9.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 459/3

1.1.1.

С предложената директива се разширява списъкът на задължените лица, по отношение на които се прилага Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (2), за да бъдат включени доставчиците, предимно и професионално ангажирани в услуги за обмяна между виртуални и фиатни валути (съгласно предложената директива разбирани като валути, обявени за законно платежно средство (3)), и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, с необходимите удостоверения за достъп до виртуални валути (наричани по-долу „доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги“) (4). Освен това с предложената директива се изисква държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги за обмяна между виртуални и фиатни валути и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, подлежат на лицензиране или регистриране (5). ЕЦБ изразява силната си подкрепа в полза на тези разпоредби, които съответстват на препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) (6), предвид това, че терористичните и други престъпни групи в момента могат да прехвърлят пари в рамките на мрежи за виртуални валути, като прикриват преводите или като се възползват от известната степен на анонимност на тези платформи. Използването на виртуални валути е свързано и с по-големи рискове от традиционните платежни средства в смисъл, че прехвърляемостта на виртуалната валута зависи от интернет и е ограничена единствено от капацитета на базовата мрежа от компютри и информационно-технологичната инфраструктура на конкретната виртуална валута.

В този контекст ЕЦБ отбелязва също, че не е необходимо цифровите валути непременно да се обменят в законоустановени валути. Те могат да се използват и за закупуването на стоки и услуги, без да е необходимо да се обменят в законоустановена валута или да се използва доставчик на портфейли, който предлага попечителски услуги. Тези сделки не попадат в обхвата на контролните мерки, предвидени в предложението, и могат да представляват средствo за финансиране на незаконни дейности.

1.1.2.

ЕЦБ признава, че технологичният напредък, свързан с технологията за споделена счетоводна книга, на която се основават алтернативните платежни средства като виртуалните валути, може да разполага с потенциала да увеличи ефективността, обхвата и избора на методи за плащане и прехвърляне на пари. Законодателните органи на Съюза обаче следва да внимават да не насърчават използването на частни цифрови валути, тъй като тези алтернативни платежни средства не са нито законоустановени като валути, нито представляват законно платежно средство, емитирано от централни банки и други публични органи (7). ЕЦБ има няколко притеснения във връзка с разликите, които съществуват между посочените в предложението виртуални и фиатни валути, едно от които е променливостта при виртуалните валути, която обичайно е по-висока от променливостта при валутите, емитирани от централните банки или чието емитиране по друг начин се разрешава от централните банки, тъй като тази променливост невинаги изглежда свързана с икономически или финансови фактори. Останалите притеснения са, както следва: а) за разлика от държателите на законоустановени валути за държателите на виртуални парични единици обикновено няма гаранция, че ще могат да ги разменят за стоки и услуги или за законоустановена валута в бъдеще; и б) ако зависимостта на стопанските субекти от виртуални парични единици се увеличи значително в бъдеще, това би могло да засегне по принцип контрола на централните банки върху паричното предлагане с потенциални рискове за ценовата стабилност, въпреки че при сегашната практика този риск е ограничен. Поради това, макар че е уместно законодателните органи на Съюза да регламентират виртуалните валути съгласно препоръките на FATF от гледна точка на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, не би следвало в този конкретен контекст те да се опитват да насърчават по-широкото използване на виртуалните валути.

1.1.3.

Съгласно определението в предложената директива „виртуални валути“ означава „цифрово представяне на стойност, която не се емитира от централна банка или публичен орган, не е непременно свързана с фиатна валута, но се приема от физически или юридически лица като начин на плащане и може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път“ (8).

ЕЦБ би искала да направи няколко конкретни коментара във връзка с това определение.

На първо място, „виртуалните валути“ не отговарят на изискванията за валута от гледна точка на Съюза (9). В съответствие с Договорите и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета еврото е единната валута в установения от Съюза икономически и паричен съюз, т.е. в държавите членки, които са приели еврото като тяхна парична единица (10). Следвайки подхода, който вече е приет или понастоящем се обсъжда в други юрисдикции, които регламентират платформите за обмен на виртуални валути, включително Канада, Япония и Съединените щати, ЕЦБ препоръчва определението на виртуалните валути да бъде конкретизирано по начин, който изрично пояснява, че виртуалните валути не са законоустановени валути или пари (11).

На второ място, предвид това, че виртуалните валути всъщност не са валути, би било по-точно те да се разглеждат като средство за размяна, а не като платежно средство. Освен това при определянето на „виртуалните валути“ като платежно средство в предложената директива не се отчита, че при някои обстоятелства виртуалните валути могат да бъдат използвани за цели, които са различни от целите на платежните средства (12). Както отбелязва Банката за международни разплащания (БМР), технологията за споделена счетоводна книга, на която се основават много схеми за цифрови валути, би могла да има много по-широко приложение отвъд плащанията (13). По този повод FATF отбелязва, че използването на виртуалните валути, което не е свързано с плащане, може да обхваща продукти за съхраняване на стойност за спестовни или инвестиционни цели като деривати, стоки и ценни книжа (14). По-новите цифрови валути, които се основават на по-усъвършенствани технологии за споделена счетоводна книга и за блокова верига, са с широк кръг употреби, които надхвърлят платежните цели (15), включително например онлайн казината. Предвид гореизложеното ЕЦБ предлага в определението на термина „виртуални валути“ съгласно предложената директива да се включат и другите възможни употреби на виртуалните валути.

ЕЦБ предлага да се адаптира определението на виртуални валути в предложената директива, за да се вземат предвид гореизложените бележки.

1.2.1.

Съгласно предложената директива държавите членки трябва да създават автоматизирани централизирани механизми или централни електронни системи за извличане на данни, които позволяват своевременна идентификация на всички физически или юридически лица, които притежават или контролират платежни сметки, и на банковите сметки, притежавани от кредитна институция на тяхната територия (16). В обяснителния меморандум към предложената директива се пояснява, че държавите членки могат да избират дали да създадат централен банков регистър или система за извличане на данни в зависимост от това кой метод най-добре отговаря на съществуващите им собствени рамки (17). Следователно държавите членки могат да определят националната си централна банка за администратор на централния регистър на банкови (и платежни) сметки. Освен това съгласно предложената директива такъв централен регистър ще бъде достъпен за звената за финансово разузнаване (ЗФР) и други компетентни органи.

1.2.2.

ЕЦБ вече е изразила становището, че за целите на преценката дали е нарушена забраната за парично финансиране в Договорите възложените на дадена НЦБ задачи в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), свързани със създаването на централен регистър на банковите сметки, не следва да се считат за задачи на централната банка, нито спомагат за изпълнението на задачи на централната банка (18). ЕЦБ смята, че задачата за създаването на централен регистър съгласно член 30 от Директива (ЕС) 2015/849 несъмнено е задача на правителството, тъй като целта ѝ е борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. С цел да обезпечи финансовата независимост на членовете на ЕСЦБ и да разсее притесненията по повод на паричното финансиране, свързани с изпълнението на задача на правителството, ЕЦБ подчертава, че при регламентацията на задачата за поддържане на централен регистър на сметки в националното законодателство, с което се въвежда предложената директива, следва да се включи и механизъм за възстановяване на разходите с изрични процедури за наблюдение, разпределение и фактуриране на всички направени от НЦБ разходи, които са свързани с поддържането на централния регистър и предоставянето на достъп до него.