18.1.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/13

1.

подчертава, че стоманодобивният сектор в ЕС е изиграл и продължава да играе централна роля в процеса на европейска интеграция и представлява съществена основа за просперитета, добавената стойност, инвестициите и заетостта в Европа. Той е стратегически ключов сектор на ЕС с 330 000 заети и 500 производствени обекта в 23 държави членки. През 2014 г. този отрасъл на икономиката произведе около 169 милиона тона стомана, което представлява 10 % от световното производство, и генерира общ оборот от 166 милиарда евро, което съответства на 1,3 % от брутния вътрешен продукт на ЕС;

2.

посочва, че въпреки намаляването на производството и на работните места през последните десетилетия стоманодобивната промишленост остава основен фактор за реиндустриализацията на Европа. Целта, заявена в съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г.„За възраждане на европейската промишленост“, а именно делът на промишлеността в брутния вътрешен продукт до 2020 г. да се повиши до 20 %, е постижима единствено с конкурентоспособна стоманодобивна промишленост;

3.

привлича вниманието върху силните икономически връзки на стоманодобивната промишленост със секторите нагоре и надолу по веригата. Заедно със секторите — доставчици, като минното дело, енергетиката, транспорта и доставчиците на услуги, както и със секторите — потребители, като металургията, автомобилостроенето, машиностроенето и строителството, стоманодобивната промишленост сформира широкообхватни мрежи за създаване на стойност и клъстери;

4.

изрично подчертава, че бъдещото развитие на стоманодобивната промишленост има пряко и непряко въздействие върху регионалното и местното развитие и че наличието на конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост е също така условие за възстановяването на икономиката и процесите на растеж в много европейски региони; отбелязва, че стоманодобивният сектор е и важен източник на непряка заетост, тъй като има съществена роля за много други сектори на промишлеността;

5.

обръща внимание на факта, че европейската стоманодобивна промишленост е неразделна част от международните пазари на суровини, поръчки и продукти, и поради това зависи от лоялната конкуренция;

6.

подчертава, че предприятията в стоманодобивната промишленост сами по себе си са енергоемки и че разходите за енергия представляват 40 % от оперативните разходи. Поради това този промишлен отрасъл безусловно зависи от изгодно и сигурно енергоснабдяване;

7.

изтъква приноса на стоманодобивната промишленост за развитието на енергийния преход и за опазването на климата. Иновационни продукти от стомана са необходими например за изграждането на вятърни турбини, високоефективни електроцентрали и електрически превозни средства. Въпреки че производството на стомана е основен източник на CO2, с иновационни изделия от стомана се пести шест пъти повече CO2, отколкото се генерира при производството им;

8.

припомня, че стоманодобивната промишленост е от стратегическо значение за създаването на железопътната инфраструктура в целия европейски континент и има принос за създаването на местните железопътни мрежи, които представляват реална алтернатива за намаляване на натоварването на автомобилния транспорт, особено с оглед подобряването на качеството на живот и на околната среда в метрополните зони;

9.

подчертава, че базираните в Европа производители на стомана трябва да произвеждат по възможно най-рентабилния и ефективен по отношение на ресурсите начин и да инвестират постоянно в най-новите технологии. Дългосрочната конкурентоспособност зависи и от тяхната способност да разработват новаторски технологии в такива области, като например енергийната ефективност. Но също така е важно ЕС и неговите държави членки винаги да вземат предвид последиците от своите решения върху конкурентоспособността на стоманодобивния сектор на вътрешните и международните пазари, както и дългосрочното икономическо въздействие;

10.

отбелязва, че за да осигури оцеляването си, стоманодобивната промишленост трябва и занапред да демонстрира, че е готова да посрещне предизвикателствата на бъдещето посредством иновации и екологосъобразност. Това включва например активен принос за опазването на околната среда и климата, но и последователното спазване на техническите стандарти в областта на околната среда и изменението на климата при реинвестиране на печалбата;

11.

подчертава високите социални стандарти на европейската стоманодобивна промишленост и нейните усилия за опазване на климата и околната среда;

12.

отбелязва, че рециклирането на стомана спестява суровини, енергия и емисии на парникови газове и укрепва кръговата икономика. По-специално трябва да се изтъкне, че материалът стомана подлежи на 100-процентно рециклиране. Повторната употреба и рециклирането на стоманата следва да се развиват и занапред с оглед на целта за конкурентоспособна и устойчива кръгова икономика и с оглед на факта, че балансът на търговията със скрап в ЕС е положителен. Освен това разработването на нови видове стомана, железни сплави, леярски и производствени техники, както и повишаването на употребата на метален скрап имат огромен потенциал на пазара;

13.

подчертава, че европейската стоманодобивна промишленост използва най-новите технологии и осигурява висококвалифицирани специалисти, при което централно място заемат ориентираните към потребителите научни изследвания и разработването на продукти. Разработването на новаторски и висококачествени продукти допринася за поддържането и засилването на конкурентоспособността на предприятията;

14.

отново заявява, че съвременната стоманодобивна промишленост е силно зависима от непрестанното развитие на висококвалифицирана работна сила, която умее да намира перспективни решения; отбелязва, че Програмата за нови умения ще съдържа призив за непрестанно инвестиране в хората, включително в политики за преквалификация и повишаване на квалификацията. Това ще бъде в полза на широк спектър от икономически сектори, включително на стоманодобивната промишленост;

15.

подкрепя усилията в европейската стоманодобивна промишленост за гарантирането на по-голяма равнопоставеност на всички работници. Така например делът на жените в стоманодобивния сектор се повиши през последните 10 години и понастоящем възлиза на 6 до 25 % в зависимост от съответната позиция и държавата членка на ЕС. През последните две години стоманодобивните предприятия в различни държави членки също така предприеха редица инициативи, за да привличат жени в стоманодобивния сектор;

16.

отбелязва, че по отношение на здравето и безопасността стоманодобивната промишленост на ЕС заема челно място и предлага най-високите световни стандарти за хигиена на работното място. Обменът на най-добри практики в областта на здравето и безопасността на работното място се разглежда подробно на европейско равнище. Освен това стоманодобивната промишленост на ЕС участва в активен социален диалог на равнището на ЕС;

17.

подчертава факта, че цифровите умения и технологии трябва да бъдат застъпени по-силно в образованието и професионалното обучение, и по-специално в рамките на стажовете; подчертава, че заради цифровизацията на производствения процес от работниците се изисква да имат по-висока квалификация поради свързаните с нея по-сложни задачи (1);

18.

подчертава, че поради по-голямата сложност на задачите цифровизацията на производствения процес изисква от заетите повече умения за абстрактно мислене и решаване на проблеми. Освен това работниците трябва сами да организират работата си и да разполагат с отлични интердисциплинарни умения, умения за самостоятелна работа и комуникационни умения;

19.

обръща внимание, че световният свръхкапацитет, периодите на ниски цени, високите цени на енергията, както и таксите и налозите върху енергията, предстоящата реформа на схемата на ЕС за търговия с емисии, както и нарушаващите конкуренцията дъмпингови практики на стоманопроизводители извън Европейския съюз представляват огромна тежест за стоманодобива в Европа. Производството на необработена стомана и пазарният дял в световен мащаб на европейския стоманодобивен сектор намаляват, което води до процеси на приспособяване на бизнес модела и заетостта;

20.

отбелязва със загриженост разрушителните социални и икономически въздействия, които затварянето на предприятията и намаляването на производството на желязо и стомана оказват върху местните и регионалните общности; посочва мерките, които трябва да се предприемат, за да се помогне на тези общности да се възстановят и развият;

21.

смята, че наличието на европейска стратегия за бъдещето на стоманодобивната промишленост е разумно и целесъобразно. Във връзка с това е изключително важно местните и регионалните власти да бъдат включени в процесите на консултации и вземане на решения и да бъдат взети предвид съответните местни дадености и специализациите на предприятията;

22.

обявява се за индустриална политика в ЕС, основана на ръководните принципи на конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост и рамковите условия за конкурентоспособност, при което в перспектива да могат да бъдат гарантирани и разширени съществуващите стоманодобивни предприятия и работни места;

23.

подобно на Комисията в нейната „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ смята, че декарбонизацията на енергийния сектор и сценарият за засилено използване на възобновяеми източници на енергия са по-евтини алтернативи спрямо продължаването на настоящите политики и че с течение на времето цените на енергията, получавана от ядрено гориво и от изкопаеми горива, ще продължат да се покачват, докато разходите за възобновяеми източници на енергия ще се понижават; във връзка с това в същото време признава усилията на държавите членки да предвидят подходящо компенсиране на непропорционалните финансови тежести, които възникват за изложената на международна конкуренция стоманодобивна промишленост във връзка с разработването на възобновяемите енергийни източници; призовава обаче на европейско равнище да се гарантира, че националните механизми за компенсиране, особено в областта на държавните помощи, не водят до нарушаване на конкуренцията на единния пазар;

24.

изтъква необходимостта, преди да се предприемат мерки за преструктуриране, да се подпомагат силно зависимите от стоманодобивната промишленост местни и регионални власти при разширяването на обхвата на своите икономики; диверсификацията на местната икономическа структура би трябвало да е насочена по-специално към взаимодействия между устойчивата промишленост и услугите и би могла да бъде насърчавана и чрез данъчни стимули;

25.

приветства факта, че Европейският съвет в своите заключения от 23 и 24 октомври 2014 г. се стреми да постигне баланс между целите за намаляване на емисиите на парникови газове, от една страна, и запазването на конкурентоспособността на европейската промишленост, от друга;

26.

при все това отбелязва, че Европейският съвет взе решение за увеличаване на годишния коефициент на намаление на максималните допустими емисии за промишлеността от 1,74 % през третия период на търговия (2013—2020 г.) на 2,20 % през четвъртия период на търговия (2021—2030 г.), въпреки че запази безплатното разпределяне на квоти въз основа на референтни показатели, което може да доведе до значително намаляване на квотите, а с това и до допълнителна тежест за стоманодобивната промишленост, която конкурентите от държави без търговия с емисии не са принудени да носят;

27.

счита, че е от съществено значение да се установи схема за търговия с емисии на световно равнище, за да се гарантира конкурентоспособността на европейските предприятия и да се избегне изместването на въглеродни емисии чрез предотвратяване на по-нататъшно увеличение на квотите, предназначени за тръжна продажба. Допълнителните гаранции могат да бъдат под формата на хармонизирани механизми за обезщетения за непреки разходи (като тези за електроенергия) или на референтни показатели, които се основават на точни и актуални данни;

28.

във връзка с това отбелязва, че референтният показател за чугуна при разпределянето на квоти в стоманодобивната промишленост през третия период на търговия (2013—2020 г.) вече е с около 10 % под физически и технически осъществимото. Освен това референтният показател за синтероване не е определен уместно, тъй като включва съоръжения, използващи пелети; квотите трябва да се разпределят въз основа на действителните обстоятелства при пълно отчитане на енергопроизводството от отпадни газове на стоманодобивната промишленост и да бъдат съответно адаптирани, за да се върви в крак с техническите нововъведения. Едновременно с това е необходимо динамично разпределение на квотите по производствената верига;

29.

приветства факта, че Комисията представи предложението си за „Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции“ достатъчно време преди началото на четвъртия период на търговия;

30.

свързва с това надеждата, че за всички заинтересовани страни може на ранен етап да се създаде яснота относно бъдещите рамкови условия на ЕС за търговия с емисии;

31.

в същото време счита, че е необходимо активно съгласуване и обсъждане на реформата на схемата на ЕС за търговия с емисии с всички заинтересовани страни;

32.

въпреки това отбелязва със загриженост, че предложението на Комисията за директива не отговаря в достатъчна степен на отправеното от Европейския съвет искане за запазване на международната конкурентоспособност на промишлеността, тъй като именно на европейската стоманодобивна промишленост се налагат значителни и застрашаващи съществуването ѝ разходи;

33.

поради това призовава на следващите етапи от законодателния процес предложението за директива да се преработи съществено, като се гарантират ефективността на търговията на ЕС с емисии и адекватното разпределение на тежестите между всички сектори на икономиката и се включат по-специално следните мерки:

34.

смята, че пълното компенсиране на разходите за емисии на парникови газове, прехвърлени върху цените на тока, е от изключително значение, за да се противодейства на евентуалното изместване на емисиите на CO2. Тъй като това компенсиране може да се извършва по различен начин от отделните държави членки, не са изключени нарушения на конкуренцията. Следователно Европейската комисия би трябвало да обмисли дали отпускането на компенсации в бъдеще да не бъде хармонизирано, или да бъде гарантирано на равнището на ЕС;

35.

приветства горещо факта, че световната общност в рамките на Световната конференция по въпросите на климата в Париж за първи път съгласно международното право се ангажира с целта за задържане на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, и възнамерява да предприеме сериозни усилия за ограничаване на глобалното температурно увеличение до 1,5 градуса по Целзий. Основната идея през втората половина на века да бъде постигната неутралност по отношение на парниковите газове в световен мащаб се нуждае все още от конкретизиране във връзка с последиците от това за развитието на производствения сектор. Възможният вариант да бъдат разработени и договорени пазарни механизми за световна и рентабилна търговия с емисии предоставя възможността в бъдеще да се намалят или да се предотвратят нарушения на конкуренцията, произтичащи от мерки за опазване на климата;

36.

разглежда липсата на равнопоставеност, нелоялните търговски практики на предприятията, както и неравнопоставените външни търговски политики на някои държави извън ЕС като сериозни заплахи за европейската стоманодобивна промишленост;

37.

поради това счита, че външната търговска политика на ЕС, в т.ч. инструментите за търговска защита, са незаменимо средство за гарантиране на конкурентоспособността в международен мащаб на европейската стоманодобивна промишленост и подкрепя призива на Парламента за обща реформа на инструментите за търговска защита на ЕС, с цел да се премахнат т.нар. „елементи СТО +“ от системата на ЕС, и по-специално за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за промишлеността на ЕС с тази на Китай (2);

38.

отбелязва със загриженост, че понастоящем в света има свръхпроизводство на стомана в размер на 452 милиона тона и че свръхкапацитетът на китайската стоманодобивна промишленост често води до внос в ЕС, включително и през трети държави, на дъмпингови цени, който без ефективни търговски мерки за противодействие от страна на ЕС представлява пряка или непряка заплаха за оцеляването на европейската стоманодобивна промишленост като цяло, както и за много работни места;

39.

призовава за създаването на механизъм, който да работи в трети държави и да има за цел да контролира управлението на съоръженията за преработка на вторични суровини (скрап) в страните на местоназначение, така че да се предотвратява износът към трети държави, които не третират отпадъците по екологосъобразен начин;

40.

призовава институциите на ЕС да разрешат на Комисията да използва нестандартна методология при антидъмпингови и антисубсидийни разследвания във връзка с внос от Китай съгласно раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО, докато Китай отговори на всичките пет критерия, които са необходими за определянето ѝ като пазарна икономика. Освен това с голяма загриженост обръща внимание върху факта, че евентуалното предоставяне на статут на пазарна икономика на Китайската народна република през декември 2016 г. би направило почти невъзможно предприемането на ефективни антидъмпингови мерки поради променената в резултат на това методология за изчисляване на дъмпинговия марж. Подчертава в същото време, че не съществува изискване членовете на СТО да предоставят автоматично СПИ за Китай през 2016 г.;

41.

във връзка с това припомня, че в момента Китай изпълнява само един от петте критерия на ЕС, за да бъде признат за пазарна икономика. Към техническите критерии спадат бизнес решенията, вземани в основа на пазарни сигнали, счетоводна отчетност на предприятията в съответствие с международните счетоводни стандарти, да няма значително изкривяване на производствените разходи и финансовото положение на предприятията в резултат на предходната система на непазарна икономика; законодателство относно собствеността и несъстоятелността, гарантиране на правната сигурност и стабилност за ръководствата на предприятията, както и обмен на валута, извършван по пазарни курсове;

42.

поради това настоятелно призовава Комисията в своя анализ на икономическите и социалните последици от признаването на статута на пазарна икономика за Китай да изчака становищата на заинтересованите страни от сферата на икономиката и да потърси тясна координация с други важни членове на СТО, като САЩ, преди да вземе решението си относно статута на пазарна икономика;

43.

призовава, в случай че на Китай бъде предоставен статут на пазарна икономика, да бъдат създадени равностойни и ефективни инструменти за защита на справедливата търговия; във връзка с това следва да се обмисли решение, при което в бъдеще държавите без пазарна икономика вече да не се изброяват изрично в основния антидъмпингов регламент на ЕС, а в него да се предвиди обща уредба за непазарните икономики. При това методът на сравняване на държавите би могъл да се замени с друг метод, като тежестта за доказване на наличието на пазарна икономика обаче трябва да остане, както досега, у държавите без пазарна икономика;

44.

призовава, в случай че на Китай бъде предоставен статут на пазарна икономика, да бъдат създадени равностойни и ефективни инструменти за защита на справедливата търговия;

45.

приветства факта, че през февруари 2016 г. Комисията наложи временни антидъмпингови мита върху вноса на студеновалцувани плоски изделия от стомана от Русия и Китай;

46.

изразява съжаление обаче, че в случая с китайските изделия от стомана Комисията приложи „правилото за по-ниското мито“ и с това наложи временни антидъмпингови мита, които са по-ниски от установените дъмпингови маржове;

47.

счита, че прилагането на това правило предоставя твърде слаба защита за конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост;

48.

припомня, че разпоредбите на СТО не предвиждат такова правило, а и други региони, като САЩ, също не го прилагат;

49.

следователно счита, че е важно в резултат на реформа на инструментите за търговска защита „правилото за по-ниското мито“, особено в случай на наличен свръхкапацитет, да бъде премахнато;

50.

приветства, че, както беше обявено в плана за действие, Европейската комисия реши на 28 април 2016 г. да създаде система за предварително наблюдение на вноса на продукти от стомана в ЕС, която ще изисква разрешение за внос на продукти от стомана в ЕС, ще служи да се предвиждат краткосрочните развития на пазара и ще помогне на Комисията подходящо да се справя с несправедливия внос, с възможност да образува дела, когато тенденциите във вноса заплашват да навредят на производителите в ЕС;

51.

приветства усилията на Комисията посредством вече действащите в ЕС мерки за защита на търговията по отношение на изделията от стомана да допринесе за прилагане на правилата за лоялна международна конкуренция и по този начин да спомогне за запазването на конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост;

52.

въпреки това счита, че антидъмпинговите процедури на ЕС, особено в сравнение с практиката в други членове на СТО, отнемат твърде много време и по този начин се ощетява ефективността на защитата на конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост;

53.

поради това призовава, в рамките на евентуална реформа на инструментите за търговска защита на ЕС, да се обмисли и ускоряване на антидъмпинговите процедури на ЕС;

54.

подкрепя Комисията в усилията ѝ да представи въпроса за равнопоставени в световен мащаб условия на конкуренция в рамките на обсъждания и преговори на международно равнище;

55.

очаква от Съвета да включи глави относно енергетиката и суровините във всеки мандат за ново споразумение за свободна търговия (ССТ);

56.

призовава Комисията да включи КР в качеството му на орган, представляващ европейските местни и регионални власт, в съществуващата от май 2015 г. група на високо равнище за енергоемките отрасли, за да може по този начин да се гарантира, че вече представените заинтересовани страни зачитат интересите и потенциала на местното и регионалното равнище;

57.

отново заявява, че съответните програми на ЕС за финансиране за инвестиции в ново оборудване, научноизследователска и развойна дейност, както и за развиване и актуализиране на уменията могат да предоставят съществен принос за запазване на конкурентоспособността, спазването на стандартите за защита на околната среда и климата и правата на работниците в стоманодобивния сектор;

58.

насочва вниманието към целите на Изследователския фонд за въглища и стомана (RFCS), както и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), с които могат да бъдат подкрепяни проекти за научни изследвания и иновации в стоманодобивния сектор, включително и чрез възможни синергии и координиране на действията между тях. Въпреки това отбелязва твърде ограничения потенциал на ЕФСИ за стоманодобивния сектор, тъй като пазарните условия не могат да гарантират адекватна възвръщаемост на инвестициите при настоящото ниско равнище на цените на стоманата. При това ценен принос биха могли да осигурят и сътрудничествата на местни и регионални власти с приоритети в областта на стоманодобива при зачитане на строгия режим на ЕС във връзка държавните помощи в стоманодобивната промишленост;

59.

отбелязва значението на публичните инвестиции и на ресурсите на програмата „Хоризонт 2020“ на ЕС за насърчаване на перспективни иновации в стоманодобивната промишленост и за подобряване на екологичната и енергийната ефективност на сектора;

60.

изразява желание — предвид специфичните черти на стоманодобивния сектор, който изисква както научноизследователски дейности, така и такива от структурно естество — при оценката на научните изследвания по линия на „Хоризонт 2020“ да се дават повече точки на онези проекти, които предвиждат европейско партньорство, като включват и средства от структурните фондове, за да се гарантира по-добра интеграция на различните европейски програми;

61.

изтъква целта за квалифициране и задържане на равнището на заетост в контекста на по-конкурентоспособна стоманодобивната промишленост на ЕС, като оценява, в случай на промишлено преструктуриране, значението на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) във връзка със социалната подкрепа на евентуално намаляване на персонала, тъй като в ситуации, когато повече от 500 работници биват съкращавани от едно-единствено предприятие (включително доставчици и следващите по веригата предприятия) или в един или повече съседни региони множество работници от един-единствен сектор на промишлеността загубват работата си, по този фонд могат да бъдат изплатени до 60 % от разходите за проекти, които помагат на съкратените работници да си намерят работа или да основат собствени предприятия; въпреки това изразява съмнение дали максимална годишна сума от 150 милиона евро през периода 2014—2020 г. съответства на размера на предизвикателствата;

62.

подчертава, че предаването на опит и знания на нови поколения работници в стоманодобивната промишленост на ЕС вече играе голяма роля и уменията на работниците и промишленото ноу-хау би трябвало да бъдат подобрявани чрез целенасочени мерки за образование и обучение;

63.

вижда необходимостта всички производствени обекти на стоманодобивната промишленост да се разширяват и да продължат да се развиват ресурсно-ефективни системи на кръговата икономика, за да се подобри конкурентоспособността на съоръженията посредством засиленото използване на вторични продукти и рециклирана стомана, както и в съответствие с разпоредбите относно „промишлена симбиоза“ в плана за действие на Комисията за кръговата икономика да се умножат начините на използването на шлаката от преработката на стомана.