Проектостановище на Европейския комитет на регионите — Средносрочен преглед на стратегията на ЕС за горите

(2018/C 361/02)

Докладчик: Ossi MARTIKAINEN (FI/АЛДЕ), член на Общинския съвет на Лапинлахти

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

Обща информация за стратегията на ЕС за горите

1.

В Европейския съюз компетентността по отношение на политиката за горите принадлежи на държавите членки.

2.

Въпреки това в няколко сфери, засягащи горите и тяхното използване, Европейският съюз има изключителна компетентност или споделена компетентност с държавите членки. Тези области включват по-специално общата търговска политика и селскостопанската политика, политиката за развитие, политиката в областта на климата, околната среда, енергетиката, биоикономиката и кръговата икономика.

3.

Това доведе до необходимостта от осигуряване на координация на равнището на ЕС на политиките на ЕС, които се отразяват върху въпросите, свързани с горите, и от оценка на въздействието на ангажиментите, поети от ЕС в световен план относно устойчивото използване на горите. В стратегията на ЕС за горите би трябвало да се вземат предвид общите цели на държавите членки и различията между тях. Когато ЕС води преговори по въпроси, засягащи горите (вж. параграф 2 по-горе), например в Организацията на обединените нации и Световната търговска организация, той трябва да взема предвид възгледите по отношение на горите на държавите членки и на техните региони. Стратегията за горите е ефективен инструмент за хармонизиране на различните области на политика и за съгласуване на различните гледни точки на държавите членки и техните региони. Нейната роля е също така да очертае нови цели и мерки, които би трябвало да бъдат разгледани на равнището на ЕС.

4.

В ЕС се признават принципите за устойчиво управление на горите, приети на общоевропейско равнище и разработени в рамките на процеса „Forest Europe“. Тези принципи, които гарантират устойчиво управление на горите и които би трябвало да включват и принципа на „каскадно използване“, се прилагат при изготвянето на националните закони за опазване на горите и природата и при изготвянето на пазарни сертификати.

5.

Горите покриват около 43 % от територията на държавите — членки на ЕС. Разнообразието на горските площи в това покритие е голямо, както по отношение на техните видове (в това число незалесени горски площи), така и на възможностите за тяхното използване. Над 60 % от тези гори са в частни ръце, а останалата част е публична собственост под различни форми. Местните власти също играят важна роля като собственици на гори. Притежанието от местните власти е третата най-често срещана форма на собственост върху горите в Европа.

6.

Местните и регионалните власти могат да бъдат собственици на гори. Те могат също така да управляват горите и да прилагат законодателство, свързано с тях. Това означава, че те имат значителен опит и експертни познания в тази област. За местните и регионалните власти горите са важен елемент на устойчиво икономическо, екологично и социално развитие, който вече повече от век присъства в изработването и прилагането на плановете за управление, основаващи се на принципите на постоянството, стабилността и устойчивата възвръщаемост на многообразните им продукти, както и на прилагането на стабилно законодателство в областта на опазването и защитата на горите. Поради това трябва да бъдат проведени консултации с местните и регионалните власти при актуализирането на стратегията на ЕС за горите. Местните и регионалните власти са не само важни заинтересовани страни по въпроси, свързани с горския фонд, но имат и реален интерес също като собствениците на гори.

II.   УСТОЙЧИВА ПОЛИТИКА ЗА ГОРИТЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МЕСТНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ

7.   Икономически устойчива политика за горите

7.1.

Секторът на горското стопанство създава 7 % от икономическия растеж в Европа и осигурява работни места за 3,5 милиона души — дори 4 милиона, ако се включи и секторът на горската биоенергия. През 2011 г. стойността на продукцията на горската промишленост на ЕС беше 460 милиарда евро. Дейностите и работните места в горския сектор са от съществено значение за селските и слабо населените региони, но освен това те стимулират икономическия растеж в градовете и насърчават сътрудничеството между селските и градските райони. В стратегията за горите би трябвало да се постави акцент върху икономическия растеж, заетостта и европейските инвестиции и да се идентифицират новите възможности, които те предлагат, като се обръща специално внимание на подкрепата за икономическото развитие на участниците в горския сектор в най-отдалечените региони.

7.2.

Местните и регионалните власти могат да играят съществена роля за насърчаване на предприятията да използват местните ресурси от дървен материал и прехода към биоикономика. Например, преди всичко изборът на материали за строителството и производството на енергия за нуждите на общностите, и на второ място — по-широкото използване на авангардни биогорива в обществения транспорт и за отоплението на сградите с обществена собственост са полезни инструменти, които могат да допринесат за по-силни икономика и заетост в регионите. Разработването и използването на съвременни авангардни биогорива, включително от горите, е важен елемент от политиката на ЕС в областта на климата в контекста на Директивата за насърчаването на използването на енергията от възобновяеми източници. Това ще изисква значителни инвестиции за технологично развитие, за пилотни съоръжения и за широкомащабно производство, а също и дългосрочна регулаторна рамка, която да осигурява стабилни условия за необходимите големи инвестиции.

7.3.

90 % от дървесната суровина, използвана от Европа, е с европейски произход. От гледна точка на заетостта и икономиката на местно и регионално равнище би трябвало да се положат усилия за увеличаване на вътрешното потребление, като същевременно се вземат предвид устойчивостта на горските ресурси и използването на дървен материал. Това налага развитието на определени видове в нашите гори, които понастоящем не са търсени на пазара, като се проучат нови приложения и технологии.

7.4.

Прегледът на стратегията за горите трябва да бъде приведен в съответствие с актуализирането на стратегията за биоикономиката. При разработването на горската биоикономика и насърчаването на иновациите трябва да се осигури съгласуваност между различните политики на ЕС.

7.5.

В рамките на реформата на Общата селскостопанска политика е важно да се включат инструменти за подкрепа на горския сектор в селските райони, като например тези за предотвратяване на обезлесяването, за повторно залесяване и смяна на предназначението на горите, планиране и управление на горите, подкрепа за залесяването на изолирани земеделски земи и за създаването и възстановяването на агролесовъдни системи, опазване на горите като неразделна част от екстензивни животновъдни системи, а така също и за насърчаване на предприемачествотото и обучението в този сектор.

7.6.

Икономическата устойчивост зависи и от ефективността и прозрачността при усвояването на добитите от горите продукти — област, в която използваната технология може да бъде от много голямо значение.

7.7.

Необходимо е и да се разработят и прилагат динамични и интегрирани системи за предоставяне на сведения и картографиране на горите, които да послужат за основа при вземането на решения от страна както на собствениците, така и на тези, които управляват горите.

8.   Екологично устойчива политика за горите

8.1.

Европейските гори опазват биологичното разнообразие, поддържат екосистемните услуги и съхраняват въглеродни емисии от атмосферата. Днес около 10 % от емисиите на парникови газове в ЕС се съхраняват в горите. Благодарение на успешното прилагане на дългосрочен подход, отчитащ регионалната специфика, до 90 % от горите в Европа биха могли да бъдат естествени или полуестествени и да приютяват голям брой видове. Инвестирането в устойчиво горско стопанство ще продължи да гарантира по-устойчиви гори в по-добро състояние.

8.2.

Използването на горите е устойчиво, ако дърветата растат с по-бързи темпове, отколкото се секат, и ако изискванията на биологичното разнообразие се вземат под внимание. Би трябвало да се отбележи, че покритата с гори площ в Европа и темповете на техния растеж нарастват от 1990 г. насам. Наред с многообразието, една от основните цели на устойчива от екологична гледна точка политика за горите е спиране на обезлесяването в световен мащаб и в районите на Европа, които имат проблеми в това отношение. При оценяване на устойчивостта на използването на горите е необходимо да бъдат взети под внимание разнообразието на горските екосистеми и различното им значение за заобикалящите ги райони в различни региони на Европа.

8.3.

Отчитането на разнообразието и разностранния характер на горските екосистеми при управлението на горите е важно за много растителни и животински видове и за използването на горите за развлекателни дейности.

8.4.

В средносрочния преглед на стратегията за горите би трябвало да се обърне по-голямо внимание на многоизмерното значение на горите за политиката в областта на климата, за изпълнението на целите на Споразумението от Париж, за постигането на целите от Айчи във връзка с биологичното разнообразие и за усилията за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, така че устойчивото управление на горите да се разглежда на равна нога с другите мерки за намаляване на емисиите на CO2. Местните и регионалните власти могат да предприемат по-ефективни действия за постигане на общите цели, включително в сектора на горското стопанство, ако средносрочният преглед съдържа конкретни, точно определени и изпитани предложения за действие, както и примери.

8.5.

В Европа тече оживен дебат за състоянието и развитието на горите, който понякога провокира конфликти на местно и регионално равнище. Важно е изследванията в областта на европейските гори, тяхното управление и тяхното развитие да получават необходимите ресурси и както властите, така и гражданското общество да разполагат с надеждни данни от публични източници за горите, с оглед улесняване на диалога.

8.6.

Бяха разработени множество инициативи с цел подпомагане на разнообразието на горите в ЕС, като например мрежата „Натура 2000“, директивите за птиците и местообитанията, подкрепата за екологосъобразна инфраструктура и стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г. Местните и регионалните власти допринасят за тяхното прилагане и би трябвало да разполагат с повече възможности за принос към съдържанието на мерките.

8.7.

В много държави — членки на ЕС, и региони пожарите представляват основната заплаха за опазването на горските екосистеми (1). Действията на местната общност са най-бързият и най-ефективният начин за ограничаване на щетите, причинявани от горските пожари. Действията на равнище ЕС трябва да се съсредоточат върху предоставянето на техническа помощ за обучение с цел повишаване на капацитета на общностите за самопомощ, включително по-добра подготовка на противопожарните служби и други специалисти в областта на обществената безопасност, така че те да бъдат по-добре подготвени за първоначална реакция и ограничаване на бедствието (2);

8.8.

Във връзка с това трябва да се подчертае, че благодарение на някои от най-отдалечените региони ЕС притежава амазонски и субтропически гори. Тези девствени гори са уникална лаборатория за научни изследвания, специализации и иновации (например за фармацевтични изследвания и използване на екстракти от растения). Биологичното разнообразие на най-отдалечените региони представлява 80 % от европейското биологично разнообразие и е от основно значение за екологичния баланс на планетата. Местните и регионалните власти са пазители на това безценно съкровище и трябва да оказват подходяща подкрепа за неговото управление и опазване.

9.   Социално устойчива политика за горите

9.1.

Освен дървен материал горите осигуряват и много екосистемни услуги и естествени продукти. Устойчивото управление на горите ще гарантира, че това няма да се промени за гражданите и в бъдеще. Естествените продукти и възможностите за развлекателни дейности, предлагани от горите, носят много ползи за здравето.

9.2.

Горите предоставят също големи ползи на обществото, по-специално по отношение на качеството на живот и благосъстоянието, което е от изключително значение за баланса в живота на гражданите. Поради това се предлага да бъде насърчено създаването на нови горски пространства посредством публични или частни инициативи и с подкрепата на ЕС.

9.3.

Използването на социално устойчиви гори изисква дългосрочно устройство на територията. В областта на използването и опазването на горите е необходимо да се извършват консултации със собствениците на гори, местните и регионалните власти и хората, които живеят в регионите.

9.4.

Стратегията на ЕС за горите би трябвало да формира политиките на ЕС за търговия и развитие на световно равнище: екологично устойчивото използване на горите в развиващите се страни, биологичното разнообразие и социалната устойчивост на горската политика (собственост върху земята, права за използване на горите, права на местните жители) трябва да бъдат поставени на челно място в дневния ред на ЕС в световен мащаб.

9.5.

Данните от изследвания във връзка с развитието и използването на горите трябва да бъдат лесно достъпни за гражданите и местните и регионалните власти, с оглед подпомагане на процеса на вземане на решения. Това е аргумент в полза на по-широкото оповестяване на изследванията в областта на европейските гори, проведени от Комисията през 2018 г., и обширното им представяне пред заинтересовани страни от сектора и широката общественост.

9.6.

Всичко, казано по-горе, би било възможно само посредством поддържането на култура в областта на горите, която ще трябва да се укрепва и обогатява и вътрешно чрез обмен на опит и практики от всички области, покрити с гори в Европа, и външно чрез помощта и подкрепата на градското население. Поради това е изключително важно да им предадем ползите от горите и тяхното управление.

9.7.

Най-важната отправна точка на всички стратегии за горите на регионално, национално, но най-вече на европейско равнище, трябва да бъде запазването на населението по места. Само така ще са възможни управлението и експлоатацията на горските ресурси.

---

(1)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Политика на ЕС в областта на горите, насочена по-специално към климатичните цели 20/20/20“ (ОВ C 141, 29.5.2010 г., стр. 45).

(2)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Преразглеждане на механизма за гражданска защита на Съюза“ (Вж. страница 37 от настоящия брой на Официален вестник).