Брюксел, 7.4.2016

COM(2016) 182 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно въздействието на генетичната селекция върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо


ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно въздействието на генетичната селекция върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо

1.    КОНТЕКСТ    

2.    СЕКТОР НА ПТИЧЕТО МЕСО    

2.1. Производство, търговия и потребление в ЕС    

2.2. Селекция за разплод    

3.    ГЕНЕТИЧНАТА СЕЛЕКЦИЯ И НЕЙНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХУМАННОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БРОЙЛЕРИТЕ    

3.1. Генетична селекция: унаследяване и селекционен натиск    

3.2. Въздействие върху хуманното отношение към животните    

3.3. Хуманно отношение към животните и цели на селекцията    

4.    СИТУАЦИЯТА КЪМ МОМЕНТА    

4.1. Налични данни за програмите за селекциониране    

4.2. Генетично разнообразие    

5.    ЗАКЛЮЧЕНИЯ    

ПРИЛОЖЕНИЕ I: ПРОИЗВОДСТВО НА ПИЛЕШКО МЕСО В ЕС ЗА ПЕРИОДА 2010 — 2014 г. (в хиляди тонове)    

ПРИЛОЖЕНИЕ II: БРОЙ НА СТОПАНСТВАТА ЗА БРОЙЛЕРИ В ЕС-27 ПРЕЗ 2010 Г.    

ПРИЛОЖЕНИЕ III: ПИРАМИДАЛНА СТРУКТУРА НА КРЪСТОСВАНЕТО НА БРОЙЛЕРИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ТЪРГОВИЯ    

ПРИЛОЖЕНИЕ IV: ПРИЗНАЦИ В НАСТОЯЩИТЕ ПРОГРАМИ ЗА СЕЛЕКЦИОНИРАНЕ НА БРОЙЛЕРИ    

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

относно въздействието на генетичната селекция върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо

1.КОНТЕКСТ

В член 6, параграф 1 от Директива 2007/43/ЕО 1  за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо, се посочва, че:

„Въз основа на научно становище на Европейския орган за безопасност на храните Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета, не по-късно от 31 декември 2010 г., доклад относно влиянието на генетичните параметри върху установените пропуски, водещи до лошо състояние на пилетата. Докладът може да бъде придружен от подходящи законодателни предложения, ако е необходимо.“

Настоящият доклад на Комисията е изготвен в изпълнение на това задължение.

За изготвянето на настоящия доклад Комисията поиска през 2010 г. научно становище от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) 2 , което беше актуализирано през 2012 г. 3 , и възложи провеждането на икономическо проучване 4 , завършено през 2013 г.

Настоящият доклад се отнася единствено за пилета, попадащи в обхвата на Директива 2007/43/ЕО 5 .

Неочакваното допълнително време, необходимо за получаване на пълни научни и икономически данни, е причина за закъснението при приемането на настоящия доклад.

2.СЕКТОР НА ПТИЧЕТО МЕСО

2.1. Производство, търговия и потребление в ЕС

През 2014 г. производството на пилешко месо в ЕС (пилетата за производство на месо се наричат също „бройлери“) достигна 10,5 млн. тона, което представлява около 6,5 млрд. птици 6 и възлиза на около 12 % от световното производство 7 .

Три четвърти от производството в ЕС е съсредоточено в седем държави членки: Полша, Франция, Обединеното кралство, Германия, Испания, Италия и Нидерландия (вж. приложение I).

През 2010 г. са регистрирани над 2,2 милиона стопанства за бройлери в 27-те държави членки на ЕС. Въпреки това само в 20 000 стопанства е имало повече от 5000 бройлера (вж. приложение II).

През 2014 г. процентът на самостоятелна продоволствена обезпеченост 8 в ЕС е бил 103,9 %. Търговията в рамките на ЕС е главно с прясно пилешко месо. Нидерландия е водеща в търговията с пилешко месо на пазара на ЕС (около 30 % от общия брой на вътрешните за ЕС трансгранични движения), следвана от Франция, Германия и Полша.

В ЕС основните купувачи на пилешко месо са Нидерландия, Обединеното кралство, Германия и Франция. Тези четири държави съставляват 62 % от целия внос на пилешко месо в ЕС, най-вече замразени сурови пилешки гърди от Бразилия или замразени сготвени пилешки гърди от Тайланд.

Със средно потребление от 26,8 kg на глава от населението годишно през 2014 г. пилешкото месо представлява второто най-консумирано месо в ЕС (около 30 % от общата консумация на месо, на второ място след свинското 9 ). Консумацията на пилешко продължава да расте в почти всички държави членки.

2.2. Селекция за разплод

Системата за производство на пилешко месо е много сложна и започва преди излюпването на пилетата. Пилетата за производство на месо са резултат от сложни генетични комбинации, които се извършват няколко поколения нагоре по веригата.

Генетичната селекция определя най-подходящите птици, които да станат родители на следващото поколение. Тя определя признаците, за които се селектира определена родова линия, за да се отговори на търсенето на пазара.

Производството на бройлери е резултат от кръстосано отглеждане на четири етапа (вж. приложение III). Началният етап на това пирамидално производство е генетичната селекция на редица чисти родови линии (наричана също родословие) от развъдното дружество. Птиците от избрани чистопородни линии се кръстосват, като се държат при високи нива на биологична сигурност в свободна от определени патогени среда и са географски разпространени, за да се избегне замърсяване, което би могло да доведе до значителни икономически и генетични загуби.

Птиците от чисти родови линии, които ще допринесат към следващото поколение, се разпределят в мултипликационния процес след селекцията им. Този процес се състои от три етапа: първо на равнище пра-прародители, второ на равнище прародители и трето на равнище родителско стадо птици, за да се получат еднодневни пилета, които ще станат бройлери, предназначени за търговия.

Към днешна дата няколко дружества доминират световния пазар на бройлери за разплод. Тези дружества не са оповестили на Комисията данни за обектите за разплод или птиците, главно защото считат тази информация за чувствителна от търговска гледна точка.

2.3. Модели на производство на пилешко месо в ЕС

Птицевъдната промишленост в ЕС работи в рамките на два организационни модела: вертикално интегрирано производство и независими звена на производствената верига.

При вертикално интегрирания модел няколко или всички звена на производството (разплод, люпене, обори, инсталация за фураж и преработвателно предприятие) се контролират от интегриращо предприятие. Интегриращото предприятие доставя еднодневните пилета, фуражите и понякога оборите и е собственик на птиците по всяко време. Земеделските стопани получават определена сума за труда си и за променливите разходи. Тази система се използва в Обединеното кралство, Италия, Франция и Испания.

В рамките на втория модел на независими звена всяко звено действа чрез открития пазар, като поема собствените си рискове. Земеделският стопанин е собственик на птиците и е по-пряко изложен на колебанията на цените на фуражите и търсенето на месо от домашни птици. Тази система се използва в Нидерландия и Белгия, а в Германия съществуват и двата модела.

По-голямата част от генетичната селекция има за цел да отговори на търсенето на бързорастящи птици, което е преобладаващата система на производство в ЕС.

За тази цел секторът на пилешкото месо в ЕС изполва бързорастящи бройлери. Тези бройлери достигат целевото живо тегло от 2 — 2,5 kg за около 35 — 45 дни. Въпреки това съществуват варианти в зависимост от конкретната държава, регион или пазарен сегмент, който трябва да бъде снабдяван. Общата тенденция в Европа е да се отглеждат бройлери, селектирани за бърз растеж в затворени и контролирани системи за обори, с постели и автоматизирано предоставяне на храна и вода.

Въпреки това една част от производството, а оттам и генетичният подбор, са предназначени за бавнорастящи птици.

През последните години бавнорастящите бройлери (от 70 до 81 дни) предизвикват интерес в много държави от ЕС. Тези бройлери се използват при свободното отглеждане и биологичното производство, с малка гъстота на отглеждане и постоянен достъп до открито пространство. При все това, експертите считат, че бавнорастящите пилета ще останат малка пазарна ниша. Освен това съществува производство на сертифицирани бройлери, което включва бавнорастящи бройлери, отглеждани в затворени помещения, докато станат на 56 дни, като междинно производство между нормалните бройлери и биологичното производство. Няма налични статистически данни за точния брой на алтернативните бройлери (бавнорастящи или сертифицирани бройлери) в ЕС; въпреки това експертите в отрасъла изчисляват, че пазарният дял е от порядъка на 5 до 10 % от общото производство 10 .

3.ГЕНЕТИЧНАТА СЕЛЕКЦИЯ И НЕЙНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХУМАННОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БРОЙЛЕРИТЕ

През последните 50 години генетичната селекция на бройлерите значително се е променила. По-специално, темпът на растеж на предназначените за търговия бройлери силно се е увеличил, като стандартните бройлери понастоящем достигат 1,5 kg телесно тегло за по-малко от 30 дни, докато през 50-те години на миналия век са били необходими 120 дни. Първоначално селекцията е била насочена към по-висок темп на растеж и по-голям добив на месо. Въпреки това, за да се избегнат нежеланите последици от едностранна селекция, ориентирана към продуктивността, през последните години се извършва и селекция по отношение на възприемчимостта към някои видове болести и признаците, свързани с хуманното отношение.

Повечето проблеми при хуманното отношение към бройлерите са резултат от множество фактори, като например фактори, свързани с околната среда, фактори, свързани с управлението и генетични фактори. Научните становища обаче признават, че някои проблеми при хуманното отношение по същество са свързани с генетичните фактори, а други са свързани най-вече с околната среда/управлението, като например гъстотата на отглеждане и качеството на постелите, светлината и неуютната среда.

3.1. Генетична селекция: унаследяване и селекционен натиск

Организират се развъдни програми за снабдяване на предназначените за търговия стада с еднодневни пилета бройлери в мултипликационна пирамида (вж. точка 2.2.). Развъдната пирамида улеснява кръстосването между генетично обособени родови линии, с цел селектиране на определени признаци, включени в генетичната програма. Ефектът на една генерация селекция зависи от унаследяването 11 на признака и приложения селекционен натиск (делът на птици с определен признак, използвани като родители на следващото поколение). Освен това напредъкът в областта на генетичната селекция при стада с родословие не гарантира, че подобна промяна ще бъде наблюдавана при бройлерите, предназначени за търговия, тъй като средата, в която се отглеждат бройлери за търговски цели, не е същата като тази при стадата за разплод 12 .

Съществуват значителни трудности при получаването на данни относно унаследяването на селектирания признак, защото от една страна за получаване на надеждни данни са необходими няколкостотин птици, а от друга страна, времето, необходимо за проявата на генетичната промяна в стадата, предназначени за търговия, никога не е по-малко от 4 години (вж. приложение III).

Когато се извършва селекция за няколко признака едновременно, ефектът на селекцията за всеки отделен признак е по-малък, отколкото ако признакът е единственият селектиран, което намалява селекционния натиск. Например, ако приемем, че селекционна програма А включва темп на растеж и устойчивост към болести, а селекционна програма Б включва само темп на растеж, ефектът на селекцията по отношение на темпа на растеж ще бъде по-бавен при програма А, отколкото при програма Б.

В миналото свързаните с продуктивността признаци са били единственият критерий на развъдните програми и програмите за селекциониране. Тъй като разходите за фураж са главният фактор, който оказва влияние върху икономиката на производството на пилета за месо, ефективността при преработката на фуража 13 е основният критерий при селекцията. През последните години това обаче се променя, като акцентът се поставя върху несвързани с продуктивността признаци като качество на костите, сърдечносъдова ефективност и устойчивост на асцит (виж приложение IV).

Начинът, по който тези признаци са включени в програмите за генетична селекция, представлява чувствителна търговска информация и не се разкрива от развъдните дружества. Следователно не е известен точният селекционен натиск върху свързаните и несвързаните с продуктивността признаци.

3.2. Въздействие върху хуманното отношение към животните

През последните десетилетия с генетична селекция са били модифицирани широк спектър метаболитни и поведенчески признаци при бройлерите, което води до разнообразни въпроси, свързани с хуманното отношение, както е описано по-долу:

Крака и придвижване

Засягащите придвижването болести по краката, като деформации на костите и куцота, са основна причина за нехуманното отношение към бройлерите и може да имат и генетичен компонент. ЕОБХ отбелязва, че около 30 % от интензивно отглежданите за търговски цели бройлери имат аномалии на краката. Тези биомеханични ограничения вероятно се дължат на морфологичните изменения, като например бързия растеж на гръдните мускули, което измества центъра на тежестта напред, както и относително късите крака спрямо телесното тегло на птиците.

В научното становище се посочват доказателства, че костите на бързорастящите селектирани породи са по-порести и по-малко минерализирани от тези на по-бавнорастящата контролна порода. Освен това проучванията показаха, че бавнорастящите бройлери, отглеждани до 56-дневна възраст, имат значително по-добра способност за ходене, отколкото отглежданите до 42-дневна възраст.

Птици, които страдат от сериозни аномалии в походката, срещат трудности при придвижването и вероятно променят хранителните си навици, т.е. увеличава се времето им в легнало положение поради болката от придвижването, в резултат на което страдат в по-голяма степен от контактен дерматит (вж. по-долу).

Асцит и Синдром на внезапната смърт (СВС)

Асцитът е акумулиране на течност в коремната кухина и представлява метаболитно заболяване в резултат на разширяване и хипертрофия на сърцето, което води до сърдечна недостатъчност и промени в чернодробната функция. СВС е най-честата причина за смърт при стадата от бройлери, която засяга главно бързорастящите мъжки птици 14 . Като цяло се приема, че основната причина и за двете е недостатъчното снабдяване с кислород или твърде високата потребност от кислород. Други фактори като храненето, качеството на въздуха и осветеността могат също да повлияят върху честотата на асцит и СВС.

Редица проучвания, цитирани от ЕОБХ, показват, че възприемчивостта към асцит има унаследяем аспект. Бързият темп на растеж, постигнат чрез генетична селекция, увеличава риска от тези две болести заради увеличената потребност от кислород, която оказва натиск върху сърдечносъдовата система. Редица проучвания стигнаха до заключението, че при бързорастящите бройлери (заклани на възраст 42 дни) има по-висок процент на смъртност от асцит, отколкото при бавнорастящите бройлери (заклани на възраст 56 дни).

Контактен дерматит

Кожните заболявания, като например контактен дерматит (ерозията на гърдите, краката и ходилата може да премине в улцерация и да се възпали), са свързани предимно с управленски практики, тъй като влажните постели и съставът на фуража (в по-малка степен) изглежда са най-важните фактори за предотвратяване на възникването им 15 . Същевременно редица проучвания показват, че контактният дерматит е с умерена степен на унаследяване и поради това генетичната селекция може да намали този основен проблем в хуманното отношение към птиците.

3.3. Хуманно отношение към животните и цели на селекцията

От генетична гледна точка желаните резултати от селекцията са птици, които ефективно съчетават признаци, свързани с продуктивността, репродуктивността, здравето и хуманното отношение. Оценката на генетичните корелации между признаците, свързани с продуктивността, и такива, свързани с хуманното отношение, използвани като критерий при селекция в животновъдните програми, ще спомогне да се предвиди как пряката селекция ще повлияе на другите признаци.

Може да има ниска или висока степен на корелация между някои признаци, свързани със здравето и с хуманното отношение, от една страна, и признаците, свързани с продуктивността, от друга. Когато корелацията между два признака е висока, това означава, че генетичната селекция не може да се извършва поотделно. Когато признаците, свързани с продуктивността, имат висока отрицателна корелация с признаците, свързани със здравето и с хуманното отношение, това означава, че подобряването на признак, свързан с продуктивността (например темпа на растеж) ще изложи на риск други признаци (например асцит). Това поставя едно предизвикателство, което може да се реши чрез балансирана развъдна програма, като се използват подходящи селекционни индекси.

В идеалния случай развъдните програми следва да съчетават признаците в селекционен индекс, който отчита въздействието на различните признаци при птиците.

Във връзка с основните въздействия върху хуманното отношение към животните, описани по-горе, цитирани от ЕОБХ научни изследвания показват, че:

Генетичните корелации между признаците, например специфичните мускулно-скелетни нарушения и растежа, следва да позволяват генетично подобряване на здравето на краката, както и непрекъснато, макар и по-умерено, подобряване на темпа на растеж.  

Възможно е да се разработи устойчива на асцитродова линия, тъй като изглежда, че съществуват само няколко гени, отговорни за възприемчивостта към асцит, и те са с високо ниво на унаследяване. Синдромът на внезапна смърт се корелира с асцита.

Съществува ниска генетична корелация между контактния дерматит (на подов дерматит и лезии на бутчетата) и телесното тегло, което предполага, че селекцията по отношение на възприемчивостта към подов дерматит следва да е възможна без отрицателен ефект върху теглото.

В този контекст вече има положителни сигнали за по-добро интегриране на хуманното отношение в селекционния процес на развъдните програми. Например в неотдавнашните проучвания сред стадата, предназначени за търговия, се съобщава за намаляване на заболеваемостта от болести по краката и от асцит през последните 10 години. Според данни на отрасъла тези резултати се дължат на факта, че признаците, свързани със здравето и хуманното отношение, биват интегрирани в схемите на селекция.

4.СИТУАЦИЯТА КЪМ МОМЕНТА

4.1. Налични данни за програмите за селекциониране

Новите технологии, основани на генетични маркери, могат да подпомогнат генетичната селекция, за да се определят птиците, които са носители на желани гени. Генетичната селекция в развъдните програми е допринесла за осигуряването на конкурентно производство на бройлери в ЕС, но нивото на генетичните подобрения или на отделните признаци не може да бъде количествено изразено в настоящия доклад поради липсата на достъп до поверителните данни на развъдните дружества.

В допълнение, тези селекционни процеси се основават предимно на стада, контролирани от развъдните дружества. Само ограничен брой развъдни дружества в световен мащаб доставят бройлери за разплод и бройлери 16 . Производителите имат ограничен достъп до подробна информация за критериите при селекция в развъдната програма.

Освен това по принцип пазарният натиск в момента не дава на развъдните дружества достатъчен стимул да обърнат по-голямо внимание в развъдните си програми на свързаните с хуманното отношение признаци.

Конкуренцията на пазара за пилешко месо е съсредоточена главно върху намаляването на цените. Фуражът представлява около 65 % от производствените разходи, затова генетичната селекция е насочена предимно върху бързите темпове на растеж, с цел намаляване на разходите. По-ниската ефективност при преработката на фуража от бройлери, селектирани за признаци, свързани с хуманното отношение, увеличава производствените разходи.

4.2. Генетично разнообразие

Програмите за селекциониране са полезен инструмент за подобряването на някои свързани с продуктивността признаци в родовите линии за търговски цели. Въпреки това, те доведоха също така до загуба на генетично разнообразие, което на свой ред доведе до нежеланото премахване на генетични признаци, които могат да бъдат от полза в бъдеще, ако условията за производство се променят (устойчивост на нови болести, нови климатични условия и др.).

Това е причината, поради която програмата на Общността за съхранението, характеризирането, събирането и използването на генетичните ресурси в земеделието насърчава генетичното разнообразие. В този контекст Комисията финансира проекта Globaldiv 17 с основната цел на събере международни експерти от различни области, свързани с характеризирането на генетичните ресурси на селскостопанските животни, да разгледа основните фактори за загуба на биологично разнообразие и стратегиите за опазването му.

5.ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Животновъдите постепенно вземат предвид в своите програми за селекциониране признаците, свързани със здравето на пилетата и хуманното отношение към тях.

Действащото законодателство предвижда система за мониторинг на показателите за хуманно отношение към животните 18 при търговски условия, които биха могли да бъдат използвани в по-голяма степен в контекста на генетичната селекция.

Във все по-голяма степен потребителите проявяват интерес към бройлери, селекционирани за признаци, свързани с хуманното отношение, които се произвеждат с по-високи разходи.

Наличието на информация за хуманното отношение към животните на различни равнища и съобразена конкретно за всеки вид аудитория (училища, медии...) би могло да спомогне за повишеното търсене на продукти, отговарящи на изискванията за хуманно отношение към животните.

На този етап не е необходимо законодателно предложение. В съответствие с мандата си за хуманно отношение към животните и посредством съществуващите инструменти, Европейската комисия е готова да улесни подобренията в тази област.

ПРИЛОЖЕНИЕ I: ПРОИЗВОДСТВО НА ПИЛЕШКО МЕСО В ЕС ЗА ПЕРИОДА 2010 — 2014 г. (в хиляди тонове)

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Белгия

497,117

487,05

401,747

379,33

425,01

България

72,763

73,428

74,482

69,81

71,53

Чешка република

182,723

166,636

148,986

143,85

143,87

Дания

184

185,7

153,9

159,3

142,8

Германия

802,781

853,525

864

911

969

Естония

11,244

11,244

11,244

11,244

11,244

Ирландия

108,554

108,554

108,554

108,554

108,554

Гърция

175,898

173,05

179,999

177,73

187,86

Испания

1115,86

1111,91

1128,37

1133,70

1236,83

Франция

1037,00

1060,00

1044,00

1078,00

1047,00

Хърватия

48,5

50

48,8

49,8

Италия

864,969

894,744

922,353

902,74

919,55

Кипър

27,473

27,22

25,148

21,83

21,48

Латвия

23,394

22,807

24,491

26,71

28,56

Литва

63,994

67,943

73,773

82,94

86,69

Люксембург

0

0

0

0

0

Унгария

208,275

219,828

240,09

235,59

261,26

Малта

4,398

4,155

4,252

4,13

3,94

Нидерландия

781,454

840,922

888,521

920,8

956,12

Австрия

96,562

95,063

92,681

94,94

97,27

Полша

1000,29

1046,25

1270,70

1365,61

1477,09

Португалия

248,848

245,633

244,311

245,4

248,9

Румъния

298,386

298,386

298,386

301,877

301,877

Словения

54,626

52,903

53,957

52,81

55,64

Словакия

71,315

71,315

71,315

69,739

69,739

Финландия

86,544

92,493

98,183

102,33

104,55

Швеция

111,993

111,528

109,671

117,42

126,12

Обединено кралство

1379,37

1357,00

1378,97

1442,55

1437,64

ЕС

9509,83

9727,78

9962,09

10 208,73

10 589,92

ПРИЛОЖЕНИЕ II: БРОЙ НА СТОПАНСТВАТА ЗА БРОЙЛЕРИ В ЕС-27 ПРЕЗ 2010 Г.

Държава

> 1 бройлер

> 5000 бройлера

% от общото количество за ЕС-27

(> 5000 бройлера)

Белгия

930

620

3,2

България

19 470

140

0,7

Чешка република

280

130

0,7

Дания

280

170

0,9

Германия

4540

1040

5,3

Естония

120

0

0,0

Ирландия

550

170

0,9

Гърция

102 280

630

3,2

Испания

36 570

3360

17,1

Франция

41 710

5780

29,4

Италия

13 200

1550

7,9

Кипър

2570

40

0,2

Латвия

480

0

0,0

Литва

13 190

10

0,1

Люксембург

40

Вж. Белгия

0,0

Унгария

18 760

250

1,3

Малта

160

40

0,2

Нидерландия

640

620

3,2

Австрия

1190

300

1,5

Полша

337 540

2330

11,8

Португалия

105 010

750

3,8

Румъния

1 532 550

300

1,5

Словения

2910

170

0,9

Словакия

470

60

0,3

Финландия

100

100

0,05

Швеция

180

80

0,4

Обединено кралство

1740

1040

5,3

ЕС-27

2 237 460

19680

100,0

Източник: Евростат (2010 г.).

ПРИЛОЖЕНИЕ III: ПИРАМИДАЛНА СТРУКТУРА НА КРЪСТОСВАНЕТО НА БРОЙЛЕРИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ТЪРГОВИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ IV: ПРИЗНАЦИ В НАСТОЯЩИТЕ ПРОГРАМИ ЗА СЕЛЕКЦИОНИРАНЕ НА БРОЙЛЕРИ

Области на селекцията

Основни категории признаци (може да включват повече от един признак)

Здраве и хуманно отношение към животните

Имунна реакция, цялост на скелета, здраве на сърцето и белите дробове, жизнеспособност/оцеляване/ ниска смъртност, оперение, липса на гръдни лезии

Репродукция

Излюпване на малките, брой на яйцата, плодовитост, възраст на полова зрялост

Продуктивност

Преработка на фуража, профил на растежа, качество на месото, добив на месо от гърдите, тегло, по-ниско съдържание на мазнини

(1)

   ОВ L 182, 12.7.2007 г., стр. 19.

(2)

   Група на ЕОБХ по здравето и хуманно отношение към животните (AHAW): Научно становище относно влиянието на генетичните параметри върху хуманното отношение и устойчивостта на стрес на бройлерите, предназначени за търговия. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010; 8 (7): 1666. [82 стр.]. doi:10.2903/j.efsa.2010.1890. Той е достъпен на следния интернет адрес: www.efsa.europa.eu.

(3)

   de Jong I, Berg C., Butterworth A., Estevéz I.; Научен доклад за актуализиране на становищата на ЕОБХ относно хуманното отношение към бройлерите и бройлерите за разплод. Допълнителни публикации 2012:EN-295. Той е достъпен на следния интернет адрес: www.efsa.europa.eu/publications

(4)

   Проучване относно въздействието на генетичната селекция върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо (януари 2013 г.): http://ec.europa.eu/food/animals/docs/aw_practice_farm_broilers_653020_final-report_en.pdf

(5)

   Вж. член 1, параграф 1, буква б) и член 1, параграф 2, първа алинея от Директива 2007/43/ЕО.

(6)

   Източник: Евростат

(7)

   http://www.avec-poultry.eu/system/files/archive/new-structure/avec/Communication/Study%20final%20version.pdf

(8)

   Процентът на самостоятелна продоволствена обезпеченост изразява съотношението на производството на ЕС към вътрешното потребление (процент на самостоятелна продоволствена обезпеченост = производство/ (производство + внос - износ).

(9)

   http://ec.europa.eu/agriculture/external-studies/2013/origin-labelling/fulltext_en.pdf

(10)

    http://www.avec-poultry.eu/system/files/archive/new-structure/avec/Communication/Study%20final%20version.pdf

(11)

   Унаследяването отразява дела на разликите между индивидите, дължащ се на генетиката. Унаследяването анализира относителния принос на разликите в генетичните и негенетичните фактори към общата наблюдаема дисперсия в популацията. Например някои хора в дадена популация са по-високи, отколкото други; унаследяването се опитва да определи до каква степен генетиката играе роля за това част от популацията да е с по-висок ръст.

(12)

   Проучване относно въздействието на генетичната селекция върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо (януари 2013 г.): http://ec.europa.eu/food/animals/docs/aw_practice_farm_broilers_653020_final-report_en.pdf

(13)

   Темп на преработка на фуража: количество приет фураж за увеличаване на телесното тегло с един килограм.

(14)

   Maxwell and Robertson (1997;1998) стигат до заключението, че са засегнати 4,7 % от бройлерите в световен мащаб.

(15)

   Степента на заболеваемост от контактен дерматит е различна в зависимост от възрастта на птиците по време на оценката.

(16)

   Приблизително 60 — 70 % от производството на бройлери за разплод се извършва от европейски дружества, като търсенето на техните продукти расте най-вече в развиващите се икономики (Китай, Бразилия, Индия).

(17)

   http://ec.europa.eu/agriculture/genetic-resources/actions/f-067/067-executive-summary_en.pdf

(18)

   Вж. член 6, параграф 2 от Директива 2007/43/ЕО на Съвета.