Докладчик:

Arnaud SCHWARTZ

1.1.

1.2.

1.3.

1.4.

1.5.

1.6.

1.7.

1.8.

1.9.

1.10.

1.11.

1.12.

2.1.

2.2.

2.3.

2.4.

2.5.

2.6.

2.7.

1)

по отношение на здравеопазването, до такава степен, че замърсяването на въздуха на закрито и на открито остава основен рисков фактор в рамките на Европейския съюз (17) и на други места. Това всъщност е основният риск за здравето и околната среда в световен мащаб (18), тъй като причинява преждевременната смърт на 6,5 милиона души годишно и води до по-високи разходи за обществото, за системите на здравеопазване, за икономиката и за всички онези, чието здраве е засегнато от него. Според неотдавнашен доклад на Европейската сметна палата, посветен на атмосферното замърсяване, около 400 000 души годишно умират преждевременно поради тази причина. В доклада се посочва, че здравето на европейските граждани продължава да бъде недостатъчно защитено и че действията на ЕС не са оказали очакваното въздействие.

2)

по отношение на биологичното разнообразие (въздействие върху култури, гори и др.);

3)

по отношение на съвременните и, разбира се, историческите сгради, които от своя страна са свързани с туризма.

а)

За да се подобри качеството на въздуха в помещенията, следва посредством етикетирането да се предостави информация на потребителите относно емисиите от купуваните продукти, независимо дали става въпрос например за строителни материали, продукти за декорация, мебели или стоки за домакинството. За целта след сравнение на законодателствата на държавите членки ЕС следва да приеме последователна рамка, която да се основава на настоящите най-добри практики.

б)

След изграждането и предаването на една сграда следва да се въведе задължение за поддръжка и редовно наблюдение на качеството на вентилацията. Този дългосрочен мониторинг на сградите очевидно би оказал положително въздействие от гледна точка както на здравето, така и на енергията.

в)

За да бъдат защитени уязвимите лица, чиято дихателна система е отслабена или е в процес на развитие и които имат нужда от по-добро качество на въздуха, следва да се приложат също така планове за действие за тази цел в сгради с обществен достъп и по-специално с достъп за малки деца.

г)

Накрая, би било полезно да се хармонизират практиките в областта на пречистването на въздуха. ЕС следва да определи критерии за измерване на ефективността и безопасността му, по-специално с цел да се избегнат всякакви търговски и дори здравни отклонения, причинени от относителното отсъствие на правила понастоящем.

а)

За постигане на по-добро качество на въздуха и по-голямо доверие между гражданите на Съюза и неговите институции следва не само настоящото законодателство да се прилага по-сериозно и неспазването му да се санкционира по-строго, но и стандартите, определени в европейските директиви, да бъдат съобразени в крайна сметка с липсващите препоръки на Световната здравна организация (СЗО), когато последните предоставят по-висока степен на защита за здравето на хората.

б)

Понастоящем се наблюдават само частиците PM10 и PM2,5 (с големина в микрометри). От здравна гледна точка обаче някои ултрафини частици (с големина в нанометри) въздействат в много по-голяма степен върху здравето, тъй като проникват много по-дълбоко в организма на човека и могат да се натрупат в органите. Поради това европейското законодателство следва да вземе под внимание тази действителност и да предвиди наблюдение на тези частици, за да може присъствието им във въздуха също да бъде намалявано постепенно.

в)

Следва да се предприемат действия и по отношение на полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) и различни други замърсители, за които все още не се извършва наблюдение, по-специално онези, които са свързани с инсинераторите, превозите с кораб и със сухопътен транспорт, строителната техника и др., още повече че непрекъснатият напредък в научните познания и техническите способности би позволил от сега нататък да се постигне по-добра защита на здравето и на екосистемите.

г)

За тази цел Директивата относно националните тавани за емисии (НТЕ) (19) играе основна роля за намаляване на емисиите на атмосферни замърсители от държавите членки. В нея обаче са предложени само примерни мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, за да могат държавите членки да спазят ангажиментите за намаляване на емисиите. Гъвкавостта при прилагането, която се предлага в нея, отслабва значително тази правна уредба.

д)

Остават и възможности за подобрение, тъй като в директивата не се предлага цел за намаляване на емисиите на метан, който е съществен източник на замърсяване на въздуха, тъй като е прекурсор на озона, както и много силен парников газ.

е)

За да се осигури хармонизиране между различните европейски правни уредби, в общата селскостопанска политика (ОСП) следва да се въведат цели относно замърсяването на въздуха, произхождащо от селското стопанство. Този сектор например е отговорен за над 95 % от емисиите на амоняк, който е замърсител, обхванат в Директивата за НТЕ. ОСП следва да предлага подходящи инструменти, за да може държавите членки да постигнат целите за намаляване в тази област.

ж)

Накрая, следва да се припомни, че количественото определяне на замърсителите понастоящем се основава на тяхната маса (в μg/m3), въпреки че от много години насам на научните форуми токсиколози подчертават, че би било за предпочитане количественото определяне да се основава на броя на частиците. Подобен подход има още по-голям смисъл, когато от интерес са вдишваните ултрафини частици (20).

а)

За да се подобри състоянието на повърхностните води и да се избегнат стъпки назад в правото и управлението в областта на околната среда, би било препоръчително да се дадат определения на някои понятия, като например „екологична непрекъснатост“, „водно течение“ и „влажна зона“. Наложително е например на европейско равнище да се определят правила за характеризирането на влажните зони, тъй като подходът, който се основава единствено на целта за опазване, е твърде сложен, за да бъде транспониран ефективно в националните законодателства, поне в някои държави членки.

б)

Също така би било полезно да е налице уеднаквена уредба за провеждането на оценки, която да е ясна и да се споделя от всички действащи лица, засегнати от прилагането на правото в тази област.

в)

Независимо дали става въпрос за наночастиците, произхождащи от текстилната и хранително-вкусовата промишленост, или за нарушителите на функциите на ендокринната система, генерирани например от фармацевтичната промишленост и селското стопанство, тяхното разпространение в околната среда следва да се намали при източника и да се установят пределни стойности, които не трябва да се превишават, в повърхностните и подпочвените води поради въздействието им върху екосистемите, по-специално върху хранителните вериги, включващи хората. За целта е крайно време да се разработят средства за определяне на вече наблюдаваните вещества и продуктите от техния разпад и по отношение на праговете при „ефект на коктейла“ между тези вещества.

а)

По отношение на законодателството в областта на водите, разпоредбите относно възвращаемостта на разходите от различните категории ползватели, интернализацията на външните фактори и таксуването, съобразено с разходите, така, както са определени в Директивата за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (21), не са нито задължителни в достатъчна степен, нито достатъчно точни, за да дадат желания резултат.

б)

С изменението на климата попълването на запасите от подпочвени води може да се затрудни още повече в определени местности, където урбанистичните или земеделските практики водят до нежелателно прекъсване на водния цикъл поради запечатани почви или твърде слаба биологична активност, а това способства за повърхностно оттичане, ерозия и кални свлачища вместо за естественото просмукване, пречистване и съхранение. За да не се влошават тези явления, Съюзът трябва да приеме регламент с цел насърчаване на живите почви. Това ще позволи и преодоляване на проблемите, свързани с качеството и количеството на водата, налична за екосистемите и за консумация от човека, както и за селскостопански и промишлени дейности.

в)

Като се има предвид ролята им за предизвикване на валежи чрез евапотранспирация, както и за филтриране, пречистване и съхранение на водите в почвите и подпочвените хранилища, по-голямо внимание следва да се отдели на горите и храстите, и в по-малка степен на постоянно затревените площи и земите, обработвани дългосрочно без оран. Когато е приложимо, те следва да присъстват и да бъдат разпределени по цялата европейска територия, още повече че представляват значителна помощ за другите живи организми, в това число за множество помощници на културите, когато са изправени пред температурни пикове и други екстремни климатични явления, които стават все по-разпространени.

а)

Посоченият в преамбюла статут на водата, а именно, че „водата не е просто търговски продукт като другите“, следва да се замени с „водата не е просто търговски продукт“.

б)

Предвид състоянието на водите в Европа прилагането на принципите на предотвратяване и предпазливост изисква да се заличат всички дерогации, например предвидените в член 4, параграф 5 или в член 7, параграф 4.

в)

Поради състоянието на водите трябва да се изисква екологична оценка за всички проекти, които биха могли да засегнат водите и водната околна среда. Следва да се заличи „опростената процедура за оценка“ (член 16).

г)

Принципът „замърсителят плаща“ трябва да се преразгледа, по-специално във връзка с начините на прилагането му, посредством:

д)

Освен това формулировките от вида „осигуряват“ или „гарантират, че“ следва да се заменят с действително задължение (например в член 11, параграф 5 или член 14, параграф 1).

е)

Също така изглежда необходимо да се понижат праговете за замърсителите, в това число в съчетание с други директиви (като например относно нитратите, химикалите и т.н.), и да се актуализират приоритетните вещества (като се включат например перфлуорните съединения, нанотехнологиите и др.).

ж)

Необходимо е да се подобри участието на обществеността (член 14) що се отнася основно до планирането. Това участие трябва да бъде разширено така, че да обхваща всички програми от основни и допълнителни мерки, както и всички предварителни административни проверки.

з)

По отношение на споровете (член 23) следва да се добави, че с цел прилагане на Конвенцията от Орхус държавите трябва да въведат правила и процедури, благоприятстващи достъпа на гражданите до уреждане на спорове, свързани с водите, по съдебен ред.

а)

Неотдавнашното преразглеждане на политиката относно отпадъците (22) е възможност да даде силна подкрепа за мерките за намаляване при източника (включително в контекста на нуждите и търсенето на суровини и вторични суровини), както и създаването на отпадъци в бъдеще, по-специално опасни за екосистемите и здравето на човека. Това означава, че трябва да поставим под въпрос потребностите и нещата, които произвеждаме, както и начина, по който ги проектираме, за да траят по-дълго, след което да ги трансформираме с възможно най-малка загуба на материал, тъй като това оказва въздействие върху цялата околната среда, енергийната независимост и икономическата устойчивост.

б)

За да може да се говори за „устойчиви материали“ вместо за „отпадъци“ и за кръгова икономика, трябва още на етапа на проектиране на продуктите да се отстранят компонентите, характеризиращи се с токсичност или опасност, които биха могли да усложнят бъдещия етап на рециклиране.

в)

Що се отнася до опаковките следва да се подходи трезво и би било полезно да се постигне максимален напредък, постъпателен и задължителен, за да се избегне всякакво нарушаване на конкуренцията по отношение на различните схеми за обратно изкупуване и повторна употреба, които съществуват и предстои да се развиват.

г)

Предотвратяването на отпадъците е свързано също така със способността на обществата ни да употребяват повторно и да ремонтират продуктите. За целта е необходимо амбициозно европейско законодателство, което да предвижда задължителни цели, вместо да се ограничава до доброволни мерки.

д)

За да се постигне отделяне на икономическото развитие от потреблението на природни ресурси и произтичащото от него въздействие върху околната среда, ЕС трябва да си постави по-амбициозни цели, за да повиши ефективността на използването на ресурсите в производствените ни системи.

а)

За да се спечели и запази доверието на обществеността, както на производителите, така и на потребителите, кръговата икономика трябва редовно да взема под внимание най-новите научни познания и да предприеме необходимите предпазни мерки срещу бъдещ скандал, по-специално свързан със здравето на хората, който би могъл да се отнася до концентрацията или разпространението на замърсители в рециклирани материали (например бром или нарушители на функциите на ендокринната система) или в околната среда (наноматериали или пластмасови микрочастици).

б)

Подобен ход би бил още по-надежден и ефикасен, ако с цел да се повиши процентът на рециклиране на всички видове материали бъде въведена проследимост на компонентите им още от етапа на производството им и ако бъде гарантирана възможно най-голяма прозрачност до етапа на предлагането им на потребителите.

в)

Така в рамките на Европейския съюз едно и също равнище на защита на здравето на човека и на околната среда трябва да се прилага спрямо рециклираните и спрямо първичните материали. При рециклируемите материали не бива да се допуска използването на опасни химикали в по-завишени концентрации. Следователно при ограничаването и определянето на пределни стойности за химикалите в рамките на Регламента REACH (23) Европейската агенция по химикалите следва да зададе същите пределни стойности и за рециклираните материали. Материалите, които не отговарят на тези пределни стойности, трябва да бъдат третирани така, че веществото да бъде оттеглено или да бъде направено негодно за повторна употреба или рециклиране.

г)

Освен екопроектирането, което следва да се прилага спрямо смартфоните и други електрически и електронни продукти, Съюзът следва също така да разработи и възприеме реална политика за управление на отпадъците си на своята територия, вместо да ги оставя да бъдат изнасяни в чужбина.

д)

От анализа на жизнения цикъл е видно, че всички варианти, свързани с рециклиране, са по-добри от изгарянето (по-специално поради вложената енергия, например в пластмасите), освен за дървесината в някои специални случаи, както и за някои опасни отпадъчни продукти/материали. Изгарянето, подобно на заравянето, трябва да изчезне постепенно и в този смисъл трябва да се определят амбициозни цели.