31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/7

Докладчик:

Lutz RIBBE

1.1.

ЕИСК отново (1) се обявява категорично за запазване и по-нататъшно развитие на самостоятелна програма на ЕС за финансиране на действия в областта на околната среда, опазването и подобряването на биологичното разнообразие, ефективното използване на ресурсите, устойчивото развитие, комуникацията и информацията, както и за подкрепа на неправителствените екологични организации.

1.2.

През изминалите 25 години програмата LIFE изигра съществена роля за европейската политика в областта на околната среда и във все по-голяма степен и за политиката за устойчиво развитие. Междувременно тя с основание може да се определи като незаменим елемент на политиката на ЕС в областта на околната среда, която получи значителен тласък благодарение на програмата LIFE.

1.3.

Това стана по два начина. Проектите по програмата LIFE

1.4.

Програмата LIFE, чието постоянно адаптиране към нови предизвикателства заслужава особено висока оценка, показа също така, че в гражданското общество съществуват висок потенциал и голяма готовност за участие в осъществяването и по-нататъшното развитие на политиката на ЕС в областта на околната среда и устойчивото развитие. Прилагането на правото на ЕС е много повече от просто един законодателен акт, който държавите членки трябва да изпълняват. Успехът на политиката в областта на околната среда и устойчивото развитие зависи от това как я приемат гражданите; тя трябва да бъде прозрачна и посланието ѝ да бъде предадено, а в това отношение програмата LIFE може да осигури много ценен принос.

1.5.

В проектите по програмата LIFE обаче често се проявява пряко или непряко и непоследователността на политическите решения, включително на равнището на ЕС. Дори когато това може да е неприятно за някои лица, вземащи решения, то трябва да се оценява като ценен принос, който в края на краищата може да доведе до по-засилена интеграция на опазването на околната среда в други области на политиката.

1.6.

Прилагането на Програмата на ООН до 2030 г. (т.нар. ЦУР) в европейската политика е едно от големите предизвикателства, пред които ще бъде изправен ЕС през следващите няколко години. Програмата LIFE трябва да има подкрепящо действие в това отношение. При това става дума не само за търсенето на най-ефективните пътища за прилагане в тесен диалог със социалните партньори и групите на гражданското общество. По-скоро трябва да променят начина си на мислене много служби на Комисията, а — пренесено на равнището на държавите членки — много министерства, ведомства и служби, за които политиката за устойчиво развитие досега беше по-скоро странична тема, така че включването на опазването на природата и околната среда в други области на политиката, за която се говори толкова много, да се превърне в действителност.

1.7.

ЕИСК препоръчва някои изменения:

1.8.

Би трябвало да се разработи допълнително частта, посветена на политиката в областта на климата, с цел възможни мерки за адаптация, които могат да предприемат особено засегнати граждани, земеделски стопанства, градове/общини и региони.

2.1.

Създадената през 1992 г. програма LIFE е най-важната програма на ЕС в областта на околната среда. Тя се занимава с опазването на биологичното разнообразие и местообитанията (по-специално чрез мрежата „Натура 2000“), както и с ефективното използване на ресурсите, смекчаване на изменението на климата, комуникацията и информацията. В периода 2014—2020 г. за програмата LIFE са предвидени около 3,456 млрд. евро, докато в предходния седемгодишен период тя е разполагала с около 2 млрд. евро.

2.2.

Програмата си поставя следните основни цели:

2.3.

В сравнение с програмния период 2007—2013 г. програмата LIFE се отличава с някои нови характеристики:

2.4.

През периода 2014—2020 г. програмата LIFE има следната структура:

2.5.

До 30 юни 2017 г. Европейската комисия ще предприеме междинна оценка на програмата LIFE и се обърна с искане към ЕИСК и Комитета на регионите да дадат становище относно новия модел на програмата LIFE преди публикуването на междинната оценка, като вземат предвид направените през 2014 г. нововъведения.

3.1.

По мнение на ЕИСК все още е твърде рано за качествена междинна оценка на настоящата програмна фаза, тъй като първите проекти по новата програмна фаза бяха възложени едва през 2015 г. и преобладаващата част от тях все още не са приключени, поради което не е възможно да бъдат оценени. Все пак в контекста на оценката на досегашните програмни фази той би искал да даде първоначален принос за структурирането на програмата LIFE за периода 2021—2028 г.

3.2.

През изминалите 25 години програмата LIFE изигра съществена роля за европейската политика в областта на околната среда и във все по-голяма степен и за политиката за устойчиво развитие. Програмата LIFE имаше изключително важен принос за опазването на биологичното разнообразие. Междувременно тя с основание може да се определи като незаменим елемент на политиката на ЕС в областта на околната среда, която получи значителен тласък благодарение на програмата LIFE.

3.3.

Това стана по два начина. Проектите по програмата LIFE

3.4.

С многобройните подкрепени досега проекти програмата LIFE показа, че в гражданското общество съществуват висок потенциал и голяма готовност за участие в осъществяването и по-нататъшното развитие на политиката на ЕС в областта на околната среда и устойчивото развитие. Прилагането на правото на ЕС е много повече от просто един законодателен акт, който държавите членки трябва да изпълняват. Политиката в областта на околната среда и устойчивото развитие зависи от приемането ѝ от страна на гражданите; тя трябва да бъде прозрачна и посланието ѝ да бъде предадено, а в това отношение програмата LIFE може да осигури много ценен и незаменим принос.

3.5.

В проектите по програмата LIFE обаче често се проявява пряко или непряко и непоследователността на политическите решения, включително на равнището на ЕС. Дори когато това може да е неприятно за някои лица, вземащи решения, то трябва да се оценява като ценен принос, който в края на краищата може да доведе до по-засилена интеграция на опазването на околната среда в други области на политиката.

3.6.

С това се достига непосредствено до ограниченията на програмата LIFE: от нея не може и не следва да се очаква да може да компенсира дефицити, произтичащи от неадекватно прилагане на действащото законодателство в областта на околната среда или от недостатъчно отчитане на съображения от екологично естество от други области на политика. Това може да бъде онагледено чрез три примера:

3.6.1.

Програмата LIFE може, например, да спомогне за изтъкването пред обществеността на факта, че политиката на ЕС за „Чист въздух за Европа“ е насочена на първо място към намаляване на опасността за здравето на населението, произтичаща от замърсяващи вещества. Програмата обаче не може да реши конфликти, като тези, например, в Германия между политиците, вземащи решения в областта на околната среда и транспорта, при които по същество въпросът е кое законово защитено право има предимство („опазването на здравето на градското население от прахови частици“ или „правото на водачите на МСП на свободна мобилност“).

3.6.2.

С проекта Urban Bees („Градски пчели“) (3) програмата LIFE нагледно показа по изключителен начин на широки слоеве от населението значението на опрашителите, причините за застрашеността им, но и възможностите за действие за тяхното опазване. Заплахите, пораждани, например, от определени селскостопански практики или допускането на инсектициди, които са потенциално опасни за пчелите, могат да бъдат преустановени само ако други служби на ЕС се погрижат в достатъчна степен за това, както и ако действащият принцип на предпазливост се прилага последователно.

3.6.3.

От 1999 г. в Австрия с публични финансови средства в размер на общо 45 млн. евро, част от които по програмата LIFE, се финансира успешна програма за опазване на глобално застрашения вид риба дунавска пъстърва (4), чиято основна област на разпространение е водосборният басейн на река Сава. Актуално проучване показва, че в областта на разпространение на дунавската пъстърва е планирано изграждането на около 600 водноелектрически централи. Експертите считат, че в резултат на това запасите от дунавска пъстърва ще намалеят с до 70 %. Изграждането на някои водноелектрически централи ще се подпомага и със средства от ЕС.

3.7.

Затова се приветства и фактът, че в програмата LIFE се обръща все по-голямо внимание на по-доброто прилагане на законодателството, не само по отношение на съответните власти, но и във връзка с контролните органи.

3.8.

ЕИСК приветства голямата гъвкавост и адаптивност към нови предизвикателства и натрупания опит, с които се отличава програмата LIFE през последните години. Това намира отражение и в новия финансов период 2014—2020 г.:

4.1.

Няма програма, която да е толкова ефикасна, че да не може да бъде усъвършенствана. Въпреки това ЕИСК потвърждава (6) категоричната си подкрепа за продължаването на тази отделна в бюджетно отношение програма за финансиране и след изтичането на настоящия финансов период. Това е необходимо, тъй като въпреки многобройните обнадеждаващи стъпки напред и фундаменталните решения, взети напоследък (като Програмата на ООН до 2030 г., решенията за климата от Париж, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие), проблемите, свързани с околната среда, далеч не са решени и преходът към съхраняваща биологичното разнообразие политика на ЕС с ефективно използване на ресурсите и ниски емисии все още не е успешно започнал. Напротив, в различни доклади самата Европейска комисия и Европейската агенция за околна среда посочват, че натискът отчасти дори се увеличава (7).

4.2.

Анализите на директивите за опазване на природата, извършени в рамките на процеса REFIT, ясно показаха, че законовата рамка е подходящо изградена, но има значителен недостиг на финансови средства за целенасочено управление на мрежата „Натура 2000“. Основната задача за опазване на биологичното разнообразие в Европа се нуждае спешно от подходящо финансиране.

4.3.

Непрекъснатото действие на програмата LIFE е от съществено значение за ефективността и надеждността на политиката на ЕС в областта на околната среда. То трябва да бъде гарантирано чрез хоризонталната интеграция на Седмата програма за действие в областта на околната среда, Програмата на ООН за устойчиво развитие и решенията в областта на климата от Париж във всички други европейски области на политиката и програми за финансиране. ЕИСК припомня, че се е обявявал многократно за по-справедлив европейски семестър, насочен в по-голяма степен към околната среда.

4.4.

Въвеждането на двата нови инструмента за финансиране в програмата LIFE като пилотни проекти беше новост, която ЕИСК приветства. Твърде рано е да се прави оценка на този подход, тъй като решенията за първите проекти по двата инструмента — Инструмент за финансиране на природен капитал (NCFF) и Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE), бяха взети съвсем наскоро и проектите все още не са изпълнени.

4.5.

Чрез този подход се разкриват изцяло нови пътища за създаване на иновативни възможности за финансиране на проекти за опазване на природата и проекти за енергийна ефективност за малки частни инвеститори. Това е необходимо, тъй като в много случаи подобни проекти се провалиха при традиционните форми на финансиране.

4.6.

Понастоящем е трудно да се прецени доколко успешна в крайна сметка ще бъде тази част от програмата, дали започналата съвместна работа с ЕИБ ще се окаже целесъобразна, дали вариантите за кандидатстване са достатъчно опростени и условията за финансиране, включително инвестирането в рисков капитал, са подходящи, поради което ЕИСК би искал по-късно да направи по-точна оценка на тази част от новата програма LIFE.

4.7.

В своята собствена оценка Комисията може да проучи също така как евентуално подкрепени по програмата LIFE проекти биха могли да се превърнат в истински образцови проекти, които да се копират и на други места в Европа (по възможност без допълнително подпомагане), като се постави акцент върху трансфера на ноу-хау и икономическата осъществимост. Стъпка в тази посока би могло да бъде намирането на отговор на този въпрос да бъде възложено на изпълнителите на особено успешни проекти на последващ етап на проекта.

4.8.

ЕИСК разглежда програмата LIFE като механизъм за финансиране с цел осъществяване на мерките и политиките на ЕС, а не като програма за финансиране основно на проекти от национален интерес. Напълно е възможно обаче да възникне случай, в който например организации на гражданското общество кандидатстват с проекти по програмата LIFE, които са по-скоро от европейски, отколкото от национален интерес. Затова в бъдеще въпросът за съфинансирането трябва да бъде структуриран така, че съответните проекти да не се провалят поради факта, че е било отказано национално съфинансиране (ЕИСК има информация за такива случаи). Освен това ЕИСК призовава Комисията да проучи до каква степен по-високите проценти на съфинансиране могат да се прилагат за НПО. Процентът на собствено финансиране често е голям проблем, по-специално за НПО. Освен това това тези средства често идват от публични бюджети и осигуряващите съфинансиране провеждат откровена „политика на подбор“.

4.9.

Специална категория проекти представляват т.нар. „интегрирани проекти“, разработвани в рамките на програмата LIFE, които ЕИСК оценява особено високо. Открояващ се пример е интегрираният проект „Белгийска природа“ (BNIP), тъй като обхваща цялата площ на Белгия, включва 28 заинтересовани страни и подпомага 18 специални проекта за опазване, 48 ясно разграничени действия и общо над 300 плана за управление (напр. за зони по „Натура 2000“). Проектът обединява 52 сътрудници в 7 различни екипа. С помощта на проекта бяха изградени успешно връзки между различните налични механизми на ЕС за финансиране и национални ресурси.

Именно такива съдържателни и структурни връзки следва да продължават все повече да се укрепват в бъдеще, например като се създават възможни синергийни ефекти между програмата LIFE и една по-екологично ориентирана ОСП.

4.10.

Не само има място за подобрение на съдържателното обвързване на програмата LIFE и ОСП, но във всички случаи е необходима значителна административна и бюджетна реформа.

4.11.

Досега фондовете на ЕС за регионално развитие, както и вторият стълб на ОСП, бяха основният инструмент за финансиране на мрежата „Натура 2000“, което произтича от предложение на Комисията от 2004 г. (8). Тогава ЕИСК подкрепи предложение, при условие че в рамките на споменатите фондове бъдат предоставени на разположение съответните целеви средства в достатъчен размер. Това не се случи и поради това Комитетът разглежда този подход като недостатъчен (9).

4.12.

Предоставените до момента средства не покриват дори сумите, необходими за компенсирането на задълженията за опазване на природата, както и за изготвянето на планове за управление и за изпълнението на необходимите мерки. „Натура 2000“ е област, която традиционно попада в правомощията на ЕС, и затова бюджетът трябва да създаде яснота и по този въпрос.

4.13.

Комитетът предлага вместо това от следващия финансов период всички необходими средства за прилагането и поддържането на мрежата „Натура 2000“ да се финансират по програмата LIFE и да се планират допълнително съответните необходими бюджетни кредити. Комитетът отправя искане до Комисията освен това да изясни, в рамките на своите служби, дали програмата LIFE не е подходящият инструмент за изграждането на трансевропейската мрежа от екологосъобразна инфраструктура (10). Би трябвало да се изчислят и предоставят допълнително необходимите средства. Следва да се обърне внимание на съгласуваността на всички форми на подкрепа, т.е. да се избягват форми на подкрепа, които биха влезли в противоречие с други фондове на ЕС или биха се дублирали с тях.

4.14.

ЕИСК подчертава, че по отношение на финансирането на мрежата „Натура 2000“ става дума за основна инвестиция във важна част от екологосъобразната инфраструктура на Европа, която се изплаща не само под формата на по-високо качество на живот и на околната среда, но и чрез увеличаване на местните доходи.

4.15.

Прилагането на ЦУР, т.е. на Програмата на ООН до 2030 г., в европейската политика ще наложи многобройни и коренни промени в европейските политически подходи (11). Това изисква също така:

4.16.

ЕИСК препоръчва на Комисията в новата фаза на програмата LIFE след 2020 г. да създаде нови дейности и възможности за проекти с цел засилване на посочените в точка 4.15 изисквания.

4.17.

Би трябвало да се провери дали в бъдеще за традиционните изследователски проекти, които в миналото отчасти се финансираха по програмата LIFE, няма да са по-подходящи традиционните програми на Комисията за подкрепа на изследванията. По този начин би се постигнало ясно разграничение от програмата „Хоризонт 2020“.

4.18.

В бъдеще частта от програма LIFE, посветена на въпроси, свързани с климата, би трябвало да се разработи допълнително, по-специално по отношение на възможни мерки за адаптация, които могат да предприемат особено засегнатите граждани, земеделски стопанства, градове/общини и региони.