ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.11.2016
COM(2016) 752 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
Окончателен доклад за секторното проучване относно механизмите за осигуряване на капацитет
{SWD(2016) 385 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.11.2016
COM(2016) 752 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
Окончателен доклад за секторното проучване относно механизмите за осигуряване на капацитет
{SWD(2016) 385 final}
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
Окончателен доклад за секторното проучване относно механизмите за осигуряване на капацитет
1. Въведение
Със стратегията за европейския енергиен съюз се цели гарантирането на сигурни, екологично чисти и достъпни енергийни доставки за европейските потребители 1 . Въпреки че по изпълнението на тези цели е постигнат важен напредък, сигурността на доставките на електроенергия поражда нарастваща загриженост във все по-голям брой държави членки. Някои държави членки са въвели различни видове механизми за осигуряване на капацитет или планират да направят това, за да се избегне евентуален недостиг на електроенергия. В рамките на тези механизми се плаща на производителите на електроенергия и другите доставчици на капацитет, като например операторите на услуги за оптимизация на потреблението, затова че са на разположение в случай на нужда.
С публичното подпомагане за доставчиците на капацитет се рискува да се стигне до нарушаване на конкуренцията на пазара на електроенергия и по принцип това представлява държавна помощ. По линия на механизмите за осигуряване на капацитет често се субсидират само национални доставчици на капацитет, при което се игнорира стойността на вноса и се нарушават инвестиционните сигнали. Това означава, че много от ползите на отворения и добре свързан вътрешен енергиен пазар се губят и разходите за потребителите се повишават. Тези механизми също така понякога облагодетелстват определени технологии или пазарни участници без обективно основание или възпират конкурентни нови участници да се включат активно на пазара на електроенергия. С това се нарушава конкуренцията, целите за декарбонизация се излагат на риск и се повишава цената на сигурността на доставките. По тази причина на 29 април 2015 г. Комисията започна секторно проучване относно държавните помощи, за да добие представа за необходимостта от механизми за осигуряване на капацитет, за тяхното проектиране и въздействия върху пазара.
В настоящия окончателен доклад са представени основните констатации от проучването, а допълнителни подробности са дадени в приложения доклад 2 . Той дава представа за това кога механизмите за осигуряване на капацитет включват държавна помощ и как Комисията разглежда механизмите за осигуряване на капацитет от гледна точка на правилата за държавна помощ 3 4 . При прилагането на тези правила целта на Комисията е да се гарантира, че държавите членки въвеждат механизми за осигуряване на капацитет само когато е необходимо и по начин, при който вътрешният енергиен пазар да не бъде раздробен на национални пазари за сметка на потребителите и потенциално на целите в областта на климата.
В хода на секторното проучване службите на Комисията се съсредоточиха върху пазарите на електроенергия на единадесет държави членки, които вече са въвели механизми за осигуряване на капацитет или планират да въведат такива 5 . Службите на Комисията събраха голямо количество информация от държавите членки, енергийните регулатори, сдруженията и пазарните оператори както чрез срещи, така и чрез два набора въпросници, изпратени до над 200 заинтересовани страни. На 13 април 2016 г. Комисията публикува междинен доклад относно секторното проучване с цел провеждането на обществена консултация 6 . В настоящия доклад са взети предвид получените 114 отговора по междинния доклад 7 .
Настоящият доклад и приложенията към него са представени заедно с пакет законодателни предложения като част от дейностите по създаване на енергиен съюз на ЕС с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата. Пакетът включва законодателни предложения за подобряване на структурата и функционирането на пазарите на електроенергия на ЕС („Инициатива за структурата на пазара“), включително предложения за подобряване на националните политики за адекватност на производството, които се основават на констатациите от секторното проучване и с течение на времето трябва да намалят необходимостта от механизми за осигуряване на капацитет за гарантиране на сигурността на доставките 8 .
2. Опасения за сигурността на доставките
2.1. Съществува ли в днешно време проблем със сигурността на доставките на електроенергия в ЕС?
От началото на икономическата и финансовата криза през 2008 г. търсенето на електроенергия в ЕС е намаляло. За същия период общо инсталираните производствени мощности са продължили да се увеличават 9 . Поради това маржовете на капацитета 10 са се разширили 11 и от 2010 г. на пазарите на електроенергия по-рядко се наблюдават покачвания на цените 12 . Секторното проучване потвърждава, че случаите на недостиг на капацитет, при които електрозахранването за потребителите действително е било изключено поради недостатъчно производство на електроенергия, са били изключително редки през последните пет години 13 . С други думи ЕС като цяло понастоящем се намира в ситуация на свръхкапацитет.
Наблюдават се обаче различия между държавите членки. Изглежда някои държави членки са изправени пред реални предизвикателства, свързани със сигурността на доставките, с различна степен и продължителност и се наблюдават специфични местни проблеми със сигурността на доставките, които засягат определени области в рамките на някои държави членки. Освен това голям брой от съществуващите централи постепенно ще бъдат изведени от експлоатация през следващите години. За някои централи наближава краят на техния експлоатационен живот, някои не могат да отговорят на новите стандарти за опазване на околната среда и емисиите, докато други постепенно ще бъдат изведени от експлоатация в резултат на националния избор на политика в областта на енергетиката (например постепенно спиране на производството на ядрена енергия в Германия).
В по-общ план електроенергийният сектор в Европа е в процес на безпрецедентен преход. Либерализирането на пазарите и усилията за намаляване на емисиите на парникови газове коренно са променили начина, по който електроенергията се произвежда, търгува и потребява. Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници се увеличава с бързи темпове. Това е довело до по-ниски цени на електроенергията на едро, като също така е намалило използването на конвенционалните технологии за производство като въглища и газ, тъй като възобновяемата енергия като цяло е с по-ниски експлоатационни разходи. Намаленото потребление, по-ниските цени и по-ниските коефициенти на използване са допринесли за намаляването на доходността на конвенционалното производство на електроенергия. В същото време гъвкавите конвенционални технологии продължават да играят много важна роля: за нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници като вятърна и слънчева енергия, 14 чиято производителност варира според атмосферните условия и между деня и нощта, са необходими гъвкави енергийни системи, включително надежден резервен капацитет, който може да бъде под формата на конвенционално производство, оптимизация на потреблението или съхранение, за да се гарантира сигурността на доставките по всяко време.
Държавите членки изразяват загриженост, че съществуващите мощности за производство на електроенергия, плюс очакваните инвестиции в нови мощности, в бъдеще може да се окажат недостатъчни за поддържане на сигурността на доставките. Ако понастоящем ниските нива на доходност на традиционните производствени мощности отразяват единствено настоящия свръхкапацитет, може би няма особени причини за безпокойство относно адекватността на осигуряване на капацитет в бъдеще. Ако обаче ниската доходност се дължи също така на неефективност на пазара или на нормативната уредба, в средносрочен и дългосрочен план стимулите за инвестиране може да се окажат недостатъчни за поддържането на адекватни нива на осигуряване на капацитет.
2.2. Защо инвестициите може да се окажат недостатъчни за гарантирането на сигурни доставки в бъдеще?
Стопанските субекти решават дали да поддържат настоящия капацитет или да инвестират в осигуряването на нов капацитет въз основа на очакваните приходи.
За да се провери дали чрез анализираните пазари е възможно да бъдат привлечени достатъчни инвестиции в капацитет за задоволяване на бъдещето търсене, в секторното проучване е обърнато внимание на въпроса дали съществуват нормативни и/или пазарни неефективности, които възпрепятстват инвестициите. В рамките на проучването са установени различни пазарни неефективности, които биха могли да попречат на пазарите на електроенергия да генерират достатъчни инвестиции, за да се гарантира сигурността на доставките. По-специално в секторното проучване се стига до заключението, че пазарите на електроенергия биха могли да работят ефективно, ако цените се повишават достатъчно през периоди, когато предлагането е недостатъчно спрямо търсенето. Печалбите, генерирани благодарение на високите цени през тези периоди на „недостиг“, са изключително важен стимул за инвестиране, особено за гъвкавите технологии, които функционират рядко и следователно трябва да възвърнат техните инвестиционни разходи при относително малко експлоатационни часове.
На практика различни фактори ограничават способността на пазарите на електроенергия да осигуряват високи цени през периоди на недостиг. Първо, не са много индивидуалните потребители на електроенергия, които са в състояние да реагират на ценовите колебания в реално време и да намалят своето потребление през часовете на върхово потребление, когато цените са високи. Тъй като не е налице търсене с реагиране на цените, въведените от националните органи правила за балансиране на предлагането и търсенето често включват ниски регулирани тавани на цените, които не отразяват готовността на потребителите да плащат за сигурни доставки и затова водят до цени, които не отразяват действителна стойност на адекватността на допълнителните ресурси 15 .
Второ, дори в отсъствието на изрични тавани на цените, правилата за управление на балансиращите пазари, на които производството и търсенето на електроенергия трябва да се съгласуват в реално време от мрежовите оператори и крайната цена на електроенергията е определена за всеки час, на практика ограничават цената на форуърдните пазари 16 .
Трето, правилното определяне на зони на офериране 17 е от изключителна важност, за да се гарантират правилните локационни сигнали за инвестиции в производството и преноса. Когато цените са определени в голяма зона на офериране, без да се отчетат ограниченията на преносната система, тогава са необходими извънпазарни мерки за „повторно диспечиране“, за да се изключат някои производствени мощности и да бъдат включени другаде (при допълнителна цена) в рамките на голямата зона с оглед на балансирането на мрежата. Това извънпазарно повторно диспечиране застрашава инвестиционните сигнали и нарушава цените на електроенергията, като създава скрити субсидии за някои потребители и допълнителни такси за други 18 . Такова ценово изкривяване застрашава трансграничната търговия и намалява стимулите за инвестиране в увеличаване на капацитета за енергийна взаимосвързаност между държавите членки. Секторното проучване показва, че настоящата конфигурация на зоните на офериране в ЕС създава сериозни проблеми за функционирането и развитието на ефективен вътрешен енергиен пазар.
Накрая, дори да е разрешено ценообразуване при недостиг и зоните на офериране да са определени правилно, участниците на пазара все пак може да се поколебаят да инвестират в нови мощности поради значителната несигурност за бъдещите пазарни процеси, като например въздействието на все по-големия пазарен дял на енергията от възобновяеми източници върху инвестициите им и потенциално твърде големите ценови колебания.
3. Реформиране на пазара на електроенергия
В секторното проучване са идентифицирани редица пазарни реформи, които може да намалят опасенията във връзка със сигурността на доставките или дори изобщо да премахнат необходимостта от механизми за осигуряване на капацитет. Затова държавите членки трябва да осъществят тези реформи преди или докато въвеждат механизъм за осигуряване на капацитет.
Цени, отразяващи реалната стойност на електроенергията, може да отправят сигнали за нови инвестиции в надеждни и гъвкави мощности, които са необходими за осигуряване на сигурността на доставките на електроенергия. Затова ключовата пазарна реформа представлява премахване на прекомерно ниските тавани на цените и отразяване готовността на потребителите да плащат, вместо да се допуска повишаване на цените. Трябва да бъдат подобрени правилата за балансиращите пазари, за да може разходите, направени от мрежовите оператори за поддържането на баланса на системата, да бъдат напълно отразени в цените за дисбаланс, заплащани от пазарните участници с нарушен баланс 19 . Всички пазарни участници трябва да бъдат стимулирани и да имат възможност да подкрепят баланса на системата, като се уверят, че реално измереното им производство или потребление на електроенергия отговаря на електроенергията, която са договорили да купят или продадат на форуърдните пазари 20 .
Държавите членки може да са загрижени, че премахването на ценовите тавани и по-високите цени на едро при върхово потребление ще засегнат цените на дребно. Със секторното проучване беше установено, че тези рискове може да бъдат управлявани чрез самия пазар, като се въведат например продукти за хеджиране, които дават възможност на доставчиците и на крайните потребители да се защитават от драстични увеличения на цените, включително в по-дългосрочен план чрез дългосрочни договори за хеджиране 21 . Това дългосрочно хеджиране може да помогне също така да се подкрепят икономическите аргументи за инвестиции от производителите, като несигурните потенциални цени при недостиг бъдат включени в някакъв редовен източник на доходи. Следователно по-нататъшното използване на такива договори за хеджиране трябва да се разглежда като полезно развитие, което може да спомогне за намаляване на необходимостта от механизмите за осигуряване на капацитет.
Освен това е възможно регулаторните органи да не желаят да допускат цените на едро да се покачват, било то поради страх от злоупотреба с пазарна мощ или поради опасения, че те ще доведат до по-високи цени на дребно за домакинствата и промишлеността. Рискът от злоупотреба с пазарна мощ, свързан с колебаещите се в по-широки граници цени, може да бъде намален, като се разшири пазарното участие и се засили конкуренцията, както и като се повиши прозрачността, наличието на данни и наблюдението на пазара 22 .
Втората важна пазарна реформа се отнася до пазарното участие на доставчиците на услуги за оптимизация на потреблението. Повишаването на възможностите потреблението да реагира на цените в реално време е от съществено значение, тъй като по този начин може да се намали върховото потребление и съответно да се понижи необходимостта от допълнителни производствени мощности. Доставчиците на услуги за оптимизация на потреблението обаче все още се сблъскват със сериозни пречки пред участието на пазара и правната рамка на територията на ЕС е фрагментирана. На някои пазари доставчиците на услуги за оптимизация на потреблението нямат право да участват, а на други пазари превръщането на потребителите в активни потребители не е привлекателна възможност или това дори е невъзможно поради мрежовия тарифен режим или липсата на технически правила.
Накрая, секторното проучване показва, че определянето на зоните на офериране трябва да бъде разгледано и повторно посетено, за да може да бъдат формирани подходящи местни цени, стимулиращи инвестиции в капацитет на онези места, където такъв липсва, както и в преносната инфраструктура, която е необходима за преноса на електроенергията от производителите до потребителите.
Инициативата за структурата на пазара включва предложения за отстраняването на всички тези проблеми: развитието на краткосрочни пазари, които отговарят на нуждата от по-разнообразни и не толкова предвидими повишаващи се дялове на вятърната и слънчевата енергия; хармонизирани правила за участието на доставчиците на услуги за оптимизация на потреблението; стандартизиране на продуктите за балансиране и правила за предоставянето им през границите — допълнително засилване на конкуренцията на балансиращия пазар и подобрения на процеса за определяне на зони за офериране.
Държавите членки, които предлагат механизми за осигуряване на капацитет, трябва да положат съответните усилия, за да разсеят своите опасения относно адекватността на ресурсите посредством пазарни реформи. С други думи никой механизъм за осигуряване на капацитет не трябва да замества пазарните реформи.
4. Кога да бъде въведен механизъм за осигуряване на капацитет?
Благодарение на гореописаните пазарни реформи може да се отстранят много от регулаторните и пазарните неефективности, които се явяват причина за недостиг на капацитет. Провеждането на пазарни реформи в пълна степен обаче отнема време или те може да не са достатъчни за пълното отстраняване на основния проблем за адекватен капацитет. Поради това някои държави членки решават да предприемат допълнителни мерки под формата на механизми за осигуряване на капацитет.
Въпреки че проектите на механизмите за осигуряване на капацитет са различни, всички те предлагат на доставчиците на капацитет допълнителни приходи чрез плащания за обезпечаване наличието на електрогенериращи мощности. Възможно е това възнаграждение да включва държавна помощ, за което Комисията трябва да бъде уведомена с оглед на получаването на одобрение съгласно правилата на ЕС за държавни помощи. Обикновено Комисията вероятно ще счете дадена мярка за механизъм за осигуряване на капацитет, подлежащ на правилата за държавна помощ, ако i) мярката е инициирана от правителството и/или то участва в нея 23 ; ii) основната ѝ цел е да се гарантира сигурността на електроенергийните доставки 24 ; както и iii) тя осигурява плащане на доставчиците на капацитет в допълнение към приходите, ако има такива, които получават от продажбата на електроенергия.
След уведомление за мярка, Комисията, въз основа на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика, първо оценява дали мярката е необходима за отстраняването на ясно определен проблем със сигурността на доставките, който пазарът не може да реши самостоятелно. Държавите членки може да докажат това, като представят фактически доказателства, че е малко вероятно пазарът да осигури нивото на сигурност на доставките, считано от тях за подходящо, което се определя по даден стандарт за икономическа надеждност, основан на готовността на потребителите да плащат. Това включва идентифицирането на пазарните неефективности, които са причина за проблема, количественото установяване на вероятното им въздействие върху инвестициите и надеждността на системата и определянето на размера на разликата между очакваното и желаното ниво на сигурност на доставките.
Оценките на адекватността, които Комисията е разгледала до момента, като цяло съдържат количествен анализ, но секторното проучване показва, че все още остава много работа за вършене, за да се гарантира, че въвеждането на механизми за осигуряване на капацитет се основава на обективна и изчерпателна оценка на адекватността на електроенергийната система. В случай на недостатъчно надеждни оценки на адекватността може да се наложи органите да отстраняват проблеми с адекватността в краткосрочен план, което е свързано с риска от интервенции, които са скъпи, нарушаващи и повишаващи пазарната несигурност.
Първо, подходите и практиките за изчисляване на адекватността на ресурсите варират в широки граници между държавите членки. Тъй като държавите членки използват различни методики, мерни единици и допускания и тъй като те не се оповестяват достатъчно ясно, е трудно да се гарантира, че резултатите са надеждни и съпоставими. Респондентите в секторното проучване са изтъкнали необходимостта оценките на адекватността да станат в по-висока степен съпоставими, проверими и обективни. За отстраняването на тези опасения в Инициативата на Комисията за структурата на пазара се предлага въвеждането на координирана европейска оценка на адекватността на ресурсите, основана на хармонизиран метод.
Второ, има големи възможности за подобрение, що се отнася до подходите на държавите членки към стандартите за надеждност, т.е. декларираното ниво на сигурност на доставките, което правителството желае да постигне. Икономически ефективният стандарт за надеждност е основаван на стойността, която потребителите на електроенергия определят за сигурността на доставките. С други думи, държавите членки трябва да направят анализ на разходите и ползите, за да определят степента, в която е полезно да се дават стимули на участниците на пазара за постигането на определен стандарт за надеждност. Много държави членки обаче не правят такъв анализ на разходите и ползите и не измерват стойността, която потребителите отдават на това да имат непрекъснати доставки на електроенергия. Няколко държави членки, които са въвели механизми за осигуряване на капацитет, дори не са определили стандарт за надеждност. Когато стандарти за надеждност съществуват, те често не се вземат предвид при проектирането на механизъм за осигуряване на капацитет или при определяне на неговата големина.
На равнище ЕС Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия („ENTSO-E“) разработва основана на вероятностите методика за оценка на адекватността на капацитета в цяла Европа. С Инициативата на Комисията за структурата на пазара се предлагат допълнително подобрения към оценката и разработването на общоевропейски методики за изчисляване на икономически съгласувани стандарти за надеждност, върху които да се основава всяко решение за въвеждане на механизми за осигуряване на капацитет 25 . В нея се предвижда също така държавите членки, които прилагат механизми за осигуряване на капацитет, да въведат стандарт за надеждност, основан на стойността, която потребителите отдават на сигурността на доставките.
|
Извършването на строга оценка на адекватността, отчитаща регионалната ситуация с адекватността и основана на ясно определен стандарт за икономическа надеждност, е от съществено значение за идентифицирането на рисковете за сигурността на доставките и определянето на необходимия размер на всеки механизъм за осигуряване на капацитет. |
5. Намиране на решение съобразно проблема
Когато са извършени подходящи пазарни реформи или такива вече са планирани и надлежната оценка на адекватността е показала наличието на остатъчна регулаторна или пазарна неефективност, механизмът за осигуряване на капацитет може да е подходящо решение за осигуряване на сигурността на доставките на електроенергия за потребителите. Съществуват различни видове механизми за осигуряване на капацитет, като някои от тях са по-подходящи от други за отстраняването на различни видове опасения във връзка с адекватността.
5.1 Какви видове механизми за осигуряване на капацитет има в Европа?
В секторното проучване се установиха 35 механизма за осигуряване на капацитет в единадесетте обхванати държави членки. Те могат да бъдат разделени на целеви механизми и механизми, обхващащи целия пазар, като и при двата вида целта е да се осигурят достатъчно мощности за изпълнението на даден стандарт за надеждност. При целевите механизми се предоставя подпомагане само за изисквания допълнителен капацитет, надвишаващ капацитета, осигуряван от пазара без субсидии, докато при механизмите, обхващащи целия пазар, се предоставя подпомагане на всички пазарни участници, от които се изисква да изпълняват стандарта за надеждност. Тези схеми допълнително могат да бъдат разделени на „основани на обемите“ и „основани на цените“. При основаните на обемите схеми общият размер на изисквания капацитет се определя предварително и след това се използва пазарен процес за определяне на цената, която да бъде платена. При основаните на цените схеми цената се определя по административен път на равнище, изчислено по такъв начин, че да се осигурят инвестиции в размер на изисквания капацитет.
В рамките на секторното проучване са идентифицирани три вида целеви механизми: стратегически резерви, при които определен капацитет се поддържа извън пазара и може да бъде използван в извънредни ситуации; търгове за нови мощности, при които се предоставя подпомагане за нови инвестиционни проекти, често разположени в специфична област; както и основани на цените плащания за осигуряване на капацитет, при които се извършват административни плащания на определена подгрупа за осигуряване на капацитет на пазара.
В секторното проучване са идентифицирани също така три вида механизми, обхващащи целия пазар: модели на централно изкупуване, при които централен купувач закупува нужния капацитет от името на доставчици/потребители; схеми на децентрализирани задължения, при които доставчиците имат задължение да предприемат самостоятелни мерки за сключване на договори за осигуряване на необходимия им капацитет; както и основани на цените плащания за осигуряване на капацитет, при които административното плащане е достъпно за всички участници на пазара.
Накрая, в секторното проучване са идентифицирани схеми за оптимизация на потреблението, известни също така като „схеми за непрекъсваемост“, в шест от единадесетте държави членки. Това са целеви схеми, по които се плаща единствено на операторите на услуги за оптимизация на потреблението.
5.2 Какъв механизъм за осигуряване на капацитет за какъв проблем?
В зависимост от типа на идентифицирания проблем с адекватността на капацитета, може да са подходящи различни видове механизми за осигуряване на капацитет. Основните проблеми с адекватността, които се срещат в секторното проучване, може да бъдат категоризирани в четири групи:
1.опасения във връзка с дългосрочната способност на пазара да бъдат привлечени достатъчно инвестиции;
2.опасения с временен характер, когато настоящата структура на пазара не успява да отправи адекватни инвестиционни сигнали, но от пазара се очаква да бъде ефективен в дългосрочен план;
3.опасения от местен характер (т.е. на определено място в рамките на дадена държава членка), които не може да се разсеят достатъчно бързо чрез инвестиране в преносна инфраструктура или чрез по-добро определяне на зоните за офериране на електроенергия; както и
4.опасения, че без допълнително подпомагане потребителите на електроенергия няма да играят важна роля в управлението на търсенето на електроенергия и на сигурността на доставките.
Опасение във връзка с дългосрочната адекватност
Когато бъдат идентифицирани опасения за дългосрочната адекватност, най-подходящият механизъм за осигуряване на капацитет, чрез който да бъде решен проблемът, като същевременно се ограничават нарушенията на конкуренцията и търговията, вероятно е схема, основана на обема и обхващаща целия пазар. Подобен механизъм може да смени потенциалните приходи от несигурни периоди с високи цени през периоди на недостиг с редовен, гарантиран източник на доходи. Следователно с него инвестиционната сигурност може да се увеличи.
За да се гарантира съгласуваност между пазарните реформи, които са необходими за гарантиране на внос в точен момент, и въвеждането на механизъм за осигуряване на капацитет, най-доброто решение може да е схема, основана на „вариантите за надеждност“. В такава схема участниците получават сигурни, редовни приходи за осигуряването на капацитет, но пропускат възможността да реализират печалби от високите цени на електроенергията при недостиг.
Опасение във връзка с временната адекватност
Дългосрочни интервенции не са необходими, когато от оценките на адекватността е видно, че в дългосрочен план пазарът може да бъде реформиран, за да се гарантират достатъчни инвестиционни стимули, и лицата, отговорни за изработването на политиките са убедени в това, и ако са налице достатъчно мощности, за да се гарантира сигурността на доставките, докато бъдат привлечени инвестиции чрез пазарите 26 . Може да е необходимо обаче да се гарантира, че съществуващите мощности няма да бъдат изведени от експлоатация преждевременно.
При такива обстоятелства стратегическият резерв може да се окаже най-подходящото решение, тъй като той може да помогне да се контролира обема на съществуващите мощности, които напускат пазара. Освен това пазарните нарушения на конкуренцията може да се поддържат на минимум, ако резервът се поддържа във възможно най-малко количество, ако е структуриран по такъв начин, че да не се насърчават нови производствени мощности 27 , и ако се държи извън пазара, за да се запазят пазарните ценови сигнали и стимулите за задържане на мощностите на пазара. За да се осигури техният временен характер, за стратегическите резерви не трябва да се изискват дългосрочни ангажименти (например едногодишни договори с възможност за подновяване) или срокове за въвеждане. Така също в тях трябва да се заложи от самото начало ясна крайна дата, обвързана с планирани пазарни реформи, което спомага за запазването на бъдещите инвестиционни сигнали.
Опасение във връзка с адекватността на местно ниво
В повечето случаи опасенията във връзка с адекватността на местно ниво се отстраняват най-добре, като се подобри свързаността на местната област с други области с достатъчен капацитет. Когато подобряване на свързаността не е възможно (например на отдалечени острови) или това е твърде скъпо, местният недостиг трябва да бъде отразен в местните цени на електроенергията, тъй като по този начин се стимулират както инвестициите в нови мощности, така и икономиите на енергия от страна на потребителите. Това положение изисква отделна зона на офериране за местната област.
Когато да се въведе отделна зона на офериране също не е възможно, например защото областта с недостиг е толкова малка, че не би имало никаква конкуренция и всички мощности в зоната ще трябва да бъдат изцяло регулирани, въвеждането на механизъм за осигуряване на капацитет може да е подходящо. Когато са идентифицирани опасения във връзка с по-дългосрочната адекватност и се въвежда механизъм, обхващащ целия пазар, този механизъм, обхващащ целия пазар, понякога може да бъде специално съобразен, така че да се реши и проблемът с адекватността на местно ниво. Например Италия планира, а Ирландия обмисля да създаде ценови зони на база на капацитета в рамките на механизъм за осигуряване на капацитет, обхващащ целия пазар, за да се дадат сигнали за местни инвестиции.
По-целенасочена мярка също може да е подходяща за отстраняването на опасение във връзка с адекватността на местно ниво. Някои форми на стратегически резерв, както и търг за нови мощности, може да са ограничени само до определен регион. Размерът на тези целеви механизми може да се съобрази спрямо идентифицирания недостиг на капацитет. Специално при търговете обаче съществува риск новите мощности да изтласкат съществуващите мощности от пазара и да се създаде ситуация, в която участниците на пазара в бъдеще да разчитат на търгове, за да инвестират в нов капацитет, вместо да реагират на пазарни сигнали.
В заключение, освен за силно изолирани системи, при които преносът е възпиращо скъп, новата преносна инфраструктура или структурни реформи на пазарите на електроенергия, отразяващи локационните ограничения, вероятно са най-подходящите дългосрочни решения на опасенията във връзка с местния капацитет. Механизмите за осигуряване на местен капацитет обаче може да са необходими инструменти, докато бъдат направени нужните реформи.
Опасения относно ролята на потребителите на енергия
Четвъртото опасение е, че търсенето от страна на потребителите на енергия ще продължи да бъде неадаптивно, въпреки че гъвкавото търсене е изключително важно за рентабилното балансиране на пазара на електроенергия с колебаещите се във все по-широки граници цени на едро, поради променливото производство от източници на възобновяема енергия и потенциала за високи цени при недостиг. Това опасение може да накара дадена държава членка да въведе схема за непрекъсваемост или специфични правила за стимулиране на оптимизацията на потреблението в рамките на основана на обема схема, обхващаща целия пазар.
Първоначалната оценка на Комисията на осемте схеми за непрекъсваемост, използвани в 11-те държави членки, предполага, че те може да са обосновани, като се има предвид техният принос за сигурността на доставките както в краткосрочен, така и в дългосрочен план 28 . Оптимизацията на потреблението може да осигури полезни инструменти за балансиране на системата в краткосрочен план, а в дългосрочен план напълно оптимизираното потребление ще има потенциала да премахне нуждата от механизми за осигуряване на капацитет, тъй като чрез него потребителите ще могат да плащат за различни нива на надеждност. Доколко обаче схемите за непрекъсваемост са подходящи, и следователно тяхното съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, до голяма степен зависи от това как те са проектирани и как действително функционират.
Според правилата за държавна помощ обикновено се изисква механизмите за осигуряване на капацитет да са отворени за всички технологии 29 . В случай обаче на механизми за оптимизация на потреблението отсъствието на конкуренция между различните ресурси може да е обосновано. Подходяща форма на намеса може да представлява дадена схема за оптимизация на потреблението, която дава възможност за широко участие от големи и малки отрасли и от групи за оптимизация на потреблението, не води до свръхобезпечаване с мощности, основава се на състезателна процедура за възлагане и е проектирана да не влияе на формирането на подходящи цени на електроенергията при недостиг. От друга страна, схемите за оптимизация на потреблението, по които са обезпечени твърде много мощности само от една подгрупа от големи промишлени бенефициери, е малко вероятно да бъдат одобрени съгласно правилата за държавна помощ. Рискът при такива схеми е субсидирането на енергоемки отрасли без да се осигури съответната стойност от гледна точка на по-голяма сигурност на доставките за други потребители на електроенергия.
Най-добрата практика, установена в секторното проучване, също показва, че когато е налице конкретно подпомагане за оптимизация на търсенето, подпомагането не трябва да е достъпно за неограничен период. Целта трябва да бъде подпомагане на развитието на оптимизацията на потреблението, за да може в дългосрочен план да се конкурира на пазара (или в механизъм за осигуряване на капацитет, обхващащ целия пазар).
Плащания за осигуряване на капацитет, които като цяло са неподходящи
Накрая, що се отнася до „плащанията за осигуряване на капацитет“, секторното проучване показва, че съществува малка вероятност тези механизми да доведат до определянето на правилна цена за капацитет, тъй като с тях не се допуска правилната цена за капацитет да се наложи от пазара при конкурентни условия, а по-скоро зависят от „административна“ цена. Следователно е малко вероятно да отразяват правилно действителната ситуация при недостиг. Тези механизми предполагат висок риск от недостатъчно обезпечаване или от свръхобезпечаване с мощности, по-специално предвид това, че тези схеми реагират бавно на променящите се пазарни обстоятелства. Следователно общата презумпция е, че е по-малко вероятно механизмите, основани на цените, да се окажат подходяща мярка, независимо от конкретното идентифицирано опасение.
|
Избор на вида на механизма за осигуряване на капацитет, който отговаря на идентифицирания проблем При дългосрочните рискове механизмите за осигуряване на капацитет, обхващащи целия пазар, са най-подходящите инструменти, наред с пазарни реформи за ограничаване ролята на механизма за осигуряване на капацитет. При временните рискове стратегическият резерв вероятно е по-подходящо решение, докато пазарът се реформира, за да се обезпечи сигурност на доставките в дългосрочен план. Резервът трябва да се поддържа извън пазара. При проблем с адекватността на местно ниво, той трябва да се реши чрез по-добри мрежови връзки или по-подходящи зони на офериране, а като преходни инструменти може да са подходящи различни механизми. Що се отнася до развитието на гъвкаво потребление, схемата за непрекъсваемост може да е подходящо решение. Административните плащания за осигуряване на капацитет е малко вероятно да са подходящи, тъй като отсъствието на състезателна процедура означава голям риск да не се постигне целта или да се стигне до свръхкомпенсиране. |
6. Определяне на правилната структура
Независимо от вида на избраната схема е необходимо всички държави членки да направят избор на три основни характеристики по детайлната структура на механизмите за осигуряване на капацитет:
допустимост: кой може да участва в механизма за осигуряване на капацитет?
разпределение: как се определя цената за осигуряване на капацитет и се избират доставчиците на капацитет?
структура на продукта: какви са задълженията и санкциите за доставчиците на капацитет?
Решенията във връзка с всички тези области определят доколко механизмът за осигуряване на капацитет ще може ефективно да постигне сигурност на доставките при възможно най-ниски разходи и степента, в която той засяга конкуренцията и търговията между доставчиците на капацитет, които се конкурират за субсидия от механизма, чрез нарушения на конкуренцията на пазара на електроенергия и между държавите членки.
6.1 Допустимост — кой може да участва?
Що се отнася до допустимостта, много от съществуващите механизми за осигуряване на капацитет са отворени само за ограничен брой доставчици на капацитет. В някои случаи определени доставчици на капацитет изрично са изключени от участие. В други случаи изисквания като изискванията за размер, екологични изисквания или кратки срокове за въвеждане 30 косвено намаляват броя на потенциалните доставчици на капацитет.
Обезпечаването на капацитет от нови и съществуващи мощности често се извършва поотделно, вместо да се насърчава конкуренция между тях в рамките на един и същ механизъм за осигуряване на капацитет, при което се пропуска възможността да се засили конкурентният натиск върху всички участници. Капацитетът от други държави обикновено се изключва, а някои държави членки дори не вземат предвид приноса на вноса, когато оценяват от какъв вътрешен капацитет се нуждаят, което води до натрупването на национален свръхкапацитет.
Проучването показва също, че прекалено избирателните механизми за осигуряване на капацитет пораждат риск от свръхкомпенсиране на техните участници, защото конкурентният натиск е по-слаб, когато в процедурата по разпределение има ограничено участие. В резултат на ограничената конкуренция плащанията към доставчиците на капацитет обикновено са по-високи от финансирането, което им е реално необходимо за предоставяне на услугата за осигуряване на разполагаемост.
Когато допустимостта е ограничена, държавите членки често въвеждат и допълнителни механизми с течение на времето, така че в крайна сметка е възможно почти за всяко осигуряване на капацитет да се поиска подпомагане. Това обяснява защо в едва единадесет държави членки има 35 механизма 31 . С подобен фрагментиран подход към адекватността на осигуряването на капацитет се рискува да се създадат неефективности, а многото механизми за осигуряване на капацитет обикновено няма да са подходящи, освен ако се използва допълнителен механизъм за подпомагане на оптимизацията на потреблението. Например когато е въведен механизъм за осигуряване на капацитет, обхващащ целия пазар, въвеждането на допълнителен механизъм за капацитет ще трябва да се обоснове чрез доказването на допълнителна пазарна неефективност, която не може да се разреши с помощта на механизма, обхващащ целия пазар.
Тази ситуация обаче се променя. Налице е засилваща се и желана тенденция към механизми, които са отворени за по-широка група потенциални доставчици на капацитет, и всички нови механизми, които се разработват във Франция, Ирландия, Италия и Полша, са проектирани така, че позволяват различни технологии за осигуряване на капацитет и нови и съществуващи ресурси да се конкурират. Франция и Ирландия също разработват планове, позволяващи пряко трансгранично участие в техните механизми за осигуряване на капацитет. Това е съществено важно за премахване на нарушенията в инвестиционните сигнали, които благоприятстват вътрешните инвестиции и помагат на традиционните оператори. По този начин се създават също така стимули за продължаване на инвестициите в енергийна взаимосвързаност, когато това е най-рентабилният начин за повишаване на сигурността на доставките. В междинния доклад за секторното проучване Комисията представя идеи как на практика може да се въведе трансграничното участие. В Инициативата за структурата на пазара Комисията предлага обвързващи общи правила за трансгранично участие, за да се намали сложността, неефективността и в крайна сметка разходите за потребителите, както и да се спазят целите за декарбонизация на държавите членки.
Макар че обикновено има големи ползи от отворената допустимост, в секторното проучване са идентифицирани две изключения от това правило. Първо, дългосрочната важност на оптимизацията на потреблението като средство за отстраняване на пазарни неефективности може да обоснове схеми за непрекъсваемост, ограничени само до оптимизацията на потреблението. Второ, тъй като стратегическите резерви са подходящи за разрешаването само на временни проблеми и защото трябва да бъдат проектирани по начин, осигуряващ минималната им намеса на пазара, те не трябва да насърчават нов капацитет, за който са необходими дългосрочни ангажименти.
6.2 Разпределение — определяне на цената за осигуряване на капацитет и избор на доставчиците на капацитет
Със секторното проучване бяха установени както административни, така и състезателни процедури на разпределение. При административната процедура на разпределение всички отговарящи на условията доставчици на капацитет се избират без конкурс, а нивото на заплащане за осигуряването на капацитет се определя предварително от публичните органи или се договаря двустранно между органите и доставчиците на капацитет. Състезателната процедура на разпределение дава възможност на потенциалните доставчици на капацитет да се конкурират за осигуряване на изискваното ниво на капацитет, като нивото на заплащане за осигуряването на капацитет се определя чрез пазарни фактори.
Малко вероятно е административните процедури на разпределение да разкрият реалната стойност на капацитета и следователно едва ли са рентабилни, тъй като при тях има риск да се осигури твърде много или твърде малко капацитет. В отсъствието на състезателна процедура се пропуска възможността да се осигури по-добра стойност за потребителите. В Испания например цената на услугата за непрекъсваемост е намалена почти наполовина след въвеждането на конкурентен търг. По принцип състезателните процедури на разпределение, съчетани с правила за допустимост, гарантиращи конкуренция между всички възможни доставчици, които са в състояние да осигурят изисквания капацитет, представляват по-добър инструмент.
До момента административни и състезателни процедури са еднакво разпространени в 11-те държави членки, обхванати от проучването, а новите или преразгледаните механизми, които държавите членки планират, все по-често включват състезателните процедури с наддаване. Ирландия и Италия например планират да заменят административните процедури на разпределение с конкурентни търгове.
6.3 Продукти, свързани с мощности — какво трябва да правят доставчиците на капацитет?
Всички механизми за осигуряване на капацитет включват определени задължения, които доставчиците на капацитет трябва да изпълняват, вариращи от задължението за изграждане и експлоатация на електроцентрала, през задълженията, свързани с изпълнението на инструкции от оператора на мрежата (например производство на електроенергия), до по-сложни задължения (например варианти за надеждност, при които се изисква връщане на финансови средства, когато цената на упражняване бъде надвишена от референтната цена).
Съществуват също така множество различни правила за случаите, когато доставчиците на капацитет не успяват да изпълнят своите задължения (санкции). При някои механизми доставчиците на капацитет просто се изключват от получаване на бъдещи плащания, но при повечето от тях се изисква да върнат получените плащания или да платят допълнителна глоба.
Със секторното проучване беше установено, че когато задълженията са ограничени и санкциите за неспазване са ниски, няма достатъчно стимули за надеждност на електроцентралите. Както санкциите в рамките на механизма за осигуряване на капацитет, така и цените на електроенергията при недостиг, изпращат сигнали за производство или намаляване на потреблението в ситуации на недостиг. Само цените на електроенергията обаче изпращат сигнал за внос в рамките на вътрешния енергиен пазар. Следователно, за да се избегне нарушаване на трансграничната търговия държавите членки трябва да внимават да не подменят сигналите за цените на електроенергията със санкции в рамките на механизма за осигуряване на капацитет.
Друга констатация е това, че механизмите, които включват оптимизация на потреблението, обикновено налагат различни задължения за доставчиците на услуги за оптимизация на потреблението от онези за производителите на енергия. Диференциацията на задълженията и санкциите между производството и оптимизацията на търсенето може да е обоснована донякъде, поне в краткосрочен план, за да може да се развие оптимизацията на потреблението, което в дългосрочен план ще осигури по-добра реакция на неефективностите на основния пазар, отколкото чрез механизми за осигуряване на капацитет.
6.4 Свеждане до минимум на нарушенията на конкуренцията и търговията чрез подходяща структура
Механизмите за осигуряване на капацитет потенциално могат да нарушат конкуренцията на пазара на електроенергия както в рамките на държавата членка, която въвежда механизма, така и в трансграничен план. Със секторното проучване обаче беше установено, че тези нарушения до голяма степен може да бъдат отстранени, като се гарантира висока степен на конкуренция в рамките на самия механизъм за осигуряване на капацитет.
Първо, що се отнася до концентрираните пазари на електроенергия, механизмите за осигуряване на капацитет може да нарушат конкуренцията на пазара на електроенергия в държавата членка, която въвежда механизма. Такъв е случаят, когато приходите от механизма за осигуряване на капацитет в значителната степен остават за съществуващите мощности в ръцете на традиционните оператори. По този начин се увеличават пречките пред навлизането на конкуренти и се засилва концентрацията на пазара на електроенергия. Откритата и състезателна процедура за подбор на доставчици на капацитет, в рамките на която новите участници в сферата на всички технологии могат да се конкурират със съществуващите доставчици на капацитет, би могла да допринесе за намаляването на тези нарушения на конкуренцията. Може да са нужди допълнителни гаранции (например прозрачна и организирана търговия със сертификати), за да се осигурят еднакви условия на конкуренция за новите участници, по-специално що се отнася до децентрализирани схеми. Обратно, при дадени обстоятелства може да е възможно механизмите за осигуряване на капацитет да се използват за подпомагане на нови участници, например като се предлагат дългосрочни договори за осигуряване на нов капацитет или премия за конкуренцията в търговете.
Второ, механизмите за осигуряване на капацитет предизвикват трансгранични нарушения както с това, че променят сигналите за търговията на електроенергия, така и чрез засягане на стимулите за инвестиране във вътрешен и в чуждестранен капацитет и в енергийна взаимосвързаност.
Като се има предвид важността на цените на електроенергията като сигнал за ефективен внос и износ на електроенергия в рамките на вътрешния енергиен пазар, механизмите за осигуряване на капацитет трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да функционират паралелно с високите цени на електроенергията при недостиг. Държава членка, която избере да се ръководи от цените на електроенергията, може да привлече внос в правилния момент и в същото време да предостави сериозни стимули за надеждност. Следователно реформите, позволяващи цени на електроенергията при недостиг, и структура на продукта, свързан с мощности, която позволява съвместно функциониране с цените на електроенергията при недостиг, са от решаващо значение за избягването на нарушения на търговията 32 .
Както и потенциалното въздействие върху търговията в периоди на недостиг, механизмите за осигуряване на капацитет, обхващащи целия пазар, обикновено имат задържащ ефект за цените на електроенергията, тъй като доставчиците на капацитет тогава генерират част от своите доходи по линия на механизма за осигуряване на капацитет, вместо на пазара на електроенергия. Ако приходите от осигуряване на капацитет са на разположение само на вътрешни доставчици на капацитет, този задържащ ефект поражда нарушение, благоприятстващо вътрешните инвестиции в мощности, вместо в мощности в други държави или в енергийна взаимосвързаност, която също дава сигурност на доставките. Следователно, за да се гарантират ефективни сигнали и да се избегнат пречките на вътрешния енергиен пазар, пълното трансгранично участие в механизми, обхващащи целия пазар, е от съществена важност.
|
Секторното проучване показва, че механизмите за осигуряване на капацитет трябва да са отворени за всички видове потенциални доставчици на капацитет и да включват състезателна процедура за определяне на цените, за да се гарантира, че цената, която се заплаща за капацитета, е сведена до минимум благодарение на конкуренцията. Конкуренцията между доставчиците на капацитет трябва да бъде възможно най-голяма и да се обръща специално внимание на навлизането на нови участници. Механизмите за осигуряване на капацитет трябва да включват стимули за надеждност и да са проектирани по такъв начин, че да могат да функционират съвместно с цените на електроенергията при недостиг, за да се избегнат неприемливи нарушения на търговията и вътрешен свръхкапацитет. Механизмите за осигуряване на капацитет, обхващащи целия пазар, трябва да бъдат изрично отворени за трансгранично участие, за да се осигурят стимули за продължаване на инвестициите в енергийна взаимосвързаност и за да се намалят дългосрочните разходи за сигурността на доставките в ЕС. |
7. Заключения и следващи стъпки
С оглед на текущите събития и реформирането на пазарите на електроенергия в ЕС, Комисията ще продължи да следи внимателно развитието на механизмите за осигуряване на капацитет и да прецизира насоките, предоставени в настоящия окончателен доклад и приложенията към него въз основа на нейната развиваща се практика. На база на секторното проучване може да се направят осем общи заключения 33 .
Първо, стана ясно, че въпреки настоящия свръхкапацитет в ЕС като цяло, съществуват широкоразпространени опасения, че в бъдеще ще продължи съществуването на недостатъчно производствени мощности на пазара или такова ще се появи и няма да може да се гарантира адекватна сигурност на доставките.
Второ, реформите на пазара на електроенергия са неизбежни, тъй като те помагат за отстраняването на опасенията във връзка с неадекватната сигурност на доставките. В повечето държави членки обаче все още предстои осъществяването на подходящи реформи. В тази връзка в Инициативата за структурата на пазара на Комисията се предлагат редица реформи за подобряване на функционирането на пазарите на електроенергия в ЕС и Комисията ще изисква от държавите членки да осъществят реформи, съпътстващи планираното въвеждане на всеки механизъм за осигуряване на капацитет.
Трето, дори ако реформираният пазар по принцип би могъл да гарантира сигурни доставки, може да остане несигурност дали все по-колебаещата се пазарна цена и редки ситуации на недостиг могат да доведат до дългосрочни инвестиционни решения. По тази причина някои държави членки са решили да въведат механизми за осигуряване на капацитет, за да се гарантира сигурността на доставките на електроенергия. Тези механизми включват държавна помощ и трябва да бъдат нотифицирани на Европейската комисия според правилата за държавна помощ. Тези механизми ще бъдат одобрени, ако държавите членки докажат необходимостта от тях и ако нарушенията на конкуренцията, които те предизвикват, са сведени до минимум в съответствие с вътрешния пазар и правилата за държавна помощ, като се има предвид резултатът от секторното проучване, обобщен в настоящото съобщение.
Четвърто, изключително важно е да се направи строга оценка на адекватността спрямо ясно определен икономически стандарт за надеждност, за да бъдат идентифицирани рисковете за сигурността на доставките и да бъде определен нужният размер на всеки механизъм за осигуряване на капацитет. Подобна строга оценка значително ще намали риска от свръхобезпечаване и ще помогне за ограничаване на нарушенията на конкуренцията, които механизмите за осигуряване на капацитет създават. Допълнителното хармонизиране на оценките на адекватността в ЕС ще спомогне за увеличаването на прозрачността и изграждането на доверие в резултатите от тези оценки. Следователно с Инициативата за структурата на пазара на Комисията се предлага да бъде разработена разширена общоевропейска методика за оценка на адекватността, като Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия извършва годишни оценки на адекватността.
Пето, изборът на вида на механизма за осигуряване на капацитет трябва да гарантира решаването на идентифицирания проблем:
Когато държавата членка установи дългосрочен риск, че инвестициите няма да са достатъчни, механизмите, обхващащи целия пазар (като въведените в Обединеното кралство и Франция и планираните в Ирландия и Италия), вероятно ще са най-подходящата форма на намеса. Трябва да бъдат осъществени така също пазарни реформи, за да се ограничи необходимата държавна помощ чрез механизми за осигуряване на капацитет.
Когато държавата членка установи временен риск, стратегическият резерв вероятно е най-подходящата форма на намеса, тъй като той е създаден за ситуации, при които пазарът ще гарантира сигурност на доставките в дългосрочен план, но в краткосрочен до средносрочен план има опасения. Стратегическите резерви трябва да се използват само в извънредни ситуации. Те трябва да се държат извън пазара, за да се сведат до минимум нарушенията в ежедневното му функциониране. Стратегическите резерви трябва да бъдат преходни мерки, които съпътстват пазарните реформи, и да се изваждат от употреба веднага, след като реформите влязат в действие.
Когато държавата членка установи местен проблем с адекватността на производството, изборът на механизъм зависи от конкретните пазарни условия. В дългосрочен план обаче местният проблем трябва да се разреши чрез подобряване на мрежовата свързаност или чрез по-подходящи зони на офериране, чрез които се въвеждат местни цени на електроенергията, отразяващи баланса между местното предлагане и търсене.
Когато държавата членка е загрижена за недостатъчното развитие на гъвкаво потребление, схемата за непрекъсваемост може да е подходящо решение, макар че трябва да се внимава, за да се избегне прерастване на схемата в субсидия за енергоемки отрасли.
Независимо от избрания механизъм, той трябва редовно да се преразглежда, за да се проверява дали все още има нужда от механизма за осигуряване на капацитет.
Административните плащания за осигуряване на капацитет е малко вероятно да са подходящи, независимо от конкретните проблеми, пред които е изправена държавата членка, тъй като отсъствието на състезателна процедура означава, че е налице голям риск от непостигане на целта за осигуряване на капацитет или от свръхкомпенсиране.
Шесто, механизмите за осигуряване на капацитет трябва да са отворени за всички видове потенциални доставчици на капацитет. Това, в съчетание със състезателната процедура на определяне на цените, гарантира, че благодарение на конкуренцията цената, която се заплаща за осигуряване на капацитет, ще бъде сведена до минимум. Единствените изключения са механизмите за оптимизация на потреблението, като се има предвид особената им способност да намират решение на основните пазарни неефективности, и стратегическите резерви, които не трябва да насърчават нови производствени мощности, за да се сведат до минимум нарушенията на пазара.
Седмо, механизмите за осигуряване на капацитет, обхващащи целия пазар, трябва изрично да бъдат отворени за трансгранично участие, за да се сведат до минимум нарушенията на трансграничната конкуренция и търговия, да се осигурят стимули за продължаване на инвестициите в енергийна взаимосвързаност и да се намалят дългосрочните разходи за европейската сигурност на доставките.
Накрая, секторното проучване показва, че редица съществуващи механизми за осигуряване на капацитет са проектирани по начин, при който не се отстраняват всички основания за опасения за конкуренцията. Комисията ще работи с държавите членки за постепенното привеждане на всички съществуващи механизми за осигуряване на капацитет в съответствие с правилата за държавна помощ, като се имат предвид заключенията на секторното проучване. Това ще даде сигурност на доставчиците на капацитет и на другите икономически участници и ще гарантира изпращането на правилните сигнали към инвеститорите.
1 Съобщение на Комисията „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“, 25 февруари 2015 г., COM(2015)80 final.
Работен документ на службите на Комисията, придружаващ Окончателния доклад за секторното проучване относно механизмите за осигуряване на капацитет, 30 ноември 2016 г., SWD(2016)385.
Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. („EEAG“) (2014/C 200/01) включват специални правила за оценяване на механизмите за осигуряване на капацитет от гледна точка на законодателството в областта на конкуренцията.
Следва да се отбележи, че заключенията от секторното проучване са общи констатации, които не заместват необходимостта от оценка на база конкретен случай на всяка отделна мярка за държавна помощ.
Белгия, Хърватия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Испания и Швеция.
C(2016) 2017 и SWD(2016)119.
Преглед на отговорите в рамките на обществената консултация е приложен към доклада (работен документ на службите на Комисията), който съпътства това съобщение.
Пакетът включва преразгледани версии на регламенти (ЕО) № 713/2009 и 714/2009, както и на Директива 2009/72/ЕО. Освен това пакетът включва предложение за нов регламент относно готовността за справяне с рисковете в електроенергийния сектор, който за замени Директива 2005/89/ЕО.
Това разминаване се дължи главно на осъществяването на инвестиционни решения, взети преди да започне кризата. Въпреки че общите инсталирани производствени мощности се се увеличили в различна степен във всяка от 11-те държави членки, обхванати от секторното проучване, в ЕС като цяло те са нараснали с повече от 30 % след 2000 г.
Маржът на капацитета обикновено се изчислява като разликата между инсталираните производствени мощности и върховото (или средното) търсене. Инсталираните производствени мощности може да бъдат преоценени според тяхната готовност да осигурят по-добри показатели на очаквания марж на капацитета.
По оценки на ENTSO-E маржът между необходимото количество електроенергия в периодите на върхово потребление и електроенергията, която може да бъде произведена с наличните производствени мощности, е 13 % за ЕС като цяло („ENTSO-E: 2015 Scenario Outlook & Adequacy Forecast“ („Вероятен сценарий и прогноза за адекватността за 2015 г.“), на разположение на https://www.entsoe.eu/Documents/SDC%20documents/SOAF/150630_SOAF_2015_publication_wcover.pdf ).
Данните, публикувани от ACER, показват намаляване на честотата на покачване на цените на пазарите на електроенергия в ЕС след 2010 г. (Годишен доклад на ACER относно резултатите от наблюдението на вътрешния пазар на електроенергия през 2015 г., на разположение на: http://www.acer.europa.eu/Official_documents/Acts_of_the_Agency/Publication/ACER%20Market%20Monitoring%20Report%202015%20-%20ELECTRICITY.pdf ).
Единственото значимо изключение е Полша, където горещата вълна през август 2015 г. доведе до принудително спиране на съоръжения.
Производството от вятъра и слънцето представлява 11 % от производството на електроенергия в ЕС-28 през 2014 г. (Евростат), но в някои държави членки на тях се дължи — през определени часове — почти цялото производство, а в други часове изобщо няма производство.
По принцип ефективните тавани на цените трябва да отразяват средната готовност на потребителите да плащат, за да избегнат прекъсване на електрозахранването в случай на недостиг, т.нар. „value of lost load“ (VOLL).
Например санкциите за дисбаланс в момента на доставката може да послужат като косвен ценови таван на пазарите със сделки за следващия ден и други форуърдни пазари, ако са твърде ниски, защото операторите може да предпочетат да заплатят санкцията, вместо да плащат по-високи цени.
Зоните на офериране се определят като зони с единни цени, т.е. където всички оферти за търсене и предлагане се уреждат едновременно и при еднаква цена.
Например ако има твърде голямо търсене и няма достатъчно производство в една област в рамките на голяма зона на офериране и недостатъчен пренос за свързване на тази област с останалата част от зоната, тогава цените в тази област ще бъдат твърде ниски в сравнение с действителните разходи за производството на електроенергия за потребление в тази област. За други изолирани областта в зоната на офериране, където има голямо производство в сравнение с търсенето, цените ще бъдат твърде високи. Затова потребителите в една част от зоната на офериране субсидират потребителите в друга и пазарните цени продължават да бъдат нарушени, затова пазарите не могат да изпратят сигнали за инвестиции на правилните места.
Производителите, които произвеждат по-малко от поетото задължение, или търговците на дребно, които използват повече енергия от поетото задължение, допринасят за общия системен дисбаланс и следователно трябва да плащат цените на дисбаланса. Предложенията в рамките на Инициативата за структурата на пазара включват някои изключения от този общ принцип (вж. член 4 от предложения Регламент за електроенергията).
Когато премахването на таваните за цените не доведат до желаната поява на цени при недостиг, някои оператори на пазара на електроенергия са въвели административно ценообразуване при недостиг. Това е регулаторна намеса, при която автоматично към пазарната цена се прилага предварително определена ценова надбавка, тъй като вероятността от неудовлетворено търсене се увеличава. По този начин, тъй като маржовете на капацитета се затягат, цените на електроенергията автоматично се определят на ниво, отразяващо риска от недостиг, а на пазарните участници се дават сериозни стимули да произвеждат (или да намалят търсенето), когато системата има най-голяма нужда от електроенергия. Примери за административно ценообразуване при недостиг има в Тексас и „резервната функция за ценообразуване при недостиг“ в Обединеното кралство. Ирландия е в процес на въвеждане на подобна система.
Примери за продукти за хеджиране има в Австралия и са въведени в Германия от EEX.
Прилагането на антитръстовото законодателство може да предотврати също така антиконкурентното поведение, но то не трябва да се тълкува като пречка за образуването на високи цени на електроенергията per se, когато тези цени представляват стойността на електроенергията в периоди на недостиг.
Изцяло спомагателната услуга, разработена и експлоатирана автономно от оператор на преносна система за електроенергия, не отговаря на условията да бъде механизъм за осигуряване на капацитет, който е релевантен от гледна точка на държавната помощ.
Когато дадено правителство разработва схема за подпомагане на енергията от възобновяеми източници и предоставя субсидии на оператор на ветроенергиен парк, основната цел на мярката вероятно е декарбонизацията на енергийния сектор. В този случай, въпреки че с мярката се увеличава наличния капацитет на пазара, тя не се счита за механизъм за осигуряване на капацитет и съответно ще се оценява по правилата за подпомагане на енергията от възобновяеми източници.
Това например включва задължението да се вземе предвид икономическа оценка на бъдещата доходност на производствения парк (което може да включва оценка на въздействието на очакваните ценови изменения на различните горива и цената на въглеродните емисии), приноса на планираните пазарни реформи и потенциалното въздействие от по-високо удовлетворяване на търсенето и увеличаване на инвестициите в мрежи.
Въпреки че стратегическият резерв също може да се използва като инструмент за попълване на разликата, ако това е необходимо, докато се въведе основан на обема механизъм за осигуряване на капацитет, обхващащ целия пазар, и може да е от полза за избягването на преходен период в схемата, обхващаща целия пазар, когато сроковете за провеждане на търгове са твърде кратки, за да се гарантира конкуренция в лицето на нови участници.
За новите производствени мощности обикновено са необходими дългосрочни ангажименти, за да може да се конкурират със съществуващите мощности. Малко вероятно е тези дългосрочни ангажименти да са съвместими с необходимия временен характер на стратегическия резерв.
Следва да се отбележи, че такава оценка в секторното проучване на може да замени необходимостта от индивидуална оценка на всички мерки за държавна помощ и това изявление не трябва да се тълкува в смисъл, че схемите, които все още не са оценени и са обект на решение на Комисията, ще бъдат определени за съвместими.
В рамките на ограниченията, свързани с целите в областта на изменението на климата, признати в Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика в точка 220 и точка 233, буква д).
„Срок за въвеждане“ е периодът между разпределението на офертата за осигуряване на капацитет и момента на предоставянето на капацитет.
Макар че някои механизми са бивши или само са планирани и не всички функционират едновременно.
Продуктът, свързан с мощности, основан на вариант за надеждност, може да е особено ценен за постигането на това, защото той не засяга пазарните сигнали, а при въвеждането на ценообразуване при недостиг не изисква допълнителна санкция за недоставяне, която да бъде осигурена по линия на механизма за осигуряване на капацитет.
Настоящите заключения са съсредоточени основно върху способността на различните видове механизми за осигуряване на капацитет за справяне с проблемите на сигурността на доставките на електроенергия по най-рентабилния и ненарушаващ пазара начин. Механизмите за осигуряване на капацитет обаче могат да въздействат върху производствения микс и затова те си взаимодействат с инструментите на политиката, насочени към насърчаване на намаляването на въглеродните емисии. Както се отчита в точка 220 и точка 233, буква д) от Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика, тези въздействия трябва да се вземат предвид чрез структурата на механизмите за осигуряване на капацитет, за да допринасят те за цялостната съгласуваност на политиката на ЕС в областта на енергетиката на пазарите на електроенергия.