23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 482/48


P7_TA(2014)0014

Социална закрила за всички, включително за самостоятелно заетите лица

Резолюция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно социална закрила за всички, включително за самостоятелно заетите лица (2013/2111(INI))

(2016/C 482/07)

Европейският парламент,

като взе предвид член 3, параграф 3, и член 6, параграф 3, от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

като взе предвид членове 9, 53 и 151––157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид членове 5, 15, 16, 27, 31, 34 и 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

като взе предвид членове 1, 2, 3, 4, 11, 12, 13, 19 и 23 от Европейската социална харта (преразгледана),

като взе предвид Конвенция № 102 (1952 г.) на Международната организация на труда (МОТ) за социална сигурност (минимални стандарти),

като взе предвид Конвенция № 117 (1962 г.) на МОТ за социалната политика (основни цели и стандарти),

като взе предвид Конвенция № 121 (1964 г.) относно обезщетения по отношение на трудови злополуки и професионални болести, Конвенция № 128 (1967 г.) относно обезщетения за инвалидност, старост и преживели лица, Конвенция № 130 (1969 г.) относно медицинските грижи и обезщетения при болест, Конвенция № 168 (1988 г.) относно насърчаването на заетостта и защитата при безработица и Конвенция № 183 (2000 г.) относно преразглеждането на Конвенцията на МОТ за защита на майчинството (преразгледана);

като взе предвид Препоръката на МОТ от 2012 г. относно националните минимални равнища на социална закрила,

като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Социална сигурност в света през 2010—2011 г.: гарантиране на социалното осигуряване по време на криза и след това“ (1),

като взе предвид доклада на МОТ от ноември 2003 г., озаглавен „Социалната закрила: инвестиции през целия жизнения цикъл за социална справедливост, намаляването на бедността и развитие“ (2),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (3),

като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (4),

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (5),

като взе предвид препоръката на Съвета 24 юни 1992 г. за общите критерии относно достатъчните по размер средства и социалното подпомагане в системите за социална закрила (92/441/EИО) (6),

като взе предвид препоръката на Съвета от 27 юли 1992 г. за сближаването на целите и политиките на социална закрила (92/442/ЕИО) (7),

като взе предвид заключенията на Съвета от 17 декември 1999 г. относно засилването на сътрудничеството за модернизиране и усъвършенстване на социалната закрила (8),

като взе предвид доклада на Комитета за социална закрила от 10 февруари 2011 г., озаглавен „Оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ (9),

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавено „Бяла книга — програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

като взе предвид доклада на Комисията от 8 януари 2013 г., озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2012 г.“ (10),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2012 г., озаглавено „Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие“ COM(2012)0446),

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 22 ноември 2006 г., озаглавена „Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане на предизвикателствата на ХХI век“ (COM(2006)0708),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 април 2010 г., озаглавено „Нови тенденции в самостоятелната заетост: конкретният случай на икономически зависимата самостоятелна заетост“ (11),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 март 2013 г. относно „Злоупотреби със статута на самостоятелно заетите лица“ (12),

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (COM(2008)0639), и своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (13),

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2009 г. (COM(2009)0545) и резолюцията си от 20 май 2010 г. относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика (14),

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог (15),

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2006 г. относно социалната закрила и социалната интеграция (16),

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа (17),

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно борбата срещу безработицата сред младежите: възможни решения (18),

като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно засилване на борбата с недекларирания труд (19),

като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички (20),

като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2007 г. относно осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век (21),

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето за социалните услуги от общ интерес (22),

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (23),

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г.относно програмата за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии (24),

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (25),

като взе предвид проучването на комисията по заетост и социални въпроси от май 2013 г., озаглавено „Правата на социална закрила за икономически зависимите самостоятелно заети лица“ (26),

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) през 2013 г., озаглавен „Самостоятелно заето лице или не? Условията на труд на икономически зависимите работници“ (27),,

като взе предвид доклада на Eurofound от 2 март 2009 г., озаглавен „Самостоятелно заетите лица: колективни трудови правоотношения и условия на труд“ (28),

като взе предвид сравнителния доклад на Eurofound от април 2013 г., озаглавен „Участие на социалните партньори в схемите за обезщетения за безработица в Европа“ (29),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0459/2013),

А.

като има предвид, че правото на социална сигурност е основно право, което съгласно общностното право, националното законодателство и националните практики е ключов елемент от европейския социален модел; като има предвид, че Международната организация на труда (МОТ) прие препоръки относно националните минимални равнища на социална закрила, предназначени да гарантират основното право на всяко лице на социална сигурност и на достоен жизнен стандарт;

Б.

като има предвид, че социалната сигурност е национална компетентност, координирана на равнището на ЕС;

В.

като има предвид, че социалната закрила улеснява адаптирането към променящия се пазар на труда, че е средство за борба с бедността и социалното изключване, осигурява интегриране на пазара на труда и представлява инвестиции в човешки ресурси; като има предвид, че социалната сигурност играе стабилизираща роля за икономиката и е антицикличен фактор, благодарение на който вътрешното търсене и потребление се увеличават;

Г.

като има предвид, че за да се преодолее кризата, някои държави членки значително намалиха своите публични финанси именно в момент, в който поради увеличаване на броя на безработните необходимостта от социална закрила нарасна; като има предвид, че националните бюджетни кредити в областта на социалната сигурност бяха изправени пред допълнително затруднение, тъй като вноските намаляха вследствие на загубата на работни места или намалението на заплатите в широк мащаб, като по този начин се създаде реален риск за европейския социален модел;

Д.

като има предвид, че обхватът на социалната закрила в някои държави членки на ЕС не отговаря на потребностите и би могъл да бъде подобрен; като има предвид, че все още съществуват случаи на злоупотреба с уязвими работници в ЕС;

Е.

като има предвид, че макар и повечето от традиционните модели за социална закрила, и по-специално системата за социална сигурност и системата на трудовото право, да са проектирани така, че да гарантират социалните права и правото на труд на наетите лица, съществува риск, при новите форми на заетост, които се появяват, и при нарастващия брой самостоятелно заети лица, от по-ниска социална закрила за новите групи работници;

Ж.

като има предвид, че жените, които избират да станат предприемачи, по-често от мъжете посочват като основен довод за своя избор по-добрия баланс между професионалния и личния живот и/или икономическата необходимост;

З.

като има предвид, че самостоятелно заетите жени са малцинство сред самостоятелно заетите лица, но че те са изложени на по-голям риск от изпадане в бедност;

И.

като има предвид, че липсата на достъп до адекватни пенсионни права, платен отпуск по болест, платен отпуск и други форми на социална сигурност за самостоятелно заетите лица утежнява разликата в заплащането между половете за самостоятелно заетите жени, особено след пенсиониране;

Й.

като има предвид, че все по-голям брой самостоятелно заети лица или лица с малко работа или работа, която е много ниско платена, и по-специално жени, изпадат под прага на бедността, но не са официално регистрирани като безработни;

K.

като има предвид, че би било полезно да се даде ясно определение на фиктивната самостоятелна заетост и да се предотвратяват евентуални злоупотреби в това отношение, за да се избегнат нарушения на социални права на работниците, както и нарушения на конкуренцията и рисковете от социален дъмпинг;

Л.

като има предвид, че фиктивната самостоятелна заетост принципно е форма на частично избягване на плащането на осигурителни вноски, която трудно се открива и която подкопава устойчивостта и адекватността на пенсионните системи, като ги лишава от важни ресурси;

M.

като има предвид, че изключително високата безработица, която се регистрира в много държави членки, заедно с непрекъснатия натиск за намаляване на трудовите разходите (разходите за единица труд), води до тенденции и практики на националните пазари на труда, които благоприятстват по-нататъшното развитие и увеличаване на явлението фиктивна самостоятелна заетост;

Н.

като има предвид, че условията на труд на самостоятелно заетите лица, които са икономически зависими, не се различават съществено от това на наетите лица и че техните права по отношение на социалната сигурност и заетостта следва да се доближават в по-голяма степен до тези на наетите лица, когато това е целесъобразно;

O.

като има предвид, че липсват надеждни, точни и сравними данни и информация за ситуацията, условията на труд и разпоредбите на системата за социална сигурност по отношение на съчетаването на трудова дейност с полагането на грижи от самостоятелно заетите лица;

П.

като има предвид, че през 2012 г. самостоятелната заетост представлява повече от 15 % от общата заетост в ЕС, като в някои случаи не е предпочитаният вариант за съответното лице, а е по-скоро необходимост поради липса на други възможности за работа или достатъчно гъвкави схеми за работа, така че да се съчетава работата с полагането на грижи за зависими лица; като има предвид, че в много държави членки самостоятелно заетите лица трудно придобиват пенсионни права, като това увеличава рискът от бедност в бъдеще за засегнатите; като има предвид, че икономически зависимите самостоятелно заети лица рядко са организирани или представлявани от професионални съюзи, въпреки че за тях е по-вероятно да бъдат жертви на злоупотреби по отношение на работното време или други;

Социална сигурност за всички

1.

Подчертава необходимостта от непрекъснато оптимизиране и модернизиране на системите за социална закрила в държавите членки, за да се гарантира стабилна, устойчива и адекватна социална закрила за всички, основана на принципите на универсалния достъп и недискриминацията, както и на способността да се реагира гъвкаво на демографските промени и промените на пазара на труда;

2.

Призовава държавите членки да осигурят отговорно и устойчиво дългосрочно финансиране на системите за социална сигурност, особено по време на икономическа криза, както и да развиват предпазните мерки на системите за социална сигурност и да акцентират повече върху мерките за активиране, без да се забравя фактът, че един от най-важните аспекти на социалните инвестиции е, че те спомагат за съгласуването на социалните и икономическите цели и в дългосрочен план биха могли да допринесат за поддържането и развитието на икономиката; в тази връзка счита, че социалните инвестиции следва да се разглеждат именно като инвестиции, а не като разходи;

3.

Насочва вниманието към факта, че в някои държави членки застаряващото население, ниската раждаемост и промените на пазара на труда могат да засилят неотложната необходимост от реформи на системите за социална сигурност, включително пенсиите, за да се гарантира тяхната устойчивост; подчертава факта, че жените по-често от мъжете прекъсват своята професионална кариера и заемат пост на непълно работно време с цел да се грижат за деца и други зависими лица, което може да се отрази неблагоприятно върху техните пенсии и да ги изложи на по-голям риск от бедност; в тази връзка призовава държавите членки да отчитат тези периоди на прекъсване на трудовата дейност като осигурителен стаж при определянето и изчисляването на пенсионните права; подчертава, че в реформите следва да участват социалните партньори в съответствие с националното право и практики, както и съответните заинтересовани страни, и че гражданите следва да бъдат надлежно информирани за тези реформи;

4.

Призовава държавите членки да осигурят равнище на социална закрила, което ще запази достойните доходи, определени от всяка държава, и ще гарантира достъпа до основните социални преимущества, по-специално в случаи на болест, безработица, майчинство, увреждания, пенсиониране и т.н., с цел борба срещу бедността и социалното изключване в държавите членки; насърчава държавите членки да изготвят стратегии за развитие на социалната сигурност в съответствие с предложенията на МОТ;

5.

Подчертава факта, че ефективната социалната закрила с необходимото високо качество следва да се основава на мерки за насърчаване на участието в заетостта, което допринася за подобряването на здравословните и безопасни условия на труд и увеличаването на производителността, което представлява значително конкурентно предимство; подчертава, че понижаването на равнището на социалната закрила не следва да се разглежда като решение, водещо до увеличаване на равнището на заетост;

6.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички работници и самостоятелно заети лица имат достъп до учене през целия живот, като преразпределят съществуващото финансиране от ЕС и националното финансиране от единствено за работници с постоянни договори към всички работници, включително и самостоятелно заетите лица — независимо от вида на техния трудов договор;

7.

Призовава държавите членки да положат повече усилия за въвеждане на структурни реформи и мерки за създаване на заетост за младите хора и да следят младите работници да не бъдат дискриминирани посредством ограничаване на техните социално-осигурителни права; също така призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да гарантират, че се предоставя подходяща социална защита на младите хора, които участват в програми за обучение и стаж, целящи да им дадат възможност за придобиването на трудов опит;

8.

Подчертава, че възрастните хора не представляват икономическа и социална тежест, а напротив — придобитият през целия им живот опит и знания са предимство; изразява предположение, че в контекста на солидарността между поколенията работниците над 60 години следва да бъдат насърчавани да останат на разположение на пазара на труда с оглед да предадат своите знания и опит на следващите поколения;

9.

Призовава държавите членки да осигурят наличието на детски и образователни заведения на достъпни цени и да осигурят достъп за самостоятелно заетите лица до публичните услуги и до съответните данъчни облекчения и социални придобивки, свързани с грижите за деца;

10.

Призовава държавите членки да улеснят възможността за съчетаване на професионалните отговорности и отговорностите за полагане на грижи от всички работници , включително самостоятелно заетите лица и техните съпрузи или партньори, които участват в тяхната дейност, включително като ускорят прилагането на членове 7 и 8 от Директива 2010/41/ЕС от 7 юли 2010 г. и като предоставят на работниците по тяхно искане гъвкавост по отношение на работното време, дистанционната работа и работата на непълно работно време с оглед на полагането на грижи за малолетни, непълнолетни и зависими лица;

11.

Подчертава необходимостта от осигуряване на възможности за по-нататъшно обучение и преквалификация за наетите лица, самостоятелно заетите лица и тези, които преминават от трудова заетост към самостоятелна заетост; във връзка с това призовава държавите членки да премахнат пречките пред допълнителното обучение и преквалификацията и да насърчават ученето през целия живот за всички;

12.

Призовава държавите членки да насърчават и улесняват самостоятелното организиране на самостоятелно заетите лица, особено на жените, с цел подобряване на способността им да защитават своите колективни интереси;

13.

Призовава държавите членки да осигурят адекватна социална сигурност за най-уязвимите групи, като например безработните, хората с увреждания, семействата с един родител, младите семейства, младите хора, възрастните и пенсионерите; също така призовава държавите членки да гарантират, че социалните услуги стават по-достъпни за всички лица от уязвими социални групи и за лицата, които се нуждаят от дългосрочни грижи, особено в селските райони и регионите в неравностойно положение;

14.

Призовава държавите членки и Комисията, в съответствие със своите компетенции, да предприемат мерки за борба с всички форми на дискриминация на пазара на труда, включително тази на жените, както и мерки за социална закрила на жените, така че възнаграждението на жените и социално-осигурителните им права, включително техните пенсии, да не са по-ниски от тези на мъжете за същия труд, и за запазване на свързаните с майчинството права, както и да предприемат мерки за предотвратяване на несправедливи уволнения на работници по време на бременност и защита от несправедливи уволнения на мъже и жени, които полагат грижи за зависими лица; също така призовава Съвета да ускори приемането на директивата относно прилагането на мерките за насърчаване на подобренията на безопасните и здравословни условия на труд на бременните работнички, родилките и кърмещите майки;

15.

Подчертава, че по силата на Директива 2010/41/ЕC за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, от държавите членки се изисква да преодолеят всички пречки, които възпрепятстват жените и техните съпрузи или партньори, признати от националното право, да се ползват от социална закрила, на която те имат право в съответствие с националното право;

16.

Призовава държавите членки да се справят ефективно със случаите на липса на социална закрила, която се наблюдава при членове на семейства и съпрузи (партньори), работещи в малки и много малки семейни предприятия, и която се дължи на неясния и неофициален характер на заетост или на факта, че са самостоятелно заети лица;

17.

Насърчава държавите членки да предприемат конкретни действия за борба срещу бедността и социалното изключване, като осигурят адекватен минимален доход и система за социална сигурност, като вземат предвид маргинализираните общности и застрашените от бедност лица, въз основа на своите собствени национални практики, включително разпоредбите, предвидени в колективните трудови договори или националното законодателство;

18.

Призовава държавите членки да засилят усилията си за борба срещу недекларирания труд и несигурните работни места, включително работните места, които фиктивно са на непълно работно време, и да гарантират адекватна социална закрила за всички работници; изразява също така, съжаление поради злоупотребите с нетипични трудови договори с цел избягване на спазването на задълженията за трудова и социална закрила;

19.

Призовава държавите членки да подобрят административното сътрудничество между различните институции (инспекциите по труда, данъчните органи, общинските органи и службите за социална сигурност) на национално равнище и на равнище ЕС като средство за улесняване на прилагането на разпоредбите в областта на трудовото право на Съюза, намаляване на недекларирания труд и по-ефективно разрешаване на проблемите, предизвикани от несъответствията в нормативните уредби на пазара на труда в различните държави членки;

20.

Призовава Комисията да преразгледа законодателството и да наблюдава прилагането и координацията на системите за социална сигурност, когато е необходимо в съответствие с принципа на субсидиарност, и привлича вниманието на държавите членки върху факта, че не следва да се прилагат дискриминационни правила за социална закрила към работниците — мигранти от ЕС, работещи в друга държава членка; счита, че всички работници — мигранти от ЕС следва да се ползват с подходящи социално осигурителни права и обезпечаване, когато работят в друга държава членка; в съответствие с Директива 96/71/ЕО работниците, командировани във връзка със свободното движение на услуги, трябва да бъдат информирани преди командироването си от своя работодател относно условията на заплащане и труд;

21.

Приканва Комисията и държавите членки да постигнат подходящ баланс между сигурността и гъвкавостта на пазара на труда, например чрез прилагането в световен мащаб на принципите на „гъвкава сигурност“ и предприемането на мерки срещу сегментирането на пазара на труда чрез предоставяне на подходящо социално осигуряване на хората в период на преход или на временни трудови договори или договори на непълно работно време и същевременно се гарантира достъп до възможности за обучение; посочва, че неспособността за осигуряване на „гъвкава сигурност“ би довела до неблагоприятни последици за устойчивостта на системите за социална сигурност, качеството на придобивките, доходите и производителността на работната сила, реалната икономика и социалното сближаване, и вследствие от това би подкопала стратегията „Европа 2020“ за запазване и повишаване на равнищата на заетост;

22.

Призовава Комисията да извърши проучване на равнище Европейски съюз дали след последните промени в трудовото законодателство в държавите членки, които бяха насочени към повишаване на гъвкавостта на пазара на труда, социалната сигурност на работниците не е намалена и дали не са нарушени принципите за гъвкавост и сигурност;

23.

Решително подкрепя предложението за създаване на таблица на основните социални показатели и показатели за заетост, която може да бъде първата стъпка към определянето на конкретни сравнителни показатели;

24.

Настоятелно призовава Комисията да включи във всички свои предложения, по целесъобразност, четирите цели, определени в програмата на МОТ за достойни условия на труд, както и да разгледа в годишния обзор на растежа целите, определени в препоръката на МОТ относно минималните равнища на социална закрила, така че всички работници в Европа да могат да се ползват със социална закрила;

Социалната сигурност на самостоятелно заетите лица

25.

Подчертава, че самостоятелната заетост трябва да бъде призната като форма на труд в подкрепа на създаването на работни места и намаляването на безработицата и че нейното положително развитие следва да бъде придружено от подходящи мерки за социална закрила на самостоятелно заетите лица, както е определено в националното законодателство на държавите членки;

26.

Призовава държавите членки да улеснят съчетаването на професионалните отговорности и отговорностите за полагане на грижи, чрез предоставянето на работниците на гъвкавост по отношение на работното време и работното място с цел да се избегне ситуацията, при която единственото решение, което осигурява гъвкавост, е те да прибягнат до зависима самостоятелна заетост;

27.

Подчертава нуждата от по-подробна, актуализирана статистическа информация, която да се предоставя с цел анализ на икономическото значение на самостоятелно заетите лица и различните категории самостоятелна заетост; призовава също и за включването на въпросите, свързани със самостоятелната заетост, в проучването на работната сила в Европейския съюз;

28.

Обръща внимание на факта, че липсата на ясни национални определения за самостоятелна заетост увеличава риска от фиктивна самостоятелна заетост сред работниците в ЕС и може да затрудни техния достъп до подходяща социална сигурност; отбелязва, че различният статут, който се дава на самостоятелно заетите лица в държавите членки, изисква решения за по-добро координиране на социалната сигурност за самостоятелно заетите лица, така че да не се ограничава свободата на движение на работниците;

29.

Призовава Комисията да насърчава обмена между държавите членки с цел предоставяне на насоки относно различните форми на нетипичната заетост и самостоятелна заетост, така че да помогне на държавите членки да прилагат правилно съответното трудово законодателство и мерките за социална закрила по отношение на заетите по този начин лица; също така счита за необходимо държавите членки да определят ясно случаите на фиктивната самостоятелна заетост и да санкционират работодателите, ако такива случаи са разкрити и доказани; при все това подчертава, че приемащата държава членка, на чиято територия се извършва трудовата дейност, носи юридическата отговорност да определи статута на заетост;

30.

Призовава европейските социални партньори, Комисията и държавите членки да проучат въпроса за зависимата самостоятелна заетост и да намерят практически решения за нея, по-специално в секторите, в които трансграничните дейности играят важна роля, и сред уязвимите групи като домашни работници и ниско платени работници;

31.

Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че самостоятелната заетост няма да се превърне в начин да се възпрепятстват работниците от възползване от социална и трудова сигурност нито в средство за работодателите да заобикалят законодателството в областта на социалната и трудовата сигурност; изисква също така самостоятелно заетите лица да не бъдат групирани с наетите лица, така че да се запазят предимствата на самостоятелната заетост и на стопанската дейност от такова естество и да се допринесе за развитието на предприемачеството и качеството на услугите;

32.

Призовава държавите членки да подобрят, при необходимост, социалната закрила при пенсиониране, увреждания, отпуск по майчинство/бащинство и безработица, така че разпоредбите за социална закрила на самостоятелно заетите лица да са по-добре пригодени към тях;

33.

Призовава държавите членки да насърчават и подкрепят груповите застраховки за трудови злополуки и професионални заболявания; призовава държавите членки да осигурят достъп до колективни и основани на принципа на солидарност застрахователни и пенсионни схеми за самостоятелно заетите лица;

34.

Призовава държавите членки да предоставят на разположение на всички граждани информация във връзка с техните права на социална закрила и да предоставят на лицата, които желаят да преминат към статус на самостоятелно заето лице, подходящи сведения относно произтичащите от придобиването на този статус промени в тяхната социална закрила и трудовите им права, както и промените на други права и задължения, свързани с икономическата им дейност; призовава също така Комисията да предостави на разположение на самостоятелно заетите лица и мобилните работници информация относно техните права и задължения във връзка с миграцията, имиграцията и трансграничната заетост;

35.

Призовава държавите членки и Комисията, в съответствие с националните практики, да приобщят социалните партньори в процеса на разработване и модернизиране на социалната закрила и да подобрят социалния диалог на равнище ЕС и на национално равнище; също така призовава социалните партньори да включат в дневния ред въпросите, свързани с трудовите права и социалната закрила на самостоятелно заетите лица, с цел въвеждане на рамка за адекватна социална защита за самостоятелно заетите лица, въз основа на реципрочност и принципа срещу дискриминацията, и да направят анализ на това дали и как самостоятелно заетите лица следва да бъдат включени в колективното трудово договаряне, включително специфични стратегии относно начина, по който проблемите на самостоятелно заетите лица да бъдат включени в случаите, когато националното законодателство не позволява профсъюзното представителство на самостоятелно заетите лица; насърчава социалните партньори да обменят добри практики между професионалните съюзи и професионалните асоциации относно услугите, предоставяни на самостоятелно заетите лица, борбата с фиктивната самостоятелна заетост и организирането на работещи за своя сметка самостоятелно заети лица;

o

o o

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите членки.


(1)  http://www.ilo.org/global/publications/books/WCMS_142209/lang--en/index.htm

(2)  http://www.ilo.org/public/english/protection/download/lifecycl/lifecycle.pdf

(3)  ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(6)  ОВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 46.

(7)  ОВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 49.

(8)  ОВ C 8, 12.1.2000 г., стр. 7.

(9)  http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/11/st06/st06624-ad01.en11.pdf

(10)  http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=7315

(11)  ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 44.

(12)  ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 14.

(13)  ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стp. 23.

(14)  ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стp. 112.

(15)  ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стp. 39.

(16)  ОВ C 291 E, 30.11.2006 г., стp. 304.

(17)  ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8.

(18)  Приети текстове, P7_TA(2013)0365.

(19)  ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стp. 1.

(20)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стp. 321.

(21)  ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стp. 401.

(22)  ОВ C 33 E, 5.2.2013, стр. 65.

(23)  ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стp. 57.

(24)  Приети текстове, P7_TA(2013)0204.

(25)  Приети текстове, P7_TA(2013)0266.

(26)  http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=92570

(27)  http://www.eurofound.europa.eu/publications/htmlfiles/ef1366.htm

(28)  http://www.eurofound.europa.eu/comparative/tn0801018s/tn0801018s.htm

(29)  http://www.eurofound.europa.eu/eiro/studies/tn1206018s/tn1206018s_3.htm