14.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/17

Докладчик:

Daniel MAREELS

1.1.

Докато възстановяването на европейските икономики остава все още бавно и нестабилно и равнището на инвестициите продължава да е ниско, е важно да се даде приоритет на мобилизирането на всички средства за разумно и стабилно икономическо възстановяване в по-единна среда. ЕИСК е на мнение, че един съюз на капиталовите пазари може да допринесе за тази цел и затова приветства „Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ .

1.2.

Комитетът споделя целите на Плана за действие. Става въпрос за мобилизиране на капитал в Европа и за насочването му към всички дружества, инфраструктури и устойчиви дългосрочни проекти с положително въздействие върху заетостта. Инвеститорите следва да бъдат по-добре защитени и да им се предоставят повече възможности.

1.3.

Разширяването и диверсифицирането на източниците на финансиране са ключови елементи за осигуряването на повече инвестиции и по-голям растеж и за създаването на работни места. Това следва да се направи в рамките на единен капиталов пазар. Според Комитета приоритет следва да има максималното хармонизиране и единство на правилата. Затова е необходимо всички държави членки да въвеждат, прилагат и контролират по еднакъв начин различните мерки от Плана за действие.

1.4.

Комитетът счита, че успешното изграждане на съюза на капиталовите пазари ще зависи от съчетаването на най-добрите предимства на настоящата ситуация и максимален брой нови възможности. Трябва да се даде приоритет на лесния, адекватен и разнообразен достъп до финансиране, по-равномерното разпределение на капитала и намаляването на капиталовите разходи. Необходимо е да се гарантират конкурентоспособност и привлекателност в международен план.

1.5.

Банковото финансиране ще продължава да играе съществена роля за финансирането на икономиката. Банките имат важна роля не само като кредитори, но и като посредници на капиталовите пазари. Според Комитета следва да бъдат проучени по-задълбочено някои нови пазари, включително такива за необслужвани кредити, тъй като те могат да допринесат за увеличаване на кредитирането, по-специално за МСП.

1.6.

Комитетът придава голямо значение на финансирането на МСП, по-специално на микропредприятията и малките предприятия, които са движещата сила на европейската икономика и са от голямо значение за заетостта. Той обаче си задава сериозни въпроси относно целесъобразността и ефективността на съюза на капиталовите пазари за МСП.

1.6.1.

За микропредприятията и малките предприятия достъпът до капиталовите пазари по принцип е твърде трудно постижим. Те трябва да имат възможност да избират каналите за финансиране, които са най-подходящи за тях. За тази цел следва да се осигури възможно най-широк спектър от структури и възможности за финансиране и максимално диверсифициране на финансовата екосистема.

1.6.2.

Що се отнася до традиционното банково финансиране, което следва да бъде допълнително подкрепено, по-специално що се отнася до гаранциите, следва също така да се отбележи, че то се характеризира с национални специфики. Съюзът на капиталовите пазари не бива да поставя под въпрос изпитани структури. В бъдеще Финансовият регламент трябва да вземе в по-голяма степен предвид изпитаните национални специфики, за да не бъде застрашено отпускането на заеми за МСП на регионално равнище.

1.6.3.

Освен това трябва да се проучат всички подходящи алтернативи и по възможност да се разработят други насоки, като например Плана „Юнкер“. Може допълнително да се засили и ролята на ЕИБ по отношение на инструментите (напр. гаранционни схеми и др.) за финансиране на икономиката (1). Предложенията за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации (2) също представляват стъпка в правилната посока.

1.6.4.

Останалите МСП трябва да могат да разполагат с ефикасен достъп до капиталовия пазар, какъвто имат всички други предприятия. Разходите, свързани с финансирането, трябва да се намалят и то да поевтинее. Следва да се сложи край на настоящия сериозен дефицит на информация, а рамката да предлага повече улеснения за МСП. За тази цел може да се окаже целесъобразно да се почерпи пример от съществуващите най-добри практики.

1.7.

Според Комитета съюзът на капиталовите пазари е от голямо значение за икономическата и финансовата стабилност в ЕС. Разширяването и разнообразяването на източниците на финансиране в рамките на единен пазар ще позволят здравословна диверсификация на риска, а европейските икономики трябва да станат по-резистентни и устойчиви на сътресения.

1.8.

Според Комитета една подходяща регулаторна и надзорна рамка следва да предлага всички възможности за разгръщане на силните страни на капиталовите пазари и да държи под контрол слабостите, като например поемането на прекомерни или непропорционални рискове. Новата система трябва да бъде устойчива на отрицателните последици от евентуални нови кризи. Това предполага също по-голямо сближаване и сътрудничество в областта на микро- и макропруденциалния надзор както на равнището на ЕС, така и на национално равнище.

1.9.

Тази рамка следва да визира и банкирането в сянка, а рискът от регулаторен арбитраж следва да бъде ограничен. Освен това е важно да са налице еднакви условия на конкуренция за всички доставчици, които развиват подобни финансови дейности на пазарите, и повсеместно да се прилага принципът „еднакъв риск — еднакви правила“.

1.10.

Капиталовите пазари предлагат също така нови възможности за вложителите и инвеститорите на капиталовите пазари. Комитетът приветства този подход, при условие че се предвиди подходяща рамка, осигуряваща по-добра защита. Затова от съществено значение са по-голямото опростяване, прозрачност и съпоставимост на финансовите инструменти, както и информацията в тази област, което впрочем може да бъде от полза и за предприятията, които търсят финансиране. Целесъобразно е също да се положат повече усилия за финансово образование.

1.11.

Що се отнася до изпълнението на Плана за действие, Комитетът изразява съгласие с възприетия възходящ и постепенен подход, но в същото време счита, че той следва да бъде доразвит въз основа на набраната инерция и подкрепата след публикуването на Зелената книга. ЕИСК подчертава, че създаването на съюз на капиталовите пазари е мащабен проект, чийто успех ще зависи изцяло от детайлите и гаранциите. Освен това улесняването на достъпа до кредитиране, разбира се, не е проблем във всички държави членки и улесняването на предлагането никога няма да може да разреши проблем по отношение на търсенето. Ето защо съюзът на капиталовите пазари не бива да се разглежда като решение на всички проблеми в ЕС.

1.12.

Отсега нататък е важно да не се изпускат от поглед поставените цели и да се отбелязва редовен напредък. Комитетът изразява загриженост, че за постигането на окончателните резултати ще е необходимо време не само поради големия брой „основни градивни елементи“ на плана, но и поради факта, че големите национални различия няма да изчезнат веднага. Комитетът се изказва в полза на периодични междинни оценки, за чието извършване е готов да сътрудничи.

2.1.

За да изпълни абсолютните си приоритети, а именно растеж, работни места и инвестиции, след встъпването си в длъжност Комисията „Юнкер“ разработи „Плана за инвестиции за Европа“. Той включва три направления, едно от които е „създаване на благоприятна среда за инвестициите“ (3). Постепенното изграждане на съюз на капиталовите пазари, наред с цифровия единен пазар и енергийния съюз, представлява една от основните цели, включени в това трето направление.

2.1.1.

В края на септември 2015 г. Комисията публикува своя „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“  (4) след консултации по темата посредством Зелена книга, в които имаше широко участие, в това число и от страна на ЕИСК (5). В този План за действие са определени градивните елементи, необходими за изграждането до 2019 г. на един добре функциониращ и интегриран съюз на капиталовите пазари, обхващащ всички държави членки.

2.1.2.

Тези 33 на брой градивни елемента, които ще бъдат съобщавани поетапно, засягат основно следните области и теми (6):

2.1.3.

Според Плана за действие всеки от тези елементи поотделно ще допринесе за реализирането на определените цели, но съвкупният им ефект също ще бъде значителен.

2.2.

Според замисъла си съюзът на капиталовите пазари преследва няколко цели, сред които е и засилването на връзката между спестявания и растеж.

2.2.1.

Съюзът на капиталовите пазари трябва да разшири избора на източници на финансиране в Европа, така че наред с банковото финансиране да се отреди по-голяма роля на финансовите пазари, което означава диверсифициране на източниците на финансиране на икономиката, като се използват и небанкови източници. Един съюз на капиталовите пазари би трябвало да спомогне за мобилизирането на капитали в Европа и за насочването им към всички предприятия, към инфраструктурата и към устойчиви дългосрочни проекти.

2.2.2.

Съюзът на капиталовите пазари има за цел да задълбочи единния пазар на финансови услуги. Неговото изграждане ще доведе до по-голяма и силна финансова интеграция и до засилване на конкуренцията. Капиталовите пазари ще се възползват от предимствата, произтичащи от мащаба на единния пазар, и ще станат едновременно по-ликвидни и конкурентоспособни.

2.2.2.1.

Съюзът следва да допринесе за растеж и финансова стабилност. Като улеснява достъпа до финансиране за предприятията, той ще благоприятства растежа и създаването на работни места. Диверсификацията на рисковете ще осигури по-голяма стабилност на цялата система.

2.2.3.

Гражданите и потребителите също ще могат да извлекат значителни ползи от него, по-специално благодарение на новите възможности за вложения и инвестиции, които ще възникнат.

3.1.

Планът за действие заслужава да бъде приветстван. Ако представянето му едва около половин година след публикуването на Зелената книга е добър знак, то още по-положително е, че ще се направи всичко възможно, и то приоритетно, за да се стимулира икономиката, като се разширят и подобрят възможностите за финансирането ѝ и по този начин се даде нов тласък в полза на растежа и създаването на достойни работни места.

3.2.

Комитетът подкрепя целите на Плана за действие и избраните приоритетни области:

Макар да е важно множеството усилия, необходими за изграждането на съюз на капиталовите пазари, да бъдат обединени в един-единствен план, също толкова важно е да има ясна воля за дебат, както и твърда решимост да се премахнат препятствията, които спъват развитието на европейската финансова система.

3.3.

Целта за разнообразяване на източниците на финансиране не бива да бъде преследвана в ущърб на банковата система. Финансирането, осигурявано от банките, и това от капиталовите пазари вървят ръка за ръка и следва да се разглеждат като взаимно допълващи се. Впрочем банките играят и роля на посредник на капиталовите пазари.

3.3.1.

Приоритетна област на Плана за действие е повишаването на капацитета на банките да кредитират икономиката. „Необслужваните кредити“ (7) продължават да будят безпокойство в ЕС и блокират капитал, който иначе би могъл да се използва за предоставяне на повече заеми. Според Комитета Комисията следва да предприеме действия за освобождаване на капацитет в счетоводните баланси на банките, като насърчава секюритизациите на необслужваните кредити и създаването на пазари за обезценени активи. Банкови кредити биха могли да бъдат отпускани, при условие че бъдат разработени (или възстановени там, където те съществуват) задълбочени и прозрачни пазари за необслужвани банкови дългове на предприятия в затруднено положение.

3.4.

По-задълбочени, ликвидни и ефективни капиталови пазари ще бъдат от полза за всички оператори и участници в тях.

3.4.1.

По този начин капиталовите пазари могат да подобрят достъпа до финансиране за предприятията, които търсят средства, като така те ще се възползват от по-добри условия на достъп и следователно от по-ниски капиталови разходи благодарение на засилената конкуренция между инвеститорите. Освен това финансирането ще остане по-добре обезпечено през трудните периоди, тъй като капиталовите пазари като цяло са в по-добра позиция да управляват несигурни среди и по-високорискови проекти.

3.4.2.

Пазарите на държавни ценни книжа са много важни с оглед на оценката на различните рискове. Ето защо един капиталов пазар се нуждае от интеграцията на тези пазари. Тази интеграция може също така да засили сближаването по отношение на цената на капиталите на частните емитенти. Следователно всички подходящи мерки в тази област са добре дошли.

3.4.3.

Осъществяването на съюза на капиталовите пазари ще се увенчае с успех само ако градивните му елементи са достатъчно стабилни и надеждни. Следователно трябва да се отчитат особеностите на настоящия финансов пейзаж, като същевременно се създават достатъчно шансове и нови възможности за получаване на финансиране. Създаденият по този начин механизъм трябва също така да предлага гаранции за привлекателност и конкурентоспособност в международен план.

3.4.4.

Предизвикателството е наистина голямо, най-вече за МСП. Възниква въпросът, как да се направи така, че те да получат достъп до кредити. За МСП ще бъде трудно да получат достъп до капиталовите пазари и да се възползват пълноценно от тях и от възможностите и инструментите за финансиране. Освен това тези предприятия често се сблъскват с „недостиг на информация“, което не улеснява задачата им (8). Новата рамка следва също така да се оцени с оглед на удобствата, които предлага на малките предприятия.

3.4.5.

Предприятията и МСП, по-специално микропредприятията, които нямат достъп до капиталовите пазари, следва да имат възможност във всеки етап от развитието си да избират най-подходящите за тях канали за финансиране. Следователно за микро- и малките предприятия е важно да се осигури възможно най-голямо разнообразие на финансовата екосистема, за да могат да разполагат с най-широк спектър от структури и възможности за финансиране, включително и лизинг. Трябва да се проучат всички варианти. Решенията не би трябвало да се търсят само в банковото или пазарното финансиране, а и извън тях. Планът „Юнкер“ вече даде добър старт в тази посока. Освен това ЕИБ би следвало да играе по-активна пряка или косвена роля в тази област (непосредствено или например посредством гаранционни схеми).

3.4.6.

Пред инвеститорите ще се разкрият нови възможности за инвестиране. Благодарение на разширяването на предлагането на финансови продукти те ще могат да бъдат по-внимателни към крайните цели на инвестициите си, да следят за диверсифицирането и управлението на рисковете и да подобряват съотношението си риск–възвръщаемост.

3.4.7.

Вложителите и инвеститорите имат право на надлежна защита. За тази цел е необходима адекватна рамка за защита, както и редица други усилия, например по отношение на образоването по финансови въпроси и предоставянето на повече и по-качествена информация. Като начало може да се положат усилия за по-голямо опростяване, прозрачност и по-добра съпоставимост на финансовите инструменти на пазарите, което впрочем може да бъде предимство и за всички онези, които търсят финансови ресурси.

3.5.

За да се постигне действително единен пазар, не е достатъчно да се отстранят настоящите трансгранични препятствия и съществуващото фрагментиране, а трябва също така да се избегне появата на нови пречки. Комитетът счита, че максималната хармонизация и уеднаквяване на правилата трябва да бъдат приоритет, при който голямо внимание трябва да се обърне на подбора на използваните инструменти. Затова е необходимо всички държави членки да въвеждат, прилагат и контролират по еднакъв начин различните мерки от плана за действие.

3.6.

Съюзът на капиталовите пазари трябва да направи европейските икономики по-стабилни и устойчиви на сътресения. Същото се отнася и за икономическата и финансовата стабилност на ЕС. Затова е необходима подходяща правна уредба. Би трябвало благодарение на разпоредбите, които съюзът на капиталовите пазари ще съдържа, неговите силни страни, каквито са подходящото разпределение и диверсифициране на рисковете, да могат да се разгърнат надлежно, а същевременно слабостите му да бъдат постоянно държани под контрол. Цялата финансова система следва да бъде направена по-устойчива срещу евентуални нови кризи. Когато се наложи, последиците от такива кризи трябва да се смекчават по-бързо и по-целенасочено.

3.7.

С оглед на рисковете, които може да възникнат, и с цел постигане на икономическа и финансова стабилност трябва също така да се предвиди подходящ микро- и макропруденциален надзор, обхващащ съответните сегменти от капиталовите пазари, както на национално, така и на европейско равнище. Новите канали за финансиране трябва да се подчиняват на принципа „еднакъв риск — еднакви правила“.

3.8.

Следва да се вземе под внимание и т.нар. „паралелно“ банкиране. ЕИСК вече е изразил становището си, че нормативните изисквания следва да се прилагат и спрямо тази система (9), като е посочил необходимостта от предотвратяване на риска, свързан с регулаторния арбитраж (10). Според Комитета не би следвало да съществуват банкови дейности „в сянка“, с други думи паралелната банкова система трябва да се подчинява на същите регулаторни и пруденциални изисквания, които са в сила и за останалите финансови институции (11). Същевременно според Комитета трябва да се признае фактът, че банкирането в сянка представлява и допълнителен алтернативен източник на финансиране, който може да бъде полезен за реалната икономика (12).

3.9.

Във връзка с изпълнението на Плана за действие може да се подкрепи възприетият възходящ и постепенен подход, тъй като той дава възможност да се оползотворява приносът на стопанските субекти, да се определят приоритетите и да се работи на основата на съчетание от инициативи и мерки с краткосрочен и дългосрочен характер.

3.10.

За момента е важно да продължи да се извлича полза от динамиката и широката подкрепа, изразена за съюза на капиталовите пазари в рамките на обществената консултация по Зелената книга, както и да се постигнат бързи конкретни резултати.

3.11.

В идния период ще е важно постоянно и твърдо да се следват определените цели и да се отбелязва редовен напредък. Важно е да се натрупват конкретни и положителни резултати във всички области, обхванати от плана за действие. Във връзка с това ЕИСК високо оценява намерението на Комисията да докладва редовно относно напредъка в изпълнението на Плана и да му направи цялостна оценка през 2017 г., доколкото евентуално ще се наложат допълнителни мерки и адаптиране на графика.

3.12.

Следва да се зададе въпросът, дали определеният график за завършване на съюза на капиталовите пазари до 2019 г. е реалистичен и изпълним. Предстои още много работа и съществува опасение, че значителните различия между държавите членки няма да бъдат изгладени и отстранени толкова лесно. Различните елементи на Плана за действие могат единствено да създадат добра основа за съюза на капиталовите пазари, но самият пазар е този, който в крайна сметка ще бъде определящ за неговия успех или провал.