ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 15.5.2018
COM(2018) 306 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще
Приносът на Европейската комисия към неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г.
„Нашето бъдеще не може да остане само сценарий, скица, идея наред с други. Днес трябва да подготвим утрешния Съюз.“
Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер
Реч за състоянието на Съюза, Страсбург, 13 септември 2017 г.
„Научните изследвания и иновациите са от решаващо значение за нашето бъдеще. Те са единственият начин за едновременно и устойчиво решаване на проблеми като ниския икономически растеж, ограниченото разкриване на работни места и глобалните предизвикателства, например в областта на здравеопазването, сигурността, храните и океаните, климата и енергетиката“.
Принос на Европейската комисия към неформалната среща на лидерите на 23 февруари 2018 г.
„Ще оставим необходимата свобода на действие на различните равнища, за да засилим потенциала на Европа за иновации и растеж.“
Римска декларация, Рим, 25 март 2017 г.
Европейската комисия приветства решението на председателя на Европейския съвет да насрочи разискване сред лидерите относно научните изследвания и иновациите и необходимите стъпки за гарантиране на конкурентоспособността на Европа в световен мащаб. В настоящото съобщение са изложени редица конкретни действия в подкрепа на програмата на ЕС за научни изследвания и иновации, които да се обсъдят по време на неформалната дискусия между държавните и правителствените ръководители в София на 16 май 2018 г.
1. Шансът на Европа да инвестира в бъдещето
Инвестициите в научни изследвания и иновации са инвестиции в бъдещето на Европа. Те ни помагат да сме конкурентоспособни на световно равнище и да запазим нашия уникален социален модел. Така се подобрява ежедневният живот на милиони хора в Европа и по целия свят, като се способства за разрешаването на някои от най-големите предизвикателства, пред които е изправено нашето общество и поколение. Научните изследвания и иновациите са навсякъде около нас: като се започне от произведените 1,6 милиона ваксини срещу вируса на ебола и създаването на батерия, която е 100 пъти по-мощна от обикновените батерии, и се стигне до разработването на градски автобуси, задвижвани с водородни горивни клетки.
Това е отражение на факта, че обществото може да върви напред едва толкова бързо, колкото може да внедрява иновации. То е в състояние да осигури траен просперитет само ако използва в максимална степен знанията, предприемаческия дух и производителността на хората. Освен това всяка икономика е в състояние да запази преднината пред конкуренцията си само ако остане в челните редици на авангардните научни изследвания и иновации.
Това е предизвикателството пред нашия Съюз днес, когато се стремим да запазим и подобрим европейския начин на живот. Време е да инвестираме в бъдещето. Базираните на технологиите иновации, все по-голямата цифровизация на всички сектори и глобалните мегатенденции променят начина ни на живот и разкриват огромни възможности, но също така създават и нови предизвикателства. С ускоряването на тази тенденция необходимостта от иновации ще става все по-силно осезаема. Държавите по света правят огромни инвестиции в научните изследвания и иновациите във всички сектори на икономиката. Това засилва конкуренцията по света и застрашава водещата позиция на Европа като конкурент в ключови сектори на промишлеността. Ето защо подобряването на способността на Европа да въвежда иновации, осигуряването на необходимите инвестиции и ускоряването на разпространението на иновации в цяла Европа се превръщат в необходимост за нашия бъдещ просперитет.
Залогът е голям, но голям е и потенциалът на Европа. Следващата вълна иновации, които ще съчетават материалните и цифровите аспекти, ще се базира на науката, технологиите и инженерните науки, а Европа има конкурентно предимство в тези сфери и трябва да го запази. Населението на Европа е 7% от населението на целия свят, но на нея се падат 20% от световните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и около една трета от всички висококачествени научни публикации. Освен това Европа има силна промишлена база.
Европа трябва да използва тези предимства и своите ценности, за да създаде свой собствен, специфичен модел на иновации. Тя трябва да се възползва максимално от своята култура на партньорство и сътрудничество, която спомага за насърчаване на иновациите в целия ни Съюз. И като прави това, тя трябва да гарантира, че високото равнище на европейска защита на данните и на неприкосновеността на личния живот на гражданите, което понастоящем е световният еталон, се превръща в конкурентно предимство, що се отнася до новите технологии като например изкуствения интелект и големите информационни масиви.
ЕС е най-отвореното за научни изследвания и иновации пространство в света. Съюзът не само приема научноизследователски организации от цял свят да участват в негови проекти, но също така си сътрудничи активно с международни партньори в рамките на съвместни програми. За да се способства за еднакви условия на конкуренция, той следва да насърчава нови пазарни възможности за новаторски стоки и услуги. Той следва също така да стимулира полезни взаимодействия и трансгранични инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите, като създава взаимни ползи за хората и предприятията и същевременно гарантира, че ЕС може да отстоява своите интереси в стратегически сектори.
В други области обаче Европа е засегната от дефицит на иновации. Това не се дължи на липса на идеи или стартиращи предприятия — проблемът е по-скоро в липсата на разрастващи се предприятия и разпространение на иновациите, които не винаги се превръщат в нови пазарни възможности и възможности за растеж. Инвестициите на промишлеността в научни изследвания и иновации трябва да се засилят. Китай и Съединените щати изпреварват ЕС в равнищата на инвестиране в технологии, за които се знае, че ще доминират в бъдеще.
За да се възползва в максимална степен от своя потенциал и за да преодолее пречките, Европа трябва да съсредоточи своя подход на три равнища. На първо място, има необходимост от значителни инвестиции в научните и технологични изследвания, с акцент върху големите предизвикателства пред обществото и промишлеността, като например сигурността, изменението на климата и последиците от застаряването на населението. На второ място, бизнес средата трябва да стане по-благоприятна за иновации и по-благосклонна към поемането на рискове. На трето място, европейските граждани трябва да бъдат подкрепени по време на очертаващия се бърз преход, който за някои от тях ще протече бурно.
Шансът на Европа да поеме водеща роля при следващата вълна от иновации ще зависи от нашата способност да намерим правилната комбинация от политики и инструменти. За Европа е от съществено значение да подпомага конкурентното развитие на стратегически вериги на стойността за бъдещето. Цифровият единен пазар, Енергийният съюз, стратегиите за индустриална политика и политиката в областта на конкуренцията ни предоставят стабилна рамка. Инструменти като Планът за инвестиции, програмата „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновации и европейските структурни и инвестиционни фондове са с доказани резултати. Тази основа е помогнала на Европа да застане начело в много области на науката и технологиите по света и е създала по-добри условия, в които предприятията да правят нововъведения и да се конкурират.
Сега е моментът да преминем към следващото ниво. Можем да го направим само ако възприемем истински европейски подход чрез трансгранично сътрудничество и действия на равнището на целия Съюз. Успехът ще зависи от нашата способност да използваме ефективно частен капитал в съчетание с публични инвестиции. Ще зависи от ориентирани към бъдещето европейски и национални регулаторни рамки, благоприятстващи иновациите. Ще зависи от единния пазар, в който ефективната и лоялна конкуренция възнаграждава и стимулира частните инвестиции в иновациите. Ще зависи от способността да се засили предприемаческия дух в европейските университети. Ще зависи от това да се гарантира, че всяка държава членка и всеки един регион в Европа може да допринесе за все повечето върхови постижения в областта на науката и иновациите. Всички тези фактори са под колективния контрол на нашия Съюз и сега е моментът да вземем бъдещето си в собствените си ръце.
2. Обновена програма за една по-силна европейска екосистема за научни изследвания и иновации
Научните изследвания и иновациите засягат цялото ни общество и са свързани с различни участници, инструменти и политики на местно, национално и европейско равнище. За да създаде благоприятна среда за научните изследвания и иновациите, Европа трябва да сближи тези различни двигатели и равнища на управление. Това включва свързването на различните местни и регионални екосистеми за научни изследвания и иновации с цел насърчаване на иновациите във всички вериги на стойността в ЕС.
На европейско равнище ефективни лостове на политиката могат да бъдат регулирането, трансграничното сътрудничество и бюджетът на ЕС. Политиките в сектори като енергетика, транспорт и промишленост допринасят за устойчива нисковъглеродна икономика. Икономическото развитие чрез иновации е неразривно свързано с политиката на сближаване и селскостопанската политика. Създадени са специални програми, чрез които се насърчава цифровата революция в ЕС. Научните изследвания и иновациите са в основата на целия набор от политики за образование и обучение. Политиките в областта на вътрешния пазар и конкуренцията имат за цел да подкрепят и дават възможности на новаторските предприятия, и по-специално малките и средните предприятия, и им помагат да се разрастват и да развиват нови пазари.
Независимо от това са налице пропуски и нововъзникващи проблеми, във връзка с които Европа може и следва да помогне. В настоящото съобщение се очертава постигнатият напредък и се предлагат нови действия, чрез които Европейският съюз може да доведе до промяна.
2.1 Осигуряване на основните публични инвестиции и стимулиране на частните инвестиции
Данните потвърждават, че обемът на частните и публичните инвестиции в научните изследвания и иновациите има пряко отражение върху повишаването на производителността и стимулирането на конкурентоспособността на световно равнище. ЕС обаче все още е много далеч от общата цел инвестициите в научноизследователската и развойната дейност да съставляват 3% от брутния вътрешен продукт.
Интензитет на научноизследователската и развойна дейност 2016 г.
Публични инвестиции
В огромната си част публичните инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите в ЕС — около 85% — се финансират от национални източници. Макар че публичното финансиране за научни изследвания и развойна дейност в ЕС и неговите държави членки в общи линии е сходно с това в САЩ, между отделните държави членки съществуват големи различия. За да се реализира в максимална степен потенциалът на ЕС за иновации, е изключително важно да се увеличат публичните инвестиции в научните изследвания и иновациите в държавите членки, които отделят малко средства за това.
На европейско равнище текущата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ е много успешна — поставя ЕС на водеща позиция в света в много области на науката и технологиите. С общ бюджет от над 13,1 милиарда евро за периода 2014—2020 г., Европейският научноизследователски съвет допринесе за развитието на високи научни постижения в авангардните изследвания и за привличане на някои от най-добрите таланти към Европа. С бюджет от 6,2 милиарда евро, действията „Мария Склодовска-Кюри“ подпомагат висококвалифицирани изследователи през цялата им професионална кариера.
По линия на Плана за инвестиции за Европа бяха подкрепени иновативни проекти и най-вече малки и средни предприятия. А европейските структурни и инвестиционни фондове са от огромно значение за публичните инвестиции в научни изследвания и иновации и за регионалното им разпространение.
В своето предложение относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. от 2 май 2018 г. Комисията ясно показа, че научните изследвания и иновациите трябва да продължат да бъдат съществено важен приоритет на ЕС. Комисията предложи да увеличи инвестициите в научните изследвания и иновациите, като разпредели 100 милиарда евро по бъдещата програма ,,Хоризонт Европа“ и Програмата на Евратом за научни изследвания и обучение. Също така Комисията предложи да мобилизира около 11 милиарда евро за пазарни инструменти, включително финансови инструменти и бюджетни гаранции в специално направление в рамките на фонда InvestEU, който на свой ред ще привлече частни инвестиции в размер на 200 милиарда евро в подкрепа на научните изследвания и иновациите. Това е отражение на общия консенсус, че инвестициите в научните изследвания и иновациите не само са от решаващо значение за заетостта и растежа в ЕС, но представляват също така област, в която европейската добавена стойност е много висока.
Иновациите трябва да бъдат основен двигател за политиките и програмите на ЕС за периода 2021—2027 г. В пълна степен ще се използват взаимното допълване и полезните взаимодействия с програмите на ЕС за финансиране, така че финансирането да бъде рационализирано и координирано с цел по-добри научноизследователски и иновационни дейности. По този начин, в допълнение към програма „Хоризонт Европа“, други основни програми за финансиране, като например Механизмът за свързване на Европа, Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд, Програмата за цифрови технологии в Европа, Европейският фонд за отбрана, Общата селскостопанска политика и Космическата програма също ще дадат значителен стимул за иновации.
Частни инвестиции
Ниското равнище на частни инвестиции в иновациите е постоянна слабост в Европа. Равнището на инвестициите на предприятията в научни изследвания и иновации в ЕС възлиза на 1,3% от брутния вътрешен продукт. То бледнее в сравнение с Китай (1,6%), Съединените щати (2%), Япония (2,6%) и Южна Корея (3,3%).
Предприятията от ЕС харчат по-малко пари за научни изследвания и развойна дейност, отколкото техните конкуренти
Интензитет на НИРД на бизнес сектора, развитие 2000—2016 г.
Европа се нуждае от промишленост, която прави нововъведения и инвестира в иновации. За да се стимулират частните инвестиции, Европа се нуждае от по-добра среда за предприятията и проста, ясна и ефективна регулаторна рамка. Тя следва да предостави отворени и конкурентни пазари, подходящи стимули за инвестиции и улеснен достъп до финансиране, особено за малките и средните предприятия. Финансирането на промишлени изследвания, по-специално чрез публично-частни партньорства, също е особено важно, за да вървим в крак с глобалната конкуренция.
Целта на стратегията за индустриалната политика на ЕС е подобряване на цялостните бизнес условия за частни инвестиции в иновациите, включително улесняване на обществените поръчки за иновативни решения. Това се прави чрез широкообхватен набор от действия, вариращи от модернизирането на нормативната уредба относно интелектуалната собственост до приемането на инициативи на цифровия единен пазар като киберсигурността и регулацията на потоците от данни. Тя допълва Програмата на ЕС за по-добро регулиране, която гарантира, че политиките и законодателството на ЕС са максимално ефективни и ефикасни чрез системни консултации със заинтересованите страни, общи оценки и оценки на въздействието. Неотдавнашните инициативи относно изкуствения интелект, високопроизводителните изчислителни технологии и икономиката, основана на данни, например ще способстват Европа да застане начело на следващата иновационна вълна.
Чрез Плана за инвестиции за Европа се премахват препятствията пред инвестициите, осигурява се видимост и техническа подкрепа за инвестиционните проекти, а финансовите ресурси се използват по-рационално.
Специфична слабост в Европа е рисковият капитал — основен източник на финансиране за иновативни стартиращи предприятия. Общият размер на инвестициите в рисков капитал възлиза на една пета от този в Съединените щати. Средният размер на тези фондове в Европа е твърде малък, за да привлича големи институционални и частни инвеститори. Това води до недостиг във финансирането на дружествата, докато се разрастват, както и до разчитане в прекомерна степен на подкрепа с публични средства.
Набрани фондове за рисков капитал (в млрд. евро) в ЕС и САЩ, 2007—2016 г.
Европейският фонд за стратегически инвестиции съживи инвестициите в стратегически проекти, като една трета от очакваните инвестиции в общ размер над 500 милиарда евро се очаква да отиде за научни изследвания и иновации.
Комисията поставя силен акцент върху улесняването на достъпа до финансиране за иновации, както на ранен етап, така и в етапа на растеж. Това се прави чрез инструментите за финансиране InnovFin по ,,Хоризонт 2020“ (очаквани инвестиции в размер на 30 милиарда евро), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (очаквани инвестиции в размер на 40 милиарда евро). Малките и средните предприятия могат също така да получат финансиране за иновации чрез финансовите инструменти по линия на Европейския фонд за регионално развитие.
В бъдеще трябва да „постигаме повече с по-малко“, като използваме финансовите инструменти интелигентно и ефикасно, за да привличаме целенасочено критична маса от частни инвестиции. Заедно с това се нуждаем и от данъчна система, която подкрепя иновациите, като позволява разходите за инвестиции в научни изследвания и иновации да подлежат на приспадане от данъчните задължения, с допълнителни облекчения за млади дружества. Целта на предложението на Комисията за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък е да направи това възможно. От съществено значение сега е Европейският парламент и Съветът да приемат предложението бързо, за да се даде възможност на държавите членки да се възползват в пълна степен от този основен инструмент, благоприятстващ частните инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите.
В рамките на една голяма нова инициатива бяха съчетани програма ,,Хоризонт 2020“, Европейският фонд за стратегически инвестиции и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия и бе поставено началото на VentureEU Тази инициатива цели да стимулира рисковия капитал в Европа, под ръководството на частни мениджъри и с финансиране предимно от частни инвестиции. VentureEU трябва да стимулира институционалните инвеститори и да насърчава повече мениджъри на фондове да навлязат на европейския пазар и да извършват трансгранична дейност, за да се преодолеят съществуващите дефицити в по-дългосрочното финансиране. С инвестиции в общ размер на 410 милиона евро от ЕС, първоначалната цел е да се наберат над 2,1 милиарда евро през следващите 12 месеца, което ще доведе до инвестиции за приблизително 6,5 милиарда евро в около 1500 европейски стартиращи и разрастващи се предприятия. VentureEU притежава потенциала да удвои размера на инвестициите в рисков капитал в Европа. Освен това Комисията в момента разработва концепцията за инициативата ESCALAR, която ще има за цел да подпомогне фондовете за рисков капитал да станат по-големи по-бързо чрез мобилизиране на големи частни фондове като пенсионните или застрахователните фондове.
В подкрепа на това с инициативите, предприети в рамките на Съюза на капиталовите пазари, се опростяват регулаторните рамки за набирането и управлението на фондовете за рисков капитал в Европа. Това в крайна сметка ще допринесе за по-добра наличност на рисков капитал. Необходими са обаче допълнителни усилия, за да се достигне мащаб, съответстващ на икономическата тежест, която има Европа.
Основни стъпки
-
Бързо приемане на следващата многогодишна финансова рамка, за да се гарантира, че в бъдеще научните изследвания и иновациите продължават да бъдат един от основните приоритети на финансирането и политиките на ЕС в различните бюджетни инструменти.
-
Предприемане от държавите членки на необходимите мерки за максимално увеличаване на техните инвестиции в научните изследвания и иновациите, за да се достигне целта от 3% от брутния вътрешен продукт.
-
Увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания и иновациите и разрастване на инициативи като VentureEU за засилване на частните инвестиции и „търпеливия капитал“.
2.2
Създаване на регулаторни рамки, подходящи за иновации
Добре функциониращите пазари, които стимулират конкуренцията и иновациите, създават работни места и растеж. Икономиката на Европа се нуждае от регулаторна рамка, насочена към иновации и притежаваща известна гъвкавост, за да се приспособи към бързо развиващата се промишленост и общество. Регулирането и прилагането на правилата в областта на конкуренцията имат решаваща роля за създаването на равни условия за новите участници на пазара и за осигуряването на стимули за иновации. Общите стандарти и правилата за оперативна съвместимост улесняват реализацията и внедряването на пазара на новаторски решения. Ето защо чрез регулиране както на европейско равнище, така и в държавите членки, следва да се постигне баланс между предвидимостта и гъвкавостта. Регулирането следва да гарантира наличието на лоялна конкуренция, без да се санкционират неуспехите или поемането на рискове.
В контекста на новата многогодишна финансова рамка Комисията допълнително ще опрости своите правила за държавните помощи с цел увеличаване на полезните взаимодействия и подкрепа за публичното финансиране на новаторски проекти. Това ще улесни комбинирането на средства от ЕС и от държавите членки. Също така ще направи възможно проектите по ,,Хоризонт Европа“, които са с ,,печат за високи постижения“, да бъдат финансирани лесно на регионално равнище по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове.
Регулаторните органи са основни участници в иновациите, защото не само създават подходящи условия, но също така гарантират, че темповете на иновациите се отразяват при регулацията толкова бързо, колкото при продуктите и услугите. За да гарантира, че европейските политики се разработват, като се вземат под внимание иновациите, Европейската комисия вече прилага принципа на иновациите при подготовката на важни законодателни инициативи. Държавите членки следва също да засилят своите усилия в тази насока. Регулаторните рамки следва да дават възможност за повече тестване, оценка и адаптиране, а публичните политики следва да използват по-добре всички съществуващи данни и анализи.
За да изясни как съществуващите регулаторни изисквания засягат иновативните идеи, Комисията въведе пилотната схема „Сделки за иновации“ с цел да помогне на новаторите да преодолеят препятствията, възприемани от тях като породени от регулирането в ЕС. Първите резултати в пилотни проекти за батерии и повторно използване на водата подсказват, че въз основа на опита може да се предостави полезна обратна информация с цел подобряване на регулирането и насърчаване на иновациите.
Ефективното регулиране на национално равнище е също така от голямо значение, за да се стимулира културата на експериментирането и поемането на рискове. Като има това предвид, Комисията предложи ново законодателство в областта на несъстоятелността, което дава възможност на дружества с финансови затруднения да се преструктурират на ранен етап и да избегнат фалит. То ще предостави втори шанс на почтените новатори и предприемачи, които ще могат да получат пълно опрощаване на своите задължения от предишни стопански начинания след период от 3 години, като са предвидени целесъобразни ограничения за защита на надлежно обосновани общи интереси.
За да способства за възникването и засилването на търсенето на новаторски решения от страна на публичните органи, Комисията днес публикува насоки за обществени поръчки в областта на иновациите, които касаят начина на провеждане на обществени поръчки в тази област и включват множество конкретни примери за добри практики.
Основни стъпки
- Изграждане на съобразени с бъдещето европейски и национални регулаторни рамки, в които се прилага принципът на иновациите. Така ще се гарантира, че при всяко преразглеждане, разработване или прилагане на политиката и законодателството се прави пълна оценка на въздействието им върху иновациите.
- Приоритетно транспониране на Директивата относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.
-
Комисията допълнително ще опрости своите правила за държавните помощи. Това ще спомогне за улесняване на безпроблемното комбиниране на различни фондове и за по-добро използване на общи стандарти за оценка на проектите за научни изследвания и иновации.
2.3 Превръщане на Европа в лидер в областта на иновациите, създаващи пазари
Европа е световен лидер в областта на науката. Ние сме дом на някои от най-големите творчески и предприемачески умове и на някои от най-новаторските идеи по света. Пътят е дълъг, но ние се борим да доведем иновациите до пазара.
Европа е сравнително силна в така наречените инкрементални (постепенни, поетапни) иновации, при които се добавя или поддържа стойността на съществуващи продукти, услуги и процеси. Бяхме свидетели на това явление в най-различни отрасли, като например аеронавтиката, космоса, фармацевтичните продукти, електрониката, възобновяемите енергии, отраслите на биологична основа и усъвършенстваните технологии за производство. Постигнахме напредък също в подпомагането на иновации чрез главни базови технологии, като например роботиката, фотониката и биотехнологиите. Тези технологии могат да бъдат използвани и прилагани в различни сектори, да генерират знания и нови форми на участие и са от решаващо значение за справяне с важни предизвикателства пред обществото, като същевременно помагат на ЕС да запази водещите си позиции в промишлеността.
Но Европа може да направи повече за генерирането на подривни и пробивни иновации.
Пробивните (революционни) иновации водят до напълно нови продукти, услуги или процеси, или до значителни подобрения в качеството на съществуващите такива. Пример за това би било удвояването на енергийната плътност в акумулатор за електрически автомобил. Това води до създаване на напълно нови бизнес модели и пазарни възможности. В сравнение с постепенните иновации, пробивните иновации обикновено са дело на нови участници на пазара, които често са новосъздадени предприятия без съществуващи активи или парични потоци. Пробивните иновации са свързани с високи рискове по отношение на технологиите, пазара и регулирането. Подривните (радикални) иновации заплашват да доведат до изчезването на съществуващо решение или промишленост. Класически пример за това са смартфонът и услугите за онлайн стрийминг на музика и видео. Подривните иновации създават напълно нови продукти и услуги, както и нови бизнес модели, а в някои случаи — дори нови пазари.
Подривните и пробивните иновации все още са твърде редки в Европа. Това се дължи на редица фактори, включително на липсата на рисков капитал, дълбоко вкорененото нежелание за поемане на рискове, липсата на трансфер на нови технологии от научноизследователската база и неспособността да се използва мащаба на Съюза. Твърде малко на брой европейски стартиращи предприятия оцеляват след критичните първи 2—3 години. От тези, които продължават след този период, твърде малко на брой се превръщат в по-големи фирми и достигат световен мащаб. По-малко от 5% от европейските малки и средни предприятия се разрастват в международен план.
За се стимулират значими пробивни иновации, Комисията предлага да се създаде Европейски съвет по иновациите. Европейският съвет по иновациите ще предлага обслужване на едно гише за пробивни технологии и технологии с висок потенциал, както и за новаторски дружества с потенциал за разрастване. Съветът ще подпомага търговската реализация на обещаващи идеи и преминаването им от сферата на научните изследвания към промишлеността. Това ще се прави чрез новосъздадени и производни предприятия или трансфери към промишлеността. Съветът по иновации ще подкрепя разрастването на иновациите по време на началната фаза, за да се гарантира, че това води повече работни места и растеж.
Това ще се прави чрез рационализиране и опростяване на съществуващите структури. Съветът ще си сътрудничи с Европейския институт за иновации и технологии.
Вече стартира пилотен проект, в който се групират съществуващите схеми в тази област и се въвеждат първите реформи в „Хоризонт 2020“. За целта са заделени 2,7 милиарда евро между 2018 г. и 2020 г. Бъдещият, напълно развит Европейски съвет по иновациите ще се управлява по начин, който позволява инвестиции в по-високорискови проекти. Въз основа на стратегически становища от водещи новатори, ще се дава приоритет на върховите постижения и мащаба на въздействие. Това би трябвало да ускори търговската реализация и по-широкото разпространение на иновации от стартиращи предприятия, създадени по проекти по програма „Хоризонт Европа“. Европейският съвет по иновации следва също така да предоставя съвети за схемите за финансиране на научните изследвания и иновациите, за да се гарантира съсредоточеността, мащаба и изпълнението на приоритетите на европейската политика.
Комисията ще допълни това с инициативата „Иновационен радар“ — инструмент, позволяващ идентифициране на иновации с пазарен потенциал, финансирани от бюджета на ЕС.
Основни стъпки
-
Създаване на Европейски съвет по иновациите за идентифициране и по-широко разпространение на пробивни и подривни иновации. Акцентът ще бъде поставен върху скоростни, високорискови нововъведения, които имат голям потенциал за създаване на напълно нови пазари.
2.4
Определяне на мисии за целия ЕС в областта на научните изследвания и иновациите
Европейската подкрепа за научните изследвания и иновациите помага на ЕС да реализира своите приоритети, прави всекидневния живот на гражданите малко по-лесен и допринася за постигането на големи научни открития, които ще повлияят на милиони хора по целия свят. Като се започне от изпълнението на поетите ангажименти по Парижкото споразумение относно изменението на климата и се стигне до откриването на нови планети и постигането на големи успехи в лечението на раковите заболявания, финансирането от ЕС има реална и явна добавена стойност. Благодарение на него в близко бъдеще дори ще можете да си направите макет на вашата къща мечта с 3D принтер.
Европа може да се възползва от тази добавена стойност и да стигне още по-далеч, като определи мисии на равнище ЕС в областта на научните изследвания и иновациите. Тези мисии ще имат амбициозни цели, които ще тласкат напред научните изследвания и иновациите, ще стимулират нашата програма за заетост, растеж и конкурентоспособност и ще спомогнат за разрешаването на някои от най-големите предизвикателства пред обществото. Тези мисии ще бъдат определени в тясно сътрудничество с държавите членки, заинтересованите страни и гражданите. Те могат да се простират от борбата с болестите до чистия транспорт или дори почистването на океаните от пластмасови отпадъци.
С оглед на това, че именно измеримите неща се изпълняват, тези мисии ще трябва да имат амбициозни, целенасочени и обвързани със срокове цели. Ако се вземе като пример наличието на пластмасови отпадъци в океаните, тези цели биха могли да бъдат например намаляване с 90% на количеството пластмаса, което се изхвърля в моретата, и събиране на повече от половината налични в нашите океани пластмасови отпадъци до 2025 г.
С мисиите ще се стимулират инвестициите и ще се насърчи участието на множество сектори по цялата верига на стойността, различни области на политиката (напр. енергетика и климат, транспорт, усъвършенствани производствени технологии, здраве и хранене, цифрови технологии), различни научни дисциплини (включително социалните и хуманитарните науки), както и различни участници и заинтересовани страни. За това е необходим един приобщаващ процес, чрез който от една страна се определят областите с най-голям потенциал по отношение на мащаба на икономическото въздействие, а от друга се намира решение на предизвикателствата пред обществото. Мисиите биха могли да имат социална, научна или технологична насоченост и трябва да създават полезни взаимодействия с научноизследователски и иновационни стратегии на национално, регионално и местно равнище.
Мисиите следва да насърчават и дори да изискват експериментиране и поемане на рискове. Те ще могат да градят върху опита, натрупан по водещите проекти Graphene и Human Brain, а в по-близко минало — проекта Quantum, тъй като и трите проекта са амбициозни, със силно ориентиран към технологиите подход, основаващ се на мултидисциплинарни научни изследвания.
Основни стъпки
-
Стартиране на първата група мисии на равнище ЕС в областта на научните изследвания и иновациите, със смели, амбициозни цели и голяма европейска добавена стойност.
2.5 Подпомагане на бързото разпространяване и внедряване на иновации в целия Съюз
В миналото между Севера и Юга и Запада и Изтока се наблюдаваше ясно разграничение по отношение на иновациите. Днес обаче различията са по-нюансирани, тъй като редица държави са постигнали значителен напредък, особено по отношение на равнищата на инвестиции. Във всички части на Европа се оформиха центрове на високи научни и технологични постижения. Въпреки това все още има разделение по отношение на иновациите, като някои региони изостават значително от гледна точка на инвестициите, капацитета за иновации и ефективността. Слабото разпространение на иновациите е вероятна причина за голяма част от слабия общ растеж на производителността в Европа.
Резултати на регионите в ЕС по отношение на иновациите
Необходими са допълнителни усилия, за да се ускори внедряването на иновациите в по-слабо развитите региони и в по-традиционни сектори. Инвестициите трябва да станат по-ефикасни, по-ефективни и по-добре адаптирани към регионалните и местните потребности. Финансирането от ЕС играе важна роля в развитието на регионални иновационни екосистеми, включително „иновационни центрове“, които предоставят на малките и средните предприятия лесен достъп до инфраструктура и експертен опит, за да експериментират с нови технологии. В подкрепа на тези усилия стратегиите за интелигентна специализация са от ключово значение, за да се гарантира, че всички региони на ЕС могат да реализират своя потенциал и да преминат успешно към основана на иновациите промишленост.
От 2014 г. насам акцентът върху иновациите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове е засилен чрез 120 стратегии за интелигентна специализация, които насърчават иновациите въз основа на силните страни на всеки регион. Около 80 милиарда евро са на разположение от Европейския фонд за регионално развитие за насърчаване на предприемачеството, цифровизацията и научните изследвания на предприятията, особено в най-слабо развитите региони. Чрез Европейския социален фонд и програма „Еразъм+“ се подпомагат инвестициите в развитието на уменията на хората. Чрез общата селскостопанска политика се засилва капацитетът за иновации в селските райони чрез въвеждане на възможности, основани на цифровите технологии.
За да се изгради по-голям капацитет за иновации в Европа и за да се осигури по-ефективното и по-бързото им разпространение в целия Съюз, се нуждаем от по-добра и по-стратегическа координация между отделните схеми на ЕС за финансиране и от по-добро синхронизиране на приоритетите на европейско равнище, включително между стратегиите за интелигентна специализация и програма „Хоризонт Европа“. Необходима е по-голяма подкрепа за трансгранични и трансрегионални форми на сътрудничество във веригите за създаване на стойност на европейско и международно равнище. Институционалният капацитет на регионално и местно равнище също трябва да бъде укрепен, за да се подпомогнат реформите на системите за иновации и развитието на необходимите нови умения.
Основни стъпки
-
Използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за включване на регионите в икономиката на иновациите. Стратегиите за интелигентна специализация следва да бъдат засилени и рационализирани, за да се позволи междурегионално подпомагане на иновациите. Следва да се развият полезни взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“, фонда InvestEU, Европейския социален фонд, програмата „Еразъм+“, Програмата за цифрови технологии в Европа, общата селскостопанска политика и други програми.
|
2.6
Инвестиране в уменията на всички равнища и даване на възможности на европейските университети да станат по-предприемчиви и интердисциплинарни
Изграждането на общество на ученето и предприемачеството в Европа е от решаващо значение за стимулиране на иновациите във всички сектори на икономиката и всички слоеве на населението. Изискват се съществени промени в системата на образование, обучение и научни изследвания, както и на работното място, за да се гарантира превръщането на ученето през целия живот и повишаването на квалификациите в действителност за всички. Това е необходимо за преодоляване на недостига и несъответствията между търсенето и предлагането на умения, които съществуват в Европа. По изчисления около 40% от работната сила в Европа се нуждае от повишаване на квалификациите в областта на цифровите технологии, а 70 милиона европейци не притежават основни умения в областта на езиковата и математическата грамотност.
Повече от половината от всички граждани нямат никакви или имат едва основни цифрови умения
В другия край от спектъра на уменията европейските университети трябва по-ефикасно да реализират своя потенциал за иновации и предприемачество. Това ще допринесе за генериране на идеи и нови бизнес модели, които могат да доведат до стартиране на нови и производни предприятия. Университетите следва също да са по-склонни да разчупват границите между дисциплините и да си сътрудничат с предприятията и гражданското общество. Освен това както общото, така и техническото образование следва по-добре да отговарят на нововъзникващите нужди на обществото и стопанския сектор, като предлагат по-гъвкави учебни програми, които спомагат за преодоляване на недостига на умения и за по-бързо разпространение, повторно използване и достъп до знания.
На срещата на върха в Гьотеборг през ноември 2017 г. лидерите на Европа признаха ключовата роля на висшето образование за предоставяне на ориентирани към бъдещето умения и компетенции, необходими за успешни иновации. Европейският съвет призова държавите членки, Съвета и Комисията да продължат работата по редица инициативи, включително като насърчат появата до 2024 г. на около двадесет „европейски университета“, съставени от изградени „отдолу нагоре“ мрежи от университети в целия ЕС. „Европейските университети“ ще изведат трансграничното сътрудничество на по-високо от днешното равнище чрез разработване на дългосрочни стратегии за висококачествено образование, научни изследвания и иновации, повишена мобилност на студенти, преподаватели и изследователи и истински транснационални европейски екипи за създаване на знания. Те следва да се превърнат в основни стълбове на Европейското образователно пространство и да допринесат за международната конкурентоспособност на университетите в Европа.
Въвеждането на практики за отворена наука на различни етапи от кариерата на изследователите също може да повиши привлекателността на научната кариера, да осигури повече признание и да стимулира международната мобилност и мобилността между науката и бизнеса. Модернизирането на университетите и публичните научноизследователски организации следва също да бъде подкрепено с етикет за отворена наука. Такъв етикет за високи постижения може да се присъжда на отделни университети и транснационални партньорства между университети и ще бъде признат при бъдещо подпомагане от страна на ЕС на транснационални проекти с участието на университети.
На европейско равнище следва да продължим и да подобряваме инициативи, които дават доказано добри резултати, като например Европейския институт за иновации и технологии, действията „Мария Склодовска-Кюри“ и инструмента HEInnovate. Тези инициативи допринасят за контактите между предприятия и образователни и научноизследователски организации и насърчават предприемачеството и по-големия обмен на знания по цялата верига за създаване на стойност.
За да се засили трансферът на знания, е необходима по-здрава връзка между системите на професионално образование и обучение и иновациите. Това ще допринесе за определяне на необходимите умения и по-добро съответствие между уменията и потребностите в съответствие с европейската програма за умения.
Освен това, за да се отвърне на нуждите на новата икономика и да се подготви по-гъвкава и предприемчива работна сила, Европейският социален фонд ще продължи да помага на европейците да повишават и променят квалификациите си, а Подробният план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията може да спомогне за адаптиране на обучението към нови професии в избрани сектори. Чрез Плана за действие в областта на цифровото образование и Стратегията за умения в областта на цифровите технологии се работи за идентифициране и развитие на необходимите за бъдещето умения.
Основни стъпки
-
Принос към модернизирането на университетите и публичните научноизследователски организации с помощта на етикет за отворена наука.
3. Заключения
Икономическият и социалният просперитет на Европа зависят от способността ни да правим иновации. За да се поддържа европейския социален и икономически модел, модернизира промишлеността и изгради сплотен и приобщаващ Европейски съюз, трябва да се гарантира, че иновациите са застъпени във всички политики и социални, икономически и индустриални решения.
Променящият се характер на иновациите ще създаде нови възможности за увеличаване на заетостта и растежа в Европа. Трябва да сме в състояние да се възползваме от тези възможности, като същевременно търсим начини да се справим с предизвикателствата и несигурността. При това трябва да бдим за сраведливото разпределяне на ползите в нашето общество.
Преходът ще изисква споделена амбиция и промяна в нагласата по отношение на иновациите и науката в Европа. От съществено значение е регионите, държавите членки и Европейската комисия да работят по обща програма. Трябва да дадем нова посока и нов тласък на Европа и да използваме нейните силни страни, за да стане тя истински световен лидер в областта на иновациите за всички.
Комисията приканва държавните и правителствените ръководители да обсъдят и определят стратегически насоки с цел:
1.Бързо приемане на следващата многогодишна финансова рамка и предложеното в нея финансиране за иновации, за да се гарантира, че научните изследвания и иновациите продължават да бъдат една от основните политики и приоритети за финансиране на ЕС в бъдеще в различните бюджетни инструменти.
2.Предприемане от държавите членки на необходимите мерки за максимално увеличаване на техните инвестиции в научни изследвания и иновации, за да се достигне целта от 3% от брутния вътрешен продукт.
3.Увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания и иновациите и разрастване на инициативи като VentureEU за засилване на частните инвестиции и „търпеливия капитал“.
4.Изграждане на съобразени с бъдещето европейски и национални регулаторни рамки чрез прилагане на принципа на иновациите, като се гарантира, че при всяко преразглеждане, развитие или прилагане на политиката и законодателството се прави пълна оценка на въздействието им върху иновациите.
5.Приоритетно транспониране на Директивата относно рамките за превантивно преструктуриране, предоставянето на втори шанс и мерките за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.
6.Допълнително опростяване на правилата за държавните помощи, за да се улесни безпроблемното комбиниране на различни фондове и по-доброто използване на общи стандарти за оценка на проектите за научни изследвания и иновации.
7.Създаване на Европейски съвет по иновациите с цел идентифициране и по-широко използване на пробивни и подривни иновации, с акцент върху скоростните, високорискови нововъведения, които имат голям потенциал за създаване на напълно нови пазари.
8.Стартиране на набор от европейски мисии в областта на научните изследвания и иновациите със смели, амбициозни цели и голяма европейска добавена стойност.
9.Използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за включване на регионите в икономиката на иновациите. Стратегиите за интелигентна специализация следва да бъдат засилени и рационализирани, за да се позволи междурегионално подпомагане на иновациите. Следва да се развият полезни взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“, фонда InvestEU, Европейския социален фонд, програмата „Еразъм+“, Програмата за цифрови технологии в Европа, общата селскостопанска политика и други програми.
10.Принос към модернизирането на университетите и публичните научноизследователски организации с помощта на етикет за отворена наука.