19.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/40

P8_TA(2016)0381

Международни стандарти за финансово отчитане: МСФО 9

Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно международните стандарти за финансово отчитане: МСФО 9 (2016/2898(RSP))

(2018/C 215/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1),

—

като взе предвид окончателния проект за Регламент (ЕС) …/… на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен стандарт за финансово отчитане 9,

—

като взе предвид Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 Финансови инструменти, публикуван на 24 юли 2014 г. от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), одобрителното становище на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) относно МСФО 9 (2), оценката на ЕКГФО относно МСФО 9 въз основа на принципа на „вярна и точна представа“, както и писмата с коментари от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО) относно одобряването на МСФО 9,

—	като взе предвид измененията на МСФО 4, публикувани от СМСС на 12 септември 2016 г. под наименованието „Прилагане на МСФО 9 Финансови инструменти с МСФО 4 Застрахователни договори“,

—	като взе предвид доклада от октомври 2013 г. на Филип Мейстад, озаглавен „Трябва ли МСФО да бъдат по-европейски?“,

—	като взе предвид изявлението на ръководителите на държавите от Г-20 от 2 април 2009 г.,

—	като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в ЕС под председателството на Жак дьо Ларозиер,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно оценката на международните счетоводни стандарти и на дейността на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB) (3),

—

като взе предвид писмото от 8 януари 2016 г. на своята комисия по икономически и парични въпроси до председателя на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно въздействието на въвеждането на МСФО 9 върху световната финансова стабилност — молба за анализ, както и отговора на това писмо от 29 февруари 2016 г.,

—	като взе предвид писмото от 16 юни 2016 г. на своята комисия по икономически и парични въпроси до члена на Комисията, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, относно одобрението на МСФО 9, както и отговора на това писмо от 15 юли 2016 г.,

—

като взе предвид проучванията на своята комисия по икономически и парични въпроси относно МСФО 9 („Критерии на МСФО за одобрение по отношение на МСФО 9“, „Значимостта на МСФО 9 за финансовата стабилност и надзорните разпоредби“, „Обезценка на гръцките държавни облигации по МСС 39 и МСФО 9: проучване на случай“ и „Счетоводство, основано на очакваната загуба, за обезценката на финансови инструменти: подходите на Съвета за стандарти за финансово отчитане (ССФО) и на СМСС МСФО 9“),

—	като взе предвид въпроса, отправен до Комисията относно международните стандарти за финансово отчитане: МСФО 9 (O-000115/2016 — B8-0721/2016),

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси,

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

като има предвид, че в резултат на финансовите кризи в последно време в дневния ред на Г-20 и на ЕС беше включена ролята, която международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) играят по отношение на финансовата стабилност и растежа, в частност правилата за признаване на загубите, понесени в банковата система; като има предвид, че Г-20 и докладът „дьо Ларозиер“ изтъкнаха основни въпроси по отношение на счетоводните стандарти преди кризата, включително процикличността, свързана с принципа на оценяване по пазарни цени и признаване на печалбите и загубите, подценяването на натрупването на риск във фазите на растеж и липсата на обща и прозрачна методология за оценяване на неликвидните и обезценените активи;

Б.

като има предвид, че Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува МСФО 9 Финансови инструменти като ключова мярка за справяне с някои аспекти на финансовата криза и с нейното въздействие върху банковия сектор; като има предвид, че МСФО 9 ще се прилага от 1 януари 2018 г. и заменя МСС 39;

В.

като има предвид, че ЕКГФО даде положително становище относно одобряването на МСФО 9, което съдържаше редица забележки относно използването на „справедлива стойност“ в случай на неблагоприятни пазарни условия, отсъствието на концептуална основа във връзка с подхода на обезпечаване на загубите за период от 12 месеца и незадоволителните разпоредби, свързани с дългосрочни инвестиции; като има предвид, че поради различните дати на влизане в сила на МСФО 9 и предстоящия нов застрахователен стандарт МСФО 17 в становището се изразяват резерви относно приложимостта на стандарта в застрахователния сектор;

Г.	като има предвид, че противоречията и разискванията във връзка с въздействието върху дългосрочните инвестиции на отчитането по справедлива стойност се засилват поради липсата на количествена оценка на въздействието по този въпрос;

Д.

като има предвид, че признаването на нереализираните печалби в рамките на отчитането по справедлива стойност може да се счита за нарушение на Директивата за поддържане на капитала и Директивата за счетоводството; като има предвид, че Комисията е в процес на сравняване на практиките на държавите членки по отношение на разпределянето на дивиденти;

Е.	като има предвид, че принципът на предпазливост трябва да бъде основният ръководен принцип за всеки счетоводен стандарт;

Ж.	като има предвид, че новият стандарт изглежда е също толкова, ако не и по-сложен от своя предшественик МСС 39; като има предвид, че първоначалната цел беше да се намали сложността;

З.

като има предвид, че очакваният нов застрахователен стандарт МСФО 17, който заменя МСФО 4, вероятно ще влезе в сила след 2020 г., като има предвид, че бяха изразени опасения във връзка с несъответствието между датите на влизане в сила на МСФО 9 и МСФО 17; като има предвид, че Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува окончателните си изменения на МСФО 4 през септември 2016 г., като предлага две възможни решения: подхода на припокриване и временно освобождаване от изискванията на равнището на отчитащата се стопанска единица;

И.	като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси подложи на оценка МСФО 9 Финансови инструменти, като проведе публично изслушване, възложи четири проучвания относно МСФО 9 и организира контролни дейности в комисията, както и дейности на своя постоянен екип по въпросите на МСФО;

Отбелязва, че МСФО 9 Финансови инструменти представлява една от основните реакции на СМСС по отношение на финансовата криза; отбелязва, че усилията за прилагане са вече в ход;

Признава, че МСФО 9 представлява подобрение на МСС 39, тъй като с преминаването от модел на обезценка с „възникнали загуби“ към модел на обезценка с „очаквани загуби“ в процедурата на признаване на загуби по кредити се засяга проблемът „твърде малко, твърде късно“; отбелязва обаче, че МСФО 9 изисква значителна степен на преценка в счетоводния процес; подчертава, че в това отношение съществуват огромни различия в становищата и много малко конкретни насоки от страна на одитори; поради това призовава европейските надзорни органи да разработят насоки в сътрудничество с Комисията и ЕКГФО, за да се избегнат всякакви злоупотреби с преценката на управленско равнище;

Макар и да не се противопоставя на регламента на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен стандарт за финансово отчитане 9, припомня исканията си, отправени по отношение на МСФО 9 в своята посочена по-горе резолюция от 7 юни 2016 г.;

Припомня, че подходът за по-добро регулиране изисква оценка на въздействието; отбелязва липсата на подходяща количествена оценка на въздействието за МСФО 9, което се дължи отчасти на отсъствието на надеждни данни; подчертава необходимостта от по-добро разбиране на въздействието на МСФО 9 върху банковия сектор, застрахователния сектор и финансовите пазари изобщо, но също така и върху финансовия сектор като цяло; следователно отново заявява искането си към СМСС и ЕКГФО да засилят своя капацитет за анализ на въздействието, по-специално в областта на макроикономиката;

Отново отправя искането на своята комисия по икономически и парични въпроси към ЕССР за анализ на въздействието върху финансовата стабилност на въвеждането на МСФО 9; припомня ангажимента на ЕССР да отговори на това искане в хода на 2017 г.; приветства факта, че ЕССР създаде нова работна група за МСФО 9; припомня препоръките на Мейстад по отношение на разширяването на критерия „обществено благо“ — т.е. счетоводните стандарти да не застрашават финансовата стабилност в ЕС и същевременно да не възпрепятстват икономическото развитие на ЕС;

Отбелязва значението на постигането на пълна яснота по отношение на взаимодействието на МСФО 9 с други регулаторни изисквания; приветства текущата оценка от страна на ЕБО на въздействието на МСФО 9 върху банки в ЕС, насочена към по-добро разбиране на неговото въздействие върху изискуемите собствени средства, взаимодействието с други пруденциални изисквания и начина, по който институциите се подготвят за прилагането на МСФО 9; отбелязва, че банките, които използват стандартизирания подход, вероятно ще бъдат най-силно засегнати от намаляването на базовия собствен капитал от първи ред; поради това призовава Комисията да предложи до края на 2017 г. подходящи мерки в пруденциалната рамка, например да включи в Регламента за капиталовите изисквания постепенно въвеждане на режим, който ще смекчи въздействието на новия модел за обезценка за период от три години или до въвеждането на подходящо международно решение, и да избягва всяко внезапно необосновано въздействие върху коефициентите на капиталова адекватност на банките и отпускането на заеми;

Отбелязва несъответствието между датите на влизане в сила на МСФО 9 и очаквания нов застрахователен стандарт МСФО 17; отбелязва, че СМСС публикува изменение на МСФО 4 с цел да се отговори на някои от опасенията, по-специално във връзка с използването на незадължителния подход на отлагане; призовава Комисията да разгледа този въпрос внимателно и по задоволителен и подходящ начин, с подкрепата на ЕКГФО, като осигурява еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС;

Подчертава значението на дългосрочните инвестиции за икономическия растеж; изразява загриженост, че счетоводното третиране съгласно МСФО 9 на някои финансови инструменти, държани пряко или косвено като дългосрочни инвестиции, по-специално тези за дялово финансиране, може да се окаже в разрез с общата цел за насърчаване на дългосрочните инвестиции; призовава Комисията да гарантира, че МСФО 9 е от полза за дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС и намалява процикличността и стимулите за прекомерно поемане на риск; призовава Комисията да представи оценка не по-късно от декември 2017 г.;

Приветства настоящата инициатива на Комисията за сравняване на практиките на държавите членки по отношение на разпределянето на дивиденти; призовава Комисията да гарантира прилагането на МСФО 9 с Директивата за поддържане на капитала и Директивата за счетоводството и когато е необходимо да си сътрудничи със СМСС и с националните органи и органите от трети държави, определящи стандарти, за да получи тяхната подкрепа за изменения или — при липса на подкрепа — за предвиждане на подходящи промени в правото на ЕС;

10.

Призовава Комисията да наблюдава внимателно — съвместно с европейските надзорни органи (ЕНО), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕКГФО — прилагането на МСФО 9 в ЕС, да изготви последваща оценка на въздействието не по-късно от юни 2019 г. и да представи тази оценка пред Европейския парламент и да действа в съответствие неговото становище;

11.

Призовава СМСС да извърши проверка след прилагането на МСФО 9 с цел да бъдат установени и оценени нежеланите ефекти на стандарта, по-специално по отношение на дългосрочните инвестиции;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2) http://www.efrag.org/Assets/Download?assetUrl=%2Fsites%2Fwebpublishing%2FSiteAssets%2FEndorsement%2520Advice%2520on%2520IFRS%25209.pdf.

(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0248.