21.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/75

1.

Въпреки че Европа разполага със сериозни преимущества, все още има много предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени в областта на образованието, за да бъдат постигнати амбициозните цели на стратегията „Европа 2020“. През последните няколко години признаването на неформалното и самостоятелното учене беше предмет на няколко сравнителни анализи, обхващащи целия ЕС, които доведоха до по-добро разбиране на това, до каква степен е въведено признаването на предходно неформално и самостоятелно учене.

2.

От 2004 г. насам европейските институции подкрепят национални действия в тази област чрез различни инициативи, в това число Общите европейски принципи за идентифициране и валидиране на неформалното и самостоятелното учене (1), Европейските насоки за валидиране на неформалното и самостоятелното учене (Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), 2009 г.) (2) и няколко издания на Европейския справочник относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (3). В резултат на тези усилия през декември 2012 г. беше приета Препоръка на Съвета (4), приканваща държавите — членки на ЕС, да установят правилата за валидиране, свързани с националните квалификационни рамки и съответстващи на Европейската квалификационна рамка, които да дават на хората възможност да получават пълни или частични квалификации въз основа на неформално или самостоятелно учене. Сега е време МРВ да се възползват от възможността да изразят становището си по този въпрос.

3.

Уменията и компетентностите се придобиват не само чрез формално образование, но и чрез процес на учене, протичащ извън тази формална рамка. Той включва самостоятелно придобиване на дадена компетентност през житейския път на човека, която не е свързана с формално признати и валидирани квалификации. Подобни умения могат да бъдат придобити, например, по време на работа в домакинството, учене в процеса на работа, помощ в земеделско стопанство, грижи за възрастни хора, болни, деца и т.н.

4.

От друга страна неформалното учене е свързано със ситуации, в които човек научава и придобива умения чрез различни видове дейности, при които е налице учебен процес, но без сертифициране или акредитиране на тези умения. Примери за подобни дейности включват семинари, общодостъпни обучителни курсове, стажове, както и например непрофесионален спорт или доброволчески труд в полза на местните общности. Неформално и самостоятелно придобитите умения могат да бъдат свързани както с технически аспекти (например практически опит), така и със социални аспекти (например езикови умения).

5.

Принципът на ученето през целия живот понастоящем е залегнал в основата на европейската политика за образование и заетост и поради това е от решаващо значение за приобщаването. Признаването и валидирането на компетентностите и знанията, придобити чрез неформално и самостоятелно образование, са сред основните принципи на този подход, който следва да доведе до по-гъвкави образователни процеси, което пък от своя страна ще предизвика повишаване на мобилността сред трудовата сила, ще допринесе за пригодността за заетост, не на последно място и сред младите хора, за приобщаването на мигрантите и за преосмислянето на идеята за образованието (по-специално образованието за възрастни) като цяло. Благодарение на валидирането на неформалното и самостоятелното учене, хората не само ще получават сертифициране на достигнато определено равнище на компетентност, придобита извън формалната образователна система, но в някои случаи, при наличието на съответната рамка за акредитиране, ще успеят да осъществят преход към друга образователна степен.

6.

В Комюникето от Брюж от декември 2010 г. (5) министрите от ЕС, отговарящи за професионалното образование и обучение, европейските социални партньори и Европейската комисия заявиха, че държавите — членки на ЕС би трябвало най-късно до 2015 г. да започнат да разработват национални процедури за признаване и валидиране на неформалното и самостоятелното учене, подкрепени, когато е целесъобразно, от национални квалификационни рамки.

7.

Междувременно продължава да има значително разминаване между тези декларации и реалността по места. Съществуват многобройни значителни регионални и национални различия по отношение на процедурите за признаване и валидиране на неформално и самостоятелно придобитите знания/умения в рамките на образователните системи (над 100 различни определения на тези процедури на национално и регионално равнище). Някои страни и региони в ЕС изостават по отношение на признаването на неформалното и самостоятелното образование и учене.

8.

С оглед на това, КР настоятелно приканва Европейската комисия да обърне внимание на този въпрос при преразглеждането на политическите приоритети в рамките на обновената стратегия „Европа 2020“ и да постигне бързи резултати във връзка с ангажимента си за създаване на Европейско пространство за умения и квалификации, придобити не само чрез формално, но и чрез неформално учене, като същевременно се гарантира възможността за преход към други образователни степени. Това е ключов приоритет на КР, залегнал и в предложенията му за новия законодателен мандат на ЕС (6), предвид факта, че взаимното признаване на такива квалификации улеснява, наред с другото, трансграничната мобилност на работниците, повишава конкурентоспособността и укрепва териториалното и социалното сближаване.

9.

Тъй като счита неформалното образование за средство за интеграция в обществото, КР неведнъж е настоявал в свои становища за признаването и валидирането на компетентностите и квалификациите, придобити чрез неформално образование. През годините КР нееднократно е обявявал неформалното учене и образование за свои ключови приоритети.

10.

Според Комитета на регионите общоевропейски механизми за признаване, валидиране и сертифициране на неформално и самостоятелно придобитите умения биха могли да доведат до повишаване на ефективността и стойността на неформалното образование, предоставяно по линия на програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд.

11.

В ЕС местните и регионалните власти имат ключови отговорности във връзка с политиката в областта на образованието и обучението и играят изключително важна роля по отношение на политиките за младежта и заетостта.

12.

Нужни са участие и координация от страна на образователните институции, университетите и други организации, предоставящи професионално образование и обучение (ПОО) или услуги в тази област, агенциите за заетост, НПО и публичните служби, които работят в даден регион, също както и предприятията. Ето защо териториалното измерение трябва да бъде взето под внимание при изготвянето и прилагането на механизми за валидиране на неформалното и самостоятелното учене. Въпреки това Комитетът смята, че е важно учебните заведения и предприятията да са отворени към новите условия, произтичащи от признаването на неформалното и самостоятелното образование, и към свързаните с тях възможности и перспективи, и да се адаптират към тях.

13.

Освен това местните и регионалните власти са ценен източник на знания по отношение на възможностите за заетост, предлаганото образование (неформално и самостоятелно) и потребностите на своите региони и градове. Затова тяхното участие е от основно значение за подкрепа на развиването на умения, които са в съответствие с изискванията за заетост.

14.

Комитетът на регионите призовава за сътрудничество, основано на партньорство между държавните органи на национално и местно равнище, предприятията, работниците и техните организации, както и организациите на гражданското общество с цел привеждане на ресурсите за учене през целия живот в съответствие с принципа за валидиране на неформално и самостоятелно придобитите умения.

15.

Подчертава значението на придобиването на възможно най-широки хоризонтални умения — по-специално предприемачески, и тяхната роля в сътрудничеството между формалното, неформалното и самостоятелното образование и пазара на труда.

16.

Привлича вниманието към важната роля на ключовите заинтересовани страни, които работят извън формалната образователна система и имат пряк интерес или участие в признаването и валидирането на умения, придобити извън формалната система.

17.

Подчертава необходимостта от изграждане на общи рамки за качество за стажове на учещите. Във връзка с това подкрепя действието на Съвета на ЕС, който прие списък с препоръки в тази област през март 2014 г. (7)

18.

Конкретните правни и организационни мерки, които ползват публични средства и са приети с цел постигане на определени цели, би трябвало да бъдат съобразени с преразпределянето на разходите в дадена област.

19.

Чрез поставянето на учещите в центъра на политиките за обучение през целия живот могат да бъдат постигнати допълнителни подобрения във връзка с ефективното използване на ресурсите за развитие на образованието и обучението. Признаването на значението на учещите доведе до промяна на насоката, в която трябва да се ориентират моделите на финансиране на образованието и обучението, за да се избегне ненужно дублиране по отношение на разпределянето на ресурсите от въпросните различни източници (формални, неформални и самостоятелни) и то да бъде съобразено с различните нужди на отделните учещи. Затова, в съответствие с принципа за учене през целия живот, в този контекст основната движеща сила и бенефициер на наличните ресурси са по-скоро учещите отколкото институцията(ите) или системата.

20.

Този подход към валидирането на уменията, придобити извън формалната образователна система, може да подобри значително възможностите да се откликва на новите нужди на учещите. Тези нужди в значителна степен зависят от икономическите и социалните промени, които, на свой ред, налагат нови умения и квалификации.

21.

Според Комитета на регионите пълното прилагане на механизмите за валидиране на уменията, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, няма да изисква цялостно преработване на системите за професионално образование и обучение. Той посочва, че настоящите системи за обучение вече включват механизми за валидиране, дори и ако те са донякъде разпръснати, непълни и от разнородно естество.

22.

Необходимо е валидирането преди по-нататъшното обучение да се извършва на местно/регионално равнище, където се предлага подкрепа за индивидуално планиране на обучението, образователно и професионално ориентиране, третират се въпроси, свързани с финансирането на образованието, провежда се комбинирано обучение на различни образователни равнища и се води диалог с участниците на пазара на труда във връзка с постигането на съответствие между предлагането и търсенето на квалификации.

23.

Комитетът на регионите подчертава, че е необходимо съответното качество и съответствие на процедурите за валидиране да се гарантират на равнището на ЕС, за да се осигури взаимното признаване на получените при валидирането сертификати в целия Европейски съюз. Затова счита, че обменът на добри практики между държавите членки по отношение на процедурите за оценка на качеството и валидиране е от първостепенно значение. Тези процедури не бива да бъдат твърде тромави и продължителни.

24.

Той призовава за бързо и стриктно изпълнение на отправените в препоръките на Съвета предложения, със специален акцент върху необходимостта от обвързване на механизмите за валидиране с националните квалификационни рамки и с Европейската квалификационна рамка, както и от установяване на ясни правила за осигуряване на качеството на тези механизми в съответствие с действащите разпоредби.

25.

Освен това Комитетът на регионите счита, че въпреки акцента, който процедурите на валидиране поставят върху качеството, те би трябвало да бъдат ясни и не твърде сложни, за да не разубеждават желаещите да получат официално признаване на резултатите, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, и за да може ученето през целия живот да се превърне в реалност. Освен това механизмите за осигуряване на качество при признаването и валидирането на неформалното и самостоятелното учене са от решаващо значение, за да се гарантира, че то се третира наравно с формалното учене.

26.

За да бъдат легитимни, процедурите за валидиране трябва да са много добре съобразени с реалностите на трудовия свят. В много случаи процедурите за признаване в някои области на дейност би трябвало да се разработват от съответните отрасли или в тясно сътрудничество с тях.

27.

Според Комитета на регионите от решаващо значение за успешното въвеждане на процедури за валидиране е провеждането на достатъчно широка, всеобхватна и разбираема информационна политика, насочена към гражданите и предприятията, която да ги осведомява за възможностите и предимствата, свързани с валидирането на уменията. Тя следва да бъде разработена с оглед на хората, към които ще бъде насочена.

28.

Комитетът предлага информационната дейност да се извършва поотделно за всяко референтно ниво (8) (особено за референтни нива от 3 до 6) от Европейската квалификационна рамка.

29.

Освен това той предлага това да се координира и съфинансира частично по линия на Европейския социален фонд и Еразъм+, по ключово действие 3 (подкрепа за реформиране на политиката).

30.

При формулирането на тези предложения за политика Комитетът отбелязва, че в целия Европейски съюз местните и регионалните власти имат ключови отговорности в сферата на политиката на образование и обучение.

31.

Местните и регионалните власти имат ключови правомощия в сферата на образованието и обучението и имат преки наблюдения върху това кои умения се търсят на пазара на труда в техния район, както и върху потребностите от обучение на своите граждани. Поради тези причини те допринасят и могат да допринасят в по-голяма степен за развитието и изпълнението на политиката в областта на образованието и обучението, включително валидирането на неформалното и самостоятелното учене при пълно зачитане на принципа на субсидиарност.

32.

Според Комитета на регионите процедурите за валидиране на уменията, придобити извън формалната образователна система, са жизненоважна част от фундаменталните промени, които претърпява европейският модел за професионално образование и обучение. За регионите те не само представляват важен механизъм за изграждането на устойчив пазар на труда, но и спомагат за създаването на по-гъвкави образователни системи, съобразени в по-голяма степен с един бързо променящ се свят, подобрявайки взаимовръзката между образованието, обучението и заетостта.

33.

счита, че е от съществено значение да се споделят най-добри местни и регионални практики в областта на неформалното, самостоятелното и професионално обучение, да се осъществява трансфер на знания и да се гарантира участието в съвместни проекти за заинтересованите страни.

34.

Комитетът на регионите отбелязва, че могат да бъдат извлечени поуки от процедурите за валидиране на неформално и самостоятелно придобитите умения в случаите, когато има несъответствие между системите за професионално образование и и нуждите на пазара на труда.

35.

Според него би трябвало да се установят общоевропейски рамки за системи за валидиране на неформално и самостоятелно придобити умения, за да се гарантира взаимното им признаване.

36.

Валидирането на неформално и самостоятелно придобити умения би трябвало да обхваща по-специално референтно ниво 5, тъй като образователни курсове за това ниво в Централна и Източна Европа на практика вече не съществуват.

37.

Той призовава за създаването на конкретна обща рамка на равнището на ЕС за признаване на уменията и компетентностите, придобити не само чрез формалното, но и чрез неформалното и самостоятелното учене, като се осигури възможност за преминаване от една към друга образователна степен.

38.

Политическият интерес към разнообразието от образователни процеси, основани на практиката, които се вписват в категорията на неформалното учене, се насочва във все по-голяма степен към стандартите за качество, процедурите за валидиране и стратегиите за признаване.

39.

Съществува голяма необходимост от създаване на общоевропейска стратегия (под формата на насоки и възможни сценарии за реализиране) с оглед установяване на обща рамка за признаването на самостоятелното и неформалното образование/учене, за да се улесни създаването на съответните национални процедури.

40.

Трябва ясно да се докаже, че предложените действия не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите членки, а с оглед на техния мащаб по-добри резултати могат да бъдат постигнати на равнището на ЕС. Предложените действия включват транснационални аспекти, които не могат да бъдат адекватно регулирани само от държавите членки или от местните и регионалните власти. Освен това предложените действия би трябвало да носят ясни ползи в сравнение с действията на национално, регионално или местно равнище, по силата на т.нар. глобален анализ на политиката, основан на факти, или обща рамка за подкрепа на взаимодействие с останалата част от света в областта на образованието и обучението. С оглед на тези трансгранични аспекти при определянето на процедурите за валидиране би трябвало да бъдат привличани за участие и транснационални партньорски структури (както публични, така и частни).

41.

Същевременно ЕС би трябвало да действа само до необходимата степен, а формата и съдържанието на действието следва да са адекватни и подходящи за постигането на набелязаната цел. Когато е необходимо да се определят стандарти на равнище ЕС, следва да се обърне внимание на установяването на минимални стандарти, като се остави на държавите членки и на компетентните регионални и местни власти свобода да приемат по-високи стандарти (принцип на пропорционалност). Предложените форми на действие би трябвало да са максимално прости, с цел постигане на набелязаните цели, и да оставят място за вземане на възможно най-голям брой решения на национално, регионално и местно равнище.