Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Малта за 2016 г.

и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Малта за 2016 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия 2 ,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент 3 ,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)На 26 ноември 2015 г. Комисията прие годишния обзор на растежа 4 , с което постави началото на европейския семестър за 2016 г. за координация на икономическите политики. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 17—18 март 2016 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 26 ноември 2015 г. Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение 5 , в който Малта не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. В същия ден Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната 6 . Тази препоръка беше одобрена от Европейския съвет на 18—19 февруари 2016 г. и приета от Съвета на 8 март 2016 г. Като държава, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Малта следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката.

(2)Докладът за Малта за 2016 г. 7 беше публикуван на 26 февруари 2016 г. В него бе оценен напредъкът на Малта в изпълнението на специфичните за страната препоръки, приети от Съвета на 14 юли 2015 г., и напредъкът на Малта по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(3)На 15 април 2016 г. Малта представи своята национална програма за реформи за 2016 г. и своята програма за стабилност за 2016 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(4)Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи изменения в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление 8 .

(5)Спрямо Малта понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга. В своята програма за стабилност за 2016 г. правителството планира номиналното салдо да се подобри до излишък от 0,1 % от БВП до 2019 г. Структурното салдо постепенно ще се подобри, така че средносрочната бюджетна цел на Малта — балансирана бюджетна позиция в структурно изражение — да бъде постигната до 2019 г. Според програмата за стабилност съотношението държавен дълг/БВП се очаква да спадне до 62,6 % през 2016 г. и да продължи да спада до 55,5 % от БВП през 2019 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е реалистичен за 2016 г. и предпазлив за периода 2017—2019 г. Въпреки това необходимите мерки в помощ на планираните цели за дефицита от 2017 г. нататък все още не са достатъчно конкретни. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2016 г. е налице висок риск от значително отклонение от препоръчаната корекция за постигане на средносрочната цел през 2015 г. и 2016 г., взети заедно, произтичащо преди всичко от забавянето през 2015 г., което трябва да се коригира през 2016 г. и, при непроменена политика, през 2017 г. Забавянето през 2015 г. отчасти се обяснява с нарастването на инвестициите до голяма степен поради изключително високото усвояване на средства от фондовете на ЕС в навечерието на приключването на програмния период 2007—2013 г. С цел да се намали отклонението през двугодишния период 2015—2016 г., програмата за стабилност за 2016 г. включва допълнителни мерки за 2016 г., които не можеха да бъдат включени в прогнозата от пролетта. Тези мерки са насочени към намаляване на първичните разходи (с 0,16 % от БВП), особено в областта на възнагражденията на служителите, междинното потребление и капиталовите трансфери. Освен това бяха преразгледани прогнозите за някои от мерките по отношение на приходите за периода 2016—2019 г., за да отразят по-актуалната информация и реалното въздействие на мерките за 2015. Взети заедно, тези мерки водят до нетно намаление на дефицита с 0,2 % от БВП. В сравнение с прогнозата на Комисията, отчитането на тези мерки ще подобри структурната корекция и структурното салдо ще има известно отклонение средно за периода 2015—2016 г., докато през 2017 г. ще се запази риск от значително отклонение. Малта се очаква да спази целевия показател за намаляване на дълга през 2016 г. и 2017 г. Въз основа на оценката си за програмата за стабилност и като взема предвид прогнозата на Комисията от пролетта на 2016 г., Съветът смята, че съществува риск Малта да не спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По тази причина ще са необходими допълнителни мерки за гарантиране на съответствие през 2016 г. и 2017 г.

(6)Дългосрочната устойчивост на публичните финанси на Малта продължава да бъде предизвикателство. Това се дължи основно на отражението върху бюджета на свързаните със застаряването на населението разходи, като например разходите за здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии. Пенсионната система е изправена пред двойното предизвикателство да постигне устойчивост и същевременно да гарантира адекватни пенсионни доходи. Пенсионните разходи бяха по-ниски от средното за ЕС през 2013 г. (9,6 % от БВП), но се предвижда до 2060 г. да нараснат до 12,8 %, което е един от най-високите дялове в ЕС. През март 2016 г. правителството прие няколко мерки за осигуряване на устойчивостта и адекватността на пенсионната система, но все още не е оценено въздействието върху бюджета. С цел подобряване на адекватността на системата, през 2016 г. продължава промяната на зависещата от осигурителни вноски национална минимална пенсия, като целта е до 2027 г. да достигне 60 % от медианния доход и да разшири своя обхват. Ефективността на реформата ще зависи от запазването на пригодността за заетост на по-възрастните групи от населението. Освен пенсиите, публичните разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи се очаква да нараснат по-бързо от средното за ЕС — съответно 2,1 % и 1,2 % от БВП. Органите приеха национална стратегия за здравната система и извършват преглед на разходите за здравеопазване с оглед да се подобри ефективността на разходите. Все още обаче не са реализирани икономии в резултат на тези усилия. За устойчивостта в дългосрочен план ще допринесе използването на потенциалните икономии, за да се отговори на прогнозираното нарастване на разходите.

(7)Бяха направени значителни инвестиции, но резултатите в образованието и обучението са все още под заложената цел. Това се отразява на качеството на предлагането на работна ръка, както и на участието на пазара на труда. Образователното равнище на работната сила на Малта все още е сред най-ниските в ЕС. Малта изпълнява всеобхватна стратегия за учене през целия живот, но участието в програми за учене през целия живот е все още ограничено, особено сред лицата с нисък образователен ценз. Сред предизвикателствата в тази област са целенасочените информационни дейности, подобряването на достъпа до обучение и партньорствата между институциите за образование и обучение и работодателите. През 2015 г. беше одобрен правен акт за създаването на институт за непрекъснато професионално развитие на преподавателите (Институт за образование). Основните цели на института са: i) да даде възможност на преподавателите да усвоят уменията, необходими им в тяхната ежедневна професионална дейност; ii) да служи за място за срещи и обмен на опит между педагозите и iii) да насърчава развитието на ръководството в сферата на образованието. Институтът започва да функционира и се очаква да се превърне в основния движещ фактор за посрещане на нуждите от професионално развитие на учителите. Напредъкът в тази област трябва да бъде наблюдаван.

(8)Освен еднократните мащабни проекти в периода 2014—2015 г., инвестициите в Малта бяха ограничени, което бе отражение на структурните промени в икономиката и съществуващите затруднения. Това е свързано преди всичко с нарастващото значение на по-малко капиталоемки сектори на услугите, което понижава инвестиционните нужди на икономиката в бъдеще. Въпреки това продължават да са налице някои предизвикателства, които засягат инвестиционната дейност в страната, като например недостатъчната способност за иновации, недостигът на умения, липсата на ефективност в публичната администрация и съдебната система, регулаторната тежест и значителните транспортни задръствания.

(9)Транспортната и логистичната инфраструктура са една от основните пречки пред чуждестранните инвестиции. Външните разходи от транспорта за икономиката на Малта са значителни. Те произтичат най-вече от неефективното използване на националната транспортна мрежа и липсата на реални алтернативи на използването на леки автомобили. Освен това големият брой частни превозни средства, замърсяването и задръстванията на движението представляват предизвикателства за устойчивостта на националния транспортен сектор. Все още не е приложена всеобхватна стратегия за транспорта, въпреки че разработването на национална транспортна стратегия и генерален план е предварително условие за достъп до структурните и инвестиционните фондове на ЕС (2014—2020 г.), които ще се използват за съфинансиране на инвестиции в транспорта.

(10)Правителството предприе няколко мерки за подобряване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия (МСП). Тези мерки бяха насочени към предоставянето на дялово финансиране и рисков капитал, което през последните години беше набелязано като пречка. Освен това сред бъдещите мерки е създаването на централен кредитен регистър и на банка за развитие, както и стартирането от борсата в Малта на платформа, предназначена конкретно да подпомогне МСП да набират финансиране чрез капиталовите пазари. Остават затрудненията в областта на достъпа до небанкови инструменти, но МСП в Малта се ползват с по-добра среда за финансиране в сравнение с много от МСП в ЕС.

(11)В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Малта и го публикува в доклада за страната за 2016 г. Освен това Комисията направи оценка на програмата за стабилност, националната програма за реформи и последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Малта през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Малта, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на ЕС към бъдещите решения на държавите членки. Препоръките в рамките на европейския семестър са отразени в препоръки (1) и (2) по-долу.

(12)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност, като становището 9 му е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

ПРЕПОРЪЧВА на Малта да предприеме следните действия през 2016 г. и 2017 г.:

1.С оглед на високия риск от значително отклонение, да постигне годишна фискална корекция от 0,6 % от БВП за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2016 г. и 2017 г., като предприеме необходимите структурни мерки. Да засили мерките за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

2.Да предприеме мерки за засилване на предлагането на работна ръка, по-специално чрез увеличаване на участието на нискоквалифицираните лица в схеми за учене през целия живот.

Съставено в Брюксел на година.

За Съвета

Председател