21.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/24

1.

счита, че използването на потенциала на синия растеж представлява възможност за стимулиране на местната икономика и води до създаването на качествени работни места в основани на знанията и инвестициите икономически сектори;

2.

изтъква, че опазването на околната среда следва да продължи да бъде един от основните приоритети на европейската стратегия за син растеж;

3.

счита, че извършването на оценка на научните данни може значително да допринесе за успешната реформа на общата политика в областта на рибарството и е основно условие за прилагането на частта от политиката, свързана с регионализацията;

4.

отново потвърждава своето убеждение, че развиването и подпомагането на аквакултурите в Европа представлява ключов елемент за създаването на работни места в структурно слаби райони и осигурява доставки на висококачествени морски продукти за европейските потребители;

5.

одобрява предприетите от Европейската комисия инициативи, насочени към стимулиране на растежа на синята икономика;

6.

подчертава необходимостта от прилагането на цялостен и комплексен подход при координирането на изследователската, икономическата, транспортната политика и общата политика в областта на рибарството. За да се придаде по-голяма ефективност на дейността на ЕС в областта на синята икономика, гореспоменатите политики не би трябвало да бъдат разглеждани изключително като несвързани помежду си области. Осигуряването на взаимодействия между тях ще доведе до по-голяма ефективност на предприетите инициативи и ще осигури по-голяма добавена стойност;

7.

насочва вниманието към необходимостта от използването на научни изследвания за осъществяване на реформата на общата политика в областта на рибарството, като се осигурява защита на морските екосистеми и управление на рисковете в кризисни ситуации; подчертава, обаче, че използването на научни изследвания и внедряването на иновации следва преди всичко да акцентира върху синия растеж, разглеждан не само с оглед на икономическия растеж в морската икономика, но и като растеж, оказващ положително влияние и върху други икономически отрасли;

8.

отбелязва, че макар процесът на реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и икономически растеж е необходим и желателен, той не трябва да води до влошаване на природната среда или разрушаване на морските екосистеми;

9.

призовава на сектора на аквакултурите, както и на морския, крайбрежния и круизния транспорт да се постави по-голям акцент при въвеждането на иновации, с цел да се гарантира по-съществен икономически растеж и да се създадат нови работни места;

10.

призовава за по-широка и по-ефективна координация между стратегията за син растеж и другите стратегии и програми на ЕС, по-конкретно стратегията „Европа 2020“;

11.

подчертава, че процесът на извършване на научни изследвания и въвеждане на иновации, макар и ориентиран към насърчаване на синия растеж, не би трябвало да оказва въздействие единствено върху морската икономика, но и върху други области на икономиката;

12.

призовава за създаването на специфична общност на знание и иновации за синята икономика като допълнителна мярка за развитието на умения и разпространението на идеи от областта на морските изследвания към частния сектор;

13.

изразява съгласие, че пропуските в знанията и данните относно състоянието на нашите морета и океани, ресурсите на морското дъно, живота в моретата и океаните и рисковете за местообитанията и екосистемите са сред основните проблеми, възпрепятстващи развитието на синята икономика. По-голямата осведоменост за нашите морета ще стимулира растежа в областта на синята икономика посредством по-добро познаване на ресурсите, с които тя разполага, и по-добро разбиране на това как те да бъдат използвани, като успоредно с това се постигат нашите цели, свързани с околната среда;

14.

изтъква колко е важно наличието на данни за състоянието на нашите морета и океани за развитието на синята икономика. По-доброто предоставяне на данни и по-голямата им достъпност ще даде тласък на иновациите и конкуренцията и ще направи възможно ефективното управление на кризисни ситуации и намаляването на несигурността, свързана с морските области;

15.

отбелязва, че наличността на данни относно състоянието на нашите морета и океани не следва да се ограничава до обща информация, която има отношение само на равнището на ЕС или на отделните държави членки. От жизненоважно значение е да бъдат отчетени нуждите на отделните региони и да им се осигури допълнителна информация относно въпросната сфера, която те ще могат ефективно да използват както в публичния, така и в частния сектор;

16.

отбелязва, че макар да е важно да се предоставят данни за състоянието на нашите морета и океани на местно, регионално и национално равнище, целият процес трябва да се координира на равнище ЕС. Това ще повиши ефективността на използваните данни и ще позволи осъществяването на съответния обмен на информация между заинтересованите страни;

17.

призовава Европейската комисия допълнително да разшири приложното поле на научните изследвания в усилията си за постигане на регионализация в рамките на общата политика в областта на рибарството. По-широкото приложение на научните изследвания ще бъде отражение едновременно на принципа на комплексния подход спрямо синята икономика и ще подобри рационалното управление на рибните ресурси;

18.

подчертава, че Европейският съюз следва да продължи да подпомага аквакултурите като един от най-бързо разрастващите се сектори в областта на производството на храни. Подходящите научни изследвания, които предоставят на предприятията нови, по-обширни знания относно състоянието на нашите морета и океани, могат да помогнат за увеличаване на тяхната конкурентоспособност и съответно да доведат до растеж в областта на заетостта, по-конкретно в структурно слаби райони;

19.

подчертава, че събирането и споделянето на информация относно морската среда не следва да създава каквито и да е препятствия или допълнителна административна тежест за местните и регионалните власти и стопанските субекти;

20.

отбелязва, че целесъобразният достъп до информация относно състоянието на нашите морета и океани не само е важен за прилагането на новаторски решения, опазването на околната среда и управлението на рибните ресурси и аквакултурите, но може също така да бъде важен фактор, който прави възможно управлението на риска и приемането на подходящи подкрепящи действия в кризисни ситуации. В съответствие с това Комитетът на регионите призовава да се предприемат мерки за изработването на механизъм за използване на данните от спътниковите изображения, предоставяни от спътниковите услуги по програма „Коперник“ за подпомагане на МРВ при първата им реакция в случай на природни бедствия;

21.

подчертава необходимостта от непрекъснато наблюдение на осъществяването на иновации и на растежа в синята икономика, за да се гарантира, че предприетите действия са възможно най-ефективни. Следователно Комитетът на регионите препоръчва разработването на ясно определени показатели за изпълнение за растежа и иновациите в синята икономика. Така определените показатели не само ще бъдат от полза за Комисията, но ще спомогнат също така за идентифицирането на подходящи цели за държавите членки и регионите;

22.

отбелязва, че основният проблем за синята икономика се състои не само в използването на информацията за морската среда с цел постигане на по-голям икономически растеж, но преди всичко за опазване на морските екосистеми и запазване на качеството на морската среда. Защитата и съхраняването на морските екосистеми трябва да бъде основен елемент в европейската морска политика;

23.

подчертава, че морската среда трябва да е чиста и здравословна. В съответствие с това идеята за изготвяне на планове за отстраняване на останките от военни материали и химическите отпадъци, изхвърлени в морето, посочена в предходно становище на Комитета на регионите (1), следва формално да бъде взета под внимание, като информацията за нашите морета и океани следва също така да се използва за почистване и обновяване на морската ни среда, в резултат на което ще се гарантира биологичното ѝ разнообразие и плодородие;

24.

подчертава, че чистата и здравословна морска среда, основана на защитените морски зони, също така е важна за развитието на туризма, напр. на устойчивия подводен туризъм, който представлява стратегически инструмент за опознаване на морската среда и повишаване на обществената осведоменост за нея;

25.

отбелязва, че по-високата конкурентоспособност и заетост в сектора на аквакултурите ще спомогнат за засилване на динамиката в развитието му. Това обаче не би трябвало да води до влошаване на качеството на морските продукти за сметка на тяхното количество. В съответствие с това следва да се предприемат всички необходими действия, за да се гарантира, че европейските потребители получават висококачествени продукти. По-конкретно това означава да не се разрешава на потребителите да се доставят генетично модифицирани организми (ГМО);

26.

оценява значението на инициативите на Европейската комисия, насочени към разширяване на използването на научните изследвания и иновациите в стратегията за син растеж. Важно е, обаче, да не забравяме, че основният и най-желателен резултат от стратегията за син растеж би трябвало да е развитие на предприемачеството, основаващо се на неоползотворения потенциал на нашите морета и океани;

27.

отбелязва, че в съобщението не се вземат предвид някои от областите с най-голям дял в синята икономика, като например корабостроенето, морския транспорт и синята енергия. Несъмнено съобщението проправя пътя за бъдещи иновации и научни инициативи, но гореспоменатите стопански отрасли продължават да бъдат двигател за синята икономика;

28.

счита, че при оценката на възможностите за въвеждане на иновации в синята икономика следва да се отдели специално внимание на развитието на морския транспорт и туризъм, които крият огромен потенциал по отношение на повишаването на заетостта;

29.

подчертава, че предприятията от частния сектор могат да играят важна роля в областта на иновациите, както и да ги използват за увеличаване на икономическия растеж и създаване на нови и по-добри работни места. Стопанските субекти от сектора на МСП, по-конкретно, могат да изпълняват важна роля в тази област;

30.

отбелязва, че плановете на Комисията за засилване на участието на МСП в синята икономика би трябвало да бъдат придружени от подходяща финансова подкрепа в рамките на съществуващите и бъдещите програми. Необходимостта от финансиране е особено очевидна в сектора на аквакултурите, в който 90 % от всички предприятия са микропредприятия, способни да генерират желаното равнище на иновации;

31.

счита, че е необходима засилена рамка на политиката за включване на частните предприятия в синята икономика. За да се гарантира оптимално взаимодействие между публичния сектор и нуждите на частния сектор, предприятията следва да бъдат важен фактор при определянето на потребностите от научни изследвания, както и при формулирането на норми, стандарти и ориентирани към бизнеса решения;

32.

отбелязва, че по-широкото включване на частни предприятия в синята икономика следва да стане реалност без създаването на ненужна тежест за частния сектор;

33.

призовава Комисията и държавите членки да работят за подобряване на конкурентоспособността на европейските морски икономически оператори. Ако познаваме нуждите на частния сектор що се отнася до участието в синята икономика, би трябвало да е лесно действията и политиките на национално и регионално равнище и равнище ЕС да бъдат приведени в съответствие с тях;

34.

подчертава, че свързаното със синята икономика предприемачество надхвърля дейностите в рамките на нашите морета и океани. Важно е да се предвиди подходящо подпомагане за базираните на сушата предприятия, свързани със синята икономика, като например местните заводи за преработка на риба, с цел да се създаде устойчива бизнес среда за местните рибари;

35.

отбелязва, че въвеждането на иновации в синята икономика за икономически растеж и създаване на нови работни места изисква също така подбор на хора с подходящи умения. За да се популяризират в по-голяма степен работните места, които не са базирани на сушата, и да станат привлекателни за младите хора, е необходима тясна координация между процеса на изготвяне на политиката, образованието и бизнеса;

36.

подчертава, че ползите, които произтичат от синята икономика, ще бъдат усетени както в публичния, така и в частния сектор. Публичното финансиране, обаче, винаги има своите ограничения. Ето защо е важно също така набирането на частен капитал за финансиране на дейностите в тази област. С оглед на това е необходимо да се насърчи широко сътрудничество между публичния и частния сектор, не на последно място и под формата на публично-частни партньорства, в рамките на които публичният сектор да може да се възползва от финансовите възможности на частния сектор, а също и от неговите знания, стопански опит, управленски умения и интелектуален потенциал, с цел създаване и прилагане на новаторски решения за синята икономика;

37.

подчертава, че в резултат на съществуващите различия между държавите — членки на ЕС, по отношение на правните разпоредби, прилагани за публично-частните партньорства, Европейската комисия трябва да играе решаваща роля за насърчаване на най-добрите практики и решения за използването на публично-частни партньорства в синята икономика. Специално внимание би трябвало да се обърне на възможността за прилагане на институционализирани публично-частни партньорства с оглед на потенциалното създаване на нови работни места;

38.

отбелязва, че няма да бъде възможно представителите на частния сектор — включително на малките и средните предприятия — да бъдат ангажирани за сътрудничество с публичния сектор, освен ако това сътрудничество не бъде насърчено на местно и регионално равнище. Необходимо е да бъде улеснена и подкрепена работата на местните и регионалните власти за включване на представители на частния сектор, участващи в проекти, осъществявани под формата на публично-частни партньорства;

39.

отбелязва, че използването на публично-частни партньорства в областта на синята икономика не трябва да става единствено с цел големи предприятия да бъдат привлечени като частни партньори. За да бъдат правилно прилагани, публично-частните партньорства следва също така да отчитат финансовия потенциал и възможностите за управление на риска, подходящи за сектора на малките и средните предприятия, които ще позволят на по-малките органи на самоуправление да използват средствата и на тези предприятия;

40.

приветства факта, че принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 5 от Договора за Европейския съюз и член 3 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, са залегнали в съобщението.