8.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 196/1


Известие на Комисията относно въпроси и отговори относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните и потребителите

(2018/C 196/01)

Съдържание

1.

Въведение 1

2.

Общо етикетиране 2

2.1.

Практики за обективно информиране 2

2.2.

Наличие и поставяне на задължителната информация за храните 2

2.3.

Представяне и четливост на задължителната информация за храните 2

2.4.

Задължителни данни (член 9 и раздел 2 от Регламента) 3

2.5.

Допълнителни задължителни данни за конкретни видове или категории храни 5

3.

Обявяване на хранителната стойност 6

3.1.

Обявяване на хранителната стойност — случаи на прилагане 6

3.2.

Задължително обявяване на хранителната стойност 6

3.3.

Доброволно посочване 7

3.4.

Форми на изразяване и представяне на обявената хранителна стойност 10

3.5.

Допълнителни форми на изразяване и представяне 12

3.6.

Изключения от задължителното обявяване на хранителната стойност 12

3.7.

Хранителни добавки 14

3.8.

Конкретни продукти 14

1.   Въведение

На 25 октомври 2011 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕС) № 1169/2011 (1) за предоставянето на информация за храните на потребителите (наричан по-долу „Регламентът“). С Регламента се изменят съществуващите разпоредби за етикетиране на храните в Съюза, за да се даде възможност на крайните потребители за информиран избор и безопасно използване на храни, като едновременно с това се гарантира свободно движение на законно произведени и търгувани храни. Той се прилага от 13 декември 2014 г., с изключение на разпоредбите относно обявяването на хранителната стойност, които се прилагат от 13 декември 2016 г.

Настоящото известие има за цел да подпомага стопанските субекти в областта на храните и националните органи при прилагането на Регламента, като даде отговор на редица от въпроси, които бяха повдигнати след влизането в сила на Регламента.

Известието отразява проведените обсъждания от генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията с експерти от държавите членки в рамките на работната група във връзка с Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Настоящото известие не засяга тълкуването, което може да бъде дадено от Съда на Европейския съюз.

2.   Общо етикетиране

2.1.   Практики за обективно информиране

2.1.1.   В член 7, параграф 1, буква г) от Регламента се посочва, че „[и]нформацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща […] като се внушава посредством външния вид, описанието или картинното изображение наличието на определена храна или съставка, докато в действителност даден естествено присъстващ компонент или обичайно използвана съставка в тази храна са заменени с различен компонент или различна съставка“. Какви случаи примерно биха попаднали в обхвата на тази разпоредба? Как тогава е правилно да бъдат етикетирани хранителните продукти?

Приложими разпоредби : Член 2, параграф 2, буква е), член 7, параграф 1, буква г), член 13, параграф 2, приложение VI, част А, точка 4

Член 7, параграф 1, буква г) би бил приложим, когато се счита, че средностатистическият потребител би очаквал определена храна обичайно да се произвежда с дадена съставка или че определена съставка е естествено присъстваща във въпросната храна, въпреки че те са били заменени с различен компонент или различна съставка.

Може да се посочат следните примери:

храна, в която дадена съставка, обичайно използвана в тази храна, е била заменена с различен компонент или различна съставка, например пица, при която се очаква да има сирене предвид снимката на етикета, а в действителност сиренето е било заменено с друг продукт, имащ различно наименование, който е направен от суровини, използвани, било то изцяло или отчасти, като заместители на млякото,

храна, в която даден компонент, естествено присъстващ в тази храна, е бил заменен с различен компонент или различна съставка, напр. продукт, изглеждащ като сирене, в който мазнините от млечен произход са били заменени с мазнини от растителен произход.

Що се отнася до етикетирането на храни, при които в даден продукт се използва(т) заместваща(и) съставка(и), в непосредствена близост до наименованието на продукта трябва да се посочи наименованието на заместващата(ите) съставка(и), които се отпечатват на опаковката или на етикета по начин, който гарантира ясна четливост, с размер на шрифта, при който височината на буквата „х“ е най-малко 75 % от височината на буквата „х“ на наименованието на продукта и не е по-малка от 1,2 mm.

Намирането на подходящо наименование за този заместител на храна зависи от стопанския субект в областта на храните, като то трябва да бъде в съответствие с правилата за наименованието на храната.

Наред с това трябва да бъдат спазени така също разпоредбите на действащото законодателство за конкретни продукти, когато това е целесъобразно. Например забранено е да се използва наименованието „имитация на сирене“, тъй като наименованието „сирене“ е запазено единствено за млечни продукти (2).

2.2.   Наличие и поставяне на задължителната информация за храните

2.2.1.   При предварително опакованите храни задължителната информация за храните трябва да бъде посочена на опаковката или на прикачения към нея етикет. Какъв вид етикети може да се използват като „етикет, прикачен към нея“?

Приложими разпоредби : Член 2, параграф 2, подточка i), член 12

Етикетите не трябва да бъдат лесно отстраними, за да не излагат на риск наличието или достъпността на задължителната информация за храните за потребителите.

В случай на отлепващи се етикети, които са прикрепени върху опаковката, за всеки отделен случай трябва да се прави оценка дали са изпълнени общите изисквания за наличие, достъпност и поставяне на задължителната информация.

Може да бъдат използвани всички видове етикети, за които се счита, че отговарят на горепосочените критерии.

2.3.   Представяне и четливост на задължителната информация за храните

2.3.1.   Как се определя „площта на най-голямата повърхност“, особено по отношение на метални кутии или бутилки?

Приложими разпоредби : Член 13, параграф 3, член 16, параграф 2, приложение V, точка 18

В случай на правоъгълни опаковки или опаковки с формата на кутия определянето на „площта на най-голямата повърхност“ е лесно, т.е. цялата най-голяма стена на съответната опаковка (височина x широчина).

В случай на цилиндрични форми (напр. метални кутии) или опаковки с формата на бутилка (напр. бутилки), които често имат неправилни форми, за „най-голяма повърхност“ може да се счита площта, която не включва устиетата, дъната, венците към горната страна и дъното при металните кутии, както и рамената и гърловините на бутилки и буркани.

Например според Международна препоръка 79 на Международната организация по законова метрология (3), когато се касае за цилиндрична или почти цилиндрична опаковка, площта на нейното основно поле за показване се определя като 40 % от продукта, т.е. височината на опаковката x обиколката, без да се включват устиетата, дъната, венците към горната страна и дъното при металните кутии, както и рамената и гърловините на бутилки и буркани.

2.3.2.   Как трябва да се определя размерът на шрифта за главни букви и цифри?

Приложими разпоредби : Приложение IV

Размерът на главните букви и цифрите трябва да бъде еквивалентен на буквата „А“, с която започва думата „Appendix“ („Допълнение“), когато височината на буквата „x“ е по-голяма или равна на 1,2 mm.

2.3.3.   Прилага ли се задължителният размер на шрифта, определен в член 13, параграф 2, и за допълнителните задължителни данни, които се изискват за конкретни видове или категории храни като изброените в приложение III?

Приложими разпоредби : Член 13, параграф 2, приложение III

Минималният размер на шрифта, определен в член 13, параграф 2, се отнася само за задължителните данни, изброени в член 9, параграф 1.

Когато допълнителните задължителни данни, изброени в приложение III, са показани като част от наименованието на храната, се прилага изискването за задължителния размер на шрифта, определен в член 13, параграф 2.

В останалите случаи задължителният размер на шрифта не се прилага.

2.3.4.   Прилага ли се задължителният размер на шрифта, определен в член 13, параграф 2, и за задължителните данни, придружаващи наименованието на храната, като изброените в приложение VI, част А (напр. „размразена“, „пушена“, „облъчена“ и т.н.)?

Приложими разпоредби : Член 13, параграф 2, приложение VI, част А

Да, тъй като тези задължителни данни са свързани с наименованието на храната, за което се прилага разпоредбата за минимален размер на шрифта, определен в член 13, параграф 2.

Що се отнася до приложение VI, част А, точка 4, Регламентът изисква размер на шрифта, при който височината на буквата „х“ е най-малко 75 % от височината на буквата „х“ от наименованието на продукта и който не е по-малък от минималния размер на изисквания шрифт съгласно член 13, параграф 2.

2.4.   Задължителни данни (член 9 и раздел 2 от Регламента)

2.4.1.   Наименование на храната

В кои случаи в наименованието на храната трябва да се посочва наличието на добавена вода, надвишаваща 5 % от теглото на крайния продукт?

Приложими разпоредби : Приложение VI, част А, точка 6

Наличието на добавена вода, която съставлява повече от 5 % от теглото на крайния продукт, трябва да се посочва в наименованието на храната в следните случаи:

месни продукти и месни заготовки, които са във вид на изрезки, големи парчета, резени, порция месо или кланичен труп,

рибни продукти и предварително обработени рибни продукти, които са във вид на изрезки, големи парчета, резени, порция риба, филе или цял рибен продукт.

Дали даден хранителен продукт отговаря на тези изисквания трябва да се определи за всеки случай поотделно от стопанските субекти в областта на храните. В тази връзка трябва да бъде взет под внимание видът на храните. По принцип за храни като колбаси (напр. мортадела, хотдог), кървавица, месно руло, пастет от месо/риба, кюфтета от месо/риба не се изисква такова посочване.

2.4.2.   Списък на съставките

Трябва ли специално създадените наноматериали да бъдат посочени като такива в списъка на съставките? Има ли някакви случаи на освобождаване от това изискване?

Приложими разпоредби : Член 18, параграф 3 и член 20

Всички специално създадени наноматериали, които се използват като съставки, трябва да бъдат ясно посочени в списъка на съставките.

В член 20, букви б), в) и г) са определени случаи на освобождаване на добавки в храните, ензими в храните и носители и вещества от включването им в списъка на съставките. Прилагат се същите освобождавания и когато те са под формата на специално създадени наноматериали.

Посочване и обозначаване на съставките

Възможно ли е върху етикета да се постави указание: „растително масло от рапица или частично хидрогенирано палмово растително масло“, ако производителят сменя източника на растителното масло?

Приложими разпоредби : Членове 7 и 18, приложение VII, част А, точки 8 и 9

Не, такова посочване не съответства на Регламента. Не е възможно на етикета да се поставя информация, която не представя вярно или достатъчно подробно характеристиките на храната и в резултат на това потребителите може да бъдат подведени.

Задължително ли е посочването на конкретен растителен произход за всяка храна, съдържаща мазнини или масла от растителен произход, независимо от количеството на маслото или мазнината в нея?

Приложими разпоредби : Член 18, приложение VII, част А, точки 8 и 9

Да, това е задължително, независимо от количеството на маслото или мазнината в съответната храна.

2.4.3.   Посочване на нетното количество

В Регламента е предвидено, че „когато храната е била покрита с ледена глазура, обявеното нетно тегло на храната изключва тази глазура“. Това означава, че в такива случаи нетното тегло на храната ще бъде същото като отцеденото нетно тегло. Трябва ли върху етикета да се посочва както „нетно тегло“, така и „отцедено нетно тегло“?

Приложими разпоредби : Приложение IX, точка 5

Когато храна в твърдо състояние се предлага в течна среда, отцеденото нетно тегло трябва да се посочва в допълнение към нетното тегло/количество. За целите на настоящата точка замразената или бързо замразената вода се счита за течна среда, което предполага задължението в етикета да се включи информация относно нетното тегло, както и относно отцеденото тегло. Освен това в Регламента се уточнява, че когато замразена или бързо замразена храна е покрита с ледена глазура, нетното тегло не трябва да включва глазурата (нетно тегло без глазура).

Като следствие от това обявеното нетно тегло на храните, покрити с ледена глазура, е същото като тяхното отцедено нетно тегло. Предвид тези съображения, както и необходимостта да се избегне заблуждаването на потребителя, са възможни следните начини на указване на нетни стойности:

двойно посочване:

нетно тегло: X g; както и

отцедено нетно тегло: X g;

сравнително посочване:

нетно тегло = отцедено нетно тегло = X g;

единично посочване:

нетно тегло (без ледена глазура): X g.

2.4.4.   Дата „най-добър до“ или „използвай преди“

Трябва ли върху етикета на сайдер да се посочва срок на минимална трайност „най-добър до“?

Приложими разпоредби : Член 24, приложение X, точка 1, буква г)

Не, на сайдер, който се получава чрез ферментация, не е необходимо да се поставя срок на минимална трайност, тъй като той се числи към категорията на „вина, ликьорни вина, пенливи вина, ароматизирани вина и подобни продукти, получени от плодове, различни от грозде, и напитки, попадащи под код по КН 2206 00 и получени от грозде или гроздова мъст“, която е освободена от това задължение.

Продукти, получени чрез смесването на алкохол с плодов сок, обаче не биха се считали за „подобни продукти, получени от плодове, различни от грозде“ по горепосочената категория и следователно ще се изисква посочване на срока на минимална трайност „най-добър до“, освен ако продуктът съдържа 10 или повече обемни процента алкохол (посочването на срока на минимална трайност „най-добър до“ не се изисква за напитки, съдържащи 10 или повече обемни процента алкохол).

2.4.5.   Указания за употреба

Във връзка с „указанията за употреба“ може ли стопански субект в областта на храните да използва символа за тиган или фурна без думите „тиган“ или „фурна“?

Приложими разпоредби : Член 9, параграф 2 и член 27

Не, това не е възможно. Задължителните данни като указанията за употреба трябва да се посочват с думи и числа. Използването на пиктограми или символи е само допълнително средство за изразяване на тези данни.

В бъдеще обаче Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които да се допуска някои от задължителните данни да бъдат изразени посредством пиктограми или символи вместо с думи или цифри.

2.5.   Допълнителни задължителни данни за конкретни видове или категории храни

2.5.1.   Етикетиране на замразена храна

Задължително ли се посочва датата на замразяване или датата на първо замразяване, когато продуктът е бил замразяван повече от един път, върху етикета на замразено месо, замразени месни заготовки и замразени непреработени рибни продукти в случаите, когато не са предварително опаковани?

Приложими разпоредби : Приложение III

Не. Датата на замразяване е задължителна само върху етикета на предварително опаковано замразено месо, замразени месни заготовки и замразени непреработени рибни продукти. Държавите членки имат право да решат да разширят това изискване и до храните, които не са предварително опаковани.

Какво е определението за „непреработени рибни продукти“?

Рибните продукти (4) обхващат всички морски или сладководни животни (с изключение на живите двучерупчести мекотели, живите бодлокожи, живите мантийни и живите морски коремоноги, както и всички бозайници, влечуги и жаби), както дивите, така и отглежданите в стопанства, включително и всички ядивни форми, части и продукти от такива животни. Непреработените (5) рибни продукти са рибни продукти, които не са претърпели преработка, и включват продукти, които са разделени, разделени на парчета, прерязани, нарязани на филии, обезкостени, накълцани, обелени, стрити, отрязани, почистени, обрязани, очистени от люспите, смлени, охладени, замразени, дълбоко замразени или размразени.

Може ли да се използва посочването „бързо замразено на [ДАТА]“, за да се посочи датата на замразяване на замразено месо, замразени месни заготовки и замразени непреработени рибни продукти?

Приложими разпоредби : Приложение III, точка 6 и приложение X, точка 3

Не, посочването „бързо замразено на …“ не може да се използва, тъй като в приложение X ясно е казано, че терминът, който трябва да се използва е „Замразено на …“.

3.   Обявяване на хранителната стойност

3.1.   Обявяване на хранителната стойност — случаи на прилагане

3.1.1.   За всички храни ли се прилагат правилата за обявяване на хранителната стойност, определени в Регламента?

Приложими разпоредби : Член 29

Правилата не се прилагат за следните храни, за които има отделни правила за етикетиране на хранителната информация:

хранителни добавки (6);

натурални минерални води (7).

По отношение на храните, предназначени за конкретни групи, Регламентът се прилага, без да се засягат правилата, определени в Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8), или специфичните мерки съгласно тази рамка.

3.2.   Задължително обявяване на хранителната стойност

3.2.1.   Какво трябва да се обявява?

Приложими разпоредби : Членове 13, 30, 32, 34 и 44, приложения IV и ХV

Задължителното обявяване на хранителната стойност трябва да включва всички посочени по-долу данни: енергийна стойност и количества мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол.

Енергийната стойност трябва да бъде посочена както в kJ (килоджаули), така и в kcal (килокалории). Първо трябва да бъде посочена стойността в килоджаули, последвана от стойността в килокалории. Може да се използва съкращението kJ/kcal.

Редът на представяне на информацията трябва да е, както следва:

енергия

мазнини

от които

наситени мастни киселини

въглехидрати

от които

захари

белтък

сол

Когато мястото позволява, обявените данни трябва да се представят в таблична форма с подравнени числа. Когато мястото не позволява представяне на информацията в таблична форма, тя може да се представи в линейна форма.

Правилата за минималния размер на шрифта се прилагат и при обявяване на хранителната стойност, като отпечатването трябва да бъде с букви с размер на шрифта, при който височината на буквата „х“ е равна на или по-голяма от 1,2 mm. За опаковки или контейнери, при които най-голямата повърхност е с площ по-малка от 80 cm2, височината на буквата „х“ трябва да е най-малко 0,9 mm. Височината на буквата „х“ е определена в приложение IV към Регламента.

(Забележка: Храни в опаковки или контейнери, при които най-голямата повърхност е с площ по-малка от 25 cm2, са освободени от задължителното етикетиране на хранителната информация (приложение V, точка 18, вж. точка 3.6.1 по-долу).

В случай че енергийната стойност или количеството на хранителното(ите) вещество(а) в даден продукт са незначителни, информацията за тези елементи може да бъде заменена с израз като „Съдържа незначителни количества …“, който се посочва в непосредствена близост до обявените хранителни стойности (относно понятието за незначителни количества вж. точка 3.2.2).

Има продукти, които са освободени от изискването за обявяване на хранителната стойност (вж. точка 3.6.1).

3.2.2.   Когато даден продукт съдържа незначително(и) количество(а) хранително(и) вещество(а), за кое(и)то се изисква задължително етикетиране, или има незначителна енергийна стойност, необходимо ли е тези хранителни вещества или енергийната стойността да се включат в таблицата на хранителните вещества (член 34, параграф 5)?

Приложими разпоредби : Член 34, параграф 5

Когато енергийната стойност или количеството на дадено хранително вещество са незначителни, обявяването на хранителната стойност за хранителното вещество може да бъде заменено с израз като „Съдържа незначителни количества …“ в непосредствена близост до обявените хранителни стойности.

3.2.3.   Кога може да се използва указанието, че съдържанието на сол се дължи изключително на наличието на естествено съдържащ се в храната натрий?

Приложими разпоредби : Член 30, параграф 1

Указанието, в което се посочва, че съдържанието на сол се дължи изключително на наличието на естествено съдържащ се в храната натрий, може да се постави в непосредствена близост до етикетирането на хранителната информация върху храни, в които не е била добавена сол, като мляко, зеленчуци, месо и риба. Когато солта се добавя по време на преработката или поради добавяне на съставки, които съдържат сол, например шунка, сирене, маслини, аншоа и др., указанието не може да бъде използвано.

3.2.4.   Количеството „сол“, обявено в задължителната таблица на хранителната стойност, се изчислява, като се използва формулата: сол = натрий × 2,5. Трябва ли цялото количество натрий с произход от всички съставки, напр. натриев захарин, натриев аскорбат и т.н., да се включва в това изчисление?

Приложими разпоредби : Приложение I, точка 11

Да, еквивалентното съдържание на сол винаги трябва да се получи от общото съдържание на натрий в хранителния продукт с помощта на следната формула: сол = натрий × 2,5.

3.3.   Доброволно посочване

3.3.1.   Какви други хранителни вещества може да се обявяват?

Приложими разпоредби : Член 30, параграф 2, членове 32, 33 и 34, приложение XV

Задължителното обявяване на хранителната стойност може да се допълни също с посочване на количеството на един или няколко от следните:

а)

мононенаситени мастни киселини;

б)

полиненаситени мастни киселини;

в)

полиоли;

г)

скорбяла;

д)

влакнини;

е)

витамини и минерали.

Редът на представяне на информацията, където е уместно, трябва да бъде следният:

енергия

мазнини

от които

наситени мастни киселини,

мононенаситени мастни киселини,

полиненаситени мастни киселини,

въглехидрати

от които

захари,

полиоли,

скорбяла,

влакнини

белтък

сол

витамини и минерали

Когато мястото позволява, обявените данни трябва да се представят в таблична форма с подравнени числа. Когато мястото не позволява представяне на информацията в таблична форма, тя може да се представи в линейна форма.

Тези хранителни вещества трябва да бъдат обявени в грамове (g) (9) за 100 g или 100 ml и може да се обявят допълнително за порция или единица за консумация от продукта.

3.3.2.   Как трябва да бъде обявена информацията за дадено вещество, за което има представена хранителна или здравна претенция, когато то не е част от обявената хранителна стойност?

Приложими разпоредби : Членове 30 и 49

Когато хранителното вещество, за което има представена хранителна или здравна претенция, е част от обявената хранителна стойност, не се изисква допълнително етикетиране.

Когато хранително вещество или друго вещество, за което има представена хранителна или здравна претенция, не е част от обявената хранителна стойност, количеството хранително вещество или друго вещество трябва да бъде посочено в същото зрително поле, напр. в непосредствена близост до обявената хранителна стойност (вж. също точка 3.3.5 по-долу).

3.3.3.   Когато количеството влакнини (или някое друго хранително вещество, посочено в член 30, параграф 2) е обявено върху храни, които не са предварително опаковани, кои са останалите хранителни елементи, които трябва да бъдат обявени?

Приложими разпоредби : Член 30, параграфи 1, 2, 5 и член 49

Ако стопански субект в областта на храните желае да обяви количеството влакнини на даден продукт или количеството на някое друго хранително вещество, посочено в член 30, параграф 2, тогава трябва да се направи пълно обявяване на хранителната стойност. Това включва:

енергийната стойност, както и

количества мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол.

Когато хранителна или здравна претенция се отнася до някое хранително вещество, посочено в член 30, параграф 2, количеството на това хранително вещество също трябва да бъде посочено в обявената хранителна стойност.

3.3.4.   Възможно ли е съдържанието на влакнини да се посочи на етикета като процент от референтите количества за прием макар в Регламента да не са определени хармонизирани референтни количества за прием на влакнини?

Приложими разпоредби : Член 30, параграф 2 и член 35, параграф 1, буква д)

Не. Единствените хранителни вещества, чието количество може да бъде изразено като процент от референтните количества за прием, са тези, за които в приложение XIII са определени референтни количества за прием, дори когато се използват различни форми на изразяване и представяне на обявената хранителна стойност.

3.3.5.   Възможно ли е съдържанието на компоненти на доброволните хранителни вещества, например „омега-3 мастни киселини“, да се посочи на етикета като компоненти на полиненаситени мастни киселини?

Приложими разпоредби : Член 30

Не. Списъкът за обявяването на хранителните стойности е изчерпателно определен като енергийна стойност и хранителни вещества и не може да бъде допълван с допълнителна информация за хранителната стойност (вж. също точка 3.3.2 по-горе).

3.3.6.   Каква информация за хранителната стойност може да бъде повторена на опаковката?

Приложими разпоредби : Член 30, параграф 3, член 32, параграф 2, член 33 и член 34, параграф 3

Някои от елементите на задължителното етикетиране на хранителната информация може да бъдат повторени върху опаковката в основното зрително поле (обикновено известно като „лицевата страна на опаковката“), като се използва един от следните формати:

енергийна стойност, или

енергийна стойност и количество мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол.

За това повторно обявяване се прилагат правилата за минималния размер на шрифта (член 13, параграф 2, приложение IV, вж. също точка 3.2.1).

Когато се повтаря, обявяването на хранителната стойност остава списък с определено и ограничено съдържание. Не се допуска допълнителна информация в обявената хранителна стойност в основното зрително поле.

Когато се повтаря, обявяването може да бъде направено само за порция/единица за консумация (при условие че порцията/единицата е определена количествено в непосредствена близост до обявената хранителна стойност и броят на порциите/единици е означен върху опаковката). Енергийната стойност обаче също трябва да се посочи за 100 g или за 100 ml в допълнение.

3.3.7.   Когато повторното обявяване на информацията за хранителната стойност в основното зрително поле (на лицевата страна на опаковката) се изразява като процент от референтните стойности за прием, необходимо ли е тази информация да се посочва също така в задължително обявената хранителна стойност (на обратната страна на опаковката)?

Приложими разпоредби : Член 30, параграф 3, член 32, параграф 4 и член 33, приложение XIII

Доброволно повторената информация за хранителната стойност в основното зрително поле (на лицевата страна на опаковката) трябва да съдържа само информация за енергийната стойност или за енергийната стойност заедно с количествата мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол. Тази информация трябва също така да бъде посочена в задължително обявената хранителна стойност (на обратната страна на опаковката). Възможно е обаче информацията, обявена на лицевата страна на опаковката, да се изрази като процент от референтните количества за прием (в допълнение към абсолютните стойности), дори ако тази форма на изразяване не е използвана при задължителното обявяване на хранителната стойност.

3.3.8.   Възможно ли е обявената хранителна стойност да бъде посочена един път под формата на опростено обявяване на енергийната стойност и втори път под формата на енергийна стойност заедно с количествата мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол?

Приложими разпоредби : Член 30, параграф 3 и член 34, параграф 3

Обявяването на хранителната стойност може да бъде повторено, като се посочи само енергийната стойност или енергийната стойност заедно с количествата мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол. Възможно е също така тази информация да се повтори повече от веднъж.

Споменатото доброволно добавяне на обявената хранителна стойност трябва да присъства в основното зрително поле и да отговаря на разпоредбите за минималния размер на шрифта.

3.3.9.   Позволено ли е етикетиране на съдържането на отделно хранително вещество на предната страна на опаковката, като напр. X % мазнини?

Приложими разпоредби : Член 30, параграф 3

Доброволното повтаряне на обявената хранителна стойност не позволява етикетиране на съдържанието на едно хранително вещество, тъй като информацията, която подлежи на посочване, следва да бъде или само енергийната стойност, или енергийната стойност заедно с количествата мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол.

Въпреки това на етикета може да се обяви съдържанието на едно хранително вещество, когато такова обявяване се изисква по закон, като напр. съдържанието на мазнини на:

някои млека за пиене, посочени в параграф III, първа алинея от част IV от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти,

някои мазнини за мазане, посочени в параграф I от част VII от приложение VII и в допълнение II към посоченото приложение към Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти.

Би било възможно също така да се етикетират указания като „ниско съдържание на мазнини“ или „мазнини < 3 %“, при условие че отговарят на условията за използване на тази претенция и останалите съответни разпоредби на Регламент (ЕС) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета (11) относно хранителни и здравни претенции за храните и че е спазен така също член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

3.3.10.   В случаите, когато продуктите са предназначени за продажба в повече от една държава, може ли обявяването на хранителната стойност във формата, изискван в САЩ и Канада, да се предоставя в допълнение към обявяването на хранителните стойности, което отговаря на изискванията на Регламента?

Приложими разпоредби : Членове 30, 34 и 36, приложения XIV и XV

Не. Обявяването на хранителната стойност във формата, изискван от САЩ и Канада, не е в съответствие с изискванията на ЕС, тъй като и задължителната, и доброволната информация трябва да отговарят на правилата, установени в Регламента. Такова етикетиране би могло да заблуди потребителя поради различните коефициенти на преобразуване, които се използват в САЩ за изчисляване на енергийната стойност и количеството на хранителните вещества.

3.4.   Форми на изразяване и представяне на обявената хранителна стойност

3.4.1.   Кои са формите на изразяване на задължителните елементи в обявяването на хранителната стойност?

Приложими разпоредби : Членове 32 и 33, приложения XIII и XV

Количествата мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол трябва да се изразяват в грамове (g) за 100 g или за 100 ml, а енергийната стойност в килоджаули (kJ) и килокалории (kcal) за 100 g или за 100 ml от храната.

Те може да се обявяват допълнително за порция/единица за консумация от храната. Порцията или единицата за консумация трябва да бъде лесно разпознаваема от потребителя, количествено изразена на етикета в непосредствена близост до обявената хранителна стойност, като броят на порциите или единиците, съдържащи се в опаковката, трябва да бъде посочен върху етикета.

В допълнение енергийната стойност и количествата мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол може да се изразяват и като процент от референтните количества за прием, определени в следната таблица за 100 g или 100 ml. В допълнение или вместо такова обявяване за 100 ml или 100 g процентът на референтните количества за прием може да бъде изразен и за порция/единица за консумация.

Енергийна стойност или хранително вещество

Референтни количества за прием

Енергийна стойност

8 400 kJ/2 000 kcal

Общо мазнини

70 g

Наситени мастни киселини

20 g

Въглехидрати

260 g

Захари

90 g

Белтък

50 g

Сол

6 g

Когато процентът от референтните количества за прием е изразен за 100 g или 100 ml, обявяването на хранителната стойност трябва да включва следния текст: „Референтни количества за прием на средностатистически възрастен (8 400kJ/2 000kcal)“

За храни, които не са предварително опаковани, обявяването на хранителната стойност може да бъде въз основа на порция или на единица за консумация.

3.4.2.   Може ли на етикетите на храните да се използва акронимът РКП, означаващ референтни количества за прием?

Приложими разпоредби : Членове 32 и 33

На етикетите на храни може да се използва акронимът РКП, означаващ референтни количества за прием, при условие че е изписан изцяло върху опаковката и може лесно да бъде намерен от потребителите. Формулировката „Референтни количества за прием на средностатистически възрастен (8 400 kJ/2 000 kcal)“ не може да се променя.

3.4.3.   Може ли да се използва терминът „препоръчително дневно количество“ или неговият акроним „ПДК“?

Приложими разпоредби : Членове 32 и 33

С Регламента се цели хармонизиране на съдържанието, изразяването и представянето на информацията за хранителната стойност, която се предоставя на потребителите, включително доброволното информиране. Предвид тази цел не е възможно да се използват терминът „препоръчително дневно количество“ или неговият акроним „ПДК“ в контекста на прилагането на членове 32 и 33 от Регламента (вж. също точка 3.4.2). Следва също така да се отбележи, че понятието „референтни количества за прием“ се различава от понятието „препоръчително дневно количество“, тъй като терминът „референтни количества за прием“ не предполага препоръка относно храненето за разлика от термина „препоръчително дневно количество“. Няма препоръки относно храненето, които да гласят например, че трябва да се консумират 20 g наситени мазнини на ден, и потребителите не следва да смятат, че това е минималното количество, необходимо за поддържане на здравето.

3.4.4.   Трябва ли допълнителното указание: „Референтни количества за прием на средностатистически възрастен (8 400 kJ/2 000 kcal)“ да се посочва в непосредствена близост до всяко обявяване на хранителната стойност?

Приложими разпоредби : Членове 32 и 33

Да, когато информацията се изразява като процент от референтните количества за прием въз основа на 100 g или 100 ml.

Не, когато тя се изразява в порции.

3.4.5.   Референтните количества за прием на енергийна стойност и хранителни вещества са установени за възрастни. Може ли енергийната стойност и количествата хранителни вещества да се изразяват доброволно като процент от референтните количества за прием за деца, вместо или в допълнение на процента от референтните количества за прием за възрастни?

Приложими разпоредби : Член 32, параграф 4, член 36, параграф 3 и член 43, приложение XIII

Не. Доброволното посочване на референтни количества за прием за конкретни групи от населението се допуска само ако са били приети разпоредби на Съюза или, при липса на такива, национални правила.

Енергийната стойност и количествата хранителни вещества могат да се изразяват единствено като процент от референтните количества за прием за възрастни, в допълнение към тяхното изразяване като абсолютни стойности. С Регламента обаче се изисква Комисията да приеме актове за изпълнение относно посочването на референтни количества за прием за конкретни групи от населението в допълнение към референтните количества за прием, определени за възрастни, и в бъдеще може да има референтни количества за прием за деца. До приемането на такива разпоредби на Съюза държавите членки може да приемат национални правила, по които да установяват научнообосновани референтни количества за прием за тези групи от населението. Използването на референтни количества за прием за други конкретни групи от населението, като деца, не се разрешава за продукти, пуснати на пазара или етикетирани след 13 декември 2014 г., освен ако с правила на Съюза или национални правила не се установят научнообосновани референтни количества за прием за тези групи.

3.4.6.   Какво е единица за консумация? Могат ли да се използват пиктограми за определяне на порция? Може ли символът ≈ или ~ със значение „приблизително равен на“ да се използва, за да се посочи броят на порциите в една опаковка?

Приложими разпоредби : Член 33

„Единицата за консумация“ трябва лесно се разпознава от потребителя и означава единица, която може да се консумира самостоятелно. Една единица за консумация не представлява непременно една порция. Например квадратче от блокче шоколад може да бъде единица за консумация, но в порцията ще има повече от едно квадратче от шоколада.

Символи или пиктограми могат да се използват, за да се определи една порция или единица за консумация. В Регламента се изисква единствено единицата за консумация или порцията да бъде лесно разпознаваема и количествено изразена на етикета. При използването на символи или пиктограми тяхното значение за потребителя трябва да бъде ясно и да не бъде подвеждащо.

Незначителни изменения в броя на единиците за консумация или порциите в даден продукт може да се означават посредством подходящи символи пред броя на порциите или на единиците за консумация.

3.5.   Допълнителни форми на изразяване и представяне

3.5.1.   Могат ли да се използват само изображения вместо думи за означаване на хранителни вещества и/или енергийна стойност?

Приложими разпоредби : Член 34, приложение XV

Задължителната и доброволната информация за хранителната стойност трябва да следва определен формат, който изисква енергийната стойност и хранителните вещества да бъдат обявени с думи.

Общият принцип, че задължителната информация се дава в думи и числа, важи и в случаите, когато информацията за хранителната стойност се дава на доброволна основа. Пиктограмите и символите могат да се използват допълнително.

3.5.2.   Може ли енергийната стойност да бъде предоставена само в kcal, когато информацията за хранителната стойност доброволно е повторена в основното зрително поле?

Приложими разпоредби : Член 32, параграф 1, приложение XV

Не. Информацията относно енергийната стойност трябва системно да се обявява, когато това е предвидено, и в kJ (килоджаули), и в kcal (килокалории).

3.6.   Изключения от задължителното обявяване на хранителната стойност

3.6.1.   Какви изключения са предвидени?

Приложими разпоредби : Член 16, параграфи 3 и 4, член 30, параграфи 4 и 5 и член 44, параграф 1, буква б), приложение V

Продуктите, изброени в приложение V, са освободени от задължителното етикетиране на хранителната информация, освен ако е представена хранителна или здравна претенция.

Освен това освобождаването се прилага за алкохолни напитки (съдържащи над 1,2 % алкохол) и за храни, които не са предварително опаковани (освен когато това се изисква от конкретен законодателен акт на ЕС или национална мярка).

Когато информацията за хранителната стойност се предоставя доброволно, това трябва да става в съответствие с правилата за задължителното етикетиране на хранителната информация. Следва обаче да се отбележи, че:

за алкохолни напитки обявяването на хранителната стойност може да бъде ограничено до енергийната стойност. Не се изисква конкретен формат,

за храни, които не са предварително опаковани, обявяването на хранителната стойност може да бъде ограничено до енергийната стойност или до енергийната стойност заедно с количествата мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол. Тя може да се предостави само за порция или единица за консумация, при условие че порцията/единицата за консумация е определена количествено и е даден броят на порциите/единиците за консумация.

3.6.2.   Освободени ли са следните храни от изискванията за задължително обявяване на хранителната стойност?

Приложими разпоредби : Приложение V

Непреработени продукти, които съдържат само една съставка или категория съставки

Брашно (напр. пшенично брашно)

да, в съответствие с уговорките по-долу

Брашното, което не съдържа никакви добавени съставки, напр. добавки, витамини, минерали, и което не е претърпяло никаква преработка, различна от смилане и лющене, се счита за непреработен продукт (12).

Бланширан ориз и варен ориз

не

Бланшираният ориз преминава през етап на предварително варене и съответно не може да се счита за непреработена храна. Оризът обаче може да се възползва от освобождаването за непреработени продукти, които съдържат само една съставка или категория съставки.

Растително масло

не

Растителните масла са преработени продукти и съответно не могат да се ползват от освобождаването за непреработени продукти, които съдържат само една съставка или категория съставки.

Захар

не

Захарта е преработен продукт и съответно не може да се ползва от освобождаването за непреработени продукти, които съдържат само една съставка или категория съставки.

Мед

да

Медът се счита за непреработена храна, която има съставни елементи, а не съставки, както е пояснено в съображение 3 от Директива 2014/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13) за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета (14) относно меда. Следователно медът може да се възползва от освобождаването от изискването за задължително обявяване на хранителната стойност.

Билки, подправки или смеси от тях

Продукти от билки и подправки, съдържащи овкусители и/или регулатори на киселинността

да

Билките, подправките или смесите от тях са освободени от изискването за задължително обявяване на хранителната стойност, тъй като се консумират в малки количества и не оказват значително въздействие върху хранителния режим. Аналогично такива продукти, съдържащи овкусители и/или регулатори на киселинността, се ползват от това освобождаване, при условие че овкусителите и/или регулаторите на киселинността не оказват значително въздействие върху хранителния режим.

Сол и заместители на солта

Йодирана сол

не

В съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета (15) относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните задължително трябва да се обявява хранителната стойност на продуктите, към които са били добавени витамини и минерали. Задължителното добавяне на йод към солта обаче не е обхванато от Регламент (ЕО) № 1925/2006 и конкретните разпоредби за етикетирането по отношение на количеството добавен йод са обхванати от националното законодателство.

Ферментирал оцет и заместители на оцета, включително оцет, чиито единствени добавени съставки са овкусители

Ферментирал оцет с добавена сол

не

Освобождаването за ферментирал оцет и заместители на оцета е приложимо само за продукти, чиито единствени добавени съставки са овкусители.

3.7.   Хранителни добавки

3.7.1.   Що се отнася до хранителните добавки, каква терминология във връзка с референтните стойности трябва да се използва за обвяването на витамини и минерали?

Приложими разпоредби : Член 29, приложение XIII

Предвидените в Регламента правила относно обявяването на хранителната стойност не се прилагат за хранителните добавки.

В член 8, параграф 3 от Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16) относно хранителните добавки е предвидено, че информацията относно витамините и минералите трябва да се изразява също така и като процент от референтните стойности, посочени в приложението към Директива 90/496/ЕИО на Съвета (17), която беше заменена от Регламента, считано от 13 декември 2014 г.

В съответствие с Директива 90/496/ЕИО се изискваше да се използва процент, свързан с препоръчителни дневни приеми (ПДП), които в приложение XIII, част А към Регламента са заменени с дневни референтни количества за прием или „хранителни референтни стойности (NRVs)“. Макар че може да се използва терминът „хранителни референтни стойности“ или неговият акроним „NRVs“, ако е обяснен изцяло на опаковката и потребителите могат лесно да го намерят, с оглед на последователността се препоръчва да се използва същата терминология за хранителните добавки, както и за останалите хранителни вещества в храните (18) и да се прави позоваване на референтни количества за прием.

3.7.2.   Трябва ли за хранителните добавки, за които е представена хранителна или здравна претенция, да се обявява хранителната стойност в съответствие с Регламента?

Приложими разпоредби : Членове 29 и 49

Не. Разпоредбите на Регламента, според които се изисква обявяване на хранителната стойност, не се прилагат за хранителни добавки. Според член 7 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета (19) относно хранителни и здравни претенции за храните „в случаите на хранителни добавки хранителната информация се предоставя в съответствие с член 8 от Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (20) относно хранителните добавки“.

3.8.   Конкретни продукти

3.8.1.   Що се отнася до храни, опаковани с течност, трябва ли обявената хранителна стойност да отговаря на отцедения продукт (без течността) или на продукта в неговата цялост (с течността)?

Приложими разпоредби : Член 31, параграф 3

Твърди храни могат да се представят в течна среда, както е определено в параграф 5 от приложение IX (като саламура, плодов сок) или други течности (като растително масло). Някои потребители консумират цялото количество от тези продукти, докато други консумират само отцедените продукти. В този контекст за предпочитане е обявената хранителна стойност съответно да бъде изчислена за цялото съдържание на хранителния продукт, твърдата храна и течността включително, когато има вероятност продуктът да бъде консумиран в неговата цялост. Тази информация може да бъде допълнена на доброволна основа с обявената хранителна стойност на отцедения продукт. За други продукти, при които не се очаква да бъде консумирана течността, по-целесъобразно е да се посочи хранителната информация за отцеденото нетно тегло.

Във всички случаи трябва да е ясно дали обявената хранителна стойност се отнася до отцедените продукти или до продукта в неговата цялост.


(1)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

(2)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, приложение VII, част ΙΙΙ, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671—854.

(3)  Международна организация по законова метрология, Международна препоръка R79 [издание 1997(E)], https://www.oiml.org/en/files/pdf_r/r079-e15.pdf

(4)  Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета, приложение I, точка 3.1 (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).

(5)  На база на определението за „непреработени продукти“, дадено в член 2, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(6)  Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51).

(7)  Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (ОВ L 164, 26.6.2009 г., стр. 45).

(8)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(9)  Вж. също конкретните мерни единици за витамини и минерали в приложение XIII, част А, точка 1.

(10)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(11)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(12)  В член 2, параграф 1, буква б) от Регламента е направена препратка към определението на „непреработени продукти“, дадено в член 2, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните: „непреработени продукти“ са храните, които не са претърпели преработка и включва продукти, които са разделени, разделени на парчета, прерязани, нарязани на филии, обезкостени, накълцани, обелени, стрити, отрязани, почистени, обрязани, очистени от люспите, смляни, охладени, замразени, дълбоко замразени или размразени“.

(13)  ОВ L 164, 3.6.2014 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47.

(15)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 26.

(16)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.

(17)  ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40.

(18)  Член 32, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

(19)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(20)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.