ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.2.2017
COM(2017) 78 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно постигнатия напредък и оставащите пропуски в Европейския капацитет за реагиране при извънредни ситуации
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.2.2017
COM(2017) 78 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно постигнатия напредък и оставащите пропуски в Европейския капацитет за реагиране при извънредни ситуации
СЪДЪРЖАНИЕ
Резюме
1. Въведение
2. Ресурси на разположение за мисии на ЕС
3. Потенциално значими пропуски в способностите на ЕС за реагиране при бедствия
3.1 Самолети за гасене на горски пожари
3.2 Подслон и свързана с него помощ
4. Видове ресурси, изискващи допълнителна оценка
4.1 Ресурси, необходими при химични, биологични, радиологични и ядрени бедствия
4.2 Европейски медицински корпус
4.3 Дистанционно управляеми летателни системи
4.4 Екипи за комуникация
5. Заключение
Приложение — Кратка информация за ресурсите и пропуските в EERC
Резюме
Европейският капацитет за реагиране при извънредни ситуации (EERC) беше създаден, за да подготви ЕС да се справя с множество възможни бедствия. Той се състои от различни ресурси за гражданска защита, които държавите, участващи в Механизма за гражданска защита на ЕС, предоставят на разположение за операции на ЕС за реагиране при извънредни ситуации.
От създаването на EERC 16 участващи държави са предоставили 77 ресурса (напр. екипи за търсене и спасяване, медицински екипи, системи за пречистване на вода и др.), които вече са на разположение за операции на ЕС, провеждани по цял свят. По този начин бяха изпълнени много от целите на EERC („цели по отношение на способностите“), определени в законодателството на ЕС.
Все още са налице пропуски или слабости по отношение на наличните ресурси във връзка със 1) самолетите за гасене на горски пожари и 2) подслона. Ще е необходима допълнителна оценка, за да се определи дали има достатъчна наличност на някои други видове ресурси. Това се отнася за а) ресурсите, необходими в случай на химични, биологични, радиологични и ядрени бедствия, б) големите полеви болници и капацитета за медицинска евакуация в рамките на европейския медицински корпус, в) дистанционно управляемите летателни системи и г) екипите за комуникация. Също така може да се наложи някои от настоящите цели по отношение на способностите да бъдат преразгледани, за да се отчетат променящите се оценки на риска и оперативния опит.
Комисията приканва участващите държави да отстранят оставащите пропуски в EERC и активно да подкрепят процеса на преразглеждане и евентуално адаптиране и/или допълване на настоящите цели по отношение на способностите на EERC през 2017 г.
1.Въведение
В един свят, в който са налице все по-големи рискове, ЕС трябва да бъде подготвен да реагира на множество възможни бедствия. Европейският капацитет за спешно реагиране (EERC) беше създаден в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза през 2013 г. с цел да се подобри степента на готовност на системите за гражданска защита в Съюза 1 . За пръв път държавите, участващи в Механизма за гражданска защита на Съюза, могат да предоставят редица активи за реагиране при извънредни ситуации, които да бъдат незабавно разполагани в рамките на операции на ЕС. Чрез регистрирането на национални активи в EERC участващите държави се ангажират, че те ще бъдат на разположение за операции за реагиране на ЕС след отправено искане за помощ чрез Координационния център за реагиране при извънредни ситуации към Комисията.
EERC е едно от основните нововъведения от последното преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на гражданската защита. Чрез него се премина от координация, която има по-скоро ответен и ad hoc характер, към една по-предвидима, предварително планирана и последователна организация на реакцията на ЕС при бедствия. В този контекст следва да се отбележи, че общата ефективност на Механизма за гражданска защита на Съюза, особено във връзка с координацията на реагирането при бедствия, наскоро получи висока оценка от Европейската сметна палата 2 .
EERC бе приет добре и бързо се разрасна от стартирането си през октомври 2014 г. Към октомври 2016 г. ресурси в областта на гражданската защита са били заделени за EERC от Белгия, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Чешката република и Швеция (т.е. 16 държави участнички в Механизма за гражданска защита на Съюза) 3 . С цел да гарантира високото качество на тези ресурси, Комисията управлява специална процедура за сертифициране 4 . Видовете и броя ключови способности за реагиране, които са необходими, като минимум, за ефективното функциониране на EERC, се наричат „цели по отношение на способностите“. Те са определени въз основа на установените рискове от бедствия, като адекватността им периодично се оценява от Комисията и участващите държави 5 . Тъй като целите по отношение на способностите следва да се разглеждат като минимум, в EERC могат да бъдат регистрирани по-голям брой ресурси.
За да е подготвен ЕС за справяне с бедствия, той трябва да направи критична оценка на способностите си за реагиране. В настоящия доклад се прави преглед на напредъка за постигане на целите по отношение на способностите на EERC и се оценява значимостта на оставащите пропуски в способностите за реагиране. Освен че ще извърши чисто количествено сравнение на заложените цели и постиженията, настоящият доклад се опира и на опита, натрупан в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза през последните две години. Последният сочи, че е необходимо преразглеждане или адаптиране на целите в средносрочен план.
2.Ресурси на разположение за мисии на ЕС
В периода от стартирането на EERC през октомври 2014 г. до определената за крайна дата за целите на настоящия доклад (1 октомври 2016 г.) 16 участващи държави са заделили за EERC общо 77 ресурса за способностите за реагиране 6 . Това включва модули за гражданска защита, екипи за техническа помощ и подкрепа и други способности за реагиране. Със заделянето на тези ресурси бяха изпълнени много от целите по отношение на способностите на EERC. Подробен преглед е представен в приложението (колони 2—3).
С цел да се устави наличието на евентуални пропуски в капацитета на ЕС да реагира при бедствия в областите, в които целите по отношение на способностите на EERC (все още) не са изпълнени, Комисията поиска от участващите държави да набележат всички допълнителни ресурси извън рамките на EERC, които могат лесно да бъдат предоставени на разположение за мисии на ЕС. Информация бе предоставена от 27 държави 7 , а подробен преглед е представен в приложението (колона 4).
Когато има налични ресурси извън рамките на EERC, с които да се запълнят пропуските в EERC, в този доклад се прави заключението, че няма пропуски в цялостния капацитет на ЕС за реагиране. Следва да се отбележи обаче, че за ресурсите извън рамките на EERC има по-малки гаранции по отношение на тяхната наличност и качество, отколкото за ресурсите, регистрирани в EERC. Модулите, регистрирани в EERC, трябва да са с готовност за заминаване/започване на операции в засегнатата държава в рамките на определен брой часове и трябва да преминат процедура на сертифициране, която включва преглед на документи, обучение и учения. Същото не може да се гарантира за ресурси извън рамките на EERC.
3.Потенциално значими пропуски в способностите на ЕС за реагиране при бедствия
През първите две години от съществуването си EERC успешно бе използван за реагиране при кризата с ебола в Западна Африка (2014 г.), горските пожари в Гърция (2015 г.), горските пожари в Кипър, Франция и Португалия (2016 г.), земетресението в Еквадор (2016 г.), епидемията на жълта треска в Демократична република Конго (2016 г.) и урагана Матю в Хаити (2016 г.). Въпреки това бяха установени някои слабости. Комисията идентифицира два потенциално значими пропуска: по отношение на самолетите за гасене на горски пожари, както и подслона и свързаната с него помощ.
3.1 Самолети за гасене на горски пожари
Рискът от горски пожари зависи от множество фактори, като климатичните условия, растителната покривка, практиките за управление на горите и т.н. По принцип най-изложени на риск в ЕС са Южна и Югоизточна Европа, въпреки че през последните години бяха засегнати и други региони (напр. Вестманланд, Швеция, 2014 г.), като броят и степента на горските пожари да могат да варират значително от година на година в зависимост от сезонните метеорологични условия.
Първоначалната цел по отношение на способностите в рамките на EERC за модулите за гасене на горски пожари с използване на самолети беше определена на два модула. Впоследствие Франция регистрира един модул. Освен това Комисията съфинансира един противопожарен самолет, експлоатиран от Италия като „буферна способност“ по време на сезона на горски пожари през 2016 г. Това означаваше, че самолетът бе част от EERC през лятото на 2016 г., като Комисията финансира разходите за поддържането му в готовност, за да осигури наличността му в случай на големи бедствия. И двата актива се доказаха като изключително полезни.
При все това, събитията през лятото на 2016 г. — и по-специално горските пожари в Португалия — показаха оперативната необходимост и политическото значение на наличността на повече самолети за гасене на горски пожари в рамките на EERC. Португалия поиска помощ чрез Механизма за гражданска защита на Съюза в момент, в който целият френски флот самолети за гасене на горски пожари (включително регистрирания в EERC модул) беше спрян от експлоатация по технически причини, а самолетът, водещ се като буферна способност, беше разположен на Корсика. Въпреки че водещият се като буферна способност на EERC самолет беше пренасочен от Корсика към Португалия, общият недостиг на противопожарни самолети по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза принуди Португалия да приеме помощ от Мароко (два самолета Canadair) и Русия (два самолета „Бериев“).
Ето защо модулите за гасене на горски пожари с използване на самолети се набелязват като потенциално значим пропуск и Комисията насърчава участващите държави да предприемат стъпки за отстраняването му.
3.2 Подслон и свързана с него помощ
Целта на EERC по отношение на способностите за осигуряване на подслон се изразява в два извънредни временни лагера и 100 единици от допълнителен капацитет за подслон, както и 6 допълнителни комплекта за осигуряване на подслон. При все това все още не е налице временен лагер при извънредна ситуация и само една единица допълнителен капацитет за осигуряване на подслон е регистрирана в EERC. Извън EERC също изглежда е налице недостатъчна помощ по отношение на осигуряването на подслон (вж. приложението).
Освен това по време на кризата с бежанците/миграцията в Европа бързо стана ясно, че трудно се осигурява подслон, когато всички участващи държави са подложени на натиск по едно и също време. Държавните резерви бързо свършиха, а в разгара на кризата европейският търговски пазар бе подложен на сериозен натиск, което доведе до значителни закъснения в доставките на контейнери и до увеличение на цените. Сътрудничеството с военните сили само частично облекчи ситуацията.
Капацитетът за бързо мобилизиране на мащабна помощ за осигуряване на подслон е от решаващо значение при различните сценарии, които фигурират в рисковите профили на участващите държави. Доброволната ad hoc взаимопомощ може да не е най-ефективният от гледна точка на разходите начин за гарантиране на достъпа до тези способности, особено когато от се нуждаят едновременно няколко участващи държави.
Поради това Комисията е приела, че подслонът и свързаната с него помощ представляват потенциално сериозно слабо място и участващите държави се приканват да започнат дискусии относно най-добрия начин за справяне с него.
4.Видове ресурси, изискващи допълнителна оценка
В някои случаи ще е необходима допълнителна оценка, за да се определи дали има достатъчна наличност на някои видове ресурси. Това се отнася за ресурсите, необходими в случай на химични, биологични, радиологични и ядрени бедствия; големите полеви болници и капацитета за медицинска евакуация в рамките на европейския медицински корпус; дистанционно управляемите летателни системи; и г) екипите за комуникация.
4.1 Ресурси, необходими при химични, биологични, радиологични и ядрени бедствия
ЕС трябва да бъде подготвен в достатъчна степен за справяне с химически, биологични, радиологични и ядрени бедствия (бедствия, свързани с ХБРЯ). Започналата наскоро ескалация на терористичните дейности в Европа може да бъде основателна причина за бъдещото преразглеждане на целите по отношение на способностите в областта на бедствията, свързани с ХБРЯ.
Понастоящем не съществуват достатъчно способности, регистрирани в EERC, за поддържане на операция по издирване и спасяване в заразена среда, нито за реагиране на инциденти, изискващи обеззаразяване на пациенти, изложени на ХБРЯ вещества. Същевременно обаче участващите държави са уведомили Комисията, че са налични достатъчно ресурси извън EERC.
Комисията приканва участващите държави да продължат да регистрират тези видове активи в EERC и да участват в дискусии относно адекватността на сегашните цели по отношение на способностите.
4.2 Европейски медицински корпус
Кризата с вируса ебола напомни за необходимостта от допълнително разработване на европейските способности за справяне с огнищата на болести и за последствията от бедствията за здравето. Работата в това отношение все още е в ход в рамките на европейския медицински корпус, който обединява всички медицински и здравни екипи и модули, регистрирани в EERC.
Целите по отношение на способностите за Европейския медицински корпус все още не са уточнени в достатъчна степен. Например все още няма ясни цели за спешните медицински екипи, тъй като ЕС е в процес на преход към класификацията за спешните медицински екипи като типове 1, 2 и 3 на Световната здравна организация. Независимо от това, налице са признаци, че участващите държави биха могли да имат проблем, свързан със способностите, при големите полеви болници (т.е. спешните медицински екипи от тип 3).
В допълнение към горепосоченото, трябва да се отбележи, че могат да се появят съществени оперативни разходи при продължителното използване на мащабни способности за реагиране, като например спешни медицински екипи (от тип 2 и 3), подвижни лабораторни съоръжения и инженерни способности, необходими за подпомагане на полевите болници. Понастоящем тези разходи не са допустими за съфинансиране от ЕС по линия на МГЗЕС, поради което има колебание у някои участващи държави да регистрират своите активи в EERC.
Що се отнася до ресурсите за медицинска евакуация, в рамките на EERC и извън него са налице определен брой самолети и хеликоптери. При все това рискът от нещастия с голям брой жертви е аргумент за увеличаване на броя на наличните активи. Многообразието от ситуации, при които може да възникне необходимост от активи за медицинска евакуация, също е аргумент в полза на преразглеждането на видовете медицински способности за евакуация, определени съгласно Механизма за гражданска защита на Съюза. Системата за медицинска евакуация на пациентите с ебола, например, беше разработена чак при кулминацията на тази извънредна ситуация.
Ето защо Комисията приканва участващите държави да подкрепят преразглеждането на изискванията и целите по отношение на способностите за модулите MEVAC 8 и активите за медицинска евакуация.
4.3 Дистанционно управляеми летателни системи
Технологичните иновации могат да повишат ефективността и ефикасността на операциите за гражданска защита, включително по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС). Такова нововъведение са дроновете или дистанционно управляемите летателни системи (ДУЛС). Някои от участващите държави вече използват ДУЛС при вътрешни и международни операции за гражданска защита, но е имало твърде малко случаи на използване на ДУЛС в мисии по линия на МГЗС, като в EERC няма регистрирани ДУЛС единици. ДУЛС единиците могат да подпомагат, наред с другото, операции за оценка, издирване и спасяване, както и борбата с горските пожари 9 . Всеки от тези видове мисии изисква ДУЛС да разполагат със специални способности и да изпълняват различни набори от критерии за качество.
Ето защо Комисията приканва участващите държави да подкрепят преразглеждането на вписването „екипи с безпилотни летателни апарати“ и да обмислят целесъобразността на превръщането му в серия от различни модули от ДУЛС с отделни цели по отношение на способностите.
4.4 Екипи за комуникация
В EERC има числен недостиг (-2) при екипите за комуникация или платформите за бързо възстановяване на комуникациите в отдалечени райони. Комисията обаче разполага с информация, че някои участващи държави притежават такива ресурси, без те изрично да са посочили това за целите на настоящия доклад. Вследствие на това ще е необходима допълнителна информация относно наличието на този вид ресурс.
Комисията приканва участващите държави да регистрират допълнителни активи в EERC или да обмислят адекватността на настоящата цел по отношение на способностите.
5.Заключение
Налице е определен напредък към постигането на първоначалните цели на EERC по отношение на способностите, но в настоящия доклад се акцентира на факта, че капацитета на ЕС да реагира при бедствия изглежда продължава да не е достатъчен по отношение на 1) самолетите за гасене на горски пожари и 2) подслона и свързаната с него помощ.
Освен това е необходим по-задълбочен анализ, за да се прецени дали в някои области съществуват потенциално значими слабости в капацитета на ЕС да реагира или дали определени цели по отношение на способностите, както са определени в действащото законодателство, трябва да бъдат преразгледани. Това се отнася за следните видове ресурси: а) екипи за издирване и спасяване в градска среда при ХБРЯ условия и екипи за ХБРЯ обеззаразяване, б) полеви болници и способности за медицинска евакуация, в) дистанционно управляеми летателни системи и г) екипи за комуникация.
За да спомогне за осигуряването на достатъчна наличност на ключови ресурси, през 2017 г. Комисията отправи нова покана за представяне на предложения за буферни способности. Поканата обхваща способности за реагиране в областта на гасенето на горски пожари от въздуха чрез използване на самолети, способности за осигуряване на подслон, безпилотни сухопътни транспортни средства за бедствия, свързани с ХБРЯ, спешни медицински услуги, дистанционно управляеми летателни системи, както и предотвратяване на наводнения 10 .
Комисията предлага участващите държави да отстранят оставащите слабости, за които на национално равнище липсват способности, по няколко начина, например чрез:
формирането на консорциуми и разработването на съвместни модули,
проучването на договорни отношения, които дават достъп до такива ресурси,
насърчаването на по-нататъшни научни изследвания по темата,
отстраняването на слабостите посредством съществуващите национални и европейски програми за изграждане на капацитет 11 , напр. по линия на структурните фондове на ЕС.
И накрая, оценката на постигнатия напредък и на оставащите слабости в EERC е динамичен и постоянен процес. Целите на EERC по отношение на способностите трябва да бъдат преразглеждани поне на всеки две години 12 и първото преразглеждане ще започне още през 2017 г. То може да доведе до определянето на нови цели въз основа на национални оценки на риска, опит от неотдавнашни бедствия, общи тенденции и други подходящи източници на информация.
Приложение — Кратка информация за ресурсите и пропуските в EERC
В първите две колони от таблицата се изброяват „модулите“, „екипите за техническа помощ и подкрепа“ и „другите способности за реагиране“ и се отчитат целите по отношение на способностите за началната конфигурация на EERC, както е определена в приложение III на Решението за изпълнение на Комисията. В таблицата се изброяват и компонентите на европейския медицински корпус, които официално не са част от EERC и за които все още не са определени цели по отношение на способностите. В третата и четвъртата колона се отчитат съответно ресурсите, които понастоящем са регистрирани в EERC, и тези, които не са регистрирани в EERC, но които участващите държави могат лесно да предоставят в необходимото количество, на необходимото място, в рамките на необходимия срок и за необходимото време. В последната колона се представя разликата между целите и цялостните способности на равнище на участващите държави и се обобщава значението на установените пропуски. Тя дава основата за цветовото кодиране в зелено („постигната цел“), оранжево („вж. конкретните бележки“) и червено („потенциален значителен пропуск по отношение на способностите“).
|
= постигната цел |
= вж. конкретните бележки |
= потенциален значителен пропуск по отношение на способностите |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
|
Вид ресурс |
Първоначална цел за EERC 13 |
Ресурси, регистрирани (или в процес на регистриране) в EERC |
Ресурси, които могат да бъдат предоставени извън рамките на EERC 14 |
Оценка на потенциално значителни пропуски по отношение на способностите за реагиране |
|
|
Модули |
|||||
|
1 |
Модул за изпомпване с голям капацитет |
6 |
BE x1; DE x3; DK x1; FR x2; IT x1; PL x2; SE x1; SK x1; RO x2 |
AT x2; Балтийски държави x1; BE x1; BG x1; CZ x1; DE x5; FR x2; HU x1; IT x1; SI x1 |
Няма установен пропуск (+ 24) |
|
2 |
Модул за издирване и спасяване в градска среда при средно тежки условия (MUSAR)
|
6 |
FI x1; GR x2; IT x1; RO x1 |
AT x2; BE x1; BG x1; EE x1; ES x2; FR x5; HR x1; HU x2; IS x1; LI x1; SI x1. |
Няма установен пропуск (+17) |
|
3 |
Модул за издирване и спасяване в градска среда при тежки условия (HUSAR) |
2 |
CZ x 1; DE x1; DK x1; FR x2; NL x1; PL x1 |
AT x1; ES x1; FR x2; HU x1; IT x1; NL x1 |
Няма установен пропуск (+8) |
|
4 |
Модул за пречистване на вода |
2 |
DE x1; DK x1; FR x2 |
AT x1; BE x1; DE x2 |
Няма установен пропуск (+6) |
|
5 |
Модул за гасене на горски пожари от въздуха с използване на самолети |
2 |
FR x1 |
FR x1; IT x1 |
Няма установен количествен пропуск (+ 1), но имаше критически недостиг по време на периода на горските пожари през 2016 г. — вж. бележките, изложени в раздел 3.1 по-горе. |
|
6 |
Пункт за разширена медицинска помощ |
2 |
CZ x1; RO x1 |
AT x1; BE x1; ES x1; FR x8 |
Няма установен пропуск (+11) |
|
7 |
Временен лагер при извънредна ситуация |
2 |
ES x1 |
Пропуск от 1, критичен в редица сценарии — вж. раздел 3.2 по-горе. |
|
|
8 |
Модул за ХБРЯ откриване и пробовземане |
2 |
DK x1; FR x2; IT x1 |
BE x1; CZ x1; ES x1; FR x8; LU x1; PL x2 |
Няма установен пропуск (+16) |
|
9 |
Модул за наземно гасене на горски пожари |
2 |
FR x3; GR x1 |
BG x1; DK x1; ES x1; FR x3 |
Няма установен пропуск (+8) |
|
10 |
Наземно гасене на горски пожари с използване на превозни средства |
2 |
FR x3 |
AT x3; DK x1; ES x1; FR x13; PL x3 |
Няма установен пропуск (+22) |
|
11 |
Екипи за търсене на затрупани хора (USAR) при ХБРЯ условия (CBRNUSAR) |
1 |
AT x2; BG x1; DK x1; ES x1; FR x2 15 |
Няма установен пропуск (+6) |
|
|
12 |
Пункт за разширена медицинска помощ с хирургическа намеса |
1 |
IT x1; RO x1 |
EE x1; IT x 3 |
Няма установен пропуск (+5) |
|
13 |
Модул за предотвратяване на наводнения |
2 |
DK x1; FR x2; SE x1 |
AT x2; ES x1; FR x2 |
Няма установен пропуск (+7) |
|
14 |
Спасяване при наводнения с използването на лодки |
2 |
CZ x1; FR x2 |
AT x3; ES x1; FR x2; LU x1; SI x1 |
Няма установен пропуск (+8) |
|
15 |
Медицинска евакуация по въздуха на жертви от бедствия (MEVAC) |
1 |
DE x1; ES x1; FR x1; GR x1 |
Няма установен количествен пропуск (+4), но въпреки това Решение за изпълнение 2014/762/ЕС, приложение II, точка 10 следва да се преразгледа — вж. раздел 4.2 по-горе. |
|
|
16 |
Полева болница |
2 |
DK x1 16 |
Установен пропуск от 1. Следва да се отчете развитието във връзка с европейския медицински корпус — вж. раздел 4.2 по-горе, както и ред 43. |
|
|
17 |
Модул за гасене на горски пожари от въздуха с използване на хеликоптери (FFFH) |
2 |
Числов пропуск от 2, но с ниско стратегическо значение: FFFH най-често се мобилизират за трансгранично разполагане на къси разстояния при искания в двустранен контекст. Обикновено те не се използват за предоставяне на международна помощ при бедствия в отдалечени региони. |
||
|
Екипи за техническа помощ и подкрепа |
|||||
|
18 |
Екип за техническа помощ и подкрепа (TAST) |
2 |
DK x1; DE x1; FI x1; NL x1; SE x1 |
AT x1; DE x1; EE x1; IS x1; IT x1; LT/LV x1; LU x1; NO x1 |
Няма установен пропуск (+11) |
|
Други способности за реагиране (изброени в приложение III на Решението за изпълнение на Комисията) |
|||||
|
19 |
Екипи за планинско издирване и спасяване |
2 |
AT x1; ES x1; ME x1; SI x1 |
Няма установен пропуск (+2) |
|
|
20 |
Екипи за водно издирване и спасяване |
2 |
AT x1; DK x1; ME x1; SI x1 |
Няма установен пропуск (+2) |
|
|
21 |
Екипи за пещерно издирване и спасяване |
2 |
SI x1 |
AT x1; ME x1; SI x1 |
Няма установен пропуск (+2) |
|
22 |
Екипи със специално оборудване за търсене и спасяване, напр. роботи |
2 |
DK x1 17 |
Установен пропуск от 1, вж. бележка под линия 12. Потенциален значителен пропуск при сложни операции за издирване и спасяване, включително при ХБРЯ условия — вж. раздел 4.1 по-горе, както и ред 11. |
|
|
23 |
Екипи с безпилотни летателни апарати/дистанционно управляеми летателни системи |
2 |
DK x1 18 |
Пропуск от 1, необходима е допълнителна оценка — вж. раздел 4.3 по-горе. |
|
|
24 |
Екипи за реагиране при инциденти в морето |
2 |
NL x1 |
BE x1; FR x2 |
Няма установен пропуск (+2) |
|
25 |
Структурни инженерни екипи за извършване на оценки на щетите и на безопасността, оценка на сградите за разрушаване/ремонт, оценка на инфраструктурата, краткосрочно укрепване |
2 |
IT x1 |
AT x1; ES x1; SI x1 |
Няма установен пропуск (+2) |
|
26 |
Подкрепа при евакуиране: включително екипи за управление на информацията и логистика |
2 |
DE x1; DK x1, GR x1 |
Няма установен пропуск (+1) |
|
|
27 |
Противопожарна отбрана: консултантски екипи/екипи за оценка |
2 |
AT x1; DK x1; GR x1 |
Няма установен пропуск (+1) |
|
|
28 |
Екипи за химическо, биологично, радиологично и ядрено обеззаразяване |
2 |
DK x 1 |
AT x1; FR x1 |
Няма установен пропуск (+1) |
|
29 |
Подвижни лаборатории за извънредни ситуации, свързани с околната среда |
2 |
NL x1 |
BE x1; DE x1; FR x2 |
Няма установен пропуск (+3) |
|
30 |
Комуникационни екипи или платформи за бързо възстановяване на комуникациите в отдалечени райони |
2 |
Установен пропуск от 2. Предстои да се оцени значимостта на пропуска — вж. раздел 4.4 по-горе. |
||
|
31 |
Отделни екипи за медицинска евакуация чрез въздушна спешна помощ и чрез хеликоптери в Европа или по света |
2 |
LU x1; NL x1; SE x1 |
Хеликоптери в рамките на Европа: AT x1; ME x1 Хеликоптери и самолети както в рамките на Европа, така и извън нея: LU x1 |
Няма установен пропуск (+ 4), но е възможно да има потенциален значителен недостиг при случаи с множество пострадали в определени ситуации. Общите изисквания следва да се преразгледат в светлината на тези за модулите MEVAC — вж. раздел 4.2 по-горе, както и ред 15. |
|
32 |
Допълнителен капацитет за подслон: единици за 250 души (50 палатки); включително самостоятелна единица за обслужващия персонал |
100 |
SE x1 |
AT x5; BE x1 |
Потенциално значителен пропуск, тъй като няма достатъчен капацитет на равнището на участващите държави — вж. раздел 3.2 по-горе, както и ред 7. |
|
33 |
Допълнителен капацитет за осигуряване на подслон: единици за 2 500 души (500 покривала); с набор от инструменти с възможност за набавяне от местни доставчици |
6 |
AT x1 |
||
|
34 |
Водни помпи за изпомпване с минимален капацитет 800 l/min. |
100 |
DK x20; ME x5; NL 19 |
Числов пропуск от 75, но големият брой модули за изпомпване с голям капацитет и наличието на два екипа с изключително висок капацитет за изпомпване в EERC се счита, че компенсират липсата на активи, регистрирани в тази категория. |
|
|
35 |
Генератори с мощност 5—150 kW |
100 |
AT x20; DK x10; ME x5; SE x15; NL 20 |
Числов пропуск, но има сведения, че участващите държави разполагат с повече ресурси от посоченото за целите на настоящия доклад. |
|
|
36 |
Генератори с мощност над 150 kW |
10 |
AT x5; DK x1 |
||
|
37 |
Капацитет за борба със замърсяването на морската среда |
според нуждите |
SE x1 21 |
DK x1 |
|
|
Други способности за реагиране, необходими за справяне с установените рискове |
|||||
|
38 |
Изключително висок капацитет за HCP (Изпомпване с голям капацитет) (≥ 50,000 m/l) |
Не се прилага |
BE x1; NL x1 |
||
|
39 |
Бюро за помощ в областта на ИКТ |
Не се прилага |
SE x 1 |
DK x1 |
|
|
40 |
Постоянен инженерностроителен капацитет |
Не се прилага |
DE x 1 |
||
|
41 |
Екип за спешна медицинска помощ (EMT) Тип 1 |
Не се прилага |
|||
|
42 |
Екип за спешна медицинска помощ (EMT) Тип 2 |
Не се прилага |
ES x1; FR x1; BE x1 |
||
|
43 |
Екип за спешна медицинска помощ (EMT) Тип 3 |
Не се прилага |
Все още не е зададена цел — вж. раздел 4.2 по-горе. |
||
|
44 |
Болница за изолиране и лечение на инфекциозно болни |
Не се прилага |
DE x1 |
||
|
45 |
Мобилни лаборатории за биобезопасност |
Не се прилага |
BE x1; DE x1 |
||
Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза, член 11.
Вж. Специален доклад № 33/2016 „Механизъм за гражданска защита на Съюза“, публикуван на 18 януари 2017 г.
Вж. приложението за по-подробна информация.
Решение за изпълнение 2014/762/ЕС на Комисията, член 16.
Решение за изпълнение 2014/762/ЕС на Комисията, член 14.
За да се отчетат закъсненията при финализирането на регистрацията на ресурсите, в настоящия доклад се считат за „регистрирани“ онези ресурси, за които Комисията е получила заявление за регистрация в установения срок, но процесът на регистрация все още не е приключил. Приема се, че всички ресурси в крайна сметка ще бъде регистрирани, въпреки че за някои от тях може да са необходими безвъзмездни средства за адаптиране, за да се изпълнят критериите за качество, посочени в приложение II към Решение за изпълнение 2014/762/ЕС на Комисията. Понастоящем официално регистрираните ресурси представляват едва 20 % от 77-те ресурса, изброени в приложението. Останалите 80 % са ресурси, за които процесът на регистрация е започнал. Ресурсите, за чието заделяне участващите държави са поели политически ангажимент, но към 1 октомври 2016 г. не е подадено заявление, не се разглеждат в настоящата процедура за установяване на пропуските, тъй като няма налична информация относно техническите им аспекти, условията, сроковете и годността им.
Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Полша, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чешката република и Швеция.
Mevac: Медицинска евакуация по въздуха на жертви от бедствия.
През януари 2016 г. Комисията организира експертна работна среща за използването на ДУЛС в операциите за гражданска защита. На този семинар се стигна до заключението, че технологията на ДУЛС може да бъде от полза при подпомагането на различни мисии за управление на бедствия. През юни 2016 г. експертната група по модули за гражданска защита (създадена от Комитета по гражданска защита) заключи, че три видове мисии ще бъдат приоритет за МГЗС: ДУЛС в подкрепа на мисии за оценка, ДУЛС в подкрепа на операции по търсене и спасяване и ДУЛС в подкрепа на борбата с горските пожари. Групата постигна също така съгласие относно списък с изисквания за качеството на ДУЛС единиците, които ще се регистрират в EERC.
Способностите за реагиране спрямо риска от наводнения в Европа като цяло са добри. Същевременно обаче рискът от наводнения трябва да се преценява и според географското местоположение и категорията риск. Въпреки наличието им като цяло, в някои области способностите за реагиране на наводнения могат на практика да не съществуват. Освен това липсва информация относно наличността на по-сложно или иновативно оборудване за овладяване на наводнения, като например системи с тръбовидни надуваеми или масивни компоненти, а такова оборудване може да подобри способността за реагиране на EERC. Що се отнася до категорията риск, следва да се отбележи, че при внезапните наводнения обикновено времето за реагиране е по-кратко, отколкото при речните наводнения. Това прави по-трудно предвиждането им и предупреждаването на жителите и на екипите за първоначално реагиране.
Следва да се отбележи, че финансирането чрез МГЗС с цел отстраняване на слабостите в способностите ще остане ограничено до начално финансиране в размер на най-много 20 % от допустимите разходи и е възможно само в много ограничен брой случаи, вж. член 21, параграф 1, буква й) от Решение № 1313/2013/ЕС и член 22 от Решение № 2014/762/ЕС за изпълнение на Комисията.
Член 14, параграф 2 от Решение за изпълнение 2014/762/ЕС на Комисията.
Съгласно определеното в приложение III към Решение за изпълнение 2014/762/ЕС на Комисията.
Следва да се отбележи, че Обединеното кралство може да предостави редица ресурси, по отношение на които не е било възможно да се направи оценка на националните способности. Ето защо за целите на настоящия анализ ресурсите не са взети под внимание. Това включва експертен опит в областта на пожарогасенето, способности за издирване и спасяване в градска среда при тежки условия, както и специализирано оборудване за търсене и спасяване, които могат да бъде предоставени по линия на противопожарната и спасителна служба на Обединеното кралство и оперативните ѝ партньори, способности за медицинска евакуация по въздуха на жертви от бедствия (MEVAC), предоставяни по линия на въоръжените сили на Обединеното кралство, редица способности за реагиране в морска среда, предоставяни по линия на Агенцията за морска безопасност и брегова охрана на Обединеното кралство и оперативните ѝ партньори, широк набор от инженерни познания, които могат да бъдат предоставени както по линия на публичните агенции (като например Изпълнителната служба по здраве и безопасност и Агенцията по околната среда), така и чрез частния сектор. Освен това Обединеното кралство разполага с голям резерв от капацитет за подслон по линия на Министерството на международното развитие.
Двата френски модула за HUSAR могат да бъдат разполагани и като CBRNUSAR. Двата модула за HUSAR обаче не са били регистрирани като модули за CBRNUSAR и поради това на този етап не може да се гарантира, че отговарят на съответните критерии за качество.
Капацитетът на Дания се състои от една модулна/с възможност за допълнително разширяване мобилна болница, която може да функционира като пункт за разширена медицинска помощ, пункт за разширена медицинска помощ с хирургическа намеса и като полева болница. За целите на настоящия анализ е отчетена само един път като полева болница.
Екипи, оборудвани с камери за издирване, термални камери, акустично оборудване за търсене и спасителни кучета.
Датският екип е оборудван с безпилотен летателен апарат, който може да заснема филмов материал на дневна светлина и при слаб вятър.
Нидерландия може да предоставя водни помпи за изпомпване с минимален капацитет 800 l/min, като тази възможност се разглежда за всеки отделен случай. Въпреки това не е възможно да се направи оценка на националните способности и поради това, за целите на настоящия анализ, те не се вземат предвид.
Нидерландия може да предоставя генератори с мощност 5—150 kW, като тази възможност се разглежда за всеки отделен случай. Въпреки това не е възможно да се направи оценка на националните способности и поради това, за целите на настоящия анализ, те не се вземат предвид.
Реакция по бреговата линия.