ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.11.2016

JOIN(2016) 49 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните

{SWD(2016) 352 final}

1.Океаните като световно предизвикателство и приоритет

Океаните държат ключа за бъдещето на Европейския съюз и на много народи по света. Те имат огромен потенциал за насърчаването на растежа, заетостта и иновациите. Производството на световната икономика на океаните се оценява на 1,3 трилиона евро и до 2030 г. може да се увеличи повече от два пъти 1 .

Океаните играят ключова роля за регулирането на климатичната система. Те произвеждат половината от кислорода на Земята и поемат по-голямата част от допълнителната топлина в света и около 25 % от емисиите на CO2 2 . Много острови (включително развиващи се малки островни държави) и крайбрежни държави са зависими от морските ресурси и уязвими от потенциалните въздействия на човешките дейности върху тяхното опазване и устойчиво използване. Начинът, по който се отнасяме към океаните, е от решаващо значение. Някои от най-неотложните световни предизвикателства — включително изменението на климата, бедността, безопасността, изхранването и осигуряването на достатъчно храна за населението, което до 2050 г. се очаква да достигне девет милиарда — могат да бъдат ефективно решени само ако океаните са безопасни, сигурни, чисти и ако се управляват устойчиво.

Нашите океани са застрашени от свръхексплоатацията, изменението на климата, повишаването на киселинното съдържание, замърсяването и намаляването на биологичното разнообразие. Морските и крайбрежните икономики се развиват навсякъде по света, успехът им обаче зависи от подобряването на устойчивостта. Достъпът до морските пътища понякога е засегнат от незаконни действия, завишени равнища на пиратство, въоръжени грабежи и други форми на морска престъпност. Опитите за разрешаване на териториални или морски претенции извън рамката, създадена от Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП), чрез заплахи, принуда или сила може да засегнат не само регионалната стабилност, но и световната икономика. Информираността относно незаконните дейности в областта на морското дело е изключително важен фактор за устойчивото, основано на правила управление.

Наличието на точна и навременна информация за състоянието на морските ресурси и екосистеми продължава да е предизвикателство. Технологичният напредък, необходим за устойчивото развитие на морските дейности, зависи от подобряването на научните изследвания.

Всички тези предизвикателства са признати в световен мащаб. На срещата на върха „Рио +20“ държавните и правителствените ръководители се ангажираха с опазването и възстановяването на океаните и морските екосистеми и с устойчивото управление на океанските ресурси в съответствие с международното право, както и с предоставянето на принос за трите измерения на устойчивото развитие. ЕС е поел ангажимент да изпълнява този интегриран подход.

В Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. опазването и устойчивото използване на океаните се посочват като една от 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР 14) и като част от програма, която е силно обвързана с други такива. За първи път опазването и устойчивото използване на океаните се разглеждат заедно с останалите най-неотложни предизвикателства пред устойчивото развитие в света в рамките на цялостна глобална програма на политиката и като такива се отразяват в няколко ЦУР и специфични подцели 3 . Сега световната общност трябва да превърне тези ангажименти в действие. ЕС е изцяло ангажиран с тази цел и нейното изпълнение. Действията, представени в настоящото съвместно съобщение, представляват неразделна част от отговора на ЕС във връзка с Програмата 2030. Това е и приоритет на глобалната стратегия на ЕС за външната политика и политиката на сигурност.  4  

 

1.1. Необходимост от по-добро управление на океаните

Използването на океаните и техните ресурси се урежда в Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП). Тя е подкрепена с рамка от регионални и международни институции и форуми, които отговарят за допълнителното уреждане на извършваните в морето секторни дейности 5 . Рамката предвижда широк набор от правила и принципи. В известна степен обаче тя е разнородна и некоординирана. Очертава се консенсус на световно равнище, че морската среда и човешките дейности в морето, включително наземните дейности, които оказват въздействие върху океаните, трябва да се управляват по-ефективно, за да се преодолее все по-големият натиск върху океаните. Консултацията 6 , която Комисията проведе през 2015 г., потвърди, че настоящата рамка не гарантира устойчивото управление на океаните:

Рамката е непълна и се нуждае от по-нататъшно разработване. Продължават да съществуват съществени правни пропуски, особено по отношение на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в районите извън националните юрисдикции (БРИНЮ). Международният орган за морското дъно (ISA) все още не е приключил с изготвянето на кодекса за минното дело, с който се установяват необходимите правила и процедури за добива на полезни изкопаеми от морското дъно;

Договорените правила и мерки често не се прилагат ефективно или не се прилагат по еднакъв начин. Все още сме далеч от постигането на глобалните цели, като например максималния устойчив улов за рибарството до 2015 г. или опазването на 10 % от крайбрежните и морските райони, по-специално чрез морските защитени територии (МЗТ) до 2020 г. 7 Ненавременната ратификация възпрепятства влизането в сила на важни морски конвенции, като Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова на Международната организация на труда (МОТ);

Координацията между международните организации в областта на океаните е прекалено слаба. Въпреки че морските дейности са свързани помежду си, в по-голямата си част те се уреждат сектор по сектор. Координацията между международните органи, които обхващат различните сектори, често се осъществява ad hoc или не съществува 8 . Организациите и механизмите, които биха могли да играят решаваща роля за укрепването на цялостната рамка, като например „ООН — Океани“ или Междуправителствената океанографска комисия (МОК), често не разполагат с достатъчно правомощия;

Незаконните и престъпните дейности оказват съществено въздействие върху икономическите оператори, морската среда и хората, работещи в морския сектор. ЕС подобри собствената си рамка за сигурност и насърчи международното и регионалното сътрудничество за сигурност, но премахването на незаконните действия в морето изисква повече усилия. Липсата на достойни условия на труд в някои свързани с океаните дейности продължава да буди безпокойство. Условията на труд на корабите, извършващи незаконни дейности, понякога са далеч под международните стандарти или дори са неправомерни, което засяга пряко не само съответните работници, но също така и способността на сектора да се развива по устойчив начин;

Необходима е по-добра координация между вътрешните и външните политики на ЕС, като например стратегията за региона на Балтийско море, Черноморското взаимодействие, стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море, Съюза за Средиземноморието и Северното измерение;

Заинтересованите страни (в т.ч. бизнеса, изследователите и организациите на гражданското общество) следва да участват по-активно в подготовката и прилагането на международната регулаторна рамка. Това би довело до по-високо равнище на съответствие и би улеснило появата на допълнителни правила за управление, например доброволни ангажименти и споделяне на най-добри практики. Управлението на океаните следва да се основава на солидни научни изследвания и знания.

1.2. Ролята на ЕС

Необходим е съгласуван междусекторен международен подход, основан на правила, за да се гарантира безопасността, сигурността, чистотата и устойчивото управление на моретата. Подобен подход ще допринесе също така и за постигането на ползи за гражданите на ЕС по някои приоритети, като например работни места, растеж, конкурентоспособност, устойчивост, устойчивост спрямо изменението на климата, мир и сигурност. Насърчаването на доброто управление на моретата, основано на правила, ще помогне за укрепването на правата на човека, свободата и демокрацията, ще създаде равни условия за бизнеса и ще подобри условията на труд в целия свят. Това отговаря на ролята на ЕС като важен участник на световната сцена.

ЕС е в добра позиция да оформи международното управление на океаните въз основа на опита, който има в разработването на устойчив подход към управлението на океаните, а именно чрез своята политика в областта на околната среда (по-специално Рамковата директива за морска стратегия), интегрираната морска политика (по-специално Директивата за морско пространствено планиране), реформираната обща политика в областта на рибарството, действията срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и политиката си в областта на морския транспорт.

ЕС също така е разработил набор от инструменти за сигурност, насочени към създаването на връзки между вътрешното и външното измерение на сигурността. Неговата Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност потвърждава необходимостта от интегриран подход — между вътрешните и външните аспекти на политиките, в рамките на различните външни политики и между държавите членки и институциите на ЕС. Следва да бъдат разработени взаимодействия с други политики (например в областта на сигурността в кибернетичното пространство, кибернетичната отбрана и кръговата икономика) и стратегии (например Стратегията на ЕС за морска сигурност (ЕСМС) 9 и свързаните с нея регионални стратегии 10 ). По този начин приносът на ЕС за укрепване на управлението на океаните ще подкрепи целта за морски растеж и сигурност в световен мащаб.

ЕС разработи ЕСМС за справяне с предизвикателствата пред морската сигурност и безопасност по ефективен и всеобхватен начин чрез използване на съответните международни, европейски и национални инструменти. Тя следва да се прилага в съответствие с настоящото съобщение с цел улесняване на междусекторното сътрудничество и засилване на потенциала за растеж. ЕС продължава да е активен участник в световната морска сигурност, като надгражда опита си, натрупан в борбата с пиратството в западната част на Индийския океан и с контрабандата и трафика в Средиземно море, Черно море и Балтийско море, и проучва възможностите в Гвинейския залив 11 , Южнокитайско море и пролива Малака.

В областта на управлението на океаните ЕС си сътрудничи с двустранни, регионални и многостранни партньори от цял свят, а неговата определяща правна основа е КООНМП. Той има стратегически партньорства и споразумения с ключови международни участници и партньори. ЕС е дълбоко ангажиран с различни нововъзникващи сили. Той е страна по много споразумения и конвенции. ЕС, съвместно с държавите членки, е най-големият донор на помощ в света.

ЕС следва да надгражда върху съществуващите договорености, за да подобри управлението на океаните и да засили координацията с международните и регионалните форуми. ЕС активно се стреми да развива сътрудничество със своите съседи в областта на морската политика и икономиката на океаните, включително въз основа на източните и южните измерения на европейската политика за съседство. Той има и основен принос за управлението на труда в областта на морския транспорт в световен мащаб, както и за световната борба срещу принудителния труд и трафика на хора.

Действията на ЕС и неговите държави членки имат нужда от допълнителна „интеграция“ във външните и вътрешните политики. Тяхната комбинирана тежест значително ще засили потенциала за положителна промяна. ЕС следва да гарантира последователност на действията между вътрешната и външната си политика в съответствие с ангажимента си за подобряване на последователността на политиките за устойчиво развитие. ЕС следва да насърчава взаимодействията с други политики на ЕС, в т.ч. разработване на политики и стратегии като Стратегията на Европейския съюз за морска сигурност.

Освен това в ЕС влизат девет най-отдалечени региона. Тези региони, поради своя принос за морското измерение на ЕС и местоположението си в Атлантическия и Индийския океан, са важни участници, които могат активно да допринесат за подобряването на управлението на океаните. 

За постигане на безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани океани Комисията и върховният представител предлагат 14 набора от действия в три приоритетни области:

подобряване на международната рамка за управление на океаните;

намаляване на натиска върху океаните и моретата и създаване на условия за устойчива „синя икономика“; и

укрепване на международните научни изследвания и на данните за океаните.

2. Подобряване на международната рамка за управление на океаните

Основавайки се на международния консенсус, че рамката за управление на океаните трябва да бъде засилена, Комисията и върховният представител ще работят за изпълнението на следните действия:

Действие 1:     Запълване на пропуските в международната рамка за управление на океаните

Комисията и върховният представител ще продължат да работят с държавите членки и международните партньори за насърчаване на прилагането на договорените, но все още невлезли в сила многостранни инструменти. Комисията и върховният представител ще увеличат усилията си за насърчаване на подписването, ратифицирането, транспонирането и ефективното прилагане на основните инструменти за управление на океаните в световен мащаб, като КООНМП и свързаните с нея съществуващи споразумения за изпълнение.

Комисията ще продължи да участва активно в разработването на правно обвързващ инструмент в рамките на КООНМП относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в районите извън националните юрисдикции (БРИНЮ). Тя ще продължи да подкрепя международните усилия за защита на морското биологично разнообразие в рамките на други относими международни форуми, включително Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) и Конвенцията по международната търговия със застрашени видове (CITES).

Комисията и върховният представител, съвместно с държавите членки и всички останали страни, включително международните партньори и организациите на промишлеността и на гражданското общество, ще проучат какви доброволни, незаконодателни и допълнителни стъпки могат да бъдат предприети в подкрепа на управлението на океаните.

Действие 2:    Насърчаване на регионалното управление и сътрудничество в областта на рибарството в ключови области, свързани с океана, с цел запълване на пропуските в регионалното управление 

Регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) са ключовите международни организации за опазването и устойчивото използване на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. Подобряването и редовното преразглеждане на тяхното представяне (например в областта на научните изследвания, съответствието с изискванията за прозрачност и вземането на решения) са в центъра на действието на ЕС в рамките на тези форуми.

По-голямата част от централния Северен ледовит океан, един от най-уязвимите морски региони на планетата, не влиза в обхвата на международните схеми за опазване и управление. В съответствие със своето неотдавнашно предложение за интегрирана политика за Арктика 12 , ЕС следва да се стреми да гарантира устойчивото развитие във и около региона въз основа на международното сътрудничество. По-специално, той ще подкрепи създаването на РОУР/договореност за Арктика и ще насърчава опазването на биологичното разнообразие чрез създаване на МЗТ.

Други регионални стратегии на ЕС (например тези за Гвинейския залив и Африканския рог) следва да се използват като инструменти за подобряване на опазването и управлението на рибните запаси и като рамка за справяне с ННН риболов.

Действие 3:     Подобряване на координацията и сътрудничеството между международните организации и създаване на партньорства за управление на океаните

ЕС следва да допринася за подобряване на координацията и сътрудничеството между международните организации с мандат в областта на океаните. Това би могло да стане чрез меморандуми за разбирателство и споразумения за сътрудничество за подобряване на координацията между органи с еднакви или допълващи се цели. Комисията ще разгледа възможността за съживяване на т.нар процес от Кобе относно РОУР за рибата тон и за разширяване на обхвата му до всички РОУР. ЕС също така ще подкрепи ролята на многостранните механизми за сътрудничество, като „ООН — Океани“ — по-специално в контекста на прегледа на неговия мандат през 2017 г. — МОК, ISA и континенталните и регионалните организации, които са разработили стратегии за защита и оценяване на значението на моретата.

Комисията участва в двустранни диалози по въпросите на морското дело и рибарството с ключови участници в областта на океаните, включително Австралия, Канада, Китай, Япония, Нова Зеландия и Съединените американски щати. Тя възнамерява през следващите пет години постепенно да ги превърне в „океански партньорства“. Това ще засили сътрудничеството в ключови области на управлението на океаните, като изпълнението на свързаните с океаните ЦУР, изграждането на капацитет, насърчаването на опазването и устойчивия „син растеж“, морските научни изследвания, международното управление на рибарството, достойните условия на труд, борбата срещу ННН риболов и морската сигурност.

Действие 4: Изграждане на капацитет

Комисията и върховният представител ще използват рамката на външната политика, включително сътрудничеството за развитие, с цел насърчаване и изграждане на капацитет за по-добро управление на океаните, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и устойчиви „сини“ икономики в отношенията със своите партньори, включително с международните организации.

Развитието на морските и крайбрежните райони трябва да бъде екологично устойчиво и социално приобщаващо. Взаимодействията и взаимните компромиси между секторите и инвестициите трябва да бъдат ясно определени и формулирани.

ЕС разполага с широк кръг от споразумения за двустранно сътрудничество, партньорство и търговия, включително споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство, по силата на които той може да засили сътрудничеството по въпросите от областта на морското дело, като например „синия“ растеж, управлението на морските и крайбрежните райони, трудовите права и квалификации 16 , последиците от изменението на климата върху океаните, както и подкрепата за изпълнението на международните ангажименти.

Укрепването на възможностите за изграждане на капацитет в приоритетни области, например в Гвинейския залив, Южния Атлантик, Югоизточна Азия и развиващите се малки островни държави също ще бъде част от този подход. 

Комисията и върховният представител ще мобилизират ресурси в подкрепа на по-доброто планиране на устойчивата „синя“ икономика, по-специално в контекста на Съюза за Средиземноморието (СзС) и Конвенцията от Барселона. Те ще насърчават регионалния диалог чрез форума на СзС за „синята“ икономика и ще подкрепят действията, договорени като част от тази рамка, включително подобряването на сътрудничеството в областта на морските научни изследвания и иновации чрез инициативата BlueMED. 

Действие 5:    Гарантиране на безопасността и сигурността на моретата и океаните 

ЕСМС идентифицира предизвикателствата за сигурността, като например пиратството, трафика и контрабандата на хора, оръжия и наркотици, и подчертава необходимостта от улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между гражданските и военните органи. Търсенето на глобални решения изисква по-широки международни разисквания в рамките на форуми като ООН, Г-7 и Г-20, както и съобразени с конкретните условия партньорства с участието на други държави и регионални органи (например Африканския съюз и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН).

В сътрудничество с държавите членки Комисията и върховният представител ще работят на двустранна и многостранна основа с държави извън ЕС и с регионалните организации за намаляване и премахване на заплахите и рисковете за морската сигурност, в рамките на ЕСМС и регионалните стратегии (например за Гвинейския залив, Африканския рог), чрез засилване на работата в приоритетни области 17 .

Новият Регламент за европейската гранична и брегова охрана 18 и изменените регламенти за Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) и Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) предоставят основа за по-засилено сътрудничество между агенциите на ЕС в подкрепа на органите на държавите членки, които осъществяват функции за брегова охрана, и разположените около европейските морски басейни държави извън ЕС. Тази дейност ще бъде насочена също и към по-добро сътрудничество между националните органи за брегова охрана при осъществяването на многоцелеви кампании, включващи, например, откриване на незаконни зауствания съгласно Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) 19 . Като част от това сътрудничество Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), ЕАМБ и EFCA предприемат многоцелеви операции, наред с другото, за контрол на риболова, границите и миграцията в централната част на Средиземно море. В допълнение към тези дейности военните сили на ЕС участват също и в дейности за борба с трафика на хора, защита на плавателни съдове, противодействие на пиратството и наблюдение на риболовните дейности чрез операциите SOPHIA и ATALANTA, като за изпълнението на своите ангажименти си сътрудничат също така и с НАТО.

3.Намаляване на натиска върху океаните и моретата и създаване на условия за устойчива „синя“ икономика

Управлението на океаните трябва да стане по-ефективно, за да се гарантира здравето на океаните като животоподдържаща система и като ресурс. Действието на ЕС следва да се насочи към изменението на климата и неговото въздействие, замърсяването на моретата и еутрофикацията, съхраняването, опазването и възстановяването на морските екосистеми и биологичното разнообразие, както и устойчивото използване на морските ресурси.

Действие 6: Прилагане на Споразумението от Двадесет и първата конференция на ООН по изменението на климата (COP 21) и смекчаване на вредното въздействие на изменението на климата върху океаните, крайбрежията и екосистемите

Комисията ще работи, за да защити ролята на морските и крайбрежните екосистеми за намаляване на въздействието от изменението на климата. В сътрудничество с върховния представител тя ще се стреми да постигне широк политически консенсус относно необходимостта от запазване на естествената функция на океаните за поглъщане на въглеродните емисии, като работи с ЕС и международните политически участници в контекста на преговорите за изменението на климата и съответните международни конвенции за околната среда

Комисията ще работи за укрепване на свързаното с океана действие на равнището на ЕС, с цел изпълнение на Парижкото споразумението за изменението на климата — например намаляване на емисиите от корабоплаването, бъдещо развитие на възобновяемите енергийни източници. В сътрудничество с върховния представител тя ще работи с държавите членки и международните партньори, за да насърчи включването на това действие в проследяването на изпълнението на ангажиментите по Парижкото споразумение на национално равнище. В допълнение, Комисията ще насърчава одобрен на международно равнище план за действие за справяне с последиците, наред с другото, от затоплянето на океаните, повишаването на морското равнище и повишаването на киселинното съдържание. Работата ѝ ще надгражда петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата и неговия бъдещ специален доклад относно изменението на климата и океаните и криосферата.

Действие 7:    Борба с незаконния риболов и укрепване на устойчивото управление на океанските хранителни ресурси в световен мащаб

Борбата с ННН риболов в световен мащаб е приоритет за ЕС. Най-малко 15% от улова на риба в световен мащаб, на стойност 8—19 милиарда евро годишно, е незаконен. ЕС си сътрудничи с други държави за започване на структурни реформи на техните системи за управление на рибарството. Целта е през следващите пет години това действие да се засили. По-специално, Комисията се стреми да засили многостранните действия за ограничаване на ННН риболов чрез укрепване на инструментите, които позволяват да се проследяват и идентифицират кораби и граждани, участващи в незаконни практики, и чрез засилване на ролята на ключови международни агенции като Интерпол.

ЕС ще работи с международните партньори, ще предоставя подкрепа за изграждането на технически и административен капацитет за справяне с ННН риболов, ще насърчава сътрудничеството между агенциите и ще оценява отрицателните социални последици от тези практики.

Действие 8:    Забрана на вредните субсидии за рибарството

Субсидиите за рибарството, които допринасят за прекомерния улов, свръхкапацитета и ННН риболов, отдавна предизвикват международна загриженост. На световните срещи на върха за устойчивото развитие през 2002 г. и 2012 г. беше отправен призив за тяхното прекратяване. В Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. сега вече е определен краен срок (2020 г.) за прекратяването на тези субсидии.

Ще бъдат насърчавани международните усилия, насочени към ограничаване на свръхкапацитета и прекомерния улов на световния риболовен флот, както и към забрана на вредните субсидии. Това ще подкрепи преговорите на СТО за забрана на субсидиите, които допринасят за свръхкапацитета, прекомерния улов и ННН риболов.

Действие 9:    Борба с морските отпадъци и „морето от пластмаса“

Морските отпадъци са основна заплаха за нашите океани. Комисията вече е предприела действие за справяне с проблема при източника и съществено ще засили това свое действие.

Комисията ще предложи мерки за свеждане до минимум на създаването на отпадъци в цикъла на производство — от избора на материал, дизайна на продукта, производството, потреблението и рециклирането до оползотворяването.

В рамките на плана за действие за кръгова икономика, до 2017 г. ЕС ще предложи стратегия за пластмасите, насочена към справяне с въпроси, като рециклирането, биоразградимостта, наличието на опасни вещества в някои пластмаси, както и морските отпадъци, включваща ясен международен компонент срещу попадането на пластмаса в околната среда. Това ще допринесе за намаляване на намерените на плажовете отпадъци и изгубени риболовни принадлежности с поне 30% до 2020 г. Стратегията ще допринесе също така за намаляване на обема на пластмасовите микрочастици в морската среда, включително, когато е необходимо, чрез ограничаване на употребата им в продуктите.

На свой ред, това ще помогне за прилагането на Програмата до 2030 г. В стратегията ще се изтъкне също така глобалният характер на проблема и необходимостта от колективни действия, включително в контекста на многостранните споразумения за околната среда. Тя ще разгледа възможностите борбата с морските отпадъци да бъде съгласувана с външната дейност и помощта за развитие на ЕС, за да се спре потокът на пластмасовите отпадъци в световния океан и, когато е екологично обосновано и технически осъществимо, да се вземе участие в добре координирани действия за тяхното отстраняване.

Действие 10:    Насърчаване на морско пространствено планиране (МПП) в световен мащаб

Устойчивото използване на океаните и тяхното биологично разнообразие, включително постигането на съответните ЦУР, зависи от правилното планиране и управление на използването от човека както в районите под национална юрисдикция, така и в районите извън националните юрисдикции. МПП може да осигури ефективна организация на използването на морските ресурси в рамките на даден морски район, включително определянето, управлението и свързването в мрежа на МЗТ 22 . Дейността в областта на МПП се увеличава в световен мащаб и през последното десетилетие беше натрупан значителен по обем опит и най-добри практики.

През 2017 г. Комисията ще започне да работи с всички заинтересовани участници по разработването на предложения за международно приети насоки, с цел да се насърчи използването на МПП и свързаните с тях процеси от страна на държавите партньори и на международно равнище, по-специално в рамките на ООН.

Действие 11: Постигане на глобалната цел за опазване на 10% от морските и крайбрежните райони и насърчаване на ефективното управление на морските защитени територии

Актуалното състояние на морското биологично разнообразие е тревожно. През последните 30 години тропическите рифове са загубили повече от половината от коралите, които допринасят за изграждането им. Понастоящем едва 3,4 % от моретата и океаните попадат в обхвата на морските защитени територии (МЗТ), което е значително под международно договорената цел за опазване на 10 % до 2020 г. Възстановяването и опазването на морските екосистеми ще донесе както екологични, така и икономически ползи. Увеличаването на обхвата на морските защитени територии на 30 % може да генерира до 920 милиарда щатски долара между 2015 и 2050 г. 23  

Различни организации и форуми работят по различни видове териториално базирани инструменти за управление, в зависимост от сферата си на компетентност 24 . МЗТ обаче са ефективни само ако са добре управлявани и формират съгласувана от екологична гледна точка мрежа. Тяхното управление изисква правилно планиране, както и човешки и финансови ресурси.

Комисията ще допринесе за ефективността на морските защитени територии в цял свят чрез насърчаване на обмена на най-добри практики и чрез подпомагане на усилията за постигане на съгласувани мрежи. Комисията също така ще насърчи регионалното и международното сътрудничество за разработване на дългосрочни и устойчиви финансови механизми за МЗТ 25 . 

Ново споразумение за изпълнение към КООНМП относно опазването и устойчивото използване на БРИНЮ би помогнало за постигане на глобалната цел за опазване от 10 % и за значително увеличаване на обхвата на морските защитени територии в открито море.

4.    Укрепване на международните научни изследвания и на данните за океаните

Надеждните научни познания за океаните са от решаващо значение за успешното изпълнение на повечето от посочените по-горе действия и за гарантиране на устойчивото използване на ресурсите. Те изискват съществени инвестиции в активи и оборудване. Споделянето на знанията и информацията носи максимална полза за обществото.

ЕС и неговите държави членки са натрупали съществен опит във финансирането на научните изследвания в областта на мореплаването и морското дело и в подобряването на достъпността и оперативната съвместимост на данните. Сътрудничеството с международни партньори, включително обединяването на ресурси, е необходима следваща стъпка, която ще осигури познавателната основа, необходима за ефективното управление на океаните.

Действие 12:    Последователна стратегия на ЕС за наблюдение на океана, данни и морска отчетност

Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) позволява на изследователите, публичните органи, бизнеса и гражданското общество да търсят, преглеждат, изтеглят и използват данни и набори от данни от над 100 морски научноизследователски органа по батиметрия, геология, местообитания, физика, химия и морски живот в моретата около Европа.

Съгласуването на работата на ЕС с тази на неговите международни партньори значително ще увеличи знанията, върху които се основава управлението на океаните, включително чрез значително засилване на интегрираната система за отчетност на природния капитал и екосистемните услуги, която се разработва в сътрудничество с Европейската агенция за околната среда и международните партньори.

Действие 13:    Увеличаване на инвестициите в „синя“ наука и иновации

ЕС и неговите държави членки изразходват приблизително 2 милиарда евро годишно за морски изследвания. Над 260 милиона евро идват от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Важно е това равнище на амбиция да се запази. Специална област за „син растеж“ е насочена към междусекторните научни изследвания в областта на мореплаването и морското дело и подкрепя свързаните с океаните политики, включително в областта на рибарството, намиращите се в морето източници на енергия и морския транспорт.

Държавите членки все по-често координират или използват изследователските си програми за справяне с общите проблеми на равнището на ЕС (например чрез съвместната програмна инициатива „Здрави и продуктивни морета и океани“, проектите „Хоризонт Черно море“ и EMBLAS) и на равнището на морските басейни (например чрез инициативите BONUS за Балтийско море и BLUEMED за Средиземно море).

Действие 14:    Международни научни изследвания, иновации и научни партньорства за океаните

Океанските научни изследвания и научната дейност на ЕС могат да извлекат съществени ползи от сътрудничеството с институти извън ЕС. Декларацията от Голуей относно сътрудничеството в областта на научните изследвания за Атлантическия океан, договорена през 2013 г. между ЕС, САЩ и Канада, беше решаваща стъпка напред. Комисията ще продължи да прилага Декларацията от Голуей.

За повишаване на уменията, които са необходими за иновациите и конкурентоспособността, Комисията ще продължи да подкрепя водено от бизнеса партньорство в областта на морските технологии в контекста на подробния план за секторно сътрудничество в областта на уменията.

В изпълнение на препоръката на ОИСР за постигане на по-голямо международно сътрудничество в областта на морските научни изследвания и технологии, тя също така ще проучи възможностите за създаване на международни мрежи за обмен на опит за насърчаването на новаторски морски технологии, които да са напълно съвместими със съществуващите инструменти.

5.Заключение

ЕС носи сериозна отговорност за океаните и моретата. Той играе важна роля като защитник на устойчивото развитие, световен участник в рамката на управление на океаните и ползвател на океанските ресурси. ЕС следва да увеличи усилията си, за да гарантира безопасността, сигурността, чистотата и устойчивото управление на океаните, което ще донесе ползи за сегашните и бъдещите поколения.

Комисията и върховният представител се ангажират с подобряването на управлението на океаните, като се съсредоточават върху посочените по-горе приоритетни области. В тази своя дейност те ще насърчават взаимодействието между политиките и стратегиите на ЕС, които могат да помогнат за подобряването на управлението на океаните, например чрез засилване на морската сигурност и стимулиране на устойчивото развитие.

Те ще работят с държавите членки, международните организации и партньори, регионалните организации и заинтересованите страни за постигане на напредък по предложените дейности и намиране на допълнителни начини и средства за укрепване на международното управление на океаните. В сътрудничество с върховния представител Комисията ще създаде форум на ЕС на заинтересованите страни, посветен на океаните и морета по света. Той ще подкрепи проследяването на изпълнението на настоящата инициатива и ще създаде редовен диалог относно усилията на ЕС за подобряване на международното управление на океаните. Първата среща на форума ще се проведе през 2017 г.

Комисията и върховният представител редовно ще докладват за напредъка по изпълнението на посочените по-горе дейности, като за първи път това ще стане в рамките на две години след приемането на настоящото съобщение.

(1)  The ocean economy in 2030 [„Икономиката на океаните през 2030 г.“], OECD Publishing, Paris (2016).

(2)  Climate change 2014 — Impacts, adaptation and vulnerability [„Изменение на климата 2014 г. — Въздействия, приспособяване и уязвимост“], Пети доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата, РГ II, глава 6.

(3)  Океаните и крайбрежията са свързани с редица ЦУР в допълнение към ЦУР 14 (океани), включително изкореняване на бедността (ЦУР 1), продоволствена сигурност и устойчиво селско стопанство (ЦУР 2), здравеопазване (ЦУР 3), чиста вода и канализация (ЦУР 6), съвременна енергия (ЦУР 7), растеж и заетост (ЦУР 8), климат (ЦУР 13), екосистеми и биологично разнообразие (ЦУР 15) и партньорства (ЦУР 17).

(4)  Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност (28 юни 2016 г.).

(5)  В това число влизат Международната морска организация (ММО) за корабоплаването, Международният орган за морското дъно (ISA) за добива на полезни изкопаеми от морското дъно, Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и РОУР (регионалните организации за управление на рибарството) за риболова, Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), многостранните споразумения за околната среда, регионалните морски конвенции (РМК) и останалите многостранни споразумения за околната среда (МСОС) за опазването и устойчивото използване на морската среда и Междуправителствената океанографска комисия (МОК) към ЮНЕСКО за морските научни изследвания. КООНМП предвижда също така правен механизъм за задължителното мирно уреждане на спорове, свързани с нейното тълкуване или прилагане: Международен трибунал по морско право.

(6)  http://ec.europa.eu/dgs/maritimeaffairs_fisheries/consultations/ocean-governance/doc/ocean-governance-summary_en.pdf

(7)  Програмата за устойчиво развитие на ООН до 2030 г., специфична цел 14.5 и Стратегическият план за периода 2011—2020 г., ...специфична цел за биологичното разнообразие от Айчи № 11.

(8)  например Конвенцията за биологичното разнообразие/Международната морска организация, Организацията за прехрана и земеделие/регионалните организации за управление на рибарството/Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора/Конвенцията за биологичното разнообразие.

(9)

     Стратегия на Европейския съюз за морска сигурност, 11205/14, приета от Съвета по общи въпроси на 24 юни 2014 г.

(10)  Стратегия на Европейския съюз за Гвинейския залив, приета от Съвета по външни работи на 17 март 2014 г.; Стратегическа рамка на Европейския съюз за региона на Африканския рог, приета от Съвета по външни работи на 14 ноември 2011 г.

(11)  ЕС разработи стратегия за Гвинейския залив (от Сенегал до Ангола) през 2014 г. и План за действие през 2015 г., които са резултат от „цялостния подход“ в подкрепа на проведения по африканска инициатива процес от Яунде, договорен между държавните ръководители от Западна и Централна Африка през юни 2013 г.

(12)  Съвместно съобщение „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика“, JOIN(2016) 21 final.

(13) Например: Международният орган за морското дъно; Конвенцията по международната търговия със застрашени видове, Програмата на ООН за околната среда, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната търговска организация.

(14)

 CBD COP XII/23.

https://www.cbd.int/decision/cop/default.shtml?id=13386

(15)  https://cites.org/eng/res/index.php

(16) Наред с другото, чрез Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби (STCW-F) на Международната морска организация от 1995 г.

(17) Това включва: работа по координиран подход по въпросите на морската сигурност в рамките на международни форуми (например ООН, Г-7 и Г-20) и чрез диалози на високо равнище; укрепване и подкрепа на регионалните реакции на ЕС по свързани с моретата въпроси (например операция „Атланта“ за борба с пиратството в Индийския океан и операция EUNAVFOR MED SOPHIA в Средиземно море за противодействие на мрежите за контрабанда и трафик); и изграждане на капацитет за морска сигурност с държави извън ЕС и регионални организации.

(18)  Регламент (ЕС) № 2016/1624 за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета.

(19) Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби; MARPOL 73/78.

(20)  COM(2015) 636 final.

(21) Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари.

(22)  В Директивата за пристанищните приемни съоръжения на ЕС от 2014 г., съобщението относно подход на ЕС за МПП от 2008 г. и насоките на ЮНЕСКО за МПП се установяват редица елементи, които подпомагат развитието на МПП.

(23)  ОИСР  (2016 г.), The Ocean Economy in 2030 [„Икономиката на океаните през 2030 г.“], OECD Publishing, Paris.

(24) РОУР, РМК (Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан — Конвенция OSPAR) за морските защитени територии, ММО за особено чувствителните морски зони (PSSA); обсъжданията относно МЗТ в РИНЮ са част от преговорите за БРИНЮ.

(25)  Включително чрез финансирани от ЕС проекти, като пилотния проект за трансатлантическо сътрудничество в областта на МЗТ.

(26)   http://www.japan.go.jp/g7/_userdata/common/data/20160517communique.pdf  

(27)  Съобщение относно Стратегия за цифров единен пазар за Европа (COM(2015) 192 final, 6 май 2015 г.).