Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Блоковите вериги (Blockchain) и технологията на разпределения регистър (Distributed Ledger Technology – DLT) като идеална инфраструктура за социалната икономика“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 353/01)

Докладчик: Giuseppe GUERINI

Решение на пленарната асамблея	13.12.2018 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.7.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	17.7.2019 г.
Пленарна сесия №	545
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК ще подкрепи предложените от Комисията дейности за развитие на европейското партньорство за блокови вериги като се започне от Обсерваторията и форума на ЕС за блоковата верига.

1.2.

Комитетът насърчава институциите да подпомагат включването на организациите на гражданското общество в Обсерваторията и в партньорство на ЕС за блоковата верига, тъй като е очевидно, че едно положително развитие на блоковите вериги и новите цифрови инфраструктури е не само въпрос на информационни технологии, но и истински процес на революционни социални иновации.

1.3.

ЕИСК счита, че организациите на социалната икономика могат да допринесат за насърчаване на по-добро и осмислено познаване на потенциала на блоковите вериги именно във връзка със сближаването на културна и методологическа основа, фокусирана върху форми на открито управление, даващо възможност за участие, с цел поддържане на високо равнище на прозрачност и участие на всички граждани в развитието, до което тези нови технологии могат да доведат.

1.4.

Действащите приложения на технологиите на блоковите вериги могат да подобрят значително ефективността на организациите на социалната икономика, което ще е от полза за тези организации, за техните членове и най-вече за крайните ползватели.

1.5.

Предприемаческите проекти, основани на технологиите на разпределения регистър (DTL), се нуждаят от силни управленски структури, които да осигуряват яснота по отношение на ролите и отговорностите и да подкрепят сътрудничеството между различните заинтересовани страни.

1.6.

Комитетът призовава публичните власти да гарантират, че развитието на технологията на блоковите вериги се извършва при спазване на правилата за обработване на личните данни и за киберсигурността, като същевременно следят за рисковете от неправомерно придобиване или използване на данните на граждани и предприятия.

1.7.

Във връзка с дълбоките промени, предизвикани от новите технологии, ЕИСК препоръчва гражданите и работниците да бъдат защитени по подходящ начин, включително чрез подходящо участие на социалните партньори, особено що се отнася до условията за изпълнение на техните задължения и във връзка с изготвянето на подходящи планове за обучение и актуализиране на знанията.

1.8.

Комитетът счита, че е абсолютно необходимо организациите на социалната икономика и на гражданското общество да бъдат действително привлечени за участие, за да се гарантира, че големите възможности, предоставяни от новите технологии, са насочени към осигуряване на ползи, достъп, прозрачност и участие на всички, а не само на един нов „елит на цифровата икономика“.

2.   Контекст и предмет на становището по собствена инициатива

2.1.

Настоящото становище по собствена инициатива се опира на заключенията на люксембургското председателство, в които се съдържа покана за проучване на иновационния потенциал на новите цифрови технологии в областта на социалната икономика.

2.2.

Сред тези нови технологии се появява революционният иновационен потенциал на различните форми на „технологията на разпределения регистър“ (DLT), известни като блокови вериги (blockchain), които ще дадат възможност за разработването на много интересни приложения в различни сектори на икономическата и социалната дейност.

2.3.

Поради някои характеристики на тези технологии блоковите вериги спадат към цифровата инфраструктура, която би могла да бъде използвана успешно от организациите на социалната икономика за по-пълно постигане на техните цели, като увеличи способността им за определяне на положителните социални въздействия и за популяризиране на социалните иновации.

2.4.

Комитетът насърчава институциите да подпомагат включването на организациите на гражданското общество в Обсерваторията на ЕС за блоковата верига, тъй като едно положително развитие на блоковите вериги и на новите цифрови инфраструктури не може да зависи само от технологични или информационни решения, както и само от инженерството, а се усъвършенства единствено ако съумеем да превърнем тези средства в двигател на революционна социална иновация.

2.5.

Полезно е да се припомни, че технологиите на разпределения регистър гарантират доверие между партньори, ориентирани към сътрудничество, и сертифицират предимно сделките, а не съдържанието или качеството на това, което е включено в блоковите вериги. Следователно, предвид факта, че някои оптимистични оценки на тази технология я определят като нов носител на доверие, е необходимо ясно да заявим, че технологията не може да замести лоялността и доверието между страните.

3.   Кратко описание на блоковите веригите и на технологиите на разпределения регистър

3.1.

Технологията на блоковите вериги е компютърен протокол, конфигуриран през 90-те години на 20-и век. Използването ѝ в голям мащаб и големият ѝ успех обаче са свързани с разпространението на криптовалутите, най-известната от които е биткойнът (bitcoin). Би било погрешно, обаче, блоковите вериги да се разглеждат единствено като криптовалути. Всъщност благодарение на комбинирането с нарастващия капацитет на информационните системи за изчисляване и анализ на данните, на засилването на свързаността в Европа и на непрекъснатото развитие на системите с изкуствен интелект, експоненциално нарастват възможностите за използване на технологията на разпределения регистър за различни цели.

3.2.

В същото време блоковата верига е код, т.е комуникационен протокол и публичен регистър, в който се „отбелязват“ в определена последователност, с висока степен на прозрачност и във форма, която не може да бъде променяна, всички сделки, извършвани между участниците в мрежата.

3.3.

Този ред на регистриране се състои от съвкупност от „блокове“ (части от код), верижно свързани помежду си чрез криптографска функция, която проследява и прави непроменима всяка част от блоковете, които образуват веригата. Тези „верижно свързани блокове“ се регистрират едновременно във всяко от устройствата, чрез които се свързват участниците в блоковите вериги. Всеки участник е „брънка“ от веригата, която допринася за валидиране и архивиране на данните, които се обменят.

3.4.

По този начин сделките се извършват винаги хоризонтално и се валидират от множество участници, което прави невъзможни промените или унищожаванията на регистрации да се извършват от един единствен оператор. Това би трябвало да гарантира сигурността на обработката на данните и да създава благоприятни условия за укрепване на взаимното доверие между участниците в блоковите вериги, които играят роля в разпределения и децентрализиран процес на валидиране. Следователно блоковите вериги са интересен инструмент за ново прилагане на концепцията за сигурност на цифровите сделки.

3.5.

Поради тази причина технологията на блоковите вериги функционираше преди всичко като инфраструктура за виртуалните валути, но поради същите причини тя може да придобие и социална, културна, политическа и икономическа стойност. При това, всяка друга употреба във физически и невиртуален икономически контекст изисква осведоменост, че технологията на разпределения регистър не гарантира качеството на съдържанието, за което се отнася. С други думи, възможно е да се удостовери, че даден продукт е следвал верига, безопасно проектирана чрез технологията на разпределения регистър, но не е възможно да се каже, че продуктът по своята същност е с добри качества.

3.6.

Различните участници в дадена блокова верига упражняват пряк контрол върху част от цялата верига и по този начин блоковата верига се превръща в децентрализирана система, която е трудно да бъде „доминирана“ само от един участник. Това повишава сигурността спрямо атаки или саботажи, тъй като ако едно от звената на веригата е обект на атака или е повредено, другите звена на „разпределения регистър“ ще продължат да функционират.

3.7.

Сделките, които се осъществяват в разпределения регистър благодарение на блоковите вериги, могат да се проследят и видят от всички участници, затова операциите се извършват прозрачно, без намесата на „централен орган“ или на „трета“ страна, която да изпълнява функцията на задължителен партньор или посредник. Все пак, развитието на квантовите компютри, както и теоретичната възможност за „контролиране“ на значителен брой възли в мрежата, не премахва напълно рисковете от концентрация или контрол на технологията на разпределения регистър, както и от събиране на данни без съгласието и/или знанието на лицата, които са ги генерирали, и от концентрация на данните.

3.8.

Тези характеристики позволяват на технологията на блоковите вериги да разработва и истински договори за автоматично изпълнение, наричани „интелигентни договори“, които дават възможност дадена сделка да се персонализира и детайлизира бързо, сигурно и хоризонтално. По този начин сертифицираната основна информация се превръща в приложимо право, което би могло да окаже въздействие върху много социални, икономически и политически практики.

3.9.

Пример за това е възможното развитие на цифровото управление във връзка с изборите и системите за гласуване, социалните и здравните услуги и управлението на обществените поръчки.

3.10.

Ключовите думи на технологията на блоковите вериги — децентрализация, прозрачност, участие сред равнопоставени партньори, надеждност и доверие – са в съзвучие с основните организационни форми, чрез които работят предприятията и организациите на социалната икономика. Това важи в още по-голяма степен, ако мрежите по технологията на разпределения регистър са разработени с висока способност за оперативна съвместимост, която да позволява на потребителите да използват тези технологии под формата на сътрудничество от различни устройства и инструменти.

4.   Европейският съюз и блоковите вериги

4.1.

ЕИСК споделя и подкрепя дейностите, които Европейската комисия и много от държавите членки предприеха за развиване на европейско партньорство за блоковите вериги. От стратегическо значение е Европа да не изостава в настоящата международна конкуренция по отношение на развитието на всички цифрови технологии, като насърчава и подпомага сътрудничеството между различните публични и частни участници за създаването на европейска инфраструктура за блоковите вериги.

4.2.

Европейският парламент също изрази мнението си по тези въпроси в своите резолюции 2017/2772 (RSP) и 2018/2085 (INI) и призова Комисията да насърчи извършването на оценка на социалното въздействие на технологията на разпределения регистър.

4.3.

Също толкова важно беше активирането от 1 февруари 2018 г. на Обсерваторията и Форума на ЕС за блокови вериги (EU Blockchain Observatory and Forum), създадени от Европейската комисия, която вече публикува редица тематични доклади (1).

4.4.

ЕИСК е убеден, че за да се даде възможност за правилно нарастване на ползите от технологиите на блоковите вериги, е необходимо да се насърчава и подходяща регулаторна рамка, която да стимулира и поощрява сътрудничеството на публичния и частния сектор и на организираното гражданско общество, за да се постигне положително социално, културно и нормативно сближаване, необходимо за разкриването на всички възможности за подобряване на услуги и процеси както в публичния, така и в частния сектор.

5.   Могат ли технологията на блоковите вериги и децентрализираният разпределен регистър да бъдат идеалните инфраструктури за социалната икономика?

5.1.

Ако технологията на блоковите вериги е полезен инструмент за преосмисляне на доверието в контекста на глобална цифрова икономика, то организациите на социалната икономика, чрез използването на тези технологии, могат да допринасят за повишаване на демократичността на икономиката, като благоприятстват разпространението на цифрова социална икономика.

5.2.

Финансовите кризи отслабиха доверието на гражданите във финансовите институции. Доверието вече се превърна в рядък социален ресурс, а нарастващото безпокойство в обществото във връзка със сигурността на данните, събирани и съхранявани от някои големи икономически оператори, го правят още по-рядък.

5.3.

Предприятията на социалната икономика, които се характеризират с това, че са широко разпространени и трайно установени в територии и местни общности, могат да играят важна роля за насочване и подкрепа на по-широко разпространение на възможностите сред европейските граждани. По тази причина те могат да дадат положителен принос за насърчаване на етичното и основано на ценности сближаване между социалната икономика и технологичните иновации, като се насочат към модел за развитие, който да отразява общите интереси.

5.4.

Може да се очакват широки конкретни приложения на технологиите на блоковите вериги в организациите на социалната икономика.

5.5.

Като начало, технология, която позволява да се повиши равнището на прозрачност и на доверие, може лесно да бъде използвана, за да се гарантират сигурността и проследимостта на даренията и набирането на средства, например като се даде възможност на дарител, който финансира дадена НПО, да проследи движението и разпределението на дарените от него средства. От друга страна, самата НПО би могла да разполага с механизъм, който да дава възможност за подробно отчитане на всеки разходен поток, като се гарантира, че инвестираните ресурси действително са използвани по предназначение.

5.6.

Приемайки технологията на блоковите вериги, много организации на социалната икономика биха могли да подобрят чувствително операциите за управление на сдруженията (консултиране на членовете и процедури на гласуване) и да ги направят сигурни и проследими, като улеснят участието и включването дори когато съдружниците се намират на различни места в отдалечени територии или са толкова много на брой, че е трудно да се организират традиционни общи срещи.

5.7.

Организациите на социалната икономика осъществяват множество дейности, свързани с културата и обучението по изкуствата. Сдружения и кооперации, които се занимават с образование и обучение, както и с представления и художествени или интелектуални продукции, ще могат да използват технологията за блоковите вериги както за проверка на дейностите, извършвани от разстояние, така и за тяхното приспособяване към нуждите на потребителите. Но най-вече, за да се направят по-ясни и сигурни правата върху интелектуалната собственост и авторските права, като се въведат „интелигентни договори“ при прехвърлянето на съдържание.

5.8.

В сектора на обучението и образованието блоковите вериги ще могат да се използват за сертифициране на уменията, защита на образователни нива и дипломи в цифров формат или издаване на цифрови сертификати, които актуализират автоматично биографичните справки на работници или учащи.

5.9.

Много важни са приложенията, които може да се очакват в сектора на здравеопазването, грижите за хората и социалното подпомагане, както за сигурното архивиране на данни и информация, така и за достъпа и идентифицирането на подпомаганите лица. В тези области има много организации на социалната икономика, които извършват работа за подпомагане на най-нуждаещите се граждани, дори в отдалечените райони, където възможността за инсталиране на сигурни системи за телемедицина и дистанционно подпомагане може да окаже силно въздействие върху качеството на живота на хората.

5.10.

Често тези технологии изискват умения и ресурси, с които не всички лица разполагат. Това важи още повече за най-уязвимите лица като възрастни, бедни, хора с увреждания, непълнолетни и маргинализирани семейства. За тези групи от населението, за които всички сме длъжни да мислим, организациите на социалната икономика могат да бъдат основно средство за достъп.

5.11.

Много кооперации, които работят в селскостопанския сектор, мислят за новите технологии, за да направят своите продукти проследими и разпознаваеми по сигурен начин, като се предотвратяват измами и фалшифициране, които вредят на производители и потребители. Освен това технологията на блоковите вериги би могла да направи по-сигурни и прозрачни отношенията между дадена селскостопанска кооперация и нейните членове, като насърчава и намаляването на разходите за услуги, например услугата за застраховане срещу рисковете, свързани с природни бедствия.

5.12.

Както е известно, първите приложения на блоковите вериги бяха възприети, за да се разработят системи за споделено криптиране и системи за плащане между физически лица (peer to peer). Това би могло да бъде полезно в сектора на социалната икономика, за да се управляват както операции на колективно финансиране, така и допълнителни платежни системи, които са полезни за микрокредитните операции, предназначени за неподходящи за банково финансиране лица, или още за управлението на мрежи за етично микроинвестиране в полза на вериги на икономиката на ЕС.

5.13.

Природозащитни организации и социални предприятия също са водещи участници в намаляването на разхищенията, а също и в разделното събиране и обработването на отпадъците. И в този контекст възможностите на децентрализирания разпределен регистър могат да се използват за подобряване на услугите, извършвани в полза на гражданите.

5.14.

Кооперациите за производство на енергия от възобновяеми източници, които в Европа са повече от 1 500 и привличат над 1 000 000 граждани към ефективно участие в енергийния преход, биха могли да оптимизират своята разпределителна мрежа и своя преход, като използват технологията на блоковите вериги.

5.15.

Въпросът за енергията е много важен аспект за блоковите вериги, тъй като понастоящем едновременната регистрация на данните и на блоковите вериги, извършвана на няколко сървъра и децентрализирани устройства, води до много висок разход на енергия, поради което е необходимо да се оптимизира използването на енергията, за да се направи по-устойчиво използването на технологията на блоковите вериги.

5.16.

Като се има предвид, че технологията на блоковите вериги може да доведе до положителни промени, е важно вниманието да бъде насочено към невъзможността за промяна на данните, регистрирани чрез блокови вериги, и следователно е необходимо публичните нормативни уредби да могат да гарантират, че развитието на тази технология се извършва при спазване на правилата, които уреждат обработването на личните данни („ОРЗД“), с особено внимание към т.нар. „право да бъдеш забравен“.

5.17.

Важно е, че действащите правила по тези въпроси непрекъснато се адаптират, пряко или по тълкувателен път, към извършващите се много бързо технологични промени. Само по този начин ще се избегне това, положителните развития, очаквани от технологията на блоковите вериги, да бъдат придружени от аналогични неблагоприятни развития и сериозни последици.

5.18.

Технологията на блоковите вериги ще окаже значително въздействие върху пазара на труда: някои професии ще изчезнат, други ще се променят съществено, а могат да възникнат и да се развият нови. ЕИСК счита, че е важно работниците да бъдат защитени по подходящ начин, по-специално чрез въвеждането на подходящи планове за обучение и активни политики на пазара на труда с участието на социалните партньори.

5.19.

Огромният потенциал на новите цифрови технологии и високите разходи за необходимите инвестиции излагат също така технологията на блоковите вериги на риск от концентрация на устройствата, които могат да я накарат на функционира. Следователно по отношение на потенциала за демократизация на мрежата не са изключени рисковете от спекулативно задържане на данни и технологични мрежи в ръцете на малко на брой участници или държави, които са в състояние да правят големи инвестиции. Поради това е важно да има публични интервенции, за да се подкрепи споделено и достъпно развитие на тези технологии.

---

(1)  „Иновации в сферата на блоковите вериги в Европа“ през юли 2018 г., „Блокови вериги и ОРЗД (Общ регламент относно защитата на данните)“ през октомври 2018 г., „Блокови вериги за управление и обществени услуги“ през декември 2018 г., „Възможности за разрастване, оперативна съвместимост и устойчивост на блоковите вериги“ през март 2019 г. и „Блокови вериги и цифрова идентичност“ през май 2019 г.