52014PC0578

Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за сключване на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между държавите от Западна Африка, CEDEAO и UEMOA, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна /* COM/2014/0578 final - 2014/0267 (NLE) */


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Приложеното предложение за решение на Съвета представлява правният инструмент, позволяващ сключването на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между държавите от Западна Африка, Икономическата общност на държавите от Западна Африка (CEDEAO) и Западноафриканския икономически и валутен съюз (UEMOA), от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна.

СИП с целия регион на Западна Африка бе договорено в съответствие с целите, определени в Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и ревизирано в Люксембург на 25 юни 2005 г. и в Уагадугу — на 22 юни 2010 г. (Споразумението от Котону), и с приетите от Съвета на 12 юни 2002 г. указания за водене на преговори по споразуменията за икономическо партньорство с държавите от АКТБ. 

Преговорите на ниво главни преговарящи приключиха на 6 февруари 2014 г. в Брюксел.  Споразумението беше парафирано на 30 юни 2014 г. в Уагадугу, Буркина Фасо.

От момента на влизането си в сила споразумението ще замени двете съществуващи временни СИП в региона, а именно Етапното споразумение с Кот д'Ивоар, парафирано на 7 декември 2007 г., подписано на 26 ноември 2008 г. и одобрено от Европейския парламент на 25 март 2009 г., и Етапното споразумение с Гана, парафирано на 13 декември 2007 г.

Кабо Верде в момента се ползва от специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление на схемата от общи тарифни преференции (ОСП+), а Нигерия — от общия режим на схемата от общи тарифни преференции (ОСП).  Споразумението съответно ще замени тези режими от момента на влизането си в сила.  Останалите държави от региона понастоящем се ползват с подкрепа по линия на инициативата „Всичко освен оръжие“ поради класирането им сред най-слабо развитите държави (НСРД).

С влизането в сила на споразумението ще се осигури хармонизиран търговски режим между Европейския съюз и региона на Западна Африка, като по този начин ще се подкрепи регионалната интеграция и прилагането на Общата външна тарифа на CEDEAO.

2.           ЕСТЕСТВО И ОБХВАТ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО

СИП съдържа разпоредби относно търговията със стоки, улесняването на митническите процедури и търговията, техническите пречки пред търговията, санитарните и фитосанитарните мерки, селското стопанство и рибарството.

Освен това в разпоредбите относно сътрудничеството, свързано с различните аспекти на развитието, са посочени приоритетните области на действие по прилагането на СИП, които са описани в тяхната взаимовръзка в Програма на СИП за развитие (PAPED), условията за финансирането на която са описани в споразумението. В декларациите на Съвета от 10 май 2010 г. и 17 март 2014 г. бе потвърден ангажиментът на Европейския съюз и на неговите държави членки да подпомогнат финансово развитието на Западна Африка.

Споразумението съдържа ангажименти в сферата на регионалната интеграция, като държавите от Западна Африка се ангажират да прилагат на реципрочна основа помежду си преференциалното третиране, предоставено на Европейския съюз в рамките на това споразумение.

В споразумението се предвижда също така да продължат преговорите на регионално равнище, свързани с инвестициите, услугите, интелектуалната собственост и иновациите, текущите плащания и движението на капитали, защитата на личните данни, конкуренцията, защитата на потребителите, устойчивото развитие и обществените поръчки.

Институционалните разпоредби предвиждат създаването на Съвместен съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз, натоварен с контрола върху прилагането на СИП. В състава на този съвет ще влизат членове на заседаващия на ниво министри от Западна Африка Комитет за наблюдение на прилагането на СИП и членове на Съвета на Европейския съюз и на Комисията. Съветът ще бъде подпомаган от Съвместен комитет по прилагането на СИП. Парламентарен комитет Западна Африка — Европейски съюз ще служи като форум за членовете на Европейския парламент и на регионалните парламенти на CEDEAO и UEMOA. Консултативен паритетен комитет Западна Африка — Европейски съюз освен това ще подпомага Съвместния съвет на СИП с цел насърчаване на диалога и сътрудничеството между представителите на гражданското общество и на частния сектор. В СИП се предвижда, че въздействието му ще бъде подложено на стриктно наблюдение, както и на редовен преглед на всеки пет години.

3.           ПРОЦЕДУРИ

Комисията оценява резултатите от преговорите като удовлетворителни и съответстващи на дадените от Съвета указания за водене на преговори и приканва Съвета:

– да сключи споразумението от името на Европейския съюз.

2014/0267 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между държавите от Западна Африка, CEDEAO и UEMOA, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграфи 3 и 4 и член 208, във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия[1],

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)       На 12 юни 2002 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с оглед сключването на споразумения за икономическо партньорство с държавите от АКТБ.

(2)       Преговорите приключиха успешно и на 30 юни 2014 г. бе парафирано Споразумението за икономическо партньорство между държавите от Западна Африка (Република Бенин, Буркина Фасо, Република Кабо Верде, Република Кот д'Ивоар, Република Гамбия, Република Гана, Република Гвинея, Република Гвинея-Бисау, Република Либерия, Ислямска република Мавритания, Република Мали, Република Нигер, Федерална република Нигерия, Република Сенегал, Република Сиера Леоне и Република Того), Икономическата общност на държавите от Западна Африка (CEDEAO) и Западноафриканския икономически и валутен съюз (UEMOA), от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (наричано по-долу „СИП“).

(3)       В съответствие с Решение [..] на Съвета от [..][2] Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите от Западна Африка, CEDEAO и UEMOA, от друга страна, бе подписано на [..], при условие че бъде сключено на по-късна дата.

(4)       СИП се прилага временно от […] в очакване на влизането му в сила.

(5)       Споразуменията за икономическо партньорство с държавите от АКТБ са необходими във връзка с прилагането на търговската политика и политиката на сътрудничество за развитие на Европейския съюз с държавите от АКТБ.

(6)       Споразумението следва да бъде одобрено от името на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото Споразумението за икономическо партньорство между държавите от Западна Африка, CEDEAO и UEMOA, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, се сключва.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета извършва от името на Съюза нотификацията, предвидена в член 107, параграф 2 от споразумението[3].

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ С ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА, СТРОГО ОГРАНИЧЕНО ДО ПРИХОДНАТА ЧАСТ

1.           НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за сключване на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между държавите от Западна Африка, CEDEAO и UEMOA, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна

2.           БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ

Глава и статия: глава 12, статия 120

Сума, предвидена в бюджета за 2014 година: 16 185 600 000 евро

3.           ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ

¨      Предложението няма финансово отражение

x     Предложението няма финансово отражение върху разходите, но има такова върху приходите, както следва:

(в млн. EUR, до първия знак след десетичната запетая)

|| ||

Бюджетен ред || Приходи[4] || Период от 12 месеца, считано от дд/мм/гггг || [Година n]

Статия 120 || Отражение върху собствените ресурси || || 4.3.

Положение след действието

|| [n + 1] || [n + 2] || [n + 3] || [n + 4] || [n + 5]

Статия 120 || 4.3 || 4.3 || 4.3 || 4.3 || 4.3

4.           МЕРКИ ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ

С цел защита на собствените ресурси на Европейския съюз споразумението съдържа разпоредби за гарантиране на правилното прилагане от държавата партньор на определените условия за прилагане на търговските отстъпки в съответствие с точка 3 „Финансово отражение“, по-специално в Протокола относно правилата за произход (приложение А към споразумението) и Протокола относно административната взаимопомощ по митническите въпроси (приложение Д към споразумението). Посочените разпоредби допълват приложимото за всички внасяни стоки митническо законодателство на Европейския съюз (по-специално Митническия кодекс на Европейския съюз и мерките за прилагането му), както и разпоредбите относно отговорностите на държавите членки по отношение на контрола на собствените ресурси (по-специално Регламент № 1150/2000 на Съвета).

5.           ДРУГИ ЗАБЕЛЕЖКИ

Настоящата оценка се основава на обема на вноса през 2012 г. Всъщност, с изключение на много ограничен брой продукти, внасяни от държави, които не спадат към най-слабо развитите държави и не са подписали временни споразумения за икономическо партньорство, почти целият внос от Западна Африка в Европейския съюз вече се осъществява безмитно.

[1]               ОВ С […], […], стр. […].

[2]               ОВ С […], […], стр. […].

[3]               Датата на влизане в сила на споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.

[4]               По отношение на традиционните собствени ресурси (селскостопански мита, налози върху захарта, мита) посочените суми следва да бъдат в нетен размер, т.е. брутните суми след приспадане на 25 % от разходите по събирането.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО (СИП) МЕЖДУ

ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЗАПАДНА АФРИКА, CEDEAO И UEMOA,

ОТ ЕДНА СТРАНА,

И

ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА

Съдържание

Списък на страните по споразумението:  

Преамбюл                                                         

           

ЧАСТ I: ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО ПАРТНЬОРСТВО ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

ЧАСТ II: ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА И ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ТЪРГОВИЯТА

Глава 1: Мита

Глава 2: Инструменти за търговска защита

Глава 3: Технически пречки пред търговията и санитарни и фитосанитарни мерки

Глава 4: Други нетарифни пречки

Глава 5: Улесняване на търговията, митническо сътрудничество и административна взаимопомощ

Глава 6: Селско стопанство, рибарство и продоволствена сигурност

ЧАСТ ІІІ: СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ И С ОГЛЕД ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА СИП           

ЧАСТ IV: ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Глава 1: Цел, приложно поле и страни по спора

Глава 2: Предотвратяване на спорове: консултиране и медиация

Глава 3: Процедури по уреждане на спорове

Глава 4: Общи разпоредби

ЧАСТ V: ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ

ЧАСТ VI: ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧАСТ VII: ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПРИЛОЖЕНИЯ

Република Бенин,

Буркина Фасо,

Република Кабо Верде,

Република Кот д’Ивоар,

Република Гамбия,

Република Гана,

Република Гвинея,

Република Гвинея-Бисау,

Република Либерия,

Ислямска република Мавритания,

Република Мали,

Република Нигер,

Федерална република Нигерия,

Република Сенегал,

Република Сиера Леоне,

Република Того,                                      

и

ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЗАПАДНА АФРИКА (CEDEAO);

и

ЗАПАДНОАФРИКАНСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ (UEAMOA),

от една страна,

и

КРАЛСТВО БЕЛГИЯ,

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

КРАЛСТВО ДАНИЯ,

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

ИРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

КРАЛСТВО ИСПАНИЯ,

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ,

ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА КИПЪР,

РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ,

УНГАРИЯ,

РЕПУБЛИКА МАЛТА,

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ,

РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

РУМЪНИЯ

РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

и

ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

от друга страна,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Споразумението от Джорджтаун за създаването на Групата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), догорите за учредяване на Икономическата общност на държавите от Западна Африка (CEDEAO) и на Западноафриканския икономически и валутен съюз (UEMOA), от една страна, и Договора за Европейския съюз (ЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, от друга страна;

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано в Люксембург на 25 юни 2005 г. и в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (наричано по-долу „Споразумението от Котону“);

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД значението, от една страна, на съществуващите връзки между Европейския съюз, неговите държави членки и региона на Западна Африка (ЗА), а от друга — на общите ценности, които те споделят;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Европейският съюз, неговите държави членки и регионът на Западна Африка желаят да укрепят съществуващите тесни връзки помежду им и да установят на трайна основа отношения, почиващи на партньорството, развитието и солидарността;

УБЕДЕНИ в необходимостта от насърчаване на икономическия и социален напредък сред населението във всяка от тях при едновременно отчитане на изискванията, свързани с устойчивото развитие и с опазването на околната среда;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД значението, което страните по споразумението отдават на спазването на принципите на Хартата на Обединените нации, и по-специално на зачитането на правата на човека; 

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД привързаността си към принципите и правилата, които управляват международната търговия, и по-специално към онези от тях, които се съдържат в Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО);

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД необходимостта от по-тясна интеграция между държавите от Западна Африка, а също и от укрепване на евро-африканските отношения;

КАТО ПРИПОМНЯТ, че мисията на Икономическата общност на държавите от Западна Африка (CEDEAO) и на Западноафриканския икономически и валутен съюз (UEMOA) е да насърчават регионалното сътрудничество и регионалната интеграция с оглед създаването на икономически съюз в Западна Африка, с цел повишаване на жизнения стандарт на населението, запазване и подобряване на икономическата стабилност, укрепване на отношенията между държавите членки и способстване за напредъка и развитието на африканския континент;

КАТО ПОТВЪРЖДАВAТ ОТНОВО своя ангажимент да работят заедно за постигане на целите на партньорството АКТБ—ЕС, определени в Споразумението от Котону, а именно за намаляването и премахването на бедността в дългосрочен план, устойчивото развитие и успешното и хармонично интегриране на държавите от АКТБ в световната икономика;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че целите на хилядолетието за развитие, формулирани в приетата през 2000 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации Декларация на хилядолетието, като например премахването на крайната бедност и глада, както и договорените по време на конференциите на ООН цели и принципи, свързани с развитието, предлагат ясна визия и трябва да стоят в основата на партньорството между региона на Западна Африка и Европейския съюз и неговите държави членки в рамките на настоящото споразумение;

КАТО ОТЧИТАТ желанието на Европейския съюз и на неговите държави членки да окажат значителна подкрепа на Западна Африка в усилията ѝ за реформиране и адаптиране в икономически и социален план, както и тяхната ангажираност с изпълнението на Съвместната стратегия Европейски съюз—Африка;

КАТО ОТЧИТАТ съществуващото различие в нивото на икономическо и социално развитие между региона на Западна Африка, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга, както и необходимостта да се засили процесът на интеграция и икономическо развитие в региона на Западна Африка;

КАТО ОТЧИТАТ по-специално обстоятелството, че регионът на Западна Африка включва голям брой държави, принадлежащи към категорията на най-слабо развитите държави (НСРД), и че по тази причина той е изправен пред сериозни трудности поради своята особена икономическа ситуация и специфични нужди в областта на развитието, насърчаването на търговията и финансите в него;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че Споразумението за икономическо партньорство (СИП) се основава по-специално на постепенното и асиметрично либерализиране на търговията със стоки и услуги в полза на държавите от Западна Африка;

КАТО ПОТВЪРЖДАВAТ ОТНОВО, че СИП трябва да бъде инструмент за развитие за насърчаване по-специално на устойчивия растеж, увеличаване на производствения капацитет и капацитета за износ на държавите от Западна Африка, подкрепа на структурното преустройство на западноафриканските икономики и на тяхната диверсификация и конкурентоспособност, който да доведе до развитието на търговията и на технологиите и създаването на работни места в държавите от Западна Африка и да привлече инвестиции;

КАТО ПОТВЪРЖДАВAТ ОТНОВО, от друга страна, че стабилността и трайният мир са фактори от решаващо значение за успеха на една ефективна регионална интеграция в Западна Африка, за която СИП трябва да допринесе;

КАТО ИЗРАЗЯВАТ своята решимост да постигнат всички гореспоменати цели при едновременно запазване на постиженията на Споразумението от Котону и желаят да сключат за тази цел взаимоизгодно СИП, което действително да благоприятства развитието,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ЧАСТ I

ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО ПАРТНЬОРСТВО ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Член 1

Цели

1.           Целите на настоящото споразумение са:

а)      да допринесе за установяването на икономическо и търговско партньорство с цел постигане на бърз, устойчив и създаващ нови работни места икономически растеж, намаляване и в крайна сметка изкореняване на бедността, повишаване на жизнения стандарт, постигане на пълна заетост, диверсифициране на икономиките, увеличаване на реалните доходи и на производството по начин, съобразен с нуждите на региона на Западна Африка и при отчитане на различните равнища на икономическо развитие на страните по споразумението;

б)      да насърчи регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто икономическо управление в региона на Западна Африка;

в)      да увеличи вътрешнорегионалната търговия и да способства за изграждането на единен и добре функциониращ регионален пазар в Западна Африка;

г)      да насърчи хармоничното и постепенно интегриране на региона на Западна Африка в световната икономика в съответствие с нейния политически избор, приоритети и стратегии за развитие;

д)      да укрепи икономическите и търговските връзки между страните по споразумението на основата на солидарността и взаимния интерес, в съответствие със задълженията, поети в рамките на СТО, и при отчитане на съществените различия между двата региона по отношение на конкурентоспособността.

2.           За постигане на целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, страните по споразумението се ангажират:

а)      да способстват за повишаване на капацитета по отношение на предлагането и на конкурентоспособността на производствените сектори в региона на Западна Африка;

б)      да укрепят капацитета на региона на Западна Африка по отношение на търговските политики и свързаните с търговията правила;

в)      да допринесат за ефективното изпълнение на поетите от страните по споразумението в рамките на международните структури ангажименти във връзка с устойчивото развитие, финансирането на развитието, засилването на ролята на търговията за развитието, увеличаването на обема и на ефикасността на помощта;

г)      да създадат и прилагат ефикасна, предсказуема и прозрачна регионална регулаторна рамка в региона на Западна Африка, с цел насърчаване на инвестициите, развитието на западноафриканския частен сектор, публично-частния диалог и партньорството между частните сектори в Западна Африка и Европейския съюз;

д)      да създадат ефикасна, предвидима и прозрачна рамка за мерките за сътрудничество, способстваща за постигането на целите на настоящото споразумение, включително Програмата на СИП за развитие (PAPED) и разпоредби във връзка с нейното прилагане;

е)      да пристъпят към постепенно и асиметрично либерализиране на търговския обмен помежду им и към укрепване на сътрудничеството в секторите, имащи отношение към търговията със стоки и услуги.

Член 2

Принципи

1.           СИП се основава на принципите и основните положения от Споразумението от Котону, формулирани в членове 2, 9, 19 и 35 от това споразумение. СИП се опира на достиженията на Споразумението от Котону и предходните договорености между държавите от АКТБ и ЕС в областта на финансовото сътрудничество, регионалната интеграция и икономическото и търговското сътрудничество.

2.           Прилагането на СИП се осъществява в допълнение към достиженията на Споразумението от Котону, като за неговата надеждност се изисква ефективното изпълнение на ангажиментите на двете страни по него, включително тези на Европейския съюз във връзка със сътрудничеството за финансиране на развитието и в рамките на помощта за търговията.

3.           Страните спазват ангажиментите си по отношение на сътрудничеството за развитие през целия срок на действие на СИП и се ангажират да въведат необходимите механизми, за да се гарантира съгласуваността в течение на времето между необходимата подкрепа за прилагането на СИП, описана в Програмата на СИП за развитие в част III от настоящото споразумение, и сътрудничеството за развитие.

4.           Търговските връзки между двата региона ще се осъществяват на основата на реципрочността и с оглед на различието в равнищата на развитие. В това отношение поетите ангажименти по силата на настоящото споразумение са в съответствие с член 34 от Споразумението от Котону, който предвижда специално и диференцирано третиране в ангажиментите между двете страни. Двете страни по споразумението се стремят по-специално да вземат под внимание уязвимостта на икономиките в региона на Западна Африка и да интегрират в процеса на либерализация на търговията принципите на постепенност, гъвкавост и асиметрия в полза на региона на Западна Африка.

5.           В съответствие с ангажиментите в областта на търговията, поети по силата на настоящото споразумение, страните по него се въздържат да препятстват прилагането на селскостопанската политика, на политиките в областта на продоволствената сигурност, общественото здравеопазване и образованието и на всякакви други икономически и социални политики, приети от региона на Западна Африка в рамките на стратегията за устойчиво развитие.

6.           За успешното реализиране на целите на СИП се изисква установяването на взискателно партньорство, основано на споделената отговорност на страните по него при прилагането му. Поради това те се ангажират да работят за осигуряване на неговата надеждност.

7.           Страните по споразумението потвърждават отново поетия от тях, в контекста на кръга от преговорите за развитие в Доха, ангажимент за намаляване и избягване на мерките, които биха могли да предизвикат нарушения на търговията, както и подкрепата си за висок резултат в това начинание.

8.           С цел да се осигури ефективното изпълнение на настоящото споразумение, страните по него създават съвместни институции, които въвеждат постоянно действащ механизъм за управление и за мониторинг и оценка, позволяващ при нужда да се извършват необходимите корекции за постигането на целите на настоящото споразумение.

Член 3

Икономически растеж и устойчиво развитие

1.           Страните по споразумението потвърждават отново, че целта за устойчиво развитие трябва да бъде прилагана и интегрирана на всички равнища на икономическото партньорство помежду им, в изпълнение на техните ангажименти, определени в членове 1, 2, 9, 19, 21, 22, 23, 28 и 29 от Споразумението от Котону, и по-специално на общия им ангажимент за стимулиране на икономическото развитие и за намаляване и съответно изкореняване в дългосрочен план на бедността, по начин, съвместим с целите на устойчивото развитие.

2.           В рамките на настоящото споразумение страните по споразумението разбират целта за устойчиво развитие като ангажимент да вземат изцяло предвид чисто човешките, както и културните, икономическите, социалните, свързаните със здравето и с околната среда интереси на населението и бъдещите поколения на всяка от тях.

3.           Страните по споразумението потвърждават отново своите ангажименти, поети в рамките на борбата с бедността, за разработване и изпълнение на програми, които биха могли да укрепят макроикономическата рамка, да насърчат постигането на бърз и устойчив икономически растеж и да изградят необходимата инфраструктура за развитието на вътрешнорегионалната и международната търговия на региона на Западна Африка. За тази цел страните по споразумението подкрепят  институционалните реформи, насочени към адаптирането на националните и регионалните администрации към изискванията за либерализиране на търговията и укрепване на капацитета на производствените сектори в региона на Западна Африка.

4.           Страните по споразумението подкрепят усилията на региона на Западна Африка за устойчиво управление на горите и рибарството и за полагане основите на едно модернизирано селско стопанство. За тази цел те въвеждат и прилагат иновативни форми на търговия, благоприятна за опазването на природните ресурси.

5.           Страните по споразумението работят за укрепване на капацитета и техническите умения на участниците, с цел насърчаване създаването на работни места и планирането на  съответни коригиращи действия с оглед на социалното въздействие на СИП.

Член 4

Регионална интеграция

1.           Страните по споразумението признават, че регионалната интеграция е съществен елемент от партньорството помежду им и мощен инструмент за постигане на целите на настоящото споразумение, и се споразумяват да ѝ оказват енергична подкрепа.

2.           За целите, посочени в параграф 1, Европейският съюз като страна по споразумението допринася, посредством съответна финансова и техническа помощ в съответствие с разпоредбите на част III, за усилията на региона в областта на интеграцията, по-специално за изграждането на митническия съюз и общия пазар, за осъществяването на макроикономическия и търговския надзор, както и за изработването на регионални правила, позволяващи бизнес средата в региона на Западна Африка да стане по-привлекателна.

ЧАСТ II

ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА И ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ТЪРГОВИЯТА

ГЛАВА 1

МИТА

Член 5

Приложно поле

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за търговията със стоки между страните по споразумението.

Член 6

Правила за произход

1.           По смисъла на настоящия член, терминът „с произход“ се прилага за стоки, които са в съответствие с правилата за произход, съдържащи се в Протокола относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, поместен в приложение А.

2.           Най-късно пет години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение страните по него ще изготвят нови правила за произход, с цел опростяване на понятията и методите, използвани за определяне на произхода, с оглед на целите за развитие на региона на Западна Африка и на процеса на интегриране на Африканския съюз. С оглед на това страните по споразумението ще вземат под внимание технологичното развитие, производствените процеси и всички други фактори, които са от значение и биха могли да наложат изменения в Протокола относно правилата за произход.

3.           Всяко изменение или нова редакция на правилата за произход, позоваване на които се съдържа в параграф 1, ще се осъществява по решение на Съвместния съвет на СИП.

Член 7

Мита

1.           Понятието „мито“ обхваща всички данъци и задължения, включително всякаква форма на допълнителни и извънредни данъци и задължения, които се налагат във връзка с вноса или износа на стоки,  но не включва:

а)      вътрешните данъци и такси или други вътрешни задължения, налагани в съответствие с член 35;

б)      антидъмпинговите, изравнителните или предпазните мерки, прилагани в съответствие с глава 2;

в)      таксите или другите задължения, налагани в съответствие с член 8 относно таксите и другите задължения.

2.           За всеки продукт базовото мито, спрямо което впоследствие трябва да се приложат предвидените в споразумението последователни тарифни намаления, е митото, което е фактически приложимо в деня на влизане в сила на споразумението.

Член 8

Такси и други задължения

Таксите и другите задължения, позоваване на които се съдържа в член 7, са предмет на специфични тарифи, съответстващи на реалната стойност на извършените услуги, и не трябва да представляват косвен начин за закрила на националните продукти, нито облагане за данъчни цели на вноса или износа.

Член 9

Запазване на статуквото

1.           По отношение на продуктите, обхванати от либерализацията, между страните по споразумението няма да бъдат въвеждани никакви нови мита върху вноса, а тези, които се прилагат понастоящем, няма да бъдат увеличавани, считано от датата на влизане в сила на споразумението.

2.           Независимо от разпоредбата на параграф 1, в рамките на финализирането на въвеждането на общата външна тарифа на CEDEAO, регионът на Западна Африка ще може да променя до 31 декември 2011 г. своите базови мита, които се прилагат по отношение на продуктите с произход от Европейския съюз, доколкото съвкупното въздействие на тези мита не е по-голямо от оказваното от определените в приложение В мита. Съвместният съвет на СИП изменя съответно приложение В.

Член 10

Премахване на митата върху вноса

1.           Продуктите с произход от Западна Африка като страна по споразумението се внасят в Европейския съюз, без да се облагат с митата, определени в член 7, с изключение на продуктите, посочени в приложение Б, и при определените в същото приложение условия.

2.           Регионът на Западна Африка намалява и постепенно премахва митата, определени в член 7, приложими за продуктите с произход от Европейския съюз, в съответствие с графика в приложение В.

Член 11

Автономни ресурси на регионалните Икономически общности на Западна Африка

По силата на настоящото споразумение страните по споразумението се договарят, че механизмът на автономно финансиране на западноафриканските организации, отговарящи за регионалната интеграция (CEDEAO и UEMOA), се запазва до въвеждането на нов метод на финансиране.

Член 12

Изменение на тарифните ангажименти на Западна Африка и на общите секторни политики на региона на Западна Африка

1.           Без да се засягат разпоредбите на член 10 относно премахването на митата в региона на Западна Африка, предвид специалните нужди на региона по отношение на развитието, по-специално необходимостта да се подкрепят общите му секторни политики, Западна Африка като страна по споразумението може да реши, след постигане на съгласие по въпроса в рамките на Съвместния съвет на СИП, да измени нивото на митата, определени в приложение В, които се прилагат за една или повече стоки с произход от Европейския съюз като страна по споразумението при нейния/техния внос в Западна Африка. За тази цел Съвместният съвет на СИП взема решение в срок от шест (6) месеца след датата на сезиране от европейска страна.

2.           Страните по споразумението гарантират, че подобно изменение не води до несъвместимост с изискванията на член XXIV от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г.

3.           Измененията в тарифните ангажименти се запазват само за периода, необходим за да се отговори на специфичните нужди, свързани с развитието на Западна Африка.

Член 13

Мита и такси върху износа

1.           От датата на влизане в сила на настоящото споразумение в търговията между страните по него няма да бъдат въвеждани никакви нови мита, такси върху износа или задължения с равностоен ефект, нито ще бъдат увеличавани вече прилаганите.

2.           Митата, таксите върху износа или задълженията с равностоен ефект не могат да надвишават същите мита и такси, прилагани за сходни стоки, изнасяни за всички останали държави, които не са страни по настоящото споразумение.

3.           При изключителни обстоятелства, ако Западна Африка като страна по споразумението е в състояние да обоснове специфични нужди от приходи, от насърчаване на зараждаща се промишленост или от опазване на околната среда, тя може временно, и то след консултация с Европейския съюз като страна по споразумението, да въведе мита, такси върху износа или задължения с равностоен ефект по отношение на ограничен брой допълнителни стоки или да увеличи въздействието на вече съществуващите такива.

4.           Страните по споразумението се договарят да преразгледат разпоредбите на настоящия член в рамките на Съвместния съвет на СИП в съответствие с клаузата за преразглеждане в настоящото споразумение, като вземат в пълна степен под внимание отражението им върху развитието и диверсификацията на икономиката на Западна Африка като страна по споразумението.

Член 14

Движение на стоки

1.           Стоките с произход от една от страните по споразумението, се облагат с мита само веднъж на територията на другата страна. Те могат да се движат свободно на територията на другата страна, без заплащане на допълнителни мита.

2.           За целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1, регионът на Западна Африка разполага с преходен период от пет (5) години, считано от датата на влизане в сила на споразумението, за въвеждането на режим на свободно обращение. Този срок може да бъде преразгледан в зависимост от резултатите от данъчните реформи в преходния период, които се предвижда регионът на Западна Африка да осъществи в сътрудничество с Европейския съюз. За тази цел страните по споразумението периодично ще подлагат на оценка изпълнението на тези реформи.

3.           Страните си сътрудничат с оглед улесняване на движението на стоки и опростяване на митническите процедури в съответствие с разпоредбите на глава 5 относно улесняването на търговията.

Член 15

Класиране на стоките

Класирането на стоките, попадащи в обхвата на настоящото споразумение, е определеното в съответната митническа номенклатура на всяка страна по споразумението, в съответствие с Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС).

Член 16

Клауза за НОН

1.           Страните по споразумението потвърждават отново своя ангажимент по отношение на упълномощаващата клауза.

2.           Европейският съюз като страна по споразумението ще предостави на Западна Африка като страна по споразумението всякакво по-благоприятно тарифно третиране, предоставено от него на трета страна, ако Европейският съюз като страна по споразумението стане страна по преференциално споразумение с въпросната трета страна след подписването на настоящото споразумение.

3.           Западна Африка като страна по споразумението ще предостави на Европейския съюз като страна по споразумението всякакво по-благоприятно тарифно третиране, предоставено от нея след подписването на настоящото споразумение на различен от държавите от Африка и държавите от АКТБ търговски партньор, чийто дял в световната търговия надвишава 1,5 процента и чийто темп на индустриализация, измерен чрез съотношението на добавената стойност на производството спрямо БВП, надвишава 10 % през годината, предшестваща влизането в сила на преференциалното споразумение, посочено в настоящия параграф. Ако преференциалното споразумение е подписано с група държави, действащи самостоятелно, колективно или посредством споразумение за свободна търговия, разглежданият минимален дял от световната търговия ще възлезе на 2 %. При това изчисление за добавената стойност при производството ще се използват официалните данни на СТО за основните световни износители на стоки (като се изключва търговията в пределите на Европейския съюз) и на Организацията на обединените нации за промишлено развитие (ЮНИДО).

4.           Ако Западна Африка като страна по споразумението се ползва от страна на търговския партньор, споменат в параграф 3, с третиране, значително по-благоприятно от предоставеното от Европейския съюз като страна по споразумението, страните по споразумението ще проведат консултации и съвместно ще решат по какъв начин да прилагат разпоредбите на параграф 3.

5.           Страните по споразумението се споразумяват уреждането на всеки спор, касаещ тълкуването или прилагането на настоящия член, да става посредством предприемането на консултации в дух на добра воля с цел постигане на взаимно приемливо решение.

6.           Разпоредбите на настоящата глава не могат да бъдат тълкувани като пораждащи задължение за страните по споразумението да си предоставят на реципрочна основа преференциално третиране, което да бъде приложимо по силата на факта на участието на една от страните по споразумението в преференциално споразумение с трета страна към датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

Член 17

Специална разпоредба относно административното сътрудничество

1.           Страните по споразумението се съгласяват, че административното сътрудничество е от съществено значение за прилагане и контролиране на преференциалното третиране, предоставено с настоящата глава, и подчертават своята ангажираност за борба с нередностите и измамите в сферата на митниците и свързаните с тях области.

2.           Когато въз основа на обективна информация страна по споразумението получи доказателство за липса на административно сътрудничество и/или за нередности или измама, тази страна може временно да преустанови преференциалното третиране, предоставено на въпросния(ите) продукт(и) в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

3.           За целите на настоящия член липсата на административно сътрудничество се определя, наред с другото, като:

а)      системно неспазване на задължението за проверка на статута на продукт(и) с произход на въпросния(ите) продукт(и);

б)      повтарящ се отказ, или необосновано забавяне, да се проведе последваща проверка на доказателството за произход и/или да се съобщят резултатите от нея;

в)      повтарящ се отказ или необосновано забавяне да се предостави разрешение за провеждане на мисия в рамките на сътрудничеството, за да се провери достоверността на документите или точността на информацията, имаща отношение към предоставянето на въпросното преференциално третиране.

4.           Прилагането на временно преустановяване се подчинява на следните условия:

а)      Страната по споразумението, която въз основа на установена информация получи доказателство за липса на административно сътрудничество и/или за нередности или измама, трябва без ненужно забавяне да нотифицира Съвместния комитет по прилагането на СИП за получаването на това доказателство, както и на установената информация, и трябва да започне консултации със Съвместния комитет по прилагането на СИП за намиране на приемливо за двете страни решение въз основа на цялата относима информация и обективни доказателства.

б)      Когато страните по споразумението са започнали консултации със Съвместния комитет по прилагането на СИП, както е предвидено по-горе, и не са успели да постигнат съгласие по приемливо решение в тримесечен срок след нотифицирането, засегнатата страна по споразумението може временно да преустанови преференциалното третиране, предоставено на въпросния(ите) продукт(и). Съвместният комитет по прилагането на СИП трябва да бъде нотифициран без ненужно отлагане за всяко временно преустановяване.

в)      Временните преустановявания, предвидени в настоящия член, се ограничават до необходимото за защита на финансовите интереси на засегнатата страна по споразумението. Те не надвишават период от шест месеца, който може да бъде подновен. Съвместният комитет по прилагането на СИП се нотифицира за решенията за временно преустановяване веднага след приемането им. Те подлежат на периодични консултации в рамките на Съвместния комитет по прилагането на СИП, целящи по-специално тяхната отмяна веднага щом отпаднат условията, довели до тяхното прилагане.

5.           Едновременно с нотифицирането на Съвместния комитет по прилагането на СИП, предвидено в параграф 4, буква а) от настоящия член, засегнатата страна по споразумението публикува известие до вносителите в своя официален вестник. В това известие до вносителите се посочва, че въз основа на установена информация по отношение на въпросния продукт е получено доказателство за липса на административно сътрудничество и/или за нередности или измами.

Член 18

Отстраняване на административни грешки

В случай на грешка от страна на компетентните органи при управлението на преференциалните системи при износ, и по-специално при прилагането на Протокола относно определението на понятието „продукти с произход“ и на методите за административно сътрудничество, фигуриращи в приложение А, когато тази грешка води до последствия по отношение на вносните мита, страната по споразумението, изправена пред такива последствия, може да поиска от Съвместния комитет по прилагането на СИП да разгледа и приеме всички подходящи мерки с оглед разрешаване на възникналия проблем.

ГЛАВА 2

ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВИЯТА

Член 19

Цели

1.           Настоящата глава има за цел да определи условията, при които двете страни по споразумението, работейки успоредно с това с оглед развитието на търговията със стоки помежду им, ще могат да предприемат мерки за търговска защита чрез дерогация от разпоредбите на членове 9, 10 и 34 от настоящото споразумение.

2.           Страните гарантират, че предприетите мерки в рамките на разпоредбите на настоящата глава не надхвърлят необходимото за предотвратяване или поправяне на описаните в нея ситуации.

Член 20

Антидъмпингови и изравнителни мерки

1.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не се тълкува като пречка за Европейския съюз или държавите от Западна Африка самостоятелно или съвместно да предприемат антидъмпингови или изравнителни мерки в съответствие с относимите споразумения в рамките на СТО, по-специално Споразумението на СТО за прилагането на член VI от Общото споразумение за митата и търговията и Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки.

2.           За целите на прилагането на настоящия член произходът се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните по споразумението на базата на разпоредбите на Споразумението на СТО за правилата за произход.

3.           При разглеждането на възможността за прилагане на антидъмпингови или изравнителни мерки ще бъде взето под внимание особеното положение на развиващи се страни на държавите от региона на Западна Африка. Преди налагане на окончателните антидъмпингови или изравнителни мерки страните по споразумението ще разгледат възможността за намиране на конструктивни решения в съответствие с предвиденото в относимите споразумения в рамките на СТО. По-специално за тази цел органите, натоварени с разследването, ще могат да провеждат подходящи консултации.

4.           Антидъмпинговите мита или изравнителните мерки ще остават в сила само за такъв срок и доколкото е необходимо, за да се компенсират дъмпингът или субсидиите, които причиняват вреда.

5.           Нито един продукт с произход от една от страните по споразумението, внесен на територията на другата страна, няма да бъде предмет едновременно на антидъмпингови и изравнителни мита с цел коригиране на една и съща ситуация, породена от дъмпинговия или субсидиран износ. Страните по споразумението гарантират, че по отношение на един и същ продукт не могат да се прилагат антидъмпингови или изравнителни мерки едновременно на национално равнище, от една страна, и на регионално или подрегионално равнище, от друга страна.

6.           Страните по споразумението се споразумяват всяка за себе си да създаде единна инстанция за съдебен контрол, включително във фазата на обжалване. Решенията на този единен орган трябва да пораждат действие на територията на всички държави, в които оспорваната мярка е приложима.

7.           Разпоредбите на настоящия член са приложими за всички разследвания, започнати след влизането в сила на настоящото споразумение.

8.           Разпоредбите на настоящото споразумение относно механизма за уреждане на спорове не се прилагат по отношение на разпоредбите на настоящия член.

Член 21

Многостранни предпазни мерки

1.           При условие за спазване на разпоредбите на настоящия член, настоящото споразумение по никакъв начин не възпрепятства някоя от страните по споразумението да предприеме за ограничен период извънредни мерки в съответствие с член XIX от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г., Споразумението за предпазните мерки и член 5 от Споразумението на СТО за селското стопанство.

2.           За целите на прилагането на настоящия член произходът се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните по споразумението на базата на разпоредбите на Споразумението на СТО за правилата за произход.

3.           Без да се засягат разпоредбите на параграф 1 и с оглед на общите цели за развитие на настоящото споразумение и малкия мащаб на икономиките на държавите от Западна Африка, Европейският съюз като страна по споразумението ще изключи вноса от държавите от Западна Африка като страна по споразумението от всяка мярка, предприемана съгласно член XIX от ГАТТ от 1994 г., Споразумението за предпазните мерки и член 5 от Споразумението на СТО за селското стопанство.

4.           Разпоредбите на параграф 3 ще се прилагат в течение на пет години, считано от датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Не по-късно от 120 дни преди края на този период Съвместният съвет на СИП ще преразгледа прилагането на тези разпоредби в светлината на нуждите за развитие на държавите от региона на Западна Африка, с цел да определи дали е целесъобразно срокът на тяхното прилагане да бъде допълнително удължен.

5.           Разпоредбите на настоящото споразумение относно механизма за уреждане на спорове не се прилагат по отношение на разпоредбите на настоящия член.

Член 22

Двустранни предпазни мерки

1.           При условие за спазване на разпоредбите на настоящия член, която и да било от страните по споразумението може да налага предпазни мерки за ограничен период, които дерогират от разпоредбите на членове 9 и 10.

2.           Предпазните мерки, упоменати в параграф 1 по-горе, могат да се налагат, когато продукт с произход от една от страните по споразумението се внася на територията на другата страна в толкова завишени количества и при такива условия, че този внос причинява или застрашава да причини:

а)      сериозна вреда на местните производители на сходни или пряко конкурентни продукти на територията на страната вносителка;

б)      смущения в определен отрасъл на икономиката, особено ако тези смущения предизвикват значими социални проблеми или трудности, които биха могли да доведат до сериозно влошаване на икономическото положение на страната вносителка, или

в)      смущения на пазарите на сходни или пряко конкурентни селскостопански продукти[1] или в механизмите, регулиращи тези пазари.

3.           Посочените в настоящия член предпазни мерки не излизат извън рамките на стриктно необходимото за коригиране или предотвратяване на сериозната вреда или смущенията, както са определени в параграфи 2, 4 и 5. Тези предпазни мерки на страната вносителка могат да включват само една или няколко от следните мерки:

а)      преустановяване на всяко по-нататъшно намаляване на митническата ставка при внос, приложима по отношение на засегнатия продукт, както е предвидено в настоящото споразумение;

б)      увеличаване на митото за съответния продукт до ниво, което не надвишава митото, приложимо за другите членове на СТО, и

в)      въвеждане на тарифни квоти за съответния продукт.

4.           Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1—3 от настоящия член, в случаите, когато даден продукт с произход от една или повече държави от Западна Африка като страна по споразумението се внася в толкова завишени количества и при такива условия, че този внос причинява или застрашава да причини някое от състоянията, описани в параграф 2, букви а), б) и в) по-горе, в един или повече най-отдалечени региони на Европейския съюз като страна по споразумението, последният може да предприеме мерки за надзор или предпазни мерки, ограничени до този(тези) засегнат(и) регион(и), в съответствие с процедурите, описани в параграфи 6—11 от настоящия член.

5.           Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1—3 от настоящия член, в случаите, когато даден продукт с произход от една или повече държави от Европейския съюз като страна по споразумението се внася в толкова завишени количества и при такива условия, че този внос причинява или застрашава да причини някое от състоянията, описани в параграф 2, букви а), б) и в) по-горе, в една или повече държави от региона на Западна Африка, тази или тези държави могат да предприемат мерки за надзор или предпазни мерки, ограничени в рамките на територията на тази(тези) засегната(и) държава(и), в съответствие с процедурите, описани в параграфи 6—11 от настоящия член.

6.           Предпазните мерки, посочени в настоящия член, се запазват само за периода от време, необходим за предотвратяване или коригиране на сериозната вреда или смущения, както са описани в параграфи 2, 4 и 5 по-горе.

7.           Предпазните мерки, посочени в настоящия член, се прилагат за период, не по-дълъг от четири години. В случаите, когато обстоятелствата, изискващи налагането на предпазни мерки, продължават да съществуват, срокът на действие на тези мерки може да бъде продължен с нов четиригодишен период.

8.           Предпазните мерки, посочени в настоящия член, чийто срок на действие надхвърля една година, се придружават от ясно определен график за тяхното постепенно премахване най-късно до края на определения период.

9.           С изключение на случаите, когато това се налага от извънредни обстоятелства, подлежащи на одобрение от страна на Съвместния комитет по прилагането на СИП, никоя предпазна мярка, посочена в настоящия член, не се прилага по отношение на продукт, който вече е бил обект на такава мярка, за срок от най-малко една година, считано от датата на изтичане на срока на действие на тази мярка.

10.         За целите на прилагането на горепосочените параграфи важат следните разпоредби:

а)      в случаите, когато страна по споразумението прецени, че е налице едно от обстоятелствата, описани в параграфи 2, 4 и 5, тя незабавно отнася въпроса пред Съвместния комитет по прилагането на СИП.

б)      Съвместният комитет по прилагането на СИП може да отправя всякакви препоръки, необходими за отстраняване на възникналите обстоятелства. Ако Съвместният комитет по прилагането на СИП не отправи препоръки за отстраняване на възникналите обстоятелства или ако не бъде намерено удовлетворително решение в рамките на тридесет (30) дни след нотифицирането на този комитет, страната вносителка може да приеме подходящи мерки за отстраняване на обстоятелствата, в съответствие с настоящия член.

в)      преди да предприеме някоя от мерките, предвидени в настоящия член, или в случаите, посочени в параграф 11 от настоящия член, възможно най-скоро засегнатата страна по споразумението предоставя на Съвместния комитет по прилагането на СИП цялата информация, необходима за пълно проучване на ситуацията, с оглед намиране на приемливо решение от двете страни по споразумението.

г)      при избора на предпазните мерки трябва да се дава предимство на онези от тях, които позволяват ефикасно и бързо разрешаване на възникналия проблем, като същевременно затрудняват във възможно най-малка степен правилното функциониране на настоящото споразумение.

д)      всяка предпазна мярка, предприета в съответствие с настоящия член, се нотифицира незабавно на Съвместния комитет по прилагането на СИП и е обект на периодични консултации в рамките на този орган, по-конкретно с оглед съставяне на график за нейното премахване веднага щом обстоятелствата позволят това.

11.         В случаите, когато изключителни обстоятелства налагат предприемането на незабавни мерки, засегнатата страна вносителка, независимо дали се касае за Европейския съюз като страна по споразумението или за Западна Африка като страна по споразумението, в зависимост от конкретния случай, може да предприеме мерките, предвидени в параграфи 3, 4 и 5, на временна основа, без да се придържа към изискванията на параграф 10. Това действие може да бъде предприето за период с максимална продължителност сто и осемдесет (180) дни в случаите, когато мерките са предприети от Европейския съюз като страна по споразумението, и двеста и четиридесет (240) дни — в случаите, когато мерките са предприети от Западна Африка като страна по споразумението, или когато мерките, предприети от Европейския съюз като страна по споразумението, са ограничени до територията на един или повече от неговите най-отдалечени региони. Продължителността на тези временни мерки се разглежда като част от първоначалния период или от всяко негово продължаване, определено в параграфи 7 и 8 от настоящия член. При предприемането на тези временни мерки се вземат предвид интересите на всички заинтересовани страни по споразумението. Засегнатата страна вносителка информира другата страна по споразумението и незабавно отнася въпроса за разглеждане от Съвместния комитет по прилагането на СИП.

12.         В случай че страна вносителка подложи вноса на даден продукт на административна процедура, имаща за цел бързото предоставяне на информация относно тенденциите в търговските потоци, които могат да предизвикат проблемите, посочени в настоящия член, тя своевременно уведомява Съвместния комитет по прилагането на СИП за това.

13.         Не се допуска позоваване на споразуменията на СТО с цел да се попречи на страна по споразумението да приеме предпазни мерки, съобразени с разпоредбите на настоящия член.

Член 23

Клауза относно новосъздадените промишлени сектори

1.           Западна Африка като страна по споразумението може временно да преустанови намаляването на ставката на митото или да увеличи ставката на митото до ниво, което не надвишава митото, приложимо за другите членове на СТО, в случаите, когато даден продукт с произход от Европейския съюз, след намаляване на ставката на митото, се внася на нейната територия в толкова завишени количества и при такива условия, че застрашава установяването на новосъздаден промишлен сектор или причинява или застрашава да причини смущения на новосъздаден промишлен сектор, произвеждащ сходни или пряко конкурентни продукти.

2.           а)      Когато Западна Африка като страна по споразумението счете, че са налице обстоятелствата, посочени в параграф 1, тя незабавно отнася въпроса за разглеждане от Съвместния комитет по прилагането на СИП.

б)      Съвместният комитет по прилагането на СИП може да отправя всякакви препоръки, необходими за отстраняване на възникналите обстоятелства. Ако Съвместният комитет по прилагането на СИП не отправи препоръки за отстраняване на възникналите обстоятелства или ако не бъде намерено удовлетворително решение в рамките на тридесет (30) дни след нотифицирането на този комитет, Западна Африка като страна по споразумението може да приеме подходящи мерки за отстраняване на обстоятелствата, в съответствие с настоящия член.

в)      Преди да предприеме някоя от мерките, предвидени в настоящия член, Западна Африка като страна по споразумението предоставя на Съвместния комитет по прилагането на СИП цялата информация, необходима за задълбочено проучване на ситуацията, с оглед намиране нарешение,  приемливо за двете страни по споразумението.

г)      При подбора на мерките, предприемани в съответствие с настоящия член, трябва да се дава предимство на онези от тях, които във възможно най-малка степен затрудняват нормалното функциониране на настоящото споразумение.

д)      Всяка мярка, предприета в съответствие с настоящия член, се нотифицира незабавно на Съвместния комитет по прилагането на СИП и е предмет на периодични консултации в рамките на този орган.

е)      Когато обстановката е критична и евентуалното забавяне би могло да причини вреда, която би била трудно поправима, Западна Африка като страна по споразумението може да предприеме мерките, предвидени в параграф 1, на временна основа, без да се придържа към изискванията на букви a)—д). Подобни действия могат да бъдат предприети за период от най-много двеста (200) дни. Продължителността на тези временни мерки се зачита като част от периода, определен в параграф 3 от настоящия член. Западна Африка като страна по споразумението информира Европейския съюз като страна по споразумението и незабавно отнася въпроса за разглеждане пред Съвместния комитет по прилагането на СИП.

3.           Тези мерки могат да бъдат прилагани за период от най-много осем (8) години. Прилагането на мерките може да бъде продължено по решение на Съвместния съвет на СИП.

Член 24

Сътрудничество

1.           Страните по споразумението признават значението на сътрудничеството по отношение на инструментите за защита на търговията за осигуряване на нужната справедливост и прозрачност в търговския им обмен.

2.           Страните по споразумението се споразумяват да си сътрудничат, включително посредством улесняване на прилагането на мерките за подпомагане, в съответствие с  предвидените в част ІІІ разпоредби, по-специално в следните области:

а)      развитие на нормативната уредба и институционално развитие за осигуряване на защитата на търговията;

б)      развитие на капацитета, по-специално на компетентните администрации на държавите от Западна Африка като страна по споразумението, за по-добро овладяване и използване на предвидените в настоящото споразумение инструменти за търговска защита.

ГЛАВА 3

ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕЧКИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА И САНИТАРНИ И ФИТОСАНИТАРНИ МЕРКИ

Член 25

Цели

1.           Настоящата глава има за цел улесняването на търговията със стоки между страните по споразумението, успоредно с увеличаването на възможностите им за идентифициране, предотвратяване и премахване на ненужните пречки пред търговията, произтичащи от технически регламенти, стандарти и процедури за оценка на съответствието, прилагани от едната или другата страна по споразумението, при едновременно запазване на способността на страните по споразумението да опазват растенията, животните и общественото здраве.

2.           Всяка страна гарантира, в контекста на прилагането на разпоредбите на настоящата глава, предоставянето на продуктите, които се внасят от територията на другата страна по споразумението, на недискриминационно третиране спрямо това, което е предоставено на сходните продукти от местен произход и на сходните продукти с произход от трети държави.

3.           В съответствие с разпоредбите на член 2, параграфи 2 и 3 от Споразумението на СТО за санитарните и фитосанитарните мерки (Споразумението за СФС) всяка страна по споразумението също така гарантира, че санитарните и фитосанитарните мерки, предприети за опазване на здравето или гарантиране на безопасността на хората, живота или здравето на животните, и за опазване на растителните видове и околната среда, нямат за цел, нито за резултат създаването на ненужни пречки пред търговията със стоки между двете страни по споразумението. За тази цел тези мерки няма да бъдат по-рестриктивни за търговията от строго необходимото.

Член 26

Приложно поле и определения

1.           Разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на техническите регламенти и стандарти, както и по отношение на процедурите за оценка на съответствието, определени в споразумението на СТО за техническите пречки пред търговията (ТПТ), и санитарните и фитосанитарните мерки на СТО (наричани по-долу „СФМ“), доколкото същите засягат търговския обмен между страните по споразумението.

2.           За целите на настоящата глава и ако не е предвидено друго, се прилагат определенията, използвани в споразуменията на СТО за ТПТ и СФМ, в стандартите и съответните текстове, приети от Комисията по Codex Alimentarius, в Международната конвенция по растителна защита и в рамките на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), включително при всяко позоваване на продуктите в настоящата глава.

Член 27

Компетентни органи

1.           Органите на двете страни по споразумението, които са компетентни относно прилагането на мерките, предвидени в настоящата глава, са упоменати в допълнение II на приложение Г към настоящото споразумение.

2.           В съответствие с член 31, страните по споразумението се информират взаимно и своевременно за всяка съществена промяна в компетентните органи, посочени в допълнение II на приложение Г.  Съвместният комитет по прилагането на СИП приема всички необходими изменения в допълнение II на приложение Г към настоящото споразумение.

Член 28

Взаимни задължения

1.           Страните по споразумението отново потвърждават своите права и задължения по смисъла на относимите споразумения на СТО, и по-специално споразуменията за СФМ и ТПТ. Също така страните по споразумението отново потвърждават своите права и задължения, произтичащи от стандартите и съответните текстове, приети от Международната конвенция по растителна защита, Комисията по Codex Alimentarius и Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). Държавите, които не са членки на СТО, също потвърждават своя ангажимент за изпълнение на задълженията, предвидени в споразуменията за СФМ и ТПТ, във всички области, които засягат търговските връзки между страните по споразумението.

2.           Страните по споразумението отново потвърждават своя ангажимент всяка на своята територия да подобрява общественото здраве, по-специално посредством укрепване на капацитета си за идентифициране на неотговарящите на изискванията продукти.

3.           В търговията помежду си страните по споразумението се въздържат от износ или реекспорт на продукти, които не отговарят на предписанията, които са в сила в законодателството на страната износителка. При все това износът или реекспортът на продукти, които са обект на СФМ, е позволен, когато това е изрично предвидено от органите на страната вносителка. Износът на други продукти е позволен, освен ако законодателството на страната вносителка не го забранява.

4.           Тези ангажименти, права и задължения направляват действията, предприемани от страните по споразумението съгласно настоящата глава.

Член 29

Еквивалентност

1.           Страните по споразумението приемат санитарните или фитосанитарните мерки на другата страна по споразумението като еквивалентни, дори когато тези мерки се различават от собствените им или от мерките, използвани от трети държави, търгуващи със същия продукт, ако страната износителка обективно докаже пред страната вносителка, че нейните вътрешни мерки осигуряват съответното ниво на санитарна или фитосанитарна защита, приложимо на територията на страната вносителка. За тази цел, при поискване от нейна страна, на страната вносителка трябва да се осигури приемлив достъп с цел проверки, изпитвания и други приложими процедури.

2.           При поискване и след взаимно приемане, страните по споразумението започват консултации с оглед постигане, при нужда, на двустранни и многостранни споразумения за признаване на еквивалентността на конкретни санитарни или фитосанитарни мерки.

Член 30

Определяне на санитарните и фитосанитарните зони

По отношение на условията за внос, страните по споразумението могат да предлагат и идентифицират за всеки отделен случай зони с определен санитарен и фитосанитарен статут, като се позовават на член 6 от споразумението за СФМ. Страните по споразумението осигуряват съответствието на своите санитарни или фитосанитарни мерки със санитарните и фитосанитарните характеристики на района на произход или направление, независимо дали става дума за цялата държава, част от държавата или няколко държави или части от няколко държави.

Член 31

Прозрачност на условията за търговия и обмен на информация

1.           За да се гарантира спазването на техните разпоредби, страните по споразумението се информират взаимно за всяка промяна в своите законодателни и административни изисквания за продуктите в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в споразуменията за СФМ и ТПТ.

2.           В случай на необходимост, страните по споразумението се договарят да се информират взаимно и своевременно в писмен вид относно предприетите мерки за забрана на вноса на стоки с цел решаването на проблем, имащ отношение към здравето (общественото здраве, здравето на животните или на растенията), предотвратяването на рисковете и околната среда, в съответствие с препоръките, предвидени в Споразумението за СФМ.

3.           Страните по споразумението се договарят да обменят информация с оглед осъществяване на сътрудничество, така че техните продукти да отговарят на техническите регламенти и стандарти, които се изискват за получаване на достъп до пазарите на всяка една от тях.

4.           В случай на необходимост, страните по споразумението ще осъществяват и пряк обмен на информация в други области, за които смятат, че могат да са от значение за техните търговски отношения, включително по въпросите, свързани със санитарните изисквания за безопасност на храните, внезапното възникване на болести по животните и растенията, научните становища и други значителни събития, свързани с безопасността на продуктите.

5.           В случай на необходимост, страните по споразумението се договарят да обменят информация по отношение на епидемиологичното наблюдение на болестите по животните. По отношение на фитосанитарната защита страните по споразумението ще обменят също така информация за появата на паразити, за които е известно, че представляват непосредствена опасност за другата страна по споразумението, при поискване от нейна страна.

6.           Страните по споразумението се договарят да си сътрудничат с оглед тяхното бързо и взаимно предупреждаване, когато нови регионални правила могат да дадат отражение върху търговията помежду им, в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в споразуменията за СФМ и ТПТ.

Член 32

Регионална интеграция

1.           С оглед улесняване на търговията помежду си, страните по споразумението се ангажират да хармонизират на регионално равнище и доколкото това е възможно стандартите, мерките и условията за внос.

2.           Ако условия за внос вече съществуват към момента на влизане в сила на настоящото споразумение, и в очакване на въвеждането на хармонизирани условия за внос, те се прилагат от държавите от региона на Западна Африка и Европейския съюз в съответствие с принципа, според който продукт с произход от една от страните по споразумението, законно пуснат на пазара на държава, принадлежаща към другата страна по споразумението, може да бъде законно пуснат и на пазара на всяка друга държава, принадлежаща към тази друга страна по споразумението, без никакво друго ограничение или административно изискване.

3.           По отношение на мерките по настоящата глава, държавите от Западна Африка гарантират, че третирането, което те прилагат спрямо продуктите с произход от Западна Африка, е не по-малко благоприятно от прилаганото от тях спрямо сходните продукти с произход от Европейския съюз, влизащи в региона на Западна Африка.

Член 33

Сътрудничество

1.           Страните по споразумението признават значението на сътрудничеството в областта на техническите регламенти, санитарните и фитосанитарните мерки, оценката на съответствието, както и в областта на проследимостта, с оглед постигане на целите на настоящата глава.

2.           Страните се договарят да си сътрудничат с оглед подобряване на качеството и конкурентоспособността на продуктите с приоритетно значение за държавите от региона на Западна Африка, изброени в допълнение I на приложение Г към настоящото споразумение, и на достъпа до пазара на Европейския съюз, включително посредством прилагането на мерки за финансово подпомагане, в съответствие с разпоредбите на част III, по-специално в следните области:

а)      създаване на подходяща рамка за обмен на информация и на експертни становища между страните по споразумението;

б)      сътрудничество с международните органи по стандартизация, метрология и акредитация, включително улесняване участието на представители на Западна Африка като страна по споразумението в заседанията на тези органи;

в)      приемане на стандартите и техническите регламенти, процедурите за оценка на съответствието, а също и на санитарните и фитосанитарните мерки, хармонизирани на регионално равнище, на базата на относимите международни стандарти;

г)      укрепване на капацитета на публичните и частните субекти, включително информиране и обучение, с цел привеждане в съответствие със стандартите, нормативната уредба и фитосанитарните мерки на Европейския съюз, и участие в международните органи за стандартизация;

д)      развиване на националния капацитет за съобразяване със стандартите и за оценяване на съответствието и проследимостта на продуктите, както и с оглед достъпа до пазара на Европейския съюз.

ГЛАВА 4

ДРУГИ НЕТАРИФНИ ПРЕЧКИ

Член 34

Забрана на количествените ограничения

С влизането в сила на настоящото споразумение се премахват всички забрани или ограничения върху вноса или износа, касаещи търговията между двете страни по споразумението, различни от мита и данъци, а също и от такси и други задължения, позоваване на които се съдържа в членове 7 и 8 от настоящото споразумение относно митата, независимо дали те са наложени посредством квоти, лицензии за внос или износ, или с други мерки. Не могат да се въвеждат нови мерки. Разпоредбите на настоящия член се прилагат без да се засягат разпоредбите, отнасящи се до инструментите за търговска защита, предвидени в глава 2, както и тези, свързани с баланса на плащанията, предвидени в член 89 от настоящото споразумение.

Член 35

Национално третиране по отношение на вътрешното облагане и съответната нормативна уредба

1.           Внасяните продукти с произход от дадена страна по споразумението не могат да бъдат облагани пряко или косвено с вътрешни данъци и такси или върху тях да бъдат налагани други вътрешни задължения, надвишаващи тези, които са пряко или косвено прилагани по отношение на сходни продукти на другата страна по споразумението. Страните по споразумението се въздържат да прилагат всякаква друга форма на данъци и такси или други вътрешни задължения с цел осигуряване на защита на тяхното национално производство.

2.           Внасяните продукти с произход от дадена страна по споразумението се ползват с третиране, не по-малко благоприятно от третирането, предоставено на сходни продукти на другата страна по споразумението в рамките на всички законови и подзаконови нормативни актове и изисквания, които се прилагат по отношение на тяхната продажба, предлагане за продажба, покупка, транспортиране, търговско разпространение или употреба на националния пазар. Разпоредбите на настоящия параграф не са пречка за прилагането на диференцирани тарифи по отношение на вътрешния транспорт, основано изключително на стопанското използване на транспортните средства, а не на произхода на продукта.

3.           Всяка страна по споразумението се въздържа от въвеждане или запазване в сила на каквато и да било вътрешна нормативна уредба, отнасяща се до смесването, преработването или употребата на продукти в определени количества или пропорции, която пряко или косвено би изисквала определено количество или пропорция от продукта, предмет на въпросната норматива уредба, да бъде доставяно от местни източници. Освен това всяка страна по споразумението се въздържа да прилага по какъвто и да било друг начин вътрешно количествено регламентиране с цел осигуряване на защита на своето производство.

4.           Разпоредбите на настоящия член не са пречка за изплащането на субсидии, предназначени изключително за национални производители, в това число плащания, произтичащи от постъпления от вътрешни данъци и такси или задължения, налагани в съответствие с разпоредбите на настоящия член, и субсидиране под формата на закупуване на продукти местно производство от органите на публичната власт.

5.           Разпоредбите на настоящия член не се прилагат за законови, подзаконови актове, процедури или практики, свързани с обществените поръчки.

6.           Разпоредбите на настоящия член се прилагат, без да се накърнява прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение, отнасящи се до инструментите за търговска защита.

ГЛАВА 5

УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА, МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И АДМИНИСТРАТИВНА ВЗАИМОПОМОЩ

Член 36

Цели

1.           Страните по споразумението признават важната роля на митническото сътрудничество и на улесняването на търговията в променящия се контекст на световната търговия. Страните по споразумението се договарят да засилят сътрудничеството помежду си в тази област, с цел да гарантират, че относимите законодателство и процедури, както и административният капацитет на съответните администрации, отговарят на поставените цели за ефективен контрол и насърчаване улесняването на търговския обмен и допринасят за развитието и регионалната интеграция на държавите, подписали СИП.

2.           Страните по споразумението си дават сметка, че по никакъв начин няма да бъдат накърнени легитимните цели на обществената политика, в това число и тези, свързани със сигурността и с предотвратяването на измамите.

3.           Страните по споразумението се задължават да осигурят свободното движение на стоките, влизащи в обхвата на настоящото споразумение, на съответните свои територии.

Член 37

Митническо сътрудничество и административна взаимопомощ

1.           С цел да се гарантира спазването на разпоредбите на настоящата глава и да се отговори ефикасно на определените в член 36 цели, страните по споразумението:

а)      обменят информация относно законодателството и митническите процедури;

б)      разработват съвместни инициативи, свързани с вносния, износния и транзитния режим, както и такива, целящи да предложат ефикасно обслужване на бизнеса;

в)      си сътрудничат за целите на автоматизирането на митническите и другите търговски процедури и за установяване на общи стандарти за обмен на данни;

г)      приемат, доколкото това е възможно, общи позиции по митнически въпроси в рамките на международни организации, като СТО, Световната митническа организация (СМО), Организацията на обединените нации (ООН) и Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие (ЮНКТАД);

д)      си сътрудничат по отношение на планирането и оказването на техническа помощ, по-специално в областта на митническите реформи и улесняването на търговията в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, и

е)      насърчават сътрудничеството между всички администрации, организации и други институции, засегнати от сътрудничеството, както в рамките на конкретната държава, така и между държавите.

2.           Независимо от параграф 1, администрациите на страните по споразумението взаимно си предоставят административна помощ по митническите въпроси в съответствие с разпоредбите на Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси в приложение Д.

Член 38

Законодателство и митнически процедури

1.           Страните по споразумението правят всичко, зависещо от тях, за да гарантират, че съответните им търговски и митнически законодателства и техните разпоредби и процедури се основават на:

а)      международните инструменти и действащите стандарти в митническата и търговската област, включително основните положения от Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури (ревизираната Конвенция от Киото), Рамката от стандарти на Световната митническа организация (СМО) за сигурност и улесняване на глобалната търговия, Образеца за митнически данни на СМО и Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките („ХС“);

б)      използването на единен административен документ или негов електронен еквивалент с цел изготвяне на митническите декларации при внос и износ;

в)      нормативни разпоредби, които гарантират неприлагането на ненужни и дискриминационни мерки спрямо икономическите оператори, осигуряват защитеност срещу измами и предоставят допълнителни улеснения за операторите с висока степен на съответствие с митническото законодателство;

г)      прилагането на съвременни митнически практики, в това число оценка на риска, опростени процедури при въвеждане и освобождаване на стоките, контрол след освобождаването на стоките и методи за одитиране на дружествата;

д)      постепенното усъвършенстване на системите, в това число на онези от тях, които се основават на информационните технологии, за да се улесни електронният обмен на данни между икономическите оператори, митническите администрации и другите засегнати звена;

е)      система от митнически предписания, имащи задължителен характер, по-специално във връзка с тарифното класиране и правилата за произход, в съответствие с правилата, установени в законодателството на всяка страна по споразумението, при условие че митническите учреждения разполагат с цялата такава информация, която смятат за необходима;

ж)     правила за санкциите, налагани в случай на нарушаване на митническите разпоредби или процедурните изисквания, които са пропорционални и недискриминационни и чието прилагане не води до неоправдано забавяне;

з)       прозрачни, недискриминационни и пропорционални правила по отношение на лицензирането на митническите агенти. Страните по споразумението признават ползата от отпадане в бъдеще на всякакво задължение за ползване на услугите на митнически агенти. Страните по споразумението поставят на обсъждане този въпрос в рамките на Специалния комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията;

и)      спазването на разпоредбите на Споразумението на СТО за проверка преди спедиция. Страните по споразумението признават ползата от отпадане в бъдеще на всички изисквания, предвиждащи извършването на задължителни проверки преди спедиция на стоки или по тяхното местоназначение. Страните по споразумението поставят на обсъждане този въпрос в рамките на Специалния комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията.

2.           С цел да се подобрят работните методи, както и да се следи за спазването на принципите на недискриминация, прозрачност и ефикасност, страните по споразумението се стремят да:

а)      предприемат необходимите мерки за намаляване, опростяване и стандартизиране на данните и документите, изисквани от митниците и от другите свързани с тях структурни звена;

б)      опростят, доколкото е възможно, митническите изисквания и формалности с оглед бързото митническото освобождаване и оформяне на стоките;

в)      предвидят ефикасни, бързи, недискриминационни и достъпни за жалбоподателите процедури, които предоставят възможност за обжалване на административните действия и другите решения на митническите власти, засягащи вноса, износа или транзитното преминаване на стоки;

г)      следят за запазването в сила на етични стандарти посредством прилагането на мерки, които отразяват принципите на относимите международни конвенции и инструменти в тази област, и по-специално ревизираната Декларация от Аруша от 2003 г.

Член 39

Улесняване на транзитното преминаване

1.           Страните по споразумението осигуряват свободното транзитно преминаване на стоки през тяхна територия при спазване на най-подходящия за целта маршрут. В тази връзка, евентуалните ограничения, проверки или изисквания трябва да бъдат основани на обективна обществена политика, да са недискриминационни и пропорционални, и да се прилагат по еднакъв начин.

2.           Без да се засяга провеждането на предвидените по закон митнически проверки, страните по споразумението предоставят на стоките в режим на транзит, идващи от територията на другата страна по споразумението, третиране, което е не по-малко благоприятно от третирането, предоставено на стоките от местния пазар, при износа, вноса и тяхното движение.

3.           Страните по споразумението въвеждат митнически режими транзит, които позволяват движението на стоки, без да е необходимо да бъдат заплащани мита и да бъдат налагани други задължения, при условие че бъдат представени подходящи гаранции.

4.           Страните по споразумението се стремят да насърчават и прилагат регионални договорености във връзка с транзитното преминаване, с цел намаляване на пречките пред търговията.

5.           Страните по споразумението използват международните стандарти и инструменти в областта на транзита на стоки.

6.           Страните по споразумението осигуряват сътрудничеството и координацията между всички имащи отношение органи на тяхната територия с оглед улесняване на транзитния трафик и насърчаване на трансграничното сътрудничество.

Член 40

Отношения с бизнес общността

Страните по споразумението постигат съгласие относно необходимостта от:

а)           осигуряване на възможност за публичен достъп до цялата информация, свързана със законодателните актове, процедурите, задълженията и таксите, с подходящи средства, и то, доколкото е възможно, посредством електронни средства;

б)           насърчаване на сътрудничеството между стопанските субекти и съответните администрации посредством използване на безпристрастни и публично достъпни процедури, като например Протоколите за разбирателство, основаващи се на обявените от СМО;

в)           гарантиране, че съответните техни митнически и имащи връзка с тях изисквания, както и свързаните с тях предписания и процедури, продължават да отговарят на потребностите на бизнес общността, следват най-добрите практики и поставят възможно най-малко ограничения пред търговския обмен.

г)           провеждане на своевременен и редовен диалог с представители на търговските среди по законодателни предложения и процедури, касаещи митнически и търговски въпроси. За тази цел всяка от страните по споразумението установява подходящи механизми за редовни консултации между администрациите и бизнес общността;

д)           изминаване на достатъчно дълъг период между публикуването на всякакво ново или изменено законодателство, процедура, мито или задължение и тяхното влизане в сила. Страните по споразумението публикуват информация от административен характер, отнасяща се по-специално до изискванията по отношение на представителството, процедурите при влизане, работното време и правилата за дейността на митническите учреждения на пристанищата и граничните пунктове, както и до звената за контакт с цел получаване на информация.

Член 41

Митническа стойност

Споразумението на СТО относно прилагането на член VII от ГАТТ от 1994 г. урежда прилагането на митническата стойност в търговията между страните по споразумението. Последните си сътрудничат с оглед постигането на общ подход по въпросите, свързани с митническата стойност.

Член 42

Регионална интеграция в региона на Западна Африка

1.           Страните по споразумението се договарят да работят за постигане на напредък по митническите реформи, и по-специално за уеднаквяването на процедурите и нормативната уредба, с цел улесняване на търговския обмен в региона на Западна Африка.

2.           За постигане на гореизложените  цели страните по споразумението установяват тясно сътрудничество на всички звена, които участват в прилагането на съответните международни стандарти в областта на митническите въпроси.

Член 43

Сътрудничество

1.           Страните по споразумението признават важността на сътрудничеството по митническите въпроси и за улесняване на търговията за прилагането на настоящото споразумение.

2.           В съответствие с параграф 6 от приложение Г към Решението на Общия съвет на СТО от 1 август 2004 г. и при условие за спазване на разпоредбите на част III, страните по споразумението се договарят да изработят подходящи програми за техническа и финансова помощ, позволяващи да бъдат изпълнени разпоредбите на настоящата глава, по-специално по отношение на:

а)      изготвяне на подходящи и опростени законови и подзаконови нормативни разпоредби;

б)      информиране и повишаване на осведомеността на операторите, включително обучение на съответния персонал;

в)      укрепване на капацитета, модернизиране и взаимосвързаност на митническите администрации и свързаните с тях служби.

Член 44

Преходни мерки

1.           Страните по споразумението признават необходимостта от преходни разпоредби, чрез които да се гарантира безпрепятственото прилагане на разпоредбите на настоящата глава.

2.           Без с това да се накърнява изпълнението на поетите от нея ангажименти в рамките на СТО, Западна Африка като страна по споразумението разполага с преходен период от пет (5) години, считано от датата на влизане в сила на настоящото споразумение, за да изпълни задълженията си, предвидени в член 38, параграф 1, букви б) и г). Този срок може да бъде преразгледан в зависимост от резултатите от реформите, които се предвижда регионът на Западна Африка да осъществи в сътрудничество с Европейския съюз.

Член 45

Специален комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията

1.           Страните по споразумението създават Специален комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията, който е съставен от представители на тези страни.

2.           Функциите на Специален комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията включват:

а)      осъществяването на мониторинг на прилагането и управлението на разпоредбите на настоящата глава, на Протокола за правилата за произход и Протокола относно административната взаимопомощ;

б)      осигуряването на форум за консултации и обсъждане на всички въпроси, свързани с митниците, и по-специално митническите режими и процедурите за митническо оформяне, правилата за произход, митническата стойност, тарифното класиране, митническото сътрудничество и административната взаимопомощ;

в)      развиването на сътрудничеството по отношение на изработването, въвеждането и контрола върху прилагането на митническите режими и процедурите за митническо оформяне, правилата за произход и административната взаимопомощ.

3.           Специалният комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията заседава веднъж годишно на дата и при дневен ред, предварително договорени от страните по споразумението. Страните могат да вземат решение за свикването на извънредни заседания на комитета, когато е необходимо.

4.           Специалният комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията се председателства на ротационен принцип от всяка от страните по споразумението.

5.           Специалният комитет по митническите въпроси и за улесняване на търговията се отчита пред Съвместния комитет по прилагането на СИП.

ГЛАВА 6

СЕЛСКО СТОПАНСТВО, РИБАРСТВО И ПРОДОВОЛСТВЕНА СИГУРНОСТ

Член 46

Цели

1.           Страните по споразумението признават, че в региона на Западна Африка селскостопанският сектор, включително животновъдството, и секторът на рибарството съставляват важен дял от БВП, играят ключова роля в борбата срещу продоволствената несигурност и осигуряват доходи и заетост за по-голямата част от населението в трудоспособна възраст.

2.           Настоящото споразумение, чрез своето икономическо и търговско въздействие, както и чрез дейностите по програмата на СИП за развитие, следва да допринесе за увеличаване на производителността и конкурентоспособността и за диверсифициране на производството в секторите на селското стопанство и рибарството. То също така следва да улесни развитието на преработвателния сектор и увеличаването на търговията със селскостопански, хранителни и риболовни продукти между страните по споразумението по начин, който е съвместим с устойчивото управление на природните ресурси.

3.           Страните по споразумението си дават сметка за все още неоползотворения селскостопански потенциал в региона на Западна Африка и необходимостта от подкрепа за прилагането на неговите национални и регионални селскостопански политики, в рамките на политиките за сътрудничество, прилагани от двете страни по споразумението в съответствие с разпоредбите, предвидени в част III от настоящото споразумение.

4.           Страните по споразумението признават, че биологичните и морските рибни ресурси са от голямо значение за Европейския съюз и региона на Западна Африка и че реалният риск от изчерпване на запасите вследствие на промишления риболов поражда необходимостта те да насърчават устойчивото управление на рибните и водните ресурси.

5.           Страните признават също така, че риболовните дейности и морските екосистеми на държавите от Западна Африка са комплексни, биологично разнообразни и уязвими и че при експлоатацията им следва да се отчита това посредством устойчивото и ефективно опазване и управление на рибните ресурси и свързаните екосистеми, на основата на научни становища и на принципа на предпазливост, определен от Кодекса за поведение за отговорно рибарство на ФАО (Организацията за прехрана и земеделие на ООН).

6.           Страните по споразумението признават също така икономическото и социално значение на дейностите, свързани с рибарството и с използването на живите морски ресурси на държавите от Западна Африка, и необходимостта от максимално увеличаване на техния принос за продоволствената сигурност, заетостта, намаляването на бедността, повишаването на доходите и социалната стабилност в общностите, чийто основен поминък е рибарството.

7.           Страните по споразумението признават, че гарантирането на продоволствената сигурност и увеличаването на средствата за препитание в селските райони са фактори от ключово значение за намаляване на бедността, които трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на устойчивото развитие и на Целите на хилядолетието за развитие. Поради това те се договарят да работят заедно за предотвратяване на всякакъв възможен срив във функционирането на пазарите на селскостопански и хранителни продукти в Западна Африка.

8.           Европейският съюз се ангажира да окаже подкрепа, в рамките на своите политики, включително тази в областта на рибарството, на държавите от Западна Африка при разработването на ефективна система за мониторинг, контрол и надзор (SCS) на риболова.

9.           Страните по споразумението освен това изразяват общо съгласие относно значението за региона на провеждането на политики, които ще направят възможно увеличаването на ползите от рибарството за населението на региона на Западна Африка.

10.         За постигането на целите, посочени в настоящия член, страните по споразумението вземат изцяло предвид многообразието на характеристиките и икономическите, социалните и екологичните нужди, както и стратегиите за развитие на Западна Африка като страна по споразумението.

Член 47

Продоволствена сигурност

Когато прилагането на настоящото споразумение води до или заплашва да причини в Западна Африка като страна по споразумението или в държава от региона на Западна Африка затруднения по отношение на наличността или достъпа до хранителни продукти, необходими за гарантиране на продоволствената сигурност, Западна Африка като страна по споразумението или съответната държава от региона на Западна Африка може да предприеме подходящи мерки в съответствие с процедурите, описани в член 22.

Член 48

Сътрудничество в областта на селското стопанство и продоволствената сигурност

1.           Сътрудничеството в областта на селското стопанство и продоволствената сигурност влиза в обхвата на членове 53 и 69 от Споразумението от Котону. Страните по споразумението изразяват съгласие относно това, че разпоредбите на Споразумението от Котону, отнасящи се до тази глава, и настоящото споразумение се прилагат по взаимно допълващ се начин и на принципа на взаимната подкрепа.

2.           За да се даде възможност на държавите от региона на Западна Африка да гарантират продоволствена сигурност за собственото си население и да се насърчи жизнеспособното и устойчиво селско стопанство, двете страни по споразумението, в съответствие с разпоредбите на част III, разглеждат всички мерки за сътрудничество, по-специално с оглед:

а)      насърчаване изпълнението на програми за напояване и управление на водите;

б)      насърчаване на техническия прогрес, новаторството и диверсификацията в селскостопанския сектор;

в)      популяризиране използването на екологосъобразни селскостопански суровини;

г)      развитие на научните изследвания с оглед производството на подобрени сортове семена и тяхното използване от селското население;

д)      разработване на интегрирана земеделска и животновъдна система;

е)      подобряване на складирането и съхранението на земеделските продукти;

ж)     засилване ролята на консултантската подкрепа от държавата за частните оператори;

з)       укрепване на селскостопанските сектори;

и)      подобряване на пътната инфраструктура, обслужваща селските райони с оглед подобряване събирането и движението на селскостопанските продукти;

й)      допринасяне за усъвършенстването на системите за предупреждение с оглед предотвратяване на кризисните ситуации;

к)      допринасяне за изграждането на регионални борси с цел по-добро централизиране на информацията за регионалните наличности на хранителни продукти;

л)      насърчаване на земеделското производство, развивано на базата на предварително сключени договори за изкупуване на продукцията с партньори от Европейския съюз, например за доставката на биологично произведени продукти;

м)      идентифициране на нови възможности за развитие и износ на продукти с голямо търсене в международен мащаб;

н)      насърчаване на поземлените реформи, целящи повишаване на правната сигурност за земеделските стопани, и стимулиране по този начин на развитието на ефективно селско стопанство и отпускането на заеми в подкрепа на частните инвестиции в селскостопанския сектор.

3.           Страните се договарят, че в конкретни ситуации на недостиг на храни може да се наложи изпълнението на специални, целеви програми за продоволствена помощ в полза на държавите, изправени пред такива ситуации. При все това тези програми не бива по никакъв начин да излагат на риск политиките в областта на продоволствената сигурност, които са в сила в държавите бенефициери на тази помощ.

4.           За да се ограничат възможните отрицателни ефекти от вноса на хранителни помощи в региона на Западна Африка, двете страни по споразумението се ангажират да отделят приоритетно внимание на тристранните механизми за продоволствена помощ, които поощряват търговията със селскостопански продукти местно производство.

5.           Страните по споразумението подчертават важността на селскостопанския сектор за икономиката и продоволствената сигурност в Западна Африка, и по-специално чувствителността на секторите, които зависят от международните пазари. Всяка от страните по споразумението осигурява прозрачност в своите политики и мерки за вътрешна подкрепа. За тази цел Европейският съюз периодично изпраща на Западна Африка по всякакъв подходящ начин доклад относно тези мерки, включващ по-специално правното основание, формата на мерките и свързаните с тях суми. Страните по споразумението могат да обменят информация относно всяка мярка от сферата на селскостопанската политика по искане на едната или другата страна.

6.           Европейският съюз като страна по споразумението се ангажира да не прибягва до експортни субсидии за селскостопанските продукти, изнасяни за Западна Африка.

7.           С цел осъществяване на сътрудничеството в областта на селското стопанство и продоволствената сигурност страните по споразумението създават механизъм за постоянен диалог по всички области, посочени в настоящия член. Редът и условията за този диалог се определят по взаимно съгласие на страните по споразумението.

Член 49

Сътрудничество в областта на рибарството

1.           С цел развиване и насърчаване на сътрудничеството в областта на рибарството в съответствие с разпоредбите, предвидени в част III, страните по споразумението се ангажират:

а)      да си сътрудничат за устойчиво управление на рибните ресурси в региона на Западна Африка и да прилагат принципа на предпазливост при определянето на устойчиво ниво на улова и дефинирането на условията за достъп до рибните ресурси, които трябва да бъдат спазвани, за да се избегне възможната свръхексплоатация на запасите, както и всякакво отрицателно въздействие върху околната среда и екосистемата;

б)      да насърчават подобряването на капацитета за предлагане и на конкурентоспособността на рибните продукти. За тази цел Европейският съюз се ангажира да помогне на държавите членки от региона да отговорят на изискванията, произтичащи от прилагането на санитарните и фитосанитарните мерки (СФМ), както и да развият регионалния пазар на рибни продукти;

в)      да насърчават инвестициите и достъпа до финансиране с оглед повишаване на производителността на риболовните предприятия от региона;

г)      да допринасят за устойчивото управление на непромишления риболов, както и за разработването и прилагането на политиката за развитие на аквакултурата в Западна Африка;

д)      да изготвят и предложат минимални мерки, които да бъдат спазвани от корабите с цел подобряване на мониторинга, контрола и надзора над тяхната дейност;

е)      да положат координирани усилия за подобряване на средствата за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (НННР) и за предприемане на подходящи за тази цел мерки. В този контекст страните се ангажират да вземат всички необходими мерки, за да се сложи край на незаконния риболов и предотвратяване на продължаването му, без да се засягат всякакви други действия, които те считат за подходящи;

ж)     да създадат система за наблюдение на корабите (VMS система) за цялата Западна Африка, като всички държави от Западна Африка ще използват съвместима VMS система;

з)       освен задължителната съвместима VMS система, цялата Западна Африка, заедно с Европейския съюз като страна по споразумението, се задължава да разработи други механизми за гарантиране на ефикасни политики за контрол и надзор;

и)      да опростят процедурите и условията за проследяване и сертифициране на рибните продукти, изнасяни от региона за пазара на Европейския съюз;

й)      да подобрят и укрепят механизмите и средствата за контрол, надзор и мониторинг на риболова, с оглед на борбата с незаконния, нерегулиран и недеклариран риболов, включително приемането на минимален набор от мерки, които да бъдат спазвани от корабите и които позволяват осъществяването на мониторинг, контрол и надзор над тяхната дейност;

к)      да разрешат предприемането на подходящи предпазни мерки, основани на научни препоръки и след консултации с различните заинтересовани страни, включително Европейския съюз, когато е изложено на риск устойчивото управление на рибните и водните ресурси от региона;

л)      да разширят научните изследвания, насочени към по-добро запознаване със състоянието на рибните ресурси в региона на Западна Африка;

м)      да подобрят и укрепят информационната система и системата за обработка на статистически данни в областта на рибарството, по-специално свързаните с мигриращите видове;

н)      да укрепят сътрудничеството във всички области от общ интерес в сектора на рибарството.

Член 50

Регионална интеграция

1.           Страните по споразумението признават, че осигуряването на по-голяма интегрираност на пазарите и секторите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост между държавите от Западна Африка посредством постепенното премахване на оставащите бариери и приемането на подходяща нормативна рамка ще допринесе за задълбочаването на процеса на регионална интеграция и за постигането на целите на настоящата глава.

2.           Те работят, в съответствие с разпоредбите, предвидени в част III и в Програмата на СИП за развитие, по създаването и изпълнението на регионалните секторни политики в областта на селското стопанство и рибарството и подобряват ефективността на регионалните пазари в тези два сектора.

Член 51

Обмен на информация и консултации по въпросите на селското стопанство и рибарството

1.           Страните по споразумението се споразумяват да обменят опит, информация и най-добри практики, както и да се консултират помежду си във всяка област, която попада в обхвата на целите на настоящата глава и е от значение за търговията между тях.

2.           Страните по споразумението се съгласяват, че подобен диалог би бил от особено голяма полза по-специално в следните области:

а)      обмен на информация относно производството, потреблението и търговията със селскостопански продукти, както и относно съответното развитие на пазарите на селскостопански и рибни продукти;

б)      обмен на информация относно политиките, законовите и подзаконовите актове в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и рибарството;

в)      обсъждане на измененията в политиките и институционалните промени, необходими за преобразуването на секторите на селското стопанство и рибарството, както и формулиране и прилагане на регионални политики в областта на селското стопанство, хранителната промишленост, развитието на селските райони и рибарството в изпълнение на целта за регионална интеграция;

г)      размяна на мнения по новите технологии, политиките и мерките за контрол на качеството;

д)      обмен на гледни точки за по-добро познаване и проследяване на частните стандарти, които са в сила в Европейския съюз.

ЧАСТ III

СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ И С ОГЛЕД ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА СИП

Член 52

Цели

1.           Страните се ангажират, по силата на настоящото споразумение, да укрепят сътрудничеството помежду си и поемат съвместен ангажимент за прилагането на СИП и постигането на неговите цели. Европейският съюз като страна по споразумението се ангажира да оказва подкрепа на Западна Африка като страна по споразумението с оглед прилагането на едно СИП, носител на развитие.

2.           Съвместният ангажимент, поет от страните по споразумението, е част от визията за развитието на региона на Западна Африка и допринася за осъществяването на приоритетите, формулирани в част I на настоящото споразумение. За тази цел те признават, че подобряването на достъпа до пазара на Европейския съюз не е достатъчно условие за постигането на благоприятна за региона на Западна Африка интеграция в световната търговия. Поради това те се ангажират да предприемат ефикасни мерки, които следва да допринесат в региона на Западна Африка за създаването на солидна, конкурентоспособна и диверсифицирана икономическа база за задълбочаването на икономическата му интеграция и за неговото адаптиране към новия контекст, създаден от настоящото споразумение, с цел да се възползва от икономическото партньорство.

Член 53

Принципи

1.           Страните се договарят за осъществяване на сътрудничество, целящо да подпомага посредством техническа и финансова подкрепа усилията на Западна Африка за изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на настоящото споразумение. Сътрудничеството цели също така да помогне на региона на Западна Африка да преодолее препятствията, които пречат на диверсифицирането и увеличаването на нейното производство, с цел увеличаване на вътрешнорегионалната търговия и възползване от отварянето на европейския пазар. Те се ангажират да изпълняват Програмата на СИП за развитие (PAPED) с цел да се осигури постигането на целите на  споразумението. За тази цел ще се прилагат разпоредбите на Споразумението от Котону, отнасящи се до икономическото и регионалното сътрудничество и интеграция, с оглед оптимизиране на ползите, предвидени в настоящото споразумение.

2.           Страните по споразумението се споразумяват да осигурят необходимата съгласуваност между сътрудничеството за развитие и международните ангажименти на страните по отношение на устойчивото развитие и стратегиите за регионално развитие.

3.           Новият търговски режим, установен по силата на настоящото споразумение, и поетите ангажименти по линия на сътрудничеството за развитие взаимно се допълват и взети заедно допринасят за свързания с развитието аспект на споразумението. В съответствие с член 2, параграф 4 от настоящото споразумение, новият търговски режим се основава на реципрочността, като се вземат под внимание различното равнище на развитие и се въвежда специално и диференцирано третиране, както и постепенна и асиметрична либерализация за Западна Африка.

4.           Страните също така се споразумяват разпоредбите на настоящата част да не могат да се тълкуват като възпрепятстващи Западна Африка като страна по споразумението да преследва своите цели за растеж и развитие, да прилага своите политики и да осъществи регионалната си интеграция.

Член 54

Механизъм на финансиране

1.           Европейският съюз се ангажира да подкрепя действията и проектите, касаещи свързания с развитието аспект на споразумението. Финансирането от Европейския съюз[2], отнасящо се до сътрудничеството за развитие между Западна Африка и Европейския съюз, в подкрепа на прилагането на настоящото споразумение, се осъществява в рамките на:

а)      съответните правила и процедури, предвидени в Споразумението от Котону, по-специално програмните процедури на Европейския фонд за развитие;

б)      съответните инструменти, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз;

в)      други финансови механизми, които ще бъдат създадени в случай на изтичане на срока на действие на Споразумението от Котону.

2.           Държавите — членки на Европейския съюз, колективно се ангажират да подпомагат, посредством съответните си политики и инструменти за развитие, включително в рамките на помощта за търговията, дейностите за развитие в подкрепа на регионалното икономическо сътрудничество и на прилагането на настоящото споразумение както на национално, така и на регионално равнище, в съответствие с принципите за ефикасност, координация и взаимодопълняемост на помощта.

3.           Европейският съюз и неговите държави членки се ангажират да финансират свързания с развитието аспект на споразумението за период, съответстващ поне на времето, което ще отнеме на Западна Африка либерализирането на търговията в рамките на настоящото споразумение, в съответствие с финансовите инструменти, правните разпоредби на страните по споразумението и принципите, залегнали в член 2 от настоящото споразумение.

4.           Европейският съюз и неговите държави членки се ангажират да подкрепят Западна Африка в мобилизирането на допълнително финансиране от други донори за свързания с развитието аспект на споразумението.

Член 55

Програма на СИП за развитие

В подкрепа на автономните усилия на региона за осигуряване на своето развитие страните по споразумението предприемат необходимите технически и финансови мерки за изпълнението на Програмата на СИП за развитие (PAPED) и за постигането на нейните цели, в съответствие с разпоредбите на член 54 по-горе, с оглед конкретизирането на свързания с развитието аспект на настоящото споразумение.

Член 56

Целите на PAPED

1.           Програмата на СИП за развитие е част от дългосрочна визия за постигането на целите за развитие на споразумението. Най-общо тя има за цел изграждането на конкурентоспособна регионална икономика, която е хармонично интегрирана в световната икономика и стимулира растежа и устойчивото развитие. Осигурява се съгласуваност между PAPED и програмата за подпомагане на търговията в региона на Западна Африка, както и с регионалните стратегии за икономическо и секторно развитие на този регион.

2.           Конкретната цел, залегнала в програмата за развитие на СИП, е да се даде възможност на региона на Западна Африка да се възползва напълно от възможностите, предлагани от СИП, да покрие разходите за приспособяване и да се справи с предизвикателствата, свързани с прилагането на споразумението.

3.           За тази цел програмата ще трябва да допринесе за:

а)      постигането на бърз и траен икономически растеж, който създава работни места и допринася за устойчивото икономическо развитие и намаляването на бедността в региона на Западна Африка;

б)      по-голямата диверсификация и конкурентоспособност на икономиките в региона на Западна Африка;

в)      повишаването на продуктивността и на доходите на населението;

г)      задълбочаването на процеса на регионална интеграция и увеличаването на вътрешнорегионалната търговия;

д)      увеличаването на пазарните дялове на региона на Западна Африка от европейския пазар, наред с другото, чрез подобряване на достъпа до този пазар;

е)      насърчаването на инвестициите в Западна Африка, на партньорството между частния сектор на Европейския съюз и този на Западна Африка, и подобряването на бизнес средата в региона на Западна Африка.

Член 57

Направления в дейността по PAPED

Областите на действие, влизащи в обхвата на Програмата на СИП за развитие, са съсредоточени в пет основни направления:

а)           диверсификация и увеличаване на производствения капацитет;

б)           развитие на вътрешнорегионалната търговия и улесняване на достъпа до международните пазари;

в)           подобряване и укрепване на националните и регионалните инфраструктури, свързани с търговията;

г)           извършване на необходимите корекции и отчитане на другите свързани с търговията нужди;

д)           прилагане и мониторинг/оценка на СИП от региона на Западна Африка.

Член 58

Механизъм за изпълнение на PAPED

1.           Програмата на СИП за развитие е предмет на Протокол, който е неразделна част от споразумението и е поместен в приложение Е. Редът и условията за изпълнение на тази програма ще бъдат определени в Протокола.

2.           PAPED се изпълнява чрез набор от дейности, в съчетание с финансова оценка, график и показатели за проследяване на изпълнението. Изпълнението на набора от дейности е обвързано с поемането на финансов ангажимент от страна на Европейския съюз и на неговите държави членки за тази цел, в съответствие с разпоредбите на член 54 по-горе.

3.           PAPED подлежи на текущо оценяване, чиято периодичност се определя по взаимно съгласие на страните по споразумението. PAPED подлежи на редовно преразглеждане в зависимост от резултатите от нейното изпълнение и въздействието на споразумението. За тази цел, основан на съвместно определени показатели механизъм позволява да се осъществява постоянен контрол върху изпълнението на програмата и да се подлага на оценка нейното въздействие.

4.           В рамките на съвместната оценка, упомената в параграф 3, страните по споразумението търсят евентуалната синергия между темпа на изпълнение на ангажиментите, поети от региона на Западна Африка, и постигнатия напредък по изпълнението на дейностите и програмите на PAPED, включително мобилизирането на ресурси за тяхното финансиране, както и по отношение на повишаването на конкурентоспособността и производствения капацитет на региона. Страните по споразумението предприемат, в рамките на Съвместния съвет на СИП, мерки в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, по-специално в съответствие с член 54, за подобряване на тази синергия.

Член 59

Подкрепа за прилагането на правилата

Страните по споразумението изразяват съгласие, че прилагането на свързаните с търговията правила, включващо областите на сътрудничество, подробно описани в различните глави на настоящото споразумение, е от съществено значение за постигане на неговите цели. Сътрудничеството в тази област ще се осъществява в съответствие с механизма, уточнен в член 54.

Член 60

Фискална корекция

1.           Страните по споразумението си дават сметка за предизвикателствата, пред които може да бъде изправен регионът на Западна Африка вследствие премахването или същественото намаление на митата, предвидени в настоящото споразумение, и се договарят да установят диалог и сътрудничество в тази област.

2.           Предвид графика за премахване на митата, одобрен от страните по настоящото споразумение, те се договарят да установят задълбочен диалог по отношение на реформите и мерките за данъчно приспособяване, с цел намаляване на бюджетния дефицит и осигуряване с течение на времето възстановяването на бюджетния баланс на държавите от региона на Западна Африка.

3.           Западна Африка се ангажира да проведе фискални реформи като част от осъществяваните промени, произтичащи от либерализацията. Европейският съюз се ангажира да оказва подкрепа на Западна Африка в процеса на осъществяване на тези реформи. С оглед на тези реформи Европейският съюз се ангажира да предостави финансови средства за покриване на нетния фискален ефект, за който страните по споразумението са се договорили и който е свързан с периода на премахване на митата.

Член 61

Инструменти

1.           Като част от прилагането на разпоредбите на част III от настоящото споразумение, страните по споразумението се договарят да бъдат създадени следните инструменти:

а)      Обсерватория на конкурентоспособността;

б)      Регионален фонд по СИП.

2.           Обсерваторията на конкурентоспособността е един от инструментите за мониторинг и оценка на прилагането на споразумението. Тя разполага с ясни показатели за мониторинг и оценка с цел охарактеризиране на въздействието на СИП. Тези показатели ще бъдат въведени веднага след подписването на споразумението.

3.           Страните по споразумението признават полезността на евентуални регионални механизми за финансиране. Регионалният фонд по СИП е основният инструмент за финансиране на програмата на СИП за развитие. Той е предпочитан инструмент за канализиране на подкрепата, оказвана от Европейския съюз и от неговите държави членки.

4.           За тази цел Регионалният фонд по СИП е създаден от и за региона с оглед канализиране на финансирането на регионално равнище, а при нужда — и на национално равнище, както и с оглед ефективното изпълнение на мерките в подкрепа на настоящото споразумение.

5.           Европейският съюз и неговите държави членки се ангажират да канализират своята подкрепа, било посредством специфичните за региона механизми за финансиране, било посредством такива, избрани от страните, подписали настоящото споразумение. Тези механизми ще се прилагат в съответствие с принципите за ефективност на помощта, залегнали в Парижката декларация, с цел осигуряване на опростено, ефикасно и бързо прилагане. Страните по споразумението могат да се споразумеят за прилагане на  всякакъв друг механизъм или договореност.

6.           Механизмът на действие на двата инструмента, позоваване на които се съдържа в параграф 1 от настоящия член, ще бъде уточнен от Съвместния съвет на СИП.

ЧАСТ IV

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

ГЛАВА 1

ЦЕЛ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И СТРАНИ ПО СПОРА

Член 62

Цел

Целта на тази част от споразумението е да се определят методите за предотвратяване и уреждане на споровете, които биха могли да възникнат между страните по споразумението, с оглед постигане на взаимноприемливо решение.

Член 63

Приложно поле

1.           Настоящата част се прилага по отношение на всякакви спорове, касаещи тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, при условие за спазване на разпоредбите на членове 20 и 21.

2.           Независимо от параграф 1, процедурата, предвидена в член 98 от Споразумението от Котону, е приложима в случай на спорове, касаещи финансирането на сътрудничеството за развитие.

Член 64

Страни по спора

1.           Европейският съюз и неговите държави членки се разглеждат като една единствена страна за целите на предотвратяването и уреждането на споровете, възникнали в хода на прилагането на настоящото споразумение.

2.           CEDEAO, UEMOA и всички държави от Западна Африка, включително Мавритания, също се считат за една единствена страна за целите на предотвратяването и уреждането на споровете, възникнали в хода на прилагането на настоящото споразумение.

ГЛАВА 2

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА СПОРОВЕ: КОНСУЛТИРАНЕ И МЕДИАЦИЯ

Член 65

Консултации

1.           Страните по споразумението полагат усилия за разрешаване на споровете, влизащи в обхвата на член 63, като започват консултации в дух на добра воля с цел постигане на взаимно приемливо решение.

2.           Страна по споразумението, която желае да започне консултации, пристъпва към това, като изпраща на другата страна по споразумението писмено заявление, с копие до Съвместния комитет по прилагането на СИП, в което уточнява спорната мярка и разпоредбите от споразумението, с които смята, че въпросната мярка не е съобразена.

3.           Консултациите започват в рамките на четиридесет (40) дни от датата на подаване на заявлението. Те се считат за приключени след изтичане на щестдесет (60) дни от датата на подаване на заявлението, освен ако двете страни по споразумението не се договорят да ги продължат. Информацията, обменена по време на консултациите, остава поверителна.

4.           При спешни случаи, по-конкретно тези, които са свързани с малотрайни или сезонни стоки, консултациите започват в рамките на петнадесет (15) дни от датата на подаване на заявлението и се считат за приключени след изтичане на тридесет (30) дни от датата на подаване на заявлението.

5.           На всички етапи от предотвратяването и разрешаването на споровете, Европейският съюз като страна по споразумението ще обръща специално внимание на положението и на специфичните опасения и интереси на държавите и на региона на Западна Африка.

6.           Ако консултациите не са започнали в сроковете, указани в параграф 3 или параграф 4, или са приключили, без да се стигне до съгласие по взаимно приемливо решение, страната, подала жалбата, има възможност да прибегне до арбитражната процедура, предвидена в настоящото споразумение.

Член 66

Медиация

1.           Ако консултациите не доведат до взаимно приемливо решение, страните могат по взаимно съгласие да прибегнат до медиатор. Медиацията ще има за предмет същите въпроси, които са посочени в искането за провеждане на консултации, освен ако страните не решат друго.

2.           Ако страните по спора не се споразумеят за избора на медиатор в рамките на десет (10) дни след предаването на искането за медиация, председателят на Съвместния комитет по прилагането на СИП, или негов представител, сезиран от най-добросъвестната  страна, назначава чрез жребий медиатор измежду фигуриращите в списъка по член 83 лица, които не са граждани на никоя от страните. Изборът се прави в рамките на двадесет (20) дни от датата на предаване на искането за медиация в присъствието на представител на всяка от страните.

3.           Медиаторът насрочва среща със страните не по-късно от тридесет (30) дни, след като бъде назначен. Той получава изложенията с доводите на всяка от страните не по-късно от петнадесет (15) дни преди срещата и обявява становището си не по-късно от четиридесет и пет (45) дни, след като бъде избран.

4.           В своето становище медиаторът може да отправи препоръки във връзка с начина на разрешаване на спора, в съответствие с разпоредбите, посочени в член 63. Становището на медиатора не е обвързващо.

5.           Страните могат да се споразумеят за промяна на сроковете, посочени в параграф 3. Медиаторът също може да реши да промени тези срокове по искане на някоя от страните или по своя инициатива, в зависимост от конкретните трудности, с които се е сблъскала засегнатата страна, или от сложността на случая.

6.           Процедурите по медиация, и по-специално обменената информация и позициите, заети от страните по време на тези процедури, остават поверителни.

ГЛАВА 3

ПРОЦЕДУРИ ПО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Раздел I – Арбитражна процедура

Член 67

Започване на арбитражната процедура

1.           Ако страните не успеят да уредят своя спор след прибягване до консултации, както е предвидено в член 65, или след прибягване до медиация, както е предвидено в член 66, страната, подала жалбата, може да поиска сформирането на специална арбитражна група.

2.           Искането за сформиране на специална арбитражна група се отправя в писмен вид до страната, срещу която е подадена жалбата, и до Съвместния комитет по прилагането на СИП. В искането си страната, подала жалбата, уточнява конкретната ситуация и/или мярката, която е предмет на спора, и обяснява причините, поради които тази ситуация и/или тази мярка нарушава(т) разпоредбите на настоящото споразумение.

Член 68

Създаване на специалната арбитражна група

1.           Специалната арбитражна група е в състав от трима арбитри.

2.           В рамките на десет (10) дни от датата на предаване на Съвместния комитет по прилагането на СИП на искането за сформиране на специална арбитражна група, страните провеждат консултации помежду си, за да постигнат съгласие относно състава на специалната арбитражна група.

3.           В случай че страните не успеят да постигнат съгласие относно състава на специалната арбитражна група в срока, указан в параграф 2, всяка от страните може да поиска от председателя на Съвместния комитет по прилагането на СИП или от негов представител да избере тримата членове на специалната арбитражна група чрез жребий от списъка, изготвен съгласно член 83, като единият от тези членове се избира измежду лицата, предложени от страната, подала жалбата, другият — измежду лицата, предложени от страната, срещу която е подадена жалбата, а третият — измежду лицата, избрани от двете страни да председателстват заседанията. Ако страните се споразумеят за избора на един или повече от членовете на специалната група, последният член или останалите членове се избират по същата процедура.

4.           Председателят на Съвместния комитет по прилагането на СИП или неговият представител избира арбитрите чрез жребий, в рамките на пет (5) дни от датата на получаване на посоченото в параграф 3 искане, в присъствието на представител на всяка от страните. Датата и часът на избора се съобщават на страните. Евентуалният пропуск на която и да било от страните да изпрати свой представител след покана за тази цел не се отразява по никакъв начин на валидността на направения избор.

5.           Датата на сформиране на специалната арбитражна група е датата, на която тримата арбитри се считат за избрани.

6.           Редът и условията за покриване на арбитражните разходи се определят в процедурния правилник.

Член 69

Междинен доклад на специалната арбитражна група

Специалната арбитражна група предоставя на страните междинен доклад, съдържащ както описателна част, така и нейните констатации и заключения, като правило не по-късно от сто и двадесет (120) дни след сформирането на специалната група. Всяка страна има възможност, в рамките на петнадесет (15) дни от предаването на междинния доклад от страна на специалната група, да предостави на последната в писмен вид забележките си по конкретни аспекти на междинния доклад.

Член 70

Решение на специалната арбитражна група

1.           Специалната арбитражна група предоставя своето решение на страните и на Съвместния комитет по прилагането на СИП не по-късно от сто и петдесет (150) дни от датата на своето сформиране. Ако председателят на специалната група счете, че този срок не може да бъде спазен, той уведомява за това писмено страните и Съвместния комитет по прилагането на СИП, като уточнява причините за закъснението и датата, на която групата предвижда да приключи своята работа. При никакви обстоятелства арбитражното решение не трябва да бъде постановено след изтичане на сто и осемдесет (180) дни от датата на сформиране на специалната арбитражна група.

2.           При спешни случаи, включително такива, които са свързани с малотрайни и сезонни стоки, специалната група прави всичко необходимо, за да се произнесе в рамките на седемдесет и пет (75) дни от датата на своето сформиране. При никакви обстоятелства тя не може да се произнесе след изтичане на деветдесет (90) дни от датата на своето сформиране. В рамките на десет (10) дни от своето сформиране специалната група може да се произнесе с предварително решение за това дали смята случая за спешен.

3.           Всяка страна може да поиска от дадена специална арбитражна група да изготви препоръки за начина, по който страната, срещу която е подадена жалбата, би могла да осъществи привеждането в съответствие.

Раздел ІІ — Привеждане в съответствие

Член 71

Привеждане в съответствие с решението на специалната арбитражна група

Всяка страна предприема всички необходими мерки, за да се съобрази с решението на специалната арбитражна група, като страните полагат усилия да се договорят за взаимно приемлив срок за изпълнение на решението.

Член 72

Разумен срок за привеждане в съответствие

1.           Не по-късно от тридесет (30) дни след като страните бъдат уведомени за решението на специалната група, страната, срещу която е постановено решението, уведомява писмено страната, подала жалбата, и Съвместния комитет по прилагането на СИП, за срока, който ще ѝ бъде необходим, за да се съобрази с него (наричан по-долу „разумен срок“)

2.           В случай на разногласие между страните, що се отнася до това какъв именно срок за привеждане в съответствие с решението на специалната група е разумен, страната, подала жалбата, подава, в рамките на двадесет (20) дни от уведомлението, предвидено в параграф 1, писмено искане до специалната група да определи продължителността на този срок. За това искане едновременно се уведомяват другата страна и Съвместният комитет по прилагането на СИП. Специалният комитет оповестява своето решение на страните и на Съвместния комитет по прилагането на СИП в рамките на тридесет (30) дни от подаването на искането.

3.           При определяне на продължителността на разумния срок специалната арбитражна група взема предвид времето, от което страната, срещу която е постановено решението, нормално би имала нужда за приемане на законодателни или административни мерки, съпоставими с тези, които същата страна смята за необходими, за да се осигури съответствието. Всяка страна може да представи своята оценка за времето, което нормално е необходимо за приемането на тези мерки. Специалната група може също така да вземе предвид съществуващи явни ограничения на капацитета, които могат да се отразят неблагоприятно на приемането на необходимите мерки от страната, срещу която е постановено решението.

4.           В случай на невъзможност първоначално сформираната специална арбитражна група или някои от нейните членове да заседават отново, ще се прилагат процедурите по член 68. Срокът за постановяване на решението е четиридесет и пет (45) дни, считано от датата на отправяне на искането, посочено в параграф 2.

5.           Разумният срок може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните.

Член 73

Преразглеждане на мерките, предприети в изпълнение на решението на специалната арбитражна група

1.           Страната, срещу която е постановено решението, уведомява преди изтичането на разумния срок другата страна и Съвместния комитет по прилагането на СИП за евентуално предприетите от нея мерки за съобразяване с арбитражното решение.

2.           В случай на разногласие между страните относно съвместимостта на мерките, нотифицирани съгласно параграф 1, с разпоредбите на настоящото споразумение, страната, подала жалбата, може да поиска писмено от специалната група да се произнесе по въпроса. В искането се уточняват конкретните оспорвани мерки и се обясняват причините, поради които те са несъвместими с разпоредбите на настоящото споразумение. Специалната група оповестява своето решение в рамките на деветдесет (90) дни от датата на отправяне на искането. При спешни случаи, включително такива, които са свързани с малотрайни и сезонни стоки, специалната група оповестява решението си в срок от четиридесет и пет (45) дни от датата на представяне на искането.

3.           В случай на невъзможност специалната арбитражна група или някои от нейните членове да заседават отново, се прилагат процедурите по член 68. Срокът за постановяване на решението е сто и пет (105) дни, считано от датата на отправяне на искането, посочено в параграф 2.

Член 74

Временни мерки в случай на несъобразяване с решението

1.           Ако страната по споразумението, срещу която е постановено решението, не докладва, преди изтичането на разумния срок, за мерките, които е предприела за да се съобрази с решението на специалната арбитражна група, или ако последната постанови, че мерките, нотифицирани съгласно член 73, параграф 1, не са съвместими със задълженията на посочената страна по смисъла на разпоредбите, предвидени в член 71, страната по споразумението, срещу която е постановено решението, се задължава да направи предложение за временна компенсация, ако страната по споразумението, подала жалбата, поиска това.

2.           Ако страните по споразумението не се договорят за компенсация в рамките на тридесет (30 дни) от края на разумния срок или от решението на специалната арбитражна група, предвидено в член 73, според което взетите мерки за привеждане в съответствие са несъвместими с разпоредбите, предвидени в член 71, страната по споразумението, подала жалбата, има право да предприеме подходящи мерки, след като уведоми за това другата страна. При предприемането на тези мерки страната по споразумението, подала жалбата, се стреми да избере мерки, които засягат във възможно най-малка степен постигането на целите на настоящото споразумение. Когато е уместно, при въвеждането на временни мерки се взема предвид отражението им върху икономиката на държавите от Западна Африка и те не трябва да засягат предоставянето на помощ за развитието на региона на Западна Африка.

3.           Eвропейският съюз като страна по споразумението проявява умереност в исканията си за компенсация или когато предприема подходящи мерки в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член, и държи сметка за статута на развиващи се страни на държавите от Западна Африка.

4.           Подходящите мерки или компенсацията имат временен характер и се прилагат само докато мярката, за която е установено, че нарушава разпоредбите на член 71, не бъде отменена или изменена така, че да бъде в съответствие с посочените разпоредби, или докато страните не се споразумеят да бъде прекратена процедурата за уреждане на конкретния спор.

Член 75

Преглед на мерките за привеждане в съответствие, последвали предприемането на подходящи мерки

1.           Страната по споразумението, срещу която е постановено решението, уведомява другата страна и Съвместния комитет по прилагането на СИП за евентуално предприетите от нея мерки, за да се съобрази с решението на специалната арбитражна група, и отправя искане за прекратяване на прилагането на мерките, предприети от страната по споразумението, подала жалбата.

2.           Ако страните не постигнат споразумение относно съвместимостта на нотифицираните мерки с разпоредбите на настоящото споразумение в рамките на тридесет (30) дни от датата на представяне на нотификацията, страната по споразумението, подала жалбата, се обръща с писмено искане към специалната арбитражна група да се произнесе по въпроса. За това искане се нотифицират другата страна по споразумението и Съвместният комитет по прилагането на СИП. Решението на специалната арбитражна група се постановява в рамките на четиридесет и пет (45) дни от отправяне на искането и се съобщава на страните по споразумението и на Съвместния комитет по прилагането на СИП. Ако специалната арбитражна група постанови, че предприетите мерки не са съобразени с относимите разпоредби на настоящото споразумение, тя проучва въпроса доколко е целесъобразно страната по споразумението, подала жалбата, да продължи да прилага предприетите мерки. Ако тя счете, че тези мерки са съобразени с разпоредбите на настоящото споразумение, прилагането на мерките, приети от страната по споразумението, подала жалбата, се прекратява.

3.           В случай на невъзможност специалната арбитражна група или някои от нейните членове да заседават отново, се прилагат процедурите, посочени в член 68. Срокът за постановяването на решение е шестдесет (60) дни, считано от датата на отправяне на искането, посочено в параграф 2.

Раздел III — Общи и преходни разпоредби

Член 76

Взаимноприемливо решение

Страните по споразумението могат по всяко време да стигнат до взаимноприемливо решение на спор между тях. Те уведомяват Съвместния комитет по прилагането на СИП за постигнатото съгласие по такова решение. С приемането на взаимноприемливо решение се слага край на процедурата.

Член 77

Процедурен правилник

В рамките на три (3) месеца от сформирането си Съвместният комитет по прилагането на СИП приема процедурен правилник.

Член 78

Обща и техническа информация

По искане на някоя от страните по споразумението или по собствена инициатива специалната арбитражна група може да се сдобие с информация от произволен източник, включително от заинтересованите по спора страни по споразумението, ако сметне това за необходимо за целите на арбитражната процедура. Специалната група е също така оправомощена да потърси становището на експерти, ако сметне това за необходимо. Получената по този начин информация трябва да бъде доведена до знанието на всяка от страните по споразумението и подлежи на коментар от тяхна страна.

Член 79

Език на изявленията

1.           Общи работни езици на страните по споразумението по време на процедурите за предотвратяване и уреждане на спорове са английски, френски или португалски.

2.           Страните представят своите писмени или устни изявления на един от тези три официални езика.

Член 80

Правила за тълкуването

Специалната арбитражна група тълкува разпоредбите на настоящото споразумение в съответствие с обичайните правила за тълкуване на международното публично право, включително Виенската конвенция за правото на договорите. Решенията на специалната арбитражна група не могат да увеличават или намаляват правата и задълженията, предвидени в разпоредбите на настоящото споразумение.

Член 81

Решения на специалната арбитражна група

1.           Специалната арбитражна група взема своите решения с консенсус. При невъзможност да се стигне до решение с консенсус, решението се взема с мнозинство на гласовете.

2.           В решението се излагат констатациите по съществото на спора, приложимостта на относимите разпоредби от настоящото споразумение и логиката, на която са подчинени констатациите и заключенията, до които е стигнала специалната арбитражна група. Съвместният комитет по прилагането на СИП прави арбитражното решение публично достояние, освен ако не реши друго.

3.           В решението на специалната арбитражна група изрично се посочва по какъв начин са били използвани възможностите за гъвкав подход, включително за специално и диференцирано третиране, предвидени в настоящото споразумение, в случай че една от страните по споразумението се е позовала на тях.

4.           Независимо от разпоредбите на член 64, предприетите мерки с цел съобразяване с решението на специалната арбитражна група, се отнасят конкретно до държавата или държавите, за чиито мерки се смята, че са в нарушение на настоящото споразумение. Поради това никоя държава не подлежи на санкциониране, когато неизпълнението на задължение, произтичащо от настоящото споразумение, не може да ѝ се вмени във вина.

Член 82

Преходна разпоредба

За да се съобразят с особеното положение, в което се намира Западна Африка, страните по споразумението се споразумяват в течение на преходен период от десет (10) години, считано от влизането в сила на настоящото споразумение, Европейският съюз като страна по споразумението да отдава изцяло предпочитание на консултациите и медиацията като способ за уреждане на спорове и да проявява умереност в своите искания.

ГЛАВА 4

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 83

Списък с арбитри

1.           Най-късно три (3) месеца след сформирането си, Съвместният комитет по прилагането на СИП съставя списък от петнадесет (15) арбитри. Всяка страна по споразумението определя една трета от арбитрите. Двете страни по споразумението постигат съгласие по избора на последната трета от арбитрите, които не са граждани на нито една от тези две страни и които биха могли да бъдат поканени да председателстват специалната арбитражна група. Съвместният комитет по прилагането на СИП следи за това списъкът да бъде винаги пълен и в него да са представени различните специалности в сферата на международната търговия и на икономическото и търговското партньорство между двата региона.

2.           Арбитрите притежават специализирани познания или опит в областта на правото и международната търговия. Те са независими, изпълняват функциите си в качеството си на частни лица и не приемат инструкции от организация или което и да било правителство, нито пък са свързани с администрацията на някоя от страните по споразумението, и спазват Етичния кодекс, приложен към процедурния правилник.

Член 84

Взаимна обвързаност със задълженията към СТО

1.           Арбитражните органи, създадени по силата на настоящото споразумение, не са упълномощени да се произнасят по спорове относно правата и задълженията на всяка от страните по споразумението, произтичащи от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО).

2.           Прибягването до разпоредбите за уреждане на спорове от настоящото споразумение не засяга действия, предприети в рамките на СТО, включително действия по уреждане на спорове. Въпреки това, когато страна по споразумението е започнала процедура за уреждане на спор по отношение на определена мярка на основание на член 67, параграф 1 от настоящото споразумение или на основание на Споразумението за СТО, тя не може да предприеме процедура за уреждане на спор относно същата мярка пред другата организация, докато не приключи първата процедура. По смисъла на настоящия параграф се счита, че страна по споразумението е предприела процедура за уреждане на спор на основание на Споразумението за СТО от момента, в който тя е представила искане за сформиране на специална група на основание на член 6 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове на СТО.

3.           Настоящото споразумение не е пречка за страна по споразумението да приложи преустановяване на задълженията, разрешено от органа за уреждане на спорове на СТО. Споразумението за СТО не възпрепятства страните по споразумението да суспендират предимства, предоставени по смисъла на настоящото споразумение.

Член 85

Срокове

1.           Всички преклузивни срокове, определени в настоящата част, включително сроковете, в които специалните арбитражни групи трябва да постановят своите решения, се посочват в календарни дни, считано от деня, който следва акта или факта, за който той се отнася. Когато последният ден не е работен, крайният срок се удължава до следващия работен ден.

2.           Всеки срок, предвиден в настоящата част от споразумението, може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните.

Член 86

Сътрудничество

Страните по споразумението се договарят да си сътрудничат, в това число и чрез предоставяне на финансова подкрепа, в съответствие с разпоредбите на част III, в областта на правната помощ, и по-специално по отношение на укрепването на капацитета, което да позволи използването от Западна Африка като страна по споразумението на механизма за уреждане на спорове, предвиден в настоящото споразумение.

ЧАСТ V

ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Член 87

Клауза за общи изключения

При условие че се спазва изискването тези мерки да не се прилагат по начин, който би представлявал средство за произволна или неоправдана дискриминация между страните по споразумението, в които съществуват едни и същи условия, или средство за прикрито ограничаване на търговията със стоки или услуги и на правото на установяване, никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува като възпрепятстваща приемането или прилагането от страните по споразумението на мерки, които:

а)           са необходими за опазване на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност;

б)           са необходими за защита на живота или здравето на хората, животните или растенията;

в)           са необходими за осигуряване на съответствието със законови или подзаконови нормативни актове и не са несъвместими с разпоредбите на настоящото споразумение, включително мерки, които се отнасят до:

i)       предотвратяването на заблуждаващи и измамни практики и до средствата за справяне с последиците от неизпълнение на плащания по договори;

ii)      защитата на личния живот на лицата във връзка с обработката и разпространението на лични данни, и до опазване поверителността на личните досиета и сметки;

iii)     сигурността;

iv)     изпълнението на митническите разпоредби, или

v)      защитата на права върху интелектуална собственост;

г)           се отнасят до вноса или износа на злато или сребро;

д)           се отнасят до опазването на националните богатства, имащи художествена, историческа или археологическа стойност;

е)           се отнасят до опазването на невъзобновяемите природни ресурси, ако тези мерки предполагат налагане на ограничения, имащи неблагоприятно отражение върху местното производство или потребление на стоки, предоставянето или потреблението на местни услуги, или по отношение на местните инвеститори;

ж)          се отнасят до продукти от труд, полаган в места за лишаване от свобода;

з)            са от съществено значение за придобиването или разпространението на продукти, при които е налице недостиг от общ или местен характер. При все това тези мерки трябва да се придържат към принципа, според който страните по споразумението имат право на справедлив дял от международните доставки на тези продукти. Всички изброени по-горе мерки, които са несъвместими с другите разпоредби на настоящото споразумение, се преустановяват веднага след като обстоятелствата, довели до приемането им, престанат да бъдат налице.

Член 88

Изключения в интерес на сигурността

1.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува:

а)      като изискваща от някоя от страните по споразумението да предоставя информация, чието разкриване евентуално може да бъде счетено за противоречащо на основни интереси от областта на сигурността;

б)      като възпрепятстваща страните по споразумението да предприемат действие, което е счетено за необходимо за защитата на основни интереси от областта на сигурността:

i)       свързани с делящи се материали или с материали за ядрен синтез, или с материали, от които те се получават;

ii)      свързани с икономически дейности, предприемани непосредствено или опосредствено в рамките на доставките за въоръжените сили;

iii)     свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и материали с военно предназначение;

iv)     свързани с обществени поръчки, които са абсолютно необходими за целите на националната сигурност или за нуждите на националната отбрана;

v)      решението във връзка с които е взето във военно време или при възникване на всякаква друга извънредна ситуация в областта на международните отношения;

в)      като възпрепятстваща страните по споразумението да предприемат каквото и да било действие по изпълнение на поети от тях задължения с цел опазване на международния мир и сигурност.

2.           Съвместният комитет по прилагането на СИП трябва по възможност да бъде текущо информиран за мерките, предприети по силата на параграф 1, букви б) и в), и за датата на тяхното бъдещо прекратяване.

Член 89

Затруднения с платежния баланс

1.           Ако една от страните по споразумението е изправена пред сериозни затруднения, свързани с платежния баланс или с външната финансова позиция, или е застрашена от настъпването на такива, тя може да предприеме или да запази в сила ограничителни мерки както по отношение на търговията със стоки и услуги, така и по отношение на плащанията и движението на капитали, включително тези, свързани с преките инвестиции.

2.           Страните полагат усилия да не се стигне, доколкото това е възможно, до прилагането на ограничителните мерки, посочени в параграф 1.

3.           Предприетите или запазени по силата на настоящия член ограничителни мерки са недискриминационни, с ограничен срок на действие и не надхвърлят необходимото за справяне със затрудненията, свързани с платежния баланс и с външната финансова позиция. Тези мерки трябва да отговарят на условията, установени в споразуменията на СТО, и да са в съгласие с Устава на Международния валутен фонд, в зависимост от случая.

4.           Всяка страна по споразумението, която е запазила или предприела ограничителни мерки или ги променя, своевременно уведомява за това другите страни по споразумението и представя във възможно най-кратък срок график относно тяхното премахване.

5.           Своевременно се провеждат консултации в рамките на Съвместния комитет по прилагането на СИП. При тези консултации се преценява ситуацията по платежния баланс на съответната страна или страни по споразумението, и приетите или запазени ограничения съгласно този член, като се вземат предвид, наред с другото, такива фактори, като:

а)      естеството и степента на затрудненията по платежния баланс и на външните финансови затруднения;

б)      външната икономическа и търговска конюнктура;

в)      други възможни корективни мерки.

6.           В рамките на консултациите се разглежда въпросът за съответствието на ограничителните мерки с параграфи 3 и 4 от настоящия член. Констатациите за статистически или други факти, представени от Международния валутен фонд, отнасящи се до валутния обмен, паричните резерви и платежния баланс, се приемат и заключенията се основават на оценката на Международния валутен фонд за състоянието на платежния баланс и външната финансова позиция на съответната страна по споразумението.

Член 90

Данъчна политика

1.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение или на която и да било договореност, приета по силата на настоящото, не се тълкува така, че да възпрепятства страните по споразумението да правят, за целите на прилагането на относимите разпоредби на тяхното данъчно законодателство, разграничение между данъкоплатци, които не се намират в еднакво положение, особено по отношение на мястото им на пребиваване или по отношение на мястото, където е инвестиран капиталът им.

2.           Никоя от разпоредбите на  настоящото споразумение или на която и да била договореност, приета по силата на настоящото, не се тълкува така, че да възпрепятства приемането или прилагането на каквато и да е мярка, която цели предотвратяване на измами или на отклонение от данъчно облагане в изпълнение на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или по силата на други данъчни споразумения или вътрешното данъчно законодателство.

3.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не засяга правата и задълженията на страните по споразумението, предвидени в която и да било данъчна спогодба. В случай на несъответствие между настоящото споразумение и такава спогодба, последната има приоритет по отношение на несъответствието.

ЧАСТ VI

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 91

Съвместни органи на СИП

Създава се институционална рамка за целите на контрола и прилагането на Споразумението за икономическо партньорство между Западна Африка и Европейския съюз като страни по споразумението, включваща следните органи:

а)           Съвместен съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз;

б)           Съвместен комитет по прилагането на СИП Западна Африка — Европейски съюз;

в)           Съвместен парламентарен комитет Западна Африка — Европейски съюз;

г)           Консултативен паритетен комитет Западна Африка — Европейски съюз;

Член 92

Съвместен съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз

1.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз е натоварен с контрола върху прилагането на настоящото споразумение. Той заседава на равнище министри.

2.           Без да се засягат функциите на Съвета на министрите АКТБ-ЕС, определени в член 15 от Споразумението от Котону, Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз следи за нормалното функциониране на институционалната уредба на настоящото споразумение и за неговото прилагане, както и за изпълнението на неговите цели. Той разглежда също така всеки сериозен проблем, възникващ в рамките на настоящото споразумение, както и всеки друг двустранен, многостранен или международен въпрос от общ интерес, засягащ сегашното икономическо и търговско партньорство между страните по споразумението.

3.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз разглежда също така предложенията и препоръките на страните по споразумението с оглед на  преразглеждането на настоящото споразумение в съответствие с процедурите, предвидени в член 111.

4.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз заседава веднъж на всеки две (2) години. Той може да бъде свикван и на извънредна сесия, ако обстоятелствата го налагат.

Член 93

Състав и процедурен правилник

1.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз е съставен, от една страна, от членовете на Съвета на Европейския съюз и членове на Европейската комисия, а от друга — от членовете на министерската комисия за мониторинг на СИП Западна Африка — Европейски съюз, както и от председателите на комисиите на CEDEAO и UEMOA.

2.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз приема свой процедурен правилник.

3.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз се председателства последователно от представител на Европейския съюз като страна по споразумението и от представител на Западна Африка като страна по споразумението в съответствие с разпоредбите, установени в процедурния му правилник.

4.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз представя периодични доклади относно действието на настоящото споразумение пред Съвета на министрите, създаден в съответствие с член 15 от Споразумението от Котону.

5.           Членовете на Съвместния съвет Западна Африка — Европейски съюз могат да бъдат представлявани в съответствие с условията, установени в процедурния му правилник.

Член 94

Правомощия и процедури за вземане на решения

1.           С цел постигане на целите на настоящото споразумение Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз разполага с правомощия да взема решения в случаите, предвидени в настоящото споразумение.

2.           Взетите решения са задължителни за страните, които предприемат всички необходими мерки за изпълнението им в съответствие с техния вътрешен правен ред.

3.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз може също да отправя съответни препоръки.

4.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз приема своите решения и препоръки по взаимно съгласие на страните.

Член 95

Съвместен комитет по прилагането на СИП Западна Африка — Европейски съюз

1.           При изпълнение на своите задължения Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз се подпомага от Съвместния комитет по прилагането на СИП, съставен от висши длъжностни лица  или техни представители, надлежно посочени от страните. Всяка от страните може да постави на вниманието на Съвместния комитет по прилагането на СИП всякакъв проблем, свързан с прилагането на споразумението или с постигането на целите му.

2.           Съвместният съвет на СИП изготвя и приема процедурния правилник на Съвместния комитет по прилагането на СИП. Съвместният комитет по прилагането на СИП се председателства на последователно за период от една (1) година от представител на едната или другата страна по споразумението. Той представя годишен доклад пред Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз.

3.           Съвместният комитет по прилагането на СИП изпълнява по-специално следните функции:

а)      в областта на търговията:

i)       следи за изпълнението и правилното прилагане на разпоредбите на споразумението, както и разглежда и препоръчва приоритети за сътрудничество в това отношение;

ii)      наблюдава по-нататъшното уточняване на разпоредбите на настоящото споразумение и прави оценка на постигнатите при неговото прилагане резултати;

iii)     предприема действия за избягване и уреждане на спорове, които могат да възникнат относно тълкуването или прилагането на споразумението, в съответствие с разпоредбите на част IV;

iv)     подпомага Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз при изпълнението на неговите задължения;

v)      наблюдава развитието на регионалната интеграция и на икономическите и търговските отношения между страните по споразумението;

vi)     наблюдава и оценява приноса от прилагането на настоящото споразумение за устойчивото развитие на страните;

vii)    обсъжда и предприема действия, предназначени да подпомогнат търговския обмен, инвестициите и стопанските възможности между страните по споразумението;

viii)   обсъдят всякакви въпроси, които се отнасят до настоящото споразумение, както и всякакъв въпрос, който може да повлияе на постигането на неговите цели.

б)      в областта на развитието:

i)       подпомага Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз при изпълнението на неговите функции във връзка с въпроси от областта на сътрудничеството за развитие, попадащи в обхвата на настоящото споразумение;

ii)      следи за изпълнението на разпоредбите за сътрудничество, предвидени в настоящото споразумение, и координира такива действия с трети страни-донори;

iii)     прави препоръки относно сътрудничеството между страните в областта на търговията;

iv)     преразглежда периодично определените в настоящото споразумение приоритети за сътрудничество и при необходимост отправя съответно препоръки относно включването на нови приоритети;

v)      преразглежда и обсъжда въпроси относно сътрудничеството в областта на регионалната интеграция и изпълнението на настоящото споразумение.

4.           При изпълнението на функциите си Съвместния комитет по прилагането на СИП може:

а)      да създава всякакви специални комитети или органи, занимаващи се с въпроси от неговата компетентност, и да упражнява надзор над тях, както и да определя техния състав, задължения и процедурни правилници;  

б)      да разглежда всякакви въпроси, попадащи в обхвата на настоящото споразумение и да предприема подходящи действия при изпълнението на функциите си;

в)      да взема решения или да отправя препоръки в случаите, когато това е предвидено в настоящото споразумение или когато такива изпълнителни правомощия са му били делегирани от Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз. В такива случаи Съвместният комитет по прилагането на СИП взема решения или отправя препоръки по взаимно съгласие на страните.

5.           Съвместният комитет по прилагането на СИП заседава веднъж годишно с цел извършване на цялостен преглед на изпълнението на настоящото споразумение на дата и с дневен ред, предварително съгласувани между страните, последователно във всеки от регионите. Съвместният комитет по прилагането на СИП може, ако е необходимо, да провежда извънредни заседания, за да упражнява функциите, предвидени в параграф 3, букви а) и б).

Член 96

Съвместен парламентарен комитет Западна Африка — Европейски съюз

1.           Съвместният парламентарен комитет Западна Африка — Европейски съюз представлява форум за срещи и обмен на мнения между членовете на Европейския парламент и членовете на парламентите на CEDEAO и UEMOA. Той сам определя периодичността на заседанията си и си сътрудничи със Съвместната парламентарна асамблея, предвидена в член 17 от Споразумението от Котону.

2.           Съвместният парламентарен комитет Западна Африка — Европейски съюз е съставен, от една страна, от членове на Европейския парламент, а от друга — от членове на регионалните парламенти в Западна Африка. Представителите на страните по споразумението могат да присъстват на заседанията на Съвместния парламентарен комитет Западна Африка — Европейски съюз.

3.           Съвместният парламентарен комитет по СИП Западна Африка — Европейски съюз приема свой процедурен правилник и информира Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз.

4.           Съвместният парламентарен комитет по СИП Западна Африка — Европейски съюз се председателства последователно от член на Европейския парламент и от представител на парламентите на CEDEAO и UEMOA в съответствие с разпоредбите, установени в процедурния му правилник.

5.           Съвместният парламентарен комитет по СИП Западна Африка — Европейски съюз може да поиска от Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз да му предостави всякаква информация, която е от значение за прилагането на настоящото споразумение, а Съвместният съвет Западна Африка — Европейски съюз предоставя на комитета поисканата информация.

6.           Съвместният парламентарен комитет по СИП Западна Африка — Европейски съюз бива информиран относно решенията и препоръките на Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз.

7.           Съвместният парламентарен комитет по СИП Западна Африка — Европейски съюз може да отправя препоръки до Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз и Съвместния комитет по прилагането на СИП.

Член 97

Консултативен паритетен комитет Западна Африка — Европейски съюз

1.           Консултативният паритетен комитет е натоварен със задачата да оказва съдействие на Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз за насърчаване на диалога и сътрудничеството между икономическите и социалните партньори от двете страни по споразумението. Такъв диалог и сътрудничество обхващат всички икономически, социални и екологични аспекти на отношенията между страните при прилагането на настоящото споразумение.

2.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз определя участието в Консултативния паритетен комитет Западна Африка — Европейски съюз, като се стреми да осигури широка представителност на всички заинтересовани действащи лица.

3.           Консултативният паритетен комитет Западна Африка — Европейски съюз осъществява дейностите си съгласувано със Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз или по своя собствена инициатива и отправя препоръки към Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз. Представителите на страните по споразумението могат да присъстват на заседанията на Консултативния паритетен комитет.

4.           Консултативният паритетен комитет Западна Африка — Европейски съюз приема свой процедурен правилник със съгласието на Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз. Той сам определя периодичността на заседанията си.

5.           Консултативният паритетен комитет Западна Африка — Европейски съюз може да отправя препоръки до Съвместния съвет на СИП Западна Африка — Европейски съюз и Съвместния комитет по прилагането на СИП.

Член 98

Финансиране на функционирането на институционалната уредба

Страните по споразумението се споразумяват да си сътрудничат за целите на финансирането на органите, предвидени в член 91, в съответствие с разпоредбите на част ІІІ от настоящото споразумение. Механизмът на финансиране се урежда с вътрешните правилници на тези органи, съгласувано със Съвместния съвет на СИП.

ЧАСТ VII:

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 99

Определение на страните по споразумението и изпълнение на задълженията

1.           Договарящи страни по настоящото споразумение са Европейският съюз като страна по споразумението и Западна Африка като страна по споразумението.

2.           Европейският съюз като страна по споразумението включва Европейския съюз и неговите държави членки, или Европейския съюз, или неговите държави членки, в рамките на съответните им области на компетентност, предвидени в Договора за създаване на Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.           Западна Африка като страна по споразумението включва Икономическата общност на държавите от Западна Африка (CEDEAO), Западноафриканския икономически и валутен съюз (UEMOA) и техните държави членки в рамките на съответните им области на компетентност, предвидени в договорите за CEDEAO и UEMOA, и Мавритания.

4.           Страните по споразумението предприемат всякакви общи или специални мерки, необходими за изпълнението на задълженията им, и следят за постигането на целите, определени в настоящото споразумение.

Член 100

Звена за контакт и обмен на информация

1.           С цел улесняване на комуникацията и гарантиране на ефективното прилагане на настоящото споразумение, всяка от страните по споразумението определя свое звено за контакт от момента на влизане в сила на настоящото споразумение. Определянето на звената за контакт не засяга конкретните действия за определяне на компетентни органи по силата на специалните разпоредби на настоящото споразумение.

2.           По искане на една от страните по споразумението, звеното за контакт в другата страна по споразумението посочва службата или служителя, отговарящ(а) по всеки въпрос, свързан с прилагането на споразумението, и оказва необходимото съдействие за улесняване на комуникацията със страната по споразумението, която е отправила искането.

3.           По искане на другата страна по споразумението, и доколкото това е допустимо по закон, всяка страна по споразумението чрез своето звено за контакт предоставя информация и отговаря бързо на всеки въпрос на другата страна по споразумението във връзка със съществуваща или предложена мярка, която би могла да засегне търговията между страните по споразумението.

Член 101

Прозрачност

1.           Страните по споразумението гарантират, че техните закони, подзаконови нормативни актове, процедури и административни актове с общо приложение, както и международните ангажименти, свързани с въпроси в сферата на търговията, обхванати от настоящото споразумение, се публикуват в кратки срокове или в кратки срокове стават обществено достъпни и се довеждат до знанието на другата страна по споразумението.

2.           Без да се засягат разпоредбите относно прозрачността, предвидени в настоящото споразумение, информацията, посочена в настоящия член, се счита за предоставена, когато е била съобщена чрез подходящо уведомление до СТО или когато е била оповестена на официалната, обществено достъпна и безплатна интернет страница на съответната страна по споразумението.

Член 102

Поверителност

Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не изисква от страните по него да предоставят поверителна информация, разкриването на която би попречило на правоприлагането или по друг начин би противоречало на обществения интерес и би накърнило легитимните търговски интереси на определени публични или частни предприятия, освен когато разкриването ѝ е необходимо в контекста на процедура по уреждане на спорове по силата на част IV от настоящото споразумение. Когато подобно разкриване на информация е счетено за необходимо от сформирана по силата на член 68 група, последната гарантира пълната защита на поверителността.

Член 103

Регионално предпочитание

1.           Никоя от разпоредбите на  настоящото споразумение не задължава дадена страна по настоящото споразумение да предостави на друга страна по него по-благоприятно третиране от прилаганото в рамките на всяка от страните по споразумението като част от съответния процес на регионална интеграция, в който тя участва.

2.           В случай че бъде предоставено по-благоприятно третиране или каквото и да било предимство на Европейския съюз или на една от неговите държави членки от държава от Западна Африка или нейните икономически общности съгласно настоящото споразумение, и обратно, всяка страна, подписала настоящото споразумение, също следва да се възползва незабавно и безусловно от него.

3.           Разпоредбите на настоящото споразумение не могат да бъдат тълкувани като пораждащи задължение за Европейския съюз или Западна Африка като страна по споразумението да си предоставят на реципрочна основа преференциално третиране, което да бъде приложимо поради участието на Европейския съюз или на Икономическата общност на държавите от Западна Африка и Мавритания в споразумение за регионална икономическа интеграция към датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

Член 104

Най-отдалечени региони на Европейския съюз

1.           Като се има предвид географската близост на най-отдалечените региони на Европейския съюз със Западна Африка като страна по споразумението и с цел укрепване на икономическите и социалните връзки между тези региони и Западна Африка като страна по споразумението, страните по споразумението полагат усилия по-специално за улесняване на сътрудничеството във всички области, обхванати от настоящото споразумение, както и за улесняване на търговията със стоки и услуги, насърчаване на инвестициите и поощряване развитието на транспортните и комуникационните връзки между най-отдалечените региони и Западна Африка като страна по споразумението.

2.           Целите, набелязани в параграф 1, се преследват, доколкото това е възможно, чрез насърчаване на съвместното участие на държавите от Западна Африка и на най-отдалечените региони в рамкови програми и специфични действия на Европейския съюз в области, обхванати от настоящото споразумение.

3.           С цел насърчаване на сътрудничеството между държавите от Западна Африка като страна по споразумението и най-отдалечените региони на Европейския съюз в областите, обхванати от настоящото споразумение , Европейският съюз като страна по споразумението полага усилия за осигуряване на координацията между различните финансови инструменти на политиките на Европейския съюз за сближаване и развитие.

4.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не възпрепятства Европейския съюз като страна по споразумението да прилага съществуващите мерки, целящи да се коригира структурната социална и икономическа ситуация в най-отдалечените региони съгласно член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 105

Връзки с други споразумения

1.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не трябва да се тълкува като пречка за приемането от Европейския съюз като страна по споразумението или от една от държавите от Западна Африка на всякакви мерки, счетени за подходящи и касаещи настоящото споразумение в съответствие с относимите разпоредби на Споразумението от Котону.

2.           Страните се споразумяват никоя от разпоредбите на настоящото споразумение да не изисква от тях да действат по начин, несъвместим със задълженията им в рамките на СТО.

Член 106

Клауза за ново разглеждане (rendez-vous clause)

1.           Страните по споразумението се договарят да продължат преговорите с цел достигане до всеобхватно регионално споразумение.

2.           Без да се засяга съдържанието на изброените по-долу тематични области и без да се предрешава изходът от преговорите, страните по споразумението се споразумяват да започнат дискусии относно:

а)      услуги,

б)      интелектуална собственост и иновации, включително традиционни знания и генетични ресурси,

в)      текущи плащания и движение на капитали,

г)      защита на личните данни,

д)      инвестиции,

е)      конкуренция,

ж)     защита на потребителите,

з)       устойчиво развитие,

и)      обществени поръчки.

3.           За целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и в рамките на шест (6) месеца след сключването на настоящото споразумение, страните по споразумението постигат съгласие по пътна карта, в която се описват подробно графикът и условията за провеждане на тези преговори.

Член 107

Ратифициране и влизане в сила

1.           Настоящото споразумение подлежи на ратифициране или одобрение от подписалите го страни в съответствие с техните съответни конституционни правила и процедури.

2.           Настоящото споразумение влиза в сила на първо число от първия месец след датата, на която са депозирани ратификационните инструменти на всички държави членки на Европейския съюз и на най-малко две трети от държавите от региона на Западна Африка, както и инструментът за одобрение на настоящото споразумение от Европейския съюз.

3.           В очакване на влизането в сила на настоящото споразумение, Западна Африка и Европейският съюз се споразумяват посредством нотифициране да прилагат временно — изцяло или частично — споразумението. Временното прилагане се нотифицира на депозитаря. Споразумението започва да се прилага временно един (1) месец след получаването на последната нотификация за временно прилагане.

4.           Ако, в очакване на влизането в сила на споразумението, страните по него решат да го приложат временно, при всички позовавания на датата на влизане в сила се счита, че те препращат към датата, от която временното прилагане поражда действие.

5.           Независимо от параграф 3, Западна Африка и Европейският съюз могат да предприемат стъпки за прилагането на споразумението — изцяло или частично — преди неговото временно прилагане, доколкото това е възможно.

Член 108

Органи, изпълняващи функциите на депозитар

Инструментите за ратификация или одобрение се депозират, що се отнася до Европейския съюз като страна по споразумението и неговите държави членки, в генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, а що се отнася до държавите от Западна Африка — в Комисията на Икономическата общност на държавите от Западна Африка. Комисията на CEDEAO и генералният секретариат на Съвета на Европейския съюз незабавно уведомяват за това страните, подписали споразумението.

Член 109

Срок на действие

1.           Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок.

2.           Всяка от страните по споразумението може да уведоми писмено другата страна по споразумението за намерението си да денонсира настоящото споразумение.

3.           Денонсирането поражда действие шест (6) месеца след нотифицирането на другата страна по споразумението.

Член 110

Териториална приложимост

Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите, на които се прилага Договорът за създаване на Европейския съюз, и при условията, определени в посочения договор, а от друга страна — на териториите на държавите от Западна Африка. Позоваванията на „територия“ в настоящото споразумение се разбират в този смисъл.

Член 111

Ревизионна клауза

1.           Страните се споразумяват да пристъпят по целесъобразност и в съответствие с разпоредбите на член 92 към оценка или ревизиране на настоящото споразумение на всеки пет (5) години, считано от датата на влизането му в сила.

2.           Не по-късно от дванадесет (12) месеца преди изтичането на всеки петгодишен период, страните по споразумението се уведомяват взаимно за разпоредбите от него, които искат да бъдат ревизирани с оглед евентуално изменение. Десет (10) месеца преди изтичането на текущия петгодишен период страните по споразумението започват преговори с цел обсъждане на възможните изменения на споразумението. Въпросното ревизиране се извършва с оглед на натрупания опит от страните по споразумението в хода на прилагането му.

3.           Независимо от този срок, страните по споразумението могат да обмислят евентуално ревизиране на настоящото споразумение в случай на необходимост, по-специално след изтичането на срока на действие на Споразумението от Котону.

4.           Ако една от страните по споразумението поиска да бъде ревизирана която и да било разпоредба на споразумението, другата страна по него разполага със срок от два (2) месеца, в който да поиска ревизирането да обхване и други разпоредби, свързани с тези, които са предмет на първоначалното искане.

Член 112

Присъединяване на нови държави — членки на Европейския съюз

1.           Съвместният съвет на СИП Западна Африка – Европейски съюз се уведомява за всяка молба на трета държава за присъединяване към Европейския съюз. По време на преговорите между Европейския съюз и държавата кандидатка Европейският съюз като страна по споразумението предоставя на Западна Африка като страна по споразумението всяка информация, която е от значение, а Западна Африка като страна по споразумението довежда до знанието на Европейския съюз като страна по споразумението своите опасения, за да може той да ги вземе в максимална степен предвид. Европейският съюз като страна по споразумението уведомява Западна Африка като страна по споразумението за всяко присъединяване към Европейския съюз.

2.           Всяка нова държава членка става договаряща страна по настоящото споразумение от датата на своето присъединяване към Европейския съюз посредством нарочна клауза в акта за присъединяване. Ако актът за присъединяване към Европейския съюз не предвижда такова автоматично присъединяване на държавата членка към настоящото споразумение, съответната държава членка се присъединява към настоящото споразумение чрез депозиране на акт за присъединяване при генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, който изпраща заверено копие от него на Западна Африка като страна по споразумението.

3.           Страните разглеждат последиците от присъединяването на нови държави членки към Европейския съюз за настоящото споразумение. Съвместният съвет на СИП Западна Африка – Европейски съюз може да вземе решение за предприемането на всякакви адаптационни или преходни мерки, които могат да се окажат необходими.

Член 113

Автентични текстове

Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски език, като текстовете на всички тези езици са еднакво автентични.

Член 114

Приложения

Приложенията, протоколите и декларациите са неразделна част от настоящото споразумение.

ПОДПИСИ НА СТРАНИТЕ ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Приложение А: || Протокол относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество

ПРИЛОЖЕНИЕ Б: || Мита върху продукти с произход от Западна Африка

ПРИЛОЖЕНИЕ В: || Мита върху продукти с произход от Европейския съюз

ПРИЛОЖЕНИЕ Г: || Допълнения към глава 3 „Технически пречки пред търговията и санитарни и фитосанитарни мерки“

Приложение Д: || Протокол относно административната взаимопомощ по митническите въпроси

ПРИЛОЖЕНИЕ Е: || Протокол относно Програмата на СИП за развитие (PAPED)

[1]               За целите на настоящия член селскостопански продукти са продуктите, попадащи в обхвата на приложение I към Споразумението на СТО за селското стопанство.

[2]               държавите членки не са включени в това число.

ПРИЛОЖЕНИЕ А (част 1)

Протокол относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество

СЪДЪРЖАНИЕ || 25. Представяне на доказателството за произход

|| 26. Внос, осъществяван чрез поредица от доставки

|| 27. Освобождаване от изискването за представяне на доказателство за произход

ДЯЛ I: Общи разпоредби || 28. Информационна процедура за целите на кумулацията

|| 29. Подкрепящи документи

Членове || 30. Съхранение на доказателствата за произход и на подкрепящите документи

1. Определения || 31. Несъответствия и технически грешки

|| 32. Суми, изразени в евро

ДЯЛ II: Определение на понятието „продукти с произход“ ||

ДЯЛ V: Административно сътрудничество

||

Членове || Членове

2. Общи условия || 33. Административни условия, на които трябва да отговарят продуктите, за да могат да се ползват от разпоредбите на споразумението

3. Изцяло получени продукти || 34. Уведомяване на митническите органи

4. Достатъчно обработени или преработени продукти || 35. Други методи на административно сътрудничество

5. Операции, представляващи недостатъчна обработка или преработка || 36. Проверка на доказателството за произход

6. Обработка или преработка на материали, внесени безмитно в Европейския съюз || 37. Проверка на декларацията на доставчика

7. Кумулация на произход || 38. Уреждане на спорове

8. Кумулация с други държави, които се ползват от безмитен и освободен от квоти достъп до пазара на Европейския съюз || 39. Санкции

9. Еk