11.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 265/98

—

като взе предвид членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и своята позиция от 17 януари 2013 г. относно това споразумение (1),

—

като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 12 декември 2003 г. и декларацията на Съвета на Европейския съюз от 11 декември 2008 г. относно укрепването на способностите,

—

като взе предвид съвместното съобщение от 8 март 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията и на Комисията относно партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие (COM(2011)0200),

—

като взе предвид партньорството от Довил, започнато от Г8 по време на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители в Довил на 21 май 2011 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение от 25 май 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията и на Комисията относно нов отговор на промените в съседните държави (COM(2011)0303),

—

като взе предвид съвместното съобщение от 6 февруари 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия относно елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и заплахата от „Ислямска държава“ (Даиш) (JOIN(2015)0002),

—

като взе предвид декларацията, приета на третото заседание на министрите на външните работи на Европейския съюз и на Лигата на арабските държави в Атина на 11 юни 2014 г., както и меморандума за разбирателство, подписан в Брюксел на 19 януари 2015 г. между Европейската служба за външна дейност и Генералния секретариат на Лигата на арабските държави,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия,

—

като взе предвид заключенията на Международната конференция за мир и сигурност в Ирак, проведена в Париж на 15 септември 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 17 ноември 2014 г. относно мирния процес в Близкия изток,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 декември 2014 г. относно регионална стратегия на Европейския съюз за Сирия и Ирак,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 9 февруари 2015 г. относно борбата срещу тероризма,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно подхода на ЕС към Иран (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно търговия за промяна: търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и Сирия и офанзивата на ИД, включително за преследването на малцинствата (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2015 г. относно положението в Либия (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно отношенията между ЕС и Лигата на арабските държави и сътрудничеството в борбата с тероризма (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно неотдавнашните нападения и отвличания от Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци (11),

—

като взе предвид заключенията от срещата с представители на либийските общини на 23 март 2015 г., свикана от Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия и организирана от Европейския съюз,

—

като взе предвид срещата, проведена в Барселона на 13 април 2015 г., на ЕС с министрите на външните работи на държавите от Южното Средиземноморие, организирана от Испания, латвийското председателство и ЕС, за обсъждане на бъдещето на Европейската политика за съседство,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 2139 (2014 г.), 2165 (2014 г.) и 2191 (2014 г.) относно разрешаването на достъп на ООН и нейните партньори през границите и линиите на конфликта за предоставяне на хуманитарна помощ в Сирия без съгласието на държавата,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0193/2015),

A.

като има предвид, че конфликтите в Сирия, Ирак, Йемен и Либия и изострянето на напрежението в региона на Близкия изток и Северна Африка са сериозни източници на дестабилизация в този регион; като има предвид, че се наблюдава процес на обединяване на фронтовете в Близкия изток и Сахел в борбата срещу тероризма и че тези фронтове се намират в близост до чувствителната зона на Африканския рог; като има предвид, че последиците от това положение за сигурността на целия регион са опустошителни, тъй като те нанасят дълготрайни вреди на политическото и икономическото развитие, на критичните инфраструктури и на демографското сближаване в региона; като има предвид, че рисковете, пред които тези процеси изправят сигурността в Европа, гражданите и техните интересите, са сериозни; като има предвид многобройните жертви сред цивилното население и терористичните актове, извършвани срещу цивилни лица; като има предвид, че нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право, особено срещу етнически и религиозни малцинства, са изключително тежки; като взе предвид, че тежката хуманитарна криза, причинена от тези конфликти, води до разселването на значителен брой хора и до създаването на изключително тежки условия на живот за бежанците и за приемното население; като има предвид, че съществуват трайни затруднения за намирането на съгласувана стратегия за разрешаване на конфликти и за установяването на законна и надеждна основа за приобщаващи диалози с различните участници;

Б.

като има предвид, че последиците от арабските бунтове в засегнатите държави, както и сложността и неотложната необходимост от борба срещу Даиш и други терористични организации, налагат преразглеждане на действията на Европейския съюз в региона на Северна Африка и Близкия изток съобразно създалата се по този начин нова обстановка; като има предвид, че е необходимо да се засили натискът върху авторитарните режими за въвеждането на приобщаващи политики; като има предвид, че целта за стабилизиране в региона е не само въпрос от областта на сигурността, но има и икономически, политически и социални аспекти, които изискват от Съюза и неговите държави членки да развиват стратегическо, глобално и обуславяно от множество фактори цялостно сътрудничество и политики с участниците в региона в средносрочен и дългосрочен план;

В.

като има предвид, че терористичната организация ИДИЛ/Даиш започна систематична кампания на етническо прочистване в северните части на Ирак и Сирия, като извършва военни престъпления, включително масови убийства без присъда и отвличания, на представители на етнически и религиозни малцинства; като има предвид, че ООН вече докладва за целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, поробване на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени нападения, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че атаките на силите на ИДИЛ/Даиш са насочени срещу християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и срещу много араби и сунитски мюсюлмани;

Г.

като има предвид, че Близкият изток и Северна Африка се намират в ситуация на геополитически катаклизми, която би могла да окаже дълбоко и непредвидимо въздействие върху регионалното равновесие; като има предвид, че се наблюдава ескалация на кризите и конфликтите, съпътствани от етническо и религиозно измерение, нарастване на мощта на паравоенните групировки и слабост или срив на някои държави или режими в региона; като има предвид, че са налице многобройни нарушения на правата на човека, произтичащи от това; като има предвид, че държавите от Северна Африка и Близкия изток, както и международната общност, имат общи интереси от гледна точка на сигурността в борбата срещу тероризма и подкрепата на приобщаващи и реални демократични реформи в региона;

Д.

като има предвид, че конфликтът в Ирак и в Сирия, както и конфликтът в Йемен и Либия, водят до изостряне на напрежението в региона и в международен мащаб; като има предвид, че религиозната и етническата кауза и се превръщат в инструмент за постигане на политически и властови цели; като има предвид, че това създава риск от конфронтация между сунити и шиити, която надхвърля непосредствените географски граници;

Е.

като има предвид, че Тунис е най-забележителният пример за демократизация след арабските въстания, но беше засегнат от терористичното нападение от 18 март 2015 г., за което отговорност пое ИДИЛ/Даиш, и че всичко това припомня необходимостта от силна и постоянна подкрепа за държавите в региона, и по-конкретно за Тунис;

Ж.

като има предвид, че в съответствие с насоките на ЕС от 2008 г. относно насилието срещу жени и момичета насърчаването на правата на жените и равенството между половете следва да бъдат основни елементи на политическия диалог и диалога относно правата на човека между ЕС и страните от региона на Близкия изток и Северна Африка; като има предвид, че ангажираността и овластяването на жените в обществената, политическата, икономическата и културната сфера в държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка са решаващи фактори за насърчаване на стабилността, мира и икономическия просперитет в дългосрочен план; като има предвид, че овластяването на жените и момичетата чрез образование е от основно значение за насърчаването на тяхната роля във всички тези сфери; като има предвид, че организациите на гражданското общество, работещи в сферата на правата на жените и равенството между половете, могат да играят важна роля за овластяването на жените в държавите в региона на Близкия изток и Северна Африка;

З.

като има предвид, че влиянието на държавите членки в региона е много неравномерно; като има предвид, че е необходимо да се увеличи влиянието на Европейския съюз; като има предвид, че дългосрочната политическа и икономическа устойчивост в региона на Северна Африка и Близкия изток е от основно стратегическо значение за Съюза; като има предвид, че съответно Съюзът трябва да изпълнява важна роля за насърчаване на разрешаването на конфликтите и демократичното управление в региона на Северна Африка и Близкия изток;

И.

като има предвид, че в миналото държавите от Северна Африка и Близкия изток са били прекалено разпокъсани и не са били в състояние да се приспособяват достатъчно бързо към политическите и икономическите потребности на съответните държави, като по този начин са подкопавали способността на ЕС да бъде фактор от първостепенно значение в региона;

Й.

като има предвид, че в миналото подпомагането от ЕС за държавите от Северна Африка и Близкия изток, по-конкретно в рамките на Европейската политика за съседство, прилагаше прекалено често един и същи недиференциран стратегически подход, без да отчита в достатъчна степен специфичното положение в съответните държави и без да установява партньорите от гражданското общество, нуждаещи се от подкрепа и помощ за изграждане на капацитет; като има предвид, че опитите за демократизация, които се проявиха в резултат на „Арабската пролет“, се нуждаят от активна подкрепа на основата на организиран дългосрочен подход;

K.

като има предвид, че сътресенията в региона на Северна Африка и Близкия изток оказват влияние върху способността на ЕС да популяризира своите политически и демократични ценности; като има предвид, че тези сътресения засягат развитието на икономическите отношения на ЕС със съответните държави и биха могли да застрашат енергийната сигурност на ЕС;

Л.

като има предвид, че принуден да реагира по спешност в отговор на последователните кризи в региона на Северна Африка и Близкия изток, които не успя да предвиди въпреки някои сигнали, ЕС не успя да анализира основните елементи, нито да се справи със сложното положение, очакванията и перспективите вследствие на арабските бунтове от 2011 г., като има предвид, че преди всичко ЕС не успя да отговори на необходимостта от стратегия с много далечна перспектива за поддържане и подпомагане на истински демократичен преход, икономическо развитие и политическа стабилност; като има предвид, че въз основа на мандата, предоставен от Европейския съвет от декември 2013 г., върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията постави началото на важен процес на стратегически размисъл; като има предвид, че Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) започнаха процес на широки консултации с цел преразглеждане на Европейската политика за съседство (ЕПС); като има предвид, че създаването на ЕСВД осигурява възможност за извършване на политически и стратегически анализ за всяка отделна държава, който следва да бъде ключов фактор в планирането на помощ за държавите от региона, включително в рамките на ЕПС;

М.

като има предвид, че за да може да окаже положително влияние върху държавите в региона на Северна Африка и Близкия изток, ЕС трябва да предложи нещо повече от перспектива за икономическо сътрудничество, включително широкомащабно политическо и стратегическо партньорство;

Н.

като има предвид, че при извършените между 26 и 30 юни нападения в Тунис, Кувейт и Йемен, за които отговорност пое ИДИЛ/Даиш, бяха убити 92 души и няколкостотин души бяха ранени; като има предвид, че посочените нападения още веднъж подчертават необходимостта да се предостави ефикасен отговор на свързаните със сигурността предизвикателства и на липсата на политическа стабилност в региона;

1.

Призовава ЕС и неговите държави членки да се справят с първопричините за бързо влошаващото се положение в региона на Близкия изток и Северна Африка чрез цялостен и амбициозен подход; подкрепя международната кампания срещу ИДИЛ/Даиш и приветства ангажимента на коалиционните партньори да работят заедно в обща стратегия; приветства по-специално действията на държавите — членки на ЕС, които участват в международната коалиция срещу ИДИЛ, било под формата на военни удари или чрез логистично, финансово и хуманитарно участие; въпреки това призовава за по-голяма мобилизация във всички области и подчертава необходимостта от по-добре формулирани действия; отбелязва, че тези действия биха могли да бъдат координирани ефективно под егидата на ЕС, ако е необходимо, като част от общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), и за тази цел призовава ЕС да развие достатъчен оперативен капацитет и да въведе истинска обща европейска отбрана; подчертава обаче, че трябва да се намери специфичен отговор, основан на политическите и междурегионалните различия, на въпроса за воденето на борба с ИДИЛ/Даиш, фронта Ал-Нусра и други терористични групи; приканва ЕС да поеме ролята на основен посредник в провеждането на регионален диалог, като привлича за участие в него всички заинтересовани страни от региона, включително Лигата на арабските държави, Саудитска Арабия, Египет, Турция и Иран; припомня, че е важно да се отговори на законните искания на местното население, по-специално изразени по време на Арабската пролет от 2011 г., с оглед на осигуряване на дългосрочната стабилност на региона; отбелязва обявеното неотдавна намерение на Лигата на арабските държави да сформира постоянно звено за бързо реагиране, с особен акцент върху борбата срещу ИДИЛ и други нововъзникващи терористични групи;

2.

Подчертава значението на постоянното политическо присъствие на ЕС на най-високо равнище, за да се гарантира дългосрочен стратегически политически диалог и истинско общо обсъждане с държавите от Северна Африка и Близкия изток относно техните нужди и да се постигне стабилност в региона; подчертава, че единствено способността на Европейския съюз да отстоява единна позиция ще го превърне в ефективен участник на международната сцена; поради това призовава ЕС да изгради бързо истинска обща външна политика с тясна координация между вътрешните и външните действия; приканва върховния представител/заместник-председателя да работи съвместно с министрите на външните работи на държавите — членки на Съюза, или с политически фигури, признати от участниците в региона, за да се гарантира под ръководството и от името на Съюза постоянен диалог на високо равнище с държавите от региона; припомня, че е необходимо да бъдат определени основните държави партньори и на тях да бъде оказвано доверие, за да се гарантира политическата стабилност и сигурността в дългосрочен план;

3.

Подчертава значението и необходимостта от ефективно прилагане на следните инициативи през 2015 г.: подкрепа на проектите и дейностите за изграждане на капацитет с държавите от Северна Африка и Близкия изток, борба с радикализацията и екстремисткото насилие, насърчаване на международното сътрудничество, преодоляване на основните фактори и продължаващите кризи и укрепване на партньорството с ключовите държави, включително засилване на политическия диалог с Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество, Африканския съюз (АС) и други съответни структури за регионално сътрудничество, като например „Г5 Сахел“;

4.

Настоява върху факта, че стабилността и сигурността в региона на Близкия изток и Северна Африка са от основно значение за сигурността на ЕС; припомня, че ИДИЛ/Даиш и другите терористични организации присъстват в Ирак и Сирия от много години и имат за цел да упражняват влияние в региона; отбелязва, че победите та групата се дължат на кризата на институциите, демокрацията и сигурността в тези държави, както и на пропускливостта на общата им граница; подчертава, че способността за набиране на членове и разрастването на ИДИЛ/Даиш и на фронта Ал-Нусра се подхранват от икономическата, политическата, социалната и културната криза, която разтърсва региона; призовава ЕС, съвместно с арабските държави, да направи оценка на първопричините за тази радикализация и да прилага всеобхватен подход, основан на сигурността, способността за демократично управление и за политическо, икономическо, социално и културно развитие, за който приобщаването следва да бъде ръководен принцип; счита, че ако не бъде намерено практическо устойчиво решение на тези проблеми, всички действия за неутрализиране на заплахата от ИДИЛ/Даиш и други терористични групи ще се натъкват на задълбочаващи се и трайни трудности;

5.

Отбелязва отпускането на един милиард евро в рамките на стратегията на Европейския съюз, озаглавена „Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и заплахата от „Ислямска държава“ (Даиш)“, от които 400 милиона евро са предназначени за хуманитарна помощ; приветства опитите за съобразяване на хуманитарната помощ на ЕС с потребностите, свързани с пола и възрастта; призовава за отделяне на особено внимание на Йордания и Ливан, които поемат най-голям дял бежанци спрямо населението си; подчертава, че е важно тези две държави да улесняват безопасното преминаване на бежанците на тяхна територия и да спазват принципа на забрана за връщане; припомня също така последиците от кризата с бежанците за регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак (КРП); изразява загриженост, че поради условията на изключителна бедност и нищета, които царуват в бежанските лагери, те биха могли да се превърнат в огнища на радикализация; счита, че в дългосрочен план бежанските лагери представляват дестабилизиращ фактор за приемащите държави, и по тази причина призовава за намирането на дългосрочни решения, които ще подпомагат както бежанците, така и приемащите ги държави; призовава ЕС да работи заедно с други партньори, а именно с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и УНИЦЕФ, с цел предприемане на мерки за разрешаване на продължаващите проблеми в лагерите за бежанци и вътрешно разселени лица в Ирак, Йордания, Ливан и Турция, особено по отношение на липсата на образование за младите хора и децата; приветства средствата, предназначени за приемното население, които се отпускат в рамките на новата стратегия и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; призовава всички държави — членки на ЕС, да увеличат ангажиментите си по отношение на кризата с бежанците, що се отнася до финансовите ресурси и презаселването на най-уязвимите бежанци;

6.

Отбелязва непрекъснатото увеличаване на молбите за убежище от Сирия и Ирак и призовава държавите членки на ЕС, да увеличат усилията си за приемане на лица, търсещи убежище, и за бързо справяне с големия брой неприключени случаи;

7.

Приветства участието на някои държави от Северна Африка и Близкия изток в международната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш; настоятелно призовава техните правителства и международната общност да удвоят своите усилия за предотвратяване на финансирането на международния тероризъм и на войните в Сирия и Либия; отново призовава всички държави от региона да пречат на частни лица и частни и публични субекти да финансират или да улесняват финансирането на терористични организации или на сирийски физически лица или дружества, свързани със сирийското правителство, на което понастоящем са наложени санкции от страна на ЕС, които трябва да бъдат достатъчно строги; призовава за тяхното участие в схеми за регионално сътрудничество при наблюдението на движението на капитали, като установяват сътрудничество между Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Лигата на арабските държави, Организацията Ислямска конференция и институциите на ЕС; подчертава спешната необходимост от въвеждане на ефективна система на санкции, съгласувана с Лигата на арабските държави, организацията „Ислямска конференция“ и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, за да се сложи край на финансирането на ИДИЛ/Даиш от международни участници и предлагането на пазара на нефт, незаконно добит от терористичната организация; във връзка с това подчертава също така спешната необходимост от засилване на сътрудничеството между митническите органи на границата с Турция, Ирак и Сирия с цел предотвратяване на незаконните продажбите на нефт от ИДИЛ/Даиш;

8.

Подчертава значението на стратегическия, структуриран, дългосрочен диалог с Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив; в този контекст приветства декларацията, приета в Атина на 11 юни 2014 г., както и меморандума за разбирателство от януари 2015 г., и призовава за цялостното им изпълнение; подчертава първостепенното значение на редовното провеждане на срещи на високо равнище между ЕС и Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив; подчертава важната роля, която трябва да изиграе Лигата на арабските държави за излизането от кризите; счита, че тези кризи показват необходимостта държавите от Лигата на арабските държави да трансформират организацията в истински орган за вземане на решения, който е в състояние да приема решения със задължителен характер; припомня стратегическото сътрудничество между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив; подчертава, че Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив може да оказва положително политическо влияние за управлението на кризите и конфликтите в държавите от Северна Африка и Близкия изток;

9.

Подчертава също така значението на диалозите на регионално равнище с Турция и Иран; приветства неотдавнашното споразумение, постигнато от ЕС3+3 и Иран, относно ядрената програма на Иран и изразява надежда до договорения срок то да бъде превърнато в окончателно всеобхватно споразумение; призовава заместник-председателя/върховния представител и държавите членки, в случай на постигане на окончателно споразумение относно ядрения въпрос, да проведат задълбочени консултации с Иран и едновременно с това да гарантират ангажираността на Иран по отношение на неразпространението на ядрени оръжия до получаването на потвърждение от съответните международни органи, включително на МААЕ; за тази цел настоятелно призовава ЕС да се ангажира активно в насърчаването на мерки за изграждане на доверие между Иран и Саудитска Арабия; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството с Турция в областта на борбата срещу тероризма; поставя акцент върху основната роля, която Турция в качеството си на член на НАТО може да играе, в борбата срещу ИДИЛ/Даиш и за стабилизирането на Ирак и Сирия; призовава Турция да отстрани някои неясноти и да изпълнява пълноценно своята роля като фактор на стабилност в региона чрез ефективен контрол на своите граници със Сирия и като играе по-активна роля в борбата срещу ИДИЛ/Даиш, в сътрудничество с ЕС;

10.

Призовава държавите от региона да се въздържат от износ на терористична дейност и оръжие в съседните държави, тъй като това би довело до допълнително дестабилизиране на положението в тези държави;

11.

Припомня необходимостта да се създадат условията за възобновяване на мирните преговори между Израел и Палестинската власт с цел окончателно решаване на конфликта въз основа на решение, което да позволи на двете държави да съжителстват в условия на мирно съседство и сигурност, и въз основа на границите от 1967 г., като Йерусалим бъде обявена за столица и на двете държави в съответствие с международното право; отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с бързо влошаващата се хуманитарна ситуация в ивицата Газа; изразява дълбока загриженост относно политиката на израелските селища на Западния бряг; изразява дълбока загриженост относно застоя в диалога и растящото напрежение между израелци и палестинци; призовава за полагането на сериозни и надеждни усилия и от двете страни, ЕС и международната общност за постигането на тази цел; приветства и подкрепя решимостта на върховния представител Могерини Европейският съюз да засили ангажимента си в близкоизточния мирен процес и да се утвърди като посредник; настойчиво приканва всички страни в конфликта да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да доведат до влошаване на положението чрез подстрекателство, провокации, прекомерно използване на сила или репресии; отново изразява пълната си подкрепа за Арабската инициатива за мир от 2002 г. и призовава държавите — членки на Лигата на арабските държави, и Израел да започнат да я прилагат; подчертава, че всяко обсъждане на възобновяването на мирния процес и административния и политическия контрол над ивицата Газа от Палестинската власт ще спечели много от включването на Лигата на арабските държави; подчертава ключовата роля на Египет за окончателното прекратяване на огъня в конфликта между Хамас и Израел през лятото на 2014 г.; призовава международните донори да изпълнят ангажиментите, поети по време на Конференцията в Кайро през октомври 2014 г.;

12.

Изразява цялостна подкрепа за конкретни действия, които да бъдат предприети от ЕС в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и да бъдат насочени към насърчаване на стабилността и сигурността в държавите от Северна Африка и Близкия изток; изразява съжаление относно факта, че разгърнатите в региона мисии и операции по линия на ОПСО (EUBAM „Либия“, EUPOL COPPS и EUBAM Рафа) са твърде малки и не са съобразени с предизвикателствата по отношение на сигурността в региона, и призовава за стратегическа преоценка на тези мисии; посочва, че в рамките на ангажимента в областта на правата на човека и принципите на правовата държава ЕС би могъл да играе важна роля за осигуряване на специфична помощ и обучение по специални умения в областта на реформата на наказателното правосъдие, реформата в областта на сигурността, разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията, наблюдението на границите, борбата срещу тероризма и радикализацията и предотвратяването на трафика на оръжия, наркотици и хора; призовава на Либия да бъде отделяно специално внимание; подчертава важността на диалога и сътрудничеството с Лигата на арабските държави и Африканския съюз, така че държавите партньори да могат да развиват умения и да разполагат с необходимите военни и човешки ресурси за борба с екстремизма;

13.

Твърдо се противопоставя на използването на безпилотни летателни апарати за извънсъдебни и извънтериториални убийства на заподозрени в тероризъм и настоява за забрана на използването на безпилотни летателни апарати за тази цел;

14.

Призовава органите в държавите — членки на ЕС, и в държавите от Северна Африка и Близкия Изток да подкрепят забраната на изтезанията, залегнала по-специално в Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която по-голямата част тях са подписали и ратифицирали; отново заявява, че признанията, получени чрез изтезания, са недействителни, и осъжда тази практика;

15.

Изразява силно безпокойство от факта, че различните политически кризи в региона са намалили разузнавателните способности на държавите членки; припомня, че е от първостепенна важност да се насърчава по-добро сътрудничество между държавите — членки на Европейския съюз, и държавите от Северна Африка и Близкия изток в борбата срещу тероризма в условията на международна правна рамка; призовава за систематично и ефективно сътрудничество между тези държави и с Европол и Интерпол, за да им се помогне да развиват необходимите структури и ресурси в областта на борбата срещу тероризма и организираната престъпност, включително трафика на хора, чрез прилагане на интегрирани системи за отбрана, предназначени главно за защита на човешките права на всяко лице, при условие че съществуват адекватни гаранции за правата на човека; подчертава диалога „5 + 5“, който допълва действията на Съюза за Средиземноморието и прави възможно сътрудничеството в областта на сигурността; подчертава необходимостта от преодоляване на все още съществуващите пропуски в сътрудничество с държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение на чуждестранните бойци; призовава държавите — членки на Европейския съюз, да обединят своите ресурси, да укрепват съществуващите платформи (FRONTEX, EUROSUR) и да създадат европейска система за резервационни данни за пътниците с цел подобряване на контрола на външните граници на Европейския съюз; подчертава, че следва да се укрепи активното сътрудничество между министрите на външните и вътрешните работи, особено във връзка със съдебното и полицейското сътрудничество и обмена на информация;

16.

Подчертава, че е спешно необходимо да се намери политическо решение на конфликта в Сирия; отново заявява, че едно устойчиво решение изисква воден от Сирия приобщаващ политически процес, който да доведе до преход, въз основа на съобщението от Женева от 30 юни 2012 г. и съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, за да се запази единството, суверенитета и териториалната цялост на страната; приветства усилието на Сирийската национална коалиция да разшири своето членство и да се ангажира с други опозиционни групи, включително чрез неотдавнашния ангажимент с Националната координационна комисия за излагане на визията на опозицията за политически преход; подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН, Стафан де Mистура да се сложи край на въоръжените конфликти и да се възобнови политическия диалог; подчертава необходимостта от защита и подкрепа на демократичната сирийска опозиция; припомня необходимостта от отчетност за престъпленията против човечеството, военните престъпления и грубите нарушение на правата на човека, извършени от режима на Башар Асад по време на конфликта;

17.

Изисква инициативите за прекратяване на боевете в Сирия да вземат под внимание изискванията на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, като последното е приложимо по време на война и в мирно време, както и изискванията на международното наказателно право; призовава Европейския съюз да засили натиска върху режима на Асад за спазване на резолюции 2139 (2014), 2165 (2014) и 2191 (2014) на Съвета за сигурност на ООН, и да активизира усилията си за доставяне на хуманитарна помощ, включително в районите, контролирани от умерената опозиция и да предоставя подкрепа за изграждането на капацитет; приветства обещанията, дадени по време на Третата конференция в Кувейт, и призовава донорите от ЕС и другите международни донори да изпълняват своите финансови ангажименти в отговор на кризата в Сирия; подкрепя препоръката на Комисията за насърчаване на възстановяването на администрацията и обществените услуги в опустошените райони на Сирия и настоятелно призова да се подпомогне възстановяването на град Koбане;

18.

Изразява дълбока загриженост относно влошаващото се хуманитарно положение в Сирия в продължение на четири години; отбелязва, че хуманитарният достъп намалява вследствие на умишлено възпрепятстване на помощта, което трябва да бъде преустановено незабавно; отбелязва със сериозна загриженост, че броят на хората, живеещи в райони, до които агенциите за помощ е трудно или невъзможно да достигнат, почти се е удвоил през последните две години;

19.

Изтъква, че има документирани изнасилвания по време на война на жени и момичета, по конкретно в Сирия, Ирак и в контролираните от Даиш територии; настоятелно призовава на жертвите на изнасилване от женски пол по време на въоръжени конфликти да бъде предоставена пълна гама от услуги в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, включително аборти, във финансирани от ЕС хуманитарни съоръжения в съответствие с международното хуманитарно право, резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и еднаквия за Женевските конвенции член 3, който гарантира полагането на всички необходими медицински грижи, необходими на ранените и болните, без да се допускат неблагоприятни разграничения;

20.

Подчертава необходимостта правителството на Ирак да подкрепя системата на споделяне на политическите отговорности, властта и печалбите от петрола по приобщаващ начин, който следва да включва всички религиозни и етнически общности в страната и по-специално сунитските малцинства; призовава системата на споделяне да стане основно условие за изпълнението на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак; призовава иракското правителство да гарантира незабавно защитата на етническите и религиозните малцинства, за да се предотврати упражняването на насилие от шиитските милиции спрямо сунитските малцинства и да се предоставят безопасни убежища и съществена помощ на бежанците, които са избягали от терора на Даиш; отбелязва постигнатото между правителството на Ирак и регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак (РПКИ) споразумение и настоятелно призовава за цялостното му прилагане, и призовава Ирак изцяло да спазва финансовите права на РПКИ, както това е предвидено в Конституцията; подчертава значението и насърчава по-нататъшното засилване на сътрудничеството между Багдад и Ербил за сигурността и икономическия просперитет на Ирак и на региона; насърчава ЕС да допринася за изграждането на политическия, административен и военен капацитет на правителството на Ирак, особено за справянето с предизвикателствата, породени от социално-икономическата криза и недостатъчната защита на правата на човека;

21.

Изразява убеждение, че за да се постигне дълготрайна сигурност в региони, които вече са били освободени от Даиш или от други терористични групи, е необходимо по-нататъшното стабилизиране на тези региони; отбелязва, че това може да се случи чрез предоставяне на хуманитарна помощ и чрез програми и политики за разминиране;

22.

Категорично осъжда нападението срещу музея Бардо в Тунис, извършен на 18 Март 2015 г., за което отговорност пое Ислямска държава; изразява загриженост по повод способността за привличане на членове на терористичните мрежи в държава, управлявана от правителство на националното единство, включващо умерената ислямска партия „Ан Нахда“; изразява също така загриженост по повод пропускливите граници на Тунис с Либия, които най-вече се използват за трафик на наркотици и оръжия и приветства установеното напоследък сътрудничество между Тунис и ЕС и неговите държави членки в това отношение; остава разтревожен относно масовото навлизане на либийски бежанци в Тунис, което оказва силен натиск върху стабилността на държавата и приветства приемането им от Тунис, които в момента възлизат на повече от един милион либийски бежанци; подчертава значението за ЕС и Тунис от продължаването и засилването на сътрудничеството им в областта на сигурността, по-конкретно чрез създаването на съвместни програми за сигурност; счита, че е изключително важно на проблема с Тунис да бъде предоставена повече подкрепа, като се поемат конкретни ангажименти, включително в икономически и инвестиционен план в подкрепа на крехкия демократичен преход, като не се забравя, че положителният резултат от експеримента в Тунис е в интерес на целия регион и на ЕС; настоятелно призовава Комисията да подчертае значението на демократизацията и да изпрати символично послание след арабските въстания, като организира среща на върха ЕС-Северна Африка и Близкия изток в Тунис;

23.

Изразява голяма загриженост във връзка с влошаващото се положение, свързано със сигурността, и хуманитарно положение в Либия; изразява дълбока загриженост във връзка с разгръщането на терористични групи в страната, най-вече на ИДИЛ/Даиш, които се възползват от политическия вакуум и ескалацията на насилието; подчертава значението на предприемането на неотложни мерки за ограничаване и изкореняване на влиянието на терористични организации на либийска територия; изразява загриженост от особено сериозната ситуация в южната част на страната, която се използва като платформа за организирана престъпност и въоръжени групи; подчертава необходимостта от запазването на териториалната цялост и националното единство на Либия, което може да бъде осъществено единствено чрез политика, която включва добре идентифицирани участници; потвърждава подкрепата си за водените от ООН преговори, провеждани от специалния представител на генералния секретар на ООН Бернардино Леон при търсенето на решение чрез преговори, което да доведе до формирането на либийско правителство на единството; приветства положените от Алжир и Мароко усилия за укрепване на вътрешно либийския диалог; подчертава, че ЕС вече изрази готовността си да въведе ограничителни мерки срещу лицата, развалящи процеса на диалог, в съответствие с Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН; подчертава, че ЕС следва да бъде готов да оказва подкрепа на институциите в Либия веднага щом се намери политическо решение и се постигне примирие; подчертава, че ЕС следва да допринесе за усилията в областта на реформата в сектора за сигурност (РСС) и разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (РДР) в Либия по нейно искане и веднага щом се сложи началото на правителство на единството; предупреждава обаче, че в случай на безизходица в политическите преговори и разрастване на въоръжения конфликт, ЕС трябва да има готовност да допринесе за всяка мироопазваща намеса, за която е получен мандат за действие от Съвета за сигурност на ООН;

24.

Изразява загрижеността си по повод влошаващото се положение на сигурността в Йемен; подчертава, че политическата криза се превърна в криза по отношение на сигурността и в хуманитарна криза, която дестабилизира целия Арабски полуостров и дори всички държави от Северна Африка и Близкия изток; подкрепя ООН в усилията й за подновяване на преговорите; подчертава, че само широк политически консенсус чрез мирни преговори между основните политически групи, в атмосфера без страх, може да осигури устойчиво решение на настоящата криза и да запази единството и териториалната цялост на страната; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат конкретни мерки за оказване на помощ на цивилното население и прекратяване на кризата;

25.

Категорично осъжда нападенията срещу цивилната инфраструктура и население в Йемен, които доведоха до голям брой жертви и сериозно влошиха и без това бедственото хуманитарно положение; призовава ЕС заедно с международните и регионалните участници да посредничи за незабавното прекратяване на огъня и слагане на край на насилието срещу цивилни; призовава да бъде предоставено допълнително финансиране в сътрудничество с други международни донори с цел предотвратяване на хуманитарна криза и предоставяне на съществена помощ на нуждаещите се;

26.

Настоятелно призовава Комисията да предприеме структурен подход, заедно с държавите в региона на Северна Африка и Близкия изток, по отношение на проблема с младите хора, които напускат ЕС, за да се борят на страната на ИДИЛ/Даиш и други терористични организации в Сирия и Ирак; призовава държавите членки да вземат подходящи мерки, за да попречат на бойците да отпътуват от тяхна територия, в съответствие с Резолюция 2170 (2014 г.) на Съвета за сигурност на ООН, и да разработят обща стратегия за службите за сигурност и агенциите на ЕС при наблюдението и контрола на джихадистите; призовава за сътрудничество в ЕС и на международно равнище с оглед на предприемане на необходимите правни действия срещу всяко лице, заподозряно в участие в терористични актове и с оглед на други превантивно мерки, насочени към разкриване и спиране на радикализацията; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството и обмена на информация помежду си и с органите на ЕС;

27.

Подчертава значението на това, че в борбата си срещу тероризма правителството на Египет зачита основните права на човека и политически свободи, преустановява системния арест на мирни демонстранти и активисти и поддържа правото на справедлив съдебен процес; отбелязва, че би приветствал забраната на смъртното наказание, която може да е от полза за тези членове на политически и обществени организации, които са били наскоро осъдени;

28.

Приветства предварителното споразумение за течението на реката Нил, постигнато между Египет, Судан и Етиопия на 23 март 2015 г.; подчертава, че съвместно одобреното използване на водите на река Нил е от основно значение за сигурността на всички участващи страни; подчертава, че ЕС следва да има готовност да улесни по-нататъшния диалог между всички страни, ако това бъде счетено за полезно при преговорите;

29.

Изразява убеждение, че липсата на демокрация е една от основните причини за политическата нестабилност в региона и че зачитането на правата на човека и основните демократични принципи е най-силната гаранция в дългосрочен план срещу хроничната нестабилност в страните от региона на Северна Африка и Близкия изток; призовава ЕС и неговите държави членки да не разглеждат региона на Северна Африка и Близкия изток единствено през призмата на краткосрочните заплахи за сигурността и да предоставят активна и устойчива подкрепа на стремежа към демокрация на обществата в региона; подчертава необходимостта от предприемането на балансирано действие, в рамките на цялостен и амбициозен подход в подкрепа на демокрацията, който да обединява политиката на сигурност и тази на човешките права, която представлява един от приоритетите на ЕС; подчертава значението на засилването на дългосрочната стабилност в региона на Близкия изток и Северна Африка чрез продължаване на подкрепата на ЕС за гражданското общество, по-специално чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Механизма за подкрепа на гражданското общество в съседните държави на Европейския инструмент за съседство, както и чрез нови инструменти в защита на демокрацията като Европейския фонд за демокрация (ЕФД); призовава държавите членки, в дух на солидарност и ангажираност, да предоставят достатъчно финансиране за бюджета на Европейския фонд за демокрация, за да се гарантира най-гъвкавата и ефективна подкрепа на местни участници в демократичните промени в региона; призовава ЕСВД да удвои усилията си за разпространение и обяснение на европейските ценности, по-специално чрез редовни контакти с властите и, успоредно с това, с представители на гражданското общество;

30.

Приветства започването от страна на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията на широки консултации относно преразглеждането на Европейската политика за съседство; приканва Комисията, ЕСВД, Съвета и държавите членки да развият едно по-ефективно и иновативно политическо и стратегическо измерение на Европейската политика за съседство; приветства срещата на министрите на външните работи от ЕС и южните средиземноморски държави; припомня, че на тази среща за първи път от седем години се събраха заедно външните министри; счита, че министрите следва да се срещат ежегодно; призовава ЕСВД и Комисията да продължат да насърчават демократичните реформи и да подкрепят демократичните участници в рамките на региона на Северна Африка и Близкия изток, най-вече съседните на ЕС държави; подчертава, че е важно да се запази текущият баланс на разпределение на средствата за предоставяне на финансиране на Европейската политика за съседство; припомня, че на държавите, които отбелязват напредък при прилагането на реформите и следването на европейската политика следва да бъде предоставена решителна допълнителна подкрепа, като се обръща особено внимание на Тунис, и подчертава необходимостта от насърчаване на правата на жените;

31.

Призовава ЕС и неговите държави членки да изготвят специална програма за подпомагане и възстановяване на жените и момичетата, които са жертви на сексуално насилие и сексуално робство, в зоните на конфликт в региона на Близкия изток и Северна Африка, по-специално в Сирия и Ирак; призовава правителствата на страните от региона на Близкия изток и Северна Африка, ООН, ЕС и съответните неправителствени организации да вземат предвид особената уязвимост на жените и момичетата бежанки, особено на бежанките, които са изолирани от своите семейства, да им предоставят подходяща защита и да активизират усилията си за оказване на подкрепа на лицата, преживели сексуално насилие, като едновременно с това въведат социални политики, които предоставят възможност за повторната интеграция на тези лица в обществото; призовава страните, участващи във въоръжените конфликти, да зачитат разпоредбите на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН, да предприемат мерки за защита на жените и момичетата, по-специално за защита от сексуалното посегателство, трафика на хора и сексуалната експлоатация, и да се борят срещу безнаказаността на лицата, отговорни за тези деяния; настоятелно призовава правителствата на страните от региона на Близкия изток и Северна Африка да подпишат и ратифицират Истанбулската конвенция, която е мощно средство за всеобхватна борба с насилието срещу жени и момичета, включително с домашното насилие и гениталното осакатяване на жени;

32.

Подчертава, че преговорите по споразуменията за асоцииране предоставят възможности за засилване на реформите; подчертава, че следва да се установи връзка между всички измерения на действията, така че ЕС да може да задълбочава своите отношения по цялостен и последователен начин; подчертава необходимостта да се включат в тези споразумения реални и осезаеми стимули за партньорите, с цел да стане пътя на реформите по-привлекателен, по-ефективен и видим за цивилното население;

33.

Подчертава, че ЕС и държавите от Северна Африка и Близкия изток трябва да работят в по-тясно сътрудничество на основата на взаимно приемливи цели, основаващи се на общи интереси; подчертава предимствата, които би имало координирането на помощта на ЕС за държавите от Северна Африка и Близкия изток с другите международни донори; приканва Комисията да внесе предложения за подобряване на тази координация и подчертава необходимостта спешната помощ да се координират с дългосрочната помощ за развитие;

34.

Изразява твърдо убеждение, че развитието на местната демокрация и ефективно местно управление е от решаващо значение за стабилизирането на страните от Северна Африка и Близкия изток, и поради това призовава за институционализацията и развитието на капацитета на сдруженията на местните и регионалните органи в страните от Северна Африка и Близкия изток;

35.

Осъжда продължаващите нарушения на правото на свобода на религията или убежденията в региона и отново подчертава значението, което ЕС отдава на този въпрос; отново заявява, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; следователно подчертава необходимостта от ефективна борба с всички форми на дискриминация срещу религиозните малцинства; призовава правителствата на държавите от Северна Африка и Близкия изток да защитават религиозния плурализъм; призовава Европейския съюз да активизира усилията си при застъпничеството за активна защита на религиозните малцинства и при предоставянето на убежища; приветства приемането по време на отчетната 2013 г. на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията и призовава институциите на ЕС и държавите членки да отделят особено внимание на прилагането на тези насоки както в рамките на международни и регионални форуми, така и в двустранните отношения с трети държави; насърчава ВП/СП и ЕСВД да се ангажират в рамките на постоянен диалог с НПО, религиозните групи или групите, изповядващи определени убеждения, и религиозните лидери;

36.

Изразява убеждение, че културното сътрудничество и дипломация, както и академично сътрудничество и религиозния диалог са от съществено значение за борбата с тероризма и всички форми на радикализъм; подчертава, че за Европа, както и за региона на Северна Африка и Близкия изток, образованието и развитието на критични умове е и преграда за радикализацията, и следователно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят необходимите инвестиции в това отношение; подчертава, че е изключително важно да се насърчават културният и академичният обмен, включително с представителите на исляма в държавите от Близкия изток и Северна Африка и с ислямските общности в Европа; приканва държавите партньори да участват в културните програми на ЕС; призовава Комисията да предприеме действия по предложението на Европейския парламент за създаване на амбициозна евро-средиземноморска програма „Еразъм“, която да е отделна от програма „Еразъм+“; приканва Комисията незабавно да обърне специално внимание на програмите „Еразъм +“, които са разработени за Южното Средиземноморие; насърчава програмите за обмен да включват и участници от държавите от Северна Африка и Близкия изток, които не са членове на Европейската политика за съседство;

37.

Подчертава необходимостта да се разработи ефективен общ европейски отговор от всички държави членки на джихадистката пропаганда и на радикализацията на местно ниво, като се вземе предвид използването на цифрови инструменти, интернет и социалните мрежи и с участието на местните власти в Европа, и чрез работа с общностите на европейските граждани, които поддържат стабилни културни връзки с държавите от Северна Африка и Близкия изток; счита, че посочената контрапропаганда следва да се основава на насърчаването на общи ценности, основаващи се на универсалния характер на правата на човека, както и да отхвърля идеята за конфликт между религиите или цивилизациите; призовава за назначаването в ЕСВД на персонал, който говори езиците на региона на Близкия изток и Северна Африка, за да се увеличи ефективността на комуникацията; отбелязва необходимостта от изпращането на положително послание, придружено от конкретни примери за отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и държавите от Северна Африка и Близкия изток; отбелязва необходимостта от повишаване на видимостта на действията на Европейския съюз и неговите държави членки в региона;

38.

Подчертава предлагания от ЕПС потенциал по отношение на културния и междурелигиозен диалог; набляга на съществуващата връзка между, от една страна, обмена и сътрудничеството между ЕС и държавите от ЕПС в областта на културата, образованието и, от друга страна, изграждането и укрепването на отворено гражданско общество, демокрация, правова държава, както и на насърчаването на основните свободи и на правата на човека;

39.

Подчертава, че е важно да се провежда пряк диалог с гражданските общества в държавите от Северна Африка и Близкия изток, за да се придобие по-добро разбиране за техните очаквания; изразява подкрепа за създаването на система за консултации с организациите на гражданското общество и на новите поколения и за тяхното укрепване в рамките на Европейската политика за съседство; обръща особено внимание на значението от привличането на младите хора от тези държави в диалог, който се основава на честни, директни и равнопоставени отношения; припомня значението на мисиите за наблюдение на избори и приканва Европейския парламент и ЕСВД да изпращат такива мисии във всички държави в региона, по покана на правителствата на тези държави, когато перспективите за истински демократични избори са реални, и да гарантират, че тези мисии в крайна сметка не водят до узаконяване на манипулирано нагласяване; призовава за редовни последващи действия по препоръките на тези мисии;

40.

Настоява, че е необходимо да се утвърди централната роля на Съюза за Средиземноморието — уникален форум за диалог по въпросите на партньорството между Европейския съюз и всички държави от Средиземноморието, който следва да се превърне в двигател за инвестиции, предназначени за устойчивото социално-икономическо развитие на региона; отбелязва, че Съюзът за Средиземноморието би следвало да бъде в състояние самостоятелно да набира средствата, необходими за осъществяваните от него проекти; подкрепя динамиката на срещите на министрите; призовава за по-широко разпространение на договорените програми и действия, включително на съвместни мисии за наблюдение на избори и съвместни мисии за оценка и за по-тясно сътрудничество с Европейския съюз; напомня важността от това да се даде нов тласък и политическа амбиция на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, за да се преодолеят предизвикателствата, свързани със сигурността и стабилността в средиземноморския регион по начин, действително приемлив за двете страни;

41.

Изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека, особено на уязвимите групи в държавите от Северна Африка и Близкия изток, които са изправени пред конфликти; счита децата за една от най-уязвимите групи и поради това отново заявява необходимостта от полагане на повече усилия за изпълнение на преразгледаната стратегия за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; насърчава ЕС да задълбочи още повече сътрудничеството си със специалния представител на ООН за децата, засегнати от въоръжени конфликти, като подкрепя съответните планове за действие и механизми за мониторинг и докладване;

42.

Отбелязва, че регионът на Северна Африка и Близкия изток е особено засегнат от бедността и неравенството; изразява убеждението, че е необходимо социално и икономическо развитие, съчетано с укрепването на демокрацията и справедливостта, за да се постигне политическа стабилност; изразява загриженост във връзка с положението на младите хора и счита, че е от съществено значение те да имат достойни и легитимни перспективи за своето бъдеще; подчертава основното значение на борбата срещу корупцията в държавите от Северна Африка и Близкия изток не само за привличане на европейски инвестиции и за предоставяне на възможност за устойчиво икономическо развитие, но и за справяне с предизвикателствата пред сигурността; подчертава установената връзка между прозрачност, принципи на правовата държава и борба срещу тероризма, които се нуждаят от съвместно разглеждане; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си в областта на борбата с корупцията в държавите от Северна Африка и Близкия изток, което следва да бъде приоритет в борбата срещу тероризма;

43.

Счита, че на стратегическия диалог между ЕС и държавите от Северна Африка и Близкия изток би следвало да бъде предоставен допълнителен тласък по посока на устойчивото икономическо развитие, което да помогне за изглаждане на неравенствата и да предложи перспективи за работа и образование, най-вече за младите хора; подчертава, че е важно да се улесни достъпа на държавите от Северна Африка и Близкия изток до единния пазар на ЕС, като им се осигури цялата необходима защита; подчертава, че е важно да се насърчават инвестициите от Европа в държавите от Северна Африка и Близкия изток, включително енергийни и инфраструктурни проекти, със стратегическа цел за насърчаване на устойчивото развитие и демократичната отчетност;

44.

Припомня, че 2015 г. е Европейската година за развитие, която има за цел да вдъхнови повече европейци да се включат в изкореняването на бедността в световен мащаб и която съвпада с плановете на международната общност за договаряне на набор от цели за устойчиво развитие; призовава публичните органи на всички равнища на управление в държавите от Северна Африка и Близкия изток да направят постигането на тези цели приоритет;

45.

Подчертава, че засиленият диалог по енергийни въпроси в Средиземноморието може да помогне за стимулиране на регионалното сътрудничество, насърчаване на регионалната стабилност и гарантиране на екологосъобразността; следователно предлага ЕС да участва в по-голяма степен в енергийната дипломация в региона на Северна Африка и Близкия изток, както е посочено в енергийния съюз; подчертава както стратегическото, така и икономическото значение на енергийните доставки до южните съседни държави на ЕС; приветства създаването на Евро-средиземноморска газова платформа и потвърждава, че евро-средиземноморските връзки в газовия и електроенергийния сектор трябва да бъдат насърчавани;

46.

Подкрепя финансирането на академичното и професионалното обучение в държавите от Северна Африка и Близкия изток с цел създаването на голям резерв от професионални умения; отбелязва, че програмата на ЕС за кръгова мобилност за професионално обучение би следвало да бъде разширена, така че да включва, по възможност, всички държави от Северна Африка и Близкия изток чрез гъвкави и еволюиращи инструменти, като например партньорствата за мобилност;

47.

Призовава ЕС да потвърди своя ангажимент към всички етапи на икономическото развитие на държавите в региона, като се използват всички инструменти, с които разполага; припомня, че тези инструменти включват от хуманитарната помощ до завършване и задълбочаване на споразуменията за свободна търговия, и дават възможност да се обхване процеса от излизането от кризата до установяването на стабилни институции;

48.

Изразява съжаление, че е необходим срок от поне една година за отпускане на макрофинансовата помощ за държави в състояние на голяма финансова уязвимост; настоява ЕС да подобри способността си да мобилизира или пренасочва необходимите средства много бързо; настоятелно призовава за създаването на ново процедурно измерение на помощта на ЕС, както по отношение на помощта, предоставена въз основа на финансовите инструменти за външна дейност на ЕС, така и на ниво макрофинансова помощ; подчертава, в контекста на макрофинансовата помощ, необходимостта ЕС да оценява адекватно социално-икономическото въздействие и въздействието върху правата на човека на мерките, поискани от държавите бенефициенти, с цел да се гарантира, че тази помощ не представлява фактор за нестабилност, например чрез подкопаване на социалните услуги; приканва донорите от арабския свят да координират своята помощ в рамките на Лигата на арабските държави и на ССПЗ и — доколкото е възможно — с ЕС;

49.

Призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да координират техните инвестиционни стратегии със Съюза за Средиземноморието, за да се създаде положително взаимодействие;

50.

Приканва ЕС да развие партньорството си с държавите от региона, които не са негови непосредствени съседи; подкрепя сключването на споразумение за създаването на зона за свободна търговия между ЕС и Комисията на Гвинейския залив (GGC), дотолкова, доколкото бъде установено взаимноизгодно споразумение, което ще предостави на ЕС присъствие и допълнително влияние в региона, включително чрез възобновяването на преговорите за нова програма за съвместни действия; припомня, че споразумение от този вид е в сила между ССПЗ и ЕАСТ от 1 юли 2014 г.;

51.

Насърчава ЕС да продължи дискусиите за започване на задълбочени и всеобхватни преговори за свободна търговия с някои държави от региона в съответствие с ангажиментите, поети от Европейския съюз, вследствие на партньорството от Довил; отбелязва, че развитието на търговските отношения е част от външната политика на ЕС и допринася за постигане на целите на мира, просперитета и стабилността;

52.

Подчертава, че регионалната интеграция на държавите от Северна Африка и Близкия изток позволява укрепването на политическите връзки и насърчаването на търговията и развитието; призовава държавите от Северна Африка и Близкия изток да диверсифицират своите икономики и внос; отбелязва, че търговията на повечето държави от Северна Африка и Близкия изток е с държави извън Северна Африка и Близкия изток; изразява съжаление по повод безизходицата, пред която е изправен ЕС във връзка със Съюза на арабския Магреб (САМ); приканва ЕС да положи всички възможни усилия на дипломатическо, политическо и финансово равнище, за да подпомогне регионалната интеграция на държавите от Магреб в рамките на САМ или на географски по-широкообхватните споразумения от Агадир;

53.

Приветства подкрепата на Съвета по външни работи относно инициативата за координация на инвестициите в региона на Южното Средиземноморие (AMICI); подчертава значението на инициативи, които подобряват съгласуваността и ефективността на външната дейност на Европейския съюз;

54.

Подкрепя задълбочаването на сътрудничеството в транспортния сектор, включително чрез по-тясно свързване на инфраструктурната мрежа на Европейския съюз и на държавите партньори, с цел да се улесни движението на хора и стоки;

55.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник председател на Комисията, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на всички държави — членки на ЕС, на генералните секретари на Лигата на арабските държави и на Съюза за Средиземноморието, както и на правителствата и парламентите на техните държави членки.