9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/227


P7_TA(2014)0250

Ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие в развиващите се страни (2013/2026(INI))

(2017/C 378/26)

Европейският парламент,

като взе предвид член 17 от Всеобщата декларация на Организацията на обединените нации за правата на човека, който се отнася до правото на собственост,

като взе предвид Декларацията за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която определи Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), по-специално цели 1, 3 и 7,

като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“, подписана на 20 декември 2005 г., по-специално параграфи 11 и 92 от нея,

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2004 г., озаглавено „Насоки на ЕС за подпомагане на създаването на поземлена политика и на процесите на реформа в развиващите се страни“ (COM(2004)0686),

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“ (COM(2010)0127),

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

като взе предвид „Насоките на ЕС за поземлената политика: насоки за подпомагане на създаването на поземлена политика и на процесите на поземлена реформа в развиващите се страни“, приети от Комисията през ноември 2004 г.,

като взе предвид проучването по програмата на ООН за населените места (UN-Habitat), озаглавено „Сигурни права върху земята за всички“, от 2008 г. и насоките по програмата на ООН за населените места, озаглавени „Начини за разработване на поземлена политика в полза на бедните: процес, насоки и поуки“,

като взе предвид доклада от 11 юни 2009 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на храна, Оливие де Шутер, озаглавен „Широкомащабни придобивания и отдаване под аренда на земя: набор от основни принципи и мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с правата на човека“,

като взе предвид декларацията относно „Предизвикателствата на урбанизацията и намаляването на бедността в държавите от АКТБ“, приета в Найроби, Кения, през 2009 г.,

като взе предвид декларацията от Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност, приета в Рим през 2010 г.,

като взе предвид декларацията относно „Изход от бедните квартали: световно предизвикателство за 2020 г.“, приета по време на международната конференция, проведена в Рабат, Мароко, от 26 до 28 ноември 2012 г.,

като взе предвид декларацията относно „Устойчива урбанизация с цел премахване на бедността в градовете“, приета по време на Втората тристранна конференция АКТБ — Европейска комисия — ООН за населените места, проведена в Кагали, Руанда, от 3 до 6 септември 2013 г.,

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) и Конвенцията относно коренното население и племенните народи (№ 169) от 1989 г. на Международната организация на труда (МОТ),

като взе предвид принципите за отговорни инвестиции в селското стопанство, които зачитат правата, поминъка и ресурсите (PRAI), доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност и рамката и насоките на Африканския съюз относно поземлената политика в Африка (ALPFG),

като взе предвид препоръките на групата на високо равнище в програмата за развитие след 2015 г. да се включи цел за управление на правото на владение на земя за жените и мъжете и да се признае, че жените и момичетата трябва да имат, наред с другото, „равно право на собственост върху земя и други активи“,

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност (1),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7–0118/2014),

A.

като има предвид, че вещните права могат да бъдат определени като правила, които регламентират реда и условията, при които отделните заинтересовани страни, общности, публични и частни субекти придобиват и запазват достъп до материални и нематериални активи посредством официалното право или обичайно прилагани разпоредби; като има предвид, че съгласно програмата на ООН за населените места (UN-Habitat) правото на владение на земя по-конкретно може да бъде официално (безусловно право на владение, отдаване под аренда, публично и частно отдаване под наем), да произтича от обичайното право или да има религиозни основи; като има предвид, че в насоките на ЕС в областта на поземлената политика се посочва, че поземлените права не винаги се ограничават до частната собственост в тесния смисъл на понятието, а могат да прибягнат до баланс между индивидуалните права и задължения и колективните норми на различни равнища;

Б.

като има предвид, че 1,2 милиарда души по света обитават имущество, за което не притежават официални права, и живеят без постоянни жилища или достъп до земя; като има предвид по-специално, че над 90 % от селското население в Африка на юг от пустинята Сахара (от които 370 милиона души се считат за бедни) получават достъп до земя и природни ресурси по силата на несигурни в правно отношение неформални системи за владение на земя или такива, които почиват на обичайното право;

В.

като има предвид, че незаконното и нерегистрираното богатство се оценява на над 9,3 трилиона щатски долара, което представлява 93 пъти повече от общия размер на чуждестранната помощ, предоставена на развиващите се страни през последните 30 години;

Г.

като има предвид, че макар ЦХР7 (Цел 11) — насочена към подобряване на живота на 100 милиона жители в бедни квартали до 2020 г. — да беше постигната, броят на тези жители (оценяван на 863 милиона през 2012 г.), в абсолютно изражение, продължава да нараства; като има предвид, че според оценки на програмата на ООН за населените места (UN-Habitat) един милиард души живеят в бедни квартали и се счита, че приблизително три милиарда души ще живеят в бедни квартали до 2050 г.; като има предвид, че член 11 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права признава всеобщото право на жилище и на непрекъснато подобряване на условията на живот;

Д.

като има предвид, че в селските райони около 200 милиона души (почти 20 % от бедното население по света) нямат достъп до достатъчно земя, за да могат да се препитават; като има предвид, че земята в селските райони е подложена на натиск от много страни, като например ръста на населението, преобразуване на използването на земя, търговски инвестиции, влошаването на качеството на околната среда в резултат на засушаване, ерозия на почвата и изчерпване на хранителните вещества, както и природни бедствия и конфликти; като има също така предвид, че гарантирането на поземлените права е необходимо за насърчаване на социалната стабилност чрез намаляване на несигурността и конфликтите за земя;

Е.

като има предвид, че частни инвеститори и правителства са показали нарастващ интерес към придобиването или дългосрочно вземане под аренда на големи части обработваема земя, най-вече в развиващите се страни в Африка и Латинска Америка;

Ж.

като има предвид, че произволното предоставяне на земя от страна на политическите органи насърчава корупцията, несигурността, бедността и насилието;

З.

като има предвид, че въпросите на поземленото управление са тясно свързани с ключовите предизвикателства на 21-ви век, а именно с продоволствената сигурност, недостига на енергия, градския растеж и прираста на населението, влошаването на качеството на околната среда, изменението на климата, природните бедствия и разрешаването на конфликти, което засилва необходимостта широкообхватната поземлена реформа да бъде определена като приоритет;

И.

като има предвид, че около 1,4 милиарда хектара в света се регламентират от нормите на обичайното право; като има предвид, че съществуващите структури на поземлена собственост в Африка, Азия и Латинска Америка значително се различават една от друга, както и че местните договорености, които са се развили на основата на обичайното право, независимо дали става въпрос за безусловно право на собственост или на собственост на общността, не могат да бъдат пренебрегвани, когато се предприемат стъпки за официализиране на собствеността върху земята;

Й.

като има предвид, че според Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) всички жени и съпруги имат равни права по отношение на собствеността и придобиването на собственост; като има предвид обаче, че много режими на поземлена собственост и вещни права дискриминират жените формално или на практика;

К.

като има предвид, че в много развиващи се страни вещните права на жените, гарантираният достъп до земя и достъпът до спестявания и кредити не са социално признати; като има предвид, че за жените е изключително трудно, като се започне от такава дискриминираща отправна точка, да отстояват по правен път вещните си права, и по-специално правата на наследяване;

Л.

като има предвид по-конкретно, че в развиващите се страни поземлените права на жените се нарушават посредством все по-честото широкомащабно придобиване на земя от страна на развитите страни за търговски или стратегически цели, като например земеделско производство, продоволствена сигурност и производство на енергия и биогорива; като има предвид, че в развиващите се страни жените често нямат възможност да използват правна помощ и законно представителство, за да се противопоставят успешно на нарушения на вещните права;

М.

като има предвид, че предоставянето на сигурни поземлени права на жените е важно за намаляването на бедността с оглед на ролята на жените като производители на храна в селските и крайградските райони, както и на тяхната отговорност за прехраната на членовете на семейството; като има предвид, че жените, които представляват 70 % от земеделските стопани в Африка, официално притежават едва 2 % от земята; като има предвид, че неотдавнашни програми на цялата територия на Индия, Кения, Хондурас, Гана, Никарагуа и Непал показват, че домакинствата, начело на които са жени, разполагат с по-добра продоволствена сигурност, по-добра здравна грижа и по-силен фокус върху образованието в сравнение с домакинствата, начело на които са мъже;

Н.

като има предвид, че над 60 % от хората, страдащи от хронично недохранване, са жени и момичета, и че в развиващите се страни 60 — 80 % от храната се произвежда от жени (2);

О.

като има предвид, че около 370 милиона души от коренното население в цял свят имат силни духовни, културни, социални и икономически връзки със своята традиционна земя, която обикновено управляват като общност;

П.

като има предвид, че в член 17 от Всеобщата декларация на правата на човека се признава, че всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица, и че никой не бива да бъде произволно лишен от своята собственост;

Р.

като има предвид, че достъпът до земя на коренното население се ползва със специфични форми на защита по силата на конвенция № 169 на МОТ и Декларацията на ООН за правата на коренното население;

С.

като има предвид, че член 10 от Декларацията на ООН за правата на коренното население гарантира правото на ненасилствено преместване от собствените земи или територии, както и че преместването не може да се осъществява без свободното, предварително и информирано съгласие на коренното население и след споразумение за правомерно и справедливо обезщетение, както и винаги, когато е възможно — с опция за връщане;

Поземлени права, включително вещни права, и създаване на благосъстояние

1.

Счита, че вписаните в регистър вещни права и сигурните поземлени права представляват катализатор за икономически растеж, като същевременно насърчават социалното сближаване и мира;

2.

Подчертава, че гарантирането на поземлени права и по-голяма справедливост по отношение на достъпа до земя осигуряват сигурна основа за препитание, икономически възможности, както и за производството на храни от домакинствата в селските райони;

3.

Подчертава факта, че наред с установяването на индивидуално право на собственост върху земята следва да бъдат признати различни алтернативни варианти на собственост, включително произтичащи от системи на земеползване, установени по силата на обичайното право, с цел законно осигуряване на права върху земята под жилищата, земеделската земя и природните ресурси, както се препоръчва в програмата на ООН за населените места (UN-Habitat);

4.

Подчертава, че сигурността на поземлената собственост за дребните собственици, които представляват 95 % от потенциалните собственици на земя в развиващите се страни, насърчава местните икономики, увеличава продоволствената сигурност, намалява миграцията и забавя урбанизацията на бедните квартали; посочва, че в Етиопия например, където са били въведени вещни права, производителността се е увеличила с до 40 % на акър в продължение на три години само поради тази промяна (3);

5.

Отбелязва със загриженост, че културните традиции често поставят жените в състояние на зависимост от роднините мъже по отношение на сигурността на собствеността и без правна защита; подчертава международните задължения на държавите да гарантират минимални икономически, социални и културни права, което включва задължението на правителствата да гарантират, че управлението на земята не е дискриминационно, особено по отношение на жените и бедните хора, и че то не нарушава други права на човека;

6.

Подчертава факта, че оправомощаването на хората да вземат решения за своите собствени ресурси, в съчетание с официални разпоредби относно наследяването, силно насърчава дребните собственици да инвестират устойчиво в своята земя, да извършват дейности по терасиране и напояване и да смекчават последиците от изменението на климата; отбелязва във връзка с това, че проучвания са разкрили, че при домакинство с напълно сигурна и прехвърлима земя вероятността за инвестиции в дейности по терасиране е с 59,8 % по-голяма в сравнение с домакинство, което очаква преразпределение в рамките на селото през следващите пет години;

7.

Отбелязва, че ако разполага с нотариален акт за земята, дадено лице може да заема средства при разумни лихви, които могат да бъдат използвани за създаване или развиване на стопанска дейност; подчертава, че закрилата на вещните права може да насърчи конкурентната стопанска среда, в която има условия за ръст на предприемачеството и новаторския дух;

8.

Признава, че предизвикателството се състои в преодоляване на несъответствието между законността, легитимността и практиката чрез изграждане на механизми за поземлена собственост, основани на споделени норми и започващи от признаване на съществуващите права, като същевременно се гарантира, че мъжете и жените, както и уязвимите общности в развиващите се страни имат сигурни права върху земята и активите, и че те са напълно защитени срещу определени интереси, които биха могли да посегнат на тяхната собственост;

9.

Категорично осъжда практиката на заграбване на земя, която по-специално незаконно лишава от собственост на земя бедното селско население и традиционното номадско население без подходящо обезщетяване; подчертава факта, че поне 32 милиона хектара по света са част от най-малко 886 транснационални широкомащабни сделки със земя от този вид между 2000 и 2013 г. (4); подчертава факта, че тази стойност вероятно сериозно подценява точния брой на сключените широкомащабни сделки със земя;

10.

Призовава Комисията и държавите членки, в рамките на своите политики за подпомагане на развитието, да вземат под внимание процесите на широкомащабно придобиване на земя от страна на инвеститори от развитите държави в развиващите се страни, и по-специално на африканския континент, което засяга местните земеделски производители и има опустошително въздействие върху жените и децата, с оглед на тяхната защита от обедняване, глад и насилствено извеждане от селата и земята им;

11.

Подчертава, че премахването на публичните стимули и субсидии за производството на биогорива от селскостопански култури е един от начините за борба със заграбването на земя;

12.

Припомня, че ако поземлените права са необезпечени и управлението е слабо, това води до висок риск за местните общности по отношение на продоволствената несигурност, риск от изселване и извеждане на фермери и пастири; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да подкрепят националния капацитет на развиващите се страни за укрепване на техните системи на управление;

13.

Подчертава факта, че както Международният пакт за граждански и политически права, така и Международният пакт за икономически, социални и културни права признават правото на самоопределяне, което определят като право на всички хора да се разпореждат свободно със своите природни богатства и ресурси, и че и двата пакта постановяват, че хората не могат да бъдат лишавани от собствените си средства за препитание; във връзка с това подчертава, че преговорите за широкомащабно отдаване под аренда или придобиване на земи трябва да водят до прозрачност, подходящо и информирано участие от страна на местните общности, засегнати от отдаването под аренда или закупуването, както и до отчетност относно използването на приходите, които следва да се разходват в полза на местното население;

14.

Призовава Комисията и държавите членки да проучат чрез ООН въздействието, което това придобиване на земя оказва върху опустиняването на земеделската земя, върху загубата на правото на жените на пребиваване и на достъп до земя, със специално внимание към жените, които не са омъжени и които са глава на семейството, върху продоволствената сигурност и тяхното препитание, както и това на децата им и на зависимите от тях лица;

15.

Подчертава, че инвестиционните споразумения за широкомащабни сделки за придобиване или отдаване под аренда на земя следва надлежно да отчитат правата на настоящите ползватели на земята, както и правата на наетите в стопанствата работници; счита, че задълженията на инвеститорите следва да бъдат ясно определени и тяхното изпълнение да се налага например чрез включването на механизми за санкции в случаи на неспазване на правата на човека; счита, че всички сделки със земя следва да включват също така законово задължение за продажба на определен минимален процент от произведените култури на местния пазар;

Пътна карта за сигурни поземлени права, в т.ч. права на собственост, и устойчиво поземлено управление в развиващия се свят

16.

Подчертава факта, че поземлената реформа изисква гъвкавост, адаптирана към условията, свързани с местната, социалната и културната среда, като например традиционни форми на племенна собственост, и следва да бъде съсредоточена върху оправомощаването на най-уязвимите;

17.

Подчертава факта, че съвместното съществуване на режими на поземлена собственост, основани на обичайното право, наред с наложените колониални модели представлява една от основните причини за ендемичната несигурност по отношение на земята в развиващите се страни; подчертава в тази връзка необходимостта от признаване на легитимността на споразуменията за собственост, основани на обичайното право, които предоставят законни права на лица и общности, и от предотвратяване на лишаването от поземлени права и злоупотребите с тях, които са особено разпространени сред африканските общности и многобройното коренно население в Латинска Америка;

18.

Подчертава, че узаконяването на сигурността на собствеността на незаконно настанилите се в градовете оказва съществено въздействие върху инвестициите в жилища, като различни проучвания показват, че това увеличава процента на обновяването на сградите с повече от 66 %;

19.

Приветства Руанда за напредъка в областта на данните за земята, който позволи да бъде изготвен кадастър на цялата територия на страната в забележително кратки срокове;

20.

Предупреждава за опасностите от прилагането на универсален подход за всички с цел постигане на сигурност по отношение на земята; подчертава факта, че официалните услуги за поземлено управление са най-ефективни, когато са предоставени на местно равнище; следователно счита, че ефективното предоставяне на сигурни поземлени права може да зависи от реформата на централизираните държавни поземлени агенции с оглед на прехвърлянето на отговорности към местните институции и институциите, свързани с обичайното право; счита, че на този етап регистрацията на земята може да се подобри чрез електронизация на документите за собственост върху земя и въвеждане на кадастрални системи;

21.

Припомня, че селското стопанство остава основен източник на поминък, препитание и продоволствена сигурност на населението в селските общности; отбелязва обаче, че земята в селските райони е подложена на натиск от много страни вследствие на прираста на населението, смяната на предназначението ѝ, търговски инвестиции, влошаването на качеството на околната среда в резултат на засушаване, ерозия на почвата и изчерпване на хранителните вещества, както и природни бедствия и конфликти; в тази връзка счита, че гарантирането на поземлена собственост на селските общности е от основно значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); застъпва становището, че широка гама от инструменти за политики могат да помогнат за справяне с тези предизвикателства, както и че те трябва да бъдат приспособени към местните условия;

22.

Счита, че правителствените служители следва най-напред да идентифицират системите за управление и собственост на земята, които вече съществуват, като на второ място те следва да надградят тези системи в полза на бедните и уязвими групи;

23.

Очаква, че децентрализирането на поземлената администрация ще оправомощи местните общности и отделните лица и насочва вниманието към необходимостта от елиминиране на корупционните практики, наложени от местните предводители чрез сделки, сключени с чуждестранни инвеститори и всякакви претенции за нерегистрирани отделни парцели земя;

24.

Подчертава, че всяка промяна на ползването на земята следва да става само със свободното, предварително и информирано съгласие на засегнатите местни общности; припомня, че международното право гарантира на коренното население специални форми на защита на техните права върху земята; настоява, в съответствие с Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, държавите да осигурят ефективни механизми за превенция на действия, които имат за цел лишаване на коренното население от техните земи, територии или ресурси или които постигат такъв резултат, както и съответното обезщетение за това;

25.

Отбелязва, че ограниченият дял земя, който е регистриран в Африка (10 %), се вписва в регистри чрез остарели неверни системи; подчертава факта, че според оценки на Световната банка (5), 27-те икономики, които са модернизирали своите регистри през изминалите седем години, са намалили наполовина средното време за прехвърляне на собственост на имущество, като по този начин са увеличили прозрачността, намалили са корупцията и са опростили събирането на приходи; подчертава, че основен приоритет на политиката за развитие следва да бъде създаването и подобряването на поземлени регистри в развиващите се страни;

26.

Припомня, че сигурността на собствеността може да бъде гарантирана под различни форми, при условие че са ясни правата на ползвателите и собствениците на земята; припомня, че в допълнение към формалното установяване на собственост, сигурността може да бъде постигната чрез ясни, дългосрочни договори за наем или официално признаване на правата, възникнали по силата на обичайното право или неформални споразумения, с достъпни и ефективни механизми за решаване на спорове; призовава ЕС да канализира подкрепа за развитието на капацитет и програми за обучение в областта на поземленото управление, с цел да се гарантират поземлените права на бедните и уязвими групи, включително чрез проучването на кадастри, вписването в регистри и усилията за оборудване на образователните институции в развиващите се страни;

27.

Призовава ЕС да укрепи капацитета на съдилищата в развиващите се страни да прилагат ефективно вещното право, да разрешат поземлените спорове и да управляват отчуждаването на собственост като част от цялостен подход, насочен към консолидиране на съдебните системи и принципите на правовата държава;

28.

Призовава ЕС да подкрепя развиващите се страни да извършат поземлена реформа, по-специално с цел да се насърчи участието на всички заинтересовани страни, съпътствана от програми за повишаване на осведомеността, така че правата на всички заинтересовани страни, особено на бедните и уязвими лица, да бъдат изцяло зачетени; дава за пример Мадагаскар и местните поземлени служби, където прости инициативи на местно равнище значително улесниха регистрирането на документите за поземлена собственост;

29.

Подчертава факта, че изграждането на разумни фискални политики в развиващите се страни чрез укрепване на поземлената регистрация и установяване на граници на оценителските функции значително увеличава годишните приходи от сделки със земя, като например в Тайланд, където те са се увеличили шест пъти за период от 10 години;

30.

Посочва, че официалното признаване на поземлените права на жените не води автоматично до ефективното прилагане на тези права; призовава ЕС в своите програми за поземлени реформи да обърне специално внимание на уязвимостта на жените при промени в семейната структура и на степента, до която те могат да наложат правата си, както и да гарантира, че на практика върху актовете за собственост на семейното жилище фигурират имената на двамата съпрузи;

31.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират в своите политики за развитие и в хуманитарните си политики, че развиващите се страни въвеждат законодателни мерки за насърчаване на равенството между половете и превенция на дискриминацията на основание етническа принадлежност, раса и гражданско състояние по отношение на правата на собственост, както и че ще предприемат действия за премахване на значителните социални, политически и културни ограничения в придобиването на поземлени права;

32.

Призовава делегациите на ЕС в развиващите се страни да наблюдават правата на собственост на жените, за да гарантират, че те не се нарушават, и по този начин да защитят жените от риска от изпадане в бедност и социална изолация;

33.

Призовава ЕС да подпомогне усилията на развиващите се страни да реформират пазарите за отдаване на земя под наем с цел предоставяне на достъп на бедните до земя и насърчаване на растежа, като в същото време се избягват прекомерните ограничения на пазарите за отдаване под аренда;

Поставяне на поземлените права, в т.ч. правата на собственост, в сърцето на политиката на ЕС за развитие

34.

Подчертава факта, че широкомащабното придобиване на земя представлява, наред с другото, пряка последица от слабо поземлено управление в развиващите се страни; подчертава, че помощта на ЕС следва да допринася за изграждане на институционалния капацитет, който се изисква за гарантирането на сигурни поземлени права, така че да се намери решение на проблема, свързан с поведението, насочено към получаване на ренти, и бюрократичната инерция, както и с корупцията и безотговорните практики;

35.

Приветства участието на ЕС в глобални инициативи за земята; подчертава факта, че в качеството си на водещ участник в областта на развитието в световен мащаб ЕС притежава капацитета да засили понастоящем ограничения си подход както от гледна точка на обхвата, така и на видимостта с оглед на разглеждането на поземлената собственост;

36.

Отбелязва, че заедно с подобряване на системите за вещни права в развиващите се страни ЕС трябва да се стреми да гарантира достъпа на хората до схеми за социална защита и застраховане, за да се защитят тяхното препитание и активи в случай на бедствие или загуба;

37.

Призовава за прилагането на Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на поземлена собственост, рибни ресурси и горите;

38.

Настоятелно призовава Комисията да установи ясно определен бюджетен ред с изместване от дребномащабна перспектива към дългосрочна реформа на поземленото управление с оглед на рационализацията на поземлената собственост;

39.

Подчертава, че съществува вероятност предизвикателствата, свързани с осигуряване на сигурни поземлени права за разселените лица и бежанците да се увеличат в условията на изменение на климата; призовава в тази връзка ЕС да засили своята помощ с оглед на включването на поземлени права в своите хуманитарни помощи и помощи за развитие в отговор на бедствия или граждански конфликти, така че поземлените политики да гарантират по справедлив начин сигурни поземлени права на различните етнически, социални или поколенчески групи;

40.

Призовава Комисията и държавите членки да оправомощят жените да упражняват своите права на, както и достъп до, земя, наследство, достъп до кредити и спестявания в следконфликтни ситуации, особено в страни, където правата на жените не могат да бъдат защитени по съдебен ред и не са социално признати и където законите, основани на полови предубеждения, традиционните нагласи спрямо жените и социалните йерархии, доминирани от мъже, възпрепятстват жените в получаването на равни и справедливи права; призовава ЕС да насърчава участието на новосъздадената организация „ООН — Жени“ по тези въпроси.

41.

Приветства инициативата за прозрачност на земята на Г-8, започнала през юни 2013 г., на базата на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост, както и признанието на факта, че прозрачността по отношение на собствеността на дружествата и на земята, в комбинация със сигурни вещни права и силни институции, е от решаващо значение за намаляване на бедността; подчертава обаче, че е необходимо увеличаване на усилията с цел да се улесни осъществяването на ефективна поземлена реформа;

42.

Потвърждава отново ангажимента на ЕС за намаляване на бедността в световен мащаб в контекста на устойчивото развитие, както заявява отново, че ЕС следва да включи във всички свои политики и практики в отношенията си с развиващите се страни силен компонент по въпросите на пола (6);

43.

Подчертава факта, че е необходимо да се укрепят политиките за поставяне на достъпа на жените до собственост в развиващите се страни на равна основа с този на мъжете; счита, че това трябва да бъде отразено в програмите на страните и да бъде придружено от необходимите механизми за финансова подкрепа (например спестявания, кредити, безвъзмездни средства, микрокредитиране и застраховане); счита, че укрепването на тези политики ще предостави права на жените и неправителствените организации (НПО) и ще насърчи предприемачеството на жените; счита, че те ще подобрят грамотността на жените в правната и финансовата област, ще предоставят подкрепа за образованието на момичетата, ще увеличат разпространението и достъпността на информацията и ще създадат служби за правна помощ и обучение на доставчиците на финансови услуги по въпросите, свързани с равенството между половете;

44.

Призовава Комисията и държавите членки, в своята работа в областта на развитието, активно да насърчават предприемачеството на жените и правата им на собственост като част от процеса на увеличаване на независимостта на жените от техните съпрузи и укрепването на икономиките на техните страни;

45.

Припомня, че 15 октомври е Световният ден на жените в селските райони и призовава Европейския съюз и държавите членки да насърчават кампании за повишаване на осведомеността в развиващите се страни;

o

o o

46.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, председателя на Световната банка, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС.


(1)  ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 75.

(2)  Организация на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), Доклад за политиката № 5, „Икономически и социални перспективи“, август 2009 г.

(3)  Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) Етиопия, http://ethiopia.usaid.gov/programs/feed-future-initiative/projects/land-administration-nurture-development-land

(4)  http://www.landmatrix.org/get-the-idea/global-map-investments/

(5)  2012б.. (Извършване на стопански дейности през 2012 г.: Извършване на стопанска дейност в един по-прозрачен свят). Вашингтон, окръг Колумбия: Световната банка.

(6)  ОВ C 46, 24.2.2006 г.