Брюксел, 28.11.2018

COM(2018) 773 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Чиста планета за всички














Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика























































1.Въведение — Неотложната необходимост от защита на нашата планета

Изменението на климата предизвиква сериозна загриженост сред гражданите на Европа 1 . Настоящите изменения на климата на нашата планета променят света и увеличават рисковете от появата на нестабилност във всичките ѝ форми. През 18 години от последните две десетилетия бяха отбелязани рекордно високи температури. Тенденцията е ясна. От изключителна важност е предприемането на незабавни и решителни действия за борба с изменението на климата .

Под въздействието на глобалното затопляне настъпват промени в околната среда, като се увеличава честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления. През четири от последните пет години в Европа бяха наблюдавани екстремни горещини. През миналото лято температурите на север от Северния полярен кръг бяха с 5°C по-високи от обичайните. Големи части от Европа пострадаха от тежка суша, докато през последните години Централна и Източна Европа бяха засегнати особено силно от наводнения. Свързаните с климата екстремни явления като горски пожари, внезапни наводнения, тайфуни и урагани също причиняват огромни разрушения и смъртни случаи, както видяхме при появата на ураганите Ирма и Мария през 2017 г., когато те засегнаха Карибите, включително редица най-отдалечени региони на ЕС. През 2017 г. Европейският континент бе засегнат от бурята Офелия, която стана първият силен ураган в източната част на Атлантическия океан, достигнал до Ирландия, и през 2018 г. от бурята Лесли, която причини щети в Португалия и Испания.

Междуправителственият комитет по изменение на климата (МКИК) публикува през октомври 2018 г. специален доклад за въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с това варианти за действие относно световните емисии на парникови газове. Научните доказателства сочат, че предизвиканото от човека глобално затопляне вече е достигнало 1°C над нивата от прединдустриалния период и тази стойност се увеличава с приблизително 0,2°C на всеки десет години. Без активизиране на действията в областта на климата в международен план, покачването на средната температура в световен мащаб може да достигне 2°C скоро след 2060 г. и ще продължи да се повишава след това.

Ако не бъде ограничено, това изменение на климата има потенциала да превърне Земята в истински „парник“, като направи по-вероятно възникването на широкомащабни необратими последици от изменението на климата. В доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата се потвърждава, че при глобално затопляне от 1ºC се очаква екосистемите на приблизително 4 % от общата земна повърхност да претърпят преобразуване от един вид в друг, като при покачване на температурата с 2°C такава промяна ще настъпи на 13 % от нея. Например при повишаване на температурата с 2ºC се очаква да изчезнат 99 % от кораловите рифове в света. Необратимата загуба на ледената покривка на Гренландия би могла да започне при глобално затопляне от около 1,5—2°C. Това евентуално би могло да доведе до покачване на морското равнище със 7 метра, което ще засегне пряко крайбрежните зони по целия свят, включително ниско разположените земи и острови в Европа. Бързото изчезване на ледената покривка в Арктика през лятото днес вече е факт, като то оказва отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие в скандинавския регион и препитанието на местното население.

Това би могло да окаже сериозно отражение върху производителността на икономиката на Европа, инфраструктурата, възможностите за производство на храни, общественото здраве, биологичното разнообразие и политическата стабилност. Миналата година икономическите щети поради бедствия, свързани с метеорологични явления, са достигнали рекордната сума от 283 милиарда евро и могат да засегнат около две трети от населението на Европа до 2100 г. в сравнение с 5 % днес. Например годишните щети, предизвикани от речни наводнения в Европа, могат да достигнат 112 милиарда евро, докато днес те възлизат на 5 милиарда евро. До края на века 16 % от сегашната средиземноморска климатична зона могат да станат безводни райони, а в няколко южноевропейски държави производителността на труда при работа навън може да намалее с около 10—15 % в сравнение с настоящите равнища. Също така се счита, че прогнозираното намаляване на наличността на храна ще е по-значително при глобално затопляне от 2ºC, отколкото при 1,5°C, включително в региони, които са от ключово значение за сигурността на ЕС, като например Северна Африка и останалата част на Средиземноморието. Това би могло да подкопае сигурността и благоденствието в най-широк смисъл, да нанесе вреди на функционирането на икономиката, осигуряването на храна, водоснабдяването и енергийните системи и на свой ред да доведе до възникване на още повече конфликти и миграционен натиск. Като цяло непредприемането на действия в областта на климата ще направи невъзможно да се гарантира устойчивото развитие на Европа и да се постигнат международно договорените цели на ООН за устойчиво развитие.

Фигура 1. Последици от изменението на климата в Европа

2.Европейска визия за модерна, конкурентна, просперираща и неутрална по отношение на климата икономика

Целта на настоящата дългосрочна стратегия е да потвърди ангажимента на Европа да поеме водеща роля в глобалните действия в областта на климата и да представи визия, която може да доведе до постигане до 2050 г. на нулеви нетни емисии на парникови газове чрез социално справедлив преход по икономически ефективен начин. В нея се подчертават възможностите, които това преобразуване предлага на европейските граждани и икономиката на Европа, като същевременно се посочват предстоящите предизвикателства. Предлаганата стратегия няма за цел да поставя началото на нови политики, нито пък Европейската комисия възнамерява да преразглежда целите си за 2030 г 2 . Целта е да се посочи направлението на развитие на политиката на ЕС в областта на климата и на енергетиката и да се определи какво ЕС счита за свой принос в дългосрочен план за постигане на целите на Парижкото споразумение относно температурата в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие, което допълнително ще засегне по-широк набор от политики на ЕС. Със стратегията се поставя началото на задълбочено обсъждане с участието на отговорните за вземане на решения лица и широката общественост от Европа за това как Европа следва да се приготви за периода до 2050 г. и за последващото представяне на Европейската дългосрочна стратегия на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата до 2020 г.

ЕС е начело на усилията за намиране на решение на основните причини за изменението на климата и за осигуряване на съгласуван отговор в световен мащаб в рамките на Парижкото споразумение. В Парижкото споразумение, което е ратифицирано от 181 страни, се изисква предприемането на решителни и бързи действия в световен мащаб за намаляване на емисиите на парникови газове с цел да се задържи световното покачване на температурата доста под 2°C и да бъдат положени усилия то да бъде ограничено до 1,5°C. То също така има за цел да се постигне баланс между емисиите по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в световен мащаб през втората половина на този век. Всички страни трябва да представят до 2020 г. дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове, които да спомагат за изпълнението на целите им.

Европейският съвет през юни 2017 г. категорично потвърди ангажимента на ЕС и неговите държави членки за бързо и цялостно прилагане на Парижкото споразумение, като подчерта, че споразумението „е основен елемент за модернизирането на европейската промишленост и икономика“ и впоследствие през март 2018 г. прикани Европейската комисия „да представи през първото тримесечие на 2019 г. предложение за стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение, като се вземат предвид националните планове“.

През октомври 2017 г. Европейският парламент също прикани Европейската комисия „преди COP24 да изготви стратегия за нулеви емисии до средата на века за ЕС“. На последно място, в регламента относно управлението на енергийния съюз, одобрен от Европейския парламент и от Съвета, Комисията се призовава да представи дългосрочна стратегия на ЕС до април 2019 г 3 .

ЕС, който е отговорен за 10 % от световните емисии на парникови газове, е световен лидер в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове. Още през 2009 г. ЕС определи своята цел за намаляване на емисиите с 80—95 % до 2050 г 4 . През последните десетилетия европейските граждани успяха да прекъснат обвързаността на емисиите на парникови газове с икономическия растеж в Европа. След максималните стойности на емисиите на парникови газове в ЕС през 1979 г. енергийната ефективност, политиките за преминаване към използване на други горива и увеличаването на употребата на възобновяеми енергоизточници доведоха до значително намаляване на емисиите. В резултат на това в периода между 1990 г. и 2016 г. потреблението на енергия отбелязва намаление с почти 2 %, емисиите на парникови газове — с 22 %, а същевременно БВП е нараснал с 54 %.

Преходът към чиста енергия даде тласък за модернизирането на европейската икономика, стимулира устойчивия икономически растеж и доведе до значителни социални и екологични ползи за европейските граждани. Стремежът на ЕС да постигне своите цели за 2020 г. в областта на климата и енергетиката вече доведе до възникването на нови промишлени отрасли, до създаването на работни места в Европа и до повече технологични иновации, които позволяват разходите за технологии да бъдат намалени. Революцията в областта на енергията от възобновяеми източници е най-добрият пример за това. Делът на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия нарасна от 9 % през 2005 г. на 17 % днес. Водещата роля на ЕС показва на останалите части на света, че този преход е едновременно възможен и благоприятен не само за борбата срещу изменението на климата.

ЕС като цяло е на път да постигне своите цели за 2020 г. по отношение на емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Необходимо е обаче да продължим да работим все така целенасочено за преодоляване на възникналите напоследък тенденции на застой при подобряването на енергийната ефективност и при намаляването на емисиите на парникови газове.

ЕС напредва с изготвянето на своята стратегия за енергиен съюз и финализирането на една модерна, съвременна и икономически ефективна регулаторна рамка за постигане на своите цели до 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и прехода към чиста енергия с оглед постигането на целта на Комисията, ръководена от г-н Юнкер, за поставяне на енергийната ефективност на първо място и превръщане на Съюза в световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници. Това е инвестиция в нашето благоденствие и в устойчивостта на европейската икономика. Регулаторната стабилност е важен елемент за публичните органи и частните оператори за целите на цялостното прилагане на тази рамка. На европейско равнище бяха договорени амбициозни политики, включително за реформиране на схемата за търговия с емисии на ЕС, която изпраща по-силен ценови сигнал по отношение на CO2. За всички други сектори бяха определени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове на национално равнище и бе изготвено законодателство, така че да се поддържа способността на земята и горите в ЕС да поглъщат по-големи количества CO2, отколкото отделят. Що се отнася до енергетиката, целите за подобряване на енергийната ефективност в ЕС с поне 32,5 % и за увеличаване до поне 32 % на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в ЕС до 2030 г. вече са одобрени, а предложеното законодателство за намаляване на емисиите на CO2 от леките, лекотоварните и товарните автомобили ще ускори прехода в транспортния сектор.

Заедно тези политики в областта на климата и енергетиката ще позволят да бъде осигурен приносът на ЕС в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите с поне 40 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Всъщност когато договореното законодателство на ЕС бъде изцяло приложено, общото намаление на емисиите на парникови газове се очаква да достигне около 45 % до 2030 г. Прилаганите понастоящем политики ще оказват трайно въздействие след 2030 г. и ще направят много за постигане на предвиденото намаляване на емисиите с около 60 % до 2050 г. Това обаче не е достатъчно, за да се осигури приносът на ЕС за постигане на целите на Парижкото споразумение по отношение на температурата.

В доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата се потвърждава, че е необходимо светът да ограничи изменението на климата до 1,5°C, за да се намали вероятността от възникване на екстремни метеорологични явления. В него също така се подчертава, че необходимостта от намаляване на емисиите изисква много по-спешни действия, отколкото първоначално се е смятало. За да се ограничи повишаването на температурата до 1,5 °C, е необходимо да се постигнат нулеви нетни емисии на CO2 на световно равнище около 2050 г. и неутрално въздействие на емисиите от всички други парникови газове малко по-късно през втората половина на века. На този етап всички оставащи емисии на парникови газове в някои сектори е необходимо да се компенсират чрез абсорбиране в други сектори, като специфична роля имат секторите на земеползването, селското и горското стопанство. Това дава възможност на ЕС да активизира своите действия, за да поеме водеща роля и да се възползва от стартовото си предимство. Това ще изисква от ЕС да постигне до 2050 г. неутралност по отношение на емисиите на парникови газове.

Запазването на статуквото не е решение. Държавите следва да действат заедно, за да осигурят защита на своите граждани от изменението на климата. Осъществяването на прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове следователно изисква ранно дългосрочно планиране, подобряване на знанията за възможностите за преобразуване на цялата ни икономика и изграждане на доверие в нашето общество и у всички стопански субекти, че тази промяна е възможна и целесъобразна.

В доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата се представя следното насърчително послание: целта за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5°C е изпълнима, при условие че действаме съгласувано сега и използваме всички инструменти, с които разполагаме. Солидната научна основа на доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата, предназначен за отговорните за вземане на решения лица по целия свят, относно справяне с изменението на климата, модернизиране на икономиката, насърчаване на устойчивото развитие и изкореняване на бедността, бяха надлежно взети предвид от Европейската комисия при изготвянето на настоящата стратегия на ЕС за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове.

Поради това в стратегията се очертава визия за промени от икономически и обществен характер, които, за да се осъществи преходът към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., изискват участието на всички сектори на икономиката и части на обществото. Тя се стреми да гарантира, че този преход е социално справедлив, като не оставя някои граждани или региони на ЕС извън този процес, и че увеличава конкурентоспособността на икономиката и промишлеността на ЕС на световните пазари, като осигурява висококачествени работни места и устойчив растеж в Европа и същевременно създава синергичен ефект с други екологични предизвикателства, като качеството на въздуха или загубата на биологично разнообразие.

За тази цел в стратегията се взема предвид портфолиото от варианти, които са на разположение на държавите членки, предприятията и гражданите, както и по какъв начин те могат да допринесат за модернизирането на нашата икономика и за повишаването на качеството на живот на европейските граждани, за опазването на околната среда и за създаването на работни места и растеж.

3. Варианти за преход към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове и стратегически приоритети

Заплахите и рисковете от изменението на климата са известни, като има много начини за тяхното предотвратяване. С настоящата стратегия се предлагат редица решения, които могат да бъдат следвани за извършване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до средата на века. Тези варианти радикално ще преобразуват нашата енергийна система, земята и селскостопанския сектор, ще модернизират промишлената ни структура, транспортните системи и градовете, като окажат въздействие в голяма степен върху всички дейности в нашето общество. В този контекст гражданите играят централна роля. Изменението на климата може да бъде преодоляно само с активното участие на хората в качеството им на потребители и граждани. Успехът на това преобразуване ще зависи и от това как нашето общество се грижи за тези, които са по-уязвими по време на този преход.

При прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове на енергетиката се придава централна роля, тъй като днес тя е отговорна за над 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС. При всички анализирани варианти енергийната система се развива в посока на нулеви нетни емисии на парникови газове. Тя се основава на сигурни и устойчиви енергийни доставки, подкрепени от пазарно ориентиран и общоевропейски подход. Бъдещата енергийна система ще интегрира системите и пазарите за електроенергия, газ, енергия за отопление/охлаждане и системите за мобилност с интелигентни мрежи, в центъра на които ще бъдат гражданите.

Преходът изисква също така допълнително увеличаване на внедряването на технологични иновации в секторите на енергетиката, строителството, транспорта, промишлеността и селското стопанство. Той може да бъде ускорен чрез пробиви в областта на цифровизацията, информацията и комуникациите, изкуствения интелект и биотехнологиите. Необходимо е също така да се увеличи разпространението на новите системи и процеси, като е налице сътрудничество между различните сектори. Добър пример за такъв ориентиран към системите подход е кръговата икономика, която ще позволи възползването от редица авангардни решения и ще насърчи възникването на нови бизнес модели. Тя ще изисква също така сътрудничество на различни равнища между регионите и между държавите членки с цел постигане на максимален синергичен ефект чрез обединяване на ресурси и знания. Европейското промишлено производство днес е все още конкурентоспособно, но също така е подложено на натиск както от развитите, така и от бързо развиващите се икономики. Европа все още заема челно място в областта на новите патенти с висока стойност за нисковъглеродни енергийни технологии, смята се за световен лидер в тези сектори и трябва да преобразува това научно предимство в търговски успех. Бавните и некоординирани действия ще увеличат рисковете от зависимост от инфраструктура с висока въглеродна интензивност и от блокиране на активи и ще направят това неизбежно преобразуване по-скъпо.

Портфолиото от варианти се основава на съществуващите и в някои случаи нововъзникващи решения и е достатъчно широко, за да предложи алтернативи, така че да гарантира на създателите на политики и нашите граждани, че е възможно постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до средата на века. Оценката се основава на научната литература и на принос от широк кръг заинтересовани страни — предприятия, неправителствени организации, мозъчни тръстове и научноизследователската общност, както и на интегрирано моделиране, което дава възможност за по-добро разбиране на преобразуването на секторите на енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, селското стопанство, горското стопанство и отпадъците и на сложните взаимодействия между тях.

Преглед на анализираните сценарии

Отправната точка за анализираните варианти представлява обща база, която отразява договорените наскоро политики и цели в областта на енергетиката и климата до 2030 г., както и регламента относно управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата 5 . В нея се включва реформирана схема на ЕС за търговия с емисии, национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове, законодателство за поддържане на способността за поглъщане на земята и горите в ЕС, договорените цели до 2030 г. относно енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, както и предложеното законодателство за намаляване на емисиите на CO2 от леки автомобили и камиони. С тези политики и цели се очаква да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове от около 45 % до 2030 г. и около 60 % до 2050 г. Това не е достатъчно, за да се осигури приносът на ЕС за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение по отношение на температурата. За да се постигнат тези цели, бе направена оценка на осем допълнителни варианта, като всички те са в съответствие с Парижкото споразумение.

Осемте сценария се основават на политики на отрицателни нетни разходи, като значително разширяване на използването на енергията от възобновяеми източници и повишаване на енергийната ефективност.

При пет от тях са разгледани различни технологии и действия, които благоприятстват преминаването към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове. Те се различават по интензивността на прилагане на електрификацията, използването на водород и на горива на основата на електроенергия (e-fuels) (тоест технологии от тип „power-to-x“), както и по отношение на енергийната ефективност на крайните потребители и ролята на кръговата икономика, като действията за намаляване на емисиите. Това дава възможност за проучване на общите им характеристики, а също така и на различното въздействие върху енергийната система.

При всички тези варианти потреблението на електроенергия нараства, но съществуват и значителни разлики. При вариантите, които са насочени в по-голяма степен към електрификация в секторите на крайно потребление, съществува също необходимост от интензивно развитие на средствата за съхранение (в размер 6 пъти по-голям от настоящите равнища) за справяне с колебанията в електроенергийната система; но при вариантите, които предвиждат използване на повече водород, има по-големи нужди от електричество за производство на първо място на водорода. Вариантите, при които се използват най-големите количества електроенергия, са тези, при които се предвижда разширяването на употребата на горива на основата на електроенергия, което като резултат означава 150 % по-голямо производство на електроенергия през 2050 г. в сравнение с настоящото равнище. За това пък вариантите, при които се разглежда потреблението, като например високата енергийна ефективност на крайното потребление или кръговата икономика, изискват по-малко увеличение на производството на електроенергия (около 35 % повече до 2050 г. в сравнение с настоящото равнище), най-малка нужда от съхранение и най-големи икономии на енергия в жилищния или промишления сектор. При всички тези варианти освен това има различни нужди от инвестиции и преобразуване на секторно равнище. Вариантите, при които се разчита в по-голяма степен на несъдържащи въглерод енергоносители, изискват по-малко мерки за преобразуване и инвестиции в сектора на крайното потребление, но и най-голяма нужда от инвестиции в секторите на енергоснабдяването. И обратно, вариантите, насочени към промяна на потреблението, изискват най-малко инвестиции в секторите на енергоснабдяването.

При тези пет сценария се постига малко над 80 % намаление на емисиите на парникови газове до 2050 г. в сравнение с 1990 г., като се изключва земеползването и горското стопанство. Ако се вземе предвид и способността за поглъщане в резултат на земеползването и горското стопанство, които поглъщат по-големи количества CO2, отколкото отделят, при тези сценарии се постига около 85 % нетно намаление на емисиите на парникови газове до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Това все още е с 15 процентни пункта под равнището, необходимо за постигане на икономика, която е неутрална по отношение на климата или е с нулеви нетни емисии на парникови газове.

При сценария, който съчетава и петте варианта, но на по-ниски равнища, се достига до 90 % нетно намаление на емисиите на парникови газове (включително способността за поглъщане в резултат на земеползването и горското стопанство). При все това този сценарий не позволява постигане на неутралност по отношение на емисиите на парникови газове до 2050 г. Причината за това е, че някои емисии на парникови газове ще останат налични, по-специално в сектора на селското стопанство. Секторите на селското и горското стопанство са уникални поради възможността им да отстраняват CO2 от атмосферата. Тези годишни количества понастоящем са значителни и се изразяват в нетно поглъщане на около 300 млн. тона CO2 в ЕС. Но то не е достатъчно голямо, за да компенсира оставащите емисии без допълнителни мерки за засилване на ролята на нашата земя. Поради това е необходимо да се разгледат допълнителни действия за устойчиво доставяне на биомаса, като същевременно се засили природната способност за поглъщане или в комбинация с улавянето и съхранението на въглеродния диоксид, като и в двата случая може да се достигне до по-големи отрицателни емисии.

Поради това при седмия и осмия сценарии се разглеждат подробно тези взаимодействия с цел да се прецени как да се постигне неутралност по отношение на парниковите газове (нулеви нетни емисии) до 2050 г. и нетни отрицателни стойности на емисиите след това. Седмият сценарий набляга на всички енергоносители с нулеви въглеродни емисии, както и на ефективността, и се основава на технология за постигане на отрицателни емисии под формата на биоенергия, съчетана с улавяне и съхранение на въглеродния диоксид, за да се балансират оставащите емисии.

Осмият сценарий се основава на предходния сценарий, но при него се прави оценка на въздействието на една силно кръгова икономика и потенциалната положителна роля в резултат от промяна в избора на потребителите, който е свързан с по-ниски въглеродни емисии. В него също така се разглеждат възможностите за увеличаване на способността за поглъщане в резултат на земеползването, за да се изясни до каква степен това намалява необходимостта от технологии за постигане на отрицателни емисии.

Оценките на моделите показват, че реализирането на варианти с отрицателни нетни разходи, като например свързаните с възобновяемите енергийни източници, включително устойчивите биогорива от ново поколение, енергийната ефективност, импулса за постигане на кръгова икономика заедно с отделни варианти като например електрификация, водородни и алтернативни горива или нови подходи към мобилността, не е достатъчно за постигане на икономика с нулеви нетни емисии до 2050 г. При такива технологични сценарии емисиите намаляват до 2050 г. само с 80 % в сравнение с 1990 г. Въпреки че комбинирането на всички тези варианти може да намали нетните емисии с около 90 % (включително способността за поглъщане в резултат на земеползването и горското стопанство), някои емисии на парникови газове ще бъдат винаги налични, по-специално в сектора на селското стопанство. Постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове ще изисква оптимално използване на потенциала на технологичните варианти и на тези, свързани с кръговата икономика, широкомащабното въвеждане на естествени поглътители на въглерод, като земята, включително в секторите на селското и горското стопанство, както и промени в моделите на мобилност.

Пътят към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове би могъл да се основава на съвместни действия в съответствие с набор от седем основни стратегически градивни елемента:

1. Максимално увеличаване на ползите от енергийната ефективност, включително от сградите с нулеви емисии

Мерките за енергийна ефективност следва да играят централна роля при постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., като намалят потреблението на енергия с най-малко 50 % в сравнение с 2005 г. Цифровизацията и автоматизацията на жилищата за постигане на енергийна ефективност, етикетирането и определянето на стандарти имат последици, които се простират далеч отвъд границите на ЕС, тъй като електроуредите и електронните устройства се внасят в ЕС или се изнасят на чуждестранните пазари, като карат производителите в чужбина да използват стандартите на ЕС.

Енергийната ефективност ще играе основна роля за намаляване на въглеродните емисии от промишлените процеси, но значителна част от намаленото енергопотребление ще се дължи на сградите, както в жилищния сектор, така и в сектора на услугите, които днес са отговорни за 40 % от потреблението на енергия. Като се има предвид, че по-голямата част от жилищния фонд, който ще се използва през 2050 г., днес вече съществува, това ще наложи по-високи темпове на саниране, преминаване към използване на друго гориво, като по-голямата част от домакинствата ще използват отопление с енергия от възобновяеми източници (електроенергия, централизирано топлоснабдяване, газ от възобновяеми източници или слънчева топлинна енергия), разпространение на най-ефективните продукти и уреди, интелигентни системи за управление на сгради/уреди и по-добри изолационни материали. Устойчивото отопление с енергия от възобновяеми източници ще продължи да играе важна роля, като газът, включително втечненият природен газ, смесен с водород, или метанът на основата на електроенергия, произведен с електроенергия от възобновяеми източници и смеси на биогаз, могат да играят ключова роля в съществуващите сгради, както и в редица промишлени приложения. За да се постигнат и поддържат по-високи темпове на саниране, от основно значение е наличието на подходящи финансови инструменти за преодоляване на съществуващите слабости на пазара, достатъчна работна сила с подходящи умения и достъпност за всички граждани. За модернизирането на застроената среда и мобилизирането на всички участници ще бъде необходим интегриран подход и последователност при всички съответни политики. Ангажиментът на потребителите, включително чрез техни сдружения, ще бъде елемент от ключово значение при този процес.

2. Въвеждане в максимална степен на възобновяемите енергийни източници и максимално увеличаване на използването на електроенергия за пълно декарбонизиране на енергийните доставки за Европа

Днес по-голямата част от енергийната система се основава на изкопаеми горива. Във всички оценени сценарии се предполага, че до средата на века това ще се промени коренно с широкомащабната електрификация на енергийната система благодарение на въвеждането на възобновяемите енергийни източници, както на равнището на крайните потребители, така и при производството на несъдържащи въглерод горива и изходна суровина за промишлеността.

Преходът към чиста енергия би довел до енергийна система, при която първичното енергийно снабдяване до голяма степен ще идва от възобновяеми енергийни източници, като по този начин значително се повиши сигурността на доставките и се укрепи вътрешният пазар на работни места. Зависимостта на Европа от вноса на енергия, по-специално по отношение на вноса на нефт и газ, която понастоящем е в размер на около 55 %, ще намалее през 2050 г. до 20 %. Това би имало положително въздействие върху търговията и геополитическо положение на ЕС, тъй като ще доведе до рязко съкращаване на разходите за внос на изкопаеми горива (който понастоящем е в размер на 266 милиарда евро), като при някои от сценариите вносът ще намалее с над 70 %. Кумулативните икономии от намаляването на вноса ще възлязат на 2—3 трилиона евро през периода 2031—2050 г., като така ще се освободят ресурси за допълнителни потенциални инвестиции в модернизирането на икономиката на ЕС.

Широкомащабното въвеждане на възобновяемите енергийни източници ще доведе до електрификация на нашата икономика и до висока степен на децентрализация. До 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергопотребление най-малко ще се удвои, като достигне 53 %, а производството на електроенергия ще се увеличи значително, за да достигне нулеви нетни емисии на парникови газове, до 2,5 пъти днешните равнища в зависимост от вариантите, избрани за енергийния преход.

Вече е осъществен значителен напредък при преобразуване на производството на електроенергия в Европа. Увеличаването в световен мащаб на използването на енергия от възобновяеми източници, стимулирано от водещата роля на ЕС, доведе до голямо намаление на разходите през последните 10 години, по-специално в областта на слънчевата енергия и на вятърната енергия от съоръжения, разположени на сушата и в морето. Днес при повече от половината от доставките на електроенергия в Европа няма емисии на парникови газове. До 2050 г. над 80 % от електроенергията ще произхожда от възобновяеми енергийни източници (все повече от съоръжения, разположени в морето). Заедно с дела на ядрената енергия в размер на около 15 % това ще бъде гръбнакът на европейската електроенергийна система без въглеродни емисии. Този преход е подобен на глобалните варианти за развитие, анализирани в доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата. Електрификацията ще разкрие нови хоризонти пред европейските предприятия на световния пазар за чиста енергия, който днес е в размер на около 1,3 трилиона евро. Все още е необходимо някои възобновяеми източници на енергия да бъдат овладяни, по-специално това се отнася за енергията от океаните. За ЕС, в който понастоящем се намират 6 от 25-те най-големи предприятия в областта на възобновяемите енергийни източници и който осигурява заетост на почти 1,5 милиона души (от общо 10 милиона в световен мащаб), това ще бъде уникална възможност за развиване на стопанска дейност. Това също така ще отреди значителна роля на потребителите, които произвеждат сами електроенергия (потребители производители), и на местните общности, като се насърчава въвеждането на използването на възобновяемите енергийни източници в жилищата.