52014PC0167

Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (преработен текст) /* COM/2014/0167 final - 2014/0091 (COD) */


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           Контекст на предложението

Европейското общество застарява. Пенсионните системи в Европейския съюз (ЕС) трябва да се адаптират, за да могат да осигурят адекватни, сигурни и устойчиви пенсии. Това не е толкова просто. Успешното преодоляване на споменатите предизвикателства изисква добре координирани действия от страна на държавите членки. Предложеното преразглеждане на Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО)[1] ще осигури по-добро управление за тези институции, ще ги направи по-прозрачни и ще засили трансграничната им дейност, като по този начин ще спомогне за укрепването на вътрешния пазар.

В редица отношения прегледът на директивата е крайно закъснял.

На първо място, вследствие на икономическата и финансова криза са необходими по-високи стандарти за управление, отразяващи най-добрите практики на национално равнище, така че да бъдат защитени членовете и бенефициерите на схемите и да се улесни сигурното трансгранично предоставяне на услуги. Някои ИППО са големи финансови институции и изпадането им в несъстоятелност би могло да засегне финансовата стабилност и да има значителни социални последствия. Това е от особено значение, тъй като все повече и повече професионални пенсии представляват схеми с дефинирани вноски. Пенсиите на членовете на тези схеми са изложени на риск в случай на евентуално недостатъчно или лошо управление на риска.[2] 

На второ място, трябва да се намалят различията в регулирането, припокриващите се изисквания и прекалено сложните трансгранични процедури. Консултациите, проведени от Комисията, показаха, че това са някои от пречките за разгръщане на пазара на трансгранични професионални пенсии, а намаляването на тези пречки ще помогне на дружествата, включително на МСП и мултинационалните предприятия, да организират  по-ефективно своето пенсионно осигуряване в европейски мащаб.[3] Трансграничните ИППО, като например Общоевропейския пенсионен фонд за мобилни изследователи[4] или планираната трансгранична схема за австрийските работодатели[5], са малко на брой днес. Вероятно е обаче натискът върху сектора на професионалните пенсии да става все по-голям, предвид все по-големите ограничения на обществените пенсионни системи, докато трансграничните ИППО имат потенциала да обхванат значително по-голям дял от професионалното пенсионно осигуряване. Всъщност в няколко държави членки бе въведено ново законодателство, целящо да ги превърне в предпочитано място за упражняване на дейност от трансграничните ИППО.[6]

На трето място, има данни, че съществуват значителни пропуски в  информацията, предоставяна на членовете и бенефициерите на схемите в целия ЕС. Много членове на схемите не знаят, че техните пенсионни права не са гарантирани или че дори по партидата им да има натрупани средства, ИППО биха могли да ги намалят, за разлика от други финансови договори.[7] Те също така често не знаят, че таксите имат значително въздействие върху пенсионните права.

Настоящото предложение се основава на редица инициативи, на които бе даден ход през последните години, като например Бялата книга за пенсиите[8] и Зелената книга относно дългосрочното финансиране на европейската икономика.[9] Като се основава на констатациите от споменатата зелена книга, преразглеждането на директивата също така има за цел да засили капацитета на ИППО да инвестират в активи с дългосрочен икономически профил и да подкрепят финансирането на устойчив растеж в реалната икономика.

Секторът на ИППО се развива в много държави членки, в които до момента професионалните пенсии са имали ограничена роля, включително чрез създаване на регулаторни рамки. Ако сега не бъде осигурена регулаторна рамка на ЕС, има риск държавите членки да продължават да провеждат разнопосочни политики в тази област, което ще доведе до още по-голяма регулаторна разпокъсаност. Освен това са необходими дълги периоди от време, за да се усетят подобренията в резултатите на професионалните пенсии. Ако не бъдат предприети действия сега, би могло да се пропусне възможността за спестяване на разходи и увеличаване на възвръщаемостта на инвестициите и да се стигне до лошо финансово планиране за милиони европейци. Така също е възможно да се увеличи прекомерно бремето за по-младите поколения и да се разклатят основите на солидарността между поколенията.

Настоящото предложение не взема предвид въвеждането на новите правила за платежоспособност, които във всеки случай не се отнасят до схемите с дефинирани вноски. Нещо повече, проведената от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) през 2013 г. количествена оценка на въздействието[10] показа, че са нужни по-пълни данни за аспектите, свързани с платежоспособността, преди да се вземе решение по този въпрос.

1.1.        Цели на предложението

Основната цел на настоящото предложение е да се улесни развитието на професионалното пенсионно осигуряване. По-сигурните и по-ефикасни професионални пенсии ще допринесат за адекватността и устойчивостта на пенсионната система чрез увеличаване на приноса на допълнителните пенсионни спестявания към доходите след пенсиониране. Така ще се засили и ролята на ИППО като институционални инвеститори в реалната икономика на ЕС и ще се увеличи капацитетът на европейската икономика да насочва дългосрочните спестявания към стимулиращи растежа инвестиции.

Настоящото предложение има четири конкретни цели: 1) да премахне все още съществуващите пречки пред пруденциалния надзор на трансграничните ИППО, а именно чрез налагане на изискването правилата за инвестиране и оповестяване на информация на членовете и бенефициерите да са тези на държавата членка по произход, както и чрез изясняване на процедурите за трансгранични дейности и ясно дефиниране на полето за действие на държавата членка по произход и на приемащата държава членка; 2) да осигури добро ръководство и управление на риска; 3) да предостави ясна и адекватна информация на членовете и бенефициерите; и 4) да гарантира, че надзорните органи разполагат с необходимите инструменти за упражняване на ефективен надзор върху ИППО.

1.2.        Съвместимост с други политики и цели на Съюза

Целите на настоящото предложение са съвместими с политиките и целите на Съюза. Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда приемане на мерки с цел да се гарантира създаването и функционирането на вътрешния пазар, характеризиращ се с високо равнище на защита на потребителите, както и свободата на предоставяне на услуги.

Настоящото предложение е в съответствие с Бялата книга за пенсиите. В същото време то е в съответствие със стратегията „Европа 2020“, която призовава фискалната консолидация и дългосрочната финансова устойчивост да бъдат съпътствани от структурна реформа на пенсионните системи в държавите членки.[11] И на последно място, настоящото предложение е съвместимо с други инициативи в областта на финансовите услуги, като например „Платежоспособност II“[12], Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове[13], и Директивата за пазарите на финансови инструменти II[14]. Така то определено попада в обхвата на програмата на Комисията за по-стабилен финансов сектор в подкрепа на растежа.[15]

Предложението е в подкрепа на правата на човека, тъй като закриля пенсионното осигуряване. То е в съответствие с член 25 от Хартата на основните права на ЕС, в който се призовава за признаване и зачитане на правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот. Предложените действия ще повлияят положително върху защитата на потребителите по член 38 и върху свободата на стопанска инициатива по член 16, по-специално като осигурят по-високо ниво на прозрачност на пенсионното осигуряване, информирано лично финансово и пенсионно планиране, както и чрез улесняване на трансграничната дейност на ИППО и предприятията осигурители. Основната цел оправдава някои ограничения по отношение на свободата на стопанска инициатива (член 16), тъй като с предложението се цели да се гарантира целостта и стабилността на пазара.

2.           Резултати от консултациите със заинтересованите страни и оценка на въздействието

Настоящото предложение се основава на множество обществени консултации във връзка с изискванията относно количествените аспекти, управлението и оповестяването на информация. Като се има предвид специфичния характер на дейностите на ИППО, консултациите неизменно включваха социалните партньори (работодателите и профсъюзите). През юли 2010 г. Комисията проведе консултации по Зелената книга за пенсиите, в която очерта редица от своите идеи във връзка с настоящото преразглеждане.[16] Консултацията привлече близо 1700 отговора от целия ЕС, включително 350 отговора от държавите членки, от националните парламенти, от стопанските и синдикалните организации, от гражданското общество и от представители на промишлеността.[17]

Като взеха предвид мненията и коментарите, получени във връзка със Зелената книга за пенсиите, през април 2011 г. службите на Комисията поискаха от ЕОЗППО да изготви техническо становище за това как да се промени директивата. Отчитайки принципа на пропорционалност, ЕОЗППО препоръча рамката за управление, определена в Директивата „Платежоспособност II“, да се прилага за ИППО. Публикуването на проектостановището[18] беше последвано от широки консултации.[19] ЕОЗППО изготви окончателното си становище през февруари 2012 г., въз основа на което Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ организира обмен на мнения между заинтересованите страни в рамките на публично изслушване на 1 март 2012 г. Впоследствие службите на Комисията проведоха проучване на количественото въздействието на количествените изисквания, както и проучване на административната тежест за аспектите, свързани с управлението и оповестяването на информация. И двете проучвания взеха предвид становищата от страна на промишлеността и социалните партньори.

Настоящото предложение е придружено от доклад за оценка на въздействието, който разглежда редица политически варианти и подварианти. Докладът беше предоставен най-напред на Комитета за оценка на въздействието на 4 септември 2013 г. Комитетът поиска докладът да му бъде представен повторно с допълнителна информация за становищата на различните групи заинтересовани страни, за определянето на проблема, аспектите, свързани със субсидиарността и пропорционалността, вариантите и очакваното въздействие. Докладът беше съответно преразгледан и основните промени бяха: i) по-пълно описание на становищата на държавите членки и на различните категории заинтересовани страни; ii) по-подробно обяснение на проблемите, които се разглеждат от предложеното действие; iii) що се отнася до субсидиарността — по-подробно описание на необходимостта от действие на ниво ЕС; iv) поясняване, че не се предлага допълнително хармонизиране на докладването пред надзорните органи; v) нов раздел относно въздействието на инициативата върху малките и средните предприятия; и vi) по-подробно описание на допусканията, използвани при изчисляването на очакваните ползи и разходи, свързани с различните варианти. Оценката на въздействието беше представена отново на 16 октомври 2013 г. На 6 ноември Комитетът заяви, че не може да излезе с положително становище и поиска някои допълнителни изменения.

3.           Правни елементи на предложението

3.1.        Правно основание

Настоящото предложение е преработка на Директива 2003/41/ЕО. Едновременно с това то кодифицира нейните непроменени разпоредби и я изменя. Правните основания на Директива 2003/41/ЕО се съдържат в предишните член 47, параграф 2, член 55 и член 95 от Договора за ЕО (понастоящем членове 53, 62 и член 114, параграф 1 от ДФЕС).

Предложението следва правните основания на директивата. То има за цел да утвърди вътрешния пазар посредством свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване, като регулира започването и упражняването на дейност на самостоятелно заетите лица и като осигури високо ниво на защита на потребителите.

Директива 2003/41/ЕО урежда области като условията за упражняване на дейност на ИППО, включително общия подход към регистрацията или лицензирането, правилата и процедурите, които ИППО трябва да следват, когато желаят да предлагат услугите си в други държави членки, количествените правила за платежоспособност, инвестиционните правила, основаващи се на принципа на консервативния инвеститор, изискванията за ефективно управление, включително изискванията за квалификация и надеждност на лицата, използването на вътрешен одит и актюерски услуги, изискванията за управление на риска, използването на депозитари, информацията, която да бъде предоставяна на членовете и бенефициерите, както и надзорните правомощия и задълженията за докладване.

Настоящото предложение развива още повече тези елементи. По отношение на информацията, която трябва да бъде оповестена от ИППО, например, с него се въвежда общоевропейско извлечение от индивидуалната партида. Що се отнася до ефективното управление на ИППО, с него се определят по-прецизни правила относно изискванията за квалификация и надеждност и ключовите функции, включително управлението на риска. Предложението цели също така да улесни трансграничната дейност.

Двете цели на Директива 2003/41/ЕО се запазват. Нито една от целите не е второстепенна или косвена по отношение на другата. Например, като се професионализира управлението на ИППО чрез определяне на задачите и отговорностите на ключовия ръководен персонал и като се въвежда ориентирана към бъдещето самооценка на риска, се засилва защитата на потребителите. И обратно, по-добрата информираност благодарение на извлечението от индивидуалната партида позволява на членовете и бенефициерите да търсят по-голяма отговорност от управленския състав на ИППО. По-високата степен на хармонизация на тези изисквания улеснява трансграничната дейност чрез намаляване на трансакционните разходи и насърчаване на пазарните иновации.

3.2.        Субсидиарност и пропорционалност

Действията на равнището на ЕС в тази област имат добавена стойност, защото действията, предприемани самостоятелно от държавите членки, няма да: i) премахнат пречките пред трансграничните дейности на ИППО; ii) осигурят по-високо минимално ниво на защита на потребителите в целия ЕС; iii) доведат до икономии от мащаба, диверсификация на риска и иновации, свързани с трансграничната дейност; iv) отстранят риска от регулаторен арбитраж между секторите на финансовите услуги; v) отстранят риска от регулаторен арбитраж между държавите членки; и vi) вземат под внимание интересите на трансграничните работници.

Съгласно предложеното действие държавите членки запазват пълна отговорност за организацията на пенсионните си системи. Преразглеждането не поставя под въпрос този прерогатив. В обхвата на преразглеждането не попадат и въпроси на националното социално и трудово, данъчно или договорно законодателство.

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, както е предвидено в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Избраните варианти на политика целят да се постигне баланс между обществения интерес, защитата на членовете и бенефициерите, както и разходите за институциите, предприятията осигурители и надзорните органи. Вариантите бяха внимателно разгледани, изготвени като минимални стандарти и пригодени, като бяха взети предвид различните бизнес модели. Ето защо като цяло предложението ще стимулира професионалното пенсионно осигуряване.

3.3.        Позовавания на други директиви

Настоящото предложение представлява преработка и се позовава на директиви 2003/41/ЕО, 2009/138/ЕО, 2010/78/ЕС[20], 2011/61/ЕС и 2013/14/ЕС[21]. Директива 2003/41/ЕО ще бъде отменена с настоящата директива.

3.4.        Подробно обяснение на предложението

Тъй като настоящото представлява преработка на Директива 2003/41/ЕО, в подробното описание по-долу са разгледани единствено новите разпоредби или разпоредбите, които ще бъдат изменени.

Дял I — ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 6 вече включва нови и/или по-ясни определения за „предприятие осигурител“ „държава членка по произход“, „приемаща държава членка“, „прехвърляща“ и „приемаща“ институция“, „регулиран пазар“, „многостранна система за търговия“, „организирана система за търговия“, „траен носител“ и „ключови функции“.

В член 9, взет заедно с член 10, вече не се изброяват условията за  упражняване на дейност сами по себе си; наместо това на държавите членки се възлага отговорността да гарантират, че всяка институция е регистрирана или лицензирана и че разполага със създадени по подходящ начин правила по отношение на пенсионната схема.

Член 12 се изменя по три начина. На първо място, в него се посочва, че една институция извършва трансгранична дейност, когато управлява пенсионна схема, която е подчинена на разпоредбите на социалното и трудовото право на друга държава членка, включително когато институцията и предприятието осигурител са установени в една и съща държава членка.[22] На второ място, съгласно параграф 4 компетентният орган на държавата членка по произход трябва да издаде мотивирано решение, в случай че надзорният орган забрани трансграничната дейност. Освен това, в случай че компетентният орган на държавата членка по произход не уведоми компетентен орган на приемащата държава членка, той излага мотивите за отказа си. На трето място, държавата членка по произход вече не може да налага изисквания за допълнителна информация на институциите, извършващи трансгранична дейност. Това е така поради въведеното с предложението стандартизирано извлечение от индивидуалната партида (вж. членове 40—54).

В член 13 се определят нови правила за трансграничното прехвърляне на пенсионни схеми, което трябва да бъде предварително разрешено от страна на компетентния орган на държавата членка по произход на получаващата институция. Ако в националното социално и трудово законодателство в областта на организацията на пенсионните системи не е предвидено друго, прехвърлянето и условията по него подлежат на предварително одобрение от страна на засегнатите членове и бенефициери или, когато е приложимо, на техните представители. Член 13 също включва правила за обмена на информация относно приложимото социално и трудово законодателство, съгласно което трябва да бъде управлявана пенсионната схема. В случай че след прехвърлянето приемащата институция извършва трансгранична дейност, се прилагат член 12, параграфи 8 и 9. Институцията ще управлява пенсионната схема в съответствие с разпоредбите на социалното и трудовото право на приемащата държава членка[23], като по този начин няма да променя равнището на закрила за членовете и бенефициерите, засегнати от прехвърлянето.

ДЯЛ II — КОЛИЧЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 20 относно правилата за инвестиране се изменя по три начина. На първо място, държавата членка по произход вече не може да налага правила за инвестиране на институциите, извършващи трансгранична дейност. Това улеснява организацията на управлението на инвестициите, по-специално за схемите с дефинирани вноски. То не намалява защитата на членовете и бенефициерите, тъй като е придружено със засилено управление и правила за надзор. На второ място, член 20, параграф 6, буква а) е актуализирана, за да отрази терминологията, използвана в Регламент (ЕС) № .../... [РПФИ]. На трето място, заменя се двусмисленият термин „пазари на рискови капитали“ (член 20, параграф 6, буква в) с терминология, която по-добре отразява първоначалния замисъл на тази разпоредба, а именно, че държавите членки не могат да ограничават свободата на институциите да инвестират в дългосрочни инструменти, които не се търгуват на регулирани пазари. Освен това правилата за инвестиране не следва да ограничават инвестициите в активи, които не се търгуват на борсата, с които се финансират инфраструктурни проекти с ниски емисии на въглероден двуокис и инфраструктурни проекти, устойчиви на изменението на климата.

Не се предлага допълнително хармонизиране на правилата, свързани с финансовата платежоспособност на институцията.

Дял III — УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ДЕЙНОСТТА

По отношение на малките ИППО в предложението се запазва възможността държавите членки да изключат от регулиране схемите, които имат общо по-малко от сто членове. По отношение на останалите ИППО са предвидени специфични мерки, например ключови функции и оценка на риска, които да гарантират, че изискванията към управлението са пропорционални.

ГЛАВА 1 — Система на управление

С изключение на членове 31 и 32 (предишни членове 10 и 12) този дял е нов за Директивата и определя нови подробни изисквания към управлението за ИППО.

В член 21 се посочва, че административният, управителният или надзорният орган на ИППО носи крайната отговорност за спазването от страна на ИППО на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Правилата за управлението на ИППО не засягат ролята на социалните партньори в тяхното управление.

С член 22 институциите се задължават да разполагат с ефективна система на управление, която да осигурява стабилно и разумно управление на дейностите им. Тази система е съобразена с естеството, мащаба и сложността на дейностите на ИППО с цел да гарантира, че изискванията към управлението няма да бъдат прекалено обременителни например за малките институции.

Член 23 изисква ИППО да гарантират, че всички лица, които ефективно управляват ИППО или изпълняват ключови функции, имат подходящи професионална квалификация, знания и опит, за да осигурят стабилно и разумно управление на ИППО или за да изпълняват правилно своите ключови функции (квалификация), както и че имат добра репутация и са почтени (надеждност).

В член 24 се постановява, че институциите трябва да имат разумна политика за определяне на възнагражденията и че тази политика се оповестява публично. В този член се предлага също така на Комисията да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове.

В член 25 се определят общите принципи по отношение на ключовите функции. ИППО могат да позволят на едно лице или организационна единица да изпълнява повече от една ключова функция, но винаги възлагат функцията по управление на риска на друго лице или организационна единица, различно от лицето или организационната единица, които изпълняват функцията по вътрешен одит.

Член 26 гласи, че ИППО трябва да разполагат с ефективна система за управление на риска, която е необходима за постоянното откриване, наблюдение, управление и докладване на всички рискове, включително на рисковете, свързани с възлагане на дейности на външни изпълнители и последващо възлагане на външни изпълнители по веригата, на които те са или биха могли да бъдат изложени, както и тяхната взаимна зависимост. Управлението на риска следва да бъде пропорционално на размера, вътрешната организация, естеството, мащаба и сложността на дейностите на институцията.

В член 27 се предвижда ефективна функция по вътрешен одит, която прави оценка на адекватността и ефективността на системата за вътрешен контрол и на други елементи от системата на управление, включително на дейностите, възложени на външни изпълнители, и дейностите, възложени впоследствие отново на външни изпълнители. Функцията по вътрешен одит трябва да бъде поета от поне едно независимо лице във или извън институцията.

Член 28 изисква ефективна актюерска функция, която да координира и контролира изчисляването на техническите резерви, както и да оценява пригодността на използваните методологии и базови модели, когато членовете и бенефициерите не носят всички рискове.

В член 29 се постановява, че институциите трябва да изготвят оценка на риска за пенсиите редовно и незабавно след всяка значителна промяна в рисковия профил на институцията. В оценката трябва да се представи съответствието на редица елементи с националните изисквания. Оценката следва да включва новите и нововъзникващите рискове, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите и околната среда. Оценката на риска за пенсиите следва да бъде съобразена с размера, вътрешната организация, естеството, мащаба и сложността на дейностите на институцията.

В член 30 се предлага на Комисията да се предоставят правомощия да приеме делегиран акт във връзка с оценката на риска за пенсиите.

ГЛАВА 2 — Възлагане на дейности на външни изпълнители и управление на инвестиции

Член 33 определя правилата за сключване на договори с трети страни (възлагане на дейности на външни изпълнители), включително дейности, възложени впоследствие на външни изпълнители по веригата.

ГЛАВА 3 — Депозитар

В членове 35—37 се посочва, че ако членовете и бенефициерите изцяло носят инвестиционния риск, ИППО трябва да назначат един депозитар за целите на функциите по съхранение на активи и задълженията по надзора.

ДЯЛ IV — ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ, ЧЛЕНОВЕТЕ И БЕНЕФИЦИЕРИТЕ

ГЛАВА 1 — Общи разпоредби

В тази глава се определят подробностите относно информацията, която трябва да бъде предоставяна на членовете, потенциалните членове и, след пенсиониране, на бенефициерите, като се допълва предишният член 11.

В член 38 се определят общите принципи за оповестяване на информация.

В член 39 се посочва видът информация, която членовете (и бенефициерите) трябва да получават, като например правата и задълженията на страните, рисковете и инвестиционните варианти и дали те са основни варианти или не. Условията на конкретната пенсионна схема трябва да бъдат публикувани на уебсайта на съответната институция.

С член 40 се въвежда задължение за ИППО да предоставя на всеки дванадесет месеца извлечение от индивидуалната партида за отделните лица, изготвено по възможно най-ясен начин. С информацията от това извлечение може да се захранва една потенциална система за проследяване на пенсионните права, както е описана в Бялата книга за пенсиите.[24] Когато държавите членки вече са предвидили разпоредби за предоставяне на подробна информация на отделните лица, обхващаща един или повече пенсионни стълбове, те си запазват възможността да проектират по гъвкав начин своите пенсионни информационни системи, при условие че спазват изискванията на настоящото предложение.

ГЛАВА 2 — Извлечение от индивидуалната партида

Членове 40—44 определят общи разпоредби за извлечението от индивидуалната партида, което е предназначено за активните членове на пенсионната схема. Идеята за извлечението от индивидуалната партида се основава на становище на ЕОЗППО до Европейската комисия относно прегледа на Директивата за ИППО, черпи от най-добрите национални практики в няколко държави членки и международната дейност, развивана от ОИСР[25]. Извлечението от индивидуалната партида гарантира съпоставимост на информацията, изисквана по законодателен ред в други финансови сектори, като например документа с ключова информация за инвеститорите за инвестиционните фондове от отворен тип (ПКИПЦК), като същевременно взема предвид спецификите на сектора на професионалното пенсионно осигуряване. Освен това извлечението от индивидуалната партида дава достатъчно свобода на действие на държавите членки да въведат по-специфични изисквания и интегрирани системи, които да позволяват съпоставяне между различните стълбове на пенсионната система.

Стандартизирането на извлечението от индивидуалната партида следва да позволи неговото редовно издаване да бъде автоматизирано и евентуално възлагано на външни изпълнители, като по този начин разходите бъдат сведени до минимум, особено за по-малките институции.

Членове 46—53 определят съставните елементи на извлечението по индивидуалната партида, които следва да бъдат четени заедно с член 45. Съставните елементи са, както следва:

· лични данни на члена;

· идентификация на институцията;

· гаранции;

· салдо, вноски и разходи;

· прогнозиране на пенсията;

· инвестиционен профил;

· резултати от минали периоди; и

· допълнителна информация.

В член 54 се предлага на Комисията да бъдат предоставени правомощия да приеме делегиран акт по отношение на извлечението от индивидуалната партида.

ГЛАВА 3 — Друга информация и документи, които да бъдат предоставени

Тази глава се отнася до информацията, която трябва да се предоставя от ИППО на членовете и бенефициерите на различните етапи от пенсионирането, като например преди включване в схемата, преди пенсиониране или по време на етапа на изплащане.

В член 55 се определят специални правила за ИППО за предоставяне на информация на потенциалните членове преди присъединяването им към пенсионна схема на ИППО.

В член 56 се определя информацията, която трябва да бъде предоставена на членовете преди пенсионирането им. Тази информация следва да бъде предоставяна наред с извлечението от индивидуалната партида две години преди пенсионирането, без значение дали този момент е предварително определен или не.

В член 57 се излага подробно информацията, която трябва да бъде предоставена на бенефициерите по време на етапа на изплащане. Тази информация, предоставяна на бенефициерите, следва да замени извлечението от индивидуалната партида.

В член 58 се излага допълнителна информация, която се предоставя при искане от страна на членовете и бенефициерите.

ДЯЛ V — ПРУДЕНЦИАЛЕН НАДЗОР

ГЛАВА 1 – Общи принципи на пруденциалния надзор

Член 59 определя защитата на членовете и бенефициерите на схемите като главната цел на пруденциалния надзор.

Член 60 определя кои области се разглеждат като спадащи към пруденциалния надзор в контекста на настоящата директива. Този член премахва правната несигурност за ИППО, породена от различията в обхвата на пруденциалното регулиране на държавите членки.

В член 61 се определят общите принципи по отношение на пруденциалния надзор. Той предвижда например, че единствено компетентният орган на държавата членка по произход носи отговорността за пруденциалния надзор на всички ИППО, лицензирани или регистрирани в рамките на нейната юрисдикция. С този член се установява и принципът, че надзорът върху ИППО трябва да отчита бъдещото развитие и рисковете, както и да се прилага по навременен и пропорционален начин.

С член 63 се въвежда надзорен преглед, който има за цел да идентифицира ИППО с финансови, организационни или други характеристики, които могат да доведат до високорисков профил.

Член 64 гарантира, че всички нови изисквания, въведени с настоящото предложение, са отразени в правомощията на компетентните органи във връзка с предоставянето на информация.

В член 65 се постановява, че компетентните органи трябва да извършват своите задачи в съответствие с принципите за прозрачност и отчетност.

ГЛАВА 2 — Професионална тайна и обмен на информация

Членове 66—71 предвиждат разпоредби и определят условията за обмен на информация между компетентните органи и органите и организациите, които работят за повишаване на стабилността на финансовата система.

Дял VI – ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

В членове 73—81 се посочват задълженията за сътрудничество и докладване, условията за обработка на личните данни и се предвиждат оценка и преглед на директивата, изменение на Директивата „Платежоспособност II“ 2009/138/ЕО, крайния срок за прилагане на директивата, отмяна и адресати.

4.           Отражение върху бюджета

Специфичното отражение върху бюджета се оценява в законодателната финансова обосновка и се отнася до задачите, възложени на ЕОЗППО.

ê 2003/41/EО

2014/0091 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване

(преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 5347, параграф 2, член 6255 и член 11495, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската Ккомисията,

ò нов

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

ê 2003/41/EО

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

ò нов

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните,

ê 2003/41/EО

в съответствие с обикновената законодателна процедурата, посочена в член 251 от Договора,

като имат предвид, че:

ò нов

(1)       Директива 2003/41/EО на Европейския парламент и на Съвета[26] е била неколкократно и съществено изменяна[27]. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

ê 2003/41/EО съображение 1

Един истински вътрешен пазар на финансовите услуги е от съществено значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Общността.

ê 2003/41/EО съображение 2 (адаптиран)

ð нов

(2)       Много важни етапи бяха вече изминати по пътя към този вВътрешниятен пазар, даващ възможност ð следва да позволи ï на финансовите институции да развиват дейност в други държави членки и да гарантиращ високо ниво на защита на ð членовете и бенефициерите на схемите за професионално пенсионно осигуряване ï потребителите на финансови услуги.

ê 2003/41/EО съображение 3 (адаптиран)

Съобщението на Комисията „Прилагане на рамката на финансовите услуги: план за действие“ определя серия от действия, които са необходими, за да бъде завършен вътрешният пазар на финансовите услуги и Европейският съвет на своята среща в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. призова към изпълнение на плана за действие до 2005 г.

ê 2003/41/EО съображение 4 (адаптиран)

Планът за действие, свързан с финансовите услуги, подчертава, че изработването на директива относно разумния надзор на институциите за професионално пенсионно осигуряване представлява спешен приоритет, тъй като тези важни финансови институции, които са призвани да играят основна роля при интеграцията, ефикасността и ликвидността на финансовите пазари, не са обхванати от никаква цялостна законодателна рамка на Общността, даваща им възможност да се възползват напълно от преимуществата на вътрешния пазар.

ò нов

(3)       Директива 2003/41/EО представлява първата законодателна стъпка към създаването на вътрешен пазар за професионално пенсионно осигуряване, организирано на европейско равнище. От основно значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Европейски съюз, както и за справяне с предизвикателството от застаряващото европейско общество е наличието на истински вътрешен пазар за професионално пенсионно осигуряване. Директивата, която датира от 2003 г., не е изменяна по същество с оглед въвеждане на модерна система на управление, основана на риска, за институциите за професионално пенсионно осигуряване.

ê 2003/41/EО съображение 5 (адаптиран)

ð нов

(4)       ð Необходими са действия за по-нататъшно развитие на допълнителни частни пенсионни спестявания, като например професионалните пенсии. Това е важно, тъй като системите за социална сигурност са подложени на нарастващ натиск, което означава, че гражданите ще разчитат все повече на професионалните пенсии като допълващ елемент за в бъдеще. ï Доколкото системите за социално осигуряване са подчинени на нарастващ натиск, значението на допълващата роля на системите за професионално пенсионно осигуряване следва да нараства в бъдеще. Следователно тези системиПрофесионалните пенсии трябва следва да се развият, без все пак да се поставя под съмнение важността на пенсионните системи зна социалнаото сигурностосигуряване като средство за сигурна, трайна и ефикасна социална закрила, трайна и ефикасна, която следва да гарантира на възрастните хора задоволителен жизнен стандарт едно прилично жизнено равнище и затова следва да бъде в сърцевината на задачата основата на целта за укрепване на европейския социален модел.

ò нов

(5)       С настоящата директива се зачитат основните права и се съблюдават принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива и високата степен на защита на потребителите, по-специално чрез осигуряване на по-високо равнище на прозрачност при пенсионното осигуряване, информирано финансово и пенсионно планиране, както и улесняване на трансграничната стопанска дейност на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) и предприятията. Настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(6)       Въпреки влизането в сила на Директива 2003/41/ЕО, продължават да съществуват значителни пречки пред пруденциалния надзор, които оскъпяват трансграничното управление на пенсионни схеми за институциите. Освен това настоящото минимално равнище на закрила за членовете и бенефициерите трябва да бъде повишено. Това е от все по-голямо значение поради съществено нарасналия брой на европейски граждани, разчитащи на схеми, при които рискът от дълголетие и пазарните рискове се пренасят от институцията или предприятието, предлагащо професионалната схема („предприятието осигурител“), към отделното лице. В допълнение към това трябва да бъде разширен настоящия минимален обхват на предоставяната на членовете и бенефициерите информация. Тези промени налагат изменение на Директивата.

ê 2003/41/EО съображение 7

(7)       Нормите на разумен надзор Пруденциалните правила, изложени в настоящата директива, целят, както да гарантират едно високо ниво на сигурност за бъдещите пенсионери, като налагат строги правила на стандарти за надзор, така и да позволят спомогнат за едно ефективното управление на системите за професионално пенсионно осигуряване професионалните пенсионни схеми.

ê 2003/41/EО съображение 8

(8)       Институциите, които се разграничават напълно от което и да е предприятие осигурител и които действат въз основа на принципа на финансирането чрез капитализацияирането с единствената цел да предоставят пенсионни обезщетения, следва да се ползват от свободата на предоставяне на услуги и от свободата на инвестиране, при единственото условие да спазват съгласуваните пруденциални изискванияза разумно финансово управление, независимо от това дали тези институции се разглеждат като правни субекти или не.

ê 2003/41/EО съображение 9

(9)       В съответствие с принципа на субсидиарността, държавите членки следва трябва да си запазятносят пълната отговорност за организирането на своите пенсионни техните пенсионноосигурителни системи, както и правото да взимат решения относно ролята на всеки един от трите „стълба“ на системата за пенсиониране във отделните държави членки от тези държави. По отношение на втория стълб, те следва да си запазятносят също пълната отговорност за ролята и функциите на различните институции, които предоставят обезщетения в областта на професионалното пенсионно осигуряване, като например отрасловите пенсионни фондове, пенсионните каси към предприятията или животозастрахователните дружества. Настоящата директива не цели да постави под въпрос този прерогатив.

ê 2003/41/EО съображение 10

(10)     В националните правила относно участието на самостоятелно заетите лица в системите за професионално пенсионно осигуряване има различия. В някои държави членки институциите за професионално пенсионно осигуряване могат да действат въз основа на споразумения с даден отрасъл или със отраслови сдружения осигурители, чиито членове имат качеството на самостоятелно заети лица, или направо със самостоятелно заети и със заети лица. В някои държави членки едно самостоятелно заето лице може да членува в дадена институция, когато то действа в качеството си на работодател или когато предоставя своите професионални услуги на едно дадено предприятие. В някои държави членки самостоятелно заетите лица не могат да членуват в организации институции за професионално пенсионно осигуряване, освен ако са налице изпълнени определени условия, по-специално включително тези, предвидени в социалното и в трудовото законодателство.

ê 2003/41/EО съображение 11

(11)     Институциите, управляващи системи за социалнао сигурностосигуряване, които вече са постигнали координация на общностно нивонивото на Съюза, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Важно е обаче, да се отчете спецификата на институциите, които в една държава членка управляват едновременно системи схеми за социалнао сигурностосигуряване и системи за професионално пенсионно осигуряване професионални пенсионни схеми.

ê 2003/41/EО съображение 12

(12)     Финансовите институции, които вече използват прилагат нормативна база според правото на ОбщносттаСъюза, следва като цяло да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Независимо от това, тъй като тези институции могат също, в някои случаи, да предлагат услуги за професионално пенсионно осигуряване, важно е да се гарантира, че настоящата директива няма да доведе до нарушения на конкуренцията. Такива нарушения могат да бъдат избегнати, като се прилагат пруденциалните изискванията за разумно финансово управление съгласно настоящата директива по отношение на услугите за професионално пенсионно осигуряване, предоставяни от животозастрахователните компании. Комисията следва също така да следи внимателно положението на пазара на професионалното пенсионно осигуряване и да прецениява възможността да разпростре разшири прилагането по избор на настоящата директива по отношение на други финансови институции, които са поднадзорни лица, подчинени на нормативна уредба.

ê 2003/41/EО съображение 13

(13)     Когато целят да осигурят финансова сигурност през пенсионната възраст, обезщетенията, отпускани от институциите за професионално пенсионно осигуряване, следва по правило, да гарантират плащането на пожизнена пенсия. Плащането на временна пенсия или на еднократна сума, също следва да бъде възможно.

ê 2003/41/EО съображение 14

(14)     Важно е да се гарантира, че възрастните хора и хората с увреждания не са изложени на риск от бедност и че те могат да имат задоволителен жизнен стандарт. Подходящото покриване на биометричните рискове в рамките на системите за професионално пенсионно осигуряване е един важен аспект от борбата с бедността и с несигурността при възрастните хора. При установяването на пенсионната система схема, работодателите и работниците и служителите или техните съответни представители трябва следва да разгледат възможностите за включване в пенсионната система схема на разпоредби, предвиждащи покриване на риска от дълголетие и от инвалидност поради професионална болест професионални увреждания, както и плащания нза преживелите наследниците, които са на издръжка.

ê 2003/41/EО съображение 15

(15)     Ако бъде дадена възможност на държавите членки да изключат от приложното поле на националната уредба институциите, които управляват системи схеми, обхващащи най-много сто осигурени лица, това може да улесни надзора в някои държави членки, без да засегне доброто функциониране на вътрешния пазар в тази област. Все пак това не следва да ограничава правото на тези институции да посочват, за възлагат управлението на техния своя инвестиционен портфейл и за запазването отговорното пазене на техните своите активи, на управители и депозитари, установени в друга държава членка и надлежно упълномощени.

ê 2003/41/EО съображение 16

(16)     От приложното поле на настоящата директива следва да се изключат институции като „Unterstützungskassen“ в Германия, чиито членове нямат законно право на обезщетения в определен размер и в които техните интереси са защитени от задължителна застраховка срещу риск от неплатежоспособност.

ê 2003/41/EО съображение 17

(17)     От гледна точка защитата на интересите на членовете и бенефициерите, би било добре институциите за професионално пенсионно осигуряване да ограничат дейностите си до тези видове дейности, които са посочени в настоящата директива, и до дейностите, които произтичат от тях.

ê 2003/41/EО съображение 18

(18)     В случай на несъстоятелност на предприятие осигурител, членуващото осигурено лице рискува да загуби едновременно работата си и правата на пенсия, които е придобило. Ето защо е важно да се следи за ясно разграничение между това предприятие и институцията, и да се определят минимални пруденциални стандарти норми за разумно финансово управление, за да бъде гарантирана закрилата на членовете.

ê 2003/41/EО съображение 19

(19)     Организациите Правилата, съгласно които институциите за професионално пенсионно осигуряване осъществяват дейността си и спрямо тях се осъществява подлежат на надзор според правила, които се различават чувствително в различните държави членки. В някои държави членки надзорът може да се упражнява не само спрямо самата институция, но също и спрямо структурите или дружествата, на които е разрешено да управляват тези организации институции. Държавите членки трябва да могат да отчитат тази особеност, докато при условие че всички изисквания, установени в настоящата директива бъдат реално изпълнени. Държавите членки трябва следва също да бъдат в състояние да разрешават на застрахователните предприятия и на другите финансови структури да управляват институциите за професионално пенсионно осигуряване.

ê 2003/41/EО съображение 20

(20)     Институциите за професионално пенсионно осигуряване предоставят финансови услуги; като се има предвид, че са доставчици на финансови услуги, които носят голяма отговорност за осигуряването на професионални пенсиипо отношение изплащането на обезщетения от професионалното пенсионно осигуряване, те поради което следва трябва да отговарят на някои минимални пруденциални стандартинорми за разумно управление, що се отнася до техните дейности и условията на функционирането им.

ê 2003/41/EО съображение 21

(21)     Значителният брой институции в някои държави членки налага да се намери прагматично решение на въпроса за предварителното одобрениелицензиране на институциите. Все пак, когато една институция желае да управлява една пенсионноосигурителна система пенсионна схема в друга държава членка, трябва следва да се изисква предварително разрешение от страна на компетентния орган на държавата членка по произход.

ê 2003/41/EО съображение 36 (адаптиран)

ð нов

(22)     Без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово законодателство в областта относно организирането на пенсионноосигурителните системи, включително задължителното членство и на разпоредбите, приети в резултат на преговорите във връзка с договарянето на колективните трудови договори, институциите следва да имат възможност да предоставят услугите си в други държави членки ð след получаване на разрешение от страна на компетентния орган в държавата членка по произход на институцията ï . ТеИнституциите следва да могат да се поставят в услуга на приемат средства от предприятия, установени на територията на други ð която и да било ï държава и-членкаи и да управляват пенсионни схемипенсионноосигурителни системи с членове, установени в повече от една държава членка. Това би им позволило да направят могло да допринесе за реализиране на съществени икономии от такъв мащаба за тези институции, че да подобрият конкурентоспособността на икономиката на Съюзасектора в Европа и да улесният мобилността на работната ръка. Затова е добре да се постигне взаимно признаване на нормите за разумно управление. Освен ако е предвидено друго, правилното прилагане на нормите за разумно управление следва да бъде контролирано от компетентните органи на държавата-членка по произход..

ê 2003/41/EО съображение 37

ð нов

(23)     Правото на институция, установена в на една държава членка, да управлява система за професионално пенсионно осигуряване професионална пенсионна схема, договорена установена в друга държава членка, следва да се упражнява при пълно спазване на разпоредбите на социалното и трудовото законодателство, които са в сила в приемащата държава членка, доколкото то се отнася до изплащането на професионалните пенсии, например до определянето и изплащането на пенсионните обезщетения и до условията за прехвърляемост на пенсионните права. ðОбхватът на пруденциалните правила следва да бъде пояснен с цел да се осигури правна сигурност за трансграничните дейности на институциите. ï

ò нов

(24)     Институциите следва да могат да прехвърлят пенсионни схеми към други институции зад граница в рамките на Съюза, с оглед да се улесни организацията на професионалното пенсионно осигуряване на равнището на Съюза, като единственото условие е получаване на разрешение от страна на компетентния орган в държавата членка по произход на институцията, приемаща пенсионната схема („приемащата институция“). Ако в националното социално и трудово законодателство в областта на пенсионните системи не е предвидено друго, прехвърлянето и условията по него следва да подлежат на предварително одобрение от страна на засегнатите членове и бенефициери или, когато е приложимо, на техните представители.

ê 2003/41/EО съображение 26

(25)     Разумното иИзчисляването на техническите резерви съгласно пруденциалните изисквания е основно условие за гарантиране изпълнението на задълженията за плащане на пенсионните обезщетения. Ето защо е необходимо това изчисляване Техническите резерви следва да се направи изчисляват на основата на признати актюерски методи и да бъдате заверенио от квалифицирани лица. Максималният лихвен процент следва да бъде избран разумно, в съответствие с приложимите национални правила. Минималният размер на техническите резерви следва едновременно да бъде достатъчен, за да може обезщетенията, които вече се изплащат на да продължава плащането за бенефициентите бенефициерите, да продължат да се изплащат,на обслужваните към момента обезщетения и да се държи сметка отразява за задълженията, които произтичат от натрупаните от членовете права на пенсия.

ê 2003/41/EО съображение 27

(26)     Рисковете, покрити от институциите, се различават чувствително в различните държави членки. Поради това държавите членки по произход трябва следва да могат да подчиняват въвеждат по отношение на изчисляването на техническите резерви на допълнителни по-детайлниподробни правила от изложените в настоящата директива.

ê 2003/41/EО съображение 28

(27)     Притежаването на достатъчно и подходящи активи и в достатъчно количество за покриване на техническите резерви защитава интересите на членовете и бенефициентитебенефициерите на пенсионната системасхема в случаите, когато предприятието осигурител стане неплатежоспособно. Особено в случай на трансгранична дейност, взаимното признаване на принципите на надзор, прилагани в държавите членки, изисква техническите резерви да бъдат изцяло гарантирани във всеки един момент.

ê 2003/41/EО съображение 29

(28)     Ако институцията не действа на трансгранична основа, държавите членки следва да могат да разрешават недостатъчно финансиранечастично покриване, само при условие че е бил изработен подходящ план за връщане към пълно финансиране покриване и без да се изключва приложението засяга прилагането на изискванията на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя.[28]

ê 2003/41/EО съображение 30

(29)     В много случаи е възможно предприятието осигурител, а не самата институция, или да покрива биометричните рискове, или да гарантира някои обезщетения, или възвръщаемост от инвестициятанякои доходи. Случва се обаче, самата институция да предоставя това покритие или тези гаранции и задълженията на предприятията осигурители да се сведат основно до плащането на необходимите осигурителни вноски. При това положение предлаганите продукти приличат на тези на животозастрахователните компаниидружества. Следователно, заинтересованите институциите следва да разполагат поне със същите собствени допълнителни фондовесредства като животозастрахователните дружестватях.

ê 2003/41/EО съображение 31

(30)     Институциите са много дългосрочни инвеститори. Реализирането Обратното изкупуване на активите, с които те разполагат по начало, не може да има друга цел освен предоставянето на пенсионни обезщетения. Освен това, за да защитят както следва правата на членовете и на бенефициентите бенефициерите, институциите трябва следва да могат да изберат разпределение на активите си, което да отговаря на точното естество и продължителност на техните задълженияпасиви. Това поражда необходимостта от ефикасен надзор и от подход спрямо правилата за инвестиране вложенията, който да предоставя на институциите достатъчна гъвкавост при взимане на решения относно най-сигурната и най-ефикасната инвестиционна политика на вложенията и да ги задължава да действат разумно предпазливо. Спазването на принципа на разумността консервативния инвеститор предполага от този момент нататък следователно инвестиционна политика на вложенията, която да бъде приспособена към членската структура на всяка институция за професионално пенсионно осигуряване.

ê 2003/41/EО съображение 6 (адаптиран)

(31)     Настоящата директива представлява следователно първа стъпка към създаването на вътрешен пазар за системите за професионално пенсионно осигуряване, организиран на европейско равнище. С установяването на принципа на разумността консервативния инвеститор (рrudent person rule) като основен принцип в областта на инвестирането на капитали и като се дава възможност на институциите да действат трансгранично, се стимулира пренасочването на спестяванията към сектора на системите за професионалното пенсионно осигуряване, като по този начин се допринася за икономическия и социален напредъкпрогрес.

ê 2003/41/EО съображение 32

(32)     Методите и практиките в областта на надзора са различни в държавите членки. Ето защо е добре да им бъде предоставена държавите членки да разполагат с известна свобода на действие при определянето на точните правила за вложеният инвестиране, които те биха искали да наложат на институциите, установени на тяхна територия. Все пак, правилата следва да не нарушават принципа на свободно движение на капитали, без това да е оправдано от гледна точка на разумносттапредпазливостта.

ê 2003/41/EО съображение 33 (адаптиран)

ð нов

(33)     Като много дългосрочни инвеститори в много дългосрочен план, изложени на риск от ниска ликвидност, за институциите за професионално пенсионно осигуряване са в състояние е много подходящо да инвестират в разумни граници в неликвидни активи, като например в ð инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, многостранни системи за търговия или организирани системи за търговия ï пазарите на рисков капитал. Те могат също да се възползват от възможностите за разнообразяване диверсификация на международно равнище. Следователно, инвестициите вложенията в акциина пазарите на рисков капитал и Ö в Õ други национални валути, различни от валутите, в които са техните пасиви тези на тяхното задължение ð, както и в инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, многостранни системи за търговия или организирани системи за търговия,ï не следва да бъдат ограничавани, освен по съображения за разумност предпазливост.

ò нов

(34)     Понятието за инструменти с дългосрочен икономически профил е широко. Посочените инструменти представляват непрехвърляеми ценни книжа и по тази причина нямат достъп до ликвидността на вторичните пазари. Те често изискват ангажименти с фиксиран срок, които ограничават тяхната пазарна реализируемост. За тези инструменти следва да се приеме, че включват участия, дългови инструменти в предприятия, които не са регистрирани на фондовата борса и заеми, отпуснати на такива предприятия. Предприятията, които не са регистрирани на фондовата борса, включват инфраструктурни проекти, дружества, стремящи се към растеж, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и инвестиции в недвижими имоти или други реални активи, които биха могли да са подходящи с цел дългосрочна инвестиция. Инфраструктурните проекти с ниски въглеродни емисии и устойчивите към изменението на климата инфраструктурни проекти често представляват активи, които не се търгуват на фондовата борса, и разчитат на дългосрочни кредити за финансиране на проекта.

ê 2003/41/EО съображение 34 (адаптиран)

Все пак, ако действа на трансгранична основа, институцията може да бъде поканена от компетентните органи на приемащата държава-членка, да ограничи вложенията в акции и в други сходни активи, нетъргуеми на един регулиран пазар, в акции и в други инструменти, емитирани от едно и също предприятие, или в активи, деноминирани в несходни валути, при условие че тези правила се прилагат също и по отношение на институциите, установени в приемащата държава-членка.

ê 2003/41/EО съображение 35 (адаптиран)

Рестриктивните мерки, наложени на свободния избор от институциите, на одобрени управляващи активи и депозитари, ограничават конкуренцията във вътрешния пазар и поради това следва да бъдат премахнати.

ò нов

(35)     На институциите следва да бъде разрешено да инвестират в други държави членки в съответствие с правилата на техните държави членки по произход, така че да намалят разходите си за трансгранична дейност. Поради това държавата членка по произход не следва да има право да налага допълнителни инвестиционни изисквания на институциите, установени в други държави членки.

(36)     Някои рискове не могат да бъдат намалени чрез количествени изисквания, отразени в техническите резерви, и чрез изисквания по отношение на финансирането; те могат да бъдат регулирани единствено посредством изисквания по отношение на управлението. Ето защо осигуряването на ефективна система на управление е от първостепенно значение за правилното управление на риска. Тези системи следва да бъдат съобразени с естеството, мащаба и сложността на дейностите на институциите.

(37)     Политиката за определяне на възнагражденията, която насърчава поемането на прекомерни рискове, може да повлияе отрицателно върху ефективното управление на риска от страна на институциите. Приложимите към други видове финансови институции в Съюза принципи и изисквания за оповестяване във връзка с политиката за определяне на възнагражденията следва да се прилагат и към институциите, като все пак се има предвид специфичната структура на управление на тези институции в сравнение с другите видове финансови институции, както и необходимостта от отчитане на размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите.

(38)     Ключовата функция представлява вътрешен капацитет за изпълнение на конкретни управленски задачи. Институциите следва да разполагат с достатъчен капацитет, за да имат функция по управление на риска, функция по вътрешен одит и, когато е приложимо, актюерска функция. Идентификацията на някоя конкретна ключова функция не означава, че институцията не може свободно да решава как да организира тази ключова функция на практика, освен когато в настоящата директива е посочено друго. Това не следва да води до неоснователно обременителни изисквания, тъй като следва да бъдат отчетени естеството, мащаба и сложността на дейностите на институцията.

(39)     Всички лица, които изпълняват ключови функции, следва да отговарят на изискванията за квалификация и надеждност. Само обаче титулярите на ключови функции следва да подлежат на изискванията за уведомяване на компетентния орган.

(40)     В допълнение, в по-малките институции с не толкова сложна дейност следва да бъде възможно едно и също лице или организационна единица да изпълнява повече от една ключова функция, с изключение на функцията по вътрешен одит. При все това лицето или единицата, изпълняващи дадена ключова функция, следва да бъдат различни от лицето или единицата, изпълняващи сходна ключова функция в предприятието осигурител; на компетентния орган следва все пак да бъде разрешено да предоставя освобождаване, като отчита размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на институциите.

(41)     От изключителна важност е институциите да подобрят своето управление на риска, така че потенциалните слабости във връзка с устойчивостта на пенсионната схема да бъдат правилно разбрани и обсъдени с компетентните органи. Като част от своята система за управление на риска институциите следва да изготвят оценка на риска за дейностите, свързани с пенсиите. Тази оценка на риска следва да бъде предоставена на разположение и на компетентните органи. В тази оценка институциите следва да представят, наред с другото, качествено описание на ключовите елементи, които определят състоянието на тяхното финансиране в съответствие с националното право, ефективността на системата им за управление на риска и способността да спазят изискванията във връзка с техническите резерви. Оценката на риска следва да включва нови или нововъзникващи рискове, като например рискове, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите или околната среда.

ê 2003/41/EО съображение 22

(42)     Всяка държава членка трябваследва да задължи всяка институция, установена на нейната територия, да изготвя годишен счетоводен отчет и годишен доклад, като отчита всяка пенсионна системасхема, управлявана от институцията, и по целесъобразност, годишни счетоводни отчети и годишни доклади за всяка пенсионна системасхема. Тези годишни счетоводни отчети и годишни доклади, даващи една вярна и точна картина— надлежно одобрена от оправомощено лице — на активите, на пасивите и финансовото положение на институцията, и отчитащи всяка пенсионна система схема, управлявана от дадена институция, и  надлежно одобрени от оправомощено лице, са източник на съществена информация едновременно за членуващите осигурени лицачленовете и бенефициерите на дадена системасхема и за компетентните органи. Те позволяват, по-специално на последните, да контролират финансовата стабилност на дадена институция и да преценят дали тя може да се справи с всички свои договорни задължения.

ê 2003/41/EО съображение 24

(43)     Политиката на вложенията Инвестиционната политика на една институция е решаващ фактор едновременнокакто за сигурността на професионалните пенсии, така и за тяхната достъпност от финансова гледна точка. Ето защо, институциите трябва следва да обявят изготвят декларация за принципите, на които се основава тяхната инвестиционна политика, на вложения и поне на всеки три години да я преразглеждат тези принципи. ОписаниетоДекларацията на тези принципи трябва следва да бъде поставено предоставяна на разположение на компетентния орган и също съобщавано при поискване — на членовете и бенефициентите бенефициерите на всяка пенсионна система схема.

ò нов

(44)     Институциите следва да могат да поверяват своето управление, изцяло или отчасти, на субекти, действащи от тяхно име. Институциите следва да запазят цялата отговорност за изпълнението на всички свои задължения по настоящата директива, когато възлагат на външни изпълнители ключови функции или всякакви други дейности.

(45)     Съхранението на активи и задълженията по надзора, свързани с активите на институциите, следва да бъдат подплатени чрез изясняване на ролите и функциите на депозитара. Задължението за  назначаване на депозитар се отнася единствено за институциите, които управляват схеми, в които членовете и бенефициерите носят всички рискове.

ê 2003/41/EО съображение 23 (адаптиран)

Подходящата информация е от първостепенно значение за членовете и бенефициентите на една пенсионна система. Това е особено важно за молбите за информация относно финансовата стабилност на институцията, договорните правила, обезщетенията и реалното финансиране на натрупаните суми за пенсия, както и политиката на вложенията и управлението на риска, и на разходите.

ò нов

(46)     Институциите следва да предоставят ясна и адекватна информация на потенциалните членове, на членовете и на бенефициерите, която да ги подпомогне при вземането на решение за тяхното пенсиониране, и да осигурят висока степен на прозрачност при различните етапи на схемата, а именно преди включването в схемата, по време на членството (включително преди пенсиониране) и след пенсиониране. По-конкретно следва да бъде давана информация за размера на натрупаните пенсионни права, предвижданите равнища на пенсионни обезщетения, рисковете и гаранциите и информация за разходите. Когато членовете носят инвестиционен риск, от ключово значение е и предоставянето на допълнителна информация за инвестиционния профил, всякакви възможни варианти и резултати от минали периоди.

(47)     Преди да се включат в дадена схема, потенциалните членове следва да получат цялата необходима информация, за да направят информиран избор, като например информация за възможността да се откажат от участие, за вноските, разходите и инвестиционните варианти, когато е приложимо.

(48)     За членовете на институцията, които все още не са се пенсионирали, институциите следва да изготвят стандартизирано извлечение от индивидуалната партида, в което се съдържа важна лична и обща информация за пенсионната схема. Извлечението от индивидуалната партида следва да се изготвя в стандартен формат, за да улесни проследяването на пенсионните права във времето и в различните схеми и да благоприятства мобилността на работната сила.

(49)     В разумен срок преди пенсионирането на своите членове институциите следва да ги информират за възможностите за изплащане на пенсиите. Когато пенсионните обезщетения не се изплащат като пожизнен анюитет, членовете, на които предстои скорошно пенсиониране, следва да получат информация за наличните продукти за изплащане на натрупаните средства с цел да се улеснят финансовите им планове за пенсиониране.

(50)     По време на етапа на изплащане на пенсионните обезщетения бенефициерите следва да продължат да получават информация за притежаваните от тях средства и за съответните варианти за тяхното изплащане. Това е от особено значение, когато на етапа на изплащането значителна част от инвестиционния риск се носи от бенефициерите.

(51)     Компетентният орган следва да упражнява своите правомощия, като основната му цел следва да бъде закрилата на членовете и бенефициерите.

(52)     Обхватът на пруденциалния надзор е различен в отделните държави членки. Това може да създаде проблеми, когато дадена институция трябва да се придържа към изискванията на пруденциалното регулиране в своята държава членка по произход, като едновременно с това спазва социалното и трудовото законодателство на своята приемаща държава членка. Правната несигурност и свързаните с нея трансакционни разходи ще бъдат намалени чрез изясняване на областите, за които се приема, че подлежат на пруденциален надзор за целите на настоящата директива.

(53)     За да има вътрешен пазар за институциите, е необходимо взаимно признаване на пруденциалните стандарти. Спазването на тези стандарти от страна на институцията следва да бъде под надзора на компетентните органи на държавата членка по произход на институцията. Държавите членки следва да дадат на компетентните органи необходимите правомощия да използват превантивни или коригиращи мерки, ако институциите нарушат някое от изискванията на настоящата директива.

ê 2003/41/EО съображение 25 (адаптиран)

За да изпълнят задълженията си по закон, компетентните органи следва да разполагат съответно с право на информация и право на намеса по отношение на институциите и на лицата, които ги управляват ефективно. Когато една институция за професионално пенсионно осигуряване е прехвърлила на други предприятия (изнасяне на дейността извън институцията) някои важни функции като управлението на вложенията, технологията на информацията или счетоводството, тези с право на информация и право на намеса трябва да могат да се разпрострат по отношение на цитираните функции, така че да се провери дали тези дейности се упражняват в съответствие с правилата за надзор.

ò нов

(54)     С цел да се осигури ефективен надзор на дейностите, възложени на външни изпълнители, включително всички дейности, възложени впоследствие на външни изпълнители по веригата, от съществено значение е компетентните органи да имат достъп до всякаква необходима информация, притежавана от доставчиците на услуги, на които са били възложени дейности, независимо от това дали тези доставчици са поднадзорни лица или не, както и да имат право да извършват проверки на място. С цел да се отчете развитието на пазара и да се гарантира непрекъснато спазване на условията за възлагане на дейности на външни изпълнители, институциите следва да уведомяват компетентните органи преди възлагане на ключови или значими дейности на външни изпълнители.

(55)     Следва да се предвиди разпоредба за обмен на информация между компетентните органи, други органи и структурите, натоварени с повишаване на стабилността на финансовата система и с прекратяването на пенсионните схеми. Поради това е необходимо да се определят условията, при които този обмен на информация следва да бъде възможен. Освен това в случаите, когато информацията може да бъде оповестена само с изричното съгласие на компетентните органи, същите следва да могат, когато е необходимо, да дадат съгласието си при спазването на строги условия.

(56)     Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[29] се прилага към обработката на лични данни, извършвана в държавите членки в контекста на настоящата директива под надзора на компетентните органи. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета[30] се прилага към обработката на лични данни, извършвана от европейските надзорни органи в съответствие с настоящата директива и под надзора на Европейския надзорен орган по защита на данните. Всяка обработка на лични данни, извършвана в рамките на настоящата директива, като например обмен или предаване на лични данни от страна на компетентните органи, следва да бъде в съответствие с националните правила, с които се прилага Директива 95/46/ЕО, и всеки обмен или предаване на информация от Европейските надзорни органи следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

(57)     За да се гарантира безпроблемното функциониране на вътрешния пазар за професионално пенсионно осигуряване, организиран на европейско равнище, Комисията следва, след консултация с ЕОЗППО, да прегледа и да изготви доклад за прилагането на настоящата директива, и следва да представи този доклад на Европейския парламент и на Съвета четири години след влизане в сила на настоящата директива. Този преглед следва да оцени в частност прилагането на правилата относно изчисляването на техническите резерви, финансирането на техническите резерви, нормативно определените собствени средства, границите на платежоспособност, правилата за инвестиране и всякакви други аспекти, свързани с финансовата платежоспособност на институцията.

(58)     С цел да се гарантира лоялната конкуренция между институциите, следва преходният период, позволяващ на застрахователните дружества, чиято дейност се урежда с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[31], да управляват своята стопанска дейност по професионално пенсионно осигуряване съгласно правилата, посочени в член 4 от Директива 2009/138/ЕО, да бъде удължен до 31 декември 2022 г. Поради това Директива 2009/138/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(59)     С цел да конкретизира изискванията, изложени в настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за поясняване на политиката за определяне на възнагражденията, оценката на риска за пенсиите и извлечението от индивидуалната партида. От изключително значение е Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, по време на подготвителната си дейност. При подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира, че съответните документи се предават своевременно и по подходящ начин едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

ê 2003/41/EО съображение 38 (адаптиран)

Когато активите и пасивите на една система са частично освободени от наложен върху тях запор, разпоредбите на настоящата директива се прилагат по специфичен начин спрямо нея.

ê 2003/41/EО съображение 39 (адаптиран)

Важно е да се предвиди сътрудничество между компетентните органи на държавите членки за нуждите на надзора и между посочените органи и Комисията, за други цели. При изпълнението на техните задължения и за да допринесат за еднаквото и навременно прилагане на настоящата директива, компетентните органи следва да обменят помежду си необходимата информация с оглед прилагането на разпоредбите на настоящата директива. Комисията е уведомила за намерението си да създаде един комитет от органи по надзора, за да насърчи сътрудничеството, съгласуването и обмена на възгледи между националните компетентни органи и да стимулира еднаквото прилагане на настоящата директива.

ê 2003/41/EО съображение 40

(60)     Тъй като целта на предложеното действиепредвидената дейност, а именно създаването на законова рамка на ОбщносттаСъюза, обхващаща институциите за професионално пенсионно осигуряване, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите членки и може следователно, поради обхвата и последиците на предвидената дейност, да бъде по-добре осъщественоа на равнището на Съюза общностно ниво, Общността Съюзът може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е посочен в цитирания член, настоящата директива не надхвърля границите на необходимото за постигането на тази цел.

ò нов

(61)     В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи[32] държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(62)     Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до онези разпоредби, които представляват съществено изменение в сравнение с предишните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(63)     Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение I, част Б,

ê 2003/41/EО

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ò нов

Дял I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ê 2003/41/EО

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя правилата относно започването и упражняването надостъпа до дейностите на институциите за професионално пенсионно осигуряване и относно тяхното упражняване.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага по отношение на институциите за професионално пенсионно осигуряване. Когато в съответствие с националното законодателство, институциите за професионално пенсионно осигуряване нямат правосубектност, държавите членки прилагат настоящата директива или по отношение на тези институции, или при спазване на параграф 2, по отношение на структурите, които отговарят за тяхното управление и които действат от тяхно име.

2. Настоящата директива не се прилага по отношение на:

ê 2003/41/EО (адаптиран)

а) институциите, които управляват социалноосигурителните системите за социална сигурност, попадащи в приложното поле на Ррегламенти (ЕИО) № 1408/71[33]883/2004[34] и Регламент (ЕИО) № 574/72[35]987/2009[36] Ö на Европейския парламент и на Съвета Õ ;

ê 2011/61/EU член 62, параграф 1

              б) институциите, които попадат в приложното поле на директиви 73/239/EИО[37], 85/611/ЕИО[38], 93/22/ЕИО[39], 2000/12/ЕО[40] и 2002/83/EО[41] 2004/39/ЕО[42], 2009/65/ЕО[43], 2009/138/ЕО, 2011/61/ЕС[44] и 2013/36/ЕС[45];

ê 2003/41/EО (адаптиран)

              в) институциите, които действат по метода на разпределение на разходопокривен принцип;

              г) институциите, в които работниците и служителите на предприятия осигурители нямат законно право на обезщетения и в които предприятието осигурител може във всеки момент да изтегли изиска обратно активите, без да е задължително да изпълни задълженията си за изплащане на пенсионни обезщетения;

              д) предприятията дружествата, които използват схеми за отчетни с пенсионни резерви, с оглед изплащането на пенсионни обезщетения на техните своите работници и служители.

Член 3

Прилагане по отношение на институциите, управляващи системисхеми за социалнао сигурностосигуряване

Институциите за професионално пенсионно осигуряване, които също управляват и схемисистеми за задължително пенсионно осигуряване, свързани с трудови правоотношения по заетост, и които се считат за схеми за социална сигурностсистеми за социално осигуряване, попадащи в приложното поле на Ррегламенти (ЕИО) № 1408/71883/2004 и (ЕИО) № 574/72987/2009, са предмет на настоящата директива по отношение на тяхната незадължителна дейност в областта на незадължителното професионалното пенсионно осигуряване. В този случай, съответните задълженията пасивите и съответните съответстващите им активи се обособяват заделят и не е разрешено те да бъдат прехвърляни към системите схемите за задължително пенсионно осигуряване, които се третират като схеми за социална сигурност, системи за социално осигуряване или обратното.

Член 4

Прилагане по избор по отношение на институциите, които попадат в приложното поле на Директива 2002/83/ЕО2009/138/ЕО

ê 2003/41/EО (адаптиран)

Държавите членки по произход могат да изберат да прилагат разпоредбите на членове 9—16 и 18—20 Ö 9—15, член 20 до член 24, параграф 2, членове 25—29, членове 31—53 и членове 55—71 Õ от настоящата директива по отношение на дейностите по професионално пенсионно осигуряване, осъществявани от Ö живото Õзастрахователните предприятия, за които се прилага Директива 2002/83/ЕО 2009/138/ЕО. В този случай, всички активи и задълженияпасиви, свързани с тези дейности, се обособяват заделят, управляват се и се организират отделно от другите дейности на Öживото Õзастрахователните предприятия, без никаква възможност за прехвърляне.

В този случай и единствено по отношение на дейностите по професионално пенсионно осигуряване, Ö живото Õ застрахователните предприятия не са подчинени на разпоредбите на членове 20—26, 31 и 36 Ö 76—86, член 132, член 134, параграф 2, член 173, член 185, параграф 5, член 185, параграфи 7 и 8 и член 209 Õ от Директива 2002/83/ЕО2009/138/ЕО.

Държавата членка по произход следи, за това или компетентните органи, или органите, отговарящи за надзора над застрахователните предприятия, попадащи в приложното поле на Директива 2009/138/ЕО2002/83/ЕО, да контролират в рамките на технитесвоите надзорни дейности да контролират стриктното разделяне на съответните дейности по професионално пенсионно осигуряване.

Член 5

Малки пенсионни институции и законни системисхеми за задължително пенсионно осигуряване

С изключение на член 19  Öчленове 34—37Õ, държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива или някои части от нея по отношение на всяка която и да било институция, установена на теяхнаите територияи, която управлява пенсионни системисхеми, включващи общо по-малко от сто членове. В съответствие с разпоредбата на член 2, параграф 2, тези институции следва все пак да имат възможност да се ползват от правото да прилагат настоящата директива на доброволни началаа основа. Член 2012 може да се прилага, само ако се прилагат всички други разпоредби на настоящата директива.

Държавите членки могат да изберат да не прилагат членове 9—17 Ö 1—8, член 12, член 20 и членове 34—37 Õ по отношение на институциите, за които професионалното пенсионно осигуряване е предвидено в нормативен акт закона, в съответствие със законодателството и е гарантирано от една публична институция. Член 20 12 може да се прилага, само ако се прилагат всички други разпоредби на настоящата директива.

ê 2003/41/EО

Член 6

Определения

По смисъла на настоящата директива:

              а) „институция за професионално пенсионно осигуряване“ или „институция“, означава институция предприятие, независимо от правната му ѝ форма, кояето функционира въз основа на принципа на финансирането чрез капитализация и кояето е създаденао отделно от всякакво предприятие осигурител или организация осигурител с цел да предоставя пенсионни обезщетения, свързани с една професионална дейност, въз основа на споразумение или на договор, сключен:

– индивидуално или колективно между работодателя/работодателите и работника/работниците или служителя/служителите или техните съответни представители, или

– със самостоятелно заети лица, в съответствие със законодателството на приемащите държави членки и на държавите членки по произход,

              и кояето извършва дейности, които произтичат пряко от тази цел;

              б) „пенсионна системасхема“ означава договор, споразумение или фидуциарен акт или правила, установяващи това какви пенсионни обезщетения се предоставят и при какви условия;

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

              в) „предприятие осигурител“ означава всяко предприятие или всяка друга организация, което или която които, независимо дали включват или се състояти от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател или като самостоятелно заето лице, или съчетава тези две качества и която плаща вноски на една институция за професионално пенсионно осигуряване ðса законово задължени съгласно националното законодателство или се задължават на доброволни начала да предлагат пенсионна схема; ï

ê 2003/41/EО

              г) „пенсионни обезщетения“ означава обезщетения, предоставяни във зависимост връзка с от достигането или с оглед перспективата на очакването за достигане на пенсионна възраст или когато те се получават като допълнение на цитираните обезщетения и се предоставят като допълнение под формата на плащане в случай на смърт, инвалидност на увреждане, на преустановяване на трудовата дейността, или под формата на помощи или на услуги в случай на болест, на бедност или на смърт. За да допринесат за гарантирането на финансовата сигурност през пенсионния период, тези обезщетения най-често са под формата на пожизнени плащания. Все пак, те могат също да бъдат плащания за ограничен период или напод формата на еднократна сума;

              д) „член“ означава лице, на което чиято професионалната дейност дава или ще даде право на пенсионни обезщетения в съответствие с разпоредбите на пенсионната система схема;

              е) „бенефициер“ означава лице, което получава пенсионни обезщетения;

              ж) „компетентни органи“ означава националните органи, определени да осъществяват функциите, предвидени в настоящата директива;

              з) „биометрични рискове“ означава рисковете, свързани със смърт, с увреждане инвалидност и дълголетие;

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

              и) „държава членка по произход“ означава държавата членка, ðв която институцията е лицензирана или регистрирана и в която се намира главното ѝ управление. Под място на главното управление се разбира мястото, където се вземат основните стратегически решения на ръководния орган на институцията; ï в която се намират седалището и главното управление на институцията или при липса на седалище, нейното главно управление;

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

              й) „приемаща държава членка“ означава държавата членка, чиито съответни чието социално и трудово законодателство в областта на системите на професионално пенсионно осигуряване професионалните пенсионни схеми се прилагат в отношенията между предприятието осигурител и членовете ð или бенефициерите ï;.

ò нов

к) „прехвърляща институция“ означава институция, която прехвърля цялата или част от пенсионната схема на институция в друга държава членка;

л) „приемаща институция“ означава институция, която приема цялата или част от пенсионната схема от институция в друга държава членка;

м) „регулиран пазар“ означава многостранна система в Съюза по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) № .../... [РПФИ];

н) „многостранна система за търговия“ означава многостранна система в Съюза по смисъла на член 2, параграф 1, точка 6 от Регламент (ЕС) № .../... [РПФИ];

о) „организирана система за търговия“ е многостранна система или механизъм в Съюза по смисъла на член 2, параграф 1, точка 7 от Регламент [РПФИ];

п) „траен носител“ означава инструмент, който дава възможност на някой член или бенефициер да съхранява информацията, адресирана лично до този член или бенефициер, по начин, който е достъпен за бъдеща справка за период от време, отговарящ на целите на информацията, и който позволява точното възпроизвеждане на съхранената информация;

р) „ключова функция“ в рамките на система на управление означава вътрешен капацитет за изпълнение на практически задачи; системата на управление включва функцията по управление на риска, функцията по вътрешен одит и, в случай че институцията поема финансови задължения или установява технически резерви, актюерската функция.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

Член 7

Дейност на институциите

Всяка държава-членка Държавите членки налагат на институциите, установени на нейната територия тяхна територия, задължението да ограничат техните своите дейности до операциите, свързани с пенсионните обезщетения и с действията, които произтичат от тях.

Когато, в съответствие с член 4, едно дадено Ö живото Õзастрахователно предприятие управлява дейностите си по професионалното пенсионно осигуряване като обособи чрез заделяне на активите и пасивите си своите задължения, заделените активите и пасиви задълженията, предмет на това обособяване, се ограничават до операциите, свързани с пенсионните обезщетения и с дейностите, които произтичат пряко от тях.

Член 8

Юридическо разделяне между предприятия осигурители и институции за професионално пенсионно осигуряване

Всяка държава-членка Държавите членки следи за съществуването на гарантират, че е налице юридическо разделяне между едно предприятието осигурител и една институцията за професионално пенсионно осигуряване, за да може, в случай на несъстоятелност на първото, активите на институцията да бъдат гарантирани в интерес на членовете и бенефициерите.

Член 9

Условия за функциониране ð Регистрация или лицензиране ï

Всяка държава–членка следи Държавите членки гарантират, че за всяка институция, установена на нейната тяхна територия:

ê 2010/78/EС член 4, параграф 1, буква a)  (адаптиран)

              а) институцията да бъде е вписана в национален регистър от компетентния орган или да бъде е одобрена лицензирана Ö от него Õ; в случай на трансгранична дейност, посочена в член 2012, регистърът посочва също така държавите членки, в които институцията осъществява дейност; тази информация се съобщава на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (наричан по-нататък „ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета[46], който я публикува на своята уебсайт интернет страница;.

ê 2003/41/EО  (адаптиран)

              б) институцията да бъде реално управлявана от лица с добра репутация, които следва да имат необходимата професионална квалификация и опит или да използват услугите на консултанти, притежаващи тази професионална квалификация и опит;

ò нов

Член 10

Правила на пенсионната схема

ê 2003/41/EО

в) Държавите членки гарантират, че по отношение на всяка институция, установена на тяхна територия, се прилагат създадените по подходящ начин правила относно функционирането на всяка пенсионноосигурителна система пенсионна схема, управлявана от институцията, да бъдат приложени и всички членове да бъдат информирани за тях по подходящ начин;.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

г) всички технически резерви да са изчислени и заверени от актюер или, при липса на такъв, от всеки друг специалист в тази област, включително одитор, в съответствие с правилата на националното законодателство, въз основа на актюерските методи, признати от компетентните органи на държавата членка по произход;

ò нов

Член 11

Задължение за редовно финансиране и допълнителни обезщетения

ê 2003/41/EО

д)1. По отношение на всяка институция, установена на тяхна територия, държавите членки гарантират, че предприятието осигурител да се е задължило да осигури редовно финансиране на системата схемата, тогава, когато то гарантира плащането на пенсионните обезщетения;.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

е) членовете да са достатъчно информирани за условията на пенсионноосигурителната система, по-специално що се отнася до:

            i) правата и задълженията на заинтересованите страни от пенсионноосигурителната система;

            ii) финансовите и техническите рискове и другите рискове свързани с пенсионноосигурителната система;

            iii) естеството и разпределянето на тези рискове.

ê 2003/41/EО

2. В съответствие с принципа на субсидиарността и като се държи сметка за обема на пенсионните обезщетения, предоставяни от системите зна социална сигурносто осигуряване, една държава членка държавите членки може да предвидият на членовете да бъде предложен вариант за покриването на рисковете от дълголетие и увреждане инвалидност, обезщетенията за преживелите наследниците, които са на издръжка, и гаранция за обратно изплащане на платените осигурителни вноски да бъдат предложени на членовете като допълнителни обезщетения престации, ако работодателите и работниците или служителите, или техните съответни представители постигнат съгласие за това.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

3. Една държава членка може да подчини условията за функционирането на една институция, установена на нейна територия на други изисквания, за да гарантира подходяща защита на интересите на членовете и бенефициерите.

ê 2010/78/EС член 4, параграф 1, буква a) (адаптиран)

5. В случай на трансгранична дейност, посочена в член 20, условията за функциониране на институцията следва да бъдат предварително одобрени от компетентните органи на държавата членка по произход. Когато дават такова одобрение, държавите-членки незабавно уведомяват ЕОЗППО.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

Член 2012

Трансгранични дейности ð и процедури ï

1. Без да се засягат разпоредбите на националното социално и трудово законодателство, свързани с организацията на пенсионноосигурителни системи пенсионните схеми, включително задължителното членство и разпоредбите, приети в резултат на договарянето на колективните трудови договори, държавите членки разрешават на предприятията, установени на техните тяхна територияи, да предоставят средства на институции да се ползват от услугите ð , които предлагат да извършват или извършват трансгранична дейност ï на оправомощени в други държави членки институции за професионално пенсионно осигуряване. Те разрешават също на оправомощените Ö лицензираните Õ на тяхна територия институции ð да извършват трансгранична дейност ï за професионално пенсионно осигуряване да предоставят услугите си на Ö чрез приемане на средства от Õ предприятия, установени на територията на други ð която и да било ï държаваи членкаи.

2. Институция, която желае Ö предлага Õ ð да извършва трансгранична дейност и ï да предоставя услугите си на едно Ö да приема средства от Õ предприятие осигурител, установено на територията на друга държава-членка, подлежи на предварителното одобрение разрешение от компетентния орган на своята държава членка по произход, както е предвидено в член 9, параграф 5. Тя съобщава на компетентния орган на държавата членка по произход, където е одобрена, намерението си да предоставя услугите си на едно Ö приема средства от Õ предприятие осигурител, установено на територията на друга държава-членка.

3. Държавитеата членкиа изискват институциите, ð лицензирани или регистрирани на ï установени на нейната тяхна териториия, които предвиждат да предоставят услугите си на едно Ö предлагат да приемат средства Õ предприятие осигурител, установено на територията на друга държава членка, да предоставят следната информация в съобщението, посочено в параграф 2:

а)           приемащата държава членка/приемащите държави членки;

б)           името наименованието ð и мястото на установяване на администрацията ï на предприятието осигурител;

в)           основните характеристики на пенсионноосигурителната система пенсионната схема, която се организира управлява за предприятието осигурител.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

4. Когато компетентените органи на държавата членка по произход са е уведомени, както е посочено в параграф 2, и освен ако имат основания да смятат ð е излязъл с решение ï, че административните структури или финансовото състояние на институцията, или дори добрата репутация почтеността или професионалните квалификации компетентността или професионалният опит на ръководителите на лицата, ръководещи една институцията, са несъвместими с Ö предлаганите Õ операциите, предлагани в приемащата държава-членка, в срок от три месеца след получаване на уведомлението те съобщават цялата информация, посочена в параграф 3, той предава тази информация на компетентните органи на приемащата държава членка и съответно уведомяват институцията за това.

ò нов

Решението, посочено в първата алинея, трябва да бъде мотивирано.

Когато компетентният орган на държавата членка по произход отказва да предаде информацията по първа алинея на компетентните органи на приемащата държава членка, той излага мотивите за отказа си пред засегнатата институция в срок от три месеца от получаването на цялата информация, посочена в параграф 3. Отказът или бездействието подлежат на обжалване пред съдилищата в държавата членка по произход.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

5. Преди една институция да започне да Ö извършва трансгранична дейност Õ управлява пенсионноосигурителна система за предприятие осигурител в друга държава- членка, компетентните органи на приемащата държава членка разполагат с два ð един ï месеца, считано от получаването на информацията, посочена в параграф 3, за да укажат, когато са налице условията за това, на компетентните органи на държавата членка по произход, разпоредбите от нейното на своето социално и трудово законодателство, свързанои с професионалните пенсии, на които трябва да се подчинява управлението на пенсионноосигурителната система пенсионната схема, която приема средства от за сметка на предприятие в приемащата държава членка, както и всяка разпоредба, която се прилага в съответствие с член 18, параграф 7 и с параграф 7 на настоящия член. Компетентните органи на държавата членка по произход съобщават тази информация на институцията.

6. Веднага след получаване на съобщението, посочено в параграф 5, или при липса на такова съобщение от страна на компетентните органи на държавата членка по произход при изтичането на срока, предвиден в параграф 5, институцията може да започне да Ö извършва трансгранична дейност Õ управлява пенсионноосигурителната система за сметка на предприятие в приемащата държава членка в съответствие с разпоредбите от на социалното и трудовото законодателство на тази приемащата държава членка относно в областта на професионалните пенсии, както и с всяка разпоредба, която следва да се прилага съобразно член 18, параграф 7 и параграф 7 от настоящия член.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

7. В съответствие с член 11, институциите, действащи за сметка на едно предприятие, установено в друга държава членка, също са подчинени, по отношение на съответните членуващи осигурени лица, на изискванията за информиране, наложени от компетентните органи на приемащите държави членки по отношение на институциите, установени на тяхна територия.

ê 2003/41/EО

ð нов

87. Компетентните органи на приемащата държава членка съобщават на компетентните органи на държавата членка по произход всяко съществено изменение на разпоредбите от на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава членка, относимо към в областта на професионалните пенсионни схеми системата за професионални пенсии, което би могло да засегне характерните особености на пенсионната система схема, що се отнася до ð трансграничната дейност ï управлението на пенсионноосигурителната система за сметка на предприятие в приемащата държава членка, както и на правилата, които следва да се прилагат в съответствие с член 18 параграф 7 и с параграф 7 от настоящия член.

98. Институцията е подложена на постоянен надзор от страна на компетентния орган на приемащата държава членка, която следи тя да упражнява дейността си в съответствие с разпоредбите на социалното и трудовото законодателство на тази държава членка в областта на професионалните пенсионни схеми, отнасящи се до системите за професионални пенсии, така както е посочено в параграф 5 и е подчинена на задължението за информиране, посочено в параграф 7. Ако този надзор установи нередности, компетентният орган на приемащата държава членка уведомява незабавно за това компетентния орган на държавата членка по произход. Компетентният орган на държавата членка по произход, съгласувано с компетентния орган на приемащата държава членка, взима необходимите мерки, за да гарантира, че съответната институция ще прекрати констатираното нарушение на социалното и трудовото законодателство.

ê 2003/41/EО

109. Ако независимо от мерките, взети от компетентния орган на държавата членка по произход, или поради това, че подходящи мерки не са били взети подходящи мерки в държавата членка по произход, институцията продължава да нарушава приложимите разпоредби на социалното и трудовото законодателство на приемащата държава членка относно системите за професионални пенсии в областта на професионалните пенсионни схеми, компетентните органи на приемащата държава членка могат, след като информират компетентните органи на държавата членка по произход, да вземат подходящи мерки, за да предотвратят или да наложат санкции за нови нередности, включително, доколкото това е строго необходимо, да попречат на институцията да предоставя услуги на предприятието осигурител в приемащата държава членка.

ò нов

10. Държавите членки гарантират, че институция, която извършва трансгранична дейност, не подлежи на нито едно от изискванията за предоставяне на информация на членовете и бенефициерите, наложени от компетентните органи на приемащата държава членка по отношение на членовете, които са засегнати от тази трансгранична дейност.

Член 13

Трансгранични прехвърляния на пенсионни схеми

1. Държавите членки позволяват на институциите, които са лицензирани или регистрирани на тяхна територия, да прехвърлят целите или част от своите пенсионни схеми на приемащи институции, които са лицензирани или регистрирани в други държави членки.

2. Прехвърлянето на цялата или на част от пенсионната схема между прехвърлящите и приемащите институции, лицензирани или регистрирани в различни държави членки, подлежи на предварително разрешение от страна на компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата институция. Заявлението за разрешение за прехвърлянето се подава от приемащата институция.

3. Ако в националното социално и трудово право относно организацията на пенсионните системи не е предвидено друго, прехвърлянето и условията по него се подлагат на предварително одобрение от страна на засегнатите членове и бенефициери или, когато е приложимо, на техните представители. Във всеки случай поне четири месеца преди да бъде подадено заявлението по параграф 2 на засегнатите членове и бенефициери или, когато е уместно, на техните представители се предоставя информация относно условията по прехвърлянето.

4. Заявлението по параграф 2 съдържа следната информация:

а) писменото споразумение между прехвърлящата и приемащата институция, в което се определят условията за прехвърлянето, включително основните характеристики на пенсионната схема и описанието на прехвърлените активи и, когато е приложимо, съответните пасиви;

б) наименованието и седалището на прехвърлящата институция;

в) местоположението на администрацията на предприятието осигурител и наименованието на предприятието осигурител;

г) приемащата държава членка или приемащите държави членки, когато има повече от една.

5. Когато някой от компетентните органи на държавата членка по произход получи заявлението, посочено в параграф 2, и ако той не е излязъл с решение, в което се заявява, че административната структура или финансовото състояние на приемащата институция, или добрата репутация и професионалната квалификация или опитът на лицата, ръководещи приемащата институция, са несъвместими с операциите, предлагани в държавата членка по произход на приемащата институция, в срок от три месеца след получаване на цялата информация, посочена в параграф 4, той съобщава на приемащата институция и на компетентния орган на държавата членка по произход на прехвърлящата институция своето решение за разрешаване на прехвърлянето. Компетентният орган на държавата членка по произход на прехвърлящата институция уведомява прехвърлящата институция за това решение.

Решенията, посочени в първата алинея, трябва да бъдат мотивирани. Когато компетентният орган на държавата членка по произход на приемащата институция откаже да предаде информацията по първа алинея на компетентните органи на държавата членка по произход на прехвърлящата институция, той излага мотивите за отказа си пред засегнатата институция в срок от три месеца от получаването на цялата информация, посочена в параграф 4. Отказът или бездействието подлежат на обжалване от страна на приемащата институция пред съдилищата в държавата членка по произход на приемащата институция.

6. В срок от един месец от получаването на информацията, посочена в параграф 5, компетентният орган на държавата членка по произход на прехвърлящата институция уведомява компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата институция за изискванията на социалното и трудовото законодателство в областта на професионалното пенсионно осигуряване на приемащата държава членка, съгласно които трябва да бъде управлявана пенсионната схема. Компетентният орган на държавата членка по произход на приемащата институция съобщава тази информация на приемащата институция.

7. След получаване на съобщението, посочено в параграф 6, или ако не е получено съобщение от компетентния орган на държавата членка по произход на приемащата институция при изтичане на срока, предвиден в параграф 6, приемащата институция може да започне да управлява пенсионната схема в съответствие с изискванията на социалното и трудовото законодателство в областта на професионалното пенсионно осигуряване на приемащата държава членка.

8. В случай че приемащата институция извършва трансгранична дейност, се прилага член 12, параграфи 8 и 9.

Дял II

КОЛИЧЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

ê 2003/41/EО

Член 15 14

Технически резерви

1. Държавата членка по произход се уверява, че институциите, управляващи системи професионални пенсионни схеми за професионално пенсионно осигуряване, установяват във всеки момент, по отношение на всички пенсионноосигурителни системи пенсионни схеми, подходящ размер на пасивите, който да отговаря на финансовите задължения, които произтичат от техния портфейл от съществуващите пенсионни договори.

2. Държавата членка по произход се уверява, че институциите, управляващи системите на професионални пенсионни схеми за професионално пенсионно осигуряване, в рамките на които те институциите покриват биометрични рискове и/или гарантират или доходността на вложенията инвестициите, или едно определено ниво на обезщетения, установяват технически резерви, достатъчни за целия комплекс от тези системи схеми.

3. Изчисляването на тези технически резерви се извършва всяка година. Все пак държавата членка по произход може да разреши изчисляването да става на всеки три години, ако институцията предостави на членовете и/или на компетентните органи удостоверение или доклад, установяващ относно измененията, извършени през междинните години. Това удостоверение или доклад следва да отразява развитието, което са претърпели техническите резерви и измененията, настъпили в покритите рискове.

4. Изчисляването на техническите резерви се извършва и се удостоверява от актюер или, при липса на такъв, от друг специалист в тази област, включително от одитор, в съответствие с националното законодателство, въз основа на актюерски методи, признати от компетентните органи на държавата членка по произход в съответствие със следните принципи:

              а) минималният размер на техническите резерви се изчислява посредством едно достатъчно разумно актюерско оценяване предпазлива актюерска оценка, което която отчита всички поети от институцията ангажименти по отношение на задълженията обезщетенията и на вноските, съответстващи на пенсионноосигурителните задължения договорености на институцията. Той следва да бъде достатъчен едновременно, за изпълнението на две цели: за да продължиат изплащането към бенефициерите на текущо обслужваните пенсии и обезщетения да бъдат изплащани на техните бенефициери и за да отразява се отразят задълженията, които произтичат от натрупаните пенсионни права на членовете членски права на пенсия. Възприетите за оценка на задълженията икономически и актюерски допускания хипотези също се избират разумно предпазливо, като се отчита, по целесъобразност, подходящ марж за неблагоприятните колебания;

              б) използваните максимални лихвени проценти се избират разумно предпазливо и се определят съгласно всяко съотносимо съответните правилао на държавата членка по произход. Тези разумно предпазливо избрани лихвени проценти се определят като се държи сметка за:

i) доходността на съответните активи, държани от институцията, както и за доходността на бъдещата възвръщаемост на инвестициите, и/или

ii) за пазарната доходността на държавните облигации или пазарната доходност на облигациите с високо качество;

              в) биометричните таблици, използвани за изчисляването на техническите резерви, се основават на принципите на разумността предпазливостта, като държат сметка за основните характеристики на групата на членовете и пенсионноосигурителните системи пенсионните схеми, по-специално на очакваните изменения на съответните рискове;

              г) методът и основата на изчисляването на тези технически резерви остават поначало постоянни от една финансова година до друга. Все пак е възможно да се наложат, възникнали несъответствия корекции поради могат да бъдат оправдани от промяна в юридическите, демографските или икономическите данни, на които се основават хипотезите допусканията.

5. Държавата членка по произход може да подчини изчисляването на техническите резерви на допълнителни и по-подробни изисквания, за да осигури подходяща защита на интересите на членовете и бенефициерите.

ê 2010/78/ЕС член 4, параграф 4

6. С оглед евентуалната обоснована необходимост от по- нататъшна хармонизация на правилата за изчисляване на техническите резерви, по-специално за размера на лихвения проценти и за други хипотези, които влияят на нивото на техническите резерви, Комисията, въз основа на съвети от страна на ЕОЗППО, публикува, на всеки две години или по искане на една държава-членка, доклад за ситуацията относно развитието на трансграничните дейности.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

Комисията предлага всички необходими мерки, за да предотврати евентуални нарушения, предизвикани от различните нива на лихвените проценти и за защита на интересите на бенефициерите и членовете по всички системи.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

Член 16 15

Финансиране на техническите резерви

1. Държавата членка по произход изисква всяка институция да разполага във всеки един момент с достатъчнои и подходящи активи, които да покрият техническите резерви във връзка с целия комплекс от пенсионноосигурителни системи пенсионни схеми, които тя управлява.

2. Държавата членка по произход може да разреши, за ограничен период от време, на една институция да не разполага с достатъчно активи, достатъчни да покрият за покриване на техническите резерви. В този случай компетентният орган задължава институцията да приеме конкретен и осъществим план за оздравяване възстановяване, за да гарантира, че разпоредбите на параграф 1 ще бъдат са отново спазени. Планът следва да отговаря и на следните условия:

              а) институцията изработва конкретен и осъществим план за възстановяване на изисквания размер на активите, изискуеми, за да се покрият изцяло техническите резерви в необходимия срок. Този план се поставя на разположение на членовете или по целесъобразност, на техните представители и/или се представя за одобрение на компетентнитея органи на държавата членка по произход;

              б) при изработването на плана се държи сметка за конкретното положение на институцията, по-специално за структурата на нейните активи и пасиви, за нейния профил на риска, нейния план за ликвидност, за възрастовия профил на нейните членове, имащи право на пенсионни обезщетения, спецификата на системите, които са в начален стадий, и на системите, които преминават от положение на несъществуващо или частично покритие, към положение на пълно покритие;

              в) в случай на прекратяване на пенсионноосигурителната система пенсионната схема през гореспоменатия периода, посочен в Ö първото изречение на Õ настоящия параграф период, институцията уведомява за това компетентните органи на държавата членка по произход. Институцията уточнява установява процедура, даваща възможност да се прехвърлят съответните активите и съответстващите им пасиви задължения на една друга финансова институция или подобна организация. Тази процедура се съобщава на компетентните органи на държавата членка по произход и общите насоки на процедурата се предоставят на разположение на членовете или, по целесъобразност, на техните представители при спазване на принципа на поверителност.

3. В случай на трансгранична дейност като тази, посочена в член 1220, техническите резерви следва да бъдат изцяло покрити във всеки един момент за всички управлявани системи на пенсионно осигуряване пенсионни схеми. Ако това условие не бъде спазено, компетентните органи на държавата членка по произход се намесват в съответствие с член 6214. За да се гарантира спазването на това изискване, държавата членка по произход може да изиска обособяване разделяне на активите от задълженията пасивите.

Член 17 16

Нормативно определени собствени средства

1. Държавата членка по произход следва да се увери гарантира, че институциите, които управляват пенсионноосигурителни системи пенсионни схеми, за които самата институция, а не предприятието осигурител, поема задължението да покрие биометричните рискове или гарантира определена доходност на вложенията инвестициите или определено ниво на обезщетенията, държат постоянно, наред с техническите резерви, допълнителни активи, които да служат като допълнителна гаранция. Нивото на тази допълнителна гаранция следва да отразява вида на риска и притежаваните активи за цялостния комплекс от управляваните системи схеми. Тези допълнителни активи следва да бъдат са свободни от всякакви предвидими задължения и да представляват един допълнителен гарантиращ сигурността капитал, предназначен да компенсира несъответствията между предвидените и действителните разходи и печалби.

ê 2009/138/EО член 303, параграф 1 (адаптиран)

2. За целите на изчисляването на минималния размер на допълнителните активи се прилагат правилата, определени в членове 17a — 17г17, 18 и 19.

ê 2003/41/EО

3. Независимо от това, параграф 1 не забранява на държавите членки да налагат на институциите, установени на тяхната територия, да държат нормативно определени собствени средства или да установят по-подробни правила, доколкото това е оправдано от гледна точка на разумността предпазливостта.

ê 2009/138/EО член 303, параграф 2 (адаптиран)

Член 17a 17

Налична граница на платежоспособност

1. Всяка държава-членка Държавите членки изискват от всяка институция, посочена в член 17 16, параграф 1, намираща се установена на нейна тяхна територия, да държи във всеки момент адекватна налична граница на платежоспособност във всеки момент по отношение на всички дейности, като тази граница трябва да бъде най-малко равен равна на изискванията на настоящата директива.

2. Наличната граница на платежоспособност се състои от активите на институцията застрахователното предприятие, намалени с предвидимите задължения пасиви, и с приспадане на всички нематериални активи, включително:

              а) изцяло внесения дялов капитал, или, в случая на институция под формата на взаимозастрахователно предприятие, действителните първоначални средства плюс всички сметки на членовете на взаимозастрахователното предприятие, които изпълняват следните критерии:

         i) уставът трябва да предвижда, че от тези сметки могат да се извършват плащания към членовете на взаимозастрахователното предприятие, само когато това не води до спад на наличната граница на платежоспособност под изискваното ниво, или, след прекратяване дейността на предприятието, когато всички други негови дългове са уредени;

         ii) уставът трябва да предвижда, че за всяко плащане, посочено в подточка i), извършено за други цели освен индивидуалното прекратяване на членството във взаимозастрахователното предприятие, компетентните органи бъдат биват уведомени най-малко един месец предварително и, че те могат в този срок да забранят плащането; и

         iii) съответните разпоредби на устава могат да бъдат изменяни само след като компетентните власти органи са обявили, че нямат възражение към изменението, без да се засягат изложените в i) и ii) критерии;

              б) резервите (законови и свободни), несъответстващи на застрахователните задължения;

              в) печалбата или загубата, пренесени след приспадането на дължимите дивиденти; и

              г) дотолкова доколкото е разрешено от националното право, резервите от печалби в баланса, когато могат да бъдат използвани за покриване на всякакви загуби, които могат да възникнат, и когато не са оставени за разпределение между членовете и бенефициерите.

Наличната граница на платежоспособност се намалява със стойността на собствените акции, които се притежават пряко от институцията.

3. Държавите членки може да предвидят наличната граница на платежоспособност да обхваща също:

              а) съвкупнияен привилегирован акционерен капитал и подчинения заемен капитал до 50 % от по-малката стойност на една от следните две величини: наличната граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, не повече от 25 % от която се състои от подчинени кредити с фиксиран падеж, или съвкупен привилегирован акционерен капитал с фиксиран срок, в случай при условие че съществуват обвързващи споразумения, съгласно които в случай на несъстоятелност или ликвидация на институцията подчиненият заемен капитал или привилегированият акционерен капитал се нарежда след вземанията на всички други кредитори и не се изплаща, докато не бъдат уредени всички други неуредени дългове;

              б) ценни книжа без определена дата на падежа и други инструменти, включително кумулативни привилегировани акции, различни от посочените в буква а), до максимално 50 % от по-малката стойност на една от следните две величини: наличната граница на платежоспособност или изискваната граница на платежоспособност, за сумата от такива ценни книжа и субординирания подчинения заемен капитал, посочени в буква а), при условие че изпълняват следните задължителни условия:

         i) те не трябва да бъдат изплащани по инициатива на приносителя им или без предварителното съгласие на компетентния орган;

         ii) договорът за емисията трябва да позволява на институцията да отсрочи плащането на лихвата по заема;

         iii) претенциите исковете на заемополучателя към институцията се подреждат след тези на всички други кредитори;

         iv) документите, които уреждат емисията на ценните книжа, предвиждат, че загубите ще бъдат компенсирани с дълг и неизплатени лихви, като в същото време правят възможно за презастрахователното предприятие институцията да продължи дейността си; и

         v) вземат се предвид само напълно внесените суми.

              За целите на буква а) подчиненият заемен капитал трябва да отговаря също и на следните условия:

         i) може да се взема се предвид само напълно внесеният капитал;

         ii) за заеми с фиксиран падеж, първоначалният падеж е поне пет години. Не по-късно от една година преди датата на изплащането, институцията предоставя за одобрение от компетентните власти органи план, от който става видно по какъв начин се запазва наличната граница на платежоспособност или се довежда до изискваното ниво по време на падежа, освен ако обхватът, в който може да бъде включен заемът като компонент на наличната граница на платежоспособност, е постепенно стеснен поне през последните пет години преди датата на изплащането. Компетентните органи могат да разрешат предсрочното погасяване на такива кредити, при условие че е подадено заявление от издаващата институция и наличната граница на платежоспособност няма да спадне под необходимото ниво;

         iii) заеми, чийто падеж не е фиксиран, се изплащат само след срок за предизвестие от пет години, освен ако заемите не се считат повече като компонент на наличната граница на платежоспособност или ако специално се изисква предварително съгласие на компетентните власти органи за предсрочното им изплащане. В последния случай институцията уведомява компетентните власти органи поне шест месеца преди датата на планираното изплащане, като посочва наличната граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, преди и след изплащането. Компетентните власти органи разрешават изплащането само когато наличната граница на платежоспособност на институцията няма да падне под изискваното ниво;

         iv) заемното споразумение не включва клауза, която предвижда, че при специфични обстоятелства, различни от ликвидиране ликвидация на институцията, дългът ще бъде изплатен преди договорените дати за изплащане; и

         v) заемното споразумение може да бъде изменяно, само след като компетентните власти органи са обявили, че нямат възражения по изменението.

4. По искане от на дружеството, с приложени придружено от подкрепящи доказателства, до компетентния орган на държавата членка по произход и със съгласието на този орган, наличните граници на платежоспособността могат също да се състоят от:

              а) когато не се практикува цилмериране, или когато ако в случай че се практикува, ако то е по-малко от разходите за придобиване, включени в премията, разликата между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и математическия резерв, цилмериран с квота, равна на включената в премията добавка за разходи за придобиване.;

              б) всякакви скрити нетни резерви, резултат от оценката на активите, дотолкова доколкото такива скрити нетни резерви не са от необичайно естество;

              в) половината от невнесения акционерен или учредителен капитал, ако внесената част се равнява на 25 % от този акционерен или учредителен капитал, до 50 % от по-малката от следните две величини: наличната и изискваната граница на платежоспособност.

Цифрата, посочена в буква а), не може да превишава 3,5 % от сумата на разликите между съответните капиталови суми от животозастрахователни дейности и от дейности по предоставяне на професионални пенсии, и математическите резерви по всички полици, за които е възможно цилмериране. Разликата се намалява с размера на необезценените разходи за придобиване, отчетени като актив.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

5. Комисията може да приема мерки за прилагане, свързани с параграфи 2 — 4, за да отчете развития, които оправдават технически корекции на данните, избираеми за налични граници на платежоспособност.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21б.

ê 2009/138/EО член 303, параграф 2 (адаптиран)

Член 17б 18

Изисквана граница на платежоспособност

1. Съгласно член 17в, Иизискваната граница на платежоспособност се определя, както е предвидено в параграфи 2—до 6 в съответствие със записаните задължения.

2. Изискваната граница на платежоспособност е равна на сумата от следните два резултата:

              а) първи резултат:

              сума, която отговаря на 4 % от математическите резерви за пряката дейност и активното презастраховане, без да се приспадат презастрахователните цесии, се умножава по съотношението, което не може да бъде под 85 %, валидно за последната финансова година, между математическите резерви, нетни от презастрахователнитене цесии, и брутната сума на математическите резерви;

              б) втори резултат:

              за полици, при които рисковият капитал не е отрицателна величина, сума, която отговаря на 0,3 % от този капитал, записан от институцията, се умножава по съотношението, което не може да бъде под 50 %, валидно за последната финансова година, между общия рисков капитал, поддържан като задължение пасив на институцията след презастрахователни цесии и ретроцесии, и общия рисков капитал, без приспадане на делът на презастрахованетотеля;

              За временна застраховка при смърт с максимален срок три години частта е 0,1 %. За такава застраховка със срок над три години, но не повече от пет, частта е 0,15 %.

3. За допълнителните застраховки, посочени в член 2, параграф 3, буква а), подточка iii) от Директива 2009/138/ЕО  на европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) изискваната граница на платежоспособност е равна на изискваната граница на платежоспособност за институциите по член 17г 19.

4. За операциите по капитализацията, посочени в член 2, параграф 3, буква б), подточка ii) от Директива 2009/138/ЕО, изискваната граница на платежоспособност е равна на 4 % от математическите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а).

5. За операциите, посочени в член 2, параграф 3, буква б), точка i) от Директива 2009/138/ЕО, изискваната граница на платежоспособност е равна на 1 % от активите.

6. За застраховките в обхвата на член 2, параграф 3, буква а), точки i) и ii) от Директива 2009/138/ЕО, свързани с инвестиционни фондове, и за операции, посочени в член 2, параграф 3, буква б), подточки iii), iv) и v) от Директива 2009/138/ЕО, изискваната граница на платежоспособност е равна на сбора от следните елементи:

              а) доколкото институцията носи инвестиционен риск, 4 % от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а);

              б) доколкото институцията не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление е фиксирана за период, превишаващ пет години, 1 % от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, буква а);

              в) доколкото институцията не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление не е фиксирана за период, превишаващ пет години, сума в размер до 25 % от нетните административни разходи по този вид дейност за предходната финансова година;

              г) доколкото застрахователното предприятие институцията покрива риска от смърт, 0,3 % от рисковия капитал, изчислен в съответствие с параграф 2, буква б).

ê 2009/138/ЕО член 303, параграф 2

Член 17в

Гаранционен фонд

1. Държавите членки могат да предвидят една трета от изискваната граница на платежоспособност, както е определена в член 17б, да представлява гаранционен фонд. Този фонд обхваща елементите, изброени в член 17а, параграфи 2 и 3 и със съгласието компетентния орган на държавата-членка по произход, на елементите по член 17а, параграф 4, буква б).

2. Гаранционният фонд не може да бъде по-малък от 3000000 EUR. Всяка държава-членка може да предвиди, че минималният гаранционен фонд се намалява с 25 % в случай на взаимозастрахователни предприятия и предприятия от взаимозастрахователен тип.

ê 2009/138/EО член 303, параграф 2

Член 17г 19

Изисквана граница на платежоспособност за целите на член 17б18, параграф 3

1. Изискваната граница на платежоспособност се определя на базата или на годишния размер на премиите или вноските, или на средната тежест на претенциите за последните три финансови години.

2. Размерът на изискваната граница на платежоспособност е равен на по-високото равнище от двата резултата, посочени в параграфи 3 и 4.

3. Базата на премиите се изчислява при използване на по-високата от брутните осчетоводени премии или вноски, както са изчислени по-долу, и брутните получени премии или вноски.

Премиите или вноските, (включително допълнителните разходи към премиите и вноскитете, емитирани в рамките на), дължими във връзка с пряка дейност преки сделки през предходната финансова година, се агрегират.

Към тази сума се добавя общата сума на премиите, приети за презастраховане през предходната финансова година.

От нея се изважда общата сума на премиите или вноските, анулирани през предходната финансова година, както и общата сума на данъците и таксите, свързани с включените в сбора премиите или вноските, съставляващи агрегата.

Така получената сума се разделя на два дяла, като първият от тях е от в размер до 50 000 000 EUR, а вторият съответства на остатъка; 18 % от първата част и 16 % от втората част се събират.

Така получената сума се умножава по съществуващото съотношение за предишните три финансови години между сумата на останалите застрахователни обезщетения претенции, които трябва да покрие за сметка на институцията след приспадане на възстановимите суми по презастраховане и брутната сумата на брутните застрахователните претенции обезщетения. Това съотношение не може да бъде под 50 %.

4. Основата на претенциите се изчислява, както следва:

Сумите пона застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на пряка дейност (без приспадане на намаляване на застрахователните обезщетения за сметка на презастрахователи и ретроцесионери) през периодите, посочени в параграф 1, се агрегират.

Към тази сума се добавя сумата на застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на приети презастраховки или ретроцесии през същите периоди, както и сумата на провизиите за неизплатенинеуредени застрахователни претенции обезщетения, установени в края на предходната финансова година, както за пряка дейност, така и за приемане на презастраховки.

Впоследствие от тази сума се приспада сумата на застрахователните обезщетения, изплатени през периодите, посочени в параграф 1.

От така получената сума се приспада сумата на провизиите за неуредени платими застрахователни претенции обезщетения, установени в началото на втората финансова година, предшестваща последната финансова година, за която има счетоводни отчети, както за пряката дейност, така и за приемането на презастраховки.

Една трета от така получената сума се разделя на две части, първата – в размер до 35 000 000 EUR, а втората представлява разликата; 26 % от първата част и 23 % от втората част се събират.

Така получената сума се умножава по съществуващото съотношение за предишните три финансови години между сумата на останалите застрахователни обезщетения за сметкапретенции, предявени спрямо на институцията след приспадане на възстановимите суми по презастраховане и сумата на брутните застрахователни обезщетенияпретенции. Това съотношение не може да бъде под 50 %.

5. Когато изискваната граница на платежоспособност, така изчислена по съгласно параграфи 2, 3 и 4, дават резултат, по-малък от изискваната граница на платежоспособност за предходната финансова година, изискванатаето за границаи на платежоспособността е най-малкото равно на това тази за предходната финансова година, умножено по съотношението между техническите провизии за неуредени платими застрахователни претенцииобезщетения в края на предходната финансова година, и сумата на техническите провизии за неуредени платими застрахователни претенцииобезщетения в началото на предходната финансова година. В тези изчисления техническите резерви се изчисляват, като се извърши приспадане на презастраховката, а коефициентът съотношението не може в никакъв случай да бъде по-високо от 1.

ê 2003/41/EО

Член 18 20

Правила за вложениятаинвестиране

1. Държавите членки изискват от институциите, установени на тяхната територия, да инвестират в съответствие с принципа на разумността консервативния инвеститор (prudent person rule), по-специално в съответствие със следните правила:

              а) активите следва да бъдат вложени се инвестират най-добре от гледна точка на интересите на членовете и бенефициерите. В случай на потенциален конфликт на интереси, институцията, или структурата, която управлява нейния портфейл, следи инвестициите да бъдат направени единствено в интерес на членовете и бенефициерите;

              б) активите следва да бъдат вложени се инвестират така, че да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и рентабилността на портфейла като цяло.

              Активите, съставляващи техническите резерви, следва също да бъдат вложени се инвестират при условия, съобразени с естеството и продължителността на предвидените бъдещи пенсионни обезщетения;

              в) активите следва основно да бъдат вложени се инвестират основно на регулирани пазари. ВложениятаИнвестициите в активи, които не се търгуват на един регулиран финансов пазар, следватрябва при всички положения да се задържат на едно разумно равнище;

              г) вложениятаинвестициите в производнидериватни инструменти са възможни, доколкото те допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефикасното управление на портфейла. Те следватрябва да бъдат оценявани разумнопредпазливо, като се държи сметка за базовия актива, който е в основата им и да бъдат включени в оценяването на активите на институцията. Институцията следва, освен това, да избягва едно прекомерноа рискова експозиция към един единствен контрагент излагане на рисковете, свързани с една единствена насрещна престация и с към други производни операции с дериватни инструменти;

              д) активите следва да бъдатсе диверсифицират правилно разнообразени, за да се избегне прекомерна зависимост по отношение на един актив, на един емитент или на една отделна група предприятия, както и концентрираненатрупване на рискове в целия портфейл.

              ВложениятаИнвестициите в активи, издадени от един и същи емитент или от емитенти от една и съща група, не следва да излагат институцията на прекомерна концентрация на рисковете;

              е) вложениятаинвестициите в инструменти, издавани от предприятие осигурител, не следва да надвишават 5 % от целия портфейл и когато предприятието осигурител принадлежи към една група, вложениятаинвестициите в инструменти, емитирани от предприятията, принадлежащи към същата група като предприятието осигурител, не следва да надвишават 10 % от портфейла.

              Когато институцията действа за сметка на приема средства от няколко предприятия осигурители, вложенията инвестициите в инструменти, емитирани от тези предприятия се правят разумно, като се отчита необходимостта от едно подходящао разнообразяванедиверсификация.

Държавите членки могат да решат да не прилагат изискванията, посочени в букви д) и е), по отношение на вложенията инвестициите в държавни облигации.

ê 2013/14/ЕС член 1

1а2. Като вземат предвид естеството, мащаба и сложността на инвестициите дейностите на поднадзорните институциите, държавите членки гарантират, че компетентните органи следят за адекватността на методите процесите на институциите за извършване наза кредитна оценка на институциите, оценяват използването в техните инвестиционни политики на позовавания на кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг, съгласно определението в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг[47], в техните инвестиционни политики и когато е целесъобразно, насърчават смекчаването на въздействието на такива позовавания с оглед намаляване на доверяването единствено и механично на тези кредитни рейтинги.

ê 2003/41/ЕО

23. Държавата членка по произход забранява на институцията да сключва заеми или да бъде поръчител на трети лица. Държавите членки могат все пак да разрешат на институциите да сключват някои заеми, в изключителни случаи, с временен характер за целите на ликвидността и временно, някои заеми.

34. Държавите членки не налагат на институциите, установени на тяхната територия, задължението да правят вложениятаинвестициите си в определени категории активи.

45. Без да се засягат разпоредбите на член 12 32, държавите членки не подлагат въвеждат изискване за предварително разрешение или редовно уведомяване по отношение на  решенията относно вложениятаинвестициите на една институция, установена на тяхната територия, или на лицето, което управлява вложенията инвестициите й, на никакво задължение за получаване на предварително разрешение или редовно уведомяване.

ê 2003/41/EО  (адаптиран)

ð нов

56. При спазване на разпоредбите на параграфи 1—4 5 държавите членки могат да подложатпредвидят за институциите, установени на тяхна територия, на по-подробни правила, включително и на количествени правила, ако те са оправдани от гледна точка на разумносттапредпазливостта, така че да бъде отразен целият комплекс от пенсионноосигурителните системипенсионни схеми, управлявани от тези институции.

Държавите членки могат, по-конкретно, да прилагат разпоредби в областта на вложенията, подобни на тези, предвидени в Директива 2002/83/ЕО.

Все пак, те държавите членки не пречат на институциите:

              a) да влагатинвестират до 70 % от активите, представляващи техническите резерви или от целия портфейл за системисхеми, при които инвестиционният риск се понасяноси от членовете, в  акции, в търгуеми ценни книжа, приравнени на акции и в корпоративни облигации на предприятия, които се търгуват на регулирани пазари, ð или чрез многостранни системи за търговия или организирани системи за търговия, ï и да решават сами за относителната тежест на тези ценни книжа в инвестиционния портфейл. Ако обаче това е оправдано от гледна точка на разумността, държавите-членки могат да прилагат долна граница по отношение на институциите, които предоставят пенсионни продукти с гарантиран в дългосрочен план лихвен процент, понасят сами инвестиционния риск и сами осигуряват гаранцията;

              б) да инвестиратвлагат до 30 % от активите, покриващи техническите резерви, в активи, деноминирани във валути, различни от тези, в които са изразени пасивите задълженията;

в) да инвестират ввлагат активите си на пазарите на рисковите капитали ð инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, многостранни системи за търговия или организирани системи за търговияï.

67. Параграф 56 не изключва правото на държавите членки да налагат, също на индивидуален принцип, на институциите, установени ð лицензирани или регистрирани ï на тяхната територия, по-строги правила за вложенията инвестиране, оправдани от гледна точка на разумността предпазливостта, по-специално с оглед, по-специално, на задълженията, поети от институцията.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

7. В случай на трансгранична дейност, като тази, посочена в член 20, компетентният орган на всяка приемаща държава членка може да изисква разпоредбите, съдържащи се във втора алинея, да се прилагат по отношение на институцията в държавата членка по произход. В този случай, цитираните разпоредби се прилагат само за частта от активите на институцията, която отговаря на дейностите, осъществявани в съответната заинтересована приемаща държава членка. Освен това, те се прилагат, само ако същите разпоредби или по-строги разпоредби се прилагат също по отношение на институциите, установени в приемащата държава-членка.

Разпоредбите, предвидени в първа алинея са следните:

            а) институцията не влага повече от 30 % от активите си в акции, в ценни книжа, приравнени на акции и дългови ценни книжа, които не се търгуват на един регулиран пазар, или тя влага поне 70 % от своите активи в акции, в ценни книжа, приравнени на акции и дългови ценни книжа, които се търгуват на един регулиран пазар;

            б) институцията не влага повече от 5 % от тези активи в акции или в други ценни книжа, приравнени в акции, в облигации, в дългови ценни книжа и в други инструменти на паричния пазар и на капиталовия пазар, произхождащи от едно и също предприятие и не повече от 10 % от тези активи в акции и в други ценни книжа, приравнени в акции, в облигации, в дългови ценни книжа и в други инструменти на паричния пазар и на капиталовия пазар, произхождащи от предприятия, които са част от една и съща група;

            в) институцията не влага повече от 30 % от тези активи в авоари, деноминирани във валути, различни от тази, в която са изразени задълженията.

За да гарантира спазването на тези изисквания, държавата-членка по произход може да наложи обособяване на активите.

ò нов

8. Компетентните органи на приемащата държава членка на дадена институция, осъществяваща трансгранична дейност съгласно посоченото в член 12, не определят правила за инвестиране в допълнение към тези, посочени в параграфи 1—6, по отношение на частта от активите, които покриват техническите резерви за трансгранична дейност.

Дял III

УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ДЕЙНОСТТА

ГЛАВА 1

Система на управление

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 21

Отговорност на административния, управителния или надзорния орган

1. Държавите членки гарантират, че административният, управителният или надзорният орган на институцията носи главната отговорност в съответствие с националното законодателство за спазването от страна на съответната институция на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива.

2. Настоящата директива не засяга ролята на социалните партньори в управлението на институциите.

Член 22

Общи изисквания към управлението

1. Държавите членки изискват от всички институции да разполагат с ефективна система на управление, която осигурява стабилно и разумно управление на дейностите им. Тази система включва адекватна и прозрачна организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разграничение на отговорностите, както и ефективна система, осигуряваща предаването на информация. Системата на управление е предмет на редовен вътрешен преглед.

2. Системата на управление, посочена в параграф 1, е съобразена с естеството, мащаба и сложността на дейностите на институцията.

3. Държавите членки гарантират, че административният, управителният или надзорният орган на институцията приема писмени указания във връзка с управлението на риска, вътрешния одит и, когато е приложимо, актюерските услуги и възлагането на дейности на външни изпълнители и че този орган гарантира прилагането на тези указания. Указанията се преразглеждат ежегодно и се адаптират при всяка значителна промяна в системата или в съответната област на дейност.

4. Държавите членки гарантират, че институциите разполагат с ефективна система на вътрешен контрол. Тази система включва административни и счетоводни процедури, рамка за вътрешен контрол, подходящи правила за докладване на всички нива на институцията.

5. Държавите членки гарантират, че институциите вземат уместните мерки, за да осигурят непрекъснато и редовно упражняване на своите дейности, което включва разработване на планове за действие при извънредни ситуации. За тази цел институцията използва подходящи и съизмерими системи, ресурси и процедури.

6. Държавите членки задължават институциите да имат поне две лица, които ефективно ръководят институцията.

Член 23

Изисквания за квалифицирано и надеждно управление

1. Държавите членки изискват от институциите да гарантират, че всички лица, които ефективно ръководят институцията или изпълняват други ключови функции, отговарят на следните изисквания при извършването на своите задачи:

а)           тяхната професионална квалификация, знания и опит са адекватни, така че да им позволят да гарантират стабилно и разумно управление на институцията и надлежно да изпълняват своите ключови функции (изискване за квалификация); и

б)           те се ползват с добра репутация и са почтени (изискване за надеждност).

2. Държавите членки гарантират, че разполагат с ефективни процедури и упражняват редовен контрол, за да позволят на компетентните органи да преценят дали лицата, които ефективно ръководят институцията или изпълняват други ключови функции, отговарят на изискванията, посочени в параграф 1.

3. Когато някоя държава членка изисква от своите граждани доказателство за добра репутация, доказателство за липса на предишна несъстоятелност или и двете, тази държава членка приема като достатъчно доказателство за това, че тези изисквания са спазени по отношение на гражданите на други държави членки, представянето на свидетелство за съдимост, издадено от другата държава членка, или при липса на свидетелство за съдимост, издадено от другата държава членка, равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата членка по произход или в държавата членка, гражданин на която е засегнатото лице.

4. Когато държавата членка по произход или държавата членка, гражданин на която е засегнатото лице, не издава равностоен документ, както е посочено в параграф 3, гражданинът на другата държава членка има право да представи вместо него клетвена декларация.

Независимо от това, в държавите членки, в които не са предвидени клетвени декларации, на гражданина на съответната друга държава членка се разрешава да представи официална декларация, направена от него пред компетентен съдебен или административен орган на неговата държава членка по произход или държавата членка, от която той идва, или пред нотариус в една от тези държави членки.

Този орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

5. Доказателството за липса на предишна несъстоятелност по параграф 3 може да бъде представено под формата на декларация, направена от гражданите на съответната друга държава членка пред компетентен съдебен, професионален или търговски орган в съответната друга държава членка.

6. Документите и удостоверенията, посочени в параграфи 3, 4 и 5, се представят в срок до три месеца след датата на тяхното издаване.

7. Държавите членки определят органите и структурите, които са компетентни да издават документите, посочени в параграфи 3, 4 и 5, и незабавно ги съобщават на останалите държави членки и Комисията.

Държавите членки съобщават също така на останалите държави членки и на Комисията кои са органите и структурите, на които трябва да се представят документите, посочени в параграфи 3—5, в подкрепа на заявлението за извършване на дейностите по член 12 на територията на тази държава членка.

Член 24

Политика за определяне на възнагражденията

1. Държавите членки изискват от институциите да имат разумна политика за определяне на възнагражденията за лицата, които ефективно ръководят институцията по начин, съответстващ на размера и вътрешната организация, както и естеството, мащаба и сложността на техните дейности.

2. Институциите редовно оповестяват публично информацията относно политиката за определяне на възнагражденията, освен ако в законовите, подзаконовите и административните разпоредби за транспониране на Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета е предвидено друго. [48]

3. На Комисията се предоставят правомощия да приеме делегиран акт в съответствие с член 77, в който се конкретизират:

а)           задължителните елементи на политиките за определяне на възнагражденията, които да бъдат прилагани от институциите въз основа на следните принципи:

– политиката за определяне на възнагражденията се установява, прилага и поддържа в съответствие с дейностите и стратегията за управление на риска на институцията, нейния рисков профил, цели, практики за управление на риска и дългосрочните интереси и резултатите на институцията като цяло;

– в политиката за определяне на възнагражденията са включени пропорционални мерки, целящи да предотвратят конфликтите на интереси;

– политиката за определяне на възнагражденията насърчава разумното и ефективно управление на риска и не поощрява поемането на риск отвъд праговете за поемане на риск на институцията;

– политиката за определяне на възнагражденията се прилага към институцията и към страните, изпълняващи ключови функции на институцията или всякакви други нейни дейности, включително дейности, възложени на външни изпълнители и дейности, възложени впоследствие на външни изпълнители по веригата, ключови функции или всякакви други дейности;

– политиката за определяне на възнагражденията съдържа разпоредби, които са специфични за задачите и работата на административния, управителния и надзорния орган на институцията, лицата, които ефективно ръководят институцията, титулярите на ключови функции и други категории персонал, чиито професионални дейности оказват съществено въздействие върху рисковия профил на институцията;

– административният, управителният или надзорният орган на институцията установява основните принципи на политиката за определяне на възнагражденията за категориите персонал, чиито професионални дейности оказват съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, и е отговорен за контрола върху нейното прилагане;

– административният, управителният или надзорният орган на институцията е отговорен за прилагането на политиката за определяне на възнагражденията, която подкрепя разумното, предпазливо и ефективно управление на институциите;

– по отношение на възнагражденията и надзора върху тях е налице ясно, прозрачно и ефективно управление.

б)           подходящата честота, конкретния ред и съдържанието на публичното оповестяване на политиката за определяне на възнагражденията.

Раздел 2

Функции

Член 25

Общи разпоредби

1. Държавите членки изискват от институциите да разполагат с функция по управление на риска, функция по вътрешен одит и, когато е приложимо, актюерска функция. Редът за докладване, свързан с всяка ключова функция, гарантира, че тя е способна да изпълнява ефективно своите задължения по обективен, справедлив и независим начин.

2. Институциите могат да позволят на едно лице или една организационна единица да изпълнява повече от една ключова функция. Независимо от това функцията по управление на риска се възлага на лице или организационна единица, различни от лицето или организационната единица, които изпълняват функцията по вътрешен одит.

3. Без да се засяга ролята, която социалните партньори имат в цялостното управление на институциите, лицето или организационната единицата, изпълняващи дадена ключова функция, са различни от лицето или единицата, изпълняващи сходна ключова функция в предприятието осигурител. Въз основа на мотивирано искане от страна на институцията компетентният орган може да предостави освобождаване от това ограничение, като има предвид размера, естеството, мащаба и сложността на дейностите на институцията.

4. Лицето, изпълняващо дадена ключова функция, докладва незабавно на административния, управителния или надзорния орган на институцията всеки съществен проблем, възникнал в областта на отговорност на това лице.

5. Всички констатации и препоръки на функциите по управление на риска, по вътрешен одит и, когато е приложимо, на актюерската функция се докладват на административния, управителния или надзорния орган на институцията, който решава какви действия да бъдат предприети.

6. Функциите по управление на риска, вътрешен одит и, когато е приложимо, актюерската функция информират компетентния орган на институцията, ако административният, управителният или надзорният орган на институцията не предприеме подходящи и своевременни коригиращи действия:

а)           когато лицето или организационната единица, изпълняваща ключовата функция, са установили, че има риск институцията да не спази съществено законово изискване и са докладвали за това на административния, управителния или надзорния орган на институцията;

б)           когато лицето или организационната единица, изпълняваща ключовата функция, са станали свидетели на съществено нарушение на законодателството или разпоредбите, приложими за институцията и нейните дейности в областта на ключовата функция на това лице или организационна единица, и са докладвали за това на административния, управителния или надзорния орган на институцията.

7. Държавите членки гарантират правна защита на лица, които осведомяват компетентния орган в съответствие с параграф 6.

Член 26

Система за управление на риска и функция по управление на риска

1. Държавите членки изискват от институциите да разполагат с ефективна система за управление на риска, включваща стратегиите, процесите и процедурите за докладване, необходими за постоянното откриване, измерване, наблюдение, управление и докладване на рисковете на индивидуално и на съвкупно равнище, на които институциите са или биха могли да бъдат изложени, както и тяхната взаимна зависимост.

Системата за управление на риска е добре интегрирана в организационната структура и в процеса на вземане на решения на институцията.

2. Системата за управление на риска покрива по подходящ начин спрямо техния размер, вътрешна организация и естеството, мащаба и сложността на техните дейности рисковете, които могат да възникнат в институциите или в предприятията, на които като външни изпълнители са били възложени задачи или дейности, поне в следните области:

а)           подписваческа дейност и формиране на резерви;

б)           управление на активите и пасивите;

в)           инвестиране, по-специално в деривати и сходни задължения;

г)           управление на ликвидни и концентрационни рискове;

д)           управление на операционния риск;

е)           застраховане и други техники за намаляване на риска.

3. В случаите, когато в съответствие с условията на пенсионната схема членовете и бенефициерите носят рискове, системата за управление на риска разглежда тези рискове и от гледна точка на членовете и бенефициерите.

4. Институциите предвиждат функция по управление на риска, структурирана по начин, улесняващ прилагането на системата за управление на риска.

Член 27

Функция по вътрешен одит

1. Държавите членки изискват от институциите да предвидят ефективна функция по вътрешен одит. Функцията по вътрешен одит прави оценка на адекватността и ефективността на системата за вътрешен контрол и на други елементи от системата на управление, предвидена в членове 21—24, включително на възлагането на дейности на външни изпълнители.

2. Държавите членки изискват от институциите да назначат поне едно независимо лице, във или извън институцията, което да е отговорно за функцията по вътрешен одит. С изключение на извършването и удостоверяването на изчисленията по член 14, параграф 4, посоченото лице не поема отговорност за ключови функции, различни от предвидените в настоящия член.

3. Констатациите и препоръките на функцията по вътрешен одит се докладват на административния, управителния или надзорния орган на институцията. Административният, управителният или надзорният орган на институцията определя какви действия да се предприемат по отношение на всяка от тези констатации и препоръки и взема мерки тези действия да бъдат извършени.

Член 28

Актюерска функция

1. Държавите членки изискват от институциите, чиито членове и бенефициери не носят всички рискове, да предвидят ефективна актюерска функция, която да:

а)           координира и контролира изчисляването на техническите резерви;

б)           оценява пригодността на използваните методологии и базови модели при изчисляване на техническите резерви, както и допусканията, направени за тази цел;

в)           оценява достатъчността и качеството на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви;

г)           сравнява най-добрите прогнозни оценки спрямо практическите резултати;

д)           информира административния, управителния или надзорния орган на институцията за надеждността и адекватността на изчисляването на техническите резерви;

е)           изразява мнение относно общата подписваческа политика, в случай че институцията има такава политика;

ж)          изразява мнение относно адекватността на застрахователните договорености, в случай че институцията има такива договорености; и

з)            допринася за ефективното прилагане на системата за управление на риска.

2. Държавите членки изискват от институциите да назначат поне едно независимо лице, във или извън институцията, което да е отговорно за актюерската функция.

Раздел 3

Документи във връзка с управлението

Член 29

Оценка на риска за пенсиите

1. Държавите членки изискват от институциите, по подходящ начин спрямо техния размер, вътрешна организация и естеството, мащаба и сложността на техните дейности, да извършват собствена оценка на риска като част от своята система за управление на риска, както и да изготвят оценка на риска за пенсиите, в която да документират това оценяване.

Оценката на риска за пенсиите се извършва редовно и незабавно след всяка значителна промяна в рисковия профил на институцията или на пенсионната схема.

2. Оценката на риска за пенсиите, посочена в параграф 1, обхваща:

а)           ефективността на системата за управление на риска;

б)           цялостните нужди от финансиране на институцията;

в)           способността да се спазват изискванията относно техническите резерви, определени в член 14;

г)           качествена оценка на маржа за неблагоприятните колебания като част от изчисляването на техническите резерви в съответствие с националното законодателство;

д)           описание на пенсионните обезщетения или натрупването на капитал;

е)           качествена оценка на подкрепата от страна на предприятието осигурител, която е достъпна за институцията;

ж)          качествена оценка на операционните рискове за всички схеми на институцията;

з)            качествена оценка на новите и нововъзникващите рискове, свързани с изменението на климата, използването на ресурсите и околната среда.

3. За целите на параграф 2 институциите разполагат с методи за откриване и оценяване на рисковете, на които те са или могат да бъдат изложени в краткосрочен или в дългосрочен план. Тези методи са съобразени с естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи за дейностите. Методите се описват в оценката.

4. Оценката на риска за пенсиите е неразделна част от оперативната стратегия и се взема предвид при стратегическите решения на институцията.

Член 30

Делегиран акт за оценката на риска за пенсиите

На Комисията се предоставят правомощия да приеме делегиран акт в съответствие с член 77, в който се конкретизират:

а) елементите, които да бъдат обхванати от член 29, параграф 2;

б) методите, посочени в член 29, параграф 3, като се взема предвид откриването и оценяването на рисковете, на които те са или могат да бъдат изложени в краткосрочен или в дългосрочен план; и

в) честотата на изготвяне на оценката на риска за пенсиите, като се имат предвид изискванията по член 29, параграф 1.

С делегирания акт не се налагат допълнителни изисквания за финансиране извън предвидените в настоящата директива.

ê 2003/41/EО

Член 10 31

Годишен счетоводен отчет и доклад за дейността

Всяка държава-членка Държавите членки изискват всяка институция, установена на нейната територия тяхна територия, да изготвя годишен счетоводен отчет и доклад, като се съобразява с всяка пенсионна система схема, управлявана от институцията, и по целесъобразност, годишни счетоводни отчети и годишни доклади за всяка отделна пенсионно-осигурителна система пенсионна схема. Годишните счетоводни отчети и годишните доклади следва да дават точна и вярна картина на активите, на пасивите на институцията и на нейното финансово състояние. Годишните счетоводни отчети и информацията, която се съдържа в докладите за дейността, следва да са последователни, пълни, ясно представени и надлежно одобрени от упълномощените за това лица в съответствие с националното законодателство.

Член 12 32

Декларация относно принципите, на които се основава инвестиционната политиката на вложенията

Всяка държава-членка Държавите членки гарантират, че всяка институция, установена на нейната територия тяхна територия, ще изработваи и ще преразглежда, поне на всеки три години, писмена декларация за принципите на нейната своята инвестиционна политика на вложенията. Тази декларация следва да бъде ревизирана се актуализира незабавно след всяка значителна промяна на инвестиционната политиката на вложенията. Държавите членки гарантират, че правят необходимото, за да съдържа тази декларация съдържа, поне такива елементи, като методите на оценяване на инвестиционния риска на вложенията, прилаганите техники на управление на риска и стратегическото разпределение на активите с оглед на естеството и продължителността на пенсионните задължения.

ò нов

ГЛАВА 2

Възлагане на дейности на външни изпълнители и управление на инвестиции

Член 33

Възлагане на дейности на външни изпълнители

ê 2003/41/EО член 9, параграф 4

1.4 Една дДържавитеа- членкиа може да разрешати или да задължати институциите, установени на нейна тяхната територия, да поверят, изцяло или отчасти управлението на тези институции на други структури, действащи за сметка на първите.

ò нов

2. Държавите членки гарантират, че институциите продължават да отговарят за спазването на своите задължения по настоящата директива, когато възлагат ключови функции или други дейности на външни изпълнители.

3. Възлагането на ключови функции или други дейности на външни изпълнители се извършва по начин, който не води до някой от следните резултати:

а)           нарушаване на качеството на системата на управление на съответната институция;

б)           неоснователно нарастване на операционния риск;

в)           нарушаване на способността на компетентните органи да следят за това, дали институцията спазва задълженията си;

г)           нарушаване на непрекъснатото и удовлетворително обслужване на членовете и бенефициерите.

4. Институцията следи за правилното функциониране на възложените на външни изпълнители дейности чрез процедурата по подбор на доставчик на услуги и текущото наблюдение на дейностите.

5. Държавите членки гарантират, че институциите, които възлагат ключови функции и други дейности на външни изпълнители, сключват поне писмено споразумение с доставчика на услуги. Споразумението е правно обвързващо и в него ясно са определени правата и задълженията на институцията и доставчика на услуги.

6. Държавите членки гарантират, че институциите уведомяват своевременно компетентните органи преди всяко възлагане на ключови функции или други дейности на външни изпълнители, както и за всяко следващо значително изменение във връзка с ключови функции или други дейности.

7. Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия да изискват по всяко време от институциите информация за възложените на външни изпълнители ключови функции и други дейности.

ê 2003/41/EО  (адаптиран)

Член 1934

Управление Ö на инвестициите Õ и опазване

ê 2011/61/EС член 62, параграф 2

1. Държавите членки не ограничават правото на институциите да определят, за целите на управлението на своите инвестиционни портфейли, лица, управляващи инвестиции, които са установени в друга държава членка и са получили надлежно разрешение за тази дейност в съответствие с директиви 2004/39/EО 85/611/ЕИО, 2009/65/EО, 2009/138/EО 93/22/ЕИО, 2000/12/ЕО, 2002/83/ЕО и 2011/61/ЕС и 2013/36/ЕС, наред с посочените в член 2, параграф 1 от настоящата директива.

ò нов

ГЛАВА 3

Депозитар

Член 35

Определяне на депозитар

1. За всяка професионална пенсионна схема, в която членовете и бенефициерите изцяло носят инвестиционния риск, държавата членка по произход изисква от институцията да определи един-единствен депозитар, който да съхранява активите и да изпълнява задължения по надзора в съответствие с членове 36 и 37.

2. За професионалните пенсионни схеми, в които членовете и бенефициерите не носят изцяло инвестиционния риск, държавата членка по произход може да изиска от институцията да определи депозитар, който да съхранява активите или да съхранява активите и да изпълнява задължение по надзора в съответствие с членове 36 и 37.

ê 2003/41/EО (адаптиран)

ð нов

3. Държавите членки не ограничават свободата на институциите да поверят съхранението на ð отговорно пазене ï техните своите активи на депозитари, установени в друга държава членка и надлежно одобрени за тази дейност в съответствие с Директива 93/22/EEC 2004/39/EО или с Директива 2000/12/ЕО 2013/36/EС или одобрени като депозитари по смисъла на Директива 85/611/ЕИО 2009/65/EО.

Настоящият параграф не е пречка за държавата-членка по произход да въведе задължение за посочване на един депозитар или на един пазител.

4. Всяка дДържаваите членкиа въвеждат необходимите мерки, които ѝ дават възможност Ö на компетентните органи Õ в съответствие с тяхното националното си право, да забранияват, по искане на държавата членка по произход на институцията, и съгласно член 14 62, свободното разпореждане с активи, държани от един депозитар или от едни пазител, установен на нейната тяхна територия.

ò нов

5. Депозитарът се назначава по силата на най-малко писмен договор, в който се посочва, че депозитарът получава необходимата информация, за да може да изпълнява задълженията си по отношение на пенсионната схема, за която е определен за депозитар, както е предвидено в настоящата директива и в други приложими законови, подзаконови или административни разпоредби.

6. При изпълнение на задачите, предвидени по членове 36 и 37, институцията и депозитарът действат честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на членовете и бенефициерите на схемата.

7. Депозитарът не извършва дейности по отношение на институцията, които може да доведат до конфликти на интереси между институцията, членовете и бенефициерите на схемата и самия него, освен ако депозитарът функционално и йерархично е отделил изпълнението на задачите си като депозитар от другите си задължения, които е възможно да доведат до конфликт на интереси, и евентуалните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и оповестявани на членовете и бенефициерите на схемата.

8. Когато не е определен депозитар, институциите предприемат мерки за предотвратяване и разрешаване на всякакви конфликти на интереси, които възникват в хода на работата, която при други обстоятелства се извършва от депозитара и управителя на активи.

Член 36

Съхранение на активите и отговорност на депозитара

1. Когато активите на пенсионната схема, състоящи се от финансови инструменти, които могат да бъдат държани на отговорно пазене, се възлагат на депозитар за съхранение, депозитарът държи на отговорно пазене всички финансови инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, открита в счетоводството на депозитара, както и всички финансови инструменти, които могат да бъдат физически предадени на депозитара.

За тези цели депозитарът гарантира, че финансовите инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, открита в счетоводството на депозитара, са регистрирани в счетоводството на депозитара в отделни сметки в съответствие с правилата, установени в Директива 2004/39/ЕО, и са открити на името на институцията, така че по всяко време да могат да бъдат ясно разграничени като принадлежащи на институцията или на членовете и бенефициерите на пенсионната схема.

2. Когато активите на пенсионната схема се състоят от активи, различни от тези, посочени в параграф 1, депозитарът проверява дали активите се притежават от институцията или членовете и бенефициерите и съхранява данни за техните активи. Проверката се извършва въз основа на информацията или документите, предоставени от институцията, и на външни доказателства, когато такива са налице. Депозитарът актуализира тези данни.

3. Държавите членки гарантират, че депозитарът носи отговорност пред институцията или членовете и бенефициерите за всяка понесена от тях загуба в резултат на неоправдано неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията му.

4. Държавите членки гарантират, че отговорността на депозитара съгласно посоченото в параграф 3 не се променя от обстоятелството, че е възложил на трета страна съхраняването на всички или на част от поверените му активи.

5. Когато не е определен депозитар за съхранението на активите, институциите трябва най-малко да:

а)           гарантират, че финансовите инструменти са предмет на надлежна грижа и защита;

б)           водят отчети, които позволяват на институцията по всяко време и незабавно да идентифицира всички активи;

в)           предприемат необходимите мерки, за да избегнат конфликт на интереси или несъвместимост;

г)           при поискване информират компетентния орган за начина, по който се съхраняват активите.

Член 37

Задължения по надзора

1. За целите на задълженията по надзора депозитарът изпълнява задачите, посочени в член 36, параграфи 1 и 2, в допълнение към следното:

а)           изпълнява указанията на институцията, освен когато те противоречат на националното законодателство или правилника на институцията;

б)           гарантира, че при сделки с активи на дадена институция или на пенсионна схема всички плащания се превеждат на институцията в обичайните срокове;

в)           гарантира, че приходите от активи се разпределят в съответствие с правилата на институцията.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 държавата членка по произход на институцията може да наложи други задължения по надзора, които да се извършат от депозитара.

3. Когато не е определен депозитар, който да изпълнява задълженията по надзора, институцията прилага процедури, с които гарантира, че задачите, които иначе подлежат на надзор от депозитара, се изпълняват надлежно в рамките на институцията.

Дял IV

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ И БЕНЕФИЦИЕРИ

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

ê 2003/41/EО  (адаптиран)

Член 11

Информация, която следва да се предостави на членовете и бенефициерите

ò нов

Член 38

Принципи

ê 2003/41/EО  (адаптиран)

1. В зависимост от естеството на въведената пенсионноосигурителна схема система, всяка държавитеа членкиа следи гарантират, че всяка институция, установена на нейната тяхна територия, да предоставя Ö на потенциалните членове, настоящите членове и бенефициерите Õ поне информацията, посочена в настоящия членове Ö 39—53 и членове 55—58 Õ .

 

ò нов

2. Информацията отговаря на всички от следните изисквания:

а)           тя се актуализира редовно;

б)           тя е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако тя може да бъде заместена с общоразбираеми понятия;

в)           тя не е подвеждаща и се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието;

г)           тя се представя по начин, който е лесен за четене, като се използва четлив шрифт.

Не се разрешава използването на цветове, ако те може да направят информацията по-трудно разбираема, в случай че извлечението от индивидуалната партида е отпечатано или фотокопирано в черно-бяло.

Член 39

Условия на пенсионната схема

ê 2003/41/EО член 9, буква е)

1. Всяка Ддържавитеа членкиа следи за гарантират по отношение на всяка институция, установена на нейната тяхната територия:, че е) членовете да са достатъчно информирани за условията на пенсионнатаоосигурителната схемасистема, по-специално що се отнася до:

i) а) правата и задълженията на заинтересованите страни поот пенсионнатаоосигурителната системасхема;

ii) б) финансовите и техническите рискове и другите рискове свързани с пенсионнатаоосигурителната системасхема;

iii) в) естеството и разпределянето на тези рискове;.

ò нов

2. При схеми, при които членовете носят инвестиционен риск и които предвиждат повече от един вариант с различни инвестиционни профили, в допълнение към информацията, посочена в букви а), б) и в) от параграф 1, членовете получават информация за условията по отношение на съществуващата гама от инвестиционни варианти, основния инвестиционен вариант и, когато е приложимо, правилото на пенсионната схема за насочване на определен член към даден инвестиционен вариант.

ê2003/41/EО член 11, параграф 2   (адаптиран)

3. Членовете и бенефициерите и/или, когато е уместно, техните представители получават:

            а) при поискване, годишния счетоводен отчет и годишния доклад за дейността, посочени в член 10 и когато една институция отговаря за повече от една система, те получават тези, свързани с тяхната собствена пенсионна система;

            (b) в разумен срок, всяка съществена информация, отнасяща се до евентуални промени на разпоредбите правилата на пенсионнатаоосигурителната схема система.

ò нов

4. Институциите оповестяват условията на пенсионната схема на уебсайт по свой избор.

ГЛАВА 2

Извлечение от индивидуалната партида

Член 40

Честотата и промени

(1) Държавите членки изискват от институциите да изготвят документ, съдържащ ключова информация за всеки член („извлечение от индивидуалната партида“).

(2) Държавите членки гарантират, че съдържащата се в извлечението от индивидуалната партида информация се актуализира и изпраща безплатно на всеки член поне веднъж на всеки дванадесет месеца.

(3) В придружително писмо ясно се обяснява всяко съществено изменение спрямо предходната година в информацията, съдържаща се в извлечението от индивидуалната партида.

Член 41

Разбираемост и език

(1) Информацията, предоставена в извлечението от индивидуалната партида, е изчерпателна без позоваване на други документи.

(2) Държавите членки гарантират, че извлечението от индивидуалната партида се предоставя на официалния език на държавата членка, чието съответно социално и трудово законодателство, свързано със схемите за професионално пенсионно осигуряване, се прилагат в отношенията между предприятието осигурител или институцията, от една страна, и членовете или бенефициерите, от друга страна.

Член 42

Дължина

Извлечението от индивидуалната партида се печата с удобен за четене шрифт и не може да бъде по-дълго от две страници във формат А 4 при разпечатване.

Член 43

Носител

Държавите членки може да разрешат на институциите да предоставят извлечението от индивидуалната партида на траен носител или на уебсайт. При поискване членовете и бенефициерите получават безплатно хартиен екземпляр в допълнение към електронните средства.

Член 44

Отговорност

1. Държавите членки гарантират, че самото извлечение от индивидуалната партида или неговият превод не пораждат гражданска отговорност за институциите, освен ако информацията в него е подвеждаща, неточна или е в противоречие със съответните части от пенсионната схема.

2. Извлечението от индивидуалната партида съдържа ясно предупреждение в този смисъл.

Член 45

Заглавие

1.           Заглавието на извлечението от индивидуалната партида съдържа думите „извлечение от индивидуалната партида“.

2.           Непосредствено след заглавието се включва кратък текст, в който се обяснява целта на извлечението от индивидуалната партида.

3.           На видно място се посочва точната дата, към която се отнася информацията в извлечението от индивидуалната партида.

Член 46

Лични данни

В извлечението от индивидуалната партида се посочват личните данни на съответния член, включително законоустановената пенсионна възраст, когато е приложимо.

Член 47

Указване на институцията

В извлечението от индивидуалната партида се указва институцията и се предоставя информация за:

(1) наименованието на институцията и нейния адрес;

(2) държавите членки, в които институцията е лицензирана или регистрирана, както и името на компетентния орган;

(3) наименованието на предприятието осигурител.

Член 48

Гаранции

1. Извлечението от индивидуалната партида съдържа едно от следните означения по отношение на гаранциите съгласно пенсионната схема: 

а) пълна гаранция, когато институцията или предприятието осигурител гарантира определено ниво на обезщетения;

б) липса на гаранция, когато съответният член носи целия риск;

в) частична гаранция във всички останали случаи.

2. В случай че се предоставя гаранция, накратко се обяснява следното:

а) естеството на гаранцията;

б) текущото ниво на финансиране на натрупаните по партидата на члена индивидуални права;

в) механизмите за защита на натрупаните индивидуални права;

г) механизмът за намаляване на обезщетението, когато това е предвидено в националното законодателство.

Член 49

Салдо, вноски и разходи

1. По отношение на салдото, вноските и разходите в извлечението от индивидуалната партида са посочени следните суми, изразени във валутата, с която работи съответната пенсионна схема:

а) сборът на разходите, приспаднати от платените от предприятието осигурител брутни вноски, където е приложимо, или от дадения член за последните дванадесет месеца, или, ако този член се е присъединил към схемата преди по-малко от дванадесет месеца, сумата на разходите, приспадната от неговите вноски след присъединяването му;

б) сборът на вноските, платени от съответния член за последните дванадесет месеца, или, ако този член се е присъединил към схемата преди по-малко от дванадесет месеца, сумата на неговите вноски след присъединяването му;

в) сборът на вноските, платени от предприятието осигурител за последните дванадесет месеца, или, ако този член се е присъединил към схемата преди по-малко от дванадесет месеца, сумата на вноските, платени от предприятието осигурител след присъединяването му;

г) салдото към датата на извлечението от индивидуалната партида, изчислено по един от следните два начина, в зависимост от естеството на пенсионната схема:

i) за пенсионните схеми, които не предвиждат целево равнище на обезщетения, общата сума на натрупания от съответния член капитал, изразена също така като месечен анюитет,

ii) за пенсионните схеми, които предвиждат целево равнище на обезщетения, натрупаните месечни индивидуални права;

д) други вноски или разходи, свързани със съответния член, като например прехвърляне на натрупан капитал;

е) разходите, посочени в буква а), разпределени по следните отделни суми, изразени във валутата, с която работи съответната пенсионна схема:

i) разходи по администриране на институцията;

ii) разходи по съхраняването на активи;

iii) разходи, свързани с портфейлни трансакции;

iv) други разходи.

2. „Други разходи“, посочени в  параграф 1, буква е), подточка iv), се обясняват накратко, когато те представляват 20 % или повече от общите такси.

Член 50

Прогнозиране на пенсиите

1. Когато пенсионната схема предвижда целево равнище на обезщетенията, в извлечението от индивидуалната партида се посочват следните три суми, свързани с прогнозираните пенсии, изразени във валутата, с която работи съответната пенсионна схема:

а)           месечното целево равнище на обезщетенията към момента на възрастта за пенсиониране според най-добрите прогнозни допускания;

б)           месечното целевото равнище на обезщетенията две години преди възрастта за пенсиониране според най-добрите прогнозни допускания;

в)           месечното целевото равнище на обезщетенията две години след възрастта за пенсиониране според най-добрите прогнозни допускания.

2. При допусканията по параграф 1 се вземат предвид бъдещите заплати.

3. Когато пенсионната схема не предвижда целево равнище на обезщетенията, в извлечението от индивидуалната партида се посочват следните суми, свързани с прогнозираните пенсии, изразени във валутата, с която работи съответната пенсионна схема:

а)           очакваният размер на капитала, натрупан до две години преди възрастта за пенсиониране, според най-добрите прогнозни допускания, отнасящи се до схемата;

б)           очакваният размер на капитала, натрупан до възрастта на пенсиониране, според най-добрите прогнозни допускания, отнасящи се до схемата;

в)           очакваният размер на капитала, натрупан до две години след възрастта за пенсиониране, според най-добрите прогнозни допускания, отнасящи се до схемата;

г)           сумите, посочени в букви а) — в), изразени като месечни обезщетения.

4. При допусканията по параграф 3 се вземат предвид следните фактори:

а)       годишното ниво на номинална възвръщаемост на инвестициите;

б)       годишният размер на инфлацията;

в)       бъдещите заплати.

5. За целите на изчисляването на прогнозните стойности, посочени в параграфи 1 и 3, се приема, че размерът на вноските остава непроменен.

Член 51

Инвестиционен профил

1. За пенсионните схеми, при които членове носят инвестиционния риск и имат избор между различни инвестиционни варианти, в извлечението от индивидуалната партида се посочват инвестиционните профили, като се предоставя списък на инвестиционните варианти с кратко описание на всеки от тях. Ясно се обозначава вариантът, по който към момента се инвестират средствата на съответния член.

Когато съществуват повече от пет различни инвестиционни варианта с различни инвестиционни цели, институцията ограничава краткото описание на всеки вариант до пет представителни варианта, в това число на най-рисковия и най-ниско рисковия вариант.

2. За пенсионните схеми, при които членовете носят инвестиционния риск и инвестиционният вариант е наложен на дадения член по силата на указано в пенсионната схема специално правило, се предоставя следната допълнителна информация:

а)       правилата, основаващи се на действителната възраст;

б)       правилата, основаващи се на желаната пенсионна възраст на дадения член;

в)       други правила.

3. За пенсионните схеми, при които членовете носят инвестиционния риск, извлечението от индивидуалната партида съдържа информация за профила на риска и възвръщаемостта, изобразяваща синтетичен графичен показател за профила на риска и на възвръщаемостта на пенсионната схема, или, когато е целесъобразно, на всеки инвестиционен вариант, придружена от следното:

а)       обяснение на показателя и осl