2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/124


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Документ за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз“

[COM(2017) 291 final]

(2018/C 081/17)

Докладчик:

David CROUGHAN

Консултация

Европейска комисия, 5.7.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

5.10.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2017 г.

Пленарна сесия №

529

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

138/3/8

Преамбюл

Настоящото становище е част от по-голям пакет от четири становища на ЕИСК относно бъдещето на европейската икономика (задълбочаване на икономическия и паричен съюз, икономическата политика на еврозоната, съюз на капиталовите пазари и бъдещето на финансите на ЕС)  (1) . Пакетът се изготвя в контекста на стартирания неотдавна от Европейската комисия процес на Бялата книга за бъдещето на Европа, като взема под внимание речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза през 2017 г. В съответствие с резолюцията на ЕИСК относно бъдещето на Европа  (2) и предходните му становища относно завършването на ИПС  (3) , в настоящия пакет от становища се подчертава, че е необходимо чувство за обща цел в управлението на Съюза, която да надхвърля техническите подходи и мерки, и да е преди всичко въпрос на политическа воля и обща перспектива.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Общата валута и нейните институции бяха фактор на стабилност по време на световната финансова криза, а преди това донесоха редица ползи на предприятията и гражданите под формата на ниска инфлация и лихвени проценти, и улесняване на трансграничната търговия и пътуванията.

1.2.

Документът за размисъл обаче ясно показва, че ИПС остава незавършен, като „икономическият“ компонент изостава от „паричния“ стълб в интеграцията на равнище ЕС и това ограничава възможността за оказване на подкрепа на паричната политика и националните икономически политики. Решенията за коригиране на институционалните и управленските недостатъци, които отчасти са причина за продължаващата уязвимост на еврозоната, не могат да бъдат отлагани безкрайно. Необходима е по-силна политическа воля за укрепване на частта „Съюз“ от ИПС.

1.3.

Тенденцията към протекционизъм и перспективата да се сложи край на политиката на изключително ниски лихвени проценти и увеличаване на паричната маса водят до много по-голяма несигурност и оставят много малко време за постигане на напредък. ЕИСК отново заявява пред политическите лидери, че е още по-важно европейците да се ангажират с чувство за обща цел, засилвайки влиянието и силата си посредством по-нататъшна интеграция. Комитетът призовава Комисията и Европейския съвет да вземат смели решения преди изтичането на настоящия мандат, за да се постигне напредък по необходимите елементи от едно общо за целия ЕС управление.

1.4.

Сред най-важните елементи за постигане на стабилност е сближаването във възходяща посока на различните икономики. Това ще накара политиците и социалните партньори на национално равнище да включат европейско измерение в обсъжданията на икономическите и фискалните политики в национален план. ЕИСК настоява за по-силно „парламентаризиране“ на еврозоната, с голяма комисия на ЕП, включваща всички членове на ЕП от еврозоната и от страните, които възнамеряват да се присъединят към нея, наред с по-тясна координация между парламентаристите от еврозоната по въпросите, свързани с ИПС.

1.5.

За да се постигне ефикасност, баланс и справедливост, националните политики за икономически растеж и благосъстояние би трябвало да бъдат замисляни и координирани и с мисъл за общия интерес на еврозоната; за да се осигури демократичен контрол и отчетност, в процеса на европейския семестър следва да участват Европейският парламент, националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество. Социалното измерение трябва да се разглежда наравно с икономическото измерение.

1.6.

ЕИСК признава неуспехите на управлението на финансовия сектор и напълно подкрепя стъпките за завършване на изграждането на финансовия съюз, включително банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

1.7.

Необходими са незабавни решения за справяне с необслужваните кредити, които възпрепятстват финансовите и човешките ресурси на банките в предоставянето на финансиране за инвестиции и действат възпиращо за инвеститорите, които се опасяват, че приходите от новите инвестиции биха били насочени към погасяване на необслужвани кредити.

1.8.

Комитетът подкрепя създаването до 2018 г. на благоприятна рамка за въвеждането на ценни книжа, обезпечени с държавни облигации, както се предлага в документа за размисъл. В средносрочен план създаването на т.нар. европейски сигурен актив би послужило за намаляване на нестабилността на финансовите пазари и за гарантиране на стабилността на икономиките на държавите членки в случай на асиметрични сътресения.

1.9.

Необходим е собствен бюджет, надвишаващ МФР от 1 % от БВП, за да се финансира усъвършенстваният европейски механизъм за стабилност, който следва да се превърне в европейски валутен фонд, способен да осигурява ресурси за държавите членки в условия на криза, както и да служи като механизъм за подкрепа на банковия сектор. По-големият бюджет следва да се използва и за поддържане на важни инвестиции в еврозоната за производствена инфраструктура от общоевропейско значение. Достъпът до тези средства следва да е обвързан с постигането на договорения напредък по отношение на икономическите и социалните стандарти.

1.10.

Необходима е фискална политика, която е способна да стимулира икономиката в еврозоната в момент на икономически спад. В настоящия си вид фискалните правила и специфичните за всяка държава препоръки (СДП) имат проциклично действие, като допълнително омаломощават слабите икономики. Процедурата при макроикономически дисбаланси, която е важна част от процеса на европейския семестър, следва да бъде водеща в превенцията на макроикономически дисбаланс в еврозоната. Следва да се постави по-голям акцент върху неблагоприятния ефект, който оказват върху еврозоната държавите членки, поддържащи постоянни излишъци по платежните си баланси.

1.11.

Комитетът призовава за разглеждането на инструменти за подобряването на икономическото управление в рамките на ИПС, например чрез създаването на постоянен пост „финансов министър за еврозоната“, като се гарантира пълна демократична отчетност. Групирането на правомощия би увеличило съгласуваността на политиките в рамките на ИПС, които към момента са фрагментирани поради големия брой на различните институции.

2.   Контекст

2.1.

На 1 март 2017 г. Европейската комисия представи Бяла книга за бъдещето на Европа, която беше последвана от няколко документа за размисъл в различните области на европейската политика. Настоящото становище засяга третия документ за размисъл: „Задълбочаване на икономическия и паричен съюз“ .

2.2.

Общата валута и нейните институции бяха фактор на стабилност по време на световната финансова криза, а преди това донесоха редица ползи на предприятията и гражданите под формата на ниска инфлация и лихвени проценти, и улесняване на трансграничната търговия и пътуванията.

2.3.

Документът обаче показва ясно, че ИПС остава незавършен, като „икономическият“ компонент изостава от „паричния“ стълб в интеграцията на равнище ЕС и това ограничава възможността за оказване на пълна подкрепа на паричната политика и националните икономически политики. В документа не се отправят критики към водените политики, нито към взетите или блокираните решения. Необходима е по-силна политическа воля за укрепване на частта „Съюз“ от ИПС.

2.4.

Европейският съюз трябва да обърне внимание на истински важния системен въпрос: как можем да създадем единна валута и да прилагаме единна парична политика, докато продължаваме да се придържаме към политическото решение икономическата и фискалната политика да се провеждат на национално равнище.

2.5.

Кризата ясно показа колко неприемливо е това. Необходимите елементи на суверенитет не бяха обединени и между държавите членки не беше създадено взаимно доверие, което доведе до липса на солидарност. В еврозоната се засилиха различията между разнородните по своя характер икономики поради слабата и безнадеждно недостатъчна координация на икономическите и фискалните политики, което наложи въвеждането на кризисни мерки посредством междуправителствeния процес. Напълно закономерно еврозоната се раздели на държави кредиторки, които диктуват условията на държавите длъжници, без наличие на финансов министър за еврозоната.

3.   Задълбочаване на ИПС

3.1.

През последните години в множество становища ЕИСК призова за задълбочаване на ИПС (4). Поради това Комитетът приветства и подкрепя изложението на Комисията в защита на завършването на изграждането на икономическия и паричен съюз и посочва, че икономическата реалност е различна в отделните държави, което е причина за значителни разлики във възприятието на предизвикателствата, пред които е изправена еврозоната. За по-силен ИПС е необходимо по-засилено сближаване.

3.2.

ЕИСК отчита разликите в становищата на отделните държави членки относно бъдещето на Европа, които се дължат на тяхната история и на различията помежду им. Но решенията за коригиране на институционалните и управленските недостатъци, които отчасти са причина за продължаващата уязвимост на еврозоната, постоянните дисбаланси и големите разлики в постиганите от държавите членки резултати в икономическата и социалната сфера не могат да бъдат отлагани безкрайно (5).

3.3.

Не успяхме да постигнем сближаване във възходяща посока на държавите членки, което според някои би могло да бъде постигнато посредством единна парична политика. Неуспехът в справянето с всички аспекти на конкурентоспособността в реалната икономика породи различия, което превърна единната парична политика в неподходяща за много от държавите членки, пораждайки фразата „универсалният подход не е приложим за никого“ (one size fits none). ЕИСК вече изрази опасенията си, че докладът на петимата председатели, последван от Бяла книга, ще доведе до загуба на набраната инерция и на чувството за неотложност.

3.4.

Сега е необходимо да постигнем напредък на всички фронтове, икономически и социален, финансов, фискален и политически, за да се осигурят нужните условия за обединяване на ключови елементи от суверенитета, без страх от морален риск, за да се гарантира, че ЕС работи за благоденствието на всички. Това ще замени неефективните структури на настоящото управление и ще позволи на ЕС и по-специално на еврозоната да си възвърнат доверието на гражданите, както и на инвеститорите, и да изпълняват с пълен капацитет своята роля в световните отношения.

3.5.

Комитетът изразява загриженост във връзка с това, че след кризата, доклада на четиримата председатели от 2012 г. и доклада на петимата председатели от 2015 г. не се постигна достатъчно съществен напредък по отношение на реално задълбочаване на ИПС. Особена загриженост поражда липсата на експедитивност в извършването на ключови институционални реформи с цел осигуряване на демократична легитимност за вземане на управленски решения и за налагане на прилагането и спазването на правилата. Този управленски вакуум изостря тенденцията към популизъм и национални и протекционистки решения в някои държави членки.

3.6.

Глобалният свят, в който живеем, е все по-несигурен — някои страни обръщат гръб на свободната търговия за сметка на протекционизма, а на политиката на изключително ниски лихвени проценти и увеличаване на паричната маса, която поддържа икономическото възстановяване в голяма част от развития свят, трябва скоро да се сложи край, което ще има непредсказуеми и вероятно неблагоприятни последици. Разполагаме с много кратко време за постигане на напредък.

3.7.

Един пълноценен фискален и политически съюз би могъл да бъде проект в средносрочен до дългосрочен план, но за да се укрепи ИПС и да се осигури повече стабилност, в краткосрочен план са необходими жизненоважни мерки в тази насока. ЕИСК отново заявява пред политическите лидери, че е още по-важно европейците да се ангажират с чувство за обща цел, засилвайки влиянието и силата си посредством по-нататъшна интеграция.

3.8.

Комитетът настоятелно призовава Комисията и Европейския съвет да вземат смели решения при необходимото и цялостно участие на Европейския парламент, преди края на настоящия мандат, за постигане на напредък по необходимите елементи от едно общо за целия ЕС управление. Отлагането на предприемането на важни реформи за следващ мандат обрича усилията на инерция, която вероятно нито пазарите, нито гражданите могат да толерират.

4.   Финансов съюз: намаляване и споделяне на риска

4.1.

ЕИСК признава неуспехите на управлението на финансовия сектор и напълно подкрепя стъпките за завършване на изграждането на финансовия съюз, включително банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

4.2.

Завършването на изграждането на банковия съюз е от основно значение за задълбочаването на ИПС. Фрагментираните пазари и разпоредби бяха важни фактори в доводите срещу намирането на решения на финансовата криза. ЕИСК признава, че е направено много за координирането на сектора, но призовава всички участници да постигнат колкото може по-скоро напредък в доизграждането на банковия съюз.

4.3.

Особено важно е да се завърши започнатото по отношение на банковия съюз, за да се укрепят финансовата интеграция и споделянето на риска чрез финансовите пазари. Налице е спешна необходимост до 2019 г. да бъде установен общ механизъм за подкрепа на европейския фонд за преструктуриране посредством европейския механизъм за стабилност, с което да се гарантира подходящо, бързо и ефективно функциониране. Това би отстранило и евентуална политическа пристрастност. ЕИСК подкрепя идеята ЕМС да поеме ролята и на европейски валутен фонд и да има достъп до собствен бюджетен механизъм, след като бъде включен в обхвата на законодателството на ЕС.

4.4.

Без повече забавяне (6) трябва да бъде създадена и европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД), която да отчита вече съществуващите национални системи, с цел гарантиране на еднаква по-добра защита на спестяванията в депозитни сметки в целия Европейски съюз.

4.5.

За осигуряване на напредък в тези сфери е необходимо цялостно разрешаване на въпроса за необслужваните кредити (7), които нараснаха значително по време на кризата. Необслужваните кредити възпрепятстват финансовите и човешки ресурси на банките в предоставянето на финансиране за нови инвестиции, които са от ключово значение за растежа. ЕЦБ, Комисията и правителствата следва да обединят усилия за справяне с този проблем, основавайки се на водещия принцип, че събираемите задължения се обслужват, а за несъбираемите се намират спешни решения. Липсата на бърз процес на преструктуриране пречи на бъдещите инвеститори да правят нови инвестиции поради опасения, че натрупваните нови приходи биха били използвани за обслужване на стари кредити.

4.6.

Една по-добра уредба в областта на преструктурирането и несъстоятелността на равнището на еврозоната е основен елемент за възстановяването от кризата, налагащ ползването на вторични пазари със специализиран опит. ЕИСК призовава да се извлекат необходимите изводи от примерите за създаване на банки с проблемни активи. ИПС се нуждае от интелигентни и устойчиви решения за необслужваните кредити, които все още са повод за безпокойство.

4.7.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да положи енергични усилия за създаването на съюз на капиталовите пазари, който би бил важен източник на допълнително финансиране за по-големите предприятия и би изпълнявал важна роля по отношение на споделянето на риска. Комитетът признава, че това няма да представлява допълнителен източник на финансиране за МСП, особено за малките предприятия и микропредприятията. Ето защо банкирането ще продължи да играе ключова роля, което налага банките да пренасочат вниманието си към обслужването на нуждите на реалната икономика, което на свой ред изисква справедлив достъп и устойчиво банково финансиране във всички държави членки (8).

4.8.

В краткосрочен план (до 2018 г.) Комитетът подкрепя създаването на благоприятна рамка за въвеждането на ценни книжа, обезпечени с държавни облигации, както се предлага в документа за размисъл и в проекта на работна програма на Комисията за 2018 г. Ценните книжа, обезпечени с държавни облигации, имат потенциала да прекъснат връзката банка — централно правителство, като изместят държавните облигации и диверсифицират счетоводните баланси на банките, като същевременно се избегне споделяне на дълга. За да се осигури подходящо регулаторно третиране и да се насърчи споделянето на частния риск, е необходимо да бъде проведена консултация с доставчиците на финансови услуги.

4.9.

В средносрочен план (до 2025 г.) създаването на т.нар. европейски сигурен актив, по подобие на държавните облигации на САЩ, би послужило за намаляване на нестабилността на финансовите пазари и за гарантиране на стабилността на икономиките на държавите членки в случай на асиметрични сътресения. ЕИСК отдавна се застъпва за използването на облигации на ЕС и еврооблигации (9). Обсъдени бяха и други подобни предложения, като европейски фонд за обратно изкупуване на дълга и фонд за европейски ценни книжа. Въз основа на заключенията на експертната група, създадена със задачата да анализира предимствата и рисковете на различните варианти за съвместно емитиране на дългови инструменти, Комисията сега би трябвало да излезе с конкретно предложение кои инструменти да бъдат използвани и при какъв график (10). За да се избегне морален риск, държавите членки следва да могат използват този инструмент в зависимост от това дали спазват специфичните за тях препоръки.

5.   Постигане на подновено сближаване в рамките на по-интегриран икономически и фискален съюз

5.1.

Комитетът приветства ясно заявеното в документа становище, че сближаването във възходяща посока с цел по-устойчиви икономически и социални структури е основен елемент за силен ИПС. При отчитане на различията между държавите членки не може да съществуват политики от типа „универсален подход за всички“, изискващи всеобхватна хармонизация, а е необходим общ подход, насочен към определени резултати.

5.2.

Недостатъците на икономическата и фискалната политика в рамките на ИПС се коренят в липсата на общоевропейска политическа воля, която да позволи участието на ЕС в националните икономически и фискални политики. ЕИСК вече е заявявал, че е необходим подобрен и засилен макроикономически диалог, особено със страните от еврозоната, който би могъл да допринесе за по-доброто отразяване на измерението на еврозоната на национално равнище. Освен това е необходима и по-демократична система за вземане на управленски решения в сравнение със Съвета на министрите, чиито членове отговарят единствено пред националните си парламенти, а не пред цялата еврозона.

5.3.

ЕИСК приветства предложенията на Комисията за по-нататъшно укрепване на европейския семестър. За да се постига ефикасност, баланс и справедливост, националните политики за икономически растеж и благосъстояние би трябвало да бъдат замисляни и координирани и с мисъл за общия интерес на еврозоната; за се осигури демократичен контрол и отчетност, в процеса на европейския семестър, който обхваща национални и европейски политики, следва да участват Комисията, Европейският съвет, Европейският парламент, националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество. Този процес е започнал да се осъществява в много ограничен мащаб, но изисква по-голяма степен на участие на национално равнище, както и съгласието на всички участници. Това ще укрепи еврото и ако бъде опростен и стане по-прозрачен, семестърът ще насърчи така необходимото по-добро изпълнение на реформите.

5.4.

Намаляването на макроикономическите дисбаланси е от основно значение за европейската стабилизация. Досега тези дисбаланси бяха временно облекчавани посредством девалвация на валутата. Сега без този инструмент се осъществяват изключително болезнени вътрешни девалвации, които водят до много големи трудности, свързани с висока безработица и отрицателен ръст. За да се постигне стабилност на еврозоната и за да се избегнат подобни тежки мерки, не бива да се допуска натрупването на макроикономически дисбаланси.

5.5.

Ето защо този европейски аспект трябва да бъде отчетен в макроикономическия диалог на национално равнище. Ранното откриване и избягване на макроикономически дисбаланси, отразяващи различни нива на конкурентоспособност, като цяло (вж. 5.6) представлява основен елемент в процеса на европейския семестър. Политиката на национално равнище следва да взема предвид въздействието, което предложените политики биха имали върху конкурентоспособността в еврозоната, както и развитието в еврозоната, което може да налага предприемането на мерки в областта на конкурентоспособността. Приносът на местните служители на Комисията, отговарящи за европейския семестър, и на независимите национални съвети по производителността, свързани в мрежа на еврозоната, би могъл да бъде полезен като огледало за икономическата и социалната политика (11).

5.6.

Важен елемент в тези дискусии е социалният аспект, който досега беше пренебрегван в процеса на европейския семестър — факт, който доведе до нарастване на социалния дефицит на ЕС и се отрази негативно на живота на милиони граждани на ЕС. Той засили и тенденцията към антиевропейски популизъм и общо недоволство от ЕС. Едно преразгледано определение за конкурентоспособността („конкурентоспособност 2.0“) (12), включващо „способността на една държава да постигне цели, надхвърлящи БВП“, и измерване въз основа на три стълба — доход, социални фактори и устойчивост, би могло да доведе до по-всеобхватен процес на европейския семестър.

5.7.

ЕИСК изразява съгласие, че изпълнението на националните политики, където компетентността остава на национално равнище, би могло да бъде координирано посредством процеса на европейския семестър (13).

5.8.

Комитетът подкрепя свързването на достъпа до финансиране от ЕС и до евентуален инструмент за стабилизация с постигането на договорения напредък по икономическите и социалните стандарти, както и на необходимия преход вследствие на цифровизацията, в интерес на благосъстоянието на гражданите. Този процес ще се наблюдава посредством европейския семестър (14). Икономиките, които изостават значително и се стремят да изпълнят специфичните за тях препоръки, следва да имат право на помощ по линия на Кохезионния фонд за производствени инвестиции, с което ще се спомогне за наваксване на изоставането или ще се осигури важна инфраструктура от общоевропейска полза.

5.9.

ЕИСК изразява съгласие с това, че понастоящем бюджетът на ЕС, възлизащ на едва 1 % от БВП, е прекалено малък и не е предвиден за поддържането на стабилизираща функция, а след Брексит ще се окаже още по-недостатъчен. Комитетът подкрепя виждането, че еврозоната би извлякла значителни ползи от един силен стабилизационен капацитет в случай на асиметрични сътресения (15). Комитетът признава, че такава функция не следва да води до постоянни трансфери или до морален риск.

5.10.

ЕИСК подкрепя предложението да се разгледат възможностите за изграждане на фискален капацитет в еврозоната с цел поддържане на важни инвестиционни нива в производствена инфраструктура в еврозоната, например в областта на транспорта, обновяването на градската среда, образованието, научните изследвания и прехода към екологосъобразност (16). Този фискален капацитет би могъл да бъде и източник на финансиране на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който с времето следва да се превърне в ЕВФ за финансиране на фондове за управление на кризи.

5.11.

За икономическата интеграция и просперитета на Европа, както и за предотвратяване на задълбочаващото се социално неравенство, е необходим ефективен инвестиционен план за създаване на приходи посредством растеж, социално сближаване и солидарност. ЕИСК подкрепя допускането на пълноправно „златно правило“ за обществени производствени инвестиции, като то следва да бъде включено в промяната на фискалните правила.

5.12.

За да се избегнат проциклични политики, подходът, основаващ се на фискални правила, трябва да бъде усъвършенстван и развит преди следващия мандат. Следва да се вземат предвид доминиращите условия на местно равнище. Структурният баланс се оказа ненадеждна и непозволяваща наблюдение променлива, на която да бъдат основавани изпълними политически промени посредством процеса на формулиране на СДП.

5.13.

Поставя се прекалено голям акцент върху намаляването на дълга посредством понякога самооборваща се фискална консолидация вместо с по-ползотворната мярка за увеличаване на растежа на БВП. В процеса на европейския семестър на намаляването на националния годишен дефицит се отдава много по-голяма тежест като средство за преодоляване на високото съотношение дълг/БВП, отколкото на по-ползотворни мерки за увеличаване на растежа на БВП (17).

5.14.

ЕИСК счита, че до 2019 г. следва да бъдат направени промени за коригиране на „настоящата ситуация, [която] прикрива явно неоптимално разпределение на фискалната корекция между отделните държави към настоящия момент“ (18).

5.15.

Процедурата при макроикономически дисбаланси, която е важна част от процеса на европейския семестър, следва да бъде водеща в превенцията на макроикономически дисбаланс в еврозоната. Необходимо е да се премахне вградената асиметрия, при която на постоянните положителни дисбаланси се гледа безкритично, а отрицателните са обект на санкции (19). Финансовата санкция не само че влошава ситуацията, но хроничните излишъци в някои от държавите членки могат да влошат състоянието на дефицит в дадена съседна държава.

6.   Укрепване на структурата на Икономическия и паричен съюз и утвърждаване на демократичната отчетност

6.1.

ИПС не е самоцелен. Той е средство за оптимизиране на възможностите за постигане на: устойчиво развитие, качествени работни места, икономическо и социално сближаване във възходяща посока; стабилност и просперитет за всички държави членки чрез съвместно действие; икономическа отговорност, която върви ръка за ръка със солидарността; и намаляване на риска, което е свързано със споделянето на риска. Макар че тези необходими мерки трябва да се вземат в еврозоната, другите държави членки също следва да могат да ги приложат. ЕИСК изразява съгласие, че са необходими по-голяма прозрачност, добра комуникация и засилено участие на социалните партньори и гражданското общество, които, наред с една по-голяма роля на националните парламенти в процеса на вземане на решения, ще спомогнат за демократичната отчетност.

6.2.

ЕИСК настоява за по-силно „парламентаризиране“ на еврозоната, с голяма комисия на ЕП, включваща всички членове на ЕП от еврозоната и от страните, които възнамеряват да се присъединят към нея, наред с по-тясна координация между парламентаристите от еврозоната по въпросите, свързани с ИПС (Конференция на комисиите по европейски въпроси — КОСАК+) (20). Както беше посочено в параграфи 5.2 и 5.3, Европейският парламент, в частност, както и националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество като цяло, следва да изпълняват основна роля в демократизацията на процеса на европейския семестър.

6.3.

Комитетът призовава за разглеждането на инструменти за подобряването на икономическото управление в рамките на ИПС, например чрез създаването на постоянен пост „финансов министър за еврозоната“, като се гарантира пълна демократична отчетност. Групирането на правомощия би увеличило съгласуваността на политиките в рамките на ИПС, които към момента са фрагментирани поради големия брой на различните институции. От самото начало следва да бъде установена фискална позиция за еврозоната, като начинът за постигането ѝ бъде определен от министъра на финансите. Настоящата фискална позиция представлява сумата от бюджетните баланси на всички държави членки, а посоката на фискалната позиция за еврозоната е случайна.

6.4.

ЕИСК приветства предложеното укрепване на ЕМС с цел развиването му в изцяло функционален инструмент за управление на кризи. Чрез превръщането му в Европейски валутен фонд (ЕВФ), съгласно европейските договори, със силна роля на Европейския парламент, ще бъде засилена демократичната легитимност и ще бъде ускорен процесът на вземане на решения.

6.5.

Не бива да се използва междуправителственият подход като метод на управление в Европейския съюз, а фискалните правила следва да бъдат преразгледани, преди да бъдат включени в правото на ЕС.

Брюксел, 19 октомври 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Пакетът включва становищата на ЕИСК „Икономическата политика на еврозоната (2017 г.) (допълнение към становище)“ (EESC-2017-02837-00-00-AC-TRA-BG) (вж. страница 216 от настоящия брой на Официален вестник), „Съюз на капиталовите пазари: междинен преглед“ (EESC-2017-03251-00-00-AC-TRA) (вж. страница 117 от настоящия брой на Официален вестник), „Задълбочаване на ИПС до 2025 г.“ (EESC-2017-02879-00-00-AC-TRA) и „Финансите на ЕС до 2025 г.“ (EESC-2017-03447-00-00-AC-TRA-BG) (вж. страница 131 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  Резолюция на ЕИСК относно „Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа и извън нея“, 6 юли 2017 г.

(3)  Вж. например становищата на ЕИСК относно „Завършване на ИПС — Следващ европейски законодателен мандат“, ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 10), и „Завършване на изграждането на ИПС: политическият стълб“, ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 8.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Завършване на изграждането на ИПС — следващият европейски законодателен мандат“ (ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 10); Становище на ЕИСК относно „Демократичен и социален ИПС чрез прилагане на общностния метод“ (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 33); Становище на ЕИСК относно „Завършване на изграждането на ИПС — политическият стълб“ (ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 8); Становище на ЕИСК относно „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 28).

(5)  Становище на ЕИСК: Завършване на изграждането на ИПС — политическият стълб (ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 8).

(6)  Становище на ЕИСК относно „Европейска схема за застраховане на депозитите“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 21), по-конкретно параграфи 1.1 до 1.3.

(7)  Становище на ЕИСК относно „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (ОВ C 133, 14.4.2016 г., стр. 17), по-конкретно параграф 3.3.1.

(8)  Становище на ЕИСК относно „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (ОВ C 133, 14.4.2016 г., стр. 17), и становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари: междинен преглед“, (EESC-2017-03251-00-00-AC-TRA).

(9)  Становище на ЕИСК относно „Накъде върви еврото?“ (ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 8); становище на ЕИСК относно „Растеж и държавен дълг в ЕС — две новаторски предложения“ (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 10).

(10)  Становище на ЕИСК относно „Завършване на изграждането на ИПС — следващият европейски законодателен мандат“ (ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр.10).

(11)  Становище на ЕИСК относно „Създаване на национални съвети по конкурентоспособността в еврозоната“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 35).

(12)  Становище на ЕИСК относно „Създаване на национални съвети по конкурентоспособността в еврозоната“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г. стр. 35).

(13)  Становище на ЕИСК относно „Завършване на изграждането на ИПС — следващият европейски законодателен мандат“ (ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 10); Становище на ЕИСК относно „Демократичен и социален ИПС чрез прилагане на общностния метод“ (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 33); Становище на ЕИСК относно „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 28); Становище на ЕИСК относно „Европейски стълб на социалните права“ (ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10).

(14)  Становище на ЕИСК относно „Преглед на икономическото управление“ (ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 33); Становище на ЕИСК относно „Завършване на ИПС — Ролята на данъчната политика“ (ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 24).

(15)  Становище на ЕИСК относно „Финансите на ЕС до 2025 г.“, (EESC-2017-03447-00-00-AC-TRA).

(16)  Становище на ЕИСК относно „Преглед на икономическото управление“ (ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 33); Становище на ЕИСК относно „Икономическата политика на еврозоната“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 41); Становище на ЕИСК относно „Програмата за подкрепа на структурните реформи“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 47); Становище на ЕИСК относно „Междинен преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.“ (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 63).

(17)  Становище на ЕИСК относно „Преглед на икономическото управление“ (ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 33).

(18)  COM(2016) 727 final.

(19)  Становище на ЕИСК относно „Преглед на икономическото управление“ (ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 33).

(20)  Становище на ЕИСК относно „Демократичен и социален ИПС чрез прилагане на общностния метод“ (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 33).