28.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 227/35

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на действията в областта на климата от страна на недържавните участници“

(проучвателно становище по искане на Европейската комисия)

(2018/C 227/05)

Докладчик:	Mindaugas MACIULEVIČIUS
Съдокладчик:	Josep PUXEU ROCAMORA

Консултация	Европейска комисия, 28.11.2017 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Дата на решението на Бюрото	4.7.2017 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	6.2.2018 г.
Дата на приемането на пленарна сесия	15.2.2018 г.
Пленарна сесия №	532
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	192/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Процесът на преминаване към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика напредва до голяма степен благодарение на инициативи „отдолу нагоре“, водени от гражданите, иновативните предприятия и различни заинтересовани страни от гражданското общество, които се обозначават с общия термин „недържавни и поднационални участници“.

1.2.

Тези участници могат да окажат жизненоважен принос за ускоряването както на нисковъглеродното, така и на устойчивото развитие. Преките действия на недържавните участници намаляват разходите за прехода към нисковъглеродна икономика и облекчават също непосредственото въздействие от изменението на климата, което вече е факт.

1.3.

През последните години бързо се увеличиха броят, обхватът и мащабът на действията на недържавните участници в областта на климата (1). Недържавните участници обаче все още се сблъскват с огромни препятствия, които затрудняват успешното иницииране и изпълнение на действията им в областта на климата.

1.4.

Освен това недържавните участници и техните действия в областта на климата стават все по-разнообразни, тъй като те действат в различни среди с различни нужди и ресурси. Правилното анализиране и разбиране на това многообразие е предварително условие за ускоряване на действията в областта на климата.

1.5.

Като признава големия потенциал на недържавните участници да поведат глобалните действия за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към последствията от него, ЕИСК призовава за Европейски диалог относно мерките за борба с изменението на климата, предприемани от недържавни участници, с цел да се укрепят и повишат обхватът и мащабът на действията в областта на климата на базираните в Европа недържавни участници.

1.6.

Предложеният от ЕИСК европейски диалог следва да предостави общ преглед на действията в областта на климата в рамките на ЕС и да помогне за проследяването на напредъка на тези действия на световно равнище.

1.7.

ЕИСК подчертава, че признаването и изтъкването на ефективните, иновативните и креативните действия в областта на климата може да бъде икономически ефективно средство за стимулиране на нови действия и за насърчаване на текущите. Признаването на действията в областта на климата може да се постигне посредством онлайн платформа, прояви на високо равнище и/или присъждане на награди.

1.8.

Един европейски диалог за действията в областта на климата следва постоянно да събира обратна връзка и да отговаря на предизвикателствата заедно с публичните власти с цел постепенното изграждане на благоприятна среда за управление на действията в областта на климата „отдолу нагоре“. Диалогът следва да се базира на други сходни инициативи като европейския енергиен диалог, за който призова ЕИСК и който беше започнат, с цел да се координира осъществяването на енергийния преход.

1.9.

Крайната цел на предложения диалог е да се ускорят действията в областта на климата чрез привличане на повече недържавни участници и превръщането на тези действия в новата „обичайна практика“.

1.10.

ЕИСК подчертава, че в стремежа да се намалят емисиите, да се опази климатът и да се насърчи социалната и икономическата справедливост трябва да се установи социален диалог за справедлив и бърз преход към свят без въглеродни емисии и без бедност.

1.11.

ЕИСК предлага целта на диалога да бъде не само да изтъква и популяризира действията, но също и да отговоря на нуждите на недържавните участници, като насърчава създаването на нови партньорства между държавни и недържавни участници, улеснява партньорското обучение и взаимните консултации между недържавните участници и улеснява достъпа до финансиране.

1.12.

Предложеният европейски диалог ще функционира в една по-широка екосистема на управление на действията в областта на климата след Парижкото споразумение. Диалогът следва да бъде организиран по облекчен начин, така че по-скоро да дава приоритет на стратегическите връзки между действащите програми, инициативи и институции, отколкото да създава нови институции. Във връзка с това ЕИСК подкрепя предложението на Европейския парламент за създаване на национални „многостепенни платформи за диалог в областта на климата и енергетиката“.

1.13.

ЕИСК ще изпълнява водеща роля за инициирането на диалога и призовава останалите институции на ЕС, и по-специално Европейската комисия, да обединят усилията си за създаване на благоприятна среда за действия на недържавните участници в областта на климата, като си сътрудничат при оказването на помощ за привеждането на диалога в действие.

1.14.

Първата стъпка от Европейския диалог относно мерките за борба с изменението на климата, предприемани от недържавни участници (ED-NSCA), следва да бъде проява в първата половина на 2018 г., на която да се съберат всички заинтересовани мрежи от участници, както и представители на други институции на ЕС и държавите членки, организирани в духа на диалога Таланоа (2), и която да служи за установяването на ясен план за действие за диалога.

1.15.

Чрез подобен диалог ЕИСК очаква да оправомощи значително всички недържавни участници — предприятията, включително МСП, социалните предприятия и кооперации, групите на гражданското общество, общностите, а също и местните и регионалните власти и други заинтересовани страни, които имат отношение към въпроса, така че те да могат да направят реален и осезаем принос за справянето с изменението на климата.

2. Контекст на становището

2.1.

Настоящото становище е проучвателно и е изготвено по искане на Европейската комисия.

2.2.

То се основава на становището относно „Коалиция за изпълнение на ангажиментите, свързани със Споразумението от Париж“, прието през юли 2016 г., и на работата на последвалата конференция относно „Проектиране на рамка за действия в областта на климата „отдолу нагоре“, послужила за обмен на най-добри практики и установяване на предизвикателствата, които забавят усилията на недържавните участници за смекчаване на изменението на климата.

2.3.

Процесът на преминаване към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика напредва благодарение на инициативи „от долу нагоре“, водени от гражданите, местните власти, потребителите и иновативните предприятия. Техният по-нататъшен напредък обаче често се затруднява от административни и регулаторни препятствия, липсата на подходящ механизъм за консултации и неподходящите финансови процедури.

3. Наложителност на действията на недържавните участници в областта на климата

3.1.

Терминът „недържавни участници“ се отнася за участници, които не са страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Това широко разбиране включва различни видове предприятия, включително малки и средни предприятия и микропредприятия, инвеститори, кооперации, градове и региони, синдикати, общности и граждански групи, религиозни организации, младежки групи и други неправителствени организации. В настоящото становище се обръща особено внимание на новия принос „отдолу-нагоре“ на участниците в областта на климата, които все още не са напълно признати от институциите на ЕС и държавите членки.

3.2.

Има поне четири причини действията в областта на климата от страна на недържавните участници да стават все наложителни:

—

концентрациите на парниковите газове в атмосферата продължават да се повишават; дори когато бъдат изпълнени всички поети от правителствата ангажименти, ще остане разлика от 11—13 гигатона (Gt) CO2 екв. (3) Действията на държавните и недържавните участници в областта на климата в краткосрочен план могат да помогнат за компенсирането на тази разлика и са от съществено значение за предотвратяването на по-радикални и скъпоструващи мерки,

—

въздействието на изменението на климата, което вече е факт, се усеща по целия свят. Това включва повишаване на броя на екстремните метеорологични явления, по-големи загуби и щети и промяна на метеорологичните модели, а действа също и като катализатор за разселването и миграцията на уязвимите общности (4),

—

настоящите политически сътресения (например в САЩ) и недостигът на публични ресурси застрашават пълното изпълнение на поетите от правителствата ангажименти. Дори някои европейски държави, които са изцяло ангажирани с Парижкото споразумение, все още нямат необходимите амбиции за ограничаването на глобалното затопляне под 2 oC,

—	правителствата създават рамката на политиката, но на място действията се осъществяват от участниците на недържавно и поднационално равнище, като много от тях са действителните лидери на иновативните и ефективни действия, по-специално по-малките нови участници в областта на климата „от долу нагоре“.

3.3.

Участниците на недържавно равнище в действията в областта на климата могат да окажат жизненоважен принос за ускоряването както на нисковъглеродното, така и на устойчивото развитие. Преките действия на недържавните участници намаляват разходите за прехода към нисковъглеродна икономика и също така облекчават непосредственото въздействие от изменението на климата, което вече е факт. Освен това като цяло не се признава фактът, че инициативите „отдолу нагоре“ могат да помогнат за преодоляването на социалните проблеми, свързани с декарбонизацията и екологичния преход.

3.4.

Според финансирания от ЕС проект, озаглавен „Към постигане на европейска обществена устойчивост“, в който се разглежда въздействието на общностите в екоселища в Европа, ако 5 % от гражданите на ЕС се ангажират в ефективни, водени от общностите инициативи за смекчаване на последиците от изменението на климата, намаляването на емисиите на въглероден диоксид щеше да е достатъчно за 28-те държави — членки на ЕС, да постигнат близо 85 % от договорените от тях цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (5)

3.5.

Действията на недържавните участници могат също и да укрепят цялостното управление на действията в областта на климата. Така например:

—	действията на недържавните участници могат да доведат до създаването на по-амбициозни политики в областта на климата, като се покаже на правителствата, че поставянето на по-амбициозни цели, свързани с климата, е напълно реалистично,

—	действията на недържавните участници биха могли да помогнат на правителствата да прилагат националните си политики и допринасят за постигането на националните изисквания съгласно национално определения принос на ЕС,

—	недържавните участници биха могли да помогнат за установяване на възможностите за укрепване на регулаторната среда (6).

3.6.

Също така действията на недържавните участници могат да послужат да се покаже, че преходът към нисковъглеродна кръгова и устойчива на изменението на климата икономика е възможност за ЕС да повиши своята конкурентоспособност, което да е от полза за предприятията в ЕС. Освен това тези действия дават възможност не само за справяне с предизвикателствата в областта на климата, но и за устойчиво развитие, по-специално за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР).

3.7.

През последните години бързо се увеличи броят, обхватът и мащабът на действията на недържавните участници в областта на климата (7). Недържавните участници обаче все още се сблъскват с огромни препятствия, които затрудняват успешното иницииране и изпълнение на действията им в областта на климата. (Вж. становището на ЕИСК: „Коалиция за изпълнение на ангажиментите, свързани със Споразумението от Париж“ (8).)

3.8.

4. ЕС се нуждае от стратегически подход за улесняване на действията в областта на климата на недържавните участници

4.1.

ЕС изпълнява водеща роля по отношение на действията на недържавните участници на международно равнище:

—	ЕС насърчава международните инициативи за сътрудничество между различни участници, свързани със смекчаване на последиците от изменението на климата в контекста на РКООНИК,

—	ЕС оказа своя принос за осъществяване на мащабни инициативи в областта на климата с различни участници (9),

—

Отделни държави членки подкрепиха международната програма за действия в областта на климата. Например Франция предприе широкомащабни действия по мобилизиране на усилията във връзка с изпълнението на Парижкото споразумение. Скандинавските държави и Нидерландия допринесоха за разработването на платформа за инициативите в областта на климата (която понастоящем се намира на уебсайта на програмата за околна среда на ООН),

—	Европейските участници изпълняват водеща роля в около 54 % от регистрираните по РКООНИК инициативи за сътрудничество в областта на климата (10).

4.2.

Силната водеща роля на международно равнище ярко контрастира с настоящата липса на рамка в ЕС за създаване на благоприятна среда, която да помогне за ускоряването на действията на недържавните участници в областта на климата вътре в Европа. Без такава рамка ЕС може да не се възползва от осезаемия принос на водещите недържавни и поднационални участници. Настоящата подкрепа на ЕС за няколко широкомащабни инициативи с множество участници не е достатъчна за този вид преход, за чието осъществяване ЕС е поел ангажимент съгласно Парижкото споразумение.

4.3.

Трябва да се обърне много по-голямо внимание на новите, но все още непризнати участници в областта на климата „отдолу нагоре“, които понастоящем са недостатъчно представени в инициативите, подкрепяни от ЕС. Техният потенциален принос e от изключително значение. Изграждането на благоприятна среда за подобни действия в областта на климата е ефективен и евтин начин за оползотворяване на техния обществен потенциал.

4.4.

Освен това със създаването на благоприятна среда може да се преодолее настоящият дисбаланс на действията на недържавните участници в областта на климата. Така например:

—	микропредприятията, малките и средните предприятия (МСП), социалните предприятия (включително кооперациите) към момента са слабо представени в подкрепяните от ЕС инициативи, както и в контекста на РКООНИК (11),

—	действията в областта на климата от страна на селските общности и по-малките и средните по размер градове са по-слабо представени в сравнение с тези, предприемани от големите градове (12).

4.5.

Тъй като настоящите действия по мобилизиране на усилията се осъществяват предимно на равнището на международните политики в областта на климата, ако се погледнат примерите за особено широкомащабни и/или привличащи вниманието инициативи, съществува неотложна необходимост от действия на равнище ЕС, които да допълнят усилията на международно равнище чрез активирането и оказването на подкрепа на повече и различни видове участници.

4.6.

Като признание за големия потенциал на недържавните участници да поведат глобалните действия за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към последствията от него, в настоящото становище се предлага Европейски диалог относно мерките за борба с изменението на климата, предприемани от недържавни участници, с цел да се укрепят и повишат обхватът и мащабът на действията в областта на климата на базираните в Европа недържавни участници.

5. Приоритетни области за действия в областта на климата, примери и потребностите на участниците по места

5.1.

Приоритетните тематични области следва да се определят в консултации с гражданското общество.

5.2.

Близкото съответствие с тематичните области в контекста на РКООНИК, по-специално с Партньорството от Маракеш за световни действия, може да гарантира тясна връзка с целите на Споразумението от Париж.

5.3.

Приоритетните области може да включват: земеделие и храни; горско стопанство, земеползване и устойчива биоикономика; опазване и развитие на бреговата ивица; води; градове и региони; транспорт; енергетика; кръгова икономика и промишленост.

5.4.

Хоризонталните теми, които могат да бъдат застъпени в предложения диалог, включват: взаимозависимости и полезни взаимодействия между изменението на климата и устойчивото развитие; ролята на цифровизацията; основани на участието подходи; справедлив преход.

5.5.

Социалното предприемачество, гражданските инициативи и общественополезната дейност са само някои примери за това как може да се реализират дейностите в областта на климата чрез подходи „отдолу нагоре“. Вече съществуват голям брой успешни инициативи, но и много други бяха инициирани, но останаха неосъществени или бяха прекратени по различни причини. И двете категории проекти могат да се използват, за да се предоставят ценни знания както на недържавните участници, така и на лицата, които вземат решения.

5.5.1.

Децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници е еталон в това отношение. То следва да се осъществява чрез местни или регионални структури, което означава, че създаването на стойност от използването на вятърна и слънчева енергия и енергия от биомаса ще се осъществява на местно равнище. ЕС обаче не използва в достатъчно широка степен потенциала на гражданското общество в тази област и местните участници твърде често са изправени пред пречки от регулаторно, финансово и структурно естество при изпълнението на поетите ангажименти. През 2015 г. ЕИСК отправи призив — който се увенча с успех — да бъде стартиран европейски енергиен диалог, оглавяван от гражданското общество, с цел да се координира осъществяването на енергийния преход (13), който сам по себе си е най-мащабното индивидуално начинание за стабилизиране на климата, предприето от ЕС.

5.5.2.

Повече от 1 000 местни и регионални власти от 86 държави, представляващи 804 милиона души, обявиха своите цели за намаляване на емисиите на парникови газове на платформата carbon Climate Registry, които след като бъдат постигнати, биха могли да доведат до намаляване с 5,6 гигатона CO2 еквивалент (GtCO2e) до 2020 г. и 26,8 GtCO2e до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г. Общото въздействие на 7 494 града и местни власти, представляващи над 680 милиона души, участващи в Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката, може да доведе до общо намаляване на емисиите от обичайната практика с 1,3 GtCO2e годишно през 2030 г., като се постигне общо намаляване с натрупване, възлизащо на 15,64 GtCO2e, в периода между 2010 и 2030 г. (14)

5.5.3.

През последните години в Европа се разраства подкрепяното от общността селско стопанство. През 2016 г. над 6 000 широкомащабни инициативи на гражданското общество в 22 европейски държави произвеждаха храни за 1 милион души (15). Тези инициативи обхващат различни области — от изграждането на партньорства между потребителите и селскостопанските производители до създаването на обществени градини и стопанства. Те установяват тесни връзки между производителите и потребителите, създават възможности за местните предприятия и за разкриване на нови работни места и възстановяват връзката на общностите с храната, която използват, като по този начин променят механизмите за производство и потребление на храни и предоставят на гражданите правото да създават форми за по-активно участие в управлението.

5.5.4.

Концепцията за справедлив преход обединява работниците, общностите, работодателите и правителствата в контекста на социалния диалог с цел определяне на конкретни планове, политики и необходими инвестиции за гарантиране на бърза и справедлива трансформация. Тя е насочена към работните места и поминъка и цели да гарантира, че никой няма да бъде изоставен в стремежа към намаляване на емисиите, опазване на климата и насърчаване на социалната и икономическата справедливост. С цел гарантиране и установяване на социалния диалог за справедлив преход Международната конфедерация на профсъюзите и нейните партньори създадоха Център за осъществяване на справедлив преход. Центърът ще събира и подкрепя синдикални организации, предприятия, дружества, общности и инвеститори в рамките на социалния диалог при разработването на планове, сключването на споразумения, осъществяването на инвестиции и политики, свързани с бързия и справедлив преход към нулеви въглеродни емисии и общество без бедност.

5.5.5.

Въвеждането на практики, свързани с пестене на енергии, емисии и вода, намира израз в доброволчески програми и инициативи за намаляване на потреблението от страна на промишлеността. Тези постижения на предприятията са обект на одит и често се разгласяват. Сравнението между предприятията и държавите също може да се развие с този тип най-добри практики.

5.6.

За да разбере голямото многообразие на недържавните участници, техните различни нужди и ресурси, ЕИСК проведе проучване (16), което показа, че сред най-належащите нужди държавните участници включват:

—	благоприятна среда за изготвяне на политики/законодателство,

—	финансови нужди: достъп до публични фондове и данъчни стимули,

—	техническа подкрепа: улесняване на взаимното обучение, изграждане на капацитет, обмен на знания и добри практики и повишаване на осведомеността,

—	по-голямо доверие, видимо присъствие, разбиране и признание на техния принос,

—	по-добро сътрудничество между различните участници в частния и публичния сектор.

6. Функции на предложения Европейски диалог относно действията на недържавните участници в областта на климата

6.1.

За да се създаде благоприятна среда за действия на недържавните участници в областта на климата и да се укрепят и повишат обхватът и мащабът на европейските действия, платформата следва да отговаря на политиката и оперативните изисквания на недържавните участници и по възможност да включва следните взаимосвързани функции: (1) оценка на действията (Assessing actions); (2) признаване на действията (Recognising actions); (3) подобряване на управлението (Improving governance); (4) ускоряване на действията (Accelerating actions); и (5) подкрепа на действията (Supporting actions) (ARIAS).

6.2.

Оценка и проследяване на действията — ЕС и неговите държави членки имат полза от по-доброто разбиране на приноса на действията на недържавните участници в областта на климата. Предложеният диалог може да предостави общ преглед на действията в областта на климата в рамките на Европа и също така да помогне за проследяването на напредъка на тези действия на световно равнище в контекста на РКООНИК.

По-доброто разбиране на приноса, свързан със смекчаването на последиците от изменението на климата, както и в други сфери, е полезно по много начини:

—	това може да е първата стъпка към включването на действията на недържавните участници в изпълнението на националните и европейските политики в областта на климата,

—	задълбочените проучвания на конкретни действия в областта на климата може да помогнат при разработването на публични политики и установяването на регулаторните пречки, както и за решенията с променлив мащаб и обстоятелствата, при които конкретни мерки са ефективни,

—	това може да доведе до натрупване на практически познания, което да помогне за ефективното участие на недържавните участници в действията в областта на климата.

6.2.1.

Предложената рамка следва да позволява да се проследява напредъкът на най-малко две действия, извършвани от недържавни или поднационални участници, по-специално, когато работят за намаляване на количеството на емисиите на парникови газове. Това може да се осъществява под формата на обобщени оценки на действията в областта на климата на европейско равнище, както и на механизми за доброволно докладване. Следва да се вземат под внимание предпазните мерки срещу т.нар. „заблуждаващ зелен пиар“ (представящ „обичайната практика“ като екологосъобразна и съвместима с целите на Парижкото споразумение). Въпреки това най-малкото следва да се докаже, че инициативите са нещо повече от ангажименти на хартия, без да се налагат тежки задължения за отчитане и наблюдение. В рамките на практиките по наблюдение и оценка количественият подход би могъл евентуално да се допълни с един по-качествен наративен подход, за да се покаже какво може да бъде постигнато.

6.3.

Понастоящем голяма част от действията в областта на климата в Европа изобщо не са признати или са признати в съвсем слаба степен на европейско равнище. Възможността да се признаят и изтъкнат особено ефективните, иновативните и креативните действия в областта на климата може да е икономически ефективно средство за стимулиране на нови действия и за насърчаване на текущите. Признаването на действията в областта на климата може да е под няколко форми, в т.ч.:

—	широкото признаване на новите и съществуващите ангажименти чрез онлайн платформа,

—	разкриване на възможности пред новите участници в областта на климата да се включват в прояви (на високо равнище) както на европейско равнище, така и в контекста на международните преговори,

—	присъждането на награди за особено ефективни действия в областта на климата, например в специфични тематични области.

6.4.

Подобряване на управлението — водещите групи недържавни участници биха могли да посочват препятствията пред управлението и възможностите за неговото подобряване. Техните наблюдения могат да помогнат за установяване на регулаторните пречки на европейско, национално, регионално или местно равнище и за иницииране на премахването им, както и за създаването на адаптирана регулаторна рамка, благоприятна за действията в областта на климата. Европейският диалог относно действията на недържавните участници в областта на климата следва постоянно да събира обратна връзка и да отговаря на предизвикателствата заедно с публичните власти с цел постепенното изграждане на благоприятна среда за управление на действията в областта на климата „отдолу нагоре“. Това няма да се случи, без да се премахне политическият вакуум между недържавните участници и лицата, които вземат решения.

6.5.

Ускоряване на действията в областта на климата — крайната цел на предложения диалог е да се ускорят действията в областта на климата, като станат по-привлекателни за повече недържавни участници и се превърнат в новата „обичайна практика“. От практически гледна точка, това следва да включва:

—	нарастване на броя на новите ангажименти в областта на климата от страна на недържавните участници. За да се помогне за ускоряването на инициативите, диалогът следва да популяризира — евентуално в сътрудничество с РКООНИК и други партньори — поетите нови ангажименти,

—

бързо въвеждане на европейско равнище на решенията и извлечените поуки, произтичащи от действията на недържавните участници в областта на климата. За да се спомогне за това ускоряване, диалогът би могъл да включи организирането на регионални технически срещи по модела на подобни срещи, провеждани по време на заседанията на РКООНИК, и вписващи се в тях,

—	организационните партньори могат също така при случай да инициират нови партньорства и действия в областта на климата в особено обещаващи или неотложни области, като използват процеса на водене на диалог и собствените си правомощия за свикване на заседания,

—

понякога секторните или териториалните инициативи може да се конкурират помежду си, ако не е намерен правилният подход за насърчаване на сътрудничеството и не са създадени благоприятни условия за прилагането му. Необходимо е да се погледне от известна дистанция, за да се установят пропуските и възможностите за сътрудничество и да се договорят нови партньорства.

6.6.

Подкрепа на действията в областта на климата — предложеният диалог следва не само да изтъква и популяризира действията, но и да отговаря на потребностите на недържавните участници. Може да се предвидят различни начини за подкрепа, в т.ч.:

—	предоставяне на благоприятна мрежова среда за иницииране на нови партньорства между държавните и недържавните участници,

—	улесняване на партньорското обучение и взаимните консултации между недържавните участници, като им се помогне да преодолеят регулаторните пречки,

—	предоставяне на образование и обучение, както и насърчаване на иновациите, например чрез масови отворени онлайн курсове (MOOК), уебинари и семинари по конкретни въпроси (17),

—

улесняване на достъпа до финансиране, например чрез съпоставяне на съществуващите канали; проучване на иновативните инструменти за финансиране (включително партньорско финансиране, колективно финансиране и микрофинансиране); отправяне на предложение за улесняване на фискалните разпоредби и създаване на нови компоненти за финансиране, например за улесняване на достъпа до частните, международните и многостранните фондове.

7. Привеждане в действие на предложения Европейския диалог относно действията на недържавните участници в областта на климата

7.1.

Предложеният европейски диалог ще функционира в една по-широка екосистема на управление на действията в областта на климата след Парижкото споразумение. Създават се и други регионални и национални програми и рамки за действие (например в Латинска Америка и САЩ). Европейският диалог би могъл да извлече полза от сътрудничеството и партньорството си с тях.

7.2.

Диалогът следва да бъде организиран по облекчен начин, така че по-скоро да дава приоритет на стратегическите връзки между действащите програми, инициативи и институции, отколкото да създава нови институции. ЕИСК ще играе ясно определена роля за започването на диалога и търсенето на подкрепа от Европейската комисия и другите институции на ЕС и партньорства с тях. Тази институционална структура ще повиши доверието при предприемането на действия в областта на климата на европейско равнище. Във връзка с това ЕИСК подкрепя предложението на Европейския парламент за създаване на национални „многостепенни платформи за диалог в областта на климата и енергетиката“ за широки дискусии във всички държави членки относно бъдещето на провежданите от съответната държава политики в областта на климата и енергетиката.

7.3.

Една онлайн платформата в рамките на европейския диалог може да изпълнява ролята на централна информационна система за съхраняване и предоставяне на информация относно действията в областта на климата на европейско равнище и на широкообхватно хранилище на данни, необходими за извършването на стратегически анализ, както и да бъде включена в местните и националните политики и в политиките на ЕС. За да се оптимизира използването на тази централна информационна система, уебсайтът трябва да бъде достъпен и в него да може да се извършва търсене. Този уебсайт може да се свърже с платформите в контекста на РКООНИК, включително с платформата на Зоната на недържавните участници за действия в областта на климата (NAZCA) (18).

7.4.

Предложеният европейски диалог следва да бъде инициатор на прояви в подкрепа на признаването и събирането на обратна връзка, както и на функциите, свързани с обучението и изграждането на мрежи за недържавните участници. Някои от тези прояви вече се провеждат, но ще придобият още по-голямо значение. Така например:

—	заседанията на експерти, провеждани от Обсерваторията за устойчиво развитие на ЕИСК, може да придобият допълнително значение, свързвайки се с процеса на РКООНИК като „технически заседания на експерти“ или тематични и регионални диалози относно извършваните действия в областта на климата,

—

Европейският ден на устойчивите общности, организиран от Мрежата на водените от общностите инициативи в областта на изменението на климата и устойчивото развитие (ECOLISE) в партньорство с ЕИСК, може да насочи вниманието към местните общности и да спомогне за признаването на техния принос към действията в областта на климата,

—	годишните прояви, подкрепяни от институциите на ЕС (например Зелена седмица, Европейска седмица на устойчивата енергия, Европейска седмица на устойчивото развитие и др.), може да включват заседания, посветени на действията на недържавните участници в областта на климата.

7.5.

Предложеният диалог би могъл да се възползва от определянето на „посланици по въпросите на действията в областта на климата“, разпределени по сектори или тематични области. На посланиците може да се възложи да съдействат за сътрудничеството между различни заинтересовани страни; да определят тематични/стратегически приоритети; да организират прояви; както и да стимулират извършването на нови действия в областта на климата. Те могат да функционират и като координационни центрове за действията на недържавните участници в областта на климата, например съвместно с Европейската комисия, държавите членки или РКООНИК.

7.6.

Предложеният процес следва да подкрепя достъпа до финансиране за действия на недържавните участници в областта на климата. Това може да включва:

—	съпоставяне на възможностите за финансиране,

—	предоставяне на консултации относно планове, които могат да бъдат финансирани,

—	анализ на текущия диалог и процедурите за консултация с недържавните участници с оглед на определянето на нови техники и най-добри практики за по-добро използване на съществуващите европейски и международни фондове,

—	призив за това следващата многогодишна финансова рамка на ЕС да обслужва по-амбициозни цели в областта на климата на недържавните участници и да стимулира техните действия,

—	проучване на възможностите за иновативно финансиране (партньорско финансиране, колективно финансиране, микрофинансиране, „зелени“ облигации и др.).

7.7.

За гарантиране на надеждна и облекчена рамка следва да се поканят следните евентуални участници за организационни партньори:

—	за да се подкрепи функцията за оценка, инициаторите на диалога следва да ангажират действащи групи за изследвания, проследяване на инициативи в областта на климата и платформи за данни,

—	за да се подкрепи функцията за признаване, трябва да се търси сътрудничеството със съществуващите инициативи за отличаване, например наградата за импулс за промяна на РКООНИК и наградите за предприемачество в областта на устойчивото развитие (19), Наградата на ЕИСК за гражданското общество и др.,

—

за да се подкрепят функциите за подобряване на управлението и за ускоряване, следва да се създадат комуникационни канали, включващи процеси за улесняване на диалога и предоставяне на експертна техническа помощ в рамките на РКООНИК, както и процеси на равнището на държавите членки и на ЕС, например Европейски консултативни съвети по въпросите на околната среда и устойчивото развитие (EEAC),

—

по отношение на функцията за подкрепа, трябва да се установят връзки със съществуващите програми. Така например достъпът до финансиране и най-добри практики може да се координира с програма LIFE на ЕС, инструмент за финансиране на действия в областта на околната среда и климата, безвъзмездна помощ или заем от ЕИБ и/или по линия на други програми, като едновременно с това между участниците в диалога може широко да се разпространяват констатациите от проучванията, финансирани по програма „Хоризонт 2020“, които се отнасят до недържавните участници.

7.8.

Първата стъпка от Европейския диалог относно мерките за борба с изменението на климата, предприемани от недържавни участници, следва да бъде проява в първата половина на 2018 г., организирана по инициатива на ЕИСК в партньорство с Европейската комисия, на която да се съберат всички заинтересовани мрежи от участници, както и представители на други институции на ЕС и държавите членки.

7.8.1.

Тази проява следва да допринесе за диалога Таланоа преди COP24, във връзка с който заинтересованите участници, които са страни по конвенцията, и тези, които не са страни, се приканват да си сътрудничат за организирането на местни, национални, регионални или световни прояви с цел подготовка и предоставяне на важни сведения за това какво сме постигнали, какво искаме да постигнем и как да го направим.

7.8.2.

Проявата трябва да се използва и за изготвянето на план за действие за ED-NSCA за периода 2018—2020 г., с цел той да бъде приведен в действие, като това включва и подробен план за изпълнение на функциите ARIAS на диалога.

Брюксел, 15 февруари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) Yearbook of Global Climate Action 2017 („Годишник на глобалните действия в областта на климата 2017 г.“), Партньорство от Маракеш, РКООНИК 2017 г.

(2) Таланоа е традиционна дума, която се използва във Фиджи и Тихоокеанския басейн, за да отрази процеса на приобщаващ, основан на участието и прозрачен диалог. Целта на Таланоа е да се споделят истории, да се изгражда емпатия и да се вземат мъдри решения за общото благо. Диалогът Таланоа, който трябва да отчете колективните усилия на страните във връзка с напредъка към дългосрочната цел, упомената в член 4 от Парижкото споразумение, ще започне през 2018 г., и за целта онлайн платформата за принос ще бъде предоставена на разположение.

(3) The Emissions Gap Report 2017: A UN Environment Synthesis Report, UNEP 2017 (Доклад за разликите по отношение на емисиите за 2017 г.: обобщаващ доклад на ООН за околната среда, ЮНЕП 2017 г.).

(4) Заключения на съвета: Европейската дипломация в областта на климата след COP21: елементи за по-нататъшни действия на дипломацията в областта на климата през 2016 г.

(5) Towards European Societal Sustainability („Към постигане на европейска обществена устойчивост“), http://www.tess-transition.eu/about/

(6) Например чрез премахване на регулаторните пречки и/или чрез създаване на интелигентни политики в областта на климата.

(7) Yearbook of Global Climate Action 2017 („Годишник на глобалните действия в областта на климата 2017 г.“), Партньорство от Маракеш, РКООНИК 2017 г.

(8) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 20.

(9) Най-ярките примери включват: Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката, Регионалния конвент на кметовете, инициативата „Мисия за иновации“, Коалицията за климат и чист въздух, Африканската инициатива за енергия от възобновяеми източници, инициативата InsuResilience и партньорството относно национално определените приноси (НОП).

(10) Yearbook of Global Climate Action 2017 („Годишник на глобалните действия в областта на климата 2017 г.“), Партньорство от Маракеш, РКООНИК 2017 г.

(11) въпреки че представляват над 99 % от всички предприятия в ЕС и около 58 % от икономическите резултати, измерени чрез брутната добавена стойност https://ec.europa.eu/growth/smes_bg.

(12) Около 35 % от населението в ЕС живее в междинни райони между градски и селски тип, а над 22 % — в преобладаващо селски райони. (Евростат (2014) Eurostat Regional Yearbook („Регионален годишник на Евростат“), 2014 г. Достъпен на адрес: http://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-statistical-books/-/KS-HA-14-001, изтеглен на 16 януари 2018 г.).

(13) Становище на ЕИСК „Разработване на системата за управление, предложена в контекста на рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г.“ (ОВ C 291, 4.9.2015 г., стр. 8).

(14) https://www.cities-and-regions.org/lgma-at-the-apa-resumption/

(15) https://urgenci.net/new-report-european-csa-overview-released-by-the-european-csa-research-group/

(16) Проучване на ЕИСК „Boosting non-state climate actors“ („Насърчаване на недържавните участници в областта на климата“).

(17) Например „Как да изготвим план за действие?“, „Как да събираме средства?“, „Как да мотивираме участниците да пристъпят към действие?“ и др.

(18) http://climateaction.unfccc.int/

(19) Награди за предприемачество в областта на устойчивото развитие.