Брюксел, 21.3.2018

COM(2018) 147 final

2018/0072(CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие

{SWD(2018) 81 final}
{SWD(2018) 82 final}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Цифровата икономика преобразява начина, по който общуваме, потребяваме и извършваме стопанска дейност. Цифровите дружества растат с много по-бързи темпове, отколкото икономиката като цяло, и тази тенденция ще продължи. Цифровите технологии принасят много ползи за обществото, а от гледна точка на данъчното облагане създават възможности за данъчните администрации и предлагат решения, които намаляват административната тежест, улесняват сътрудничеството между данъчните органи и спомагат да се предотвратява отклонението от данъчно облагане.

Цифровизацията обаче създава и затруднения за международната система за данъчно облагане, тъй като моделите на стопанска дейност се променят. Понастоящем създателите на политики се опитват да намерят решения, които да осигурят справедливо и ефективно данъчно облагане, тъй като цифровата трансформация на икономиката набира скорост, а действащите правила за корпоративно данъчно облагане са твърде стари, за да отразят този развой. Прилагането на действащите правила за корпоративно данъчно облагане към цифровата икономика доведе до разминаване между мястото, където се облага печалбата, и мястото, където се създава стойността. По-специално, действащите правила вече не отговарят на съвременните условия, при които презграничната търговия по интернет без физическо присъствие е по-лесна, предприятията разчитат в голяма степен на нематериални активи с трудна за определяне стойност, а генерираното от потребителите съдържание и събирането на данни са се превърнали в основни дейности в процеса на създаване на стойност за цифровите дружества. В международен план организации като Г-20 например признават необходимостта от действия за адаптиране на правилата за корпоративно данъчно облагане към условията на цифровата икономика. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) разгледа този въпрос в контекста на проекта на ОИСР и Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби 1 . На своята среща през март 2017 г. Г-20 поиска от ОИСР да представи на министрите на финансите на държавите от Г-20 през април 2018 г. междинен доклад за въздействието на цифровизацията върху данъчното облагане. Постигането на международна договореност обаче вероятно ще бъде трудно.

Подобни предизвикателства бяха набелязани в съобщението на Комисията „Справедлива и ефикасна система на данъчно облагане в Европейския съюз за цифровия единен пазар“, прието на 21 септември 2017 г. В това съобщение Комисията изложи своя анализ на данъчните предизвикателства в резултат на цифровизацията на световната икономика. То беше последвано от приетите на 19 октомври 2017 г. заключения на Европейския съвет 2 , в които той подчертава необходимостта от ефективна и справедлива данъчна система, съобразена с цифровата ера и заявява, че очаква подходящи предложения от Комисията в началото на 2018 г. В заключенията си от 5 декември 2017 г. 3 Съветът по икономически и финансови въпроси също заяви, че очаква подходящи предложения на Комисията в началото на 2018 г. „при отчитане на съответния развой на текущата работа в ОИСР и след оценка на правната и техническата осъществимост, както и икономическото въздействие на възможните отговори на предизвикателствата във връзка с данъчното облагане на печалбите на цифровата икономика“.

Действащите правила за корпоративно данъчно облагане се основават на принципа, че печалбите следва да се облагат там, където се създава стойността. Те обаче са разработени предимно в началото на ХХ век за традиционни предприятия „от тухли и хоросан“ и определят от какво се поражда правото на данъчно облагане в дадена държава (къде да се облага с данък) и каква част от приходите на предприятията да бъде отнесена към дадена държава (какъв данък да се събира), като се има предвид най-вече физическото присъствие във въпросната държава и без да се отчита създаваната в тази юрисдикция стойност с участието на потребителите. Това означава, че лица, които не са местни лица за данъчни цели, може да се облагат с данък в дадена държава само ако тяхното присъствие в нея е равносилно на място на стопанска дейност 4 . Тези правила обаче не отразяват глобалния обхват на цифровите дейности, при които предоставянето на цифрови услуги вече не изисква физическо присъствие. Поради това — с цел да се установят правата за данъчно облагане във връзка с новите цифровизирани модели на стопанска дейност — са необходими нови показатели за значително икономическо присъствие.

След като се установи, че дадено предприятие подлежи на облагане в дадена държава, реализираните от него печалби трябва да бъдат определени и отнесени към тази държава. Съгласно действащата уредба на корпоративното данъчно облагане, за отнасяне на печалбата на многонационалните групи от предприятия към различните държави се използват правилата за трансферно ценообразуване въз основа на анализ на функциите, активите и рисковете по веригата на създаване на стойност на групата. За целите на данъчното облагане на печалбата от стопанска дейност, относима към дадено място на стопанска дейност, се приема 5 , че съществува отделен субект и по аналогия се прилагат Насоките за трансферно ценообразуване на ОИСР. Действащите правила обаче, които са разработени за традиционните модели на стопанска дейност, не отчитат факта, че характеристиките на цифровите модели на стопанска дейност по отношение на създаването на стойност се различават от традиционните. Това води до нарушаване на конкуренцията и се отразява отрицателно върху публичните приходи. Цифровата икономика разчита в голяма степен на нематериални активи, като потребителски данни, и развива методи за анализиране на данните с цел да извлече стойност от тях. Тези стопански тенденции обуславят във все по-голяма степен създаването на стойност в рамките на многонационалните групи от предприятия и са трудни за оценяване. За да се идентифицират и оценят нематериалните активи и за да се определи техният принос към създаването на стойност в рамките на дадена група, са необходими нови методи за отнасяне на печалбата, които да обхващат по-добре създаването на стойност в новите модели на стопанска дейност.

Настоящото предложение има за цел да отговори на предизвикателствата, поставени от цифровата икономика, като предложи комплексно решение в рамките на съществуващите системи за корпоративно данъчно облагане на държавите членки. В него се предвижда обща система за облагане на цифровите дейности в ЕС, която отчита по подходящ начин характеристиките на цифровата икономика.

На първо място, в предложението се определят правила за установяване на облагаема връзка за цифровите предприятия, които развиват презгранична дейност, при нефизическо търговско присъствие (наричано по-нататък „значително цифрово присъствие“). С цел да се установят и защитят правата за данъчно облагане на държавите членки във връзка с новите цифровизирани модели на стопанска дейност, са необходими нови показатели за такова значително цифрово присъствие.

На второ място, в настоящото предложение се установяват принципи за отнасяне на печалба към цифрова стопанска дейност. Благодарение на тези принципи ще е възможно да се обхване по-добре създаването на стойност от цифровите модели на стопанска дейност, които разчитат в голяма степен на нематериални активи.

След транспонирането на настоящата директива в националното законодателство на държавите членки тя ще се прилага по отношение на презграничните цифрови дейности в рамките на Съюза, дори и действащите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане между държавите членки да не са били съответно изменени. Тя ще се прилага и в случаите, когато установено в юрисдикция извън Съюза предприятие развива дейност посредством значително цифрово присъствие в държава членка, а между въпросната държава членка и посочената юрисдикция няма действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение е част от усилията, които се полагат на равнището на ЕС и на международно равнище за адаптиране на действащата данъчна уредба към условията на цифровата икономика.

На международно равнище задачата да се осигури справедливо данъчно облагане на приходите на всички участници в цифровата икономика вече е включена в доклада по действие 1 от проекта на ОИСР и Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и в междинния доклад на ОИСР за данъчното облагане на цифровата икономика 6 , който беше представен на министрите на финансите на държавите от Г-20 през март 2018 г. В междинния доклад са разгледани различни възможности за преодоляване на това предизвикателство и ОИСР възнамерява да намери до 2020 г. основано на консенсус решение.

Като се има предвид глобалният характер на това предизвикателство, Комисията признава, че най-добрият подход към данъчното облагане на цифровата икономика би бил да се намерят многостранни международни решения. Комисията си сътрудничи тясно с ОИСР за подкрепа на разработването на международно решение. Засега обаче процесът напредва бавно, тъй като проблемът е комплексен и се налага да се решават широк кръг въпроси, поради което постигането на международен консенсус може да отнеме известно време. Ето защо Комисията реши да предприеме действия. Настоящото предложение има за цел да допринесе за текущата работа на равнището на ОИСР, която продължава да е от първостепенно значение за постигането на световен консенсус по този въпрос. Настоящата директива представя виждането на ЕС за комплексно преодоляване на предизвикателствата на цифровата икономика и нейният пример ще повлияе на международните обсъждания в търсене на глобално решение. ЕС следва да насърчи и да подкрепи действията на своите международни партньори в тази посока.

На равнището на ЕС настоящото предложение се основава на многобройните инициативи на Комисията за осигуряване на справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в Съюза 7 .

В по-широк контекст следва да се подчертае, че предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) ще бъде оптималното решение за постигане на по-справедливо и по-ефикасно данъчно облагане в ЕС. В сегашния си обхват обаче ОКООКД не би могла да предложи структурно решение на някои от важните предизвикателства пред облагането на предприятията в цифровата икономика. Причините за това са ограниченият обхват на ОКООКД (тя е задължителна само за големите многонационални дружества) и фактът, че определението на място на стопанска дейност в контекста на ОКООКД следва използваното понастоящем в целия свят определение. Освен това правилата за разпределяне на печалбата (формулата за разпределяне) в ОКООКД не могат да обхванат в достатъчна степен цифровите дейности на дружеството. Новите правила за облагаема връзка за цифровите дейности следва да бъдат включени в ОКООКД. Освен това подходът с използване на формулата за разпределянето в ОКООКД при разпределянето на печалбата на големи многонационални групи от предприятия следва да бъде адаптиран, за да се обхванат ефективно цифровите дейности. Комисията приветства измененията в докладите на комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент относно общата основа за облагане с корпоративен данък и ОКООКД като добра основа за по-нататъшна работа по осигуряване на справедливо данъчно облагане на цифровите дейности 8 . Комисията има готовност да работи съвместно с държавите членки и Парламента, за да разглеждат възможностите за включване на разпоредбите на настоящата директива в ОКООКД.

Настоящото предложение е част от пакет, който съдържа също препоръка към държавите членки да включат в своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с трети държави съответстващи правила относно значителното цифрово присъствие и отнасянето на печалбата, и предложение за директива с временно решение, както и съобщение, в което се обясняват контекстът и взаимозависимостите между предложенията.

Комисията препоръчва на държавите членки да възпроизведат разпоредбите на настоящата директива в своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с трети държави, тъй като при наличие на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка и юрисдикция извън Съюза разпоредбите на тази спогодба може да имат предимство пред предложените разпоредби относно значително цифрово присъствие.

Освен това днес Комисията излиза с предложение за директива с временно решение — данък върху цифровите услуги (ДЦУ), като опростено временно решение за данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС. ДЦУ представлява данък върху приходите, реализирани от предоставянето на някои цифрови услуги 9 . ДЦУ следва да се прилага на временна основа до намирането на комплексно решение.

Съгласуваност с други политики на Съюза

Настоящото предложение е съгласувано и със Стратегията за цифров единен пазар 10 , в която Комисията се ангажира да гарантира на хората и предприятията достъп до онлайн дейности в условията на лоялна конкуренция, да им разкрие възможности в областта на цифровите технологии и да укрепи водещата позиция на Европа в световен мащаб в областта на цифровата икономика.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Законодателството на Съюза относно данъците, различни от данъците върху оборота, попада в обхвата на член 115 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Мерките за сближаване по тази разпоредба се отнасят пряко до създаването или функционирането на вътрешния пазар.

Субсидиарност (извън областите на изключителна компетентност)

Настоящото предложение е в съответствие с принципа на субсидиарност. Тъй като цифровите предприятия могат да развиват дейност през граница и без наличието на физическо присъствие — както в Съюза, така и от трети държави — са необходими единни правила, които да гарантират, че те заплащат данъци там, където реализират печалба. Предвид на презграничното измерение на цифровите дейности, е необходима инициатива на равнището на ЕС, която ще постигне повече, отколкото множество мерки на национално равнище. За прякото и хармонизирано прилагане на правилата относно значително цифрово присъствие в рамките на Съюза е нужда обща за целия вътрешен пазар инициатива, така че да се гарантират равнопоставени условия за всички държави членки и да се осигури правна сигурност за данъкоплатците. Едностранните и несъгласувани подходи на държавите членки биха могли да бъдат неефективни и да доведат до разпокъсване на единния пазар чрез създаване на противоречащи си национални политики, нарушения на пазара и данъчни пречки пред стопанските субекти в ЕС. Ако целта е да се постигнат решения, които работят за вътрешния пазар като цяло, правилният път е единствено чрез координирани инициативи на равнището на ЕС.

Пропорционалност

Предложената директива е необходима, подходяща и пригодена за постигане на желаната цел. Тя не предполага хармонизиране на ставките на корпоративните данъци в ЕС и следователно не ограничава възможностите на държавите членки да влияят върху желания от тях размер на приходите от корпоративен данък. Тя не се меси в националните избори на политиката, що се отнася до мащаба на намесата на обществения сектор и състава на данъчните приходи. Тя предлага по-ефикасен начин за облагане на цифровите дейности на данъкоплатците, подлежащи на облагане с корпоративен данък, които работят в ЕС, с оглед постигането на един по-ефикасен вътрешен пазар.

Избор на инструмент

Както бе установено по-рано, нарушенията на вътрешния пазар могат да бъдат преодолени единствено с помощта на задължителни правни разпоредби и сближаване на данъчните законодателства чрез обща законодателна уредба. Актовете с незадължителен характер не са достатъчно добро решение, тъй като държавите членки биха разполагали със свободата да не ги прилагат изобщо или те биха довели до подход „на парче“. Подобен резултат би бил крайно нежелателен. Това би породило риск от правна несигурност за данъкоплатците, както и заплаха за постигането на целите за създаване на координирана и съгласувана система за корпоративно данъчно облагане в рамките на вътрешния пазар.

Въз основа на член 115 от ДФЕС „Съветът с единодушие… приема директиви относно сближаването на онези разпоредби, предвидени в закони, подзаконови или административни актове на държавите членки, които пряко се отнасят до създаването или функционирането на вътрешния пазар.“ Следователно Договорът предвижда, че в областта на данъчното облагане, различно от облагането на оборота (който е в обхвата на член 113 от ДФЕС), законодателството трябва да бъде изключително във формата на директиви.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни

Стратегията при консултациите беше съсредоточена върху три основни групи заинтересовани лица: данъчните администрации на държавите членки, предприятията и гражданите. Бяха проведени открита обществена консултация, по време на която за 12 седмици (от 26 октомври 2017 г. до 3 януари 2018 г.) бяха получени 446 отговора, и целенасочено допитване, изпратено до всички данъчни администрации в ЕС. По въпроса за комплексно решение предпочитаният подход на повече от половината от респондентите в консултацията на заинтересованите страни е предложение за цифрово присъствие в ЕС 11 . Предпочетеният вариант съвпадна и за двете групи заинтересовани страни: 14 от 21 национални данъчни администрации, както и 58 % от 446-те респонденти на откритата обществена консултация смятат, че предложението за „цифрово присъствие в ЕС“ може най-добре да разреши текущите проблеми, свързани с правилата за международно данъчно облагане на цифровата икономика. Към заинтересованите страни не беше отправен изричен въпрос относно предпочитания от тях вариант за подход спрямо юрисдикциите извън ЕС. Членовете на Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане (състояща се от всички данъчни органи в ЕС и от 15 организации, които представляват предприятията, гражданското общество и лицата, работещи в областта на данъчното облагане) също бяха информирани за тази инициатива и бяха помолени за мнение. Бяха взети предвид и мненията, изпратени по собствена инициатива.

Оценка на въздействието

Оценката на въздействието на предложението беше разгледана от Комитета за регулаторен контрол към Комисията на 7 февруари 2018 г. Комитетът изрази положително становище по предложението, както и някои препоръки, които бяха взети предвид. Становището на Комитета, препоръките, както и обяснение за това как да бъдат взети предвид, са включени в приложение 1 към работния документ на службите, придружаващ настоящото предложение. В приложение 3 е описано кой ще бъде засегнат от предложението и как.

В оценката на въздействието на настоящото предложение бяха разгледани както варианти за реформа из основа, така и други варианти за промени в рамките на съществуващата международна данъчна система. Поради ограничения от правно и/или политическо естество по-основните реформи бяха отхвърлени, тъй като на този етап те представляват нереалистични варианти. Вместо това решението следва да се съсредоточи върху преразглеждане на съществуващото понятие за място на стопанска дейност и действащите правила за отнасяне на печалбата. Същевременно бе отхвърлено решение само в рамките на предложението за ОКООКД, тъй като то има твърде тесен обхват, за да предложи едно по-структурно решение, което би могло да прекрачи границите на ЕС. Поради това предпочетеният вариант за разрешаване на проблема в ЕС бе една директива за модернизиране на правилата за място на стопанска дейност и правилата за отнасяне на печалбата.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото предложение за директива няма да има отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Разпоредбите на настоящото предложение следва да бъдат включени в системите за корпоративен подоходен данък на държавите членки и в предложението на Комисията за ОКООКД и следва впоследствие да бъдат отразени със съответстващи промени в Модела на данъчна конвенция на ОИСР на международно равнище. След като директивата бъде приета, Комисията ще следи за нейното изпълнение и прилагане в тясно сътрудничество с държавите членки.

Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Обхват (член 2)

Настоящото предложение засяга подлежащите на облагане с корпоративен данък данъкоплатци, които са регистрирани или установени в ЕС, както и предприятията, които са регистрирани или установени в юрисдикция извън Съюза, която няма подписана спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с държавата членка, в която е установено наличие на значително цифрово присъствие на данъкоплатеца. Предложението не засяга предприятията, които са регистрирани или установени в юрисдикция извън Съюза, която има действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с държавата членка на значителното цифрово присъствие, с цел да бъде избегнато нарушаване на разпоредбите на тези спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Случаят може да бъде различен, ако приложимата данъчна спогодба с юрисдикция извън Съюза включва подобна разпоредба относно значително цифрово присъствие, която поражда подобни права и задължения по отношение на тази юрисдикция извън Съюза.

Определения (член 3)

Този член съдържа определения на различните понятия, необходими за прилагане на разпоредбите на директивата (напр. цифрови услуги, цифров интерфейс, приходи, субект, потребител и данъчен период).

Цифровата услуга е услуга, която се предоставя чрез интернет или електронна мрежа и чиято доставка, предвид естеството ѝ, е по същество автоматизирана и с минимална човешка намеса. Това определение съответства на определението на „услуги, предоставяни по електронен път“ в член 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Света от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, и включва същия вид услуги.

С цел да бъде изключена облагаема връзка въз основа единствено на мястото на потребление, обикновената продажба на стоки или услуги посредством интернет или електронна мрежа не се разглежда като цифрова услуга. Например предоставянето на достъп (срещу възнаграждение) до цифров пазар за покупка или продажба на коли е цифрова услуга, но самата продажба на коли чрез такъв уебсайт не е.

„С минимална човешка намеса“ означава, че услугата включва минимална човешка намеса от страната на доставчика, без значение каква е степента на намеса от страната на потребителя. За изискваща минимална човешка намеса се счита и услуга, при която доставчикът първо изгражда система, а после редовно я поддържа или я поправя в случай на проблеми, свързани с нейното функциониране.

Значително цифрово присъствие (член 4)

Целта на понятието за значително цифрово присъствие е да установи облагаема връзка в дадена юрисдикция. Поради това то следва да бъде разглеждано като допълнение към съществуващото понятие за място на стопанска дейност. Предложените правила за установяване на облагаема връзка на цифрова стопанска дейност в дадена държава членка са обвързани с приходите от доставката на цифрови услуги, броя на потребителите на цифрови услуги или броя на договорите за дадена цифрова услуга. Тези критерии се използват по аналогичен начин за определяне на „цифровия отпечатък“ на едно предприятие в дадена юрисдикция въз основа на някои показатели за икономическа дейност. Те би следвало да отразяват доколко цифровите предприятия зависят от голям кръг потребители, участието на потребителите, приноса на потребителите, както и създаваната от потребителите стойност в полза на предприятията. Критериите следва да са приложими за различни видове модели на стопанска дейност. Цифровите модели на стопанска дейност са изключително разнородни. Някои от тях може да имат много голям кръг потребители, докато потребителите на други може да са малко, но със значителен принос, ако всеки отделен потребител създава голяма стойност. Наред с това критериите следва да гарантират сравнимо третиране в различните държави членки, независимо от техния размер, и да изключват случаите с малка значимост.

За трите горепосочени критерии, свързани с потребителите (приходи, брой потребители и брой договори), са установени различни приложими прагове. В дадена държава членка има „значително цифрово присъствие“, ако са изпълнени един или повече от следните критерии: ако приходите от предоставяне на цифрови услуги на потребители в дадена юрисдикция надвишават 7 000 000 EUR в даден данъчен период, ако броят на потребители на дадена цифрова услуга в дадена държава членка надвишава 100 000 в даден данъчен период или ако броят на деловите договори за цифрови услуги надвишава 3000.

Както е обяснено в оценката на въздействието 12 , много е важно всеки праг да бъде достатъчно висок, така че да не обхваща дребните случаи, в които печалбата, относима към цифровото присъствие, дори не би покрила разходите, свързани със спазване на изискванията на данъчното законодателство за място на стопанска дейност, като така при прилагането на тези три алтернативни прага се осигурява пропорционалност на мярката. Прагът за приходите се определя с оглед на евентуалните разходи, свързани със спазване на изискванията на данъчното законодателство, при експлоатиране на допълнително място на стопанска дейност, дори при ниски ставки. Прагът за броя на потребителите следва да отразява сходна стойност в парично изражение въз основа на средните приходи от потребител. Прагът за броя на деловите договори следва да отразява факта, че би следвало да се вземат предвид само договорите между предприятия, тъй като тези договори биха били на по-значима стойност, отколкото договорите, сключени с физически лица. Поради това прагът за броя на договорите между предприятия следва да бъде значително по-нисък от прага за броя на потребителите.

Печалба, относима към значителното цифрово присъствие (член 5)

Предложените правила за отнасяне на печалба към значително цифрово присъствие се основават на действащите разпоредби по отношение на местата на стопанска дейност. Те затвърждават принципа, съгласно който към дадено значително цифрово присъствие се отнасят печалбите, които то би реализирало в резултат на значими икономически дейности, осъществявани посредством цифров интерфейс, особено при неговите взаимодействия с други части на предприятието, ако би било отделно и независимо предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия, като се вземат предвид използваните активи, изпълняваните функции и поетите рискове. Ето защо основният принцип за отнасяне на печалба към значително цифрово присъствие остава разрешеният подход на ОИСР. Като се има предвид всичко това, нормативната уредба трябва да бъде съответно адаптирана, за да отрази начина на създаване на стойност при цифровите дейности. В действителност при функционалния анализ на мястото на стопанска дейност критерият за съществени функции на персонала, свързани с поемането на риск и с икономическата собственост върху активите в контекста на цифрови дейности, не е достатъчен, за да се гарантира отнасяне на печалбата към значителното цифрово присъствие, което отразява създаването на стойност. Тази ситуация е възможна, когато дадено значително цифрово присъствие развива дейност в конкретна юрисдикция посредством цифров интерфейс без физическо присъствие или когато в юрисдикцията на значителното цифрово присъствие не се изпълняват съществени функции на персонала.

При функционалния анализ на значителното цифрово присъствие следва предприеманите от предприятието дейности посредством цифров интерфейс, свързани с данни и потребители, да се считат за икономически значими функции от значение за отнасянето на икономическа собственост върху активи и на рискове към значителното цифрово присъствие. При отнасянето на печалбата следва да се вземат предвид разработването, подобряването, поддръжката, защитата и експлоатацията на нематериални активи при осъществяваните от цифровото присъствие значими икономически дейности, дори тези действия да не са обвързани с функции на персонала в същата държава членка.

Например ключова роля за привличане на нови потребители към дадена социална мрежа има гарантирането на възможност за осъществяване на външни за мрежата връзки — т.е. възможност потребителите да се свързват с голям брой други потребители — а това зависи от набора нематериални активи, които биха били отнесени към дейността по предоставяне на социална мрежа. Разширяването на мрежата, което се постига посредством значителното цифрово присъствие, увеличава този набор от нематериални активи. Този набор от нематериални активи ще нарасне допълнително в резултат на обработката на потребителски данни, която позволява на социалната мрежа да продава рекламно пространство на по-висока цена, тъй като то е съобразено с интересите на потребителите.

От това следва, че функциите, свързани с разработването, подобряването, поддръжката, защитата и експлоатацията на уникални нематериални активи, биха били типични за значително цифрово присъствие. При цифровите модели на стопанска дейност всяка от икономически значимите дейности допринася за създаването на стойност по уникален начин и представлява неразделна част от тези модели. Поради това методът на разделената печалба често се смята за най-подходящия метод за отнасяне на печалба към значителното цифрово присъствие. В този контекст сред евентуалните фактори за разделяне на печалбата биха могли да бъдат разходите за изследвания, разработване и маркетинг (относими към значителното цифрово присъствие спрямо разходите, относими към седалището и/или други значителни цифрови присъствия в други държави членки), както и броят на потребителите в дадена държава членка и събраните данни по държави членки.

Предложените правила установяват само най-общите принципи за отнасяне на печалба към значително цифрово присъствие; по-конкретни насоки за отнасяне на печалбата биха могли да се разработят на съответните международни форуми или на равнището на ЕС.

2018/0072 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент 13 ,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 14 ,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)Стремително протичащата трансформация на световната икономика в резултат на цифровизацията създава нови затруднения за системите на корпоративно данъчно облагане както на равнището на Съюза, така и в международен план, и поставя под въпрос методите за определяне на мястото, където цифровите дружества следва да плащат данъци, както и размера на тези данъци. Въпреки че на международно равнище организации като Г-20 признават необходимостта от адаптиране на правилата за корпоративно данъчно облагане към условията на цифровата икономика, вероятно ще бъде трудно да се постигне международна договореност.

(2)В доклада „Преодоляване на предизвикателствата във връзка с данъчното облагане на цифровата икономика“ по действие 1 от плана на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, публикуван през октомври 2015 г., се очертават разнообразни и различаващи се подходи за данъчно облагане на цифровата икономика, които бяха анализирани допълнително в междинния доклад от 2018 г. на ОИСР „Предизвикателства във връзка с данъчното облагане, произтичащи от цифровизацията“. С ускоряването на цифровата трансформация на икономиката нараства необходимостта от откриване на решения за осигуряване на справедливо и ефективно данъчно облагане на цифровите дружества.

(3)В съобщението на Комисията „Справедлива и ефикасна система на данъчно облагане в Европейския съюз за цифровия единен пазар“, прието на 21 септември 2017 г., се посочва, че са необходими нови международни правила, специфични за предизвикателствата на цифровата икономика, за да се определи къде създават стойност предприятията и как следва да бъде отнасяна тази стойност за целите на данъчното облагане. Тези нови правила ще създадат необходимост от реформа на съществуващите международни данъчни правила относно определението на място на стопанска дейност и отнасянето на печалбата, приложими в сферата на цифровите дейности.

(4)В заключенията на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г. се подчертава необходимостта от ефективна, справедлива и съобразена с цифровата ера данъчна система и се очакват подходящи предложения от Комисията в началото на 2018 г. 15 . В заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 5 декември 2017 г. се подчертава, че при посрещането на предизвикателствата пред данъчното облагане на печалбите на цифровата икономика централно място следва да има и едно общоприето определение на място на стопанска дейност и свързаните с него правила за трансферно ценообразуване и отнасяне на печалбата и се насърчава тясното сътрудничество между ЕС, ОИСР и други международни партньори с цел посрещане на тези предизвикателства 16 .

За да упражняват своите права за данъчно облагане, държавите членки следва да бъдат задължени да включат съответни правила в своите системи за корпоративно подоходно облагане. Поради това различните приложими корпоративни данъци в държавите членки следва да се пояснят. Тези правила следва да разширят определението на място на стопанска дейност и да установят облагаема връзка за значително цифрово присъствие в техните съответни юрисдикции. Освен това следва да бъдат установени общи принципи за отнасяне на облагаемите печалби към такова цифрово присъствие. Като цяло тези правила следва да се прилагат за всички данъкоплатци, подлежащи на облагане с корпоративен данък, независимо от това къде са местни лица за данъчни цели — в Съюза или другаде.

(5)Тези правила обаче не следва да се прилагат за субекти, които са местни лица за данъчни цели в юрисдикция извън ЕС, с която държавата членка на значителното цифрово присъствие има действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, освен ако в тази спогодба се съдържат разпоредби относно значително цифрово присъствие, които пораждат сходни права и задължения по отношение на юрисдикцията извън ЕС, като създадените с настоящата директива. Целта е да се избегне конфликт със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане с юрисдикции извън ЕС, предвид на факта, че такива юрисдикции обикновено не са обвързани от правото на Съюза.

(6)За да се даде надеждно определение на облагаема връзка на цифрова стопанска дейност в държава членка, е необходимо то да е обвързано с приходите от доставката на цифрови услуги, броя на потребителите или броя на деловите договори за цифрови услуги. Приложимите прагове следва да отразяват значимостта на цифровото присъствие за различните видове модели на стопанска дейност и да са съгласувани с различните равнища на принос в процеса на създаване на стойност. Наред с това те следва да гарантират съвместимо третиране в различните държави членки, независимо от техния размер, и да изключват случаите с малка значимост. За целите на настоящата директива продажбата на стоки или услуги посредством интернет или електронна мрежа не следва да се разглежда като цифрова услуга.

(7)За да може значителното цифрово присъствие на дадено предприятие да бъде облагано в друга юрисдикция в съответствие с националното право на тази юрисдикция, е необходимо да се установят принципи за отнасяне на печалба към това значително цифрово присъствие. Правилата следва да се изградят върху действащите принципи за отнасяне на печалба и да се основават на функционален анализ на извършваните функции, използваните активи и поетите рискове от значителното цифрово присъствие при осъществяваните от него икономически значими дейности посредством цифров интерфейс. Следва да бъде обърнато особено внимание на факта, че голяма част от стойността на цифровата стопанска дейност се създава там, където са установени потребителите и където се събират и обработват данните, свързани с потребителите, както и там, където се предоставят цифровите услуги. Тъй като икономически значимите дейности, осъществявани от значителното цифрово присъствие, допринасят по уникален начин за създаването на стойност в цифровите модели на стопанска дейност, за постигането на справедливо отнасяне на печалбите към значителното цифрово присъствие следва при нормални обстоятелства да се използва методът на разделената печалба. Това обаче не следва да пречи на данъкоплатеца да използва алтернативен метод, съобразен с международно приетите принципи, ако данъкоплатецът може да докаже, че въз основа на резултатите от функционалния анализ е по-целесъобразно да бъде използван такъв метод. От съществено значение е и факторите за разделяне на печалбата да са тясно свързани със създаването на стойност.

(8)Основна цел на настоящата директива е да направи по-устойчив вътрешния пазар като цяло с цел да бъдат посрещнати предизвикателствата във връзка с данъчното облагане на цифровизираната икономика. Тази цел не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, тъй като цифровите предприятия могат да развиват дейност през граница, без да имат физическо присъствие в дадена юрисдикция, и поради това са необходими правила, които да гарантират, че те заплащат данъци в юрисдикциите, в които осъществяват печалби. Предвид на това презгранично измерение, една инициатива на равнището на Съюза би могла да постигне повече, отколкото множество мерки на национално равнище. С цел в рамките на Съюза да се осигури хармонизирано прилагане на правилата относно значителното цифрово присъствие, е необходима обща за вътрешния пазар инициатива. Едностранните и несъгласувани подходи на държавите членки биха могли да бъдат неефективни и да доведат до разпокъсване на единния пазар чрез създаване на противоречащи си национални политики, нарушения на пазара и данъчни пречки пред стопанските субекти в Съюза. Тъй като целите на настоящата директива могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(9)Обработването на лични данни в контекста на настоящата директива следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 17 , включително със задълженията за предприемане на подходящи технически и организационни мерки, така че да се изпълнят изискванията на посочения регламент, особено тези във връзка със законосъобразността на обработването, сигурността на дейностите по обработване, предоставянето на информация и правата на субектите на данните, защитата на данните на етапа на проектирането и по подразбиране.  Когато е възможно, личните данни следва да се анонимизират.

(10)Комисията следва да направи оценка на изпълнението на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила и да представи доклад на Съвета. Държавите членки следва да съобщят на Комисията цялата информация, необходима за тази оценка. Следва да бъде учреден консултативен комитет DigiTax, който да разглежда въпроси, свързани с прилагането на директивата.

(11)В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи 18 , държавите членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(12)Държавите членки следва да са задължени да прилагат разпоредбите на настоящата директива от следващия данъчен период, започващ след изтичане на срока за транспониране. Целта е да се гарантира, че новите разпоредби ще започнат да се прилагат във всяка държава членка от възможно най-близки дати, но като се взема предвид фактът, че различните държави членки могат да имат различни данъчни периоди,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОБХВАТ

Член 1

Предмет

С настоящата директива се определят правила за разширяване на понятието „място на стопанска дейност“, както то се прилага за целите на корпоративното данъчно облагане във всяка държава членка, така че в него да се включи „значително цифрово присъствие“, посредством което изцяло или частично се извършва стопанска дейност. В настоящата директива се установяват и някои принципи за отнасяне на печалба към значителното цифрово присъствие или във връзка с него за целите на корпоративното данъчно облагане.

Член 2

Обхват

Настоящата директива се прилага за субекти, независимо от това, дали те са местни лица за целите на корпоративното данъчно облагане в държава членка, или в трета държава.

В случая обаче на субекти, които са местни лица за целите на корпоративното данъчно облагане в трета държава, с която конкретната въпросна държава членка има спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, настоящата директива се прилага само ако по отношение на третата държава посочената спогодба съдържа разпоредби, подобни на членове 4 и 5 от настоящата директива, и тези разпоредби са в сила.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1) „корпоративен данък“ означава един от корпоративните данъци, изброени в приложение I, или подобен данък, въведен впоследствие;

(2) „цифров интерфейс“ означава софтуер, включително уебсайт или част от него и приложения, в това число мобилни приложения, който е достъпен за потребителите;

(3) „адрес по интернет протокол (IP адрес)“ означава последователност от цифри, която е присвоена на свързани в мрежа устройства, за да улесни тяхната комуникация в интернет;

(4) „потребител“ означава физическо лице или предприятие;

(5) „цифрови услуги“ означава услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа и чиято доставка, предвид естеството им, е по същество автоматизирана и с минимална човешка намеса, и които е невъзможно да бъдат осигурени при отсъствието на информационни технологии, включващи по-конкретно:

а) в общия случай доставката на цифровизирани продукти, включително софтуер и промени или модернизиране на софтуер;

б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа, като уебсайт или уебстраница;

в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;

г) възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет сайт, функциониращ като онлайн пазар, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;

д) информационни пакети за интернет услуги, в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част, с други думи пакети, които включват не само достъп до интернет, а и други елементи, като например страници със съдържание, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; уеб хостинг; достъп до онлайн дискусии и други подобни елементи;

е) услугите, изброени в приложение II.

Цифровите услуги не включват услугите, изброени в приложение III, нито продажбата на стоки или услуги посредством интернет или електронна мрежа.

(6) „приходи“ означава постъпления от продажби и от други сделки, от които са приспаднати данъкът върху добавената стойност и други данъци и налози, събирани в полза на държавни органи, независимо дали в парична, или непарична форма, включително постъпления от продажби на активи и права, от лихви, от дивиденти и други форми на разпределена печалба, от ликвидация, от авторски и лицензионни възнаграждения, от получени субсидии и безвъзмездни средства, от получени дарения, от обезщетения и доброволни компенсаторни плащания. Приходите включват и непаричните дарения, извършени от данъкоплатец, подлежащ на облагане с корпоративен данък. Приходите не включват набирания от данъкоплатеца, подлежащ на облагане с корпоративен данък, собствен капитал или получаваните плащания за погасяване на дълг към него;

(7) „субект“ означава юридическо лице или правно образувание, което извършва стопанска дейност чрез дружество или чрез структура, която е прозрачна за целите на данъчното облагане;

(8) „данъчен период“ означава данъчна година за целите на корпоративния данък, календарна година или друг приложим период за целите на корпоративния данък;

(9) „свързано предприятие“ означава субект, който е свързан с конкретния въпросен субект по един или повече от следните начини:

а) единият от тях участва в управлението на другия, като е в състояние да упражнява значително влияние върху другия;

б) единият от тях участва в контрола на другия чрез пряко или непряко дялово участие в другия, което надвишава 20 % от правата на глас;

в) единият от тях участва в капитала на другия въз основа на право на собственост, пряко или непряко, което надвишава 20 % от капитала.

Ако в управлението, контрола или капитала на даден субект участва повече от един субект по един или повече от посочените в букви а) — в) начини, всички тези субекти също се считат за свързани помежду си предприятия.

Ако един и същ субект участва по един или повече от посочените в букви а) — в) начини в управлението, контрола или капитала на повече от един субект, всички тези субекти също се считат за свързани помежду си предприятия.

При косвено участие изпълнението на критериите по букви б) и в) се определя, като се умножат процентите на участие в различните йерархични нива. Счита се, че субект, който притежава над 50 % от правата на глас, притежава 100 % от правата на глас.

ГЛАВА II

ЗНАЧИТЕЛНО ЦИФРОВО ПРИСЪСТВИЕ

Член 4

Значително цифрово присъствие

1. За целите на корпоративния данък се приема, че място на стопанска дейност съществува, ако съществува значително цифрово присъствие, посредством което се извършва изцяло или частично стопанска дейност.

2. Без да засяга или ограничава тяхното прилагане, параграф 1 допълва всякакви други методи съгласно съюзното или националното право за установяване на съществуването на място на стопанска дейност в държава членка за целите на корпоративния данък, независимо дали конкретно във връзка с доставката на цифрови услуги, или за други цели.

3. Счита се, че в даден данъчен период в дадена държава членка съществува „значително цифрово присъствие“, ако извършваната чрез него стопанска дейност се изразява изцяло или частично в доставката на цифрови услуги посредством цифров интерфейс и субектът, извършващ тази дейност, изпълнява едно или повече от следните условия по отношение на доставката на тези услуги, взети заедно с доставката на всякакви подобни услуги посредством цифров интерфейс, извършена съвкупно от всяко едно от свързаните със субекта предприятия:

а) делът от общите приходи в този данъчен период в резултат на доставката на посочените цифрови услуги за потребители, намиращи се в тази държава членка в посочения данъчен период, надвишава 7 000 000 EUR;

б) броят на намиращите се в тази държава членка в посочения данъчен период потребители на една или повече от тези цифрови услуги надвишава 100 000;

в) броят на деловите договори за доставката на подобни цифрови услуги, които са сключени в посочения данъчен период от намиращи се в тази държава членка потребители, надвишава 3000.

4. По отношение на използването на цифрови услуги се счита, че потребителят се намира в дадена държава членка в даден данъчен период, ако в посочената държава членка и в посочения данъчен период потребителят използва устройство за достъп до цифровия интерфейс, посредством който се доставят цифровите услуги.

5. По отношение на сключването на договори за доставката на цифрови услуги:

а) договорът се счита за делови договор, ако потребителят сключи договора при осъществяването на стопанска дейност;

б) счита се, че потребителят се намира в дадена държава членка в даден данъчен период, ако той е местно лице за целите на корпоративния данък в тази държава членка в този данъчен период или е местно лице за целите на корпоративния данък в трета държава, но има място на стопанска дейност в тази държава членка в този данъчен период.

6. Държавата членка, в която се използва устройството на потребителя, се определя чрез указване на адреса по интернет протокол (IP адреса) на устройството или чрез друг метод за определяне на географското местоположение, ако е по-точен.

7. Делът от общите приходи, посочен в параграф 3, буква а), се определя в зависимост от броя пъти, в които тези устройства са използвани в данъчния период от потребители, намиращи се навсякъде по света, за достъп до цифровия интерфейс, посредством който се доставят цифровите услуги.

Член 5

Печалба, относима към значителното цифрово присъствие или свързана с него

1. Печалбата, която се отнася към значително цифрово присъствие в държава членка или е свързана с него, се облага единствено съгласно правилата за корпоративно данъчно облагане на тази държава членка.

2. Печалбата, която се отнася към значителното цифрово присъствие или е свързана с него, е печалбата, която то би реализирало, ако би било отделно и независимо предприятие, извършващо посредством цифров интерфейс същите или подобни дейности при същите или подобни условия, особено що се отнася до неговите взаимодействия с други части на предприятието, като се вземат предвид изпълняваните функции, използваните активи и поетите рискове.

3. За целите на параграф 2 определянето на печалбата, която се отнася към значителното цифрово присъствие или е свързана с него, се основава на функционален анализ. За установяване на функциите на значителното цифрово присъствие и за отнасяне на икономическата собственост върху активите и на рисковете към значителното цифрово присъствие се вземат предвид икономически значимите дейности, извършвани от такова присъствие посредством цифров интерфейс. За тази цел предприеманите от предприятието дейности посредством цифров интерфейс, свързани с данни или потребители, се считат за икономически значими дейности на значителното цифрово присъствие, които отнасят рисковете и икономическата собственост върху активите към такова присъствие.

4. При определянето на относимата печалба съгласно параграф 2, се вземат надлежно предвид икономически значимите дейности, извършвани от значителното цифрово присъствие, които са от значение за разработването, подобряването, поддръжката, защитата и експлоатацията на нематериалните активи на предприятието.

5. Икономически значимите дейности, извършвани от значителното цифрово присъствие посредством цифров интерфейс, включват наред с другото и следните дейности:

а)    събирането, съхранението, обработката, анализа, използването и продажбата на потребителски данни;

б)    събирането, съхранението, обработката и показването на създадено от потребителите съдържание;

в)    продажбата на рекламно пространство в интернет;

г)    предлагането на цифров пазар на съдържание, създадено от трети страни;

д)    доставката на цифрови услуги, различни от изброените в букви а) — г).

6. При определяне на относимата печалба съгласно параграфи 1 — 4, данъкоплатците използват метода на разделената печалба, освен ако данъкоплатецът докаже, че предвид резултатите от функционалния анализ е по-подходящ алтернативен метод, основан на международно приети принципи. Факторите за разделяне на печалбата могат да включват разходите, направени за изследвания, разработване и маркетинг, както и броя на потребителите и събраните данни по държави членки.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 6

Преглед

1. Комисията прави оценка на изпълнението на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила и представя доклад на Съвета.

2. Държавите членки съобщават на Комисията цялата информация, необходима за оценката на изпълнението на настоящата директива.

Член 7

Комитет по въпросите на данъчното облагане на цифровата икономика

1. Учредява се консултативен комитет по въпросите на данъчното облагане на цифровата икономика, наречен „комитет DigiTax“.

2. Комитетът DigiTax се състои от представители на държавите членки и на Комисията. Комитетът се председателства от представител на Комисията. Секретарските услуги за комитета се осигуряват от Комисията.

3. Комитетът DigiTax приема свой процедурен правилник.

4. Комитетът DigiTax разглежда въпроси, свързани с прилагането на настоящата директива, повдигнати от председателя на комитета — по собствена инициатива на председателя или по искане на представителя на някоя държава членка — и информира Комисията за заключенията, до които е стигнал.

Член 8

Ограничение относно събраните от потребителите данни

За целите на прилагането на настоящата директива, от потребителите може да се събират само данни, които указват в коя държава членка се намират потребителите, без да дават възможност за идентификация на потребителя.

Член 9

Транспониране

1. Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2019 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Считано от 1 януари 2020 г., те прилагат посочените разпоредби по отношение на данъчните периоди, които започват на тази дата или след нея.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

   За Съвета

   Председател

(1)    Доклад на ОИСР по действие 1 от плана за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби Addressing the Tax Challenges of the Digital Economy, 2015 г. 
(2)

   Заседание на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г., заключения — EUCO 14/17.

(3)    Заключения на Съвета от 5 декември 2017 г. — „Отговор на предизвикателствата, свързани с данъчното облагане на печалбите на цифровата икономика“ (FISC 346 ECOFIN 1092).
(4)    Член 5 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала.
(5)    Член 7 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала.
(6)

   ОИСР (2018 г.), Tax Challenges Arising from Digitalisation — Interim Report 2018: Inclusive Framework on BEPS, OECD Publishing, Paris.  http://dx.doi.org/10.1787/9789264293083-en .

(7)    COM (2015) 302 final.
(8)

   Доклад от 22 февруари 2018 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016)0685 — C8-0472/2016 — 2016/0337(CNS) и доклад от 26 февруари 2018 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016) 0683 — C8-0471/2016 — 2016/0336(CNS).

(9)    Предложение за Директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги, начисляван върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги („данък върху цифровите услуги“), COM (2018) 148 final.
(10)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015) 192 final, 6.5.2015 г.).
(11)    Вж. приложение 2 към оценката на въздействието.
(12)    В раздел 6.3.
(13)    ОВ C , г., стр. .    
(14)    ОВ C , г., стр. .
(15)    Заседание на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г., заключения — EUCO 14/17.
(16)    Заключения на Съвета от 5 декември 2017 г. — „Отговор на предизвикателствата, свързани с данъчното облагане на печалбите на цифровата икономика“ (FISC 346 ECOFIN 1092).
(17)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(18)    OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

Брюксел,21.3.2018

COM(2018) 147 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за Директива на Съвета

за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие

{SWD(2018) 81 final}
{SWD(2018) 82 final}


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на данъците, упоменати в член 3, точка 1:

— impôt des sociétés/vennootschapsbelasting в Белгия,

— корпоративен данък в България,

— daň z příjmů právnických osob в Чешката република,

— selskabsskat в Дания,

— Körperschaftssteuer в Германия,

— tulumaks в Естония,

— corporation tax в Ирландия,

— φόρος εισοδήματος νομικών προσώπων κερδοσκοπικού χαρακτήρα в Гърция,

— impuesto sobre sociedades в Испания,

— impôt sur les sociétés във Франция,

— porez na dobit в Хърватия,

— imposta sul reddito delle società в Италия,

— φόρος εισοδήματος в Кипър,

— uzņēmumu ienākuma nodoklis в Латвия,

— pelno mokestis в Литва,

— impôt sur le revenu des collectivités в Люксембург,

— társasági adó, osztalékadó в Унгария,

— taxxa fuq l-income в Малта,

— vennootschapsbelasting в Нидерландия,

— Körperschaftssteuer в Австрия,

— podatek dochodowy od osób prawnych в Полша,

— imposto sobre o rendimento das pessoas colectivas в Португалия,

— impozit pe profit в Румъния,

— davek od dobička pravnih oseb в Словения,

— daň z príjmov právnických osôb в Словакия,

— yhteisöjen tulovero/inkomstskatten för samfund във Финландия,

— statlig inkomstskatt в Швеция,

— corporation tax в Обединеното кралство.



ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на услугите, упоменати в член 3, точка 5, буква е):

(a)уеб хостинг;

(b)автоматизирано, онлайн и дистанционно поддържане на програми;

(c)дистанционно администриране на системи;

(d)онлайн съхраняване на данни, при което специфични данни се съхраняват и извличат по електронен път;

(e)онлайн доставка на дисково пространство по заявка;

(f)достъп или изтегляне на софтуер (включително програми за снабдяване/счетоводство и софтуер за антивирусна защита) заедно с актуализациите;

(g)софтуер за блокиране на появата на рекламни банери, познат още като „банер блокатор“;

(h)драйвери за изтегляне на информация, като например софтуер, който осигурява интерфейс на компютри с периферно оборудване (например принтери);

(i)автоматизирано онлайн инсталиране на филтри върху уебсайтове;

(j)автоматизирано онлайн инсталиране на защитни стени;

(k)достъп или изтегляне на теми за десктоп;

(l)достъп или изтегляне на фотографски или картинни изображения или скрийнсейвъри;

(m)цифровизирано съдържание на книги и други електронни публикации;

(n)абонамент за онлайн вестници и списания;

(o)уеблогове и статистика за уебсайтове;

(p)онлайн новини, информация за движението по пътищата и за времето;

(q)онлайн информация, генерирана автоматично от софтуер въз основа на въведени от клиента специфични данни, като например юридически или финансови данни (и по-специално такива като постоянно актуализирани данни за фондовите борси, в реално време);

(r)предоставяне на рекламно пространство, включително рекламни банери, на уебсайт/уебстраница;

(s)използване на търсачки и интернет директории;

(t)достъп или изтегляне на музика на компютри и мобилни телефони;

(u)достъп или изтегляне на звукови сигнали, откъси, тонове при позвъняване или други звуци;

(v)достъп или изтегляне на филми;

(w)изтегляне на игри на компютри и мобилни телефони;

(x)достъп до автоматизирани онлайн игри, които са зависими от интернет или други подобни електронни мрежи, като играещите са географски отдалечени един от друг;

(y)автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева човешка намеса, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като средство за комуникация между преподавателя и ученика;

(``)учебни материали, които се попълват онлайн от учениците и се оценяват автоматично, без човешка намеса.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на услугите, които съгласно член 3, точка 5, последното изречение не се считат за цифрови услуги:

а) услуги по разпространение на радио и телевизия;

б) далекосъобщителни услуги;

в) стоки, за които заявката и нейната обработка се извършват по електронен път;

г) CD-ROM, дискети и подобни материални носители на информация;

д) печатни материали, като книги, бюлетини, вестници или списания;

е) CD и аудиокасети;

ж) видеокасети и DVD;

з) игри на CD-ROM;

и) професионални услуги, като юридически услуги и услуги на финансови консултанти, предоставяни на клиентите по електронна поща;

й) услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез интернет или електронна мрежа (по-специално чрез дистанционна връзка);

к) офлайн услуги за физически ремонт на компютърно оборудване;

л) офлайн услуги за съхраняване на данни;

м) услуги за рекламиране, по-специално във вестници, с афиши и по телевизията;

н) услуги за съдействие по телефона;

о) услуги по обучение, които включват само кореспондентни курсове, като курсове по пощата;

п) стандартни услуги по продажби на търг, основани на пряка човешка намеса, независимо от това по какъв начин се правят офертите;

р) телефонни услуги с видеокомпонент, познати още като „услуги за видеотелефония“;

с) достъп до интернет и Световната мрежа;

т) телефонни услуги, предоставяни чрез интернет.