент за постигане на целите, свързани с ЦУР 11 относно устойчивите градове и общности и с ЦУР 13 (относно действията за климата);

25.

признава, че интелигентните градове трябва да привличат за активно участие в оформянето на местния контекст своите граждани; човешката инициатива, подкрепена и допълнена с ИКТ, и услугите, предоставяни в близост до гражданите и пригодени за тях, могат да дадат възможност за идентифициране и прилагане на интелигентни решения и колективни идеи, които подобряват градовете и повишават тяхната устойчивост, като по този начин се изгражда социален капитал и устойчиви общности, като същевременно се има предвид необходимостта от справяне с енергийната бедност; във връзка с това подчертава, че е важно да се преодолее цифровото разделение и да се подобрят уменията на гражданите, за да се гарантира, че в интелигентните общности уязвимите граждани не са сегрегирани, и за да се избягва всякакъв вид социално изключване; смята, че енергийната ефективност и иновативните технологии трябва да се насърчават и в социалните жилища, за да се води борба с енергийната бедност;

Интелигентни големи и малки градове и села и преход към Европа с ефективно използване на ресурсите, неутрална по отношение на климата и опазваща биологичното разнообразие

26.

смята, че за да се даде възможност за интелигентен преход, от стратегическо значение е да се разработят специални програми за повишаване на уменията на гражданите в областта на цифровите технологии, като се отчитат различните групи от населението и различните професионални ситуации, и въз основа на опита и добрите практики на интелигентните градове, изпълняващи подобни проекти;

27.

приветства пионерския опит на някои интелигентни общности, които вече преминават към решения в областта на кръговата икономика по отношение на сградите, мобилността, продуктите, управлението на отпадъците и при планирането и управлението на своите територии, и насърчава Европейската комисия да продължи да популяризира този аспект за всички интелигентни общности. Този принос ще играе важна роля за постигането на целите за устойчиво развитие;

28.

отбелязва, че интелигентните технологии играят ключова роля в прилагането на Пакета за чиста енергия и успешното осъществяване на прехода към чиста енергия. В този смисъл насочва вниманието към интелигентните градове и общности като мощен инструмент, гарантиращ, че тези интелигентни технологии се прилагат по последователен и хармонизиран начин, като използват максимално съществуващите възможности за полезно взаимодействие;

29.

счита, че местните общности за производство на енергия са мощен ресурс за гарантиране на справедлив енергиен преход, и насърчава участието на гражданите в интелигентните градове и общности, а във връзка с това припомня предложенията, които направи в становището си по този въпрос (6);

30.

припомня, че природата играе важна роля за постигането на ЦУР, свързани с преодоляването на бедността и глада, утвърждаването на здравето, благоденствието и устойчивите градове. Изтъква, че интелигентните градове и общности следва да считат политиките за природосъобразни решения и екологосъобразна инфраструктура като основни и допълващи се, за да гарантират опазването на екосистемните услуги и биологичното разнообразие и да се насърчава устойчивото им използване, като се ограничава усвояването на земя;

31.

припомня, че в Европейската дългосрочна стратегия за неутралност по отношение на климата до 2050 г. се признава централната роля на интелигентните технологии и градове за постигането на неутралност по отношение на климата;

32.

отправя искане освен за по-добро интегриране в бюджета на проблематиката, свързана с изменението на климата, за ефикасни мерки, които да доведат до постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива, за да се създадат еднакви условия на конкуренция за енергията от възобновяеми източници, да се насърчи промяна в поведението и да се генерират нужните ресурси в подкрепа на справедлив преход;

33.

отбелязва, че преходът към неутралност по отношение на климата създава качествени работни места в секторите на кръговата икономика, екологично чистата енергия, храните и селското стопанство, и призовава ЕС да повиши съгласуваността на целите в областта на климата посредством политиката на сближаване, Европейския социален фонд (ЕСФ+) и InvestEU;

34.

посочва, че „интелигентните“ решения за ВиК са от нарастващо значение като компонент на цялостна политика за интелигентни градове, насочена към устойчиви по отношение на климата решения;

35.

припомня значението на изграждането на интелигентни инфраструктури и счита, че интелигентните градове и общности са естествени пионери в тази област;

36.

припомня, че енергийната ефективност на сградите е ключов въпрос за успеха на прехода към неутралност по отношение на климата и че интелигентните решения имат за цел да играят решаваща роля; в този смисъл припомня, че тези интелигентни решения вероятно ще бъдат ефективни само ако са вписани в контекста на интелигентните градове и общности и ако не се прилагат като изолирано решение; във връзка с това припомня и важната роля на инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ за предоставянето на механизми за финансиране за тази цел;

37.

отбелязва, че местните и регионалните власти имат ключова роля в осъществяването на устойчива жилищна политика и допринасят съществено за практическото реализиране на политическите цели на Европейския съюз;

38.

призовава за предоставянето на стимули, ориентирани към максимална енергийна ефективност в новите сгради и реновиране съгласно стандарта за „пасивни къщи“, заедно със, според необходимостта, използване на интелигентни технологии в сградите;

39.

припомня подкрепата на КР за планове за устойчива градска мобилност въз основа на мултимодалност и координирано използване на градски и регионален транспорт и логистика с ниски или нулеви емисии, като подчертава основната роля на железопътния и водния транспорт за намаляване на емисиите;

40.

припомня, че в сектора на градския транспорт понастоящем се извършва промяна в модела, като тя съвпада с преходи в областта на използването на енергия (електрификация, алтернативни горива), технологиите (ИТС) и с промени в поведението (икономика на споделянето, акцент върху активното пътуване). Тези промени засягат както превоза на пътници и товари, така и пътуванията с развлекателна цел. Тази смяна на модела може да бъде насочена към постигането на целите за интелигентни градове, а именно стимулиране на местния пазар за иновации, включване на най-добрите налични технологии и вземане на решения въз основа на знания;

41.

счита също така, че технологиите за интелигентна мобилност могат да помогнат за намирането на устойчиви решения за мобилност в райони с ниска гъстота на населението, в селските райони и в периферните региони, както и да насърчават модел на активна мобилност, който може да подобри здравето на гражданите;

Създаване на повече възможности за интелигентните общности за финансиране и ускорено прилагане на новаторски решения

42.

припомня, че най-отдалечените региони са предпочитани места за тестване на алтернативни методи в технологично, енергийно и процедурно отношение, които се считат дори за „живи лаборатории“. Изолираността, отдалечеността от центъра на Европа, голямото биологично разнообразие, близостта и достъпът до морето, екстремните природни явления (атмосферни и геоложки) и наличието на геотермална енергия, в контекста на разработването на решения за изпълнението на ЦУР, са по-скоро предимства отколкото ограничения (от географска гледна точка) за тестване на прототипи при контролирани условия, но с максимална трудност;

43.

подчертава потенциала на местните зони, в които могат да се тестват гъвкави и новаторски регулаторни правила или алтернативи в истински градски контекст, които могат да дадат възможност за проучване и евентуално последващо внедряване на устойчиви иновации (напр. в областта на жилищното строителство); градът като „учеща се машина“ улеснява социалното учене и дава възможност за сътрудничество, което може да намали социалните рискове;

44.

изтъква значението на децентрализацията в областта на данъчното облагане, за да се улесни по-доброто включване на регионални и (големи) градски фискални мерки, ориентирани към климата, в местния контекст;

45.

подчертава, че е важно на местните общности да се предоставят инструменти и възможности за участие в дейности за изграждане на капацитет, за да могат да осъществят прехода си към интелигентни общности, като преодолеят цифровото разделение и гарантират, че никой гражданин или територия не са пренебрегнати;

46.

припомня решаващата роля на публично-частните партньорства (ПЧП) за осъществяването на интелигентните градове и общности и призовава Европейската комисия да положи допълнителни усилия за създаването на благоприятни условия за прилагането на този инструмент от страна на големите и малките местни органи;

47.

отново подчертава ролята на интелигентните общности като движеща сила за интелигентен и приобщаващ енергиен преход и призовава Европейската комисия да продължи да подкрепя интелигентните градове и общности в техните действия чрез специални и достъпни инструменти за финансиране;

48.

приветства решението на Европейската комисия да определи мисия за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове в рамките на новата програма „Хоризонт Европа“;

49.

призовава политиката на ЕС в областта на климата да бъде всеобхватна и да се основава на системен и интегриран подход, като отбелязва, че до момента политиките на ЕС и националните политики често са разпокъсани между различните сектори и категории и между градските и селските райони.

Брюксел, 9 октомври 2019 г.

Председател

на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  COR-2018-05877-00-01-AC-TRA (EN) (ОВ C 404, 29.11.2019 г., стр. 53).

(2)  COR-2019-00239-00-00-AC-TRA (EN) (ОВ C 404, 29.11.2019 г., стр. 16).

(3)  COR-2019-00965-00-01-PAC-TRA (EN) (вж. страница 27 от настоящия брой на Официален вестник).

(4)  COR-2019-00965-00-01-PAC-TRA (EN).

(5)  COR-2019-00965-00-01-PAC-TRA (EN).

(6)  ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 36.