Известие на Комисията: „Инфраструктура за пренос на енергия и законодателство на ЕС за природата“

(2018/C 213/02)

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ЗА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ

Цел

През ноември 2010 г. Европейската комисия публикува съобщението „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък - план за интегрирана европейска енергийна мрежа“. В него се призовава за значително увеличаване на инфраструктурите за пренос на енергия, за да се осигури безопасно, устойчиво и достъпно енергоснабдяване в цяла Европа, като в същото време се намалят емисиите на СО2.

Новият Регламент (ЕС) № 347/2013 за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) установява общоевропейска рамка за планиране и изпълнение на енергийната инфраструктура в целия ЕС. В него се определят девет приоритетни коридора на стратегическата инфраструктура в областта на електроенергията, природния газ и нефта и три приоритетни тематични области на нивото на Съюза по отношение на магистралните електропроводи, интелигентните мрежи и мрежите за пренос на въглероден диоксид. Въвежда се също прозрачен и всеобхватен процес за определяне и подбор на конкретни проекти от общ интерес (ПОИ), необходими за реализиране на приоритетните коридори.

Подобно на всички дейности за развитие в рамките на ЕС, инфраструктурите за пренос на енергия трябва да бъдат напълно съвместими с политиката на ЕС в областта на околната среда, включително с директивите за местообитанията и за птиците (Директивите на ЕС за опазване на природата). Настоящият документ дава насоки как най-добре да бъде постигнато това на практика. Специално внимание се обръща на правилното прилагане на процедурата за издаване на разрешителни съгласно член 6 от Директивата за местообитанията, която изисква всички планове и проекти, които биха могли да имат значителен отрицателен ефект върху територии от „Натура 2000“, да бъдат подложени на подходяща оценка (ПО), преди да бъдат одобрени. Разглеждат се също изискванията за защита на видовете в по-широкия ландшафт.

Териториите от „Натура 2000“ не са замислени като „непристъпни зони“ и ново благоустрояване в тях не е изключено. Благоустройствените дейности обаче трябва да се извършват по начин, който гарантира опазването на редките и застрашени видове и типовете местообитания, за които е определена територията. Често това може да бъде постигнато чрез внимателно планиране, добър и отворен диалог с всички заинтересовани страни и, когато е целесъобразно, прилагане на подходящи мерки за смекчаване на последиците и отстраняване или предотвратяване на потенциалното отрицателно въздействие от самото начало на отделни проекти, както и на кумулативното въздействие върху целите на опазването на територията.

Настоящият документ е предназначен преди всичко за организатори на проекти, оператори на преносни мрежи (ОПМ) и органи, отговарящи за одобряването на планове и проекти за пренос на енергия, но би бил от интерес също за консултанти по оценка на въздействието, управители на територии от „Натура 2000“, НПО и други специалисти, които се интересуват или участват в планирането, проектирането, изпълнението или одобряването на планове и проекти за енергийна инфраструктура. Неговата цел е да представи общ преглед на въздействието на предложенията за енергийна инфраструктура върху „Натура 2000“ и защитените видове и местообитания в ЕС и да очертае подходи за смекчаване на отрицателните последици.

Настоящият документ може да бъде полезен и при оценка на планове и проекти за съоръжения за пренос на енергия съгласно Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и Директивата за стратегическа оценка на околната среда, за които е преценено, че не е необходима подходяща оценка с оглед въздействието им върху „Натура 2000“.

Обхват

Документът предлага насоки и най-добри практики за инсталиране, експлоатация и извеждане от експлоатация на съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия, газ и нефт с оглед на териториите и видовете от „Натура 2000“ в по-широкия ландшафт, защитени съгласно директивите на ЕС за местообитанията и за птиците. В него се разглеждат единствено инфраструктури за пренос на енергия, но не и съоръжения за производство на енергия като нефтени платформи, водноелектрически централи, вятърни турбини, електроцентрали и др.

Видовете инфраструктури за пренос на енергия, дискутирани в документа, включват газопроводи и нефтопроводи, както и електропреносните кабели за високо и средно напрежение и разпределителните съоръжения с акцент върху наземно разположените. Инфраструктурата за пренос на енергия в морската околна среда е разгледана в отделна глава.

Структура и съдържание

Настоящият документ се състои от осем глави:

В целия документ са посочени примери за добри практики, където е възможно, за да се покаже как съоръженията за пренос на енергия могат ефективно да се съвместяват на практика със законодателството на ЕС за опазване на природата. Те са полезен източник на идеи за различните видове техники и подходи, които могат да бъдат прилагани.

Естество на документа

Целта на това ръководство е да разясни разпоредбите на директивите за местообитанията и за птиците и да ги постави в контекста на развитието и експлоатацията на преноса на енергия. Документът няма законодателен характер, а по-скоро дава практически насоки и посочва най-добри практики за прилагането на вече съществуващи правила. Като такъв той отразява единствено възгледите на службите на Комисията. Окончателното тълкуване на директивите на ЕС е от компетенциите на Съда на Европейския съюз.

Документът допълва съществуващите общи тълкувателни и методически ръководства на Комисията относно член 6 от Директивата за местообитанията (1). Препоръчително е тези ръководства да се четат заедно с настоящия документ.

И накрая, в документа се отчита напълно, че двете директиви за опазване на природата са обвързани с принципа на субсидиарност и всяка държава членка е свободна да прецени как най-добре да прилага процедурните изисквания, които произтичат от тях. Следователно добрите практики и процедури и предлаганите методи, описани в настоящия документ, нямат задължителен характер, а по-скоро имат за цел да дадат полезни съвети, идеи и предложения въз основа на обратна информация и коментари от страна на компетентни органи, представители на енергийния бизнес, НПО и други експерти и заинтересовани страни.

Комисията би желала да благодари на всички, които участваха в изготвянето на това ръководство, за ценния им принос и изразените мнения.

1.   ОБНОВЕНА ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ЕВРОПА

1.1.   Нуждата от обновена енергийна инфраструктура в Европа

Страните от ЕС постигнаха съгласие за нова рамка на политиката в областта на енергетиката и климата до 2030 г., включваща общоевропейски цели и задачи на политиката относно емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и взаимосвързаност между електропреносните мрежи. Тези цели и задачи на политиката ще помогнат на ЕС да изгради по-конкурентна, сигурна и устойчива енергийна система и да постигне дългосрочната си цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г.

Фигура 1

Рамка на политиката в областта на енергетиката и климата до 2030 г — договорени водещи цели

10 %взаимосвързаност

- 20 %емисии на парникови газове

20%енергия от възобновяеми източници

15 %взаимосвързаност

≥ 30%енергийна ефективност

≥ 27 %енергия от възобновяеми източници

≥ - 40 % емисии на парникови газове

20 %енергийна ефективност

Като един от своите основни приоритети Комисията представи Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата (2). Нейната амбиция е да помогне на ЕС да постигне набелязаните цели и задачи за периода до 2030 г., да осигури на европейските потребители достъп до сигурна, устойчива, конкурентна и достъпна енергия и да им даде възможност да се възползват от текущата фундаментална трансформация на европейската енергийна система.

Модернизирането на съоръженията за пренос и съхранение на енергия в Европа е от съществено значение за постигане на целите и задачите в периода до 2030 г. (3) Остарелите инфраструктури и слабата взаимосвързаност между тях са основна пречка пред европейската икономика. Развитието на производството на вятърна електроенергия в регионите на Северно и Балтийско море се възпрепятства от недостатъчни връзки към електропреносната мрежа в морето и на сушата. Рискът и цената на прекъсванията в електрозахранването и загубите на електроенергия също се очаква да се увеличат, освен ако ЕС не инвестира в интелигентни, ефективни и конкурентни енергийни мрежи и не използва своя потенциал за подобряване на енергийната ефективност.

Новата политика на ЕС за енергийна инфраструктура ще спомогне за координиране и оптимизиране на развитието на мрежата в континентален мащаб и ще позволи на ЕС да извлече всички ползи от интегрираната европейска мрежа, които надхвърлят стойността на отделните ѝ компоненти.

Европейска стратегия за напълно интегрирана енергийна инфраструктура въз основа на интелигентни и нисковъглеродни технологии ще намали разходите за прехода към нисковъглеродна икономика чрез икономии от мащаба за отделните държави членки. Тя ще подобри също сигурността на доставките и ще спомогне за стабилизиране на потребителските цени, като гарантира, че електроенергията и газът отиват там, където са нужни. Наред с това европейските мрежи ще улеснят конкуренцията на единния енергиен пазар на ЕС, ще изградят солидарност между държавите членки и ще осигурят достъп на европейските граждани и предприятия до достъпни енергийни източници.

За да подпомогне осъществяването на тази важна радикална промяна в преноса на енергия, през 2013 г. ЕС прие нов регламент за TEN-E – Регламент (ЕС) № 347/2013 (4), който установява общоевропейска рамка за планиране и изпълнение на енергийната инфраструктура в целия ЕС.

В него се определят девет приоритетни коридора на стратегическата инфраструктура в областта на електроенергията, природния газ и нефта и три приоритетни тематични области на нивото на Съюза по отношение на магистралните електропроводи, интелигентните мрежи и мрежите за пренос на въглероден диоксид с оглед оптимизиране развитието на мрежата на европейско равнище до 2020 г. и по-нататък.

Фигура 2

Приоритетни коридори за електроенергия, газ и нефт

1.2.   Предизвикателства пред инфраструктурата

Трудностите в постигането на взаимосвързаност и адаптирането на европейската енергийна инфраструктура към новите нужди засягат всички сектори и всички видове съоръжения за пренос на енергия.

1.2.1.   Електроенергийни мрежи и съхранение на енергия

Електроенергийните мрежи трябва да бъдат усъвършенствани и модернизирани, за да отговорят на нарастващото търсене, дължащо се на значителна промяна в цялостната верига за формиране на стойност в енергетиката и в цялостния енергиен микс, а също и на умножаването на приложенията и технологиите, които разчитат на електричество като източник на енергия. Електроенергийните мрежи трябва също така да се разширят и усъвършенстват, за да се насърчи интегриране на пазара и поддържане на настоящото равнище на сигурност на системата, но най-вече за да се пренася и балансира електроенергията, произведена от възобновяеми източници, която се очаква да нарасне над два пъти в периода 2007-2020 г.

Значителен дял от мощностите за производство на електроенергия ще бъде концентриран в области, разположени далече от основните центрове на потребление или съхранение на енергия. Значителен дял ще идва от инсталации, разположени в морето, наземни слънчеви и вятърни електроцентрали в Южна Европа или от инсталации на основата на биомаса в Централна и Източна Европа. Децентрализираното производство на електроенергия също се очаква да нарасне.

Отвъд тези краткосрочни изисквания електроенергийните мрежи трябва да претърпят едно по-фундаментално развитие, за да се създадат условия за преминаване към декарбонизирана електроенергийна система в периода до 2050 г., за което ще допринесат и нови технологии за пренос на електроенергия с високо напрежение на големи разстояния и за съхранение на електроенергия, които да поемат постоянно нарастващия дял на електроенергията от възобновяеми източници от ЕС и от други райони.

Същевременно електропреносните мрежи трябва да станат и по-интелигентни. Целите на ЕС до 2020 г. в областта на енергийната ефективност и производството на електроенергия от възобновяеми източници не могат да бъдат постигнати без по-иновативни и интелигентни мрежи както на ниво пренос, така и на ниво разпределение, работещи с помощта на информационни и комуникационни технологии. Те ще бъдат от съществено значение за управлението на търсенето и за други услуги на интелигентната електроенергийна мрежа.

1.2.2.   Газопреносни мрежи и съхранение на природен газ

Очаква се природният газ да продължи да играе ключова роля в енергийния микс на ЕС през идните десетилетия, а неговото значение като резервно гориво за генерирането на електроенергия при променливи товари, ще се увеличава. Газовите мрежи обаче трябва да отговарят на допълнителни изисквания за гъвкавост в системата, необходими са двупосочни газопроводи, увеличен капацитет за съхранение и гъвкави доставки, включително на втечнен природен газ (ВПГ) и сгъстен природен газ (СПГ).

1.2.3.   Инфраструктура за пренос и рафиниране на нефт и олефини

Ако политиките по отношение на климата, транспорта и енергийната ефективност останат същите като понастоящем, нефтът ще продължи да представлява 30 % от първичната енергия, а значителна част от транспортните горива вероятно ще бъдат производни на нефта и през 2030 г. Сигурността на доставките зависи от добрите характеристики и гъвкавостта на цялата верига за доставки — от суровия нефт, доставян на рафинериите, до крайния продукт, който се предлага на потребителите. Наред с това бъдещата архитектура на инфраструктурата за пренос на суров нефт и нефтопродукти ще бъде определена и от развитието на европейския сектор на рафинирането, който понастоящем е изправен пред редица предизвикателства.

1.2.4.   Улавяне, пренос и съхранение на CО2 (УСВ)

Технологиите за УСВ могат в значителна степен да намалят емисиите на CO2, но все още са в ранен стадий на развитие. Въвеждането на технологиите за УСВ с търговска цел при производството на електроенергия и в промишлени приложения се очаква да започне след 2020 г. Тъй като потенциалните места за съхранение на CO2 не са разпределени равномерно на територията на Европа, а някои държави членки имат ограничени възможности за съхранение в рамките на националните си граници, може да се наложи изграждането на европейска тръбопроводна мрежа, преминаваща през държавните граници и в морската околна среда.

1.3.   Видове съоръжения за пренос и разпределение в експлоатация

Начинът, по който различните видове енергия се пренасят, разпределят и съхраняват, зависи, разбира се, от вида енергия и от това дали преносът, разпределението и съхранението се осъществяват на сушата или в морската околна среда. Така например преносът на електроенергия обикновено се осъществява по електропроводи или кабели, докато преносът на газ и нефт се извършва чрез тръбопроводи.

В настоящия документ акцентът е поставен конкретно на следните съоръжения (5):

1.3.1.   Съоръжения за пренос и разпределение на газ и нефт

Преносът на големи количества суров нефт, преработени нефтени продукти или природен газ по суша обикновено се осъществява чрез тръбопроводи. Нефтопроводите са изработени от стоманени или пластмасови тръби с вътрешен диаметър най-често между 100 и 1 200 мм. Повечето нефтопроводи са вкопани на дълбочина от около 1 до 2 м. Нефтът в тях се задвижва от помпени станции. Газопроводите за природен газ са изградени от въглеродна стомана и диаметърът им варира от 51 до 1 500 мм. Газът се поддържа под налягане от компресорни станции.

За трасето на тръбопроводите се учредява право на преминаване. Стъпките за изграждане на тръбопровод включват избор на трасето, което след това трябва да бъде проучено, за да се установят и отстранят своевременно евентуални физически препятствия. При необходимост се извършват изкопни работи, особено по главното трасе и на местата, на които то се пресича с друга инфраструктура. След това се инсталират тръбата и свързаните с нея компоненти (спирателни кранове, разклонения и т.н.). Където е уместно, тръбата и изкопът се засипват.

1.3.2.   Съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия

Тъй като електроенергията все още не може да се съхранява в големи количества, тя трябва да се произвежда в реално време. Това означава, че непрекъснатият ѝ пренос до потребителите трябва да бъде колкото е възможно по-ефективен. В наземна среда преносът на електроенергия е прехвърлянето на електрическа енергия от електроцентралите, в които тя се произвежда, до подстанции за високо напрежение, разположени в близост до центровете, в които е съсредоточено търсенето. Големи количества електроенергия се пренасят при високи напрежения (110 - 750 kV в Европа, ЕМОПС, 2012 г.), за да се намали загубата на енергия при пренос на дълги разстояния до подстанцията.

Електропреносни линии използват най-вече трифазен променлив ток с високо напрежение, който позволява да се пренася голямо количество електроенергия на големи разстояния (APLIC, 2006). Технологията за пренос на електроенергия с постоянен ток с високо напрежение (ПТВН) гарантира по-голяма ефективност на много големи разстояния (обикновено над 600 км). Електроенергията може да се пренася по въздушни линии или по подземни кабели. Напрежението във всички случаи е високо, тъй като при сегашните технологии големи количества енергия могат да се пренасят ефективно само при високи напрежения.

В електроразпределителната мрежа електроенергията се пренася до крайните потребители при средно напрежение (често под 33 kV). От гледна точка на опазването на природата е важно да се прави разлика между електропроводите с високо напрежение и разпределителните линии със средно напрежение, тъй като риск от поражения вследствие на електрически ток съществува само при електропроводи със средно напрежение, но риск от сблъсък съществува както при преносните, така и при разпределителните линии (6) (вж. глава 4).

Електроенергията обикновено се пренася по въздушни електропроводи, монтирани на стълбове, но понякога се използват и вкопани/подземни електропроводи, особено в градските райони или на чувствителни места. Въздушните електропроводи имат специфично въздействие върху биологичното разнообразие, здравето и ландшафта, което се различава от това на подземните електропроводи. От друга страна, първоначалните инвестиционни разходи за изграждането на подземна кабелна мрежа често могат да бъдат значително по-високи от тези за въздушните електропроводи.

1.4.   Проекти от общ интерес (ПОИ) (7)

Съществуващият регламент за TEN-E, който влезе в сила на 15 май 2013 г., задава правната рамка на политиката за оптимизиране развитието на мрежата на европейско равнище до 2020 г. и по-нататък. В него са определени 12 стратегически приоритетни коридора и тематични области за енергийна инфраструктура с трансевропейско/трансгранично измерение. В регламента се установява процес за изготвяне — на всеки две години — на списък на Съюза на проекти от общ интерес (така наречените ПОИ) (8), които допринасят за развитието на енергийните инфраструктурни мрежи във всеки от 12-те приоритетни коридора и тематични области.

За да бъде включен в списъка на Съюза, един проект трябва да носи значителна полза поне на две държави членки; да допринася за интеграцията на пазара и да насърчава конкуренцията; да подобрява сигурността на доставките и да намалява емисиите на CO2. Процесът за определяне на проектите се основава на регионално сътрудничество с участието на държавите членки и различни заинтересовани страни, които предоставят своите знания и експертен опит по отношение на техническата осъществимост и пазарните условия, както от национална, така и от европейска гледна точка.

Третият списък на Съюза, включващ 173 ПОИ (9) за развитието на енергийната инфраструктура, бе приет през ноември 2017 г. Списъкът обхваща 106 проекта в областта на енергетиката, включително за електропреносни линии и съоръжения за съхранение на електроенергия, 4 проекта за интелигентни енергийни мрежи и 53 газови проекта. За първи път в списъка на ПОИ попадат и 4 проекта за мрежи за въглероден диоксид. Списъкът на ПОИ се обновява на всеки две години, за да бъдат включени нови необходими проекти и да се заличат вече завършени проекти.

Тези ПОИ вече могат да кандидатстват за финансова подкрепа от Механизма за свързване на Европа (МСЕ). По този нов механизъм е предвиден бюджет от 5,35 милиарда евро за трансевропейска енергийна инфраструктура за периода 2014—2020 г. През 2016 г., в рамките на втората и третата покана за представяне на предложения бяха отпуснати безвъзмездни средства, възлизащи общо на 707 милиона евро, за 27 ПОИ. С тях бяха финансирани 11 проекта в енергийния сектор, 15 проекта в газовия сектор, 1 проект за интелигентни енергийни мрежи, 8 проекта за строителни работи и 19 проекта за проучвания. През 2017 г. по линия на МСЕ бяха отделени 800 милиона евро за безвъзмездни средства.

Поради стратегическото си значение за ЕС ПОИ се ползват от опростена процедура за планиране и издаване на разрешения. Това включва например определянето на един национален компетентен орган, който да играе ролята на „едно гише“ за всички разрешения, и въвеждането на задължителен срок от три години и шест месеца за издаване на разрешение за даден проект. Целта е да се ускорят процедурите и да се осигури бързо одобрение и изпълнение на проекти, които се смятат за необходими за постигане на енергийна сигурност и за осъществяване на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, като същевременно се гарантира спазването на най-високи стандарти, определени от законодателството на Съюза в областта на околната среда, както и повече прозрачност и по-активно участие на обществеността. По-добрата регулаторна рамка се очаква също да направи ПОИ по-привлекателни за инвеститорите.

Трябва да се отбележи обаче, че ПОИ, включени в списъка на Съюза, се намират на различен етап на развитие. Някои от тях са все още в ранна фаза, поради което са необходими допълнителни проучвания, за да се докаже, че са осъществими.

Включването на подобни проекти в списъка на Съюза на ПОИ не засяга резултатите от съответните екологични оценки и процедурите за издаване на разрешения. Ако се окаже, че даден проект, включен в списъка на Съюза на ПОИ, не е в съответствие с достиженията на правото на ЕС, той ще бъде заличен от списъка.

За да подпомогне държавите членки в определянето на подходящи законодателни и незаконодателни мерки за рационализиране на различните процедури за екологична оценка и да гарантира последователно прилагане на мерките, залегнали в правото на Съюза за ПОИ, Комисията издаде ръководство през юли 2013 г (11).

Ръководството съдържа шест основни препоръки за рационализиране на процедурите. Те се основават на натрупания досега опит в прилагането и на добрите практики, установени в държавите членки, но отиват и по-далеч (вж. глава 4 за повече информация).

Препоръките са насочени конкретно към:

В следващите глави от това ръководство се обръща специално внимание на процедурите за издаване на разрешения съгласно Директивата за местообитанията, приложими за планове и проекти в областта на преноса на енергия. Останалите разрешителни процедури, свързани с околната среда, не са разгледани подробно, но се споменават, когато е необходимо.

Следователно настоящият документ допълва гореспоменатото ръководство за рационализиране на процедурите на ПОИ, но има по-широко приложение, тъй като обхваща всички видове инфраструктура за пренос на нефт, газ и електроенергия, независимо дали се изгражда в рамките на ПОИ или не.

2.   ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС ЗА ПРИРОДАТА

2.1.   Въведение

Някои планове и проекти за инфраструктура за пренос на енергия могат потенциално да засегнат една или повече територии, включени в мрежата на ЕС „Натура 2000“, или да окажат влияние върху някои редки и застрашени видове, които са обект на защита съгласно законодателството на ЕС. Разпоредбите, които трябва да се спазват в такива случаи, се съдържат в директивите за местообитанията и за птиците. Тези разпоредби са разгледани в настоящата глава. В следващи глави са представени конкретни елементи на процедурата за издаване на разрешения съгласно член 6 от Директивата за местообитанията, отнасящи се конкретно за планове и проекти в областта на преноса на енергия.

2.2.   Директивите за птиците и за местообитанията

Спирането на загубата на биологично разнообразие в ЕС е признато като важен елемент на стратегията „Европа 2020“, в която се призовава за интелигентна, приобщаваща и устойчива политика на растеж, която да отчита важните социално-икономически ползи, които природата носи на обществото.

През март 2010 г. държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на ЕС, си поставиха амбициозната цел да спрат загубата на биоразнообразие и да възстановят биологичното богатство на Европа до 2020 г. През май 2011 г. Европейската комисия прие нова Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. (COM(2011) 244) (12), която определя политическата рамка за постигането на тази цел.

Директивите за птиците (13) и за местообитанията (14) са крайъгълният камък на политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие. Те дават възможност на всички държави — членки на ЕС, да работят заедно въз основа на обща законодателна рамка за опазването на най-застрашените и ценни европейски видове и местообитания в целия им естествен район на разпространение в ЕС, независимо от политическите и административните граници.

Двете директиви не обхващат всички видове растения и животни в Европа (тоест цялото биологично разнообразие на ЕС). Те са съсредоточени върху подгрупа от около 2000 вида, които имат нужда от защита, за да се предотврати тяхното намаляване или влошаване на състоянието им. Те често се наричат видове от значение за Общността или видове, защитени в ЕС. Около 230 редки или застрашени типове местообитания също са обект на отделна защита съгласно Директивата за местообитанията.

Общата цел на двете директиви е да се гарантира, че видовете и типовете местообитания, които те защитават, ще продължат да съществуват и ще бъдат възстановени до благоприятно състояние на запазване (15) в целия им естествен район на разпространение в ЕС. Тази цел е определена по положителен начин и е насочена към благоприятна ситуация, която трябва да бъде постигната и поддържана. Тоест, тя не се състои само в това да бъде предотвратено влошаване на състоянието.

С оглед постигането на тази цел директивите на ЕС изискват от държавите членки:

2.3.   Управление и защита на територии в „Натура 2000“

Към днешна дата в „Натура 2000“ са включени над 27 000 територии. Взети заедно, те обхващат около 18 % от сухоземната територия на Европа, както и значителни морски райони.

Защитата и опазването на териториите в „Натура 2000“ са уредени с разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитания. Предвиждат се два типа мерки — първият (регламентиран в член 6, параграфи 1 и 2) (16) се отнася до опазването и управлението на всички територии в „Натура 2000“ в дългосрочен план, докато вторият (залегнал в член 6, параграфи 3 и 4) засяга процедурата за издаване на разрешения за планове и проекти, които могат да окажат значително отрицателно влияние върху територия от „Натура 2000“.

От този член става ясно, че териториите в „Натура 2000“ не са „непристъпни зони“ за благоустройство. В тях е напълно възможно да се развиват нови планове и проекти, стига да се спазват някои процедурни гаранции и предпазни мерки по същество. Процедурата за издаване на разрешителни е въведена, за да се гарантира, че подобни планове и проекти се изпълняват по начин, който е съвместим с целите на опазването на територията, включена в „Натура 2000“.

2.3.1.   Предприемане на целенасочени мерки за опазване и предотвратяване на по-нататъшно влошаване на състоянието

Член 6, параграфи 1 и 2 от Директивата за местообитанията изисква от държавите членки:

По отношение на първия тип мерки държавите членки трябва да определят ясни цели за опазването на всяка територия в „Натура 2000“ въз основа на състоянието на запазване и екологичните изисквания на типовете местообитания и видовете, живеещи в тях, които представляват интерес за ЕС. Цел на опазването трябва да бъде най-малко поддържането на състоянието на запазване на видовете и местообитанията, за които е определена територията, и недопускане на по-нататъшно влошаване.

Тъй като обаче общата цел на директивите за природата е биологичните видове и типовете местообитания да достигнат благоприятно състояние на запазване в естествения им район на разпространение, може да се наложи да бъдат определени и по-амбициозни цели на опазването, за да се подобри състоянието на запазване на тези видове и типове местообитания в отделните територии. За предприемачите, плановиците и органите, занимаващи се с пренос на енергия, е от особено значение да бъдат запознати с целите на опазването на дадена територия в „Натура 2000“, тъй като потенциалното отрицателно въздействие на отделните планове и проекти трябва да бъде оценено от гледна точка на тези цели (17).

Макар да не задължава, Директивата за местообитанията насърчава институциите, отговарящи за природата, да разработят планове за управление на териториите в „Натура 2000“ в тясно сътрудничество с местните заинтересовани страни (18). Тези планове могат да бъдат много полезен източник на информация, тъй като в тях обикновено се предоставя подробна информация за биологичните видове и типовете местообитания, за които е определена територията, обясняват се целите на нейното опазване и, където е уместно, се прави връзка с други форми на ползване на земята в района. В тях също се очертават практическите консервационни мерки, които са необходими, за да бъдат постигнати целите на опазването на територията.

2.3.2.   Процедура за издаване на разрешения за планове и проекти, засягащи територии в „Натура 2000“

В член 6, параграфи 3 и 4 е определена процедурата за издаване на разрешителни, която трябва да се следва при разглеждането на планове и проекти, които биха могли да засегнат една или повече територии в „Натура 2000“ (19). Тази процедура се прилага не само за планове или проекти в границите на територии, включени в „Натура 2000“, но и за такива извън тях, които биха могли да окажат значително влияние върху опазването на биологичните видове и местообитанията в рамките на територията.

Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията изисква всеки план или проект, който би могъл да окаже значително влияние върху територия, включена в „Натура 2000“, да бъде подложен на подходяща оценка (ПО), за да се изследва подробно това влияние от гледна точка на целите на опазването на конкретната територия. Компетентните органи могат да одобрят плана или проекта само ако установят въз основа на резултатите от подходящата оценка, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията. Важно е да се отбележи, че тежестта пада върху това да се докаже липсата (а не наличието) на отрицателни въздействия.

В зависимост от естеството и тежестта на установените въздействия, понякога планът или проектът може да бъде променен и/или да се предприемат определени мерки за смекчаване на последиците, за да може те да се избегнат, предотвратят, премахнат или намалят до незначително ниво и планът или проектът да бъде одобрен.

Ако това не е възможно, тогава планът или проектът трябва да бъде отхвърлен и да се потърсят по-щадящи алтернативни решения. При изключителни обстоятелства план или проект, който има неблагоприятно влияние върху една или повече територии в „Натура 2000“, може да бъде одобрен по изключение съгласно процедурата, предвидена в член 6, параграф 4, ако се докаже липсата на алтернативно решение и ако планът или проектът трябва да бъде осъществен поради наложителни причини от по-важен обществен интерес. В такива случаи трябва да се предприемат необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“.

И накрая, важно е да се отбележи, че процедурата за издаване на разрешителни съгласно Директивата за местообитанията е различна от тази, предвидена в Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и Директивата за стратегическа екологична оценка (СЕО), въпреки че тези процедури могат да бъдат интегрирани (за повече подробности вж. глава 7). За разлика от оценките по ОВОС/СЕО, резултатите от които следва да се имат предвид при вземането на решение за одобряване на даден план или проект, заключенията от подходящата оценка по член 6 от Директивата за местообитанията са окончателни и имат определящо значение за издаването на разрешение за съответния план или проект.

2.4.   Разпоредби за опазване на видовете

Втората група разпоредби на двете директиви на ЕС за природата засяга опазването на определени видове в целия им район на разпространение в ЕС, тоест както в границите на територии, включени в „Натура 2000“, така и извън тях.

Някои защитени видове са потенциално уязвими към определени видове съоръжения от енергийната инфраструктура като въздушни електропроводи например. Следователно, тези разпоредби също трябва да бъдат взети под внимание при разглеждането на подобни планове и проекти в потенциално чувствителни зони извън териториите от „Натура 2000“ в рамките на процедурите по ОВОС/СЕО.

Разпоредбите за опазване на видовете обхващат всички видове диви птици, които се срещат в естествена среда в ЕС, както и други видове, изброени в приложения IV и V към Директивата за местообитанията.

По същество те задължават държавите членки да забранят:

Конкретните условия са определени в член 5 от Директивата за птиците и в член 12 (за животни) и член 13 (за растения) от Директивата за местообитанията (20).

Дерогации от посочените разпоредби се допускат при определени обстоятелства (например за предотвратяване на сериозни увреждания на реколта, добитък, гори, рибарници и води), ако не съществува друго задоволително решение и последиците от тези дерогации не са несъвместими с общите цели на директивите.

Условията за допускане на дерогации са определени в член 9 от Директивата за птиците и в член 16 от Директивата за местообитанията. Що се отнася до съоръжения за пренос на енергия, дерогации могат да бъдат предоставени основно „в интерес на общественото здраве и безопасност или поради други наложителни причини от приоритетен обществен интерес“ (вж. член 16, параграф 1, буква в).

3.   ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕНОС НА ЕНЕРГИЯ ВЪРХУ „НАТУРА 2000“ И ЗАЩИТЕНИТЕ ВИДОВЕ В ЕС

3.1.   Въведение

Енергийните инфраструктурни проекти обикновено не представляват сериозна заплаха за биологичното разнообразие. Съществуват много случаи, при които въздействието на добре проектирани и подходящо разположени инсталации е нулево или ограничено. Има също и примери, при които проектите като цяло са донесли нетни ползи за природата, особено в области, където природната среда вече сериозно е обедняла. Това обаче не отменя задължението да се изследват потенциалните влияния, които отделните планове или проекти могат да окажат върху природната среда, в съответствие с действащите законови процедури за оценка като ОВОС/СЕО и подходяща оценка (за повече подробности вж. глава 7).

В тази глава са разгледани възможните въздействия, които енергийната инфраструктура би могла да има върху местообитанията и видовете, защитени от Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Целта е да се обобщят видовете възможни въздействия, които предприемачите, операторите на преносни системи и органите в тази област следва да имат предвид при подготовката на инфраструктурни планове или проекти за пренос на енергия и при извършването на подходяща оценка съгласно процедурата за издаване на разрешения, предвидена в член 6 на Директивата за местообитанията, или на оценки по директивите за ОВОС/СЕО.

3.2.   Необходимостта от индивидуален подход за всеки отделен случай

Трябва да се подчертае, че възможните въздействия много зависят от начина, по който е проектирана и разположена конкретната енергийна инфраструктура, както и от чувствителността на съществуващите местообитания и видове, обект на защита в ЕС. Ето защо е важно всеки план или проект да се разглежда сам за себе си.

Проектирането на всяко съоръжение за пренос на енергия, включително и по ПОИ, зависи, разбира се, от редица фактори, включително вида и обема на пренасяната енергия, средата, в която се изгражда проектът (напр. дали на сушата или в морето), разстоянието, на което ще се пренася енергията, и необходимия капацитет за нейното приемане или съхранение. Проектите могат да се отнасят не само до изграждането, но и до обновяването и/или извеждането от експлоатация на съоръжения или инфраструктури, необходими за пренос, приемане или съхранение на енергия на сушата.

Когато се оценява потенциалното въздействие върху природата и дивата флора и фауна, е важно да се вземе предвид не само основната инфраструктура, но и всички свързани с нея инсталации и съоръжения като временни пътища за достъп, постройки за изпълнителите и за съхранение на оборудване, временни обекти за строителите, бетонни основи, временно окабеляване, изкопани земни маси и площи за излишната пръст и др. Въздействията могат да бъдат временни или постоянни, във или извън площадката, може да имат кумулативен ефект и да се проявят в различен момент в течение на проектния цикъл (например на етап строителство, ремонт, поддръжка и/или извеждане от експлоатация). Всички тези фактори трябва да бъдат взети под внимание.

Разпоредбите за защита на видовете, съдържащи се в директивите на ЕС за природата, трябва да се имат предвид, когато съществува риск планът или проектът за енергийна инфраструктура да причини смърт или нараняване, да обезпокои умишлено дивите животни по време на размножаване, отглеждане на малките, зимен сън и миграция или да увреди или унищожи места за размножаване или почивка на видовете, ползващи се със защита съгласно двете директиви (например орли и морски бозайници). Този строг режим на защита се прилага във всички ненаселени райони, независимо дали са част от територия, включена в „Натура 2000“, или не.

3.3.   Общ преглед на възможните въздействия върху видове и местообитания, обект на защита в ЕС

Видът и степента на въздействието много зависят от конкретните видове и местообитания, обект на защита в ЕС, от тяхната екология, разпространение и състояние на опазване. Затова е необходимо всеки план или проект да се разглежда индивидуално, сам за себе си. По-долу е представен преглед на най-често срещаните видове въздействия:

3.3.1.   Загуба, влошаване и разпокъсаност на местообитания

Инфраструктурните проекти за пренос на енергия понякога налагат разчистване на терена и отстраняване на повърхностната растителност (процес, който често се нарича „пряко усвояване на земя“). Това може да доведе до промяна, увреждане, разпокъсване или унищожаване на съществуващите местообитания. Степента на влошаване и загуба на местообитания зависи от размера, местоположението и плана на проекта, както и от чувствителността на засегнатите местообитания.

Важно е да се отбележи, че макар размерът на действително усвоената земя да изглежда ограничен, косвените последици могат да засегнат много по-голяма територия, особено когато проектите за благоустройство оказват влияние върху хидроложките характеристики, геоморфологичните процеси и качеството на водата или почвата. Такива косвени въздействия могат да доведат до сериозно влошаване, разпокъсване и загуба на местообитания, понякога дори на голямо разстояние от самото място на проекта.

Значимостта на загубата на местообитания зависи и от това колко редки и чувствителни са засегнатите местообитания и/или какво е тяхното значение за прехраната, размножаването или зимуването на различни видове. При оценка на последиците от загубата или влошаването на местообитания трябва да се има предвид също потенциалната роля на някои местообитания като част от миграционни коридори или междинни спирки от значение за географското разпространение и миграцията на птиците, както и за придвижването им на по-близки разстояния, например между местата за прехрана и гнездене.

3.3.2.   Обезпокояване и изместване

Обезпокояването на видовете в обичайните им места за развъждане, прехрана или почивка, както и по миграционни пътища, може да ги измести и прогони от естествената им среда и да им попречи да ползват своето местообитание. Видовете могат да бъдат изместени от земите във и около обекта, например поради по-голям трафик на автомобили, присъствие на хора, шум, прах, замърсяване, изкуствено осветление или вибрации по време на строителството и след него.

Значимостта на въздействието зависи от мащаба и степента на смущенията, от чувствителността на засегнатите видове, както и от наличието и качеството на други подходящи местообитания наблизо, които могат да поемат прогонените животни. При редки и застрашени видове дори малки или временни смущения могат да имат сериозни последици за дългосрочното оцеляване на вида в района.

3.3.3.   Сблъсък и поражения от електрически ток

Птиците, а вероятно и прилепите, могат да се сблъскат с различни части на въздушните електропроводи и на други надземни електрически съоръжения. Степента на риск от сблъсък много зависи от местоположението на обекта, от видовете, които преминават през него, от атмосферните условия и видимостта, както и от конкретната конструкция на самите електропроводи (особено що се отнася до пораженията от електрически ток). Видовете, които живеят дълго, имат ниска репродуктивност и/или се срещат рядко или вече са в уязвимо състояние на опазване (като орли, лешояди и щъркели), са особено изложени на опасност.

Рискът от сблъсък и поражения от електрически ток сред птиците е разгледан по-подробно в глави 4 и 5. Що се отнася до прилепите, за съжаление, изследванията на потенциалните рискове и въздействия вследствие на сблъсък с въздушни електропроводи, като цяло, са оскъдни, тъй като е трудно да се установят причините за смъртта на дребни животни по протежението на съоръжения, които се простират с километри.

3.3.4.   Ефект на бариерата

Големите инфраструктурни съоръжения за пренос, приемане и съхранение на електроенергия могат да принудят видовете да заобикалят района, както при миграция, така и при придвижвания на по-кратки разстояния в търсене на храна. Дали това е проблем или не, зависи от редица фактори като размера на подстанцията, пътя на електропроводите и разстоянието между тях, степента на изместване на видовете и способността им да компенсират изразходването на повече енергия, както и степента на прекъсване на естествените пътища между местата за прехрана, нощуване и размножаване.

Нови сведения, докладвани от няколко научни екипа, сочат, че животните вероятно стоят далеч от електропроводите, защото те излъчват ултравиолетови лъчи, невидими за хората. Според проучване (21), осъществено от международен изследователски екип въз основа на наблюдения, северните елени избягват районите около трасето на електропроводи, пресичащи арктическата тундра. Въпреки че познанията все още са много ограничени, в някои конкретни случаи подобни промени в обичайните пътища и естествената среда на животните са от значение за определяне значимостта на въздействието.

3.4.   Разграничаване между значителни и незначителни въздействия

Първата стъпка във всяка оценка на въздействието — независимо дали се извършва съгласно член 6 от Директивата за местообитанията, ако проектът засяга територия в „Натура 2000“, или съгласно директивите за ОВОС и СЕО, ако се засягат защитени видове извън мрежата на „Натура 2000“ — е да се установят видовете и местообитанията, които има вероятност да бъдат засегнати от плана или проекта за изграждане на инфраструктура за пренос на енергия. След това трябва да се определи дали въздействието е значително или не. Законовата процедура за определяне на „значимостта“ на въздействието при планове и проекти, които засягат конкретно територии, включени в „Натура 2000“, е описана в глава 7. Тук са обяснени накратко някои общи принципи, свързани с определянето на степента на „значимост“ по отношение на дивата флора и фауна (независимо дали става дума за територия в „Натура 2000“ или не), за да бъде разбрано по-добре това понятие.

Оценката на значимостта трябва да се прави за всеки отделен случай с оглед на видовете и местообитанията, които могат да бъдат засегнати. Загубата на няколко индивида може да бъде незначителна за някои видове, но да има сериозни последици за други. Значимостта на въздействието зависи от числеността, географското разпределение, района на разпространение, размножителните навици и продължителността на живота на индивидите в една популация. А тези фактори са различни в различните територии.

Взаимовръзката между отделните въздействия също трябва да се има предвид, например усвояването на земя само по себе си може да не е значимо за даден вид, но в съчетание с риска от сериозно обезпокояване или изместване може значително да намали издръжливостта, а в крайна сметка и способността на този вид да оцелее.

Оценката на значимостта също така трябва да се извършва в подходящ географски мащаб. При мигриращите видове, които изминават дълги разстояния, въздействието върху определена територия може да има последици за видовете в много по-обширен географски район. Дори при местните видове, които живеят на големи територии или променят местообитанието си, може да се окаже необходимо потенциалните въздействия да бъдат оценени в регионален, а не в местен мащаб.

И накрая, описаните по-горе фактори трябва да се оценяват въз основа на най-добрите налични данни. За тази цел може да е необходимо преди разработването на проекта да бъдат проведени конкретни полеви проучвания и програми за наблюдение.

3.5.   Кумулативен ефект

Кумулативният ефект на отделните въздействия също трябва да се има предвид при оценка на цялостното влияние върху териториите в „Натура 2000“, както е предвидено в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Кумулативният ефект на отделни планове и проекти често може да се окаже особено важен и трябва да се оцени внимателно. Той би могъл да възникне при наличието на няколко енергийни съоръжения на една и съща територия или по продължението на един и същ прелетен коридор, или в случай, че на територията, където се осъществява проектът за изграждане на енергийна инфраструктура, има друг тип планове или проекти (например за други индустриални обекти). Кумулативният ефект е сборът от въздействието на всички тези дейности, взети заедно. Възможно е даден проект за изграждане на енергийна инфраструктура сам по себе си да не оказва значително въздействие, но ако към ефекта от него се добави въздействието на други планове и проекти в територията, общото им влияние може да стане значително.

Например проект за изграждане на нефтопровод, който минава през част от влажна зона, може да доведе до леко, но приемливо, временно влошаване на местообитанието, което то спокойно може да поеме. Но ако в същата влажна зона има дренажна система и/или се строи път, общото въздействие на всички тези дейности върху хидроложките характеристики на зоната може да доведе до нейното трайно унищожаване, разпокъсване или пресушаване. В този случай макар въздействието на първия и на втория проект, само по себе си, да е незабележимо, общото въздействие на двата проекта, взети заедно, може да бъде значително. Това влияе върху решенията, които ще бъдат взети при планиране и на двете проектни предложения.

Кумулативният ефект трябва да се взема предвид и при процедурите за оценка по ОВОС/СЕО.

Тъй като енергийната инфраструктура се развива бързо в целия ЕС, важно е кумулативният ефект да се отчита още на ранен етап от екологичната оценка, а не в края на процеса, „след дъжд качулка“, защото това би забавило вземането на решения относно съответствието на проектните предложения с разпоредбите на законодателството на ЕС.

4.   ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА ВЪРХУ ДИВИТЕ ПТИЦИ

4.1.   Въведение

В предходната глава бе представен общ преглед на видовете потенциални въздействия, които трябва да се имат предвид при разработването на енергийни инфраструктурни проекти, особено във и около територии в „Натура 2000“, както и в близост до други чувствителни зони, ползвани от защитени видове съгласно двете директиви на ЕС за природата.

В тази глава акцентът е поставен по-специално върху анализа на потенциалните въздействия на електроенергийната инфраструктура върху дивите птици в Европа. Това е тема, на която се обръща особено внимание през последните години, тъй като въздействията на съоръженията за пренос на електроенергия могат да бъдат по-чести и по-значими от тези на други видове наземна енергийна инфраструктура.

4.2.   Инфраструктури на електропреносната мрежа

За разлика от други стоки електроенергията не може да се съхранява и трябва да се произвежда и доставя до потребителите в реално време. Следователно, електропреносната система е по-сложна и по-динамична в сравнение с други комунални системи като например водоснабдителната или газопреносната. След като бъдат произведени в дадена електроцентрала, големи количества електроенергия се пренасят по високоволтови електропреносни линии (110—750 kV в Европа, ЕМОПС, 2012 г.) на дълги разстояния до подстанции. От подстанциите разпределителни електропроводи със средно (1—60 kV) и ниско напрежение (1 kV >) доставят електроенергията до потребителите, домакинства и предприятия.

Фигура 3

(USDA, 2009)

Електроенергийната система е много сложна. Преносната мрежа се състои от електропреносни линии, които свързват не само електроцентралите с разпределителните станции, но и отделните електропреносни линии помежду им, образувайки система, която осигурява постоянен поток на електроенергия. Ако дадена електропреносна линия в една част от електроенергийната мрежа излезе от строя, електроенергията обикновено се пренасочва към други електропроводи, така че да може да продължи да се доставя на клиента (PSCW, 2009).

Електроенергията може да се пренася по въздушни линии или по подземни кабели, като се ползва променлив или постоянен ток. Напрежението във всички случаи е високо, тъй като това гарантира по-голяма ефективност на големи разстояния (обикновено над 600 km). Преносът на електроенергия обикновено се извършва по въздушни линии с променлив ток (EASAC, 2009).

Предимствата на въздушните линии пред подземните кабели са в това, че до момента разходите за изграждането им са значително по-ниски от разходите за инсталиране на подземни кабели, а капацитетът им е по-висок. Очакваният експлоатационен живот на въздушните линии е дълъг и може да достигне 70 или 80 години. Основните недостатъци на въздушните линии са в това, че заемат земни площи, загрозяват гледката и оказват редица отрицателни въздействия на околната среда (EASAC, 2009) (22).

Структурите на електропреносните линии поддържат поне една трифазна верига. Те имат три проводника, по които протича ток (повече, ако са групирани), и могат да имат един или два заземителни проводника (обикновено наричани статични проводници), инсталирани над фазовите проводници за защита от мълнии. Електроразпределителните съоръжения могат да поддържат проводници в различни конфигурации (APLIC, 2006).

Повечето въздушни линии за променлив ток, използвани за търговски цели, са монтирани на някакъв вид носеща конструкция, към която са прикрепени изолатори и електрически проводници. Носещите конструкции могат да бъдат дървени стълбове, кухи или решетъчни стоманени конструкции, стоманобетонни стълбове или стълбове от композитни материали като фибростъкло и други. Изолаторите са направени от порцелан или полимери, които не са електропроводими. Електрическите проводници обикновено са изработени от мед или алуминий (Bayle, 1999, Janss, 2000, APLIC, 2006).

Както за разпределителните, така и за електропреносните линии се ползват трифазни системи. Едно от основните предимства на трифазните системи е тяхната способност да доставят голямо количество електроенергия на големи разстояния (APLIC, 2006).

4.3.   Потенциални отрицателни въздействия на електроенергийната инфраструктура върху дивите птици

По-долу е представен преглед на най-често срещаните типове въздействия върху дивите видове птици. Някои защитени европейски видове са очевидно по-уязвими на определени типове въздействия — особено вследствие на токов удар и сблъсък — поради своя размер, морфология, поведение и разпространение.

В таблицата, представена в приложение 2, е даден списък на въздействията от взаимодействието между популациите на птици и електропроводи, систематизиран по приоритети (Birdlife, 2013). Информацията в тази таблица не означава, че посочените въздействия ще възникнат, както е описано, при всички обстоятелства. Това до голяма степен зависи от конкретния вид птици и от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, както и от наличието на коригиращи мерки за смекчаване на последиците.

4.3.1.   Поражения от електрически ток

Пораженията от електрически ток могат да окажат значително въздействие върху редица видове птици и от тях умират хиляди птици всяка година (23). Поражения от електрически ток могат да настъпят, когато птица докосне два от фазовите проводници или един фазов и един заземителен проводник едновременно, особено когато перата ѝ са мокри (Bevanger, 1998). Видовете, които особено често стават жертва на токов удар, включват всички представители на разред Щъркелоподобни, Соколоподобни, Совоподобни и Врабчоподобни (Bevanger, 1998) — вж. таблицата по-долу.

Съществува категоричен консенсус, че рискът за птиците зависи от техническия замисъл и подробния конструктивен проект на енергийните съоръжения. Рискът от токов удар е особено голям при „лошо проектирани“ електрически стълбове за средно напрежение („стълбове убийци“) (BirdLife International, 2007).

Сред факторите, които влияят върху вероятността от поражения на птиците вследствие на електрически ток, са:

В следващата таблица е представен общ преглед на семействата птици в Европа, които са определени като уязвими на поражения от електрически ток и/или сблъсък (Birdlife, 2013).

Таблица 1

Тежест на въздействията върху популациите от птици вследствие поражения от електрически ток или сблъсък с електропроводи за различните семейства птици в Евразия

4.3.2.   Сблъсък

Сблъсъкът с електропроводи причинява смъртта на милиони птици по света и може да доведе висока смъртност при някои видове птици (Bevanger 1994, 1998; Janss 2000; APLIC, 2006; Drewitt & Langston, 2008; Jenkins et al., 2010; Martin, 2011; Prinsen et al., 2011). Емпиричните данни и теоретичните анализи показват, че видове с голямо натоварване и малка площ на крилата по-често са изложени на риск от сблъсък с електропроводи. Тези птици се характеризират с бърз полет, а съчетанието на тежко тяло и малки крила ограничава способността им да реагират бързо на неочаквани препятствия (Bevanger, 1998). Данни за броя на жертвите вследствие на сблъсък, съотнесени към разпространението и числеността на популацията на съответните видове, сочат, че някои видове Кокошкоподобни, Жеравоподобни, Пеликаноподобни и Щъркелоподобни са засегнати в непропорционално висока степен (Bevanger, 1998) - виж таблица 1.

Сред факторите, които влияят върху вероятността от сблъсък, са:

4.3.3.   Загуба и разпокъсаност на местообитанията

Безразборното предоставяне на право на преминаване за изграждането на електропроводи може да доведе до разпокъсване на горите и на други естествени местообитания. Електропроводите могат да станат причина за загуба на местообитания и като причинят случайни горски пожари (Rich et al., 1994). Макар електроенергийната инфраструктура да заема сравнително малки земни площи, нейното въздействие може да бъде значително, ако тези земни площи се намират в основното местообитание на даден вид или ако съществува кумулативен ефект поради наличието на други обекти в същия район. Затова въздействията трябва да се разглеждат за всеки отделен случай.

4.3.4.   Обезпокояване/изместване

Строителството и поддръжката на електропроводите неизбежно води до известно унищожаване и промяна на местообитанията (Van Rooyen, 2004; McCann, 2005). Надземните електропроводи могат да доведат до загуба на полезни места за хранене там, където птиците се размножат, отглеждат малките си и зимуват. Според последните проучвания например наличието на електропроводи оказва влияние върху посоката, в която лети голямата дропла, и ограничава достъпа ѝ до подходящи местообитания (Raab et al., 2010), а малката дропла заобикаля електропреносните линии, които са най-важният фактор, определящ гъстотата на индивидите в размножителна възраст на места с подходящи местообитания за тези видове (Silva, 2010; Silva et al., 2010).

4.3.5.   Електромагнитни полета

Всички видове електрически ток, включително тези, които преминават през електропроводите, създават електромагнитно поле (ЕМП). Следователно много видове птици, както и хората, са изложени на ЕМП през целия си живот (Fernie and Reynolds, 2005). Съществуват редица изследвания и противоречиви мнения за това дали излагането на ЕМП влияе върху клетъчната, ендокринната, имунната и репродуктивната система на гръбначните животни. Изследванията за въздействието на ЕМП върху птиците, показват, че излагането на ЕМП като цяло променя тяхното поведение, репродуктивен успех, растеж, развитие, физиология, ендокринология и оксидативен стрес, но тези промени не се наблюдават във всички случаи (Fernie 2000; Fernie and Reynolds, 2005).

4.4.   Възможни положителни последици от електроенергийната инфраструктура върху дивите птици

Електропроводите и електрическите стълбове могат да имат редица благоприятни последици за дивите птици. Те могат да служат например като:

Проект ELIA/RTE LIFE+: Да донесем ползи за природата (24) ELIA (оператор на електропреносната мрежа за високо напрежение в Белгия) и RTE (оператор на електропреносната мрежа във Франция) осъществиха 5-годишен проект (2011—2017 г.) за управление и възстановяване на над 300 хектара земя под въздушните електропроводи за средно и високо напрежение във Валония и във Франция. Този проект показва какви мерки могат да бъдат предприети за опазване на природата и как заинтересованите страни в енергийния сектор биха могли да използват развитието на инфраструктурата като възможност да допринесат за биологичното разнообразие. Езера (цел: 100 езера в 130-те квадратни километра площ на проекта) Там, където почвата е подходяща (наличие на непропусклив слой: торфени, бели глинести и глееви почви), и предимно в районите, които предлагат добри условия за някои редки видове, са изкопани езера или са изградени язовири на отводнителните канали, за да се създадат водни площи с размер поне 25 м2 (минималният размер, необходим за да се ограничи процесът на затлачване, тоест естественото запълване на езерата с листа). Мрежата от езера в гористи местности ще създаде предпоставки за заселването на земноводни, водни кончета, бръсничета, плавачи и водни птици и ще предотврати изолирането на популациите. Овощни градини (цел: 20 ha с 8 000 дървета) Някои много редки, местни видове овощни дървета, предимно европейска дива круша (Pyrus pyraster), европейска дива ябълка (Malus sylvestris), обикновена мушмула (Mespilus germanica) и други видове с по-малък размер са засадени под въздушните електропроводи. Те внасят разнообразие в горските насаждения и осигуряват подслон и храна на редица представители на местната фауна (големи животни, птици и насекоми). Обикновени цветни ливади (цел: 20 ha) Възстановени са обикновените цветни ливади по трасето на електропроводите за високо напрежение. Те приютяват рядка флора, насекоми, птици и дребни бозайници. Редовното косене и отстраняване на окосената растителност ще обедни почвата и ще позволи на редки или унищожени растения да поникнат отново. В най-лошите случаи цветните ливади могат да бъдат възстановени чрез засяване на семена от местни сортове растения. Торфища и мочурища (цел: възстановяване или подходящо управление на други 20 хектара) Възстановяването на влажни зони и мочурища под електропроводите е възможно чрез премахване на най-горния слой почва, което насърчава развитието на пионерни видове от намиращите се отдолу пасивни семенни запаси. В някои райони нивото на водата също бе възстановено локално чрез запечатване на отводнителните канали и ревитализация на мочурищата и торфищата. Целта е да се запази и подобри обменът на растения и животни между съществуващите торфища и мочурища, включително тези, които са възстановени наскоро. Паша (цел: управление на 20 ha чрез паша и 20 ha чрез окосяване) Пасенето на животни допринася за възстановяването на повредени торфища, мочурища, оредели поляни и долини, като помага за решаване на проблема с доминиращи видове като блатната трева. В други случаи (ливади със сено, сухи мочурища, оредели поляни) плановото окосяване в определени периоди и с определена честота (чрез договори с местни фермери) спомага растителността да се поддържа на подходяща височина, което е от полза за множество растения, насекоми и влечуги. Инвазивни видове (цел: третиране на 20 до 30 ha) В рамките на проекта беше прекратен или поставен под контрол растежът на растителни видове от списъка на инвазивните видове във Валония, по-специално черна череша (Prunus serotina), летен люляк (Buddleja davidii), гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum), хималайски балсам (Impatiens glandulifera), японска фалопия (Fallopia japonica), теснолист спореж (Senecio inaequidens), и до известна степен на бялата акация (Robinia pseudoacacia). Разпокъсаност на местообитанията (цел: създаване на растителни пояси по протежение на 30 km (90 ha) и възстановяване на съществуваща растителност на 40 km (120 ha) Понастоящем в района, обхванат от проекта, просечените коридори за електропроводи в горски местности са предимно във формата на буква „U“: в средата има ниска трева, която се коси редовно, с рязък преход към високите дървета в гората от двете страни. В рамките на проекта бяха създадени растителни пояси между трасето и гората, така че формата на коридорите да стане V-образна. Тези пояси с постепенно нарастващи във височина дървета от различни видове изпълняват функциите на екотон и могат да осигурят храна и подслон на редица насекоми, бозайници и птици, които не се срещат в коридори, около които теренът е „чист“ и се коси редовно. Освен това горската флора се обогатява с вторични дървесни видове, които често отсъстват. Поясите също така намаляват щетите, които вятърът може да нанесе на горския масив, тъй като създават наклонена повърхност. Те могат да бъдат и много богат източник на отпадна дървесина, в която да се приютят огромен брой насекоми, както и полезно местообитание за птици и прилепи. Когато гъстотата на растителността в тези пояси се увеличи, растежът на високите дървета (бреза, смърч, бук), които представляват опасност за електропреносните съоръжения, се забавя. Първоначално състояние и състояние след проекта

5.   ПОТЕНЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ИНФРАСТРУКТУРИТЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА ВЪРХУ ДИВИТЕ ПТИЦИ

5.1.   Какво са мерки за смекчаване на последиците?

Когато при оценката на план или проект за енергийна инфраструктура по член 6 от Директивата за местообитанията се установят негативни последици за зони от „Натура 2000“, планът или проектът не се отхвърля автоматично. В зависимост от тежестта на потенциалните въздействия могат да бъдат предприети мерки, с които да се отстранят, предотвратят или намалят до незначително ниво вероятните отрицателни последици от даден план или проект.

Макар вниманието в тази глава да е насочено върху териториите от „Натура 2000“, препоръчително е в рамките на ОВОС/СЕО също да се предвидят мерки за ограничаване на отрицателните последици от планове и проекти, които не подлежат на подходяща оценка, но биха могли да окажат отрицателно въздействие върху защитени видове.

За да се реши какви мерки за смекчаване на последиците са необходими, е необходимо първо да се оцени въздействието на плана или проекта върху защитените видове и типове местообитания в съответната територия от „Натура 2000“ (самостоятелно или в съчетание с други проекти или планове). Това ще позволи да се установи естеството и тежестта на отрицателните последици и да се очертаят основните принципи, въз основа на които да бъде определен видът на необходимите мерки за смекчаване.

Накратко, ефективното смекчаване на неблагоприятните последици върху територии от „Натура 2000“ може да се осъществи само след като бъдат установени, оценени и документирани всички потенциални отрицателни ефекти. Набелязването на мерки за смекчаване, както и самата оценка на въздействието, трябва да се основават на добро познаване на засегнатите видове и местообитания.

Мерките могат да включват промяна в местоположението, размера, конструкцията и конфигурацията на различни компоненти на плана или проекта за енергийна инфраструктура (например изолиране на проводниците, за да се предотврати рискът от поражения вследствие на електрически ток). Те могат да се състоят и в подходящо планиране на дейностите във времето, както на етап строителство, така и в течение на експлоатацията (например избягване на строителни дейности по време на размножителния период).

След като бъдат определени и разработени подробно подходящи мерки за смекчаване на последиците, планът или проектът може да бъде одобрен съгласно процедурата по член 6 от Директивата за местообитанията, при условие че тези мерки за смекчаване се прилагат в съответствие с указанията на компетентния орган.

Фигура 4

Йерархичен подход към предприемането на мерки за смекчаване на последиците. Мерките за смекчаване трябва винаги да бъдат насочени към последици, които стоят на върха на йерархията (тоест въздействията да се избягват още при източника)

Ако дори и след въвеждането на мерки за смекчаване, последиците върху територията все още са значителни, трябва да се помисли за алтернативни решения (например промяна в местоположението на проекта, в мащаба или в начина, по който е проектирана инфраструктурата или алтернативни процеси). Ако не съществуват такива решения, планът или проектът все пак може да бъде одобрен по изключение при спазване на условията на член 6, параграф 4, и след одобряването на подходящи компенсаторни мерки за преодоляване на остатъчните отрицателни последици (вж. глава 7 за по-подробна информация), за да не се компрометира целостта на мрежата „Натура 2000“.

За всяка предложена мярка за смекчаване на последиците е важно:

5.2.   Потенциални мерки за смекчаване на отрицателните последици от планове или проекти за електроенергийна инфраструктура върху диви видове птици

В останалата част от тази глава са разгледани възможните мерки за смекчаване на последиците по-специално върху дивите видове птици, които могат да бъдат приложени при планове и проекти за електроенергийна инфраструктура. Мерките за смекчаване могат да бъдат предприети на ниво планиране или на различни етапи от цикъла на проекта.

5.2.1.   Предприемане на проактивни мерки на ниво планиране

Редица мерки могат да бъдат предприети още в началото на процеса на вземане на решения, особено в началния етап на планиране, за да се предотврати, избегне или намали риска от потенциални въздействия върху териториите от „Натура 2000“ и върху видовете диви птици. Те могат да включват следното:

Законодателство

Разработване и въвеждане на конкретни национални законодателни инструменти или приемане на изменения в съществуващи разпоредби, за да се гарантира, че:

Планиране

Наблюдение, проучване, оценка и отчитане на напредъка в изпълнението

5.2.2.   Проучване на възможните мерки за смекчаване и предотвратяване на последиците на ниво проект

На ниво проект е препоръчително в рамките на подходящата оценка, както и в рамките на ОВОС за проекти, които могат да засегнат защитените видове извън „Натура 2000“, да бъдат взети под внимание следните аспекти (вж. член 5 от Директивата за птиците и член 12 от Директивата за местообитанията).

Етап I. Преди започване на строителството

Етап II. По време на строителството на нови линии

Етап III. По време на експлоатацията — поддръжка, модернизация, реконструкция, преоборудване на съществуващи линии

Етап IV. Извеждане от експлоатация

5.3.   Подробни технически препоръки за мерки за отстраняване и смекчаване на последиците

За да се гарантира, че съоръженията за пренос и разпространение на електроенергия ще бъдат безопасни за птиците, препоръчително е да се спазват следните технически параметри и мерки за смекчаване на последиците:

5.3.1.   Смекчаване на последиците вследствие на поражения от електрически ток

Принципи на смекчаване

Препоръчителни методи за смекчаване на последиците

Стълбове със стоящи изолатори

Стълбове с висящи изолатори

Опъващи и кръстовищни стълбове

Трансформатори, крайни съоръжения

Стълбове с комутационни съоръжения

Реконструкция на електропреносни линии

5.3.2.   Смекчаване на последиците вследствие на сблъсък

6.   ЗНАЧЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПОДХОД КЪМ ПЛАНИРАНЕТО

6.1.   Ползите на интегрираното планиране

Неефективният начин за разработване на план или проект, било то за електропреносна инфраструктура или за каквато и да е друга дейност за развитие, е първо да се разработи планът или проектът за целите, за които е предвиден, и едва след това да се помисли за по-широките последици върху околната среда и върху други дейности. Това означава, че потенциалните конфликти ще бъдат взети под внимание в относително късен етап от процеса на планиране, в момент, когато възможностите са много по-ограничени.

Когато концепцията на проекта е достигнала до такъв етап на развитие, оценката на въздействието върху околната среда задължително се превръща в дейност по ограничаване на щетите и дори всички правила за извършването ѝ да се спазят стриктно, успехът не е гарантиран. С този подход към проектирането и планирането на проекти обсъждането с органите, отговарящи за планирането, както и с други заинтересовани групи и НПО по време на общественото допитване, може да се проточи, което, от своя страна, може да забави значително процеса на планиране и да доведе до допълнителни разходи.

Един интегриран и далновиден подход към планирането на инфраструктурата за пренос на енергия, при който нуждата от електропреносни съоръжения и екологичните потребности се разглеждат заедно още в началото, на ниво идеен проект, има много важни предимства:

Макар подготовката и изпълнението на такъв интегриран процес на планиране да изисква по-големи първоначални инвестиции, съществуват сериозни доказателства, че този подход почти винаги носи значителни ползи, които далеч надхвърлят допълнителните средства, вложени в началото.

Един по-интегриран подход към планирането несъмнено ще окаже значително влияние и върху процедурата за издаване на разрешения за проекти в територии от „Натура 2000“ по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Въпреки че не може да гарантира успех, той би улеснил значително процеса на одобряване на проекта.

Опитът показва, че отчитането на съображения, свързани с опазването на околната среда, в началото на процеса на вземане на решения може да допринесе за намиране на решения, когато все още има голям избор от възможности.

Ако обаче този междусекторен диалог бъде оставен за последните етапи на процедурата за издаване на разрешения по член 6, параграф 3, възможните решения биха били много по-малко (и по-скъпи за изпълнение), а обсъждането най-вероятно би било по-поляризирано и по-конфликтно.

Това е особено валидно в случаи, при които секторната политика или стратегията за развитие са били одобрени на високо правителствено равнище, без да бъдат взети под внимание по-общите последици от тях. Впоследствие, когато се стигне до по-подробни планове и проекти, хората недоумяват защо при процедурата по член 6, параграф 3 се отхвърля нещо, което вече е било договорено на най-високо политическо равнище (дори без никаква информация за пространственото разпределение).

Възможно е, разбира се, даден проект просто да не е съвместим с целите на опазването на територии от „Натура 2000“ или да причинява необратими вреди на някои видове диви птици. Дори и тогава интегрираният подход към планирането ще позволи това заключение да бъде направено на много ранен етап и да се предприемат стъпки за предотвратяване на такива въздействия, когато е възможно.

6.2.   Определяне на подходящи места за съоръженията за пренос на енергия

Един от най-ефективните начини за предотвратяване на потенциални конфликти с територии от „Натура 2000“ и защитените видове в ЕС е местоположението на новата електропреносна инфраструктура да се определя на ниво стратегическо планиране — например чрез разработването на регионален или национален план за развитие — което би дало възможност да се прецени внимателно чувствителността на териториите от „Натура 2000“. Това ще позволи да се определят най-добрите места за изграждане на електропреносни съоръжения и да се сведе до минимум, където е възможно, рискът от потенциални конфликти с територии от „Натура 2000“ на ниво отделни проекти.

6.3.   В търсене на начини за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения за електропреносни съоръжения

Наред с другите си предимства възприемането на по-стратегически подход към планирането на електропреносната мрежа дава възможност да се организират по-ефективно различните процедури за издаване на разрешения и за оценка на въздействието върху околната среда.

За ПОИ тези процедури бяха рационализирани с разпоредбите на Регламента за TEN-E, като бяха изготвени конкретни насоки на Комисията за практическото прилагане на механизмите за рационализация при гарантиране на максимално ниво на опазване на околната среда в съответствие със законодателството на ЕС за природата.

В насоките се съдържат редица препоръки, които, макар да са предвидени за ПОИ, могат да бъдат приложени и за всички други планове или проекти за електропреносна инфраструктура. Затова те са обобщени отново тук (27).

Препоръките са насочени конкретно към:

6.3.1.   Ранно планиране, създаване на „пътна карта“ и определяне обхвата на оценките

Както беше посочено по-горе в тази глава, ранното планиране и създаването на „пътна карта“ на различните оценки и други изисквания, свързани с опазването на околната среда, които трябва да бъдат изпълнени, са от съществено значение за успешното рационализиране на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда. В идеалния случай това трябва да става на най-ранен етап от разработването на концепцията на даден план или проект (например когато се определят точките за връзка) и да доведе до създаването на кратка и ясна „пътна карта“, която да показва кой тип оценка в какъв момент от цялостната процедура за оценка/издаване на разрешение трябва да се извърши. Създаването на „пътната карта“ следва да бъде основната отговорност на организатора на проекта в тясно сътрудничество с координиращия орган.

Ако оценката се извършва поетапно, в „пътната карта“ следва да бъде отразено също кои аспекти на какъв етап от процеса могат да бъдат оценени, за да се гарантира взаимно допълване, да се избегне недоглеждането на някои елементи и да се намали опасността от дублиране на оценки. В „пътната карта“ може да бъде уточнено също как и в какъв момент от процеса трябва да бъдат изпълнени други изисквания, свързани с опазването на околната среда.

За да може в „пътната карта“ да бъдат отразени коректно различните оценки и други изисквания, препоръчително е обхватът на всички потенциални въздействия на даден проект върху околната среда да бъде определен на най-ранен етап, още при разработване на концепцията. Обхватът на въздействията може да бъде прецизиран с оглед на по-нататъшното развитие на проекта, например преди подаване на заявка за издаване на разрешение (в съответствие с изискванията на член 10, параграф 4а от новия Регламент за TEN-E) или в рамките на процедурата за ОВОС/ПО.

Определянето на обхвата насърчава диалога на ранен етап и помага да се установят приложимото законодателство, необходимите оценки, механизмите за регулаторен контрол и някои потенциални въздействия, които може да са от значение за проекта, но не са били констатирани веднага от организатора на проекта. То допринася също да се набележат подходящи данни, възможни алтернативи, методи за събиране на информация, както и техният обхват и ниво на детайлност, и въпроси от особено значение за засегнатите заинтересовани страни и обществеността. Когато очакванията на организатора на проекта по отношение на оценката са съгласувани със съответните органи още в самото начало, той може уверено и ефективно да планира събирането на информация за околната среда на много ранен етап.

6.3.2.   Ранна и ефективна интеграция на екологичните оценки и на другите изисквания, свързани с околната среда

Препоръчително е оценките на въздействието върху околната среда да бъдат колкото е възможно по-подробни и да се извършват на възможно най-ранен етап от цялостния процес. Ефективното степенуване (йерархично подреждане) (28) (29) на различните оценки, които се изискват съгласно различни разпоредби на законодателството на ЕС, също е желателно, за да се гарантира, че оценките на различни етапи от процеса се надграждат и допълват взаимно. Другите изисквания, свързани с околната среда (произтичащи например от строгия режим за опазване на видовете съгласно двете директиви за природата), също биха могли да се интегрират възможно най-рано в цялостния процес, за да се установят и отстранят евентуалните проблеми на ранен етап и да се предотвратят забавяния и негативни реакции в обществото в периода преди издаване на разрешение за проекта.

Що се отнася до ранното интегриране на оценките на въздействието върху околната среда, препоръчително е СЕО и, където е уместно, ПО да станат задължителни още при планирането на националните енергийни програми и планове (например да залегнат в плановете за развитие на мрежата, които операторите на преносни системи представят за одобрение на компетентните органи съгласно Директива 2009/72/ЕО (30)). Това позволява да се оцени от самото начало съвместимостта на различните видове енергийни източници, както и местоположението на енергийните проекти, със съображенията за опазване на околната среда.

Наред с това се насърчава един по-интегриран и по-ефективен подход към териториалното планиране, при който съображенията, свързани с опазването на околната среда, се вземат предвид много по-рано в процеса на планиране и на много по-стратегическо равнище. Гарантира се също, че нивото на оценяване винаги съответства на нивото на планиране/вземане на решения, и се избягва поставянето пред свършен факт поради включването на проекти, за които не са извършени оценки, в националните енергийни планове. Това ще доведе до по-малко конфликти на ниво отделен проект, както по същество, така и по отношение на обществените нагласи към проекта.

6.3.3.   Координирани процедури и ясни срокове

Новият регламент за TEN-E изисква от държавите членки да изберат между интегрирана, координирана или съвместна схема за издаване на разрешение, като прилагат принципа „обслужване на едно гише“ за ПОИ. Въпреки че организацията на цялостния процес на издаване на разрешения не е пряко свързана с рационализирането на съответните процедури за оценка на въздействието върху околната среда, настоятелно се препоръчва държавите членки да изберат интегриран или координиран подход към процеса на издаване на разрешения, тъй като тези два подхода предполагат ниво на координация, което може да увеличи максимално ефекта от рационализацията, координирайки и съответните процедури за оценка на въздействието върху околната среда.

Друго мощно средство за рационализиране на процедурите за оценка на околната среда би било да се определят срокове за отделни процедури или за цялостното приключване на оценката. С оглед на много специфичните научни и технически проучвания, които се изискват за подходящата оценка съгласно Директивата за местообитанията, сроковете за нейното извършване трябва да бъдат определени за всеки отделен случай в зависимост от естеството и продължителността на необходимите теренни проучвания на защитените видове в ЕС и на типовете местообитания.

Също така е важно да се припомни, че сроковете могат само да намалят ненужните забавяния в процедурите за оценка и да насърчат въвеждането на координирани оценки, когато е възможно, но в никакъв случай не трябва да се отразяват на качеството на извършваните оценки на въздействието върху околната среда.

С преработената Директива 2014/52/ЕС за ОВОС бяха въведени конкретни задължения, свързани с определянето на срокове и установяването на процедури за „обслужване на едно гише“.

6.3.4.   Качество на докладите

Използването на подходящо квалифицирани външни експерти и независимият контрол на качеството също могат да гарантират, че докладите за оценка на въздействието върху околната среда са надеждни и се основават на валидни и уместни данни. Това ще помогне да се избегнат закъсненията, причинени от непълни или некачествени оценки. Освен това съгласно преработената Директива 2014/52/ЕС за ОВОС държавите членки трябва да гарантират пълнотата и качеството на докладите за ОВОС.

Този въпрос е от особено значение за процедурата за издаване на разрешение по член 6, при която тежестта пада върху това да се докаже отсъствието (а не наличието) на въздействие, а резултатите от ПО са задължителни за компетентния орган.

6.3.5.   Трансгранично сътрудничество

При трансгранични проекти държавите членки трябва да си сътрудничат и да координират усилията си, особено що се отнася до обхвата и степента на детайлност на информацията, която трябва да бъде представена от организатора на проекта, както и до графика на процедурата за издаване на разрешение. Това може да стане чрез съвместна процедура за оценка на въздействието върху околната среда и на вероятността то да се прояви в повече от една държава. Такива процедури биха могли да бъдат въведени съвместно от компетентните органи на съответните държави членки или да се създаде отделен (координационен) орган конкретно за целите на трансграничната координация.

ЕС е страна по Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) и по Протокола за стратегическа екологична оценка (Протокол за СЕО) (31). Наред с директивите за ОВОС и СЕО тези два документа предвиждат, че когато даден план или програма е вероятно да има значителни последици върху околната среда на друга държава членка или когато една държава членка, която е вероятно да бъде значително засегната, поиска това, държавата членка, на чиято територия се изготвя планът или програмата, е длъжна преди приемането му и възможно най-скоро да информира другата държава членка за това (32). През 2013 г. Комисията изготви насоки относно прилагането на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда на мащабни трансгранични проекти с цел да улесни издаването на разрешения и ефикасното изпълнение на такива проекти в бъдеще (33).

Съгласно новия регламент за TEN-E такова трансгранично сътрудничество е задължително за трансграничните ПОИ (член 8, параграф 3). Освен това, когато даден ПОИ е изправен пред значителни трудности за неговата реализация, Комисията, в съгласие със съответните държави членки, може да назначи европейски координатор, който да способства и да подпомага, наред с другото, процеса на обществено допитване и издаване на разрешение (член 6). Такъв координатор би могъл да бъде определен и от самите държави членки на по-ранен етап от процеса, за да се избегнат евентуални трудности при реализацията, които биха могли да възникнат на по-късен етап.

6.3.6.   Ранно и ефективно участие на обществеността

Законодателството на ЕС за оценка на въздействието върху околната среда (например директивите за ОВОС и СЕО) и други европейски и международни инструменти (Конвенцията от Орхус) съдържат конкретни изисквания за участие на обществеността в процеса на одобрение на ПОИ. Съгласно Директивата за местообитанията общественото обсъждане не е задължително, но ако е целесъобразно, горещо се препоръчва.

Важно е държавите членки да определят по възможно най-добрия начин обхвата и времето за провеждане на обществени обсъждания в подготвителния етап и в процеса на издаване на разрешение. Ранното планиране и създаването на „пътна карта“ на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда, които бяха препоръчани по-горе, трябва да включват също ранно планиране и създаване на „пътна карта“ на участието на обществеността. По същия начин при определяне на обхвата на оценките на ранен етап могат да бъдат разгледани не само потенциалните последици на даден бъдещ проект за околната среда, но и неговите специфики и евентуалните проблеми, които биха могли да възникнат по време на консултациите с обществеността.

Препоръчително е обществеността да бъде информирана и да участва в определянето на обхвата и създаването на „пътна карта“ още на етап идеен проект. Общественото обсъждане може да бъде много полезно за информиране на обществеността и за получаване на обратна връзка още от самото начало.

7.   ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ПО ЧЛЕН 6 ОТ ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

7.1.   Въведение

Както бе посочено по-горе, законодателството на ЕС за природата не изключва осъществяването на дейности за развитие в защитени зони от „Натура 2000“ или около тях. То обаче изисква всеки план или проект, който може да окаже значително отрицателно влияние върху една или повече територии от „Натура 2000“, да бъде подложен на подходяща оценка (ПО) в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, за да бъде оценено въздействието на този план или проект върху съответната(ите) територия(и).

В тази глава се обяснява как трябва да се извърши подходящата оценка по член 6, като се обръща специално внимание на планове и проекти за инфраструктура за пренос на енергия.

Тъй като мрежата „Натура 2000“ обхваща най-ценните и най-застрашените местообитания и видове в Европа, процедурите за одобряване на проекти за развитие, които могат да окажат значително отрицателно влияние върху тези видове и местообитания, са достатъчно строги, за да се гарантира, че общите цели на директивите за птиците и за местообитанията няма да бъдат подкопани.

Забавянията в процеса на одобрение много често се дължат на некачествени оценки, които пречат на компетентните органи да преценят правилно въздействията на съответния план или проект. Именно затова специално внимание се отделя на необходимостта решенията да се вземат въз основа на надеждна научна информация и експертни знания.

Важно е също така оценките на въздействието върху околната среда, които се извършват по директивите за ОВОС и за СЕО, да не се бъркат с оценката по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Макар че тези оценки много често се правят заедно, в рамките на интегрирана процедура, всяка от тях има различна цел и разглежда въздействията върху различни аспекти на околната среда. Следователно СЕО или ОВОС не могат да заменят, нито да заместят подходящата оценка.

Резултатът от всяка оценка също е различен. При ОВОС или СЕО компетентните органи трябва просто да вземат въздействията предвид. При ПО обаче резултатът е правно обвързващ за компетентния орган и обуславя окончателното му решение. Следователно, ако при извършването на ПО не може да бъде установено отсъствието на неблагоприятни въздействия върху целостта на защитената зона от „Натура 2000“ дори след въвеждането на мерки за смекчаване на последиците, планът или проектът може да бъде одобрен само ако са изпълнени условията на процедурата по дерогация, предвидена в член 6, параграф 4.

Сравнение между оценките на въздействието съгласно Директивата за местообитанията, ОВОС и СЕО е представено в Приложение 6.

7.2.   Обхват на процедурата за издаване на разрешения по член 6

Акцентът на процедурата за издаване на разрешения, а следователно и на подходящата оценка, е поставен върху видовете и типовете местообитания, защитени от директивите за птиците и за местообитанията, и по-специално върху видовете и местообитанията, за които е определена територията от „Натура 2000“.

Това означава, че при подходящата оценка не е необходимо да се оценява въздействието върху други видове флора и фауна, освен ако те са от екологично значение за защитени в ЕС видове и местообитания, които се срещат в дадената територия. Поради това обхватът на подходящата оценка по член 6, параграф 3, е по-тесен от този на оценките по директивите за ОВОС и за СЕО и се ограничава до въздействието върху териториите от „Натура 2000“ с оглед на поставените цели на опазването им.

Що се отнася до географския обхват, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 3, той не е ограничен до планове и проекти, които се осъществяват единствено в защитена зона от „Натура 2000“, а обхваща и дейности за развитие извън териториите от „Натура 2000“, които обаче могат да окажат значително влияние върху тях. Следователно извършването на тази оценка не зависи от това дали проектът се намира в територия от „Натура 2000“ или не, а от това дали има вероятност да окаже значително влияние върху такава територия и върху целите на нейното опазване.

Това включва разглеждане на всички възможни трансгранични влияния. Ако даден план или проект в една държава може да окаже значително въздействие върху територия от „Натура 2000“ в друга държава, било то сам по себе си или във взаимодействие с други планове или проекти, тогава влиянието върху целостта на защитените зони от „Натура 2000“ във втората държава също трябва да бъде оценено. Това съответства на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст и Протокола за СЕО към нея, които се прилагат в ЕС посредством директивите за ОВОС и за СЕО (вж. точка 6.3.5 от настоящото ръководство).

Влиянията трябва да бъдат установени в зависимост от видовете и типовете местообитания, за които е определена дадената защитена зона. Именно от това ще зависи колко далеч от района на проекта трябва да се търсят възможните влияния. Например рядко растение, което е силно локализирано и се среща само в специалните условия на местообитанието, може да бъде засегнато само от проекти в непосредствена близост до него за разлика от мигриращ вид, който има по-широки изисквания към местообитанието и, поради това, може да бъде засегнат и от планове или проекти, разположени в доста отдалечени райони.

Фигура 6

Диаграма на процедурата по член 6, параграфи 3 и 4 (въз основа на методическото ръководство на Комисията по член 6)

Планът/проектът може да бъде одобрен само поради наложителни причини от по-важен обществен интерес,ако Комисията даде положително становищеи ако бъдат предприети подходящи компенсаторни мерки

Да

Дерогация по член 6, параграф 4

В защитената зона има ли приоритетни местообитания или видове?

Планът/проектът не може да бъде одобрен

Планът/проектът можеда бъде одобрен

Планът/проектът не може да бъде одобрен

Съществуват ли алтернативни решения?

Могат ли да бъдат отстранени отрицателните въздействия, например чрез мерки за смекчаване на последиците?

Може ли да се заключи, че П/П няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на територията?

Преработване на плана/проекта

Оценка на кумулативния ефект с оглед въздействието на други планове и/или проекти

Оценяване на въздействията от гледна точка на целите на опазването на територията

Съществува ли вероятност П/П да окаже значително влияние върху територията?

Планът или проектът (П/П) непосредствено свързан ли е с управлението на територията и необходим ли е за него?

Планът/проектът може да бъде одобрен при условие че са предприети подходящи компенсаторни мерки

Има ли съображения, свързани с човешкото здраве или безопасност, или важни екологични ползи?

Има ли наложителни причини от по-важен обществен интерес?

Не

Подходяща оценка по член 6, параграф 3

Предварителен преглед

Не

Не

Не

Не

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Да

Не

Не

7.3.   Поетапна процедура за извършване на подходящи оценки

Процедурата, предвидена в член 6, параграф 3, трябва да се изпълнява в последователен ред. Необходимостта от всяка следваща стъпка се определя от резултата от предишната. Например, ако при предварителния преглед се установи, че планът или проектът няма да има отрицателно влияние върху територията от „Натура 2000“, той може да бъде одобрен, без да е нужна по-нататъшна оценка.

Стъпките са следните (вж. диаграмата):

В член 6, параграф 4 са предвидени изключения от това общо правило. Следователно, ако се стигне до заключението, че планът или проектът ще окаже неблагоприятно въздействие върху територия от „Натура 2000“, той все пак може да бъде одобрен по изключение, ако са изпълнени условията на член 6, параграф 4. От гореизложеното става ясно, че в основата на процеса на вземане на решение е залегнал принципът на предпазливостта. Акцентът е поставен върху това да се докаже обективно, с надеждни подкрепящи доказателства, отсъствието на неблагоприятни последици за територията от „Натура 2000“.

7.3.1.   Първа стъпка: предварителен преглед

Първата стъпка от процедурата по член 6, параграф 3, е да се установи дали действително е необходима ПО, тоест дали даден план или проект има вероятност да окаже значително влияние върху територия от „Натура 2000“. Ако с достатъчна степен на сигурност може да се заключи, че няма вероятност планът или проектът да окаже значително влияние, било то сам по себе си или във взаимодействие с други планове или проекти, тогава той може да бъде одобрен без по-нататъшна оценка.

Ако има обаче каквито и да било съмнения, трябва да се предприеме подходяща оценка, за да се изследват задълбочено тези влияния. Това е потвърдено от Съда на Европейския съюз в решението по делото Waddensea (C-127/02), в което Съдът постановява, че: задействането на механизма за защита на околната среда, предвиден в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, не предполага — както става ясно от изработените от Комисията насоки за тълкуване на този член със заглавие „Управление на териториите от“ Натура 2000„: разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО)“ — че разглежданият план или проект категорично оказва значителни влияния върху съответната защитена зона, а се изхожда единствено от вероятността за наличието на такова влияние от този план или проект. В същото решение Съдът потвърждава, че в случай на съмнение относно отсъствието на значителни влияния трябва да се извърши такава оценка, за да се гарантира ефективно, че няма да бъде издадено разрешение за планове или проекти, които оказват неблагоприятно влияние върху целостта на въпросната защитена зона.

Доводите за окончателното решение дали да се извърши подходяща оценка или не трябва да бъдат документирани и подкрепени с достатъчно информация, за да се обоснове направеното заключение.

7.3.2.   Втора стъпка: подходяща оценка

След като бъде решено, че е необходима подходяща оценка, тя трябва да бъде извършена, преди компетентният орган да вземе решение дали да одобри плана или проекта, или не (C-127/02). Както бе посочено по-горе, целта на подходящата оценка е да се установят въздействията на плана или проекта върху защитената зона с оглед на целите на опазването, било то самостоятелно или във взаимодействие с други планове или проекти.

Понятието „подходяща“ по същество означава, че оценката трябва да съответства на нейното предназначение съгласно директивите за птиците и за местообитанията, тоест да гарантира опазване на редките и застрашени видове и типовете местообитания, посочени в двете директиви. „Подходяща“ означава също, че оценката трябва да доведе до мотивирано решение. Ако в доклада не се съдържа достатъчно подробна оценка на влиянията върху защитена зона по „Натура 2000“ или не се предоставят достатъчно доказателства, за да се заключи категорично дали целостта на защитената зона ще бъде засегната неблагоприятно или не, тогава оценката не е изпълнила своето предназначение и не може да се счита за „подходяща“.

Оценки, които се ограничават до общи описания и предоставят само повърхностен преглед на съществуващите данни за природата в съответната територията, не се считат за „подходящи“ за целите на член 6, параграф 3. Това е потвърдено от Съда на Европейския съюз, който постановява, че „подходящата оценка следва да съдържа пълни, точни и категорични заключения, които са в състояние да премахнат всички основателни научни съмнения по отношение на влиянията на предлаганите дейности върху въпросната защитена зона“ (Комисия/Италия, C-304/05).

Съдът подчертава също колко е важно при извършването на подходящата оценка да се ползват най-съвременните научни достижения, за да се даде възможност на компетентните органи да заключат с достатъчна степен на сигурност, че няма да има неблагоприятни влияния за целостта на защитената зона. В това отношение Съдът определя, че „всички аспекти на плана или проекта, които могат, поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, да засегнат тези цели, трябва да бъдат установени, като се вземат предвид най-съвременните научни достижения в тази област.“ (C-127/02, параграф 54).

Поради спецификата на подходящата оценка горещо се препоръчва оценката да се основава на анализи, направени от еколози с подходяща квалификация.

И накрая, трябва да се отбележи, че макар ПО да се предприема или възлага от организатора на проекта, компетентните органи са тези, които трябва да гарантират, че ПО е извършена правилно и може обективно да покаже с подкрепящи доказателства, че проектът няма да има никакви неблагоприятни влияния върху целостта на защитената зона по „Натура 2000“ с оглед на целите на опазването ѝ.

—    Оценка на влиянията с оглед на целите на опазването на защитената зона

Както е посочено по-горе, при оценката следва да се оценят възможните въздействия на плана или проекта върху защитената зона с оглед на целите на опазването ѝ. Какви са целите на опазването може да стане ясно, като се разгледа начинът, по който са избрани защитените зони от „Натура 2000“. Както бе пояснено по-горе, всяка защитена зона е включена в мрежата „Натура 2000“ поради нейното значение за опазването на един или повече типа местообитания, посочени в приложение I, на един или повече видове, посочени в приложение II към Директивата за местообитанията, на един или повече видове, посочени в приложение I към Директивата за птиците, или на мигриращи видове птици, които редовно се срещат в съответната територия.

При определяне на защитената зона нейното значение за опазване на видовете и местообитанията се отбелязва в стандартен формуляр за данни (СФД). В него се вписва официалният идентификационен код на защитената зона, нейното име, местоположение и площ, като се добавя и подробна карта. Посочват се също екологичните характеристики на територията, които обуславят определянето ѝ като защитена зона по „Натура 2000“, и се дава обща оценка на състоянието на опазване на всеки вид или тип местообитание в нея (с оценки от A до D).

Следователно СФД представлява отправна точка за определяне на целите на опазване на защитената зона в съответствие с общите цели на Директивата за местообитанията (член 6, параграф 1). Целта на опазването на защитената зона е най-малко да се запази състоянието на видовете и местообитанията, за които тя е определена (такова, каквото е отбелязано в СФД). Това означава да се гарантира, че то няма да се влоши.

Общата цел на директивите за местообитанията и за птиците обаче е не просто да се предотврати по-нататъшно влошаване, а да се гарантира, че защитените видове и типове местообитания ще достигнат благоприятно състояние на запазване в целия им естествен район на разпространение в ЕС. Следователно може да са необходими по-амбициозни цели на опазването, за да се възстанови и подобри състоянието на запазване на защитените видове и типове местообитания, които се срещат в конкретната защитена зона (съгласно член 6, параграф 1).

Ако са определени по-амбициозни цели на опазването, въздействията на плана или проекта трябва да бъдат измерени с оглед на тези по-амбициозни цели. Например, ако целта е в рамките на 8 години популацията на брадатия лешояд да се възстанови до определена численост, трябва да се прецени дали планът или проектът ще попречи за осъществяването на тази цел за опазване, а не само дали популацията на лешоядите ще остане непроменена.

Препоръчително е операторът на проекта да се консултира с компетентните органи, които отговарят за защитените зони по „Натура 2000“ възможно най-рано, за да получи информация за дадената защитена зона, за целите на опазването ѝ и за състоянието на запазване на типовете местообитания и видовете, за които тя е определена. Компетентните органи могат да посочат и други източници на по-подробна информация по този въпрос — например план за управление на защитената зона или доклади от мониторинг и проучвания за състоянието на запазване на съответните видове и типове местообитания в този район или държава.

—    Събиране на необходимата информация за ПО

Фигура 7

Стъпки, които трябва да бъдат предприети като част от подходящата оценка

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОСТАТЪЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ЦЕЛОСТТА НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

УСТАНОВЯВАНЕ/ОЦЕНКА НА ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ И МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ

за да се отстранят или намалят последиците до незначително ниво

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА И ТЯХНАТА ЗНАЧИМОСТ

върху конкретните типове местообитания, върху местообитанията на видовете и върху самите видове, както и върху екологичната структура и функция на защитената зона

СЪБИРАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ИНФОРМАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛЕВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМО

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КОИТО СЛЕДВАДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД ПРИ ОЦЕНКАТА:

Анализ на потенциалните последициот дейностите по проекта върху съществуващите видове и местообитания

КОНСУЛТАЦИИ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА(ИТЕ) ЗОНА(И) ОТ „НАТУРА 2000“

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОУЧВАНАТА ОБЛАСТ

РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА МОНИТОРИНГ

СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДРУГИ ПЛАНОВЕ И ПРОЕКТИ

за да може да се оцени кумулативният ефект

Събирането на цялата необходима информация за проекта и за защитената зона от „Натура 2000“ е важна първа стъпка от подходящата оценка. Това обикновено е повтарящ се процес. Ако при първоначалното определяне и анализ на въздействията се установи, че съществуват сериозни пропуски в знанията, може да се наложи да бъдат предприети допълнителни изходни изследвания и полеви проучвания на екологичното състояние, за да се допълнят наличните данни.

Както бе посочено по-горе, важно е подходящата оценка да се основава на най-съвременните научни достижения в областта, за да се разсеят всички основателни научни съмнения относно въздействията на предлаганите дейности върху въпросната защитена зона. Това се потвърждава от няколко решения на Съда на Европейския съюз. В решението си по делото Waddensea (С-127/02) Съдът подчертава, че „компетентните национални органи трябва да одобряват (планове или проекти) само ако са се уверили, че те няма да окажат неблагоприятно влияние върху целостта на територията. Това може да стане едва когато бъдат разсеяни всички основателни научни съмнения за наличието на такива влияния.“

Подробните проучвания и полевата работа трябва да бъдат съсредоточени върху тези местообитания и видове, които са потенциално чувствителни към действията по проекта. Чувствителността трябва да бъде анализирана, като се вземат предвид възможните взаимодействия между дейностите по проекта (природа, обхват, методи и т.н.) и съответните местообитания и видове (местонахождение, екологични изисквания, жизненоважни територии, поведение и т.н.).

Всички полеви проучвания трябва да бъдат достатъчно задълбочени и дълготрайни, за да се отчете фактът, че екологичните условия могат да варират значително през различните сезони. Например извършването на полево проучване на даден вид за няколко дни през зимата няма да събере информация за използването на местообитанието през други по-важни периоди от годината (например през миграционния или през размножителния период).

Консултирането на по-ранен етап с органите в областта на природата, с други научни експерти и природозащитни организации ще помогне да се добие възможно най-пълна представа за защитената зона, видовете/местообитанията в нея и естеството на влиянията, които следва да бъдат анализирани. При тези допитвания могат да се получат също насоки за наличната актуална научна информация за защитената зона и за биологичните видове и типовете местообитания в нея, които се ползват със защита в ЕС (включително планове за управление по „Натура 2000“), както и за това какви допълнителни изходни изследвания и полеви проучвания може да са необходими, за да бъдат оценени евентуалните въздействия на проекта.

Други заинтересовани страни като НПО, работещи в областта на опазването на околната среда, научноизследователски институти или местни организации също могат да предоставят допълнителни местни сведения и екологична информация, които да са от полза за извършването на подходящата оценка.

—    Установяване на отрицателните въздействия

Оценката на въздействията на плана или проекта върху защитената зона по „Натура 2000“ може да се направи, след като всички необходими изходни данни бъдат събрани и тяхната изчерпателност бъде проверена. Описанието на потенциалните отрицателни въздействия на планове и проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на енергия, представено в глави 3 и 4, може да бъде от полза за определяне на естеството на последиците, на които трябва да се обърне внимание.

Те могат да се отнасят по-специално до:

Въздействията обаче са специфични за всеки проект и трябва да се оценяват за всеки отделен случай. Такива са и препоръките на Съда на Европейския съюз в решението по делото Waddensea: „когато се оценяват потенциалните влияния на даден план или проект, тяхната значимост трябва да се установи, наред с друго, с оглед на характеристиките на околната среда на защитената зона, засегната от плана или проекта, и на специфичните условия в нея.“

Първата стъпка е да се установи кои местообитания и видове, ползващи се със защита в ЕС, се намират на съответната територия, биха могли да бъдат потенциално засегнати и следва да бъдат подложени на допълнителна оценка. Това е важно тъй като всеки вид и всеки тип местообитание има свой екологичен жизнен цикъл и свои изисквания за запазването си. Въздействията върху всеки от тези фактори са различни в различните защитени зони в зависимост от тяхното състояние на запазване и от екологичните условия в конкретната територия.

При оценката трябва да се разгледа величината на всяко установено въздействие, неговият тип, степен, продължителност, интензитет и време на действие.

ПО обхваща всички аспекти на плана или проекта, които биха могли да имат отражение върху защитената зона. Всеки елемент от плана или проекта трябва да бъде изследван поотделно и потенциалните последици от него трябва първо да бъдат разгледани във връзка с всеки биологичен вид и всеки тип местообитание, за които е определена територията. След това трябва да бъдат разгледани въздействията от различните характеристики в тяхната съвкупност и по отношение една на друга, за да се установят взаимодействията помежду им.

Макар че акцентът трябва да бъде поставен върху видовете и местообитанията от интерес за ЕС, които са обусловили определянето на защитената зона, не трябва да се забравя, че тези целеви характеристики се намират в тясно взаимодействие и с други видове и местообитания, както и с физическата среда. Следователно е важно всички елементи от съществено значение за структурата, функционирането и динамиката на екосистемата, да бъдат проучени, тъй като всяка промяна би могла също да окаже отрицателно влияние върху наличните типове местообитания и видове.

Въздействията следва да бъдат прогнозирани възможно най-точно, а базата за тези прогнози трябва да бъде изяснена и документирана в ПО (това означава да се обоснове и степента на сигурност в прогнозираните влияния).

Както при всички оценки на въздействието, подходящата оценка трябва да следва структурирана рамка, за да се гарантират възможно най-обективни прогнози, като се използват количествени критерии, когато е възможно. Това ще улесни значително и определянето на мерки за смекчаване на последиците, които биха могли да допринесат за отстраняване на прогнозираните влияния или да ги ограничат до незначително равнище.

Да се предвидят вероятните въздействия може се окаже сложна задача, която изисква добро познаване на екологичните процеси и на предпоставките за запазване на конкретните биологични видове или типове местообитания, които има вероятност да бъдат засегнати. Затова е препоръчително при извършване на подходящата оценка да се осигури необходимата експертна помощ и научна подкрепа.

—    Оценка на евентуалния кумулативен ефект

Кумулативният ефект не трябва да се пренебрегва при оценката. Това е не само нормативно изискване съгласно член 6, параграф 3, от Директивата за местообитанията, но може да бъде от съществено значение за плана или проекта, както и за други последващи планове или проекти, които могат да бъдат изградени в същата територия.

Тъй като енергийната инфраструктура се развива бързо в целия ЕС, важно е кумулативният ефект да се отчита напълно още на ранен етап от оценката, а не в края на процеса, „след дъжд качулка“.

В член 6, параграф 3 не е изрично определено за кои други планове и проекти се отнася разпоредбата, но основното намерение е да се отчете кумулативното въздействие, което може да възникне с течение на времето. При това положение трябва да се вземат предвид планове или проекти, които са приключени, одобрени и в процес на изпълнение или предложени към дадения момент.

При разглеждането на предложен план или проект държавите членки не създават прецедент в полза на сходни планове или проекти, които могат да бъдат осъществени в бъдеще, но все още не са предложени. Тъкмо обратното, ако в даден район вече има одобрен един или повече проекти, екологичният праг за оценка на значимостта на въздействията на бъдещи планове или проекти в този район може да стане по-нисък.

Например, ако в дадена територия от „Натура 2000“ или около нея бъдат предложени един след друг няколко проекта за електроенергийна инфраструктура, твърде е възможно при оценката на първия и втория от тях да се стигне до заключението, че няма да окажат неблагоприятно въздействие върху конкретната територия от „Натура 2000“, но следващите проекти може да не бъдат одобрени, тъй като тяхното влияние, във взаимодействие с влиянието на предходните проекти, би станало достатъчно значително, за да се отрази неблагоприятно върху целостта на защитената зона.

Затова е важно проектите за енергийна инфраструктура да се оценяват от стратегическа гледна точка и във взаимодействие един с друг, а не да се разглеждат изолирано, сами за себе си.

—    Стъпки за оценка на кумулативния ефект

Фигура 8

(Адаптирано от: „Методическо ръководство относно разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията“

http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/natura_2000_assess_en.pdf)

—    Определяне на значимостта на влиянията

След установяването на влиянията следва да се направи оценка на тяхната значимост за защитената зона и нейните целеви характеристики. При оценката на значимостта могат да бъдат разгледани следните параметри:

Когато има съмнения или разногласия по отношение на степента на значимост, най-добре е да се постигне по-широко съгласие между съответните експерти, например регионални и/или национални специалисти, относно засегнатата целева характеристика, въз основа на което да се стигне до консенсус.

—    Въвеждане на мерки за смекчаване на последиците с цел отстраняване на неблагоприятните влияния

След определяне на отрицателните последици вече може да се помисли за въвеждането на мерки за смекчаване, които да отстранят, предотвратят или намалят тези последици до незначително ниво (вж. глава 5, в която са предложени различни видове мерки за смекчаване на последиците, които могат да се приложат при проекти за енергийна инфраструктура). Важно е при анализа на подходящи мерки за смекчаване на последиците да се разгледат най-напред онези от тях, които могат да допринесат за отстраняване на въздействията при източника и само ако те не са възможни, да се проучат други мерки за смекчаване, с които отрицателните влияния от проекта биха могли поне да бъдат ограничени или намалени значително.

Мерките за смекчаване трябва да бъдат специално разработени така, че да допринасят за отстраняване или намаляване на отрицателните влияния, установени в хода на ПО. Те не трябва да се бъркат с компенсаторните мерки, чиято цел е да се възстановят причинените щети. Компенсаторни мерки могат да бъдат предприети само ако планът или проектът е одобрен поради наложителни причини от по-важен обществен интерес и поради липсата на алтернативно решение (съгласно член 6, параграф 4 — вж. по-долу).

Предложенията за мерки за смекчаване на последиците могат да съдържат:

Това ще даде възможност на компетентния орган да прецени дали с тези мерки може да се отстранят установените отрицателни последици (без да се причиняват по невнимание други неблагоприятни влияния върху биологичните видове и типовете местообитания). Ако бъде преценено, че мерките за смекчаване на последиците са достатъчни, те ще станат неразделна част от спецификацията на окончателния план или проект или могат да бъдат посочени като условие за одобрение на проекта.

—    Определяне дали е засегната целостта на територията

След като бъдат прогнозирани възможно най-точно въздействията на проекта, след като се оцени тяхното ниво на значимост и се проучат всички възможни мерки за смекчаване на последиците, в рамките на ПО трябва да се даде окончателно заключение дали проектът ще се отрази неблагоприятно върху целостта на територията от „Натура 2000“.

Понятието „цялост“ се отнася до екологичната цялост. „Целостта на територията“ може удобно да се определи като съгласувана съвкупност от екологичната структура, функция и екологичните процеси на цялата територия на защитената зона, местообитанията, комплекса от местообитания и/или популациите на видове, за които е определена територията. Може да се счита, че дадена територията има висока степен на цялост, когато наличният потенциал за постигане на целите на опазването е оползотворен, запазена е способността на територията да се възстановява и обновява сама в динамични условия и за управлението ѝ е необходимо минимално външно подпомагане.

Ако даден план или проект оказва неблагоприятно влияние върху целостта на дадена територия само по отношение на нейния външен вид или предизвиква значителни влияния за типове местообитания или видове, различни от тези, за които е определена територията от „Натура 2000“, това не се счита за неблагоприятно влияние по смисъла на член 6, параграф 3. От друга страна, ако един от видовете или типовете местообитания, за които е определена територията, е значително засегнат, тогава неизбежно се счита за неблагоприятно засегната и целостта на самата територия.

Изразът „цялост на територията“ показва, че акцентът пада върху конкретната защитена зона. Следователно не може да се приеме доводът, че увреждането на дадена защитена зона или на част от нея е оправдано, тъй като състоянието на запазване на типовете местообитания и видовете, които се срещат в нея, така или иначе ще остане благоприятно в рамките на европейската територия на държавите членки.

На практика оценката на целостта на защитената зона следва да се съсредоточи по-специално върху установяването на това дали проектът:

7.3.3.   Стъпка 3: одобряване или отхвърляне на плана или проекта с оглед на заключенията от подходящата оценка

Одобряването на плана или проекта с оглед на заключенията от ПО е отговорност на компетентните национални органи. Това може да стане едва когато се установи, че проектът няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на територията. Ако заключенията са положителни, тоест от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно отсъствието на въздействия върху територията, компетентните органи могат да одобрят плана или проекта.

Тежестта несъмнено пада върху това да се докаже липсата, а не наличието на отрицателни въздействия. Това се потвърждава от няколко решения на Съда на Европейския съюз. В решението си по делото Waddensea (С-127/02) Съдът подчертава, че „даден план или проект […] може да бъде одобрен само при условие, че компетентните национални органи са се уверили, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на съответната територия. Ако съществуват съмнения относно отсъствието на неблагоприятни въздействия върху целостта на територията, свързани с разглеждания план или проект, компетентният орган трябва да отхвърли плана или проекта.“

Подходящата оценка и нейните заключения следва да бъдат ясно документирани, а докладът за ПО трябва да бъде достатъчно подробен и убедителен, за да стане ясно как и въз основа на какви научни основания е взето окончателното решение.

7.4.   Процедура за дерогация по член 6, параграф 4

В член 6, параграф 4, са предвидени изключения от общото правило на член 6, параграф 3. Това не е автоматичен процес. Операторът на проекта или плана трябва да реши дали желае да подаде молба за дерогация. В член 6, параграф 4, са определени условията, които трябва да бъдат спазени в такива случаи, и стъпките, които следва да бъдат предприети, преди компетентният национален орган да одобри даден план или проект, за който е преценено, че засяга неблагоприятно целостта на дадена територия по член 6, параграф 3.

Съгласно член 6, параграф 4, преди да вземат решение дали да одобрят даден план или проект, който може да окаже неблагоприятно влияние върху определена защитена зона, компетентните органи трябва да се уверят, че са спазени следните условия:

Редът, в който се разглеждат тези условия, е важен, тъй като необходимостта от предприемането на всяка следваща стъпка зависи от заключенията по предишната. Ако например се установи, че съществува алтернативно решение за въпросния план или проект, няма смисъл да се преценява дали първоначалният план или проект е от по-важен обществен интерес или да се разработват подходящи компенсаторни мерки, тъй като този план или проект в никакъв случай не може да бъде одобрен, ако съществува осъществимо алтернативно решение.

Фигура 9

Диаграма на условията по член 6, параграф 4

В защитената зона има ли приоритетни местообитания или видове, които биха могли да бъдат засегнати от П/П?

Има ли наложителни причини от по-важен обществен интерес (НППОИ)?

П/П може да повлияе неблагоприятно върху целостта на територията.

П/П не може да бъде одобрен.

П/П може да бъде одобрен. Трябва да се предприемат компенсаторни мерки

П/П може да бъде одобрен поради други НППОИ след консултация с Комисията.

Трябва да се предприемат компенсаторни мерки

Има ли съображения, свързани с човешкото здраве или безопасност, или важни екологични ползи?

Съществуват ли алтернативни решения?

Да

Не

Не

Не

Да

Да

Да

—    Доказване на липсата на алтернативни решения

Търсенето на алтернативни решения може има твърде широк обхват и трябва да бъде свързано с целите на плана или проекта, които представляват обществен интерес. То може да включва промяна в местоположението на проекта, в мащаба или в начина, по който е проектирана инфраструктурата, различни строителни методи или алтернативни процеси и подходи.

Макар че изискването да се търсят алтернативни решения попада в обхвата на член 6, параграф 4, на практика е полезно проектантът да разгледа всички възможни алтернативи възможно най-рано, още при първоначалното планиране на проекта. Ако на този етап бъде намерено алтернативно решение, което няма вероятност да окаже значително влияние върху дадена територия от „Натура 2000“, то може да бъде одобрено незабавно, без да е необходимо да се извършва подходяща оценка.

В случай обаче, че е направена ПО и заключението от нея е, че върху целостта на територията ще бъде оказано неблагоприятно влияние, тогава компетентните органи следва да определят дали съществуват алтернативни решения. Трябва да бъдат анализирани всички възможни алтернативи и по-специално относителното им влияние върху целите на опазване и целостта на територията от „Натура 2000“.

Избраните алтернативни решения също ще трябва да бъдат подложени на нова подходяща оценка, ако има вероятност да окажат значително въздействие върху същата или върху друга територия от „Натура 2000“. Обикновено, ако алтернативата е сходна с първоначалното предложение, може да е възможно при новата оценка да се използва голяма част от информацията, събрана при първата подходяща оценка.

—    Наложителни причини от по-важен обществен интерес (НППОИ)

При липса на алтернативни решения или при наличието на решения, които имат още по-неблагоприятно въздействие върху целите на опазване или целостта на съответната територия, компетентните органи трябва да проучат дали съществуват наложителни причини от по-важен обществен интерес, които оправдават одобряването на плана или проекта, независимо че той може да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на дадена територия от „Натура 2000“.

В директивата не е дадено определение на понятието „наложителна причина от по-важен обществен интерес“. Въпреки това от текста на разпоредбата става ясно, че за да бъде одобрен един план или проект в контекста на член 6, параграф 4, той трябва да отговаря и на трите условия, посочени по-долу:

В последното изречение на член 6, параграф 4, „здравето на човека, обществената безопасност и благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение“ са посочени като примери за подобни наложителни причини от по-важен обществен интерес. Споменават се също „други наложителни причини от приоритетен обществен интерес“ от социален или икономически характер.

ПОИ, които се осъществяват съгласно Регламента за TEN-E, могат да се считат за обслужващи обществен интерес от гледна точка на енергийната политика и могат да бъдат разгледани като проекти от по-важен обществен интерес, ако са изпълнени всички условия, посочени в член 6, параграф 4.

Следва да се отбележи, че условията за по-важен обществен интерес са дори по-строги, когато става дума за осъществяването на планове или проекти, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху целостта на дадена територия от „Натура 2000“, в която има приоритетни типове местообитания и/или видове и тези типове местообитания и/или видове могат да бъдат засегнати.

Такива планове или проекти могат да бъдат оправдани само ако наложителните причини от по-важен обществен интерес се отнасят до:

—    Компенсаторни мерки

Ако са изпълнени горните условия, преди да се даде старт на проекта, компетентните органи трябва да гарантират също приемането и прилагането на компенсаторни мерки. Следователно компенсаторните мерки представляват крайно средство и се използват само когато е взето решение планът или проектът да бъде осъществен, тъй като доказано не съществуват алтернативни решения, а проектът е необходим поради наложителни причини от по-важен обществен интерес при описаните по-горе условия.

Трябва да се прави ясна разлика между компенсаторните мерки по член 6, параграф 4, и мерките за смекчаване на последиците, които се прилагат съгласно член 6, параграф 3. Мерките за смекчаване имат за цел да се сведат до минимум или дори да се отстранят отрицателните въздействия върху защитената зона, които могат да възникнат в резултат на осъществяването на даден план или проект.

Докато компенсаторните мерки в тесен смисъл са независими от проекта. Тяхното предназначение е да се компенсират отрицателните последици от плана или проекта (след като всички възможни мерки за смекчаване са били приложени), така че да се запази цялостната екологична кохерентност на мрежата „Натура 2000“. Компенсаторните мерки трябва да компенсират напълно щетите, причинени на територията и на защитените местообитания и видове в ЕС, и трябва да бъдат достатъчни, за да се гарантира цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“.

За да се осигури защитата на цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“, предложените компенсаторни мерки за даден план или проект трябва по-специално:

Съгласно издаденото от Комисията ръководство (34) компенсаторните мерки по член 6, параграф 4 могат да включват следното:

Засегнатите типове местообитания и видове трябва да бъдат възстановени поне до съпоставими пропорции, но предвид високия риск и малката вероятност от научна гледна точка за успех на опитите за пресъздаване или възстановяване на местообитания, чието състояние е под нормалните стандарти, горещо се препоръчва да се прилагат съотношения доста над 1:1, за да се гарантира, че мерките действително осигуряват необходимото компенсиране.

Добре е компенсаторните мерки да се прилагат възможно най-близо до засегнатата територия, за да бъдат увеличени до максимум шансовете за защита на цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“. Следователно за предпочитане е компенсаторните мерки да бъдат съсредоточени върху защитена зона от „Натура 2000“ или в близост до нея, на места, които предлагат подходящи условия за техния успех. Това обаче невинаги е възможно и е необходимо да бъдат определени приоритети, които да се следват при търсенето на места, отговарящи на изискванията на Директивата за местообитанията. При такива обстоятелства вероятността за успех в дългосрочен план се оценява най-добре чрез специализирани научни изследвания на тенденциите.

Държавите членки трябва да обърнат специално внимание на планове или проекти, които оказват отрицателно въздействие върху редки естествени местообитания или върху естествени местообитания, които се нуждаят от дълъг период от време, за да възстановят екологичните си функции. За някои местообитания и видове може да се окаже невъзможно загубите да бъдат компенсирани в разумен срок, тъй като възстановяването им може да отнеме десетилетия или просто да бъде технически неосъществимо.

И накрая, компенсаторните мерки трябва да бъдат разработени и въведени в действие преди началото на дейностите по плана или проекта. Това ще даде възможност да се смекчат отрицателните последици на проекта върху биологичните видове и местообитанията, като им се осигурят подходящи алтернативни местности в същия район. Ако това не е напълно постижимо, компетентните органи следва да поискат да бъдат предприети допълнителни компенсаторни мерки за загубите, които ще възникнат междувременно.

Информацията за компенсаторните мерки следва да бъде представена на Комисията преди прилагането им и преди осъществяването на въпросния план или проект. Следователно е препоръчително компенсаторните мерки да бъдат представени на Комисията веднага след като бъдат приети в хода на планирането, за да се даде възможност на Комисията да прецени дали разпоредбите на директивата се приложени правилно.

8.   ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ПРЕНОС НА ЕНЕРГИЯ В МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА

Този раздел на документа се отнася до въздействията, свързани с инсталирането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на инфраструктурата за пренос на енергия в морската среда и връзката ѝ с мрежата на сушата през приливни зони. Основните компоненти на тази инфраструктура са подводните кабели и тръбопроводите. В настоящия документ не са обхванати въздействията на електрически подстанции и терминали за втечнен природен газ (ВПГ) в открито море, на преноса на нефт и газ с кораби и свързаната с него инфраструктура като пристанищни съоръжения, както и на добивни платформи в открито море. Информация за потенциалните въздействия върху околната среда, свързани с тези дейности и инфраструктура, може лесно да бъде намерена. Тук е достатъчно да се отбележи, че те могат да бъдат значителни, например при големи нефтени разливи, които оказват сериозно въздействие върху морските местообитания и видове от „Натура 2000“. Насоки за възможните мерки за смекчаване на последиците също са предоставени от редица източници, включително от Европейската комисия — Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (OSPAR), Конвенция за защита на морската среда на района на Балтийско море (HELCOM) — и от Международната морска организация (ММО) (35).

Екологичното въздействие на преноса на енергия в морска среда в Европа, свързано с добива на нефт и газ в открито море, е обект на задълбочени изследвания вече повече от 50 години. През този период извлечените поуки, новите технологии и по-доброто разбиране на въздействията доведоха до натрупването на значителна информация за това как могат да се предотвратят и/или смекчат потенциалните последици. Тази информация е от значение не само за нефтодобивната и газодобивната индустрия, но и за по-новите технологии за добив на енергия от морето като вятърни турбини и съоръжения за производство на енергия от вълните, приливите и отливите в открито море, както и за евентуалната бъдеща инфраструктура, свързана с улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS). В този раздел са разгледани възможности и подходи за смекчаване на последиците, основани на добри практики от целия ЕС и извън него, като са включени и препратки към други източници на информация по темата.

8.1.   Преглед на съществуващата енергийна инфраструктура в морските води на ЕС

Неравномерното глобално разпределение на енергийни източници като нефт, газ, въглища — и дори на някои възобновяеми източници — спрямо местата, където търсенето е най-голямо, означава, че преносът на енергия във всичките ѝ форми е широко разпространен в целия свят. Значителна част от инфраструктурата, построена за пренос на необходимите суровини, се намира в морска среда. В Европа такива съоръжения има не в само относително плитките води на Континенталния шелф, Балтийско море, Ирландско море и Северно море, но и в по-дълбоките води на Средиземно море, Норвежката траншея и Атлантическия океан на север и на запад от Британските острови.

Основната инфраструктура се състои от кабели и тръбопроводи, като за съществуващата тръбопроводна мрежа се откриват нови възможности за експлоатация в рамките на операциите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

8.1.1.   Нефт и природен газ

Нефтът и природният газ са в основата на дълбоководната енергийна индустрия в европейски води вече близо 50 години, от откриването на залежите в нефтените полета Брент и Фортийс в Северно море през 60-те години на миналия век. Тръбопроводи с различни размери и от различни материали осигуряват основната инфраструктура за пренос на течности, използвани в производството на нефт и газ (Таблица 2). Спомагателното оборудване, представляващо част от инфраструктурата, включва бетонни рогозки, които придържат свързващите линии към морското дъно, и разклонения, които могат да бъдат стабилизирани с рогозки, торби, пълни с инжекционен разтвор, и лети бетонни конструкции с защитни насипи от скална маса. По приблизителни оценки, върху и около подводната инфраструктура за нефт и газ в британския сектор на Северно море например са поставени близо 35 000 — 45 000 бетонни рогозки и над 45 000 km тръби и кабели (Oil & Gas UK, 2013).

Таблица 2

Категоризация на тръбопроводите в Северно море

(Фигура 1 в Oil & Gas UK, 2013)

Нефтопроводи и газопроводи има във всички регионални морета на Европа. В Средиземно море три тръбопровода пренасят газ директно от Северна Африка до Испания и Италия. Тръбопроводите и кабелите, свързани с големите инсталации за добив на нефт и газ в северната част на Северно море, с газодобивните проекти в южната част на Северно море, както и със сондажите в Ирландско море, Келтско море, Бискайския залив и залива на Кадис също са част от преносната инфраструктура (OSPAR, 2010).

Към тях трябва да се добавят и подводните кабели, захранващи съоръжения за добив на нефт и газ в открито море. За пренос на променлив ток се използват четири различни вида кабели: едножилни или трижилни кабели с маслена изолация и едножилни или трижилни кабели с изолация от полиетилен (PEX). С развитието на сектора през последните 50 години не само броят им, но и техническата им сложност нарасна до такава степен, че днес някои инсталации в открито море като плаващите съоръжения за производство, складиране и разтоварване (FPSO) вече се захранват от сушата чрез подводни кабели.

8.1.2.   Вятърна енергия в морето и енергия от вълните, приливите и отливите

През последните две десетилетия разрастването на индустрията за добив на енергия от възобновяеми източници в Европа се разпростря и в морската околна среда. Първоначално бяха инсталирани малко на брой вятърни турбини край бреговете на Северно и Балтийско море, с производствени мощности под 1 MW. Впоследствие размерът на турбините и мащабът на проектите нараснаха, а промените в технологията и икономиката на добива на вятърна енергия в морето позволиха строителството да се извършва в по-дълбоки води, понякога на повече от 20 km от брега. По-голяма част от мощностите за добив на вятърна енергия в морето в Европа се намират в Северно море (фигура 10, таблица 3) (36). Най-мащабната инсталация, „London Array“ край устието на река Темза (175 турбини с обща мощност 630 MW), понастоящем е най-големият ветроенергиен парк в морето в света.

Фигура 10

Таблица 3

Капацитет на инсталациите за добив на вятърна енергия в морето в Европа в края на 2016 г. (Wind Europe, 2016)

Инфраструктурата, свързана с пренос на енергия от ветроенергийни паркове в морето, включва подводни кабели с обратна засипка и преходни шахти. С нарастването на броя и размерите на тези съоръжения се увеличава и гъстотата на кабелните мрежи в близост до брега, както и изходните кабели и свързващите кабели между отделните турбини и в рамките на самите ветроенергийни паркове. Във ветроенергийния парк в морето „Horns Rev 2“ например свързващите кабели между отделните турбини достигат 70 km (37) (Фигура 11), а „London Array“ се обслужва от над 200 km свързващи кабели. Използват се както кабели за променлив ток, така и кабели за постоянен ток с високо напрежение (ПТВН) в зависимост от преносните нужди и съображенията, свързани с ограничаване на разходите.

Фигура 11

Свързващи кабели между отделните турбини във ветроенергийния парк в морето „Horns Rev 2“

В сравнение с добива на вятърна енергия в морето технологията за преобразуване на енергия от вълните и от приливите и отливите е на сравнително ранен етап на търговско развитие. Въпреки това тя е достатъчно напреднала, за да се инсталират мащабни прототипни съоръжения, които в някои случай доставят енергия към мрежата. Те биват плаващи, полупотопени или фиксирани към морското дъно чрез закотвяне, пилони или гравитационни фундаменти (38). В рамките на ЕС специални развойни зони, включително тестови площадки, мрежова инфраструктура и добивни концесии, съществуват в Ирландия, Дания, Обединеното кралство, Португалия, Финландия, Испания, Франция и Италия. Инсталираните мощности в Европа в края на 2016 г. възлизаха на над 14 MW (39), повечето от които в териториалните води на Обединеното кралство. Европейският център за морска енергия (EMEC) в Оркни разполага с първата напълно оборудвана и свързана с мрежата площадка за тестване и акредитация в реални морски условия, а „Wave Hub“ край северните брегове на Корнуол осигурява достъп до инфраструктура в открито море за демонстрация и тестване на последователно свързани съоръжения за добив на енергия от вълните.

Електропреносната инфраструктура, необходима за съоръжения за добив на енергия от вълните и от приливите и отливите, вероятно ще бъде подобна на инфраструктурата за пренос на променлив ток, ползвана от инсталациите за вятърна енергия, въпреки че в бъдеще е възможно да се инсталират и кабели за ПТВН. Предвид по-суровите условия, в които ще се наложи те да бъдат инсталирани, включително скалисто морско дъно, изложено на постоянни течения, може да се окажат необходими по-сложни техники за закотвяне. На този етап на развитие производствените мощности все още са близо до брега и се нуждаят от по-ограничена инфраструктура от кабели и подстанции в сравнение с по-развития сектор за добив на вятърна енергия.

8.1.3.   Улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS)

Улавянето на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива и преносът и съхранението му в геоложки формации под морското дъно е относително нова област в енергийния сектор. Процесът може да включва пренос на CO2 по тръбопроводи от наземни централи до резервоари за съхранение в открито море, както и от производствени съоръжения в морето до сушата за третиране и връщането му в дълбоки води за съхранение. Съществуващият досега опит в морска среда включва ускорен добив на нефт (EOR) (в норвежкото газово находище „Sleipner West“ в северната част на Северно море) и улавяне и съхранение на CO2 от газовото находище „Sohvit“, където въглеродният диоксид се транспортира по 152-километров тръбопровод обратно до находището, за да бъде инжектиран за съхранение в дълбокозалягаща солено-водоносна скална формация (40). CO2 се компресира до плътно състояние (тоест течно или свръхкритично), за да се осигури ефективен поток.

8.1.4.   Електропреносни мрежи

Няколко средни и големи междусистемни високоволтови електропровода за ПТВН пресичат Балтийско море. Те свързват Финландия и Швеция, Швеция и Полша, Дания и Германия, Швеция и Германия. 580-километровият електропровод „NorNed“, който свързва електроенергийните мрежи на Норвегия и Холандия, е най-дългият подводен високоволтов кабел в света. Понастоящем има само едно трасе за пренос на електроенергия между южните и източните средиземноморски страни и държавите — членки на ЕС, което свързва Мароко и Испания, но съществуват планове и за други трасета, между Тунис и Италия например (с очакван пусков срок до 2017 г.). Изградени са и подводни трасета между Италия и Гърция, Корсика и Италия, както и между Сардиния и континенталната част на Италия.

8.1.5.   Прогнози за бъдещето

Бъдещата инфраструктура за пренос на енергия в моретата около Европа ще изисква поддръжка, модернизация и разширяване, както и извеждане от експлоатация на някои съоръжения. Това ще е необходимо, за да се използват по най-добрия начин съществуващите ресурси, така че да могат да поемат по-голям капацитет (за добитата енергия от възобновяеми източници в морето) и да се използват предимствата на по-новите технологии за добив на енергия в морска среда. Промените се обуславят също и от стратегически въпроси като нуждата от по-добра енергийна сигурност, от оптимизация на системата и намаляване на разходите за пренос.

Северно море предлага уникална възможност за доставка на значително количество енергия с ниско съдържание на въглерод, добита на място, в близост до районите, в които се произвежда голяма част от БВП на Европа. До 2030 г. се очаква това ново поколение енергия да се добива главно от ветроенергийни инсталации в морето. Съществува и значителен потенциал за развитие на търговията с електроенергия и пазарната интеграция, което ще допринесе за преодоляване на структурните разлики в цената на електроенергията (на едро) между пазарите в региона (цените в Обединеното кралство са значително по-високи от тези на континента). Северно море дава възможност също да бъдат тествани и внедрени в широк мащаб нови нисковъглеродни технологии, например за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, за добив на енергия от вълните и от приливите и отливите и за съхранение на енергия в открито море.

По-добрите междусистемни връзки и координираното разработване на електроенергийна мрежа в открито море ще бъдат от ключово значение за използването на този потенциал. Една интегрирана система на енергийните ресурси в Северните морета ще стимулира икономическия растеж и създаването на работни места за висококвалифицирани специалисти в региона. Развитието на такава система ще бъде от полза за всички държави, като се има предвид високата степен на взаимозависимост в енергийния профил на отделните страни.

Чрез съществуващата инфраструктура в морска среда се пренасят големи количества нефт и газ в цяла Европа и извън нея. Това не само ще продължи, но вероятно и ще се разшири с напредъка на технологиите за добив на енергия още по-навътре в морето и откриването на нови залежи като находищата на въглеводород в Левантийския басейн в Източното Средиземноморие. Съществуват проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на газ от Русия, Каспийския регион, Близкия изток, Източното Средиземноморие и Северна Африка към Европейския съюз. В някои от тях се предвижда части от подводните тръбопроводи да преминават през Черно море, Средиземно море и Адриатическо море.

Необходимостта от инфраструктура за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в Европа все още не е изяснена, тъй като е трудно да се предвидят бъдещите нужди от свързани с нея тръбопроводи, но някои проекти вече са достигнали етапа на обществено обсъждане.

Инфраструктурата, необходима за да се интегрира нарастващо количество енергия, добита от възобновяеми източници в морска среда, също се очаква да нарасне. Всеки растеж в този сектор ще изисква съответно увеличение на електропроводите за пренос на електроенергия между местата, на които тя се произвежда, и съоръженията на брега, както и укрепване на мрежата на сушата. По оценки на Европейската асоциация за вятърна енергия (сега Wind Europe) до 2020 г. инсталираните мощности ще възлизат на 24,6 GW, а до 2030 г. мощностите за вятърна енергия в морето може да достигнат 150 GW, което би се равнявало на 14 % от очакваното потребление на електроенергия в ЕС. (41) Според предвиждания на специалисти от индустрията в средносрочен план Северно море ще продължи да бъде основният регион, в който ще се изграждат инсталации за добив на енергия в открито море, но Атлантическият океан и Балтийско море също ще привличат важни проекти.

Добивът на енергия от вълните и от приливите и отливите за търговски цели все още не е толкова напреднал, колкото производството на вятърна енергия. До 2020 г. този сектор се очаква да осигурява 120 MW в Обединеното кралство (42), докато планът на испанското правителство в областта на възобновяемата енергия предвижда между 2016 г. и 2020 г. инсталираните мощности за добив на енергия от морето да нарастват с 20-25 MW годишно. Проектите, които понастоящем се разглеждат от най-големите компании за комунални услуги в Европа, възлизат приблизително на 2 GW.

Една „решетъчна“ подводна мрежа, свързваща групи ветроенергийни паркове в морето с разпределителни центрове, а оттам и с мрежи за междусистемна връзка, би донесла значителни икономически и екологични предимства в сравнение с обичайната практика всеки вятърен парк да се свързва радиално към брега. Тези предимства биха включвали и значително намаляване на общата дължина на подводните електропроводи, а групирането на кабелите, които водят към сушата, ще позволи да се преминава по-рядко през крехката и ценна крайбрежна зона. В рамките на Инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на северните морета (NSCOGI), която бе предприета през 2009 г., девет държави-членки на ЕС, Норвегия и Европейската комисия обмислят възможни технически решения за изграждането на мрежа в открито море, включително чрез проекта „NorthSeaGrid“ (43) и проучване на ползите от „решетъчна“ подводна мрежа (44). В Средиземно море MEDRING насърчава изграждането на връзки между енергийните системи в Средиземноморския басейн. Това включва планове за строителството на няколко междусистемни електропровода, които да захранват Севера с електроенергия от значителните възобновяеми източници на вятърна и слънчева енергия в Южното Средиземноморие (45).

Предвид установената необходимост от увеличаване на капацитета на мрежата, съществуват редица предложения за инфраструктурни проекти, включително за изграждането на подводни електропроводи за подобряване на връзките между държавите, граничещи с морета. Норвегия и Обединеното кралство планират до 2020 г. да изградят междусистемен електропровод с дължина 700 км, а през 2018 г. се очаква да бъде въведен в експлоатация и междусистемен електропровод между Германия и Норвегия. Предвиждат се и няколко проекта за подобряване на взаимосвързаността между Обединеното кралство и Ирландия и континента. Обсъждат се също различни технически решения за изграждането на подводни мрежи, които да поемат електроенергията, добивана от ветроенергийни паркове в морето. В рамките на проекта „NorthSeaGrid“ се разглеждат 16 проекта за междусистемни връзки, някои от които имат потенциал да се развият по посока изграждането на мрежа в Северно море (46).

Приоритетните коридори и тематични области на енергийната инфраструктура, посочени в приложение I към Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) (47), включват изграждането на морска електроенергийна мрежа в северните морета (NSOG) като приоритетен електропреносен коридор и План за връзки между газопреносните мрежи на Балтийския енергиен пазар като приоритетен газопреносен коридор. Приоритетните тематични области в Регламента за TEN-E, които са от най-голямо значение за морската енергийна инфраструктура, са изграждане на магистрални електропроводи, които да поемат нарастващото производство на допълнителна вятърна електроенергия във и край Северно и Балтийско море, и разработване на инфраструктура за трансгранична мрежа за пренос на въглероден диоксид.

И накрая, следва да се отбележи, че извеждането от експлоатация на съоръжения от енергийната инфраструктура също става все по-важно. В Северно море този процес е в ход от 90-те години на миналия век, тъй като експлоатационният срок на съоръженията изтича.

8.2.   „НАТУРА 2000“ в морската околна среда

До декември 2014 г. в „Натура 2000“ бяха включени над 3 000 морски територии, простиращи се на повече от 300 000 км2. Тази площ представлява малко над 5 % от европейските морета. Разпределението ѝ варира в зависимост от разстоянието от брега, като повечето територии са близо до крайбрежието. Например морските зони от „Натура 2000“ обхващат 33 % от европейските морета на разстояние 0—1 морски мили от бреговата линия, но само 2 % от водното пространство между 12 морски мили и границите на изключителната икономическа зона (ИИЗ). През последните няколко години е постигнат значителен напредък в определянето на защитени зони, като усилията на държавите членки в тази насока продължават. Въпреки това оценката съгласно член 17 от Директивата за местообитанията за периода 2007—2012 г. показва, че едва 9 % от морските местообитания и 7 % от морските видове са в благоприятно състояние, докато състоянието на 64 % от морските видове и на около 25 % от морските местообитания е определено като неизвестно (48).

Общите изисквания на директивите за местообитанията и за птиците, включително по отношение на изграждането и управлението на мрежата „Натура 2000“, са описани в раздел 2 на настоящия документ. В настоящия раздел се разглеждат и обсъждат по-подробно аспекти, които са от особено значение за планирането или изпълнението на нови планове и проекти за енергийна инфраструктура в морската околна среда, включително във връзка с Рамковата директива за морска стратегия (РДМС).

8.2.1.   Опазване на морската околна среда и морските местообитания и видове

В приложение I към Директивата за местообитанията са включени около 230 местообитания, за които е необходимо определянето на защитени зони, както и други мерки за постигане на благоприятно състояние на опазване (БСО). Десет от тези местообитания се третират като „морски“ за целите на докладването:

Някои от тези местообитания са крайбрежни, докато други се срещат както в плитки води, така и по-навътре в открито море (49). Потопените или частично потопените пещери са може би единственият тип местообитания, който е малко вероятно да съвпадне с енергийна инфраструктура в морска среда, докато всички останали могат потенциално да се припокриват с енергийни съоръжения и да бъдат уязвими на дейности, свързани с изграждането, поддръжката и извеждането от експлоатация на енергийна инфраструктура в морска среда.

Директивата за местообитанията и Директивата за птиците изискват също въвеждането на защитни мерки за някои морски видове, повечето от които са силно мобилни. Съгласно Директивата за местообитанията това са китоподобните, тюлените, влечугите, рибите, безгръбначните и растенията, изброени в приложение II или IV. Директивата за птиците установява обща система за опазване на всички видове диви птици, които се срещат в естествена среда в ЕС, включително морските птици.

Разработващите планове и проекти трябва да оценят уязвимостта на тези морски местообитания и видове и потенциалното въздействие на морската енергийна инфраструктура върху тях както в защитени зони от „Натура 2000“, така и извън техните граници.

Дори за дейности, които не представляват план или проект по смисъла на член 6, параграф 3, държавите членки трябва да гарантират, че намесата няма да доведе до влошаване на състоянието на видовете и местообитанията, за които е определена територията, както е посочено в член 6, параграф 2. Ако дейностите са непосредствено свързани с управлението на територията или са необходими за него (в съответствие с член 6, параграф 3), извършването на подходяща оценка може да не е наложително.

Член 12 от Директивата за местообитанията и член 5 от Директивата за птиците изискват от държавите членки да опазват, съответно, видовете от интерес за Общността, изброени в приложение IV, и всички диви птици в целия им естествен район на разпространение в рамките на ЕС.

Рамковата директива за морска стратегия на ЕС (РДМС) беше приета през юни 2008 г. С нея се установява рамка, в границите на която държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се постигне и поддържа добро състояние на околната среда в морските води на ЕС до 2020 г. (член 1, параграф 1). Основната цел е да се защитава и съхранява морската среда, да се предотвратява нейното влошаване или, когато е практически възможно, да се възстановяват европейските океани и морета, които са били неблагоприятно засегнати, както и да се предотвратяват и намаляват въздействията върху морската среда (член 1, параграф 2, букви а) и б)). В приложение Ι към РДМС са изброени единадесет качествени дескриптора за определяне на добро състояние на околната среда, някои от които могат да бъдат засегнати от инсталирането, поддръжката и извеждането от експлоатация на енергийна инфраструктура в морска среда. Сред тях са дескриптор 1 (биологично разнообразие), дескриптор 6 (цялост на морското дъно), дескриптор 11 (въвеждане на енергия, включително подводен шум), дескриптор 7 (хидрографски условия), дескриптор 8 (концентрация на замърсители) и дескриптор 10 (отпадъци в морските води).

При оценката, определянето и наблюдението на доброто състояние на околната среда се вземат предвид две широки категории местообитания: преобладаващи местообитания и специални местообитания. Вторите се отнасят конкретно до местообитания, признати или определени по силата на общностното законодателство (Директивата за местообитанията и Директивата за птиците) или по силата на международни конвенции като представляващи специален научен интерес или интерес от гледна точка на биологичното разнообразие. Припокриването на тези местообитания с морските местообитания, изброени в Директивата за местообитанията, е показано в Таблица 4. В РДМС не се акцентира върху конкретни видове, а по-скоро се разглеждат всички елементи на морското биологично разнообразие. Поради това всички видове, посочени в директивите за птиците и за местообитанията, също попадат в обхвата на РДМС за целите на оценката на доброто състояние на околната среда.

Таблица 4

Потенциално припокриване между типовете морски местообитания съгласно Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) и Директивата за местообитанията (50)

8.2.2.   Подкрепящи мерки и полезни източници на информация

Европейският съюз и неговите държави членки, както и повечето други европейски държави, са страни по различни международни конвенции и споразумения в областта на околната среда. Тези международни актове допринесоха за оформянето на правната рамка на политиката и законодателството на ЕС в областта на биологичното разнообразие и помогнаха да се регулират отношенията между ЕС и други държави. Европейските и националните правни норми за опазване на природата и биологичното разнообразие трябва да бъдат изцяло съобразени с ангажиментите, поети по тези конвенции и споразумения. По-долу са описани най-важните от тях, които имат значение за опазването на биологичното разнообразие в Европа в контекста на морската енергийна инфраструктура.

Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (OSPAR) установява механизъм, по който правителствата на петнадесет държави, граничещи със западните брегове и водосборни райони на Европа, и Европейският съюз да си сътрудничат за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан. В стратегията на OSPAR за биологичното разнообразие и екосистемите полагането, поддръжката и извеждането от експлоатация на кабели и тръбопроводи е определено като една от човешките дейности, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху морската околна среда. Потенциалното въздействие на тръбопроводите бе оценено по Съвместната програма за оценка и мониторинг на OSPAR (JAMP) като част от оценката на обхвата, приноса и въздействието на нефтодобивната и газодобивната индустрия в открито море (OSPAR, 2009a), а въздействието на подводните кабели върху околната среда бе оценено от Комитета за опазване на биологичното разнообразие на OSPAR (OSPAR, 2009). OSPAR разработи също Насоки за най-добра екологична практика при полагането и експлоатацията на кабели, включително що се отнася до обхвата на възможните мерки за смекчаване на последиците (OSPAR, 2012). Сходният на OSPAR механизъм, така нареченото „Бонско споразумение“ (51), също допринася за установяването на интегриран подход за управление на въздействието от случайни разливи на нефт и други опасни вещества в морската околна среда.

Конвенцията за защита на морската среда в района на Балтийско море (HELCOM, „Хелзинкска конвенция“) обхваща басейна на Балтийско море и всички вътрешни води в неговия водосборен район. Страни по нея са всички държави, които граничат с Балтийско море и Европейския съюз. Планът за действие за Балтийско море (2007 г.), разработен под егидата на HELCOM и приет от ЕС и от всички държави с излаз на Балтийско море, предвижда договарящите се страни да поемат ангажимент към прилагането на подходящи процедури за предотвратяване, намаляване или компенсиране в максимална степен на значимите за околната среда неблагоприятни въздействия от всякакъв вид инсталации в открито море, включително подводни кабели и тръбопроводи.

Договарящите страни по Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието („Конвенция от Барселона“) се ангажират „да предотвратяват, да намаляват и да противодействат на замърсяването в Средиземно море и да опазват и подобряват морската среда в този район“ (член 4, параграф 1). Задълженията, които са от особено значение за морската енергийна инфраструктура, се отнасят до замърсяване, произтичащо от проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра съгласно така наречения „Офшорен протокол“, който е ратифициран от ЕС и съдържа разпоредби относно действията при извънредни обстоятелства, свързани със замърсяване, и мониторинга.

Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) насърчава международното сътрудничество и участието на обществеността в случай на планирани дейности, чието въздействие на върху околната среда се очаква да надхвърли границите на една държава. Инсталирането на нефтопроводи и газопроводи с голям диаметър е включено в списъка на дейностите, които биха могли да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в повече от една държава и следва да бъдат предмет на процедурата по ОВОС, определена в Конвенцията.

Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни („Бонска конвенция“) има за цел опазването на мигриращите видове в целия им естествен район на разпространение. В рамките на тази конвенция са подписани няколко споразумения от значение за управлението на конфликти между мигриращите животни и енергийната инфраструктура в открито море:

Споразумение за опазване на малките китоподобни от Балтийско море, Североизточния Атлантически океан, Ирландско и Северно море (ASCOBANS): неговата цел е да се координират мерките за намаляване на отрицателното въздействие върху страничния улов, загубата на местообитания, замърсяването на морската среда и звуковите смущения в десетте подписали го държави. През 2009 г. бе приета резолюция относно неблагоприятното въздействие на подводния шум върху морските бозайници по време на строителни дейности в открито море, свързани с производството на енергия от възобновяеми източници, а през 2006 г. беше приета резолюция относно неблагоприятните въздействия на шума, плавателните средства и другите форми на обезпокояване върху малките китоподобни. И двете са от значение при оценката на потенциалното въздействие, свързано с морската енергийна инфраструктура.

Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS) е съвместна рамка за опазване на биологичното разнообразие на морската среда в Средиземно и в Черно море. Основната му цел е да се намали заплахата за китоподобните бозайници в тези морета и да се обогатят знанията за тях. Към него са приети резолюции относно оценката на предизвикания от човека шум и на неговото въздействие, които са от значение за управлението на конфликти между китоподобни, защитени от Директивата за местообитанията, и морската енергийна инфраструктура. Публикувани са също насоки за мерки за смекчаване на последиците от подводен шум (ACCOBAMS—MOP5, 2013).

8.3.   Потенциални въздействия и подходи към смекчаване на последиците

Екологичното въздействие на енергийната инфраструктура върху морското биологично разнообразие може да бъде резултат от биологичен, физически и химически натиск, конкретните последици от който зависят от редица фактори, включително дали инфраструктурата е на етап инсталация, експлоатация или извеждане от експлоатация; времето на изпълнение и честотата на дейностите; мащаба на инфраструктурата и нейното местоположение. Натискът върху защитените местообитания и видове може да бъде пряк и непряк, а въздействията могат да бъдат остри или хронични. Потенциалните въздействия върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ са обобщени в таблица 5. Последиците и възможните мерки за тяхното смекчаване са описани по-долу. Проектите ще трябва да бъдат оценявани за всеки отделен случай, за да се определи дали тези мерки са достатъчни за защита на интересите на „Натура 2000“.

Съществуват обаче ограничения, които биха могли да повлияят върху ПО на плановете и проектите за морска енергийна инфраструктура, включително:

Що се отнася конкретно до възобновяемите източници на енергия в морска среда (добив на енергия от вълните и от приливите и отливите), усилията за оценка на въздействието досега бяха съсредоточени основно върху генераторните съоръжения. Тези съоръжения все още предстои да бъдат доразвити и разгърнати в мащаб, който да им позволи да се превърнат в жизнеспособни търговски начинания. Следователно потенциалното въздействие на устройствата и на необходимата за тях преносна инфраструктура върху околната среда все още предстои да бъде тествано. Също така съществуват неясноти в разбирането ни за мащаба и сложността на комбинираното и кумулативно въздействие на морската енергийна инфраструктура заедно с други дейности в открито море, което обуславя необходимостта от стратегическо планиране, както се предлага в раздел 4. Всеки отделен случай следва да се оценява сам за себе си, за да се определи видът и тежестта на вероятните въздействия, като се отчитат специфичните за територията обстоятелства и наличните данни.

Таблица 5

Потенциална чувствителност на местообитанията и видовете, защитени по „Натура 2000“, от натиск, свързан с изграждането, поддръжката и извеждането от експлоатация на енергийна инфраструктура в морска среда.

—    Обобщение на потенциалните въздействия

Съществува значителна по обем информация за потенциалното въздействие на подводните тръбопроводи, тъй като те се ползват широко от години за пренос на нефт и газ в морската околна среда. Полагането на кабели също е много разпространена технология, въпреки че по-голяма част от информацията за потенциалното ѝ въздействие върху околната среда идва от далекосъобщителния сектор. Кабелите за пренос на енергия обикновено са по-тежки, по-твърди и имат по-голям диаметър. Начините, по които могат да бъдат предотвратени или намалени въздействията върху околната среда както на кабелите, така и на тръбопроводите, неведнъж са били обект на изследване и включват стратегии за избягване и смекчаване на последиците, които имат приложение и спрямо местообитанията и видовете от „Натура 2000“.

Най-очевидните преки последици са увреждане, обезпокояване или загуба на местообитания на бентосни организми при извършване на дейности за полагане на кабели и тръбопроводи. Това е така, защото трасетата преминават основно в райони с меки седиментни отлагания, а дейностите включват прокопаване на траншеи и вкопаване. Засегнатата площ много зависи от използваните техники и машини, както и от типа седимент, и може да обхваща зона в рамките на 10—20 m от трасето. Бентосът в тази нарушена зона може да се възстанови, макар и не непременно в същата конфигурация от видове, а скоростта на възстановяване се обуславя от типа седимент и местните условия. Въздействията при всяко положение зависят от мащаба и продължителността на евентуалните промени, както и от специфичните характеристики на територията. В зоната могат да бъдат внесени също различни типове седимент, които биха могли потенциално да променят нейния характер. Сублиторални пясъчни плитчини, местообитания в мекия седимент на устия и малки заливчета, тинести и пясъчни морски плитчини в литоралната зона, пластове от морска трева, подводни ливади от Posidonia и рифове са сред местообитанията в „Натура 2000“, които са уязвими на преки увреждания или промяна вследствие на полагането на кабели и тръбопроводи. В някои случаи може да се наложи кабелите да пресичат скалисти участъци от морското дъно. Възможно е например да бъдат увредени местообитания, намиращи се в рифове, ако е необходимо да се прокопаят траншеи в скалите.

Внасянето на изкуствени твърди материали, от каквито са направени кабелите и тръбопроводите, както и полагането на бетонни рогозки и насипи от скална маса за защита на действащи съоръжения или изведени от експлоатация тръбопроводи, може да доведе до намаляване на местните съобщества, тъй като създава условия за заселване на видове, нетипични за местообитанията в меките седиментни слоеве. Съществува и опасност тези съоръжения да бъдат колонизирани от инвазивни чужди видове, които да се разпространят по-широко. Промените в мътността, в теченията по морското дъно и в топографията са друг потенциален риск за бентосните съобщества в близост до кабели и тръбопроводи, докато промените в хранителното поведение, обезпокояването и изместването по време на монтажните работи могат да окажат въздействие върху морски бозайници и морски птици, защитени от директивите за местообитанията и за птиците. По-малко се знае за въздействието на електромагнитните полета (ЕМП) около кабелите, но те могат да се окажат проблем за различни видове риби като есетровите, които са защитени по Директивата за местообитанията, тъй като е известно, че те могат да долавят електромагнитно лъчение. Топлинните емисии също могат да повлияят на някои видове, които са чувствителни дори към леко повишаване на температурата на околната среда, но естеството и тежестта на евентуални въздействия върху бентосни съобщества, чиито местообитания се намират например в плитчините, не са известни. Възможностите за намаляване и предотвратяване на такива емисии чрез употребата на подходящо проектирани кабели са разгледани в раздела за мерките за смекчаване на последиците.

Рисковете и потенциалното въздействие на химическите замърсявания върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ са други аспекти, на които трябва да се обърне внимание. Те могат да възникнат вследствие на повреди в тръбопроводи, нарушаване на замърсени седиментни слоеве, изпускане на опасни вещества или скъсване на кабелите. Отделянето на химически вещества от плавателни съдове, участващи в изграждането и поддръжката на инфраструктурата, също могат да повлияят върху качеството на водата, въпреки че е трудно това влияние да бъде разграничено от въздействието, свързано по-общо със строителните и ремонтни дейности в открито море.

—    Обобщение на потенциалните мерки за смекчаване на последиците

Полезно обобщение на потенциалните мерки за смекчаване на последиците, за да се сведе до минимум или да се предотврати въздействието на подводните кабели върху околната среда, е направено от Комисията на OSPAR (Таблица 6) (52). Най-важните сред тях са внимателно проектиране на трасето и планиране на инсталационните дейности, избор на подходящи кабели, уместни методи на вкопаване и използване на инертни материали там, където е необходимо защитно покритие. Нарушаването на морското дъно, шумът, замърсяването, затрупването, загубата на местообитания, създаването на условия за разпространение на чужди видове и кумулативният ефект от тези и други фактори също трябва да се имат предвид при изграждането и поддръжката на подводни тръбопроводи.

Таблица 6

Възможни мерки за смекчаване на последиците с оглед предотвратяване или свеждане до минимум на въздействието върху околната среда на различни видове антропогенен натиск вследствие на полагането и експлоатацията на кабели (по OSPAR, 2009).

В следващите раздели се разглеждат по-подробно потенциалните въздействия и мерки за смекчаване на последиците, свързани с инсталирането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на кабели и тръбопроводи.

8.3.1.   Инсталиране

Съществуват различни методи за полагането на подводни кабели и тръбопроводи. В райони с меки седиментни отлагания се използват специализирани плугове и съоръжения за изстрелване на вода под налягане, поотделно или заедно, с помощта на които се прокопават траншеи, обикновено дълбоки 1—3 m, и едновременно с това се вкопават положените в тях кабели и тръбопроводи. Възможно е също изкопните маси от изпълнението на траншеята да бъдат временно отстранени от площадката или да се депозират встрани, а полагането и вкопаването на кабела или тръбопровода в така прокопаните траншеи да се извърши по-късно. Смъртността сред безгръбначните животни по протежение на избраното трасе вероятно ще бъде по-висока, когато се използва струя под налягане (която втечнява седимента под кабела, за да може той да потъне до определена дълбочина), тъй като нарушаването на седиментния слой е по-мащабно и много от живеещите в него животни могат да бъдат изложени на нападения от хищници. Когато се използват плугове, носещите плазове на машината могат да оставят отпечатък върху повърхността, особено на места с меки седиментни слоеве. Потенциалното въздействие в такива случаи е свързано с уплътняване на седимента и обезпокояване на морската фауна. Площта на засегнатата зона зависи от характеристиките на средата и начина на монтаж (53).

Някои подвижни видове могат да избягват засегнатите зони, но повечето прикрепени видове и някои местообитания в биогенни рифове, населени с миди от рода Modiolus или покрити с пластове от червени водорасли Mäerl — два подтипа местообитания, характерни за сублиторалните пясъчни плитчини, както и пластовете от морска трева, могат да бъдат особено уязвими на пряка загуба или затрупване вследствие на нарушаване на седиментните слоеве (вж. напр. OSPAR 2010). При полагане на кабели в скалисти участъци от морското дъно също могат да възникнат локални увреждания, свързани с намаляване на бентосните съобщества в рифови местообитания вследствие на абразия или прокопаване на траншеи в меки и твърди скали.

Нарушаването на седимента по време на изкопни работи и смесването на хранителни вещества с опасни субстанции представлява риск на места, където седиментните слоеве са замърсени, а намесата в релефа на морското дъно може да предизвика промени в хидродинамичния режим. Това може да повлияе на стабилността на сублиторалните местообитания в пясъчни плитчини например и да доведе до видоизменения в свързаните с тях морски съобщества. И накрая, трябва да се обърне внимание на потенциалното въздействие на дейностите по въвеждане на съоръженията в експлоатация. При тръбопроводите това предполага изпитания с тестова вода, която съдържа биоциди и инхибитори на корозията. Съставът и дисперсията на тестовата вода трябва да се анализират, макар да се смята, че високите концентрации в точките на заустване обикновено са краткотрайни. Няма достатъчно информация, за да се прецени потенциалното въздействие на тестовата вода върху морските съобщества, свързани с местообитанията в „Натура 2000“, и върху защитените видове.

ПРОМЕНИ В БЕНТОСНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ, СЪОБЩЕСТВА И ВИДОВЕ

Непосредствените въздействия от полагането на кабели и тръбопроводи са свързани с локално увреждане, абразия, изместване и обезпокояване на местообитанията и видовете на морското дъно в зоната около строителните работи (Söker et al., 2000). Бентосните съобщества в изкопите и близо до тях могат да бъдат засегнати от изхвърляне на седимент, вкопаване, разбъркване, утаяване на фини седиментни частици и промени в химичните свойства поради ресуспендиране на замърсители или нарушаване на аноксичните слоеве. Тези последици могат да бъдат краткотрайни, но и да доведат до едва доловими дълготрайни промени, чието значение е трудно да се оцени.

Проучване на въздействието и възстановителните мерки във връзка с прокопаването на кабелен канал в лагуната Rødsand, защитена зона от „Натура 2000“ в Дания, за нуждите на ветроенергийния парк в морето „Nysted“ показва значителни разлики в числеността на съобществата Macoma в плитки води непосредствено след строителните работи. Плътността на издънките и биомасата на коренищата на голямата морска трева също намалява в близост до траншеята (вероятно вследствие едновременно на засенчване и на заравяне), но се възстановява в рамките на две години до стойностите отпреди строителството (Birklund, 2003). Бентосната макрофауна по протежение на подводния кабел между Швеция и Полша в Балтийско море също показва признаци на възстановяване една година след строителството, без значителни промени в състава, изобилието или биомасата, които биха могли да се отдадат на полагането на кабела (Andrulewicz et al., 2003).

Тези проучвания сочат, че макар въздействията върху съобществата в сублиторални меки седиментни слоеве като тези в пясъчните плитчини понякога да са значителни, те могат да бъдат относително краткотрайни и да се ограничат до коридор с ширина около 10 m около кабела (OSPAR, 2009). По-дълготрайни последици могат да се наблюдават в биогенни рифове, състоящи се от видове, чувствителни на задушаване като червените водорасли Mäerl, в подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове, и при видове, които имат особено дълга продължителност на живота и се възстановяват бавно като мидите от рода Modiolus. Конкретните последици винаги зависят от наличните местообитания и от характеристиките на територията.

Освен преките увреждания други потенциални последици върху бентосните местообитания и видове вследствие на строителни работи са свързани с увеличение на мътността, отделяне на замърсители и промени в състава на седимента. Въздействията при всяко положение зависят от мащаба и продължителността на евентуалните промени, както и от специфичните характеристики на територията. Разнасянето на меки седиментни слоеве върху местообитания в скалисти рифове или местообитания, чувствителни на затрупване като ливади от Posidonia и пластове от червени водорасли Mäerl, биха били по-сериозен проблем от преселването в райони с подобни характеристики на седимента (Zucco et al., 2006; Hall-Spencer & Moore, 2000). В зоната могат да бъдат внесени също различни типове седимент, които биха могли потенциално да променят нейния характер. Във ветроенергийния парк в морето „Nysted“ в Дания например, необходимостта откритите кабели да бъдат покрити известно време след полагането им наложи да се насипе чакъл за запълване на изкопа в територия, в която преобладават меки седиментни отлагания (Andrulewicz et al., 2003).

В скалисти участъци, на места със силно подвижен пясък или в дълбоки води, където морското дъно не позволява кабелите и тръбопроводите да бъдат вкопани, инфраструктурата може да бъде защитена или стабилизирана с насипи от скална маса и бетонни рогозки. Временно увеличаване на мътността около строителния обект е възможно дори когато не се осъществяват изкопни работи. Насипването на скална маса понякога предполага струпването на 1 тон скали на квадратен метър, на разстояние 5 m от двете страни на тръбопровода и следователно може да доведе до внасянето на значително количество материал с различен характер от съществуващите седименти в района преди строителството.

УВРЕЖДАНЕ НА ЛИТОРАЛНИ МЕСТООБИТАНИЯ И ВИДОВЕ

Литоралните местообитания и видове, защитени от директивите за местообитанията и за птиците, могат да бъдат изложени на обезпокояване, щети и загуби от полагането на кабели и тръбопроводи. Типовете местообитания от „Натура 2000“, за които има най-голяма вероятност да бъдат засегнати, включват морски устия и малки заливчета, бореални балтийски тесни протоци, естуари, тинести и пясъчни морски плитчини в литоралната зона и ливади от Posidonia. Най-уязвимите защитени видове са водните и крайбрежните птици.

Последиците върху фауната в седимента често са драстични, но могат да бъдат краткотрайни. Проучване на последиците от прокопаването на траншеи за тръбопровод в територия с литорални тинести и пясъчни морски плитчини в Ирландия например показа пълно унищожение на бентосните безгръбначни и промяна в структурата на седимента веднага след приключването на строителните работи. Засегнатият район впоследствие се реколонизира до степен шест месеца по-късно да не се забелязва видима разлика в броя на индивидите от всички видове, населяващи вътрешността на седиментния слой, но представените таксони бяха различни (Lewis et al., 2002). Подобни последици се отчитат и от други проучвания и въпреки че богатството на видовете може да бъде възстановено, понякога са необходими няколко години, за да може общата биомаса да достигне нива, близки до тези в околните незасегнати територии. Възстановяването зависи от наличните видове в съседство, от техния жизнен цикъл и мобилност, както и от периода на извършване на строителните работи.

ОБЕЗПОКОЯВАНЕ И ИЗМЕСТВАНЕ НА СИЛНО МОБИЛНИ ВИДОВЕ

Шумът, присъствието на хора и машини и дейностите, свързани със строителни работи както в литорални зони, така и в открито море, несъмнено оказват влияние върху поведението на силно мобилни видове, включително морски, водни и крайбрежни птици, китоподобни, тюлени, костенурки и риби, които са обект на защита съгласно директивите за местообитанията и за птиците. Основните последици са обезпокояване и изместване. Потенциалните въздействия, които са специфични за отделните видове, включват загуба на източници на храна, риск от сблъсък и пречки пред придвижването, всички със сериозни последици за мобилността. Известно е, че гмуркащите се птици са много чувствителни към зрителните смущения и биват изместени от естествените си местообитания заради корабния трафик (Mendel et al., 2008). Възможни са и по-дълготрайни последици като например слухови увреждания сред морски бозайници, продължително изложени на високи нива на шум. Особено сериозен е проблемът, свързан с нивото на фоновия шум по време на строителни дейности, тъй като той влияе върху способността на животните да разпознаят опасността и да реагират адекватно (Robinson & Lepper, 2013).

Шумът при изграждането на тръбопроводи и кабели в морето обикновено е свързан с изкопни дейности, полагане на тръби и насипване на скални маси. При подготовката на проекта за изграждане на 65-километров изходен кабел от ветроенергийния парк в морето „Beatrice“ в залива Мори Фърт бе разработен модел на шумовете, свързани с инсталационните дейности, с помощта на който бе определена зоната на вероятно обезпокояване на различните видове (вж. карето по-долу). По оценки на OSPAR няма ясни индикации, че шумът, причинен от полагането на подводни кабели, представлява сериозен риск за морската фауна (OSPAR, 2009).

8.3.2.   Експлоатация

Отрицателните въздействия на кабели и тръбопроводи в експлоатация най-често са свързани със замърсяване. То може да се дължи на еднократни инциденти като случайно изпускане на вредни вещества от обслужващи съдове или спукване на тръбопроводи. По-дълготрайно въздействие може да възникне вследствие на разграждането на кабели и тръбопроводи и изтичането на химикали. Вероятните последици от електромагнитните полета (ЕМП) и повишаването на температурата около кабелите са по-слабо проучени. Поддръжката и ремонтът, които водят до повторно нарушаване на седимента и раздвижване на опасни вещества, биха довели до сходни последици с описаните по-горе за етапа на строителство.

ЗАМЪРСЯВАНЕ

Тръбопроводите могат да бъдат увредени вследствие на корозия, движения на морското дъно и контакт с котви и дънни риболовни съоръжения. Последствията могат да бъдат малки краткосрочни или дългосрочни течове или по-мащабни спуквания, които могат да доведат до сериозно замърсяване с катастрофални последици. Според Европейската база данни за инциденти в газопроводната мрежа най-честата причина за аварии е външната намеса (48,4 %), следвана от дефекти в строителството/материалите и корозия, но статистиката не прави разлика между подводни и други газопроводи (EGIG, 2011). Въглеводороди и газове като въглероден диоксид, метан и сероводород са някои от замърсителите, които могат да бъдат въведени във водния стълб.

Друг източник на замърсители са галваничните аноди, които се използват за забавяне на корозията на тръбопроводите вследствие на солената вода. Компонентите на тези аноди (живак, мед, кадмий и олово) се просмукват през седимента и могат да се натрупват в някои морски видове. Скоростта, с която тези аноди корозират, зависи от характеристиките на територията като дълбочина, температура и соленост на водата. Вероятността от въздействие върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ не е проучена.

При инсталациите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, в зависимост от температурата и налягането, CO 2се транспортира по тръбопроводи в течно или в газообразно състояние. Този процес трябва да се следи внимателно, тъй като образуването на хидрат в тръбопровода увеличава вътрешната корозия и може да доведе до запушвания, което увеличава риска от спукване. Основната последица от увреждане или спукване на тръбопровода би била окисляването на околните води.

Острите и хронични въздействия от замърсяването с нефт върху морските видове и местообитанията, изброени в директивите за местообитанията и за птиците, като морски бозайници, морски птици, пластове от морска трева и тинести и пясъчни морски плитчини, са подробно проучени и добре документирани (54). Същото важи и за необходимостта от наблюдение и планиране на действията при извънредни ситуации с оглед предотвратяване ескалацията на инциденти и ограничаване на въздействието. Съществува информация и за въздействието на други замърсители като тежки метали върху морските бозайници, както и за потенциалните последици от окисляването на морската вода, но не конкретно във връзка с енергийната инфраструктура в морска среда.

Основният подход за ограничаване на замърсяването от кабели и тръбопроводи е да се сведе до минимум рискът от изпускане на вредни вещества чрез добро проектиране и редовни проверки. Редовното наблюдение изпълнява функциите на система за ранно предупреждение, а планирането на действията при извънредни ситуации допринася за набелязването на мерки за ограничаване на евентуалното въздействие върху морските местообитания и видове в случай на инцидент.

ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ПОЛЕТА И ПОСЛЕДИЦИ ВЪРХУ РИБАТА

При преноса на електроенергия се създават нискочестотни електромагнитни полета (ЕМП), включително и по протежение на подводните кабели. При преминаване на вода и организми през магнитното поле електрическото напрежение може да се предаде чрез индукция и в заобикалящата среда. Следователно морските организми, които си служат с електромагнитни вълни, за да се ориентират в пространството, да се движат на дълги разстояния, да маневрират в малък мащаб и да намират храна или партньори, могат донякъде да бъдат засегнати, ако ЕМП се простира на твърде голяма площ и/или се различава осезаемо от фоновите нива. Вероятността и значимостта на този вид въздействия не са добре проучени (Boehlert & Gill, 2010). Симулация на магнитни полета около двуполюсната електропреносна линия между Швеция и Полша показва, че на разстояние над 20 m от кабелите евентуалните промени в магнитното наклонение не биха се различавали съществено от естествените колебания в магнитното поле на Земята. Измерванията на магнитното поле на място, след полагането на подводния кабел, сочат, че стойностите не надвишават предвидените при симулациите (Andrulewicz et al., 2003).

Видовете риби, за които е известно, че долавят електрически полета, включват Пластинчатохрили и Есетрови, някои от които показват промени в поведението, когато се намират в обхвата на ЕМП, които могат да се създадат около кабелите. Що се отнася до магнитните полета, при наблюдение на мигриращите европейски змиорки (A.anguilla) в Балтийско море са регистрирани временни реакции като отклоняване на змиорките от миграционния им път, когато той се пресича от кабели, но няма доказателства това да е постоянна пречка. При електрически полета са документирани промени в поведението на малки акули от вида S.canicula, морски лисици (R.clavata) и бодливи акули (S.acanthias), които могат да се дължат на местообитания в плитчините, въпреки че въздействията се различни при отделните индивиди (55).

Проблемът донякъде е решен с въвеждането в стандартно производство на екранирани кабели, което ограничава пряко излъчваните електрически полета, но не и магнитния компонент. Други възможни решения са свързани с промени в устройството на кабелите, намаляване на напрежението на протичащия в тях ток и по-дълбоко вкопаване.

Механизмите и въздействията на ЕМП върху морските организми не са достатъчно добре проучени, нито пък тяхната значимост в сравнение с геомагнитното поле на Земята. Понастоящем в Европа въздействието на ЕМП се разглежда в рамките на процедурите за ОВОС и съгласуване, но наблюдението и обследването на евентуалните последици се извършва от различни органи в различните държави членки.

ПРОМЕНИ В БЕНТОСА

В по-дългосрочен план натрупването на твърди субстрати по повърхностно положени кабели и тръбопроводи може да доведе до така наречения „ефект на рифа“, тъй като субстратите се колонизират от различни видове (56). Например видовете, които се очаква да колонизират насипите от скални маси и бетонните рогозки около тръбопроводите в района на нефтеното находище „Mariner“ в северната част на Северно море, включват хидроиди, меки корали, анемони, тръбни червеи, членестоноги, опашнохордови и подвижни организми като ракообразни, полихеоти и бодлокожи (Statoil, 2012 ). Във ветроенергийните паркове в морето „Nysted“ и „Horns Rev“ биомасата и многообразието на местообитанията се увеличиха в резултат на колонизация около основите на турбините. Въвеждането на твърди повърхности в район, в който преобладават пясъчни седименти, доведе до значителна промяна в бентоса. Възможно е колонизацията на тези конструкции да стимулира и разпространението на инвазивни чужди видове, особено ако експлоатацията на съоръженията е свързана с промени в температурата на средата. Известно увеличение на температурата може да бъде регистрирано на няколко сантиметра от електропреносните кабели в зависимост от дълбочината на вкопаване, типа на кабела и характеристиките на околния седиментен слой. При еднаква скорост на пренос тези температурни разлики вероятно биха били по-значителни при кабели, по които протича променлив ток, отколкото при кабели за ПТВН. Топлинните емисии могат да променят физикохимичните условия в седимента и да увеличат бактериалната активност, което може да има вторични въздействия върху бентосната фауна и флора (Meissner & Sordyl, 2006). Съществуват доказателства, че някои видове са чувствителни към дори леко повишаване на температурата на околната среда, но естеството и тежестта на евентуални въздействия върху бентосни съобщества, чиито местообитания се намират например в плитчините, не са известни.

8.3.3.   Извеждане от експлоатация

Съществуват редица международни разпоредби относно извеждането от експлоатация на инсталации в открито море, подобни на договорените в рамките на OSPAR (Решение 98/3), но те не се отнасят до кабели и тръбопроводи. Потенциалното въздействие на извеждането от експлоатация на кабели и тръбопроводи върху морските местообитания и видове е сходно с описаното за етапа на строителство и може да бъде ограничено с подобни мерки за смекчаване на последиците. При тръбопроводите първата стъпка е изпразването и почистването на тръбите. След това тръбопроводът се премахва от морското дъно или се нарязва и оставя на място с подходяща защита и последващо наблюдение. Вкопаните кабели може да се наложи да бъдат разкрити чрез разкопаване или с водна струя, преди да бъдат отстранени, което би довело до нарушаване на седимента и обезпокояване на живеещите в него бентосни съобщества. Други спомагателни съоръжения като бетонни рогозки може да се наложи да бъдат премахнати с грайферен кран в зависимост от състоянието им.

Използваните методи за отстраняване на тръбопроводи като обратно навиване, нарязване и повдигане, и изтегляне на сушата или до контролирана дълбочина, могат пряко да увредят местообитанията по морското дъно, да обезпокоят или изместят подвижните видове и да доведат до влошаване качеството на водата, ако има изпускане на вредни вещества в морето от плавателните съдове или дейностите по демонтажа. Физическите смущения на морското дъно, увеличаването на мътността, евентуалното затрупване на бентос и степента на възстановяване са сходни с тези, описани за етапа на строителство, и оказват въздействие върху същите местообитания и видове в определена зона от двете страни на тръбопровода. По-стари или разтрошени бетонни рогозки може да се наложи да бъдат премахнати с традиционен грайферен кран. Изсипването на скални маси на морското дъно, за да се укрепят изведените от експлоатация тръби, когато е необходимо, ще осигури твърда повърхност на места с преобладаващо меки седиментни слоеве, което ще създаде условия за колонизация и ще промени морските съобщности в тези райони.

Обикновено още в началото на проекта се изисква да бъде разработен план за извеждане от експлоатация, който се оценява за всеки отделен случай, тъй като може да бъде различен в зависимост от вида, диаметъра, дължината, целостта и състоянието на тръбопровода. Възможните варианти включват оставяне на място, повторно използване на място, повторно използване на други места или премахване и обезвреждане на сушата. Според проучване на възможностите за извеждане от експлоатация на тръбопроводи в датското находище на запад от Ютланд, първият и последният вариант следва да бъдат обмислени внимателно. Когато тръбопроводите останат на морското дъно, вероятно ще е необходимо да бъдат наблюдавани дълго време, за да се гарантира стабилността и безопасността на морските обитатели, тъй като разграждането им може да отнеме десетилетия (HSE, 1997).

8.3.4.   Кумулативен ефект

Проектите за морска енергийна инфраструктура не се осъществяват изолирано. Те са част от схеми за добив на нефт и газ, за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, за добив на енергия от вятъра и от други възобновяеми източници в морето и могат да бъдат разположени в близост до други планове и проекти. Цялостното въздействие на тези дейности — минали, настоящи или планирани за в бъдеще — може да предизвика кумулативен екологичен ефект върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“. Силно мобилните видове като морски бозайници, риби и морски птици, могат да бъдат особено уязвими, тъй като биха могли да бъдат засегнати от дейности на различни места, някои от които на голямо разстояние едно от друго.

Кумулативен ефект може да възникне и от дейностите в рамките на един проект например поради гъстотата на инфраструктурата и струпването на дейности на едно място (кабели, тръбопроводи, платформи, трафик на плавателни съдове за поддръжка). Наличието на други обекти в района също може да доведе до кумулативен ефект. Във ветроенергийния парк в морето „Beatrice“ в северната част на Северно море например прогнозираният шум от полагане на кабели и увеличаването на свободно плуващите твърди частици в близост до електропреносните съоръжения са оценени като незначителни. Но заедно с други дейности на строителната площадка и в съседен обект за добив на енергия от възобновяеми източници в открито море, общото ниво на шума се оказва много по-високо с потенциално кумулативно въздействие върху херингата, европейската змиорка, сьомгата и морската пъстърва. От друга страна, при оценката на въздействието на двата проекта върху целостта на седиментните слоеве не се установиха потенциални допълнителни последици (Arcus, 2012).

Кумулативна оценка на въздействието следва да се извършва в рамките на ОВОС и СЕО и се изисква задължително при подходящата оценка на планове и проекти по Директивата за местообитанията. От съществено значение е да се определи обхватът на потенциалните въздействия, да се набележат мерки за мониторинг и смекчаване на последиците, както и да се докладва по неизяснени въпроси. Съществуват както общи, така и конкретни насоки по сектори за оценка на кумулативния ефект (напр. RenewableUK, 2013). По-подробна информация е представена и в раздел 7.3 на настоящия документ.

8.3.5.   Потенциални мерки за смекчаване на последиците

Насоки за подхода към смекчаването на последиците са дадени в раздел 5 от настоящия документ. Основните възможности за смекчаване на потенциалното въздействие на морските енергийни инфраструктурни проекти върху местообитанията и видовете от „Натура 2000“ са изброени по-долу.

8.4.   Значение на стратегическото планиране

Морската енергийна инфраструктура е една от многото човешки дейности, които се борят за място в европейските морета. В много части на света евентуалните конфликти, които биха могли да възникнат, се установяват чрез процес, наречен „морско пространствено планиране“ (МПП). МПП дава възможност също да се предприеме по-интегриран, стратегически подход към планирането на дейностите в нашите морета в различни области, включително опазване на околната среда и съхраняване на природата.

В рамките на ЕС РДМС изисква от държавите членки да разработят морски стратегии за териториалните си води и координирани стратегии с други държави членки за Балтийско море, Североизточния Атлантически океан, Средиземно и Черно море. РДМС представлява основният стълб на интегрираната морска политика на ЕС. Тя насърчава прилагането на екосистемен подход в управлението и включването на въпросите на околната среда в различните политики. Морското пространствено планиране (МПП) представлява междусекторен инструмент в подкрепа на тези цели. Директива 2014/89/ЕС за установяване на рамка за морско пространствено планиране (Директива за МПП) (58) призовава държавите членки да разработят и прилагат морско пространствено планиране с цел подкрепа на устойчивото развитие в морския сектор чрез прилагане на екосистемен подход и насърчаване на съвместното съществуване на съответните дейности и начини на използване. В съображение 23 от Директивата се отбелязва, че когато има вероятност морските пространствени планове да имат значителни последици върху околната среда, те са предмет на Директивата за СЕО, а когато включват обекти от „Натура 2000“, екологичната оценка може да се комбинира с изискванията на член 6 от Директивата за местообитанията с цел избягване на дублирането.

Стратегическото планиране в морските региони включва:

Опитът показва, че отчитането на съображения, свързани с опазването на околната среда, в началото на процеса на вземане на решения може да допринесе за намиране на решения, когато все още има голям избор от възможности. Така се насърчава също и един по-отворен и по-творчески процес на вземане на решения, при който съпътстващите ползи и печелившите за всички решения могат да бъдат откроени по-лесно и се прилагат с по-малко разходи и усилия. Стратегическото планиране може да включва разработването — предварително или успоредно с официалните процедури за планиране — на неформални стратегии и процеси като интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ), особено с оглед на взаимодействията между сушата и морето, или използването на матрици за анализ на значимостта на отделните въздействия.

Ако обаче този междусекторен диалог бъде оставен за последните етапи на процедурата за издаване на разрешения по член 6, параграф 3, възможните решения биха били много по-малко и по-неефективни, както от гледна точка на морското пространство, така в цялостния контекст на сектора (и по-скъпи за изпълнение), а обсъждането най-вероятно би било по-поляризирано и по-конфликтно.

Много морски енергийни инфраструктурни проекти все по-често са трансгранични, което е още един довод в полза на стратегическото планиране, тъй като то гарантира прилагането на последователен подход при проекти, включващи много страни с различни правни рамки.

Трансгранично планиране се прилага както в енергийния сектор в морска среда (например Инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на северните морета), така и във всички други проекти, свързани с използването на морското пространство (например Плана за Балтийско море „BaltSeaPlan“ и проекта за трансгранично планиране в европейската част на Атлантическия океан (TPEA), в който участват Испания Португалия, Ирландия и Обединеното кралство). Планирането на електропреносната мрежа за ветроенергийните паркове в морето в ИИЗ на Германия е пример за прилагане на секторен подход, в който гаранциите за опазване на околната среда са издигнати в основен принцип и са включени в многосекторен план за управление на морското пространство. Прилагането на подобен подход на трансгранично равнище при планиране на добива и преноса на електроенергия би позволило да се оцени кумулативният ефект в широк мащаб и да се предприемат мерки за неговото ограничаване, още преди да бъде дадено съгласие за проекта.

БИБЛИОГРАФИЯ

ACCOBAMS-MOP5, 2013 Methodological Guide: Guidance on underwater noise mitigation measures. ACCOBAMS-MOP5/2013/Doc24.

AEWA (2008) International Single Species Action Plan for the Conservation of the Lesser White-fronted Goose (Western Palearctic Population) Anser erythropus. Agreement on the Conservation of African-Eurasian Migratory Waterbirds (AEWA). Technical Document.

Anderson, D.R. (2001) The need to get the basics right in wildlife field studies. Wildlife Society Bulletin, 29: 1294-1297.

Andrews, A., 1990. Fragmentation of habitat by roads and utility corridors: a review. Australian Zoologist, 26(3-4), pp.130-141. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: shanespark.com/Documents/Andrews (1990) Fragmentation of Habitat by Roads and Utility Corridors A Review.pdf [Последен достъп на 11 април 2012 г.].

Andrulewicz, E., Napierska, D., & Otremba, Z. (2003). The environmental effects of the installation and functioning of the submarine SwePol Link HVDC transmission lie: a case study of the Polish Marine Area of the Baltic Sea. J.Sea.Res 49:337-345.

Angelov, I., Hashim, I., Oppel, S. (2012) Persistent electrocution mortality of Egyptian Vultures Neophron percnopterus over 28 years in East Africa. Bird Conservation International (електронна публикация).

Arcus, 2012 Beatrice Offshore Wind Farm Environmental Statement .Non-Technical Summary. Arcus Renewable Energy Consulting Ltd

Askins, R.A, Folsom-O'Keefe, C.M., Hardy, M.C. (2012) Effects of vegetation, corridor width and regional land use on early successional birds on power line corridors. PloS one, 7(2): e31520.

Avian Power Line Interaction Committee (APLIC) (2006) Suggested Practices for Avian Protection on Power Lines: The State of the Art in 2006. Edison Electric Institute, APLIC, and the California Energy Commission. Washington, D.C и Sacramento, СА.

Ayers, D. & Wallace, G., 1997. Pipeline trenches: an under- utilised resource for finding fauna. In P. Hale & D. Lamb, eds. Conservation Outside Nature Reserves. Brisbane: Centre for Conservation Biology, The University of Queensland, pp. 349-357.

Barber, J.R., Crooks, K.R. & Fristrup, K.M., 2010. The costs of chronic noise exposure for terrestrial organisms. Trends in ecology & evolution, 25(3), pp.180-9. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0169534709002614 [Последен достъп на 17 март 2012 г.].

Bayle, P. (1999) Preventing Birds of Prey Problems at Transmission Lines in Western Europe. Journal of Raptor Research, 33(1): 43-48.

Bayne, E.M., Habib, L. & Boutin, S., 2008. Impacts of chronic anthropogenic noise from energy-sector activity on abundance of songbirds in the boreal forest. Conservation biology: the journal of the Society for Conservation Biology, 22(5), pp.1186-93. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18616740 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

BCTC, 2006. Environmental Assessment Certificate Application - Vancouver Island Transmission Reinforcement Project,

Bell, S.S. et al., 2001. Faunal response to fragmentation in seagrass habitats: implications for seagrass conservation. Biological Conservation, 100(1), pp.115-123. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0006320700002123 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Bennett, P.M. & Owens, I.P.F. 1997. Variation in extinction risk among birds: chance or evolutionary predisposition? Proceedings of the Royal Society of London B:401-408.

Benson, P.C. (1981) Large raptor electrocution and power pole utilization: a study in six western states. Ph.D. Dissertation, Brigham Young University, Provo, UT, USA.

BERR, 2008. Review of Cabling Techniques and Environmental Effects Applicable to the Offshore Wind Farm Industry - Technical Report,

Bevanger, K. (1994b) Bird interactions with utility structures: collision and electrocution, causes and mitigating measures. Ibis, 136: 412-425.

Bevanger, K. (1995) Estimates and population consequences of Tetraonid mortality caused by collisions with high tension power lines in Norway. Journal of Applied Ecology, 32: 745-753.

Bevanger, K. (1998) Biological and Conservation Aspects of Bird Mortality Caused by Electricity Power Lines: a Review. Biological Conservation, 86: 67-76.

Bevanger, K. (1999) Estimating bird mortality caused by collision and electrocution with power lines; a review of methodology. In: Ferrer, M., Janss, G.F. (Eds.), Birds and Power Lines: Collision, Electrocution, and Breeding. Quercus, Madrid, Spain, pp. 29-56.

Bevanger, K., Overskaug, K. (1998) Utility Structures as a mortality factor for Raptors and Owls in Norway. In: Chancellor, R.D., B.-U. Meyburg & J.J. Ferrero (Eds.) Holarctic Birds of Prey. ADENEX-WWGBP, Berlin, Germany.

Binetti, R. et al., 2000. Environmental risk assessment of linear alkyl benzene, an intermediate for the detergency industry. International Journal of Environmental Health Research, 10(2), pp.153-172. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/09603120050021155 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

BirdLife International (2004) Birds in Europe: population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: BirdLife International. (BirdLife Conservation Series No. 12).

BirdlifeInternational (2007) Position statement on birds and power lines. Birdlife Birds and Habitats Directives Task Force adopted position papers. www.birdlife.org/action/change/europe/habitat_directive/index.html

Birklund, J. (2003) Marine Biological Surveys along the cable trench in the Lagoon of Rødsand in September 2002 and March 2003. DHI Water & Environment. 37pp.

Bocquené, G., Chantereau, S., Clérendeau, C., Beausir, E., Ménard, D., Raffin, B., Minier, C., et al. (2004). Biological effects of the „Erika“ oil spill on the common mussel (Mytilus edulis). Aquatic Living Resources, 17(3), 309-316.

Boehlert, G.W. & Gill, A.B. (2010) Environmental and ecological effects of ocean renewable energy development. A current synthesis. Oceanography 23(2); 68-81.

Borrmann, C.B., 2006. Wärmeemission von Stromkabeln in Windparks - Laboruntersuchungen zum Einfluss auf die benthische Fauna. Rostock University, Institute of Applied Ecology Ltd.

Bruderer, B., Peter, D. & Steuri, T. (1999) Behaviour of migrating birds exposed to x-band radar and a bright light beam. The Journal of Experimental Biology, 202, 1015–1022.

Budzinski, H., Mazéas, O., Tronczynski, J., Désaunay, Y., Bocquené, G., & Claireaux, G. (2004). Link between exposure of fish ( Solea solea ) to PAHs and metabolites: Application to the „Erika“ oil spill. Aquatic Living Resources, 17 (3), 329-334.

Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) (2010) Опазване на червеногушата гъска по прелетния ѝ път. Интернет страница на проекта по програма LIFE+. bspb-redbreasts.org/?page_id=6

Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) Save the Raptors. Опазване на царския орел и ловния сокол в България. Интернет страница на проекта по програма LIFE+. www.saveraptors.org

Bundesamt für Seeschifffahrt und Hydrographie (2012) Spatial Offshore Grid Plan for the German Exclusive Economic Zone of the North Sea. Comprehensive Summary. Неофициален превод.

Cadahía, L., López-lópez, P., Urios, V. (2010) Satellite telemetry reveals individual variation in juvenile Bonelli ' s eagle dispersal areas. Ibis, 147(2): 415-419.

Cadiou, B., Riffaut, L., McCoy, K. D., Cabelguen, J., Fortin, M., Gélinaud, G., Le Roch, A., et al. (2004). Ecological impact of the „Erika“ oil spill: Determination of the geographic origin of the affected common guillemots. Aquatic Living Resources, 17(3), 369-377.

Camphuysen, C.J., Dieckhoff, M.A., Fleet, D.M. & Laursen, K. (2009) Oil Pollution and Seabirds. Thematic Report No. 5.3. In: Marencic, H. & Vlas, J. de (Eds), 2009. Quality Status Report 2009. Wadden Sea Ecosystem No. 25. Common Wadden Sea Secretariat, Trilateral Monitoring and Assessment Group, Wilhelmshaven, Germany.

Carrete, M., Sánchez-Zapata, J.A., Benítez, J.R., Lobón, M., Donázar, J.A. (2009) Large scale risk-assessment of wind-farms on population viability of a globally endangered long-lived raptor. Biological Conservation, 142(12): 2954-2961.

Carter, L., Burnett, D., Drew, S. et al., 2009. Submarine Cables and the Oceans – Connecting the World. UNEP-WCMC Biodiversity Series No. 31. ICPC/UNEP/UNEP-WCMC.

Chandrasekara, W.U. & Frid, C.L.J., 1998. A laboratory assessment of the survival and vertical movement of two epibenthic gastropod species, Hydrobia ulvae (Pennant) and Littorina littorea (Linnaeus), after burial in sediment. Journal of Experimental Marine Biology and Ecology, 221 (2), pp.191-207. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/B6T8F-3S967BY-3/2/8d8547d6fd13b48bcdb40c1fe171482c [Последен достъп на 20 април 2012 г.].

Clarke, D.J. & White, J.G., 2008. Towards ecological management of Australian powerline corridor vegetation. Landscape and Urban Planning, 86(3-4), pp.257-266. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0169204608000509 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

CONCAWE, 2011. Performance of European cross-country oil pipelines - Statistical summary of reported spillages in 2010 and since 1971,

Confer, J.L., Pascoe, S.M. (2003) Avian communities on utility rights-of-ways and other managed shrublands in the northeastern United States. Forest Ecology and Management, 185: 193–205.

Cooney, R. (2004) Better safe than sorry? The precautionary principle and biodiversity conservation. Oryx 38: 357–358.

Crivelli, A.J., Jerrentrup, H., Mitchev, T. (1987) Electric power lines: a cause of mortality in Pelecanus crispus Bruch, a world endangered bird species, in Porto-Lago, Greece. Colonial Waterbirds 11: 301-305.

Curtis, M.R., Vincent, A.C.J. (2008) Use of population viability analysis to evaluate CITES trade-management options for threatened marine fishes. Conservation Biology 22: 1225–1232.

Daan, R. & Mulder, M., 1996. On the short-term and long-term impact of drilling activities in the Dutch sector of the North Sea. ICES Journal of Marine Science, 53, pp.1036–1044. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: icesjms.oxfordjournals.org/content/53/6/1036.short [Последен достъп на 27 април 2012 т.].

Daan, R., Mulder, M. & Van Leeuwen, A., 1994. Differential sensitivity of macrozoobenthic species to discharges of oil-contaminated drill cuttings in the North Sea. Netherlands Journal of Sea Research, 33(1), pp.113-127. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/0077757994900566 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Deeks, J.J., Higgins J.P.T., Altman D.G. (2005) Analysing and presenting results. In: Cochrane Handbook for Systematic Reviews of Interventions 4.2.5 [последна редакция от май 2005 г.]; Section 8. (ed by J.P.T. Higgins and S. Green.). Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.cochrane.org/resources/handbook/hbook.htm.

De la Huz, R., Lastra, M., Junoy, J. et al. (2005) Biological impacts of oil pollution and cleaning in the intertidal zone of exposed sandy beaches: Preliminary study of the „Prestige“ oil spill. Est.Coast.Shelf.Sci. 65:19-29.

Demeter, I. (2004) Medium-Voltage Power Lines and Bird Mortality in Hungary. Technical Document. MME/BirdLife Hungary.

Department of Energy and Climate Change, 2010. Planning For New Energy Infrastructure, London.

Dernie, K.M., Kaiser, M.J. & Warwick, R.M., 2003. Recovery rates of benthic communities following physical disturbance. Journal of Animal Ecology, 72(6), pp.1043-1056. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1046/j.1365-2656.2003.00775.x/full [Последен достъп на 6 април 2012 г.].

Deutsche WindGuard GmbH & Greenpeace International, 2005. Offshore Wind Energy - Implementing a New Powerhouse for Europe,

Dierschke, V. & Bernotat, D. (2012): Übergeordnete Kriterien zur Bewertung der Mortalität wildlebender Tiere im Rahmen von Projekten und Eingriffen – unter besonderer Berücksichtigung der deutschen Brutvogelarten. Stand 01.12.2012, 175 S. http://www.bfn.de/0306_eingriffe-toetungsverbot.html.

Dodd, A.M. et al., 2007. The Appropriate Assessment of Spatial Plans in England: a guide to why, when and how to do it. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.rspb.org.uk/Images/NIAA_tcm9-196528.pdf.

Doody, J.S. et al., 2003. Fauna by-catch in pipeline trenches: conservation, animal ethics, and current practices in Australia. Australian Zoologist, 32(3), pp.410-419.

Drewitt, A.L., Langston, R.H.W. (2008) Collision effects of wind-power generators and other obstacles on birds. Annals of the New York Academy of Sciences, 1134: 233-66.

Duhamel, B & Beaussant, H. (2011) EU Energy Strategy in the South Mediterranean. Directorate-General for Internal Policies. Policy Department A. Economic and Scientific Policy. 110pg

EASAC (2009) Transforming Europe' s Electricity Supply – An Infrastructure Strategy for a Reliable, Renewable and Secure Power System. The Royal Society. London, UK.

EGIG, 2011 Gas Pipeline incidents. 8th report of the European Gas Pipeline Incident Data group. EGIG 11.R.0402 (version 2).

Ellis, D.H., Smith, D.G., Murphy, J.R. (1969) Studies on raptor mortality in western Utah. Great Basin Naturalist 29: 165-167.

ENTSO (2012) ENTSO-E Grid Map. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.entsoe.eu/nc/resources/grid-map/?sword_list[]=Kv

Environ & InterGen, 2010. Spalding Energy Expansion - Gas Pipeline - Environmental statement - Non-technical summary - Volume 1,

Erfurt University of Applied Sciences, IBU Ingenieurbüro Schöneiche GmbH & Co. KG and 50Hertz Transmission GmbH (2010). Ecological management of overhead lines (EcoMOL): General overview. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.50hertz.com/en/file/100304_EcoMOL_ShortReport_eng_final_med.pdf.

ERM Iberia, 2004. MEDGAZ natural gas transportation system - Environmental impact assessment - Final report,

European Commission (2000) Managing Natura 2000 sites. The provisions of Article 6 of the ‘Habitats’ Directive 92/43/EEC. Brussels, Belgium. Документът е достъпен на английски език на адрес: ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm

European Commission (2002) Assessment of plans and projects significantly affecting Natura 2000 sites Methodological guidance on the provisions of Article 6(3) and (4) of the Habitats Directive 92/43/EEC. Impacts Assessment Unit School of Planning Oxford Brookes University, Oxford, UK.

European Commission (2007) Guidance document on Article 6(4) of the ‘Habitats Directive’ 92/43/EEC. Brussels, Belgium.

Европейска комисия (2011) Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. Брюксел, Белгия.

European Commission (2012) Natura 2000 network. Brussels, Belgium. Документът е достъпен на английски език на адрес: ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/index_en.htm

European Commission (2013) Streamlining environmental assessment procedures for energy infrastructure Projects of Common Interest (PCIs). European Commission. Energy & Environment.

European Commission (2000) Managing Natura 2000 sites - The provisions of Article 6 of the „Habitats“ Directive 92/43/EEC, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities.

European Commission (2001a) Assessment of plans and projects significantly affecting Natura 2000 sites - Methodological guidance on the provisions of Article 6(3) and (4) of the Habitats Directive 92/43/EEC, Luxembourg.

European Commission (2001b) Guidelines for the Assessment of Indirect and Cumulative Impacts as well as Impact Interactions, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities.

European Commission (2007) Guidance document on Article 6(4) of the „Habitats Directive“ 92/43/EEC - Clarification of the concepts of: alternative solutions, imperative reasons of overriding public interest, compensatory measures, overall coherence, opinion of the Commission: ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/guidance_art6_4_en.pdf.

Европейска комисия (2010) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Приоритети за енергийна инфраструктура за 2010 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа, 2020 г.

Европейска комисия (2011a) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., COM(2011) 244 окончателен.

Европейска комисия (2011b) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — COM (2011) 885 окончателен.

Европейска комисия (2011c) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО /* COM/2011/0658 окончателен — 2011/0300 (COD) */

European Commission, Energy infrastructure - Energy infrastructure priorities for 2020 and beyond. Документът е достъпен на английски език на адрес: ec.europa.eu/energy/infrastructure/strategy/2020_en.htm.

European Environment Agency, 2010a. The European Environment - State and Outlook 2010 - Biodiversity,

European Environment Agency, 2010b. The European Environment - State and Outlook 2010 - Land use,

European Environment Agency, 2011. Landscape fragmentation in Europe - EEA Report No 2/2011 - Joint EEA-FOEN report,

EWEA (2014) Wind in power. 2013 European Statistics. February 2014. The European Wind Energy Association. 12pp.

Faulkner, W., 1999. AGL Central West Project: Marsden- Dubbo gas pipeline. Fauna impact monitoring. Draft report to NSW National Parks and Wildlife Service and AGL.,

Fernie, K.J. & Reynolds, S.J., 2005. The effects of electromagnetic fields from power lines on avian reproductive biology and physiology: a review. Journal of toxicology and environmental health. Part B, Critical reviews, 8(2), pp.127-40. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10937400590909022 [Последен достъп на 21 март 2012 г.].

Fernie, K.J., Bird, D.M., Dawson, R.D., Lague, P.C. (2000) Effects of Electromagnetic Fields on the Reproductive Success of American Kestrels. Physiological and Biochemical Zoology, 73(1): 60-65.

Fernie, K.J., Reynolds, S. J. (2005) The effects of electromagnetic fields from power lines on avian reproductive biology and physiology: a review. Journal of Toxicology and Environmental Health, 8(2): 127-40.

Ferrer, M. (2001) The Spanish Imperial Eagle. Lynx Edicions. Barcelona, Spain.

Ferrer. M., Hiraldo. F. (1992) Man-induced sex-biased mortality in the Spanish Imperial Eagle. Biological Conservation. 60: 57-60.

Fischer, J. et al., 2007. Mind the sustainability gap. Trends in ecology & evolution, 22(12), pp.621-4. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17997188 [Последен достъп на 7 март 2012 г.].

Freemark, K., 1995. Impacts of agricultural herbicide use on terrestrial wildlife in temperate landscapes: A review with special reference to North America. Agriculture, Ecosystems & Environment, 52(2-3), pp.67-91. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/016788099400534L [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

Frost, M.T., Rowden, A.A. & Attrill, M.J., 1999. Effect of habitat fragmentation on the macroinvertebrate infaunal communities associated with the seagrass Zostera marina L. Aquatic Conservation: Marine and Freshwater Ecosystems, 9(3), pp.255-263. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: doi.wiley.com/10.1002/(SICI)1099-0755(199905/06)9:3<255::AID-AQC346>3.0.CO;2-F [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Garcia-del-Rey, E., Rodriguez-Lorenzo, J.A. (2011) Avian mortality due to power lines in the Canary Islands with special reference to the steppe-land birds. Journal of Natural History, Volume 45, Numbers 35-36: 2159-2169.

Gesteira, J.L.G. & Dauvin, J.-C., 2000. Amphipods are Good Bioindicators of the Impact of Oil Spills on Soft-Bottom Macrobenthic Communities. Marine Pollution Bulletin, 40(11), pp.1017-1027. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0025326X00000461 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

GIE (2012) Gas Infrastructure Europe Key Messages on Energy roadmap 2050. http://www.gie.eu/index.php/13-news/gie/161-gie-publishes-its-new-qkey-messages-energy-roadmap-2050q-brochure

Gleason, N.C., 2008. Impacts of Power Line Rights-of-Way on Forested Stream Habitat in Western Washington. In J. W. Goodrich-Mahoney et al., eds. Environment Concerns in Rights-of-Way Management 8th International Symposium. Amsterdam: Elsevier, pp. 665-678. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780444532237500757.

González, L.M., Margalida, A., Mañosa, S., Sánchez, R., Oria, J., Molina, J.I., Caldera, J. (2007) Causes and Spatio-temporal Variations of Non-natural Mortality in the Vulnerable Spanish Imperial Eagle Aquila adalberti During a Recovery Period. Oryx, 41(04): 495-502.

Goosem, M. & Marsh, H., 1997. Fragmentation of a Small-mammal Community by a Powerline Corridor through Tropical Rainforest. Wildlife Research, 24(5), p.613. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.publish.csiro.au/paper/WR96063 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Grande, J.M., Serrano, D., Tavecchia, G., Carrete, M., Ceballos, O., Tella, J.L. and Donázar, J.A. (2009) Survival in a long-lived territorial migrant: effects of life- history traits and ecological conditions in wintering and breeding areas. Oikos, 118: 580–590.

Granström, A., 2001. Fire management for biodiversity in the European boreal forest. Scandinavian Journal of Forest Research, 16(Supplement 3), pp.62-69. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/028275801300090627 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

GRT gaz, Dossier du maître d'ouvrage - Débat public sur le projet Eridan,

Guil, F., Fernández-Olalla, M., Moreno-Opo, R., Mosqueda, I., Gómez, M.E., Aranda, A., Arredondo, A. (2011) Minimising Mortality in Endangered Raptors due to Power Lines: The Importance of Spatial Aggregation to Optimize the Application of Mitigation Measures. PloS one, 6(11), e28212.

Haas, D., Nipkow, M. (2006) Caution: Electrocution! NABU Bundesverband. Bonn, Germany.

Haas, D., Nipkow, M., Fiedler, G., Schneider, R., Haas, W., Schürenberg, B. (2005) Protecting birds from powerlines. Nature and Environment, No. 140. Council of Europe Publishing, Strassbourg.

HABIB, L., BAYNE, E.M. & BOUTIN, S., 2006. Chronic industrial noise affects pairing success and age structure of ovenbirds Seiurus aurocapilla. Journal of Applied Ecology, 44(1), pp.176-184. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: doi.wiley.com/10.1111/j.1365-2664.2006.01234.x [Последен достъп на 18 април 2012 г.].

Hall-Spencer, J.M. & Moore, P.G. (2000) Scallop dredging has profound, long-term impacts on maerl habitats. ICES J.Mar.Sci 57:1407-1415

Harness, R.E. (1997) Raptor electrocutions caused by rural electric distribution power lines. Ft. Collins: Colorado State University; 110 p. M.S. thesis.

Harness, R.E., Wilson, K.R., (2001) Utility structures associated with raptor electrocutions in rural areas. Wildlife Society Bulletin 29, 612-623.

Heubeck, M., Camphuysen, K. C. J., Bao, R., Humple, D., Sandoval Rey, A., Cadiou, B., Bräger, S., et al. (2003). Assessing the impact of major oil spills on seabird populations. Marine pollution bulletin, 46(7), 900-2.

Hirst, J.A. & Attrill, M.J., 2008. Small is beautiful: An inverted view of habitat fragmentation in seagrass beds. Estuarine, Coastal and Shelf Science, 78(4), pp.811-818. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0272771408000929 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Hirst, R.A. et al., 2005. The resilience of calcareous and mesotrophic grasslands following disturbance. Journal of Applied Ecology, 42(3), pp.498-506. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2664.2005.01028.x/full [Последен достъп на 9 април 2012 г.].

Hollmen, A. et al., 2007. The value of open power line habitat in conservation of ground beetles (Coleoptera: Carabidae) associated with mires. Journal of Insect Conservation, 12(2), pp.163-177. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/510hq085388q826h.pdf [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Horváth, M., Demeter, I., Fatér, I., Firmánszky, G., Kleszó, A., Kovács, A., Szitta, T., Tóth, I., Zalai, T., Bagyura, J. (2011) Population Dynamics of the Eastern Imperial Eagle ( Aquila heliaca ) in Hungary between 2001 and 2009. Acta Zoologica Bulgarica, Suppl. 3, 2011: 61-70.

Horváth, M., Nagy, K., Papp, F., Kovács, A., Demeter, I., Szügyi, K., Halmos, G. (2008) Assessment of the Hungarian medium-voltage electric grid based on bird conservation considerations. MME/BirdLife Hungary, Budapest (на унгарски език).

Hovel, K.A. & Lipcius, R.N., 2001. HABITAT FRAGMENTATION IN A SEAGRASS LANDSCAPE: PATCH SIZE AND COMPLEXITY CONTROL BLUE CRAB SURVIVAL. Ecology, 82(7), pp.1814-1829. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.esajournals.org/doi/abs/10.1890/0012-9658(2001)082[1814:HFIASL]2.0.CO;2 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Hovel, K.A. & Lipcius, R.N., 2002. Effects of seagrass habitat fragmentation on juvenile blue crab survival and abundance. Journal of Experimental Marine Biology and Ecology, 271(1), pp.75-98. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0022098102000436 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Hovel, K.A., 2003. Habitat fragmentation in marine landscapes: relative effects of habitat cover and configuration on juvenile crab survival in California and North Carolina seagrass beds. Biological Conservation, 110(3), pp.401-412. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0006320702002343 [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

Howard, D.C., Wadsworth R.A., Whitaker J.W., Hughes N., Bunce R.G.H. (2009) The impact of sustainable energy production on land use in Britain through to 2050. Land Use Policy 26S pp. 284-292.

HSE, (1997). The abandonment of offshore pipelines. Methods and Procedures for Abandonment. Health and Safety Executive. Offshore Technology Report 535. HSE Books.

Jenssen, B.M. (1996) An overview of exposure to, and effects of, petroleum oil and organochlorine pollution in Grey Seals (Halichoerus grypus). The Science of the Total Environment 186:109-118.

IMO, 2011a. Ballast Water Management. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.imo.org/ourwork/environment/ballastwatermanagement/Pages/Default.aspx [Последен достъп на 13 април 2012 г.].

IMO, 2011b. International Convention for the Control and Management of Ships' Ballast Water and Sediments (BWM). Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.imo.org/About/Conventions/ListOfConventions/Pages/International-Convention-for-the-Control-and-Management-of-Ships%27-Ballast-Water-and-Sediments-(BWM).aspx.

Infante, S., Neves, J., Ministro, J. & Brandão, R. (2005). Estudo sobre o Impacto das Linhas Eléctricas de Média e Alta Tensão na Avifauna em Portugal. Quercus Associação Nacional de Conservação da Natureza e SPEA Sociedade Portuguesa para o Estudo das Aves, Castelo Branco (relatório não publicado). Публикацията е достъпна на испански език на адрес: www.spea.pt/fotos/editor2/relatorio_edp_icn_spea_quercus_avifaunai.pdf

IPCC, 2005. IPCC Special Report on Carbon dioxide capture and storage Working Group III of the Intergovernmental Panel on Climate Change et al., eds., Cambridge, UK, New York, USA: Cambridge University Press.

Jackson, C.W. et al., 2011. Static electric fields modify the locomotory behaviour of cockroaches. The Journal of experimental biology, 214(Pt 12), pp.2020-6. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: jeb.biologists.org/content/214/12/2020.short [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Jackson, M.J. & James, R., 1979. The influence of bait digging on cockle, Cerastoderma edule, populations in North Norfolk. Journal of Applied Ecology, 16(3), pp. 671-679. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.mendeley.com/research/influence-bait-digging-cockle-cerastodermaedule-populations-north-norfolk-england-uk-13/ [Последен достъп на 11 април 2012 г.].

Jacques Whitford Limited, 2006. Vancouver Island Transmission Reinforcement Project Technical Data Report: Potential Effects of Alkylbenzene Release to the Marine Environment.,

Janss, G.F.E, Ferrer, M. (2001) Avian Electrocution Mortality in Relation to Pole Design and Adjacent Habitat in Spain. Bird Conservation International, 3-12.

Janss, G.F.E. (2000) Avian Mortality from Power Lines: a Morphologic Approach of a Species-specific Mortality. Biological Conservation, 95: 353-359.

Jenkins, A.R., Smallie, J.J., Diamond, M. (2010) Avian collisions with power lines: a global review of causes and mitigation with a South African perspective. Bird Conservation International, 20(03): 263-278.

Johnson, M. & Heck KL, J., 2006. Effects of habitat fragmentation per se on decapods and fishes inhabiting seagrass meadows in the northern Gulf of Mexico. Marine Ecology Progress Series, 306, pp.233-246. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.int-res.com/abstracts/meps/v306/p233-246/ [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

JRC-report „Evaluation of Smart Grid projects within the Smart Grid Task Force Expert Group 4 (EG4)“

Karyakin, I.V. (2012) Birds of prey and power lines in northern Eurasia: What are the prospects for survival? Raptors Conservation 24: 69 - 86.

King, D.I. et al., 2009. Effects of width, edge and habitat on the abundance and nesting success of scrub–shrub birds in powerline corridors. Biological Conservation, 142(11), pp.2672-2680. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0006320709002717 [Последен достъп на 23 март 2012 г.].

Klarić, S., Pavičić-Hamer, D. & Lucu, Č., 2004. Seasonal variations of arsenic in mussels Mytilus galloprovincialis. Helgoland Marine Research, 58(3), pp. 216-220. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/10.1007/BF01606105 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Ko, J.-Y. & Day, J.W., 2004. A review of ecological impacts of oil and gas development on coastal ecosystems in the Mississippi Delta. Ocean & Coastal Management, 47(11-12), pp.597-623. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0964569104000973 [Последен достъп на 13 април 2012 г.].

Kuijper, D.P.J., Schut, J., Van Dullemen, D., Toorman,H., Goossens, N., Ouwehand, J. & Limpens, H.J.G.A. (2008) Experimental evidence of light disturbance along the commuting routes of pond bats (Myotis dasycneme). Vereniging voor Zoogdierkunde en Zoogdierbescherming, 51(1), 37–49.

Kunz, T.H. et al., 2007. Ecological impacts of wind energy development on bats: questions, research needs, and hypotheses. Frontiers in Ecology and the Environment, 5(6), pp.315-324. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.esajournals.org/doi/abs/10.1890/1540-9295(2007)5%5B315:EIOWED%5D2.0.CO;2 [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Kuussaari, M. et al., 2003. Voimajohtoaukeiden merkitys niittyjen kasveille ja perhosille - Significance of Power Line Areas for Grassland Plants and Butterflies Finnish Environment Institute, ed., Helsinki.

Kyläkorpi, L. & Grusell, E., 2001. Livsmiljö i kraftledningsgatan. Публикацията е достъпна в електронен формат на адрес: scholar.google.fr/scholar?hl=fr&q=“Livsmiljö+i+Kraftledningsgatan”&btnG=Rechercher&lr=&as_ylo=&as_vis=0#0 [Последен достъп на 30 април 2012 г.].

Lasch, U., Zerbe, S., Lenk, M. (2010) Electrocution of Raptors at Power Lines in Central Kazakhstan. Waldökologie, Landschaftforschung und Naturschutz, 9: 95-100.

Lehman, R.N., Kennedy, P.L., Savidge, J.A. (2007) The state of the art in raptor electrocution research: A global review. Biological Conservation, 136, 2: 159-174.

Lensu, T. et al., 2011. The role of power line rights-of-way as an alternative habitat for declined mire butterflies. Journal of environmental management, 92(10), pp. 2539-46. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0301479711001745 [Последен достъп на 12 април 2012 г.].

Lévesque, L.M. & Dubé, M.G., 2007. Review of the effects of in-stream pipeline crossing construction on aquatic ecosystems and examination of Canadian methodologies for impact assessment. Environmental monitoring and assessment, 132(1-3), pp.395-409. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/cu76l5guk3u28106.pdf [Последен достъп на 20 март 2012 г.].

Lewis, L.J., Davenport, J. & Kelly, T.C., 2002. A Study of the Impact of a Pipeline Construction on Estuarine Benthic Invertebrate Communities. Estuarine, Coastal and Shelf Science, 55(2), pp.213-221. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0272771401908984 [Последен достъп на 9 март 2012 г.].

López-López, P., Ferrer, M., Madero, A., Casado, E., McGrady, M. (2011) Solving Man-induced Large-scale Conservation Problems: the Spanish Imperial Eagle and Power Lines. PloS one, 6(3), e17196.

London Array/National Grid (2007) Ecological Mitigation and Management Plan. London Array Offshore Wind Farm Project and associated grid connection works. October 2007. 17 pgs.

Lorne, J.K. & Salmon, M. (2007) Effects of exposure to artificial lighting on orientation of hatching sea turtles on the beach and in the ocean. Endangered species research, 1, 23–30.

Macreadie, P.I. et al., 2009. Fish Responses to Experimental Fragmentation of Seagrass Habitat. Conservation biology: the journal of the Society for Conservation Biology. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19183213 [Последен достъп на 23 март 2012 г.].

Manville, A.M. (2005) Bird Strikes and Electrocutions at Power Lines, Communication Towers, and Wind Turbines: State of the Art and State of the Science – Next Steps Toward Mitigation 1. USDA Forest Service Technical report, 1051-1064.

Marshall, J.S. & Vandruff, L.W., 2002. Impact of selective herbicide right-of-way vegetation treatment on birds. Environmental management, 30(6), pp.801-6. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12402095 [Последен достъп на 17 април 2012 г.].

Martin, G.R. (2011) Review article Understanding bird collisions with man-made objects: a sensory ecology approach. Ibis, 239-254.

Meissner, K. & Sordyl, H. (2006). Literature Review of Offshore Wind Farms with Regard to Benthic Communities and Habitats. In. Zucco, C., Wende, W., Merck, T., Köchling, I. & Köppel, J. (eds.):Ecological Research on Offshore Wind Farms: International Exchange of Experiences - PART B: Literature Review of the Ecological Impacts of Offshore Wind Farms. BfN-Skripten 186: 1-45.

Meißner, K., Bockhold, J. & Sordyl, H., 2006. Problem Kabelwärme? - Vorstellung der Ergebnisse von Feldmessungen der Meeresbodentemperatur im Bereich der elektrischen Kabel im Offshore-Windpark Nysted Havmøllepark (Dänemark). In Bundesamt für Seeschifffahrt und Hydrographie (BSH), ed. Meeresumwelt- Symposium. Hamburg, Rostock. Публикацията е достъпна на немски език на адрес: scholar.google.fr/scholar?hl=fr&q=Problem+Kabelwärme?&btnG=Rechercher&lr=&as_ylo=&as_vis=0#0 [Последен достъп на 13 април 2012 г.].

Mendel, B., Sonntag, N., Wahl, et al., (2008) Profiles of seabirds and waterbirds of the German North and Baltic Seas. Distribution, ecology and sensitivities to human activities within the marine environment. Naturschutz und Biologische Vielfalt 61, Bundesamt für Naturschutz, Bonn – Bad Godesberg, 427 pp

MME/BirdLife Hungary (2011) „Budapest Declaration on bird protection and power lines“. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.mme.hu/termeszetvedelem/budapest-conference-13-04-2011.html

Myers, N. (1993) Biodiversity and Precautionary Principle. Ambio, 22: 74-79.

Nedwell, J.R., Brooker, A.G. & Barham, R.J. (2012) Assesment of underwater noise during the installation of export power cables at the Beatrice Offshore Wind Farm. Subacoustech Environmental Report No. E318R0106

Nedwell, J., Langworthy, J. & Howell, D., 2003. Assessment of sub-sea acoustic noise and vibration from offshore wind turbines and its impact on marine wildlife; initial measurements of underwater noise during construction of offshore windfarms, and comparison with background noise - Report No. 544 R,

Nekola, J.C., 2012. The impact of a utility corridor on terrestrial gastropod biodiversity. Biodiversity and Conservation, 21(3), pp.781-795. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/3357H23G15537M77.pdf [Последен достъп на 11 април 2012 г.].

Nellemann, C. et al., 2003. Progressive impact of piecemeal infrastructure development on wild reindeer. Biological Conservation, 113(2), pp.307-317. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S000632070300048X [Последен достъп на 16 март 2012 г.].

Nikolaus, G. (1984) Large numbers of birds killed by electric power line. Scopus, 8: 42.

Nikolaus, G. (2006) Where have all the African vultures gone? Vulture News, 55: 65–67.

Oil and Gas UK, (2013) Decommissioning of Pipelines in the North Sea Region. Oil & Gas UK. 48pp.

OGB, 2010. Riser & pipeline release frequencies, London, Brussels.

Olendorff, R.R., Motroni, R.S., Call, M.W. (1980) Raptor Management: The State of the Art in 1980. Bureau of Land Management Technical Note No. 345. US Department of Interior, Denver, USA.

Olson, C.V. (2002) Human-related causes of raptor mortality in western Montana: things are not always as they seem. In: Carlton, R.G. (Ed.), Avian Interactions with Utility and Communication Structures, Proceedings of a Workshop. Electric Power Research Institute, Palo Alto, CA, USA, pp. 71-82.

OSPAR Commission, 2008. Background document on potential problems associated with power cables other than those for oil and gas activities,

OSPAR (2009) Assessment of the environmental impacts of cables. Biodiversity Series. 18pp.

OSPAR (2010) Background document for maerl beds. OSPAR Commission. 34pp.

OSPAR (2012) Guidelines on Best Environmental Practice (BEP) in Cable Laying and Operation. Agreement 2012-2. OSPAR 12/22/1, Annex 14.

Parsons Brinkerhoff & Cable Consulting International Ltd, 2012. Electricity Transmission Costing Study - An Independent Report Endorsed by the Institution of Engineering & Technology,

Prinsen, H.A.M., G.C. Boere, N. Píres & J.J. Smallie (Compilers), 2011. Review of the conflict between migratory birds and electricity power grids in the African-Eurasian region. CMS Technical Series, AEWA Technical Series No. XX. Bonn, Germany. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.cms.int/bodies/COP/cop10/docs_and_inf_docs/inf_38_electrocution_review.pdf.

Prinsen, H.A.M., J.J. Smallie, G.C. Boere & N. Píres (Compilers), 2012. Guidelines on how to avoid or mitigate impact of electricity power grids on migratory birds in the African-Eurasian region. CMS Technical Series No. XX, AEWA Technical Series, Bonn, Germany. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.unep-aewa.org/meetings/en/stc_meetings/stc7docs/pdf/stc7_20_electrocution_guidelines.pdf.

Prommer, M. (2011) Electrocuted Sakers. Saker LIFE, BNPI, Hungary. sakerlife2.mme.hu/en/content/electrocuted-sakers

PSCW (2009) Electric Transmission Lines. Wisconsin, USA.

Pullin, A.S., Stewart, G.B. (2006) Guidelines for systematic review in conservation and environmental management. Conservation biology: the journal of the Society for Conservation Biology, 20(6), 1647-56.

Raab, R., Spakovszky, P., Julius, E., Schütz, C., Schulze, C.H. (2010) Effects of power lines on flight behaviour of the West-Pannonian Great Bustard Otis tarda population. Bird Conservation International: 1-14.

Real, J., Grande, J.M., Mañosa, S., Antonio, J. (2001) Causes of Death in Different Areas for Bonelli ' s Eagle Hieraaetus fasciatus in Spain. Bird Study, 221-228.

Reed, B. & Hovel, K., 2006. Seagrass habitat disturbance: how loss and fragmentation of eelgrass Zostera marina influences epifaunal abundance and diversity. Marine Ecology Progress Series, 326, pp.133-143. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.int-res.com/abstracts/meps/v326/p133-143/ [Последен достъп на 2 май 2012 г.].

RenewableUK, (2013) cumulative Impact Assessment Guidelines. Guiding Principles for cumulative impacts assessment in offshore wind farms. June 2013.

Rheindt, F.E., 2003. The impact of roads on birds: Does song frequency play a role in determining susceptibility to noise pollution? Journal of Ornithology, 144(3), pp.295-306. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/10.1007/BF02465629 [Последен достъп на 24 април 2012 г.].

Rich, A.C., Dobkin, D.S. & Niles, L.J., 1994. Defining Forest Fragmentation by Corridor Width: The Influence of Narrow Forest-Dividing Corridors on Forest-Nesting Birds in Southern New Jersey. Conservation Biology, 8(4), pp.1109-1121. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1046/j.1523-1739.1994.08041109.x/abstract [Последен достъп на 30 април 2012 г.].

Rich, A.C., Dobkin, D.S., Niles, L.J. (1994) Defining forest fragmentation by corridor width: the influence of narrow forest-dividing corridors on forest-nesting birds in southern New Jersey. Conservation Biology, 8: 1109–1121.

Rich, C. & Longcore, T. (Eds). (2006) Ecological Consequences of Artificial Night Lighting. Washington, Island Press.

Roberts, D.A., 2012. Causes and ecological effects of resuspended contaminated sediments (RCS) in marine environments. Environment international, 40, pp.230-43. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160412011002704 [Последен достъп на 16 април 2012 г.].

Robinson, S.P & Lepper, P.A. (2013) Scoping study: Review of current knowledge of underwater noise emissions from wave and tidal stream energy devices. The Crown Estate, 2013.

RTE, 2011. Liaison électrique souterraine à courant continu à 320 000 volts SAVOIE - PIEMONT - Etude d'impact,

RTE, Projet de zone d'accueil de production d'électricité de Lavera-Fos - Etude d'impact,

Russell, K.N., Ikerd, H. & Droege, S., 2005. The potential conservation value of unmowed powerline strips for native bees. Biological Conservation, 124(1), pp.133-148. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0006320705000467 [Последен достъп на 17 март 2012 г.].

Schaub, M., Aebischer, A., Gimenez, O., Berger, S., Arlettaz, R. (2010) Massive Immigration Balances High Anthropogenic Mortality in a Stable Eagle Owl Population: Lessons for Conservation. Biological Conservation, 143(8): 1911-1918.

Schreiber, M. et al., 2004. Maßnahmen zur Vermeidung und Verminderung negativer ökologischer Auswirkungen bei der Netzanbindung und -integration von Offshore-Windparks - Abschlussbericht, Bramsche.

Secretariat of the Convention on Biological Diversity, 2010. Global Biodiversity Outlook 3, Montréal. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22532583 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Sergio, F., Marchesi, L., Pedrini, P., Ferrer, M., Penteriani, V. (2004) Electrocution Alters the Distribution and Density of a Top Predator, the Eagle Owl Bubo bubo. Journal of Applied Ecology, December: 836-845.

Silva, J.P., Santos, M., Queirós,L., Leitão, D., Moreira, F., Pinto, M., Leqoc, M., Cabral, J.A. (2010): Estimating the influence of overhead transmission power lines and landscape context on the density of little bustard Tetrax tetrax breeding populations. Ecological Modelling 221: pp.1954–1963.

Skonberg, E.R. et al., 2008. Inadvertent Slurry Returns during Horizontal Directional Drilling: Understanding the Frequency and Causes. In J. W. Goodrich-Mahoney et al., eds. Environment Concerns in Rights-of-Way Management 8th International Symposium. Amsterdam: Elsevier, pp. 613–621.

Slabbekoorn, H. & Ripmeester, E. a P., 2008. Birdsong and anthropogenic noise: implications and applications for conservation. Molecular ecology, 17(1), pp.72-83. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17784917 [Последен достъп на 4 март 2012 г.].

SmartGrids ERA-Net (2012) Mapping & Gap Analysis of current European Smart Grids Projects. Report by the EEGI Member States Initiative: A pathway towards functional projects for distribution grids. Austrian Institute of Technology, Austria.

Söker, H., Rehfeldt, K., Santjer, F. et al. (2000) Offshore Wind Energy in the North Sea. Technical Possibilities and Ecological Considerations – A study for Greenpeace. 83pp.

SP Transmission & National Grid, 2011a. Western HVDC Link - Environmental Appraisal Supporting Report - Northern Point of Connection: Hunterson - Ardneil Bay Undergournd HDVC Cable,

SP Transmission & National Grid, 2011b. Western HVDC Link - Environmental Report - Marine Cable Route,

Statoil, (2012) Mariner Area Development Environmental Statement. DECC Project Reference: D/4145/2012.

Strevens, T.C., 2007. Powerline easements: ecological impacts and effects on small mammal movement. University of Wollongong. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: ro.uow.edu.au/theses/691/ [Последен достъп на 23 февруари 2012 г.].

Strevens, T.C., Puotinen, M.L. & Whelan, R.J., 2008. Powerline Easements: Ecological Impacts and Contribution to Habitat Fragmentation from Linear Features. Pacific Conservation Biology, 14(3), pp.159-168.

Summers, P.D., Cunnington, G.M. & Fahrig, L., 2011. Are the negative effects of roads on breeding birds caused by traffic noise? Journal of Applied Ecology, 48(6), pp.1527-1534. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2664.2011.02041.x/full [Последен достъп на 29 март 2012 г.].

Swannell, R.P., Lee, K. & McDonagh, M., 1996. Field evaluations of marine oil spill bioremediation. Microbiological reviews, 60(2), pp.342-65. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=239447&tool=pmcentrez&rendertype=abstract [Последен достъп на 6 юли 2012 г.].

Swanson, C. & Isaji, T., 2006. Simulations of sediment transport and deposition from cable burial operations in Nantucket Sound for the Cape Wind Energy project, Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.mms.gov/offshore/renewableenergy/DEIS/Report References - Cape Wind Energy EIS/Report No 4.1.1-2.pdf [Последен достъп на April 17, 2012].

Temple, S.A. (1986) The problem of avian extinctions. In: Johnston, R.F (ed.) Current Ornithology, Vol. 3: 453-485 Plenum, New York.

Thompson, P.M., Wilson, B., Grellier, K., Hammond, P.S. (2001) Combining power analysis and population viability analysis to compare traditional and precautionary approaches to conservation of coastal cetaceans. Conservation Biology, 14: 1253–1263.

Tintó, A., Real, J., Manosa, S. (2001) Avaluació del risc d'electrocució d'aus en línies elèctriques situades a Sant Llorenç del Munt i rodalies. V Trobada d'estudiosos de Sant Llorenç del Munt i l'Obac. Monografies, 35: 129-133

Tri-State (2009) San Luis Valley - Calumet – Comanche Transmission Project. Southern Colorado Transmission Improvements. Working with Landowners. Colorado, USA.

Tucker, G.M., Evans, M.I. (1997) Habitats for birds in Europe: a conservation strategy for the wider environment. Cambridge, UK: BirdLife International (BirdLife Conservation Series no. 6).

UNEP (2011) UN Wildlife Meeting Pushes to Make Power Lines Safer for Birds. UNEP COP 10 communication. Bergen, Norway.

Ussenkov, S.M., 1997. Contamination of harbor sediments in the eastern Gulf of Finland (Neva Bay), Baltic Sea. Environmental Geology, 32(4), pp.274-280. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/openurl.asp?genre=article&id=doi:10.1007/s002540050217 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Vallejo, V.R., Arianoutsou, M. & Moreira, F., 2012. Fire Ecology and Post-Fire Restoration Approaches in Southern European Forest Types. In F. Moreira et al., eds. Post-Fire Management and Restoration of Southern European Forests. Springer Netherlands, pp. 93-119. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: dx.doi.org/10.1007/978-94-007-2208-8_5 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

Van Rooyen, C. (2004) The Management of Wildlife Interactions with Overhead Lines. In The fundamentals and practice of overhead line maintenance (132kV and above), pp. 217-245. Eskom Technology, Services International, Johannesburg.

Van Rooyen, C. (2012) Bird Impact Assessment Report. Technical Document.

Venus, B., McCann, K. (2005) Bird Impact Assessment Study. Technical Document (pp. 1-45).

Vistnes, I. et al., 2001. Wild reindeer: impacts of progressive infrastructure development on distribution and range use. Polar Biology, 24(7), pp.531-537. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/openurl.asp?genre=article&id=doi:10.1007/s003000100253 [Последен достъп на 27 април 2012 г.].

Walker, L. J. and Johnston, J. (1999) Guidelines for the Assessment of Indirect and Cumulative Impacts as well as Impact Interactions. European Commission. ec.europa.eu/environment/eia/eia-support.htm

Wetlands International, Wings Over Wetlands - UNEP-GEF African-Eurasian Flyways Project (2011) The Critical Site Network: Conservation of Internationally Important Sites for Waterbirds in the African-Eurasian Waterbird Agreement area. Wetlands International, Ede, the Netherlands and BirdLife International, Cambridge, UK.

Williams, R.J. & Bradstock, R.A., 2008. Large fires and their ecological consequences: introduction to the special issue. International Journal of Wildland Fire, 17(6), p.685. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.publish.csiro.au/?paper=WF07155 [Последен достъп на 25 април 2012 г.].

Woinarski, J.C.Z. et al., 2000. A different fauna?: captures of vertebrates in a pipeline trench, compared with conventional survey techniques; and a consideration of mortality patterns in a pipeline trench. Australian Zoologist, 31(3), pp.421-431.

Wolff, A., 2010. Plan de gestion 2010 - 2014 - Section A: Diagnostic et enjeux,

Xu, J., Pancras, T. & Grotenhuis, T., 2011. Chemical oxidation of cable insulating oil contaminated soil. Chemosphere, 84(2), pp.272-7. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21571353 [Последен достъп на 26 април 2012 г.].

Zalles, J.I., Bildstein, K.L. (2000) Raptor watch: A Global directory of Raptor Migration Sites. Cambridge, UK: BirdLife International; and Kempton, PA, USA: Hawk Mountain Sanctuary (Birdlife Conservation Series, Vol. 9).

Zozaya, E.L., Brotons, L. & Saura, S., 2011. Recent fire history and connectivity patterns determine bird species distribution dynamics in landscapes dominated by land abandonment. Landscape Ecology, 27(2), pp.171-184. Публикацията е достъпна на английски език на адрес: www.springerlink.com/index/10.1007/s10980-011-9695-y [Последен достъп на 13 март 2012 г.].

Zucco, C. et al., 2006. Ecological research on Offshore Wind Farms: International Exchange of Experiences - Part B: Literature Review of Ecological Impacts, Bonn.

(1)  Те могат да бъдат изтеглени от: http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm

(2)  COM(2015) 80 final.

(3)  Енергийна инфраструктура: приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък - план за интегрирана европейска енергийна мрежа http://ec.europa.eu/energy/publications/doc/2011_energy_infrastructure_en.pdf

(4)  Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(5)  Инфраструктурата за пренос на енергия в морската околна среда е разгледана в глава 8 на документа.

(6)  В това ръководство терминът „пренос“ се отнася до цялата система, от преноса в тесния смисъл на понятието до електроразпределението. Там, където въздействието на преносните, междинните и разпределителните електропроводи е различно, ще се ползва конкретният термин.

(7)  https://ec.europa.eu/energy/en/topics/infrastructure/projects-common-interest

(8)  Категориите на енергийната инфраструктура, която ще бъде изградена съгласно регламента за TEN-E, са посочени в приложение II на регламента.

(9)  https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/publication/MJ3010705ENC.pdf

(10)  http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/transparency_platform/map-viewer

(11)  Ръководство за рационализиране на процедурите за екологична оценка на проекти от общ интерес (ПОИ) в областта на енергийната инфраструктура, юли 2013 г. http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/pci/doc/20130724_pci_guidance.pdf

(12)  http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/strategy/index_en.htm

(13)  Директива 2009/147/ЕО на Съвета (кодифицирана версия на Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици, с измененията) — вж. http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/index_en.htm.

(14)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, консолидирана версия от 1.1.2007 г. — http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/index_en.htm

(15)  Понятието „благоприятно състояние на запазване“ не се споменава в Директивата за птиците, но член 4, параграфи 1 и 2 от директивата въвеждат аналогични изисквания за специалните защитени зони (СЗЗ).

(16)  Следва да се отбележи, че член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията не се прилага за СЗЗ. За тях обаче се прилагат аналогични разпоредби по силата на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците, в които се определят „специални мерки за опазване“ на СЗЗ. Въпреки това, съгласно член 7 от Директивата за местообитанията, разпоредбите на член 6, параграф 2 — 4 от същата директива се прилагат както за ТЗО, така и за области, класифицирани като СЗЗ.

(17)  http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/commission_note/commission_note2_EN.pdf

(18)  http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/commission_note/%20conservation%20measures_EN.pdf

(19)  Съгласно член 7 от Директивата за местообитанията разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от същата директива се прилагат както за ТЗО, така и за области, класифицирани като СЗЗ.

(20)  Вж. Ръководство относно строгото опазване на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитанията, http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/guidance/index_en.htm

(21)  http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/cobi.12262/full

(22)  http://www.easac.eu/fileadmin/PDF_s/reports_statements/Transforming.pdf

(23)  https://www.unenvironment.org/news-and-stories/story/planning-can-help-prevent-renewable-energy-surge-harming-wildlife

(24)  http://www.life-elia.eu/en/

(25)  Резюме на проекта може да бъде намерено на: http://www.50hertz.com/en/file/100304_EcoMOL_ShortReport_eng_final_med.pdf

(26)  www.birdlife.org/datazone/sowb/casestudy/240

(27)  Ръководство за рационализиране на процедурите за екологична оценка на проекти от общ интерес (ПОИ) в областта на енергийната инфраструктура, юли 2013 г. http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/pci/doc/20130724_pci_guidance.pdf

(28)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52009DC0469&from=en

(29)  Понятието „степенуване“ може да бъде дефинирано като: разграничаване между различните нива на планиране — политики, планове, програми — които се разработват едно след друго и си влияят взаимно (EC, 1999). Степенуването показва как различните нива на планиране се отнасят едно към друго.

(30)  Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.

(31)  Решение на Съвета от 27 юни 1997 г. относно сключването, от страна на Общността, на Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) (предложение ОВ C 104, 24.4.1992 г., стр. 5 — непубликувано решение) и Решение на Съвета 2008/871/ЕО от 20 октомври 2008 г. относно одобрението, от името на Европейската общност, на Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията на ИКЕ/ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо през 1991 г. (ОВ L 308, 19.11.2008 г., стр. 33).

(32)  Член 7 от Директивата за СЕО и член 7 от Директивата за ОВОС

(33)  http://ec.europa.eu/environment/eia/pdf/Transboundry%20EIA%20Guide.pdf

(34)  http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/new_guidance_art6_4_bg.pdf

(35)  http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/Wind_farms.pdf; http://ec.europa.eu/news/energy/101013_en.htm; http://qsr2010.ospar.org/en/ch07_01.html http://www.ospar.org/content/content.asp?menu=00210305000000_000000_000000

(36)  https://windeurope.org/wp-content/uploads/files/about-wind/statistics/WindEurope-Annual-Offshore-Statistics-2016.pdf

(37)  http://www.4coffshore.com/windfarms/horns-rev-2-denmark-dk10.html

(38)  http://si-ocean.eu/en/upload/docs/WP3/Technology%20Status%20Report_FV.pdf

(39)  https://ec.europa.eu/jrc/en/news/jrc-ocean-energy-status-report-2016-edition

(40)  http://sequestration.mit.edu/tools/projects/index.html

(41)  https://windeurope.org/about-wind/reports/wind-energy-in-europe-scenarios-for-2030/

(42)  http://www.renewableuk.com/en/renewable-energy/wave-and-tidal/

(43)  http://northseagrid.info/project-description

(44)  http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/studies/doc/2014_nsog_report.pdf

(45)  http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/itre/dv/160/160620/16062011_study_pe457373_en.pdf

(46)  http://e3g.org/showcase/North-Seas-Grid

(47)  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:115:0039:0075:BG:PDF

(48)  http://ec.europa.eu/environment/nature/knowledge/rep_habitats/index_en.htm

(49)  Европейска комисия (2013) „Тълковен наръчник на местообитанията в Европейския съюз“. EUR 28 април 2013 г. http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/habitatsdirective/docs/Int_Manual_EU28.pdf

(50)  http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/marine/docs/FAQ%20final%202012-07-27.pdf

(51)  https://www.bonnagreement.org/

(52)  http://qsr2010.ospar.org/media/assessments/p00437_Cables.pdf;

(53)  Според изследванията тя може да достигне ширина между 2 и 8 m в зависимост от размера на плуга (Carter et al., 2009).

(54)  Вж. напр. Camphuysen et al., (2009); Jenssen (1996); de la Huz et al., (2005)

(55)  Обобщено в AMETS Foreshore Lease Application EIS, Appendix 4 (2010)

(56)  Вж. напр. Meissner & Sordyl, 2006 http://www.bfn.de/fileadmin/MDB/documents/themen/meeresundkuestenschutz/downloads/Forschungsberichte/Ecological_Research_Offshore-Wind_Part_B_Skripten_186.pdf

(57)  http://www.unesco-ioc-marinesp.be/msp_faq

(58)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32014L0089&from=EN