Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

CING е сдружение по Закона от 1 юли 1901 г. То има законен интерес да подаде заявлението и се състои от около 1 000 операторa (производители, спедитори, опаковчици).

3. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

Бяха добавени специфичните органолептични характеристики на „Noix de Grenoble“, определени в резултат на органолептичните анализи, извършвани от 1997 г. насам във връзка с това наименование за произход и работата по характеризиране, проведена от университета в Suze-la-Rousse:

Уточнени са етапите, които трябва да бъдат извършени в определения географски район: всички етапи — от производството на орехите до тяхното опаковане.

В обхвата на географския район бе включена и община от департамента Drôme — Saint-Donat-sur-l’Herbasse — граничеща с района, в резултат на експертиза, която показва, че общината отговаря на критериите за определяне на границите, характерни за географския район на това наименование за произход. От критериите, отнасящи се до природните фактори, може да бъдат посочени: континентален климат, надморска височина под 600 m, благоприятни за развитието на орехови дървета почви, обща граница на общината с географския район, а от критериите, свързани с човешкия фактор: развито орехопроизводство, връзки с производителите на „Noix de Grenoble“, практики за отглеждане и обработка на орехите след прибиране на реколтата, подобни на тези в географския район.

Първоначално в спецификацията е посочено, че географският район обхваща 257 общини. Тази цифра е погрешна. Всъщност, географският район на наименованието за произход „Noix de Grenoble“ първоначално е бил описан само в кантоните в текстовете, определящи това защитено наименование. Кантоните обаче постоянно се развиват и границите им се променят — някои общини, които първоначално са били част от кантоните, обхванати от географския район, не са били описани впоследствие. Конкретното проучване на историческите данни за кантоните позволява да се констатира, че районът не е променен след първоначалната регистрация през 1996 г. и се състои от 260-те общини (към които се добавя и цитираната по-горе), изброени понастоящем в спецификацията.

Процедурата за идентифициране на парцелите, упомената в раздела „Метод на производство“ (използвана от 1996 г. за ЗНП „Noix de Grenoble“), а именно да се гарантира, че използваните парцели отговарят на критериите относно местоположението на насажденията, е описана по-подробно в тази част.

С оглед на промените в националното законодателство и националната нормативна уредба рубриката „Доказателство за произход на продукта от определения географски район“ бе разширена и включва разпоредбите за задълженията за деклариране и воденето на регистри във връзка с проследимостта на продукта и с наблюдението на условията на производство.

Във връзка с това по-специално се предвижда да се предоставят права на операторите, като се признава тяхната способност да изпълняват изискванията на спецификацията за означението, което искат да ползват, което се издава от контролен орган, одобрен от INAO и акредитиран. Това оправомощаване и проверката на спецификацията на ЗНП „Noix de Grenoble“ се организират съгласно план за проверка, изготвен от този контролен орган.

Елементите, свързани с историята, са преместени в раздела „Връзка с произхода“ (на спецификацията).

С цел да се регламентира наличието на опрашващи сортове се уточнява, че се допуска 5 % от ореховите дървета в градините да са от опрашващи сортове. Плодовете от тези дървета не се ползват от наименование за произход.

С цел разпоредбата да стане по-строга, се премахва възможността гъстотата на младите дърветата (под 12 години) да надхвърля 100 дървета/хектар. Освен това е уточнен начинът на изчисляване на минималната площ на дърво: минималната площ от 100 m2 на дърво е получена, като разстоянието между редовете се умножи по разстоянието между дърветата.

За да се гарантира, че поддържането на овощните градини е съобразено с нуждите на ореховите дървета, се уточнява, че отглеждане на междинни култури се допуска само до 5-та година след засаждането (т.е. преди ореховите дървета да започнат да дават плод).

Наличието на трева в момента на прибирането на зрелите орехи през есента е положителен фактор за качеството на крайния продукт (хигиенно качество, цвят на ядката). Поради това се добавя следната разпоредба, според която наличието на трева в напояваните овощни градини става задължително:

„В напояваните овощни градини наличието на трева, посята или не, е задължително от 1-ви септември всяка година, считано от шестата година след засаждането. Поддържането на тази растителна покривка може да бъде прекратено през пролетта.“

Тази разпоредба е въведена единствено за напояваните овощни градини, където има достатъчно вода и за тревата и за дърветата. В най-сухите райони трева не може да расте.

До около 10-годишна възраст на дървото се извършва подрязване за неговото оформяне.

Размерът, достигнат впоследствие, има за цел ежегодното поддържане на достатъчна здравина и добро осветяване на плодоносните части, тъй като пъпките, които дават плодове, се намират в края на едногодишните клонки на традиционните сортове.

Когато се извършва редовно, подрязването позволява да се избегнат малокалибрените орехи и води до по-добро състояние на дърветата. То има за цел пълното премахване на излишните клони или части от клони (напр. „gourmands“ — клончетата с малко или никакво производство на плодове, отклоняващи соковете от плодоносните клончета), за да позволи добро осветяване на короната. Става въпрос за умерено подрязване за оформяне.

Подрязването за прореждане, при което обикновено се отстраняват цели клони или се извършва сериозно подкастряне, не се практикува и изглежда неподходящо. По-скоро става дума за подрязване за поддръжка или за плодово подрязване (от което зависи плодовитостта на растението).

Изразът „подрязването за прореждане“ съответно бе заменен с израза „подрязване за поддръжка“:

„Орехите се подрязват за поддръжка най-малко веднъж на всеки три години.“

Напояването позволява регулиране на равнището на производството, както и получаване на орехи с качество, което отговаря на изискванията на пазара.

По време на вегетативния период ореховото дърво минава през различни етапи на развитие, през които липсата на вода може да засегне както реколтата за годината (като количество и качество), така и реколтата през следващите години и продължителността на живот на овощната градина.

Недостигът на вода през юни например се отразява неблагоприятно върху размера на плодовете и вегетативното развитие. През юли сушите причиняват лошо оформяне на пъпките, които дават плода (реколтата за следващата година) и на ядките (качество на реколтата за текущата година). А недостатъчното напояване през август и септември води до влошаване на качеството на ядката и не позволява адекватна лигнификация (вдървесиняване) на клонките, израснали през годината. Освен това, при продължителните суши не могат да бъдат използвани достатъчно пълноценно хранителните елементи, необходими за правилното развитие на различните органи на дървото.

С изменението се цели да се разреши напояването и да се премахне датата за прекратяване на напояването, тъй като именно късното напояването ще позволи да се предотврати влошаването на качеството на ядките:

„Напояването е разрешено през вегетативния периода на ореховото дърво и до прибирането на реколтата, за да се избегне изсъхването на ядките и да се осигури доброто крайно качество на орехите.“

Напояването през периода на разлистването остава забранено, тъй като е неефективно и разходите за вода за високи.

Тъй като орехите се събират от земята, използването на органични вещества от неземеделски произход е регламентирано — в спецификацията е добавена съответната разпоредба. Всяка поява на органични вещества от този вид трябва да бъде подробно анализирана и веществата трябва незабавно да бъдат заровени.

Остава забраната върху използването на регулатори на растежа. Освен това бе уточнено, че е забранена употребата на стимулатори на зрялост.

Уточнени са правилата за определяне на датата на събиране на реколтата, съобразена с оптималната зрялост на орехите — достигане на оптимална зрялост на орехите означава, че събирането на реколтата се извършва, когато ядката е твърда и се бели лесно. Освен това вътрешната средна преграда е напълно кафява при 80 % от орехите в съответната градина.

Уточнено е също така, че датата на началото на събирането на реколтата (колективно) се определя от директора на INAO, компетентния орган, по предложение на групата, след оценка на зрелостта на орехите.

Въведено е и понятието „максимален добив на хектар“, изчислен като средна стойност за стопанство и в съответствие с възможностите на местното традиционно орехопроизводство, за да се улеснят проверките за проследимост и обем: „Нетният среден добив от овощните градини в стопанството е ограничен на 4 тона на хектар в еквивалент на сухи орехи.“

Този етап е от съществено значение за крайното качество на орехите и затова бе уточнен.

Съответно бе добавен следният текст: „По отношение на прясно събраните орехи, предназначени да бъдат изсушени, сушенето започва възможно най-бързо и не по-късно от 36 часа след събирането.“

В „Сушене на орехите: практическото ръководство/CTIFL — септември 1993 г.“ се уточнява, че максималната температура на сушене 30 °С съответства на най-чувствителните сортове орехи. Това гарантира бързо и ефикасно сушене на орехите, без това да влоши качеството им.

Също така беше посочено, че максималната температура на сушене е 30 °C.

Добавени са следните разпоредби: „Пресните орехи се съхраняват у операторите за сортиране, калибриране, опаковане, при температура между 1 и 5 °C и влажност между 80 и 95 %.

Сухите орехи се съхраняват преди опаковане при температура, не по-висока от 8 °C и влажност между 60 и 75 %, считано от 31 март на годината, която следва годината на прибиране на реколтата.“

Тези разпоредби позволяват съхраняването на орехите при запазване на техните органолептични и бактериологични свойства.

С цел да се подобри съхраняването на характеристиките на ядките, бяха включени разпоредби относно организацията на сортирането и опаковането, максималния размер на опаковките, тяхното естество и сроковете за изпращане на орехите с наименование за произход извън географския район.

Уточнява се, че: „Операциите по сортиране и опаковане се извършват в същия обект, в рамките на един процес, без междинно съхраняване.“ Осъществяването на тези етапи в рамките на един процес на практика позволява да се избегнат повтарящи се манипулации на плодовете, които са причина за чупене и разтваряне на орехите.

„Материалите, използвани за опаковане на орехите, са нови и чисти и с такова качество, че да не причиняват каквито и да било външни или вътрешни повреди на продукта.“

„Сухите орехи се опаковат в опаковки с максимално тегло 25 kg.

Пресните орехи се опаковат в опаковки с максимално тегло 10 kg.

За пресните орехи се разрешава само опаковане в проветриви чували и/или открити съдове.“

„Орехите могат да се пуснат на пазара под защитеното наименование за произход „Noix de Grenoble“ не по-късно от:

Освен това се потвърждава забраната да се продават орехи без оригиналната опаковка, тъй като тази разпоредба се прилага в сектора от дълги години.

Въпреки внимателния подход по време на операциите по сортиране и калибриране, в опакованите партиди може да има някои плодове, които не отговарят на изискванията. Също така бе посочено, че е допустимо наличието на:

без това да представлява повече от 7 % от общия брой.

С цел да се гарантира качеството на продуктите, в продуктовата спецификация на ЗНП „Noix de Grenoble“ са интегрирани нива на качество за клас I на стандарта на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно предлагането на пазара на орехи с черупки.

Освен това в спецификацията на продукта е установена допустима граница на кумулираните дефекти по партиди орехи, за да не се допусне кумулативна оценка за тях.

Така партидите от сушени „Noix de Grenoble“ не могат да съдържат общо повече от 10 % орехи с дефекти на черупката или на ядивната част (12 % за пресните орехи).

— Обосновка на задължителното опаковане в географския район

До момента „Noix de Grenoble“ се опаковат в самия географски район или в непосредствена близост от него. В това отношение в спецификацията се правят уточнения, с които ясно се въвежда задължението орехите да бъдат опаковани в географския район.

Следните фактори обосновават налагането на задължително опаковане в географския район:

За да се съхрани крайното качество на защитеното наименование за произход „Noix de Grenoble“, следва да се ограничат манипулациите на орехите. Всъщност черупката, която предпазва ядливата част на ореха, може да бъде увредена при тръскане (разтворени или счупени орехи при изпразване на силозите).

Проблемите, свързани с многобройни манипулации на орехите, са постоянна грижа на операторите от сектора. Тъй като прибирането на реколтата е механизирано, е необходимо да се ограничат максимално манипулациите след прибирането на реколтата, за да се избегне счупване или разтваряне на орехи.

По време на проверките на продукта не е необичайно в партидите да се намерят счупени или разтворени орехи, въпреки предприетите мерки по време на операциите по калибриране, сортиране и опаковане, за да се предотврати падане от голяма височина.

За да се намалят манипулациите на плодовете операциите по сортиране и опаковане се извършват в същия обект, в рамките на един процес, без междинно съхраняване.

Опаковането се извършва в опаковки с ограничен размер (10 kg за пресните орехи, 25 kg за сухите орехи), така че да се избегне евентуално смачкване.

Изпращане на неопаковани орехи извън географския район за последващо опаковане би означавало: допълнителни манипулации и съответно риск от счупване, разтваряне или смачкване на орехите.

Опаковането се извършва в географския район и с цел запазване на физико-химичните качества на орехите. Всъщност е необходимо да се обърне особено внимание на условията на съхранение на продукта:

За пресните орехи: този вид орех, състоящ се от най-малко 20 % вода, е податлив именно поради това на изсушаване. Тези орехи имат ограничена трайност и не трябва да бъдат изпращани извън района 2 месеца след началото на прибирането на реколтата. Те в никакъв случай не може да се преобразуват в сухи орехи. Датата на опаковане се вписва върху опаковката за сведение на потребителите. За съхраняването на тези орехи при операторите са въведени стриктни условия по отношение на температурата и влажността: температура между 1 и 5 °C и влажност между 80 и 95 %.

За сухите орехи: те са с различен състав, тъй като тяхното съдържание на влага е не повече от 12 %, но следва да се подчертае значението на съдържанието на мазнини (мастни киселини): 66 %. При неправилно съхраняване може да се получи окисление — гранясване. Поради тази причина, операторите за сортиране и опаковане трябва да съхраняват сухите орехи след 31 март (когато температурата започва да се покачва) при температура от 8 °C и влажност между 60 и 75 %. И този продукт е с ограничена трайност, тъй като изпращането на сухите орехи извън района може да се извърши само до 31 декември след прибиране на реколтата.

Тези критерии за съхранение могат да бъдат проверени внимателно само чрез стриктен мониторинг на операторите за сортиране и опаковане, които са в географския район. Освен това проверките на опаковани орехи позволяват да се гарантира спазването на условията за съхранението им.

Липсата на задължително опаковане в географския район също така би създало проблеми за контрол и проследяване.

Всъщност, орехът е заменяем продукт. Рискът се увеличава в резултат на продълговатата форма на плодовете на сорта, отглеждан предимно в географския район: Franquette, който може да бъде объркан лесно с орехи, отглеждани в други географски райони. За да се избегне евентуално объркване, се извършват проверки за сортова чистота, при които опитът и уменията на местните оператори са от съществено значение. Освен това наименованието „Noix de Grenoble“, което съществува от 1938 г., се ползва с широка известност и е било обект на злоупотреби на международно равнище (Канада, САЩ…). Възможността за опаковане или преопаковане извън географския район на ЗНП „Noix de Grenoble“ може само да доведе до разпространение на тези измами.

Опаковането в рамките на географския район позволява извършването на проверки на характеристиките на продуктите на опакованите орехи. Върху опаковките се поставят стикери „Noix de Grenoble“, които групата дава на всеки оператор, който отговаря на условията, посочени в спецификацията на продукта. Операторите водят отчетност, която позволява да се проследяват пуснатите в продажба количества със ЗНП „Noix de Grenoble“. Системата, въведена от 1968 г., осигурява допълнителна гаранция за това, че продуктите няма да бъдат заменени до пускането им в продажба. „Noix de Grenoble“ всъщност се предлагат за продажба на потребителя в първоначалната си опаковка.

Обозначенията на етикета бяха уточнени, с цел по-добро информиране на потребителя.

Задължението за поставяне на надписа „Appellation d’origine contrôlée“ или „A.O.C“ беше заличено.

За пресните орехи бе предвидена възможността също да бъдат наричани „ранни орехи“ в съответствие със съществуващите на пазара на пресни орехи практики.

Уточнява се, че логото „AOP“ (ЗНП) на Европейския съюз е задължително.

В съответствие с практиката от 1968 г. върху етикета на „Noix de Grenoble“ се поставя специален стикер.

Стикерите се предоставят от групата, без ограничение на количеството, на всеки оператор, който спазва условията в спецификацията. Стикерите са с яркочервен цвят (032 съгласно цветовия модел на Pantone) и минимален диаметър 3 cm за всички опаковки.

С цел да се подобри информираността на потребителя, етикетирането трябва да посочва също така:

Някои уточнения с цел да бъде описан по-добре продуктът, вече представени в раздела „Метод на производство“, бяха преместени в тази част:

Метод на производство: Сортове и овощни градини:

Тъй като изискването за произход на плодовете от овощните градини на географския район фигурира в частта „Географски район“, съответното пояснение е заличено в тази част.

Тази част бе разделена на три подчасти и бе уточнена.

С цел да се избегне изменение на спецификацията в случай на промяна на контролния орган, на мястото на инспекционния орган са въведени данните за контакт на компетентния орган.

В съответствие с промените в националното законодателство и националната нормативна уредба, в рубриката „Национални изисквания“ под формата на таблица са посочени основните елементи, които да бъдат подложени на контрол, референтните им стойности и методът за оценяването им.

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Орехите, които имат право на защитеното наименование за произход „Noix de Grenoble“ са орехи с черупки от един или повече от следните сортове: Franquette, Parisienne и Mayette. Те се предлагат в прясно състояние или сухи.

Пресните орехи са с минимален диаметър 28 mm. Ядката е месеста и твърда със светъл до светлокафяв цвят. Бели се лесно и е с естествена влажност по-висока или равна на 20 %.

Сухите орехи са с минимален диаметър 28 mm. Ядката е месеста и твърда със светъл до светлокафяв цвят и с естествена влажност по-ниска или равна на 12 %.

При дегустация, пресните и сухите орехи се характеризират с леко горчива нотка и с аромат на пресен хляб и лешници.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Използват се само зрели орехи от следните сортове: Franquette, Parisienne и Mayette.

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички дейности, от събирането на орехите до последните етапи — сортиране и калибриране — се извършват в географския район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Следните фактори обосновават налагането на задължение опаковането да се извършва в географския район:

За да се поддържа крайното качество на защитеното наименование за произход „Noix de Grenoble“, следва да се ограничат манипулациите на орехите, тъй като черупката, която предпазва ядливата част на ореха, може да бъде увредена при тръскане (разтворени или счупени орехи).

Операторите по веригата трябва да ограничат максимално манипулациите след прибирането на реколтата. Затова операциите по сортиране и опаковане се извършват в същия обект, в рамките на един процес, без междинно съхраняване.

Опаковането се извършва в съдове с ограничен размер (10 kg за пресните орехи, 25 kg за сухите орехи), така че да се избегне евентуално смачкване.

Изпращането на неопаковани орехи би изисквало допълнителни манипулации и съответно би възникнал риск от счупване, разтваряне или смачкване на орехите.

Опаковането се извършва в географския район и с цел запазване на физико-химичните качества на орехите —

Тези критерии за съхранение могат да бъдат проверени внимателно само чрез стриктно проследяване както на операторите за сортиране и опаковане, разположени в географския район, така и на опакованите орехи.

Липсата на задължение за опаковане в географския район също така би създало проблеми за контрола и проследяването.

Всъщност, орехът е заменяем продукт. Опитът и уменията на местните оператори са от съществено значение за контролирането на сортовата чистота. Освен това наименованието „Noix de Grenoble“, което съществува от 1938 г., се ползва с широка известност и вече е било обект на злоупотреби на международно равнище (Канада, САЩ…). Възможността за опаковане или преопаковане извън географския район на ЗНП „Noix de Grenoble“ може само да доведе до разпространение на тези измами.

Опаковането в рамките на географския район позволява извършването на проверки на характеристиките на продуктите на опакованите орехи. Върху опаковките се поставят стикери „Noix de grenoble“, за които групата води отчетност, която позволява да се проследяват пуснатите в продажба обеми. Системата, въведена от 1968 г., осигурява допълнителна гаранция за това, че продуктите няма да бъдат заменени до пускането им в продажба. „Noix de Grenoble“ всъщност се предлагат за продажба на потребителя в първоначалната си опаковка.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Освен задължителните означения, предвидени от разпоредбите, етикетите на единичните опаковки съдържат следните сведения, групирани от една и съща страна на опаковката, изписани с неизтриваеми, отлично четливи и видими букви:

Всички дейности, от събирането на орехите до опаковането, се извършват в географския район, който обхваща естествените земеделски райони Grésivaudan, Chambarans и Bièvre.

Той включва общо 261 общини, от които 184 в Isère, 48 в Drôme и 29 в Savoie.

Всички общини в кантоните Bourg-de-Péage, Romans-sur-Isère, Romans-sur-Isère — кантони 1 и 2, Saint-Jean-en-Royans.

Кантон Le Grand-Serre: общините на (Le) Grand-Serre, Montrigaud.

Кантон Saint-Donat-sur-l’Herbasse: община Saint-Donat-sur-l’Herbasse

Всички общини в кантоните: Allevard, Domène, Échirolles, Échirolles-Est, Eybens, Fontaine-Sassenage, Fontaine-Seyssinet, Goncelin, Grenoble, Le Touvet, Meylan, Pont-en-Royans, Rives, Roybon, Saint-Égrève, Saint-Étienne-de-Saint-Geoirs, Saint-Ismier, Saint-Marcellin, Tullins, Vinay, Voiron.

Кантон La Côte-Saint-André: общините Balbins, (La) Côte-Saint-André, Faramans, Gillonnay, Ornacieux, Pajay, Penol, Saint-Hilaire-de-la-Côte, Sardieu,

кантон Le Grand-Lemps: общините Apprieu, Bévenais, Colombe, (Le) Grand-Lemps.

Кантон Villard-de-Lans: общините Engins, Saint-Nizier-du-Moucherotte.

Специфична характеристика на географския район

Географският район обхваща естествените земеделски райони Grésivaudan, Chambarans и Bièvre, разположени в долината по поречието на Isère, чиито характеристики ги правят особено подходящи за отглеждане на качествени орехи.

Средната годишна температура на надморска височина около 300 m е 10,5 °C и е идеална за постигането на пълно и хармонично функциониране на вегетативния цикъл на ореховите дървета.

Средните годишни валежи между 800 и 1 100 mm осигуряват редовно напояване и достатъчна атмосферна влажност, без да предизвикват претоварване на почвите или значителни мъгли.

Студената зима (средно 65 дни на мраз в западната част на района и 100 дни — в източната) води до пълна яровизация на дърветата, което е предпоставка за редовния цъфтеж през пролетта.

Зимата винаги е сезонът с най-ограничено напояване. По този начин се избягва натовареността на почвата през пролетта, която би възпрепятствала пробуждането на дърветата.

Голямата годишна амплитуда на температурите (19—20 °C), характерна за континенталния климат, насърчава редовността на различните етапи на възпроизвеждане.

От месец август температурата пада с 10 °С за 2 месеца. Зреенето на плодовете е много равномерно, като при това растежът не се възстановява — той би се отразил неблагоприятно върху качеството на плода и устойчивостта на младите клонки.

Рязкото спадане на температурата, свързано с продължителността на излагане на светлина и увеличаването на атмосферната влажност, води до много бързо и едновременно разтваряне на зелената обвивка и отделяне на орехите от дръжките. Съгласуваността на цикъла на възпроизводство се запазва до последната му фаза.

Есента е винаги най-дъждовният сезон, а октомври е месецът по средни стойности с най-добро напояване.

Отглеждането на орехи по протежение на долината на Isère е с дълбоки корени. В архивите на Гренобъл от края на 11-ти век се намират източници, според които данъците са плащани в секстарии орехи. Това производство се споменава и в отчетността на владетелите на замъците от 14-и и 15-и век.

Производството на орехи с еднородно качество, предназначени за продажба, се е разраснало благодарение на присаждането — умение, развито след края на XVIII век. Ореховите градини и традиционните сушилни са особено характерни за района.

Развитието на орехопроизводството, успоредно с развитието на транспортните средства, е позволило завоюването както на френския пазар, така и на английския и американския. До 1900 г. производителите на орехи от село Rivière вече са били групирани, за да обединят усилията си за износ на орехи в САЩ.

Организацията на професията също е целяла насърчаването на един висококачествен продукт и защита срещу злоупотреби с наименованието „Noix de Grenoble“. Но Федерацията на профсъюзите на производителите на „Noix de Grenoble“ (Гренобълски орехи) е създадена едва през 1927 г., а разрешение за ползване на защитеното наименование за произход „Noix de Grenoble“ е получено едва през 1938 г. (с указ от 17 юни 1938 г.).

Друг фактор за развитие на орехопроизводството е наличието от началото на ХХ век на местни разсадници, специализирани в разсаждането на орехи в селищата Vinay, Vif, Saint-Marcellin и по-късно, около 1960 г., в община Chatte. Поддържането на уменията на градинарите от разсадниците отчасти обяснява относителната еднородност на овощните градини с „Noix de Grenoble“. Постоянната възпроизводимост на получените екземпляри и произтичащият от нея редовен добив на качествени орехи допринасят за репутацията на долината на Isère в това производство. Трябва да се отбележи също така, че географският район е мястото на разработването на различни специфични инструменти, подходящи за събиране на орехи и за тяхното сушене.

Освен присаждането важно място в местните традиции заема и подборът на местни сортове, приспособени към природните фактори, характерни за долината на Isère. Трите ендемични сорта, които са в основата на признаването на контролирано наименование за произход през 1938 г., са: Franquette, Parisienne и Mayette.

Дърветата се отглеждат в градини с ограничена гъстота: всяко дърво разполага най-малко със 100 m2. При засаждането дърветата се подрязват за оформяне. Впоследствие е достатъчно орехите да се подрязват за поддръжка веднъж на всеки 2—3 години, за да се позволи на светлината да прониква възможно най-добре до вътрешните клони.

Орехите се събират добре узрели, когато средната преграда е напълно кафява. Те незабавно се сортират, измиват и сушат: сушенето започва най-късно 36 часа след събирането.

Сушенето на орехите се извършва обикновено чрез преминаване на умерено топъл въздух (не повече от 30 °C) през цялата маса орехи за сушене или, при дребните производители, чрез естествено сушене върху летви.

Изсушените орехи се калибрират. Калибраторите се настройват спрямо характеристиките на сорта с наименование — орехите са с повече или по-малко удължена форма, което позволява да се осигури сортиране на орехи с калибър над 28 mm.

Едно окончателното сортиране на орехите позволява получаването на партиди, в които по-малко от 10 % от плодовете са с дефекти на черупката или на ядката (12 % при пресните орехи), непосредствено преди опаковане в опаковки с ограничен размер, в които орехите ще бъдат представени на потребителя, за да се гарантира тяхната цялост.

„Noix de Grenoble“ са с минимален диаметър 28 mm и се представят с черупки, пресни или сухи. Черупката е чиста и здрава и няма дефект, който може да засегне общия външен вид, качеството, съхраняемостта и представянето на продукта.

Ядката е твърда и месеста, със светъл до светлокафяв цвят.

При дегустация, пресните и сушените орехи се характеризират с леко горчива нотка и с аромат на пресен хляб и лешници.

Засаждането на овощните градини в долината на Isère, която е със сравнително влажен и ветровит климат, позволява да се спазят основните изисквания за отглеждането на орехи и благоприятства развитието на орехопроизводството.

Изборът на най-благоприятните за орехопроизводството земи, както и достатъчните количества вода позволяват редовния добив на висококачествени орехи с месеста ядка.

Спадането на температурите, наблюдавано от края на август, позволява бавното и равномерно зреене на орехите.

Дъждовната есен в долината на Isère определено не улеснява събирането на реколтата, но е от съществено значение за типичната крехкост на „Noix de Grenoble“. Наистина ядката отделя водата бавно, постепенно и равномерно. Това се дължи както на дебелината на черупката, така и на високото равнище на влажност. Сушенето е бавно и равномерно, което не позволява каквато и да било промяна на състава и по-специално гранясване на мазнините.

Използването на местните ендемични сортове (Franquette, Mayette и Parisienne) и отглеждането им на особено подходящи земи благоприятства производството на много ароматни орехи.

Съответните практики за обработка на земята, които гарантират доброто проникване на слънчева светлина в короната на ореховите дървета, спомагат за оптималното зреене на плодовете.

Плодовете са готови за беритба в края на септември — когато са добре узрели — от определена дата всяка година, която се определя след колективна проверка на степента на зрялост на орехите от различните сектори (надморска височина, почви и др.).

Сушат се на умерена температура много скоро след събирането на зрелите орехи, сортират се и се измиват, което позволява получаването на чисти и отговарящи на хигиенните изисквания орехи и ядки със светъл до светлокафяв цвят — доказателство за превъзходно качество.

Вниманието, което се отделя на последващите операции по сортиране, калибриране и опаковане позволява да се запазят специфичните характеристики на „Noix de Grenoble“.

Природните характеристики на географския район, съчетани с опита и уменията на производителите и спедиторите допринасят за репутацията в международен план на орехите.

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

—	☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.
—	☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

—	☐	Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☒	Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☐	Връзка
—	☒	Етикетиране
—	☒	Други [национални изисквания, актуализиране на координатите на инспекционните органи, други редакционни изменения]