22.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 443/11

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) за годините 2014–2020 (COM(2011)0398 окончателен), изменено на 6 юли 2012 г. (COM(2012)0388), както и проекта на междуинституционално споразумение (МИС) между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (COM(2011)0403),

—

като взе предвид своето одобрение от 19 ноември 2013 г. във връзка с Регламента за МФР (1), в съответствие с член 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и своето одобрение, дадено същия ден за сключването на МИС (2),

—

като взе предвид МФР и МИС, окончателно приети на 2 декември 2013 г. и публикувани в Официален вестник на 20 декември 2013 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиране в бъдещето: нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. с цел постигане на положителен резултат от процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2013 г. относно заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. относно многогодишната финансова рамка (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно политическото споразумение за многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г. (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно отношенията на Европейския парламент с институциите, представляващи националните правителства (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по конституционни въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по регионално развитие и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0254/2014),

A.

като има предвид, че споразумението за МФР за годините 2014—2020 е постигнато в резултат на дълги и интензивни преговори, продължили две години и половина; като има предвид, че окончателно политическо споразумение би могло да се постигне само на най-високо политическо равнище между тримата председатели (на Парламента, председателството на Съвета и Комисията) съгласно член 324 от ДФЕС;

Б.

като има предвид, че общото равнище на бюджетните кредити в следващата МФР (960 милиарда евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 908 милиарда евро под формата на бюджетни кредити за плащания по цени от 2011 г.), определено с решение на Европейския съвет и в крайна сметка подкрепено от Парламента, представлява намаление на бюджетните кредити за поети задължения с 3,5 % и на бюджетните кредити за плащания с 3,7 % в сравнение с финансовата рамка за периода 2007—2013 г., въпреки увеличаването на правомощията на ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон и разширяването на Европейския съюз до 28 държави членки; като има предвид, че това равнище не отговаря на политическите цели и ангажименти на ЕС, по-специално във връзка със стратегията „Европа 2020“.

В.

като има предвид, че годишният бюджет на ЕС ще продължи да представлява около 1 % от БНД на ЕС през следващите години — равнище, постигнато още в началото 90-те години на ХХ век, което е много под тавана от 1,29 % за собствените ресурси от БНД на ЕС по отношение на бюджетните кредити за поети задължения и 1,23 % от БНД на ЕС по отношение на бюджетните кредити за плащания, както беше първоначално решено през 1992 г. и потвърдено през 2010 г.;

Г.

като има предвид, че изправен по политически причини пред невъзможността за промяна на всички суми по МФР, приети с решение на Европейския съвет, Парламентът се съсредоточи върху подобряване на изпълнението на МФР чрез успешно договаряне на включването на няколко ключови нови разпоредби, които ще спомогнат новата финансова рамка и новият годишен бюджет на ЕС да станат по-оперативни, по-съгласувани и по-прозрачни, да отговарят в по-голяма степен на потребностите на гражданите на ЕС и да позволяват възможно най-пълно използване на средствата в рамките на таваните по МФР; като има предвид, че тези разпоредби касаят по-специално новите споразумения, свързани с преразглеждането на МФР, гъвкавостта, единството и прозрачността на бюджета на ЕС, както и поемането на по-нататъшен ангажимент във връзка с реформата на финансирането на бюджета на ЕС (Съвместна декларация относно собствените ресурси);

Д.

като има предвид, че Парламентът — като се придържаше към ръководния принцип, че „докато не се постигне съгласие по всички въпроси, нищо не е договорено“ — даде одобрението си за новия Регламент за МФР и одобри новото междуинституционално споразумение на 19 ноември 2013 г., след като Съветът изпълни условията, посочени в резолюцията на Парламента от 3 юли 2013 г., включително одобряването на допълнителни 11,2 милиарда евро под формата на бюджетни кредити за плащания за 2013 г.;

Е.

като има предвид, че Съветът не можа да постигне никакъв напредък по така необходимата реформа на настоящата система за финансиране на бюджета на ЕС, въпреки представените от Комисията амбициозни предложения, целящи не само да се преодолее безизходицата, причинена от липсата на същинска система на собствени ресурси, но също така и системата на финансиране на бюджета на ЕС да стане по-опростена, по-справедлива и по-прозрачна за гражданите на ЕС;

Ж.

като има предвид, че съгласно споразумението относно МФР за периода 2014—2020 г. МФР продължава да не съвпада с мандатите на Парламента и на Комисията, започващи през 2014 г.;

З.

като има предвид, че възможностите, предоставени в Договора от Лисабон, за изменение на процедурите за вземане на решения относно МФР и на решенията относно собствените ресурси не бяха използвани;

1.

Изразява дълбоко съжаление за факта, че процедурата за постигане на споразумението за МФР за периода 2014—2020 г. и политическият дебат във връзка с тези преговори показаха ясно липсата на общо виждане по отношение на бюджета и политическите приоритети на ЕС, както и наличието на много различни подходи на европейските институции, и не отразяваха засилената роля и прерогативи на Парламента съгласно Договора от Лисабон; следователно счита, че е много важно настоящият доклад да отрази необходимите политически и институционални поуки, които могат да послужат като основа за подготовката на бъдещи преговори, по-специално във връзка с преразглеждането на МФР след изборите, което Комисията трябва стартира най-късно до края на 2016 г.;

2.

Признава, че фискалната консолидация, пред която държавите членки са изправени понастоящем, направи невъзможно постигането на по-амбициозно споразумение за МФР за периода 2014—2020 г.; все пак изразява дълбоко съжаление за факта, че в резултат на тези преговори ролята на бюджета на ЕС като важен и общ политически инструмент за преодоляване на настоящата икономическа и социална криза не беше призната по подходящ начин; припомня, че бюджетът на ЕС е основно инвестиционен бюджет, който предлага единна рамка за координиране и засилване на националните усилия, полагани с цел възвръщане на растежа, стимулиране на конкурентоспособността и създаване на заетост в целия ЕС;

3.

Изразява дълбока загриженост за факта, че от много години дебатите за бюджета в рамките на Съвета се опорочават от логиката за постигане на „подобаваща възвръщаемост“, вместо да се ръководят от логиката за осигуряване на европейска добавена стойност; смята, че този дебат съществуваше още преди въвеждането на базирания върху БНД ресурс, но положението сериозно се влоши поради настоящата система на финансиране на ЕС, при която около 74 % от приходите произтичат от национални вноски, базирани на БНД, вместо от същински собствени ресурси, както е предвидено в Договора от Рим и всички последващи Договори на ЕС; счита, че тази система акцентира прекалено много на нетните салда между държавите членки и води до постепенното въвеждане на сложни и непрозрачни отстъпки и други механизми за корекция във връзка с финансирането на бюджета на ЕС;

4.

Счита, че тази логика доминираше и при вземането на решение от Европейския съвет относно споразумението за МФР на 8 февруари 2013 г.; изразява съжаление, че това повлия на факта, че националните средства, и по-специално средствата за двете най-големи разходни области от бюджета на ЕС — селското стопанство и политиката на сближаване, бяха определени точно в този момент; отправя критика по-специално във връзка с увеличения брой на сумите със специално предназначение и „подаръците“, издействани в хода на преговорите между държавните и правителствени ръководители, които не се основават на обективни и проверими критерии, а по-скоро отразяват влиянието на държавите членки при воденето на преговори, които се опитват да защитят своите национални интереси и да максимизират своята нетна възвръщаемост; осъжда липсата на прозрачност при сключването на това споразумение, както и нежеланието на Съвета и Комисията да предоставят на Парламента всички съответни документи; подчертава, че европейската добавена стойност следва да има превес над националните интереси;

5.

Категорично отхвърля тази чисто счетоводна визия за бюджета на ЕС, която не отчита европейската добавена стойност, противоречи на принципа за солидарност на ЕС и подценява настоящата и потенциалната роля на бюджета на ЕС за укрепване на икономическото управление; подчертава, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет със силен ефект на лоста, който осигурява възможност за реализацията на редица проекти, чието изпълнение иначе би било трудно или невъзможно, като той играе ролята на катализатор за растеж, конкурентоспособност и заетост в целия Съюз, както и на силен инструмент за провеждане на реформи; следователно изразява дълбоко съжаление за факта, че някои държави членки изглежда гледат на националните вноски в бюджета на ЕС единствено като на разход, който трябва да бъде сведен до минимум;

6.

Изразява съжаление за това, че при вземането на решение за общия размер на МФР за периода 2014—2020 г. Европейският съвет възприе подход „отгоре-надолу“, който, от своя страна, показва обезпокоително разминаване между политическите ангажименти на ЕС, поети от Европейския съвет, и нежеланието му да ги финансира по подходящ начин; точно обратното, счита, че настоящото решение следва да се основава на процес „отдолу-нагоре“, който да произтича от задълбочена оценка на финансовите потребности и политическите цели на ЕС, посочени в многогодишните програми и политики на ЕС, определени от законодателния орган;

7.

Следователно е убеден, че всяко решение относно финансовата рамка следва да се предшества и да се базира на реален политически дебат относно ролята, функцията и добавената стойност на бюджета на ЕС и неговата съвместимост с политическата стратегия, приета от Съюза, и възложените на Съюза оперативни приоритети и цели; счита, че за да се преодолее разминаването между различните виждания за значението на бюджета на ЕС и за това какво може да се постигне с него, този дебат следва да бъде организиран своевременно, като включва трите институции на ЕС и всички национални парламенти, и също така ангажира представители на най-високо политическо равнище от държавите членки;

8.

Освен това е убеден, че осезаем напредък може да бъде постигнат само след задълбочена реформа на финансирането на бюджета на ЕС, който следва да зачита буквата и духа на Договора и да се превърне отново в система на истински, ясни, прости и справедливи собствени ресурси; подчертава, че въвеждането на един или няколко нови собствени ресурса ще намали до минимум дела на вноските от БНД в бюджета на ЕС, и съответно ще редуцира тежестта за държавните хазни; отново заявява силния си ангажимент към всеки процес, който води до реформа на системата на собствени ресурси, характеризираща се понастоящем със сложност, непрозрачност и неефективност; изразява съжаление за това, че окончателното споразумение със Съвета относно собствените ресурси е още по-сложно и от предишното, тъй като то въведе нови отстъпки и изключения;

9.

Припомня, че Парламентът беше първата институция на ЕС, която представи своето виждане за МФР за периода 2014—2020 г. и необходимостта от реформиране на финансирането на бюджета на ЕС чрез доклада на своята специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. (SURE) от юни 2011 г.; счита, че тази ранна подготовка помогна на Парламента за осигуряване на широк консенсус по политическите приоритети и за обезпечаване на единност през целия последващ преговорен процес; счита също така, че този доклад предоставя насоки за Комисията при изготвянето на нейните предложения за МФР и собствените ресурси и оценява редовния политически диалог, установен между двете институции на всички етапи от подготовката на настоящия доклад; счита, че тази практика следва да се доразвие в по-структуриран диалог между двете институции преди представянето на каквито и да било предложения за МФР;

10.

Припомня, че съгласно член 312 от ДФЕС Съветът единодушно приема Регламента за МФР след получаване на одобрението на Парламента, като трите институции на ЕС „вземат всички необходими мерки за улесняване на това приемане“; следователно отбелязва, че в Договора не е предвидена конкретна процедура за участие на Парламента в преговорите за МФР и че тези условия практически бяха определени впоследствие чрез редица специални договорености, постигнати на политическо равнище по инициатива на Парламента;

11.

Изразява съжаление за това, че Парламентът и Съветът не проведоха преговори по същество преди приемането на споразумението за МФР на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г.; счита, че многобройните срещи, проведени между преговарящия екип на Парламента и ротационните председателства на Съвета относно рамките на съответните заседания на Съвета по общи въпроси, както и участието на Парламента в неформалните срещи на Съвета във връзка с МФР улесниха единствено обмена на определена информация между Съвета и Парламента; следователно смята, че е необходимо Парламентът да продължи да надгражда върху придобития опит и да използва всички налични средства за засилване на своето влияние по отношение на естеството, графика и съдържанието на преговорите със Съвета, като накара Съвета да признае по-добре аргументите и позициите на Парламента;

12.

Изразява съжаление за факта, че въпреки силните възражения на Парламента, всички следващи „преговорни кутии“, представени от различните председателства на Съвета, и накрая споразумението за МФР на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г., съдържаха значителен брой законодателни елементи, за които трябваше да се вземе решение по обикновената законодателна процедура; подчертава, че законно изискваното единодушие в рамките на Съвета относно Регламента за МФР може да бъде постигнато само чрез възпрепятстване на някои важни политически промени в секторните политики на ЕС, което пречи на Парламента да упражнява своите правомощия при процедурата на съвместно вземане на решения, в очевидно противоречие с разпоредбите на Договорите, и по-специално във връзка с правото му за внасяне на изменения на равни начала със Съвета;

13.

Отбелязва, че действителните преговори по Регламента за МФР и МИС започнаха едва през май 2013 г., като преговарящият екип на Съвета нямаше официален мандат за водене на преговори, а вместо това разглеждаше споразумението за МФР на Европейския съвет като единствена отправна точка, без никаква възможност за провеждане на дискусия; подчертава, че това поведение доведе не само до излишна загуба на време, но също така и до неприемливия опит от страна на Съвета за изключване на някои въпроси от преговорите, принуждавайки Парламента да се бори, включително на най-високо политическо равнище, за започването на преговори по всеки член от Регламента за МФР/МИС;

14.

Припомня, че съгласно разпоредбите на Договора Европейският съвет не изпълнява законодателни функции; следователно настоява заключенията на Европейския съвет да се разглеждат като насоки към Съвета при воденето на преговори и в никакъв случай да не представляват „ограничителни линии“, неподлежащи на преговори с Парламента; призовава за намирането на стандартна формулировка, като припомня разпоредбите на член 15, параграф 1 от ДФЕС, които трябва да бъдат включени в заключенията на Европейския съвет;

15.

Изразява дълбоко съжаление за факта, че същият проблем беляза и преговорите за многогодишните програми на ЕС, по-специално в областта на селското стопанство и политиката на сближаване; отбелязва, че в някои случаи Съветът дори отказа да посочи „свързаните с МФР аспекти“ на тези правни основания; подчертава значителните усилия и време, отделени от Парламента за гарантиране, че всички точки от правните основания, за които е взето решение по процедурата на съвместно вземане на решение от Съвета и Парламента, ще останат на масата за преговори; отбелязва със задоволство, че преговарящият екип на Парламента в крайна сметка постигна успех при разглеждането на някои части от споразумението на Европейския съвет;

16.

Отбелязва, че сумите по МФР (общо равнище и разпределение на средствата по функции), за които Европейският съвет взе решение, накрая не бяха оспорвани от Парламента, който призна особено трудния икономически и финансов контекст, в рамките на който беше взето настоящото решение; все пак подчертава, че това по никакъв начин не следва да се възприема като прецедент и отново заявява позицията си, че сумите по МФР и която и да е друга част от съответното политическо споразумение на Европейския съвет се определят чрез преговори с Парламента;

17.

Подчертава необходимостта от значително подобряване на условията за провеждане на бъдещи преговори по МФР, за да се избегне евентуално блокиране на процеса и да се спестят ценно време и ресурси в хода на преговорите; счита, че тези условия следва да се официализират чрез споразумение на най-високо политическо равнище, което да отчита проблемите, възникнали в хода на неотдавнашните преговори, и да гарантира изцяло ролята и правомощията на Парламента, посочени в Договора за ЕС; счита, че тази процедура следва евентуално да бъде заложена в МИС, какъвто е случаят с бюджетната процедура;

18.

Отбелязва огромния обем на обменена информация и координация, които са необходими в рамките на Парламента, за да се гарантира съгласуваност при провеждането на паралелни преговори относно МФР и законодателната основа за повече от 60 многогодишни програми; подчертава, че е много важно да се разграничат въпросите, приемани чрез процедурата на съвместно вземане на решение, като те останат в обхвата на правомощията на съответните комисии във възможно най-голяма степен; предлага при следващите преговори относно МФР Европейският парламент да разгледа паралелно законодателните предложения и накрая да ги приеме като пакет, прилагайки във възможно най-голяма степен принципа, че „няма споразумение, докато не се постигне споразумение за всичко“;

19.

Убеден е, че правилото за постигане на единодушие в рамките на Съвета означава, че споразумението представлява най-малкия общ знаменател поради необходимостта да се избегне налагането на вето от една-единствена държава членка; подчертава, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство за Регламента за МФР би било в съответствие не само с обикновената законодателна процедура, използвана практически за приемането на всички многогодишни програми на ЕС, но също така и с годишната процедура за приемане на бюджета на ЕС;

20.

Отбелязва, че общата клауза за преход (член 48, параграф 7 от ДЕС) би могла да се използва от Европейския съвет за осъществяване на прехода към гласуване с квалифицирано мнозинство и обикновената законодателна процедура във връзка с решенията относно собствените ресурси и МФР; припомня освен това, че член 312, параграф 2 от ДФЕС при всички случаи допуска приемането на гласуване с квалифицирано мнозинство относно МФР; настоятелно призовава Европейския съвет да използва и двете клаузи за преход по предназначение, с цел рационализиране на процеса на вземане на решения в Съвета и ограничаване на степента, в която политиката на национална „подобаваща възвръщаемост“ има предимство пред общия интерес на Съюза като цяло;

21.

Заявява своето намерение да гарантира, че всички нови разпоредби, които бяха успешно включени в Регламента за МФР и МИС, се използват пълноценно в рамките на годишната бюджетна процедура; очаква, че Съветът няма да се опитва да наложи ограничено тълкуване на тези разпоредби, особено във връзка с естеството и обхвата на всички специални инструменти, а вместо това ще действа отговорно и ще одобри необходимите бюджетни кредити за покриване на неговите предходни задължения и непредвидени разходи, дори ако в резултат на това се налага превишаване на годишните тавани на МФР; в тази връзка припомня, че горните граници на МФР за периода 2014—2020 г. са определени далеч под таваните за собствените ресурси;

22.

Обръща специално внимание на новите правила относно гъвкавостта, които следва да позволяват максимално използване на съответните тавани на МФР за бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания; подчертава, че вече не може да се прилага практиката, използвана при предишни финансови рамки, когато годишният бюджет на ЕС оставаше далеч под таваните на МФР, особено за бюджетните кредити за плащания;

23.

В тази връзка подчертава, че натрупаните неизпълнени поети задължения (RAL) са достигнали критично равнище и това може евентуално да доведе бюджета на ЕС до структурен дефицит, в нарушение на разпоредбите на Договора (членове 310 и 323 от ДФЕС); изразява дълбока загриженост за това, че размерът на неплатените сметки в края на годината се увеличава непрекъснато от 2011 г. (23,40 милиарда евро в края на 2013 г. само за политиката на сближаване), което ще окаже значителен натиск върху таваните за плащанията по линия на МФР за периода 2014 — 2020 г.; подчертава необходимостта от точно определяне на таваните за годишните плащания по МФР, като се вземе предвид, наред с другото, динамиката на политиката на сближаване, включително времето за програмиране, изпълнение, окончателно приключване на програмите и отменяне на бюджетните кредити;

24.

Подчертава, че целта на общите маржове във връзка с бюджетните кредити за поети задължения е да се подкрепят инвестициите за растеж и заетост в Европа, и по-специално младежката заетост; припомня, че този инструмент беше инициатива на Европейския парламент;

25.

Припомня, че следващият състав на Комисията, който ще встъпи в длъжност след изборите за Европейски парламент през 2014 г., трябва да стартира задължителен преглед и преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г. до края на 2016 г.; подчертава факта, че тази клауза за преглед/преразглеждане на МФР след изборите беше едно от основните изисквания на Парламента при преговорите за МФР, поради необходимостта да се осигури възможност за преразглеждане на политическите приоритети на ЕС от следващата Комисия и следващия Парламент, като по този начин се гарантира нова демократична легитимност за МФР; подчертава, че вследствие на икономическата криза равнището на инвестициите в Европа значително е намаляло в периода между 2008 г. и 2012 г. и припомня, че според някои бюджетни прогнози (8) това ще струва на континента 540 милиарда евро загуби от възвръщаемост до 2020 г.;

26.

Подчертава необходимостта, с оглед на прегледа/преразглеждането на МФР след изборите, следващият Парламент да отрази своевременно политическите приоритети, т.е. да се определят областите, за които ще се счита, че са необходими повече инвестиции през втората половина на МФР за периода 2014—2020 г.; за тази цел приканва следващата Комисия и следващия Парламент да оценят внимателно постиженията във връзка с целите на стратегията „Европа 2020“, и по-специално по отношение на заетостта и борбата с икономическата криза, както и изпълнението на ключови програми на ЕС, като например „Хоризонт 2020“, за да насочат усилията си към области, които са доказали добавената стойност на разходите на ЕС и за които ще са необходими допълнителни финансови ресурси;

27.

Призовава при средносрочния преглед на МФР да се подготви евентуално намаляване на срока, за който се приема следващата МФР, така че да се осигури последващото й предоговаряне в рамките на мандата на всеки Парламент и всяка Комисия, като по този начин се гарантира пълна демократична легитимност при вземането на редовни решения относно финансовите перспективи на Съюза, като в същото време се предприемат действия за осигуряване на необходимата стабилност на отделните цикли на планиране на програмите и необходимата предвидимост на инвестициите; изразява твърдото си убеждение, че петгодишният цикъл на МФР ще повиши демократичната легитимност, ще подобри приоритизирането на бюджетните средства и може да се счита като предпоставка за провеждането на повече политически дебати;

28.

Подчертава, че предложенията на Комисията за преразглеждане на МФР следва да бъдат изцяло съобразени с най-новите макроикономически прогнози и да включват задълбочена оценка за функционирането на всички специални инструменти, и по-конкретно общите маржове във връзка с бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания; припомня, че този процес няма да окаже неблагоприятно въздействие върху предварително определените национални пакети, включително дела на ЕСФ в тези национални пакети; в този контекст очаква Комисията да предостави на Парламента и на Съвета идентични и последователни данни относно сумите и бюджетните прогнози, за да се избегнат недоразумения при преговорите по отношение на базата за обсъждане;

29.

Подчертава необходимостта от насърчаване на широко и открито обсъждане на резултатите, постигнати при програмите за финансиране на ЕС, и по-специално извършването на оценка на степента, в която тези програми допринасят за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

30.

Подчертава, че иновативните финансови инструменти, като например европейските облигации за проекти, могат да играят много важна роля за стимулиране на така необходимите инвестиции, ако бъдат правилно планирани; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да използва оптимално предстоящата оценка, също така в контекста на прегледа/преразглеждането на МФР за периода 2014—2020 г.;

31.

Приветства Съвместната декларация на трите институции, договорена в контекста на преговорите относно МФР, според която годишните бюджетни процедури ще включват, по целесъобразност, елементи, свързани с равенството между половете, като се отчитат начините, по които общата финансова рамка на Съюза допринася за по-голямо равенство между половете (и гарантира интегриране на принципа за равно третиране на жените и мъжете); подчертава, че тези принципи следва да бъдат включени в предложенията на Комисията относно преразглеждането на МФР;

32.

Отново заявява своето намерение да направи задължителното преразглеждане на МФР ключово изискване при избора на следващата Комисия; следователно призовава следващия Европейски парламент при избора на предложения кандидат за председател на Комисията да постави условието за поемане на силен и недвусмислен ангажимент за прилагане на тази клауза за преглед/преразглеждане след изборите и за започване на реален и задълбочен политически диалог относно нейното съдържание;

33.

Отбелязва, че за следващия кръг от преговори ще се прилагат новите членове 70 и 70a („Междуинституционални преговори при законодателните процедури“) от Правилника за дейността на Парламента; препоръчва в началото на следващия мандат на Парламента да се възложи на комисията, която отговаря за Правилника, да проучи възможностите за рационализиране на тези членове и член 75 („МФР“), член 75в („Финансов триалог“) и член 81, параграф 3 („Процедура на одобрение“) с цел формулирането на единна съгласувана разпоредба, специфична за специалните законодателни процедури, предвидени в членове 311 и 312 от ДФЕС, относно определянето на мандата, провеждането на тристранните срещи (включително ролята на председателя) и контрола от страна на Парламента;

34.

Счита, че при следващото преразглеждане на Договорите в Конвенцията следва да се включат предложения за система на истинско съвместно вземане на решения от Съвета и Парламента във връзка с приемането на МФР и решенията относно собствените ресурси;

35.

Изразява своето твърдо убеждение, че групата на високо равнище за собствените ресурси представлява уникална възможност за намиране на изход от безизходното положение, възникнало във връзка с реформата на настоящата система на собствени ресурси; очаква, че това ще допринесе в голяма степен за разбиране на слабостите на действащата система и ползите, които могат да произтекат от извършването на задълбочена и цялостна реформа и въвеждането на нови, истински собствени ресурси, които могат да намалят значително дела на вноските от БНД в бюджета на ЕС;

36.

Припомня, че групата на високо равнище разполага с мандат за разглеждането на всички аспекти от реформата на системата на собствените ресурси; твърдо се ангажира да работи активно чрез своите трима представители на всички етапи от този процес, като го доведе до успешен край; разчита, че Съветът ще гарантира същото равнище на „ангажираност“ и поемане на отговорност във връзка с този процес; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността по разглежданите въпроси също и сред националните парламенти; подчертава, че констатациите и заключенията на тази група на високо равнище следва да бъдат готови навреме, за да бъдат обсъдени при прегледа/преразглеждането на МФР до 2016 г., с цел да се проправи пътят за реализацията на евентуални реформи до следващата многогодишна финансова рамка;

37.

Изразява твърдото си убеждение, че всеки нов фискален капацитет или бюджет, разработен специално за държави — членки на еврозоната, чиито фискални функции не са обхванати от МФР, трябва да бъде разработен в рамките на Съюза и да бъде предмет на подходящ демократичен контрол и отчетност чрез съществуващите институции;

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.