ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 5.7.2016

COM(2016) 444 final

2016/0206(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за подписване, от името на Европейския съюз, на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Въз основа на приетите от Съвета указания за водене на преговори Европейската комисия договори Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) с оглед на установяване на съобразени със съвременните възможности и привилегировани икономически отношения с Канада. Канада е стратегически партньор на Европейския съюз, с когото споделяме основано на общи ценности и интереси минало и с когото също така желаем занапред да развиваме положителни насочени към бъдещето отношения. Това би спомогнало за създаването на нови възможности за търговия и инвестиции между Европейския съюз и Канада, по-специално чрез подобрен достъп до пазара за стоките и услугите и усъвършенствани правила относно търговията за стопанските субекти.

За тази цел ЕС и Канада постигнаха амбициозно споразумение, което ще открие нови възможности за търговия и инвестиции за стопанските субекти от двете страни на Атлантическия океан. Чрез това споразумение и двете страни подчертаха също така колко е важно икономическата дейност да се осъществява в рамките на определена от публичните органи ясна и прозрачна уредба, както и че считат правото за предприемане на регулаторни мерки с оглед на обществения интерес като основен принцип на споразумението.

Приложеното предложение за решение на Съвета представлява правният инструмент за подписването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна.

Преговорите по ВИТС приключиха и споразумението бе парафирано на равнище главни преговарящи на 1 август 2014 г., като на срещата на върха ЕС—Канада на 26 септември 2014 г. председателят Барозу, председателят Ван Ромпьой и министър-председателят Харпър съвместно обявиха края на преговорите по ВИТС, след което на същия ден текстът на споразумението бе оповестен публично. След извършването на правен преглед, текстът на ВИТС бе публикуван на 29 февруари 2016 г. и може да бъде намерен на следния адрес:

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/september/tradoc_152806.pdf .

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

ЕС и Канада имат дългогодишни търговски и икономически отношения на сътрудничество, развивани съгласно Рамковото споразумение за търговско и икономическо сътрудничество между ЕС и Канада от 1976 г., Съвместния план за действие от 1996 г. и Инициативата за търговия между ЕС и Канада от 1998 г. Освен това ЕС и Канада сключиха няколко двустранни секторни споразумения, а по-специално Споразумението за научно-техническо сътрудничество от 1996 г., Споразумението за взаимно признаване на оценките на съответствието от 1998 г., Ветеринарното споразумение от 1998 г., Споразумението относно конкуренцията от 1999 г., Споразумението относно търговията с вина и спиртни напитки от 2003 г., Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване от 2009 г. и Всеобхватното споразумение за въздушен транспорт от 2009 г.

Тези споразумения ще останат в сила, със следните изключения:

Споразумението относно алкохолните напитки от 1989 г. и Споразумението относно вината и спиртните напитки от 2003 г. ще бъдат инкорпорирани във ВИТС и ще представляват част от него посредством измененията с приложение 30-Б.

Действието на Споразумението за взаимно признаване от 1998 г. се прекратява от датата на влизане в сила на ВИТС.

ЕС и Канада признават достиженията, постигнати в рамките на Споразумението между Европейската общност и правителството на Канада относно санитарните мерки за защитата на общественото здраве и здравето на животните, приложими в търговията с живи животни и с продукти от животински произход, съставено в Отава на 17 декември 1998 г. („Ветеринарното споразумение“), и потвърждават намерението си да продължат посочените дейности в рамките на ВИТС. Ветеринарното споразумение от 1998 г. ще бъде заменено от ВИТС от датата на влизане в сила на ВИТС.

Действието на изброените по-долу двустранни споразумения се прекратява и те се заменят от ВИТС. Прекратяването на действието на посочените споразумения се извършва от датата на влизане в сила на ВИТС.

Споразумение между правителството на Република Хърватия и правителството на Канада за насърчаване и защита на инвестициите, съставено в Отава на 3 февруари 1997 г.

Споразумение между Чешката република и Канада за насърчаване и защита на инвестициите, съставено в Прага на 6 май 2009 г.

Споразумение между правителството на Република Унгария и правителството на Канада за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, съставено в Отава на 3 октомври 1991 г.

Споразумение между правителството на Република Латвия и правителството на Канада за насърчаване и защита на инвестициите, съставено в Рига на 5 май 2009 г.

Размяна на ноти между правителството на Канада и правителството на Република Малта, представляващи споразумение относно застраховането на чуждестранните инвестиции, съставено във Валета на 24 май 1982 г.

Споразумение между правителството на Република Полша и правителството на Канада за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, съставено във Варшава на 6 април 2009 г.

Споразумение между правителството на Румъния и правителството на Канада за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, съставено в Букурещ на 8 май 2009 г.

Споразумение между Словашката република и правителството на Канада за насърчаване и защита на инвестициите, съставено в Братислава на 20 юли 2010 г.

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

ВИТС е напълно съвместимо с политиките на Съюза, включително с тези от тях, които се отнасят до международната търговия. В това отношение ВИТС няма да доведе до ограничаване или до изменение на разпоредби от законодателството на ЕС, нито пък ще доведе до изменение, ограничаване или премахване на стандарти на ЕС в някоя от областите, в които се извършва регулиране. Целият внос от Канада ще трябва да отговаря на правилата и регулаторните норми на ЕС (например на техническите правила и стандарти по отношение на продуктите, санитарните или фитосанитарните правила, регламентите относно храните и безопасността, стандартите в областта на здравето и безопасността, правилата относно генетично модифицираните организми, опазването на околната среда, защитата на потребителите и т.н. ...).

Освен това ЕС, като при всички други сключени от него търговски споразумения, е включил във ВИТС пълнообхватни защитни мерки по отношение на обществените услуги. Държавите — членки на ЕС, ще имат възможност при желание да създават публични монополи по отношение на определена услуга. В рамките на CETA правителствата няма да бъдат принуждавани или насърчавани да приватизират или дерегулират обществените услуги, като например водоснабдяването, здравеопазването, социалните услуги или образованието. Държавите — членки на ЕС, ще продължават да имат възможност да вземат решение кои услуги да запазят като универсални и обществени и ако желаят, ще могат да ги субсидират. Освен това нищо във ВИТС няма да възпрепятства дадено правителство на държава — членка на ЕС, да отменя по всяко време в бъдеще което и да е взето от него автономно решение за приватизация на тези сектори.

ВИТС гарантира, че правото на правителствата да предприемат регулаторни мерки по отношение на публичните политики е изцяло съхранено. Освен това всяко решение на Съвместния комитет по ВИТС трябва да бъде одобрено от всяка от страните, така че приложимите вътрешни изисквания и процедури на ЕС се прилагат по отношение на него.

Форумът за регулаторно сътрудничество в рамките на ВИТС ще функционира като доброволен механизъм за сътрудничество за обмяна на опит и съответна информация между регулаторните органи и за подпомагане на определянето на областите, в които регулаторните органи биха могли да си сътрудничат. Той няма да може да променя съществуващи регулаторни норми или да изготвя ново законодателство. Форумът за регулаторно сътрудничество само ще оказва помощ и ще отправя предложения към регулаторните органи и законодателите. Той по никакъв начин няма да ограничава правомощията за вземане на решения на регулаторните органи в държавите — членки на ЕС, или на равнището на ЕС.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

В съответствие с член 3 от ДФЕС общата търговска политика е от изключителната компетентност на Съюза. Комисията е на мнение, че други въпроси, влизащи в обхвата на настоящото споразумение и оставащи извън общата търговска политика, попадат в рамките на изключителната компетентност на ЕС.

•Пропорционалност

Настоящото предложение е в съответствие с визията на стратегията „Европа 2020“ и допринася за целите на Съюза в областта на търговията и развитието.

•Избор на инструмент

Настоящото предложение е в съответствие с член 218, параграф 5 от ДФЕС, съгласно който Съветът приема решения, отнасящи се до международни споразумения. Не съществува друг правен инструмент, който да може да бъде използван за постигане на целта, изложена в настоящото предложение.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересовани страни

Преди началото на преговорите с Канада, през 2007 г. ЕС и Канада решиха да извършат съвместно проучване с цел анализ и оценка на разходите и ползите от едно по-тясно икономическо партньорство. В контекста на това съвместно проучване 1 Европейската комисия и Канада проведоха две консултации със заинтересованите страни. Европейската комисия предприе допитване онлайн до гражданското общество през февруари и март 2008 г. въз основа на въпросник, обхващащ различни аспекти на отношенията в областта на търговията и инвестициите между ЕС и Канада. През март и април 2008 г. Канада разпространи подобен въпросник сред членовете на своя координационен комитет.

Голяма част от респондентите изразиха мнението, че въпреки съществуващите стабилни отношения в областта на търговията и инвестициите между ЕС и Канада, продължават да съществуват доста пречки и следователно има голям потенциал за подобряване на двустранните отношения.

Сред респондентите в ЕС има общ консенсус, че е желателно да има засилено икономическо сътрудничество между Канада и ЕС.

Налице бе подчертана необходимост от премахване на тарифните пикове и на обременителните нетарифни бариери пред търговията, както и настоятелно искане за засилено регулаторно сътрудничество.

Освен това по време на преговорите относно ВИТС в контекста на оценката на въздействието върху устойчивото развитие бяха използвани редица методи на консултиране 2 . Те включваха, наред с другото, срещи с представители на гражданското общество, семинар на заинтересованите страни и уебсайт на проекта с дискусионен форум. Срещите с представителите на гражданското общество бяха проведени в Брюксел и Отава и в тях взе участие значителна част от различни заинтересовани страни и сдружения. Семинарът на заинтересованите страни в Отава включваше участници от промишлени и търговски сдружения, организации на труда, профсъюзи на държавните служители и на работниците от частния сектор, екологични организации и т.н. Някои експерти от институти и от академичната общност също представиха полезни коментари относно оценката на въздействието върху устойчивото развитие.

•Събиране и използване на експертни становища

Бе проведено съвместно проучване ЕС—Канада, като бе използвана помощта на професор Walid Hejazi (от Rotman Business School, Университета в Торонто) при изготвяне на проекта на проучването, и на професор Joe Francois (Университета в Линц) за частта на проучването, свързана с икономическото моделиране.

Оценката на въздействието на ВИТС върху устойчивото развитие бе проведена от външния изпълнител „Development Solutions“.

•Оценка на въздействието

През октомври 2008 г. ЕС и Канада предоставиха своето съвместно проучване, озаглавено „Оценяване на разходите и ползите от едно по-тясно икономическо партньорство между ЕС и Канада“. Към този момент проучването показва, че либерализирането на търговията със стоки и услуги ще донесе ползи както за ЕС, така и за Канада. Пълният доклад е на разположение на уебсайта на ГД „Търговия“:

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141032.pdf .

Освен това чрез проведената по време на преговорите оценка на въздействието върху устойчивото развитие бе предоставена всеобхватна оценка на потенциалното въздействие на либерализацията на търговията в рамките на споразумението. В анализа се прави оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие в Канада и в Европейския съюз в три основни сектора и шестнадесет подсектора, както и по седем междусекторни въпроса. В него също така се прави оценка на потенциалното въздействие на ВИТС върху САЩ, Мексико и други държави и региони, включително върху редица развиващи се страни, както и върху отвъдморските страни и територии на ЕС Сен Пиер и Микелон и Гренландия. Заданието, междинният доклад и окончателният доклад са на разположение на уебсайта на ГД „Търговия“:

http://ec.europa.eu/trade/policy/policy-making/analysis/sustainability-impact-assessments/assessments/#study-geo-14 .

ЕС и Канада постигнаха амбициозно споразумение, което ще открие нови възможности за търговия и инвестиции от двете страни на Атлантическия океан и ще спомага за създаването на работни места в Европа. Чрез ВИТС ще се премахнат почти всички мита, ще се сложи край на ограниченията на достъпа до обществени поръчки, ще се отвори пазарът на услуги, ще се предлагат предвидими условия за инвеститорите и, не на последно място, ще се спомогне за предотвратяване на незаконното копиране на иновации и традиционни продукти на ЕС. В споразумението също така се съдържат всички гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда или здравето и безопасността на потребителите.

•Пригодност и опростяване на законодателството

ВИТС не е предмет на процедури по програмата REFIT; въпреки това в него има някои специални разпоредби относно МСП (например за потенциалното намаляване на разходите за съдопроизводство в рамките на съдебната система в областта на инвестициите за ищците, които са малки или средни предприятия).

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

В главата относно административните и институционалните въпроси се създава Съвместен комитет по ВИТС, който ще извършва постоянно наблюдение на прилагането, функционирането и въздействието на настоящото споразумение. Съвместният комитет по ВИТС се състои от представители на Европейския съюз и от представители на Канада, като ще заседава веднъж годишно или по искане на една от страните и ще осъществява надзор върху работата на всички специализирани комитети и други органи, създадени по силата на настоящото споразумение.

Важно е да се отбележи, че Съвместният комитет по ВИТС не е независим орган и взема своите решения и препоръки само ако се постигне съгласие между ЕС и Канада. Той по никакъв начин няма да ограничава правомощията за вземане на решения на регулаторните органи в държавите — членки на ЕС, или на равнището на ЕС, нито пък на институциите, които са ги оправомощили.

Чрез Съвместния комитет по ВИТС ЕС и Канада могат да вземат решение за изменение на приложенията. Когато страните одобрят дадено решение, спрямо него трябва да се приложат съответните техни приложими вътрешни изисквания и процедури. Следователно ЕС взема решение дали да одобри дадено решение на Съвместния комитет, като следва вътрешните процедури на ЕС, както е предвидено в Договора за ЕС. Поради това Съвместният комитет по ВИТС не може да действа без решение на институциите на ЕС, взето в съответствие с вътрешната законова процедура на ЕС.

Възможността, която Съвместният комитет по ВИТС има да приема някои изменения, е обща характеристика на всички международни споразумения, включително на търговските споразумения на ЕС.

В рамките на специална процедура, както е посочено в член 30.2, Съвместният комитет по ВИТС не може да вземе решение за изменение на списък от конкретни приложения, за които ще е необходимо прилагането на пълната процедура за изменение. Този списък включва глава 8 — Инвестиции, глава 9 — Трансгранична търговия с услуги, глава 10 — Временно влизане и пребиваване на физически лица със стопанска цел и глава 13 — Финансови услуги (с изключение на приложение 10-А — Списък на звената за контакт в държавите — членки на Европейския съюз).

Създават се следните специализирани комитети под егидата на Съвместния комитет по ВИТС:

–Комитет по търговията със стоки, който разглежда въпроси, свързани с търговията със стоки, митническите тарифи, техническите пречки пред търговията, Протокола относно взаимното признаване на резултатите от оценяването на съответствието и свързаните със стоки права върху интелектуална собственост. Създават се също така Комитет по селското стопанство, Комитет по вината и спиртните напитки и Съвместна секторна група по фармацевтичните продукти, които са под егидата и на подчинение на Комитета по търговията със стоки;

–Комитет по услугите и инвестициите, който разглежда въпроси, свързани с трансграничната търговия с услуги, инвестициите, временното влизане, електронната търговия и свързаните с услуги права върху интелектуална собственост;

–Съвместен комитет за митническо сътрудничество (СКМС), създаден по силата на Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област от 1998 г., който разглежда въпроси, попадащи в обхвата на настоящото споразумение, свързани с правилата за произход и процедурите, свързани с произхода, митниците и улесняването на търговията, граничните мерки и временното преустановяване на преференциалното тарифно третиране;

–Съвместен управителен комитет по санитарните и фитосанитарните мерки, който разглежда въпроси, свързани със санитарните и фитосанитарните мерки;

–Комитет по държавните поръчки, който разглежда въпроси, свързани с държавните поръчки;

–Комитет по финансовите услуги, който разглежда въпроси, свързани с финансовите услуги;

–Комитет по търговията и устойчивото развитие, който разглежда въпроси, свързани с търговията и устойчивото развитие;

–Форум за регулаторно сътрудничество, който разглежда въпроси, свързани с регулаторното сътрудничество; и

–Комитет по географските означения по ВИТС, който разглежда въпроси, свързани с географските означения.

Доколкото някой от тези специализирани комитети има правомощия да взема решения в рамките на ВИТС, тези решения ще бъдат вземани по същия начин като решенията на Съвместния комитет.

•Прилагане в ЕС

За да се гарантира прилагането на споразумението, ще трябва да бъдат предприети някои действия. Те ще бъдат въведени навреме в съответствие с прилагането на споразумението и ще са под формата на регламент за изпълнение на Комисията, който трябва да бъде приет в съответствие с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, с цел откриване на предвидените в споразумението тарифни квоти.

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно разяснение на конкретни разпоредби от предложението

ВИТС е всеобхватно споразумение за търговия и инвестиции, което съдържа разпоредби относно националното третиране и достъпа до пазарите на стоки, средствата за търговска защита, техническите пречки пред търговията, санитарните и фитосанитарните мерки, митниците и улесняването на търговията, субсидиите, инвестициите, трансграничната търговия с услуги, временното влизане и пребиваване на физически лица със стопанска цел, взаимното признаване на професионалните квалификации, вътрешната нормативна уредба, финансовите услуги, услугите по международен морски транспорт, телекомуникациите, електронната търговия, политиката на конкуренция, държавните предприятия, монополите и предприятията, на които са предоставени специални права или привилегии, държавните поръчки, интелектуалната собственост, регулаторното сътрудничество, търговията и устойчивото развитие, търговията и труда, търговията и околната среда, двустранните диалози и сътрудничеството, административните и институционалните разпоредби, прозрачността и уреждането на спорове.

ВИТС ще подобри значително възможностите за бизнес на европейските дружества в Канада. С ВИТС европейските дружества ще получат най-доброто третиране, което Канада някога е предлагала на търговски партньор, като по този начин на канадския пазар ще се създадат еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС.

Чрез отварянето на пазарите ВИТС би следвало да подпомага растежа и създаването на работни места в ЕС и да предоставя допълнителни ползи за европейските потребители. Споразумението има потенциал да поддържа цените ниски и да предоставя на потребителите по-голям избор на качествени продукти. ВИТС няма да промени стандартите на ЕС. Стандартите и регламентите, свързани с безопасността на храните, безопасността на продуктите, защитата на потребителите, здравеопазването, околната среда, социалните и трудовите стандарти и т.н., ще останат непроменени. Целият внос от Канада ще трябва да отговаря без изключение на всички правила и регулаторни норми на ЕС относно продуктите.

По-конкретно чрез ВИТС ще се постигне следното:

Икономии от мита

ВИТС ще предостави осезаеми ползи за европейските потребители и дружества чрез премахване или намаляване на митата, като това намаление е едно от най-значителните, постигани от ЕС в търговско споразумение. Това ще предостави големи пазарни възможности за европейските дружества, включително за МСП. Важно е да се подчертае, че по-голямата част от митата ще бъдат премахнати от момента на влизането на ВИТС в сила. Намаляването на митата няма да намали или да доведе до промяна на стандартите на ЕС. Канадският внос ще трябва да спазва регулаторните норми на ЕС.

Възможности за доставчиците на услуги и прозрачни и ефективни механизми за защита на инвестициите и уреждане на спорове

ВИТС несъмнено е най-амбициозното споразумение, сключвано някога от ЕС в областта на услугите и инвестициите. Европейските предприятия ще имат повече възможности за предоставяне на специализирани услуги в областта на морския транспорт, като драгиране, преместване на празни контейнери и транспортиране на някои товари на територията на Канада. Европейските предприятия ще имат и нови предимства по отношение на получаването на одобрение за инвестиционни проекти в Канада, защитата на техните инвестиции и спазването на правата им в случай на несправедливо третиране чрез балансирана и ефективна система за уреждане на спорове. Във всички сектори на услугите, като услугите, свързани с околната среда, телекомуникациите и финансите, достъпът до пазара е гарантиран както на федерално равнище, така и за първи път на равнището на провинциите. Във ВИТС ЕС защитава обществените услуги, както прави това във всички сключени от него търговски споразумения. И в този случай канадските инвеститори и доставчици на услуги ще трябва да спазват приложимите регулаторни норми на ЕС.

Защита на инвестициите и уреждане на инвестиционни спорове

Във ВИТС са включени всички иновации, характеризиращи новия подход на ЕС относно инвестициите, и неговия механизъм за уреждане на спорове, като по този начин се удовлетворяват очакванията на заинтересованите страни за по-справедлива, по-прозрачна и институционализирана система за уреждане на инвестиционни спорове. С него се въвеждат важни нововъведения в тази област и се гарантира високо равнище на защита на инвеститорите, като същевременно напълно се запазва правото на правителствата да предприемат регулаторни мерки и да преследват легитимни цели в областта на обществената политика, като опазването на здравето, безопасността или околната среда. ВИТС в значителна степен се различава от традиционния подход към защитата на инвестициите и уреждането на инвестиционните спорове в повечето съществуващи двустранни инвестиционни споразумения в световен мащаб. Със споразумението се премахват неяснотите, които правят старата система податлива на злоупотреби или крайни тълкувания, и се създава независима съдебна система в областта на инвестициите, състояща се от постоянен съд и от апелативен съд, в рамките на която производствата за уреждане на спорове ще се провеждат по прозрачен и безпристрастен начин.

Взаимно признаване на професионалните квалификации

Споразумението осигурява рамка за улесняване на взаимното признаване на квалификациите при регламентираните професии, като например архитекти, счетоводители и инженери. Съответните професионални организации в ЕС и Канада вече разполагат с рамка, която определя условията за договаряне на споразумения за взаимно признаване за съответните професии. Тези споразумения след това ще трябва да бъдат потвърдени и одобрени от ЕС и Канада.

По-лесно прехвърляне на служители на дружества и на други специалисти между ЕС и Канада

Благодарение на ВИТС за дружествата ще бъде по-лесно да прехвърлят временно служители между ЕС и Канада. Това ще улесни дейностите на европейските дружества в Канада. Също така за доставчици на професионални услуги ще бъде по-лесно временно да предоставят правни, счетоводни, архитектурни или подобни услуги.

Подобряване на капацитета на европейските дружества да предоставят следпродажбени услуги

Благодарение на ВИТС дружествата от ЕС по-лесно ще изнасят оборудване, машини и програмно осигуряване, като ще имат възможност да изпращат инженери по поддръжката и други специалисти да предоставят следпродажбени и свързани с тях услуги.

Достъп до канадските обществени поръчки

Канада предостави на дружествата от ЕС достъп до своите държавни поръчки, който е по-голям от предоставяния на другите нейни търговски партньори. Дружествата от ЕС ще могат да участват в процедури за възлагане на поръчки, за да предоставят стоки и услуги, не само на федерално равнище, но също и на равнището на канадските провинции и общини, като те ще са първите неканадски дружества, разполагащи с тази възможност. Според оценките пазарът на обществени поръчки на канадските провинции представлява два пъти размера на неговия еквивалент на федерално равнище.

Избягване на разходи, свързани с двойното изпитване

ЕС и Канада се споразумяха да приемат издадените от всяка от тях сертификати за оценяване на съответствието в области като eлектрически изделия, електронно и радиооборудване, играчки, машини или измервателно оборудване. Това означава, че орган за оценяване на съответствието в ЕС може да изпитва продукти от ЕС, предназначени за износ за Канада, в съответствие с канадските правила и обратното. По този начин ще се избегне извършването и от двете страни на едно и също изпитване и би могло съществено да се намалят разходите както за дружествата, така и за потребителите. Това е от особена полза за по-малките дружества, за които разходите по заплащането два пъти за едно и също изпитване може да се окажат непосилни. Въпреки че този начин на действие се различава от начина, по който ЕС действа в рамките на своите граници, все пак това е много голям напредък по отношение на международните споразумения на ЕС.

По-добра защита на иновациите и творческите произведения на ЕС

С ВИТС ще се създадат в по-голяма степен еднакви условия на конкуренция между Канада и ЕС по отношение на правата върху интелектуалната собственост. Със споразумението ще се засили защитата на авторските права (привеждане в съответствие с правилата на ЕС относно закрилата на технологичните мерки и управлението на цифрови права, както и относно отговорността на доставчиците на интернет услуги) и нейното прилагане (по-специално чрез предвиждане на възможността за прилагане на временни мерки и разпореждания по отношение на посредници, участващи в дейности, които представляват нарушение на тези права). Споразумението ще подобри начина, по който канадската система относно правата върху интелектуална собственост защитава патентите за фармацевтичните продукти на ЕС. Канада също така се съгласи да засили своите прилагани по границите мерки срещу стоки с фалшифицирани търговски марки, стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, и стоки с фалшифицирано географско означение.

Пазарно предимство за производителите на традиционни европейски продукти

Много средни и малки предприятия, търгуващи със селскостопански продукти, ще се възползват от факта, че Канада се съгласи да защити 143 географски означения на висококачествени европейски продукти, като сиренето „Рокфор“, балсамовия оцет от Модена или нидерландското сирене „Гауда“ и много други.

Ангажимент по отношение на устойчивото развитие

Във ВИТС ЕС и Канада потвърждават своя ангажимент по отношение на устойчивото развитие. И двете страни изразяват съгласие, че търговията и инвестициите следва да се съпътстват от по-засилено опазване на околната среда и на трудовите права, а не да бъдат за тяхна сметка. ЕС и Канада поеха ангажимент чрез ВИТС да се спомогне за гарантиране, че икономическият растеж, социалното развитие и опазването на околната среда ще бъдат взаимно допълващи се измерения. С ВИТС задълженията на ЕС и Канада във връзка с международните правила относно правата на работниците и опазването на околната среда се интегрират по-добре и на гражданското общество в ЕС и Канада се определя съществена роля за участие в изпълнението на ангажиментите в тези области в рамките на споразумението. Във ВИТС също така е предвидена процедура за уреждане на спорове, включително консултации на правителствено равнище и създаване на експертна група.

2016/0206 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за подписване, от името на Европейския съюз, на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, член 100, параграф 2 и член 207, параграф 4, първа алинея във връзка с член 218, параграф 5 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)На 24 април 2009 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори по Всеобхватно икономическо и търговско споразумение с Канада.

(2)Преговорите приключиха и споразумението следва да бъде подписано от името на Съюза, при условие че необходимите за сключването му процедури бъдат изпълнени на по-късна дата.

(3)В съответствие с член 30.6, параграф 1 от споразумението то не следва да предоставя права или задължения, на които може да бъде направено пряко позоваване в съдилищата на Съюза или на държава членка,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Разрешава се подписването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, при условие че то бъде сключено.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета се упълномощава да определи лицето, което ще бъде оправомощено да подпише споразумението от името на Съюза, при условие че то бъде сключено.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Страсбург на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цел(и)

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 3  

1.3.Естество на предложението/инициативата

☑ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 4  

◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност 

1.4.Цел(и)

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻    Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

☑ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от 2017 г. (подлежи на ратификация в Съвета и в Европейския парламент),

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 5  

◻ Пряко управление от Комисията

–◻ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻    от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

☑ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или органите, определени от тях;

–☑ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол

2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

ГД: „ТЪРГОВИЯ“				Година 2017	Година2018	Година2019	Година2020	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6.)			ОБЩО
• Бюджетни кредити за оперативни разходи
Номер на бюджетния ред 20.0201	Поети задължения	(1)		0,500	0,500	0,500	0,500				2,000
	Плащания	(2)		0,500	0,500	0,500	0,500				2,000
Номер на бюджетния ред	Поети задължения	(1a)		-	-	-	-
	Плащания	(2a)		-	-	-	-
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 9				0	0	0	0
Номер на бюджетния ред		(3)
ОБЩО бюджетни кредити за ГД „ТЪРГОВИЯ“	Поети задължения	=1+1a +3		0,500	0,500	0,500	0,500				2,000
	Плащания	=2+2a +3		0,500	0,500	0,500	0,500				2,000

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

0,134

0,134

0,134

0,134

0,536

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси	0,134	0,134	0,134	0,134				0,536
Други административни разходи	0	0	0	0
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка

Извън ФУНКЦИЯ 5 14 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси
Други разходи с административен характер
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка

ОБЩО

0,134

0,134

0,134

0,134

0,536

Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси и за другите разходи с административен характер ще бъдат покрити с бюджетните кредити на ГД, които вече са отпуснати за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–☑    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–☑    Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–◻    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–☑    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–☑    върху собствените ресурси

–◻    върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141032.pdf .

(2) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2011/september/tradoc_148201.pdf .

(3) УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(4) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(5) Подробна информация във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

(6) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(7) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(8) Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(9) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(10) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(11) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(12) Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(13) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(14) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(15) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(16) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(17) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 5.7.2016

COM(2016) 444 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

предложение за Решение на Съвета

за подписване, от името на Европейския съюз, на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна

ВСЕОБХВАТНО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВИТС)

МЕЖДУ КАНАДА, ОТ ЕДНА СТРАНА,

И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ

КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

КРАЛСТВО ДАНИЯ,

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

ИРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

КРАЛСТВО ИСПАНИЯ,

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ,

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА КИПЪР,

РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ,

УНГАРИЯ,

РЕПУБЛИКА МАЛТА,

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

РУМЪНИЯ,

РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

ОТ ДРУГА СТРАНА,

наричани заедно по-долу „страните“,

заявяват своята решимост:

ДА ЗАДЪЛБОЧАТ ОЩЕ ПОВЕЧЕ тесните икономически връзки помежду си, основавайки се на своите съответни права и задължения по силата на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписано на 15 април 1994 г., и на други многостранни и двустранни инструменти за сътрудничество;

ДА СЪЗДАДАТ разширен и сигурен пазар за своите стоки и услуги чрез намаляване или премахване на пречките пред търговията и инвестициите;

ДА УСТАНОВЯТ ясни, прозрачни, предвидими и взаимноизгодни правила за управление на търговията и инвестициите помежду си;

И,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ОТНОВО силната си привързаност към демокрацията и основните права, прогласени във Всеобщата декларация за правата на човека, подписана в Париж на 10 декември 1948 г., и като споделят виждането, че разпространението на оръжията за масово унищожение представлява сериозна заплаха за международната сигурност;

КАТО ПРИЗНАВАТ значението на международната сигурност, демокрацията, правата на човека и върховенството на закона за развитието на международната търговия и икономическото сътрудничество;

КАТО ПРИЗНАВАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение запазват правото на страните да приемат специфична нормативна уредба в рамките на своите територии и гъвкавостта на страните за постигане на легитимни цели на политиката в области като общественото здраве, безопасността, околната среда, обществения морал и насърчаването и опазването на културното многообразие;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ своите ангажименти като страни по Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета в Париж на 20 октомври 2005 г., и признават, че държавите имат правото да запазват, доразвиват и прилагат своите политики в областта на културата, да подкрепят своите културни индустрии с оглед укрепване на многообразието от форми на културно изразяване, както и да съхраняват своята културна идентичност, включително чрез използването на регулаторни мерки и финансова подкрепа;

КАТО ПРИЗНАВАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение защитават инвестициите и инвеститорите във връзка с инвестициите им и са предназначени да стимулират взаимноизгодната стопанска дейност, без да се накърнява правото на страните да приемат специфична нормативна уредба в защита на обществения интерес в рамките на своите територии;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ОТНОВО своя ангажимент за насърчаване на устойчивото развитие и развитието на международната търговия по начин, който да допринася за устойчивото развитие в неговото икономическо, социално и екологично измерение;

КАТО НАСЪРЧАВАТ предприятията, осъществяващи дейност в рамките на тяхната територия или под тяхна юрисдикция, да спазват международно признатите ръководни насоки и принципи в областта на корпоративната социална отговорност, включително Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, и да се придържат към добрите практики на отговорно бизнес поведение;

КАТО ПРИЛАГАТ настоящото споразумение по начин, който е съвместим с прилагането на съответното им трудово право и право в областта на околната среда и повишава техните нива на закрила на труда и на опазване на околната среда, и като се основават на своите международни ангажименти по трудови и екологични въпроси;

КАТО ПРИЗНАВАТ тясната връзка между иновациите и търговията, а също и значението на иновациите за бъдещия икономически растеж, и потвърждават своя ангажимент да насърчават разширяването на сътрудничеството в областта на иновациите, както и в свързаните с тях области на научноизследователската и развойна дейност и на науката и технологиите, и да насърчават участието на съответните субекти от публичния и частния сектор,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ПЪРВА ГЛАВА

ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ A

Общи определения

ЧЛЕН 1.1

Определения с общо приложение

За целите на настоящото споразумение и освен ако е посочено друго:

административен акт с общо приложение означава административно решение или тълкуване, което се прилага за всички лица и фактически положения, попадащи по принцип в неговия обхват, и с което се установява правило за поведение, но което не включва:

а)    определение или решение, постановено в административно или квазисъдебно производство, което се прилага за конкретно лице, стока или услуга на другата страна в конкретен случай; или

б)    решение, което се произнася по отношение на конкретен акт или практика;

Споразумение за селското стопанство означава Споразумението за селското стопанство, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

селскостопанска стока означава продукт, посочен в приложение 1 към Споразумението за селското стопанство;

Антидъмпингово споразумение означава Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

звена за контакт по ВИТС означава звената за контакт, създадени съгласно член 26.5 (Звена за контакт по ВИТС);

Съвместен комитет по ВИТС означава Съвместният комитет по ВИТС, създаден съгласно член 26.1 (Съвместен комитет по ВИТС);

CPC означава временната Централна класификация на продуктите, изготвена от Статистическата служба на Организацията на обединените нации, Statistical Papers, Series M, № 77, CPC prov, 1991 г.;

културни индустрии означава отраслите, в които лицата се занимават със:

а)    публикуването, разпространението или продажбата на книги, списания, периодични издания или вестници в печатен или машинно четим формат, освен когато единствената им дейност се състои в отпечатване или типографски набор на някое от гореизброените издания;

б)    производството, разпространението, продажбата или излъчването на филми или видеозаписи;

в)    производството, разпространението, продажбата или излъчването на музикални аудио- или видеозаписи;

г)    публикуването, разпространението или продажбата на музикални творби в печатен или машинно четим формат; или

д)    осъществяването на радиокомуникации, в които предаванията са предназначени за пряко приемане от широката публика, и на всякакви дейности по радио- и телевизионно разпръскване и излъчване по кабел, както и предоставянето на всякакви услуги по предаване на сателитни програми и радиоразпръскване в мрежа;

мито означава мито или такса от всякакъв вид, налагани върху вноса или във връзка с вноса на стока, включително всякаква форма на допълнително облагане или допълнителна такса, налагани върху този внос или във връзка с него, но не включва:

а)    такса, еквивалентна на вътрешен данък, налаган в съответствие с член 2.3 (Национално третиране);

б)    мярка, прилагана в съответствие с разпоредбите на член VI или XIX от ГАТТ от 1994 г., на Антидъмпинговото споразумение, на Споразумението за СИМ, на Споразумението за защитните мерки или на член 22 от ДППУС; или

в)    налог или друга такса, налагани в съответствие с член VIII от ГАТТ от 1994 г.;

Споразумение за митническо остойностяване означава Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

дни означава календарни дни, включително събота и неделя и празничните дни;

ДППУС означава Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, съдържаща се в приложение 2 към Споразумението за СТО;

предприятие означава субект, учреден или организиран съгласно приложимото право, с цел печалба или с друга цел, независимо дали е частна или държавна собственост или е под частен или държавен контрол, в това число акционерно дружество, дружество за доверително управление, съдружие, еднолично дружество, съвместно предприятие или друго сдружение;

съществуващ означава действащ към датата на влизане в сила на настоящото споразумение;

ГАТС означава Общото споразумение по търговията с услуги, съдържащо се в приложение 1Б към Споразумението за СТО;

ГАТТ от 1994 г. означава Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

стоки на една от страните означава местни продукти по смисъла на ГАТТ от 1994 г. или стоки, определени като такива по решение на страните, и включва стоките с произход от тази страна;

Хармонизирана система (ХС) означава Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, включително нейните общи правила за тълкуване, бележките към разделите, главите и подпозициите;

позиция означава четирицифрен номер или първите четири цифри от номер, използван в номенклатурата на ХС;

мярка включва закон, подзаконов акт, разпореждане, процедура, решение, административен акт, предписание, практика или всякаква друга форма на мярка, приета от една от страните;

гражданин означава физическо лице, което е гражданин съгласно определението в член 1.2 или е постоянно пребиваващо лице в една от страните;

с произход означава, че продуктът отговаря на правилата за произход, залегнали в Протокола относно правилата за произход и процедурите, свързани с произхода;

страни означава, от една страна, Европейският съюз или неговите държави членки, или Европейският съюз и неговите държави членки, в рамките на съответните им области на компетентност, произтичащи от Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (наричани по-долу „ЕС като страна“), и от друга страна, Канада;

лице означава физическо лице или предприятие;

лице от една от страните означава гражданин или предприятие от една от страните;

преференциално тарифно третиране означава прилагането на митническата ставка, предвидена в настоящото споразумение, за стока с произход съгласно графика за премахване на митата;

Споразумение за защитни мерки означава Споразумението за защитни мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

санитарна или фитосанитарна мярка означава мярка, посочена в параграф 1 от приложение А към Споразумението за СФС;

Споразумение за СИМ означава Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

доставчик на услуги означава лице, което предоставя или цели предоставянето на услуга;

Споразумение за СФС означава Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

държавно предприятие означава предприятие, което се притежава или контролира от една от страните;

подпозиция означава шестцифрен номер или първите шест цифри от номер, използван в номенклатурата на ХС;

тарифно класиране означава класирането на продукт или материал в дадена глава, позиция или подпозиция на ХС;

график за премахване на митата означава приложение 2-A (Премахване на митата);

Споразумение за ТПТ означава Споразумението за техническите пречки пред търговията, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

територия означава територията, на която се прилага настоящото споразумение, както е посочено в член 1.3;

трета държава означава държава или територия извън географския обхват на прилагане на настоящото споразумение;

Споразумение ТРИПС означава Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съдържащо се в приложение 1В към Споразумението за СТО;

Виенска конвенция за правото на договорите означава Виенската конвенция за правото на договорите, съставена във Виена на 23 май 1969 г.;

СТО означава Световната търговска организация; и

Споразумение за СТО означава Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, съставено на 15 април 1994 г.

ЧЛЕН 1.2

Специфични за страните определения

За целите на настоящото споразумение, освен ако е посочено друго:

гражданин означава:

а)    за Канада — физическо лице, което е гражданин на Канада по смисъла на канадското законодателство;

б)    за ЕС като страна — физическо лице, което е с национална принадлежност към държава членка; и

централно държавно управление означава:

а)    за Канада — правителството на Канада; и

б)    за ЕС като страна — Европейският съюз или националните правителства на неговите държави членки.

ЧЛЕН 1.3

Географски обхват на прилагане

Освен ако е посочено друго, настоящото споразумение се прилага:

а)    за Канада — за:

i)    сухоземната територия, въздушното пространство, вътрешните води и териториалното море на Канада;

ii)    изключителната икономическа зона на Канада, съгласно определеното в нейното вътрешно право, в съответствие с част V от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, сключена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. („UNCLOS“); и

iii)    континенталния шелф на Канада, съгласно определеното в нейното вътрешно право, в съответствие с част VI от UNCLOS;

б)    за Европейския съюз — за териториите, на които се прилагат Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз, и съгласно условията, предвидени в тези договори. Що се отнася до разпоредбите относно тарифното третиране на стоките, настоящото споразумение се прилага и за онези райони от митническата територия на Европейския съюз, които не попадат в обхвата на първото изречение от настоящата буква.

РАЗДЕЛ Б

Уводни разпоредби

ЧЛЕН 1.4

Създаване на зона за свободна търговия

С настоящото страните създават зона за свободна търговия в съответствие с член XXIV от ГАТТ от 1994 г. и член V от ГАТС.

ЧЛЕН 1.5

Връзка със Споразумението за СТО и други споразумения

Страните потвърждават своите взаимни права и задължения, произтичащи от Споразумението за СТО и други споразумения, по които те са страни.

ЧЛЕН 1.6

Позоваване на други споразумения

Когато в настоящото споразумение изцяло или частично се прави позоваване на други споразумения или правни инструменти, или те се инкорпорират в него чрез позоваване, тези позовавания включват:

а)    свързаните приложения, протоколи, бележки под линия, тълкувателни бележки и обяснителни бележки; и

б)    последващите споразумения, по които страните са страни, или измененията, които са обвързващи за страните, освен в случаите, когато с позоваването се потвърждават съществуващи права.

ЧЛЕН 1.7

Позоваване на законодателни актове

Когато в настоящото споразумение се прави позоваване на законодателни актове по принцип или чрез позоваване на конкретен правилник, наредба или директива, позоваването е на законодателните актове с евентуалните им изменения, освен ако е посочено друго.

ЧЛЕН 1.8

Обем на задълженията

1.    Всяка от страните носи пълна отговорност за спазването на всички разпоредби на настоящото споразумение.

2.    Всяка от страните гарантира, че са взети всички необходими мерки, за да се приведат в действие разпоредбите на настоящото споразумение, включително те да се спазват на всички равнища на управление.

ЧЛЕН 1.9

Права и задължения във връзка с водите

1.    Страните признават, че водите в естественото си състояние, включително водите в езера, реки, водохранилища, водоносни хоризонти и водни басейни, не са стока или продукт. Поради това за такива води се прилагат само двадесет и втора глава (Търговия и устойчиво развитие) и двадесет и четвърта глава (Търговия и околна среда).

2.    Всяка от страните има правото да опазва и съхранява своите природни водни ресурси. Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не задължава дадена страна да разреши търговското използване на води за каквато и да било цел, в това число тяхното водовземане, добив или отклоняване за износ в насипно състояние.

3.    Ако една от страните разреши търговското използване на конкретен водоизточник, тя трябва да го направи по начин, който да е в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 1.10

Лица, упражняващи делегирана държавна власт

Освен ако е посочено друго в настоящото споразумение, всяка от страните гарантира, че лице, на което една от страните е делегирала регулаторно, административно или друго държавно правомощие на което и да е равнище на управление, при упражняване на това правомощие действа в съответствие със задълженията на страната, предвидени в настоящото споразумение.

ВТОРА ГЛАВА

НАЦИОНАЛНО ТРЕТИРАНЕ И ДОСТЪП ДО ПАЗАРИТЕ НА СТОКИ

ЧЛЕН 2.1

Цел

Страните постепенно либерализират постепенно търговията със стоки в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение в рамките на преходен период, започващ от влизането в сила на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 2.2

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за търговията със стоки на една от страните, съгласно определението в първа глава (Общи определения и уводни разпоредби), освен ако е предвидено друго в настоящото споразумение.

ЧЛЕН 2.3

Национално третиране

1.    Всяка страна предоставя национално третиране на стоките на другата страна в съответствие с член III от ГАТТ от 1994 г. За тази цел член ІІІ от ГАТТ от 1994 г. се инкорпорира в настоящото споразумение и става част от него.

2.    Третиране по параграф 1 означава — по отношение на равнище на управление в Канада, различно от управление на федерално равнище, или по отношение на дадено правителство или равнище на управление в държава — членка на Европейския съюз, — третиране, което е не по-малко благоприятно от третирането, предоставяно от това равнище на управление или това правителство на подобни, пряко конкурентни или заменяеми стоки съответно от Канада или от държавата членка.

3.    Настоящият член не се прилага за мерки, включително за тяхното продължаване, незабавно подновяване или изменение, по отношение на канадските акцизи върху абсолютния алкохол, който е посочен в тарифна позиция 2207.10.90 в списъка на отстъпките на Канада (таблица V), приложен към Маракешкия протокол към Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г, съставен на 15 април 1994 г. („Маракешкия протокол“), и който е използван в производството съгласно разпоредбите на Excise Act, 2001, S.C. 2002, c. 22. (Закон за акцизите).

ЧЛЕН 2.4

Намаляване и премахване на митата върху вноса

1.    Всяка от страните намалява или премахва митата върху стоките с произход от която и да е от страните в съответствие с графиците за премахване на митата в приложение 2-A. За целите на настоящата глава „с произход от“ означава с произход от която и да е от страните съгласно правилата за произход, определени в Протокола относно правилата за произход и процедурите, свързани с произхода.

2.    За всяка стока базова митническа ставка, по отношение на която следва да бъдат приложени последователните намаления съгласно параграф 1, е ставката, посочена в приложение 2-A.

3.    За стоки, които са предмет на тарифни преференции, както са изброени в графика на дадена страна за премахване на митата, определен в приложение 2-А, всяка от страните прилага спрямо стоките с произход от другата страна митото, за което се установи, че е по-ниско при сравнение между ставката, изчислена в съответствие с графика на тази страна, и нейната ставка, прилагана за най-облагодетелствана нация („НОН“).

4.    По искане от една от страните те може да проведат консултации, за да обсъдят ускоряването и разширяването на обхвата на премахването на митата върху вноса, осъществяван между страните. След като дадено решение на Съвместния комитет по ВИТС относно ускоряването или премахването на мито върху стока бъде одобрено от всяка от страните в съответствие с нейните приложими правни процедури, това решение заменя всяка митническа ставка или поетапна категория, определена съгласно графиците на страните в приложение 2-A.

ЧЛЕН 2.5

Ограничение по отношение на програмите за възстановяване, отсрочено плащане и отложено плащане на мита

1.    При спазване на разпоредбите на параграфи 2 и 3 никоя страна не възстановява, не отсрочва или не отлага плащането на мита — платени или платими — за стока без произход, внесена на нейна територия при изричното условие, че стоката — или идентичен, равностоен или подобен заместител — се използва като материал в производството на друга стока, която впоследствие се изнася на територията на другата страна в рамките на преференциално тарифно третиране съгласно настоящото споразумение.

2.    Параграф 1 не се прилага за прилаган от дадена страна режим на намаляване на тарифи, на отлагане на плащането или на опрощаване на мита, постоянно или временно, ако намаляването, отлагането или опрощаването не е изрично обусловено от износа на стока.

3.    Параграф 1 не се прилага през тригодишния период след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 2.6

Мита, данъци или други такси и налози върху износа

Никоя от страните не може да приема или да запазва в сила каквито и да било мита, данъци или други такси и налози, налагани върху или във връзка с износа на стоки за другата страна, нито каквито и да било вътрешни данъци или такси и налози върху стоки, изнасяни за другата страна, надвишаващи тези, които обичайно се налагат на тези стоки, когато са предназначени за продажба на вътрешния пазар.

ЧЛЕН 2.7

Запазване на съществуващото положение

1.    След влизането в сила на настоящото споразумение никоя от страните не може да увеличава мито, съществуващо при влизането в сила, нито да приема ново мито по отношение на стока с произход от страните.

2.    Независимо от разпоредбата на параграф 1, дадена страна може:

а)    да изменя тарифа, която е извън обхвата на настоящото споразумение, по отношение на стока, за която не е отправено искане за предоставяне на тарифна преференция по силата на настоящото споразумение;

б)    да увеличава дадено мито до нивото, определено в нейния график, включен в приложение 2-A, вследствие на едностранно намаляване; или

в)    да запазва или увеличава дадено мито в съответствие с разрешеното с настоящото споразумение или с всяка договореност съгласно Споразумението за СТО.

3.    Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2 само Канада може да прилага специални защитни мерки съгласно член 5 от Споразумението на СТО за селското стопанство. Специална защитна мярка може да се прилага само по отношение на стоки, класирани в позиции с обозначението „SSG“ в графика на Канада, включен в приложение 2-A. Използването на тази специална защитна мярка е ограничено до внос, за който не се прилагат тарифни преференции, а в случай на внос, за който е въведена тарифна квота — до вноса, надхвърлящ задължението за осигуряване на достъп.

ЧЛЕН 2.8

Временно преустановяване на преференциалното тарифно третиране

1.    Дадена страна може, в съответствие с параграфи 2 — 5, временно да преустанови преференциалното тарифно третиране, предоставяно съгласно настоящото споразумение, по отношение на стока, изнасяна или произведена от лице от другата страна, ако страната:

а)    констатира, в резултат на разследване въз основа на обективна, неоспорима и проверима информация, че лицето от другата страна е извършвало системни нарушения на митническото законодателство с цел получаване на преференциално тарифно третиране съгласно настоящото споразумение; или

б)    констатира, че другата страна системно и неоснователно отказва да сътрудничи по отношение на разследването на нарушения на митническото законодателство съгласно член 6.13, параграф 4 (Сътрудничество) и че страната, търсеща сътрудничество, има достатъчно основания да заключи, въз основа на обективна, неоспорима и проверима информация, че лицето от другата страна е извършвало системни нарушения на митническото законодателство с цел получаване на преференциално тарифно третиране съгласно настоящото споразумение.

2.    Страна, която е направила констатация, посочена в параграф 1:

а)    уведомява митническия орган на другата страна и предоставя информацията и доказателствата, на които се основава констатацията;

б)    предприема консултации с органите на другата страна, за да се намери взаимно приемливо решение в отговор на опасенията, довели до констатацията; и

в)    отправя до съответното лице от другата страна писмено известие, в което се посочва информацията, на която се основава констатацията.

3.    Ако органите не намерят взаимно приемливо решение в срок от 30 дни, страната, която е направила констатацията, отнася въпроса до Съвместния комитет за митническо сътрудничество.

4.    Ако Съвместният комитет за митническо сътрудничество не реши въпроса в срок от 60 дни, страната, която е направила констатацията, може временно да преустанови преференциалното тарифно третиране, предоставяно съгласно настоящото споразумение, по отношение на тази стока от това лице на другата страна. Временното преустановяване не се прилага за стока, която е вече в режим на транзит между страните в деня, в който влезе в сила временното преустановяване.

5.    Страната, която предприема временно преустановяване по силата на параграф 1, го прилага само за срок, съизмерим с въздействието, което оказва върху нейните финансови интереси ситуацията, произтичаща от направената съгласно параграф 1 констатация, като максималната продължителност на този срок е 90 дни. Ако страната има достатъчно основания да смята, въз основа на обективна, неоспорима и проверима информация, че условията, довели до първоначалното преустановяване, не са се променили след изтичането на 90-дневния срок, тази страна може да поднови временното преустановяване за допълнителен срок от не повече от 90 дни. Във връзка с първоначалното преустановяване и с всяко подновено преустановяване се провеждат периодични консултации в рамките на Съвместния комитет за митническо сътрудничество.

ЧЛЕН 2.9

Такси и други налози

1.    В съответствие с член VIII от ГАТТ от 1994 г. никоя от страните не може да приема или да запазва в сила такива такси или налози върху или във връзка с внос или износ на стока от една от страните, които не са съизмерими с разходите за предоставените услуги или които представляват косвена защита на местните стоки или облагане на вноса или износа за данъчни цели.

2.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че параграф 1 не възпрепятства страните да налагат мито или такса, посочени в букви а) — в) от определението за мито съгласно член 1.1 (Определения с общо приложение).

ЧЛЕН 2.10

Стоки, повторно въвеждани след ремонт или преправяне

1.    За целите на настоящия член ремонт или преправяне означава всяка операция по усъвършенстване, предприета по отношение на стоки с цел отстраняване на функционални дефекти или на материални щети и водеща до възстановяване на стоките до състояние, отговарящо на първоначалната им функция, или с цел осигуряване на съответствието им с техническите изисквания за експлоатацията им, без която операция стоките повече не биха могли да бъдат използвани по обичайния начин за целите, за които са били предназначени. Действията по ремонт или преправяне на стоки включват възстановяване и поддръжка, но не включват операция или процес, които:

а)    водят до унищожаване на съществените характеристики на дадена стока или до създаване на нова или различна от търговска гледна точка стока;

б)    водят до превръщане на незавършена стока в завършена стока; или

в)    се използват за съществено изменение на функцията на дадена стока.

2.    С изключение на предвиденото в бележка под линия 1, никоя от страните не може да прилага мито за стока, независимо от произхода ѝ, която се въвежда повторно на нейната територия, след като е била временно изнесена от нейната територия към територията на другата страна за ремонт или преправяне, независимо дали е било възможно действията по ремонт или преправяне да се извършат на територията на страната, от която стоката е изнесена за ремонт или преправяне 1 2 .

3.    Параграф 2 не се прилага за стока, която се внася под гаранция в зони за свободна търговия, или се внася с подобен статус, и след това се изнася за ремонт и не се внася повторно под гаранция в свободни зони или като внесена с подобен статус.

4.    Никоя от страните не може да прилага мито за стока, независимо от произхода ѝ, която е внесена временно от територията на другата страна с цел ремонт или преправяне 3 .

ЧЛЕН 2.11

Ограничения на вноса и износа

1.    Освен ако е предвидено друго в настоящото споразумение, никоя от страните не може да приема или да запазва в сила каквато и да било забрана или ограничение върху вноса на всяка една стока на другата страна или върху износа или продажбата за износ на всяка една стока, предназначена за територията на другата страна, освен ако това е в съответствие с член XI от ГАТТ от 1994 г. За тази цел член ХІ от ГАТТ от 1994 г. се инкорпорира в настоящото споразумение и става част от него.

2.    Ако една от страните приеме или запази в сила забрана или ограничение върху вноса от или износа за трета държава на дадена стока, тази страна може:

а)    да ограничи или забрани вноса от територията на другата страна на дадена стока от тази трета държава; или

б)    да ограничи или забрани износа на дадена стока за тази трета държава през територията на другата страна.

3.    Ако една от страните приеме или запази в сила забрана или ограничение върху вноса на дадена стока от трета държава, страните, по искане на другата страна, започват обсъждания с цел да се избегне неправомерна намеса или нарушаване на договореностите във връзка със ценообразуването, предлагането в търговската мрежа или разпространението в другата страна.

4.    Настоящият член не се прилага за дадена мярка, включително за нейното запазване, незабавно подновяване или изменение, по отношение на:

а)    износа на трупи от всички биологични видове. Ако една от страните престане да изисква разрешително за износ на трупи, предназначени за трета държава, тази страна окончателно престава да изисква разрешителни за износ на трупи, предназначени за другата страна;

б)    за период от три години след влизането в сила на настоящото споразумение — по отношение на износа на непреработена риба съгласно приложимото законодателство на провинция Нюфаундланд и Лабрадор;

в)    канадския акциз върху абсолютния алкохол, посочен в тарифна позиция 2207.10.90 в списъка на отстъпките на Канада, приложен към Маракешкия протокол (таблица V), използван в производството съгласно разпоредбите на Excise Act, 2001, S.C. 2002, c. 22; и

г)    вноса в Канада на употребявани превозни средства, които не отговарят на изискванията на Канада за безопасност и опазване на околната среда.

ЧЛЕН 2.12

Други разпоредби, свързани с търговията със стоки

Всяка от страните се стреми да гарантира, че стока от другата страна, която е била внесена и законно продавана или предлагана за продажба на което и да е място на територията на страната вносител, може също така да се продава или предлага за продажба на цялата територия на страната вносител.

ЧЛЕН 2.13

Комитет по търговията със стоки

1.    Функциите на Комитета по търговията със стоки, създаден съгласно член 26.2, параграф 1, буква a) (Специализирани комитети), включват:

а)    насърчаване на търговията със стоки между страните, включително чрез консултации относно ускоряването на премахването на митата съгласно настоящото споразумение и по други въпроси по целесъобразност;

б)    изготвяне на препоръки до Съвместния комитет по ВИТС за изменение или допълнение на разпоредбите на настоящото споразумение, свързани с Хармонизираната система; и

в)    своевременно разглеждане на въпроси, свързани с движението на стоки през пристанища на въвеждане на страните.

2.    Комитетът по търговията със стоки може да представи на Съвместния комитет по ВИТС проекторешения относно ускоряването или премахването на митата за дадена стока.

3.    Комитетът по селското стопанство, създаден съгласно член 26.2, параграф 1, буква a) (Специализирани комитети):

а)    заседава в срок от 90 дни след получаване на искане от една от страните;

б)    предоставя на страните форум за обсъждане на свързани със селскостопанските стоки въпроси, попадащи в обхвата на настоящото споразумение; и

в)    отнася до Комитета по търговията със стоки всеки нерешен въпрос, разглеждан съгласно буква б).

4.    Страните отбелязват сътрудничеството и обмена на информация по въпросите на селското стопанство, осъществявани в рамките на годишния Диалог за селското стопанство, провеждан между Канада и ЕС, създаден съгласно разменените на 14 юли 2008 г. писма. При необходимост Диалогът за селското стопанство може да се използва за целите на параграф 3.

ТРЕТА ГЛАВА

СРЕДСТВА ЗА ТЪРГОВСКА ЗАЩИТА

РАЗДЕЛ A

Антидъмпингови и изравнителни мерки

ЧЛЕН 3.1

Общи разпоредби относно антидъмпинговите и изравнителните мерки

1.    Страните потвърждават отново своите права и задължения по член VI от ГАТТ от 1994 г., по Антидъмпинговото споразумение и по Споразумението за СИМ.

2.    Протоколът относно правилата за произход и процедурите, свързани с произхода, не се прилага по отношение на антидъмпинговите и изравнителните мерки.

ЧЛЕН 3.2

Прозрачност

1.    Всяка от страните прилага антидъмпингови и изравнителни мерки, които са в съответствие с приложимите изисквания на СТО, като се придържа към справедлив и прозрачен процес.

2.    Дадена страна гарантира, след налагането на временни мерки и във всеки случай преди да бъде направено окончателно определяне, пълно и съдържателно разгласяване на всички съществени факти, които се разглеждат и които стоят в основата на решението дали да се приложат окончателни мерки. Това не засяга член 6.5 от Антидъмпинговото споразумение и член 12.4 от Споразумението за СИМ.

3.    При условие че, с това не се забавя излишно провеждането на разследването, на всяка от заинтересованите страни в антидъмпингово или антисубсидийно разследване 4 се предоставя пълна възможност да защити интересите си.

ЧЛЕН 3.3

Отчитане на обществения интерес и на по-ниското мито

1.    Органите на всяка от страните вземат предвид информацията, предоставена в съответствие с правото на страната, за това дали налагането на антидъмпингово или изравнително мито не би противоречало на обществения интерес.

2.    След разглеждане на информацията по параграф 1 органите на съответната страна може да преценят дали антидъмпинговото или изравнителното мито да бъде наложено в пълния размер на дъмпинговия марж или на субсидията, или в по-малък размер, в съответствие с правото на страната.

РАЗДЕЛ Б

Глобални защитни мерки

ЧЛЕН 3.4

Общи разпоредби относно глобалните защитни мерки

1.    Страните потвърждават отново своите права и задължения по отношение на глобалните защитни мерки съгласно член XIX от ГАТТ от 1994 г. и съгласно Споразумението за защитните мерки.

2.    Протоколът относно правилата за произход и процедурите, свързани с произхода, не се прилага по отношение на глобалните защитни мерки.

ЧЛЕН 3.5

Прозрачност

1.    При отправено искане от страната износител страната, която започва разследване с оглед въвеждане на защитни мерки или която възнамерява да приеме временни или окончателни глобални защитни мерки, незабавно предоставя:

а)    информацията, посочена в член 12.2 от Споразумението за защитните мерки, съгласно образеца, установен от Комитета по защитните мерки към СТО;

б)    публичната версия на жалбата, подадена от местните предприятия, когато е приложимо; и

в)    публичен доклад, в който се излагат констатациите и мотивираните заключения по всички имащи отношение фактически и правни въпроси, разглеждани при разследването за налагане на защитни мерки. В публичния доклад се включва анализ, който обвързва вредата с факторите, които я причиняват, и се посочва използваният метод за определяне на глобалните защитни мерки.

2.    Когато е предоставена информация съгласно настоящия член, страната вносител предлага провеждането на консултации със страната износител за разглеждане на предоставената информация.

ЧЛЕН 3.6

Налагане на окончателни мерки

1.    Страна, която приема глобални защитни мерки, се стреми да ги налага по начин, засягащ във възможно най-малка степен двустранните търговски отношения.

2.    Страната вносител предлага провеждането на консултации със страната износител за разглеждане на въпросите по параграф 1. Страната вносител не приема мерките, преди да са изминали 30 дни от датата на предложението за провеждане на консултации.

РАЗДЕЛ В

Общи разпоредби

ЧЛЕН 3.7

Изключване от обхвата на уреждането на спорове

По отношение на настоящата глава не се прилагат разпоредбите на двадесет и девета глава (Уреждане на спорове).

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕЧКИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА

ЧЛЕН 4.1

Приложно поле и определения

1.    Настоящата глава се прилага за подготвянето, приемането и прилагането на технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието, които могат да засегнат търговията със стоки между страните.

2.    Настоящата глава не се прилага за:

а)    спецификации за покупка, подготвени от държавен орган по изискванията за производство или потребление от държавни органи; или

б)    санитарна или фитосанитарна мярка съгласно определението в приложение А към Споразумението за СФС.

3.    Общите термини за стандартизацията и процедурите за оценяване на съответствието като правило имат значението, придадено им с определението, прието в рамките на системата на Организацията на обединените нации, и от международните органи за стандартизация, като се има предвид контекстът им и се отчитат предметът и целите на настоящата глава, освен в случаите, когато в настоящото споразумение, включително във включените в него съгласно член 4.2 разпоредби на Споразумението за ТПТ, се дава определение или се придава смисъл на даден термин.

4.    Позоваванията в настоящата глава на технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието включват измененията към тях и допълненията към правилата или към техния продуктов обхват, с изключение на несъществените изменения и допълнения.

5.    Член 1.8, параграф 2 (Обем на задълженията) не се прилага по отношение на членове 3, 4, 7, 8 и 9 от Споразумението за ТПТ, както са инкорпорирани в настоящото споразумение.

ЧЛЕН 4.2

Инкорпориране на Споразумението за ТПТ

1.    С настоящото посочените по-долу разпоредби от Споразумението за ТПТ се инкорпорират в настоящото споразумение и стават част от него:

а)    член 2 (Подготвяне, приемане и прилагане на технически регламенти от органи на централната власт);

б)    член 3 (Подготвяне, приемане и прилагане на технически регламенти от местни органи на управление и неправителствени организации);

в)    член 4 (Подготвяне, приемане и прилагане на стандарти);

г)    член 5 (Процедури за оценяване на съответствието от органите на централната власт);

д)    член 6 (Признаване на оценяването на съответствието от органите на централната власт), без да се ограничават правата или задълженията на дадена страна съгласно Протокола относно взаимното приемане на резултатите от оценяването на съответствието и Протокола относно взаимното признаване на програмите за осигуряване на съответствието и за правоприлагане в областта на добрите производствени практики по отношение на фармацевтичните продукти;

е)    член 7 (Процедури за оценяване на съответствието от органи на местното управление);

ж)    член 8 (Процедури за оценяване на съответствието от неправителствени организации);

з)    член 9 (Международни и регионални системи);

и)    приложение 1 (Термини и техните дефиниции за целите на това споразумение); и

й)    приложение 3 (Кодекс на добрата практика за подготовка, приемане и прилагане на стандарти).

2.    Терминът „страните членки“ в инкорпорираните разпоредби има същото значение в настоящото споразумение, както в Споразумението за ТПТ.

3.    По отношение на членове 3, 4, 7, 8 и 9 от Споразумението за ТПТ може да се прави позоваване на двадесет и девета глава (Уреждане на спорове) в случаите, в които една от страните счита, че другата страна не е постигнала задоволителни резултати в съответствие с тези членове и в резултат на това търговските интереси на първата страна са сериозно засегнати. В това отношение тези резултати трябва да са равностойни на резултатите, които биха били постигнати, ако въпросният орган е страна.

ЧЛЕН 4.3

Сътрудничество

Страните засилват своето сътрудничество в областта на техническите регламенти, стандартите, метрологията, процедурите за оценяване на съответствието, надзора на пазара или дейностите по мониторинг и правоприлагане с цел да улеснят търговията помежду си съгласно посоченото в двадесет и първа глава (Регулаторно сътрудничество). Това може да включва подпомагане и насърчаване на сътрудничеството между съответните за страните публични или частни организации, отговарящи за метрологията, стандартизацията, изпитването, сертифицирането и акредитацията, надзора на пазара или дейностите по мониторинг и правоприлагане; и по-специално, насърчаване на техните органи по акредитация и оценяване на съответствието да участват в договорености за сътрудничество, с които се способства за приемането на резултатите от оценяването на съответствието.

ЧЛЕН 4.4

Технически регламенти

1.    Страните се ангажират да си сътрудничат, доколкото това е възможно, за да направят така, че техните технически регламенти да бъдат съвместими помежду си. За тази цел ако една от страните прояви интерес към разработването на технически регламент, еквивалентен или сходен по своя обхват с регламент, който съществува в другата страна или се подготвя от нея, то тази друга страна предоставя на първата страна — при поискване и доколкото е практически възможно — информацията, проучванията и данните, които са относими и които тя е взела като основа при подготвянето на своя технически регламент, независимо от това дали регламентът е приет или е в процес на разработване. Страните отчитат, че може да е необходимо да пояснят и да постигнат съгласие относно обхвата на конкретно искане, и че може да се отказва предоставяне на поверителна информация.

2.    Страна, която е подготвила технически регламент, за който счита, че е еквивалентен на технически регламент на другата страна, който е със съвместима цел и съвместим продуктов обхват, може да поиска от другата страна да признае техническия регламент като еквивалентен. Страната отправя искането в писмен вид и излага подробно основанията, поради които техническият регламент следва да се счита за еквивалентен, включително основанията във връзка с продуктовия обхват. Страната, която не е съгласна, че техническият регламент е еквивалентен, при поискване предоставя на другата страна мотивите за своето решение.

ЧЛЕН 4.5

Оценяване на съответствието

Страните спазват Протокола относно взаимното приемане на резултатите от оценяването на съответствието и Протокола относно взаимното признаване на програмите за осигуряване на съответствието и за правоприлагане в областта на добрите производствени практики по отношение на фармацевтичните продукти.

ЧЛЕН 4.6

Прозрачност

1.    Всяка от страните гарантира, че — чрез процедури, осигуряващи прозрачност при разработването на технически регламенти и на процедури за оценка на съответствието — се дава възможност на заинтересованите лица от страните да участват на подходящ предварителен етап, когато все още могат да се внесат изменения и да се вземат предвид евентуалните коментари, с изключение на случаите, когато възникват или съществува опасност да възникнат неотложни проблеми, свързани с безопасността, здравето, опазването на околната среда или националната сигурност. Когато се допуска участие на обществеността в конкретен процес на консултация във връзка с разработването на технически регламенти или на процедури за оценяване на съответствието, всяка от страните разрешава участието на лица от другата страна при условия, които са не по-малко благоприятни от условията, които предоставя на своите собствени лица.

2.    Страните насърчават по-тясното сътрудничество между органите по стандартизация, намиращи се на техните съответни територии, с цел улесняване, наред с другото, на обмена на информация за техните съответни дейности, както и хармонизирането на стандартите, на основата на взаимния интерес и реципрочност, по ред и условия, които се договарят от съответните органи по стандартизация.

3.    Всяка от страните се стреми да предостави срок от най-малко 60 дни, считано от предаването на предложените технически регламенти и процедури за оценяване на съответствието в Централния регистър на нотификациите на СТО, в който срок другата страна да представи писмени коментари, освен в случаите, когато възникват или съществува опасност да възникнат неотложни проблеми, свързани с безопасността, здравето, опазването на околната среда или националната сигурност. Всяка страна се отзовава положително на разумно обосновано искане за удължаване на срока за представяне на коментари.

4.    Ако дадена страна получи коментари от другата страна по своето предложение за технически регламент или за процедура за оценяване на съответствието, първата страна изпраща писмен отговор на тези коментари преди приемането на техническия регламент или на процедурата за оценяване на съответствието.

5.    Всяка от страните публикува или по друг начин прави публично достояние, в печатен или електронен вид, своите отговори или обобщение на отговорите си на важните коментари, които получава, не по-късно от датата, на която публикува приетия технически регламент или приетата процедура за оценяване на съответствието.

6.    Всяка от страните предоставя, по искане на другата страна, информация относно целите, правното основание и обосновката във връзка с технически регламент или с процедура за оценяване на съответствието, които страната е приела или предлага да приеме.

7.    Всяка страна се отзовава положително на разумно обосновано искане от другата страна, получено преди края на срока за представяне на коментари след предаването на предложен технически регламент, да се определи или удължи периодът между приемането на техническия регламент и деня, в който той започва да се прилага, освен в случаите, когато закъснението би довело до неефективност с оглед изпълнението на преследваните легитимни цели.

8.    Всяка от страните гарантира, че приетите от нея технически регламенти и процедури за оценяване на съответствието са публично достъпни на официални уебсайтове.

9.    Ако дадена страна задържи в пристанище на влизане стоки, внасяни от територията на другата страна, на основание, че стоката не е в съответствие с технически регламент, първата страна своевременно уведомява вносителя за основанията за задържането на стоката.

ЧЛЕН 4.7

Управление на дейностите по настоящата глава

1.    Страните си сътрудничат по въпросите, попадащи в обхвата на настоящата глава. Страните се договарят Комитетът по търговията със стоки, създаден съгласно член 26.2, параграф 1, буква a):

а)    да ръководи прилагането на настоящата глава;

б)    своевременно да разглежда всеки въпрос, който страна повдига във връзка с разработването, приемането или прилагането на стандарти, технически регламенти или процедури за оценяване на съответствието;

в)    по искане на една от страните да улеснява дискусиите във връзка с изготвяна от другата страна оценка на риска или на опасността;

г)    да насърчава сътрудничеството между органите по стандартизация и органите за оценяване на съответствието на страните;

д)    да осъществява обмен на информация относно стандартите, техническите регламенти или процедурите за оценяване на съответствието, включително такива на трети страни или на международни органи, когато това е от взаимен интерес;

е)    да прави преглед на настоящата глава в светлината на настъпили промени пред Комитета по техническите пречки пред търговията към СТО или съгласно Споразумението за ТПТ и при необходимост да разработва препоръки за изменение на настоящата глава, които да бъдат разгледани от Съвместния комитет по ВИТС;

ж)    да предприема всякакви други стъпки, каквито страните считат, че ще са им от полза за прилагането на настоящата глава и на Споразумението за ТПТ и за улесняване на търговията между страните; и

з)    да докладва, когато това е необходимо, на Съвместния комитет по ВИТС за прилагането на настоящата глава.

2.    Ако страните не са в състояние да разрешат въпрос, попадащ в обхвата на настоящата глава, в рамките на Комитета по търговията със стоки, то по искане на една от страните Съвместният комитет по ВИТС може да сформира ad hoc техническа работна група за набелязване на решения за улесняване на търговията. Ако една от страните не е съгласна с отправено от другата страна искане за създаване на техническа работна група, първата страна обяснява мотивите за своето решение, ако това бъде поискано. Техническата работна група се ръководи от страните.

3.    Когато една от страните поиска информация, другата страна я предоставя, съгласно разпоредбите на настоящата глава, в печатен или електронен вид и в разумен срок. Страната се стреми да отговори на всяко искане за информация в срок от 60 дни.

ПЕТА ГЛАВА

САНИТАРНИ И ФИТОСАНИТАРНИ МЕРКИ

ЧЛЕН 5.1

Определения

1.    За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а)    определенията в приложение А към Споразумението за СФС;

б)    определенията, приети под егидата на Комисията по Кодекс алиментариус („Кодекса“);

в)    определенията, приети под егидата на Световната организация за здравеопазване на животните („OIE“);

г)    определенията, приети под егидата на Международната конвенция по растителна защита („IPPC“);

д)    защитена зона за определен регулиран вреден организъм означава официално определен географски район в Европейския съюз, в който този организъм не е установен въпреки благоприятните условия за неговото установяване и неговото присъствие в други части на Европейския съюз; и

е)    компетентен орган на една от страните означава орган, посочен в приложение 5-А.

2.    В допълнение към параграф 1, доколкото е налице несъответствие между определенията, приети под егидата на Кодекса, OIE, IPPC, и определенията съгласно Споразумението за СФС, с предимство се ползват определенията съгласно Споразумението за СФС.

ЧЛЕН 5.2

Цели

Целите на настоящата глава са:

а)    да се защитават животът или здравето на хората, животните и растенията, като същевременно се улеснява търговията;

б)    да се гарантира, че санитарните и фитосанитарните („СФС“) мерки на страните не създават неоправдани пречки пред търговията; и

в)    да се насърчава прилагането на Споразумението за СФС.

ЧЛЕН 5.3

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за СФС мерки, които може да засегнат пряко или косвено търговията между страните.

ЧЛЕН 5.4

Права и задължения

Страните потвърждават своите права и задължения, произтичащи от Споразумението за СФС.

ЧЛЕН 5.5

Приспособяване към регионалните условия

1.    По отношение на животни, животински продукти и странични животински продукти:

а)    страните признават концепцията за зониране и са решили да прилагат тази концепция за болестите, посочени в приложение 5-Б;

б)    ако страните вземат решение относно принципите и насоките за признаване на регионалните условия, те ги включват в приложение 5-В;

в)    за целите на буква а) страната вносител основава своите санитарни мерки, приложими за страната износител, чиято територия е засегната от болест от списъка в приложение 5-Б, на решението за зониране, взето от страната износител, при условие че страната вносител се е уверила, че решението за зониране на страната износител е в съответствие с принципите и насоките, установени от страните в приложение 5-В, и се основава на съответните международни стандарти, насоки и препоръки. Страната вносител може да прилага всякакви допълнителни мерки, за да постигне подходящото за нея равнище на санитарна защита;

г)    в случай че една от страните счита, че има специален статус по отношение на болест, която не е посочена в приложение 5-Б, тя може да поиска признаването на този статус. Страната вносител може да поиска за вноса на живи животни, животински продукти и странични животински продукти допълнителни гаранции, съответстващи на договорения статус, признат от страната вносител, включително специалните условия, посочени в приложение 5-Д; и

д)    страните признават концепцията за компартментализация и се договарят да си сътрудничат по този въпрос.

2.    По отношение на растенията и растителните продукти:

а)    когато страната вносител установява или запазва в сила своя фитосанитарна мярка, тя взема предвид, наред с другото, определеният от страната износител статус на дадена зона по отношение на вредителите, като например свободна от вредител зона, свободно от вредители място на производство, свободен от вредители производствен обект, зона със слабо разпространение на вредители и защитена зона; и

б)    ако страните вземат решение относно принципите и насоките за признаване на регионалните условия, те ги включват в приложение 5-В.

ЧЛЕН 5.6

Еквивалентност

1.    Страната вносител приема СФС мярка на страната износител за еквивалентна на нейната собствена, ако страната износител докаже обективно на страната вносител обективни доказателства, че с въпросната мярка се постига подходящото за страната вносител равнище на санитарна и фитосанитарна защита.

2.    В приложение 5-Г се определят принципите и насоките за определяне, признаване и поддържане на еквивалентност.

3.    В приложение 5-Д се определят:

а)    зоната, за която страната вносител признава, че СФС мярка на страната износител е еквивалентна на нейната собствена; и

б)    зоната, за която страната вносител признава, че с изпълнението на конкретното специално условие, в съчетание със СФС мярка на страната износител, се постига подходящото за страната вносител равнище на санитарна и фитосанитарна защита.

4.    За целите на настоящата глава член 1.7 (Позоваване на законодателни актове) се прилага при спазване на настоящия член, на приложение 5-Г и на общите бележки съгласно приложение 5-Д.

ЧЛЕН 5.7

Условия за търговия

1.    Страната вносител предоставя достъп до своите общи санитарни и фитосанитарни изисквания за внос, приложими за всички стоки. Ако страните съвместно определят дадена стока за приоритет, страната вносител определя за тази стока специфични санитарни и фитосанитарни изисквания за внос, освен ако страните решат друго. При определянето на стоките, които са приоритет, страните си сътрудничат, за да гарантират ефикасното управление на наличните си ресурси. Специфичните изисквания за внос следва да се прилагат за цялата територия на страната износител.

2.    В съответствие с параграф 1 страната вносител своевременно предприема необходимите действия за определяне на специфичните санитарни и фитосанитарни изисквания за внос за стоката, определена за приоритет. След определянето на тези специфични изисквания за внос страната вносител своевременно предприема необходимите стъпки, за да се даде възможност за търговия въз основа на тези изисквания за внос.

3.    За целите на определянето на специфичните санитарни и фитосанитарни изисквания за внос страната износител, по искане на страната вносител:

а)    предоставя цялата относима информация, изисквана от страната вносител; и

б)    предоставя разумен достъп на страната вносител, за да може тя да извършва инспекции, проверки, одити и да осъществява други подходящи процедури.

4.    Ако страната вносител води списък на одобрени предприятия или съоръжения за вноса на дадена стока, тя одобрява предприятие или съоръжение, разположено на територията на страната износител, без предварителна инспекция на това предприятие или съоръжение, при условие че:

а)    страната износител е отправила искане, придружено от подходящи гаранции, за такова одобрение за предприятието или съоръжението; и че

б)    са изпълнени условията и процедурите, посочени в приложение 5-Е.

5.    В допълнение към параграф 4 страната вносител осигурява публичен достъп до своите списъци на одобрени предприятия или съоръжения.

6.    Всяка от страните като правило приема пратка с регулирана стока без предварително митническо оформяне на стоките на база пратка, освен ако страните решат друго.

7.    Страната вносител може да поиска от съответния компетентен орган на страната износител да докаже обективно, по удовлетворителен за страната вносител начин, че изискванията за внос могат да бъдат изпълнени или са изпълнени.

8.    Страните следва да се придържат към процедурата, посочена в приложение 5-Ж относно специфичните изисквания за внос, прилагани с фитосанитарна цел.

ЧЛЕН 5.8

Одит и проверка

1.    С цел поддържане на доверието в прилагането на разпоредбите на настоящата глава, всяка страна може да извърши одит или проверка, или и двете, на цялата програма за контрол на компетентния орган на другата страна или на част от тази програма. Страната поема за своя сметка направените от нея разноски, свързани с одита или проверката.

2.    Ако страните вземат решение относно принципите и насоките за извършване на одит или проверка, те ги включват в приложение 5-З. Ако страна извършва одит или проверка, тя прави това в съответствие с принципите и насоките в приложение 5-З.

ЧЛЕН 5.9

Сертифициране за износ

1.    Когато за внос на пратка с живи животни или животински продукти се изисква официален ветеринарен сертификат и ако страната вносител е приела въведената от страната износител СФС мярка за еквивалентна на своята собствена мярка по отношение на такива животни или животински продукти, страните използват образеца на ветеринарно-санитарно удостоверение, посочен в приложение 5-И, за такъв сертификат, освен ако страните решат друго. Страните могат също така да използват образци на удостоверения за други продукти, ако решат това.

2.    В приложение 5-И се определят принципите и насоките за сертифициране за износа, включително за електронно сертифициране, за оттегляне или заменяне на сертификати, за езиковите режими и за образците на удостоверения.

ЧЛЕН 5.10

Проверки на вноса и такси

1.    В приложение 5-Й се определят принципите и насоките за проверките на вноса и свързаните такси, включително за честотата на проверките на вноса.

2.    Ако при проверките на вноса се установи несъответствие с относимите изисквания за внос, предприетото действие от страната вносител трябва да се основава на оценка на свързания риск и да не е по-ограничително по отношение на търговията, отколкото е необходимо за постигане на подходящото за страната равнище на санитарна или фитосанитарна защита.

3.    При всяка възможност страната вносител уведомява вносителя на несъответстваща на изискванията пратка или неговия представител за причината за това несъответствие, и им предоставя възможност за преразглеждане на решението. Страната вносител взема под внимание всяка относима информация, представена с цел да се подпомогне преразглеждането.

4.    Всяка от страните може да събира такси за покриване на разходите, направени за извършване на граничните проверки, като таксите не трябва да надвишават необходимото за възстановяване на изразходваните за тази цел средства.

ЧЛЕН 5.11

Уведомяване и обмен на информация

1.    Всяка от страните своевременно уведомява другата страна за:

а)    значима промяна в статуса по отношение на вредители или болести, като например наличие на болест или промяна в ситуацията във връзка с болест, посочена в приложение 5-Б;

б)    констатация от епидемиологично значение относно болест по животните, която не е посочена в приложение 5-Б или е нова болест; и

в)    значим от гледна точка на безопасността на храните въпрос, свързан с даден продукт, търгуван между страните.

2.    Страните се стремят да обменят информация по други имащи отношение към темата въпроси, включително:

а)    промяна във въведена от дадена страна СФС мярка;

б)    всяка значима промяна в структурата или организацията на компетентен орган на една от страните;

в)    при поискване — резултатите от извършения от дадена страна официален контрол и доклад относно резултатите от извършения контрол;

г)    резултатите от проверка на вноса, съгласно предвиденото в член 5.10, в случай на пратка с отказано въвеждане или обявена за несъответстваща на изискванията; и

д)    при поискване — анализ на риска или научно становище, изготвен(о) от дадена страна и от значение за настоящата глава.

3.    Освен ако Съвместният управителен комитет реши друго, когато информацията, посочена в параграф 1 или 2, е била предоставена чрез уведомление до Централния регистър на нотификациите на СТО или до съответния международен орган за стандартизация в съответствие с неговите приложими правила, се счита, че изискванията по параграфи 1 и 2 са изпълнени, както се прилагат за тази информация.

ЧЛЕН 5.12

Технически консултации

Ако една от страните има сериозни опасения по отношение на безопасността на храните, здравето на растенията или здравето на животните, или по отношение на СФС мярка, предложена или прилагана от другата страна, първата страна може да поиска провеждането на технически консултации с втората страна. Страната, към която е отправено искането, следва да отговори своевременно. Всяка от страните се стреми да предостави необходимата информация, за да се избегне евентуално смущаване на търговията и според случая, да се постигне взаимно приемливо решение.

ЧЛЕН 5.13

Спешни санитарни и фитосанитарни мерки

1.    Всяка страна, която реши да предприеме спешна СФС мярка, уведомява за това другата страна в срок от 24 часа от вземането на решението. Ако страна поиска технически консултации във връзка с тази спешна СФС мярка, те трябва да се проведат в срок от 10 дни от уведомяването за спешната СФС мярка. Страните вземат предвид всяка информация, предоставена в рамките на техническите консултации.

2.    Страната вносител взема предвид информацията, която е била своевременно предоставена от страната износител, при вземането на решение относно пратка, която към момента на приемане на спешната СФС мярка е в процес на транспортиране между страните.

ЧЛЕН 5.14

Съвместен управителен комитет по санитарните и фитосанитарните мерки

1.    Съвместният управителен комитет по санитарните и фитосанитарните мерки („Съвместният управителен комитет“), създаден съгласно член 26.2, параграф 1, буква г), се състои от отговарящи за санитарните и фитосанитарните мерки регулаторни и търговски представители на всяка от страните.

2.    Функциите на Съвместния управителен комитет са, както следва:

а)    да упражнява надзор върху прилагането на настоящата глава, да разглежда въпросите, свързани с настоящата глава, и да проучва всички въпроси, които може да възникнат във връзка с нейното прилагане;

б)    да предоставя насоки за идентифицирането, приоритизирането, управлението и намирането на решение на конкретни въпроси;

в)    да разглежда всяко искане от някоя от страните за изменение на проверка на вноса;

г)    поне веднъж годишно да подлага на преразглеждане приложенията към настоящата глава, по-специално с оглед на напредъка, постигнат в рамките на консултациите, предвидени по настоящото споразумение. В резултат на преразглеждането Съвместният управителен комитет може да вземе решение за изменение на приложенията към настоящата глава. Страните може да одобрят решението на Съвместния управителен комитет, като спазят съответните свои процедури, необходими за влизането в сила на изменението. Решението влиза в сила на дата, договорена между страните;

д)    да следи за изпълнението на решението, посочено в буква г) по-горе, както и за осъществяването на мерките, посочени в буква г) по-горе;

е)    да предоставя форум за редовен обмен на информация, свързана с регулаторната система на всяка от страните, включително научните оценки и оценките на риска, които са основание за налагане на СФС мярка; и

ж)    да подготви и текущо да актуализира документ, подробно отразяващ етапа, на който се намират обсъжданията между страните относно работата им по признаване на еквивалентността на конкретни СФС мерки.

3.    Съвместният управителен комитет може, наред с другото:

а)    да набелязва възможности за засилване на двустранната ангажираност, включително за укрепване на връзките, например чрез размяна на посещения на официални представители;

б)    да обсъжда на ранен етап промяна или предложена промяна на планирана СФС мярка;

в)    да улеснява постигането на по-добро разбиране между страните по прилагането на Споразумението за СФС, и да насърчава сътрудничеството между страните по СФС въпроси, които са предмет на обсъждане в многостранни форуми, включително в Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки към СТО и в международни органи за стандартизация, в зависимост от случая; или

г)    да набелязва и да обсъжда на ранен етап инициативи, в които има СФС компонент и при които сътрудничеството би било от полза.

4.    Съвместният управителен комитет може да създава работни групи, състоящи се от представители на страните на експертно ниво, за разглеждането на конкретни СФС въпроси.

5.    Всяка страна може да отнася всякакви СФС въпроси пред Съвместния управителен комитет. Съвместният управителен комитет следва да разгледа въпроса възможно най-експедитивно.

6.    Ако Съвместният управителен комитет не е в състояние да разреши даден въпрос експедитивно, той своевременно докладва за това — по искане на една от страните — пред Съвместния комитет по ВИТС.

7.    Освен ако страните решат друго, Съвместният управителен комитет трябва да проведе заседание и да изготви своята работна програма не по-късно от 180 дни след влизането в сила на настоящото споразумение, а своя процедурен правилник — не по-късно от една година след влизането в сила на настоящото споразумение.

8.    След първоначалното си заседание Съвместният управителен комитет заседава при необходимост, като правило веднъж годишно. Съвместният управителен комитет може да реши да заседава чрез видео- или телеконферентна връзка, и може да разглежда въпроси и извън заседанията, посредством кореспонденция между своите членове.

9.    Съвместният управителен комитет докладва ежегодно на Съвместния комитет по ВИТС за дейността си и за работната си програма.

10.    След влизането в сила на настоящото споразумение всяка от страните определя звено за контакт и писмено информира за това другата страна; звеното координира програмата на Съвместния управителен комитет и улеснява комуникацията по СФС въпроси.

ШЕСТА ГЛАВА

МИТНИЦИ И УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА

ЧЛЕН 6.1

Цели и принципи

1.    Страните по споразумението признават значимостта на митническите и свързаните с улесняването на търговията въпроси в динамичния контекст на световната търговия.

2.    В рамките на възможното страните си сътрудничат и обменят информация, включително информация относно най-добрите практики, за да насърчават прилагането и спазването на мерките за улесняване на търговията, съдържащи се в настоящото споразумение.

3.    Мерките за улесняване на търговията не трябва да възпрепятстват механизмите за защита на дадено лице посредством ефективно правоприлагане и спазване на законодателството на дадена страна.

4.    Изискванията и процедурите за внос, износ и транзит не трябва да водят до по-голяма административна тежест или да ограничават в по-голяма степен търговията, отколкото е необходимо за постигането на дадена легитимна цел.

5.    Съществуващите инструменти и стандарти в областта на международната търговия и митническите въпроси представляват основата за изискванията и процедурите за внос, износ и транзит, освен в случаите, в които тези инструменти и стандарти биха представлявали неподходящи или неефективни средства за постигането на преследваната легитимна цел.

ЧЛЕН 6.2

Прозрачност

1.    Всяка от страните публикува или предоставя достъп по друг начин, включително чрез електронни средства, до своите законови и подзаконови актове, съдебни решения и административни политики, свързани с изискванията по отношение на вноса или износа на стоки.

2.    Всяка от страните се стреми да оповестява публично, включително в интернет, предложените подзаконови актове и административни политики, свързани с митническите въпроси, и да предоставя на заинтересованите лица възможност да направят коментари преди тяхното приемане.

3.    Всяка от страните определя или поддържа едно или повече звена за контакт, които да отговарят на запитвания на заинтересовани лица по митнически въпроси, и предоставя в интернет достъп до информация относно процедурите за отправяне на такива запитвания.

ЧЛЕН 6.3

Вдигане на стоки

1.    Всяка от страните приема или запазва в сила опростени митнически процедури за ефикасното вдигане на стоки, с цел да се улесни търговията между страните и да се намалят разходите за вносителите и износителите.

2.    Всяка от страните гарантира, че с тези опростени процедури:

а)    се дава възможност за вдигане на стоките в срок, който не е по-дълъг от срока, изискван за осигуряване на спазването на нейното законодателство;

б)    се дава възможност стоките, и доколкото е възможно — контролираните или регулирани стоки, да бъдат вдигнати в първото място на пристигане;

в)    се цели да се даде възможност за експедитивно вдигане на стоките, за които е необходимо спешно митническо оформяне;

г)    се дава възможност на вносителя или неговия агент да изважда стоки извън митническия контрол преди окончателното определяне на размера и плащането на митата, данъците и таксите. Преди вдигането на стоките всяка от страните може да изиска от даден вносител да предостави достатъчна гаранция под формата на обезпечение, депозит или друг подходящ инструмент; и

д)    се предвиждат, в съответствие с нейното законодателство, опростени изисквания към документацията за въвеждането на стоки с ниска стойност, както са определени от всяка от страните.

3.    В своите опростени процедури всяка от страните може да изисква представянето на по-подробна информация чрез осъществявани след въвеждане на стоката на нейна територия счетоводно отчитане и проверки, по целесъобразност.

4.    Всяка от страните осигурява възможност за ускорено вдигане на стоките и, доколкото е възможно и ако е приложимо:

а)    предвижда осъществяване по електронен път на предварително подаване и обработка на информацията преди физическото пристигане на стоките, така че да се даде възможност за вдигането им при пристигането, в случай че не е бил идентифициран риск или ако не се предвижда извършване на проверки на случаен принцип; и

б)    предвижда митническо оформяне на някои стоки с минимален набор от документи.

5.    Всяка от страните гарантира, в рамките на възможното, че нейните органи и агенции, участващи в дейностите по граничен и друг контрол при внос и износ, си сътрудничат и координират действията си, за да се улесни търговията, наред с другото, чрез хармонизиране на изискванията относно данните и документацията във връзка с вноса и износа и чрез определяне на едно-единствено място за еднократна документална и физическа проверка на пратките.

6.    Всяка от страните гарантира, в рамките на възможното, че нейните изисквания за вноса и износа на стоки са координирани, така че да се улеснява търговията, независимо от това дали за спазването на тези изисквания следи агенция или това се прави, от името на въпросната агенция, от митническата администрация.

ЧЛЕН 6.4

Митническо остойностяване

1.    Митническото остойностяване, прилагано при реципрочната търговия между страните, е уредено в Споразумението за митническо остойностяване.

2.    Страните си сътрудничат с оглед постигането на общ подход към въпросите, свързани с митническото остойностяване.

ЧЛЕН 6.5

Класиране на стоките

Класирането на стоките, които са предмет на търговия между страните по настоящото споразумение, е установено в съответната митническа номенклатура на всяка от страните в съответствие с Хармонизираната система.

ЧЛЕН 6.6

Такси и налози

Всяка от страните публикува или предоставя на разположение по друг начин, включително чрез електронни средства, информация за таксите и другите плащания, начислявани от митническата администрация на страната. Тази информация включва приложимите такси и налози, конкретната причина за налагането на таксата или налога, отговорния орган, както и това кога и как да бъде извършено плащането. Никоя от страните не може да налага нови или изменени такси и налози, преди да публикува или по друг начин да предостави на разположение въпросната информация.

ЧЛЕН 6.7

Управление на риска

1.    Всяка от страните основава процедурите си по разглеждане и вдигане, както и по проверка след въвеждане на стоката на нейна територия, на принципи за оценка на риска, вместо да изисква всяка пратка, предложена за въвеждане, да се подлага на всеобхватна проверка за съответствие с изискванията по отношение на вноса.

2.    Всяка от страните приема и прилага своите изисквания и процедури във връзка с вноса, износа и транзита на стоки въз основа на принципи за управление на риска и насочва мерките за привеждане в съответствие към сделките, които заслужават внимание.

3.    Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват никоя от страните да осъществява контрол на качеството и проверки за съответствие с изискванията, които може да изискват по-щателно проучване.

ЧЛЕН 6.8

Автоматизация

1.    Всяка от страните използва информационни технологии, насочени към ускоряване на процедурите за вдигане на стоки, за да се улеснява търговията, включително търговията между страните.

2.    Всяка от страните:

а)    се стреми да предоставя по електронен път митническите формуляри, които се изискват при внос или износ на стоки;

б)    дава възможност, при спазване на нейното законодателство, тези митнически формуляри да се подават в електронен формат; и

в)    предвижда, доколкото е възможно, осъществяването на електронен обмен на информация с търговските среди, чрез своята митническа администрация.

3.    Всяка от страните полага усилия:

а)    да разработи или да поддържа напълно взаимосвързани системи за обслужване на едно гише, за да улесни единното електронно подаване на информацията, изисквана за трансгранично движение на стоки съгласно митническите разпоредби и разпоредби извън митническото законодателство; и

б)    да разработи набор от данни и процеси в съответствие с модела на данни на Световната митническа организация („СМО“) и свързаните препоръки и насоки на СМО.

4.    Страните се стремят да си сътрудничат при разработването на оперативно съвместими електронни системи, включително като се взема предвид работата на СМО в това отношение, с цел да се улесни търговията между страните.

ЧЛЕН 6.9

Предварителни решения

1.    Всяка от страните издава, въз основа на писмено искане, предварителни решения за тарифното класиране в съответствие със своето законодателство.

2.    При спазване на изискванията за поверителност всяка от страните публикува, например в интернет, информация за предварителните решения за тарифното класиране, която има отношение към разбирането и прилагането на правилата за тарифно класиране.

3.    С цел улесняване на търговията страните редовно си предоставят, в рамките на своя двустранен диалог, актуализирана информация относно измененията в своите съответни законодателни разпоредби и мерките по прилагането им във връзка с въпросите, посочени в параграфи 1 и 2.

ЧЛЕН 6.10

Преразглеждане и обжалване

1.    Всяка от страните осигурява възможност за незабавно преразглеждане на административни действия или официални решения, предприети или взети във връзка с внос на стоки от обикновени, арбитражни или административни съдилища или чрез административни процедури.

2.    Съдът или длъжностното лице, действащо съгласно тези административни процедури, следва да са независими от длъжностното лице или службата, които са издали решението, и да притежават необходимата компетентност, за да запазят в сила, да променят или да отменят определянето в съответствие със законодателството на страната.

3.    Всяка от страните предвижда възможността, преди да се изисква от дадено лице да търси правна защита по по-формален или съдебен път, лицето да може да прибягва до обжалване или преглед по административен път, което да се осъществява независимо от длъжностното лице или службата, отговорни за първоначалното действие или решение.

4.    Всяка от страните предоставя на лице, което е получило предварително решение съгласно член 6.9, по същество същото право на преразглеждане и обжалване на определеното в предварителните решения от нейната митническа администрация, каквото страната предоставя на вносителите на нейна територия.

ЧЛЕН 6.11

Санкции

Всяка от страните гарантира, че в нейното митническо законодателство се предвижда санкциите, налагани за нарушения на това законодателство, да са пропорционални и недискриминационни и прилагането на тези санкции да не води до неоправдано забавяне.

ЧЛЕН 6.12

Поверителност

1.    Всяка от страните, в съответствие със своето законодателство, третира като строго поверителна цялата получена съгласно настоящата глава информация, която е поверителна по своя характер или се предоставя на поверителна основа, и осигурява защита на тази информация от разгласяване, което би могло да се отрази неблагоприятно върху конкурентната позиция на лицето, предоставящо информацията.

2.    Ако съгласно законодателството на страната, която получава или се сдобива с посочената в параграф 1 информация, се изисква тя да я разгласи, тази страна уведомява страната или лицето, предоставили информацията.

3.    Всяка от страните осигурява поверителната информация, събрана съгласно настоящата глава, да не се използва за цели, различни от административното обслужване и правоприлагането във връзка с митническите въпроси, освен с разрешение на страната или лицето, предоставили поверителната информация.

4.    Дадена страна може да позволи информацията, събрана съгласно настоящата глава, да се използва в административни, съдебни или квазисъдебни производства, образувани поради неспазване на свързани с митниците законодателни актове, с които се прилага настоящата глава. Тази страна уведомява предварително страната или лицето, предоставили информацията, за такова използване.

ЧЛЕН 6.13

Сътрудничество

1.    Страните продължават да си сътрудничат в рамките на международни форуми, като например СМО, за постигане на взаимно признатите цели, включително целите, определени в Рамката от стандарти за сигурност и улесняване на глобалната търговия на СМО.

2.    Страните редовно подлагат на преглед съответните международни инициативи във връзка с улесняването на търговията, включително Сборника от препоръки за улесняването на търговията, разработени от Конференцията на ООН за търговия и развитие и от Икономическата комисия за Европа на ООН, за да набелязват области, в които по-нататъшните съвместни действия биха улеснили търговията между страните и биха способствали за постигането на споделените многостранни цели.

3.    Страните си сътрудничат в съответствие със Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, съставено в Отава на 4 декември 1997 г. („Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС“).

4.    Страните си оказват взаимопомощ в митническата област в съответствие със Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС, включително по въпроси, свързани с подозрения за нарушение на митническото законодателство на една от страните, съгласно определеното в посоченото споразумение, и с прилагането на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 6.14

Съвместен комитет за митническо сътрудничество

1.    Съвместният комитет за митническо сътрудничество, на който се предоставят правомощия да действа под егидата на Съвместния комитет по ВИТС като специализиран комитет по член 26.2, параграф 1, буква в) (Специализирани комитети), следи за правилното функциониране на настоящата глава, на Протокола относно правилата за произход и процедурите, свързани с произхода, както и на член 20.43 (Обхват на граничните мерки) и член 2.8 (Временно преустановяване на преференциалното тарифно третиране). Съвместният комитет за митническо сътрудничество разглежда въпросите, произтичащи от тяхното прилагане, в съответствие с целите на настоящото споразумение.

2.    За разглеждане на въпросите, попадащи в обхвата на настоящото споразумение, Съвместният комитет за митническо сътрудничество се състои от представители на митническите, търговските или други компетентни органи по преценка на всяка от страните.

3.    Всяка от страните следи за това нейните представители на заседанията на Съвместния комитет за митническо сътрудничество да имат експертни знания, които отговарят на съответните точки от дневния ред. Съвместният комитет за митническо сътрудничество може да заседава в специализиран експертен състав, за да разглежда въпроси във връзка с правилата за произход или във връзка с процедурите, свързани с произхода, било като Съвместен комитет за митническо сътрудничество по въпросите на правилата за произход, било като Съвместен комитет за митническо сътрудничество по въпросите на процедурите, свързани с произхода.

4.    Съвместният комитет за митническо сътрудничество може да формулира резолюции, препоръки или становища и да представя на Съвместния комитет по ВИТС проекти на решения, които той счита за подходящи за постигане на общите цели и за стабилното функциониране на механизмите, установени в настоящата глава и в Протокола относно правилата за произход и процедурите, свързани с произхода, както и в член 20.43 (Обхват на граничните мерки) и член 2.8 (Временно преустановяване на преференциалното тарифно третиране).

СЕДМА ГЛАВА

СУБСИДИИ

ЧЛЕН 7.1

Определение за субсидия

1.    За целите на настоящото споразумение субсидия означава мярка, свързана с търговията със стоки, която отговаря на условията, посочени в член 1.1 от Споразумението за СИМ.

2.    Дадена субсидия е предмет на разпоредбите на настоящата глава само ако е специфична по смисъла на член 2 от Споразумението за СИМ.

ЧЛЕН 7.2

Прозрачност

1.    По отношение на всяка субсидия, предоставена или запазена в рамките на нейната територия, веднъж на всеки две години всяка от страните уведомява другата страна за посоченото по-долу:

а)    правното основание за субсидията;

б)    формата на субсидията; и

в)    размера на субсидията или сумата, предвидена за субсидията в бюджета.

2.    По отношение на уведомленията, предоставени на СТО съгласно член 25.1 от Споразумението за СИМ, се счита, че отговарят на изискването по параграф 1.

3.    Всяка страна, по искане на другата страна, в кратки срокове предоставя информация и отговаря на въпроси, отнасящи се до конкретни случаи на държавна подкрепа, свързана с търговията с услуги, предоставяни в рамките на нейната територия.

ЧЛЕН 7.3

Консултации относно субсидиите и държавната подкрепа в сектори, различни от селското стопанство и рибарството

1.    Ако една от страните счита, че предоставена от другата страна субсидия — или конкретен случай на държавна подкрепа, свързана с търговията с услуги, предоставяна от другата страна — оказва или може да окаже неблагоприятно въздействие върху нейните интереси, тя може да изрази своята загриженост пред другата страна и да отправи искане за провеждане на консултации по този въпрос. Получилата искането страна го разглежда добронамерено и с цялото необходимо внимание.

2.    По време на консултациите една от страните може да поиска допълнителна информация относно субсидия или конкретен случай на държавна подкрепа, свързана с търговията с услуги, предоставяни от другата страна, включително относно нейната цел с оглед на политиката, нейния размер, и всякакви мерки, взети за ограничаване на потенциалното смущаване на търговията.

3.    Въз основа на консултациите получилата искането страна се стреми да премахне или да сведе до минимум всякакви неблагоприятни последици от субсидията — или от конкретния случай на държавна подкрепа, свързана с търговията с услуги — за интересите на отправилата искането страна.

4.    Настоящият член не се прилага за субсидии, свързани със селскостопански стоки и продукти от риболов, и с него не се засягат разпоредбите на членове 7.4 и 7.5.

ЧЛЕН 7.4

Консултации относно субсидиите, свързани със селскостопански
стоки и продукти от риболов

1.    Страните споделят целта да работят съвместно за постигане на съгласие по следното:

а)    да се усъвършенстват допълнително в рамките на СТО многостранните дисциплиниращи разпоредби и правила относно търговията със селскостопански продукти; и

б)    да се способства за разработване на глобално многостранно решение във връзка със субсидиите за сектора на рибарството.

2.    Ако една от страните счита, че предоставена от другата страна субсидия — или държавна подкрепа, предоставена от другата страна — оказва или може да окаже неблагоприятно въздействие върху нейните интереси в областта на селскостопанските стоки или продуктите от риболов, тя може да изрази своята загриженост пред другата страна и да отправи искане за провеждане на консултации по този въпрос.

3.    Получилата искането страна го разглежда добронамерено и с цялото необходимо внимание и ще положи максимални усилия да премахне или да сведе до минимум неблагоприятните последици от субсидията — или от предоставянето на държавна подкрепа — за интересите в областта на селскостопанските стоки или продуктите от риболов на отправилата искането страна.

ЧЛЕН 7.5

Експортни субсидии за селскостопански продукти

1.    За целите на настоящия член:

а)    експортна субсидия означава експортна субсидия съгласно определението в член 1, буква д) от Споразумението за селското стопанство; и

б)    пълно премахване на мито означава — при наличие на тарифни квоти — премахването на митото както в рамките на квотата, така и при превишаване на квотата.

2.    Никоя от страните не може да приема или да запазва експортна субсидия за дадена селскостопанска стока, която се изнася — или която е включена в продукт, който се изнася — на територията на другата страна, след като другата страна незабавно или след преходния период е премахнала напълно митото за тази селскостопанска стока в съответствие с приложение 2-A (Премахване на митата), в това число своите графици за премахване на митата.

ЧЛЕН 7.6

Поверителност

От никоя страна не се изисква да разгласява поверителна информация в рамките на предоставянето на информация по настоящата глава.

ЧЛЕН 7.7

Изключване на субсидиите и на държавната подкрепа за аудио-визуалните услуги и за културните индустрии

Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не се прилага за субсидии или за държавна подкрепа, предоставяни за аудио-визуалните услуги — в случая с Европейския съюз, и за културните индустрии — в случая с Канада.

ЧЛЕН 7.8

Връзка със Споразумението за СТО

Страните потвърждават отново своите права и задължения по член VI от ГАТТ от 1994 г., по Споразумението за СИМ и по Споразумението за селското стопанство.

ЧЛЕН 7.9

Уреждане на спорове

Разпоредбите на настоящото споразумение, отнасящи се до уреждането на спорове, не се прилагат за членове 7.3 и 7.4 от настоящата глава.

ОСМА ГЛАВА

ИНВЕСТИЦИИ

РАЗДЕЛ A

Определения и приложно поле

ЧЛЕН 8.1

Определения

За целите на настоящата глава:

дейности, извършвани в процеса на упражняване на държавна власт означава дейности, които не се извършват нито на търговска основа, нито в конкуренция с един или повече икономически оператори;

услуги по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства означава дейности, които се осъществяват по отношение на въздухоплавателно средство или на негова част, докато въздухоплавателното средство е извадено от експлоатация, и не включват така нареченото линейно техническо обслужване;

услуги по експлоатацията на летище означава експлоатацията или управлението, срещу възнаграждение или по договор, на летищната инфраструктура, включително терминали, писти за излитане и кацане, пътеки за рулиране и перони, паркинги, както и транспортни системи в рамките на летището. В интерес на правната сигурност се уточнява, че услугите по експлоатацията на летище не включват собствеността върху или инвестициите в летища или летищни терени, нито която и да е от функциите, осъществявани от съвет на директорите. Услугите по експлоатацията на летище не включват аеронавигационното обслужване;

запор означава поставяне под възбрана на имущество на страна по спор с цел да обезпечи или гарантира изпълнението на решение;

услуги, свързани с компютърни системи за резервация означава предоставянето на услуги чрез компютризирани системи, които съдържат информация за разписанията на въздушните превозвачи, наличните свободни места, тарифите и тарифните правила, и чрез които може да се правят резервации или да се издават билети;

поверителна или защитена информация означава:

а)    поверителна търговска информация; или

б)    информация, която е защитена срещу разгласяване пред обществеността;

i)    в случай на информация от ответника — съгласно законодателството на ответника;

ii)    в случай на друга информация — съгласно законодателството или правилата, за които Съдът решава, че са приложими по отношение на разгласяването на такава информация;

попадаща в обхвата инвестиция означава, по отношение на дадена страна, инвестиция:

а)    на нейна територия;

б)    направена в съответствие с приложимото към момента на извършване на инвестицията право;

в)    притежавана или контролирана пряко или непряко от инвеститор от другата страна; и

г)    съществуваща към датата на влизане в сила на настоящото споразумение, или направена или придобита след това;

страна по спора е инвеститорът, който започва производство в съответствие с раздел Е, или ответникът. За целите на раздел Е, и без да се засяга член 8.14, в понятието „инвеститор“ не се включва понятието „страна“;

страни по спора са инвеститорът и ответникът;

налагане на забрана означава даване на разпореждане, с което се забранява или ограничава дадено действие;

предприятие означава предприятие съгласно определението в член 1.1 (Определения с общо приложение) и клон или представителство на предприятие;

услуги по наземно обслужване означава предоставяне на услуги срещу възнаграждение или по договор за: наземно административно обслужване и надзор, включително контрол на товарите и комуникации; обслужване на пътници; обработка на багажите; обработка на товари и поща; перонно обслужване и обслужване на въздухоплавателното средство; обслужване с горива и масла; линейно техническо обслужване на въздухоплавателни средства, операции по време на полет и административно обслужване на екипажа; наземен транспорт; или кетъринг. Услугите по наземно обслужване не включват услуги, свързани със сигурността или функционирането или управлението на централизираната летищна инфраструктура, като например системите за обработка на багажите, антиобледенителните съоръжения, системите за зареждане с гориво или транспортните системи в рамките на летището;

ICSID означава Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове;

Правила на допълнителния механизъм на ICSID означава Правилата на допълнителния механизъм за административно обслужване на производства от секретариата на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове;

Конвенция на ICSID означава Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г.;

права върху интелектуална собственост означава авторско право и сродните му права, права върху търговски марки, права върху географски означения, права върху промишлени дизайни, патентни права, права върху проекти на топологията на интегрални схеми, права във връзка със защитата на неразгласена информация, както и права на селекционерите на растения; и — ако такива права са предоставени от законодателството на една от страните — права върху полезни модели. Съвместният комитет по ВИТС може със свое решение да добави други категории интелектуална собственост към това определение;

инвестиция означава всеки вид актив, който е притежаван или контролиран — пряко или непряко — от инвеститор и има характеристиките на инвестиция, в което се включват определен срок и други характеристики, като осигуряването на капитал или други ресурси, наличието на очаквания за приход или печалба, или поемането на риск. Инвестициите могат да приемат някоя от следните форми:

а)    предприятие;

б)    акции, дялове и други форми на участие в капитала на предприятие;

в)    обезпечени и необезпечени облигации и други дългови инструменти на предприятие;

г)    заем на предприятие;

д)    всякакъв друг вид участие в дадено предприятие;

е)    участие, произтичащо от:

i)    концесия, предоставена съгласно законодателството на една от страните или по силата на договор, включително за търсене, култивиране, извличане или експлоатация на природни ресурси,

ii)    договор за строителство до ключ, за строителство, за производство или за поделяне на приходите; или

iii)    други подобни договори;

ж)    права върху интелектуална собственост;

з)    друго материално или нематериално движимо имущество или недвижимо имущество и свързаните с тях права;

i)    парични искове или искове за изпълнение съгласно договор.

В интерес на правната сигурност се уточнява, че понятието парични искове не включва:

i)    паричните искове, които произтичат единствено от търговски договори за продажба на стоки или услуги, осъществявана от физическо лице или предприятие на територията на една от страните, на физическо лице или предприятие на територията на другата страна;

ii)    местното финансиране на такива договори; или

iii)    всяко разпореждане, съдебно решение или арбитражно решение във връзка с подточка i) или ii).

Доходи, които се инвестират, се третират като инвестиции. Всякакви промени на формата, под която са инвестирани или реинвестирани активи, не засягат разглеждането им като инвестиции;

инвеститор означава една от страните, физическо лице или предприятие от една от страните, различно от клон или представителство, която или което цели да направи, прави или е направило инвестиция на територията на другата страна;

За целите на това определение предприятие от една от страните е:

а)    предприятие, което е учредено или организирано съгласно законите на тази страна и има съществена стопанска дейност на територията на тази страна; или

б)    предприятие, което е учредено или организирано съгласно законите на тази страна и е пряко или непряко притежавано или контролирано от физическо лице от тази страна или от предприятие, посочено в буква а);

местно установено предприятие означава юридическо лице, което е учредено или организирано съгласно законите на ответника и което пряко или непряко е притежавано или контролирано от инвеститор от другата страна;

физическо лице означава:

а)    в случая на Канада — физическо лице, което е гражданин на Канада или е постоянно пребиваващо в Канада лице; и

б)    в случая на ЕС като страна — физическо лице, което е с национална принадлежност към една от държавите — членки на Европейския съюз, съгласно съответните им законодателства, а за Латвия — също така всяко физическо лице, което е постоянно пребиваващо в Република Латвия, без да е гражданин на Република Латвия или на друга държава, но което има право, по силата на законовите и подзаконовите актове на Република Латвия, да получи паспорт на лице без гражданство.

Физическо лице, което е гражданин на Канада и е с национална принадлежност към една от държавите — членки на Европейския съюз, се счита изключително за физическо лице от страната на неговата основна и ефективна национална принадлежност.

Физическо лице, което е с национална принадлежност към една от държавите — членки на Европейския съюз, или е гражданин на Канада, и също така е постоянно пребиваващо в другата страна, се счита изключително за физическо лице от страната на неговата национална принадлежност или неговото гражданство, според случая;

Нюйоркска конвенция означава Конвенцията на Организацията на обединените нации за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, съставена в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.;

неучастваща в спора страна означава Канада, ако Европейският съюз или държава — членка на Европейския съюз, е ответник, или Европейският съюз, ако Канада е ответник;

ответник означава Канада или — в случая на Европейския съюз: съответната държава — членка на Европейския съюз, или Европейският съюз съгласно член 8.21;

доходи означава всички суми, получени в резултат на инвестиция или реинвестиция, включително печалби, авторски и лицензионни възнаграждения и лихви или други такси, както и плащания в натура;

продажба и маркетинг на услуги по въздушен транспорт означава възможностите за съответния въздушен превозвач да продава и предлага свободно на пазара своите услуги по въздушен транспорт, включително всички аспекти на маркетинга, като проучване на пазара, реклама и разпространение, без обаче това да включва ценообразуването на услугите по въздушен транспорт, нито приложимите условия;

финансиране от трета страна означава всяко едно финансиране, предоставено от физическо или юридическо лице, което не е страна по спора, но се споразумява със страна по спора да финансира частично или изцяло разходите по производствата чрез дарение или предоставяне на безвъзмездни средства, или срещу възнаграждение, зависещо от изхода на спора;

Съд означава съдът, сформиран съгласно член 8.27;

арбитражни правила на UNCITRAL означава арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право; и

правила за прозрачност на UNCITRAL означава Правилата на UNCITRAL за прозрачността при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава;

ЧЛЕН 8.2

Приложно поле

1.    Настоящата глава се прилага за мярка, приета или запазена в сила от една от страните на нейната територия 5 във връзка със:

а)    инвеститор от другата страна;

б)    попадаща в обхвата инвестиция; и

в)    по отношение на член 8.5 — всякакви инвестиции на нейната територия.

2.    По отношение на установяването или придобиването на попадаща в обхвата инвестиция 6 раздели Б и В не се прилагат за мерки, отнасящи се до:

а)    услуги в сферата на въздухоплаването или свързани услуги в подкрепа на услуги в сферата на въздухоплаването и на други услуги, предоставяни посредством въздушен транспорт 7 , с изключение на:

i)    услуги по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства;

ii)    продажба и маркетинг на услуги по въздушен транспорт;

iii)    услуги, свързани с компютърни системи за резервация („CRS“);

iv)    услуги по наземно обслужване;

v)    услуги по експлоатацията на летище; или

б)    дейности, извършвани в процеса на упражняване на държавна власт.

3.    За ЕС като страна раздели Б и В не се прилагат за мерки по отношение на аудиовизуалните услуги. За Канада раздели Б и В не се прилагат за мерки по отношение на културните индустрии.

4.    Искове могат да се подават от инвеститор по настоящата глава само в съответствие с член 8.18 и в съответствие с процедурите, определени в раздел Е. Искове по отношение на задължение, посочено в раздел Б, са изключени от приложното поле на раздел Е. Искове съгласно раздел В по отношение на установяването или придобиването на попадаща в обхвата инвестиция са изключени от приложното поле на раздел Е. Раздел Г се прилага само за попадаща в обхвата инвестиция и за инвеститори по отношение на тяхната попадаща в обхвата инвестиция.

5.    Настоящата глава не засяга правата и задълженията на страните по силата на Споразумението за въздушен транспорт между Канада и Европейската общност и нейните държави членки, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г. и в Отава на 18 декември 2009 г.

ЧЛЕН 8.3

Връзка с други глави

1.    Настоящата глава не се прилага по отношение на мерки, приети или запазени в сила от една от страните, доколкото мерките се прилагат за инвеститорите или за техните инвестиции, попадащи в обхвата на тринадесета глава (Финансови услуги).

2.    Изискване, предявено от една от страните към доставчик на услуги от другата страна да предостави залог или друга форма на финансово обезпечение като условие за предоставяне на услуга на нейната територия, само по себе си не прави настоящата глава приложима за мерките, приети или запазени в сила от страната по отношение на предоставянето на въпросната трансгранична услуга. Настоящата глава се прилага за мерки, приети или запазени в сила от страната по отношение на предоставения залог или финансово обезпечение, доколкото този залог или финансово обезпечение е попадаща в обхвата инвестиция.

РАЗДЕЛ Б

Установяване на инвестициите

ЧЛЕН 8.4

Достъп до пазара

1.    Никоя от страните не приема, нито запазва в сила, що се отнася до достъпа до пазара чрез установяване на даден инвеститор от другата страна, независимо дали се касае за цялата територия на страната или за територия на национално, провинциално, териториално, регионално или местно равнище на управление, мярка, с която:

а)    се налагат ограничения по отношение на:

i)    броя на предприятията, които могат да осъществяват определена стопанска дейност, независимо дали под формата на количествени квоти, монополи, изключителни доставчици или на изискване за тест за икономическа необходимост;

ii)    общата стойност на сделките или активите, под формата на количествени квоти или на изискване за тест за икономическа необходимост;

iii)    общия брой на операциите или общото количество на продукцията, изразени като определени количествени единици, под формата на квоти или на изискване за тест за икономическа необходимост 8 ;

iv)    участието на чуждестранен капитал от гледна точка на лимита (в процентно изражение) на максималния размер на чуждестранно акционерно участие или общата стойност на отделните или съвкупните чуждестранни инвестиции; или

v)    общия брой физически лица, които могат да бъдат наети в рамките на определен сектор или които дадено предприятие може да наеме и които са необходими за извършването на стопанска дейност и са пряко свързани с нейното извършване, под формата на количествени квоти или изискване за тест за икономическа необходимост; или

б)    се ограничават видовете правни субекти или се изискват специфични видове правни субекти или съвместни предприятия, посредством които дадено предприятие може да упражнява стопанска дейност.

2.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че посочените по-долу мерки отговарят на изискванията по параграф 1:

а)    мярка във връзка с нормативните актове за зониране и планиране, която има отражение върху разработването на земи или земеползването, или друга аналогична мярка;

б)    мярка, изискваща отделянето на собствеността върху инфраструктурата от собствеността върху стоките или услугите, предоставяни чрез тази инфраструктура, за да се гарантира лоялна конкуренция, например в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите;

в)    мярка, служеща за ограничаване на концентрацията на собственост с цел гарантиране на лоялна конкуренция;

г)    мярка, чиято цел е да се гарантира опазването и защитата на природните ресурси и на околната среда, включително ограничение върху предлагането, броя и обхвата на предоставените концесии, както и налагане на мораториум или забрана;

д)    мярка за ограничаване на броя на предоставените разрешения поради технически или физически ограничения, например телекомуникационните честоти и спектър; или

е)    мярка, изискваща известен процент от акционери, собственици, съдружници или директори в предприятие да имат определена квалификация или да практикуват определена професия, например да са юристи или счетоводители.

ЧЛЕН 8.5

Изисквания за постигнати резултати

1.    Никоя от страните не може да налага или да изисква изпълнението на посочените по-долу изисквания, нито да налага принудително изпълнение на задължение или ангажимент във връзка с установяването, придобиването, разширяването, ръководенето, експлоатацията и управлението на каквито и да било инвестиции на нейна територия с цел:

а)    да изнася определен обем или процент от стока или услуга;

б)    да постига определена степен или процент на национално съдържание;

в)    да купува, да използва или да отдава предпочитание на стока или услуга, произведена или предоставена на нейна територия, или да купува стока или услуга от физически лица или предприятия на своята територия;

г)    да обвързва обема или стойността на вноса с обема или стойността на износа или с размера на постъпленията на чуждестранна валута, свързани с инвестицията;

д)    да ограничава на своята територия продажбите на стока или услуга, произвеждана или предоставяна от инвестицията, като обвързва тези продажби с обема или стойността на своя износ или с печалбите в чуждестранна валута;

е)    да осъществява трансфер на технологии, производствени процеси или други, представляващи нечия собственост познания, към физическо лице или предприятие на своята територия; или

ж)    да предоставя изключително от територията на страната стока или услуга, произвеждана или предоставяна от инвестицията, за конкретен регионален или световен пазар.

2.    Никоя от страните не може да поставя като условие за получаването или запазването на предимство във връзка с установяването, придобиването, разширяването, управлението, ръководството или експлоатацията на която и да било инвестиция на нейна територия, да е спазено някое от следните изисквания:

а)    да се постигне определена степен или процент на местно съдържание;

б)    да се купува, да се използва или да се отдава предпочитание на стока, произведена на нейна територия, или да се купува стока от производител на нейната територия;

в)    да се обвързва обемът или стойността на вноса с обема или стойността на износа или с размера на постъпленията на чуждестранна валута, свързани с инвестицията; или

г)    да се ограничават на нейната територия продажбите на стока или услуга, произвеждана или предоставяна от инвестицията, като се обвързват тези продажби с обема или стойността на нейния износ или с печалбите в чуждестранна валута.

3.    Никоя от разпоредбите на параграф 2 не възпрепятства дадена страна да поставя като условие за получаването или запазването на предимство във връзка с инвестиция на нейната територия, да е спазено изискване да се разполага производството на определено място, да се предоставя услуга, да се обучават или наемат работници, да се изграждат или разширяват определени съоръжения, или да се извършва научноизследователска и развойна дейност на нейна територия.

4.    Параграф 1, буква е) не се прилага, ако изискването е наложено или задължението или ангажиментът са приведени в изпълнение от съд, от административен съдебен орган или от компетентен орган, за да се отстрани нарушение на законодателството в областта на конкуренцията.

5.    Разпоредбите на:

а)    параграф 1, букви а), б) и в) и параграф 2, букви а) и б) не се прилагат за изискванията за допустимост на стока или услуга за участие в програми за насърчаване на износа и за чуждестранна помощ;

б)    настоящият член не се прилага за възлагане, осъществявано от дадена страна, на поръчки за стоки или услуги, закупувани за целите на правителството, а не за търговска препродажба или с оглед използването им при доставката или предоставянето на стока или услуга за търговска продажба, независимо дали тези поръчки са „попадащи в обхвата поръчки“ по смисъла на член 19.2 (Приложно поле и обхват).

6.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че параграф 2, букви а) и б) не се прилагат за наложени от страна вносител изисквания във връзка със съдържанието, което е необходимо да има дадена стока, за да може да се ползва от преференциални тарифи или от преференциални квоти.

7.    Настоящият член не засяга ангажиментите на дадена страна към Световната търговска организация.

РАЗДЕЛ В

Недискриминационно третиране

ЧЛЕН 8.6

Национално третиране

1.    Всяка от страните предоставя на инвеститор от другата страна и на попадаща в обхвата инвестиция третиране, не по-малко благоприятно от третирането, което тя предоставя в подобни ситуации на собствените си инвеститори и на техните инвестиции по отношение на установяването, придобиването, разширяването, ръководството, експлоатацията, управлението, поддържането, използването, владеенето и продажбата или разпореждането с техните инвестиции на своята територия.

2.    Третирането, предоставяно от дадена страна съгласно параграф 1, означава — по отношение на равнище на управление в Канада, различно от управление на федерално равнище, или, по отношение на дадено правителство или равнище на управление в държава — членка на Европейския съюз, — третиране, което е не по-малко благоприятно от най-благоприятното третиране, предоставяно в подобни ситуации от това равнище на управление или това правителство на инвеститори от въпросната страна на нейната територия, както и на инвестициите на такива инвеститори.

ЧЛЕН 8.7

Третиране като найоблагодетелствана нация

1.    Всяка от страните предоставя на инвеститор от другата страна и на попадаща в обхвата инвестиция третиране, не по-малко благоприятно от третирането, което тя предоставя в подобни ситуации на инвеститори от трета държава и на техните инвестиции по отношение на установяването, придобиването, разширяването, ръководството, експлоатацията, управлението, поддържането, използването, владеенето и продажбата или разпореждането с техните инвестиции на своята територия.

2.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че третирането, предоставяно от дадена страна съгласно параграф 1, означава — по отношение на равнище на управление в Канада, различно от управление на федерално равнище, или по отношение на дадено правителство или равнище на управление в държава — членка на Европейския съюз, — третирането, предоставяно в подобни ситуации от това равнище на управление или това правителство на инвеститори, намиращи се на неговата територия, както и на инвестициите на такива инвеститори, от трета държава.

3.    Параграф 1 не се прилага за третирането, предоставяно от дадена страна, при което се предвижда признаване — включително чрез договореност или споразумение с трета държава, с които се признават акредитацията на службите по изпитване и анализ и на доставчиците на такива услуги, акредитацията на службите по ремонт и поддръжка и на доставчиците на такива услуги, както и сертифицирането на квалификациите, резултатите или работата, извършена от тези акредитирани служби и доставчици на услуги.

4.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че понятието „третиране“, посочено в параграфи 1 и 2, не включва процедурите по разрешаване на инвестиционни спорове между инвеститор и държава, предвидени в други международни инвестиционни договори и други търговски споразумения. Задълженията по същество в рамките на други международни инвестиционни договори и други търговски споразумения сами по себе си не представляват „третиране“ и следователно не може да се счита, че е налице нарушение на разпоредбите на настоящия член в случай на липса на мерки, приети или запазени в сила от една от страните съгласно тези задължения.

ЧЛЕН 8.8

Висше ръководство и съвети на директорите

Никоя от страните не може да изисква дадено предприятие от същата страна, което е и попадаща в обхвата инвестиция, да назначава за членове на висшето ръководство или на съвета на директорите физически лица, които да бъдат с национална принадлежност към конкретна държава.

РАЗДЕЛ Г

Защита на инвестициите

ЧЛЕН 8.9

Инвестиционни и регулаторни мерки

1.    За целите на настоящата глава страните потвърждават отново правото си да предприемат регулаторни мерки в рамките на своите територии за постигане на легитимни цели на политиката в области като общественото здраве, безопасността, околната среда или обществения морал, социалната закрила или защитата на потребителите, или насърчаването и опазването на културното многообразие.

2.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че самият факт на регулиране от дадена страна, включително чрез изменение на нейното законодателство, по начин, въздействащ неблагоприятно върху инвестиция или който е в разрез с очакванията на инвеститора, включително с неговите очаквания за печалба, не съставлява нарушение на задължение по настоящия раздел.

3.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че решението на дадена страна да не предостави, да не поднови или да не запази субсидия:

а)    при липса на специфично законово или договорно установено задължение по законодателство или по договор за предоставяне, подновяване или запазване на тази субсидия; или

б)    в съответствие с определени условия, с които е обвързано предоставянето, подновяването или поддържането на субсидията,

не представлява нарушение на разпоредбите на настоящия раздел.

4.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че никоя от разпоредбите в настоящия раздел не се тълкува като пречка за някоя от страните да преустанови предоставянето на субсидия 9  или да изисква нейното възстановяване — когато такава мярка е необходима за спазването на международните задължения, съществуващи между страните, или когато тя е била разпоредена от компетентен съд, от административен съдебен орган или от друг компетентен орган 10  — или като изискваща от въпросната страна да предостави на инвеститора компенсация за това.

ЧЛЕН 8.10

Третиране на инвеститорите и на попадащите в обхвата инвестиции

1.    Всяка от страните предоставя на своята територия на попадащите в обхвата инвестиции от другата страна и на инвеститорите по отношение на техните попадащи в обхвата инвестиции справедливо и равноправно третиране и пълна защита и сигурност в съответствие с параграфи 2 — 7.

2.    Дадена страна нарушава задължението за предоставяне на справедливо и равноправно третиране, посочено в параграф 1, ако конкретна мярка или поредица от мерки представлява:

а)    отказ от правосъдие в рамките на наказателно, гражданско или административно производство;

б)    съществено нарушение на изискването за справедлив процес, включително съществено нарушение на изискването за прозрачност, в рамките на съдебни и административни производства;

в)    явна проява на произвол;

г)    целенасочена дискриминация въз основа на явно неправомерни основания, като пол, раса или религиозни убеждения;

д)    неправомерно третиране на инвеститорите, от рода на принуда, натиск и тормоз; или

е)    нарушение на допълнителни елементи на задължението за предоставяне на справедливо и равноправно третиране, приети от страните в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

3.    Страните редовно или по искане на една от страните преразглеждат съдържанието на задължението за предоставяне на справедливо и равноправно третиране. Комитетът по услугите и инвестициите, създаден съгласно член 26.2, параграф 1, буква б) (Специализирани комитети), може да разработва препоръки в това отношение и да ги представя на Съвместния комитет по ВИТС за решение.

4.    При прилагане на посоченото по-горе задължение за предоставяне на справедливо и равноправно третиране Съдът може да вземе предвид дали дадена страна е създала у инвеститор конкретна представа, за да го подтикне към попадащи в обхвата инвестиции, която е породила легитимно очакване и на която инвеститорът е разчитал при вземането на решение да направи или да запази попадащите в обхвата инвестиции, но която впоследствие е била опровергана от страната.

5.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че „пълна защита и сигурност“ се отнася за задълженията на дадена страна, свързани с физическата сигурност на инвеститорите и на попадащите в обхвата инвестиции.

6.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че нарушение на друга разпоредба на настоящото споразумение или на отделно международно споразумение не води до установяване на нарушение по настоящия член.

7.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че фактът, че дадена мярка нарушава националното законодателство, сам по себе си не води до установяване на нарушение по настоящия член. За да се установи дали мярката представлява нарушение по настоящия член, Съдът трябва да прецени дали с действията си страната не е спазила задълженията си по параграф 1.

ЧЛЕН 8.11

Обезщетяване за загуби

Независимо от разпоредбата на член 8.15, параграф 5, буква б) всяка от страните предоставя на инвеститорите от другата страна, чиито попадащи в обхвата инвестиции търпят загуби, дължащи се на въоръжен конфликт, граждански бунт, извънредно положение или природно бедствие на нейната територия, третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на трета държава, което от двете е по-изгодно за засегнатия инвеститор, по отношение на възстановяването, обезщетяването, компенсирането или друг вид уреждане на въпроса.

ЧЛЕН 8.12

Отчуждаване

1.    Никоя от страните не може да национализира или да отчуждава попадаща в обхвата инвестиция, било то пряко или непряко, чрез мерки, чийто ефект е еквивалентен на национализация или отчуждаване („отчуждаване“), освен:

а)    в името на обществена цел;

б)    съгласно надлежно спазена законна процедура;

в)    по недискриминационен начин; и

г)    при заплащане на незабавно, достатъчно и ефективно обезщетение.

В интерес на правната сигурност се уточнява, че настоящият параграф се тълкува в съответствие с приложение 8-А.

2.    Обезщетението, посочено в параграф 1, е в размер, равен на справедливата пазарна стойност на инвестицията в момента непосредствено преди да стане известно отчуждаването или неизбежното отчуждаване, в зависимост от това кое настъпи по-рано. Критериите за оценка на стойността следва да включват стойността като действащо предприятие, стойността на активите, включително обявената данъчна стойност на материалното имущество, и други критерии, по целесъобразност, с които да се определи справедливата пазарна стойност.

3.    Обезщетението включва също лихва, начислена по обичайния търговски курс от датата на отчуждаването до датата на плащането, и за да бъде ефективно за инвеститора, трябва незабавно да бъде изплатено и предоставено за прехвърляне на държавата, посочена от инвеститора, и във валутата на държавата, на която той е гражданин, или във всяка свободно конвертируема валута, приета от инвеститора.

4.    Засегнатият инвеститор има право, съгласно законодателството на отчуждаващата страна, на бързо преразглеждане на неговия иск и на оценката на стойността на неговата инвестиция, от съдебен или друг независим орган на тази страна, в съответствие с принципите, установени в настоящия член.

5.    Настоящият член не се прилага по отношение на издаването на задължителни лицензи, предоставяни във връзка с права върху интелектуална собственост, доколкото това издаване е в съответствие със Споразумението ТРИПС.

6.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че отнемането, ограничаването или създаването на права върху интелектуална собственост, доколкото тези мерки са в съответствие със Споразумението ТРИПС и двадесета глава (Интелектуална собственост), не представлява отчуждаване. Освен това констатацията, че тези мерки са в противоречие със Споразумението ТРИПС или с двадесета глава (Интелектуална собственост), не води до установяване на отчуждаване.

ЧЛЕН 8.13

Прехвърляния

1.    Всяка от страните разрешава всички свързани с попадаща в обхвата инвестиция прехвърляния да бъдат извършвани без ограничение или забавяне в свободно конвертируема валута и по пазарния обменен курс, приложим на датата на прехвърляне. Тези прехвърляния включват:

а)    вноски в капитала, като например основни и допълнителни средства за поддържане, разработване или увеличаване на инвестиция;

б)    печалби, дивиденти, лихви, капиталови печалби, плащания на авторски и лицензионни възнаграждения, такси за управление, за техническа помощ или други такси, или други форми на доходи или суми, произтичащи от попадащата в обхвата инвестиция;

в)    постъпления от продажбата или ликвидация на цялата или на част от попадащата в обхвата инвестиция;

г)    плащания по договорно задължение, поето от инвеститора или от попадащата в обхвата инвестиция, включително плащания, извършени по споразумение за заем;

д)    плащания, направени в изпълнение на членове 8.11 и 8.12;

е)    приходи и други възнаграждения на чуждестранен персонал, работещ във връзка с инвестиция; и

ж)    плащания на обезщетения в съответствие с решение, постановено съгласно раздел Е.

2.    Никоя от страните не може да изисква от своите инвеститори да извършват прехвърляне — нито да санкционира своите инвеститори, ако не извършат прехвърляне — на доходи, приходи, печалби или други суми, които са получени или може да се считат за произтичащи от инвестиции на територията на другата страна.

3.    Никоя от разпоредбите на настоящия член не може да се тълкува като пречка за някоя от страните да приложи по справедлив и недискриминационен начин, а не по начин, който представлява прикрито ограничение на прехвърляния, своето законодателство, отнасящо се до:

а)    несъстоятелността, неплатежоспособността или защитата на правата на кредиторите;

б)    емитирането, търговията или сделките с ценни книжа;

в)    престъпленията;

г)    финансовото отчитане или документирането на прехвърляния, когато съответните документи са необходими за подпомагане на правоприлагащите или финансовите регулаторни органи; и

д)    изпълнението на съдебни решения по производства.

ЧЛЕН 8.14

Суброгация

Ако една от страните или агенция на една от страните извърши плащане по силата на обезщетение, на гаранция или на застрахователен договор, сключен във връзка с инвестиция, направена от някой от нейните инвеститори на територията на другата страна, другата страна признава, че първата страна или нейната агенция се ползват при всички обстоятелства със същите права, като тези на инвеститора, по отношение на инвестицията. Тези права могат да бъдат упражнявани от страната или агенция на страната, или от инвеститора, ако страната или агенция на страната разреши това.

РАЗДЕЛ Д

Резерви и изключения

ЧЛЕН 8.15

Резерви и изключения

1.    Членове 8.4 — 8.8 не се прилагат по отношение на:

а)    съществуваща несъответстваща на изискванията мярка, запазена в сила от една от страните на равнището на:

i)    Европейския съюз, съгласно изложеното в неговия списък към приложение I;

ii)    национално правителство, съгласно изложеното в списъка на тази страна към приложение I;

iii)    управление на провинциално, териториално или регионално равнище, съгласно изложеното в списъка на тази страна към приложение I; или

iv)    управление на местно равнище;

б)    продължаването или незабавното подновяване на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в буква а); или

в)    изменение на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в буква а), доколкото изменението не намалява съответствието на мярката, съществувало непосредствено преди изменението, с членове 8.4 — 8.8.

2.    Членове 8.4 — 8.8 не се прилагат за мярка, която дадена страна приема или запазва в сила по отношение на определен сектор, подсектор или дейност, съгласно изложеното в нейния списък към приложение II.

3.    Без да се засягат членове 8.10 и 8.12, след датата на влизане в сила на настоящото споразумение никоя страна не може да приема мярка или поредица от мерки, фигуриращи в нейния списък към приложение II, с които от инвеститор от другата страна се изисква, пряко или непряко, по причина на неговата национална принадлежност, да продаде или да се разпореди по друг начин с инвестиция, съществуваща към момента, в който мярката или серията от мерки станат ефективни.

4.    По отношение на правата върху интелектуална собственост дадена страна може да ползва дерогация от член 8.5, параграф 1, буква е) и членове 8.6 и 8.7, ако това е допустимо съгласно Споразумението ТРИПС, включително с всички изменения в него, които са в сила и за двете страни, и съгласно освобождаванията по Споразумението ТРИПС, приети съгласно член IX от Споразумението за СТО.

5.    Членове 8.4, 8.6, 8,7 и 8.8 не се прилагат по отношение на:

а)    възлагане, осъществявано от дадена страна, на поръчки за стоки или услуги, закупувани за целите на правителството, а не за търговска препродажба или с оглед използването им в предоставянето на стоки или услуги за търговска продажба, независимо дали тези поръчки са „попадащи в обхвата поръчки“ по смисъла на член 19.2 (Приложно поле и обхват); или

б)    субсидии или държавно подпомагане във връзка с търговията с услуги, предоставяни от дадена страна.

ЧЛЕН 8.16

Отказ за предоставяне на предимства

Една от страните може да откаже да предостави предимствата, произтичащи от настоящата глава, на даден инвеститор от другата страна, който е предприятие на въпросната страна, и на инвестициите на въпросния инвеститор, ако:

а)    предприятието е притежавано или контролирано от инвеститор от трета държава; и

б)    отказващата страна приема или запазва в сила по отношение на тази трета държава мярка, която:

i)    се отнася до поддържането на международния мир и сигурност; и

ii)    забранява извършването на сделки с предприятието или която би била нарушена или заобиколена, ако предимствата, предвидени в тази глава, бъдат предоставени на предприятието или на неговите инвестиции.

ЧЛЕН 8.17

Формални изисквания

Независимо от членове 8.6 и 8.7 една от страните може да изисква от инвеститор от другата страна или от негова попадаща в обхвата инвестиция да предоставя редовно информация относно инвестицията единствено с информативна или статистическа цел, при условие че тези искания са приемливи и не са неоправдано обременителни. Страната осигурява защита на поверителната или защитената информация от евентуално разгласяване, което би отслабило конкурентната позиция на инвеститора или на попадащата в обхвата инвестиция. Настоящият параграф не възпрепятства никоя от страните по друг начин да получава или да разгласява информация в рамките на разумното и добросъвестно прилагане на своето законодателство.

РАЗДЕЛ Е

Разрешаване на инвестиционни спорове между инвеститори и държави

ЧЛЕН 8.18

Приложно поле

1.    Без да се засягат правата и задълженията на страните по силата на двадесет и девета глава (Уреждане на спорове), инвеститор от една от страните може да предяви пред Съда, сформиран съгласно настоящия раздел, иск, в който твърди, че другата страна не е изпълнила задължение, произтичащо от:

а)    раздел В — по отношение на разширяването, ръководството, експлоатацията, управлението, поддържането, използването, владеенето и продажбата или разпореждането с попадаща в неговия обхват инвестиция, или

б)    раздел Г,

когато инвеститорът твърди, че е претърпял загуби или щети в резултат на твърдяното неизпълнение.

2.    Искове съгласно параграф 1, буква а) по отношение на разширяването на попадаща в обхвата инвестиция могат да бъдат предявявани само доколкото мярката се отнася за съществуващите стопански дейности на попадаща в обхвата инвестиция и в резултат на мярката инвеститорът е претърпял загуби или щети по отношение на попадаща в обхвата инвестиция.

3.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че инвеститор не може да предявява иск по реда на настоящия раздел, ако инвестицията е била направена чрез умишлено въвеждане в заблуждение, укриване на информация, корупционна практика или поведение, водещо до злоупотреба с процесуални възможности.

4.    Иск във връзка с преструктурирането на дълг, предприето от някоя от страните, може да се предявява по реда на настоящия раздел единствено в съответствие с приложение 8-Б.

5.    Съдът, сформиран съгласно настоящия раздел, не може да се произнася по искове, които попадат извън обхвата на настоящия член.

ЧЛЕН 8.19

Консултации

1.    Споровете следва, доколкото е възможно, да се разрешават по взаимно съгласие. Такова разрешаване по взаимно съгласие може да бъде договорено по всяко време, включително след предявяването на иска по реда на член 8.23. Освен ако страните по спора се договорят за по-дълъг период, консултациите се провеждат в срок от 60 дни от датата на подаване на искането за консултации съгласно параграф 4.

2.    Освен ако страните по спора се договорят за друго, консултациите се провеждат:

а)    в Отава, ако оспорваните мерки са мерки на Канада;

б)    в Брюксел, ако сред оспорваните мерки е мярка на Европейския съюз; или

в)    в столицата на съответната държава — членка на Европейския съюз, ако оспорваните мерки са изключително мерки на тази държава членка.

3.    Страните по спора може да провеждат консултациите чрез видеоконферентна връзка или други средства, когато това е целесъобразно, като например в случаите, когато инвеститорът е малко или средно предприятие.

4.    Инвеститорът представя на другата страна искане за консултации, в което посочва:

а)    името и адреса на инвеститора, а когато искането е представено от името на местно установено предприятие — наименованието, адреса и мястото на учредяване на местно установеното предприятие;

б)    ако има повече от един инвеститор — името и адреса на всеки инвеститор, а ако има повече от едно местно установено предприятие — наименованието, адреса и мястото на учредяване на всяко местно установено предприятие;

в)    разпоредбите на настоящото споразумение, за които се твърди, че са нарушени;

г)    правното и фактическото основание за иска, включително въпросните мерки; и

д)    поисканото обезщетение и в какъв размер са оценен претендираните щети.

Искането за консултации следва да съдържа доказателства за това, че инвеститорът е инвеститор от другата страна и че той притежава или контролира инвестицията, включително, ако е приложимо, че той притежава или контролира местно установеното предприятие, от чието име е подадено искането.

5.    Посочените в параграф 4 изисквания по отношение на искането за консултации трябва да бъдат изпълнени с посочване на достатъчно конкретни данни, за да се даде възможност на ответника да участва ефективно в консултациите и да подготви защитата си.

6.    Искания за консултации трябва да се подават в срок от:

а)    три години след датата, на която инвеститорът или, според случая, местно установеното предприятие за първи път е узнал(о) или е следвало за първи път да узнае за твърдяното нарушение и за това, че в резултат от нарушението инвеститорът, или, според случая, местно установеното предприятие, е претърпял(о) загуби или щети; или

б)    две години след като инвеститорът или, според случая, местно установеното предприятие е прекратил(о) действията си по искове или производства пред съд или съдебна инстанция съгласно правото на една от страните, или когато такива производства са приключили по друг начин, но при всички обстоятелства не по-късно от 10 години след датата, на която инвеститорът или, според случая, местно установеното предприятие за първи път е узнал(о) или е следвало за първи път да узнае за твърдяното нарушение и за това, че в резултат от нарушението инвеститорът е претърпял загуби или щети.

7.    Искания за консултации относно твърдяно нарушение от страна на Европейския съюз или на държава — членка на Европейския съюз, се изпращат до Европейския съюз.

8.    В случай че инвеститорът не предяви иск по реда на член 8.23 в срок от 18 месеца от подаването на искането за консултации, се счита, че той е оттеглил своето искане за консултации и ако е приложимо, своето известие, с което се иска определяне на ответника, и не може да предявява иск по реда на настоящия раздел по отношение на същите мерки. Този срок може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните по спора.

ЧЛЕН 8.20

Медиация

1.    Страните по спора могат по всяко време да се споразумеят да прибягнат до медиация.

2.    Прибягването до медиация не засяга правната позиция или правата на която и да е от страните по спора съгласно настоящата глава и се урежда от правилата, договорени от страните по спора, включително, ако са налични, правилата за медиация, приети от Комитета по услугите и инвестициите съгласно член 8.44, параграф 3, буква в).

3.    Медиаторът се назначава по общо съгласие на страните по спора. Страните по спора може също така да поискат медиаторът да бъде назначен от генералния секретар на ICSID.

4.    Страните по спора полагат усилия да стигнат до разрешаване на спора в срок от 60 дни от назначаването на медиатора.

5.    Ако страните по спора се договорят да прибягнат до медиация, член 8.19, параграф 6 и член 8.19, параграф 8 не се прилагат от датата, на която страните по спора са се договорили да прибягнат до медиация, до датата, на която едната или другата страна по спора реши да прекрати медиацията. Решението на страна по спора да прекрати медиацията се съобщава с писмо на медиатора и на другата страна по спора.

ЧЛЕН 8.21

Определяне на ответника за спорове с Европейския съюз или с неговите държави членки

1.    Ако спорът не може да бъде разрешен в срок от 90 дни от датата на подаване на искането за консултации, а искането се отнася до твърдяно нарушение на настоящото споразумение от страна на Европейския съюз или на държава — членка на Европейския съюз, и инвеститорът възнамерява да предяви иск по реда на член 8.23, той отправя до Европейския съюз известие, с което се иска определяне на ответника.

2.    В известието по параграф 1 се посочват мерките, във връзка с които инвеститорът възнамерява да предяви иск.

3.    След като определи ответника, Европейският съюз информира инвеститора дали ответник е Европейският съюз или държава — членка на Европейския съюз.

4.    В случай че инвеститорът не е бил информиран за определения ответник в срок от 50 дни от отправянето на известието с искането за определянето на такъв:

а)    ако мерките, определени в известието, са изключително мерки на дадена държава — членка на Европейския съюз, ответник е тази държава членка;

б)    ако сред мерките, посочени в известието, фигурират и мерки на Европейския съюз, ответник е Европейският съюз.

5.    Инвеститорът може да предяви иск по реда на член 8.23 на основание направеното в съответствие с параграф 3 определяне, а в случай че инвеститорът не е бил уведомен за такова определяне — на основание прилагането на параграф 4.

6.    Ако ответник е Европейският съюз или държава — членка на Европейския съюз, в съответствие с параграф 3 или 4, нито Европейският съюз, нито държавата — членка на Европейския съюз, могат да претендират недопустимост на иска, липса на компетентност на Съда или по друг начин да възразят срещу иска или решението с аргумента, че ответникът не е бил надлежно определен съгласно параграф 3 или идентифициран на основание прилагането на параграф 4.

7.    Съдът е обвързан от направеното в съответствие с параграф 3 определяне, а в случай че инвеститорът не е бил уведомен за такова определяне — от прилагането на параграф 4.

ЧЛЕН 8.22

Процесуални и други изисквания за предявяването на иск пред Съда

1.    Инвеститор може да предяви иск по реда на член 8.23 само ако инвеститорът:

а)    предостави на ответника, при предявяването на иска, своето съгласие за уреждането на спора от Съда в съответствие с процедурите, изложени в настоящия раздел;

б)    даде възможност да изминат поне 180 дни от подаването на искането за консултации и ако е приложимо, поне 90 дни от подаването на известието, с което се иска определяне на ответника;

в)    е изпълнил изискванията относно известието, с което се иска определяне на ответника;

г)    е изпълнил изискванията, свързани с искането за консултации;

д)    не посочва в иска си мярка, която не е била посочена в неговото искане за консултации;

е)    се оттегли или се откаже от всякакво съществуващо производство пред съд или съдебна инстанция съгласно националното или международното право по отношение на мярка, за която твърди, че представлява нарушение, посочено в неговия иск; и

ж)    се откаже от правото си да предяви иск или да започне производство пред съд или съдебна инстанция съгласно националното или международното право по отношение на мярка, за която твърди, че представлява нарушение, посочено в неговия иск.

2.    Ако предявеният по реда на член 8.23 иск е във връзка със загуби или щети, нанесени на местно установено предприятие или на интереси на местно установено предприятие, което инвеститорът притежава или контролира, пряко или косвено, изискванията по параграф 1, букви е) и ж) се прилагат както по отношение на инвеститора, така и по отношение на местно установеното предприятие.

3.    Изискванията по параграф 1, букви е) и ж) и параграф 2 не се прилагат по отношение на местно установено предприятие, ако ответникът или приемащата държава на инвеститора е отнел(а) на инвеститора контрола върху местно установеното предприятие или по друг начин е попречил(а) на местно установеното предприятие да изпълни тези изисквания.

4.    По искане на ответника Съдът се отказва от компетентност, ако инвеститорът или, според случая, местно установеното предприятие не изпълни някое от изискванията по параграфи 1 и 2.

5.    Отказът, предоставен съгласно параграф 1, буква ж) или параграф 2, в зависимост от случая, престава да поражда правно действие:

а)    ако Съдът отхвърли иска на основание неспазване на изискванията по параграф 1 или 2 или на някакво друго процесуално или свързано с компетентността основание;

б)    ако Съдът отхвърли иска на основание член 8.32 или член 8.33; или

в)    ако инвеститорът оттегли своя иск, в съответствие с приложимите правила съгласно член 8.23, параграф 2, в срок от 12 месеца от сформирането на подразделението на Съда.

ЧЛЕН 8.23

Предявяване на иск пред Съда

1.    Ако даден спор не бъде разрешен чрез консултации, може да бъде предявен иск съгласно настоящия раздел от страна на:

а)    инвеститор от една от страните, действащ за своя сметка; или

б)    инвеститор от една от страните, действащ от името на местно установено предприятие, което той притежава или контролира пряко или непряко.

2.    Иск може да бъде предявяван при спазване на следните правила:

а)    Конвенцията на ICSID и процедурния правилник за арбитражни производства;

б)    Правилата на допълнителния механизъм на ICSID, ако условията за производство в съответствие с параграф, буква a) не са приложими;

в)    арбитражните правила на UNCITRAL; или

г)    всякакви други правила по общо съгласие между страните по спора.

3.    В случай че инвеститорът предлага правила съгласно параграф 2, буква г), ответникът трябва да отговори на предложението на инвеститора в срок от 20 дни от получаването. Ако страните по спора не се договорят за такива правила в срок от 30 дни от получаването, инвеститорът може да предяви иск съгласно правилата, посочени в параграф 2, буква а), б) или в).

4.    В интерес на правната сигурност се уточнява, че исковете, предявени съгласно параграф 1, буква б), трябва да отговарят на изискванията по член 25, параграф 1 от Конвенцията на ICSID.

5.    При предявяването на своя иск инвеститорът може да предложи искът да бъде разгледан от единствен член на Съда. Ответникът разглежда добронамерено така отправеното искане, особено когато инвеститорът е малко или средно предприятие или поисканото обезщетение или компенсация за щети е в сравнително малък размер.

6.    Приложими съгласно параграф 2 правила са тези, които са в сила в деня, в който искът или исковете се подават до Съда по реда на настоящия раздел, при спазване на специфичните правила, определени в настоящия раздел и допълнени с правилата, приети в съответствие с член 8.44, параграф 3, буква б).

7.    Искът за уреждане на спор по реда на настоящия раздел се счита за предявен, когато:

а)    генералният секретар на ICSID е получил искането съгласно член 36, параграф 1 от Конвенцията на ICSID;

б)    секретариатът на ICSID е получил искането съгласно член 2 от приложение В към Правилата на допълнителния механизъм на ICSID;

в)    ответникът е получил уведомлението съгласно член 3 от арбитражните правила на UNCITRAL; или

г)    ответникът е получил искането или уведомлението за започване на производството в съответствие с правилата, договорени съгласно алинея 2, буква г).

8.    Всяка от страните уведомява другата страна къде инвеститорите да предават уведомленията и другите документи съгласно настоящия раздел. Всяка от страните гарантира, че тази информация е публично достъпна.

ЧЛЕН 8.24

Производства по силата на други международни споразумения

Когато е предявен иск по реда на настоящия раздел и на друго международно споразумение и:

а)    е възможно припокриване на обезщетения; или

б)    би могло другият международен иск да има сериозно отражение върху решението във връзка с иска, предявен съгласно настоящия раздел,

Съдът, колкото е възможно по-скоро след изслушването на страните по спора, спира производството пред него или по друг начин прави необходимото, за да вземе предвид в своето определение, разпореждане или съдебно решение производствата, образувани по реда на другото международно споразумение.

ЧЛЕН 8.25

Даване съгласие за уреждането на спора от Съда

1.    Ответникът дава своето съгласие спорът да бъде уреден от Съда в съответствие с процедурите, изложени в настоящия раздел.

2.    Даването на съгласие по параграф 1 и предявяването на иск пред Съда съгласно настоящия раздел трябва да отговарят на изискванията на:

а)    член 25 от Конвенцията на ICSID и глава II от Приложение В към Правилата на допълнителния механизъм на ICSID — във връзка с писменото съгласие на страните по спора; и

б)    член II от Нюйоркската конвенция — в случай на писмено съглашение.

ЧЛЕН 8.26

Финансиране от трета страна

1.    При наличие на финансиране от трета страна, страната по спора, която се ползва от него, оповестява на другата страна по спора и на Съда името и адреса на финансиращата трета страна.

2.    Оповестяването се прави в момента на предявяване на иска или — в случай на сключване на споразумението за финансиране или извършване на дарението или предоставяне на безвъзмездните средства след подаването на иска — незабавно след сключването на споразумението или извършването на дарението или предоставянето на безвъзмездните средства.

ЧЛЕН 8.27

Сформиране на Съда

1.    Сформираният съгласно настоящия раздел Съд постановява решения по искове, предявени по реда на член 8.23.

2.    След влизането в сила на настоящото споразумение Съвместният комитет по ВИТС назначава петнадесет членове на Съда. Петима от членовете на Съда трябва да бъдат граждани на държава — членка на Европейския съюз, петима — на Канада 11 и петима — на трети държави.

3.    Съвместният комитет по ВИТС може да реши броят на членовете на Съда да бъде увеличен или намален трикратно. Допълнителните назначения се правят по същия начин, както е предвидено в параграф 2.

4.    Членовете на Съда трябва да притежават квалификацията, изискуема в тяхната съответна държава за назначаване на магистратска длъжност, или да бъдат юристи с призната компетентност. Те трябва да имат доказани експертни знания по международно публично право. Желателно е да имат експертни знания по-специално по международно инвестиционно право, международно търговско право и в областта на разрешаването на спорове, възникващи по международни инвестиционни или международни търговски споразумения.

5.    Членовете на Съда, назначени по реда на настоящия раздел, се назначават за петгодишен мандат, който може да бъде подновен еднократно. Независимо от това, продължителността на мандата на определени чрез жребий седем от общо петнадесетте членове, назначени непосредствено след влизането в сила на настоящото споразумение, се определя на шест години. Свободните места се запълват веднага след освобождаването им. Лице, назначено с цел да замени член на Съда, чийто мандат все още не е изтекъл, заема длъжността до края на мандата на предшественика си. По принцип член на Съда, който изпълнява функциите си в подразделение на Съда към момента на изтичане на своя мандат, може да продължи да работи в това подразделение до постановяването на окончателното решение.

6.    Съдът разглежда дела в подразделения, включващи трима членове на Съда, от които един член трябва да е гражданин на държава — членка на Европейския съюз, един — на Канада и един — на трета държава. Подразделението се председателства от този член на Съд, който е гражданин на трета държава.

7.    В срок от 90 дни от предявяването на иск по реда на член 8.23 председателят на Съда назначава на ротационен принцип членовете на Съда, които да влязат в състава на подразделението на Съда за разглеждане на делото, като гарантира, че сформирането на подразделенията се прави на случаен и произволен принцип, като на всички членове на Съда се предоставят еднакви възможности да изпълняват тези функции.

8.    Председателят и заместник-председателят на Съда отговарят за организационните въпроси и се назначават с двегодишен мандат, като се определят чрез жребий измежду членовете на Съда, които са граждани на трети държави. Те изпълняват тези функции на ротационен принцип, определен чрез жребий от председателя на Съвместния комитет по ВИТС. Заместник-председателят замества председателя, когато той е възпрепятстван.

9.    Независимо от параграф 6 страните по спора може да се споразумеят делото да бъде разгледано от единствен член на Съда, който да бъде назначен на случаен принцип измежду лицата, които са граждани на трета държава. Ответникът разглежда добронамерено искане, отправено от ищеца за разглеждане на делото от единствен член на Съда, особено когато ищецът е малко или средно предприятие или исканото обезщетение или исканата компенсация за щети са в сравнително малък размер. Такова искане трябва да бъде отправено преди сформирането на конкретното подразделение на Съда.

10.    Съдът може да разработи свои собствени процедури за работа.

11.    Членовете на Съда трябва да гарантират, че са на разположение и са в състояние да изпълняват функциите, определени съгласно настоящия раздел.

12.    За да се гарантира, че членовете на Съда са на разположение, те получават ежемесечно предварителен хонорар с фиксиран размер, който се определя от Съвместния комитет по ВИТС.

13.    Хонорарът по параграф 12 се изплаща поравно от двете страни по сметка, управлявана от секретариата на ICSID. В случай че една от страните не изплати въпросния хонорар, другата страна може да реши тя да го изплати. Всякакви подобни просрочени задължения на дадена страна остават дължими, заедно с полагащата се лихва.

14.    Освен ако Съвместният комитет по ВИТС приеме решение на основание параграф 15, хонорарите и разноските, различни от хонорарите по параграф 12, на членовете на Съда в дадено подразделение, сформирано с цел разглеждане на иск, са в размера, определен съгласно правило 14, параграф 1 от Административните и финансовите правила на Конвенцията на ICSID в сила към датата на предявяване на иска, като сумата се разпределя от Съда между страните по спора в съответствие с член 8.39, параграф 5.

15.    Съвместният комитет по ВИТС може със свое решение да преобразува предварителния хонорар и другите хонорари и разноски в редовно възнаграждение и да определи приложимите ред и условия.

16.    Секретариатът на ICSID осигурява секретариата на Съда и му предоставя подходяща помощ.

17.    Ако Съвместният комитет по ВИТС не направи назначенията по параграф 2 в срок от 90 дни от датата на предявяване на иска за уреждане на спор, генералният секретар на ICSID назначава, по искане на която и да е от страните по спора, подразделение на Съда, включващо трима членове на Съда, освен ако страните по спора са се споразумели делото да бъде разгледано от единствен член на Съда. Генералният секретар на ICSID прави назначението чрез случаен подбор измежду съществуващите номинации. Генералният секретар на ICSID не може да назначи за председател гражданин на Канада или на държава — членка на Европейския съюз, освен ако страните по спора се договорят за друго.

ЧЛЕН 8.28

Апелативен съд

1.    Създава се Апелативен съд, който да подлага на преразглеждане решенията, постановени съгласно настоящия раздел.

2.    Апелативният съд може да потвърди, да измени или да обезсили решението на Съда на следните основания:

а)    грешки в прилагането или тълкуването на приложимото право;

б)    очевидни грешки в преценката на фактите, включително преценката за относимото национално право;

в)    основанията, посочени в член 52, параграф 1, букви a) — д) от Конвенцията на ICSID, доколкото те не попадат в обхвата на букви а) и б).

3.    Членовете на Апелативния съд се назначават с решение на Съвместния комитет по ВИТС, взето по същото време, както посоченото в параграф 7 решение.

4.    Членовете на Апелативния съд трябва да отговарят на изискванията по член 8.27, параграф 4 и да спазват разпоредбите на член 8.30.

5.    Подразделението на Апелативния съд, сформирано за разглеждане на жалбата, включва трима произволно определени членове на Апелативния съд.

6.    За производствата пред Апелативния съд се прилагат членове 8.36 и 8.38.

7.    Съвместният комитет по ВИТС в кратки срокове приема решение, уреждащо следните административни и организационни въпроси във връзка с функционирането на Апелативния съд:

а)    административната помощ;

б)    процедурите за образуване и водене на производството по обжалване, както и процедурите за връщане на делото на Съда за коригиране на съдебното решение, ако е целесъобразно;

в)    процедурите за попълване на свободно място в Апелативния съд и в конкретно подразделение на Апелативния съд, сформирано за разглеждане на дело;

г)    възнагражденията на членовете на Апелативния съд;

д)    разпоредбите във връзка с разноските по обжалване;

е)    броя на членовете на Апелативния съд; и

ж)    всякакви други елементи, които счете за необходими за ефективното функциониране на Апелативния съд.

8.    Комитетът по услугите и инвестициите периодично прави преглед на функционирането на Апелативния съд и може да отправя препоръки до Съвместния комитет по ВИТС. Съвместният комитет по ВИТС може да преразгледа решението, посочено в параграф 7, при необходимост.

9.    След приемането на решението, посочено в параграф 7:

а)     страна по спора може да обжалва решение, постановено по реда на настоящия раздел, пред Апелативния съд в срок от 90 дни след постановяването;