6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/183


Становище Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“

(COM(2018) 236 final)

(2018/C 440/32)

Докладчик:

Martin SIECKER

Консултация

Европейска комисия, 18.6.2018 г.

Правно основание

Член 304 от ДФЕС

Компетентна секция

„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

6.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

121/16/34

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Свободата на информацията и свободата на словото са ненакърними в ЕС. Те обаче могат да бъдат използвани за развенчаване на принципите на Съюза и за отнемане на възможността за дебат и критично мислене, при това не като инструмент за информиране или убеждаване, а като оръжие. Дезинформацията се използва като крайна форма на злоупотреба с медиите, която има за цел да повлияе на социалните и политическите процеси и е особено ефективна, когато се спонсорира от правителствата и се използва в международните отношения. Понастоящем сред особено сериозните случаи са спонсорираната от руската държава дезинформация, кампанията за Брексит, която може да бъде определена само като фронтална атака срещу ЕС, и намесата в изборите в САЩ. Всички тези действия за дестабилизиране пораждат сериозни опасения сред европейското гражданско общество.

1.2.

Понастоящем се използват множество различни инструменти и методи за подкопаване на европейските ценности и външните дейности на ЕС, както и за изграждане и провокиране на сепаратистки и националистически нагласи, манипулиране на общественото мнение и директна намеса във вътрешната политика на суверенни държави и на ЕС като цяло. Освен това се наблюдава нарастващо влияние на кибернетичните офанзивни способности и все по-широко използване на технологиите като оръжия за постигане на политически цели. Въздействието на подобни действия често се подценява (1).

1.3.

ЕИСК изразява съгласие с призива на Комисията за по-голяма отговорност от страна на платформите на социалните медии. Въпреки наличието на няколко проучвания и документи за политиката, изготвени от европейските специалисти през последните няколко години, в съобщението липсват практически задължителни стъпки, които да гарантират това.

1.4.

Въз основа на съществуващите научни изследвания ЕС следва да осигури и да продължи проучвания относно въздействието на дезинформацията в Европа, включително посредством наблюдението на устойчивостта на европейците спрямо дезинформацията в бъдещите проучвания на Евробарометър. Тези проучвания следва да включват не само общи данни за фалшивите новини, но и да дават представа за реалното положение с имунитета на европейците срещу дезинформацията. Липсата на усещане за неотложност и на амбиция в съобщението на Комисията води до това, че не са разгледани основни въпроси, като например механизмите за подкрепа на традиционните медии с цел да се гарантира основното право на гражданите на качествена и надеждна информация, да се проучи осъществимостта на изграждането на публично-частни партньорства, които да създадат платени онлайн платформи, предлагащи безопасни и достъпни онлайн услуги, да се проучат възможностите за постигане на повече прозрачност и надзор над съответните алгоритми на тези онлайн системи и да се обмисли възможността за прекъсване на монополите с цел възстановяване на равнопоставените условия за лоялна конкуренция, за да се предотврати постепенното корумпиране на обществото.

1.5.

ЕИСК изразява съжаление, че както в съобщението на Комисията, така и в доклада на експертната група на високо равнище (ЕГВР), Русия не се посочва като основен източник на враждебна дезинформация срещу ЕС. И все пак първата стъпка към решаването на всеки проблем е да се признае, че той съществува.

1.6.

Въз основа на резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар (2), Комисията се позовава на призивите на ЕИСК за надлежно привеждане в изпълнение на съществуващите правни разпоредби, свързани с онлайн платформите. Освен това ЕИСК приканва Комисията да приключи обсъждането на режима на правна отговорност за онлайн платформите и да въведе целенасочено регулиране на онлайн платформите по отношение на тяхното определение и естество. Онлайн платформите и социалните мрежи следва да се ангажират с подобни мерки, така че да осигурят прозрачност, разяснявайки как алгоритмите избират новините, които да бъдат представяни, и да бъдат насърчавани да предприемат ефективни мерки за подобряване на видимостта на надеждни и достоверни новини и улесняване на достъпа на ползвателите до тях.

1.7.

Един от проблемите с дезинформацията е фактът, че е невъзможно да се провери самоличността на източниците, които разпространяват дезинформация в интернет. В киберпространството е твърде лесно да се оперира с фалшива самоличност — и като цяло точно това правят хората, които действат злонамерено в онлайн пространството. Комисията представя няколко предложения, които са изложени в съвместното съобщение по въпросите на киберсигурността, публикувано през септември 2017 г. Проблемът е, че тези предложения не са задължителни. Ако наистина искаме да постигнем промяна в борбата срещу дезинформацията, може би ще ни трябват по-строги мерки по отношение на идентифицирането, когато хората действат проактивно в интернет. В крайна сметка така работят качествените медии в съответствие с Кодекса от Бордо от 1954 г., който е изготвен от Международната федерация на журналистите и определя много ясни и строги принципи за това как да се работи с източници. Имената и адресите на източниците винаги трябва да бъдат известни на редакторския екип.

1.8.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че отговорните за проверката на фактите следва да работят в тясно сътрудничество помежду си. Вече съществуват подобни мрежи, включително една в рамките на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство. Проблемът е, че те се нуждаят от достатъчно финансиране — елемент, който в момента липсва. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изцяло усилията на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство. Това следва да включва не само съответен бюджет, но също и активното участие на всички държави членки в нейната работа с изпращането на командировани експерти в Оперативната група и създаването на звена за контакт. Уебсайтът, на който са представени резултатите от работата на групата (3), следва да бъде популяризиран по по-проактивен начин, за да се повиши обществената осведоменост в ЕС относно заплахите.

2.   Основно съдържание на съобщението на Комисията

2.1.

Една добре функционираща, свободна и плуралистична информационна екосистема, основана на високи професионални стандарти, е задължителна за наличието на здравословен демократичен дебат. Комисията се отнася с внимание към заплахите, произтичащи от дезинформацията, за нашите отворени и демократични общества.

2.2.

Тя възнамерява да представи всеобхватен подход, чиято цел е да се отговори на тези заплахи, като се насърчи изграждането на цифрови екосистеми (4), основани на прозрачност, които да отдават предпочитание на висококачествената информация, да предоставят на гражданите по-добри инструменти за борба с дезинформацията и да защитават демокрациите и процесите на изготвяне на политики.

2.3.

Комисията призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си за адекватно справяне с проблема с дезинформацията. Тя смята, че ако се прилагат ефективно, предложените действия ще допринесат съществено за противодействието на дезинформацията, разпространявана онлайн.

2.4.

Комисията определя три основни причини за проблема (създаване на дезинформация, „разрояване“ с помощта на социални и други онлайн медии, разпространение от потребителите на онлайн платформи) и представя редица предложения за борба с него в пет области на политиката:

създаване на по-прозрачна, надеждна и отговорна онлайн екосистема,

сигурни и устойчиви изборни процеси,

насърчаване на образованието и медийната грамотност,

подкрепа за качествената журналистика като съществен елемент на демократичното общество,

противодействие на вътрешните и външните заплахи от дезинформация посредством стратегическа комуникация.

3.   Общи бележки

3.1.

Нарастването на организираната дезинформация, разпространявана от различни държавни и недържавни участници, представлява реална заплаха за демокрацията. Тези дестабилизиращи сили включват правителства на държави, които са по-големи от която и да е държава — членка на ЕС. ЕС е подходящият партньор, който трябва да действа, ако желае да се противопостави на тази заплаха — за разлика от всяка отделна държава членка Съюзът разполага с критичната маса и ресурси, което го поставя в уникална позиция да разработва и прилага стратегии и политики за справяне с този комплексен проблем.

3.2.

Правилното функциониране на демокрацията зависи от добре информираните граждани, които могат да правят информиран избор въз основа на надеждни факти и проверени мнения. От решаващо значение за това е наличието на система от независими, надеждни и прозрачни медийни предприятия, със специален статут на обществените радио- и телевизионни оператори, в които да работят голям брой експертни служители, за да събират, проверяват, оценяват, анализират и тълкуват информационните източници, така че да гарантират определено ниво на качество и надеждност на публикуваните материали.

3.3.

Има разлика между фалшивите новини и дезинформацията. Фалшивите новини са съществували в хода на историята: това е общ термин, който обхваща слухове, военна пропаганда, слово на омразата, сензации, лъжи, селективно използване на факти и т.н. Изобретяването на печатната преса през XV век е дало възможност за разпространение на (фалшиви) новини в по-голям мащаб, а техният географски обхват се е увеличил допълнително след въвеждането на пощенската марка през 1840 г. Цифровите технологии и интернет премахнаха последните бариери пред неограниченото разпространение.

3.4.

Дезинформацията се определя като доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, което може да навреди на демократичните процеси и да упражни влияние върху изборите и е сериозна заплаха за обществото (5).

3.5.

Във веригата за дезинформация участват множество страни: нейните създатели, нейните потребители, както и онлайн платформите, които играят основна роля в целия процес, улеснявайки нейното разпространение.

Тези, които я създават (правителства, религиозни институции, бизнес конгломерати, политически партии, идеологически организации, наред с други), го правят по различни причини (да упражняват влияние и да манипулират общественото мнение, да потвърдят предполагаемото си превъзходство, да реализират печалба или да я увеличат, да придобият власт, да пораждат омраза, да оправдаят изключването и др.).

Мотивите на тези, които я разпространяват (по-специално онлайн платформите, но също и традиционните медии) са от различно естество, включително финансови ползи или умишлено манипулиране.

Хората, които я потребяват (ползвателите на интернет), често не са достатъчно критични в качеството си на потребители и поради това са манипулирани умишлено от онлайн платформите. Действащите като посредници технологични компании като Twitter, Google и Facebook (упоменати само като примери) улесняват неограниченото и неконтролирано споделяне на съдържание на онлайн платформи и в замяна събират лични данни, които позволяват на тези платформи да генерират огромни печалби посредством микротаргетирана реклама, която предоставя индивидуализирани търговски съобщения на строго определени целеви групи. Неосведомеността на ползвателите по отношение на цифровата самозащита допринася за разрастването на проблема.

3.6.

Въпросните технологични компании си поделят отговорността, тъй като те играят основна роля в този процес. Те не се идентифицират като издатели, а „просто“ като онлайн платформи, които разпространяват информация и друго съдържание, създадено от утвърдени медии, без да се налага да плащат разходите за създаване на съдържание под формата на редакторски екип. Разпространява се съдържание от други източници, без да бъде извършвана проверка, оценка, анализ или тълкуване на публикуваните материали. „Google не е „просто“ платформа. Той определя, оформя и изопачава начина, по който възприемаме света“, беше едно от заключенията на статията „The great Brexit robbery: how our democracy was hijacked“ („Големият обир „Брексит“: как беше похитена нашата демокрация“), публикувана от „Гардиън“, в която се анализира как една „задкулисна глобална операция на […] разнородните сили на кампанията за напускане на ЕС повлия върху резултата от референдума за ЕС“. Тъй като дезинформацията и надеждните новини се представят, без да може да бъдат разграничени, за потребителите е трудно да ги различават. Поради това прозрачността относно правилата и данните следва да се превърне в приоритет за технологичните дружества. Особено важно е колко прозрачни са връзките между политиките на платформите за приходи от реклами и разпространението на дезинформация. (Във връзка с това следва да се наблюдават отблизо настоящите преговори относно Кодекса на практиките по отношение на дезинформацията, който трябваше да бъде публикуван до края на юли 2018 г.)

4.   Конкретни бележки

4.1.

Независимо от разнообразните послания, канали, инструменти, равнища на амбиция и тактически цели, и от свойството ѝ да се адаптира бързо, стратегическата цел на кампаниите за дезинформация е да поставят под въпрос либералната демокрация, да сеят и засилват недоверие в надеждните източници на информация, в геополитическата насока на дадена държава и в работата на междуправителствените организации. Дезинформацията служи за използване и увеличаване на разделението между различните социално-икономически групи въз основа на тяхната националност, раса, доходи, възраст, образование и професия. Освен утвърдени форми като новинарските агенции, използване на онлайн платформи, масово изпращане на електронни съобщения и др., тя функционира под най-различни форми, агенции за връзки с обществеността, лобисти, мозъчни тръстове, неправителствени организации, влиятелни лица, партийни политики, експертни общности, културни дейности и европейски крайно десни и крайно леви движения, които на свой ред получават заплащане чрез различни „независими“ публични тръстове, офшорни сметки и др.

4.2.

В своите кампании за дезинформация руското правителство използва широк набор от средства и инструменти, както вече установиха Европейският парламент (6), Европейската комисия (7) и Европейският съвет (8). Към кампаниите за дезинформация следва да се подхожда с най-висока степен на сериозност. Те са част от руската военна доктрина и се приемат от най-високото управленско равнище на най-важните руски държавни медии. Тези кампании са пряко насочени към накърняване на либералната демокрация, принципите на правовата държава и правата на човека, както и заглушаване на онези институции, междуправителствени организации, политици и отделни личности, които ги защитават (9).

4.3.

Живеем в епоха, която се характеризира със силно поляризирани политически и демократични отношения. Според аналитични центрове като „Фрийдъм Хаус“, Economist Intelligence Unit и други източници, след световната икономическа криза през 2008 г. демокрацията е подложена на нарастващ натиск. Една от последиците от това е нов вид политическо ръководство с профил, който е в разрив с демократичната традиция, която сме изградили в Европа през последните 70 години. Вместо демократично избрани либерални лидери все по-често виждаме политици на „силната ръка“, чието избиране поражда основателни въпроси относно почтеността на проведените изборни процедури. Досега познавахме този вид лидери извън сферата на влияние на ЕС, например в Русия и Китай. Но с представители като Тръмп, Ердоган и избрани „нелиберални демократи“ в държави от ЕС — станали известни благодарение на предпочитанията си към дезинформацията, незачитането си на демокрацията и нездравите си отношения с върховенството на закона, това явление придобива ясно изразено присъствие и непосредствена близост.

4.4.

Добре функциониращата демокрация зависи от добре информираните граждани, които правят информиран избор въз основа на надеждни факти и проверени мнения, но „надеждността“ и „доверието“ са понятия, които вече не са очевидни в нашето съвременно общество. В подобен силно поляризиран обществен климат и заливани от прекомерен поток от информация, хората са много уязвими на дезинформация, което прави сравнително лесно манипулирането на тяхното поведение. Станахме свидетели на такива дестабилизиращи операции с висока успеваемост на общите избори в различни държави членки, а също и по време на други събития като кампанията за Брексит, дезинформационните кампании във връзка с атаките срещу Крим и Украйна, както и нападението от 2014 г. с руска военна зенитно-ракетна система „Бук“ над полет MH 17 на малайзийските авиолинии, при което бяха убити всички 298 пътници и членове на екипажа. Комисията се насърчава да търси по-проактивни начини за образоване на обществеността относно заплахите, произтичащи от кампании за дезинформация, кибератаки и цялостното въздействие на чуждестранното влияние върху обществото, например следвайки неотдавнашните развития в други държави за предоставяне на гражданите на достъпна и привлекателна информация във връзка със спешни въпроси, свързани с киберсигурността, които включват съвети и най-добри практики относно това как да защитят най-добре ежедневното си цифрово обкръжение.

4.5.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че предвид сложността на материята и динамиката, с която настъпват промените в цифровата среда, ответните действия на политическо равнище следва да бъдат всеобхватни, да отчитат непрекъснато различните проявления на дезинформацията и да адаптират целите на политиката спрямо настъпващите промени. Не съществува едно-единствено решение, което да отговори на всички предизвикателства, но бездействието е недопустимо. Предложенията на Комисията са стъпка в правилната посока, но трябва да постигнем повече и по-добри резултати. Прозрачността, многообразието, надеждността и приобщаването следва да направляват действията за борба с дезинформацията, като същевременно се защитават свободата на словото и другите основни права.

4.6.

Русия изглежда особено активна в областта на дезинформацията и хибридната война срещу Запада, фокусирайки вниманието си върху ЕС. За да противодействаме на това, се нуждаем спешно от по-прозрачна, надеждна и отговорна онлайн екосистема. ЕИСК препоръчва да се използва The Prague Manual („Наръчникът от Прага“) — проучване, финансирано от Министерството на външните работи на Нидерландия и Международния Вишеградски фонд, което дава ясна представа за враждебната подривна дейност на Русия в ЕС и заплахата за демокрацията, която тя представлява. Въпреки че има държави членки, които все още се съмняват в съществуването на подобна заплаха или дори допринасят за нейното разпространение, в проучването се прави много ясна преценка, че е абсолютно необходимо ЕС да предприеме действия. В проучването се представят конкретни предложения за това как да се разработват и прилагат стратегии срещу враждебните и подривни влияния.

4.7.

Ролята на онлайн платформите по отношение на дезинформацията е осъдителна от морална гледна точка. За сравнително кратък период от време тези платформи на практика са развили функция на вид комунална услуга, подобна на тази на телефонните компании, радио- и телевизионните разпространители и вестниците в миналото. За да използват „безплатно“ услугите на онлайн платформите, потребителите заплащат с лични данни, които позволяват на тези платформи да продават огромно количество микротаргетирана реклама, както показа случаят с „Кеймбридж Аналитика“. Този деформиран (по отношение на неприкосновеността на личния живот) модел за приходи е твърде печеливш за тези платформи, за да го премахнат доброволно. Бяха отправени предложения платформи като Facebook да предлагат и надеждна и добре функционираща услуга, за която ползвателите да заплащат неголяма сума в замяна на гаранцията за зачитане на неприкосновеността на личния им живот. Възниква въпросът дали потенциалните потребители все още имат достатъчно вяра и доверие в надеждността и почтеността на портали като Facebook след начина, по който дружеството, управляващо този портал, обясни поведението си пред Сената на САЩ. С оглед повишаването на общественото доверие в онлайн платформите и защитата на гражданите срещу тази форма на злоупотреба, включително злоупотреби при обработването на лични данни и тяхното споделяне, тези платформи трябва да се регулират съгласно Кодекса на поведение от 2016 г. за противодействие на незаконния език на омразата в интернет, Общия регламент относно защитата на данните или директивите за МИС. Саморегулирането, предложено от Комисията, обаче е само първа стъпка в тази насока и следва да бъде придружено от допълнителни мерки, предприети от Комисията.

4.8.

Андрю Кийн, британски предприемач и писател, който е известен като „Антихристът на интернет“, публикува четири много критични книги относно развитието на интернет. Той не е срещу интернет или социалните медии, но смята, че в основата на проблема са дейностите на големите технологични компании, насочени към събиране на чувствителна информация за хората. Неприкосновеността на личния живот е много ценно благо, което ни определя като личности. Т.нар. „безплатен бизнес модел“ — когато не заплащаме с пари, а с отказ от неприкосновеността на личния си живот, ще унищожи тази неприкосновеност. Кийн прави паралели с XIX век, когато индустриалната революция предизвиква промяна в мащаб, който може да се сравни с мащаба на промяната, генерирана понастоящем от цифровата революция. Когато промяната се определя като революция, тя обикновено е съпроводена от огромни проблеми. През XIX век успяхме да решим тези проблеми с инструменти като иновации, регулиране, избор на потребителите, граждански действия и образование. Неговото послание е, че човешкият (а не изкуственият) интелект може да се справи отново и трябва да използваме всички ресурси, които сме използвали, за да овладеем предходната революция, за да се гарантира, че упражняваме контрол над цифровата революция и няма да се оставим да бъдем доминирани от нея.

4.9.

Въз основа на съществуващите научни изследвания ЕС следва да осигури и да продължи проучвания относно въздействието на дезинформацията в Европа, включително посредством наблюдението на устойчивостта на европейците спрямо дезинформацията в бъдещите проучвания на Евробарометър. Тези проучвания следва да включват не само общи данни за фалшивите новини, но и да дават представа за реалното положение с имунитета на европейците срещу дезинформацията. Липсата на усещане за неотложност и на амбиция в съобщението на Комисията води до това, че не са разгледани основни въпроси, като например механизмите за подкрепа на традиционните медии с цел да се гарантира основното право на гражданите на качествена и надеждна информация, да се проучи осъществимостта на изграждането на публично-частни партньорства, които да създадат платени онлайн платформи, предлагащи безопасни и достъпни онлайн услуги, да се проучат възможностите за постигане на повече прозрачност и надзор над съответните алгоритми на тези онлайн системи и да се обмисли възможността за прекъсване на монополите с цел възстановяване на равнопоставените условия за лоялна конкуренция, за да се предотврати постепенното корумпиране на обществото.

4.10.

Би било от полза например да се разгледа възможността за създаване на онлайн платформа, основана на публично-частно партньорство, която да гарантира неприкосновеността на личния живот на потребителите. Подобна европейска платформа, в която да участва Комисията като публичен съфинансиращ партньор, би била много привлекателно и обещаващо предложение като алтернатива на машината за манипулации на Марк Зукърбърг и другите големи частни монополи с търговски характер от САЩ и Китай. Подобна платформа следва да гарантира зачитане на неприкосновеността на личния живот на ползвателите.

4.11.

В условията на пазарна икономика всяко нещо си има цена, но при тази алтернатива вместо с пари се заплаща с неприкосновеността на личния живот. По-голямата част от необходимия бюджет за такава полуобществена услуга може да бъде финансирана със средства от данъци като всички обществени услуги. Що се отнася до останалата част от бюджета, ползвателите ще трябва да заплащат относително малка сума за защитата на неприкосновеността на личния си живот срещу неутолимата жажда за лични данни на сегашните „социални“ платформи. Ако ЕС и националните правителства на държавите членки официално заявят, че тази платформа е предпочитан партньор и я използват като алтернатива на сегашните поглъщащи данни хищници, тя ще постигне необходимите икономии от мащаба, за да има шанс да се конкурира с настоящите участници на пазара. Освен това ЕС би могъл да използва като свои предпочитани партньори съществуващите търсачки, които гарантират абсолютна неприкосновеност на личния живот, да ги инсталира като приложения по подразбиране на всички компютри, използвани от институциите на ЕС, и да ги препоръча като приложения по подразбиране на държавните институции в държавите членки. Комисията би могла да играе по-проактивна роля и да проучи възможностите за регулиране във връзка с алгоритмите и разбиването на монополите.

4.12.

Въпреки че проверката на фактите не е решение на проблема, все пак тя е от голямо значение. Тя ще послужи като първа стъпка към разбирането, разкриването и анализирането на дезинформацията, което е необходимо, преди да бъдат разработени допълнителни контрамерки. Също така са необходими много усилия, за да се привлече вниманието на по-широката аудитория, тъй като не всички използват социални медийни платформи или дори интернет. Вероятно ще бъде особено трудно да се достигне до жителите на отдалечените региони. Видимостта в медиите е важна. Телевизията все още е най-разпространеният източник на информация за хората и редовните предавания, обясняващи причините за дезинформацията на националните езици, могат да допринесат значително за обществената осведоменост относно този проблем. Важно е процесът на проверка на фактите да се извършва от професионалисти, за да се избегнат грешките, които белязаха неотдавнашния първи опит на Комисията. Сътрудничеството с издателства и медийни организации, чиито журналисти се занимават с проверки на фактите, може да предотврати тези проблеми.

4.13.

Един от проблемите с дезинформацията е фактът, че е невъзможно да се провери самоличността на източниците, които разпространяват дезинформация чрез интернет. В киберпространството е твърде лесно да се оперира с фалшива самоличност — и като цяло точно това правят хората, които действат злонамерено в онлайн пространството. Комисията представя няколко предложения, които са изложени в съвместното съобщение по въпросите на киберсигурността, публикувано през септември 2017 г. Проблемът е, че тези предложения не са задължителни: потребителите могат да предпочетат да общуват на онлайн платформите само с лица, които са се идентифицирали. Комисията ще насърчава използването на доброволни онлайн системи, които позволяват идентифицирането на доставчиците на информация и т.н. Разбира се, има потенциален конфликт на интереси между неприкосновеността на личния живот и пълния контрол и следва да бъде възможно да се запази анонимността при пасивно сърфиране в интернет. Ако обаче наистина искаме да постигнем промяна в борбата срещу дезинформацията, може би ще ни трябват по-строги мерки по отношение на идентифицирането, когато хората действат проактивно в интернет. В крайна сметка така работят качествените медии в съответствие с Кодекса от Бордо от 1954 г., който е изготвен от Международната федерация на журналистите и определя много ясни и строги принципи за това как да се работи с източници. Понякога има основателни причини, поради които традиционните качествени новинарски организации публикуват материали с анонимни източници, но в тях винаги се посочва, че името и адресът на източника са известни на редакторския екип.

4.14.

Технологиите не са нито „добри“, нито „лоши“ — те са неутрални. Те могат да бъдат използвани по добър или лош начин, но това зависи от избора, който правят хората, които ги използват. Нововъзникващите технологии като тези, които сега се използват в изкуството на дезинформацията, също имат потенциала да играят централна роля в борбата срещу нея. Затова ЕИСК приветства намерението на Комисията да използва в пълна степен работната програма „Хоризонт 2020“ и нейния приемник „Хоризонт Европа“ за мобилизиране на научните изследвания и технологиите като изкуствения интелект, блок-веригите и алгоритмите с цел по-добро идентифициране на източниците, проверяване на надеждността на информацията и оценяване на качеството и точността на източниците в бъдеще. Въпреки това от решаващо значение за справяне с дезинформацията е подробният анализ на други възможности за финансиране, тъй като повечето инициативи не са приложими към програмите „Хоризонт“.

4.15.

Сигурните и устойчиви изборни процедури са основата на демокрацията в ЕС, но сигурността и устойчивостта на тези процедури вече не са гарантирани. През последните години тактики за онлайн манипулация и дезинформация са констатирани по време на избори в поне 18 държави, а за седма поредна година дезинформационните тактики допринесоха за общия спад на свободата в интернет. ЕИСК приветства предприетите от Комисията инициативи за открояване на най-добрите практики за установяване, намаляване и управление на рисковете за изборния процес от кибератаки и дезинформация с оглед на изборите за Европейски парламент през 2019 г.

4.16.

Медийните и цифровите умения, както и гражданското образование, са основни градивни елементи за повишаването на устойчивостта на обществото, особено като се има предвид, че младите хора, които имат голямо присъствие в онлайн платформите, са много податливи на дезинформация. Образователната политика е отговорност на държавата и следователно нейното организиране на всички равнища на националните образователни системи и обучението на учителите по тази тема е задача на националните правителства. За съжаление правителствата често пропускат да поставят на преден план в своите политически програми медийното и информационното ограмотяване в националните образователни системи. Това следва да се подобри на първо време, но медийната и информационната грамотност надхвърлят границите на образователните системи. Те трябва да се насърчават и подобряват сред всички групи в обществото независимо от тяхната възраст. В тези области неправителствените организации би трябвало да имат своята роля. Много от тези организации вече работят в цяла Европа, но по-голямата част от тях действат в малък мащаб и не разполагат с необходимите контакти. Инициативите за национално сътрудничество между неправителствените организации и националните правителства биха могли да компенсират това.

4.17.

Качествените новинарски медии и надеждната журналистика играят съществена роля за предоставянето на надеждна и разнообразна информация на обществото. Тези традиционни медии са изправени пред финансови проблеми, тъй като платформите разпространяват съдържание, създадено от традиционните медии, без да им възстановяват направените разходи, а след това събират приходи от тези медии чрез продажба на реклами. За да се подобри положението на издателите и да се гарантира, че носителите на права ще бъдат компенсирани за своя труд, когато неговите плодове се използват от други лица за търговски цели, би било целесъобразно спешно да се постигне споразумение за реформа на системата на ЕС в областта на авторското право. Освен това е препоръчително да се търсят решения за разширяване на инициативата, обявена от Европейския парламент през септември 2018 г., относно специално европейско финансиране в подкрепа на разследващата журналистика в ЕС. Силната и надеждна преса води до устойчива и защитима демокрация, в която присъстват трайно ценности като истината и отчетността. Финансирането е особено важно за по-малките медии, които често са изправени пред стратегически съдебни процеси срещу участието на обществеността и неправомерни искове, с цел да бъдат накарани да замълчат.

4.18.

За да се противопостави на вътрешните и външните заплахи от дезинформация, през 2015 г. Комисията създаде Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство, за да постави акцент върху проактивната стратегическа комуникация относно политиките на ЕС с цел противодействие на опитите за дестабилизация от страна на Русия. ЕИСК би желал Комисията да бъде по-проактивна в популяризирането на работата на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство сред широката общественост и на нейния уебсайт с цел да се повиши обществената осведоменост за заплахите за нашата демокрация и да се увеличи устойчивостта срещу тези заплахи. Необходимо е също така да се увеличи бюджетът на групата. През октомври 2017 г. Европейският парламент одобри бюджет от 1 000 000 евро. Този бюджет не може да бъде сравняван с финансовите ресурси, инвестирани от други участници като Руската федерация. (Според Държавния департамент на САЩ добре разработената кампания на Кремъл за оказване на влияние включва апарат за вътрешна и външна пропаганда с бюджет от 1,4 милиарда щатски долара годишно, който претендира, че достига до около 600 милиона души в 130 държави на 30 езика).

4.19.

Наред с други действия, Комисията се насърчава да обърне внимание на факта, че националните институции и норми за сигурност на информацията в държавите членки често са недостатъчно развити, регулаторната среда е остаряла и по този начин не дава възможност на компетентните регулаторни агенции да проверяват надлежно каналите за дезинформация за привеждане в съответствие със законодателните норми. Вътрешноинституционалното сътрудничество не е адекватно, налице е очевидна липса на дългосрочни национални стратегии за борба с чуждестранни кампании за дезинформация и създаване на последователни послания, насочени към уязвимите групи от населението. От решаващо значение е да се извърши задълбочен преглед на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която понастоящем позволява дадена медия да бъде регистрирана във всяка държава — членка на ЕС, при условие че един от членовете на Управителния съвет на медийното дружество пребивава в тази държава, тъй като това дава възможност за достигане до аудитория в европейските държави чрез възползване от пропуските в нормативната уредба на ЕС.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Информационен доклад REX/432 „Използване на медиите за оказване на влияние върху социалните и политическите процеси в ЕС и източните съседни страни“.

(2)  2016/2276(INI).

(3)  https://euvsdisinfo.eu

(4)  В този документ Комисията използва термина „екосистеми“. Думата „инфраструктура“ може би е по-уместна в този контекст.

(5)  Съобщение на Европейската комисия COM(2018) 236 final.

(6)  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+TA+P8-TA-2017-0272+0+DOC+PDF+V0//BG

(7)  http://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=50271http://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=50271

(8)  http://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/european-council/2015/03/19-20/; http://www.consilium.europa.eu/media/33457/22-euco-final-conclusions-en.pdf; https://www.consilium.europa.eu/media/35936/28-euco-final-conclusions-en.pdf

(9)  „The Strategy and Tactics of the Pro-Kremlin Disinformation Campaign“, EEAS („Стратегия и тактика на прокремълската кампания за дезинформация“), ЕСВД.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Следното изменение, получило поне една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлени по време на разискванията:

Параграф 4.3

4.3.

Живеем в епоха, която се характеризира със силно поляризирани политически и демократични отношения. Според аналитични центрове като „Фрийдъм Хаус“, Economist Intelligence Unit и други източници, след световната икономическа криза през 2008 г. демокрацията е подложена на нарастващ натиск. Една от последиците от това е нов вид политическо ръководство с профил, който е в разрив с демократичната традиция, която сме изградили в Европа през последните 70 години. Вместо демократично избрани либерални лидери все по-често виждаме политици на „силната ръка“, чието избиране поражда основателни въпроси относно почтеността на проведените изборни процедури. Досега познавахме този вид лидери извън сферата на влияние на ЕС, например в Русия и Китай. Но с представители като Тръмп, Ердоган и избрани „нелиберални демократи“ в държави от ЕС — станали известни благодарение на предпочитанията си към дезинформацията, незачитането си на демокрацията и нездравите си отношения с върховенството на закона, това явление придобива ясно изразено присъствие и непосредствена близост.

Резултат от гласуването

Гласове „за“:

68

Гласове „против“:

82

Гласове „въздържал се“:

24