ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.5.2017
COM(2017) 242 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно прегледа на практическото прилагане на единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП)
1Какво представлява единният европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) и прегледът на ЕЕДОП
ЕЕДОП, който основно е уреден в член 59 от Директива 2014/24/ЕС 1 , е замислен като лична декларация, изготвена въз основа на стандартен образец, установен от Комисията посредством акт за изпълнение, приет чрез процедура по разглеждане 2 . Той осигурява предварително доказателство под формата на лична декларация относно критериите за изключване (напр. наказателни присъди, тежки професионални нарушения) и критериите за подбор (финансов, икономически и технически капацитет), така че обикновено пълният комплект от придружаващата документация (напр. свидетелства, сертификати) трябва единствено да бъде представен от спечелилия икономически оператор (освен ако е необходима проверка на определена документация, представена от други участници, с цел гарантиране на правилното провеждане на процедурата).
В допълнение към това, когато органите, възлагащи обществени поръчки в съответствие с Директива 2014/25/ЕС 3 , прилагат (някои от) критериите за изключване и/или подбор, предвидени в Директива 2014/24/ЕС, те също така използват ЕЕДОП съгласно член 80, параграф 3 от Директивата.
Съгласно Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС ЕЕДОП се предоставя единствено в електронен вид. За да може да се осъществи обаче преходът към задължителното използване на електронни средства за комуникация в ЕС, до 18 април 2018 г. ЕЕДОП може да съществува както в електронна версия, така и на хартиен носител.
Като отчита важното значение и иновативния характер на ЕЕДОП, законодателят на ЕС е предвидил Комисията да „прави преглед на прилагането на практика на ЕЕДОП, като взема предвид техническото развитие на базите данни в държавите членки, и докладва във връзка с това пред Европейския парламент и Съвета до 18 април 2017 г.“ 4
2Актуално състояние по отношение на транспонирането на директивите за обществените поръчки и на ЕЕДОП
Крайният срок за транспонирането на директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС изтече на 18 април 2016 г. Редица държави членки обаче закъсняха с въвеждането и транспонираха директивите едва седмици или дори месеци след крайния срок. На практика към 16 февруари 2017 г. 10 държави членки все още трябва да предприемат и оповестят национални мерки за цялостно транспониране на директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС 5 . Понастоящем са в ход съответните процедури, свързани с липсата на пълно транспониране 6 .
Предвид това, че ЕЕДОП е свързан с прилагането на директивите, периодът и географският обхват за оценяване на практическото прилагане на ЕЕДОП са съответно намалени.
В допълнение към версията на хартиен носител, приложена към Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/7 на Комисията, и с цел да се подпомогнат държавите членки при първоначалната фаза на прилагането службите на Комисията разработиха електронна версия на ЕЕДОП („електронен ЕЕДОП“) 7 . Тази електронна версия е на разположение на държавите членки в четири различни варианта за прилагане, позволяващи им различни нива на персонализиране 8 .
С услугата за електронен ЕЕДОП се цели да се подкрепи само преходната фаза в държавите членки, тъй като пълният потенциал на ЕЕДОП следва да бъде използван чрез интегрирането на „национален“ ЕЕДОП в системата за електронно възлагане на обществени поръчки и регистрите или базите данни за сертификати/доказателства на всяка държава членка. Това ще позволи постигането на три различни цели: по-висока степен на персонализиране и адаптиране към националните условия; насърчаване на цифровизацията на публичната администрация; създаване на основа за опростяване на процедурите чрез прилагането на принципа за еднократност. Национални решения по отношение на ЕЕДОП вече са налични в Дания, Финландия, Нидерландия и Словения. Макар и да е разработен само като преходен инструмент, електронният ЕЕДОП на Комисията се отличава с висока степен на използване (вж. таблица 2 в приложението към доклада).
3Мерки в подкрепа на използването на ЕЕДОП в държавите членки
В допълнение към горепосочените ИТ инструменти Европейската комисия въведе съпътстващи мерки, с което държавите членки да бъдат подпомогнати при използването на ЕЕДОП.
·Финансиране
Осигурено бе финансиране за подпомагане на интегрирането на ЕЕДОП в националните системи за електронно възлагане на обществени поръчки. Безвъзмездни средства в размер на 4,9 милиона евро бяха предоставени на десет консорциума, включително субекти от 17 държави от Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Допълнителни покани ще бъдат представени през 2017 г. за сумата от 4 милиона евро.
·Семинари, посветени на прилагането на ЕЕДОП
Във всяка държава членка бяха организирани семинари с оглед анализиране на текущата ситуация в съответната държава, обсъждане на възможните варианти на прилагане и предоставяне на съдействие за улесняване на прилагането на ЕЕДОП. Широк кръг от заинтересовани страни (органи на публичната власт, регистри за доказателства, доставчици на решения за електронни обществени поръчки, потребители и др.) взеха участие в срещи за подкрепа на конструктивните дебати. В периода от август 2016 г. до 28 февруари 2017 г. бяха проведени 18 семинара (всички държави членки ще бъдат посетени преди лятото на 2017 г.).
Чрез семинарите представителите на държавите членки постигнаха по-добро разбиране на ЕЕДОП и на услугата за електронен ЕЕДОП на Комисията, а Комисията събра информация относно предизвикателствата пред държавите членки във връзка с неговото прилагане. По-специално в рамките на семинарите бяха разяснени ролята на e-Certis 9 и възможностите за автоматизиране на процесите чрез свързване на националните бази данни с ЕЕДОП и използване на националната цифрова инфраструктура. По време на срещите бяха повдигнати технически, правни и процедурни въпроси.
В рамките на тези семинари беше подчертано, че за да се разработи оптимална стратегия за техническо изпълнение по отношение на ИТ инструментите, е необходимо да се съчетаят правните и техническите аспекти. Някои страни изразиха становище, че трябва да бъде публикувана ясна пътна карта за бъдещите технически версии на модела на данните за ЕЕДОП с цел държавите членки да могат предварително да планират ресурсите и да ги разпределят ефективно. Повдигнат беше също така въпросът за съвместимостта между националните версии на ЕЕДОП и версията за ЕС.
·Техническа помощ
На държавите членки беше предоставена и техническа помощ във връзка с прилагането на ЕЕДОП. Три пъти годишно бяха провеждани заседания на Многостранната експертна група по електронните обществени поръчки (EXEP); освен това беше създадена потребителска общност с цел усъвършенстване на електронния ЕЕДОП, като се вземат предвид предложенията на държавите членки. В допълнение към това редовно бяха провеждани уеб семинари с цел обучаване на персонала на публичните администрации, работещ в службите за обществени поръчки на централно равнище, във връзка с използването на ЕЕДОП.
Тези дейности бяха допълнени от предприети на национално равнище мерки за насърчаване на прилагането и разбирането на ЕЕДОП. Например някои държави членки проведоха обучителни сесии за подпомагане на въвеждането и използването на ЕЕДОП. Органите на публичната власт в различни държави членки (Дания, Германия, Италия, Швеция и Обединеното кралство) издадоха специални методически указания с оглед подпомагане на оферентите и на възлагащите органи при попълването на ЕЕДОП.
4Прилагане в държавите членки
Проучване сред държавите членки
За целите на изготвянето на настоящия доклад Комисията поиска от държавите членки да предоставят информация относно прилагането на ЕЕДОП по отношение на процедурите за обществени поръчки, чиято стойност надхвърля предвидените прагове 10 . За целта беше разработено онлайн проучване 11 , включващо десет въпроса относно практическото прилагане на ЕЕДОП в държавите членки към 31 декември 2016 г.
Използване на ЕЕДОП в държавите членки
Според резултатите от проучването 22 държави членки са започнали да използват ЕЕДОП, докато 6 държави членки са посочили, че не го използват, предимно защото Директивата все още не е била транспонирана. По-специално това са Австрия, Белгия, Кипър, Естония, Литва и Швеция.
На практика наличният опит във връзка с ЕЕДОП е по-скоро ограничен в повечето държави членки. Някои държави членки посочиха, че броят на поръчките, възложени съгласно Директива 2014/24/ЕС, е много малък, например поради бюджетни ограничения или поради факта, че транспонирането на Директивата е било извършено малко преди провеждането на проучването.
Графика 1: Първоначално използване на ЕЕДОП в държавите членки
Графика 2 по-долу показва начина, който държавите членки са избрали за прилагането на ЕЕДОП, измежду наличните за тях начини на прилагане на ЕЕДОП Оказва се, че повечето държави членки са избрали да използват едновременно повече от един начин на прилагане. По-специално два начина на прилагане се открояват значително пред останалите: до момента предпочитаните от държавите членки начини са електронният ЕЕДОП и формулярът на хартиен носител, като всеки начин е използван от по 15 държави членки.
Тези резултати потвърждават, че доколкото държавите членки отскоро са започнали да прилагат ЕЕДОП, трудно може да бъде извършена качествена оценка; действително, макар и държавите членки да признават, че интегрирането в техните национални системи за електронно възлагане на обществени поръчки би осигурило по-големи предимства за всички заинтересовани страни, този процес на интегриране изисква известно време.
Паралелното използване на различни начини на прилагане е характерно за държавите членки, в които системата за електронно възлагане на обществени поръчки включва няколко платформи, функциониращи на национално или регионално/местно равнище, в рамките на които администрациите прилагат ЕЕДОП по различни начини; такъв е случаят например с Италия, Швеция и Обединеното кралство.
Графика 2: Въвеждане от страна на държавите членки на различните начини на прилагане на ЕЕДОП
Легенда:
Друго/Местно решение: разработен на местно равнище уеб формуляр
ВПП: Виртуални профили на предприятия
ЕЕДОП ЕК ОК: Отворен код
Услуга ЕЕДОП ЕК — услуга за електронен ЕЕДОП
МД ЕЕДОП ЕК: модел на данни
Формуляр на хартиен носител
Директива 2014/24/ЕС позволява на държавите членки да използват версията на ЕЕДОП на хартиен носител до април 2018 г. В повечето случаи, в които се използва електронният ЕЕДОП (в 12 от общо 15 държави членки), успоредно се използва и версията на хартиен носител. Единствено Франция, Унгария и Ирландия са посочили, че ЕЕДОП се използва на хартиен носител. Поради това версията на хартиен носител все още се използва от повече от 80 % от държавите членки, които вече са започнали да използват ЕЕДОП. Това означава, че те само в малка степен реализират потенциала за опростяване, който използването на ЕЕДОП предлага, което насърчава цифровизацията на процеса на възлагане на обществени поръчки. Въпреки това следва също така да се отчете фактът, че наличните данни не са достатъчно подробни, за да се установи например броят на възлагащите органи, използващи един от различните начини на прилагане.
В две държави членки органите на публичната власт са препоръчали използването на електронния ЕЕДОП, разработен от Комисията (Германия, Испания). В тези две държави членки, макар и възлагащите органи да осигуряват възможността за подаване на ЕЕДОП в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки, тази възможност изглежда не се използва от мнозинството от икономическите оператори.
Що се отнася до плановете за прилагане на ЕЕДОП от онези държави членки, които все още не са го въвели, някои от тях докладваха, че през първоначалната фаза планират да използват разработената от Комисията услуга или нейната версия с отворен код, а три от тях ще разработят национално решение, като използват модела на данни, който ще бъде представен през 2017 г. Нито една от държавите членки в тази група не посочи, че би използвала версията на хартиен носител.
Използване на ЕЕДОП по отношение на процедури за обществени поръчки, чиято стойност е под определените в ЕС прагове, или концесии
Графика 3: Използване на ЕЕДОП по отношение на процедури за обществени поръчки, чиято стойност е под определените в ЕС прагове, или договори за концесии
В директивите за обществените поръчки възможността за използването на ЕЕДОП за обществени поръчки, чиято стойност е под определените в ЕС прагове, или по отношение на процедури, свързани с концесии, се оставя на преценката на държавите членки. Както се вижда от горната графика, 61 % от държавите членки не възнамеряват да използват ЕЕДОП по отношение на процедури за обществени поръчки, чиято стойност е под определените в ЕС прагове, или договори за концесии. Противоположна позиция обаче заема голяма група от държави членки. По-специално България, Хърватия, Дания, Латвия, Литва, Нидерландия и Румъния във всички или в някои случаи (напр. при процедури за обществени поръчки, чиято стойност е под определените прагове, ако възлагащият орган е поискал информация за основанията за изключване) са въвели задължителното използване на ЕЕДОП, докато Унгария, Италия, Словения, Словашката република и Испания са въвели използването му на доброволен принцип.
ЕЕДОП като фактор за цифровизацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки: принцип за еднократност
Директива 2014/24/ЕС съдържа изискване за докладване относно практическото прилагане на ЕЕДОП, като се взема предвид техническото развитие на базите данни в държавите членки. Съществена крачка към опростяването на процедурата за възлагане на обществени поръчки е интегрирането на ЕЕДОП с бази данни и/или ИТ система за предварително класиране на доставчиците. Благодарение на тези системи може да се провери дали доставчиците отговарят на критериите за изключване или подбор, използвани при процедурите за възлагане на обществени поръчки (например да се провери дали доставчикът е неплатежоспособен, като съответната информация се предоставя на възлагащия орган). Тази проверка в крайна сметка ще бъде автоматизирана.
Графика 4 по-долу показва, че две трети от държавите членки (Белгия, България, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Обединеното кралство) планират да осъществят такова интегриране, като признават важната роля на ЕЕДОП като градивен елемент на цифровизацията на публичната администрация.
Графика 4: Държави членки, планиращи да интегрират ЕЕДОП със система за предварително класиране на доставчиците
В анкетата беше включена и възможността купувачите да получават документалните доказателства, изисквани в рамките на процедура за възлагане на обществени поръчки, директно чрез получаване на достъп до национална база данни (национален регистър на обществените поръчки, виртуални профили на предприятия, система за съхранение на електронни документи или система за предварително класиране) 12 . Това често се обозначава като „принцип за еднократност“, т.е. от доставчиците не се изисква (или се изисква най-много веднъж) да предоставят информация, за да демонстрират, че отговарят на изискванията, установени в съответната административна процедура, тъй като тази информация вече е налична в притежаваните от органите на публичната власт бази данни.
Графика 5: Съществува ли възможност възлагащите органи да получават подкрепящите документи, изисквани в рамките на процедурата за възлагане на обществени поръчки, директно чрез достъп до национална база данни?
Легенда:
Да/Изцяло — Да, за всички (категории) възлагащи органи
Да/Частично — Да, но само за определени (категории) възлагащи органи (напр. само централните полицейски служби, данъчните органи и др.)
Не — Липсва достъп до национални бази данни
Държавите членки бяха попитани дали планират да интегрират ЕЕДОП с някои от гореспоменатите ИТ системи. Отговорите на държавите членки (вж. графика 5) са поляризирани основно в две диаметрално противоположни направления: от една страна, в 11 държави членки все още не е възможно възлагащите органи да получават документите, изисквани в рамките на процедура за възлагане на обществени поръчки, директно чрез достъп до национална база данни. Следователно при тези администрации базите данни не са достъпни за други звена от администрацията с цел извършване на директни справки или взаимна свързаност; това означава също така, че въвеждането на принципа за еднократност тепърва предстои. От друга страна, в 11 държави членки всички възлагащи органи имат достъп до национални бази данни с цел директно извличане на доказателствата и сертификатите на отделните доставчици. Тази възможност обаче съществува само по отношение на определени видове документи, като например отнасящите се за основанията за изключване (както се посочва от Финландия, Германия, Латвия, Литва и Испания), докато останалите документи трябва да се предоставят от доставчиците. Това видимо показва, че тези държави членки са започнали да въвеждат принципа за еднократност с оглед намаляване на административната тежест за всички участващи страни. По-специално Латвия и Литва вече са изградили система, позволяваща на всички купувачи автоматично да получават необходимата информация и да проверяват дали доставчиците отговарят на определени видове изисквания. Тези държави членки планират да свържат ЕЕДОП с всички регистри, за да обхванат всички точки с цел създаване на възможност за опростена проверка на данни.
В допълнение към това останалите отговори на държавите членки очертават трети сценарий, при който достъпът е ограничен до определени категории възлагащи органи (напр. само централните полицейски служби, данъчните органи и др.); такава е ситуацията единствено в малка група от 6 държави членки.
Очаквани ползи от въвеждането на ЕЕДОП и оценка на ползите от прилагането му
В рамките на проведеното проучване сред държавите членки беше направен опит за събиране на данни относно въздействието на използването на ЕЕДОП през първите месеци на неговото прилагане. В няколко държави членки обаче ЕЕДОП се използва съвсем отскоро и поради това е твърде рано да се провежда такава оценка. Тази група включва следните държави: Естония, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта и Словения.
В крайна сметка само две държави членки предоставиха количествена оценка на въздействието върху дружествата: според Дания ползите възлизат на 12 милиона евро годишно, докато Хърватия докладва, че разходите за изготвяне на оферти от гледна точка на доказателствените средства са спаднали с 83 %. До момента нито една държава членка не се е опитала да извърши количествена оценка на ползите, произтичащи от намалената административна тежест за купувачите.
От проведените с държавите членки семинари стана ясно, че държавите членки започват да осъзнават потенциалните ползи и по какъв начин могат да усъвършенстват своите национални решения.
За сметка на това повечето държави членки предоставиха качествена оценка на въздействието на ЕЕДОП, която е обобщена в таблицата по-долу. Гледните точки на държавите членки съществено се различават и са обусловени от напредъка по прилагането на ЕЕДОП. Като цяло преобладаваща част от държавите членки оцениха положително ефекта от използването на ЕЕДОП; те посочиха, че ползите ще станат по-осезаеми, когато ЕЕДОП бъде свързан с регистрите и базите данни за доказателства. Друга група от държави членки, включваща Дания, Германия и Испания, посочи, че ЕЕДОП е бил обект на остри критики от страна както на предприятията, така и на купувачите. Други държави членки, като например Ирландия, макар и да признават съществуващия потенциал за опростяване на процедурите посредством разработването на електронно решение, посочиха, че първоначалното прилагане досега е било съпътствано от редица предизвикателства. В таблица 3 в приложението към доклада се посочват предимствата и недостатъците, свързани с използването на ЕЕДОП, докладвани от държавите членки.
5Проучване сред основните заинтересовани страни
През ноември 2016 г. Комисията предприе целево проучване сред основните заинтересовани страни относно практическото прилагане на ЕЕДОП, продължило до 31 януари 2017 г. То обхвана десет авторитетни европейски сдружения — представители на купувачи или продавачи, осъществяващи дейност в различни сектори и представляващи различни интереси в сферата на възлагането на обществени поръчки. Те бяха приканени да се допитат до своите национални членове. Списъкът на анкетираните заинтересовани страни включва:
·Съвета на архитектите в Европа (ACE)
·Конфедерацията на европейския бизнес (Business Europe)
·Общността на европейските железници (CER)
·Съвета на европейските общини и региони (CEMR)
·Мрежата на централните органи за обществени поръчки (ЦООП)
·Европейската асоциация на доставчиците на електронни платформи за възлагане на обществени поръчки (EUPlat)
·Мрежата Eurocities
·Европейската конфедерация на строителите (EBC)
·Европейската федерация на строителната промишленост (FIEC)
·Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME).
Графика 6: Отговори на целевата консултация със заинтересованите страни по сдружения
В проучването взеха участие 48 заинтересовани страни от 16 държави членки. Горната графика показва получените отговори по сдружения/групи. Само половината от респондентите посочиха, че използват ЕЕДОП, като преобладаващо се използва версията на хартиен носител, следвана от електронната версия на ЕЕДОП. Като цяло няколко заинтересовани страни — представители както на купувачи, така и на продавачи, — изразиха известни опасения относно използването на ЕЕДОП, като подчертаха сложността на формуляра. Това обаче може да се дължи също така на използването на документа на хартиен носител или, в някои случаи, на известно неразбиране на системата.
В някои случаи заинтересованите страни посочиха, че използването на ЕЕДОП не се счита за задължително от купувачите при всички процедури за възлагане на обществени поръчки или че се използват други видове лични декларации. Няколко заинтересовани страни изразиха критично отношение относно текста на формуляра или относно необходимостта от предоставяне на ЕЕДОП за подизпълнителите; други, напротив, изразиха своята положителна оценка за услугата за електронен ЕЕДОП и считат, че ЕЕДОП е полезен инструмент за МСП, тъй като стандартизира личните декларации, които трябва да се използват. Като цяло мненията на заинтересованите страни се различаваха в зависимост от това дали личните декларации вече са въведени в техните държави членки, както и в зависимост от степента на сложност на един такъв документ.
6Заключения и следващи стъпки
Както показаха проучванията сред държавите членки и заинтересованите страни, прилагането на ЕЕДОП е едва в самото си начало поради късното транспониране на директивите и необходимото време за неговото въвеждане. В резултат на това в повечето държави членки използването на ЕЕДОП до голяма степен е ограничено до версията на хартиен носител и до услугата за електронен ЕЕДОП на Комисията. Твърде малък е броят на държавите членки, които вече са разработили национална версия на ЕЕДОП, макар че няколко държави членки планират да разработят такава в средносрочен план. В този смисъл държавите членки все още не използват пълния потенциал на ЕЕДОП 13 . Освен това липсва достатъчен практически опит, за да бъде оценена необходимостта от изменение на ЕЕДОП. В тази връзка е важно да се отбележи, че твърде малък брой държави членки (само три) са направили предложения за промени в ЕЕДОП и/или електронния ЕЕДОП.
В този смисъл по-обстойна оценка на ЕЕДОП следва да бъде извършена през 2019 г. успоредно с тази относно икономическото въздействие на директивите върху вътрешния пазар и трансграничните обществени поръчки 14 . Тази оценка ще се основава на няколкогодишен период на прилагане и ще осигури по-всеобхватна картина на състоянието.
Комисията ще продължи да насърчава използването на ЕЕДОП в държавите членки, и по-специално да подкрепя неговото интегриране с националните системи за електронно възлагане на обществени поръчки и регистри/бази данни за сертификати/доказателства. Това ще спомогне за прилагането на принципа за еднократност в държавите членки.
С оглед на преходния характер на услугата Комисията няма да се ангажира със съществено развитие на електронния ЕЕДОП след 18 април 2019 г. Планира се използването на електронния ЕЕДОП да бъде преустановено след тази дата.
При бъдещето развитие на ЕЕДОП (и на e-Certis 15 ) ще трябва също така да се вземат под внимание развитията при системите за взаимно свързване на регистрите на държавите членки (като например системата за взаимно свързване на бизнес регистрите (BRIS), системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност или европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS) и др.), включващи документи и сертификати, свързани с процедурите за възлагане на обществени поръчки.
ЕЕДОП беше взет под внимание и в хода на работата по усъвършенстване на стандартните формуляри, използвани при процедурите за възлагане на обществени поръчки. Резултатите от тази обществена консултация 16 ще бъдат взети предвид при евентуалната бъдеща оценка на ЕЕДОП през 2019 г.
От съществено значение е също така държавите членки да прилагат правилно разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС, в които се изисква държавите членки редовно да актуализират системата e-Certis. В рамките на проучването тази цел беше призната и от самите държави членки. В този контекст Комисията ще следи отблизо прилагането на e-Certis, за да се осигури правилното функциониране на този важен инструмент на единния пазар.
-
(1)
Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, ОВ L 94 от 28.3.2014 г., стр. 65. В други разпоредби на Директивата се съдържа позоваване на използването на ЕЕДОП в специфични случаи, но основната уредба се съдържа в член 59.
-
(2)
Вж. Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/7 на Комисията от 5 януари 2016 г. за установяване на стандартния образец за единния европейски документ за обществени поръчки, ОВ L 3 от 6.1.2016 г., стр. 16.
-
(3)
Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО, ОВ L 94 от 28.3.2014 г., стр. 243.
-
(4)
Член 59, параграф 3. Това са цели 2 години по-рано от „нормалната“ дата — 18 април 2019 г., предвидена по отношение на общия преглед на Директивата съгласно член 92 от нея.
-
(5)
Вж. таблица 1 в приложението към доклада, в която e посочена датата на влизане в сила на националното законодателство за транспониране на директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС за всяка държава членка.
-
(6)
http://ec.europa.eu/growth/tools-databases/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=9057.
- (7)
-
(8)
Тези дейности бяха финансирани по програмата ISA² (Решения за оперативна съвместимост за публичните администрации, предприятията и гражданите).
-
(9)
e-Certis е разработената от Комисията онлайн информационна система за различните сертификати/свидетелства, изисквани от държавите членки във връзка с провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки. https://ec.europa.eu/growth/tools-databases/ecertis//web/
-
(10)
В директивите за обществените поръчки възможността за използването на ЕЕДОП за обществени поръчки, чиято стойност е под определените в ЕС прагове, или по отношение на процедури, свързани с концесии, се оставя на преценката на държавите членки.
-
(11)
Проучването беше достъпно онлайн, чрез разработения от Европейската комисия онлайн инструмент „EU Survey“, на страницата: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/ESPD_survey.
-
(12)
По-специално това е предвидено в член 59, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС.
-
(13)
Важно е също така да се отбележи, че твърде малък брой държави членки (само три) са направили предложения за промени в ЕЕДОП и/или електронния ЕЕДОП. Те съответно могат да бъдат взети под внимание в контекста на текущото адаптиране на електронния ЕЕДОП.
-
(14)
Член 92 от Директива 2014/24/ЕС, ОВ L 94, 28.3.2014 г..
-
(15)
Вж. бележка под линия 9 относно e-Certis.
-
(16)
http://ec.europa.eu/growth/tools-databases/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=8997.