P8_TA(2018)0215

Устойчиви финанси

Резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси (2018/2007(INI))

(2020/C 76/04)

Европейският парламент,

—

като взе предвид ангажимента на Г-20 за устойчив растеж, поет по време на германското председателство от 1 декември 2016 г. до 30 ноември 2017 г., и по-специално изказването: „ще продължим да използваме всички инструменти на политиката — парични, фискални и структурни — поотделно и заедно, за да постигнем нашата цел за силен, устойчив, балансиран и приобщаващ растеж, като същевременно увеличаваме икономическата и финансовата устойчивост“,

—	като взе предвид целите за устойчиво развитие, определени от ООН, и по-специално ангажимента за предприемане на действия за борба с изменението на климата и последиците от него и за гарантиране на устойчиво потребление и производство,

—	като взе предвид ангажимента на Комисията за устойчиви инвестиции в това отношение в плана за Съюз на капиталовите пазари (СКП), и по-конкретно констатациите на Експертната група на високо равнище (ЕГВР) относно устойчивите финанси,

—

като взе предвид междинния доклад на ЕГВР от юли 2017 г., озаглавен „Финансиране на устойчива европейска икономика“, в който се посочва напрежението между търсенето на краткосрочна печалба и необходимостта от дългосрочни инвестиции, за да се постигнат целите от екологичен, социален и управленски характер, и по-специално точка 5 на стр. 16 относно финансовата система и рисковете, свързани с рамката на политиката, които не устояват на „трагедията на хоризонта“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2017 г. относно междинния преглед на Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (COM(2017)0292),

—	като взе предвид окончателния доклад на ЕГВР от януари 2018 г., озаглавен „Финансиране на устойчива европейска икономика“,

—	като взе предвид стр. 14 от междинния доклад на ЕГВР, където се посочва, че инвеститорите от Европа имат комбинирана експозиция към отрасли с по-висок въглероден интензитет от приблизително 45% и че по-малко от 1% от глобалните институционални инвеститори са активи на зелената инфраструктура,

—

като взе предвид факта, че пруденциалните рамки, по-специално Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (1), и счетоводните норми за инвеститори обезсърчават дългосрочен подход и че пруденциалните правила изискват равнище на капитала, съизмеримо с равнището на риск за една година напред, и вземат финансовия риск предвид единствено за изчисляването на капиталовите изисквания,

—	като взе предвид член 173 от френския Закон № 2015-992 от 17 август 2015 г. за енергийния преход към зелен растеж,

—

като взе предвид както речта от 22 септември 2016 г. на Марк Карни, управител на Английската централна банка и председател на Съвета за финансова стабилност, така и доклада на Инициативата за въглеродно проследяване от 2015 г., и по-специално факта, че комбинираната пазарна капитализация на четирите най-големи производители на въглища в САЩ е спаднала с над 99% от края на 2010 г.,

—	като взе предвид Платформата за финансиране на борбата с изменението на климата на Люксембург и ЕИБ, създадена през септември 2016 г.,

—

като взе предвид стр. 9 от документа за обсъждане на E3G от май 2016 г., озаглавен „Възход на чистата енергия — капитализация на Енергийния съюз на Европа“, и по-специално факта, че от 2008 до 2013 г. двадесетте най-големи енергийни предприятия в Европа са отчели загуба на повече от половината си пазарна стойност от 1 трилион,

—	като взе предвид докладите на Инициативата за въглеродно проследяване от 2015 и 2016 г., в които се посочва, че съществува риск още 1,1 до 2 трилиона щатски долара капиталови разходи за изкопаеми горива да бъдат загубени, от които 500 милиарда щатски долара само в китайския електроенергиен сектор,

—

като взе предвид изготвената от ОИСР „Препоръка на Съвета относно общите подходи за официално подкрепяните експортни кредити и екологичната и социалната комплексна проверка“ („общите подходи“), в която се признава отговорността на участниците да изпълняват поетите ангажименти от страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и отговорността на участниците да вземат предвид положителните и отрицателните екологични и социални въздействия на проектите, особено в чувствителни сектори или разположени в рамките на или в близост до чувствителни зони, както и екологичните и социалните рискове, свързани със съществуващи операции, когато вземат решение да предложат официална подкрепа за експортни кредити,

—

като взе предвид Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение за институционални инвеститори от 2017 г., и по-специално стр. 13, където се посочва, че инвеститорите, включително тези с миноритарни дялови участия, може да бъдат пряко свързани с неблагоприятните последици, причинени от или за чието причиняване са допринесли дружествата, в които се инвестира, в резултат на притежаването или управляването от тях на акции в дружеството, което причинява или допринася за определени социални или екологични последици,

—

като взе предвид подхода на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за преход към зелена икономика, който има за цел да смекчи и/или да изгради устойчивост към последиците от изменението на климата и другите форми на влошаване на състоянието на околната среда, и по-специално документите на ЕБВР, в които се прави връзка между въздействието на прехода и околната среда, включително, когато е целесъобразно, промените в методологията за оценяване на проектите,

—	като взе предвид документа на ОИСР от 2017 г., озаглавен „Отговорно бизнес поведение за институционални инвеститори: ключови съображения за надлежна проверка съгласно Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия“,

—	като взе предвид доклада от 2018 г. на Работната група на високо равнище относно инвестирането в социална инфраструктура в Европа, озаглавен „Насърчаване на инвестициите в социална инфраструктура в Европа“,

—	като взе предвид френския закон за корпоративното задължение за упражняване на надзор от 27 март 2017 г., и по-специално членове 1 и 2 от него,

—

като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (2) (Директива относно оповестяването на нефинансова информация — ДОНИ), и по-специално членове 19 и 19а от Директива 2013/34/ЕС и съображения 3, 6, 7 и 8 и 8 от Директива 2014/95/ЕС,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите (3) (Директива за правата на акционерите),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (4) (Директива относно ИППО),

—

като взе предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (6) (Регламент относно ОПС),

—

като взе предвид член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (7) (Регламентът относно ПИПДОЗИП), в който се посочва, че когато един пакет с инвестиционни продукти на дребно и основаващ се на застраховане инвестиционен продукт има ясно изразена екологична или социална цел, производителят трябва да покаже на потенциалния инвеститор на дребно и по-широкия кръг заинтересовани лица как тези цели ще се постигнат по време на процеса на инвестиране,

—

като взе предвид предложението от банка „Триодос“ за „примерни мандати“, които съдържат изискването за пълно интегриране на факторите от екологичен, социален или управленски характер в инвестиционните решения, активното участие и гласуване по тези въпроси, избора на устойчиви референтни показатели, по-рядкото, но по-смислено докладване от лицата, управляващи активи, и дългосрочно ориентирана структура за такси и плащания,

—	като взе предвид новото тълкуване на британското правителство на фидуциарно задължение, което отслабва връзката с максималната възвръщаемост и позволява да бъдат взети предвид етичните и екологичните въпроси,

—	като взе предвид ролята на пионер, която Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) изигра чрез емитирането на първата в света зелена облигация и превръщането ѝ в най-големия емитент на зелени облигации в света към януари 2018 г.,

—	като взе предвид Принципите за финансиране с положително въздействие, разработени от Финансовата инициатива за Програмата на ООН за околната среда (UNEP FI),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 октомври 2017 г. на тема „Финансирането на борбата с изменението на климата: основен инструмент за изпълнението на Парижкото споразумение“, в което се подчертава ролята на местните и регионалните власти за подобряването на капацитета за инвестиции за постигане на целите на Парижкото споразумение,

—	като взе предвид проучването на UNEP във връзка с разработването на устойчива финансова система,

—	като взе предвид доклада на Инициативата за климатични облигации от 2017 г., който показва как се използват облигациите за преход към нисковъглеродна глобална икономика,

—

като взе предвид доклада от проучването на UNEP от 2016 г., в който се установява, че няколко национални финансови регулатора вече извършват или подготвят оценки на устойчивостта и че подобни инициативи следва бързо да бъдат интегрирани на равнище ЕС, и по-специално точката, че подобни анализи следва да надграждат стандартизираните климатични сценарии, включително такъв, при който повишаването на глобалните температури да се запази доста под 2°C,

—	като взе предвид препоръката в окончателния доклад на ЕГВР от януари 2018 г., че Комисията следва да извърши проверка на устойчивостта на всички финансови законодателни предложения,

—

като взе предвид междинния преглед на СКП (COM(2017)0292) и ясното изявление на Комисията, че „подкрепя привеждането на частните инвестиции в съответствие с целите, свързани с климата, ефективното използване на ресурсите и други екологични цели, както чрез мерките на политиката, така и чрез публични инвестиции“ (COM(2016)0601),

—	като взе предвид доклада на „Бундесбанк“ от април 2017 г. и тримесечния бюлетин на Английската централна банка от 2014 г. за четвъртото тримесечие (Q4), в които се твърди, че повечето пари в обращение се създават от частния банков сектор, когато банките отпускат заеми,

—	като взе предвид член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение относно необходимостта да се приведат „финансовите потоци в съответствие с насоката за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие“,

—

като взе предвид доклада на UNISDR и CRED, озаглавен „Човешката цена на свързаните с метеорологични явления бедствия за периода 1995—2015 г.“, в който се посочва, че 90% от регистрираните през този период големи бедствия, причинени от природни явления, са били свързани с климатичните и метеорологичните условия и че в световен мащаб бедствията нанасят икономически вреди на стойност между 300 милиарда щатски долара всяка година (8),

—

като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г. и Приоритет 3 от нея за „Инвестиране в намаляване на риска от бедствия с цел устойчивост“, включително параграф 30, в който се посочва необходимостта да се насърчава, ако е целесъобразно, включването на съображения и мерки, свързани с намаляването на риска от бедствия, във финансовите и фискалните инструменти,

—	като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от юни 2017 г., озаглавен „Препоръки на работната група относно финансови разкрития, свързани с климата“,

—	като взе предвид работата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно рисковете от блокирани активи и необходимостта от европейски „въглеродни стрес тестове“,

—

като взе предвид Специалния доклад № 31 на Европейската сметна палата от 2016 г., в който се установява, че въпреки поетия от ЕС политически ангажимент през настоящия бюджетен период 2014—2020 г. да изразходва една пета (20%) за цели, свързани с климата, работата му за спазването на този ангажимент изостава, тъй като настоящите програми отчитат само около 18%,

—

като взе предвид статистическия доклад за 2016 г. на ЕИБ от 27 април 2017 г., който показва, че подкрепата от страна на ЕИБ за действия в областта на климата продължава да отразява различните пазарни условия в ЕС, като в 16 държави — членки на ЕС, не е достигнала равнището от 20%, и че макар и инвестициите за действия в областта на климата през 2016 г. да са били осъществени предимно в по-силните икономики на ЕС, през 2016 г. ЕИБ е финансирала проекти за енергия от възобновяеми източници в 11 държави членки и проекти за енергийна ефективност в 18 държави членки;

—	като взе предвид доклада на Работната група на високо равнище относно инвестирането в социална инфраструктура в Европа, според който недостигът на инвестиции в социална инфраструктура в ЕС е най-малко 100—150 милиарда евро годишно, а общият недостиг е над 1,5 трилиона евро за периода 2018—2030 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 8 февруари 2018 г. относно годишния доклад относно финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2018 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2016 г. (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г. относно плана за действие относно финансовите услуги на дребно (11),

—	като взе предвид инвестиционния доклад на ЕИБ за 2017—2018 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно иновациите за устойчив растеж: биоикономика за Европа (12),

—	като взе предвид пакета за кръговата икономика на Европейската комисия от 2015 г. и резолюцията на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (13),

—	като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и отговорността за „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“,

—	като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие,

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0164/2018),

А.

като има предвид, че финансовите пазари могат и следва да играят съществена роля за улесняване на прехода към устойчива икономика в ЕС, която освен климатичния преход и екологичните аспекти обхваща и социални и управленски въпроси; като има предвид, че съществува спешна необходимост от преодоляване на неефективността на пазара в тази връзка; като има предвид, че екологичните, икономическите и социалните предизвикателства са тясно свързани; като има предвид, че според доклада на ЕГВР от юли 2017 г. недостигът на финансиране за осъществяване на усилията за декарбонизация на Европа е почти 180 милиарда евро, като се изключват други цели за устойчиво развитие;

Б.

като има предвид, че екологичният преход трябва да действа като стимул за засилване на солидарността и сближаването; като има предвид, че устойчивите финанси могат да бъдат средство за преодоляване на обществените предизвикателства с оглед на постигането на дългосрочен приобщаващ растеж и за укрепване на благосъстоянието на гражданите; като има предвид, че критериите за инвестициите за смекчаване на последиците от изменението на климата изглеждат най-обещаващи и могат да бъдат добра отправна точка; като има предвид, че устойчивите финанси надхвърлят рамките на инвестициите в областта на климата и зелените инвестиции и следва също така да въведат социални и управленски критерии като въпрос с неотложен характер;

В.

като има предвид, че наличието на предвидима и стабилна регулаторна система за инвестициите, свързани с изменението на климата, е от решаващо значение за насърчаването на участието на частния сектор във финансирането на борбата с изменението на климата; като има предвид, че Европейският съюз може да определи стандарт за устойчива финансова система, като въведе надеждна и всеобхватна рамка, подробностите за която следва да бъдат установени поетапно чрез конкретни законодателни инициативи;

Г.

като има предвид, че е необходима промяна в нагласите на всички заинтересовани страни, което изисква хоризонтално законодателство от Комисията; като има предвид, че институционалните инвеститори и инвеститорите на дребно проявяват повишен интерес към инвестирането в продукти, при които се спазват критериите от екологичен, социален и управленски характер;

Д.	като има предвид, че е необходима по-голяма прозрачност на данните от екологичен, социален и управленски характер за дружествата, за да се предотвратят т.нар. „зелени заблуди“;

Е.	като има предвид, че оценката на въздействието следва да бъде част от таксономията за устойчиви финансови продукти; като има предвид, че се увеличава експертният опит в начина на изчисляване на въздействието на инвестициите върху целите от екологичен, социален и управленски характер;

Необходимостта да се осигури подходяща политическа рамка за мобилизиране на необходимия за устойчив преход капитал

подчертава потенциала на един по-бърз устойчив преход като възможност за ориентиране на капиталовите пазари и финансовите посредници към дългосрочни, иновативни, социално полезни, екологосъобразни и ефикасни инвестиции; отбелязва настоящата тенденция на преустановяване на употребата на въглища, но посочва, че са необходими повече усилия за преустановяване на употребата на други изкопаеми горива; подчертава колко е важно европейските банки и капиталови пазари да се възползват от предимствата на иновациите в тази област; отбелязва, че ползите и рисковете от екологичен, социален или управленски характер често не са адекватно интегрирани в цените и че това осигурява пазарни стимули за неустойчивите и краткосрочните финанси за някои пазарни участници, които се фокусират върху бързата възвращаемост; подчертава, че е нужна добре изградена политическа, надзорна и регулаторна рамка за управлението на устойчивите финанси, която взема предвид различните възможности на регионите на ЕС; отбелязва, че подобна рамка би могла да спомогне за мобилизирането на мащабни капитали за устойчиво развитие и да повиши пазарната ефективност с цел насочване на капиталовите потоци към активи, които допринасят за устойчивото развитие; призовава Комисията да представи амбициозна законодателна рамка, като отчита предложенията, изложени в плана за действие на Комисията за устойчиво финансиране;

Ролята на финансовия сектор по отношение на устойчивостта и политиките, необходими за коригиране на неефективността на пазара

подчертава, че финансовият сектор като цяло и основната му функция да разпределя капитала възможно най-ефективно в полза на обществото следва, в съответствие с целите на ЕС, да се ръководи от ценности като справедливост и приобщаване и принципа на устойчивост и да включва показатели от екологичен, социален и управленски характер и разходите по непредприемането на действия в инвестиционните анализи и решения; отбелязва, че неточната оценка или подвеждащото представяне на климатичните и други свързани с околната среда рискове на финансовите продукти могат да представляват риск за стабилността на пазара; подчертава важната роля на икономическата, фискалната и паричната политика за насърчаването на устойчиви финанси посредством улесняването на разпределянето на капитала и преориентирането на инвестициите към по-устойчиви технологии и предприятия и към невъглеродни, устойчиви на бедствия и ефективни от гледна точка на използването на ресурсите икономически дейности, които са способни да намалят настоящата нужда от бъдещи ресурси и следователно могат да изпълнят целите за устойчивост на ЕС и целите на Парижкото споразумение; признава, че подходящата и нарастваща цена за емисиите на парникови газове е важен компонент на една функционираща и ефикасна екологична и социална пазарна икономика, чрез който се коригира съществуващата неефективност на пазара; отбелязва, че цената на европейския пазар на въглеродни емисии е нестабилна; призовава Комисията и държавите членки да работят за постепенното премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива;

Блокираните активи и свързаните с това системни рискове

подчертава, че макар в счетоводните баланси на предприятията все още да се отдава стойност на въглеродните активи, тази стойност ще трябва да следва низходяща тенденция, за да може да се осъществи преходът към нисковъглеродно общество; следователно подчертава значителните системни рискове, които блокираните въглеродни и вредни за околната среда активи представляват за финансовата стабилност, ако надлежно и своевременно не им бъде определена цена с оглед на техния дългосрочен рисков профил; подчертава необходимостта от идентифицирането, оценяването и разумното управление на експозициите и, след определен преходен период, пропорционалното задължително отчитане и поетапното премахване на тези активи, което е от съществено значение за методичния, балансиран и стабилен преход към инвестиции, които оказват положително въздействие върху климата и които са ефективни от гледна точка на използването на ресурсите; препоръчва разширяване на понятието за блокирани активи с цел да бъдат включени основните екологични системи и услуги;

призовава за въвеждането на предложените от Европейския съвет за системен риск (ЕССР) през 2016 г. европейски „въглеродни стрес тестове“ за банки и други финансови посредници, за да могат да се определят рисковете, свързани с подобни блокирани активи; приветства предложенията на ЕССР за разработване на устойчиви на изменението на климата пруденциални политики, като например специални капиталови корекции въз основа на въглеродния интензитет на отделните експозиции, за които се счита, че са прекомерно прилагани за общите инвестиции в активи, считани за особено уязвими към внезапен преход към нисковъглеродна икономика; посочва, че предстоящото преразглеждане на регламентите за създаване на Европейските надзорни органи (ЕНО) е възможност за обмисляне на ролята на ЕНО в разследването и разработването на стандарти за оценяване на свързаните с въглерода рискове и други свързани с околната среда рискове, тяхното разкриване и включване във вътрешнобанковия процес на оценка на риска, като същевременно се вземат предвид съществуващите изисквания за отчитане по отношение на устойчивостта от страна на институциите; призовава Комисията да представи законодателни предложения във връзка с това;

Финансиране на необходимите за прехода публични инвестиции

подчертава, че реформирането на финансовата система, така че тя активно да допринася за ускоряването на екологичния преход, ще изисква сътрудничеството на публичния и частния сектор; подчертава в тази връзка важната роля на фискалната и икономическата политика за осигуряването на правилните сигнали и стимули; призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, ЕНО и ЕИБ, да оценят своите национални и колективни нужди от публични инвестиции и да запълнят потенциалните пропуски, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне своите цели, свързани с изменението на климата, в рамките на следващите пет години, както и целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.; подчертава ролята, която националните насърчителни банки и институции могат да играят в това отношение; предлага този процес да се координира на европейско равнище и да се създаде система за проследяване на реалните финансови потоци към устойчивите публични инвестиции в рамките на Европейска обсерватория по въпросите на устойчивите финанси; приветства включващите показатели за устойчивост новаторски финансови инструменти, които биха могла да улеснят този процес, като например публично емитираните зелени облигации; приветства даденото от Евростат пояснение относно третирането на договорите за енергоспестяване в националните сметки, тъй като това пояснено третиране може да отключи значителни публични капиталови потоци към сектор, на който понастоящем се падат три четвърти от недостига на инвестиции в чиста енергия през 2030 г. в ЕС; изисква от Комисията да проучи допълнително идеята за квалифицирано третиране на публичните инвестиции, свързани с целите от екологичен, социален и управленски характер, така че разходите по тези проекти да се разпределят през целия жизнен цикъл на свързаните публични инвестиции;

Показатели и таксономия за устойчивост като стимул за устойчиви инвестиции

призовава Комисията да оглави процес с участието на множество заинтересовани страни, включително експерти в областта на климатологията и участници от финансовия сектор, за да се създаде до края на 2019 г. стабилна, надеждна и технологично неутрална таксономия за устойчивост, основана на показатели, които разкриват пълното въздействие на инвестициите върху устойчивостта и дават възможност за сравняване на инвестиционните проекти и предприятия; подчертава необходимостта от разработване на такива показатели за устойчивост като първа стъпка в процеса на създаване на таксономия на ЕС за устойчивост и от включване на тези показатели в интегрираното докладване; посочва, че разработването на таксономия за устойчивост следва да бъде последвано от следните допълнителни законодателни предложения: всеобхватна, задължителна рамка за надлежна проверка, която включва задължение за полагане на дължимата грижа, което трябва да бъде изцяло въведено в рамките на преходен период, и която взема предвид принципа на пропорционалност, таксономия за отговорните инвестиции и предложение за включване на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната рамка на финансовите институции;

отбелязва, че вече съществуват показатели за устойчивост, но че настоящите рамки за незадължително докладване не са хармонизирани; ето защо призовава Комисията да изгради таксономията си за устойчивост на базата на хармонизиран списък на показателите за устойчивост, който се основава на свършената до момента работа от, наред с другото, Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), принципите за отговорно инвестиране на ООН, самата Комисия, ОИСР и частния сектор, и по-специално съществуващите показатели на Евростат за ефективно използване на ресурсите; препоръчва тези показатели да бъдат включени в таксономията по динамичен начин и с ясни насоки за инвеститорите относно сроковете, в рамките на които трябва да бъдат постигнати някои стандарти; препоръчва Комисията също така да обмисли възможността за претегляне на показателите съгласно степента на спешност на тяхното разглеждане във всеки един момент; подчертава, че таксономията следва да намери правилния баланс между ангажиментите и гъвкавостта, което означава, че рамката следва да бъде задължителна и стандартизирана в рамките на преходен период, но следва също така да се счита за развиващ се инструмент, който може да взема предвид новопоявили се рискове и/или рискове, които все още не са очертани по подходящ начин;

счита, че включването на готови количествени показатели и качествени решения относно климатичните рискове и други свързани с околната среда рискове е важна стъпка към разработването на таксономия за отговорните инвестиции, която е в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно и трудово право; подчертава, че минималните стандарти за рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер следва да включват минимални социални стандарти за такива инвестиции, обхващащи правата на работниците и стандартите за здраве и безопасност, и да изключват средствата, произхождащи от региони на конфликти или получени без предварително информирано съгласие на засегнатите общности, както и минимални стандарти за управление, обхващащи изискванията на ЕС за корпоративно управление и отчетност, съответните стандарти на ЕС за финансова отчетност и стандартите на ЕС за действия срещу изпирането на пари, корупцията и данъчната прозрачност;

Оценка за зелено финансиране

призовава Комисията да оглави процес с участието на множество заинтересовани страни, за да се създаде до края на 2019 г. „оценка за зелено финансиране“ посредством законодателна инициатива, която да бъде давана на инвестиционни, капиталови и пенсионни продукти, които вече са постигнали най-високите стандарти в таксономията за устойчивост, с цел да служат като насока за инвестиционните решения на онези, които отдават приоритет на устойчивостта пред всички други фактори; препоръчва тази „оценка за зелено финансиране“ да включва минимални стандарти за рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер, съобразени с Парижкото споразумение и принципа за ненанасяне на вреда в съответствие с анализа на рисковете от екологичен, социален и управленски характер, и дейности, които нагледно постигат „положително въздействие“, както е определено от Финансовата инициатива на Програмата на ООН за околната среда (UNEP FI); отбелязва, че важна функция на таксономията и оценката за зелено финансиране е да се подобри оценката на риска от страна на участниците на финансовите пазари посредством изготвянето на базиран на скала пазарен рейтинг; приветства иновациите на пазарните участници, като например агенциите за кредитен рейтинг, при разработването и прилагането на такъв пазарен рейтинг;

Включването на критерии за устойчиви финанси в цялото законодателство, свързано с финансовия сектор

10.

отбелязва неотдавнашното включване на въпроси във връзка с устойчивостта в Регламентите относно ПИПДОЗИП (пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти) и ОПС (опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации), както и в Директивата за правата на акционерите и ДОНИ; подчертава необходимостта да се гарантира подходящо регулаторно отчитане на рисковете, свързани със зелените и устойчивите активи; приветства включването в Директивата относно ИППО на признаването на блокираните активи, както и разширяването на обхвата на принципа на консервативния инвеститор и включването на позоваване на принципите на ООН за отговорни инвестиции; изисква подходящото и пропорционално включване на критерии за устойчиви финанси в цялото ново и преразгледано законодателство, свързано с финансовия сектор, посредством предложение „Омнибус“ или конкретни предложения; призовава за общи насоки с цел хармонизиране на определението за фактори от екологичен, социален и управленски характер и за тяхното въвеждане във всички нови и преразгледани законодателни актове;

11.

в тази връзка призовава Комисията да използва правомощията, определени в Регламент (ЕС) № 1286/2014, да представи във възможно най-кратък срок и преди разработването на таксономията за устойчивост делегиран акт за уточняване на подробностите за процедурите, използвани за установяване дали даден пакет с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти преследва специфични екологични или социални цели; призовава също така за пропорционална задължителна рамка за надлежна проверка въз основа на Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение за институционални инвеститори от 2017 г., която да изисква от инвеститорите да установяват, предотвратяват, намаляват и отчитат факторите от екологичен, социален и управленски характер след определен преходен период; потвърждава, че тази общоевропейска рамка следва да се основава на френския закон за корпоративното задължение за упражняване на надзор на дружествата и инвеститорите, включително банките; призовава също така за пряко позоваване на критериите от екологичен, социален и управленски характер в „контрола и управлението на продуктите“ в цялото ново и преразгледано законодателство, включително законодателството, което понастоящем се обсъжда; приветства препоръката на Експертната група на високо равнище на Комисията относно устойчиви финанси принципът „Мисли първо за устойчивостта“ да бъде въведен в целия процес на ЕС на вземане на решения, прилагане и изпълнение;

Рисковете за устойчивостта в рамките на пруденциалната рамка на правилата за капиталова адекватност

12.

отбелязва, че рисковете за устойчивостта могат също така да носят финансови рискове и че поради това следва да бъдат отразени, където е съществено, в капиталовите изисквания и в пруденциалните изисквания на банките; ето защо изисква от Комисията да приеме регулаторна стратегия и пътна карта, насочени, наред с другото, към измерването на рисковете за устойчивостта в рамките на пруденциалната рамка, и да насърчи включването на рисковете за устойчивостта в рамката Базел IV с цел гарантиране на достатъчно капиталови резерви; подчертава, че всички правила за капиталова адекватност трябва да се основават на и напълно да отразяват проявилите се рискове; има за цел да започне европейски пилотен проект в рамките на следващия годишен бюджет, за да стартира разработването на методологически референтни показатели за тази цел;

Оповестяване

13.

подчертава, че оповестяването е ключово условие за постигането на устойчиви финанси; приветства дейността на Работната група относно оповестяването на финансова информация във връзка с климата и призовава Комисията и Съвета да утвърдят нейните препоръки; призовава разходите по непредприемането на действия в областта на климата, околната среда и други рискове за устойчивостта да бъдат включени в рамките за оповестяване; предлага Комисията да включи пропорционално и задължително оповестяване в рамките на преразглеждането на Счетоводната директива, ДОНИ, Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, считано от 2020 г., което да предвижда срок за транспониране, в рамките на който дружествата биха могли да се подготвят за прилагането; отбелязва, че член 173 от френския закон за енергийния преход предлага евентуален модел за регулирането на задължителното оповестяване на свързания с климата риск от страна на инвеститорите; призовава да се разгледа възможността за разширяване на приложното поле на ДОНИ; в тази връзка подчертава, че изискванията на рамката за докладване следва да бъдат пропорционални на поеманите от институцията рискове и на нейната големина и степен на сложност; препоръчва видът оповестяване, което понастоящем се изисква съгласно Регламента за ПИПДОЗИП и чрез основния информационен документ, да стане задължителен за всички финансови продукти на дребно;

Доверително задължение

14.

отбелязва, че фидуциарните задължения вече са включени във финансовата регулаторна рамка на Съюза, но настоява да бъдат пояснени при определянето, установяването и проверката на една стабилна и надеждна устойчива таксономия, като бъдат обхванати ключови инвестиционни дейности, включително инвестиционната стратегия, управлението на риска, разпределението на активите, управлението и разпореждането за всички участници в инвестиционната верига, включително лицата, управляващи активи, и независимите инвестиционни консултанти или другите инвестиционни посредници; препоръчва фидуциарното задължение да бъде разширено, така че да обхваща задължителен „двупосочен“ процес на интеграция, чрез който всички участници в инвестиционната верига, включително лицата, управляващи активи, и независимите инвестиционни консултанти или другите инвестиционни посредници, да бъдат задължени да включат в своите решения съществените от финансова гледна точка фактори от екологичен, социален и управленски характер, включително разходите по непредприемането на действия, както и да вземат предвид съществените от нефинансова гледна точка екологични, социални и управленски предпочитания на клиентите и бенефициерите или на крайните инвеститори, които следва да бъдат проактивно питани за техния график и предпочитания за устойчивост; призовава разходите по непредприемането на действия в областта на климата, околната среда и други рискове за устойчивостта да бъдат включени като част от оценката на управлението на риска и надлежната проверка на управителните съвети на дружествата и публичните органи, а също и като част от фидуциарното задължение на инвеститорите;

Примерни договори за идентифициране на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер

15.

призовава европейските надзорни органи (ЕНО) да разработят насоки за примерни договори между собствениците на активи и управителите на активи, независимите инвестиционни консултанти и другите инвестиционни посредници, които по изричен начин да включват прехвърлянето на права на бенефициера, както и ясни очаквания по отношение на идентифицирането и интеграцията на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер с цел избягване, намаляване, смекчаване и компенсиране на тези рискове; призовава институциите на ЕС да осигурят предоставянето на достатъчно ресурси за ЕНО в контекста на предстоящото преразглеждане на регламентите за ЕНО; призовава разходите по непредприемането на действия в областта на климата и други рискове за устойчивостта да бъдат включени във всички бъдещи законодателни актове и преразглеждания на ЕС и оценки на въздействието на финансирането;

Разпореждане

16.

изисква активното и отговорно разпореждане да съставлява неразделна част от законовите задължения на инвеститорите, а дейностите по разпореждане да се отчитат пред бенефициерите и обществеността посредством, наред с другото, публичното и задължително оповестяване на значителни дялови участия, дейности по ангажираността, използване на упълномощени съветници и използване на механизми за пасивни инвестиции; препоръчва пасивните фондове, ръководени от основаващи се на индекс инвестиции, да бъдат насърчавани да оповестяват своите дейности по разпореждане и степента, в която използването на пасивно индексиране и определяне на референтни показатели дава възможност за правилно идентифициране на рисковете от екологичен, социален и управленски характер в дружествата, в които те са инвестирали; счита, че от предоставящите индекса следва да се изисква да предоставят подробна информация за експозицията на широко използваните и заложените като референтни показатели спрямо параметрите за климата и устойчивостта;

Необходимостта от разработване на допълнителни изисквания за докладване относно факторите от екологичен, социален и управленски характер в рамките на ДОНИ

17.

отбелязва недостатъчната степен на сближаване по отношение на докладването относно факторите от екологичен, социален и управленски характер в рамките на ДОНИ и необходимостта от хармонизация с цел насърчаване на по-голяма последователност и определяне на най-подходящите показатели от екологичен, социален и управленски характер за оповестяване, като се използват показатели за устойчивост и ефективно използване на ресурсите; призовава Комисията да създаде общоевропейска група с участието на множество заинтересовани страни, включително представители на сектора на финансовите услуги, академичните среди и гражданското общество, която да оцени и предложи подходящ списък с показатели, включително списък с показатели, които измерват въздействието върху устойчивостта и които обхващат най-значимите рискове за устойчивостта; счита, че една такава реформа следва да включва изискването за подлежащо на одит от трета страна докладване;

Зелени облигации

18.

отбелязва, че зелените облигации представляват само част от инвестиционния пазар, която освен това е недостатъчно регламентирана, и в резултат на това са част от пазара, която е уязвима на риска от заблуждаващи търговски практики, както и че в момента ЕС няма единен стандарт за зелените облигации, който следва да се основава на бъдещата устойчива таксономия на ЕС; отбелязва, че такива зелени облигации следва да се проверяват и контролират от публичните органи, както и че следва да включват периодично докладване относно екологичното въздействие на базисните активи; подчертава, че зелените облигации следва също така да включват обратно въздействие върху околната среда и да подкрепят намаляването на използването на активи, свързани с изкопаеми горива; подчертава, че зелените облигации следва да изключват определени сектори – особено по отношение на дейностите, които оказват значително отрицателно въздействие върху изменението на климата — и не следва да нарушават основни социални стандарти и стандарти за правата на човека; предлага разработването на стандарта за зелена облигация на ЕС да се осъществи при пълна прозрачност в специална работна група на Комисията, която да подлежи на редовен контрол от страна на Европейския парламент; призовава Комисията редовно да извършва оценка на въздействието, ефективността и надзора на зелените облигации; в тази връзка призовава за законодателна инициатива с цел стимулиране, насърчаване и предлагане на пазара на европейска публична емисия на зелени облигации чрез съществуващите и бъдещите европейски институции, като например ЕИБ, с цел финансиране на нови устойчиви инвестиции;

Агенции за кредитен рейтинг

19.

отбелязва, че агенциите за кредитен рейтинг (АКР) не включват в достатъчна степен въздействието на разрушителните рискове и фактори от екологичен, социален и управленски характер в бъдещата кредитоспособност на емитентите; призовава за приемането на стандарти на ЕС и надзор по отношение на включването на показатели от екологичен, социален и управленски характер в рейтингите за всички работещи в ЕС агенции за кредитен рейтинг; посочва, че базовата недостатъчна конкуренция между тези дружества и тяхната тясна икономическа насоченост все още не са напълно преодолени; призовава за установяването на процес по акредитация за „оценка за зелено финансиране“ за сертифициращите агенти, които са под надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA); препоръчва да се даде мандат на ESMA да изисква от агенциите за кредитен рейтинг да включват рисковете за устойчивостта в своите методологии; когато има вероятност те да се проявят в бъдеще, призовава Комисията, в тази връзка, да предложи преразглеждане на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг; подчертава значението на изследванията в областта на устойчивостта, осигурени от индексите за устойчивост и агенциите за кредитен рейтинг в сферата на въпросите от екологичен, социален и управленски характер, за предоставянето на необходимата информация на всички финансови участници за техните задължения за докладване и фидуциарни задължения, осъществявайки прехода към по-устойчива финансова система;

Системи за обозначаване за финансовите услуги

20.

предлага Комисията да установи обвързваща и пропорционална система за обозначаване, която следва да бъде доброволна за определен преходен период, за институциите, които предлагат лични банкови сметки, инвестиционните фондове, застраховки и финансови продукти, показвайки до каква степен базисните активи отговарят на Парижкото споразумение и целите от екологичен, социален и управленски характер;

Мандат на ЕНО

21.

възнамерява да изясни допълнително мандата на ЕНО и на националните компетентни органи в контекста на предстоящото преразглеждане на регламентите за ЕНО с цел включване и мониторинг на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер, повишавайки по този начин съгласуваността на дейностите на финансовите пазари с устойчивите цели; в това отношение счита, че ESMA следва да:

—

да включи предпочитанията за устойчивост като част от насоките си за „годност“, както предлага Комисията в своя план за действие за устойчиво финансиране, и в по-общ план да предостави насоки относно начина, по който съображенията, свързани с устойчивостта, могат да бъдат ефективно заложени в съответното финансово законодателство на ЕС, както и да насърчава последователното прилагане на тези разпоредби след тяхното приемане;

—	да установи пропорционална и, след определен преходен период, задължителна надзорна система за мониторинг за оценяване на съществените рискове и фактори от екологичен, социален и управленски характер, считано от 2018 г., и с ориентиран към бъдещето анализ на сценария за устойчивостта;

—

да получи мандат за извършването на проверка на привеждането на портфейла в съответствие с Парижкото споразумение и рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер и да гарантира съгласуваност с препоръките на Работната група относно оповестяването на финансова информация във връзка с климата;

в този контекст подчертава, че ЕНО следва да разполагат с достатъчно финансови средства за изпълнението на своите задачи; насърчава ЕНО да си сътрудничат по тези въпроси със съответните агенции и международни организации;

Ролята на ЕИБ по отношение на устойчивото финансиране

22.

подчертава ролята на институциите на ЕС да служат за пример, когато става въпрос за превръщането на финансите в устойчиви; отбелязва, че въпреки че 26% от общия размер на финансирането от ЕИБ е насочено към действия в областта на климата и въпреки че ЕИБ беше пионер на пазара на зелени облигации през 20017 г. и е на път да постигне обявения си ангажимент в това отношение, тя продължава да финансира проекти с висок въглероден интензитет и поради това все още съществуват възможности за подобрение; ето защо настоятелно призовава ЕИБ да адаптира и да определи приоритетите в своето бъдещо кредитиране, така че то да е съвместимо с Парижкото споразумение и климатично ограничение от 1,5 °C; призовава операциите по отпускане на заеми на ЕИБ и Регламентът относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да бъдат засилени и повторно балансирани, за да престанат да инвестират в проекти с висок въглероден интензитет и да отдадат приоритет на проекти за ефективно използване на ресурсите и декарбонизация, успоредно с други иновативни сектори и нематериални предприятия; препоръчва ЕИБ да бъде в състояние да предоставя повече рисков капитал за прехода към зелена икономика по балансиран от регионална гледна точка начин; счита, че следва да бъдат предприети допълнителни мерки в тази връзка, включително, наред с другото, във взаимодействие с финансовите инструменти на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка;

Ролята на ЕЦБ по отношение на устойчивото финансиране

23.

признава независимостта на ЕЦБ и нейното основно правомощие за запазване на ценовата стабилност, но припомня, че ЕЦБ като институция на ЕС е обвързана и с Парижкото споразумение; поради това е загрижен по повод на факта, че „62,1% от закупените от ЕЦБ корпоративни облигации са от секторите […], които са отговорни за 58,5% от емисиите на парникови газове в еврозоната“ (14), и отбелязва, че тази програма пряко облагодетелства предимно големите корпорации; препоръчва ЕЦБ да вземе изрично предвид Парижкото споразумение и целите от екологичен, социален и управленски характер в насоките си относно програмите си за закупуване; подчертава, че тези насоки могат да послужат като проба за установяването на една ориентирана към целите от екологичен, социален и управленски характер бъдеща инвестиционна политика, която да отговаря на високите стандарти за устойчива таксономия на ЕС;

Други въпроси

24.

подчертава, че разумното предлагане на устойчиви финансови продукти може да окаже положителен ефект и върху подобряването на европейската социална инфраструктура, под която се разбира наборът от инициативи и проекти, насочени към създаването на обществена стойност чрез насърчаване на инвестициите и иновациите в секторите, които са стратегически и от решаващо значение за благосъстоянието и устойчивостта на хората и общностите, като например образование, здравеопазване и жилищно настаняване;

25.

приветства работата на ЕГВР, която предлага важни градивни елементи, за да се работи за нов стандарт за устойчив финансов сектор; въпреки това настоятелно подчертава необходимостта от активно участие на банковия сектор, който поради своето господстващо положение в европейската финансова сфера продължава да държи ключа към повишаването на устойчивостта на финансите;

26.

подчертава, че използваната методология за проследяване на разходите, свързани с климата, води до несъответствия между отделните програми, което дава възможност проекти със съмнителни ползи за околната среда и климата да се считат за разходи, свързани с климата (например компонента за „екологизиране“ на общата селскостопанска политика);

27.

изтъква, че в своята методология нито един от широко използваните финансови референтни показатели не отчита факторите от екологичен, социален и управленски характер; призовава за разработването на един или повече европейски референтни показатели за устойчивост, като се използва европейската таксономия за устойчивост, с цел измерване на резултатите от дейността на европейските емитенти въз основа на рисковете и факторите от екологичен, социален и управленски характер;

28.

призовава за анализа и насърчаването на частните инициативи, като например проекта „Зелени ипотеки“ по инициативата EeMAP, за да се направи оценка и да се покаже при какви условия зелените активи могат да доведат до намаляване на риска за инвестициите, като същевременно повишават екологичната устойчивост;

29.

призовава ЕС активно да насърчава включването на показателите за устойчивост в рамката на международните стандарти за финансово отчитане на международно равнище;

30.

подчертава, че корпоративното управление следва да насърчава дългосрочното устойчиво създаване на стойност, например чрез акции за лоялност за дългогодишните акционери и включване на аспекти от екологичен, социален и управленски характер във възнагражденията на директорите и членовете на управителния съвет; отбелязва, че поясняването на задълженията на директорите в това отношение ще подкрепи устойчивите инвеститори в техните отношения с управителния съвет;

31.

призовава за въвеждането на задължителна застраховка за екологична отговорност за всички търговски и обществени дейности като предпоставка за издаването на разрешителни;

32.

подчертава, че устойчивите финанси изискват да се пояснят задълженията на директорите на европейските дружества по отношение на дългосрочното устойчиво създаване на стойност, въпросите от екологичен, социален и управленски характер и системните рискове като част от общото задължение на директорите да способстват за успеха на дружеството;

33.

призовава европейските надзорни органи да съставят насоки за събирането на статистически данни относно установяването на рисковете от екологичен, социален и управленски характер и тяхното включване във финансирането, като призовава статистическите данни да се публикуват, когато е възможно;

34.

призовава националните банкови органи и органи за финансовите пазари да изготвят ясни и кратки инструкции относно начина, по който новата таксономия и другите промени, свързани с това законодателство, могат да бъдат въведени, без това генерира излишни разходи и забавяния;

35.

поддържа становището, че мерките за ценообразуване могат да окажат съществен принос за преодоляване на недостига на финансиране от 180 милиарда евро за изпълнението на европейските дейности по декарбонизация, чрез пренасочване на инвестициите към дългосрочни устойчиви цели;

36.

отбелязва, че при обсъжданията относно устойчивите финанси МСП често се пренебрегват, въпреки техния иновативен характер; отбелязва в този контекст огромния потенциал на цифровизацията и зелените финансови технологии; препоръчва Комисията да обмисли механизми, позволяващи на МСП да обединяват проекти, с цел да им се предостави достъп до пазарите на зелени облигации;

37.

подчертава значението на социалния компонент на устойчивите финанси; отбелязва потенциала за разработването на нови финансови инструменти, специално предназначени за социална инфраструктура, като например социалните облигации, които се опират на принципите за социални облигации (SBP) от 2017 г.;

38.

подчертава, че установяването, управлението и оповестяването на екологичните, социалните и управленските рискове са неразделна част от защитата на потребителите и финансовата стабилност и по тази причина следва да попадат в мандата и надзорните задължения на ЕНО; изисква ЕССР активно да извършва изследвания относно взаимодействието на факторите от екологичен, социален и управленски характер и системния риск извън рамките на изменението на климата;

39.

припомня, че Парламента отправи призив за въвеждането на спестовна сметка на ЕС с цел финансиране на зелената икономика в своята резолюция от 14 ноември 2017 г. относно плана за действие относно финансовите услуги на дребно;

40.

изисква всички бъдещи разходи на ЕС да бъдат съвместими с Парижкото споразумение, а целите, свързани с декарбонизацията на икономиката, да бъдат включени в правните инструменти, регулиращи функционирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (включително кохезионните фондове), фондовете за външни дейности и сътрудничеството за развитие, както и в други инструменти извън многогодишната финансова рамка, като например ЕФСИ;

41.

призовава Комисията да проведе проучване за осъществимост на начина, по който надзорните органи и регулаторите биха могли да осигурят по-добро възнаграждаване за мандатите, които включват дългосрочни перспективи;

42.

призовава Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) да предостави добри практики и насоки за начина, по който доставчиците на професионални пенсионни схеми и частни пенсионни продукти осъществяват контакт с бенефициерите преди сключването на договор и през целия жизнен цикъл на инвестицията; призовава EIOPA да предостави насоки за добри практики, като например Фонда на Агенцията за околната среда на Обединеното кралство, за осъществяване на контакт с бенефициерите и клиентите на дребно и установяване на техните финансови и нефинансови интереси;

43.

отбелязва препоръката на ЕГВР за Европейска обсерватория по въпросите на устойчивите финанси, която следва да бъде създадена от Европейската агенция за околната среда в сътрудничество с ЕНО с цел проследяване, докладване и оповестяване на информация за устойчивите инвестиции на ЕС; с оглед на укрепването на функцията на Европейския съюз да служи за пример, препоръчва тази обсерватория да изпълнява също и роля при проследяването, осигуряването и оповестяването на информация относно устойчивите инвестиции на фондовете на ЕС и институциите на ЕС, включително ЕФСИ, ЕИБ и ЕЦБ; призовава обсерваторията да докладва за дейността си пред Парламента;

44.

препоръчва ЕИБ да работи заедно с малките участници на пазара и общностните кооперации с цел групиране на дребномащабните проекти за възобновяема енергия, така че те да бъдат допустими за финансиране от ЕИБ и да могат да бъдат част от програмата за закупуване от корпоративния сектор;

45.

изразява съгласие с ЕГВР, че е от първостепенно значение гражданите на Европа да бъдат оправомощени и да имат връзка с въпросите на устойчивите финанси; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до информация относно показателите за устойчивост и насърчаване на финансовата грамотност;

46.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиката между финансовия и нефинансовия сектор; припомня, че устойчивата финансова политика трябва да бъде придружена от последователни решения за политиката в други сектори, като например енергетика, транспорт, промишленост и селско стопанство;

47.

призовава Комисията да публикува редовен доклад за напредъка по въпросите, разгледани в настоящата резолюция;

48.

призовава Комисията и държавите членки да използват влиянието на ЕС, за да играят ръководна роля в областта на устойчивите финанси и да повишат стандартите за устойчивост в областта на финансите в световен мащаб, включително чрез двустранни споразумения с трети държави, в рамките на многостранни политически форуми като ООН, Г-7 и Г-20 и в международни органи за определяне на стандарти като Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO);

o o

49.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.

(3) ОВ L 132, 20.5.2017 г., стр. 1.

(4) ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37.

(5) ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19.

(6) ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35.

(7) ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1.

(8) Служба на ООН за намаляване на риска от бедствия https://www.unisdr.org/files/46796_cop21weatherdisastersreport2015.pdf.

(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0039.

(10) Приети текстове, P8_TA(2018)0025.

(11) Приети текстове, P8_TA(2017)0428.

(12) ОВ C 75, 26.2.2016 г., стp. 41.

(13) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стp. 65.

(14) Sini Matikainen, Emanuele Campiglio и Dimitri Zenghelis, The climate impact of quantitative easing („Въздействието върху климата от увеличаването на паричната маса“), Grantham Institute on climate change and the environment, май 2017 г.