Брюксел, 23.11.2017

COM(2017) 718 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Съобщение относно засилване на възможностите на европейските енергийни мрежи


1. Въведение

Разработената от Европейската комисия „Рамкова стратегия за устойчив Енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ създаде нова динамика за постигане на сигурност на доставките, устойчивост и конкурентоспособност в енергийния сектор.

В световен мащаб Европа продължава да бъде водеща от гледна точка на нашия амбициозен принос към Парижкото споразумение, както и когато става въпрос за осъществяването на реален енергиен преход, както е описано в Третия доклад за състоянието на Енергийния съюз 1 . Една междусистемно свързана европейска енергийна мрежа ще спомогне за постигането на крайните цели на Енергийния съюз за осигуряване на достъпна, сигурна и устойчиво добита енергия за всички европейци.

Крайъгълният камък на този енергиен преход ще е бъдещата електроенергийна система, в която през 2030 г. около половината от електропроизводството ще се формира от възобновяемите енергийни източници и която ще бъде напълно декарбонизирана до 2050 г. Това предполага много значими предизвикателства по отношение на адаптирането на нашата нормативна уредба и инфраструктура, както и на привличането на необходимите инвестиции.

Както беше подчертано на няколко сесии на Европейския съвет и от държавни и правителствени ръководители, последният от които беше президентът Макрон по време на 23-тата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP23), за постигането на успех на енергийния преход са жизнено необходими добре интегрирани трансевропейски електроенергийни мрежи с добра междусистемна свързаност. Европейската комисия е разгледала тази необходимост в своето съобщение 2 „Пътят към целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност“.

Пакетът „Чиста енергия за всички европейци“, приет в края на миналата година, е най-развитата правна рамка за преход към чиста енергия и даване на възможности за инвестиции в чиста енергия с цел разкриване на работни места и икономически растеж. Мрежовата инфраструктура на Европа трябва да се развива в същата посока и със същата скорост, за да подкрепи пълноценно този енергиен преход. Това е още по-важно, тъй като нарастващият дял на електроенергията от възобновяеми източници ще изисква по-голям трансграничен обмен, за да се запази стабилността на електроенергийната мрежа. В този контекст засиленото регионално сътрудничество между държавите членки може да доведе до по-оптимизирано внедряване на възобновяеми енергийни източници и мрежова инфраструктура.

Междусистемно свързаните електроенергийни и газови мрежи също са жизненоважни за сигурността на енергийните доставки. Добре интегрираните мрежи са не само най-добрата гаранция за компенсиране на евентуална неизправност на най-голямата инфраструктура във всяка държава членка, но и предоставят повече възможности за енергоснабдяване и следователно по-конкурентни цени на националните пазари. В същото време Европа трябва да постави потребителя в центъра на енергийната система, например чрез укрепване и обезпечаване с интелигентни технологии на електроразпределителните мрежи.

Освен това мрежите на ЕС трябва да бъдат модернизирани, за да се създадат по-добри условия за преобразуване на енергия и да се подкрепи бързата цифровизация на икономиката, като се извлекат съответните ползи. Иновациите и интелигентните технологии при мрежите на всички равнища са жизнено важни за навлизането на енергийния мениджмънт при потреблението на енергия и други услуги на интелигентните електроенергийни мрежи. Тези технологии създават възможности за потребителите и допринасят за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС.

Според оценките до 2030 г. са необходими инвестиции в размер на около 180 милиарда евро за модернизиране и разширяване на европейските енергийни мрежи. Тези инвестиции ще доведат до годишни икономии от порядъка на 40 — 70 милиарда евро 3 , изразяващи се в избегнати разходи за енергопроизводство и по-конкурентни цени на едро на природния газ, което ще спомогне за запазване на разходите за енергийния преход в определени граници и съответно за засилване на конкурентоспособността на ЕС.

В настоящото съобщение е направена равносметка на постигнатия напредък при интегрирането и модернизирането на европейските енергийни мрежи на равнище пренос чрез политиката ни за трансевропейска електроенергийна мрежа (TEN-E) и е очертан пътят напред, за да се гарантира, че инфраструктурата ще изиграе пълноценно ролята си за постигане на целите на политиката ни в областта на енергетиката и климата за 2030 г. и периода след това. В него също така е оценен напредъкът за постигането на целта за 10 % междусистемна свързаност и са разгледани перспективите за постигане на целта за 2030 г., приета от Европейския съвет.

2. Политиката за трансевропейските електроенергийни мрежи (TEN-E) е крайъгълен камък на Енергийния съюз

Потребностите от инвестиции за постигане на изцяло европейска електроенергийна мрежа, в рамките на която всички държави членки са свързани с междусистемни връзки и са защитени срещу внезапни прекъсвания на доставките, бяха и продължават да бъдат високи 4 . За да се осигурят своевременното предоставяне на тези инвестиции и изграждането на необходимата инфраструктура, през 2013 г. Европейският съюз прие Регламента относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура 5 . Той беше придружен от Механизма за свързване на Европа 6 (CEF), създаден за финансово подпомагане на изграждането на трансевропейски енергийни, транспортни и телекомуникационни мрежи.

2.1 Политика за TEN-E, насочена към постигане на европейските приоритети и ускоряване на инвестициите

От 2013 г. насам политическата рамка за TEN-E дава възможност за целенасочен подход за определяне и подпомагане на осъществяването на проекти, които са от съществено значение за доброто свързване на мрежите във всички държави членки и вътрешния енергиен пазар. Това се основава на обективен и всеобхватен процес на подбор, при който се отдава приоритет на най-необходимите инфраструктурни проекти.

Успехът на този подход става все по-явен. Около 30 проекти от общ интерес (PCIs) за енергийна инфраструктура са завършени или ще бъдат в експлоатация до края на 2018 г. Други 47 важни проекти от общо 173 е запланувано да бъдат завършени около 2020 г. Въпреки това изпълнението на много проекти от общ интерес както за електроенергийна, така и за газова инфраструктура, все още не е започнало, а при приблизително половината от проектите възникват закъснения, обикновено по време на процеса на издаване на разрешения, или те биват отсрочени 7 , често поради несигурност за икономическата им жизнеспособност или за бъдещото потребление.

Таблица 1: Обобщени данни за проектите от общ интерес по отрасли

Проекти от общ интерес от първия и втория списъци, които се очаква да бъдат завършени* в периода 2013 — 2018 г.

Електроенергетика

Интелигентни мрежи

Газов сектор

Нефтен сектор

Улавяне и съхранение на СО2

Общо

22

0

8

0

Не са предвидени такива проекти

30

Проекти от общ интерес, включени в третия списък

Електроенергетика

Интелигентни мрежи

Газов сектор

Нефтен сектор

Улавяне и съхранение на СО2

Общо

106

4

53

6

4

173

Проекти от общ интерес от третия списък, които се очаква да бъдат завършени* до 2020 г.

Електроенергетика

Интелигентни мрежи

Газов сектор

Нефтен сектор

Улавяне и съхранение на СО2

Общо

31

0

14

2

0

47

*Проектите, които се очаква да бъдат завършени, включват проекти, които или предстои да получат разрешение, или вече са в процес на изграждане и които реалистично могат да бъдат завършени до края на посочения период.

Финансовата подкрепа от страна на ЕС в рамките на CEF е важен фактор при изпълнението на някои имащи критично значение електроенергийни и газови проекти от общ интерес, които осигуряват значителни социално-икономически ползи на регионално равнище, но разходите по тях не могат да бъдат поети единствено от пазара. Програмата е важен фактор за мобилизирането на частни инвестиции. Бяха избрани общо 93 действия, съответстващи на изпълнението на 74 проекта от общ интерес, които да получат безвъзмездни средства за работи и проучвания в размер на общо 1,6 милиарда евро (от общия бюджет на CEF за енергетика, възлизащ на 5,35 милиарда евро).

Кохезионните фондове на ЕС, и по-специално Европейският фонд за регионално развитие (ERDF), също осигуряват подкрепа за интелигентни системи за съхранение и пренос на електроенергия. Понастоящем шест държави членки 8 са планирали около 2 милиарда евро за периода 2014 — 2020 г., като една четвърт е пряко предназначена за проекти от общ интерес.

Европейският фонд за стратегически инвестиции (EFSI), в който понастоящем най-голям е делът на енергийния сектор, е мобилизирал допълнителни инвестиции за проекти за енергийна инфраструктура, възобновяема енергия и енергийна ефективност, включително за проекти от общ интерес, съфинансирани по линия на CEF. За първите три проекта от общ интерес беше одобрено общо финансиране от EFSI в размер на 420 милиона евро, като бяха мобилизирани инвестиции на обща стойност над 2 милиарда евро. Случаят на коридора за пренос на природен газ България — Румъния — Унгария — Австрия („BRUA“), за който по CEF бе предоставена подкрепа с безвъзмездни средства в размер на 179 милиона евро за работи и впоследствие достъп до финансиране от EFSI в размер на 100 милиона евро, демонстрира потенциала на CEF да привлича частни инвестиции за енергийна инфраструктура. Освен това за 14 проекта от общ интерес в областта на енергетиката са отпуснати заеми от ЕИБ, което показва, че безвъзмездните средства по линия на CEF могат да играят ролята на способстващ фактор и да привличат инвеститори. Освен това безвъзмездните средства по линия на CEF за проучвания остават важен катализатор, който спомага да се премине през първоначалните, по-рискови фази на проектите.

Освен финансовата подкрепа, изпълнението на проектите от общ интерес беше ускорено и благодарение на регулаторната подкрепа и намаляването на бюрокрацията. Както показва съответната оценка 9 , Регламентът за трансевропейската електроенергийна мрежа (TEN-E) е довел до ускорено издаване на разрешения и одобрението на проектите понастоящем е по-рационализирано и експедитивно. Регулаторните мерки също започнаха да допринасят за ускорено изпълнение на важни проекти от общ интерес. До този момент по 18 газови и 6 електроенергийни проекта от общ интерес са използвани решения за трансгранично разпределение на разходите (CBCAs), а по три проекта са получени инвестиционни решения, издадени от националните регулаторни органи (NRAs). Все още обаче потенциалът на Регламента за TEN-Е не е използван в максимална степен. Прилагането на правилата за TEN-E на национално равнище следва да бъде допълнително засилено, за да се гарантира изпълнението на проектите от общ интерес.

Горепосоченият набор от инструменти, въведен чрез Регламента за TEN-E при редица проекти се оказа полезен за преодоляване на финансови и регулаторни бариери. Независимо от това трябва да се отдели допълнително внимание на някои по-сложни инфраструктурни предизвикателства. През 2015 г. 10 Европейската комисия предложи по-структурирана форма за регионалното сътрудничество, включително на политическо равнище, с цел насочване на вниманието на всички заинтересовани държави членки и заинтересовани страни върху изпълнението на ключови проекти.

2.2 Задълбочаване на регионалното сътрудничество — ключовата роля на групите на високо равнище 

Във връзка с горепосоченото Европейската комисия създаде четири регионални групи на високо равнище, които в кратък период от време успяха да ускорят развитието на инфраструктурата в конкретни европейски региони, изправени пред особени предизвикателства. Тези групи на високо равнище допринесоха по-специално за приоритизирането на ключови проекти от общ интерес в съответния регион. Политическата и финансова подкрепа на Европейската комисия беше ключов способстващ фактор.

Въз основа на добрите резултати обхватът на някои групи на високо равнище бе разширен, така че да включи и по-широки аспекти на енергийната политика, по-специално енергийните пазари, производството на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Групите на високо равнище биха могли да играят роля също така за регионално сътрудничество в рамките на подготовката на националните планове в областта на енергетиката и климата, предвидени в предложението за Регламент относно управлението на Енергийния съюз 11 .

2.2.1 BEMIP — План за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар

Дългогодишното регионално сътрудничество по Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP) допринесе значително за бързото завършване на ключовите електропреносни връзки, включително „Nordbalt“ (Литва — Швеция; 700 MW) и „Litpol Link“ (Литва — Полша; 500 MW). Тези междусистемни връзки ефективно прекратиха енергийната изолация на балтийските държави и ги свързваха с останалата част от Европа. 

Основен политически приоритет остава синхронизирането на електропреносната мрежа на трите балтийски държави с континенталната европейска мрежа. Европейската комисия поддържа ангажимента си да подкрепя балтийските държави в тази насока. В този контекст важен етап е проучването, което понастоящем се извършва от операторите на преносни мрежи на Литва, Латвия, Естония и Полша и с участието на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). Успоредно с това моментът е подходящ регионът да използва потенциала си за добиване на електроенергия от разположени в морето инсталации.

Групата на високо равнище относно BEMIP даде нов тласък на развитието на газовите междусистемни връзки, необходими за прекратяване на газовата изолация на трите балтийски държави и Финландия. Финансова подкрепа както за междусистемната връзка Полша — Литва („GIPL“), така и за междусистемната връзка между Естония и Финландия („Balticconnector“), беше предоставена чрез Механизма за свързване на Европа, подписан в присъствието на държавните и правителствените ръководители, както и на председателя на Европейската комисия. Сега е от ключово значение да се гарантира, че и двата проекта ще бъдат завършени в най-кратки срокове.

ЕС е отпуснал общо около 740 милиона евро от CEF и около 430 милиона евро от ERDF за енергийна инфраструктура в региона на BEMIP.

Следващи стъпки и важни етапи

- Постигане на политическо споразумение относно синхронизирането и пътя напред през 2018 г.;

- завършване до 2021 г. на ключовите газови проекти от общ интерес, по-специално междусистемната връзка Полша — Литва („GIPL“) и междусистемната връзка Естония — Финландия („Balticconnector“).

2.2.2 Изпълнение на Мадридската декларация в Югозападна Европа

Значителен напредък бе постигнат и в Групата на високо равнище относно междусистемните връзки за Югозападна Европа по интегрирането на Пиренейския полуостров към вътрешния енергиен пазар на континента. С подкрепата на Европейската комисия през 2015 г. беше възложен проектът „INELFE“ за удвояване на капацитета на междусистемните електроенергийни връзки между Испания и Франция, който сега функционира при пълен капацитет.

Необходимо е обаче да се направи още много за изпълнението на Мадридската декларация и за пълното интегриране на Пиренейския полуостров към вътрешния електроенергиен пазар, както и за оползотворяване на неговия потенциал за енергопроизводство от възобновяеми източници.

Електропроводът в Бискайския залив — нова междусистемна електроенергийна връзка, която има подводен участък с дължина около 280 километра, представляващ технологично предизвикателство, и две преобразувателни подстанции — трябва да получи най-висок приоритет не само сред организаторите на проекти, но и сред регулаторните органи и органите, издаващи разрешения, за да се осигури своевременното му завършване най-късно до 2025 г. Този проект също така ще удвои капацитета за междусистемна свързаност между двете държави, като увеличи обменния капацитет до 5 000 MW. Следва да се обърне внимание на напредъка по двата проекта, пресичащи Пиренеите, които ще повишат капацитета до 8 000 MW и ще позволят на Пиренейския полуостров да се възползва в пълна степен от вътрешноевропейския пазар. Завършването на изпълняваните понастоящем проекти от общ интерес между Испания и Португалия трябва да продължи, така че проектите да могат да бъдат въведени в експлоатация до края на 2018 г., както беше планирано.

Известен напредък по изпълнението на Мадридската декларация от 2015 г. бе постигнат и по отношение на развитието на източната газова ос, от Пиренейския полуостров до Франция. През 2016 г. и 2017 г. бяха извършени подготвителни работи по изготвянето на решение за поетапното разработване на проекта с решаващо значение MIDCAT 12 , включително неговата първа фаза, известна като проекта STEP 13 .

Следващи стъпки и важни етапи

- Политическа среща на върха през 2018 г. за проследяване на изпълнението на Мадридската декларация;

- окончателно инвестиционно решение за проекта за Бискайския залив в началото на 2018 г. и започване на работите през 2019 г.;

- започване на процеса на издаване на разрешения за двете междусистемни електроенергийни връзки, пресичащи Пиренеите, през 2018 г.;

- решение относно следващите стъпки по проекта STEP в качеството му на първа фаза на проекта MIDCAT през 2018 г.;

- завършване на междусистемната връзка Португалия — Испания през 2019 г.

2.2.3 CESEC — енергопреносна свързаност между Централна и Югоизточна Европа

Напредва работата по енергопреносната система и в региона на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), който е традиционно уязвим от прекъсване на доставките и където цените на природния газ все още са по-високи от тези в Западна Европа, въпреки географската му близост до неговия основен доставчик на природен газ.

През 2016 г. и 2017 г. Групата на високо равнище постигна важен напредък по приоритетните газопроводни проекти в рамките на CESEC, по-специално по междусистемния газопровод България — Румъния — Унгария — Австрия („BRUA“) и по първите фази на подобренията на българската газопреносна мрежа. Меморандумът за разбирателство от 2017 г. относно възможността за обръщане на газовия поток между Хърватия и Унгария, което ще позволи свободното движение на газ, по-специално от терминала за втечнен природен газ в град Крък, е пример за конструктивно регионално сътрудничество. За 2018 г. обаче от решаващо значение е изпълнението без по-нататъшни закъснения на останалите три приоритетни проекта, които всички се ползват от европейска подкрепа, за да се осигури достъп до разнообразни източници на природен газ в региона. Следователно приоритетът за 2018 г. е да се гарантира, че изграждането на терминала за втечнен природен газ в Хърватия („Krk LNG“), междусистемната връзка Гърция — България и междусистемната връзка България — Сърбия ще започне както е запланувано в момента. За тази цел е необходима непрекъсната политическа подкрепа, за да се предотвратят и избегнат всякакви препятствия, които биха могли да забавят своевременното завършване на тези проекти.

Въз основа на постигнатите успехи в областта на природния газ, през 2017 г. Европейската комисия, държавите членки, участващи в CESEC, и договорните страни в Енергийната общност сключиха Меморандум за разбирателство, с който се разширява обхватът на CESEC, за да включва електроенергийния пазар и електроенергийната инфраструктура, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, и се предвиждат конкретни действия за постигане на ефективен електроенергиен пазар в региона с добра междусистемна свързаност. Освен това Групата на високо равнище постигна съгласие за разширяване на географския обхват, така че да се обхванат целите Западни Балкани.

Следващи стъпки и важни етапи

- Споразумение до началото на 2018 г. между организаторите на проекта в Сърбия и България относно етапите на изпълнение на междусистемната връзка между България и Сърбия;

- окончателно инвестиционно решение за терминала за втечнен природен газ в град Крък през пролетта на 2018 г.;

- започване на изграждането на румънската част от коридора България—Румъния—Унгария—Австрия („BRUA“) в началото на 2018 г. и на междусистемната връзка Гърция — България през юни 2018 г.;

- среща на министрите в София по време на българското председателство на ЕС, за да се даде допълнителен тласък на новите райони с дейности по CESEC.

2.2.4 Сътрудничество в областта на енергетиката в региона на северните морета

През 2016 г. бе подписан Меморандум за разбирателство между държавите от региона на северните морета, с който се насърчават интегрирането на ветроенергийните инсталации с морско разположение и повишаването на междусистемната свързаност. През 2017 г. започна работата за постигане на регионално оптимизирана морска електроенергийна система на най-ниска цена, създаване на работни места и растеж и оползотворяване на водещите позиции в промишлеността на ЕС в тази област.

За да се гарантира конкретен напредък бе постигнато съгласие да се акцентира върху иновативни проекти, които създават полезни взаимодействия между различните елементи на електроенергийната система, по-специално чрез комбиниране на производството и преноса на електроенергия от възобновяеми източници. Заинтересованите страни от публичния и частния сектор ще работят заедно за създаването на правна и регулаторна рамка, благоприятстваща развитието на такива проекти, и за улесняване на сътрудничеството и координацията между разработчиците на проекти. Бяха идентифицирани четири клъстера, включително Белгия — Нидерландия — Обединеното кралство, Германският залив и Централно Северно море. За всеки клъстер ще бъде създадена група на заинтересованите страни, за да се осигури пълноценно участие на всички заинтересовани страни.

Следващи стъпки и важни етапи

- Приемане на план за действие през 2018 г. за инфраструктурата/морската електропреносна мрежа в Северно море;

- среща на министрите през май/юни 2018 г. за засилване на политическия ангажимент в контекста на бързо намаляващите разходи за изграждането на ветроенергийни инсталации с морско разположение.

2.3 Преориентиране на нашата инфраструктурна политика в дългосрочен план

Наборът от инструменти в рамките на TEN-E и задълбоченото регионално сътрудничество успяха да подобрят сигурността на доставките на газ и диверсификацията в по-уязвимите региони на Европа. Днес Европа е в по-добра позиция благодарение на завършените газови проекти от общ интерес, като например газопровода Klaipeda-Kiemenai, необходим за правилното функциониране на терминала за втечнен природен газ в Клайпеда (Литва).

Газопреносната мрежа е станала по-гъвкава и почти всички държави членки 14 са в съответствие с критерия N-1 15 и вече имат достъп до два източника на газ. В този контекст ситуацията в България и Финландия се нуждае от специално внимание. Ако проектите от общ интерес се изпълняват по график, по принцип всички държави членки с изключение на Малта и Кипър трябва до 2022 г. да имат достъп до три източника на газ. Ако държавите членки, организаторите, регулаторните органи и заинтересованите страни гарантират поемането на необходимите ангажименти, оставащите затруднения могат да бъдат до голяма степен преодолени около 2020 г. или скоро след приключването на вече започналите проекти от общ интерес. Проектите за природен газ представляват значителна част от всички проекти, от гледна точка както на техния брой, така и на отпуснатото досега финансиране, тъй като неотложният приоритет бе да се подобри енергийната сигурност на по-уязвимите държави членки и региони. По този начин до 2022 — 2025 г. Европа трябва да постигне устойчива на сътресения газопреносна мрежа с добра междусистемна свързаност. През следващите години електроенергийните проекти ще придобиват все по-голямо значение за трансграничното интегриране на възобновяемите енергийни източници, включително цифровизацията на мрежата и обезпечаването ѝ с интелигентни технологии.

За привеждането на европейската електроенергийна мрежа в пригодност за енергийния преход ще са необходими допълнителни непрекъснати действия, успоредно с прилагането на преразгледаните правила за електроенергийния пазар, както Европейската комисия предлага в пакета за чиста енергия. Следователно работата по необходимите междусистемни връзки трябва да се ускори. Понастоящем недостатъчните равнища на междусистемна свързаност на региони като Иберийския полуостров представляват пречка за по-нататъшното навлизане на възобновяемата енергия и по-нататъшното сближаване на цените. Същото важи и за бавния напредък по подобряването на вътрешните мрежи, например между северната и южната част на Германия. Не трябва да се допускат колебания в политическия ангажимент за премахване на тези слабости. Като цяло амбициозният сценарий за възобновяеми енергийни източници ще означава повече от двукратно увеличение на потребностите от инвестиции в междусистемни връзки 16 . 

При положение, че в 2030 г. половината от електропроизводството ще е на база възобновяеми източници, електроенергията ще играе ролята на двигател за все по-голяма декарбонизация на секторите, в които засега доминира използването на изкопаеми горива, като транспорта, промишлеността, отоплението и охлаждането. Освен това трябва да се постави акцент върху подобряването на електропреносните и електроразпределителните мрежи, цифровизацията на мрежите и обезпечаването им с интелигентни технологии и внедряването на нови инфраструктурни решения, особено в областта на акумулирането на електроенергия, и въздействието на собственото потребление.

Тези предизвикателства трябва да бъдат напълно отразени при ориентирането на инфраструктурната политика на ЕС в бъдеще. Очаква се още проекти в тези области да достигнат зрелост до 2019—2020 г., а заложеният за по-късен период бюджет на CEF изцяло отразява тази амбиция. При нарастващата степен на зрелост се очаква повече електроенергийни проекти да получат финансиране също и от Европейската инвестиционна банка, включително в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). Третият списък на проекти от общ интерес, приет заедно с настоящото съобщение, представлява важна стъпка в това преориентиране.

При все че трансевропейските мрежи в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите са силно взаимнозависими и естествено съществуват полезни взаимодействия между отделните сектори, те трябва да бъдат по-добре оползотворявани. Така например, енергийните мрежи следва да поемат по-бързо предизвикателството на цифровизацията. Киберсигурността е основен приоритет във всички сектори на трансевропейската транспортна мрежа (и извън нея) и следва да представлява присъщ елемент на всяка инвестиция, реализирана в трите сектора. За електромобилите ще е необходима гъста мрежа от точки за зареждане по протежение на магистралите и в градовете. Основните пристанища биха могли да се превърнат и в центрове за обслужване на дейностите на морски инсталации за възобновяеми енергийни източници.

3. Третият списък на проекти от общ интерес е в по-голяма степен ориентиран към дългосрочните цели на ЕС

В третия списък на ЕС са определени 173 проекти от общ интерес, включително 106 проекта за пренос и съхранение на електроенергия, 4 проекта за изграждане на интелигентни електроенергийни мрежи, 53 газови проекта, 6 нефтени проекта и — за пръв път — 4 трансгранични проекта за преносни мрежи за въглероден диоксид. Този списък е приет въз основа на единодушната подкрепа на всички държави членки, която илюстрира общата политическа воля.

В съответствие с програмата на ЕС за декарбонизация, насочеността в рамките на политиката за трансевропейската транспортна мрежа все повече е свързана с междусистемните електропреносни връзки, акумулиращите съоръжения за електроенергия и проектите за интелигентни мрежи.

3.1 Проекти от общ интерес в областта на електроенергетика и интелигентните електроенергийни мрежи за изграждане на междусистемна свързаност и обезпечаване с интелигентни технологии на мрежата, които стоят в основата на енергийния преход

Подбраните проекти от общ интерес ще позволят интегрирането на възобновяемата енергия и нейния пренос на по-големи разстояния, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурност на доставките. Сред проектите от общ интерес има 15 проекта за акумулиране на електроенергия, най-вече помпено-акумулиращи водноелектрически централи, но и някои, при които се използва технология за сгъстен въздух. По-добрата междусистемна свързаност, по-интелигентните мрежи и възможностите за акумулиране ще осигурят по-голяма гъвкавост, стабилност на мрежата, както и ще позволят справяне с върховите натоварвания както на местно, така и на трансрегионално равнище.

Електроенергийните проекти от общ интерес ще помогнат също и на останалите държави членки да изпълнят или да се доближат до целта за 10 % междусистемна свързаност до 2020 г. и ще допринесат за постигането на новата цел за междусистемна свързаност до 2030 г. Освен това електроенергийните проекти от общ интерес ще допринесат за постигането на целите, приети от групите на високо равнище, и по-специално:

·В региона на BEMIP избраните проекти ще позволят синхронизирането на електроенергийната мрежа с електроенергийната мрежа на ЕС;

·В Западна Европа електроенергийните проекти от общ интерес ще позволят също така по-добро интегриране на Пиренейския полуостров с Франция и останалата част от Европа, като по този начин ще улеснят по-нататъшната интеграция на възобновяемите енергийни източници и ще осигурят първото директно междусистемно свързване на Ирландия с континентална Европа („Celtic Link“);

·В региона на CESEC избраните проекти ще подсилят електроенергийните мрежи, за да се подобрят междусистемните връзки, да се създадат възможности за ефективни търговски сделки и да се позволи на държавите да се възползват от своя важен потенциал за енергопроизводство от възобновяеми източници;

·В Северно море акцентът се поставя върху създаването на възможности морската електроенергийна мрежа да използва във възможно най-голяма степен потенциала на възобновяемите енергийни източници по икономически ефективен начин. Целта е да се обединят ресурси и финанси чрез изграждане на обща морска електроенергийна мрежа.

Новият списък съдържа 4 проекта за интелигентни мрежи. Проектът между Хърватия и Словения ще доведе до по-добра гъвкавост на мрежите и ще позволи внедряването на повече инсталации за енергопроизводство от възобновяеми източници и оптимизация на потреблението в зависимост от моментното натоварване на енергийната система (demand response). Проектът между Чешката република и Словакия се отнася за мерки по отношение на гъвкавостта на мрежите от преносното до разпределителното равнище. Останалите два проекта, този между Австрия и Италия и този между Франция и Германия, се отнасят за въпроси, свързани с експлоатацията на мрежата, при сценарии за по-голямо междуотраслово куплиране, включващи например електрификация на транспорта, както и, в случая на френско-германския проект, взаимодействие със сектора на отоплението и засилено участие на клиентите.

3.2 По-добре фокусирани газови проекти от общ интерес, насочени към оставащите потребности за гарантиране на сигурността на доставките

Европа трябва да осигури своевременното изпълнение на ключовите газови проекти, да сложи край на енергийната изолация в източната част на региона на Балтийско море, да подобри сигурността на доставките в Централната и Югоизточната част Европа и да интегрира Пиренейския полуостров в европейския енергиен пазар.

Това следва да бъде съпътствано от по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура, оптимизирана на регионално равнище, и от по-ефективно прилагане на правните и регулаторните мерки. В допълнение към вече определените приоритети е необходим предпазлив подход към новите инвестиции, за да се избегнат прекомерните инвестиции и рискът от блокиране на активи, които биха обременили потребителите с допълнителна тежест. Този подход е отразен в третия списък на проекти от общ интерес, където броят на газовите проекти е намален от 77 на 53.

3.3 Определени са първите проекти от общ интерес за пренос на въглероден диоксид

За първи път списъкът на ЕС на проекти от общ интерес съдържа и 4 проекта в областта на преносните мрежи за въглероден диоксид. Проектите се намират в района на Северно море и включват Белгия, Германия, Нидерландия, Обединеното кралство и Норвегия. Те са особено важни за енергийно интензивните промишлени отрасли като начин за допълнително намаляване на въглеродния им отпечатък.

4. Реализиране на целите за междусистемна електроенергийна свързаност за 2020 г. и 2030 г.

4.1 Целта за междусистемна свързаност за 2020 г.

Целта за 10 % междусистемна електроенергийна свързаност осигури политическа динамика за постигане на напредък по ключови трансгранични проекти. Изпълнението на съответните проекти от общ интерес доведе до повишаване на равнищата на междусистемна свързаност през последните години.

Таблица 2: Равнища на междусистемна свързаност на държавите членки през 2017 г. и 2020 г.

Държава

Равнища на междусистемна свързаност през 2017 г.

Очаквани равнища на междусистемна свързаност през 2020 г. 17  

AT

15 %

32 %

BE

19 %

33 %

BG

7 %

18 %

CY

0 %

0 %    

CZ

19 %

23 %

DE

9 %

13 %

DK

51 %

59 %

EE

63 %

76 %

ES

6 %

6 %

FI

29 %

19 %

FR

9 %

12 %

UK

6 %

8 %

EL

11 %

15 %

HR

52 %

102 %

HU

58 %

98 %

IE 18

7 %

18 %

IT

8 %

10 %

LT

88 %

79 %

LU

109 %

185 %

LV

45 %

75 %

MT

24 %

24 %

NL

18 %

28 %

PL

4 %

8 %

PT

9 %

21 %

RO

7 %

15 %

SE

26 %

28 %

SI

84 %

132 %

SK

43 %

59 %

 

Днес 17 държави членки вече са достигнали целта от 10 % и се радват на ползите от подобряването на търговията и намаляването на цените на едро. Други седем държави членки — България, Германия, Франция, Ирландия, Италия, Португалия и Румъния, са на път да постигнат целта от 10 % до 2020 г. посредством завършването на проекти от общ интерес, които в момента са в процес на изпълнение. Необходими са обаче допълнителни усилия за интегриране по-специално на Пиренейския полуостров (междусистемните връзки Португалия — Испания и Испания — Франция), Югоизточна Европа, както и Полша и Ирландия (междусистемната връзка „Celtic Interconnector“ с Франция ще бъде първата връзка между Ирландия и континента).

4.2 Целта за междусистемна свързаност за 2030 г.

Като припомни заключенията от сесиите на Европейския съвет от март и юни 2014 г., в които беше подчертана необходимостта да се осигури пълноценно участие на всички държави членки в изграждането на вътрешноевропейския енергиен пазар, през октомври 2014 г. Европейският съвет призова Европейската комисия да докладва „редовно на Европейския съвет с оглед постигане на предложената от Европейската комисия 15-процентна цел за 2030 г. 19 . Целите както за [2020 г. и за 2030 г.], ще бъдат постигнати посредством изпълнението на проекти от общ интерес“.

Поради това Европейската комисия създаде експертна група, съставена от 15 водещи експерти от цяла Европа, която да предоставя консултации относно постигането и привеждането в изпълнение на 15-процентната цел за междусистемна свързаност за 2030 г. Експертната група завърши доклада си по този въпрос през септември 20 .

В доклада на експертната група са отчетени предизвикателствата, породени от бързо променящия се контекст в енергийния сектор. Отправена е препоръка за оценка на необходимостта от изграждане на допълнителен междусистемен капацитет, като се използват различни показатели и прагове, които да отразяват по-нюансирано различните реалности в енергийните сектори на държавите членки и различните роли, които междусистемните връзки играят за подпомагане на доизграждането на вътрешноевропейски енергиен пазар, създаването на условия за интегриране на възобновяемите енергийни източници и гарантирането на сигурността на доставките.

В контекста на препоръките на експертната група Европейската комисия предлага целта за 15 % междусистемна свързаност да се приведе в изпълнение чрез набор от допълнителни и по-специфични прагове, които да служат като показатели за неотложността на необходимите действия и които отразяват трите главни цели на европейската енергийна политика: повишаване на конкурентоспособността чрез пазарна интеграция, гарантиране на сигурността на доставките и постигане на целите в областта на климата чрез увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници. Държавите членки, операторите на преносни системи/организаторите на проекти, регулаторните органи и европейските институции следва да предприемат действия, ако е достигнат някой от следните три прага:

·Добре функциониращият вътрешноевропейски пазар следва да доведе до конкурентни цени на електроенергията за всички европейци. Поради това държавите членки следва да се стремят да сведат до минимум разликите в своите пазарни цени на едро. На допълнителни междусистемни връзки следва да се отдава приоритет тогава, когато ценовата разлика между държавите членки, регионите или тръжните зони превиши индикативен праг от 2 EUR/MWh, за да се гарантира, че всички потребители се възползват по съпоставим начин от вътрешния пазар. Колкото по-висока е ценовата разлика, толкова по-голяма е необходимостта от спешни действия;

·Всяка държава членка следва да гарантира, че върховото потребление може да бъде задоволено при всякакви условия чрез комбинация от вътрешен капацитет и внос. Следователно държавите, в които номиналната преносна способност на междусистемните връзки е по-малка от 30 % от тяхното върхово потребление, следва спешно да проучат възможностите за изграждане на допълнителни междусистемни връзки;

·По-нататъшното внедряване на енергията от възобновяеми източници не трябва да се възпрепятства от липсата на преносен капацитет за износ. Енергопроизводството от възобновяеми източници във всяка държава членка следва да се използва оптимално в цяла Европа. Следователно държавите, в които номиналната преносна способност на междусистемните връзки е по-малка от 30 % от инсталираната мощност за генериране на електроенергия от възобновяеми източници, следва спешно да проучат възможностите за изграждане на допълнителни междусистемни връзки.

Карта, показваща какво е съответствието на държавите членки, Швейцария и Норвегия по отношение на трите прага

Зелено: съответствие и на трите прага

Жълто: съответствие на два от праговете

Червено: съответствие на един или на нито един от праговете

На проектите, които са необходими на дадена държава членка или регион, за да достигнат някой от трите прага, следва да се отдава подходящ приоритет, включително съгласно процедурите, предвидени в регламента за TEN-E. За реализирането на тези проекти се изисква пълна ангажираност и от двете страни на границата, ето защо Европейската комисия призовава държавите членки да отдават приоритет на изграждането на междусистемни връзки с онези съседи, които не са достигнали някой от тези прагове, в дух на солидарност и сътрудничество. 

Тези проекти ще бъдат следени отблизо от групите на високо равнище, създадени в рамките на политиката за TEN-E, и ще се възползват от произтичащата от това политическа подкрепа. Европейската комисия приканва Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) да определя ежегодно равнищата на електроенергийна междусистемна свързаност и да докладва на Европейската комисия и на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER). Настоящият доклад, в който следва да бъдат взети предвид обяснените по-горе нови показатели, насочени към постигане на 10-процентната и 15-процентната цели, следва да бъде включен в Доклада за състоянието на Енергийния съюз и да бъде обсъден в групите на високо равнище и Групата за координация в областта на електроенергетиката, както и на ежегодния Форум за енергийната инфраструктура в Копенхаген.

Освен това Европейската комисия препоръчва държавите членки да вземат предвид новия подход и новите прагове с оглед постигането на целта за 15 % междусистемна свързаност при изготвянето на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, предвидени в предложения Регламент относно управлението на Енергийния съюз. Това включва по-конкретно да се опишат основните съществуващи и планирани политики и мерки за улесняване на постигането на неотложните междусистемни връзки, а също и да се проведат консултации със съседните държави членки и други държави членки, които изразяват интерес към тези елементи, в контекста на регионалното сътрудничество. Новият подход и новите прагове ще бъдат взети предвид и от Европейската комисия при разработването на препоръки относно проектите за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

Освен бързото завършване на липсващите инфраструктурни връзки, от първостепенно значения остава по-доброто използване на съществуващите междусистемни връзки. В този контекст Европейската комисия припомня колко е важно за всички държави членки да прилагат изцяло правилата за вътрешноевропейския пазар. Освен това в предложенията относно структурата на пазара като част от пакета за чиста енергия Европейската комисия предложи по-ефективни правила, които да гарантират осигуряването на по-голям капацитет по съществуващите междусистемни връзки, както и увеличаването на стимулите за мрежовите оператори да реинвестират таксите за претоварване в нови линии.

5. Заключение

Заедно с бързото постигане на съгласие относно подобряването на регулаторната рамка, предложено в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, ключово условие за успешния енергиен преход, както и за енергийната сигурност, остава експедитивният напредък по изграждането и модернизирането на необходимата физическа инфраструктура.

Европейският съюз разполага с ефективна политика за енергийна инфраструктура, която започна да дава резултати. Макар че напредъкът е обещаващ, по-голямата част от липсващите инфраструктурни връзки все още предстои да бъдат завършени. Поради това е необходимо да се спазват ангажиментите и да се ускори тяхното изпълнение на всички равнища — политическо, техническо и финансово.

Постигането на целите за 2020 г. и 2030 г. съответно за 10 % и 15 % междусистемна електроенергийна свързаност, приети от Европейския съвет, остава от съществено значение, ако Европа желае да извлече пълния потенциал от своите възобновяеми енергийни източници, като същевременно се гарантират сигурността на доставките и конкурентоспособността. В Съобщението от 2015 г. беше изтъкнато, че за успеха на енергийния преход са жизнено необходими добре интегрирани трансевропейски електроенергийни мрежи с добра междусистемна свързаност. Поради това в настоящото съобщение се предлагат нов подход и набор от прагове, показващи необходимост от предприемане действия от страна на държавите членки, регулаторните органи и организаторите на проекти за проучване и изграждане на допълнителни междусистемни връзки, за да се задълбочи пазарната интеграция, да се укрепи сигурността на доставките и да се осигури наличието на инфраструктурата, необходима за постигане на целта по отношение на възобновяемата енергия за 2030 г.

За целта ще са необходими също модернизиране, навлизане на цифровизацията и въвеждане на интелигентни технологии в нашите електроенергийни мрежи, което ще позволи интелигентно междуотраслово куплиране. Това ще бъде ключова област на действие за програмата TEN-E през следващите години, а приетият днес трети списък на проекти от общ интерес представлява важна стъпка в тази посока.

С пакета за Енергийния съюз и пакета „Чиста енергия за всички европейци“ е даден силен тласък за ускоряване на изграждането на ключови енергийни мрежи с оглед укрепване на сигурността на доставките и улесняване на прехода към чиста енергия.

(1)

     COM(2017) 688.

(2)

     COM(2015) 82.

(3)

     Study on the benefits of an integrated European energy market (Проучване относно ползите от интегриран европейски енергиен пазар), 2013 г., Booz & co, https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/20130902_energy_integration_benefits.pdf.

(4)

     Вж. бележка под линия 3.

(5)

     Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(6)

     Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).

(7)

Consolidated Report on progress of electricity and gas projects of Common Interest for the year 2016. (Консолидиран доклад за напредъка по проектите от общ интерес за електроенергия и природен газ за 2016 г.).

(8)

     България, Чешката република, Гърция, Литва, Полша и Румъния.

(9)

     Приложение към работния документ на службите на Комисията, придружаващ Делегирания регламент на Комисията (C (2017) 7834).

(10)

     COM(2015) 82 final, 25.2.2015 г.; http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=COM:2015:82:FIN .

(11)

     Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз — COM (2016)759, 23.2.2017 г.

(12)

     Източната газова ос между Испания и Франция.

(13)

     Южен транзитен коридор през Източните Пиренеи.

(14)

     С изключение на държавите членки, за които се прилага изключение, т.е. Кипър, Люксембург, Малта, Словения и Швеция.

(15)

     Критерият N-1 означава, че мрежата трябва да може да издържи (временната) загуба на

най-големият актив в мрежата.

(16)

     European Energy Industry Investments, Study for the ITRE Committee (Инвестиции в европейската енергийна индустрия, проучване на Комитета по промишлеността, енергетиката и научните изследвания), 2017 г., http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/595356/IPOL_STU(2017)595356_EN.pdf.

(17)

     Съгласно оценките в Десетгодишния план за развитие на мрежата от 2016 г. (TYNDP 2016) и визията за 2020 г. на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E Vision 2020).

(18)

     Тъй като Обединеното кралство напуска Европейския съюз, равнището на междусистемна свързаност на Ирландия ще бъде 0 % до 2025 г., когато се очаква да бъде завършена междусистемната връзка между Ирландия и Франция (известна като „Celtic Interconnector“).

(19)

     Вж. COM (2014) 330, в което Европейската комисия предложи „да се продължи сегашната 10-процентна цел за междусистемната свързаност с нова 15-процентна цел за 2030 г., като същевременно се вземат под внимание разходите и потенциалът за търговски обмен в съответните региони“.

(20)

     Докладът на експертната група е на разположение на адрес: https://ec.europa.eu/energy/en/topics/projects-common-interest/electricity-interconnection-targets/expert-group-electricity-interconnection-targets .