Брюксел, 4.5.2017

COM(2017) 208 final

2017/0090(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции

(Текст от значение за ЕИП)

{SWD(2017) 148 final}
{SWD(2017) 149 final}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1.Основания и цели на предложението

След настъпването на финансовата криза ЕС прие през 2012 г. Регламента за европейската пазарна инфраструктура 1 с оглед отстраняване на недостатъците, наблюдавани във функционирането на пазара на извънборсови деривати.

Един от основните проблеми бе недостатъчната информация, с която регулаторните органи разполагаха относно случващото се на пазара на извънборсови деривати; т.е. рисковете можеха да останат незабелязани до своето проявление. Освен това често не бяха използвани инструменти за намаляване на кредитния риск от контрагента между контрагентите на извънборсови деривати, което можеше да доведе до загуби, ако контрагент изпадне в неплатежоспособност преди да е изпълнил задълженията си. Такива загуби биха могли да представляват заплаха за финансовата система като цяло поради големите обеми на извънборсовите трансакции на пазарите на деривати и взаимосвързаността на участниците на пазара 2 .

Тези недостатъци накараха лидерите на страните от Г-20 да се ангажират през 2009 г. с предприемането на амбициозни мерки за увеличаване на стабилността на пазара на извънборсови деривати, включващи централен клиринг на всички стандартизирани договори за извънборсови деривати и отчитане на договорите за извънборсови деривати пред регистри на трансакции (РТ).

Ангажиментите, поети от Г-20 през 2009 г., бяха изпълнени в ЕС посредством Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Основната цел на Регламента за европейската пазарна инфраструктура е намаляване на системния риск чрез увеличаване на прозрачността на пазара на извънборсови деривати, намаляване на кредитния риск от контрагента, както и на операционния риск, свързан с пазара на извънборсови деривати. За тази цел с Регламента за европейската пазарна инфраструктура бяха установени основни изисквания по отношение на извънборсовите деривати, централните контрагенти (ЦК) и РТ. Те включват:

1.Централен клиринг на стандартизираните договори за извънборсови деривати;

2.Изисквания за допълнително обезпечение за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали централен клиринг;

3.Изисквания за намаляване на операционния риск за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали централен клиринг;

4.Задължения за отчитане на договорите за деривати;

5.Изисквания към ЦК; и

6.Изисквания към РТ.

Съдейки по първоначалния опит, натрупан в рамките на повече от четири години от влизането в сила на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, нормативната уредба функционира като цяло много добре. Само в ограничен брой области възникнаха практически въпроси, свързани с прилагането на новата нормативна уредба. Ето защо с настоящото предложение се определят редица целеви изменения на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, най-вече с оглед опростяването и по-пропорционалното прилагане на правилата. Същевременно в предложението са запазени всички ключови елементи на нормативната уредба, доказали своята ефективност за постигането на целите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура.

Регламентът за европейската пазарна инфраструктура влезе в сила на 16 август 2012 г. Въпреки това повечето от заложените в него изисквания не започнаха да се прилагат незабавно, тъй като с регламента бяха предоставени правомощия на Комисията да приема делегирани актове и актове за изпълнение, определящи техническите и практическите аспекти и графика на поетапното въвеждане на основните изисквания. В резултат на това изискванията започнаха да се прилагат на различни етапи. Някои от тях влязоха едва наскоро в действие, като например изискванията за задължителен клиринг и допълнително обезпечение по отношение на непреминалите клиринг деривати.

В съответствие с член 85, параграф 1 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура на Комисията бе възложено — до август 2015 г., да преразгледа посочения регламент и да изготви общ доклад, който да бъде представен на Европейския парламент и на Съвета.

Между май и август 2015 г. Комисията направи мащабна оценка на действащите правила с оглед подготовката на доклада и на евентуално законодателно предложение. Оценката включваше обществена консултация, в рамките на която бяха получени над 170 мнения от широк кръг заинтересовани страни, както и докладите, които Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейският съвет за системен риск (ЕССР) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) трябва да изготвят съгласно член 85, параграф 1 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Освен това беше решено да се изчака, за да бъдат отчетени отговорите на поканата за предоставяне на сведения за нормативната уредба на ЕС за финансовите услуги, събрани в периода септември 2015 г. — януари 2016 г., с оглед получаване на допълнителни сведения относно актуалното състояние на прилагането на Регламента за европейската пазарна инфраструктура.

През ноември 2016 г. Комисията прие доклада за Регламента за европейската пазарна инфраструктура 3 . От една страна, в доклада се отбелязва, че не би следвало съществено да се променя естеството на ключовите изисквания на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, които са от основно значение за гарантиране на прозрачността и намаляване на системните рискове на пазара на деривати и които са широко подкрепяни от органите и участниците на пазара. Освен това все още не е възможно да се направи цялостен преглед на въздействието на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, тъй като тепърва предстои някои основни изисквания, предвидени в него, да бъдат приложени или изпълнени.

От друга страна, в доклада се посочва възможността за изменение на Регламента за европейската пазарна инфраструктура в някои конкретни области, така че да се премахнат непропорционалните разходи и тежести за определени контрагенти по деривати — най-вече нефинансовите контрагенти (НФК) — и да се опростят правилата, без да се застрашава изпълнението на целите на законодателството.

С оглед необходимостта да се премахнат непропорционалните разходи и тежести за малките дружества и да се опростят правилата, без да се излага на риск финансовата стабилност, прегледът на Регламента за европейската пазарна инфраструктура беше включен в Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) за 2016 г 4 .

В рамките на REFIT Комисията оцени до каква степен специфичните изисквания на политиката в Регламента за европейската пазарна инфраструктура са постигнали своите цели по ефикасен и ефективен начин, като същевременно са съгласувани, целесъобразни и осигуряват добавена стойност за ЕС. Оценката показва, че в някои целеви области Регламентът за европейската пазарна инфраструктура налага непропорционални разходи и тежести и прекалено сложни изисквания и че неговата цел за увеличаване на финансовата стабилност може да бъде постигната по по-ефективен начин. Тези области включват: 1) спазването на изискванията от страна на контрагенти по деривати, които не заемат централна позиция в мрежата за търговия с деривати (напр. малки финансови дружества, НФК, пенсионни фондове); 2) прозрачността; както и 3) достъпа до клиринг.

Поради това в доклада за оценката на въздействието, придружаващ настоящото предложение, се разглеждат разходите и ползите, свързани с тези области от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, при които би могло чрез целеви действия да се осигури изпълнението на целите на регламента по по-пропорционален, ефикасен и ефективен начин.

В оценката на въздействието са представени изчерпателни доказателства, че намаляването на разходите и тежестта може да бъде постигнато наред с опростяването на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, без да се застрашава финансовата стабилност. Предложените изменения допринасят за постигане на целите на съюза на капиталовите пазари и програмата за работни места и растеж в съответствие с политическите приоритети на Комисията.

1.2.Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Регламентът за европейската пазарна инфраструктура е свързан с няколко законодателни акта на ЕС, в т.ч. Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) 5 , Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ I 6 и ДПФИ II 7 ) и свързания с нея регламент 8 , както и предложението на Комисията относно възстановяването и преструктурирането на ЦК 9 .

Настоящото предложение е съгласувано със законодателното предложение на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 10 . Като част от това предложение Комисията цели да изключи от задължителния коефициент на ливъридж първоначалните допълнителни обезпечения по подлежащи на централен клиринг сделки с деривати, получени от институциите в брой от техните клиенти и предадени на ЦК. Предложението за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 ще улесни следователно достъпа до клиринг, тъй като ще бъдат облекчени капиталовите изисквания за предлагане на клиентски или непреки услуги по клиринг.

Освен това настоящото предложение е съгласувано с ДПФИ I и ДПФИ II и свързания с тях регламент, в които е заложена основата на определението за деривати и финансови контрагенти. Във връзка с това прилагането на ДПФИ II и РПФИ, което предстои да започне през януари 2018 г., ще окаже въздействие върху обхвата на контрагентите, които се считат за финансови контрагенти, и върху хармонизацията на определението за валутни договори, попадащи в приложното поле на Регламента за европейската пазарна инфраструктура. С нормативната уредба на ДПФИ II се цели големите търговци на нефинансови стоки да бъдат прекласифицирани като финансови контрагенти, като се въвежда „тест за допълнителна дейност“, определящ обема на нехеджираща (или спекулативна) търговия със стокови деривати, която нефинансовите дружества могат да извършват, преди тази дейност да престане да бъде считана за „допълнителна“ към основната стопанска дейност на дружеството и то да трябва да бъде лицензирано по ДПФИ. Следователно най-големите НФК, осъществяващи дейност на стоковите пазари, ще бъдат задължени да получат лиценз по ДПФИ. В резултат на това задължението за клиринг съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура ще се прилага за най-големите НФК. Хармонизирането на определението за договори за валутни деривати ще позволи единното и последователно прилагане на разпоредбите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура по отношение на тези договори в рамките на Съюза.

Освен това настоящото предложение е съгласувано с предложението на Комисията относно рамката за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти. В резултат на задължението за клиринг на стандартизираните извънборсови деривати се очаква да се увеличат мащабът и значението на централните контрагенти както в Европа, така и извън нея. ЦК управляват рисковете, присъщи на финансовите пазари (например риска от контрагента, риска по отношение на ликвидността и пазарния риск), и следователно повишават цялостната стабилност и устойчивост на тези пазари. Така те се превърнаха в основни възли на финансовата система, чрез които се свързват множество участници от финансовия сектор и в които е концентрирана значителна част от техните експозиции към различни рискове. Ефективното управление на риска от страна на ЦК и строгият надзор са от ключово значение, за да се гарантира, че тези рискове са адекватно покрити. С Регламента за европейската пазарна инфраструктура се гарантира необходимото равнище на стабилност на централните контрагенти, но не се уреждат въпросите, свързани с тяхното възстановяване и преструктуриране. Настоящото предложение допълва предложената рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти, като въвежда механизъм за временно прекратяване на задължението за клиринг в ситуации, различни от преструктурирането.

Освен това настоящото предложение е съгласувано с приетия Делегиран регламент на Комисията за изменение на делегирани регламенти (ЕС) 2015/2205, (ЕС) 2016/592 и (ЕС) 2016/1178 по отношение на крайния срок за спазване на задължението за клиринг от страна на някои контрагенти, търгуващи с извънборсови деривати 11 . Този делегиран регламент ще доведе до удължаване на крайния срок за привеждане в съответствие, приложим за контрагентите от „категория 3“ (малки финансови контрагенти), определен в съответните регулаторни технически стандарти 12 , до 21 юни 2019 г. поради значителните трудности, пред които тези контрагенти са изправени във връзка с получаването на достъп до клиринг.

Накрая, настоящото предложение е съгласувано с резултатите от текущите усилия, полагани на международно равнище в рамките на Съвета за финансова стабилност (СФС), целящи наред с другото i) постигане на последователно прилагане на Принципите за инфраструктурите на финансовите пазари, разработени от Комитета по платежни и сетълмент системи (CPMI) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO); ii) наблюдение на изпълнението на инициираните от Г-20 реформи на пазарите на деривати (чрез работната група за извънборсовите деривати към СФС); iii) разработване на допълнителни насоки относно преструктурирането на ЦК (работната група за преструктуриране към СФС); и iv) хармонизиране и по-голяма степен на стандартизиране на системите за отчитане на извънборсовите деривати (групите към СФС и CPMI-IOSCO, работещи върху премахването на правните пречки за достъпа на регулаторните органи до данни или за създаването на уникалния идентификатор на трансакцията и на отделния идентификатор на продукта).

1.3.Съгласуваност с други политики на Съюза

Настоящото предложение е свързано и съгласувано с текущата инициатива за създаване на съюз на капиталовите пазари. Ефикасните и устойчиви системи за обработка на сключените сделки и пазарите на обезпечения са основни фактори за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари, като подкрепят усилията за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в съответствие с политическите приоритети на Комисията.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

2.1.Правно основание

Правното основание за настоящото предложение е член 114 от ДФЕС, който е и правното основание за Регламента за европейската пазарна инфраструктура. В извършения в рамките на доклада за оценката на въздействието анализ се посочва, че определени елементи от Регламента за европейската пазарна инфраструктура трябва да бъдат изменени, за да се премахнат непропорционалните разходи и тежести за някои контрагенти по деривати и да се опростят правилата, без да се излага на риск финансовата стабилност. Единствено съзаконодателите на ЕС са компетентни да направят необходимите изменения.

2.2.Субсидиарност (извън областите на изключителна компетентност)

Регламентът за европейската пазарна инфраструктура е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Целите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура за намаляване на рисковете и повишаване на прозрачността и стандартизацията на договорите за извънборсови деривати чрез установяване на единни изисквания по отношение на тези договори и на изпълнението на дейностите на ЦК и регистрите на трансакции не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат поради мащаба на действията да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДФЕС.

2.3.Пропорционалност

Стремежът е посредством предложението да се гарантира, че целите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура се постигат по по-пропорционален, ефективен и ефикасен начин. Това налага опростяване или намаляване на неговите изисквания с оглед облекчаване на административната тежест, която заинтересованите страни, по-специално по-малките от тях, понасят вследствие на регламента. Също така с предложението се адаптират някои изисквания на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, което допринася пряко за по-пропорционалното му прилагане спрямо набелязаните цели. В същото време предложението не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели, като се отчита нуждата от наблюдаване и намаляване на рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от дериватите.

2.4.Избор на инструмент

Регламентът за европейската пазарна инфраструктура е регламент и като такъв трябва да бъде изменен чрез регламент.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

3.1.Последваща оценка/проверки за пригодност на действащото законодателство

Придружаващата настоящото предложение оценка на въздействието съдържа доклад за оценка на Регламента за европейската пазарна инфраструктура.

Регламентът за европейската пазарна инфраструктура беше включен в Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка за 2016 г. Това бе необходимо поради нуждата от опростяване и повишаване на пропорционалността на целевите области на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, за което свидетелстват мненията, получени в рамките на публичната консултация относно регламента и в отговор на поканата за предоставяне на сведения за нормативната уредба в областта на финансите, както и направеният от Комисията преглед на прилагането на регламента. В този контекст при оценката беше анализирано до каква степен специфичните изисквания на политиката в Регламента за европейската пазарна инфраструктура са способствали за постигане на целите, и по-специално дали това е станало по ефикасен и ефективен начин, като същевременно изискванията са съгласувани, целесъобразни и осигуряват добавена стойност за ЕС.

Някои от основните изисквания на Регламента за европейската пазарна инфраструктура започнаха едва наскоро да се прилагат или все още не са приложими. Поради това все още липсват подходящи доказателства и е твърде рано да се направи категорично заключение за дългосрочното въздействие. Следователно не бе възможна пълна оценка на Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Вместо това в оценката бе разгледано дали основните изисквания на Регламента за европейската пазарна инфраструктура за отчитане на извънборсовите деривати, за централен клиринг на стандартизираните извънборсови деривати, както и за прилагане на техники за намаляване на риска и правила за допълнителните обезпечения по отношение на непреминалите клиринг извънборсови деривати са изпълнили операционните изисквания за: i) получаване на пълна и подробна информация относно позициите в извънборсови деривати, ii) по-често използване на централен клиринг и iii) подобряване на двустранните клирингови практики. При прегледа беше анализирано, доколкото е възможно, резултатите от прилагането на съответните изисквания на Регламента за европейската пазарна инфраструктура по пет критерия за оценка: 1) ефикасност; 2) ефективност; 3) целесъобразност; 4) съгласуваност; и 5) добавена стойност на действието за ЕС.

Що се отнася до ефективността на въведените с регламента изисквания за получаване на пълна и подробна информация относно извънборсовите деривати, за по-често използване на клиринг чрез ЦК, както и за прилагане на техники за намаляване на риска и правила за допълнителните обезпечения по отношение на непреминалите клиринг извънборсови деривати, в настоящата оценка бе достигнато до заключението, че въпреки първоначалните задоволителни резултати има още възможности за опростяване на изискванията, без да се излага на риск финансовата стабилност. По отношение на отчитането в оценката бе констатирано, че е постигнат напредък при събирането на информация относно пазара на извънборсови деривати, но е възможно изискванията за отчетност да бъдат рационализирани с оглед подобряване на качеството на отчитаните данни и повишаване на ефективността на надзора. По отношение на задължението за клиринг, в оценката бе достигнато до заключението, че въпреки констатираното увеличение на дела на извънборсовите деривати, преминали през централен клиринг, съществуват редица пречки, които затрудняват достъпа до централен клиринг на някои пазарни участници, както и необходимост да се въведе механизъм, позволяващ прекратяването на задължението за клиринг от съображения, свързани с финансовата стабилност.

Що се отнася до ефикасността, в оценката са набелязани конкретни области, в които изискванията биха могли да бъдат по-добре адаптирани, за да се премахнат непропорционалните разходи и тежести, свързани с определени сделки или определени контрагенти по деривати (напр. малките финансови контрагенти, нефинансовите контрагенти, пенсионните фондове). По отношение на целесъобразността, в оценката бе достигнато до заключението, че основните изисквания на Регламента за европейската пазарна инфраструктура продължават да бъдат неотменна част от международните усилия за реформиране на световния пазар на извънборсови деривати. Ефективността и ефикасността на разпоредбите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура също допринасят за осъществяването на текущата инициатива на Комисията за създаване на съюз на капиталовите пазари и за програмата за работни места и растеж в съответствие с политическите приоритети на Комисията.

Регламентът за европейската пазарна инфраструктура е съгласуван с други законодателни актове на ЕС, както е посочено в последващите действия във връзка с поканата за предоставяне на сведения и в текста на предложеното от Комисията изменение на Регламента за капиталовите изисквания. По отношение на добавената стойност за ЕС, с Регламента за европейската пазарна инфраструктура бе запълнена съществуващата в законодателството празнина, като бе въведена нова нормативна уредба, уреждаща чрез единна процедура на равнище ЕС липсата на прозрачност на пазара на извънборсови деривати и свързаните с това системни рискове.

3.2.Консултации със заинтересованите страни

Настоящото предложение се основава на публичната консултация във връзка с прегледа на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, която се проведе от май до август 2015 г. В резултат на консултацията бяха получени над 170 мнения от широк кръг заинтересовани страни 13 . Като част от консултацията на 29 май 2015 г. беше проведено публично изслушване в Брюксел, което събра около 200 заинтересовани страни 14 . В съответствие с мандата на Комисията за преразглеждане на Регламента за европейската пазарна инфраструктура бяха получени конкретни становища на ЕОЦКП, Европейския съвет за системен риск и Европейската система на централните банки. В друга сродна област Комисията проведе между септември 2015 г. и януари 2016 г. публична консултация, озаглавена Покана за предоставяне на сведения. Нейната цел бе да се получат обратна информация, конкретни примери и емпирични доказателства за въздействието на нормативната уредба на ЕС в областта на финансовите услуги. Лицата, които се отзоваха на тази покана, отправиха искания, свързани с разпоредбите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура 15 . На 17 май 2016 г. беше проведено публично изслушване в Брюксел 16 . На 7 декември 2016 г. Комисията проведе консултации с експерти от държавите членки относно различните варианти на политика в областите, набелязани в доклада за прегледа на Регламента за европейската пазарна инфраструктура 17 .

Заложените в Регламента за европейската пазарна инфраструктура цели за насърчаване на прозрачността и стандартизацията на пазарите на деривати и за намаляване на системния риск, изпълними чрез основните му изисквания, срещнаха като цяло подкрепа. Бе счетено, че тези основни изисквания — за централен клиринг, за допълнително обезпечение, за намаляване на операционния риск, за предоставяне на информация, както и изискванията към ЦК и регистрите на трансакции — водят до постигане на целите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура и до изпълнение на поетите с него международни ангажименти за нормативна реформа. Въпреки това заинтересованите страни посочиха редица области, в които изискванията на Регламента за европейската пазарна инфраструктура могат да бъдат коригирани, без да се прави компромис по отношение на неговите общи цели за: i) опростяване и повишаване на ефективността на изискванията; и ii) намаляване на непропорционалните разходи и тежести. В предложението е отчетена получената от заинтересованите страни обратна информация, като се въвеждат целенасочени изменения на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, по-специално чрез i) по-добро адаптиране на някои от изискванията към определени участници, конкретно малките финансови контрагенти, нефинансовите контрагенти и пенсионните фондове, ii) премахване на пречките пред клиринга и iii) опростяването на правилата, в т.ч. изискванията за отчетност. Редица искания, отправени от заинтересованите страни, не успяха да намерят отражение в предложението поради необходимостта Регламентът за европейската пазарна инфраструктура да продължи да изпълнява целите си за насърчаване на прозрачността и стандартизацията на пазарите на деривати и за намаляване на системния риск, поради институционални ограничения или поради това, че става въпрос за предложение по REFIT. Други въпроси, свързани с Регламента за европейската пазарна инфраструктура, е необходимо да бъдат проучени допълнително и своевременно отразени при отчитане на бъдещите тенденции.

3.3.Оценка на въздействието

Комисията направи оценка на въздействието (ОВ) на съответните варианти на политиката. Вариантите на политика бяха оценени по отношение на ключовите цели за повишаване на пропорционалността на правилата, водещи до излишна административна тежест и разходи за привеждане в съответствие, без да се излага на риск финансовата стабилност, и за увеличаване на прозрачността на позициите и експозициите в извънборсови деривати.

Оценката на въздействието бе окончателно одобрена от Комитета за регулаторен контрол (КРК) на 16 февруари 2017 г, след като първоначално му беше представена на 1 февруари, а в последствие на — 8 февруари, след като в нея бяха отразени редица препоръки за подобрения, отправени от комитета по първоначалната оценка. В резултат на това бяха въведени следните промени в ОВ:

1. Определяне на проблема. Въвеждане на по-добро описание на цялостната нормативна уредба на Съюза, приложима по отношение на пазарите на деривати, и на прилагането в други юрисдикции на инициираните от Г-20 реформи в областта на извънборсовите деривати. Включването на основните елементи от приложението към оценката в основната част на оценката на въздействието. Позоваване на допълнителните качествени и количествени сведения при описанието на проблемите, за да се илюстрира техният мащаб, особено за малките участници на пазара. Обяснение защо не са разгледани всички въпроси, повдигнати от заинтересованите страни.

2. Политически компромиси. Изрично позоваване на финансовата стабилност във вариантите на политика при оценката на търсения баланс между потенциалните намаления на административната тежест за участниците на пазара и свързаните с това потенциални рискове за финансовата стабилност.

3. Изчисляване на намалението на административната тежест. Включване на някои количествени данни за изчисляването на намаленията на административната тежест за различните участници на пазара, като се вземат предвид съществуващите ограничения за количественото измерване на цялостното намаление на тежестта. Включване в основната част на доклада на ключовите допускания, на които са базирани прогнозните разчети на разходите, заедно с допълнителни бележки относно надеждността на прогнозите. Описание на разходите, които не са количествено определени.

4. Варианти. Рационализиране на вариантите с оглед представяне на алтернативни пакети от мерки.

Разгледаните в оценката на въздействието варианти се отнасят до целенасочени корекции на специфични разпоредби в Регламента за европейската пазарна инфраструктура. За постигане на желаните цели бяха определени редица предпочитани варианти на политика:

·По отношение на пенсионните планове (ПП) следва да се предвиди ново преходно освобождаване от задължението за клиринг поради продължаващата липса на работещи технически решения, позволяващи достъпа на ПП до централен клиринг. Този вариант — за разлика от другите разгледани варианти, ще осигури допълнително време на централните контрагенти, клиринговите членове и ПП, за да проучат техническите решения и мерките за тяхното внедряване, като в същото време се придържа към целта на Регламента за европейската пазарна инфраструктура за налагане на централен клиринг на ПП, веднага щом това стане осъществимо.

·По-доброто адаптиране на правилата за определяне на нефинансовите контрагенти (НФК), подлежащи на изисквания за клиринг и допълнително обезпечение, следва да се осигури чрез по-добро отчитане на естеството на сключваните от НФК сделки с деривати, за които клирингът следва да бъде задължителен. Това ще намали разходите за някои НФК и няма да предизвика опасения по отношение на финансовата стабилност. В същото време някои контрагенти, които понастоящем се считат за НФК, но които поради естеството на своите дейности са финансови контрагенти (например действащите съгласно националното законодателство инвестиционни фондове), ще бъдат включени в определението за финансов контрагент и следователно няма вече да бъдат третирани като НФК.

·Категорията на малките финансови контрагенти (МФК) следва да бъде определена така, че най-малките финансови контрагенти, за които централният клиринг не е икономически осъществим поради малкия им обем на дейност, да не подлежат на задължението за клиринг. Това ще намали тежестта за тези МФК, които търгуват с малък обем деривати, като останалата част от малките финансови контрагенти (принадлежащи към „категория 3“ съгласно съответните регулаторни технически стандарти) ще бъдат задължени да извършат клиринг след приключването на определения в регулаторните технически стандарти период за въвеждане. По този начин се запазват стимулите за ЦК, клиринговите членове и техните клиенти да разработят решения за привличане на този вид малки финансови контрагенти.

·Задължението за отчитане на данни за минали периоди следва да бъде премахнато. Това значително ще намали разходите и тежестта за контрагентите и ще отстрани потенциално непреодолимото препятствие, свързано с отчитането на данни, които може да не са налични, без да се нарушават пруденциалните изисквания. В същото време свързаната с това загуба на данни — в сравнение със сегашното положение съгласно действащите правила, ще бъде несъществена.

·Вътрешногруповите трансакции, в които участват НФК, не следва да бъдат задължително отчитани. Ползата от това — предвид естеството и ограничения обем на тези сделки, ще се изрази в значителното намаляване на свързаните с отчитането разходи и тежест за тези контрагенти, които са най-несъразмерно засегнати от това изискване, а възникналата в резултат несъществена загуба на данни няма да засегне чувствително способността на органите да следят системния риск на пазарите на извънборсови деривати.

·При сделките с борсово търгувани деривати (БТД) следва да бъде въведено едностранно отчитане от страна на централните контрагенти. Предимството на това е, че отчитането на БТД ще бъде опростено в значителна степен, без това да оказва неблагоприятно въздействие върху прозрачността на пазара на деривати. Лекото нарастване на административната тежест за ЦК, които са добре подготвени да се справят с това, ще бъде същевременно компенсирано с намаляване на съвкупното бреме на отчетността, тъй като всички други контрагенти ще бъдат освободени от изискванията за отчитане на БТД.

·Отговорността, включително правното задължение, за отчитане на сделки, чийто предмет не са БТД, между малък НФК (т.е. неподлежащ на задължението за клиринг) и финансов контрагент следва да бъде поета от финансовия контрагент по сделката. Това значително ще намали тежестта на отчитането за малките НФК, които са и най-обременени, без това да доведе до загуба на данни. Това също така ще доведе до въвеждането в Регламента за европейската пазарна инфраструктура на правила за отчитане, които са много сходни със съдържащите се в Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета относно сделките за финансиране с ценни книжа.

·Правилата и процедурите за отчитане следва да бъдат допълнително хармонизирани, а регистрите на трансакции следва да бъдат задължени да гарантират качеството на данните. Това ще спомогне за увеличаване на прозрачността на пазарите на извънборсови деривати, ще улесни задачата на съответните органи за наблюдение на системния риск и ще задълбочи, доколкото е възможно, привеждането в съответствие с международните стандарти в тази област. В средносрочен и дългосрочен план този подход също така ще доведе до по-голяма пропорционалност на правилата за отчитане и до намаляване на разходите и административната тежест.

·Следва да бъде увеличена горната граница на основния размер на глобите за нарушения на изискванията на Регламента за европейската пазарна инфраструктура от страна на регистрите на трансакции. Предимството на този вариант е увеличената ефективност и възпиращо действие на глобите, което регулаторните органи считат за необходимо за насърчаване на доброто качество на данните, като същевременно се гарантира пропорционалността на правилата.

·Следва да бъде изяснено взаимодействието между инструментите за управление на неизпълнението по Регламента за европейската пазарна инфраструктура и националните закони в областта на несъстоятелността, за да се гарантира неприкосновеността на клиентските активи при несъстоятелност.

·В Регламента за европейската пазарна инфраструктура следва да бъде въведен принципът за предоставяне на услуги по клиринг при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия (т.нар. принцип FRAND). С тези мерки ще се преодолеят множество пречки пред достъпа до клиринг, а потенциалната допълнителна регулаторна тежест е оправдана от гледна точка на обществения интерес за осъществяването на централен клиринг и спазването на задължението за клиринг.

В оценката на въздействието се разглеждат също така общите разходи и ползи от предпочитаните варианти с цел намаляване на разходите за привеждане в съответствие и тежестите, налагани на участниците на пазара, без да се застрашава финансовата стабилност.

Въпреки че Регламентът за европейската пазарна инфраструктура преследва общата цел за намаляване на системния риск чрез увеличаване на сигурността и ефикасността на пазара на извънборсови деривати, настоящата инициатива има за цел да направи прилагането на Регламента за европейската пазарна инфраструктура по-ефективно и ефикасно, както и да намали регулаторната тежест и разходите за спазване на изискванията за участниците на пазара чрез по-добро адаптиране на някои изисквания, при които разходите за спазване на изискванията надвишават пруденциалните ползи, но без да се застрашава финансовата стабилност. Това е в съответствие с Програмата на Комисията за по-добро регулиране.

Въпреки редицата трудности, свързани с изчисляването на точния размер на намаляването на разходите, според оценката на въздействието се очаква комбинираният ефект от всички предпочитани варианти, изчислен единствено за целите на тази оценката, да доведе до намаляване на фиксираните (еднократни) разходи с 2,3—6,9 млрд. евро, а на оперативните разходи с — 1,1—2,66 млрд. евро. В приложение 8 към оценката на въздействието са подробно представени основните допускания, стоящи в основата на тези прогнози, и ограниченията, които засягат тяхната надеждност. Основните предизвикателства при изчисляване на размера на намаляването на разходите са свързани най-вече с факта, че повечето от изискванията на Регламента за европейската пазарна инфраструктура започнаха наскоро да се прилагат (например задълженията за клиринг и изискванията за допълнителното обезпечение), а някои от тях все още не са приложими (например задълженията за клиринг за финансовите контрагенти от категория 3). Ето защо очакваното намаление на разходите е определено единствено въз основа на ограничен размер публично достъпна информация и неофициална пазарни данни, които може да не отразяват правилно разнообразието и спецификата на участващите контрагенти. Това също така означава, че очакваното намаление на разходите е валидно единствено към настоящия момент. Накрая, тъй като изчисленията бяха съсредоточени върху намаляването на разходите, някои минимални разходи за приспособяване не бяха количествено измерени. Те бяха обаче подробно описани в качествено отношение в приложение 7 към оценката на въздействието.

Като цяло дружествата, МСП и микропредприятията ще се възползват най-вече от i) намаляване на регулаторните изисквания в случаите, когато непропорционалните разходи за спазване на изискванията надвишават пруденциалните ползи, и ii) по-добрия достъп до клиринг. Опростяването на изискванията за отчетност ще бъде от полза за всички контрагенти, включително МСП. Освен това малките НФК ще се възползват от изискването трансакциите да бъдат отчитани от финансовия контрагент по сделката. Накрая, с въвеждането на нови принципи за предоставяне на услуги при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия множество контрагенти ще бъдат улеснени при намирането на достъп до клиринг.

В раздел 6 от оценката на въздействието се съдържа разбивка на разпределението на намаляването на разходите/минималните разходи за приспособяване, което обхваща всички контрагенти.

На първо място, по отношение на обхвата на изискванията за клиринг, по-голямата пропорционалност при прилагането на правилата за клиринг ще бъде от полза за НФК, тъй като предвидените мерки ще гарантират по-голяма равнопоставеност при определянето на НФК, подлежащи на изисквания за клиринг и допълнително обезпечение, като им спестява допълнителни фиксирани разходи, вариращи между 9,6 и 26,7 млн. евро. Адаптирането на правилата за определяне на МФК, подлежащи на задължителен клиринг, ще позволи на най-малките от тях, за които централният клиринг не е икономически осъществим, да избегнат прогнозни разходи, вариращи между 509,7 млн. евро и 1,4 млрд. евро. Пенсионните планове, а по косвен път и притежателите на полици, ще се възползват от ново преходно освобождаване от задължението за клиринг поради липсата на работещо техническо решение във връзка с клиринга към момента. Оперативните разходи, които се очаква да бъдат избегнати, са в размер между 780 млн. евро и 1,56 млрд. евро. В допълнение, вследствие на промените в обхвата на изискванията за отчетност се очаква всички отчитащи се контрагенти да бъдат облагодетелствани от облекчаването на някои изисквания за отчетност, като например премахването на задължението за отчитане на данни за минали периоди и отчитането на БТД. По-специално, изключването на вътрешногруповите трансакции, при които един от контрагентите е НФК, от обхвата на задължението за отчетност и освобождаването на малките НФК от задължението също да отчитат сделките, сключени между тях и финансови контрагенти, се очаква да намали разходите, които „реалната икономика“ понася във връзка със спазването на изискванията на Регламента за европейската пазарна инфраструктура. По приблизителни оценки общото намаление на фирмените разходи за привеждане в съответствие с изискванията на Регламента за европейската пазарна инфраструктура варира между 350 млн. и 1,1 млрд. евро за оперативните разходи и между 1,8 млрд. и 5,3 млрд. евро за фиксираните разходи.

Второ, по-голямата прозрачност на позициите и експозициите в извънборсови деривати ще позволи на органите да разкриват потенциалните проблеми на по-ранен етап и да предприемат своевременни действия за отстраняване на рисковете, с което ще се подобри устойчивостта на финансовите пазари, при минимални разходи за приспособяване за контрагентите и регистрите на трансакции.

Трето, подобреният достъп до клиринг ще позволи на допълнителни пазарни участници, най-вече от „реалната икономика“, да управляват и хеджират своите рискове чрез намаляване на вероятността от възникване на внезапни сътресения и сривове на дейността и ще допринесе за по-стабилното развитие на стопанската дейност и сигурността на работните места на техните служители. По-специално, фиксираните разходи на предприятията, които поради своя системен рисков профил и занапред ще подлежат на задължителен клиринг, следва да бъдат намалени с 24,8—69,5 млн. евро. Аналогично, очакваните ползи от подобрения достъп до клиринг за системните малки финансови предприятие следва да достигнат 32,6—91,3 млн. евро, когато се прилага задължението за клиринг. Това очаквано намаление на разходите ще освободи допълнителни възможности за инвестиции в подкрепа на целите на съюза на капиталовите пазари и програмата на Комисията за работни места и растеж.

Като цяло възникналите в резултат социални и икономически разходи не би следвало да са съществени. Предвиденото опростяване и по-голяма пропорционалност на правилата за отчетност ще позволи постигането на целите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като същевременно значително ще се намали общата административна тежест, носена от контрагентите, спазващи изискванията за отчетност по регламента. Относно изменението на отговорността за задължително отчитане, образуванията, които в бъдеще следва да поемат това задължение, ще са по-добре подготвени за тази задача, а съответните общи съвкупни разходи ще намалеят вследствие на икономии от мащаба. По-специално, разходите за приспособяване, които се поемат от ЦК във връзка с въвеждането на задължително отчитане на БТД, ще бъдат минимални. Допълнителната тежест, която ще бъде поета от ЦК, е ограничена, тъй като те вече разполагат със значително количество данни за тези трансакции и понастоящем са задължени да отчитат всички трансакции с деривати, преминали през централен клиринг, съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Допълнителните мерки за хармонизиране на изчисляването на клиринговите прагове и по-нататъшното съгласуване на правилата и процедурите за отчитане може в най-лошия случай да доведат до ограничени административни разходи за приспособяване, най-вече за регистрите на трансакции, в началните етапи на прилагането, като в средносрочен и дългосрочен план следва да доведат до по-голяма ефективност и намаляване на цялостната тежест. По отношение на регистрите на трансакции, които ще трябва във всички случаи да въведат подходящи процедури, за да отговарят на изисквания по Регламента относно сделките за финансиране с ценни книжа, конкретните мерки съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура, разгледани в настоящата оценка на въздействието, не биха създали значителна допълнителна тежест. Аналогично се очаква изискването за предоставяне на услуги по клиринг при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия, от които да се ползват широк кръг контрагенти, да доведе единствено до ограничени допълнителни административни разходи за клиринговите членове.

3.4.Основни права

Няма вероятност предложението да окаже пряко въздействие върху правата, посочени в основните конвенции на ООН за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз, която представлява неразделна част от Договорите на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.

Настоящото предложение би изисквало ЕОЦКП да актуализира или да разработи пет технически стандарта. Те трябва да бъдат изготвени в срок от 9 месеца след влизането в сила на регламента. Делегирането на предложените задачи на ЕОЦКП не налага разкриването на допълнителни длъжности и може да бъде извършено с наличните ресурси.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

5.1.Планове за изпълнение и механизъм за наблюдение, оценка и отчитане

Предложението включва клауза, според която следва да се извърши оценка на Регламента за европейската пазарна инфраструктура в неговата цялост, като се обърне специално внимание на неговата ефективност и ефикасност за постигането на първоначалните му цели, като ЕОЦКП следва да докладва по някои конкретни елементи:

·дали са били разработени работещи решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг, както и въздействието на тези решения върху равнището на участието;

·въздействието на предложените решения върху равнището на извършвания от името на НФК клиринг, както и проверка на разпределението на клиринга в класа на НФК, особено по отношение на целесъобразността на клиринговите прагове;

·въздействието на предложените решения върху равнището на извършвания от името на малки финансови предприятие клиринг, както и проверка на разпределението на клиринга в класа на малките финансови предприятие, особено по отношение на целесъобразността на клиринговите прагове;

·качеството на данните за трансакциите, отчитани пред регистрите на трансакции, достъпността на тези данни, както и качеството на информацията, получена от регистрите на трансакции;

·достъпа до клиринг за всички контрагенти.

По принцип тази оценка следва да се направи най-късно до 3 години след прилагането на измененията, внесени с настоящото предложение. В някои случаи, по-специално за пенсионните планове, е важно да се следи на текуща основа напредъкът за постигане на решения, осигуряващи на пенсионните планове достъп до клиринг.

5.2.Подробно обяснение на конкретните разпоредби на предложението

Изменения на задължението за клиринг (членове 2, 4, нов 4а, нов 6б, 10, 85 и 89 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

Финансови контрагенти

С член 1, параграф 2, буква а) от настоящото предложение се изменя член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, така че условията, при които договорите за извънборсови деривати подлежат на задължението за клиринг, когато даден контрагент е финансов контрагент, да бъдат определени във втората алинея от новия член 4а, параграф 1. Този нов член се вмъква с член 1, параграф 3 от настоящото предложение. Във втората алинея от новия член 4а, параграф 1 се определят клиринговите прагове за договорите, сключени между финансови контрагенти, чрез позоваване на клиринговите прагове, определени съгласно член 10, параграф 4, буква б), т.е. това са същите клирингови прагове като тези за нефинансови контрагенти. С новия член 4а, параграф 1, втора алинея, буква б) се уточнява, че при превишаване на една от стойностите, определени за клас извънборсови деривати, се задейства задължението за клиринг за всички класове активи. В новия член 4а, параграф 1 допълнително се обяснява начинът, по който се изчисляват клиринговите прагове. Финансов контрагент подлежи на задължението за клиринг, ако неговата съвкупна средна позиция в края на месеца за месеците март, април и май превишава клиринговите прагове. Това съответства на клиринговите прагове, изчислявани от нефинансови контрагенти.

И накрая, за да се гарантира, че определението обхваща всички образувания, които поради естеството на своята дейност са финансови контрагенти, член 1, параграф 1 въвежда в определението за финансов контрагент, съдържащо се в член 2 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, алтернативните инвестиционни фондове, регистрирани съгласно националното законодателство, които понастоящем се считат за нефинансови контрагенти съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура, както и централните депозитари на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел — секюритизация. Тези образувания ще бъдат третирани като финансови контрагенти съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура.

Нефинансови контрагенти

С член 1, параграф 8 се изменят член 10, параграфи 1 и 2 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура. С изменения параграф 1 се променя начинът, по който се изчисляват клиринговите прагове. Нефинансовият контрагент подлежи на задължението за клиринг, ако неговата съвкупна средна позиция в края на месеца за месеците март, април и май превишава клиринговите прагове, а не ако средната подновена позиция през последните 30 работни дни превишава праговете, какъвто е случаят съгласно действащите разпоредбите на Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Позоваването на параграф 3 означава, че настоящото освобождаване от хеджиране се запазва, т.е. в изчисляването на праговете участват само тези договори за извънборсови деривати, за които не може да се измери обективно, че водят до намаляване на рисковете, пряко свързани с търговската или финансиращата дейност.

В параграф 1, втора алинея, буква б) се посочва, че задължението за клиринг се отнася само за класа или класовете активи, за които е бил превишен клиринговият праг и за които съществува задължение за клиринг.

Пенсионни планове

С член 1, параграф 20 се заменя първата алинея на член 89, параграф 1 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура с цел временното освобождаване на пенсионните планове от задължението за клиринг да бъде удължено с три години поради липсата на работещи технически решения, позволяващи на пенсионните планове да прехвърлят непарични обезпечения като променливи маржини. С член 1, параграф 19, буква б) се заменя член 85, параграф 2 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура и в букви а), б), в), г), д) и е) се определят критериите, които да бъдат оценени и разгледани от Комисията в доклада относно напредъка към работещи технически решения, изготвен с помощта на ЕОЦКП, ЕОЗППО, ЕБО и ЕССР. Въпреки редицата фактори, които до момента възпрепятстваха разработването на работещи технически решения, Комисията счита, че е възможно такива решения да бъдат разработени в рамките на три години след приемането на предложението, и очаква участниците на пазара да развиват дейността си съобразно този график. Това се подкрепя и от очакването, че през този период ще бъдат отстранени някои регулаторни фактори, възпрепятстващи по-широкото предлагане на клирингови услуги (например въвеждането на капиталови изисквания въз основа на коефициента на ливъридж). На Комисията се предоставят правомощия да удължи еднократно дерогацията с две години посредством делегиран акт. Това може да стане единствено в малко вероятния случай, че след внимателна оценка е констатирано настъпването на непредвидени обстоятелства от значителен характер, оправдаващи удължаването.

Премахване на изискването за предварителен клиринг

С член 1, параграф 2, буква б) се премахва изискването, предвидено в член 4, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, за клиринг на договори за извънборсови деривати, сключени или подновени на или след датата, на която ЕОЦКП е бил уведомен от компетентния орган относно разрешението на ЦК да осъществява клиринг на даден клас извънборсови деривати, но преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие, ако договорите имат остатъчен срок до падежа, който е по-дълъг от минималния остатъчен срок до падежа, определен в член 5, параграф 2, буква в) от Делегиран регламент на Комисията относно задълженията за клиринг.

Прекратяване на задължението за клиринг

С член 1, параграф 6 се вмъква нов член 6б в Регламента за европейската пазарна инфраструктура, с който на Комисията се предоставят правомощия, при наличие на специфични основания и по искане от страна на ЕОЦКП, временно да прекрати изпълнението на всяко задължение за клиринг и се определя процедурата за такова прекратяване. Както бе посочено и от ЕОЦКП, тези правомощия са необходими, тъй като при някои специфични обстоятелства може да се окаже невъзможно задължението за клиринг да продължи да се прилага (например когато ЦК, извършващ клиринг на по-голямата част от определен клас извънборсови деривати, напуска пазара) или да има неблагоприятни последствия за финансовата стабилност (например задължението за клиринг може да възпрепятства двустранното хеджиране между контрагенти, нямащи достъп до пазар, на който се извършва централен клиринг). Тези обстоятелства може да възникнат неочаквано, а текущата процедура за премахване на задължението за клиринг, която би изисквала изменението на регулаторен технически стандарт, може да бъде твърде бавна, за да се реагира на променящите се пазарни условия или на опасенията относно финансовата стабилност. Новите правомощия са обвързани с ясно регламентирани условия, а прекратяването ще бъде с ограничен срок. Процедурата за окончателно премахване на задължението за клиринг остава непроменена и винаги ще изисква изменение на съответния регулаторен технически стандарт.

Изменения с оглед насърчаване на клиринга и подобряване на достъпа до него (членове 4 и 39 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

С член 1, параграф 2, буква в) се добавя нов параграф 3а към член 4, параграф 3 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, съгласно който клиринговите членове и техните клиенти, които предоставят клирингови услуги на други контрагенти или предлагат на своите клиенти възможността да предоставят такива услуги на други контрагенти, правят това при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия. На Комисията се предоставят правомощия да уточни чрез делегирани актове какво се има предвид под справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия.

С член 1, параграф 11 се вмъква нов параграф в член 39 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, поясняващ, че активите, които покриват записаните по дадена сметка позиции, не са част от масата на несъстоятелността на ЦК или на клирингов член, водещ отделни записи и отчетност. Тази разпоредба дава сигурност на лицата, предоставящи клирингови услуги или предлагащи на своите клиенти възможността да предоставят такива услуги, че ще могат да изпълняват своите ангажименти по отношение на процедурите за управление на неизпълнението съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Това ще ги стимулира да предлагат като услуга предоставянето на достъп до централен клиринг на договори за извънборсови деривати. По същия начин разпоредбите дават сигурност на клиентите и непреките клиенти, че в случай на неизпълнение от страна на клирингов член или на клиент, предоставящ клирингови услуги, техните активи са защитени и по този начин могат да бъдат прехвърлени към други клирингови членове или клиенти, които предоставят непреки клирингови услуги. Това представлява допълнителен стимул за осъществяването на централен клиринг.

Изменения на изискванията за прозрачност на ЦК (член 38 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

С член 1, параграф 10 се добавят параграфи 6 и 7 в член 38 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, с които от ЦК се изисква да предоставят на своите клирингови членове инструменти за симулиране на техните изисквания за първоначално допълнително обезпечение (параграф 6), както и подробен преглед на характеристиките на използваните от тях модели на първоначалните допълнителни обезпечения (параграф 7).

Изменения на техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК (член 11 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

За да се избегнат несъответствията при прилагането на техниките за намаляване на риска в рамките на Съюза, с член 1, параграф 9 се дава мандат на ЕНО да разработят проекти на регулаторни технически стандарти, за да се уточни процедурата за предварително надзорно одобрение на процедурите за управление на риска, които изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения, и на предварително надзорно одобрение за значителните промени в процедурите за управление на риска.

Изменения на задължението за отчетност (член 9 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

С член 1, параграф 7, буква а) се премахва изискването в член 9, параграф 1 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура за отчитане на минали трансакции, т.е. трансакции, които са били изпълнени преди 12 февруари 2014 г. — началната дата на задължението за отчетност. Освен това с него се въвежда в член 9, параграф 1 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура разпоредба, съгласно която от задължението за отчетност се освобождават вътрешногруповите трансакции, по които едната страна е нефинансов контрагент.

С член 1, параграф 7, буква б) се вмъква нов параграф 1а в член 9. С този нов параграф 1а се определят правила относно задължението за отчетност в някои специфични случаи, като се посочва кой отговаря за отчитането, включително за всички произтичащи от това задължения:

·ЦК отговаря и носи правната отговорност за отчитането от името на двамата контрагенти за трансакциите, които не са трансакции с извънборсови деривати (борсови сделки);

·финансовият контрагент отговаря и носи правната отговорност за отчитането от името на двамата контрагенти за трансакциите между финансов контрагент и нефинансов контрагент, неподлежащ на задължението за клиринг;

·управляващото дружество, което управлява ПКИПЦК — контрагент по договор за извънборсови деривати, отговаря и носи правната отговорност за отчитането от името на това ПКИПЦК;

·управителят носи правната отговорност за отчитането от името на алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) — контрагент по договор за извънборсови деривати.

Във всички случаи контрагентите и ЦК трябва да направят необходимото, за да няма дублиране при отчитането на данните по договорите за деривати. Също така те могат да делегират задължението за отчетност.

С член 1, параграф 7, буква в) се разширява мандатът на ЕОЦКП за разработване на технически стандарти, за да се даде възможност за допълнително хармонизиране на правилата и изискванията за отчетност, по-специално по отношение на стандартите за данните, методите и механизмите за отчитане.

Изменения с цел гарантиране на качеството на данните (членове 78 и 81 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

С член 1, параграф 16 се допълват общите изисквания в член 78 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, налагащи на регистрите на трансакции да разполагат с подходящи процедури за съгласуване на данните между регистрите на трансакции; да разполагат с подходящи процедури за осигуряване на качеството на отчитаните данни; и да въведат подходящи политики за надлежното прехвърляне на данни към други регистри на трансакции, когато това бъде поискано от предприятие, което подлежи на задължението за отчетност съгласно член 9, или е необходимо по други причини. Освен това на ЕОЦКП се дава мандат за разработването на процедури, които да се прилагат от регистрите на трансакции за валидиране на отчитаните данни по отношение на тяхната пълнота и точност, и за съгласуване на данните между регистрите на трансакции.

С член 1, параграф 17, буква б) се добавя нов параграф 3а в член 81 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, изискващ от регистрите на трансакции да предоставят на контрагентите достъп до всички данни, отчитани от тяхно име, с цел проверка на точността им.

Изменения във връзка с регистрирането на регистрите на трансакции (членове 56 и 72 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

С член 1, параграф 12, буква а) се изменя член 56 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като за регистрите на трансакции, които вече са регистрирани съгласно Регламента относно сделките за финансиране с ценни книжа, се въвежда възможността за подаване на опростено заявление за разширяване на обхвата на регистрацията. С член 1, параграф 12, букви б) и в) се дава мандат на ЕОЦКП да разработи технически стандарти за опростено заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, за да се избегне дублирането на процедури. С член 1, параграф 14 се въвежда съответната промяна на член 72, параграф 1 по отношение на таксите, когато регистърът на трансакции вече е регистриран съгласно Регламента относно сделките за финансиране с ценни книжа.

Изменения във връзка с надзора на регистрите на трансакции (член 65 и приложение I от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

Глобите, които ЕОЦКП може да налага на намиращите се под неговия пряк надзор регистри на трансакции, трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи, за да се гарантира ефективността на надзорните правомощия на ЕОЦКП. Следователно с член 1, параграф 13 се изменя член 65, параграф 2 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като се увеличава горната граница на основния размер на глобите, които ЕОЦКП може да налага на регистрите на трансакции, до 100 000 евро или 200 000 евро в зависимост от тежестта на нарушението. Освен това с изменението се въвеждат липсващите основни размери на глобите за посочените в раздел IV от приложение I нарушения, свързани с възпрепятстване на дейностите по надзора. За тези нарушения се предлага размерът на глобите да бъде най-малко 5 000 евро, като не надвишава 10 000 евро.

С член 1, параграф 21 се изменя приложение I към Регламента за европейската пазарна инфраструктура, като към списъка на съдържащите се в него нарушения се добавят нарушенията, съответстващи на новите общи изисквания за регистрите на трансакции, залегнали в новия параграф 9 на член 78 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, и нарушението, съдържащо се в член 55, параграф 4, когато регистърът на трансакции не уведоми ЕОЦКП своевременно за съществените изменения, влияещи на условията за първоначалната регистрация.

Изменения на изискванията относно наличността на данните в регистрите на трансакции (членове 76а и 81 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

С член 1, параграф 15 се вмъква нов член 76а в Регламента за европейската пазарна инфраструктура. На органите от трети държави, в които има регистри на трансакции, се предоставя пряк достъп до данните, съхранявани в регистрите на трансакции от Съюза, ако Комисията е приела акт за изпълнение, в който се посочва, че регистрите на трансакции в тази трета държава: а) са получили надлежно разрешение, б) подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане; в) съществуват гаранции относно професионалната тайна, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни, и че тези гаранции са най-малко еквивалентни на предвидените в настоящия регламент; както и г) за регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, съществува правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение да осигуряват на съответните органи от Съюза пряк и незабавен достъп до данните. С член 1, параграф 17 се въвежда промяна в член 81 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура по отношение на списъка с образуванията, на които регистрите на трансакции трябва да предоставят информация, за да могат тези образувания да изпълняват съответните си задължения и мандати. Тези промени са необходими в отговор на препоръката, отправена в рамките на тематичната партньорска проверка на СФС през ноември 2015 г. относно отчитането на търговията с извънборсови деривати , че всички юрисдикции следва, най-късно до юни 2018 г., да разполагат с нормативна уредба, която да позволява достъпа както на национални, така и на чуждестранни органи до данни, съхранявани в местните регистри на трансакции. В същото време, за да добият цялостна представа за световните пазари на деривати, публичните органи от Съюза имат явен интерес да получат достъп до данните, съхранявани от регистрите на трансакции от трети държави. Промяната цели и се ограничава до осигуряването на взаимен достъп на публичните органи до данните.

С член 1, параграф 17, буква б) се въвежда ново изискване за регистрите на трансакции да осигурят достъп на контрагентите и ЦК, които са делегирали своите задължения за отчетност, до отчетените от тяхно име данни.

С член 1, параграф 17, буква в) се разширява мандатът, предоставен на ЕОЦКП съгласно член 81, параграф 5 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, за разработване на проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват и хармонизират редът и условията, както и механизмите и документацията, въз основа на които регистрите на трансакции предоставят пряк и незабавен достъп на посочените в член 81, параграф 3 образувания.

Клауза за оценка (член 85 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура)

С член 1, параграф 19 се въвежда нов мандат за Комисията да направи оценка на Регламента за европейската пазарна инфраструктура и да изготви общ доклад, който да представи на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

2017/0090 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка 18 ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 19 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура 20 ,

като имат предвид, че:

(1)Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета 21 бе публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 27 юли 2012 г. и влезе в сила на 16 август 2012 г. Съдържащите се в него изисквания, а именно изискванията за централен клиринг на стандартизираните договори за извънборсови деривати, изискванията за допълнително обезпечение, изискванията за намаляване на операционния риск за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали централен клиринг, задълженията за отчитане на договорите за деривати, както и изискванията към централните контрагенти (ЦК) и изискванията към регистрите на трансакции (РТ) допринасят за намаляване на системния риск чрез увеличаване на прозрачността на пазарите на извънборсови деривати и за намаляване на свързаните с извънборсовите деривати кредитен риск от контрагента и операционен риск.

(2)С опростяването на някои области, обхванати от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и с по-пропорционалния подход към тях се цели най-вече намаляване на регулаторната и административната тежест в съответствие с Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), в която се подчертава необходимостта от намаляване на разходите и опростяване, за да могат политиките да постигнат целите си по възможно най-ефективен начин.

(3)Основни фактори за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари представляват ефикасните и устойчиви системи за обработка на сключените сделки и пазарите на обезпечения, които задълбочават усилията за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в съответствие с политическите приоритети на Комисията.

(4)През 2015 г. и 2016 г. Комисията проведе две обществени консултации относно прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Отзиви за неговото прилагане бяха представени и от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От тези публични консултации стана ясно, че целите на Регламент (ЕС) № 648/2012 срещат подкрепата на заинтересованите страни и не е необходимо регламентът да бъде изцяло преработен. На 23 ноември 2016 г. Комисията прие доклад за преглед в съответствие с член 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Въпреки че не всички разпоредби на Регламент (ЕС) № 648/2012 са изцяло приложими към момента и следователно все още не е възможно да му се направи цялостна оценка, в доклада бяха набелязани редица области, в които са необходими целенасочени действия, за да се осигури изпълнението на целите на Регламент (ЕС) № 648/2012 по по-пропорционален, ефикасен и ефективен начин.

(5)Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да обхваща всички финансови контрагенти, които могат да представляват съществен системен риск за финансовата система. Поради това следва да бъде изменено определението за финансови контрагенти.

(6)Финансовите контрагенти, чийто обем на дейност на пазарите на извънборсови деривати е твърде нисък, за да представлява системен риск за финансовата система, както и твърде нисък, за да бъде използването на централен клиринг икономически целесъобразно, следва да бъдат освободени от задължението за клиринг, като същевременно продължават да спазват изискването за размяна на обезпечения за намаляване на системния риск. Когато обаче финансов контрагент превиши клиринговия праг за най-малко един клас извънборсови деривати, задължението за клиринг следва да се задейства за всички класове извънборсови деривати с оглед на взаимосвързаността на финансовите контрагенти и евентуалния системен риск за финансовата система, който би могъл да възникне, ако тези договори за деривати не преминават през централен клиринг.

(7)Нефинансовите контрагенти са по-слабо взаимосвързани, отколкото финансовите контрагенти. Те често търгуват само с един клас извънборсови деривати. Поради това тяхната дейност крие по-малък системен риск за финансовата система, отколкото дейността на финансовите контрагенти. Обхватът на задължението за клиринг за нефинансови контрагенти следва да се ограничи, така че нефинансовите контрагенти да подлежат на задължение за клиринг единствено по отношение на класа активи или класовете активи, превишаващи клиринговия праг, при запазване на изискването за размяна на обезпечения при превишаване на някой от клиринговите прагове.

(8)Изискването за клиринг на определени договори за извънборсови деривати, сключени преди задължението за клиринг да породи действие, създава правна несигурност и оперативни трудности, докато ползите от него са ограничени. По-специално, това изискване поражда допълнителни разходи и усилия за контрагентите по тези договори и може също така да засегне гладкото функциониране на пазара, без това да води до съществено подобряване на единното и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012 или до създаването на еднакви условия на конкуренция за участниците на пазара. По тази причина това изискване следва да бъде премахнато.

(9)Независимо дали като клиенти на клирингов член, или посредством споразумения за непряк клиринг, контрагентите с ограничена по обем дейност на пазарите на извънборсови деривати срещат трудности при достъпа до централен клиринг. Ето защо изискването клиринговите членове да предоставят непреки клирингови услуги при приемливи търговски условия е неефикасно. Следователно клиринговите членове и клиентите на клиринговите членове, които предоставят клирингови услуги пряко на други контрагенти или непряко, като позволяват на своите клиенти да предоставят такива услуги на други контрагенти, следва да бъдат изрично задължени да правят това при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия.

(10)В определени ситуации следва да бъде възможно прекратяване на задължението за клиринг. Първо, това прекратяване следва да бъде възможно, когато вече не са изпълнени критериите, въз основа на които даден клас извънборсови деривати подлежи на задължението за клиринг. Такъв би могъл да бъде случаят, когато даден клас извънборсови деривати вече не е подходящ за задължителен централен клиринг или при съществена промяна на някой от тези критерии по отношение на даден клас извънборсови деривати. Прекратяване на задължението за клиринг следва също така да бъде възможно, когато ЦК престане да предлага клирингови услуги за определен клас извънборсови деривати или за конкретен вид контрагенти и други ЦК не могат достатъчно бързо да поемат предлагането на тези клирингови услуги. Накрая, прекратяването на задължението за клиринг следва също така да бъде възможно, когато това се счита за необходимо, за да се избегне сериозна заплаха за финансовата стабилност в Съюза.

(11)Отчитането на минали трансакции се оказа трудна задача поради липсата на някои отчитани елементи, които не бяха изисквани при отчитането преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 648/2012, но които понастоящем се изискват. Това доведе до висок процент на случаите на неуспешно отчитане и до ниско качество на отчитаните данни въпреки значителната административна тежест, свързана с отчитането на тези трансакции. Поради това има голяма вероятност тези данни за минали периоди да не бъдат използвани. Освен това до настъпването на момента, когато ще започне да се прилага крайният срок за отчитане на минали трансакции, валидността на много от тези сделки вече ще е изтекла, а с нея и съответните експозиции и рискове. За преодоляване на тази ситуация изискването за отчитане на минали трансакции следва да бъде премахнато.

(12)Вътрешногруповите трансакции, в които участват нефинансови контрагенти, представляват сравнително малка част от всички сделки с извънборсови деривати и служат основно за вътрешно хеджиране в рамките на групите. Поради това тези трансакции не водят до значително увеличаване на системния риск и взаимосвързаността, но въпреки това задължението за отчитането на тези сделки налага значителни разходи и тежести на нефинансовите контрагенти. Ето защо вътрешногруповите трансакции, по които поне едната от страните е нефинансов контрагент, следва да бъдат освободени от задължението за отчетност.

(13)Изискването за отчитане на сделките с борсово търгувани деривати (БТД) представлява значителна тежест за контрагентите поради значителния обем на БТД, които се сключват ежедневно. Освен това, тъй като с Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета 22 се изисква клирингът на всеки БТД да бъде извършван от ЦК, ЦК вече разполагат с по-голямата част от данните по тези договори. С цел да се намали тежестта на отчитането на БТД, отговорността, включително правното задължение, за отчитането на БТД, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни, се поема от ЦК, от името на двамата контрагенти.

(14)С цел да се намали тежестта на отчитането за малките нефинансови контрагенти, финансовите контрагенти следва да отговарят и да носят правното задължение за отчитането, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни, от свое име и от името на нефинансовите контрагенти, които не подлежат на задължението за клиринг на сключените от тях договори за извънборсови деривати.

(15)Отговорността за отчитането на другите договори за деривати също следва да бъде определена. Поради това следва да се уточни, че управляващото дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“) отговаря и носи правното задължение за отчитането на договорите за извънборсови деривати, сключени от това ПКИПЦК, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни, от името на това ПКИПЦК. Аналогично управителят на алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) отговаря и носи правното задължение за отчитането на договорите за извънборсови деривати, сключени от този АИФ, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни, от името на този АИФ.

(16)За да се избегнат несъответствията при прилагането на техниките за намаляване на риска в рамките на Съюза, процедурите за управление на риска, изискващи своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения между контрагентите, или всяка значителна промяна в тези процедури следва да бъдат одобрявани от надзорните органи преди тяхното прилагане.

(17)С цел увеличаване на прозрачността и предвидимостта на първоначалните допълнителни обезпечения и за да се ограничат случаите, при които ЦК променят своите модели на първоначалните допълнителни обезпечения по начини, които могат да имат проциклично въздействие, ЦК следва да предоставят на своите клирингови членове инструменти за симулиране на съответните им изисквания за първоначално допълнително обезпечение, както и подробен преглед на използваните от тях модели на първоначалните допълнителни обезпечения. Това е в съответствие с международните стандарти, публикувани от Комитета по платежни и сетълмент системи и Съвета на Международната организация на комисиите за ценни книжа, и по-специално с рамката за оповестяване на информация, публикувана през декември 2012 г. 23 , и количествените стандарти за оповестяване за централни контрагенти, публикувани през 2015 г. 24 , служещи на клиринговите членове за по-точно разбиране на рисковете и разходите, свързани с участието им в ЦК, и повишаващи прозрачността на ЦК за пазарните участници.

(18)Продължава да съществува несигурност по въпроса до каква степен активите, държани в омнибус или индивидуални отделени сметки, са неприкосновени при несъстоятелност. Следователно не е ясно в кои случаи ЦК може с достатъчна правна сигурност да прехвърля клиентски позиции при неизпълнение от страна на клирингов член или в кои случаи ЦК може с достатъчна правна сигурност да изплаща приходите от ликвидация директно на клиентите. С оглед насърчаване на клиринга и подобряване на достъпа до него правилата, отнасящи се до неприкосновеността на тези активи и позиции при несъстоятелност, следва да бъдат изяснени.

(19)Глобите, които ЕОЦКП може да налага на намиращите се под неговия пряк надзор регистри на трансакции, следва да бъдат достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи, за да се гарантира ефективността на надзорните правомощия на ЕОЦКП и да се повиши прозрачността на позициите и експозициите в извънборсови деривати. Размерите на глобите, първоначално предвидени в Регламент (ЕС) № 648/2012, се оказаха недостатъчно възпиращи с оглед на текущите обороти на регистрите на трансакции, което потенциално би могло да ограничи ефективността на надзорните правомощия, с които ЕОЦКП разполага по отношение на регистрите на трансакции съгласно регламента. Ето защо следва да бъде увеличена горната граница на основните размери на глобите.

(20)Органите на трета държава следва да има достъп до данните, отчитани пред регистрите на трансакции в Съюза, когато третата държава е изпълнила определени условия относно третирането на тези данни и когато тази трета държава е въвела правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение, осигуряващо на органите от Съюза пряк достъп до данните, отчитани пред регистрите на трансакции в тази трета държава.

(21)В Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета 25 е предвидена опростена процедура за регистрация на регистри на трансакции, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 и желаят да разширят тази регистрация, за да предоставят своите услуги по отношение на сделки за финансиране с ценни книжа. Подобна опростена процедура следва да бъде предвидена за регистрацията на регистри на трансакции, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365 и желаят да разширят тази регистрация, за да предоставят своите услуги по отношение на договори за деривати.

(22)Недостатъчното качество и прозрачност на данните, изготвяни от регистрите на трансакции, затрудняват образуванията, получили достъп до тези данни, за да ги използват за наблюдение на пазарите на деривати, и пречат на регулаторните и надзорните органи при своевременното определяне на рисковете за финансовата стабилност. С цел подобряване на качеството и прозрачността на данните, както и за уеднаквяване на изискванията за отчетност на Регламент (ЕС) № 648/2012 с тези на Регламент (ЕС) 2015/2365 и Регламент (ЕС) № 600/2014, е необходимо допълнително хармонизиране на правилата и изискванията за отчетност, по-специално по отношение на стандартите за данните, методите и механизмите за отчитане, както и на процедурите, които да се прилагат от регистрите на трансакции за валидиране на отчитаните данни по отношение на тяхната пълнота и точност и за съгласуване на данните с другите регистри на трансакции. Освен това регистрите на трансакции следва, при поискване, да предоставят на контрагентите достъп до всички отчитани от тяхно име данни, за да могат тези контрагенти да проверят точността на тези данни.

(23)С Регламент (ЕС) № 648/2012 бе създадена конкурентна среда по отношение на услугите, предоставяни от регистрите на трансакции. Поради това контрагентите следва да имат възможност да избират пред кой регистъра на трансакции да отчитат и да могат по желание да сменят регистрите на трансакции. За улесняване на тази смяна и за осигуряване на постоянната наличност на данни без дублиране, регистрите на трансакции следва да въведат подходящи политики за надлежното прехвърляне на данни към други регистри на трансакции, когато това бъде поискано от предприятие, което подлежи на задължението за отчетност.

(24)Регламент (ЕС) № 648/2012 постановява, че задължението за клиринг не следва да се прилага за пенсионните планове, докато ЦК не разработят подходящо техническо решение за трансфера на непарични обезпечения като променливи маржини. Тъй като до момента не е разработено работещо техническо решение, позволяващо на пенсионните планове да извършват централен клиринг, тази временна дерогация следва да се прилага за още три години. Централният клиринг следва обаче да остане крайна цел, при условие че текущите регулаторни и пазарни промени позволят на участниците на пазара да разработят подходящи технически решения в рамките на този срок. Със съдействието на ЕОЦКП, ЕБО, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и ЕССР Комисията следва да следи напредъка, постигнат от ЦК, клиринговите членове и пенсионните планове за постигане на работещи решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг, и да изготви доклад за този напредък. Този доклад следва също да обхване решенията и съответните разходи за пенсионните планове, като бъдат отчетени регулаторните и пазарните промени, като например промените във вида на финансовия контрагент, подлежащ на задължението за клиринг. С цел отразяване на събития, които не са били предвидени към момента на приемане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят правомощия да удължи дерогацията за още две години, след като внимателно е преценила необходимостта от подобно удължаване.

(25)На Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с определянето на изискванията, при които търговските условия по отношение на предоставянето на услуги по клиринг се считат за справедливи, приемливи и недискриминационни, както и по отношение на удължаването на срока, в който задължението за клиринг следва да не се прилага за пенсионните планове.

(26)За осигуряването на единни условия за прилагането на настоящия регламент, и по-специално по отношение на достъпа на съответните органи на трети държави до информацията, съдържаща се в регистрите на трансакции на Съюза, на Комисията следва да бъдат предоставени съответните изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 26 .

(27)За да се осигури последователната хармонизация на правилата относно процедурите за намаляване на риска, регистрацията на регистрите на трансакции и изискванията за отчетност, Комисията следва да приеме проекти на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП, относно надзорните процедури, осигуряващи първоначалното и текущо утвърждаване на процедурите за управление на риска, които изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения, характеристиките на опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции, който вече е регистриран съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365, характеристиките на процедурите, които трябва да бъдат прилагани от регистъра на трансакции, за да се провери спазването на изискванията за отчетност от страна на отчитащия се контрагент или подаващия отчета субект, изчерпателността и точността на отчитаната информация и характеристиките на процедурите за съгласуване на данните между регистрите на трансакции. Комисията следва да приема тези проекти на регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета 27 , Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета 28 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета 29 .

(28)На Комисията следва също да се предоставят правомощия да приеме технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП, чрез актове за изпълнение по силата на член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 по отношение на стандартите за данните, които трябва да се отчитат за различните класове деривати, както и на методите и механизмите за отчитане.

(29)Доколкото целите на настоящия регламент, а именно повишаване на пропорционалността на правилата, водещи до излишна административна тежест и разходи за привеждане в съответствие, без да се излага на риск финансовата стабилност, и за увеличаване на прозрачността на позициите и експозициите в извънборсови деривати, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(30)Прилагането на някои разпоредби на настоящия регламент следва да бъде отложено с цел да бъдат установени всички основни мерки за изпълнение и да се даде възможност на участниците на пазара да предприемат необходимите стъпки за привеждане в съответствие.

(31)В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета 30 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на [...].

(32)Поради това Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 648/2012 се изменя, както следва:

(1)В член 2 точка 8 се заменя със следното:

„8)    „финансов контрагент“ означава инвестиционен посредник, лицензиран в съответствие с Директива 2014/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 31 , кредитна институция, лицензирана в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013, застрахователно или презастрахователно предприятие, лицензирано в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 32 , ПКИПЦК, получило разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, институция за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на член 6, буква а) от Директива 2003/41/ЕО, АИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, централен депозитар на ценни книжа, лицензиран в съответствие с Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета 33 , както и дружество със специална цел — секюритизация съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 66) от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета 34 ;“.

(2)Член 4 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 буква а) се изменя, както следва:

i)подточки i)—iv) се заменят със следното:

„i)между два финансови контрагента, които подлежат на условията по член 4а, параграф 1, втора алинея;

ii)между финансов контрагент, който подлежи на условията по член 4а, параграф 1, втора алинея, и нефинансов контрагент, който подлежи на условията по член 10, параграф 1, втора алинея;

iii)между два нефинансови контрагента, които подлежат на условията по член 10, параграф 1, втора алинея;

iv)между, от една страна, финансов контрагент, който подлежи на условията по член 4а, параграф 1, втора алинея, или нефинансов контрагент, който подлежи на условията по член 10, параграф 1, втора алинея, и, от друга страна, образувание, установено в трета държава, което би подлежало на задължението за клиринг, ако е установено в Съюза;“;

б)в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)    се сключват или подновяват на или след датата, на която задължението за клиринг поражда действие.“;

в)вмъква се следният параграф 3а:

„3а. Клиринговите членове и клиенти, които пряко или непряко предоставят клирингови услуги, правят това при справедливи, приемливи и недискриминационни търговски условия.

На Комисията се предоставят правомощия да приеме делегиран акт в съответствие с член 82, за да определи в кои случаи търговските условия, посочени в първата алинея, се считат за справедливи, приемливи и недискриминационни.“.

(3)Вмъква се следният член 4a:

„Член 4a

Финансови контрагенти, които подлежат на задължението за клиринг

1.    Финансов контрагент, заемащ позиции в договори за извънборсови деривати, изчислява ежегодно своята съвкупна средна позиция в края на месеца за месеците март, април и май в съответствие с параграф 3.

Ако резултатът от изчислението превишава клиринговите прагове, определени съгласно член 10, параграф 4, буква б), финансовият контрагент:

a)    незабавно уведомява за това ЕОЦКП и съответния компетентен орган;

б)    подлежи на посоченото в член 4 задължение за клиринг за бъдещите договори за извънборсови деривати, независимо от класа или класовете активи, за които е бил превишен клиринговият праг;

в)    осъществява клиринг на посочените в буква б) договори в срок от четири месеца след датата, от която подлежи на задължението за клиринг.

2.    Финансов контрагент, за който се прилага задължение за клиринг в съответствие с параграф 1 и който впоследствие удостовери пред съответния компетентен орган, че съвкупната му средна позиция в края на месеца за месеците март, април и май на дадена година вече не превишава клиринговия праг, посочен в параграф 1, вече не подлежи на задължението за клиринг по член 4.

3.    При изчисляването на посочените в параграф 1 позиции финансовият контрагент включва всички договори за извънборсови деривати, сключени от финансовия контрагент или от други образувания в рамките на групата, към която принадлежи този финансов контрагент.“.

(4)В член 5, параграф 2 се заличава буква в).

(5)В член 6, параграф 2 се заличава буква д).

(6)Вмъква се следният член 6б:

„Член 6б

Прекратяване на задължението за клиринг в ситуации, различни от преструктурирането

1.    ЕОЦКП може при обстоятелства, различни от посочените в член 6а, параграф 1, да поиска от Комисията да прекрати задължението за клиринг, посочено в член 4, параграф 1, за определен клас извънборсови деривати или за конкретен вид контрагенти, когато е изпълнено едно от следните условия:

a)    класът извънборсови деривати вече не е подходящ за централен клиринг съгласно критериите, посочени в член 5, параграф 4, първа алинея и член 5, параграф 5;

б)    вероятно е ЦК да прекрати клиринга на този определен клас извънборсови деривати и няма друг ЦК, който е в състояние да осъществи клиринга на този определен клас извънборсови деривати без прекъсване;

в)    прекратяването на задължението за клиринг за определен клас извънборсови деривати или за конкретен вид контрагенти е необходимо, за да се избегне сериозна заплаха за финансовата стабилност в Съюза, и прекратяването е пропорционално на тази цел.

За целите на буква в) от първата алинея, ЕОЦКП се консултира с ЕССР преди да отправи посоченото в нея искане.

Когато поиска от Комисията да прекрати задължението за клиринг, посочено в член 4, параграф 1, ЕОЦКП излага мотивите си и представя доказателства, че най-малко едно от изложените в първата алинея условия е изпълнено.

2.    Искането по параграф 1 не се оповестява публично.

3.    В рамките на 48 часа от момента на подаване на искането, посочено в параграф 1, и въз основа на мотивите и доказателствата, представени от ЕОЦКП, Комисията прекратява задължението за клиринг на конкретния клас извънборсови деривати или за определения вид контрагент, посочен в параграф 1, или отхвърля поисканото прекратяване.

4.    Решението на Комисията да прекрати задължението за клиринг се съобщава на ЕОЦКП и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, на уебсайта на Комисията и в публичния регистър, посочен в член 6.

5.    Прекратяването на задължението за клиринг съгласно параграф 4 е валидно за срок от три месеца от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

6.    Комисията може, след консултация с ЕОЦКП, да удължи посоченото в параграф 5 прекратяване за допълнителни периоди от три месеца, като общият период на прекратяване не превишава дванадесет месеца. Удължаването на прекратяването се публикува в съответствие с член 4.

За целите на първа алинея, Комисията уведомява ЕОЦКП за своето намерение да удължи временното прекратяване на задължението за клиринг. В рамките на 48 часа от уведомяването ЕОЦКП представя становище относно удължаването на прекратяването.“.

(7)Член 9 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Контрагентите и ЦК осигуряват отчитането на данните в съответствие с параграф 1а за всеки сключен от тях договор за деривати, както и за всяка промяна или прекратяване на такъв договор, пред регистъра на трансакции, регистриран в съответствие с член 55 или признат в съответствие с член 77. Данните се отчитат не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на договора.

Задължението за отчетност се прилага за договори за деривати, които:

a)    са сключени преди 12 февруари 2014 г. и чието изпълнение не е приключило към същата дата;

б)    които са сключени на или след 12 февруари 2014 г.

Задължението за отчетност не се прилага за посочените в член 3 вътрешногрупови трансакции, по които едната страна е нефинансов контрагент.“;

б)вмъква се следният параграф 1a:

„1а.    Данните по договорите за деривати, посочени в параграф 1, се отчитат, както следва:

а)ЦК е отговорен от името на двамата контрагенти за отчитането на данните по договорите за деривати, които не са договори за извънборсови деривати, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни;

б)финансовият контрагент е отговорен от името на двамата контрагенти за отчитането на данните по договорите за извънборсови деривати, сключени с нефинансов контрагент, който не подлежи на условията в член 10, параграф 1, втора алинея, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни;

в)управляващото дружество на ПКИПЦК е отговорно за отчитането на данните по договорите за извънборсови деривати, по които това ПКИПЦК е контрагент, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни;

г)управителят на АИФ е отговорен за отчитането на данните по договорите за извънборсови деривати, по които този АИФ е контрагент, както и за гарантиране на точността на отчитаните данни;

д)контрагентите и ЦК гарантират, че данните по сключените от тях договори биват отчитани точно и без дублиране.

Контрагентите и ЦК, които подлежат на посоченото в параграф 1 задължение за отчетност, могат да делегират това задължение.“;

в)параграф 6 се заменя със следното:

„6.    За да се осигурят единни условия за прилагането на параграфи 1 и 3, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточняват:

а)стандартите и форматите за данните, които трябва да бъдат отчитани, включващи най-малко следното:

i)    глобалните идентификационни кодове на правните субекти (ИКПС);

ii)    международните идентификационни номера на ценните книжа (ISIN);

iii)    уникалните идентификатори на трансакциите (UTI);

б)методите и механизмите за отчитане;

в)честотата на отчитането;

г)датата, до която договорите за деривати следва да се отчитат, включително поетапно изпълнение за договори, сключени преди датата на прилагане на задължението за отчетност.

При разработването на тези проекти на технически стандарти ЕОЦКП взема предвид тенденциите в международен план и стандартите, договорени в рамките на Съюза или на световно равнище, и тяхната съгласуваност с изискванията за отчетност, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2015/2365* и член 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до [Служба за публикации: моля, въведете дата 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“.

__________________________________________________________________

*    Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).

(8)В член 10 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.    Нефинансов контрагент, заемащ позиции в договори за извънборсови деривати, изчислява ежегодно своята съвкупна средна позиция в края на месеца за месеците март, април и май в съответствие с параграф 3.

Ако резултатът от изчислението превишава клиринговите прагове, определени съгласно член 4, буква б), нефинансовият контрагент:

а)незабавно уведомява за това ЕОЦКП и органа, определен съгласно параграф 5;

б)подлежи на посоченото в член 4 задължение за клиринг за бъдещите договори за извънборсови деривати от класа или класовете активи, за които е бил превишен клиринговият праг;

в)осъществява клиринг на посочените в буква б) договори в срок от четири месеца след датата, от която подлежи на задължението за клиринг.

2.    Нефинансов контрагент, за когото се прилага задължение за клиринг в съответствие с параграф 1, втора алинея и който впоследствие удостовери пред органа, определен съгласно параграф 5, че съвкупната му средна позиция в края на месеца за месеците март, април и май на дадена година вече не превишава клиринговия праг, посочен в параграф 1, вече не подлежи на задължението за клиринг по член 4.“.

(9)В член 11 параграф 15 се изменя, както следва:

а)буква а) се заменя със следното:

„a)    процедурите за управление на риска, включително нивата и видовете обезпечения и споразуменията за отделяне, посочени в параграф 3, както и съответните надзорни процедури, осигуряващи първоначалното и текущо утвърждаване на тези процедури за управление на риска;“;

б)във втора алинея първото изречение се заменя със следното:

„ЕНО представят на Комисията тези общи проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: моля, въведете дата 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].“.

(10)В член 38 се добавят следните параграфи 6 и 7:

„6.    ЦК предоставя на своите клирингови членове инструмент за симулиране, който им позволява да определят на брутна основа размера на първоначалните допълнителни обезпечения, които ЦК може да изисква при клиринга на нова трансакция. Използването на инструмента става единствено при защитен сигурен достъп, а резултатите от симулацията не са обвързващи.

7.    ЦК предоставя на своите клирингови членове информация за използваните от него модели на първоначалните допълнителни обезпечения. Тази информация трябва да отговаря на всяко от следните условия:

a)ясно обяснява замисъла на модела на първоначалните допълнителни обезпечения и начина, по който той функционира;

б)    ясно описва основните допускания и ограниченията на модела на първоначалните допълнителни обезпечения, както и обстоятелствата, при които тези допускания вече не са валидни;

в)    информацията е документирана.“.

(11)В член 39 се добавя следният параграф 11:

„11. Когато е изпълнено посоченото в параграф 9 изискване, активите и позициите, записани по тези сметки, не се считат за част от масата на несъстоятелността на ЦК или на клиринговия член.“.

(12)Член 56 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1.За целите на член 55, параграф 1, регистърът на трансакции подава до ЕОЦКП едно от следните:

а)заявление за регистрация;

б)заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, когато регистърът на трансакции вече е регистриран съгласно глава III от Регламент (ЕС) 2015/2365.“;

б)параграф 3 се заменя със следното:

„3.За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточнява следното:

а)техническите детайли на заявлението за регистрация, посочено в параграф 1, буква а);

б)техническите детайли на опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 1, буква б).

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: моля, въведете дата 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент]. 

На Комисията се делегират правомощия да приеме посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“;

в)параграф 4 се заменя със следното:

„4.За да се осигурят единни условия за прилагането на параграф 1, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточнява следното:

а)формата на заявлението за регистрация, посочено в параграф 1, буква а);

б)формата на заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 1, буква б).

По отношение на първа алинея, буква б), ЕОЦКП разработва опростен формат.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до [Служба за публикации: моля, въведете дата 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“.

(13)В член 65 параграф 2 се изменя, както следва:

а)в буква а) „20 000 EUR“ се заменя с „200 000 EUR“;

б)в буква б) „10 000 EUR“ се заменя със „100 000 EUR“;

в)добавя се следната буква в):

„в)    за нарушенията, посочени в приложение І, раздел IV, глобите са в размер най-малко 5 000 EUR и не надвишават 10 000 EUR.“.

(14)В член 72 параграф 2 се заменя със следното:

„2.    Размерът на таксата, начислена на регистъра на трансакции, покрива всички административни разходи на ЕОЦКП, свързани с дейността му по регистрацията и надзора, и е пропорционален на оборота на съответния регистър на трансакции и на вида на регистрацията и упражнявания надзор.“.

(15)Вмъква се следният член 76a:

„Член 76a

Взаимен пряк достъп до данни

1.    Когато това е необходимо за упражняването на задълженията им, съответните органи на трети държави, в които са установени един или повече регистри на трансакции, следва да имат пряк достъп до информацията в регистрите на трансакции, установени в Съюза, при условие че Комисията е приела за тази цел акт за изпълнение в съответствие с параграф 2.

2.    След подаване на искане от органите, посочени в параграф 1, Комисията може в съответствие с посочената в член 86, параграф 2 процедура по разглеждане да приеме актове за изпълнение, в които се определя дали нормативната уредба на третата държава на подалия искането орган отговаря на всяко от следните условия:

a)    регистрите на трансакции, установени в тази трета държава, са получили надлежно разрешение;

б)    регистрите на трансакции подлежат на текущ ефективен надзор и изпълнението на задълженията им е осигурено с ефективно правоприлагане в тази трета държава;

в)    съществуват гаранции относно професионалната тайна и тези гаранции са най-малко еквивалентни на предвидените в настоящия регламент, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни;

г)    за регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, съществува правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение да осигуряват на образуванията, посочени в член 81, параграф 3, пряк и незабавен достъп до данните.”.

(16)В член 78 се добавят следните параграфи 9 и 10:

„9.    Регистърът на трансакции въвежда следните процедури и политики:

a)    процедури за ефективното съгласуване на данни между регистрите на трансакции;

б)    процедури за гарантиране на изчерпателността и точността на отчитаните данни;

в)    политики за надлежното прехвърляне на данни към други регистри на трансакции, когато това бъде поискано от контрагентите или ЦК, посочени в член 9, или когато това е необходимо по други причини.

10.    За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват:

a)    процедурите за съгласуването на данни между регистрите на трансакции;

б)    процедурите, които регистърът на трансакции трябва да прилага, за да се провери спазването на изискванията за отчетност от страна на отчитащия се контрагент или подаващия отчета субект, както и изчерпателността и точността на информацията, отчитана съгласно член 9.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: моля, въведете дата 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегират правомощия да приеме посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“.

(17)Член 81 се изменя, както следва:

а)към параграф 3 се добавя следната буква р):

„р)    съответните органи на трета държава, по отношение на която е бил приет акт за изпълнение съгласно член 76, буква а);“;

б)вмъква се следният параграф 3а:

„3а.    Регистърът на трансакции предоставя на контрагентите и ЦК, посочени в член 9, параграф 1а, втора алинея, отчитаната от тяхно име информация.“;

в)параграф 5 се заменя със следното:

„5. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след консултация с членовете на ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточнява следното:

a)    информацията, която трябва да се публикува или до която трябва да се осигури достъп в съответствие с параграфи 1 и 3;

б)    честотата на публикуване на информацията, посочена в параграф 1;

в)    оперативните стандарти, необходими за агрегиране и сравняване на данните между регистрите на трансакции и за достъпа на посочените в параграф 3 образувания до тази информация;

г)    редът и условията, както и механизмите, и изискваната документация, въз основа на които регистрите на трансакции предоставят достъп на посочените в параграф 3 образувания.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: моля, въведете дата 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

При разработването на тези проекти на технически стандарти ЕОЦКП гарантира, че при публикуването на информацията, посочена в параграф 1, не се разкрива самоличността на страните по договорите.

На Комисията се делегират правомощия да приеме посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“.

(18)В член 82 параграф 2 се заменя със следното:

„2.    Делегираните правомощия, посочени в член 1, параграф 6, член 4, параграф 3, член 64, параграф 7, член 70, член 72, параграф 3, член 76а и член 85, параграф 2, се предоставят на Комисията за неопределен срок.“.

(19)Член 85 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1.    До [Служба за публикации: моля, добавете най-късната дата на започване на прилагането + 3 години] Комисията прави оценка на прилагането на настоящия регламент и изготвя общ доклад. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2.    До [Служба за публикации: моля, добавете датата на влизане в сила + 2 години] Комисията изготвя доклад, с който се оценява дали са били разработени работещи технически решения за прехвърлянето от пенсионните планове на парични и непарични обезпечения като променливи маржини, както и необходимостта от мерки за улесняване на подобни решения.

До [Служба за публикации: моля, добавете датата на влизане в сила + 18 месеца] ЕОЦКП, в сътрудничество с ЕОЗППО, ЕБО и ЕССР, представя пред Комисията доклад, в който се оценява следното:

a)    дали ЦК, клиринговите членове и пенсионните планове са разработили работещи технически решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг посредством внасяне на парични и непарични обезпечения като променливи маржини, включително последствията от тези решения върху пазарната ликвидност и процикличността;

б)    обемът и естеството на дейността на пенсионните планове на пазарите на извънборсови деривати — преминали и непреминали клиринг, за всеки клас активи, и свързаният с това системен риск за финансовата система;

в)    последствията, които изпълнението на изискването за клиринг от страна на пенсионните планове ще има върху техните инвестиционни стратегии, включително всяка промяна в разпределението на техните парични и непарични активи;

г)    последиците за пенсионните планове от клиринговите прагове, посочени в член 10, параграф 4;

д)    въздействието на други правни изисквания върху разликата между разходите по трансакциите с преминали и непреминали клиринг извънборсови деривати, включително изискванията за допълнителни обезпечения за непреминали клиринг деривати и изчисляването на коефициента на ливъридж съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013;

е)    дали са необходими допълнителни мерки, за да се намери решение във връзка с достъпа на пенсионните планове до клиринг.

В съответствие с член 82 Комисията приема делегиран акт за еднократно удължаване на тригодишния срок, посочен в член 89, параграф 1, с две години, ако достигне до заключението, че не е било разработено работещо техническо решение и че се запазва отрицателното влияние, което централният клиринг на договори за деривати оказва върху бъдещите пенсионни плащания.“;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„3.    До [Служба за публикации: моля, добавете датата 6 месеца преди датата, посочена в параграф 1] ЕОЦКП докладва пред Комисията относно следното:

a)    дали са били разработени работещи технически решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг, както и въздействието на тези решения върху равнището на централен клиринг, извършван от пенсионните планове, като се вземе предвид посоченият в параграф 2 доклад;

б)    въздействието на настоящия регламент върху равнището на клиринг, извършван от нефинансови контрагенти, както и разпределението на клиринга в класа на нефинансовите контрагенти, особено по отношение на целесъобразността на клиринговите прагове, посочени в член 10, параграф 4;

в)    въздействието на настоящия регламент върху равнището на клиринг, извършван от финансови контрагенти, които не подлежат на изискванията по член 4а, параграф 2, както и разпределението на клиринга в този клас финансови контрагенти, особено по отношение на целесъобразността на клиринговите прагове, посочени в член 10, параграф 4;

г)    подобряването на качеството на данните за трансакциите, отчитани пред регистрите на трансакции, достъпността на тези данни, както и качеството на информацията, получена от регистрите на трансакции в съответствие с член 81;

д)    достъпа до клиринг на контрагентите.“.

(20)В член 89, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1.    До [Служба за публикации: моля, добавете датата на влизане в сила + 3 години] задължението за клиринг, предвидено в член 4, няма да се прилага за договорите за извънборсови деривати, за които обективно може да се измери, че водят до намаляване на инвестиционните рискове, пряко свързани с финансовата състоятелност на пенсионните планове, както и за образуванията, създадени с цел предоставяне на обезщетение на членове на пенсионни планове в случай на неизпълнение на пенсионните планове.“.

(21)Приложение I се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграф 3, член 1, параграф 7, буква г) и член 1, параграфи 8, 10 и 11 се прилагат от [Служба за публикации: моля, добавете дата 6 месеца след влизането в сила], а член 1, параграф 2, буква в), член 1, параграф 7, буква д), член 1, параграф 9, член 1, параграф 12, букви б) и в) и член 1, параграф 16 се прилагат от [Служба за публикации: моля, добавете дата 18 месеца след влизането в сила]. 

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

(1) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции.
(2) Работен документ на службите на Комисията „Оценка на въздействието, придружаваща предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции. SEC(2010) 1059, на разположение на адрес http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52010SC1058 .
(3) Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета по силата на член 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции COM(2016) 857 final от 23.11.2016 г. http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52016DC0857&from=EN .
(4) Европейска комисия, REFIT и 10-те приоритета на Комисията, 25 октомври 2016 г. http://ec.europa.eu/atwork/pdf/201621025_refit_scoreboard_summary_en.pdf .
(5) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(6) Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).
(7) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(8) Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).
(9) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1095/2010, (ЕС) № 648/2012 и (ЕС) 2015/2365, COM(2016) 856 final.
(10) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на коефициента на ливъридж, коефициента на стабилност на нетното финансиране, изискванията за собствените средства и приемливите задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.
(11) Делегиран регламент (ЕС) .../... на Комисията от 16.3.2017 г. за изменение на делегирани регламенти (ЕС) 2015/2205, (ЕС) 2016/592 и (ЕС) 2016/1178 по отношение на крайния срок за спазване на задължението за клиринг от страна на някои контрагенти, търгуващи с извънборсови деривати, C(2017) 1658 final.
(12) Делегиран регламент (ЕС) 2015/2205 на Комисията от 6 август 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг (ОВ L 314, 1.12.2015 г., стр. 15). Делегиран регламент (ЕС) 2016/592 на Комисията от 1 март 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг (ОВ L 103, 19.4.2016 г., стр. 5). Делегиран регламент (ЕС) 2016/1178 на Комисията от 10 юни 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за задължението за клиринг (ОВ L 195, 20.7.2016 г., стр. 3).
(13) Консултацията и резюмето на получените отговори могат да бъдат намерени на адрес: http://ec.europa.eu/finance/consultations/2015/emir-revision/index_en.htm.
(14) Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/finance/events/2015/0529-emir-revision/index_en.htm.
(15) Консултацията може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/finance/consultations/2015/financial-regulatory-framework-review/index_en.htm .
(16) Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/finance/events/2016/0517-call-for-evidence/index_en.htm.
(17) Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/transparency/regexpert/index.cfm?do=groupDetail.groupDetailDoc&id=30153&no=2.
(18) ОВ C […], […] г., стр. […].
(19) ОВ C […], […] г., стр. […].
(20) Позиция на Европейския парламент от ... (ОВ ...) и решение на Съвета от ...
(21) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета на 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г, стp. 1).
(22) Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).
(23) http://www.bis.org/cpmi/publ/d106.pdf
(24) http://www.bis.org/cpmi/publ/d125.pdf
(25) Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).
(26) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(27) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(28) Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).
(29) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).
(30) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(31) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(32) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(33) Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).
(34) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

Брюксел, 4.5.2017

COM(2017) 208 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към Предложението за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции

{SWD(2017) 148 final}
{SWD(2017) 149 final}


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I се изменя, както следва:

(1)В раздел I се добавят следните букви и), й) и к):

„и)    регистър на трансакции нарушава член 78, параграф 9, буква а), като не установява подходящи процедури за съгласуване на данните между регистрите на трансакции;

й)    регистър на трансакции нарушава член 78, параграф 9, буква б), като не установява подходящи процедури за гарантиране на изчерпателността и точността на отчитаните данни;

к)    регистър на трансакции нарушава член 78, параграф 9, буква в), като не установява подходящи политики за надлежното прехвърляне на данни към други регистри на трансакции, когато това бъде поискано от контрагентите и ЦК, посочени в член 9, или е необходимо по други причини.“.

(2)В раздел IV се вмъква следната буква г):

„г)    регистър на трансакции нарушава член 55, параграф 4, като не уведомява своевременно ЕОЦКП за съществените изменения в условията за своята регистрация.“.