52015DC0078

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно извършените дейности по програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия през периода 2010 — 2014 г. /* COM/2015/078 final */


ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно извършените дейности по програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия през периода 2010 — 2014 г.

Съдържание

1............ Въведение. 3

2............ Управление на програмата. 5

3............ Доклади по държави. 7

3.1......... България — атомна електроцентрала „Козлодуй“. 8

3.2......... Литва – атомна електроцентрала „Игналина“. 9

3.3......... Словакия – атомна електроцентрала „Бохунице V1“. 10

4............ Заключения. 11

 

1.           Въведение

В настоящия доклад се представя изпълнението на програмата на Европейския съюз за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия през периода 2010 — 2014 г. С него се изпълняват изискванията за докладване както по текущите 8,9, така и по предходните програми4,5,6 за подпомагане.

Цел и правно основание

При присъединяването си България, Литва и Словакия поеха ангажимент да спрат преждевременно осем по-стари атомни електроцентрали по съветска технология преди края на предвидения им срок на експлоатация. В замяна на това Съюзът се съгласи да окаже финансова помощ на трите държави членки с оглед на извеждането от експлоатация на съответните електроцентрали, а именно:

АЕЦ „Козлодуй“, блокове 1 — 4, в България;

АЕЦ „Игналина“, блокове 1 и 2, в Литва;

АЕЦ „Бохунице V1“, блокове 1 и 2, в Словакия.

Графикът за Литва и Словакия (които се присъединиха през 2004 г.) се различава от този за България (присъединяване през 2007 г.).

Помощта от ЕС беше оказвана в рамките на следните отделни периоди:

(1) преди присъединяването по линия на програма ФАР[1];

(2) след присъединяването в съответствие с протоколите към съответните Актове за присъединяване[2],[3],[4];

(3) удължаване на срока до 2013 г. със съответните регламенти на Съвета[5],[6],[7].

С два регламента на Съвета[8],[9] и техните поправки се създаде ново правно основание за допълнителна помощ за програмите за извеждането от експлоатация през периода 2014 — 2020 г.

Предишният доклад за изпълнението[10] описва как трите държави членки са спазили първоначалния си ангажимент и прилагането на програмата за подпомагане до 2009 г. В настоящия доклад се посочват дейностите и резултатите от 2010 г. до 31 октомври 2014 г. с изключение на съобщените финансови данни, които се отнасят за периода до 30 септември 2014 г.

Бюджет и обхват

Целта на оказваната от ЕС финансова помощ е да се подпомогнат държавите членки за безопасното извеждане от експлоатация на реакторите, които трябваше да се затворят преждевременно (приоритетно направление „Извеждане от експлоатация“), и за изпълнението на мерки, които да смекчат последиците в сектора на енергетиката, като заместващи мощности, подобряване на екологичните показатели, модернизация и енергийна ефективност (приоритетно направление „Енергетика“). Акцентът в обхвата на новата програма за подпомагане е поставен върху устойчивия напредък към крайната фаза на извеждането от експлоатация. Съответно няма да се оказва нова подкрепа за проектите в приоритетното направление „Енергетика“ през новия финансов период (2014 — 2020 г.), въпреки че изпълнението на по-ранните проекти ще продължи няколко години.

Финансовата помощ от ЕС няма за цел нито да покрие в пълен размер разходите за извеждането от експлоатация, нито да компенсира всички икономически последици от преждевременното затваряне, а по-скоро представлява израз на солидарност между ЕС и държавите членки.

Финансова помощ за програмите за извеждане от експлоатация (млн. евро)

|| До края на 2009 г. действително поети задължения || 2010 — 2013 г. действително поети задължения || 2014 — 2020 г. по текущи цени || Общо

България (Козлодуй) || 566 || 300 || 293 || 1159

Литва (Игналина) || 875 || 492 || 451 || 1818

Словакия (Бохунице) || 364 || 248 || 225 || 837

Общо || 1805 || 1040 || 969 || 3814

2.           Управление на програмата

2.1.        Метод на изпълнение

Комисията (генерална дирекция „Енергетика“) изпълнява програмата за финансова помощ от ЕС за трите държави членки от момента на присъединяването им чрез непряко управление. Бюджетът се изпълнява чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) посредством вноски към съответните международни фондове за подпомагане на извеждането от експлоатация (МФПИЕ), а за Литва — и чрез национална агенция, а именно Централната агенция за управление на проекти (ЦАУП).

Международни фондове за подпомагане на извеждането от експлоатация

През 2000 г. беше създаден по един специален фонд за всяка от трите държави членки. Тези многостранни донорски фондове се управляват от ЕБВР. От 2004 г. нататък ЕО е единственият донор и е предоставил повече от 95 % от всички вноски от момента на създаване на фондовете.

През 2013 г. Комисията извърши отново оценка и потвърди ролята на ЕБВР за управлението на МФПИЕ през периода 2014 — 2020 г.

Национални агенции

Понастоящем само Литва изпълнява мерки чрез национална агенция — Централната агенция за управление на проекти (ЦАУП), която функционира от 2007 г., и само тя осъществява нови проекти, докато ЕБВР продължава да изпълнява текущи проекти, започнати преди 2014 г.

През октомври 2014 г. Словакия изрази желанието си да изпълнява програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация чрез национална агенция, а именно Словашката агенция по иновациите и енергетиката, и за целта изпрати официално предложение до Комисията, която ще разгледа дали са спазени изискванията по Финансовия регламент и ще вземе решение през 2015 г.

До настоящия момент България не е избрала варианта за управление чрез създаване на такъв национален орган.

2.2.        Процедурна рамка и мониторинг на програмата през периода 2010 — 2013 г.

През периода 2010 — 2013 г. изпълнението продължи в съществуващата рамка, преразгледана през 2010 г. поради разширяването на помощта за България[11].

Всяка година държавите членки изготвяха документ във връзка с планирането, в който се определяха общите цели при използването на помощта от ЕС за следващата година. Тези документи се разглеждаха от ГД „Енергетика“ и се представяха за становище пред Комитета на представителите на държавите членки[12]. Комисията поемаше задължения за отделяне на средства за трите програми, като приемаше годишно решение за финансиране, към което се прилагаха документите във връзка с планирането.

Подробните предложения за проекти се представяха поотделно на ГД „Енергетика“ за разглеждане и за становище от страна на Комитета като част от процеса на одобрение. Средствата се предоставяха само за отделни проекти, ако бъдат одобрени.

При формулирано за целта искане Комисията отпускаше средства на ЕБВР и ЦАУП въз основа на прогнозите за плащания и напредъка в изпълнението на съответния проект.

Изпълнението се наблюдаваше от мониторингов комитет по отношение на всеки начин за изпълнение за всяка държава; при МФПИЕ — съответното събрание на донорите, а за ЦАУП в Литва — специален комитет. Въпреки че проектите могат да бъдат финансирани до 100 %, са установени конкретни тавани за съфинансиране на основни проекти, при които получателят носи отговорност за превишаването на разходите.

Програмата за подпомагане е обект на редовни одити и оценки. Европейската сметна палата (ЕСП) извърши одит, при който формулира препоръки за текущата програма и за бъдещото удължаване на срока[13]. ЕО поръча извършването на външни финансови одити на МФПИЕ за „Бохунице“, „Игналина“ и „Козлодуй“, както се предвижда по съответните регламенти на Съвета. Препоръките от одитите се изпълняват понастоящем.

2.3.        Преразгледани процедури за изпълнението и предварителни условия

Въз основа на опита от предходните десет години на изпълнение и като се имат предвид препоръките от миналите одити, през август 2014 г., т.е. преди да е настъпила предвидената дата по регламентите[14], Комисията прие преразгледани процедури за изпълнението.

В преразгледаните процедури са определени за всяка програма за извеждане от експлоатация целите, очакваните резултати, ключовите етапи, сроковете, както и съответните показатели за изпълнение, и са включени подробни планове за извеждането от експлоатация, обхващащи цялата продължителност на програмите за извеждане от експлоатация15,16.

За да се създаде стабилна основа преди началото на изпълнение на новата процедурна рамка за периода 2014 — 2020 г., в регламентите на Съвета са определени предварителни условия за получаване на допълнителна помощ от всяка държава членка[15],[16]. Всяка държава членка представи своевременно на Комисията съответната информация, която доказва, че тя изпълнява достиженията на правото на Съюза в областта на ядрената безопасност и че е изготвила план за финансиране за цялата продължителност на програмите за извеждане от експлоатация и подробен план за извеждането от експлоатация.

2.4.        Процедурна рамка и мониторинг на програмата през 2014 г.

На 30 октомври 2014 г. Комисията разреши използването на средства за трите програми, като за целта прие решение за финансиране[17].

За средствата за 2014 г. ще бъдат действително поети задължения чрез споразумения за делегиране с изпълнителните органи, ЕБВР и ЦАУП. В момента се работи по тези споразумения (към 31 октомври 2014 г.) и се очаква те да бъдат своевременно финализирани с оглед на използването на средствата за 2014 г.

Комисията ще преведе средства на ЕБВР и ЦАУП въз основа на прогнозите за плащания и напредъка в изпълнението на съответния проект.

През 2014 г. новата процедурна рамка постепенно се разработи и започна да се прилага от всички заинтересовани страни — най-напред във връзка с новите проекти. Заедно с по-подробните им изисквания към докладването преразгледаните процедури за изпълнението се прилагат и към текущите проекти, които са започнати по предходната процедурна рамка, в степента, в която новите правила не противоречат на съществуващите официални споразумения.

Изпълнението на мерките и финансовата помощ се проследяват от мониторингов комитет за всяка държава и начин на прилагане.

3.           Доклади по държави

Въпреки трудностите реакторите останаха затворени, като продължи процесът по изваждане на горивото и при всички реактори, освен при един, този процес приключи. По всички програми за извеждане от експлоатация беше осъществен значителен напредък, като това е особено забележимо в случаите, когато вследствие на дейностите по демонтиране в турбинните отделения се генерира, както се очакваше, значително количество материали, основно или за разчистване и след това за конвенционално рециклиране, или за обезвреждане като радиоактивни отпадъци.

3.1.        България — атомна електроцентрала „Козлодуй“

Ангажимент за спиране и финансиране

Блокове 1 и 2 бяха под контрола на държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП „РАО“) от 2008 г. нататък. Блокове 3 и 4 са без гориво от юли 2012 г. и през март 2013 г. бяха прехвърлени от оператора на атомната електроцентрала на ДП „РАО“, като последното е натоварено с всички дейности по извеждането от експлоатация.

Основен положителен аспект във връзка с помощта от ЕС беше промяната в стратегията за извеждане от експлоатация през 2006 г. — от т.нар. „отсрочено демонтиране“ на „незабавно демонтиране“. Това ускорява извеждането от експлоатация, осигурява оптимално използване на наличния персонал и следва да намали общия размер на разходите. При последната актуализация (през 2011 г.) датата за приключване беше фиксирана за 2030 г. Имаше забавяния в някои проекти, но те не оказаха влияние върху т.нар. „критичен път“, така че планираната дата за приключване все още може да бъде спазена.

Общият размер на помощта за България, за която са поети задължения от страна на ЕС до настоящия момент, е 868 млн. евро. Подробна информация за разпределението на средствата за България е представена в таблица 1 от приложението. Към края на отчитания период неизплатените от ЕС суми възлизат на 238 млн. евро (поети задължения за 868 млн. евро минус 630 млн. евро действително преведени средства).

Изпълнение на проектите

Напредъкът на дейностите по демонтиране в турбинните отделения на блокове 1 — 4 е задоволителен. Очаква се в скоро време компетентният орган да издаде лиценз за извеждане от експлоатация за блокове 1 и 2. Необходимостта да се извърши повторна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за националното хранилище увеличава риска от забавяне на крайната дата на програмата. Текущите правни проблеми във връзка с ОВОС по отношение на съоръжението за плазмено изгаряне и лицензът за извеждане от експлоатация продължават да пораждат риск от забавяне и допълнителни разходи за програмата.

До края на 2013 г. по програмата „Козлодуй“ бяха разпределени приблизително 40 % от средствата, за които са поети задължения, за подпомагане на основни проекти в сектора на енергетиката в съответствие с енергийната стратегия на България[18].

Осъщественият напредък по основните подпомагани проекти през отчитания период е описан в таблица 2 от приложението.

3.2.        Литва – атомна електроцентрала „Игналина“

Ангажимент за спиране и финансиране

Трудната политическа обстановка с натиск за пускане отново в експлоатация на блок 2 през 2012 г. отмина и Литва спази ангажиментите, поети при присъединяването си. И двата блока се поддържат в безопасно състояние и са в процес на извеждане от експлоатация. Въпреки това блок 2 продължава да е със само частично извадено гориво.

Държавното предприятие АЕЦ „Игналина“, което експлоатираше реакторите, сега отговаря за безопасната поддръжка и за извеждането от експлоатация на двата реакторни блока. Процесът на т.нар. „управление на промяната“ — от производство на електроенергия към организация на извеждането от експлоатация, документиран в предишния доклад, беше успешен, тъй като Литва и АЕЦ „Игналина“ поеха ръководната роля в процеса на извеждане от експлоатация. Ръководството на АЕЦ „Игналина“ продължава процеса по модернизация на дружеството.

Общият размер на помощта за Литва, за която са поети задължения от страна на ЕС до настоящия момент, е 1367 млн. евро. Подробна информация за разпределението на средствата за Литва е представена в таблица 3 от приложението. Към края на отчитания период неизплатените от ЕС суми възлизат на 282 млн. евро (поети задължения за 1367 млн. евро минус 1085 млн. евро действително преведени средства).

Изпълнение на проектите

За получаване на помощ от ЕС бяха набелязани безопасната поддръжка на реакторните блокове, подготовката за извеждане от експлоатация (включително стратегическата документация) и изграждането на съоръжения за третиране и съхранение на отпадъци. От 2009 г. насам действията на няколко правителства поред доведоха до това, че АЕЦ „Игналина“ и Литва значително увеличиха участието и ръководната си роля в процеса на извеждане от експлоатация.

По двата основни инфраструктурни инвестиционни проекта, а именно „временното съхранение на отработено гориво“ и „съоръжението за третиране и съхранение на твърди отпадъци“, се разгоряха спорове между АЕЦ „Игналина“ и съответните доставчици по отношение на технически и търговски въпроси. От 2013 г. насам се обръща сериозно внимание на спорните въпроси и постепенно се намират решения чрез договорена рамка. Тази ситуация обаче доведе до сериозни забавяния и увеличение на разходите: първоначално планираният край (2030 г.) на процеса на извеждане от експлоатация се изтегли във времето за 2038 г., а постигнатото търговско споразумение доведе до нарастване на разходите с 72,9 млн. евро.

Беше осъществен видим напредък по дейностите, извършвани от служители и работници на АЕЦ „Игналина“, които основно са насочени към демонтирането на турбинното отделение. Съоръженията за раздробяване и деконтаминация в тази сграда сега функционират нормално. За да не се натрупват материали за обработка, временно тези съоръжения работеха на 3 смени.

До края на 2013 г. по програмата „Игналина“ бяха разпределени приблизително 25 % от средствата, за които са поети задължения, за подпомагане на основни проекти в сектора на енергетиката в съответствие с енергийната стратегия на Литва[19].

Осъщественият напредък по основните подпомагани проекти през отчитания период е описан в таблица 4 от приложението.

3.3.        Словакия – атомна електроцентрала „Бохунице V1“

Ангажимент за спиране и финансиране

АЕЦ V1 се състои от два реактора ВВЕР 440/230. Държавното предприятие JAVYS е отговорно за надзора след спирането на АЕЦ V1 и за нейното извеждане от експлоатация. Блокове 1 и 2 са трайно изключени, съответно от края на 2006 г. и края на 2008 г.

Общият размер на помощта за Словакия, за която са поети задължения от страна на ЕС до настоящия момент, е 612 млн. евро. Подробна информация за разпределението на средствата за Словакия е представена в таблица 5 от приложението. Към края на отчитания период неизплатените от ЕС суми възлизат на 250 млн. евро (поети задължения за 612 млн. евро минус 362 млн. евро действително преведени средства).

Изпълнение на проектите

Лицензът за първия етап на извеждането от експлоатация, съгласно който могат да се извършват дейности по демонтиране извън контролираните зони, беше издаден през 2011 г., както се предвиждаше. Дейностите по демонтиране напреднаха значително в съответните зони, като например турбинните отделения. Беше извършена подготвителна работа за извеждането от експлоатация. Стратегията за извеждане от експлоатация беше актуализирана през 2012 г.

Забавянията по основни проекти не оказаха влияние върху т.нар. „критичен път“ на извеждането от експлоатация. Като цяло сроковете се спазват и се предвижда всички дейности да бъдат приключени през 2025 г.

Осъществен беше ясен напредък по програмата за извеждане от експлоатация: към настоящия момент трудните проекти (напр. деконтаминация на първите контури) са в напреднала фаза от изпълнението им и лицензът за втория етап на извеждането от експлоатация, който е от основно значение, се очаква да се издаде преди края на 2014 г. Основните покани за подаване на оферти се изготвят в момента относно демонтирането на системи в контролираната зона и на големи компоненти от системата на топлоносителя на реактора.

До края на 2013 г. по програмата „Бохунице“ бяха разпределени приблизително 35 % от средствата, за които са поети задължения, за подпомагане на основни проекти в сектора на енергетиката в съответствие с енергийната стратегия на Словашката република[20].

Осъщественият напредък по основните подпомагани проекти през отчитания период е описан в таблица 6 от приложението.

4.           Заключения

Политическите трудности, посочени в предишния доклад, до голяма степен са преодолени и се спазват всички задължения за спиране. Съответно акцентът се пренасочи окончателно към дейности по извеждането от експлоатация. Това нямаше да бъде постигнато без програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация.

Литва, Словакия и България продължиха работата по извеждането от експлоатация на спрените реактори с оглед на поетия от трите държави ангажимент. Въпреки някои забавяния беше осъществен и значителен напредък, не само по отношение на подготвителните дейности и организационните промени, но и във връзка с фактическото демонтиране на сгради и оборудване.

Бяха набелязани нужните финансови средства за приключване на програмите за извеждане от експлоатация. В плановете за финансирането се определиха нуждите от финансиране предвид на вече осигурените средства, чийто основен дял се покрива от програмата на ЕС за подпомагане. Набирането на необходимите допълнителни финансови средства изисква внимателно наблюдение.

Приоритетно направление „Извеждане от експлоатация“

Както е посочено в трите плана за извеждане от експлоатация, акцентът постепенно се премества от дейностите от подготвително естество към демонтирането и третирането на свързаните отпадъци. Понастоящем са в процес на изграждане съоръженията, необходими за извеждането от експлоатация, третирането и съхранението на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Документацията за лицензиране е готова и демонтирането е започнало. В България и Словакия се очаква в скоро време да се издадат всички лицензи за извеждане от експлоатация. Наблюдаваха се закъснения по някои от проектите за извеждане от експлоатация, но бяха предприети ефективни мерки, за да се сведе до минимум въздействието на тези закъснения върху крайния срок за извеждането от експлоатация, въпреки че Литва не успя да избегне забавянето спрямо цялостния график.

Приоритетно направление „Енергетика“

В сектора на енергетиката се изпълняваха проекти, съответстващи на националните енергийни политики. По време на отчитания период акцентът се премести към извеждането от експлоатация, въпреки че в България голяма част от помощта беше насочена към сектора на енергетиката. В следващите няколко години ще продължи изпълнението на вече започнатите проекти, но няма да се подпомагат нови проекти в областта на енергетиката.

Перспективи

Издаването на лицензите за втория етап на извеждането от експлоатация в България и Словакия отваря пътя за демонтирането на основните системи. Това следва да доведе през следващата година до увеличение на материалите, които се демонтират от ядрените съоръжения.

Подробните цели и показатели, определени в процедурите за изпълнението, ще дадат възможност за точно проследяване на напредъка на дейностите чрез количествена информация. По-конкретно, с планираното въвеждане на методологията за управление на придобитата стойност (EVM)[21] в трите програми ще се подпомогне управлението на проектите на местно ниво и ще се увеличи ефективността на проследяването и докладването от страна на Комисията. От 2015 г. нататък въз основа на надеждни, съгласувани и сравними показатели ще се извършва по-подробно и количествено описание на реализираните дейности по работната програма.

Службите на Комисията (ГД „Енергетика“ и дирекция „Общи ресурси“) подготвят одит на предложената национална агенция в Словакия и като цяло подкрепят прехода към поемането на цялата отговорност на национално ниво за извеждането от експлоатация.

[1] Програма за подпомагане на държавите от Централна и Източна Европа.

[2] ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33 и 944.

[3] ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33 и 954.

[4] ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 11 и 38.

[5] ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 10.

[6] ОВ L 131, 23.5.2007 г., стр. 1.

[7] ОВ L 189, 22.7.2010 г., стр. 9.

[8] ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 1 и ОВ L 8, 11.1.2014 г., стр. 31.

[9] ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 7, ОВ L 8, 11.1.2014 г., стр. 30 и ОВ L 121, 24.4.2014 г., стp. 59.

[10] Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно използването през периода 2004—2009 г. на предоставените на Литва, Словакия и България финансови ресурси за подпомагане на извеждането от експлоатация на преждевременно спрените атомни електроцентрали съгласно Актовете за присъединяване, COM(2011) 432 окончателен.

[11] Решение на Комисията относно процедурите, свързани с планирането и текущия контрол на мерките и финансовата помощ по програмите „Бохунице“, „Игналина“ и „Козлодуй“ за периода 2007―2013 година, C(2010) 6885.

[12] Комитет по програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения.

[13] Специален доклад № 16/2011 на ЕСП за финансовата помощ от ЕС за извеждане от експлоатация на атомни електроцентрали в България, Литва и Словакия.

[14] Решение за изпълнение на Комисията от 7.8.2014 г. относно правилата за прилагане на програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия за периода 2014—2020 г., C(2014) 5449 final.

[15] ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 1 и ОВ L 8, 11.1.2014 г., стр. 31.

[16] ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 7, ОВ L 8, 11.1.2014 г., стр. 30 и ОВ L 121, 24.4.2014 г., стp. 59.

[17] Решение за изпълнение на Комисията от 30.10.2014 г. за приемане на решение за финансиране във връзка с изпълнението на програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения за „Бохунице“, „Игналина“ и „Козлодуй“ през 2014 г.

[18] Енергийна стратегия на България до 2020 г., публикувана в ДВ, бр. 43, 7 юни 2011 г.

[19] Резолюция за одобрение на националната енергийна стратегия, 18 януари 2007 г., № X-1046, Вилнюс.

[20] Енергийна политика на Словашката република, одобрена с Резолюция № 29 на правителството на Словашката република от 11 януари 2006 г.

[21] Техника за управление на проекти за измерване на изпълнението и напредъка по съответния проект.

България

Таблица 1 — обобщени финансови данни за България (в млн. евро)

|| До 2009 г. || 2010 — 2013 г. || Януари — септември 2014 г. || Общо

Средства от ЕС || 568 || 300 || 0 || 868

Средства от други източници || 15 || 0 || 0 || 15

Лихви || 23 || 6 || 0 || 29

Общо кредити || 606 || 306 || 0 || 911

|| || || ||

Преведени средства от ЕС || 363 || 188 || 79 || 630

Преведени средства от други източници || 14 || 0 || 0 || 14

Лихви || 23 || 6 || 0 || 29

Общо кредити в брой || 400 || 194 || 80 || 673

|| || || ||

Разпределени средства за проекти || 513 || 384 || -36* || 861

Подписани договори || 328 || 229 || 51 || 608

Изплатени средства по подписани договори || 173 || 255 || 37 || 465

Кумулативни разходи || 5 || 3 || 0 || 8

(*) Обхватът на един проект за извеждане от експлоатация беше намален значително, а друг проект за строителството на топлоцентрала беше прекратен. Съответните споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, възлизащи общо на 41 млн. евро, бяха прекратени, а средствата по тях — отменени.

Таблица 2 — основна информация за ключовите проекти, подпомагани в България

Приоритетно направление „Извеждане от експлоатация“ ||

Деконтаминация и демонтиране || До настоящия момент приблизително 4000 тона материали са демонтирани в турбинните отделения 1 — 4, като общо целта е спазена. Лицензът за извеждане от експлоатация за блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ е издаден през ноември 2014 г.

Характеризиране || В момента се извършва радиологично обследване на блокове 1 — 4: изчисленията за активност и замърсяване са пълни, докато понастоящем се вземат проби за установяване на нуклидните вектори.

Третиране и кондициониране на отпадъци || За съоръжението за плазмено изгаряне бяха представени всички удостоверяващи документи и се очаква през 2014 г. да се издаде окончателното разрешително за строеж. Започнаха подготвителни строителни дейности. Приключи вземането на проби от концентратите от изпарителите. Докато приключи анализът на пробите, финансовото предложение на изпълнителя за фазата на третиране е подложено понастоящем на независима оценка. Беше издадено разрешително за строеж на цех за раздробяване и деконтаминация. Веднага след това започнаха строителните дейности.

Временно съхранение и обезвреждане на отпадъци || Активното въвеждане в експлоатация на хранилището за отработеното гориво приключи с получаването на 6 пълни контейнера. Заявлението за оперативен лиценз е в крайния етап на изготвяне. Необходимостта да се извърши повторна оценка на въздействието върху околната среда за националното хранилище ще забави строежа. Междувременно подготвителните дейности, като предексплоатационен мониторинг на площадката и подготовка на инфраструктурата, се извършват по график.

Приоритетно направление „Енергетика“ ||

Рехабилитация на ТЕЦ „Марица изток 2“ || Приключи изграждането на инсталация за обезводняване на гипс. През първото тримесечие на 2015 г. ще приключи рехабилитацията на помпената станция за охлаждаща вода.

Модернизация и разширение на националната електроразпределителна система || Завърши рехабилитацията на подстанции „Царевец“, „Бургас“, „Металургична“, „Златица“ и „Маяк“ и те вече функционират. Беше издаден сертификат за приключване на работите по подстанция „Каварна“, като се очаква до края на октомври 2014 г. да се извърши лицензирането на дейността.

Строителство на газопроводи с високо налягане и газорегулиращи станции || Почти са завършени строителните дейности с изключение на малка част от тръбопровода в защитената част на „Сухата река“.

Мерки за енергийна ефективност в обществени сгради || Беше приключен един голям проект — рехабилитацията на основната сграда на Русенския университет. Към 5 октомври 2014 г. бяха изцяло изпълнени мерките за енергийна ефективност в 120 от общо 168 обществени сгради. Мерките за енергийна ефективност бяха завършени във всички 49 общински сгради в Бургас, Пловдив и Стара Загора през 2013 г.

Литва

Таблица 3 — обобщени финансови данни за Литва (в млн. евро)

|| До 2009 г. || 2010 — 2013 г. || Януари — септември 2014 г. || Общо

Средства от ЕС || 875 || 492 || 0 || 1367

Средства от други източници || 33 || 0 || 0 || 33

Лихви || 49 || 7 || 0 || 56

Общо кредити || 957 || 499 || 0 || 1456

|| || || ||

Преведени средства от ЕС || 712 || 324 || 50 || 1085

Преведени средства от други източници || 33 || 0 || 0 || 33

Лихви || 49 || 7 || 0 || 56

Общо кредити в брой || 794 || 331 || 50 || 1174

|| || || ||

Разпределени средства за проекти || 862 || 348 || -16 || 1194

Подписани договори || 772 || 356 || 9 || 1137

Изплатени средства по подписани договори || 422 || 449 || 94 || 965

Кумулативни разходи || 6 || 6 || 0 || 12

Таблица 4 — основна информация за ключовите проекти, подпомагани в Литва

Приоритетно направление „Извеждане от експлоатация“ ||

Деконтаминация и демонтиране || Към настоящия момент деконтаминацията на първите контури е преустановена вследствие на неуспешен опит за деконтаминация.  В ход са правни действия срещу изпълнителя. Операторът на централата продължава да разработва стратегия за възобновяване на проекта. Повече от 8000 тона материали са били демонтирани от 2010 г. досега в турбинното отделение.

Третиране и кондициониране на отпадъци || Съоръжение за управление и съхранение на твърдите отпадъци:  строителните и монтажните работи напредват без съществени забавяния. Инженеринговите и лицензионните дейности с оглед на подготовката на изпитванията при ниска температура напредват съгласно преразгледания график.

Временно съхранение и обезвреждане на отпадъци || Временно съхранение на касети с отработено гориво: дейностите по гражданското строителство са приключени и в момента се извършват изпитвания при ниска температура на монтираното оборудване. Инженеринговите работи и производството на контейнери се осъществяват съгласно преразгледания график. Модернизацията на крановете за хранилищата за отработено гориво продължава въпреки съществуващи търговски спорове между изпълнителя и АЕЦ „Игналина“. Проектът е на т.нар. „критичен път“ от дейностите по изваждането на горивото в блок 2 на АЕЦ „Игналина“. Проектът за хранилищата в близост до повърхността следва да достигне важна фаза от реализацията си с представянето от страна на изпълнителя на документа за техническия проект преди края на 2014 г. Проектът за хранилище за погребване на отпадъци се изпълнява със забавяне и все още е на етапа на провеждане на обществената поръчка.

Приоритетно направление „Енергетика“ ||

Газово-турбинна електроцентрала с комбиниран цикъл || Нова газово-турбинна електроцентрала с комбиниран цикъл с мощност 455 MW функционира от 15 октомври 2012 г. съгласно графика на литовския системен преносен оператор LITGRID AB.

Централно отопление във Висагинас || Двата газови котела за централното отопление бяха сменени и половината от сградите бяха модернизирани с нови топлообменници.

Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради и на обществени сгради || Осъществен е добър напредък в Игналина предвид на това, че от 67 сгради, за които са сключени договори, 33 са модернизирани. Наблюдаваха се затруднения при изпълнението на проектите в Зарасай и Висагинас.

Междусистемна електрическа връзка Литва — Полша || Строителните работи по проекта „LitPol Link“ продължават с добро темпо, като Европейската комисия осигурява съфинансиране.  Краят на декември 2015 г. остава датата за приключване на първата част от проекта (500 MW).

Словакия

Таблица 5 — обобщени финансови данни за Словакия (в млн. евро)

|| До 2009 г. || 2010 — 2013 г. || Януари — септември 2014 г. || Общо

Средства от ЕС || 364 || 248 || 0 || 612

Средства от други източници || 11 || 0 || 0 || 11

Лихви || 11 || 3 || 1 || 15

Общо кредити || 386 || 251 || 1 || 638

|| || || ||

Преведени средства от ЕС || 168 || 158 || 36 || 362

Преведени средства от други източници || 11 || 0 || 0 || 11

Лихви || 11 || 3 || 1 || 15

Общо кредити в брой || 190 || 161 || 36 || 388

|| || || ||

Разпределени средства за проекти || 272 || 275 || 76 || 623

Подписани договори || 87 || 193 || 19 || 299

Изплатени средства по подписани договори || 65 || 144 || 28 || 237

Кумулативни разходи || 5 || 3 || 0 || 8

Таблица 6 — основна информация за ключовите проекти, подпомагани в Словакия

Приоритетно направление „Извеждане от експлоатация“ ||

Деконтаминация и демонтиране || Бяха постигнати видими резултати, а именно при отстраняване на металното оборудване (97 % изпълнение) и бетонните структури от турбинното отделение. Оборудването за деконтаминацията на първите контури беше доставено и монтирано и бяха успешно проведени първите изпитвания. По план деконтаминацията трябва да приключи през първото тримесечие на 2015 г. Лицензът за първия етап на извеждането от експлоатация ще приключи през 2014 г. Очаква се вторият етап, който ще даде възможност за демонтиране в замърсените зони, да започне през януари 2015 г.

Третиране и кондициониране на отпадъци || Бяха внесени изменения в проекта за третиране на утайки и сорбенти с оглед на постигане на по-големи обеми и разширяване на дейностите в сравнение с първоначалните оценки.  Проектът се изпълнява добре и по график.

Временно съхранение и обезвреждане на отпадъци || Проектите напредват и са по график за създаването на новото хранилище за много нискоактивни отпадъци и разширяване на съществуващото словашко хранилище за ниско- и средноактивни краткоживеещи отпадъци.

Приоритетно направление „Енергетика“ ||

Обновяване на преносната система || TR Bošáca — трансформатор T402. Периодът за уведомяване за дефекти приключи на 3 август 2014 г. Трансформация 400/110kV в TR Medzibrod. Периодът за уведомяване за дефекти все още тече и ще приключи на 29 септември 2015 г. До момента не са съобщени дефекти. Преносни линии 400 kV за ES Medzibrod. Периодът за уведомяване за дефекти все още тече и ще приключи на 29 септември 2015 г. Всички известни към настоящия момент дефекти бяха отстранени. Дейностите по рекултивация и възстановяване на горите, засегнати от проекта, приключиха на 30 септември 2014 г.

Механизъм за финансиране на устойчивата енергетика || Според изчисленията инвестициите в жилищния и промишления сектор са довели до средни енергийни спестявания от 33 % и 17 % съответно.

Проекти за енергийна ефективност в обществени сгради || Всички проекти бяха завършени.