8.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 332/8

Докладчици:

г-н Carmelo CEDRONE и г-н Joost VAN IERSEL

1.1.

След шест години финансова и икономическа криза икономическото и социалното бъдеще изглежда все по-трудно за предвиждане. Предвид геополитическите и икономическите предизвикателства само един стабилен ИПС ще гарантира ориентирана към бъдещето стабилност.

1.2.

ИПС все още е уязвим — вж. поместените по-долу диагноза и SWOT анализ. ЕИСК счита, че продължаващите дисбаланси, както и изграждането на доверие в Европа, налагат необходимостта от по-ефективно и демократично икономическо управление, по-специално в еврозоната.

1.3.

ЕИСК е наясно, че решителни стъпки не могат да се предприемат от днес за утре, но два елемента трябва да бъдат надлежно взети предвид: а) Европа не може да си позволи да отлага решенията с години и б) първото условие е в еврозоната да се постигне съгласие относно принципите на необходимите икономически политики, които да се водят чрез ефективно управление.

1.4.

Паралелно с икономическото сближаване са необходими още демократична легитимност, солидна политическа рамка и споделено чувство за обща съдба. За тази цел могат да бъдат предприети конкретни стъпки в рамките на настоящия Договор и настоящите правила. В средносрочен до дългосрочен план едно евентуално преразглеждане на Договора следва да приведе институционалните разпоредби в съответствие със задължителните изисквания на един истински икономически и политически съюз.

1.5.

Нуждаем се от съгласувана система на Европейския съвет, националните правителства, Европейския парламент, националните парламенти и Европейската комисия, която да отразява демократичната легитимност, отчетността и прозрачността, и да може да функционира ефективно в интерес на гражданите и икономическите участници.

1.6.

Ясно е, че настоящата система от правила, които стоят в основата на ЕС и по-специално на еврозоната, доведе до объркване в правен, институционален и демократичен план. Ето защо е необходим нов подход. Политическата и икономическата динамика вече не позволяват на ЕС да поддържа настоящата си институционална архитектура. Затова ЕИСК счита, че задълбочаването на процеса на интеграция на страните от еврозоната е от решаващо значение.

1.7.

С оглед на това ЕИСК би искал да представи пътна карта, включваща следните етапи:

2.1.

ИПС вече има многобройни „достижения“. Той има обща валута и Централна банка; гарантира до известна степен координацията на фискалните и икономическите политики; приема задължителни за държавите членки решения, с което, по принцип, ограничава тяхната икономическа и бюджетна независимост, налага условия за всяка мярка за възстановяване в държавите членки и ги задължава да предприемат икономически и социални реформи.

2.2.

Това означава, че ИПС е „изграждаща се“ федерация, която за момента играе ролята на „пазител“, но все още не действа съвместно. Неговата целенасоченост е по-силна в сравнение с други области и даде тласък на „обществено пространство“ за дебат. ИПС включва по-голямо прехвърляне на суверенитет от страна на държавите членки, въпреки че неговото управление остава основно под контрола на една технократска структура.

2.3.

Този съюз трябва да бъде завършен, като се създадат необходимите условия, за да се гарантира, че страните, които са част от него или които желаят да се присъединят, могат да постигнат не само стабилност, но и развитие и просперитет. За тях би трябвало да бъде по-изгодно да се присъединят към еврозоната, отколкото да останат извън нея.

2.4.

Избухването на финансовата криза през 2008 г. и последвалите събития, наред с катастрофалните последици за реалната икономика и европейското общество, бяха сигнал за всички, които до този момент вярваха, че архитектурата на ИПС ще продължи да функционира повече или по-малко задоволително, а страничните ефекти ще насърчат хармонично сближаването между държавите членки.

2.5.

Скоро след първоначалния шок европейските институции започнаха да търсят краткосрочни решения на най-неотложните проблеми. Фактът, че бяха създадени механизми, които да пазят ИПС, еврото и еврозоната непокътнати, беше голямо постижение, въпреки че имаше и закъснения и сериозни пропуски, като например липсата на общ план за стимулиране на растежа и заетостта.

2.6.

Друго голямо постижение беше, че при изключително трудни обстоятелства бяха предприети продуктивни мерки — поне отчасти — за да се установи по-стабилна почва за ИПС. ЕИСК приветства всяка от тези стъпки, но и разкритикува техните ограничения и представи други, по-подходящи за справяне с кризата идеи.

2.7.

Финансовата и икономическата криза прерасна в продължителен икономически спад с огромни икономически дисбаланси между националните икономики. Шест години по-късно големи части от ЕС са в доста незавидно положение, характеризиращо се с нисък растеж и несигурна заетост. Икономическите и социалните последствия говорят сами за себе си.

2.8.

Независимо от всички постигнати успехи ИПС продължава да е незавършен. Положението е много сложно. Въпреки някои обнадеждаващи признаци на възстановяване, в редица страни все още са налице проблеми като икономическа стагнация, неразкриване на нови работни места и бедност; повечето от тях се дължат на различни дълбоко вкоренени причини, които си проличаха и се откроиха по време на кризата: историята, традициите на управление (или липсата им), различните пътища за растеж, различните икономически и социални структури и различните външни политики.

2.9.

В еврозоната продължава неразбирателството между поддръжниците на съюз за стабилност, чийто двигател са икономическото сближаване и реформите в държавите членки, и поддръжниците на чисто фискалния съюз. Това неразбирателство води и до различаващи се мнения както сред политиците, така и сред социалните партньори, за това какви икономически политики следва да бъдат водени на национално равнище и на равнище ЕС.

2.10.

Различните виждания и практики доведоха до изостряне на климата на недоверие не само в политически план, но и сред широката общественост в различните страни, колкото и повърхностни да са взаимните критики. Това развитие доведе до самоосъществяващо се пророчество — то лишава органите, отговарящи за изготвянето на политиката, от потенциалните възможности за маневриране и причинява вълни на еврофобия сред гражданите.

2.11.

Предвид това, че в ИПС преобладава междуправителственото вземане на решения и технократското управление, липсата на демократична легитимност и доверие оказва сериозно въздействие, което подчертава още повече различията между партньорските държави.

2.12.

ЕС не е изключение. Други големи държави като Съединените щати, Китай, Русия, Индия и Бразилия и голям брой по-малки държави също са изправени пред подобен вид трудности. Но не може да се отрече, че ЕС, и по-специално еврозоната, се справя с препятствията изключително трудно в сравнение със Съединените щати и азиатския континент („азиатската фабрика“).

2.13.

По принцип ЕИСК счита, че, макар и днешното състояние на европейската икономика да се дължи на много различни и сложни фактори, по-ефективното политическо управление на ИПС би могло да допринесе в значителна степен за създаването на повече стабилност, като потърси решение на настоящите и бъдещите затруднения. Във всеки случай един по-силен ИПС е абсолютно необходим за запазване на някои важни европейски интереси в света.

2.14.

ЕИСК осъзнава, че в момента не могат да се вземат окончателни решения. Той също така осъзнава, че настоящата динамика, усложнения и дилеми пречат за създаването на надеждна пътна карта. От друга страна, настоящите институционални и управленски слабости не могат да продължават още дълго, без това да навреди трайно на доверието и икономическите резултати. Ето защо ЕИСК счита за неприемливи забавянето, примирението и липсата на план за бъдещето.

2.15.

С оглед на това ЕИСК смята, че е неизбежно провеждането на сериозен дебат за изграждането на структура на ИПС със здрави основи, което предполага наличие на консенсус относно икономическите и социалните цели, както и споделено управление.

2.16.

От създаването на ИПС насам дебатът дали европейската интеграция да е по-силна или по-слаба реално засяга въпроса за националния суверенитет. ЕИСК подчертава, че това е грешна парадигма, тъй като националният суверенитет постепенно започва да отслабва. В настоящата парадигма на глобализацията и свързаните с нея предизвикателства Комитетът не вижда осъществима алтернатива на по-доброто укрепване на общия или обединения суверенитет в ЕС, и по-специално в еврозоната. За тази цел ще е необходимо стабилно общо икономическо управление или икономическо правителство. В същия ред на мисли бъдещето на ИПС е тясно свързано с други жизненоважни „суверенни“ политики, като разработването на общата политика за сигурност и отбрана и на енергийния съюз.

4.1.1.

Основните предизвикателства пред Икономическия и паричен съюз, налагащи значително прехвърляне на национални правомощия към ЕС, са свързани с неговото демократично, и по-специално парламентарно измерение, с ефективността на неговата система за вземане на решения, със спазването на принципите на отчетност и лоялно сътрудничество и с прозрачността (видимостта) на начина му на функциониране. Според ЕИСК тези предизвикателства изискват политически съюз, който да възстанови и да гарантира участието на гражданите и ангажирането на всички заинтересовани страни с европейската интеграция.

4.1.2.

Завършването на политическия съюз е процес, който трябва да протече поетапно. Някои условия и мерки могат да бъдат осъществени, без да се внасят промени в Договорите. Други обаче изискват задължително преразглеждане на Договорите.

4.1.3.

С оглед на отчетността и сътрудничеството ЕИСК препоръчва начините за участие, които съществуват на национално равнище, да бъдат надлежно прилагани и на равнище ЕС, в това число:

4.1.4.

Във всяка държава и в ЕС като цяло въпросът за демокрацията представлява сериозна слабост (достатъчно е да споменем ролята, която изигра т.нар. тройка в новата система на икономическо управление). Връзката между представляващи и представлявани постепенно изчезва — факт, който ясно си пролича по време на кризата. Оттук идва и спешната необходимост да се потърси решение на този проблем в рамките на процеса на завършване на Икономическия и паричен съюз в неговите четири форми или стълба на интеграция: банков съюз, фискален съюз, икономически съюз (който според ЕИСК трябва да включва социален съюз) и накрая — политически съюз.

4.1.5.

За да се постигне този политически съюз — като се започне от страните, които искат такъв съюз, и като се прилага принципът на диференцирана интеграция — ЕИСК предлага да се следва своевременно подходът на Конвента, който ще бъде натоварен със задачата да намери решения извън Договора от Лисабон. ЕИСК ще се ангажира да изготви предложения за ефективно участие на гражданското общество в работата на този Конвент.

4.2.1.

Европейският парламент, където заседават депутатите от страните, които са приели или се подготвят да приемат единната европейска валута, е запазеното пространство на представителната демокрация в рамките на Икономическия и паричен съюз.

4.2.2.

Утвърждаването на представителната демокрация в рамките на ИПС няма да бъде пълно, ако методът на вземане на решения не отчита двойната легитимност — национална и европейска — която е от първостепенно значение за европейския модел, който е единствена по рода си система.

4.2.3.

Този политически контекст ще предложи по-благоприятни условия за по-тясно сътрудничество и консултации между срещата на върха на страните от еврозоната и/или Еврогрупата — и, в случая, очакващите присъединяване страни — ЕП и националните парламенти. Следвайки логиката на предишния параграф, министрите на страните от еврозоната и на страните, които искат да се присъединят към нея, биха могли да изпълняват законодателни функции съвместно с ЕП по въпроси, засягащи ИПС.

4.2.4.

Дейността на Съвета следва да бъде подкрепена от усилията на националните администрации, които трябва да бъдат в крак с това развитие, по-специално посредством обмен на длъжностни лица помежду им и активизиране на двустранните отношения.

4.2.5.

ЕИСК подчертава, че разширяването на гласуването с квалифицирано мнозинство, и, в даден момент, премахването на гласуването с единодушие, ще улеснят задълбочаването на интеграцията в рамките на политическия съюз.

4.2.6.

По-добре структурираното сътрудничество и консултации в рамките на политическия съюз ще повиши ефективността на политиките в ключовите области на ИПС. ЕС като цяло ще извлече полза от това развитие.

4.2.7.

Както е посочено в таблицата към параграф 5, има много неща, които могат да се направят без промяна на Договорите. При повечето политики, свързани с ИПС, може да се поддържа засилено сътрудничество директно между държавите; за предпочитане е на ИПС да бъде дадена възможност за един вид постоянно засилено сътрудничество, което да позволи по-ефективното предприемане на действия от страна на евродепутатите от страните от еврозоната и страните кандидатки.

4.2.8.

ЕИСК отбелязва, че би било полезно да се въведат отново т.нар. „Джъмбо“ заседания на Съвета в рамките на Еврогрупата, което би дало възможност за редовен диалог между министрите, отговарящи за финансовите, икономическите и социалните въпроси, от една страна, и социалните партньори и гражданското общество, от друга.

4.3.1.

След изтичането на преходен период, който евентуално ще доведе до промяна в Договора, ще бъде сформиран управителен орган на ИПС. Неговият председател би следвало да изпълнява ролята на министър на икономиката и финансите на еврозоната, както и да бъде заместник-председател на Комисията — подобно на длъжността на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

4.3.2.

В този единствен по рода си (по-малък и ефективен) европейски модел Европейската комисия ще продължи да играе първостепенна роля. „Общностният метод“ и сегашното право на инициатива на ЕК също имат много голямо значение за задълбочаването на ИПС. Тази роля следва да се гарантира в политическия съюз.

4.3.3.

Европейската комисия следва да продължи за изпълнява „двойна“ роля и да осъществява връзка между ЕС и ИПС до създаването на истински изпълнителен орган на ИПС. Без да се засяга сегашното право на инициатива на ЕК, следва да се намерят начини и средства за надлежно включване на ЕП в процеса, за да се гарантира легитимността на новото законодателно предложение.

4.3.4.

ЕИСК предлага да се определи постоянен председател на Еврогрупата, който да може да поддържа по-добро сътрудничество, директно от Брюксел, с Комисията, ЕП, и националните правителства и парламенти. Съгласно метода, използван от председателя на Комисията г-н Юнкер, един от заместник-председателите на Комисията би могъл да председателства заседанията на Еврогрупата. Така той/тя би могъл/могла да представлява ИПС на международни форуми.

4.4.1.

Всичко това трябва да ни мотивира повече от всякога да изградим по-стабилни и по-конструктивни отношения с хората в Европа и да намерим начини да ги привлечем за участие в обществения живот. Следва да се осигурят стабилни форми на консултация по конкретни въпроси със социалните партньори и гражданското общество, по-специално в еврозоната, тъй като тези организации играят важна роля в областите на политиката, върху които ИПС оказва пряко въздействие. Често те влияят и върху резултатите от политиките на национално равнище. На европейско равнище ЕИСК може да изпълнява ролята на посредник на гражданското общество, който да отговаря за участието на организираното гражданско общество в процеса на вземане на решения в ЕС, без да се засяга ролята на социалните партньори в социалния диалог, посредством:

5.1.

За да се осъществят четирите съюза, които са в съответствие с доклада на четиримата председатели и отговарят на четирите стълба на ЕИСК (2), могат да се предприемат редица мерки или политики без промяна на Договора (1-ва колона на таблицата по-долу). Други мерки трябва да бъдат решени съвместно, на равнище ЕС (еврозона), въз основа на нов метод на вземане на решения и с нови инструменти, като се използва засиленото сътрудничество, предвидено в сегашния Договор (2-ра колона на таблицата) или чрез изменения в Договора, или, ако е необходимо, нов Договор за ИПС (3-та колона). Накрая, таблицата по-долу обобщава тези етапи и представя институционални предложения и подготвителни инициативи, свързани с политическия стълб на ИПС (4-та колона).

5.2.

Аналитична рамка на вариантите за завършване на ИПС (3)