Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа“

(COM(2018) 171 final — 2018/0081 (COD)

(2018/C 440/24)

Докладчик:

János WELTNER

Консултация	Европейски парламент, 16.4.2018 г. Съвет, 23.4.2018 г.
Правно основание	Член 153 (1 и 2) и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	17.4.2018 г.
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	191/4/11

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложеното изменение на Директивата относно канцерогените и мутагените, тъй като то представя обективни данни в интерес на по-безопасните условия на труд.

1.2.

Както и в предходното си становище (1), ЕИСК призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да провери дали приложното поле на Директивата относно канцерогените и мутагените следва да се разшири с включването на веществата, които са вредни за репродукцията.

1.3.

Предвид токсичните за репродукцията последици от много канцерогени и мутагени ЕИСК счита, че е важно при преразглеждането и измененията на Директивата относно канцерогените и мутагените в близко бъдеще да се обърне повече внимание на професионалните експозиции, които засягат жените и мъжете в репродуктивно отношение, особено по време на първия триместър на бременността при жените.

1.4.

ЕИСК приветства факта, че в настоящото изменение задължителните гранични стойности на професионална експозиция (ЗГСПЕ) са определени въз основа на научни и статистически данни. Както е видно от референтните документи, заинтересованите страни лесно могат да разберат основан на риска подход, като по този начин се осигурява добра основа за постигането на социален компромис.

1.5.

ЕИСК приветства основаната на факти процедура, съгласно която Комисията поиска становища от Научния комитет за граничните стойности на професионална експозиция на химични агенти (НКГСПЕ) (2) и от Комитета за оценка на риска (КОР) (3) на Европейската агенция по химикали (ECHA) (4).

1.6.

ЕИСК счита, че е необходимо да се създадат пилотни научноизследователски програми, а на втори етап и програми за целия ЕС за развитие на наблюдението на здравето през целия живот в рамките на националните системи за социално осигуряване или обществено здраве за всички, които са били изложени на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията съединения. Съгласно Общия регламент относно защитата на данните (5) това наблюдение следва да се извършва анонимно.

1.7.

ЕИСК подчертава, че за да се подобри защитата на работниците от канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества по време на работа, държавите членки следва да гарантират, че инспекторатите по труда разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват задълженията си.

1.8.

Във връзка с това ЕИСК препоръчва всички съединения, за които се подозира, че са канцерогени, мутагени и/или токсични за репродукцията, да бъдат подложени на научен анализ и да бъдат включени в Директивата относно канцерогените и мутагените, ако е целесъобразно.

2.   Контекст

2.1.

Настоящото становище е свързано със становището на ЕИСК относно „Защита на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа“ (6), което беше изготвено през 2017 г. във връзка с изменението на Директивата относно канцерогените и мутагените (7). Всички препоръки на ЕИСК, освен отразените в настоящото изменение, продължават да са валидни (8).

2.2.

Целите на предложението са в съответствие с член 2 (Право на живот) и член 31 (Справедливи и равни условия на труд) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.3.

Гарантирането на безопасна и здравословна работна среда е стратегическа цел за Европейската комисия, както се посочва в „Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година“ (9).

2.4.

В ЕС-28 най-често срещаният здравен проблем, свързан с работата, са раковите заболявания, които вредят почти също толкова на живота и здравето на работниците, колкото и следващите ги по честота две групи заболявания, взети заедно (мускулно-скелетните смущения и сърдечносъдовите заболявания). Тяхното отрицателно въздействие е много по-голямо и от инцидентите, свързани с работата (10). Те причиняват страдание на работещите и техните близки, водят до ниско качество на живот, влошават благополучието и в най-лошия случай водят до смърт (11).

2.5.

Комисията предприе непрекъснат процес на актуализиране на Директивата относно канцерогените и мутагените (12), за да не изостава от новите научно-технически развития. Този процес е в съответствие със Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, която включва целта да се гарантира, че до 2020 г. химикалите ще се произвеждат, третират и използват по такъв начин, че да не представляват сериозна заплаха за човешкото здраве и околната среда. Целта в крайна сметка е замяна на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, с подходящи алтернативни вещества или технологии (13).

3.   Предложението на Комисията

3.1.

В съответствие с този процес и въз основа на документи SWD(2018) 87 и 88 Европейската комисия предложи следващото изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа, в документа COM(2018) 171 (14). По-рано през 2017 г. ЕИСК подкрепи изменението на тази директива, като в сегашното изменение са включени пет вещества (15):

3.1.1.

Кадмий и неговите неорганични съединения в приложното поле на Директивата относно канцерогените и мутагените: професиите, при които са налице експозиции, включват производството и рафинирането на кадмий, производството на никел-кадмиеви батерии, производството и формулирането на багрила на основата на кадмий, производството на сплави на кадмия, механичната галванизация, разтопяването на цинк и мед, добива на цветни метали, спояването със сплав на сребро-кадмий-сребро, смесването на поливинилхлорид и рециклирането на старо желязо и никел-кадмиеви батерии. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени около 10 000 работници.

3.1.2.

Берилий и неорганичните берилиеви съединения в приложното поле на Директивата: бяха установени десет промишлени отрасъла, като например леярство, стъкларство и лабораторни изследвания, при които работниците са изложени на берилий. Широко разпространено е смесването на мед, алуминий, магнезий и никел с берилий. Близо 80 % от всичкия берилий се използва в медни сплави. Експозицията на берилий причинява рак на белите дробове и нелечима хронична берилиева болест. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени 54 000 работници.

3.1.3.

Арсенова киселина и нейните соли, както и неорганични арсениеви съединения, попадащи в обхвата на Директивата относно канцерогените и мутагените: експозицията на арсениеви съединения настъпва например при производството на мед и цинк, както и в стъкларството, електрониката и химическата промишленост. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени между 7 900 и 15 300 работници.

3.1.4.

Формалдехид: среща се при производството на формалдехид и в широка гама продукти (лепила и уплътняващи материали, продукти за покритие, полимери, биоциди и лабораторни химикали); може да има експозиция и по време на дейности като строителни работи и производство на кожи, дървесинна хартиена маса (пулп), хартия и хартиени продукти, текстил и дърво и дървени продукти. Формалдехидът се използва и за съхранение на тъкани и като дезинфектант в патологичните отделения и в залите за аутопсия. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени приблизително 1 милион работници.

3.1.5.

4,4'-Метиленбис (2-хлороанилин) (MOCA): изложените работници работят в сектора на пластмасите, в който MOCA се използва за формоване на части за полиуретанови еластомери в 89 обекта в целия ЕС. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени 350 работници.

3.2.

Държавите членки имат различни подходи. Някои от тях са определили ЗГСПЕ за голям брой канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията химикали, а други само за съвсем малък брой. В настоящото предложение са посочени пет вещества, като за никое от тях няма гранични стойности на професионална експозиция (ГСПЕ). Дванадесет държави членки (Белгия, България, Германия, Естония, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Унгария, Чешката република, Швеция) нямат ГСПЕ за едно от петте вещества. Три държави членки нямат ГСПЕ и за петте (Италия, Люксембург, Малта). Нивата на тези ЗГСПЕ може да са различни за отделните държави. Затова ЕИСК приветства предложението за изменение на Директива 2004/37/ЕО, в което се определят минимални ЗГСПЕ на европейско равнище и което, след влизането си в сила, ще гарантира равни условия на труд за всички работници, изложени на тези вредни вещества, във всяка една държава членка.

3.3.

Според оценките въз основа на проучване на Risk & Policy Analysts Limited (RPA 2018) (16), ако бъде прието, в дългосрочен план предложението ще подобри условията на труд за над 1 милион работници на ЕС и ще предотврати над 22 000 случая на здравословни проблеми, свързани с работата. Направена е оценка на сегашната тежест на заболяванията през последните 40 години, която включва 24 770 случая на свързани с работата заболявания. Ако не бъдат взети мерки, бъдещата тежест на заболяванията ще включва 24 689 нови случая през следващите 60 години.

3.4.

Поради това съгласно работния документ на службите на Комисията е целесъобразно да се помисли за актуализиране на Директивата относно канцерогените и мутагените въз основа на информацията по-горе. Принципите са същите, както в Директивата относно канцерогените и мутагените и в предходните изменения. С настоящото изменение петте посочени по-горе съединения се включват в предишния списък в приложението към Директивата относно канцерогените и мутагените.

3.5.

НКГСПЕ предостави научни становища за кадмия, берилия и формалдехида, а КОР — за арсеновата киселина и MOCA. Тристранният Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място (ККБЗ) прие становище и за петте.

3.6.

ГСПЕ за тези пет канцерогени и мутагени са определени въз основа на научни данни и във връзка с бъдещите последици за здравето. Взети са предвид и различните икономически последици.

4.   Общи бележки

4.1.

Основната цел и обхватът на настоящото изменение са да се разшири списъкът в Директивата относно канцерогените и мутагените, който понастоящем се ограничава до канцерогените и мутагените. Както се посочва в становището на ЕИСК, на по-късен етап следва да бъде помислено за евентуално разширяване с цел включване на вещества, които са токсични за репродукцията или за други функции на тялото (17).

4.2.

Това становище се подкрепя от „Мониторинговия доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС“ на Евростат от 2017 г. (18): „През 2015 г. в ЕС са използвани 350 милиона тона химикали. От тях 127 милиона тона са класифицирани като опасни за околната среда, а 221 милиона тона — като вещества, които могат да увредят човешкото здраве. Въпреки че потреблението на токсични химикали намалява в краткосрочен и дългосрочен план, делът на най-токсичните материали от общото потребление на химикали остава почти непроменен.“ (Дял на канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията (CMR) химикали в общото потребление на химикали в ЕС: 2004 г.: 10,7 %, 2015 г.: 10,3 %.)

4.3.

В стратегията на ЕС за борба с раковите заболявания, свързани с работата, следва да се отдели по-голямо внимание на жените.

4.3.1.

Моделите на експозиция и на мястото на поява на раково заболяване може да се различават между мъжете и жените. Ракът на гърдата например е много рядко заболяване при мъжете, докато при жените това е най-често срещаното раково заболяване. Редица професионални експозиции могат да допринесат за появата на рак на гърдата. За да бъдат получени съответните данни с цел вземане на решение, следва да се анализират основно специфичните за половете видове рак за жените и мъжете поотделно, а не общо за служителите.

4.3.2.

Комитетът призовава при по-нататъшните преразглеждания на директивата Комисията да разгледа в по-систематичен порядък канцерогенните професионални експозиции, засягащи жените. Много видове работа със силно женско участие (здравеопазване, чистота, фризьорство и т.н.) включват експозиция на канцерогенни вещества. В тази връзка следва да бъдат определени задължителни превантивни мерки (напр. стаи с отрицателно налягане за подготовката на цитостатични продукти за инжекции от служителите в здравни институции).

4.4.

Що се отнася до единния пазар, ЕИСК счита, че е важно Комисията да определи методология за приемането на ЗГСПЕ в Директивата относно канцерогените и мутагените. Този процес следва да включва широка консултация със социалните партньори, държавите членки и други заинтересовани страни, включително НПО. Според ЕИСК е необходимо да се обърне внимание на два елемента: първо, съгласуваността на ЗГСПЕ по отношение на нивото на риска на различните съединения; второ, необходимостта от определяне на ЗГСПЕ въз основа на научни данни, включително предприемане на последващи действия във връзка с промени при проявленията на заболявания, свързани с работата. Граничните стойности трябва да вземат предвид различни фактори, например осъществимост и възможност за измерване на нивата на експозиция. За да се помогне на работодателите да определят приоритетите по отношение на превантивните мерки, те следва изрично да са свързани с нивото на риска, свързан с нивото на експозиция.

4.5.

При повечето съединения има дълъг латентен период между първата експозиция и появата на ракови заболявания. ЕИСК счита за необходимо да се защитават работниците, като се осигури наблюдение на здравето през целия живот за всички работници, за които съществува опасност от експозиция, в рамките на националните системи за социално осигуряване или здравеопазване. Тези данни могат да бъдат предоставени от Евростат, за да се помогне за прецизирането на Стратегията за устойчиво развитие.

4.6.

Управлението на общественото здраве трябва да се базира изключително на основани на доказателства разпоредби. Доказателства може да предоставят научни анализи, базирани на високо качество и подлежащи на статистическа оценка данни. Това изискване се подкрепя от член 9 от Общия регламент относно защитата на данните (19), който се отнася до обработването на специални категории лични данни (20). Трябва да се вземат предвид и някои други правни аспекти, в съответствие с Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21).

4.7.

ЕИСК отново препоръчва да се насочат повече усилия към научните и статистическите проучвания. Причините за професионалните ракови заболявания могат да бъдат много. На изследването на последиците и потенциалните взаимодействия от комбинираната експозиция на различни фактори следва да бъдат отделени повече внимание и финансиране.

4.8.

ЕИСК подчертава, че засилването на контрола върху изпълнението и прилагането на Директивата относно канцерогените и мутагените е една от главните задачи в областта на защитата на работниците от канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества по време на работа. Държавите членки следва да гарантират, че инспекторатите по труда разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват задълженията си, като помагат на дружествата, и по-специално на МСП, да спазват тези разпоредби. Те следва да засилят сътрудничеството си с Европейската агенция за безопасност и здраве при работа. Широкото използване на уеб платформата ИОИОР (интерактивен онлайн инструмент за оценка на риска) може да помогне при оценката на риска в тази област.

5.   Конкретни бележки

5.1.

Освен на важното изискване за превенция и защита на здравето на работното място и на необходимостта работата да се адаптира към човека — и двете залегнали в европейското законодателство — ЕИСК обръща внимание на опасността, че неефективното предотвратяване на експозицията на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията агенти може да има отрицателни последици за предприятията, например по-високи разходи и намалена производителност поради често отсъствие, разходи за обезщетения на ищци, загуба на експертен опит и нарушена конкуренция, и за държавите членки поради по-големите разходи за социално осигуряване и загубата на данъчни приходи.

5.2.

Органите на държавите членки и представителните органи на организациите на работодателите и на работниците в рамките на тристранния Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място биха приветствали правната яснота и повишената защита в резултат от по-ниските ГСПЕ за тези вещества.

---

(1)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(2)  Здравословни и безопасни условия на труд — НКГСПЕ, Европейска комисия, 30.6.2018 г.

(3)  Комитет за оценка на риска (КОР), 30.6.2018 г.

(4)  Европейска агенция по химикали (ECHA).

(5)  ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 33, член 4; вж. също параграфи 35, 45, 52, 53 и 155.

(6)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(7)  COM(2017) 11 final.

(8)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(9)  COM(2014) 332 final.

(10)  EU-OSHA (2017 г.).

(11)  SWD 88 2018, COM(2017) 11 final.

(12)  Директива 2004/37/ЕО.

(13)  Евростат „Устойчиво развитие в ЕС“, стр. 189.

(14)  Процедура 2018/0081 (COD).

(15)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(16)  Трето изменение на Директивата относно канцерогените и мутагените.

(17)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(18)  Евростат 2017 г.: „Устойчивото развитие в Европейския съюз: Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС“, стр. 246.

(19)  ОВ L 119, 4.5.2016 г, стр. 1.

(20)  ОВ L 119, 4.5.2016 г., чл. 9, буква з): „обработването е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя… въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка или…“

(21)  ОВ L 88, 4.4.2011 г, стр. 45. Вж. също ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70, член 2.