Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изготвяне на програмата на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2020—2030 г.: принос на Европейския икономически и социален комитет“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 97/06)

Докладчик:

Ioannis VARDAKASTANIS

Решение на пленарната асамблея	24.1.2019 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	15.11.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	11.12.2019 г.
Пленарна сесия №	548
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	178/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК призовава Европейската комисия (ЕК) да обмисли сериозно следните препоръки и заключения при изготвянето на програмата за правата на хората с увреждания за периода 2020—2030 г. (програмата), да приложи изцяло Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и да изпълни ангажиментите си във връзка с Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР), където „увреждане“ се споменава 11 пъти. По-конкретно ЕИСК препоръчва следното:

1.2.

Във всички генерални дирекции на ЕК и всички институции на ЕС да бъдат създадени координационни звена по въпросите на уврежданията, като централното звено да се намира в генералния секретариат на ЕК, с оглед на хоризонталния характер на въпросите, свързани с уврежданията, както и да се създаде комисия за правата на хората с увреждания, съставена от тези координационни звена, която да контролира изпълнението на програмата. Тъй като вече ще има комисар по въпросите на равнопоставеността, от съществено значение е и наличието на координационно звено в рамките на ГД „Правосъдие“.

1.3.

Въвеждане на междуинституционален механизъм между ЕК, Парламента и Съвета (1), като председателите им се срещат в началото на всеки мандат. Освен това ЕИСК призовава и за създаването на работна група за уврежданията в рамките на Съвета, за да се улесни работата на този механизъм.

1.4.

Институциите на ЕС да осигурят всички необходими средства, човешки ресурси и финансова подкрепа на разположение на рамката на ЕС за мониторинг на КПХУ, за да се гарантира, че тя ще може да изпълнява своите задачи съгласно член 33, параграф 2 от КПХУ.

1.5.

Създаване на европейски съвет за достъп за мониторинг на изпълнението на законодателството на ЕС в областта на достъпността.

1.6.

ЕК да преразгледа своите споделени компетентности с държавите членки, произтичащи от КПХУ и правото на ЕС, за да установи в кои области ЕС може да работи заедно с държавите членки за изпълнението. Това следва да стане чрез изготвянето на декларация за компетентност за преразглеждане на декларацията за изключителна компетентност на ЕС и одобряването на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания.

1.7.

ЕК да включи в програмата принципите на социалния стълб с конкретни предложения за прилагането на принцип 17 относно приобщаването на хората с увреждания.

1.8.

Предприемане на конкретни действия за изпълнението на програмата. Най-неотложните действия, които трябва да се предприемат, би трябвало да бъдат следните: приемането на законодателство за борба с всички форми на дискриминация въз основа на увреждане (2), директива, хармонизираща признаването на оценката на уврежданията в целия ЕС, за улесняване на свободата на движение на хората с увреждания, мерки за гарантиране на правата на хората с увреждания на политическо участие на равнището на ЕС и насоки за държавите членки, които да гарантират същото на национално равнище, обвързващо законодателство за хармонизиране на стандартите за достъпност в застроената среда, мерки за хармонизиране на минималните стандарти за разумни улеснения на работното място и за установяване на насоки за минимални стандарти за равнищата на обезщетенията за инвалидност и за предоставянето на услуги, включително подкрепа за независим живот и, когато е възможно, предоставяне на персонална помощ в държавите членки.

1.9.

Включване на въпросите, свързани с равенството на хората с увреждания, във всички икономически, социални и екологични политики на ЕС, по-специално в стратегията за равенството между половете, гаранцията за младежта, новия зелен пакт, гаранцията за децата и предстоящата зелена книга по въпросите на застаряването.

1.10.

Постигане на съгласие между институциите на ЕС и държавите членки относно гаранция за хората с увреждания, подобна на гаранцията за младежта, която да им предоставя възможности за заетост, стажове, назначаване на работа и допълнително образование.

1.11.

Бюджетът на ЕС да подкрепя в по-голяма степен хората с увреждания чрез инвестиции в научни изследвания за разработване на нови помощни технологии, заделяне на средства за увеличаване на достъпността на програмите Еразъм+ за по-голямо участие на хората с увреждания, финансиране на преминаването от система на институционални грижи към грижи в семейството и в общността и независим живот, заедно със стабилни механизми за мониторинг и оценка на равнището на държавите членки, както и стратегическо инвестиране на средства на ЕС за изпълнението на КПХУ в държавите членки, по-специално в областите, в които ЕС не разполага с пълна компетентност.

1.12.

Програмата да играе роля за насърчаването на правата на хората с увреждания във външната дейност на ЕС.

1.13.

Подобряването на събирането на данни и публикациите във връзка с хората с увреждания в работата на Евростат да заемат централно място в програмата.

1.14.

Програмата да включва ясни и конкретни референтни показатели и измерими показатели, особено за жените и момичетата с увреждания, младите и по-възрастните хора с увреждания, както и бежанците, мигрантите и ЛГБТИ лица с увреждания.

1.15.

ЕК да оказва натиск върху държавите членки да разработят чрез европейския семестър собствени национални стратегии за хората с увреждания за насърчаване на интегрирането на равенството на хората с увреждания и да обърнат внимание на изпълнението на КПХУ в националните програми за реформи.

1.16.

В програмата да бъде включено повишаване на осведомеността относно правата на хората с увреждания съгласно КПХУ.

1.17.

При провеждането на социалния диалог на равнището на ЕС и на национално равнище и при договарянето на колективни трудови договори от социалните партньори да се отчитат в пълна степен правата на хората с увреждания и изпълнението на КПХУ при цялостно консултиране с организациите на хората с увреждания и тяхно участие.

1.18.

Гарантиране на пълноправно и активно участие на организациите на хората с увреждания и организациите на гражданското общество при изготвянето, прилагането и управлението на програмата.

2.   Въведение

2.1.

ЕИСК подчертава, че като стратегия, която ще бъде изготвена и прилагана в контекст, в който ЕС и всички държави членки са подписали и ратифицирали КПХУ, програмата следва да служи като средство за разглеждане на целия обхват на КПХУ.

2.2.

Програмата за периода 2020—2030 г., за разлика от настоящата стратегия за хората с увреждания, следва също да отчита неделимата взаимна зависимост между задълженията по КПХУ и ангажимента към ЦУР и стълба на социалните права. Ето защо предложението на ЕИСК е програмата да бъде наречена „Европейска програма за правата на хората с увреждания за периода 2020—2030 г.“

2.3.

Предвид прегледа на ЕС от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания през 2015 г., ЕИСК посочва, че програмата трябва да бъде изградена въз основа на заключителните бележки и препоръки.

2.4.

Новата програма следва да се основава на междусекторен всеобхватен преглед на цялото законодателство и всички политики на ЕС и да бъде съгласувана с други инициативи и стратегии на ЕС, за да се гарантира пълна хармонизация с КПХУ. Тя трябва да отразява също и основания на правата на човека подход към уврежданията и да интегрира най-новите процеси в областта на социалните и цифровите права.

2.5.

Като се вземе предвид уязвимостта на определени групи хора с увреждания, във всички области на програмата следва да бъде обърнато специално внимание на жените, децата, младите и по-възрастните хора с увреждания, бежанците и мигрантите с увреждания, ЛГБТИ лица с увреждания, както и бездомните хора с увреждания.

3.   Принципи на Европейската програма за правата на хората с увреждания

3.1.

В съответствие с посочените в член 3 от КПХУ общи принципи ЕИСК счита, че програмата следва да включи уврежданията във всички политики и в цялото законодателство на ЕС, засягащи живота на хората с увреждания. Тя трябва да отстоява принципите на недискриминация, достъпност, участие и приобщаване, равни възможности, равенство между мъжете и жените, зачитане на присъщото човешко достойнство и самостоятелността на индивида, приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие и човешкия род и признаване на развиващите се способности на хората с увреждания и на правото им да запазят своята идентичност.

4.   Обхват на Европейската програма за правата на хората с увреждания

4.1.   Борба с дискриминацията и неравенствата (3)

4.1.1.

Половината от всички европейци считат дискриминацията въз основа на увреждане за широкоразпространена в ЕС и този процент се увеличава (4). Поради това ЕИСК призовава за следното:

4.1.2.

Институциите на ЕС да предприемат действия за приемането на хоризонтална директива за борба с дискриминацията (въз основа на увреждане), защитаваща хората с увреждания от дискриминация във всички сфери на живота. С това отказът на разумни улеснения във всяка сфера на живота трябва да се признае като форма на основана на увреждане дискриминация, както и други форми на дискриминация, като например дискриминацията по асоциация и множествената и комбинираната дискриминация.

4.1.3.

Институциите на ЕС да ускорят приемането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) наред с конкретни мерки за предотвратяване, борба и санкциониране на насилието, основано на пола.

4.1.3.1.

Всички институции на ЕС да гарантират достъпност в ролята си на публичен работодател, като например осигурят достъпни вътрешни и външни уебсайтове, политики и процедури в областта на човешките ресурси, предназначени да увеличат присъствието на персонал с увреждания в европейските училища и неговото приобщаване.

4.1.3.2.

Институциите на ЕС да гарантират мерки за коригиране на липсата на равни възможности за хората с увреждания чрез средства на ЕС. Следва да се обърне повече внимание на онези, които са подложени на множествена или комбинирана дискриминация въз основа на националност, възраст, раса или етническа принадлежност, пол, религия или убеждения, полова идентичност и сексуална ориентация.

4.1.3.3.

Член 7 от действащия Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) за общоприложимите разпоредби (РОР) за периода 2014—2020 г. да бъде включен в предлагания нов РОР за периода 2021—2027 г., в който са отразени предишните препоръки на ЕИСК, и този принцип да бъде пряко интегриран в основния текст на предложения регламент за ЕФРР. Достъпността за хората с увреждания също следва да бъде включена като предпоставка за възползването на програмите от фондовете от ЕС.

4.1.3.4.

Институциите на ЕС да включат въпросите, свързани с равенството на хората с увреждания, във всички икономически, социални и екологични политики на ЕС, а именно стратегията за равенството между половете, гаранцията за младежта, новия зелен пакт, гаранцията за децата и предстоящата зелена книга по въпросите на застаряването.

4.1.3.5.

ЕК да насърчава съответствието на законодателството на държавите членки относно правоспособността с КПХУ (6) и да улеснява обмена на експертен опит между държавите членки.

4.2.   Гарантиране на пълноправно участие и свободно движение

4.2.1.

Хората с увреждания все още не могат да упражняват правото на свободно движение в ЕС поради липсата на хармонизирано признаване на оценката на уврежданията и невъзможността за прехвърляне на правото на помощни услуги и средства при преместване в друга държава членка. Продължаващата институционализация, липсата на инвестиции в услуги, предоставяни в общността, и общата недостъпност на основни услуги също възпрепятстват участието на хората с увреждания в обществото. Поради това ЕИСК призовава за следното:

4.2.2.

ЕК да предложи директива за хармонизиране на признаването на оценката на уврежданията на лицата, преместващи се от една държава членка в друга. С тази директива институциите на ЕС трябва да зачитат правото на свободно движение на хората с увреждания, като гарантират преносимостта на социалноосигурителните обезщетения посредством непрекъснатото им предоставяне от държавата членка на произход, предоставянето от новата държава членка по местожителство или с постепенен преход между двете. Трябва да се гарантират еквивалентни права и допустимост за услуги за хората с увреждания, които се преместват в друга държава членка. Това трябва да стане координирано, така че да се улесни гладкото и бързо прехвърляне на тези права (7), включително правото на личен асистент.

4.2.2.1.

Институциите на ЕС да гарантират, че европейските средства никога няма да се използват за подпомагане на институционализацията на хората с увреждания (8). От съществено значение е младите хора, участващи в Европейския корпус за солидарност, да не бъдат разпределяни в институции за грижи, които затвърждават сегрегацията. Освен това инвестициите би трябвало да бъдат насочени към обучение на работници, които понастоящем са в институции, за предлагане на грижи в рамките на общността, съобразени с КПХУ и осигурявани редом с хора с увреждания. ЕК следва също да повиши осведомеността относно вредите, които се причиняват на хората с увреждания от страна на институциите, за да се стимулира преходът към алтернативи в рамките на общността.

4.2.2.2.

Институциите на ЕС да дадат приоритет на достъпа до култура и развлекателни дейности чрез използването на средства от ЕС, а именно, като се насърчи и формализира използването на картата на ЕС за хора с увреждания от всички държави членки с подкрепата на финансиране от ЕС.

4.2.2.3.

Институциите на ЕС да гарантират осигуряването на жестомимичен език, Брайлова азбука и лесен за четене текст, когато това бъде поискано при общуването им с гражданите.

4.2.2.4.

Институциите на ЕС да предприемат политически инициативи за премахване на всички пречки, които възпрепятстват политическото участие на хората с увреждания и ги лишават от правото им да гласуват и да се кандидатират на избори, по-специално за лица с интелектуална недостатъчност и проблеми, свързани с психичното здраве, които са подложени на особена дискриминация. ЕК трябва да гарантира също и пълна достъпност в изборния процес. За тази цел ЕК следва да насърчи всички държави членки да гарантират политическото участие на своите граждани с увреждания в изборните процеси на национално, регионално и местно равнище.

4.2.2.5.

Институциите на ЕС следва да приемат подходящи мерки, за да се гарантира, че всички хора с увреждания могат да упражняват всички права, залегнали в договорите и законодателството на ЕС, да се насърчат непринудителните мерки и подпомогнатото вземане на решение от хората с увреждания и да се гарантират свобода и сигурност за всички хора с увреждания.

4.2.2.6.

Институциите на ЕС да насърчават структурното участие на хората с увреждания и техните организации, включително работещите за деца с увреждания, във всички процеси на вземане на решения както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, и да финансират изграждането на капацитет на организациите на хората с увреждания. ЕК и другите органи на ЕС следва да гарантират също така, че хората с увреждания могат лесно да участват в обществени консултации.

4.3.   Осигуряване на достъп във всяка среда

4.3.1.

Недостъпните обществени пространства, сгради, транспорт и технологии все още не позволяват на твърде много хора с увреждания да могат да играят активна роля в обществото и застрашават сигурността им. Поради това ЕИСК призовава за следното:

4.3.1.1.

ЕК да предприеме конкретни действия за създаването на европейски съвет за достъп подобно на съвета за достъп в САЩ за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС в областта на достъпността и улеснение на разработването на стандарти и насоки за достъпност, обмена на най-добрите практики и съдържателното участие на представители на организациите на хората с увреждания в сферата на достъпността.

4.3.2.

Самите институции на ЕС да се стремят към най-високите стандарти за достъпност на физическата инфраструктура, услугите и по отношение на цифровите технологии и да гарантират пълната достъпност за хората с увреждания до всички уебсайтове и форми за контакт на администрацията на ЕС.

4.3.2.1.

Институциите на ЕС да използват законодателни и други инструменти, като например стандартизация, за да запълнят оставените от Европейския акт за достъпността пропуски за хармонизиране на минималните стандарти за достъпност по отношение на всички аспекти от застроената среда (9) както в градските, така и в селските райони, без да се пренебрегват разпоредбите за лица с интелектуална недостатъчност и/или психосоциални увреждания.

4.3.2.2.

ЕК да преразгледа, разшири и укрепи правата на пътници на хората с увреждания, като например публикува ново законодателно предложение относно мултимодалния транспорт и преразгледа действащия Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета (10) относно правата на хората с увреждания при пътувания с въздушен транспорт, да премахне, хармонизира и определи подробно случаите на „отказ на настаняване на борда“ и да подобри действащите регламенти.

4.3.2.3.

Институциите на ЕС да заемат твърда позиция относно премахването на исканите периоди за предварително уведомяване за железопътна помощ в новия Регламент на ЕС относно правата на пътниците в железопътния транспорт.

4.3.2.4.

ЕК да подобри допълнително достъпността на хората с увреждания до железопътния транспорт (11), като гарантира, че държавите членки осигуряват достъпността на всички железопътни платформи и улесняват достъпа до вагоните не само по отношение на новата инфраструктура, но и по отношение на адаптирането на съществуващата.

4.3.2.5.

ЕК да предложи насоки на държавите членки за това как да прилагат директивите на ЕС относно общите минимални стандарти за процесуалните права на жертвите на престъпления или на лицата, заподозрени или обвинени за престъпления, що се отнася до уврежданията (12), включително обучение относно правата на хората с увреждания за служители, свързани с достъпа до правосъдие. Организациите на хората с увреждания следва да се разглеждат като сътрудничещи субекти и да притежават специфичен статут, който да ги легитимира в съдилищата.

4.3.2.6.

ЕК да гарантира, че осигуряването на достъпност е критерий за достъп до средства от ЕС (13).

4.3.2.7.

ЕК да инвестира в научни изследвания за разработването на нови помощни технологии и устройства за хората с увреждания.

4.3.2.8.

Достъпността да се разглежда като неразривно свързана с устойчивостта, например в строителството и транспорта, и като предпоставка за постигането на по-зелена Европа за всички.

4.3.2.9.

ЕК да подкрепи държавите членки при подобряването на достъпността на новата и съществуващата застроена среда, особено жилищата, и при подобряването на обучението на персонала на всички транспортни мрежи във връзка с оказването на помощ за достъпност.

4.3.2.10.

ЕК да подпомага държавите членки, за да се гарантира предоставянето на достъп и подкрепа на хората с увреждания, за да си позволят помощни средства, технологии и услуги, независимо от държавата от ЕС, в която те се предлагат.

4.3.2.11.

ЕК да насърчава държавите членки да гарантират, че обществените поръчки осигуряват достъп на хората с увреждания като граждани, бенефициери и държавни служители.

4.3.2.12.

ЕК да предоставя на държавите членки необходимата подкрепа при правилното и навременно транспониране на Директивата за достъпност на уебсайтовете.

4.4.   Насърчаване на качествена заетост и професионално обучение

4.4.1.

Процентът на заетост на хората с увреждания остава непропорционално нисък спрямо този на хората без увреждания — 48,1 % спрямо 73,9 %. Заетостта на жените с увреждания е значително по-ниска (14). Поради това ЕИСК призовава за следното:

4.4.2.

ЕК да предложи мерки за хармонизиране на изискванията в целия ЕС за това какво са длъжни да предлагат работодателите и каква подкрепа трябва да предлагат на служителите си правителствата от своя страна, за да се осигуряват разумни улеснения на работниците с увреждания (15).

4.4.3.

Институциите на ЕС да се превърнат в пример за подражание по отношение на наемането на хора с увреждания, като увеличат дела на своите служители с увреждания и на тези в администрацията на ЕС.

4.4.3.1.

ЕК да проучи ефективността на системите за квоти, които много държави членки използват за насърчаване на заетостта на хората с увреждания, с цел популяризиране на най-добрите практики и потенциално въвеждане на такава система за администрацията на ЕС.

4.4.3.2.

Институциите на ЕС да предприемат действия за инвестиране на средства от ЕС в инициативи за обучение, заетост и професионална мобилност на хората с увреждания, включително подкрепа за социално предприемачество и предприятия от социалната икономика, насърчавайки всички видове приобщаваща заетост в съответствие с Конвенцията, и със специален акцент върху младите хора, жените, мигрантите и бежанците и по-възрастните работници с увреждания (16). Следва да бъде поставен акцент върху подкрепянето на хората с увреждания да упражняват правото на избор в своята сфера на труд, както и да се инвестира в политики в областта на професионалната рехабилитация, задържането на работа, кариерното развитие и връщането на работа, като се наблегне на развиването на умения за нововъзникващи професии.

4.4.3.3.

Да се постигне съгласие между институциите на ЕС и държавите членки относно гаранция за хората с увреждания, подобна на гаранцията за младежта, която да им предоставя възможности за заетост, стажове, назначаване на работа и допълнително образование. За подкрепа на тази цел следва да бъдат заделени финансови средства по линия на инициатива за заетост на хората с увреждания.

4.4.3.4.

ЕК да предоставя на държавите членки необходимата подкрепа, за да се гарантира пълното прилагане на Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламен и на Съвета (17) относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, с което да се даде възможност на родителите на хора с увреждания да се ползват с подходящ отпуск и гъвкави режими на работа, както и ЕК да настоява за това хората с увреждания да разполагат със същата гъвкавост.

4.4.3.5.

Европейският семестър и законодателство да се използват като инструменти, за да се гарантира, че на работниците с увреждания се плаща подходяща/договорена заплата на същото равнище като служителите без увреждания и никога под минималната заплата. ЕК следва да използва средствата на ЕС за преглед на добрите практики и законодателството в областта на заетостта във връзка с реинтеграцията и рехабилитацията на работници след продължителни отпуски по болест, както и на работници, които може да са получили увреждане.

4.4.3.6.

ЕК да подпомогне държавите членки при намаляването на риска във връзка с прехода към пазара на труда чрез предлагането на по-гъвкави системи за обезщетения за инвалидност и разпределяне на средства, за да се избегне загубата на защитни механизми срещу бедността и да се стимулира заетостта.

4.4.3.7.

ЕК да насърчи държавите членки да оказват по-добро съдействие на работодателите за получаване на информация и финансиране за помощни технологии, осигуряване на по-голяма достъпност до работните места и по-гъвкаво работно време във връзка с индивидуалните потребности. По-конкретно ЕК следва да подкрепя научните изследвания, насочени към създаване на бизнес модел за работни места, приобщаващи хората с увреждания.

4.4.3.8.

ЕК да предостави на държавите членки необходимата подкрепа, за да се гарантира цялостното прилагане на Директива 2000/78/ЕО на Съвета (18), с която се забранява дискриминацията при наемането на работа. ЕК и държавите членки следва също така да пристъпят към приемането на проекта на директива за хоризонтална недискриминация относно достъпа до стоки и услуги, тъй като дискриминацията в тази област може да доведе до дискриминация на пазара на труда.

4.4.3.9.

ЕК да подпомогне държавите членки при интегрирането на политиките относно корпоративната социална отговорност и уврежданията с цел включване на уврежданията в политиките на дружествата в областта на заетостта. ЕК следва също да подпомогне държавите членки при насърчаването на свързаните с уврежданията и достъпността аспекти в предоставяната от дружествата нефинансова информация.

4.4.3.10.

ЕК да подкрепи правото на хората с увреждания в целия ЕС да могат да упражняват своите трудови и синдикални права на равни начала с останалите хора. Това следва да стане в сътрудничество със социалните партньори. По-специално в рамките на европейския процес на хартите на многообразието следва да се акцентира в по-голяма степен върху насърчаването на работна сила с многообразни умения.

4.4.3.11.

Социалните партньори, когато встъпват в социален диалог на равнището на ЕС и когато сключват колективни трудови договори, да вземат предвид прилагането на КПХУ и правата на работниците и служителите с увреждания след консултации с организациите на хората с увреждания на равнището на ЕС.

4.5.   Предоставяне на качествено приобщаващо образование и учене през целия живот

4.5.1.

Достъпът до традиционно образование за хора с увреждания остава затруднен, което често води до сегрегирана образователна среда. Вероятността хората с увреждания в ЕС да напуснат рано училище е средно с 13 % по-голяма, отколкото връстниците им без увреждания, и с 14 % по-малка те да получат достъп до висше образование (19). Поради това ЕИСК призовава за следното:

4.5.2.

Институциите на ЕС да инвестират средства от ЕС в приобщаваща учебна среда, интервенции в ранна детска възраст, програми за учене през целия живот и програми за обучение за подпомагане на прехода от образование към заетост на хората с увреждания. Освен това следва да се улесни и мобилността на професионалното развитие на хората с увреждания.

4.5.2.1.

Институциите на ЕС да предприемат конкретни действия, за да гарантират приобщаването на деца и млади хора с увреждания в собствената си система от европейски училища за децата на служителите на ЕС.

4.5.2.2.

ЕК да предприеме конкретни действия за увеличаване на участието на хора с увреждания във висшето образование чрез осигуряването на помощ за нужди от подпомагане и разходи по време на ученето или обучението.

4.5.2.3.

ЕК да предприеме мерки за увеличаване на достъпността на програмите „Еразъм+“ и на участието на хората с увреждания чрез осигуряването на помощ за нужди от подпомагане и разходи по време на ученето или обучението в чужбина.

4.5.2.4.

ЕК да осигури на държавите членки необходимата подкрепа за обучение на персонала в традиционните училища и подкрепа за обучение на специализирани в уврежданията асистенти в класната стая с цел насърчаване на включването на децата с увреждания в обикновените училища. Обучението следва да се съсредоточи и върху начините на използване на помощните технологии за по-добрата интеграция на учениците с увреждания. Също така следва да се обърне внимание и на създаването на добри условия за работа в класните стаи и на намаляването на броя на учениците в класовете.

4.6.   Борба с несигурността, бедността и социалното изключване

4.6.1.

Вероятността хората с увреждания в ЕС да се сблъскат с бедност и социално изключване е средно по-голяма с 9 % в сравнение с хората без увреждания (20). Поради това ЕИСК призовава за следното:

4.6.1.1.

Институциите на ЕС да гарантират, че в новата програма ще бъдат включени конкретни действия за насърчаване на приобщаваща система за социална закрила и че ЕК ще изготви насоки за държавите членки относно праг за социална закрила за хората с увреждания и лицата, полагащи грижи, който да им гарантира адекватен стандарт на живот (21). ЕК и държавите членки следва да гарантират, че хората с увреждания, по-специално лицата, получили увреждане по време на кариерата си и съответно с по-малък брой вноски за пенсионно осигуряване, разполагат с подходящи схеми за социална закрила преди и след пенсионната възраст.

4.6.1.2.

ЕК да даде насоки относно реформите на системите за обезщетения за подкрепа на допълнителните разходи за свързани с увреждания устройства, помощни технологии, настаняване, транспорт и т.н. ЕК следва да насърчи държавите членки да проявяват по-голяма гъвкавост, като позволят на хората с увреждания да запазят обезщетенията при навлизане на пазара на труда, за да се балансират непропорционалните разходи, да се намали рискът от бедност при работещите и да се стимулира заетостта.

4.6.1.3.

ЕК да предостави насоки на държавите членки относно процедурите за оценка на уврежданията, за да се гарантира, че няма да бъдат пренебрегнати хората с редки заболявания или с многобройни увреждания. ЕК трябва освен това чрез европейския семестър настоятелно да разубеди държавите членки да не намаляват обезщетенията за инвалидност за своите граждани, тъй като това би довело до увеличаване на риска от бедност и социално изключване. ЕК следва да поиска от държавите членки да преразгледат справедливостта на обезщетенията си за инвалидност през целия жизнен цикъл, за да гарантират, че хората с увреждания в по-напреднала възраст и по-възрастните хора, получили увреждане, няма да загубят достъп до права.

4.6.1.4.

Наборът от социални показатели да бъде адаптиран, за да включва специфични измервания във връзка с хората с увреждания с оглед на допълването на засилващите се връзки между европейския семестър и стълба на социалните права.

4.6.1.5.

ЕК да осигури на държавите членки необходимата подкрепа за правилното прилагане на препоръката на Съвета относно социалната сигурност за нетипични трудови договори и гарантирането, че на хората с увреждания, независимо дали работят, не е отказано правото на адекватно здравно покритие и други права.

4.6.1.6.

ЕК да подкрепи държавите членки при насърчаването на достъпа на хората с увреждания до здравеопазване на равни начала с другите (22).

4.6.2.

ЕК да гарантира, че бивши, настоящи и бъдещи служители с увреждания в администрацията на ЕС или членове на семейството на издръжка, засегнати от увреждане, се ползват с пълна здравна застраховка, която може да им осигури най-добрите възможни грижи и качество на живот.

4.7.   Превръщане на ЕС в световен лидер отвъд неговите граници по отношение на принципа „никой да не бъде изоставен“

4.7.1.

ЕС е най-големият донор на средства за развитие в света. Като страни по КПХУ ЕС и държавите членки следва да насърчават правата на хората с увреждания в своята външна дейност. Поради това ЕИСК призовава за следното:

4.7.2.

Институциите на ЕС да предприемат мерки, за да гарантират, че всички финансирани от ЕС дейности в трети държави се придържат към общите принципи на КПХУ, посочени в параграф 3.1.

4.7.2.1.

Институциите на ЕС да предприемат действия, за да се гарантира, че страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС представят доказателства за защита на правата на хората с увреждания на същото равнище като държавите — членки на ЕС. ЕК следва да гарантира също и че финансовите инструменти за предприсъединителна помощ се използват за подобряване на тяхното положение.

4.7.2.2.

ЕК да повиши осведомеността за КПХУ и за нуждите на хората с увреждания, включително достъпността, в областта на извънредните ситуации и хуманитарната помощ и осведомеността за въпросите, свързани с уврежданията, в делегациите на ЕС.

4.7.2.3.

Институциите на ЕС да гарантират предприемането на ясни последващи действия във връзка с европейския консенсус за развитие и да подкрепят включването на показателите за увреждания на Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието в програмите, проектите и дейностите на ЕС за сътрудничество в цял свят.

4.7.2.4.

Институциите на ЕС да гарантират отстояване на правата и предоставяне на достатъчна и подходяща подкрепа на хората с увреждания, които пристигат в ЕС като лица, търсещи убежище, или бежанци, или при предлагането на подкрепа на лица, които са получили увреждане по време на бягството от своята държава.

4.7.2.5.

ЕК да подкрепи държавите членки при разрешаването на въпросите, свързани с уврежданията, в диалога с държавите, които не са членки на ЕС. ЕК следва да работи и за насърчаване на постигането на съгласие и поемането на ангажимент във връзка с въпросите, свързани с уврежданията, в международните форуми (ООН, Съвета на Европа, ОИСР).

4.7.2.6.

ЕК да подкрепи държавите членки в контекста на Брексит да гарантират, че гражданите на Европейския съюз, които понастоящем пребивават в Обединеното кралство, и обратно, ще продължат да получават помощта, която към момента им се предоставя от тяхната държава на произход.

5.   Управление, изпълнение и наблюдение

5.1.

Предвид заключителните бележки и препоръки към ЕС от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, ЕИСК препоръчва настоятелно във всяка институция, агенция и орган на ЕС, а именно Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз, Службата за външна дейност, Комитета на регионите и др., както и в агенциите, например Агенцията за основните права и Европейския институт за равенство между половете, да бъдат определени координационни звена по въпросите на уврежданията. Освен това във всички генерални дирекции на самата ЕК следва да бъдат разположени координационни звена по въпросите на уврежданията. Тъй като въпросите, свързани с уврежданията, имат повсеместен характер, централното координационно звено по въпросите на уврежданията следва да бъде под ръководството на генералния секретар на ЕК. Това ще бъде необходимо за наблюдение на прилагането на КПХУ и Програмата от институциите на ЕС. Служейки за пример, ЕИСК има собствено координационно звено по въпросите на уврежданията, както и проучвателна група относно правата на хората с увреждания, подпомагани от секретариата на комисия SOC. Освен това ЕИСК препоръчва следното:

5.2.

Предвид това, че ще има комисар по въпросите на равнопоставеността, в рамките на ГД „Правосъдие“ да бъде създадено и координационно звено по въпросите на уврежданията. Това е от първостепенно значение.

5.3.

Настоящата система на група на високо равнище по въпросите на хората с увреждания да бъде заменена от комисия за правата на хората с увреждания, която да служи като платформа за редовни заседания на всички координационни звена по въпросите на уврежданията в различните дирекции, институции и агенции, както и в различните държави членки. Тя следва да има правото да наблюдава осъществяването на програмата на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, както и да дава препоръки на ЕК и на националните правителства.

5.4.

ЕК да преразгледа своите споделени компетентности с държавите членки, произтичащи от КПХУ и правото на ЕС, с цел да установи в кои области ЕС може да работи заедно с държавите членки за изпълнението. Това следва да стане чрез изготвянето на декларация за компетентност.

5.5.

Въвеждането на междуинституционален механизъм между ЕК, Парламента и Съвета (23). Председателите на тези три институции следва да се срещат в началото на всеки мандат, за да демонстрират ангажимент към правата на хората с увреждания. Трябва да се създаде работна група за уврежданията в рамките на Съвета, за да се улесни такъв механизъм.

5.6.

Институциите на ЕС да включат в програмата ясни, конкретни и специфични референтни показатели и измерими показатели, за да се проследяват пропуските при изпълнението и да се измерва ефективно постигнатият напредък.

5.7.

ЕК да гарантира планирането на ефективни механизми за мониторинг по време на изготвянето на законодателните предложения и инициативи и разпределянето на достатъчно ресурси и бюджет за това. Програмата следва да включва ясен ангажимент за финансиране с посочване на сумите, които ще бъдат заделени за механизмите за мониторинг.

5.8.

ЕК да осигури подходящи ресурси за рамката на ЕС за КПХУ, за да се гарантира нейното независимо и адекватно функциониране.

5.9.

Институциите на ЕС да ангажират активно и изцяло организациите на хората с увреждания и организациите на гражданското общество с изготвянето, прилагането и управлението на Програмата (24). С организациите на хората с увреждания следва да се провеждат непрекъснати консултации, те следва да се ангажират с разработването, приемането, прилагането и мониторинга на законите, политиките и програмите в резултат от тази програма, както и да имат достъп до ресурси, които ще подпомагат тяхното съдържателно участие. Процесите на консултации следва също така да бъдат разбираеми и напълно достъпни за хората с увреждания.

5.10.

ЕК да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че Евростат — в сътрудничество с националните статистически органи и представителите на организациите на хората с увреждания, ще разработи основаваща се на правата на човека система от показатели и система за събиране на съпоставими подробни данни за равното третиране на хората с увреждания и тяхното положение в ЕС, както и че ще публикува по-голям брой свързани и дезагрегирани анализи на уврежданията. Следва да се взема под внимание междусекторният характер на въпросите и преживяванията на хората с увреждания, например дължащите се на пол, възраст, статут на бежанец, лице, търсещо убежище, или мигрант, или етнически произход, както и на различните видове увреждания и на начина, по който те засягат благосъстоянието и последствията (25). Освен това следва да се събират данни и относно броя на хората с увреждания, които живеят в институции, и на децата с увреждания, които живеят извън домовете си.

5.11.

ЕК да окаже натиск върху държавите членки да разработят чрез европейския семестър собствени национални стратегии за хората с увреждания и да обърнат внимание на прилагането на КПХУ в националните програми за реформи.

5.12.

ЕК да осигури всички необходими средства, човешки ресурси и финансова подкрепа на разположение на рамката на ЕС за мониторинг на КПХУ, за да се гарантира, че тя ще може да изпълнява своите задачи съгласно член 33, параграф 2 от КПХУ.

6.   Комуникация и разпространение на информация (26)

6.1.

Институциите на ЕС следва да се стремят да повишават осведомеността за пречките, с които все още се сблъскват хората с увреждания, да разрушават стереотипите и да работят заедно с националните и регионалните правителства, за да гарантират, че тази информация достига до вземащите решения и другите заинтересовани страни на всички равнища. ЕК следва да подпомага работата на организациите на хората с увреждания и неправителствените организации на европейско равнище, извършващи дейност в тази област.

6.2.

ЕК следва да разработи кампании и курсове за обучение за повишаване на осведомеността във връзка с правата на хората с увреждания, насочени към широката общественост, лицата, създаващи политики и вземащи решения, персонала на публичните и частните субекти, хората с увреждания и техните семейства и т.н. ЕК следва да насърчава държавите членки да провеждат подобни кампании.

6.3.

ЕК и държавите членки следва да обърнат особено внимание на подчертаването на множествената и комбинираната дискриминация, с която се сблъскват определени групи хора с увреждания, особено по отношение на жените и момичетата, ЛГБТИ лица и етническите малцинства.

---

(1)  Препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания към ЕС през 2015 г.

(2)  В съответствие с член 1 от КПХУ в категорията „хора с увреждания“ се включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото на равни начала с останалите хора.

(3)  Членове 1, 21 и 26 от Хартата на ЕС и членове 10 и 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(4)  Специално проучване на Евробарометър № 437. На разположение на адрес: https://data.europa.eu/euodp/data/dataset/S2077_83_4_437_ENG

(5)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(6)  Общ коментар № 1 (2014 г.) на Комитета относно еднаквото признаване пред закона.

(7)  Препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, член 18.

(8)  КПХУ, член 19 и общ коментар № 5.

(9)  КПХУ, членове 9 и 20.

(10)  Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 1).

(11)  По време на следващото преразглеждане на Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническите спецификации за оперативна съвместимост, свързани с достъпността на железопътната система на Съюза за лица с увреждания и лица с намалена подвижност (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 110).

(12)  Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, член 13.

(13)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 83.

(14)  https://www.disability-europe.net/theme/employment

(15)  КПХУ, членове 5 и 27.

(16)  КПХУ, член 27.

(17)  Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 12.7.2019 г, стр. 79).

(18)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16).

(19)  ANED по данни на Евростат за 2016 г., хора със и без увреждания (възраст: 30—34 години), разлики в процентни пунктове.

(20)  EU SILC 2016 г.

(21)  КПХУ, член 28.

(22)  Препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, параграф 63

(23)  Препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания към ЕС през 2015 г.

(24)  КПХУ, общ коментар.

(25)  КПХУ, член 31.

(26)  КПХУ, член 8.