6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/73


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще“

(Приносът на Европейската комисия към неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г.)

(COM(2018) 306 final)

(2018/C 440/11)

Докладчик:

Ulrich SAMM

Съдокладчик:

Stefano PALMIERI

Консултация

Европейска комисия, 18.6.2018 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

196/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства факта, че и в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Комисията ясно заяви, че научните изследвания и иновациите трябва да продължат да бъдат основен приоритет на ЕС.

1.2.

Комитетът приветства факта, че иновациите следва да имат по-голяма тежест, и припомня призива си бъдещите нужди от финансиране на политиката да бъдат добре балансирани за цялата верига за научни изследвания и иновации — от фундаменталните до продуктово ориентираните научни изследвания. Иновациите са от основно значение за икономическия растеж, а новите инструменти ще бъдат особено благоприятни за МСП. ЕИСК отново изтъква значението на публичните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност като ключов фактор за създаването и поддържането на мултиплициращ ефект върху икономиките на държавите членки.

1.3.

ЕИСК приветства и целта за допълнително опростяване на правилата за държавните помощи, за да се улесни комбинирането на различни фондове, което може да играе важна роля за преодоляване на големите различия между държавите членки и регионите по отношение на броя на успешните проекти за научни изследвания и иновации.

1.4.

Програмата „Хоризонт Европа“ трябва да инвестира в области, в които има голяма европейска добавена стойност. В приоритет следва да бъдат издигнати съвместните научноизследователски проекти, тъй като те отговарят на това изискване по начин, по който друга програма едва ли го прави.

1.5.

ЕИСК е убеден, че множество големи предизвикателства пред обществото могат да бъдат решени само на европейско равнище и се нуждаят от съгласуваните усилия на няколко участници, които да излязат извън обхвата на отделните съвместни научноизследователски проекти. Поради тази причина се подкрепя идеята за мисии.

1.6.

Друг основен фактор за по-нататъшното укрепване на европейското научноизследователско пространство е подкрепата за мобилността на изследователите чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“. В същото време европейските и националните политики трябва да се стремят към създаването на подходящи и привлекателни условия на труд за специалистите, за да се избегне явлението „изтичане на мозъци“, което пречи на постигането на съгласуваност в ЕС.

1.7.

ЕИСК счита, че е необходимо да се увеличи обемът на инвестициите на ЕС, за да се помогне на европейските работници да следят развитието на професиите в областта на цифровите технологии и да придобиват квалификации в тази сфера.

1.8.

ЕИСК смята, че инициативите, с които на МСП се помага да се възползват от резултатите от научните изследвания и иновациите, би трябвало да се подкрепят по-ефективно.

2.   Въведение

2.1.

На неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г. Европейската комисия прикани присъстващите да обсъдят и да дадат стратегически насоки с оглед на следващата многогодишна финансова рамка като цяло и по-специално с оглед на приоритетите, които трябва да се дадат на научните изследвания и иновациите. За тази цел в своето съобщение (1) ЕК предложи приоритети и нови инициативи.

2.2.

Това предложение служи и като първа стъпка към определянето на следващата рамкова програма (РП9 или „Хоризонт Европа“), която цели продължаването и подобряването на успешната програма „Хоризонт 2020“ (2).

2.3.

Предлагат се и дейности за подпомагане на иновациите и стимулиране на индустриалното лидерство съгласно обновената стратегия за промишлената политика на ЕС (3).

3.   Основно съдържание на предложението

3.1.

Предложението на Европейската комисия има за цел да гарантира, че в бъдеще научните изследвания и иновациите ще останат сред основните политики и приоритети на финансирането на ЕС в различните бюджетни инструменти. Поставя се по-голям акцент на иновациите с цел превръщане на Европа в лидер в областта на иновациите, създаващи пазари.

3.2.

Комисията предлага да се увеличат инвестициите в научни изследвания и иновации чрез отпускането на около 100 милиарда евро за бъдещата програма „Хоризонт Европа“ и Програмата на Евратом за научни изследвания и обучение (4).

3.3.

Също така Комисията предложи да мобилизира около 11 милиарда евро за пазарни инструменти, включително финансови инструменти и бюджетни гаранции, в специално направление в рамките на фонда InvestEU, който на свой ред ще привлече частни инвестиции в размер на 200 милиарда евро в подкрепа на научните изследвания и иновациите.

3.4.

Държавите членки настоятелно се призовават да предприемат необходимите мерки за увеличаване на своите разходи за научни изследвания и иновации, за да се достигне целта от 3 % от БВП.

3.5.

Стартиране на първата група мисии на равнище ЕС в областта на научните изследвания и иновациите със смели, амбициозни цели и значителна европейска добавена стойност. С мисиите ще се стимулират инвестициите и ще се насърчи участието на множество сектори от веригите на стойността, различните области на политиката (напр. енергетика и климат, транспорт, усъвършенствани производствени технологии, здраве и хранене, цифрови технологии), различните научни дисциплини (включително социалните и хуманитарните науки).

3.6.

Предлага се при всяко преразглеждане на политиката и законодателството на ЕС и на националните регулаторни рамки да се прилага принципът на иновациите, като така се гарантира, че се прави пълна оценка на въздействието им върху иновациите.

3.7.

Ще бъде създаден Европейски съвет по иновациите (EIC) за идентифициране и по-широко разпространение на радикални и разрушителни иновации с акцент върху бързо развиващите се високорискови иновации, които имат голям потенциал за създаване на напълно нови пазари.

3.8.

Мерки за увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания и иновациите и разрастване на инициативи:

изпълнение на програма за общоевропейски фондове за инвестиции във фондове за рисков капитал (VentureEU);

транспониране на Директивата (5) относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.

3.9.

Допълнително опростяване на правилата за държавните помощи с цел улесняване на безпроблемното комбиниране на различни фондове и за по-добро използване на общи стандарти за оценка на проектите за научни изследвания и иновации.

3.10.

Комисията се застъпва за данъчна система (6), която да подкрепя иновациите, като позволява разходите за инвестиции в научни изследвания и иновации да подлежат на приспадане от данъчните задължения, с допълнителни облекчения за млади дружества.

3.11.

Въвеждане на етикет за отворена наука за университетите и публичните научноизследователски организации, за да им се даде възможност да станат по-предприемчиви и интердисциплинарни.

4.   Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства факта, че и в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Комисията ясно заяви, че научните изследвания и иновациите трябва да продължат да бъдат основен приоритет на ЕС. Една силна и успешна програма, която обединява постижения, съвместни научноизследователски инфраструктури, трансгранично сътрудничество, както и синергии между академичните среди, промишлеността, МСП и научноизследователските организации, е основен политически инструмент за постигане на устойчив европейски икономически растеж и конкурентоспособност и за справяне с големите предизвикателства, пред които е изправено европейското общество.

4.2.

Комитетът приветства факта, че иновациите следва да имат по-голяма тежест, и припомня искането си бъдещите нужди от финансиране на политиката да бъдат добре балансирани за цялата верига за научни изследвания и иновации — от фундаменталните до продуктово ориентираните научни изследвания (7). Иновациите са от основно значение за икономическия растеж, а новите инструменти ще бъдат особено благоприятни за МСП. ЕИСК отново изтъква значението на публичните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност като ключов фактор за създаването и поддържането на мултиплициращ ефект върху икономиките на държавите членки.

4.3.

По отношение на големите очаквания, свързани с въздействието на програмата „Хоризонт Европа“ и нейната роля за осигуряване на европейската конкурентоспособност, ЕИСК препоръчва финансиране в размер на 120 милиарда евро, както предлага и Европейският парламент. Европейските институции трябва да покажат, че са разбрали огромното значение на научните изследвания и иновациите за бъдещата конкурентоспособност на ЕС.

4.4.

ЕИСК счита, че е необходимо да се увеличи обемът на инвестициите на ЕС, за да се помогне на европейските работници да следят развитието на професиите в областта на цифровите технологии и да придобиват квалификации в тази сфера. Освен това ЕИСК смята, че инициативите, с които се помага на МСП да се възползват от резултатите от научните изследвания и иновациите, би трябвало да се подкрепят по-ефективно.

5.   Конкретни бележки

5.1.   Научни изследвания по цялата верига на стойността

5.1.1.

Европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се използват за включване на регионите в икономиката на иновациите. Следва да се развият синергии с програмата „Хоризонт Европа“, фонда InvestEU, Европейския социален фонд, програмата „Еразъм+“, Програмата за цифрови технологии в Европа, общата селскостопанска политика и други програми.

5.1.2.

ЕС е най-отвореното за научни изследвания и иновации пространство в света. Съюзът не само приема научноизследователски организации от цял свят да участват в негови проекти, но също така си сътрудничи активно с международни партньори в рамките на съвместни програми. Програмата „Хоризонт Европа“ трябва да инвестира в онези области, в които има специална европейска добавена стойност. В приоритет следва да бъдат издигнати съвместните научноизследователски (8) проекти, тъй като те отговарят на това изискване по начин, по който друга програма едва ли го прави: за да се осъществи по-нататъшен напредък по отношение на предизвикателствата пред обществото, които не могат да бъдат решени на национално равнище, тези проекти обединяват най-добрите учени, както и най-иновативните МСП и заинтересованите страни от промишлеността в Европа. Чрез съчетаване на техните умения и компетентности, обхващащи различни дисциплини, съвместните научноизследователски проекти водят до ценни ползи за европейските граждани.

5.1.3.

ЕИСК е убеден, че множество големи предизвикателства пред обществото могат да бъдат решени само на европейско равнище и се нуждаят от съгласуваните усилия на няколко участници, които да излязат извън обхвата на отделните съвместни научноизследователски проекти. Поради тази причина се подкрепя идеята за мисии. ЕИСК признава, че общите амбициозни цели имат потенциала да вдъхновяват и да създават импулс, т.е. готовност за предприемане на действия в различни общности, включително сред широката общественост. Мисиите следва да предлагат дългосрочна перспектива за финансиране през целия период на финансиране на програмата „Хоризонт Европа“. От съществено значение е мисиите преди всичко да бъдат замисляни като широкомащабни мисии в областта на научните изследвания дори ако включват различни заинтересовани страни в своите подпроекти. За да постигнат амбициозните си цели, мисиите трябва да обхващат цялата верига на иновации и да включват научноизследователски дейности на всички равнища на технологична готовност. ЕИСК настоятелно призовава да не се надценява самата концепция за мисиите, а да им се осигури подходящото финансиране, необходимо за постигането на техните цели. Тези цели следва да бъдат едновременно постижими и ясни.

5.1.4.

Една от силните страни на европейските рамкови програми за научни изследвания е техният ясен ангажимент на равнището на целия ЕС да подпомагат Европейско научноизследователско пространство, отворено за всички държави членки. По-силните синергии между следващата рамкова програма и структурните фондове биха могли да подкрепят тази отвореност. По-ефективното преодоляване на разликите между регионите ще бъде едно от основните политически предизвикателства през следващите години и ефективните партньорства между научноизследователските институции могат да бъдат едно от решенията.

5.1.5.

Важен инструмент в този контекст са водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии. Те се характеризират със силен акцент върху развитието на иновативни технологии. Това е уникално предимство. Европа трябва да си позволи широкомащабни и дългосрочни проекти, които могат да носят степен на несигурност, но все пак са иновативни и ориентирани към бъдещето. Следователно водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии следва ясно да се разграничават от мисиите. От съществено значение е бъдещите водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии да започнат, както са планирани, и да продължават да получават приоритетно финансиране.

5.1.6.

Осигуряването на достъпност на научноизследователската инфраструктура в целия ЕС и извън него е един от примерите за успех на рамковите програми. Несъмнено върховата научноизследователска инфраструктура привлича най-добрите учени и много често именно достъпът до научноизследователската инфраструктура прави възможни революционните постижения. Следователно научноизследователската инфраструктура спешно се нуждае от повече финансиране на европейско равнище, а не от намаляване на дела от бюджета, което Европейската комисия предвижда в своето предложение; осигуряването на достъп за ползвателите от държавите — членки от ЕС-13, би трябвало да бъде приоритетна грижа.

5.1.7.

Друг основен фактор за по-нататъшното укрепване на европейското научноизследователско пространство и за създаването на въздействие, което не може да бъде постигнато на национално равнище, е подкрепата за мобилността на изследователите чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“. ЕИСК приветства всички инициативи, предназначени да подкрепят мобилността на изследователите, работещи в МСП. ЕИСК обаче е обезпокоен от явлението „изтичане на мозъци“, което може дори да се засили от заделянето на средства за мобилност, и затова призовава европейските и националните политики да се насочат към създаване на подходящи и привлекателни условия на труд за специалистите, за да се избегне тази тенденция, която пречи на постигането на съгласуваност в ЕС.

5.1.8.

Следва да се отбележи, че академичните заинтересовани страни от публично финансираните институции в много държави членки нямат право да получават заеми. Следователно програмата „Хоризонт Европа“ би трябвало да остане насочена предимно към съфинансиране, а не към заеми.

5.1.9.

ЕИСК се присъединява към призива към държавите членки да предприемат необходимите мерки за увеличаване на своите разходи за научни изследвания и иновации, за да се достигне целта от 3 % от БВП.

5.2.   Научни изследвания и иновации за нови пазари и сближаване в Европа

5.2.1.

Както се подчертава в седмия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, научните изследвания и иновациите в ЕС продължават да бъдат съсредоточени в ограничен брой региони. Благодарение на добрите междурегионални връзки, висококвалифицираната работна ръка и привлекателните условия за бизнес в северозападните държави членки стана възможно оползотворяването на научните изследвания и иновациите като реални фактори за подпомагане на икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване. В южните и източните държави членки постиженията във връзка с иновациите са по-слаби, а прилежащите региони не извличат ползи от близостта си до центровете на иновации — предимно столиците. Това налага въвеждането на политики, които свързват предприятията, научноизследователските центрове и специализираните бизнес услуги във всички региони. ЕИСК счита, че от основно значение за постигането на тази цел може да бъде допълнителното опростяване на правилата за държавните помощи с цел улесняване на безпроблемното комбиниране на различни финансови ресурси.

5.2.2.

Програмите за научни изследвания и иновации след 2020 г. трябва да вземат под внимание икономическото, социалното и териториалното измерение, което характеризира регионите на ЕС, като се избягва прилагането на универсални стратегии. Този подход може да бъде подкрепен с изпълнението на стратегии, основани на „отворени иновации“. По отношение на териториалното измерение на политиките в областта на научните изследвания и иновациите е важно да се изградят нови програми и приоритети, като се вземат под внимание икономическите и социалните аспекти, характеризиращи териториите, в които ще се изпълнява действието.

5.2.3.

Политиките и програмите в областта на научните изследвания и иновациите след 2020 г. следва да бъдат съгласувани с целите на „икономиката в името на общото благо — ИОБ“ — устойчив икономически модел, насочен към социално сближаване. ИОБ е процес на „социална иновация“ и положително предприемачество, полезен за популяризирането и подкрепата на нови идеи, които едновременно удовлетворяват социални нужди, създават нови социални връзки и укрепват създаването на икономическа стойност.

5.2.4.

Въпреки усилията, полагани в процеса на изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г., достъпът на МСП до възможностите за растеж, създадени от иновациите, оказва минимално въздействие върху конкурентоспособността и създаването на работни места. Системата за подкрепа на научните изследвания и иновациите в някои региони все още е твърде сложна, което отказва микропредприятията и малките предприятия от участие най-вече в проекти на ЕС. Поради тази причина ЕИСК приветства създаването на Европейски съвет по иновациите (EIC), който следва да ускори търговската реализация и по-широкото разпространение на иновации от стартиращи предприятия, създадени по проекти по програма „Хоризонт Европа“. EIC може да се превърне в по-бърз механизъм за завършване на последните стъпки за преодоляване на изоставането в областта на иновациите.

5.2.5.

За да се превърнат възможностите за научни изследвания и иновации във фактори за конкурентоспособност и икономическо развитие, от съществено значение е да се засили сътрудничеството между МСП и институциите в сферата на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, да се подпомагат предприемаческите инициативи за новосъздадени предприятия, основаващи се на трансфера на научните изследвания и иновациите, да се подкрепят обучението и набирането на средства. ЕИСК счита, че е важно да се подкрепи трансферът и извличането на ползи от модела на „петорната спирала“ (9), за да се насърчат публично-частните партньорства.

5.2.6.

МСП биха могли да бъдат лидери по отношение на „социалните отворени иновации“, в които уменията на хората за работа в мрежа и способностите за съвместно създаване, разработване и въвеждане на иновации са от основно значение за пълното постигане на социалните иновации в цяла Европа. Има нужда да се насърчават подходящи политики в областта на иновациите за МСП по примера на това, което е вече направено в рамките на инициативата ЕВРИКА. С тази задача конкретно биха могли да се занимават институциите, които могат пряко да подпомагат МСП при участие в развитие на стопанска дейност и иновации, като например търговските палати.

5.2.7.

За да се спазят принципът на субсидиарност и значителните възможности на регионите и държавите членки в областта на подпомагането на МСП обаче, Комитетът настоятелно призовава да се поставя акцент върху европейската добавена стойност. Това може да се състои в подпомагане на сътрудничеството на повече от двама европейски участници в иновации или в осигуряване на капитал на новатори с концепции, които са твърде рискови, за да бъдат подкрепени на национално равнище. Освен това рационализирането на споменатите по-горе инструменти следва да доведе до по-голяма ефикасност на финансирането. Затова следва да се очаква, че Европейският съвет по иновациите ще се нуждае от по-малък дял от бюджета на „Хоризонт Европа“, отколкото финансовите инструменти по програма „Хоризонт 2020“, а не от значителното увеличение, предвидено в предложението на ЕК. В програмите за научни изследвания и иновации след 2020 г. следва да се предостави по-голяма подкрепа за качествените аспекти на целите.

5.2.8.

„Интелигентността“ на една социално-икономическа система не може да бъде измерена единствено въз основа на количествени показатели като разходите за научни изследвания и иновации; трябва да се разгледат и качествени показатели като видовете нововъведения, предимствата за гражданското общество и броя на създадените нови работни места. Поради тази причина ЕИСК приветства този подход.

5.2.9.

ЕИСК приветства факта, че Комисията е включила достъпността като „благоприятстващо условие“ в новата МФР. Финансирането на научните изследвания и иновациите на равнище ЕС и на национално равнище трябва да отговаря изцяло на критериите за достъпност, така че резултатите да носят ползи на всички социални групи, включително на хората с увреждания, които представляват 15 % от населението на ЕС.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  COM(2018) 306 final.

(2)  Вж. ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 66 и „Оценка на програмата „Хоризонт 2020“ (информационен доклад).

(3)  ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 10.

(4)  Предложените бюджетни средства в размер на 100 милиарда евро за периода 2021—2027 г. включват 97,6 милиарда евро по линия на програмата „Хоризонт Европа“ (от които 3,5 милиарда евро ще бъдат разпределени за фонда InvestEU), а 2,4 милиарда евро — за програмата на Евратом за изследвания и обучение.

(5)  COM(2016) 723 final.

(6)  Очаквана съгласно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД).

(7)  ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 66.

(8)  Съвместните научни изследвания с минимум трима партньори от различни държави членки позволяват обединяване на усилията с цел справяне с предизвикателства, които не могат да бъдат преодолени само от една държава, и генериране на синергии в рамките на научните изследвания в ЕС, като по този начин се създава значителна европейска добавена стойност, както при проектите, които бяха замислени и осъществени от ЕВРИКА.

(9)  Quintuple Helix and how do knowledge, innovation and the environment relate to each other? A proposed framework for a trans-disciplinary analysis of sustainable development and social ecology (Петорната спирала и как знанията, иновациите и околната среда взаимодействат помежду си? Предложена рамка за трансдисциплинарен анализ на устойчивото развитие и социалната екология), International Journal of Social Ecology and Sustainable Development, том 1, № 1, стр. 41-69.