8.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 332/1

Докладчик:

г-жа Gunta ANČA

Съдокладчик:

г-н José Isaías RODRÍGUEZ GARCÍA-CARO

1.1.

призовава за повишаване на осведомеността за положението на хората, които живеят в институции, чрез последователни и дезагрегирани данни, както и за създаването на показатели, свързани с правата на човека;

1.2.

призовава държавите членки, като част от националните програми за реформи, да въведат антидискриминационни мерки и да насърчават правото на пълноценно участие в обществения живот и икономиката на хората с увреждания;

1.3.

заключава, че мерките за бюджетни ограничения са намалили бюджетите на местните и регионалните власти с преки последствия върху наличието на социални услуги. В резултат в някои държави членки възникна тенденцията на институционализация;

1.4.

препоръчва държавите членки да използват европейските структурни и инвестиционни фондове за насърчаване на прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в общността, за развитие на социалните и здравните услуги и обучение на служители в службите за оказване на подкрепа;

1.5.

препоръчва държавите членки да извършат реформа на дългосрочните грижи въз основа на анализ на ефективността на разходите, като възприемат дългосрочен подход на инвестиране в хора и услуги, вместо да намаляват финансовите ресурси;

1.6.

подчертава, че „деинституционализацията“ е процес, който изисква дългосрочна политическа стратегия и отпускане на достатъчно финансови средства за създаване на алтернативни услуги за подкрепа в общността;

1.7.

настоятелно призовава държавите членки да признаят правоспособността на мъжете и жените с увреждания във всички аспекти на живота, на равна основа с останалите, и при необходимост да им оказват подкрепа за вземане на решения (1);

1.8.

препоръчва създаването на висококачествени услуги, предлагани в общността, като ключов етап от процеса на деинституционализация (2). Опасно е да се закриват специализирани заведения, без на хората да се предлагат алтернативни услуги;

1.9.

смята, че в случаите, в които се предоставят надомни грижи, трябва да се гарантира необходимото създаване на професионални услуги на достъпни цени;

1.10.

препоръчва специалисти от цяла Европа да бъдат обучени за работа в сферата на грижите, предоставяни в общността, и да бъдат информирани за процеса на деинституционализация;

1.11.

препоръчва услугите, предоставяни в общността, да са налични на местно равнище и достъпни за всички на приемливи цени;

1.12.

подчертава значението на достъпа до заетост за лицата, които напускат институциите, за да могат да участват пълноценно в обществото. Специализираните служби по заетостта и професионалното образование и обучение следва да бъдат достъпни за всички, които се нуждаят от тях, без дискриминация;

1.13.

препоръчва да се създадат партньорства между участниците в процеса на деинституционализация;

1.14.

подчертава, че различните групи от ползващи услугите имат различни нужди и по тази причина е необходимо да се предоставят специфични решения в сътрудничество със съответните участници, включително ползващите услугите и техните представителни организации, семействата, доставчиците на услуги, съответните икономически сектори и публичните власти;

1.15.

настоятелно приканва Европейската комисия да приеме европейска рамка за качеството на услугите, предлагани в общността, и отново набляга на неотложната необходимост от задължителни стандарти за гарантиране на най-високо качество;

1.16.

настоятелно призовава държавите членки да създадат независими и ефективни услуги за контрол и наблюдение, за да осигурят спазването на регулаторните стандарти и стандартите за качество за услугите за полагане на грижи;

1.17.

препоръчва да се води борба с отрицателните стереотипи и да се повишава осведомеността в училище и в обществото чрез приобщаващи образователни и медийни кампании.

2.1.

Процесът на деинституционализация и зачитането на човешките права в Европа са протекли по различен начин през по-голямата част от миналия век. Поради това е трудно да се получат сравними данни от различни държави.

2.2.

ЕИСК смята, че в нашето променящо се общество е важно да се анализира положението на лицата, нуждаещи се от социални грижи и високо равнище на подкрепа, за да се разработят най-подходящите отговори и се обменят добри практики.

2.3.

Поради това ЕИСК:

2.3.1.

отбелязва факта, че в цяла Европа в институции живеят над един милион деца и възрастни с увреждания (3);

2.3.2.

разбира под „институция“ резидентен център за медико-социални грижи, като настанените в него са изолирани от по-широката общност и/или са принудени да живеят заедно. Обитателите на такъв център нямат достатъчен контрол над своя живот, нито за вземането на решения, които ги засягат, и изискванията на самата организация вземат надмощие над индивидуалните потребности на обитателите (4);

2.3.3.

посочва, че висококачествените грижи, предоставяни в местната общност, водят до по-добри резултати по отношение на качеството на живот, отколкото грижите, предоставяни в институция, което води до социална интеграция и намаляване на риска от сегрегация (5);

2.3.4.

осъжда всяка форма на дискриминация и злоупотреба, с която мъжете, жените и децата със или без увреждания, хората, нуждаещи се от високо равнище на подкрепа, и хората с психо-социални увреждания могат да се сблъскат в някои институции и при ползване на услуги за предоставяне на грижи;

2.3.5.

позовава се на препоръките, изложени в предходните становища на ЕИСК (6);

2.3.6.

обръща внимание на задълженията на ЕС и неговите държави членки, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) (7), за зачитане на човешкото достойнство, свобода и право на самостоятелен живот, на избор къде и с кого да се живее и на достъп до услуги за подкрепа, включително лична помощ, в общността;

2.3.7.

подчертава, че според Конвенцията на ООН за правата на детето „за пълното и хармонично развитие на личността на детето, то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство“. Родителите са тези, които на първо място носят отговорността за отглеждането на децата си, а задължение на държавата е да подкрепя родителите, особено най-бедните, чрез подходящи инструменти за социална закрила. Децата имат право на закрила от нанасяне на увреждане и злоупотреба. Когато техните семейства не могат да осигурят нужните грижи, независимо от предоставянето на адекватна подкрепа от страна на държавата, децата имат право на грижи, заместващи семейните;

2.3.8.

заявява отново, че хората с увреждания, и по-специално тези с умствени увреждания, по закон имат правото на признание навсякъде.

3.1.

приветства факта, че много държави реформират начина на предоставяне на грижи и помощ за деца и възрастни чрез замяна на някои или всички домове за дългосрочен престой със семейни и предоставяни в общността услуги (8);

3.2.

призовава процесът на деинституционализация да се осъществява по начин, който зачита правата на групите от лица, ползващи грижи, свежда до минимум риска от увреждане и гарантира положителни резултати за всички засегнати лица. Новите системи за предоставяне на грижи и помощ трябва да зачитат правата, достойнството, потребностите и желанията на всеки човек и на неговото семейство;

3.3.

смята, че всяко лице има право да избира мястото и начина, по който иска да живее.

4.1.

ЕИСК признава, че грижите, от които се нуждаят децата, хората с увреждания –включително хората с психо-социални увреждания — и възрастните хора, са много различни. По тази причина в процеса на деинституционализация на дългосрочните грижи би трябвало да се отчитат специфичните потребности на всяка група бенефициери.

4.2.

Грижите в общността, включително предоставяни от професионалисти, и грижите, получени в рамките на семейството и социалната среда, носят добавена стойност, която липсва в домовете за настаняване.

4.3.

Следователно институционалната система трябва да бъде адаптирана, за да допълва социалните и здравните услуги, предоставяни в общността, когато такива не са налични, както и по време на преходния период.

4.4.

Самостоятелният живот не означава хората да живеят изолирани, а да имат избор от специализирани услуги и достъпни основни услуги в общността, в която са избрали да живеят.

4.5.

Деинстуционализацията се изразява в създаване на подходящи услуги, но също и в създаването на подходяща среда в общността. Необходимо е да се подготви обществото за този преход, да се повиши осведомеността по този въпрос и да се води борба със стигматизирането. В противен случай ще се стигне не до деинституционализация, а до реинституционализация чрез създаването на „гета“ на хора с психо-социални увреждания, които живеят в общество, но продължават да бъдат изолирани поради отрицателни нагласи. Медиите играят ключова роля в това отношение.

4.6.

ЕИСК отбелязва различията между държавите — членки на ЕС, не на последно място по отношение на определението за дългосрочни грижи. Тези различия могат да се отнасят и до видовете предоставяни грижи и съответните служби. Също така съществуват значителни различия в рамките на държавите членки между регионите и общините, по-специално между градските и селските населени места (9). ЕИСК смята, че това не би трябвало да оправдава липсата на напредък на дадена държава членка, която има собствени специфични характеристики, и поощрява постепенното преминаване към услуги, предоставяни в общността.

4.7.

В предходно свое проучвателно становище (10) ЕИСК препоръчва да се извърши оценка на дистанционните грижи и на интелигентната заобикаляща среда и да се създаде широка децентрализирана мрежа от структури близо до местоживеенето, в пряка връзка с възрастните хора. Комитетът припомня тази препоръка и подкрепя създаването на подходящ процес на деинституционализиране на възрастните хора, децата, хората с увреждания на всякаква възраст и хората с психо-социални увреждания (11).

4.8.

Тези групи от ползващи услугите включват хора, чиято способност за вземане на решения може да бъде намалена или да липсва поради тяхната възраст, увреждане или зависимост. По тази причина ЕИСК приканва държавите членки да осигурят максимална защита за тези хора, като част от постепенен и контролиран процес на деинституционализация, така че правата им да се спазват при всички обстоятелства и те да получават възможно най-добрите грижи в общността, включително да им се оказва помощ при вземането на решения.

4.9.

ЕИСК следи за въздействието, което преходът от система на грижи, предоставяни в институция, към грижи, предоставяни в общността, може да окаже върху съответните работещи. Всички власти и заинтересовани страни, които участват в процеса, трябва да работят заедно, за да гарантират, че процесът на деинституционализация оказва постепенно ползотворно въздействие върху предоставящите грижите. Условията на труд винаги трябва да бъдат достойни.

4.10.

Алтернативата на институционализацията не е услуга, предоставяна по домовете, а услуга, предоставяна в общността, и поради това трябва да бъдат гарантирани инвестициите в обслужващата инфраструктура.

4.11.

ЕИСК приветства добрите примери, напр. отпуск за полагане на грижи, отпуск за полагане на грижи на непълно работно време и признаване на осигурителен стаж за непрофесионалните лица, предоставящи грижи (12). Призовава Европейската комисия и държавите членки да насърчават обмяната на добри практики.

4.12.

ЕИСК признава значението на лицата, полагащи грижи. Лицата, полагащи грижи на доброволна основа, се мъчат да съчетават грижата за близък с ежедневието. Това може да доведе до „синдром на болногледача“, който се проявява чрез физическо и психическо изтощение на лицето, извършващо по-голямата част от грижите. ЕС трябва да гарантира, че политиките за съвместяване и отговорността за полагането на грижи се основават на равенство за всички и че предоставянето на неформални грижи се поделя поравно и справедливо (13); че се спазват основните права на предоставящите грижи; че се признават и подкрепят неформалните и семейните грижи, както и ролята на доброволците в областта на формалните и неформалните грижи (14).

4.13.

ЕИСК признава, че много от уязвимите групи, които обикновено се ползват от институционални грижи, са свръхпредставени сред бездомното население. Поради това ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да разработят стратегии и програми за деинституционализация, в които се отчитат в пълна степен аспекта на оставането без дом и необходимостта да се предоставят услуги в рамките на общностите, за да се предотвратява оставането без дом и да се реагира в такива случаи;

4.14.

Развитието и придаването на професионален характер на работата в домакинството е от стратегическо значение за професионалното равенство, защото главно жени извършват домакинската работа и се нуждаят от услуги, свързани с гледането на деца или помощ за възрастните хора и поддържане на жилището, за да имат равни възможности с мъжете в кариерното си развитие. Тези услуги са от полза както за отделните хора, така и за цялото общество. Те създават нови работни места, отговарят на потребностите на едно застаряващо общество, улесняват съвместяването на личния и професионалния живот. Тези услуги подобряват качеството на живот и социалното приобщаване, насърчават оставането у дома на възрастните хора (15).

4.15.

ЕИСК признава необходимостта от обучение по деинституционализация за професионалистите от цяла Европа. Например новото поколение психиатри ще трябва да бъде обучено така, че да се гарантира, че практикува специалността си в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

4.16.

ЕИСК изразява загриженост, че в някои случаи хората биват изпращани в институции, без да се следва ясен процес или консултация. Комитетът признава значението на официалната оценка на потребностите на хората от дългосрочни грижи. Този процес трябва да зачита достойнството на хората и да води до разработването на индивидуализирани услуги.

5.1.

ЕИСК е наясно, че предоставянето на дългосрочни грижи за нуждаещи се групи е едно от най-големите социални и икономически предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз, особено във време на икономическа криза, като в настоящия момент.

5.2.

В Съобщението относно социалните инвестиции (16) ясно се казва, че икономическата криза е заплашила системите за социална закрила, тъй като безработицата е нараснала, данъчните приходи са намалели, а броят на хората, нуждаещи се от услуги, се е увеличил. В този контекст ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта да се оказва подкрепа на държавите членки в разработването на дългосрочни стратегии, за да се намали, доколкото е възможно, въздействието на икономическата криза.

5.3.

В своето становище (17) относно това съобщение ЕИСК заявява, че социалните инвестиции за растеж и сближаване би трябвало да укрепят и социалните служби. Те биха могли също да подкрепят създаването на работни места в сектора на услугите и развитието на нови услуги в общността.

5.4.

Икономическата криза се отрази негативно на способността за самостоятелен живот на хората с увреждания и на семействата и уязвимите групи, които вече бяха изложени на по-висок риск от бедност и социално изключване.

5.5.

Чрез пакета за социални инвестиции ще се разгледат предизвикателствата, свързани с икономическата криза и демографските промени (18).

5.6.

ЕИСК е убеден, че има сериозно отстъпление в признаването на социалните права в резултат на кризата, тъй като бюджетите на тези политики са били намалени. По тази причина Комитетът настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите членки да гарантират, че социалните инвестиции се насочват към политиките, целящи поне възстановяване на социална закрила на нивото от преди икономическата криза (19).

5.7.

ЕИСК подчертава, че удовлетворяването на новите потребности, произтичащи от нарасналата очаквана продължителност на живота, изисква да се обърне внимание на трудните въпроси за справедливостта и солидарността между поколенията. Крайната цел трябва да бъде възрастните хора и хората в най-напреднала възраст в Европа да могат да остаряват достойно и в условия на сигурност, включително и ако са зависими от грижи, и едновременно с това да се обръща внимание върху това за бъдещите поколения да не произтича бреме, което те да не могат да поемат (20).

5.8.

Въпреки че различията в рамките на ЕС по отношение на дългосрочните институционални грижи или грижи, предоставяни в общността, вече бяха очевидни, кризата утежни съществуващите значителни икономически и социални различия в рамките на ЕС. Тя подчерта липсата на последователност по отношение на конкурентоспособността и социалното сближаване, увеличи тенденцията към поляризация на растежа и развитието, с очевидни ограничения по отношение на справедливото разпределение на доходите, богатството и благосъстоянието между държавите членки и вътре в самите тях, и между регионите на Европа (21).

6.1.

изразява съжаление от факта, че по време на последния програмен период европейските структурни фондове са били предназначени за институции, допускащи сегрегация, а не за грижи, предоставяни в общността;

6.2.

приветства новото законодателство относно европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г., което насърчава прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в общността, и разчита на Европейския фонд за регионално развитие за подобряване на социалната и здравната инфраструктура;

6.3.

твърди, че възприемането на подход на многостранно финансиране би могло да ускори прехода към грижи, предоставяни в общността, включително с помощта на Европейския социален фонд за незадължителните мерки, като обучението на персонала от службите за оказване на помощ и създаването на нови социални услуги;

6.4.

приветства предварителната тематична обвързаност на Регламента относно общите разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове, свързана с борбата с бедността и социалното изключване; тази обвързаност изисква от държавите членки да създадат стратегия за деинституционализация;

6.5.

препоръчва държавите членки да използват европейските структурни и инвестиционни фондове за насърчаване на прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в общността, за развитие на социалните и здравните услуги и обучение на служители в службите за оказване на помощ;

6.6.

смята, че Инструментът за предприсъединителна помощ и Европейският фонд за развитие следва да бъдат използвани за подкрепа на правото на живот в общността и за отглеждане в семейна среда;

6.7.

разбира, че преходът от услуги, предоставяни в специализирани институции, към такива, предоставяни в общността, е сложен. По тази причина призовава Комисията и държавите членки да разработят комуникационни и политически насоки за насърчаване на деинституционализацията, дори и особено по време на икономическа криза.

7.1.

настоятелно приканва Европейската комисия да приеме европейска рамка за качеството на услугите, предоставяни в общността, и отново набляга на неотложната необходимост от стриктни и задължителни стандарти за гарантиране на най-високо качество;

7.2.

заключава, че тези услуги трябва да бъдат достъпни, включително в отдалечените и селските райони, и че лицата трябва да получават адекватни индивидуални бюджети, за да избират свободно услугите, от които се нуждаят;

7.3.

смята, че услугите, предоставяни в общността, трябва да бъдат разработвани в тясно сътрудничество с ползвателите им и техните представителни организации, които би трябвало да определят качеството на тези услуги в сътрудничество с други заинтересовани страни, включително доставчиците на услуги, публичните власти и профсъюзите;

7.4.

настоятелно призовава държавите членки да създадат независими и ефективни услуги за контрол и наблюдение, за да осигурят спазването на регулаторните стандарти и стандартите за качество както за услугите, предлагани в общността, така и за тези, които се предлагат в институции;

7.5.

препоръчва услугите, предоставяни в общността, да са налични на местно равнище и достъпни за всички на приемливи цени;

7.6.

смята, че тези услуги следва да бъдат предмет на разрешение от компетентните органи и да бъдат акредитирани от сертифициращи органи;

7.7.

помощните технологии и техническите помощни средства са от централно значение за живота в общност на хората с увреждания, включително на децата и възрастните хора. Тези технологии са най-ефективни, когато съответстват на предпочитанията на потребителя и зачитат неприкосновеността на личния живот.