ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 23.11.2016

COM(2016) 852 final

2016/0362(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за покриване на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 98/26/ЕО, Директива 2002/47/ЕО, Директива 2012/30/ЕС, Директива 2011/35/ЕС, Директива 2005/56/ЕО, Директива 2004/25/ЕО и Директива 2007/36/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2016) 377}
{SWD(2016) 378}

Обяснителен меморандум

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

През последните години ЕС извърши съществена реформа на регулаторната рамка за финансовите услуги с цел да подобри устойчивостта на финансовите институции в ЕС въз основа на международно приетите стандарти, договорени с международните партньори на ЕС. Пакетът за реформа включваше по-специално Регламент (ЕС) № 575/2013 (РКИ) и Директива 2013/36/ЕС (ДКИ) по отношение на пруденциалните изисквания и надзора върху институциите, Директива 2014/59/ЕС (ДВПБ) по отношение на възстановяването и преструктурирането на институциите и Регламент (ЕС) № 806/2014 относно Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП).

Мерките за реформа бяха предприети в отговор на финансовата криза през периода 2007—2008 г.Липсата на адекватни рамки за управление на кризи и за преструктуриране принуди много правителства в света да предприемат спасителни планове за банките след финансовата криза. Последиците от това за публичните финанси, както и нежеланият ефект на поемане на разходите за банковата несъстоятелност от обществото подчертаха необходимостта от различен подход към управлението на банкови кризи и защитата на финансовата стабилност.

С Директива 2014/59/ЕС 1 и Регламент (ЕС) № 806/2014 2 в Съюза бе установена стабилна рамка за преструктуриране на банките, съобразена с основните договорености в международен план, с цел ефективно управление на банковите кризи и намаляване на отрицателното им въздействие върху финансовата стабилност и публичните финанси. Един от основните елементи на новата рамка за преструктуриране е инструментът за споделяне на загуби, който представлява обезценяване на дългове или преобразуване на вземания по дългове или други задължения в собствен капитал съобразно предварително определена йерархия. Инструментът може да се използва за поемане на загуби или за вътрешна рекапитализация на институция, която е изпаднала в несъстоятелност или има вероятност от това, с цел възстановяване на икономическата ѝ жизнеспособност. Така не данъкоплатците, а акционерите и кредиторите ще трябва да поемат тежестта от изпадане в несъстоятелност на институцията. За разлика от други юрисдикции, действащата в Съюза рамка за възстановяване и преструктуриране на банки вече съдържа изискването органите за преструктуриране да определят за всяка кредитна институция или инвестиционен посредник („институция“) минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), състоящи се от задължения с висок капацитет за споделяне на загуби, които да бъдат използвани за поемане на загуби и за рекапитализация на институциите в случаи на несъстоятелност. Делегираният акт, уреждащ практическото прилагане на това изискване, бе приет наскоро от Комисията 3 .

Що се отнася до процесите на световно равнище, на 9 ноември 2015 г. Съветът за финансова стабилност (СФС) публикува „Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ)“ („стандарт за ОКПЗ“), приети седмица по-късно на срещата на високо равнище на Г-20 в Турция 4 . Съгласно стандарта за ОКПЗ от глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), наричани в законодателството на Съюза глобални системно значими институции (Г-СЗИ), се изисква да разполагат с достатъчен размер задължения с висок капацитет за поемане (споделяне) на загуби, така че да се гарантира безпрепятствено и бързо поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. В съобщението си от 24 ноември 2015 г. 5 Комисията пое ангажимент да изготви законодателно предложение до края на годината, така че стандартът за ОКПЗ да може да бъде приложен в рамките на договорения краен срок през 2019 г. Освен това Комисията пое ангажимент да преразгледа съществуващите правила за МИПЗ, за да осигури пълна съгласуваност с приетия на международно равнище стандарт за ОКПЗ, като вземе под внимание заключенията в доклада, който Европейският банков орган (ЕБО) следва да представи на Комисията в съответствие с член 45, параграф 19 от ДВПБ. На 19 юли 2016 г. ЕБО публикува междинна версия на този доклад 6 , а окончателният му вариант се очаква да бъде представен през декември 2016 г.

При все че общата рамка за възстановяване и преструктуриране на банките продължава да бъде валидна и стабилна, основната цел на настоящото предложение е стандартът за ОКПЗ да бъде приложен на практика, а изискването за целите на ОКПЗ да бъде включено в общите правила за МИПЗ, избягвайки дублирането на две паралелни изисквания. Въпреки че регулаторната цел на ОКПЗ и МИПЗ е една и съща, има някои разлики в начина, по който двете изисквания са построени. Обхватът на МИПЗ включва не само Г-СЗИ, а целия банков сектор на Съюза. За разлика от стандарта за ОКПЗ, който включва хармонизирано минимално равнище, при МИПЗ равнището се определя от органите за преструктуриране въз основа на индивидуална оценка на институцията в зависимост от конкретния случай. Не на последно място, минималното изискване за целите на ОКПЗ по принцип следва да се изпълнява посредством инструменти, представляващи подчинен дълг, докато при МИПЗ подчинеността на дълговите инструменти може да се изисква от органите за преструктуриране в зависимост от ситуацията и само доколкото е необходимо, за да се гарантира, че в конкретния случай вземанията на кредиторите, участващи в споделянето на загубите, не се третират по-неблагоприятно в сравнение с хипотетичния сценарий на несъстоятелност (който представлява съпоставителен сценарий по отношение на преструктурирането). За да осигури опростена и прозрачна рамка, правна сигурност и съгласуваност, Комисията предлага стандартът за ОКПЗ да бъде включен в съществуващите правила за МИПЗ, като се гарантира, че двете изисквания се изпълняват чрез инструменти, които до голяма степен са сходни. Този подход изисква в съществуващите правила за МИПЗ да се въведат някои ограничени промени, които ще осигурят техническо съответствие със структурата на изискванията за Г-СЗИ.

Въвеждането на подходящи допълнителни технически изменения на съществуващите правила за МИПЗ е необходимо по-специално, за да бъдат приведени в съответствие със стандарта за ОКПЗ по отношение, inter alia, на знаменателите, измерващи капацитета за поемане на загуби, взаимодействието с изискванията за капиталов буфер, разкриването пред инвеститорите на информация за рисковете, както и по отношение на прилагането им при различните стратегии при преструктуриране. Подходът на Комисията при прилагането на стандарта за ОКПЗ по отношение на Г-СЗИ няма да окаже съществено въздействие върху тежестта, поемана от институциите, които не са Г-СЗИ, при изпълнението на разпоредбите относно МИПЗ.

Практически хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ ще бъде въведено в Съюза чрез изменения на Регламента и Директивата относно капиталовите изисквания (РКИ и ДКИ) 7 , докато специфичното за институцията допълнително изискване по отношение на Г-СЗИ и специфичното МИПЗ за институциите, които не са Г-СЗИ, ще бъдат включени чрез конкретни изменения на ДВПБ и РЕМП. Настоящото предложение се отнася до конкретните изменения на ДВПБ, свързани с прилагането на стандарта за ОКПЗ в Съюза. Настоящото предложение представлява част от пакет за по-мащабно преразглеждане на финансовото законодателство на Съюза с цел намаляване на рисковете във финансовия сектор (преразглеждане на РКИ/ДКИ) и засилване на неговата устойчивост.

Освен това въз основа на мненията, изразени от редица респонденти в рамките на поканата към заинтересованите страни за представяне на мнения, публикувана през септември 2015 г. 8 , настоящото предложение изменя ДВПБ с цел да намали разходите на банките за спазване на изискванията, когато по отношение на техните задължения се прилага законодателството на трети държави. Действащото понастоящем изискване се оказва трудно за изпълнение на практика, което ограничава приноса му по отношение на възможността за преструктуриране на банките. Поради това в договорните отношения на банките от Съюза със субекти от трети държави е необходима повече гъвкавост, която да даде възможност на органите за преструктуриране да отменят, при наличието на строги защитни механизми, задължението за въвеждане на договорни клаузи с цел признаване в тези трети държави на въздействието на споделянето на загуби по отношение на задълженията, уредени от законодателството на тези трети държави. На практика настоящите правила са твърде трудни за прилагане.

В отговор на призива, отправен от Съвета по икономически и финансови въпроси в заключенията му от 17 юни 2016 г., с настоящото предложение в ДВПБ се внасят изменения относно използването от органите за преструктуриране на инструменти за мораториум в процеса на преструктурирането, т.е. правомощията за преустановяване на банковите плащания към трети страни. Хармонизирането на тези правомощия следва да допринесе за стабилизирането на институцията от съответните органи през периода преди преструктурирането и евентуално след това.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Предложената директива изменя съществуваща директива, а именно ДВПБ. Правното основание за предложението е същото като правното основание за ДВПБ, а именно член 114 от ДФЕС. Тази разпоредба дава възможност да се приемат мерки за сближаване на национални разпоредби, насочени към създаването и функционирането на вътрешния пазар.

Предложението хармонизира националните законодателства относно възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници, по-специално по отношение на техния капацитет за поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране, до степента, необходима, за да се гарантира, че държавите членки и банките от Съюза разполагат с едни и същи инструменти и капацитет за справяне с банковата несъстоятелност в съответствие с договорените международни стандарти (стандарта за ОКПЗ).

Чрез установяването на хармонизирани изисквания за банките в рамките на вътрешния пазар предложението значително намалява риска от различия между националните правила на държавите членки относно капацитета за поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране, което би могло да наруши конкуренцията на вътрешния пазар. Следователно предложението има за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

По силата на принципа на субсидиарност, установен в член 5, параграф 3 от ДЕС, в области, които не попадат в рамките на изключителната му компетентност, Съюзът следва да предприема действие само ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно равнище, така и на регионално и местно равнище, а с оглед на мащаба или последиците от предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза.

Съюзът и неговите държави членки са поели ангажимент да прилагат международните стандарти. При липса на действие от страна на Съюза държавите членки би следвало да приложат приетия на международно равнище стандарт за ОКПЗ в юрисдикциите си самостоятелно, без възможност за изменение на съществуващата рамка, произтичаща от ДВПБ и РЕМП. В резултат на това и като се имат предвид значителните различия между стандарта за ОКПЗ и съществуващата рамка, както и евентуалните разлики при тълкуването на договореностите относно ОКПЗ от националните регулаторни органи, банките, по-специално Г-СЗИ, биха попадали в обхвата на две успоредни изисквания (като самото минимално изискване за целите на ОКПЗ би се прилагало по различен начин в отделните държави членки), което би било свързано с допълнителни разходи както за банките, така и за публичните органи (надзорните органи и органите за преструктуриране). Затова е желателно да бъде предприето действие на равнището на Съюза, за да се улесни хармонизираното прилагане на приетия на международно равнище стандарт за ОКПЗ в Съюза и да се съобрази съществуващата рамка с този стандарт, за да се намалят максимално разходите на банките и на публичните органи, като същевременно се гарантира ефективно преструктуриране в случай на банкова несъстоятелност.

•Пропорционалност

Съгласно принципа на пропорционалността съдържанието и формата на действията на Съюза не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на неговите цели в съответствие с общите цели на договорите.

При прилагането на стандарта за ОКПЗ по отношение на действащите на международно равнище Г-СЗИ, предложението няма да окаже съществено въздействие върху тежестта за банките, свързана с изпълнението на съществуващите правила относно поемането на загуби и рекапитализацията, тъй като предложението не предвижда прилагане на минималното равнище за целите на ОКПЗ за институциите, които не са Г-СЗИ. В допълнение, посредством привеждането в съответствие на съществуващите правила, доколкото е възможно, с този стандарт предложението до голяма степен ограничава разходите на банките, по-специално на Г-СЗИ, свързани със спазването на стандарта за ОКПЗ. На последно място, в предложението не се предвижда минималното равнище съгласно ОКПЗ да се прилага за институции, различни от Г-СЗИ. Напротив, за тях се запазва общият принцип, според който качеството и равнището на капиталовото изискване за покриване на загуби и рекапитализация следва да се преценява от органите за преструктуриране за всяка отделна банка въз основа на риска, нейния размер, взаимосвързаността и избраната стратегия за преструктуриране. По отношение на Г-СЗИ, обхванати от изискването за минимално равнище за целите на ОКПЗ, в предложението се изисква органите за преструктуриране, преди да поискат специфично за институцията допълнително изискване, да преценят дали това е необходимо, пропорционално и обосновано. Разпоредбите на предложението не надхвърлят необходимото за постигане на неговите цели.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Оценка на въздействието

Като част от пакета за по-мащабно преразглеждане на финансовото законодателство на Съюза с цел намаляване на рисковете във финансовия сектор (преразглеждане на РКИ/ДКИ) беше извършена обстойна оценка на въздействието на предложението. На 7 септември 2016 г. проектодокладът за оценка на въздействието бе предаден на Комитета за регулаторен контрол в рамките на Комисията 9 .Комитетът даде отрицателно становище на [дата]. След като бе предоставен по-убедителен доказателствен материал за някои елементи от пакета за преразглеждане, на 27 септември 2016 г. комитетът даде положително становище.

В съответствие с политиката си за по-добро законотворчество Комисията направи оценка на въздействието на няколко варианта на политиката. Вариантите на политиката бяха оценени по отношение на ключовите цели, а именно засилване на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на банките при преструктуриране, както и обезпечаване на правна сигурност и съгласуваност на рамката за преструктуриране. При оценката бяха взети под внимание ефективността, която ще се постигне чрез осъществяването на тези цели, и ефективността на разходите при различните варианти на политика.

Що се отнася до прилагането на стандарта за ОКПЗ в Съюза, в оценката на въздействието бяха разгледани три варианта на политиката. При първия вариант директивата ще продължи да се прилага в настоящия си вид. При втория вариант стандартът за ОКПЗ по отношение на Г-СЗИ ще бъде включен в съществуващата рамка за преструктуриране, като тя ще бъде целесъобразно изменена , за да се гарантира пълна съгласуваност със стандарта за ОКПЗ. При третия вариант на политиката се предлага обхватът на минималното равнище за целите на ОКПЗ да се разшири допълнително, така че да обхваща и други системно значими институции в Съюза (Д-СЗИ), освен Г-СЗИ. Заключението на оценката на въздействието е, че вторият вариант най-добре постига съответните цели на политиката. По-специално, за разлика от първия вариант, той предвижда хармонизирано прилагане на стандарта за ОКПЗ за всички Г-СЗИ в Съюза чрез намаляване на разходите им за спазване евентуално на две различни изисквания (стандарта за ОКПЗ и действащата ДВПБ), като същевременно се осигурява последователно тълкуване на договореностите за ОКПЗ в ЕС. При този вариант ще се подобрят възможностите за преструктуриране на Г-СЗИ в Съюза и ще се предотвратят произтичащите от взаимни участия на Г-СЗИ верижни ефекти посредством специфични правила в рамките на стандарта за ОКПЗ, които понастоящем не са предвидени в ДВБП (т.е. минимално равнище за целите на ОКПЗ под формата на инструменти, представляващи подчинен дълг, приспадане на взаимно притежавани приемливи за целите на ОКПЗ инструменти, държани от Г-СЗИ). Разглежданият вариант ще гарантира, че стандартът за ОКПЗ се прилага в рамките на Съюза, което ще засили очакванията други юрисдикции да направят същото с цел укрепване на възможностите за преструктуриране на Г-СЗБ в световен мащаб. Този вариант е за предпочитане пред третия вариант, тъй като при него няма да е налице недостатъкът, произтичащ от разширяването на обхвата на минималното равнище за целите на ОКПЗ, така че да включва и банки, различни от Г-СЗИ (Д-СЗИ), за които това равнище на минимално изискване за целите на ОКПЗ може да не е добре съобразено предвид голямото многообразие от гледна точка на техния размер, стопански модел, взаимосвързаност и системно значение.

Оценката на въздействието показа, че спазването на член 55 от ДВПБ, в който се изисква договорно признаване на споделянето на загуби в договорите, уреждани от правото на трета държава, поражда два вида проблеми. На първо място, някои контрагенти от трети държави отказват да включат във финансовите договори, които сключват с банките от Съюза, договорна клауза за признаване на правомощието за споделяне на загуби в Съюза. В някои случаи, за да спазят разпоредбите на член 55 от ДВПБ, банките от Съюза са принудени изобщо да не влизат в договорни отношения. В по-крайните варианти това може да означава, че те трябва да прекратят определена част от стопанската си дейност (напр. търговско финансиране). Второ, дори когато контрагентите от трети държави са готови да приемат включването на клаузи относно споделянето на загуби в договорите си с банките от Съюза, местните надзорни органи могат в някои случаи да попречат на това. В такъв случай единственият начин банките да се съобразят с член 55 от ДВПБ би бил или да нарушат правилата, наложени от местния надзорен орган, или да преустановят съответната част от стопанската си дейност. За да се преодолее този проблем, е необходимо правилото да се промени. Избраният вариант на политиката предвижда възможността органите за преструктуриране да отменят това изискване, стига това да не оказва съществено влияние върху капацитета за покриване на загуби и рекапитализация на съответните банки.

Що се отнася до правомощието за спиране на изпълнението задълженията за плащане (мораториум), значението на този инструмент бе подчертано в оценката на въздействието, по-специално на етапа преди преструктурирането. Мораториумът позволява замразяване на потока от плащания за кратък период от време, което улеснява количественото определяне на наличните активи и пасиви. Такъв инструмент е много полезен както в контекста на етапа преди преструктурирането (и по-конкретно от гледна точка на ранната намеса), така и по време на самото преструктуриране. В оценката на въздействието се анализират също така потенциалните предимства на допълнителното хармонизиране на наличните инструменти. В този контекст в документа се подчертава, че макар ДВПБ вече да съдържа разпоредби, позволяващи спиране на изпълнението на задълженията за плащане, на национално равнище те се прилагат по много различни начини и не могат да осигурят достатъчно последователно прилагане по отношение на важни елементи, като обхвата, фазата на прилагане, предпоставките и продължителността на спирането. Въз основа на това се предлага да се въведат два допълнителни инструмента за мораториум, които да се задействат съответно на етапа на ранната намеса и при самото преструктуриране. Условията за задействане на мораториума, както и продължителността и обхватът на прилагането му, са точно определени, за да се гарантира последователно прилагане на национално равнище.

Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

В стандарта за ОКПЗ и в ДВПБ са предвидени както стратегията за преструктуриране с една входна точка, така и стратегията с множество входни точки. При стратегията с една входна точка се преструктурира само един субект от групата (обикновено предприятието майка), докато другите субекти от групата (обикновено оперативните дъщерни предприятия), не се преструктурират, но техните загуби се насочват към от предприятието, което се преструктурира. При стратегията с множество входни точки може да се преструктурира повече от един субект. За да се приложи ефективно желаната стратегия за преструктуриране, е необходимо да се определят субектите, които ще бъдат преструктурирани („субекти за преструктуриране“) и дъщерните предприятия, които принадлежат към тях („групи за преструктуриране“). Това е важно и за да се определи равнището, на което финансовите предприятия следва да прилагат правилата относно капацитета за покриване на загуби. Затова с измененията на член 2 от ДВПБ се въвеждат понятията „субект за преструктуриране“ и „група за преструктуриране“. Измененията на членове 12 и 13 относно планирането на преструктурирането на групи включват изрично изискване органите за преструктуриране да определят субектите за преструктуриране и групите за преструктуриране в рамките на дадена финансова група и съответно да преценят последиците от всички планирани действия по преструктуриране в рамките на групата с оглед на ефективното преструктуриране на цялата група.

   Изменения на член 45 от ДВПБ

Член 45 се отменя и се заменя със следните нови разпоредби: Членове 45, 45а, 45б, 45в, 45г, 45д, 45е, 45ж, 45з, 45и, 45й, 45к, 45л.

Понастоящем специфичното за институцията МИПЗ се измерва като процент от общите ѝ задължения. С измененията на член 45 показателите за измерване на МИПЗ се привеждат в съответствие с тези на минималното изискване по отношение на Г-СЗИ, предвидено в стандарта за ОКПЗ („минимално изискване за целите на ОКПЗ“). Следователно специфичното за институцията МИПЗ следва да бъде изразено като процент от общия размер на рисковата експозиция и мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж на съответната институция.

В член 45а се запазва съществуващото освобождаване от МИПЗ за ипотечните кредитни институции, при условие че националното производство по несъстоятелност или подобни процедури дават възможност за ефективно поемане на загуби от кредиторите, съответстващо на целите на преструктурирането. Пояснява се още, че освободените от МИПЗ институции не следва да се включват в общото консолидирано изискване на равнището на групата за преструктуриране.

В член 45б се определят критериите за приемливост на инструментите и елементите, които биха могли да се използват за спазването на МИПЗ, като се привеждат в съответствие с критериите за приемливост, предвидени в стандарта за ОКПЗ относно минималното изискване за ОКПЗ. Следователно тези критерии са идентични, с изключение на следните аспекти.

По отношение на обхвата на включените инструменти, някои дългови инструменти с дериватни характеристики, като например структурираните облигации, са приемливи за спазването на МИПЗ, тъй като биха могли да поемат достатъчно загуби при преструктуриране. Структурираните облигации представляват дългови инструменти с дериватен компонент. Тяхната възвръщаемост зависи от референтните активи, като например акции, индекси на акции, фондове, лихвени проценти, стоки или валути. В член 45б се пояснява, че структурираните облигации са приемливи за целите на МИПЗ, доколкото са с фиксирана главница, платима на падежа, а с деривата е свързана допълнителна възвръщаемост, която зависи от референтния актив. Логиката е, че размерът на фиксираната главница е предварително известен към момента на емитирането, стойността ѝ е стабилна през целия жизнен цикъл на структурираната облигация и може лесно да се използва за споделяне на загуби при преструктуриране.

Съгласно стандарта за ОКПЗ минималното изискване следва да се изпълнява до голяма степен посредством дългови инструменти, представляващи подчинен дълг, които при преструктуриране са с по-нисък ранг от първостепенните задължения, изрично изключени от минималното изискване за целите на ОКПЗ, като например гарантирани депозити, деривати, данъци или други задължения, свързани с публичното право. Понастоящем органите за преструктуриране биха могли да изискат подчиненост на приемливите дългови инструменти с оглед спазването на специфичното за институцията МИПЗ, като преценяват всеки отделен случай. В новите разпоредби на член 45б се уточнява, че такава подчиненост може да се изисква доколкото е необходимо, за да се улесни прилагането на инструмента за споделяне на загуби, по-специално когато има ясни признаци, че участващите в споделянето на загуби кредитори при преструктурирането вероятно ще понесат загуби, по-големи от потенциалните загуби в случай на несъстоятелност, и доколкото е необходимо, за да се покрие частта от загубите, превишаваща размера на вероятните загуби в случай на несъстоятелност. Изискванията за подчиненост, отправени от органите за преструктуриране във връзка със специфичното за институцията МИПЗ, не следва да засягат възможността за частично спазване на минималното изискване за целите на ОКПЗ посредством дългови инструменти, които не представляват подчинен дълг, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 и със стандарта за ОКПЗ.

В член 45в се посочват условията за определянето на МИПЗ за всички субекти. МИПЗ следва да даде възможност на банките да поемат очакваните при преструктурирането загуби, а след преструктурирането да се рекапитализират. Органите за преструктуриране следва да обосноват равнището на МИПЗ, наложено въз основа на избраната стратегия за преструктуриране. Това равнище не следва да превишава сбора на размера на очакваните при преструктурирането загуби, съответстващи на капиталовите изисквания към институциите, и размера на рекапитализацията, която ще позволи на субекта след преструктурирането да изпълни необходимите капиталови изисквания, за да продължи да упражнява дейността си съгласно избраната стратегия за преструктуриране. МИПЗ следва да бъде изразено като процент от мярката за общата рискова експозиция и мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж, а институциите следва да спазват равнищата, произтичащи и от двете мерки.

Що се отнася до Г-СЗИ, в член 45г се посочва, че в допълнение към минималното равнище за целите на ОКПЗ, предвидено в стандарта за ОКПЗ, може да бъде наложено специфично за институцията допълнително изискване само когато предвиденият минимум не е достатъчен за покриване на загубите и за рекапитализацията на Г-СЗИ съгласно избраната стратегия за преструктуриране.

Както в предложението за изменение на ДКИ, така и в настоящото предложение се въвежда понятието „насоки“ в член 45д от ДВПБ. Това дава на органите за преструктуриране възможност да изискват институциите да спазват по-високи равнища на МИПЗ и им осигурява по-гъвкав подход за действие при неспазване на тези равнища, по-специално посредством смекчаване на автоматичните ефекти от него под формата на ограничения на максималните суми за разпределяне. По-специално, в член 45д на органите за преструктуриране се дава възможност да изискват от институциите да спазват изисквания за допълнителни суми с цел покриване на загуби при преструктуриране, които са по-високи от очакваните при стандартен сценарий за преструктуриране (т.е. над равнището на съществуващите капиталови изисквания), като осигуряват достатъчно пазарно доверие в субекта след преструктурирането (т.е. в допълнение към необходимата за рекапитализацията сума). В член 45д се уточнява обаче, че за частта от изискването, отнасяща се до покриването на загуби, предвиденото в насоките равнище не следва да превишава равнището на насоките относно капитала, когато такива насоки са поискани от надзорните органи при надзорните стрес тестове по отношение на загуби над нормалните изисквания. Що се отнася до частта, свързана с рекапитализацията, предвиденото в насоките равнище за осигуряване на пазарно доверие следва да даде възможност на институциите след преструктурирането да продължат да отговарят на изискванията за лицензиране в продължение на подходящ период от време. Този буфер на пазарно доверие не следва да надхвърля комбинираното изискване за буфер съгласно Директива 2013/36/ЕС, освен ако не е необходимо по-високо равнище, за да се гарантира, че след преструктурирането субектът продължава да отговаря на условията за неговото лицензиране за подходящ период от време.

Разпоредбите на членове 45е и 45ж се отнасят до равнището, на което се прилага МИПЗ. За институциите, които се считат за субекти за преструктуриране, МИПЗ се прилага само на консолидираното равнище на групата за преструктуриране. Това означава, че органите за преструктуриране ще бъдат задължени да емитират приемливи (дългови) инструменти в полза на външни кредитори като трети лица, които ще бъдат включени в споделянето на загубите, в случай че субектът (т.е. групата за преструктуриране) бъде преструктуриран. Що се отнася до други субекти от групата, предложението въвежда понятието „вътрешно“ МИПЗ, съобразено със понятието в стандарта за ОКПЗ. Това означава, че другите субекти от групата за преструктуриране, които не са субекти за преструктуриране, следва да емитират приемливи (дългови) инструменти вътре в рамките на групата за преструктуриране, т.е. такива инструменти следва да бъдат закупувани от субектите за преструктуриране. Когато даден субект от групата за преструктуриране, който не е субект за преструктуриране, загуби икономическата си жизнеспособност, тези инструменти се обезценяват или се преобразуват в капитал, а загубите на субекта се насочват към субекта за преструктуриране. Основното предимство на вътрешното МИПЗ се състои във възможността за рекапитализиране на субект от групата за преструктуриране (с критични функции) без процедура по реално преструктуриране, което потенциално може да окаже отрицателно въздействие върху пазара. Прилагането на това изискване обаче следва да съответства на избраната стратегия за преструктуриране, и по-специално след рекапитализацията то не следва да променя отношенията, установяващи собствеността между субекта и групата за преструктуриране. В предложението също така се уточнява, че при прилагането на определени защитни механизми вътрешното МИПЗ може да се замени с обезпечени гаранции между субекта за преструктуриране и други субекти от групата за преструктуриране, които могат да бъдат задействани при същите срокове, както и приемливите инструменти за целите на вътрешното МИПЗ. Предложените защитни механизми включват по-специално съгласието на съответните органи за преструктуриране да заменят вътрешното МИПЗ и обезпечаването на гаранцията, предоставена от субекта за преструктуриране на дъщерното му предприятие, с високоликвидни обезпечения с минимален кредитен и пазарен риск. Предложението запазва възможността органите за преструктуриране на дъщерните предприятия на даден субект за преструктуриране да отменят изцяло приложимото за тези дъщерни предприятия МИПЗ, ако както субектът за преструктуриране, така и дъщерните му предприятия са установени в една и съща държава членка.

В член 45з се определя процедура за определянето на МИПЗ по отношение на групата за преструктуриране. Органите, които отговарят за определянето на равнището на изискването, са органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране, органът за преструктуриране на равнище група (органът за преструктуриране на предприятието майка на най-високо ниво) и органите за преструктуриране на другите субекти от групата за преструктуриране. При спорове между органите се прилагат правомощията на ЕБО съгласно Регламента за ЕБО.

   Изменения на членове 17, 18 и 45к

Тези изменения се отнасят до неспазването на МИПЗ. В член 45к са посочени правомощията на органите за преструктуриране при неспазване на МИПЗ. Тъй като неспазването на МИПЗ би могло да попречи на възможността за преструктуриране на институцията или групата, в членове 17 и 18 съществуващата процедура за отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране се съкращава, за да се даде възможност за своевременно решаване на всички случаи на неспазване на МИПЗ. Въвеждат се и нови правомощия, с които органите за преструктуриране могат да изискват институциите да променят матуритетния профил на приемливите инструменти и планове с цел да се възстанови равнището на МИПЗ.

Изменения на член 55

Измененията на член 55 от ДВПБ са свързани с пропорционално прилагане на предвиденото в него изискване от органа за преструктуриране. Органът за преструктуриране може да отмени задължението на институциите да включват клаузи за признаване на споделянето на загуби в споразуменията или инструментите, уредени от законодателството на трети държави, ако прецени, че това няма да попречи на възможността за преструктуриране на банката и че от правна, договорна или икономическа гледна точка е невъзможно банките да включат такива клаузи за признаване на споделянето на загуби за някои задължения. В такива случаи тези задължения не следва да се отчитат за целите на МИПЗ и следва да имат по-висок ранг спрямо приемливите задължения за целите на МИПЗ, за да се сведе до минимум рискът от нарушаване на принципа за справедливо третиране на кредиторите. В това отношение предложението няма да доведе до намалена ефективност на споделянето на загуби.

     Изменения на членове 59 и 60

Измененията на членове 59 и 60 предвиждат, че инструментите, приемливи за целите на вътрешното МИПЗ, които са различни от капиталови инструменти (дългови инструменти), също биха могли да бъдат обезценени или преобразувани в собствен капитал, когато емитиращият ги субект от групата за преструктуриране, който не е субект за преструктуриране, загуби икономическата си жизнеспособност.

Изменения на член 27, нов член 29а и изменения на член 63 относно мораториума

Измененият член 27 предвижда нов инструмент за мораториум, който да се използва на етапа преди преструктурирането, и по-специално като правомощие за ранна намеса.

Добавя се нов член 29а, в който се определят условията за прилагане на мораториума за ранна намеса. В разпоредбата се посочва, че това правомощие може да се задейства, когато е необходимо да се определи дали се налагат мерки за ранна намеса, или институцията е изпаднала в несъстоятелност, или има вероятност от това. Посочен е обхватът на правомощието за спиране на изпълнението и неговата продължителност, която не може да превишава пет работни дни.

С изменението на член 63 в общите правомощия за преструктуриране се въвежда и правомощието за спиране на плащанията, когато това е необходимо с цел ефективното прилагане на един или повече инструменти за преструктуриране или за целите на оценката съгласно член 36. Посочен е обхватът на правомощието за спиране на плащанията и неговата продължителност, която не може да превишава пет работни дни.

   Други разпоредби

Предложени са редица изменения, свързани с гарантирането на съответна отчетност за целите на надзора и публичното оповестяване на изискването.

Няколко изменения се отнасят до регулаторната структура и процеса на вземане на решения при прилагането на изискването към институциите от трети държави, установени в Съюза. Други изменения поясняват третирането на централните контрагенти (ЦК) в ДВПБ и в други законодателни актове на Съюза след приемането на предложението за конкретна рамка за възстановяване и преструктуриране за ЦК, като например третирането на ЦК с лиценз за банкова дейност. Предложени са конкретни изменения на съответните директиви в областта на дружественото право с цел ефективно преструктуриране на ЦК.

Държавите членки са задължени да транспонират настоящото предложение в националното си законодателство в срок от дванадесет месеца от датата на влизането му в сила. Съответните институции са длъжни да се съобразят с новите разпоредби в срок от шест месеца след датата на транспониране. От ЕБО се изисква да докладва на Комисията два пъти годишно относно начина, по който изискванията се изпълняват и се прилагат в рамките на Съюза.

2016/0362 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за покриване на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 98/26/ЕО, Директива 2002/47/ЕО, Директива 2012/30/ЕС, Директива 2011/35/ЕС, Директива 2005/56/ЕО, Директива 2004/25/ЕО и Директива 2007/36/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка 10 ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 11 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Съветът за финансова стабилност (СФС) публикува „Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ)“ („стандарт за ОКПЗ“) на 9 ноември 2015 г., които бяха приети от Г-20 през ноември 2015 г. Стандартът за ОКПЗ изисква от глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), наричани в законодателството на Съюза глобални системно значими институции (Г-СЗИ), да разполагат с достатъчен минимален размер задължения с висок капацитет за поемане (споделяне) на загуби, за да се гарантира безпрепятствено и бързо поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. В съобщението си от 24 ноември 2015 г. 12 Комисията пое ангажимент да изготви законодателно предложение до края на 2016 г., така че стандартът за ОКПЗ да може да бъде приложен в рамките на договорения краен срок през 2019 г.

(2)Прилагането на стандарта за ОКПЗ в рамките на Съюза трябва да бъде съобразено със специфичното за институцията минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), приложимо за всички кредитни институции и инвестиционни посредници, както е определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 13 . Тъй като целта на ОКПЗ и МИПЗ е една и съща, а именно да се гарантира достатъчен капацитет на институциите от Съюза за поемане на загуби, двете изисквания следва да бъдат взаимно допълващи се елементи на една обща рамка. Практически хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ по отношение на Г-СЗИ („минималното изискване за целите на ОКПЗ“) следва да се въведе в законодателството на Съюза чрез изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013 14 , докато специфичното за институцията допълнително изискване по отношение на Г-СЗИ и специфичното изискване за институциите, които не са Г-СЗИ, представляващо минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, следва да се въведе чрез конкретни изменения на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 15 . Съответните разпоредби на настоящата директива относно капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на институциите следва да се прилагат по последователен начин успоредно с разпоредбите в посочените по-горе законодателни актове и в Директива 2013/36/ЕС 16 .

(3)Липсата на хармонизирани правила на Съюза относно прилагането на стандарта за ОКПЗ в рамките на Съюза би довела до допълнителни разходи за институциите и до правна несигурност и би затруднила прилагането на инструмента за споделяне на загуби от трансграничните институции. Липсата на хармонизирани правила на Съюза води и до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар поради това, че разходите на институциите, свързани със спазването на съществуващите изисквания и стандарта за ОКПЗ, може да се различават значително в рамките на Съюза. Следователно е необходимо тези пречки пред функционирането на вътрешния пазар да бъдат отстранени и да се предотврати нарушаването на конкуренцията, произтичащо от липсата на хармонизирани правила на Съюза за прилагането на стандарта за ОКПЗ. Ето защо подходящото правно основание за настоящата директива е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тълкуван в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(4)В съответствие със стандарта за ОКПЗ Директива 2014/59/ЕС следва да продължи да включва както стратегията за преструктуриране с една входна точка, така и стратегията с множество входни точки. При стратегията с една входна точка се преструктурира само един субект от групата, обикновено предприятието майка, докато другите субекти от групата, обикновено оперативни дъщерни предприятия, не се преструктурират, но техните загуби и нуждите от рекапитализация се насочват към предприятието, което се преструктурира. При стратегията с множество входни точки може да се преструктурира повече от една група. За да се приложи ефективно желаната стратегия за преструктуриране, е необходимо да се определят субектите, които ще бъдат преструктурирани („субекти за преструктуриране“) и дъщерните предприятия, които принадлежат към тях („групи за преструктуриране“). Това е важно и за да се определи равнището, на което финансовите предприятия следва да прилагат правилата относно капацитета за покриване на загуби. Поради това е необходимо да се въведат понятията „субект за преструктуриране“ и „група за преструктуриране“, а Директива 2014/59/ЕС да се измени по отношение на планирането на преструктурирането на групи, за да се въведе изрично задължение за органите за преструктуриране да определят субектите и групите за преструктуриране в рамките на групата и да преценяват последиците от всички планирани действия по преструктуриране в рамките на групата с оглед на нейното ефективно преструктуриране.

(5)Държавите членки следва да гарантират, че институциите разполагат с достатъчен капацитет за поемане на загуби и рекапитализация, за да се гарантира безпрепятствено и бързо поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране при минимално въздействие върху финансовата стабилност и данъкоплатците. Това следва да бъде постигнато чрез спазването от институциите на специфично за институцията минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), както е предвидено в Директива 2014/59/ЕС.

(6)За да се приведат в съответствие знаменателите, измерващи капацитета за поемане на загуби и за рекапитализация на институциите, със знаменателите, предвидени в стандарта за ОКПЗ, МИПЗ следва да бъде изразено като процент от общия размер на рисковата експозиция и мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж на съответната институция.

(7)Критериите за приемливост на задълженията за споделяне на загуби за целите на МИПЗ следва да бъдат максимално съобразени с установените в Регламент (ЕС) № 575/2013 критерии по отношение на минималното изискване за целите на ОКПЗ в съответствие с допълнителните корекции и изисквания, въведени с настоящата директива. По-специално, някои дългови инструменти с дериватни характеристики, като например някои структурирани облигации, следва да се считат за приемливи с оглед спазването на МИПЗ, доколкото са с фиксирана главница, платима на падежа, а с деривата е свързана само допълнителна възвръщаемост, зависеща от референтния актив. Поради фиксирания размер на главницата тези инструменти следва да бъдат с изключително висок капацитет за покриване на загуби и да бъдат лесни за използване за целите на споделянето на загуби при преструктуриране.

(8)Обхватът на задълженията, с които МИПЗ може да бъде спазено, по принцип включва всички задължения, произтичащи от вземания в резултат на необезпечени непривилегировани кредитори (задължения, които не са подчинен дълг), освен ако тези задължения не отговарят на специфични критерии за приемливост, определени в настоящата директива. За да се подобри възможността за преструктуриране на институциите чрез ефективно използване на инструмента за споделяне на загуби, органите за преструктуриране следва да могат да изискват МИПЗ да се спазва посредством подчинени задължения, по-специално когато има ясни индикации, че участващите в споделянето на загубите кредитори вероятно ще понесат загуби при преструктурирането, които ще надхвърлят потенциалните загуби при несъстоятелност. Изискването за спазване на МИПЗ посредством подчинени задължения следва да се налага само до степента, необходима, за да се избегне при преструктурирането кредиторите да понесат по-високи загуби, отколкото при несъстоятелност. Изискването за подчиненост на дълговите инструменти, отправено от органите за преструктуриране по отношение на МИПЗ, не следва да засяга възможността за частично спазване на минималното изискване за целите на ОКПЗ посредством дългови инструменти, които не са подчинен дълг, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 и съобразно възможностите, предвидени в стандарта за ОКПЗ.

(9)МИПЗ следва да даде възможност на институциите да поемат очакваните при преструктурирането загуби, а след преструктурирането да се рекапитализират. Въз основа на избраната от тях стратегия за преструктуриране органите за преструктуриране следва да обосноват наложеното равнище на МИПЗ, по-специално по отношение на необходимостта и равнището на задължението, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС в размера на рекапитализацията. Това равнище следва да се състои от сбора на размера на очакваните при преструктурирането загуби, съответстващи на капиталовите изисквания на институцията, и размера на рекапитализацията, който позволява на институцията след преструктурирането да изпълни необходимите капиталови изисквания, за да има право да продължи да упражнява дейността си съгласно избраната стратегия за преструктуриране. МИПЗ следва да бъде изразено като процент от мярката за общата рискова експозиция и мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж, а институциите следва да спазват равнищата, произтичащи и от двете мерки. Органът за преструктуриране следва да може да адаптира размера на рекапитализацията в обосновани случаи, за да отрази по подходящ начин повишения риск, който засяга възможността за преструктуриране и произтича от бизнес модела на групата за преструктуриране, модела на финансиране и общия рисков профил, и поради това в такива ограничени случаи може да изиска размерът на рекапитализацията да бъде по-голям от посочения в член 45в, параграфи 3 и 4, първа алинея.

(10)За да се подобри възможността за преструктуриране, органите за преструктуриране следва да могат да налагат специфично за институцията МИПЗ за Г-СЗИ в допълнение към минималното изискване за целите на ОКПЗ, определено в Регламент (ЕС) № 575/2013. Това специфично за институцията МИПЗ може да бъде налагано единствено когато минималното изискване за целите на ОКПЗ не е достатъчно за покриване на загубите и за рекапитализация на Г-СЗИ в рамките на избраната стратегия за преструктуриране.

(11)Когато определят равнището на МИПЗ, органите за преструктуриране следва да имат предвид какво е системното значение на институцията, както и потенциалните неблагоприятни последици от нейната несъстоятелност за финансовата стабилност. Те следва да вземат предвид и необходимостта от еднакви условия на конкуренция за Г-СЗИ и други институции със съпоставимо системно значение в рамките на Съюза. Затова по отношение на институциите, които не са считани за Г-СЗИ, но системното им значение в рамките на Съюза е съпоставимо със значението на Г-СЗИ, МИПЗ не следва да се отклонява прекомерно от равнището и структурата на МИПЗ, определено като цяло за Г-СЗИ.

(12)Подобно на правомощията, предоставени на компетентните органи в Директива 2013/36/ЕС, настоящата директива следва да даде на органите за преструктуриране възможност да изискват от институциите спазването на по-високи равнища на МИПЗ, като при неспазване се осигури по-гъвкав подход, по-специално посредством смекчаване на автоматичните ефекти от неспазването под формата на ограничения на максималните суми за разпределяне. Органите за преструктуриране следва да могат да предоставят насоки на институциите относно покриването на допълнителни суми за поемане на загуби при преструктуриране над равнището на капиталовите изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, и/или осигуряването на достатъчно пазарно доверие в институцията след преструктурирането. За да се осигури съгласуваност с Директива 2013/36/ЕС, насоките за покриването на допълнителни загуби могат да се предоставят само когато компетентните надзорни органи са поискали насоки относно капитала в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и не следва да надвишават равнището, изискано в насоките. Що се отнася до размера на рекапитализацията, поисканото в насоките равнище с цел осигуряване на пазарно доверие, следва да даде възможност на институцията да продължи да отговаря на условията за лицензиране в продължение на подходящ период от време, включително чрез възможността да покрие разходите, свързани с промяната на дейността си след преструктурирането. Буферът на пазарното доверие не следва да надхвърля комбинираното изискване за буфер съгласно Директива 2013/36/ЕС, освен ако не е необходимо по-високо равнище, с което да се гарантира, че след преструктурирането субектът продължава да отговаря на условията за неговото лицензиране в продължение на подходящ период от време. Когато субектът системно не разполага с допълнителния собствен капитал и приемливите задължения, очаквани съгласно предоставените насоки, органът за преструктуриране следва да може да изиска размерът на МИПЗ да се увеличи, за да покрие посочения в насоките размер. За да прецени дали е налице системно несъответствие с изискванията, органът за преструктуриране следва да вземе предвид докладите относно МИПЗ, които субектът е длъжен да представя съгласно настоящата директива.

(13)По отношение на институциите, считани за субекти за преструктуриране, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 МИПЗ следва да се прилага единствено на консолидирано равнище на групата за преструктуриране. Това означава, че за да спазят МИПЗ, органите за преструктуриране следва да бъдат задължени да емитират приемливи инструменти и елементи в полза на външни кредитори като трети страни, които ще бъдат включени в споделянето на загуби, в случай че субектът бъде преструктуриран.

(14)Институциите, които не са субекти за преструктуриране, следва да спазват МИПЗ на индивидуално равнище. Нуждите от покриване на загуби и рекапитализация на тези институции принципно следва да бъдат покрити от техните субекти за преструктуриране чрез придобиване на емитираните от институциите приемливи задължения и тяхното обезценяване или преобразуване в инструменти на собственост в момента, в който тези институции загубят икономическата си жизнеспособност. По отношение на институциите, които не са субекти за преструктуриране, МИПЗ принципно следва да се прилага успоредно и съгласувано с изискванията, приложими за субектите за преструктуриране. Това дава възможност на органите за преструктуриране да преструктурират дадена група, без да преструктурират някои от нейните дъщерни предприятия, като по този начин се избягва потенциалното отрицателно въздействие върху пазара. При съгласие от страна на органите за преструктуриране на субекта за преструктуриране и на дъщерното му предприятие, емитирането на приемливите задължения в полза на субектите за преструктуриране следва да може да се замени с обезпечени гаранции между субекта за преструктуриране и дъщерните му предприятия, които могат да бъдат задействани в същите срокове, приложими при обезценяването или преобразуването на приемливите задължения. Органите за преструктуриране на дъщерните предприятия на даден субект за преструктуриране следва също така да могат изцяло да отменят прилагането на МИПЗ за институциите, които не са субекти за преструктуриране, ако както субектът за преструктуриране, така и неговите дъщерни предприятия са установени в една и съща държава членка. Прилагането на МИПЗ за институции, които не са субекти за преструктуриране, следва да бъде съобразено с избраната стратегия за преструктуриране, и по-специално не следва да променя отношенията, установяващи собствеността между институциите и тяхната група за преструктуриране, след рекапитализирането на тези институции.

(15)За да се гарантира подходящо равнище на МИПЗ за целите на преструктурирането, органите, отговарящи за определянето на това равнище, следва да бъдат органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране, органът за преструктуриране на ниво група, който е органът за преструктуриране на предприятието майка на най-високо ниво, и органите за преструктуриране на други субекти от групата за преструктуриране. Решаването на спорове между органите е от правомощията на Европейския банков орган (ЕБО) съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета 17 , при спазване на условията и ограниченията, предвидени в настоящата директива.

(16)Неспазването на минималното изискване за целите на ОКПЗ и на МИПЗ следва надлежно да се отстранява и решава от компетентните органи и органите за преструктуриране. Тъй като неспазването на тези изисквания би могло да се превърне в пречка пред възможността за преструктуриране на институцията или на групата, съществуващата процедура за отстраняване на тези пречки следва да бъде съкратена, за да се даде възможност за своевременно решаване на случаите на неспазване на изискванията. Органите за преструктуриране следва също така да могат да изискват институциите да променят матуритетния профил на приемливите инструменти и елементи, както и да изготвят и привеждат в действие планове за възстановяване на равнището на тези изисквания.

(17)За да се гарантира прозрачно прилагане на МИПЗ, институциите следва да представят доклади на своите компетентни органи и органи за преструктуриране и редовно да оповестяват публично равнищата на приемливите задължения и тяхната структура, включително матуритетния им профил и техния ранг при обичайното производство по несъстоятелност. Необходима е съгласуваност между честотата на докладването за надзорни цели относно спазването на капиталовите изисквания и относно МИПЗ.

(18)Изискването за включване на договорно признаване на въздействието на споделянето на загуби в пораждащи задължения договори или инструменти, уредени от законодателството на трети държави, следва да гарантира, че тези задължения могат да бъдат включени в споделянето на загуби в случай на преструктуриране. Докато във всички юрисдикции на трети държави не бъде приета законодателна уредба за нормативно признаване, даваща възможност за ефективно трансгранично преструктуриране, използването на договорености, при условие че са адекватно изготвени и се прилагат на достатъчно широка основа, би следвало да бъде едно работещо решение. Дори при наличието на уредба за нормативно признаване, използването на договорености за целите на договорното признаване би следвало да спомогне за засилването на правната сигурност и на предвидимостта при трансграничното признаване на действията по преструктуриране. В някои случаи обаче може да е невъзможно институциите да включат тези договорни клаузи в споразуменията или инструментите, пораждащи определени задължения, по-специално задължения, които не са изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби съгласно Директива 2014/59/ЕС, гарантирани депозити или инструменти на собствения капитал. По-специално, става дума за невъзможност институциите да включат в споразуменията или инструментите, пораждащи задължения, договорни клаузи относно признаването на въздействието на инструмента за споделяне на загуби, когато тези договорни клаузи са незаконосъобразни в съответните трети държави или когато институциите нямат достатъчно влияние, за да наложат такива договорни клаузи. Следователно органите за преструктуриране следва да могат да отменят изискването за включване на такива договорни клаузи, когато това би довело до непропорционални по размер разходи за институциите, а произтичащите задължения не биха осигурили значителен капацитет за поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. Такова освобождаване обаче не следва да се използва, когато няколко споразумения или задължения, взети заедно, осигуряват значителен капацитет за поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. В допълнение, за да се гарантира, че възможността за преструктуриране на институциите не е засегната, ползващите се от освобождаването задължения не следва да бъдат приемливи за целите на МИПЗ.

(19)За запазването на финансовата стабилност е важно компетентните органи да могат да противодействат на влошаването на финансовото и икономическото положение на дадена институция, преди тя да достигне до състояние, при което органите нямат друга възможност, освен преструктурирането ѝ. За тази цел на компетентните органи следва да се предоставят необходимите правомощия за ранна намеса. Правомощията за ранна намеса следва да включват правомощието за спиране на изпълнението на определени договорни задължения за минималния необходим срок. Правомощието за спиране на изпълнението следва да бъде формулирано точно и да се упражнява само когато е необходимо да се определи дали се налагат мерки за ранна намеса, или институцията е изпаднала в несъстоятелност, или има вероятност от това. Това правомощие обаче не следва да се прилага за задълженията във връзка с участието в системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 18 , централни контрагенти (ЦК) и централни банки, включително ЦК от трети държави, признати от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). То не следва да се прилага и по отношение на гарантираните депозити. Правомощията за ранна намеса следва да включват предвидените в Директива 2013/36/ЕС правомощия по отношение на обстоятелства, различни от считаните за ранна намеса, както и на други ситуации, в които се смята, че е необходимо финансовата стабилност на институцията да се възстанови.

(20)За да се постигне ефективно преструктуриране, и по-специално, за да се избегнат случаи на стълкновение на компетентност, е целесъобразно, докато органът за преструктуриране упражнява правомощията си за преструктуриране или прилага инструменти за преструктуриране, да не се открива или продължава обичайно производство по несъстоятелност за проблемната институция, освен по инициатива на органа за преструктуриране или с негово съгласие. Спирането на изпълнението на определени договорни задължения за ограничен срок би било полезно и необходимо с цел органът за преструктуриране да има достатъчно време да извърши оценката и да приведе в действие инструментите за преструктуриране. Правомощието за спиране на изпълнението следва да бъде формулирано точно и да се упражнява само за минималния срок, необходим за целите на оценката или привеждането в действие на инструментите за преструктуриране. То обаче не следва да се прилага по отношение на гарантираните депозити или на задължения във връзка с участието в системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО, ЦК и централни банки, включително ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП. Директива 98/26/ЕО осигурява смекчаване на рисковете, свързани с участието в платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа, по-специално чрез намаляване на сривовете в случай на несъстоятелност на участник в такава система. За да се гарантира, че тази защита се прилага по подходящ начин в кризисни ситуации, като в същото време се поддържа подходящо ниво на сигурност за операторите на платежните системи и системите за ценни книжа и други участници на пазара, Директива 2014/59/ЕС следва да бъде изменена, за да се предвидят разпоредби, според които дадена мярка за предотвратяване или за управление на кризи сама по себе си не следва да се счита за производство по несъстоятелност по смисъла на Директива 98/26/ЕО, при условие че основните договорни задължения продължават да се изпълняват. Разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС обаче не следва да засягат функционирането на системите, определени съгласно Директива 98/26/ЕО, нито правото върху обезпечение, гарантирано в посочената директива.

(21)За да се избегне дублиране на изискванията и прилаганите разпоредби да бъдат целесъобразни с оглед на ефективното възстановяване и преструктуриране на ЦК в съответствие с Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], Директива 2014/59/ЕС следва да се измени, за да се изключат от обхвата й ЦК, по отношение на които в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012 19 държавите членки прилагат някои изисквания за лицензиране съгласно Директива 2013/36/ЕС и които следователно са лицензирани и като кредитни институции.

(22)Изключването на конкретни задължения на кредитните институции или инвестиционните посредници от обхвата на инструмента за споделяне на загуби или от правомощията за спиране на изпълнението на определени задължения, правомощията за ограничаване на изпълнението на обезпечени интереси или правомощията за временно спиране на упражняването на правото на прекратяване в Директива 2014/59/ЕС, следва да обхваща също така задълженията по отношение на установените в Съюза ЦК и на признатите от ЕОЦКП ЦК от трети държави.

(23)За да се осигури еднакво разбиране на използваните в различни правни инструменти термини, е целесъобразно в Директива 98/26/ЕО да се въведат съдържащите се в Регламент (ЕС) № 648/2012 определения и понятия относно „централен контрагент“ или „ЦК“ и „участник“.

(24)С оглед на успешното преструктуриране на ЦК предвидените в Директива 2002/47/ЕО 20 защитни механизми не следва се прилагат по отношение на ограничаването на изпълнението на споразумение за финансово обезпечение или по отношение на въздействието на споразумение за финансово обезпечение, или разпоредби за приключващо нетиране или за прихващане, наложени по силата на Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].

(25)Директива 2012/30/ЕС 21 , Директива 2011/35/ЕС 22 , Директива 2005/56/ЕО 23 , Директива 2004/25/ЕО 24 и Директива 2007/36/ЕО 25 съдържат разпоредби за защита на акционерите и кредиторите на ЦК, които попадат в приложното поле на тези директиви. В случаите, в които се налага органите за преструктуриране да предприемат бързи действия съгласно Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], тези разпоредби могат да възпрепятстват ефективните действия за преструктуриране и използването на инструментите и правомощията за преструктуриране от страна на органите за преструктуриране. Следователно дерогациите съгласно Директива 2014/59/ЕС следва да обхващат също и действията, предприети в съответствие с Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]. За да се осигури максимална правна сигурност за акционерите, дерогациите следва да бъдат ясно и конкретно определени и да се използват единствено в обществен интерес и само когато условията за преструктуриране са изпълнени. Използването на инструменти за преструктуриране предполага, че целите и условията за преструктурирането, предвидени в Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], са изпълнени. За да се гарантира, че органите могат да налагат санкции, когато разпоредбите на Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] не са спазени и че тези правомощия за санкции са в съответствие с нормативната уредба относно възстановяването и преструктурирането на финансови институции, приложното поле на дял VIII от Директива 2014/59/ЕС следва да обхване също и нарушенията на разпоредбите на Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].

(26)Тъй като целите на настоящата директива, а именно въвеждането на единни правила относно рамката за възстановяване и преструктуриране, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата на предвиденото действие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(27)За да се осигури необходимото време за транспониране и прилагане на настоящата директива, държавите членки следва да разполагат с дванадесет месеца от датата на влизането ѝ в сила, за да транспонират директивата в националното си законодателство, а съответните институции следва да започнат да спазват новите разпоредби в срок от шест месеца от транспонирането ѝ.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2014/59/ЕС

1.В член 1 се добавя следният параграф 3:

„3. Настоящата директива не се прилага за централните контрагенти, за които в съответствие с член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012 държавите членки прилагат някои от изискванията за лицензиране съгласно Директива 2013/36/ЕС.

Разпоредбите, предвидени в дял VIII от настоящата директива, обаче се прилагат по отношение на санкциите, приложими в случаите, когато не са спазени разпоредбите на Регламент [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]“.

2.В член 2, параграф 1, точка 71) изразът „приемливи задължения“ се заменя с израза „задължения с възможност за споделяне на загуби“.

3.В член 2, параграф 1 се добавя следната точка:

„71а)    „приемливи задължения“ означава задължения с възможност за споделяне на загуби, които отговарят, доколкото е приложимо, на условията по член 45б или член 45ж, параграф 3, буква а).“

4.В член 2, параграф 1, се добавят следните точки 83а), 83б), 109) и 110):

„83а) „субект за преструктуриране“ означава установен в Съюза субект, определен от органа за преструктуриране в съответствие с член 12 като субект, по отношение на който в плана за преструктуриране се предвиждат действия по преструктуриране;

83б)    „група за преструктуриране“ означава субект за преструктуриране и неговите дъщерни предприятия, които не са субекти за преструктуриране и не са дъщерни предприятия на друг субект за преструктуриране;

109) „клирингов член“ означава клирингов член съгласно определението в член 2, точка 14) от Регламент (ЕС) № 648/2012;

110)     „ръководен съвет“ означава административният или надзорният съвет, или и двете, създаден съгласно националното дружествено право в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012“.

5.В член 12 параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране на ниво група, заедно с органите по преструктуриране на дъщерните предприятия и след консултация с органите за преструктуриране на значимите клонове, доколкото това е от значение за значимия клон, изготвят планове за преструктуриране на групата. В плана за преструктуриране на групата се набелязват мерки, които да се предприемат по отношение на:

а)предприятието майка от Съюза;

б)дъщерните предприятия, които са част от групата и които се намират в Съюза;

в)субектите по член 1, параграф 1, букви в) и г); както и

г)при спазване на дял VI – дъщерните предприятия, които са част от групата и които се намират извън Съюза.

В съответствие с мерките, посочени в първа алинея, в плана за преструктуриране за всяка група се определят:

а)субектите за преструктуриране;

б)групите за преструктуриране.“

6.В член 12, параграф 3 букви а) и б) се заменят със следното:

„а)    се посочват планираните действия по преструктуриране по отношение на субектите за преструктуриране при сценариите, предвидени в член 10, параграф 3, както и последствията от тези действия по преструктуриране за другите субекти от групата, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г), за предприятието майка и за дъщерните предприятия;

б)    се разглежда въпросът доколко инструментите за преструктуриране и правомощията за преструктуриране могат да се прилагат и упражняват по координиран начин по отношение на субектите за преструктуриране, намиращи се в Съюза, включително мерки за улесняване на придобиването от трето лице на групата като цяло или на отделни стопански дейности или дейности, извършвани от редица субекти от групата, или определени субекти от групата или групи за преструктуриране, и се набелязват възможните пречки пред координираното преструктуриране;“

7.В член 12, параграф 3 буква д) се заменя със следното:

„д)    се определят допълнителни действия, които не са посочени в настоящата директива и които съответните органи за преструктуриране възнамеряват да предприемат по отношение на субектите за преструктуриране;“.

8.В член 12, параграф 3 се добавя следната буква а1):

„а1) когато групата се състои от повече от една група за преструктуриране, се посочват действията по преструктуриране, планирани по отношение на субектите за преструктуриране на всяка група за преструктуриране, както и последиците от тези действия за:

   i) други субекти от групата, които принадлежат към същата група за преструктуриране;

   ii) други групи за преструктуриране.“

9.В член 13, параграф 4 след първа алинея се вмъква следната алинея:

„Когато групата се състои от повече от една група за преструктуриране, планирането на действията по преструктуриране, посочени в член 12, параграф 3, буква а1), се извършва под формата на съвместно решение съгласно посоченото в първа алинея.“

10.В член 13, параграф 6 първа алинея се заменя със следното:

„При липса на съвместно решение на органите за преструктуриране в срок от четири месеца всеки орган за преструктуриране, отговарящ за дъщерно предприятие, който изразява несъгласие с плана за преструктуриране на групата, взема самостоятелно решение и, когато е целесъобразно, определя субекта за преструктуриране и изготвя и поддържа план за преструктуриране за групата за преструктуриране, съставена от субектите в рамките на неговата компетентност. Всяко индивидуално решение на изразяващите несъгласие органи за преструктуриране се обосновава надлежно, наред с другото, като се излагат основанията за несъгласието с предложения план за преструктуриране на групата и като се вземат предвид мненията и резервите на другите органи за преструктуриране и на компетентните органи. Всеки орган за преструктуриране съобщава своето решение на останалите членове на колегията за преструктуриране.“

11.В член 16, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Счита се, че дадена група може да бъде преструктурирана, ако за органите за преструктуриране е осъществимо и реалистично да могат да прекратят дейността на субектите от групата чрез обичайно производство по несъстоятелност или да преструктурират тази група чрез прилагане на инструменти за преструктуриране и правомощия за преструктуриране по отношение на субектите за преструктуриране от тази група, като се избягват във възможно най-голяма степен значителни неблагоприятни последици за финансовите системи, включително при по-мащабна финансова нестабилност или събития, засягащи цялата система, в държавите членки, в които субектите от групата се намират, в други държави членки или в Съюза и с цел да се осигури непрекъснатост на критичните функции на тези субекти от групата, поради факта че те могат да бъдат лесно и своевременно обособени, или с други средства. Органите за преструктуриране на ниво група своевременно уведомяват ЕБО, когато считат, че дадена група не може да бъде преструктурирана.“

12.В член 16 се добавя следният параграф 4:

„4.    Държавите членки гарантират, че когато дадена група се състои от повече от една група за преструктуриране, органите по параграф 1 оценяват възможността за преструктуриране на всяка група за преструктуриране в съответствие с настоящия член.

Оценката, посочена в първа алинея, се извършва в допълнение към оценката на възможността за преструктуриране на цялата група“.

13.В член 17, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Когато дадена съществена пречка пред възможността за преструктуриране се дължи на някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, институцията, в срок от две седмици от датата на получаване на уведомлението по параграф 1, предлага на органа за преструктуриране възможни мерки, с които да се гарантира, че институцията спазва разпоредбите на член 45е или 45ж и изискването, посочено в член 128, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС.“

14.В член 17, параграф 5 се вмъква следната буква з1):

„з1)    да изискат от институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да представи план за възстановяване спазването на разпоредбите на членове 45е и 45ж и на изискването, посочено в член 128, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС;“

15.В член 17, параграф 5 се вмъква следната буква й1):

„й1)    да изискат от институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да променят матуритетния профил на елементите, посочени в член 45б или в член 45ж, параграф 3, букви а) и б), за да се гарантира непрекъснато спазване на разпоредбите на член 45е или член 45ж.“

16.В член 17, параграф 5, букви и) и й) думите „член 45“ се заменят с думите „членове 45е и 45ж“.

17.В член 18 параграфи 1 — 7 се заменят със следното:

„1.    Органът за преструктуриране на ниво група, заедно с органите за преструктуриране на дъщерни предприятия, след консултация с надзорната колегия и органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, доколкото това засяга значимия клон, разглеждат изискваната съгласно член 16 оценка в рамките на колегията за преструктуриране и полагат всички възможни усилия, за да постигнат съвместно решение за прилагането на мерките, набелязани съгласно член 17, параграф 4, по отношение на всички субекти за преструктуриране и техните дъщерни предприятия, които са субекти като част от групата, посочена в член 1, параграф 1.

2.    Органът за преструктуриране на ниво група, в сътрудничество с консолидиращия надзорник и ЕБО в съответствие с член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, изготвя и представя доклад пред предприятието майка от Съюза и пред органите за преструктуриране на дъщерните предприятия, които го предават на дъщерните предприятия под техен надзор, и пред органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове. Докладът се изготвя след консултация с компетентните органи, като в него се анализират съществените пречки пред ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняването на правомощията за преструктуриране по отношение на групата и на групите за преструктуриране, в случаите, в които групата се състои от повече от една група за преструктуриране. В доклада се взема предвид въздействието върху стопанския модел на институцията и се препоръчват пропорционални и целенасочени мерки, които според органа са необходими или целесъобразни за отстраняването на тези пречки.

Когато пречките пред възможността за преструктуриране на групата се дължат на някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, органът за преструктуриране на ниво група уведомява предприятието майка от Съюза за оценката на тези пречки, след като се е консултирал с органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране и с органите за преструктуриране на дъщерните му институции.

3.    В рамките на четири месеца от датата на получаване на доклада предприятието майка от Съюза може да представи бележките си и да предложи на органа за преструктуриране на ниво група алтернативни мерки, с които да се преодолеят набелязаните в доклада пречки.

Когато тези пречки се дължат на някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, предприятието майка от Съюза в срок от две седмици, считано от датата на получаване на уведомлението по параграф 2, предлага на органа за преструктуриране на ниво група възможни мерки за преодоляване или отстраняване на тези пречки.

4.    Органът за преструктуриране на ниво група съобщава всяка мярка, предложена от предприятието майка от Съюза, на консолидиращия надзорник, на ЕБО, на органите за преструктуриране на дъщерните предприятия и на органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, доколкото това е от значение за значимия клон. Органите за преструктуриране на ниво група и органите за преструктуриране на дъщерните предприятия, след консултация с компетентните органи и с органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, правят всичко възможно в рамките на правомощията си да постигнат съвместно решение в колегията за преструктуриране във връзка с набелязването на съществените пречки и, при необходимост, във връзка с оценяването на мерките, предложени от предприятието майка от Съюза, и на мерките, изискани от органите с цел преодоляване или отстраняване на пречките, при което се взема предвид потенциалното въздействие на мерките във всички държави членки, в които групата извършва дейност.

5.    Съвместното решение се взема в рамките на четири месеца от представянето на бележки от страна на предприятието майка от Съюза при изтичането на четиримесечния срок по параграф 3 в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано.

Съвместното решение по отношение на пречките пред възможността за преструктуриране поради някоя от посочените в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС ситуации се взема в срок от две седмици от представянето на бележки от страна на предприятието майка от Съюза в съответствие с параграф 3.

Съвместното решение се мотивира и се излага в документ, който органът за преструктуриране на ниво група предоставя на предприятието майка от Съюза.

В съответствие с член 31, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 по искане на орган за преструктуриране ЕБО може да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съвместно решение.

6.    При липса на съвместно решение в рамките на срока по параграф 5 органът за преструктуриране на ниво група взема самостоятелно решение относно подходящите мерки, които трябва да бъдат предприети в съответствие с член 17, параграф 4 на ниво група или на ниво група за преструктуриране.

Решението е надлежно мотивирано и в него се вземат предвид мненията и резервите на други органи за преструктуриране. Органът за преструктуриране на ниво група предоставя решението на предприятието майка от Съюза.

Ако до изтичането на съответния срок по параграф 5 органът за преструктуриране е отнесъл въпрос по параграф 9 от настоящия член до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органът за преструктуриране на ниво група отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Съответният срок по параграф 5 се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец или в срок от една седмица, когато въпросът е отнесен до ЕБО във връзка с пречка пред възможността за преструктуриране, дължаща се някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС. Ако съответният срок по параграф 5 е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО. Ако ЕБО не вземе решение, се прилага решението на органа за преструктуриране на ниво група.

7.    При липса на съвместно решение органите за преструктуриране на дъщерните предприятия вземат самостоятелни решения относно подходящите мерки, които да бъдат предприети от дъщерните предприятия на индивидуално ниво в съответствие с член 17, параграф 4. Решението е надлежно мотивирано и в него се вземат предвид мненията и резервите на други органи за преструктуриране. Решението се предоставя на съответното дъщерно предприятие и на органа за преструктуриране на ниво група.

Ако до изтичането на съответния срок по параграф 5 органът за преструктуриране е отнесъл въпрос по параграф 9 от настоящия член до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органът за преструктуриране на дъщерното предприятие отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Съответният срок по параграф 5 се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец или в срок от една седмица, когато въпросът е отнесен до ЕБО във връзка с пречка пред възможността за преструктуриране, дължаща се нарушаване на разпоредбите на членове 45 — 45и. Ако съответният срок по параграф 5 е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО. Ако ЕБО не вземе решение, се прилага решението на органа за преструктуриране на дъщерното предприятие.“

18.В член 27, параграф 1 се добавя следната буква и):

„и) когато са спазени условията по член 29а, спиране на изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение, по които дадена институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), е страна.“

19.Вмъква се следният член 29а:

„Член 29а
Правомощие за спиране на изпълнението на определени задължения

1.Държавите членки гарантират, че съответният компетентен орган, след консултация с органа за преструктуриране, може да упражнява правомощието по член 27, параграф 1, буква и) само ако упражняването на правомощието е необходимо за целите на оценката, предвидена в член 27, параграф 1, първо изречение, или за целите на констатацията, предвидена в член 32, параграф 1, буква а).

2.Срокът на спиране на изпълнението по параграф 1 не надвишава минималния период от време, който компетентният орган смята за необходим за целите на оценката, посочена в член 27, параграф 1, буква а), или за целите да на констатацията, предвидена в член 32, параграф 1, буква а), и във всеки случай не надвишава 5 работни дни.

3.Спирането на изпълнението по параграф 1 не се прилага по отношение на:

а)задължения за плащане и изпълнение, дължими на системи или оператори на системи, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО, на ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и на централни банки;

б)допустими вземания за целите на Директива 97/9/ЕО;

в)гарантирани депозити.

4.При упражняването на правомощие по настоящия член компетентните органи вземат предвид евентуалното му въздействие върху нормалното функциониране на финансовите пазари.

5.Задължението за плащане или изпълнение, което би било дължимо в рамките на срока на спирането, става дължимо веднага след изтичането на този срок.

6.В случай че изпълнението на договорни задължения за плащане или изпълнение е спряно съгласно параграф 1, изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение на контрагентите на субекта по същия договор се спира за същия срок.

7.Държавите членки гарантират, че компетентните органи незабавно уведомяват органите за преструктуриране за упражняването на правомощия по параграф 1.

8.Държавите членки, използващи възможността по член 32, параграф 2, гарантират, че правомощието за спиране по параграф 1 от настоящия член може да се упражни от органа за преструктуриране след консултация с компетентния орган, когато упражняването на това правомощие е необходимо за целите на констатацията, предвидена в член 32, параграф 1, буква а).“

20.В член 32, параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б) предвид времето и други важни обстоятелства няма реална вероятност алтернативни мерки от страна на частния сектор, включително мерки от институционални схеми за защита или действия на надзорни органи, включително мерки за ранна намеса или обезценяването или преобразуването на съответните капиталови инструменти или приемливи задължения в съответствие с член 59, параграф 2, предприети по отношение на институцията, да предотвратят неизпълнението на задълженията от страна на институцията в разумен срок;“

21.В член 33 параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното:

2.„Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране предприемат действия по преструктуриране по отношение на дружество по член 1, параграф 1, буква в) или г), ако то отговаря на условията, установени в член 32, параграф 1.

3.Когато дъщерните институции на холдинг със смесена дейност са собственост, пряко или косвено, на финансов холдинг посредник, в плана за преструктуриране се посочва, че финансовият холдинг посредник е субектът за преструктуриране, а държавите членки гарантират, че действията по преструктуриране за целите на преструктурирането на групата се предприемат по отношение на финансовия холдинг посредник. Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране не предприемат действия по преструктуриране за целите на преструктурирането на групата по отношение на холдинга със смесена дейност.

4.При спазване на разпоредбите на параграф 3 от настоящия член, независимо че дружеството по член 1, параграф 1, буква в) или г) не отговаря на условията, установени в член 32, параграф 1, органите за преструктуриране могат да предприемат действия по преструктуриране по отношение на дружеството по член 1, параграф 1, буква в) или г), когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)дружеството е субект за преструктуриране;

б)едно или няколко от дъщерните предприятия на този субект, които са институции, но не са субекти за преструктуриране, отговарят на условията, установени в член 32, параграф 1;

в)активите и пасивите на тези дъщерни предприятия са такива, че тяхната несъстоятелност застрашава цялата група за преструктуриране и за преструктурирането на дъщерните предприятия, които са институции, или за преструктурирането на съответната група за преструктуриране като цяло е необходимо да се предприеме действие по преструктуриране по отношение на дружеството по член 1, параграф 1, буква в) или г).“

22.В член 44, параграф 2 буква е) се заменя със следното:

„е) задължения с остатъчен срок до падежа под седем дни, дължими на системи или оператори на системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО, или на техните участници, които произтичат от участието в такава система, или дължими на признати от ЕОЦКП ЦК от трети държави;“

23.Член 45 се заменя със следните членове:

„Член 45 

Прилагане и изчисляване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.Държавите членки гарантират, че институциите и дружествата по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) във всеки един момент спазват изискването за собствен капитал и приемливи задължения в съответствие с членове 45—45и.

2.Изискването по параграф 1 се изчислява в съответствие с член 45в, параграф 3 или параграф 4, в зависимост от случая, като сума от собствения капитал и приемливите задължения и се изразява като процент от:

а)общия размер на рисковата експозиция на съответния субект по параграф 1, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж на съответния субект по параграф 1, изчислено в съответствие с член 429, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 45а Освобождаване от минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.Независимо от член 45, органите за преструктуриране освобождават от изискването по член 45, параграф 1 финансираните с покрити облигации ипотечни кредитни институции, които съгласно националното законодателство не могат да приемат депозити, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)дейността на тези институции ще бъде прекратена посредством ликвидация съгласно националните производства по несъстоятелност или друг вид процедури, прилагани в съответствие с членове 38, 40 или 42, предвидени за тези институции;

б)тези национални производства по несъстоятелност или друг вид процедури ще гарантират, че кредиторите на тези институции, включително притежателите на покрити облигации, когато е приложимо, ще понесат загуби по начин, който съответства на целите на преструктурирането.

2.Институциите, освободени от изискването по член 45, параграф 1, не се включват в консолидацията, посочена в член 45е, параграф 1.

Член 45б Приемливи задължения за субектите за преструктуриране

1.Приемливите задължения се включват в сумата на собствения капитал и приемливите задължения на субектите за преструктуриране само ако отговарят на условията, посочени в член 72а от Регламент (ЕС) № 575/2013, с изключение на условията по член 72б, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2.Чрез дерогация от член 72а, параграф 2, буква л) от Регламент (ЕС) № 575/2013, задълженията, произтичащи от дългови инструменти с дериватни характеристики, като например структурирани облигации, се включват в сумата на собствения капитал и приемливите задължения само ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)част от размера на задължението, произтичащо от дълговия инструмент, е предварително известна към момента на емитиране, фиксирана е и не се влияе от дериватната характеристика;

б)дълговият инструмент, включително неговата дериватна характеристика, не е предмет на споразумение за нетиране и оценката му не е предмет на разпоредбите на член 49, параграф 3;

Задълженията, посочени в първа алинея, се включват в сумата на собствения капитал и приемливите задължения по отношение на частта, съответстваща на сумата, посочена в първа алинея, буква а).

3.За да се гарантира, че субектът за преструктуриране може да бъде преструктуриран по начин, съобразен с целите на преструктурирането, органите за преструктуриране могат да решат, че изискването по член 45е е спазено от субектите за преструктуриране посредством инструменти, отговарящи на всички условия, посочени в член 72а от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Решението на органа за преструктуриране по настоящия параграф съдържа обосновка въз основа на следните елементи:

а)задълженията, които не са подчинен дълг, посочени в параграфи 1 и 2, имат същия приоритет в националното законодателство в областта на несъстоятелността, както някои задължения, които са изключени от обхвата на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с член 44, параграф 2 или член 44, параграф 3;

б)рискът от обстоятелството, че поради планираното прилагане на правомощията за обезценяване и преобразуване спрямо задължения, които не са подчинен дълг и които не са изключени от обхвата на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с член 44, параграф 2 или член 44, параграф 3, кредиторите по вземанията, произтичащи от тези задължения, понасят по-големи загуби, отколкото биха понесли при ликвидация съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

в)размерът на задълженията, представляващи подчинен дълг, не надвишава необходимия размер, за да се гарантира, че посочените в буква б) кредитори няма да претърпят по-големи загуби, отколкото биха понесли при ликвидация съгласно обичайното производство по несъстоятелност.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 115 относно мерките за допълнително уточняване на условията, посочени в параграф 2, първа алинея, буква а).

Член 45в Определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.Изискването по член 45, параграф 1 се определя от органа за преструктуриране за всеки субект след консултация с компетентния орган, въз основа на следните критерии:

а)необходимостта да се гарантира, че субектът за преструктуриране може да бъде преструктуриран чрез използването на инструменти за преструктуриране, включително, когато е целесъобразно — чрез инструмента за споделяне на загуби, по начин, който отговаря на целите на преструктурирането;

б)необходимостта да се гарантира, в съответните случаи, че субектът за преструктуриране и дъщерните му предприятия, които са институции, но не са субекти за преструктуриране, разполагат с достатъчно приемливи задължения, за да се гарантира, че ако за тях бъдат приложени съответно инструментът за споделяне на загуби или правомощията за обезценяване или преобразуване, загубите могат да бъдат поети и отношението на ливъридж под формата на базов собствен капитал от първи ред на съответните субекти може да бъде възстановено до необходимото равнище, така че те да могат да продължат да отговарят на условията за лицензиране и да извършват дейностите, за които са били лицензирани съгласно Директива 2013/36/ЕС или съгласно Директива 2014/65/ЕС;

в)необходимостта да се гарантира, че ако в плана за преструктуриране е предвидена възможност определени класове приемливи задължения да бъдат изключени от споделянето на загуби съгласно член 44, параграф 3 или да бъдат прехвърлени изцяло на приемател чрез частично прехвърляне, субектът за преструктуриране разполага с достатъчно други приемливи задължения, с които да се гарантира, че загубите могат да бъдат поети и че капиталовите изисквания или, според случая — отношението на ливъридж под формата на базов собствен капитал от първи ред на субекта за преструктуриране, могат да бъдат възстановени до необходимото равнище, така че субектът да може да продължи да отговаря на условията за лицензиране и да извършва дейностите, за които е бил лицензиран съгласно Директива 2013/36/ЕС или Директива 2014/65/ЕС;

г)размера, стопанския модел, модела на финансиране и рисковия профил на субекта;

д)степента, до която схемата за гарантиране на депозити би могла да участва във финансирането на преструктурирането в съответствие с член 109;

е)степента, до която неизпълнението на задълженията от страна на субекта би имало неблагоприятен ефект върху финансовата стабилност, включително чрез разпространение на проблемите към други институции или субекти поради взаимосвързаността на субекта с други институции или субекти, или с останалата част от финансовата система.

2.В случаите, в които планът за преструктуриране предвижда, че е необходимо да се предприемат действия по преструктуриране в съответствие със съответния сценарий за преструктуриране, посочен в член 10, параграф 3, изискването по член 45, параграф 1 е равно на размера, който е достатъчен, за да се гарантира, че:

а)загубите, които може да се очаква предприятието да понесе, са изцяло поети („поемане на загуби“);

б)субектът или неговите дъщерни предприятия, които са институции, но не са субекти за преструктуриране, са рекапитализирани до равнище, което им позволява да продължат да отговарят на условията на лицензиране и да извършват дейностите, за които са лицензирани съгласно Директива 2013/36/ЕС, Директива 2014/65/ЕС или равностоен законодателен акт („рекапитализация“);

В случаите, в които планът за преструктуриране предвижда, че дейността на субекта ще бъде прекратена чрез ликвидация съгласно обичайно производство по несъстоятелност, изискването по член 45, параграф 1 за този субект не надвишава необходимия размер за покриване на загубите в съответствие с първа алинея, буква а).

3.Без да се засяга последната алинея, по отношение на субектите за преструктуриране посоченият в параграф 2 размер не надвишава по-голямата от следните стойности:

а)сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискванията, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член в 104а от Директива 2013/36/ЕС, за субекта за преструктуриране на подконсолидираното равнище на групата за преструктуриране;

ii) размера на рекапитализацията, която позволява на групата за преструктуриране след преструктурирането да възстанови своето съотношение на обща капиталова адекватност, посочено в член 92, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС на подконсолидираното равнище на групата за преструктуриране;

б)сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискването за отношението на ливъридж на субекта, посочено в Регламент (ЕС) № 575/2013 на подконсолидирано равнище на групата за преструктуриране; както и

ii) размера на рекапитализацията, която позволява на групата за преструктуриране, възникнала в резултат на преструктурирането, да възстанови отношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013 на подконсолидирано равнище на групата за преструктуриране;

За целите на член 45, параграф 2, буква а) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква а) от настоящия параграф, разделен на размера на общата рискова експозиция.

За целите на член 45, параграф 2, буква б) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква б) от настоящия параграф, разделен на мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж.

Органът за преструктуриране определя размера на рекапитализацията, посочен в предходните алинеи, в съответствие с действията по преструктуриране, предвидени в плана за преструктуриране, и може да адаптира размера на рекапитализацията, така че адекватно да бъдат отразени рисковете, които оказват влияние върху възможността за преструктуриране, произтичащи от бизнес модела на групата за преструктуриране, модела на финансиране и общия рисков профил.

4.Без да се засяга последната алинея, по отношение на субектите, които не са субекти за преструктуриране, посоченият в параграф 2 размер не надвишава по-голямата от следните стойности:

а)сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискванията, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член в 104а от Директива 2013/36/ЕС, за субекта, както и;

ii) размера на рекапитализацията, която позволява на субекта да възстанови съотношението на общата капиталова адекватност, посочено в член 92, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и да спази изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС;

б)сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискването за отношението на ливъридж на субекта, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и;

ii) размера на рекапитализацията, която позволява на субекта да възстанови отношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

За целите на член 45, параграф 2, буква а) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква а), разделен на размера на общата рискова експозиция.

За целите на член 45, параграф 2, буква б) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква б), разделен на мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж.

Органът за преструктуриране определя размера на рекапитализацията, посочен в предходните алинеи, в съответствие с действията по преструктуриране, предвидени в плана за преструктуриране, и може да адаптира размера на рекапитализацията, така че адекватно да бъдат отразени рисковете, които оказват влияние върху нуждите от рекапитализация, произтичащи от бизнес модела на групата за преструктуриране, модела на финансиране и общия рисков профил.

5.Когато органът за преструктуриране очаква, че определени класове приемливи задължения могат да бъдат изключени от споделянето на загуби съгласно член 44, параграф 3 или могат да бъдат прехвърлени изцяло към приемател чрез частично прехвърляне, изискването по член 45, параграф 1 не надвишава размера, достатъчен за:

а)да се покрие размерът на изключените задължения, определен в съответствие с член 44, параграф 3;

б)да се гарантира, че посочените в параграф 2 условия са изпълнени.

6.Решението на органа за преструктуриране да наложи минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно настоящия член съдържа обосновка, включително цялостна оценка на елементите, посочени в параграфи 2—5.

7.За целите на параграфи 3 и 4 капиталовите изисквания се тълкуват в съответствие с начина, по който компетентният орган прилага преходните разпоредби в десета част, дял I, глави 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и разпоредбите в националното законодателство, с които се урежда упражняването на възможностите за действие, предоставени на компетентните органи в посочения регламент.

Органът за преструктуриране може да намали изискването по член 45, параграф 1 с оглед на сумата, с която схемата за гарантиране на депозитите се очаква да участва във финансирането на предпочетената стратегия за преструктуриране в съответствие с член 109 от Директива 2014/59/ЕС.

Размерът на това намаление се основава на убедителна оценка на потенциалното участие на схемата за гарантиране на депозитите и като минимално условие:

а)е по-малък от предпазливата оценка на потенциалните загуби, които схемата за гарантиране на депозитите е щяла да понесе, ако институцията е била ликвидирана чрез обичайното производство по несъстоятелност, като се вземе предвид приоритетът на вземанията при схемата за гарантиране на депозитите съгласно член 108 от Директива 2014/59/ЕС;

б)е по-малък от посочения в член 109, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/59/ЕС таван на участието на схемата за гарантиране на депозитите;

в)е съобразен с цялостния риск от изчерпване на наличните финансови средства на схемата за гарантиране на депозитите поради участие в множество случаи на банкова несъстоятелност или преструктуриране; както и

г)е съобразен с всякакви други съответни разпоредби в националното законодателство, както и със задълженията и отговорностите на органа, отговарящ за схемата за гарантиране на депозитите;

д)след консултация с отговарящия за схемата за гарантиране на депозитите орган органът за преструктуриране документира своя подход за оценяване на цялостния риск от изчерпване на наличните финансови средства на схемата за гарантиране на депозитите и по силата на първа алинея намалява изискването, при условие че това не поражда прекомерен риск.

8.ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително уточняване на критериите по параграф 1, въз основа на които се определя изискването за собствен капитал и приемливи задължения в съответствие с настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти за регулаторни стандарти в срок до [1 месец след влизането в сила].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1090/2010.

Член 45г Определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения за субекти от Г-СЗИ

1.Изискването по член 45, параграф 1 за субект за преструктуриране, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ, се състои в следното:

а)изискването, посочено в член 92а от Регламент (ЕО) № 575/2013; както и

б)всяко допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения, определено от органа за преструктуриране конкретно за субекта в съответствие с параграф 2, което се покрива от задължения, отговарящи на условията по член 45б.

2.Органът за преструктуриране може да наложи допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения по параграф 1, буква б) единствено:

а)ако изискването, посочено в параграф 1, буква а), не е достатъчно, за да се изпълнят условията, определени в член 45в; както и

б)доколкото размерът на необходимия собствен капитал и приемливи задължения не надвишава необходимото равнище, за да се изпълнят условията по член 45в.

3.Когато няколко субекта, които са Г-СЗИ, принадлежащи към една и съща Г-СЗИ от ЕС, представляват субекти за преструктуриране, съответните органи за преструктуриране изчисляват посочения в параграф 2 размер:

а)за всеки субект за преструктуриране,

б)за предприятието майка от Съюза, както ако то би било единственият субект за преструктуриране в Г-СЗИ от ЕС.

4.Решението на органа за преструктуриране да наложи допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно параграф 1, буква б) съдържа мотивите за това решение, включително цялостна оценка на елементите, посочени в параграф 2.

Член 45д Насоки относно минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.Органът за преструктуриране може да предостави на субекта насоки относно притежаването на собствен капитал и приемливи задължения, отговарящи на условията по член 45б или член 45ж, параграф 3, в размер над посочените в членове 45в и 45г равнища, като в тези насоки се предвижда допълнителен размер за следните цели:

а)покриване на евентуални допълнителни загуби на субекта над посочените в член 45в, и/или

б)за да се гарантира, че в случай на преструктуриране ще се осигури достатъчно пазарно доверие в субекта посредством капиталови инструменти в допълнение към изискването по член 45в, параграф 2, буква б) („буфер за пазарно доверие“).

Насоките се предоставят и изчисляват само по отношение на изискването по член 45, параграф 1, изчислено в съответствие с член 45, параграф 2, буква а).

2.Размерът, посочен в предоставените в съответствие с параграф 1 насоки, може да бъде определен само когато компетентният орган вече е определил насоките си в съответствие с член 104б от Директива 2013/36/ЕС и не може да надхвърля посоченото в тези насоки равнище.

Размерът, посочен в предоставените в съответствие с параграф 1, буква б) насоки, не надхвърля размера на комбинираното изискване за буфер, посочено в член 128, точка 6) от Директива 2013/36/ЕС, с изключение на изискването по буква а) от посочената разпоредба, освен ако не е необходимо по-високо равнище, за да се гарантира, че след преструктурирането субектът продължава да отговаря на условията за лицензирането си в продължение на подходящ период от време, който е не повече от една година.

Органът за преструктуриране предоставя на субекта обосновка и цялостна оценка на необходимостта от насоките, предоставени в съответствие с настоящия член, както и на посочените в тях равнища.

3.В случаите, когато субектът системно не разполага с допълнителния собствен капитал и приемливите задължения, предвидени в предоставените по параграф 1 насоки, органът за преструктуриране може да изиска размерът на изискването по член 45в, параграф 2 да се увеличи, за да покрие размера, съдържащ се в предоставените съгласно настоящия член насоки.

4.Субектът, който не разполага с допълнителния собствен капитал и приемливите задължения, предвидени в предоставените по параграф 1 насоки, не подлежи на ограниченията, посочени в член 141 от Директива 2013/36/ЕС.

Член 45е Прилагане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения към субектите за преструктуриране

1.Субектите за преструктуриране спазват изискванията, определени в членове 45в — 45д, на консолидираното равнище на групата за преструктуриране.

2.Изискването по член 45, параграф 1 по отношение на субект за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране се определя в съответствие с член 45з въз основа на изискванията по членове 45в — 45д и в зависимост от това дали съгласно плана за преструктуриране дъщерните предприятия на групата от трети държави трябва да бъдат преструктурирани поотделно.

Член 45ж Прилагане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения към субекти, които не са субекти за преструктуриране

1.Институциите, които са дъщерни предприятия на субект за преструктуриране и не са субекти за преструктуриране, спазват изискванията, определени в членове 45в — 45д на индивидуална основа. Органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, може да реши да приложи изискването, предвидено в настоящия член, към дружество по член 1, параграф 1, букви б), в) или г), което е дъщерно предприятие на субект за преструктуриране и което не е субект за преструктуриране.

Изискването по член 45, параграф 1 за субект, посочен в първа алинея, се определя в съответствие с член 45з въз основа на изискванията, установени в членове от 45в — 45д.

2.Изискването по член 45, параграф 1 за субектите, посочени в параграф 1, е предмет на следните условия:

а)субектът за преструктуриране спазва консолидираното изискване, посочено в член 45е;

б)сборът от всички изисквания, приложими към дъщерните предприятия на групата за преструктуриране, се включват в консолидираното изискване по член 45е, без да го надвишават, освен ако това не се дължи само на ефекта от консолидирането на равнището на групата за преструктуриране в съответствие с член 45е, параграф 1.

в)изискването не може да надвишава участието на дъщерното предприятие в консолидираното изискване, посочено в член 45е, параграф 1.

г)то отговаря на критериите за приемливост по параграф 3.

3.Изискването се спазва посредством едно или повече от следните:

а)задължения, които:

i) са емитирани в полза на субекта за преструктуриране и са закупени от него;

ii) отговарят на критериите за приемливост, посочени в член 72а от Регламент (ЕС) № 575/2013, с изключение критериите по член 72б, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

iii) при обичайното производство по несъстоятелност са с по-нисък приоритет от задълженията, различни от приемливите задължения за целите на капиталовите изисквания, които са емитирани в полза на и са закупени от други субекти, различни от субекта за преструктуриране;

iv) подлежат на упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване по членове 59—62, което е в съответствие със стратегията за преструктуриране на групата за преструктуриране, по-специално без да се засяга контролът на дъщерното предприятие от страна на субекта за преструктуриране.

б)инструменти на собствения капитал, емитирани в полза на и закупени от субекти, различни от субекта за преструктуриране, когато упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване по членове 59—62 не засяга контрола на дъщерното предприятие от страна на субекта за преструктуриране.

4.При съгласие от страна на органите за преструктуриране на дъщерното предприятие и на субекта за преструктуриране, изискването може да бъде изпълнено посредством гаранция, предоставена от субекта за преструктуриране на дъщерното му предприятие, която отговаря на следните условия:

а)гаранцията се предоставя на стойност, която е най-малко еквивалентна на стойността на изискването, която замества;

б)гаранцията се задейства, когато дъщерното предприятие не е в състояние да плаща изискуемите си дългове или други задължения или когато за това дъщерно предприятие е направена констатацията по член 59, параграф 3 в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано;

в)гаранцията е обезпечена чрез споразумение за финансово обезпечение съгласно определението в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2002/47/ЕО на стойност най-малко 50 процента от нейния размер;

г)гаранцията и финансовото обезпечение се уреждат от законодателството на държавата членка, в която е установено дъщерното предприятие, освен ако органът за преструктуриране на дъщерното предприятие не е посочил друго;

д)обезпечението на гаранцията отговаря на изискванията по член 197 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и след прилагането на консервативно процентно намаление е достатъчно, за да покрие напълно гарантираната сума;

е)обезпечението на гаранцията е свободно от тежести и по-специално не се използва като обезпечение за друга гаранция;

ж)обезпечението има ефективен срок до падежа, отговарящ на същото условие за падежа, като посоченото в член 72в, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и

з)няма нормативни, регулаторни или оперативни пречки за прехвърлянето на обезпечението от субекта за преструктуриране към съответното дъщерно предприятие, включително когато по отношение на субекта за преструктуриране е предприето действие за преструктуриране.

5.Органът за преструктуриране на дъщерно предприятие, което не е субект за преструктуриране, може да отмени изцяло прилагането на настоящия член по отношение на това дъщерно предприятие, когато:

а)както дъщерното предприятие, така и субектът за преструктуриране подлежат на лицензиране и надзор в една и съща държава членка;

б)субектът за преструктуриране спазва изискването по член 45е на подконсолидирано равнище;

в)към съответния момент няма и не се очакват съществени практически или нормативни пречки за своевременното прехвърляне на собствения капитал или за изплащането на задължения от субекта за преструктуриране към дъщерното предприятие, по отношение на които е била направена констатацията по член 59, параграф 3, по-специално когато по отношение на субекта за преструктуриране е предприето действие за преструктуриране;

г)компетентният орган приема, че субектът за преструктуриране управлява дъщерното предприятие благоразумно, а самият субект за преструктуриране, със съгласието на компетентния орган, е декларирал, че гарантира поетите от дъщерното предприятие ангажименти, или рисковете в дъщерното предприятие са несъществени;

д)процедурите за оценка, измерване и контрол на риска на субекта за преструктуриране се прилагат и за дъщерното предприятие;

е)субектът за преструктуриране държи повече от 50 % от акциите с право на глас в капитала на дъщерното предприятие или има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на управителния му орган;

ж)компетентният орган на дъщерното предприятие е освободил изцяло дъщерното предприятие от прилагането на индивидуалните капиталови изисквания съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 45з Процедура за определяне на изискването

1.Органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране, органът за преструктуриране на ниво група, ако е различен първия, както и органите за преструктуриране, отговарящи за дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа, полагат всички възможни усилия за постигането на съвместно решение относно:

а)размера на изискването, прилагано на консолидирано равнище за всеки субект за преструктуриране;

б)размера на изискването, прилагано за всяко дъщерно предприятие на субекта за преструктуриране на индивидуално равнище.

Съвместното решение гарантира, че са спазени разпоредбите на членове 45е и 45ж, обосновано е надлежно и се предоставя на:

а)субекта за преструктуриране от неговия орган за преструктуриране;

б)дъщерните предприятия на субекта за преструктуриране от съответните им органи за преструктуриране;

в)предприятието майка от Съюза на групата от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране, като това предприятие майка от Съюза не е субект за преструктуриране от същата група за преструктуриране.

2.Когато няколко субекта от Г-СЗИ, принадлежащи към една и съща Г-СЗИ от ЕС, са субекти за преструктуриране, органите за преструктуриране, посочени в първа алинея, обсъждат и, когато е целесъобразно и в съответствие със стратегията за преструктуриране на Г-СЗИ, съгласуват прилагането на член 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и корекциите за минимизиране или премахване на разликата между сбора на сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква а) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за отделните субекти за преструктуриране, и сбора от сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква б) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Тези корекции могат да се прилагат при следните условия:

а)корекцията може да се приложи по отношение на разликите в изчислението на общия размер на рисковите експозиции между съответните държави членки чрез корекция на равнището на изискването;

б)корекцията не се прилага с цел премахването на разлики, произтичащи от експозиции между групи за преструктуриране.

Сборът от сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква а) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за отделните субекти за преструктуриране не е по-малък от сбора от сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква б) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

3.Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение, решението се взема в съответствие с параграфи 4—6.

4.Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение поради несъгласие относно консолидираното изискване, решението относно консолидираното изискване се взема от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране, след като надлежно са взети под внимание следните аспекти:

а)оценката на дъщерните предприятия, извършена от съответните органи за преструктуриране;

становището на органа за преструктуриране на ниво група, ако е различен от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране.

Ако до изтичането на четиримесечния срок някой от съответните органи за преструктуриране е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО.

В решението на ЕБО се вземат предвид разпоредбите на първа алинея, букви а) и б).

Четиримесечният срок се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец.

Ако четиримесечният срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

Ако ЕБО не вземе решение в срок от един месец, се прилага решението на органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране.

5.Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение поради несъгласие относно равнището на изискването, което да се прилага към дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа, решението се взема от съответните органи за преструктуриране на дъщерните предприятия, при положение че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)становищата и резервите, изразени от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране са взети предвид, и

б)становището на органа за преструктуриране на ниво група е взето предвид, ако този орган е различен от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране;

в)направена е оценка на спазването на разпоредбите на член 45ж, параграф 2.

Ако до изтичането на четиримесечния срок органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране или органът за преструктуриране на ниво група е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органите за преструктуриране, които отговарят за дъщерните предприятия на индивидуална основа, отлагат вземането на решение и изчакват решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което вземат решение в съответствие с решението на ЕБО. В решението на ЕБО се вземат предвид разпоредбите на първа алинея, букви а), б) и в).

Четиримесечният срок се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец.

Ако четиримесечният срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

Ако ЕБО не вземе решение в срок от един месец, се прилагат решенията на органите за преструктуриране на дъщерните предприятия.

Съвместното решение и всяко решение, взето при липса на съвместно решение, подлежат на редовен преглед и, когато е целесъобразно, се актуализират.

6.Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение поради несъгласие относно равнището на консолидираното изискване и равнището на изискването, което да се прилага към дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа, се прилага следното:

а)взема се решение относно консолидираното изискване в съответствие с параграф 4;

б)взема се решение относно равнището на изискването, което ще се прилага за дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа в съответствие с параграф 4:

i) след надлежно отчитане на решението, посочено в буква а);

ii) след оценка на спазването на разпоредбите на член 45ж, параграф 2.

7.Съвместното решение, посочено в параграф 1, и решенията на органите за преструктуриране, посочени в параграфи 4, 5 и 6, взети при липса на съвместно решение, са обвързващи за съответните органи за преструктуриране.

Съвместното решение и всяко решение, взето при липса на съвместно решение, подлежат на редовен преглед и, когато е целесъобразно, се актуализират.

8.Органите за преструктуриране, съгласувано с компетентните органи, изискват и проверяват дали субектите спазват изискването по член 45, параграф 1 и вземат решения съгласно настоящия член едновременно с разработването и поддържането на плановете за преструктуриране.

9.Органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране информира ЕБО за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, които са определени:

а)на консолидираното равнище на групата за преструктуриране;

б)на равнището на дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа.

Член 45и Надзорна отчетност и публично оповестяване на изискването

1.Поне веднъж годишно дружествата по член 1, параграф 1 отчитат следното пред съответните компетентни органи и органи за преобразуване:

а)равнищата на наличните елементи, които отговарят на условията по член 45б или член 45ж, параграф 3, и размера на собствения капитал и приемливите задължения, изразени съгласно член 45, параграф 2, след приспаданията в съответствие с членове 72д — 72й от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)структурата на елементите, посочени в буква а), включително матуритетния им профил и техния ранг при обичайното производство по несъстоятелност.

2.Поне веднъж годишно дружествата по член 1, параграф 1 оповестяват публично следната информация:

а)равнищата на елементите, които отговарят на условията по член 45б или 45ж, параграф 3;

б)структурата на посочените в буква а) елементи, включително матуритетния им профил и техния ранг при обичайно производство по несъстоятелност.

3.ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определят единните формати, образците и периодичността за надзорната отчетност и публичното оповестяване, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези технически стандарти за изпълнение в срок до [12 месеца след влизането в сила].

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

4.Изискванията за публично оповестяване се прилагат на датата, на която изискването по член 45, параграф 1 за първи път е спазено изцяло.

Член 45й Докладване пред ЕБО

1.Органите за преструктуриране, съгласувано с компетентните органи, информират ЕБО за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, определени за всяка институция в рамките на тяхната компетентност.

2.ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел уточняване на единните формати, образци и определения за определянето и предоставянето, съгласувано с компетентните органи, на информация от органите за преструктуриране на ЕБО за целите на параграф 1.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение в срок до [12 месеца след влизането в сила]*

26На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 45к Неспазване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.При неспазване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения от страна на даден субект съответните органи намират решение въз основа на поне един от следните аспекти:

а)правомощията за преодоляване или отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране в съответствие с членове 17 и 18;

б)мерките, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС.

в)мерките за ранна намеса в съответствие с член 27;

г)административните санкции и другите административни мерки в съответствие с членове 110 и 111;

2.Органите за преструктуриране и компетентните органи се консултират помежду си при упражняването на съответните им правомощия, посочени в параграф 1, букви а) — г).

Член 45л Доклади

1.В сътрудничество с компетентните органи и органите за преструктуриране ЕБО представя на Комисията доклад за оценка на най-малко следните аспекти:

а)по какъв начин минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения е приложено на национално равнище, и по-специално дали са налице разминавания между държавите членки по отношение на равнищата, определени за съпоставими институции;

б)по какъв начин правомощието от институциите да се изисква спазване на изискването посредством инструментите, посочени в член 45б, параграф 2, е било упражнено от органите за преструктуриране и дали са налице разминавания между държавите членки при упражняването на това правомощие.

2.Посоченият в параграф 1 доклад обхваща следното:

а)въздействието на минималното изискване и на всяко предложено хармонизирано равнище на минималното изискване върху следното:

i)    финансовите пазари като цяло, и по-специално пазарите на необезпечен дълг и деривати;

ii)    стопанските модели и структурата на баланса на институциите, по-специално модела и стратегията за финансиране на институциите, както и правната и оперативната структура на групите;

iii)    рентабилността на институциите, по-специално разходите им за финансиране;

iv)    миграцията на експозициите към субекти, върху които не се упражнява пруденциален надзор;

v)    новите финансови продукти;

vi)    разпространението на финансови инструменти за договорно споделяне на загуби, както и естеството и възможността за пазарна реализация на такива инструменти;

vii)    склонността към поемане на риск от страна на институциите;

viii)    нивото на обременени активи в институциите;

ix)    предприетите от институциите мерки за спазване на минималните изисквания, и по-специално до каква степен спазването на минималното изискване е постигнато чрез освобождаване от активи, емитиране на дългосрочен дълг и набиране на капитал; както и

x)    нивото на кредитиране от страна на кредитните институции, особено кредитирането на микро-, малки и средни предприятия, местни власти, регионални правителства и субекти от публичния сектор, и търговското финансиране, включително кредитирането в рамките на официални схеми за застраховане на експортно кредитиране.

б)взаимодействието между минималните изисквания и капиталовите изисквания, отношението на ливъридж и изискванията за ликвидност, определени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС;

в)способността на институциите самостоятелно да набират капитал или финансиране от пазарите, за да изпълнят евентуално предложени хармонизирани минимални изисквания;

3.Докладът по параграф 1 обхваща две календарни години и се представя на Комисията до 30 септември на календарната след последната календарна година, обхваната в доклада. “

24.    Член 55 се заменя със следното:

„Член 55
Договорно признаване на споделянето на загуби

1.Държавите членки изискват от институциите и от дружествата по член 1, параграф 1, буква б), в) и г) да включат договорна разпоредба, съгласно която кредиторът или страната по споразумението или инструмента, пораждащи задължението, признава, че задължението може да бъде обезценено или преобразувано и се съгласява да приеме намаляване на главницата или текущата дължима сума, преобразуване или обезсилване, извършени в резултат на упражняването на тези правомощия от органа за преструктуриране, при условие че това задължение отговаря на всички изброени по-долу условия:

а)задължението не е изключено съгласно член 44, параграф 2;

б)задължението не представлява депозит по член 108, буква а);

в)задължението се урежда от правото на трета държава;

г)задължението е емитирано или поето след датата, на която държавата членка започва да прилага разпоредбите, приети за транспониране на настоящия раздел.

2.Изискването по параграф 1 може да не се прилага, когато органът за преструктуриране на държавата членка смята, че всички изброени по-долу условия са изпълнени:

а)по отношение на посочените в първа алинея задължения или инструменти могат да бъдат упражнени правомощията за обезценяване и преобразуване на органа за преструктуриране на държава членка в съответствие със законодателството на трета държава или обвързващо споразумение, сключено с тази трета държава;

б)от правна, договорна или икономическа гледна точка е невъзможно институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да включат такава договорна разпоредба за някои задължения;

в)освобождаването от изискването, посочено в параграф 1, за някои задължения не възпрепятства възможността за преструктуриране на институциите и дружествата по член 1, параграф 1, букви б), в) и г).

Задълженията, посочени в букви б) и в), не включват дългови инструменти, които са необезпечени задължения, инструменти на допълнителния капитал от първи ред и инструменти на капитала от втори ред. Освен това те имат предимство пред задълженията, които се включват за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.

Задълженията, които в съответствие с букви б) и в) не съдържат договорната разпоредба, посочена в параграф 1, не се включват за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.

3.Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране могат да изискват от институциите и дружествата по член 1, параграф 1, буква б), в) и г) да представят на органите правно становище относно правните възможности за осигуряване на изпълнението и ефективността на договорната разпоредба, посочена в параграф 1.

4.Ако институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) не включи в договора, уреждащ съответното задължение, изискваната съгласно параграф 1 договорна разпоредба, това не възпрепятства органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по отношение на това задължение.

5.ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел допълнително уточняване на списъка от задължения, към които се прилага изключването по параграф 1, и съдържанието на договорната разпоредба, изисквана съгласно посочения параграф, като отчита различните стопански модели на институциите.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 3 юли 2015 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

6.ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, при които от правна, договорна или икономическа гледна точка би било невъзможно дадена институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да включи договорната разпоредба по параграф 1 за някои задължения и при които освобождаването от изискването по параграф 1 не би възпрепятствало възможността за преструктуриране на институцията или субекта.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. “

25.В член 63, параграф 1 се добавя следната буква н):

„н)    правомощието за спиране на изпълнението на задължения за плащане или изпълнение, по които институцията или субекта по параграф 1 е страна, когато органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, реши че упражняването на това правомощие е необходимо за ефективното прилагане на един или повече инструменти за преструктуриране или за целите на оценката съгласно член 36.

26.В член 63, параграф 1 се вмъкват следните параграфи 1а и 1б:

„1а.    Срокът на спиране на изпълнението съгласно параграф 1, буква н) не надвишава минималния период от време, който органът за преструктуриране смята за необходим с оглед на ефективното прилагане на един или повече инструменти за преструктуриране или за целите на оценката съгласно член 36, и във всеки случай не надвишава 5 работни дни.

1б.    Спирането на изпълнението съгласно параграф 1, буква н) не се прилага по отношение на:

а)задължения за плащане и изпълнение, дължими на системи или оператори на системи, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО, на ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и на централни банки;

б)допустими вземания за целите на Директива 97/9/ЕО.

в)гарантирани депозити съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 94.“

27.В заглавията на член 59 и член 60 се добавя изразът „и приемливи задължения“.

28.В член 59 параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Правомощията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливи задължения могат да бъдат упражнявани:

а)независимо от действията по преструктуриране; или

б)в комбинация с действията по преструктуриране — когато са изпълнени условията за преструктуриране, посочени в членове 32 и 33.

Правомощието за обезценяване или преобразуване на приемливи задължения отделно от действията по преструктуриране може да се упражнява само във връзка с приемливи задължения, които отговарят на условията, посочени в член 45ж, параграф 3, буква а), с изключение на условието, свързано с остатъчния срок до падежа на задълженията.“

29.В член 59, параграфи 2 и 3 изразът „капиталови инструменти“ се заменя с израза „капиталови инструменти и задължения, посочени в параграф 1“.

30.В член 59, параграфи 4 и 10 изразът „капиталови инструменти“ се заменя с израза „капиталови инструменти или задължения, посочени в параграф 1“.

31.В член 60 параграф 1 се добавя следната буква г):

„г)    главницата на посочените в член 59, параграф 1 приемливи задължения се обезценява или се преобразува в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, или и двете, до необходимата степен за постигане на посочените в член 31 цели на преструктурирането, или до равнището на съответните капиталови инструменти, в зависимост от това кое от двете е по-малко.“

32.В член 60 параграф 2 се заменя със следното:

„2.    Когато главницата на съответния капиталов инструмент или съответното приемливо задължение се обезценява:

а)намаляването на размера на главницата е постоянно, като се взимат предвид евентуалното обезценяване в съответствие с механизма за обезщетяване по член 46, параграф 3;

б)по отношение на размера на обезценяването не остава никакво задължение към притежателя на съответния каптиталов инструмент и задължение, посочени в член 59, параграф 1, освен вече натрупано задължение и задължение за вреди, което може да възникне в резултат на обжалване на законосъобразността на упражняването на правомощията за обезценяване;

в)на притежателя на съответните капиталови инструменти и задължения, посочени в член 59, параграф 1, не се изплаща обезщетение, различно от предвиденото в параграф 3.“

33.В член 60, параграф 3 изразът „съответните капиталови инструменти“ се заменя с израза „съответните капиталови инструменти и задължения, посочени в член 59, параграф 1.“

34.В член 69, параграф 4 буква б) се заменя със следното:

„б) задължения за плащане и изпълнение, дължими на системи или оператори на системи, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО, на ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и на централни банки;“

35.В член 70 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органите за преструктуриране не упражняват правомощието, посочено в параграф 1, по отношение на обезпечени интереси на системи или системни оператори, определени за целите на Директива 98/26/ЕО, ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и централни банки във връзка с активи, заложени от институцията в режим на преструктуриране или предоставени от тази институция под формата на маржин или обезпечение.“

36.В член 71 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Спирането по параграф 1 или 2 не се прилага по отношение на системи или системни оператори, определени за целите на Директива 98/26/ЕО, ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, или централни банки.“

37.В член 88 думите „член 45“ се заменят с думите „членове 45—45и“.

38.В член 88, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„При спазване на разпоредбите на член 89 органите за преструктуриране на ниво група създават колегии за преструктуриране, които изпълняват задачите по членове 12, 13, 16, 18, 45 — 45и, 91 и 92 и осигуряват сътрудничеството и координацията с органите за преструктуриране на трети държави, когато е целесъобразно.“

39.Член 89 се заменя със следното:

„Член 89
Европейски колегии за преструктуриране

1.Когато институция от трета държава или предприятие майка от трета държава има дъщерни предприятия в Съюза или предприятия майки от Съюза, установени в две или повече държави членки, или два или повече клона от Съюза, които се считат за значими клонове от две или повече държави членки, органите за преструктуриране в държавите членки, в които са установени тези субекти в Съюза или в които се намират тези значими клонове, създават една-единствена европейска колегия за преструктуриране.

2.Европейската колегия за преструктуриране, посочена в параграф 1, изпълнява посочените в член 88 функции и задачи по отношение на субектите по параграф 1 и по отношение на клоновете, доколкото тези задачи се отнасят за тях.

Задачите на европейската колегия за преструктуриране, посочени в параграф 2, включват определянето на изискването по членове 45—45и.

При определянето на изискването по членове 45—45и членовете на европейската колегия за преструктуриране вземат предвид глобалната стратегия за преструктуриране, ако има такава, приета от органи от трети държави.

Когато в съответствие с глобалната стратегия за преструктуриране дъщерните предприятия от Съюза или предприятието майка от Съюза и неговите дъщерни институции не са субекти за преструктуриране и членовете на европейската колегия за преструктуриране са съгласни с тази стратегия, дъщерните предприятия от Съюза или предприятието майка от Съюза спазват изискването по член 45ж, параграф 1 на консолидирано равнище, като емитират инструменти, отговарящи на условията по член 45ж, параграф 3, букви а) и б), в полза на субекта за преструктуриране от трета държава.

3.Когато само едно предприятие майка от Съюза притежава всички дъщерни предприятия от Съюза на институция от трета държава или на предприятие майка от трета държава, европейската колегия за преструктуриране се председателства от органа за преструктуриране на държавата членка, в която е установено предприятието майка от Съюза.

В случаите, в които първа алинея не се прилага, европейската колегия за преструктуриране се председателства от органа за преструктуриране на предприятието майка от Съюза или дъщерното предприятие от Съюза с най-висока обща стойност на държаните балансови активи.

4.Държавите членки могат по взаимно съгласие на всички заинтересовани страни да не прилагат изискването за създаване на европейска колегия за преструктуриране, ако съществува друга група или колегия, която извършва същите функции и задачи, посочени в настоящия член, и спазва всички условия и процедури, установени в настоящия член и в член 90, включително уреждащите членството и участието в европейските колегии за преструктуриране. В този случай всички позовавания на европейските колегии за преструктуриране в настоящата директива се разбират като позовавания и на тези други групи или колегии.

5.Европейската колегия за преструктуриране функционира в съответствие с член 88, като спазва параграфи 3 и 4 от настоящия член.

40.Член 110 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„Без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки установяват система от административни санкции и други административни мерки, приложими при нарушение на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, или разпоредбите на Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и мерки.

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки гарантират, че когато посочените в параграф 1 задължения се прилагат за институции, финансови институции и предприятия майки от Съюза по смисъла на настоящата директива или за ЦК, клирингови членове на ЦК или предприятия майки по смисъла на Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] или в случай на нарушение, могат да бъдат налагани административни санкции — в съответствие с предвидените в националното право условия — на членовете на управителния орган по смисъла на настоящата директива или на членовете на ръководния съвет по смисъла на Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] и на други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.“

в)в параграф 3 първото изречение се заменя със следното:

„Правомощията за налагане на административни санкции, предвидени в настоящата директива, се предоставят на органите за преструктуриране или на компетентните органи в зависимост от вида на нарушението.“    

41.Член 111 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 букви а), б) и в) се заменят със следното:

„а) не са изготвени, поддържани и актуализирани плановете за възстановяване и плановете за възстановяване на групата в нарушение на член 5 или 7 от настоящата директива или на член 9 от Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК];

б) компетентният орган не е уведомен за намерението да се предостави вътрешногрупова финансова подкрепа в нарушение на член 25 от настоящата директива;

в) не е предоставена цялата информация, необходима за разработването на плановете за преструктуриране, в нарушение на член 11 от настоящата директива или на член 14 от Регламента [относно възстановяването и оздравяването на ЦК];

г) управителният орган на институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или на ръководния съвет на ЦК по смисъла на Регламента [относно възстановяването и оздравяването на ЦК] не е уведомил компетентния орган, когато институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или ЦК са изпаднали в несъстоятелност или има вероятност от това, в нарушение на член 81 от настоящата директива или на член 68, параграф 1 от Регламента [относно възстановяването и оздравяването на ЦК].“

б)параграф 2 се изменя, както следва:

i) буква а) се заменя със следното:

„а) публично изявление, в което се посочва отговорното физическо лице, институция, финансова институция, предприятие майка от Съюза, ЦК или друго юридическо лице, както и естеството на нарушението;“

ii) буква в) се заменя със следното:

„в) временна забрана за член на ръководния орган или висшето ръководство на институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или за ръководния съвет на ЦК или за всяко физическо лице, за което се счита, че носи отговорност, да заема длъжности в институции или дружества по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или в ЦК;“

42.Член 112 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране и компетентните органи оповестяват на официалната си интернет страница най-малко административните санкции, които са наложили за нарушение на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, или разпоредбите, установени в Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], когато тези санкции не са обжалвани или правото на обжалване е погасено.“;

б) в параграф 2 буква в) се заменя със следното:

„в) когато публикуването би причинило, доколкото това може да бъде установено, непропорционални вреди на институциите или дружествата по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или на ЦК, или на засегнатите физически лица.“;

в)параграф 4 се изменя, както следва:

i) първото изречение се заменя със следното:

„До 3 юли 2016 г. ЕБО представя на Комисията доклад относно публикуването от държавите членки на информация за санкциите при неспазване на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, без да се посочват лични или други идентификационни данни съгласно предвиденото в параграф 2, и по-специално относно евентуални съществени различия между държавите членки в това отношение.“;

ii) добавя се следната алинея:

„В срок до [...] ЕОЦКП представя на Комисията подобен доклад относно публикуването на информация за санкциите при неспазване на разпоредбите, определени в Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]“;

43.Член 113 се заменя със следното:

„Член 113

Поддържане на централни бази данни от ЕБО и ЕОЦКП

1.При спазване на изискванията за професионална тайна, посочени в член 84, органите за преструктуриране и компетентните органи уведомяват ЕБО за всички административни санкции, които са наложили съгласно член 111 за неспазване на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, и за евентуални обжалвания, етапа на който се намират, и резултатите от тях.

При спазване на изискванията за професионална тайна, посочени в член 71 от Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], органите за преструктуриране и компетентните органи уведомяват ЕОЦКП за административните санкции, които са наложили за неспазване на настоящия регламент.

2.ЕБО и ЕОЦКП поддържат централни бази данни за докладваните санкции единствено с цел обмен на информация между органите за преструктуриране, до която имат достъп само органите за преструктуриране и която се актуализира въз основа на подадената информация от органите за преструктуриране.

3.ЕБО и ЕОЦКП поддържат централни бази данни за докладваните санкции единствено с цел обмен на информация между компетентните органи, до която имат достъп само компетентните органи и която се актуализира въз основа на подадената информация от компетентните органи.

4.ЕБО и ЕОЦКП поддържат интернет страници с връзки към публикуваната информация за санкции от всеки орган за преструктуриране и от всеки компетентен орган съгласно член 112 и посочват срока, за който всяка държава членка публикува информация за санкциите.“

Член 2

Изменение на Директива 98/26/ЕО

В член 2 буква в) се заменя със следното:

„в) „основен контрагент“ означава централен контрагент (ЦК) съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012;“.

в член 2 буква е) се заменя със следното:

е) „участник“ означава институция, основен (централен) контрагент, посредник в сетълмент, клирингова къща, системен оператор или клирингов член на ЦК, лицензиран в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 648/2012;“.

Член 3

Изменения на Директива 2002/47/ЕО

Директива 2002/47/ЕО се изменя, както следва:

В член 1 параграф 6 се заменя със следното:

6. Членове 4— 7 не се прилагат за ограничения при изпълнението на споразуменията за финансово обезпечение или за ограничения на действието на споразумение за финансово обезпечение с предоставяне на залог, разпоредби за приключващо нетиране или за прихващане, наложени съгласно дял IV, глава V или VI от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или дял V, глава IV от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], или за подобно ограничение, наложено съгласно сходни правомощия по правото на държава членка за улесняване на организираното преструктуриране на всеки субект, посочен в параграф 2, буква в), подточка iv), за което се прилагат защитни механизми, които са най-малко равностойни на посочените в дял IV, глава VII от Директива 2014/59/ЕС и в дял V, глава V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 9а се заменя със следното:

„Член 9а

Директива 2008/48/ЕО, Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]

Настоящата директива се прилага без да се засягат Директива 2008/48/ЕО, Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 4

Изменение на Директива 2004/25/ЕО

В член 4 параграф 5 се заменя със следното:

„5.    Държавите членки гарантират, че член 5, параграф 1 от настоящата директива не се прилага при използване на инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 5

Изменение на Директива 2005/56/ЕО

В член 3 параграф 4 се заменя със следното:

„4.    Държавите членки гарантират, че настоящата директива не се прилага по отношение на дружество или дружества, за които се прилагат инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 6

Изменения на Директива 2007/36/ЕО

Директива 2007/36/ЕС се изменя, както следва:

а)В член 1 параграф 4 се заменя със следното:

„4.    Държавите членки гарантират, че настоящата директива не се прилага при използване на инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].

б)В член 5 параграф 5 се заменя със следното:

„5. Държавите членки гарантират, че за целите на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] общото събрание може да вземе решение с мнозинство от две трети от действително подадените гласове за свикване на общо събрание или за изменения в устава, които да въвеждат изискване за свикване на общо събрание за вземане на решение за увеличаване на капитала с по-кратко предизвестие от предвиденото по параграф 1 от настоящия член, при условие че това събрание не се провежда в рамките на десет календарни дни от поканата за свикване и че са изпълнени условията по член 27 или 29 от Директива 2014/59/ЕС или по член 19 от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], както и че увеличението на капитала е необходимо за предотвратяване на настъпването на условията, налагащи преструктуриране, посочени в членове 32 и 33 от Директива 2014/59/ЕС или в член 22 от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 7

Изменение на Директива 2011/35/ЕС

В член 1 параграф 4 се заменя със следното:

„4.    Държавите членки гарантират, че настоящата директива не се прилага по отношение на дружество или дружества, за които се прилагат инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 8

Изменение на Директива 2012/30/ЕС

В член 45 параграф 4 се заменя със следното:

„4.    Държавите членки гарантират, че член 10, член 19, параграф 1, член 29, параграфи 1 — 3, член 31, параграф 2, първа алинея, членове 33 — 36 и членове 40 — 42 от настоящата директива не се прилагат при използването на инструментите, правомощията и механизмите за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 9
Транспониране

1.Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от [дата — 12 месеца от датата на влизане в сила] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директивата. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Държавите членки прилагат тези разпоредби от [дата — 6 месеца след датата на транспониране].

2.Когато държавите членки приемат посочените в параграф 1 разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.Държавите членки съобщават на Комисията и на ЕБО текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10
Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграф 1, параграфи 40 — 43 и членове 2 — 8 влизат в сила на [датата на влизане в сила Регламента за възстановяване и преструктуриране на ЦК].

Член 11
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

(1) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(2) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010, ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

(3) Делегиран регламент (ЕС) 2016/1450 на Комисията от 23 май 2016 г. за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват критериите във връзка с методиката за определяне на минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви, ОВ L 237, 3.9.2016 г., стр. 1

(4) СФС, Принципи относно капацитета за поемане на загуби и за рекапитализация на глобалните системно значими банки (Г-СЗБ) при преструктуриране, Договорености относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ), 9.11.2015 г.

(5) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Към завършването на банковия съюз“, 24.11.2015 г., COM(2015) 587 final.

(6) https://www.eba.europa.eu/documents/10180/1360107/EBA+Interim+report+on+MREL

(7) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1). Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338.

(8) http://ec.europa.eu/finance/consultations/2015/financial-regulatory-framework-review/docs/summary-of-responses_en.pdf , Обобщения на мненията, изпратени в отговор на поканата за представяне на мнения

(9) [Препратка към оценката на въздействието и нейното обобщение.]

(10) ОВ C , г., стр. .

(11) ОВ C , г., стр. .

(12) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Към завършването на банковия съюз“, 24.11.2015 г., COM(2015) 587 final.

(13) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(14) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26.6.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010, ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

(16) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338.

(17) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията, ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.

(18) Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(19) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции, ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(20) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции, ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(21) Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни(ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 74).

(22) Директива 2011/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно сливанията на акционерни дружества (ОВ L 110, 29.4.2011 г., стр. 1).

(23) Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1).

(24) Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12).

(25) Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17). 

(26) моля, Службата за публикации да въведе дата: 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.