???????, 10.2.2016

COM(2016) 58 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Втори годишен доклад относно изпълнението на Споразумението за търговия между ЕС и Колумбия и Перу


ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Втори годишен доклад относно изпълнението на Споразумението за търговия между ЕС и Колумбия и Перу

1.ВЪВЕДЕНИЕ

В периода 11—19 юни 2015 г. в Богота, Колумбия се проведе вторият кръг от заседания на Комитета по търговията и осемте подкомитета. Заседанията отбелязаха втората година от временното прилагане на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна 1 (наричано по-долу „споразумението“); временното прилагане започна през март 2013 г. по отношение на Перу и през август 2013 г. — по отношение на Колумбия 2 .

На 30 юни 2015 г. страните подписаха протокол за изменение на споразумението с цел да се вземе предвид присъединяването на Хърватия към ЕС. В ход са вътрешните процедури по ратификация на протокола в трите страни.

На 12 декември 2014 г. протоколът за присъединяване на Еквадор към споразумението беше парафиран от ЕС и от Еквадор. Преди протоколът да бъде внесен за извършване на съответните вътрешни процедури по ратификация, е необходимо той да бъде одобрен от Комитета по търговията, създаден съгласно споразумението.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 19/2013 3 (наричан по-долу „регламентът“) Комисията има задължението да представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно прилагането, изпълнението и спазването на задълженията съгласно споразумението и регламента.

Това е вторият такъв доклад. Той е структуриран в три части в съответствие с член 13, параграф 1 от регламента:

обща оценка на търговските потоци,

информация относно дейността на различните органи, които изпълняват споразумението;

информация относно дейностите по мониторинг, посочени в регламента.

2.ОБЩА ОЦЕНКА: ТЕНДЕНЦИИ В ТЪРГОВИЯТА

2.1.Методика

Анализът на двустранните търговски потоци се базира на сравнение на данните за календарната 2014 г. с данните за календарната годината, предшестваща непосредствено споразумението (2012 г.). Макар представените в настоящия документ цифри да могат да дадат ранна представа за начина, по който се е развила търговията между ЕС, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, следва да се има предвид, че тези заключения не могат да се считат за окончателни, както и че наблюдаваните промени не могат да бъдат отдадени единствено на въздействието на споразумението.

2.2.Тенденции в търговските потоци с Перу

При сравнение на вноса в Перу 4 от ЕС през 2014 г. (3716 млн. евро) с този през 2012 г. (3891 млн. евро) се констатира намаление от 4 %. Това до голяма степен съответства на намалението на вноса в Перу от целия свят (3 %). При все това намалението е настъпило главно при внасяните безмитно продукти по режим за „най-облагодетелствана нация“ (НОН) (10 % намаление), докато вносът на напълно либерализираните продукти съгласно споразумението е нараснал с 19 %, на частично либерализираните — с 15 %, а на подлежащите на преференциални тарифни квоти — макар и от много ниско равнище — с 86 %. Интересното е, че вносът в Перу от ЕС на продукти, които не се ползват с преференциално третиране по силата на споразумението и които следователно се облагат с митническа ставка за НОН, се е увеличил с 14 %, докато увеличението на вноса в Перу на същите продукти от целия свят е само 3 %.

Що се отнася до категориите продукти, най-големият спад във вноса в Перу на продукти от ЕС се наблюдава при минералните продукти (25 %) и при неблагородните метали (25 %), въпреки че в абсолютно изражение най-съществен спад се наблюдава при машините и апаратите (159 млн. евро или 9 %). Особено засегнати са продуктите от глава 84 (ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини и апарати), където на ЕС се пада една четвърт от целия внос в Перу и където се наблюдава спад в размер на 11 %. От друга страна, най-голямо увеличение може да се констатира при произведенията на изкуството (184 %), животните и животинските продукти (47%) и продуктите на хранителната промишленост (46 %). В абсолютно изражение единственото увеличение, което си струва да се отбележи, е при хранителните продукти и химическите продукти (с по 43 млн. евро и в двете групи). В последната група най-голямо е увеличението при фармацевтичните продукти (31 %).

Що се отнася до вноса в ЕС 5 на продукти от Перу, е отчетено намаление с 21 %: от 6072 млн. евро през 2012 г. на 4789 млн. евро през 2014 г. И отново намалението се наблюдава главно при продуктите, които вече се внасят безмитно по режим за НОН (34 % намаление). При всички други групи продукти е отчетено увеличение, най-вече при тези, които са напълно либерализирани съгласно споразумението (с 22 %), при тези, които са частично либерализирани (с 11 %), при тези, които се внасят безмитно по режим за НОН и не са били предмет на либерализация по силата на споразумението (12 %), и при тези, които са предмет на преференциална тарифна квота (със 102 %).

Като се има предвид силната концентрация на вноса от Перу от гледна точка на продуктовите категории, следва да се посочи, че отчетлив спад във вноса в ЕС от Перу се наблюдава в категорията на минералните продукти (намаление с 1062 млн. евро или 38 %), което може да се обясни със световния спад в цените на минералите, както и в категорията на перлите, (полу)скъпоценните камъни и металите (намаление с 145 млн. евро или 75 %). Значително е увеличението — с 47 млн. евро или 24 % — при животните и животинските продукти, и по-специално при продуктите от глава 3 (риби и ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни). Голямо увеличение се наблюдава и при продуктите от глава 8 (плодове, годни за консумация; цитрусови или пъпешови кори) — с 157 млн. евро или 38 %.

През първите две години от споразумението 1133 нови дружества са извършвали износ от Перу за ЕС, 38 % от които в селскостопанския сектор. Повечето нови изнасящи дружества са МСП (97,4 %), но 68 % от общата стойност на износа, осъществен от новите дружества, се падат на големите нови износители (останалите 2,6 %, т.е. 30 дружества). В същия период е осъществен износ от Перу за ЕС по 370 нови тарифни линии (10-цифрени) на обща стойност 60 млн. щатски долара (0,5 % от общия износ, като на суровия неф се пада половината).

2.3.Тенденции в търговските потоци с Колумбия

Във вноса в Колумбия 6 от ЕС е констатирано значително увеличение в периода 2012 — 2014 г. — от 4870 млн. евро на 6602 млн. евро (36 %). Следва да се отбележи обаче, че най-голямото увеличение е настъпило през 2013 г. (23 %), макар че изпълнението на споразумението е започнало едва през август 2013 г. и следователно не може да се счита, че това увеличение се дължи единствено на споразумението. Това се потвърждава от факта, че най-голямото увеличение е настъпило при продуктите, които вече се внасят безмитно по режим за НОН (увеличение с 1133 млн. евро или 42 %). Независимо от това увеличението на вноса в Колумбия на продукти от ЕС, които са напълно либерализирани съгласно споразумението, също е значително — с 306 млн. евро или 43 %. Вносът на частично либерализирани съгласно споразумението продукти се е увеличил с 27 %, а този на продуктите, предмет на преференциални тарифни квоти — със 71 % (макар и първоначалната стойност да е била много ниска — 21 млн. евро). В резултат на тези положителни тенденции делът на продуктите от ЕС във вноса в Колумбия се е увеличил от 11 % през 2012 г. на 14 % през 2014 г.

На практика във всички продуктови категории, предмет на интензивна търговия, е регистрирано увеличение на вноса в Колумбия от ЕС. Най-голямо е било увеличението при транспортното оборудване (951 млн. евро или 146 %), химическите продукти (294 млн. евро или 22 %) и измервателните и музикалните инструменти (116 млн. евро или 42 %). От гледна точка на продуктовите области най-голямото увеличение във вноса в Колумбия е регистрирано за категория 88 (въздухоплаване и космонавтика) и за категория 30 (фармацевтични продукти), а именно 980 млн. евро (450 %) и 235 млн. евро (35 %).

От друга страна, вносът в ЕС от Колумбия 7 е отбелязал лек спад от 2 % при сравнение на 2012 г. (8040 млн. евро) с 2014 г. (7867 млн. евро). Това се дължи по-специално на спада на безмитния внос на продукти по режим за НОН (спад от 197 млн. евро), докато при вноса в ЕС на напълно либерализирани съгласно споразумението продукти е настъпило значително увеличение (71 млн. евро). Следва да се отбележи обаче, че посоченият спад е настъпил през 2013 г., докато през 2014 г. (в сравнение с 2013 г.) вносът в ЕС от Колумбия се е увеличил с 533 млн. евро или 7 %. На практика, ако се разглежда първата година от прилагането на споразумението, т.е. ако периодът от август 2013 г. до юли 2014 г. се сравни със същия предходен период, може да се констатира, че вносът в ЕС от Колумбия всъщност се е увеличил с 10 %.

Ако се разгледат продуктовите категории, се установява, че единственият голям спад, който си струва да се отбележи, е при неблагородните метали и изделията от тях (265 млн. евро или 78 %). Почти целият спад в тази категория се дължи на продуктите от глава 72 (чугун, желязо и стомана), където намалението е от 264 млн. евро или 88 %. Що се отнася до увеличенията, значителни промени се наблюдават при растителните продукти (увеличение от 73 млн. евро или 5 %) и мазнините от животински или растителен произход (45 млн. евро или 66 %). Най-голямото увеличение (113 млн. евро или 28 %) се наблюдава при продуктите от глава 9 (кафе, чай, мате и подправки).

Друга важна промяна представлява фактът, че в периода от началото на прилагането на споразумението до края на 2014 г. 526 нови дружества са успели да извършат износ от Колумбия за ЕС, като при 328 от тях стойността на износа е под 10 000 USD и само при 8 дружества надхвърля 1 млн. щатски долара, което показва, че вероятно става въпрос за малки предприятия. В същия период е регистриран износ от Колумбия за ЕС по 336 нови тарифни линии, като основните продукти са много разнообразни, като например риба тон (4 615 647 USD през въпросния период), самоходни машини (3 109 501 USD) и анасонови ликьори (1 691 638 USD) 8 .

2.4.Използване на тарифни квоти (ТК)

В таблица 1 е показана степента на използване на тарифните квоти (ТК), определени от ЕС за Колумбия и Перу 9 . Действително използвана от Колумбия и Перу е само ТК за захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза, а до известна степен от Перу е използвана и ТК за внос на сладка царевица, докато останалите ТК 10 са недостатъчно използвани или изобщо не са използвани.

Таблица 1: Степен на използване на ТК от Колумбия и Перу

Използване на ТК от Колумбия

Използване на ТК от Перу

2013 г.

2014 г.

2013 г.

2014 г.

Тръстикова захар и химически чиста захароза

88,40 %

85,72 %

100 %

100%

Други захарни изделия

1,37 %

1,32 %

0,02 %

0,01 %

Царевица

0,7 %

3 %

Сладка царевица

21 %

76 %

Източник: ТАРИК

От друга страна, може да се отбележи, че ЕС използва ТК, определени от Колумбия, за гъби, млечни продукти, като например мляко и сметана на прах, суроватка и сирене, както и за детски храни, сладка царевица и в по-малка степен — за сладолед и сладкарски изделия. В случая на Перу са използвани само ТК за сладоледи през 2014 г., както и за мляко и масло през първата половина на 2015 г. В таблица 2 е показан пълният набор от ТК, определени от Колумбия и Перу и използвани от ЕС.

Таблица 2: Степен на използване на ТК от ЕС

Използване от ЕС на колумбийските ТК

Използване от ЕС на перуанските ТК

2013 г.

2014 г.

2013 г.

2014 г.

Гъби

1,57%

4,95%

Мляко и сметана на прах

0,00 %

34,92%

Суроватка

57,60 %

49,96 %

Детски храни

40,45 %

67,50 %

Сладка царевица

0,42 %

54,18 %

Сладолед

5,26 %

13,35 %

0 %

90 %

Сирене

9,07 %

8,02 %

Сладкарски изделия

1,82 %

3,41 %

Мляко

   4 %

Източник: DIAN Колумбия и SUNAT Перу

2.5.Търговия с услуги и преки чуждестранни инвестиции 11

Данните за търговията с услуги се изготвят със значително закъснение. В момента на изготвянето на настоящия доклад са налични данни само за 2013 г. и следователно единствено възможен е ограничен анализ, като се има предвид, че споразумението се прилага с Перу от март 2013 г., а с Колумбия — от август 2013 г.

През 2013 г. износът на услуги от ЕС за Перу възлиза на 1215 млрд. евро, което представлява намаление с 18 % в сравнение с предходната година. Същевременно вносът в ЕС на услуги от Перу възлиза на 839 млн. евро — намаление от 4 % в сравнение с 2012 г. През 2013 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции на ЕС в Перу възлиза на 7678 млрд. евро, докато размерът на тези на Перу в ЕС — на 218 млн. евро.

Що се отнася до Колумбия, износът на услуги от ЕС през 2013 г. възлиза на 2581 млрд. евро, което представлява намаление с 10 % в сравнение с предходната година. Същевременно вносът в ЕС на услуги от Колумбия възлиза на 1475 млн. евро — увеличение от 3 % в сравнение с 2012 г. През 2013 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции на ЕС в Колумбия възлиза на 15 622 млрд. евро, докато размерът на тези на Колумбия в ЕС — на 3839 млрд. евро.

3.ДЕЙНОСТИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ

Със споразумението се създават Комитет по търговията и осем специализирани органа за надзор на прилагането на споразумението. Вторият кръг от заседанията им се проведе в периода 11— 19 юни 2015 г. в Богота, Колумбия, както е обобщено по-долу.

Подкомитет по техническите пречки пред търговията — 10 юни 2015 г.

Заседанието позволи да се повдигнат конкретни въпроси, пораждащи безпокойство, и да се получат пояснения от другите страни. По отношение на Колумбия ЕС изрази безпокойството си във връзка с нуждата от извършване на сертифициране от трети страни в тази държава и предстоящото прилагане на националната система за качество. От ЕС бе изразено безпокойство също и относно националния план за развитие, в който изглежда ценообразуването е посочено като едно от изискванията за издаване или подновяване на разрешенията за търговия с лекарства и медицински изделия. По отношение на Перу ЕС повдигна въпроса за все още неприключилото разглеждане на заявлението за получаване на статут „Засилено наблюдение на здравето“ (Alta Vigilancia Sanitaria) за износа на фармацевтични и медицински изделия.

Подкомитет по интелектуалната собственост — 11 юни 2015 г.

Дискусията относно географските означения доведе до установяване на точното състояние на защитата на географските означения, до определяне на критични области с оглед на ефективната защита и до отчитане на стремежа на Колумбия и Перу да се даде начало на процеса по добавяне на нови географски означения към списъка. Страните се договориха да работят за рационализиране на процедурата за добавяне на нови географски означения в списъка.

В допълнение към това Колумбия и Перу отговориха на списъка с въпроси на ЕС по различни теми от областта на правата върху интелектуална собственост. Най-важните елементи са потвърждението от страна на Колумбия за възможността да сътрудничи в предстоящата обществена консултация относно определянето на понятието „национални извънредни ситуации“ в здравния сектор и организирането на среща между съответните заинтересовани страни относно лицензирането на цифров материал.

Подкомитет по селското стопанство — 12 юни 2015 г.

Заседанието даде възможност за обмен на статистически данни относно търговските потоци и използването на квотите. Преди всичко на заседанието бе потвърдено, че Перу и Колумбия срещат затруднения във връзка със спазването на своите ангажименти по силата на споразумението в областта на алкохолните напитки, при което продуктите от ЕС (и от други вносители) стават предмет на мерки, нарушаващи търговията.  Нито Перу, нито Колумбия бяха в състояние да представят пътна карта за преодоляване на тези слабости. От страна на ЕС беше ясно заявено, че се обмислят всички възможности за преодоляване на тази ситуация, включително използването на механизми за уреждане на спорове. Сред другите теми от дневния ред бяха механизмът за стабилизиране по отношение на бананите и искането на Колумбия за равностойност в биологичното земеделие.

Подкомитет по държавните поръчки — 16 юни 2015 г.

Основните въпроси, повдигнати по отношение на Колумбия, бяха достъпът до пазара на регионално и местно равнище и прилагането от страна на възложителите на необичайни и понякога много високи показатели за определяне на икономическия капацитет на оферентите; необходимо е дискусиите по тези въпроси да продължат. От своя страна от Перу заявиха, че чрез извършваща се в момента реформа възлагането на обществени поръчки на международни организации, което в момента е основният проблем в тази област, ще стане невъзможно.

Подкомитет по санитарните и фитосанитарните мерки — 16—17 юни 2015 г.

По отношение на Колумбия на заседанието беше отбелязан напредъкът по единната процедура за одобрение на износа на животински продукти от ЕС. Що се отнася до Перу, поради отсъствието от заседанието на един от отговорните субекти (а именно SENASA), не беше възможно да се обсъди проблемът, породен от липсата на съвместима със споразумението процедура за одобрение, нито да се набележат решения.

Подкомитет по търговията и устойчивото развитие (вж. също точка 4 по-долу) — 16—17 юни 2015 г.

Второто заседание послужи за преход към по-съдържателен дневен ред, по-специално по въпроси, свързани с труда. Страните изготвиха списък с теми, по които може да са необходими последващи действия и които ще трябва да бъдат разгледани по-подробно и приоритизирани. Беше проведена открита сесия с гражданското общество (около 80 участници), на която двете страни обобщиха дискусиите от срещата на междуправителствено равнище от предходния ден. По-голямата част от изказванията на представителите на гражданското общество в сесията беше съсредоточена върху въздействието на търговското споразумение върху Колумбия (вж. също точка 4 по-долу).

Подкомитет по митниците, улесняването на търговията и правилата за произход — 17 юни 2015 г.

Заседанието бе възможност да се представят най-новите развития по въпроса и да се разгледат някои от въпросите, представляващи интерес. Особено внимание беше отделено на тълкуването на разпоредбата, с която се определя какво представлява директен транспорт, макар че не бе постигнато окончателно споразумение. Поставено бе началото на дискусия относно възможността за разширена кумулация с Чили и Мексико.

Подкомитет за достъпа до пазара — 19 юни 2015 г.

С цел подобряване на процедурата по оценка на функционирането на споразумението страните се договориха редовно да обменят статистически данни относно вноса. Що се отнася до достъпа до пазара, от страна на ЕС бе изразено безпокойство във връзка с политиката по бракуването на камиони в Колумбия.

Комитет по търговията — 19 юни 2015 г.

Заседанието на Комитета по търговията бе повод да се проследи постигнатият от подкомитетите напредък и отново да се изтъкнат някои от основните безпокойства, включително продължаващата дискриминация спрямо вносните алкохолни напитки най-вече в Колумбия, но и в Перу, както и пазарният достъп на ЕС до обществени поръчки на регионално и местно равнище в Колумбия и проблемите в Перу във връзка със сертифицирането на износа на животински продукти от ЕС.

ЕС представи актуализирана информация относно процеса на ратифициране на споразумението от страна на ЕС. Заседанието също така позволи да се постигне напредък по свързания с Хърватия протокол към споразумението, което доведе до подписването му на 30 юни 2015 г. Що се отнася до протокола за присъединяване на Еквадор към споразумението, беше договорено да се продължат дискусиите с цел намиране възможно най-скоро на приемливо за всички решение, а Колумбия и Перу да предоставят по-подробни коментари.

4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА В ОБЛАСТТА НА ТЪРГОВИЯТА И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

Подкомитет по търговията и устойчивото развитие

Второто заседание на Подкомитета по търговията и устойчивото развитие (подкомитета) се проведе в Богота на 16 и 17 юни 2015 г. Бяха обсъдени посочените по-долу въпроси.

4.1.Изпълнение на разпоредбите, свързани с труда

Колумбия се позова на наскоро приетия от нея национален план за развитие, който включва национална политика за достоен труд, както и усилия за засилване на трудовите инспекции, за подобряване на събирането на глоби и за предприемане на мерки във връзка с използваните от някои дружества неподходящи практики при възлагането на дейност на външни изпълнители и при колективното договаряне. Постигнат е напредък по социалния диалог посредством механизми като комитета за разрешаване на конфликти (CETCOIT), и успешно е проведена важна процедура по колективно договаряне в публичния сектор. Признавайки, че още много предстои да бъде направено, Колумбия заяви, че в подобряването на защитата на синдикални ръководители, заплашвани с насилие, са вложени повече ресурси и отново изтъкна своя ангажимент с борбата срещу безнаказаността.

Перу представи своята стратегия и своя план за действие за формализиране на труда и докладва за напредъка си в прилагането на политики за борба с принудителния труд, както и в прилагането на стратегията си за предотвратяване и премахване на детския труд. Перу по-специално уведоми, че е затегнат режимът на инспекция на труда от страна на Superintendencia Nacional de Fiscalización Laboral (SUNAFIL, Национално управление за трудова инспекция). В допълнение към това бяха подчертани някои постижения в областта на разрешаването на трудови конфликти и социалния диалог. Учредена е национална награда за отдаване на признание на дружества с добри трудови практики.

ЕС предостави актуална информация относно ратифицирането от страна на неговите държави членки на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ). Той подчерта своята ангажираност към насърчаването на достойния труд и докладва за предприетите действия с цел улесняване на бързата ратификация от държавите членки на протокола на МОТ относно принудителния труд. Съюзът поиска уточнения по редица въпроси, повдигнати в експертните доклади на МОТ относно Колумбия и Перу.

4.2.Изпълнение на разпоредбите, свързани с околната среда

Колумбия се позова на своя национален план за развитие, който включва всеобхватна стратегия за екологосъобразен растеж, на своя национален план за екологосъобразен бизнес и на своята политика за устойчиви обществени поръчки.

От своя страна Перу направи презентация на програмата си за екологични действия за 2015—2016 г. и уведоми, че е учредена национална награда в областта на околната среда като стимул за добри практики.

ЕС представи информация относно разработването на нова междусекторна политика относно кръговата икономика, новите моменти във връзка със CITES и Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, предвиждания план за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, както и информация относно преразглеждането на плана за действие на ЕС относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT).

4.3.Вътрешни консултации и сесии на подкомитета с гражданското общество

Представителите на вътрешния механизъм на ЕС за консултации с гражданското общество („вътрешната консултативна група“) проведоха няколко заседания и договориха своя процедурен правилник. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) осигурява секретариата и участва с трима членове в групата, на която е посветил специална уебстраница на своя уебсайт. В периодите между отделните сесии Колумбия и Перу информираха ЕС, че възнамеряват да използват съществуващите вътрешни механизми за консултации в областта на труда и околната среда. ЕС и Колумбия размениха данни за членовете на своите групи помежду си и с Перу.

В Богота на 17 юни 2015 г. беше проведена открита сесия с участието на близо 80 представители на колумбийското гражданско общество и на няколко членове на вътрешната консултативна група на ЕС. Информация за сесията е била публикувана на уебсайта на колумбийското министерство на търговията, както и на други уебсайтове. Представители на страните уведомиха гражданското общество относно своите решения в рамките на Подкомитета по търговията и устойчивото развитие посредством устен и писмен доклад. Представителите на колумбийското гражданско общество направиха редица общи изявления, в които предимно беше изразено безпокойство относно цялостното въздействие на споразумението. Освен това някои говорители засегнаха проблеми, свързани с профсъюзните права, условията на труд, неформалния труд и трудовите инспекции. В съвместно изявление представителите на ЕС и на Колумбия призоваха за по-активно взаимодействие между групите.

4.4    Последващи действия

След презентация от страна на ЕС Колумбия и Перу изразиха интерес да научат повече за начина, по който ЕС оценява въздействието на търговските споразумения върху труда и околната среда — това беше определено като потенциална област на бъдещо сътрудничество. Подкомитетът определи широк набор от свързани с труда теми, по който би могло да се работи за постигане на сътрудничество, като например добрите практики при трудовите инспекции, пазара на труда, мобилизацията за преминаване от неформална към формална заетост, предотвратяването и разрешаването на трудови конфликти, както и предотвратяването и премахването на детския и принудителния труд. Изразен бе интерес за сътрудничество в областта на околната среда по въпросите на търговията и биологичното разнообразие, включително CITES, на търговията с горски продукти, на химикалите и опасните отпадъци, както и на информационните системи в областта на околната среда. Корпоративната социална отговорност също беше определена за тема, представляваща интерес, а ЕС подчерта своята подкрепа за работата на ОИСР по този въпрос, по-специално по отношение на текстилния сектор и сектора на рудодобива. Беше договорено в периодите между сесиите да се работи по приоритизирането на темите с цел тяхното разглеждане.

4.5    Други дейности

Комисията взе участие в заседание на групата за наблюдение на търговското споразумение между ЕС, Колумбия и Перу към Комисията по международна търговия (INTA) на Европейския парламент, проведено на 5 май 2015 г., на което вниманието бе насочено към трудовите права в Колумбия и Перу.

На 18 юни 2015 г. делегацията на ЕС в Колумбия, заедно с Търговската камара на Богота и с подкрепата на ГД „Търговия“, организира посветено на търговията и устойчивото развитие събитие, в което взеха участие над 400 души. В рамките на събитието бяха направени презентации на теми като енергията от възобновяеми източници, географските означения, улесняването на търговията, справедливата търговия, биологичното сертифициране. Колумбийските организации на производители, участващи в справедливата търговия, и дистрибуторите на европейски храни и напитки изложиха своите продукти на щандове по време на събитието.

5.    ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 19/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДВУСТРАННАТА ЗАЩИТНА КЛАУЗА И МЕХАНИЗМА ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БАНАНИТЕ

В регламента е предвидена възможността за започване на разследване във връзка със защитната клауза или за въвеждане на мерки за предварително наблюдение при условията, посочени в регламента. В съответствие с членове 3 и 13 от регламента Комисията извършва мониторинг на тенденциите при вноса на банани от Колумбия и Перу. До момента на изготвяне на настоящия доклад Комисията не е започвала разследвания във връзка със защитната клауза и не е въвеждала мерки за предварително наблюдение, нито е получавала искания за предприемане на такива действия.

5.1.Развитие на износа на пресни банани от Колумбия и Перу в ЕС

Вносът на пресни банани от Перу през 2014 г. (96 136 тона) е намалял с 14 % в количествено изражение в сравнение с 2013 г. (112 396 тона). Независимо от това Перу отново е достигнал определения за него в споразумението критичен обем на вноса за 2014 г.(т.е. 82 500 тона), по-специално през ноември — вж. графиката по-долу. В съответствие с член 15, параграф 3 от регламента Комисията проучи въздействието върху пазара на банани на ЕС, като взе предвид, наред с другото, въздействието върху нивото на цените, развитието на вноса от други източници и общата стабилност на пазара на Съюза.

Като се има предвид, че вносът на пресни банани от Перу е представлявал едва 1,9 % от общия внос на пресни банани в ЕС, че вносът на пресни банани от други традиционни държави износителки е останал далеч под праговете, определени за тези държави в сравними механизми за стабилизиране, че не са регистрирани големи изменения в средната цена за продажба на едро за банани и че не е имало признаци за отрицателно въздействие върху стабилността на пазара на ЕС, върху производителите от ЕС или върху най-отдалечените региони на ЕС, Комисията достигна до заключението, че спирането на прилагането на преференциалните мита върху вноса на банани с произход от Перу е нецелесъобразно.

Както в случая с Перу, при вноса на пресни банани от Колумбия също е отбелязан спад през 2014 г. в сравнение с предходната година — в този случай с 6 % в сравнение с количествата през 2013 г., които са били съответно 1 086 096 тона и 1 150 980 тона. Както може да се види в графиката по-долу, вносът от Колумбия е останал значително под критичния обем на вноса, определен в споразумението (достигнати са едва 64 % от критичния обем на вноса).

6.    ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Две години след влизането в сила на споразумението процесът по изпълнението му продължава, а споразумението като цяло функционира добре и удовлетворява всички страни. Все още е трудно да се направят оценки в някои области, напр. поради факта, че данните за търговията с услуги и за инвестиционните потоци все още не са налични или са налични само отчасти. Забавянето на икономическия растеж в Латинска Америка и спадът в цените на стоките на световния пазар засегнаха и търговските потоци между ЕС и Колумбия и Перу. Като цяло от 2012 г. насам както при вноса в ЕС от Перу, така и при износа от ЕС за Перу се наблюдава понижаване на стойността в съответствие с общата тенденция в търговията на Перу. Делът на ЕС във вноса в Колумбия се е увеличил в периода 2012 — 2014 г., а стойността на износа от Колумбия за ЕС се е увеличила през 2014 г. след спада през 2012 г. и 2013 г.

Търговията с либерализирани съгласно споразумението продукти свидетелства, че изпълнението на споразумението оказва положително въздействие. Вносът в ЕС от Перу и Колумбия на либерализирани съгласно споразумението продукти се е увеличил, като в някои случаи увеличението е значително. Съществено е нараснал износът на ЕС както за Колумбия, така и за Перу на продукти, които съгласно споразумението са либерализирани изцяло, частично или посредством преференциални тарифни квоти. От гледна точка на диверсификацията от 2012 г. насам е отбелязан внос по значителен брой нови тарифни линии.

Фактът, че 526 колумбийски дружества и 1133 перуански дружества са осъществили за пръв път износ за ЕС от влизането в сила на споразумението насам, може да бъде приветстван, още повече поради факта, че голяма част от тези дружества са МСП. С програмите за развитие на ЕС в подкрепа на изпълнението на споразумението се цели допълнително засилване на тази тенденция.

Макар в повечето области процесът по изпълнение да върви добре, в други области са необходими спешни мерки, какъвто например е случаят с изпълнението от страна на Перу на задълженията в областта на санитарните и фитосанитарните мерки, както и на облагането с данък на алкохолните напитки — най-вече в Колумбия, но също и в Перу. Безпокойство поражда и изпълнението на задълженията в областта на достъпа до пазара при възлагане на поръчки на регионално и местно равнище в Колумбия.

Механизмите за прилагане на главата в споразумението, посветена на търговията и устойчивото развитие, които са приоритет за ЕС, вече са изградени и гражданското общество реално участва в тях. Колумбия е отбелязала напредък в областта на социалния диалог, а Перу изведе напреден план своята стратегия за предотвратяване и премахване на детския труд, както и за формализиране на труда.

Що се отнася до механизма за стабилизиране по отношение на бананите, не са наблюдавани съществени изменения в средната цена при продажба на едро на пресни банани на пазара на ЕС и няма признаци, че стабилността на пазара на ЕС или състоянието на производителите от ЕС са били засегнати от увеличението на перуанския износ. Вследствие на това Комисията достигна до заключението, че каквото и да било спиране на прилагането на преференциалното мито по отношение на вноса на банани с произход от Перу е необосновано. Следователно осъществяваният отблизо мониторинг на вноса на банани и оценяването на състоянието на пазара доказват ефективността си.

Комисията ще продължи да акцентира върху мерки, насочени към гарантиране на пълното изпълнение на споразумението във всички негови аспекти в полза на взаимната търговия и инвестиции и в тясно сътрудничество с държавите партньорки.

(1)  ОВ L 354, 21.12.2012 г., стр. 3.
(2)  Информация за статуса на ратификация на споразумението от държавите — членки на ЕС, е на разположение на уебсайта на Съвета: http://www.consilium.europa.eu/en/documents-publications/agreements-conventions/agreement/?aid=2011057  
(3)  Регламент (ЕС) № 19/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна (ОВ L 17, 19.1.2013 г., стр. 1).
(4) Източник: ITC/ Comext (R1)
(5) Източник: Comext (R1)
(6) Източник: ITC/ Comext (R1)
(7) Източник: Comext (R1)
(8) Източник: PROCOLOMBIA
(9) Посочени са единствено използваните ТК.
(10) ЕС определи 8 ТК за Колумбия и 18 ТК за Перу.
(11) Източник: Евростат и звеното на главния икономист на ГД „Търговия“