16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/81

Докладчик:

г-н Jan SIMONS

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя избора на регламент в съответствие с член 114 от ДФЕС за правно основание поради различното тълкуване на действащата директива по някои въпроси.

1.2

ЕИСК приветства факта, че предложението за регламент съответства на Директива 2000/9/ЕО, която следва да се приведе в съответствие с приетия през 2008 г. „пакет законодателни документи за стоките“, и по конкретно с Решение № 768/2008/ЕО („Решението за НЗР“), по което той вече даде положително становище.

1.3

ЕИСК настоятелно призовава да бъде разгледана задълбочено терминологията, по-специално в немската езикова версия, както и определенията на понятията и възприемането на безспорно добри елементи от действащата директива, или съответно елементи, произтичащи от тази директива.

1.4

ЕИСК откри множество непълноти, които в настоящия документ биха могли да бъдат представени в частта със заключенията; във връзка с това той изрично препраща към параграф 4.2 и по-нататък, както и към част 5, където са изложени и решенията.

2.1

Още през 1994 г. ЕИСК представи становище (1) по предложението на Европейската комисия за Директива относно въжените линии за превоз на хора. В него ЕИСК подкрепи Комисията особено по отношение на заложената от нея цел да гарантира координиран подход на държавите членки и изграждането на система за цялостен надзор в рамките на Европейския съюз, за да се постигне и поддържа високо равнище на безопасност и да се намали рискът от бъдещи злополуки.

2.2

Също така резултатът би трябвало да бъде активен на по-широка основа, конкурентоспособен индустриален сектор, който може по-добре да се наложи на световните пазари. Тъй като повечето производители на световния пазар са от Европа, всяка мярка, която цели подобряване на перспективите за продажби, трябва да произтича от разумна, практична отправна точка.

2.3

Въжени линии се използват главно в туризма, особено в планинските региони, като този факт играе важна роля за икономиката на съответните региони и придобива все по-голямо значение в търговския баланс на държавите членки (2).

2.4

Държавите членки отговарят за гарантирането на безопасността на въжените линии при тяхното изграждане, пускане в експлоатация, както и по време на тяхната експлоатация. Също така, заедно с компетентните органи, те носят отговорност в областта на използването на земите, благоустройството и опазването на околната среда. В националните законодателства има съществени различия, свързани със техники, специфични за дадена национална промишленост, както и с местни обичаи и производствени практики. Те предписват специфични размери и устройства, както и специфични характеристики. Тази ситуация кара производителят да дефинира наново продуктите си за всяка поръчка, което противоречи на предлагането на стандартни решения.

2.5

Съществените изисквания за сигурност и опазване на здравето следва да бъдат спазвани, за да се гарантира сигурността на въжените линии. Тези изисквания следва да бъдат прилагани разумно, за да може да бъде отчетено съществуващото технологично ниво към момента на пускане на пазара, пускането в експлоатация и самата експлоатация, както и техническите и икономически изисквания.

2.6

Освен това въжените линии могат да бъдат трансгранични и в тези случаи противоречащи разпоредби в отделните страни могат да затруднят изграждането им.

2.7

Едва обаче от 2000 г. съществуват законодателни разпоредби. Директива 2000/9/ЕО относно въжените линии за превоз на хора (3) беше приета на 20 март 2000 г. и е приложима от 3 май 2002 г. Основните типове въжени линии в обхвата на Директива 2000/9/ЕО са наземната въжена железница (фуникуляр), кабинните линии, седалковите линии с откачващи се седалки, седалковите линии с фиксирани седалки, въздушните трамваи, фунителите (двувъжени линии с големи кабини), комбинираните съоръжения (съставени от няколко типа въжени линии, като кабинните линии и седалковите линии) и ски влековете.

2.8

Днес — почти десет години по-късно — по редица причини е необходимо преразглеждане на разпоредбите във връзка с въжените линии.

3.1

С предложението се цели замяната на Директива 2000/9/ЕО с регламент и тази директива да се хармонизира с т.нар. „пакет законодателни документи за стоките“, приет през 2008 г., и по-конкретно с Решение № 768/2008/ЕО („Решението за НЗР“).

3.1.1

С Решението за НЗР се установява обща рамка за законодателството на ЕС за хармонизация в областта на продуктите. Тази рамка се състои от разпоредби, които се използват хармонизирано в законодателството на ЕС в сферата на продуктите (напр. определения, задължения на икономическите оператори, нотифицирани органи, предпазни механизми). Тези общи разпоредби бяха подсилени, за да се гарантира, че директивите могат да се прилагат и изпълняват по-ефективно на практика. Въведени са и нови елементи, като задължения на вносителите, които са от основно значение за подобряване на безопасността на продуктите на пазара.

3.1.2

С предложението се цели също така да се отстранят някои затруднения, които се наблюдаваха при прилагането на Директива 2000/9/ЕО. По-конкретно властите, нотифицираните органи и производителите имаха различни мнения по отношение на това дали определени типове съоръжения са в обхвата на Директива 2000/9/ЕО, а оттам и различно мнение дали трябва да се произвеждат и сертифицират по изискванията и процедурите от Директивата.

3.1.3

Мненията се различаваха и по въпроса дали дадени видове оборудване трябва да се разглеждат като подсистеми, инфраструктура или предпазни устройства.

3.1.4

Освен това в Директивата не е уточнено кой вид процедура за оценяване на съответствието трябва да се прилага към подсистемите.

3.2

Тези различаващи се подходи доведоха до пазарни изкривявания и различно третиране на икономическите оператори. Производителите и операторите на съответните съоръжения трябваше да променят оборудването или подлежаха на допълнително сертифициране, водещо до извънредни разходи и забавяне при разрешаването и експлоатацията на тези съоръжения.

3.3

Ето защо с предлагания регламент се цели да се увеличи правната сигурност относно обхвата на Директива 2000/9/ЕО и по този начин да се постигне по-добро прилагане на съответните правни разпоредби.

3.4

Освен това Директива 2000/9/ЕО съдържа разпоредби за оценяването на съответствието на подсистемите. Въпреки това не е установена конкретна процедура, която трябва да бъде спазвана от производителя и нотифицирания орган, на производителя също така не се предлага широкият спектър от процедури за оценяване на съответствието, които са на разположение за предпазни устройства. По тази причина с предлагания регламент се уеднаквяват процедурите за оценяване на съответствието на подсистемите с тези, които вече се използват за предпазните устройства, въз основа на модулите за оценяване на съответствието по Решение № 768/2008/ЕО за създаване на обща рамка за предлагането на пазара на продукти (Решение за НЗР). В тази връзка с него се предвижда и нанасянето на маркировката „СЕ“, която да указва съответствието с разпоредбите му, съгласно съществуващата система за предпазните устройства.

3.5

В предложението е взет предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация (4). Предложението включва:

Изключват се:

3.6

Процедурите за оценяване на съответствието на предпазните устройства се запазват в предложението. Същевременно обаче в него са актуализирани съответните модули съгласно Решението за НЗР.

3.7

Запазва се изискването за участие на нотифициран орган на етапа на проектирането и производството на всички подсистеми и предпазни устройства.

3.8

С предложението е въведен набор от процедури за оценяване на съответствието на подсистемите на базата на модулите за оценяване на съответствието от Решението за НЗР. Освен това се въвежда нанасянето на маркировката „СЕ“ за подсистемите, тъй като няма причина те да се разглеждат по различен начин от предпазните устройства.

3.9

В предложението са включени по-строги критерии за нотифицирането на нотифицираните органи и са въведени специални изисквания към нотифициращите органи. Необходимо е адаптиране към новите технологии, за да се създадат възможности за нотифициране онлайн. Важно е да се определи срок, през който всякакви съмнения или съображения относно компетентността на органите за оценяване на съответствието да бъдат изяснени, преди те да започнат да функционират като нотифицирани органи.

4.1

Тъй като обаче стана ясно, че не винаги се гарантира хармонизирано транспониране на разпоредбите на директивите, ЕИСК изтъква, че при подобни усилия за хармонизиране (5), с които би трябвало да се стимулира свободното движение на стоки на вътрешния пазар, гарант за хармонизирано транспониране са регламентите. Ето защо ЕИСК също така подкрепя избора на регламент, както и член 114 от ДФЕС като правно основание.

4.1.1

Доколкото контролът върху изпълнението на регламента е в правомощията на държавите членки, Европейската комисия трябва да следи за неговата еднородност.

4.2

В този случай обаче трябва подробно да бъдат възприети (6) безспорно добрите елементи от действащата директива или разпоредбите, произтичащи от нея, и утвърдилите се практики, а други, нови елементи в регламента трябва да получат точна езикова формулировка.

4.2.1

Не е ясно защо допълнението „за превоз на хора“ беше заличено в заглавието на регламента, когато в съображение 8 ясно се посочва, че обхватът е същият, като този на директивата.

4.2.2

Термините понякога се различават значително от тези в хармонизирания набор от стандарти за въжените линии и следва да бъдат приведени в съответствие.

4.2.3

Настоящата формулировка на предложението за регламент (член 2, параграф 2, буква а) не позволява ясно разграничение между асансьорите (особено наклонени асансьори) по смисъла на Директива 95/16/ЕО и наземните въжени железници. Свързаната с това информация, която се предоставя в съображение 11, не е достатъчна и не е подходяща за еднозначна класификация на практика. Важно е, че все още е възможно изграждането на открито за различни приложения на наклонени асансьори по смисъла на Директивата относно асансьорите (връзки между паркинг в долината и крепост или стар център на град на високо, връзки между ски писти и др.).

4.2.4

В член 2, параграф 2), буква е) от настоящия регламент се изключват съоръжения, разположени върху вода. С цел да се избегнат недоразумения и различни тълкувания се добавя съображение 12, което обаче не допринася за по-доброто разбиране. Що се касае до член 2, параграф 2, буква е) следва да бъде уточнено, че параграфът се разделя на „речни салове, движени с въжета“ (така както е дефинирано в Директива 2000/9/ЕО) и „въжени линии за водни ски“.

4.2.5

Въжените линии за превоз на хора, за разлика от други директиви (напр. Директивата относно машините), подлежат на регулирани процедури на разрешаване, които се дефинират от държавите членки. Следователно не е необходимо върху предпазните устройства и подсистемите да се отбелязва търговското наименование и пощенският адрес, особено ЕС декларациите за съответствие (7), в които се съдържат тези данни, както и в приложението, което трябва да бъде представено на отговорния орган. За да можем да се представим икономическото отражение на този член, може да приемем например, че при една фиксирана въжена железница това би се отнасяло за 500 плакети. Ето защо член 11 (Глава II) би трябвало да бъде променен като в първото изречение се заличи „върху подсистемата или предпазното устройство или, когато това не е възможно, върху неговата опаковка или в ....“.

4.2.6

В член 2, параграф 2), буква г) от обхвата на настоящия регламент се изключват въжените линии в увеселителни паркове, предназначени само за развлечение. Възниква въпросът какво значение има по отношение на разпоредбите относно сигурността съответно основните изисквания дали лицето, което използва въжената линия я използва за развлечение или за превоз? Ето защо се препоръчва да се запази само текстът „монтираните на място или подвижните съоръжения, използвани на панаири“.

4.2.7

В съображения 57 и 58 и в член 41 се дефинират преходни разпоредби. Въпреки това липса обща формулировка, че предложението за регламент не се отнася до съоръжения, които вече са пуснати в експлоатация. В член 9 като нов параграф 3 трябва да се добави формулировката от Директивата относно въжените линии (съображение 28) — „не е необходимо да се изисква привеждане в съответствие на всички съществуващи въжени линии с разпоредбите, приложими за новите въжени линии“. Допълнително в член 9 след настоящия параграф 3 следва да се включат разпоредби относно евентуалното възстановяване на въжени линии. „Възстановяване на въжени линии трябва да бъде възможно при следните условия:

4.2.8

Член 36, параграф 2 постановява, че нотифицирани органи при поискване на други нотифицирани органи трябва да дават и положителни резултати от оценяване на съответствието. Нотифицираните органи са независими институции, които трябва извършват икономически операции. С цел да се предотврати трансферът на знания, следва да се заличат думите „и, при поискване, положителни“.

4.3

ЕИСК приветства факта, че предложението за регламент съответства на Директива 2000/9/ЕО и на „пакета законодателни документи за стоките“, приет през 2008 г., и по-конкретно с Решение № 768/2008/ЕО („Решението за НЗР“), по което той вече даде положително становище (8).

5.1

В немската версия на проекта на регламент се използва често думата „konstruiert“ (бълг.: изградени) или „Konstruktion“ (бълг.: конструкция) вместо „проектирано“ или „проектиране“ (подобно на Директива 2000/9/ЕО). (Бел. пр.: не се отнася до българската езикова версия.) Те се използват в целия текст на немски език. Примери за това могат да бъдат намерени в съображение (1), член 1, член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, член 3, параграф 3, член 8, параграф 1.

5.2

Що се отнася до определението на „предпазно устройство“ в член 3, параграф 4, то трябва да се промени като се заличат думите „или въжена линия“. Причината за това е, че в инфраструктурата, за която държавите членки установят процедури, по смисъла на регламента не може да има „предпазни устройства“, а те се определят като „компоненти, от които зависи безопасността“.

5.3

В член 11, параграф 9 се предвижда, че производителите, при обосновано искане от страна на държавите членки трябва да предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието. За да се гарантира, че компоненти, които са изградени съгласно хармонизиран набор от стандарти (и за които съответно е валидна презумпцията за съответствие), не могат да бъдат засегнати от този член, се препоръчва за уточнение параграф 9 да започва с думите: „По отношение на компоненти, които не са приведени в експлоатация съгласно определеното от хармонизирания набор стандарти, производителят предоставя и т.н.“.

5.4

Думата „Drahtseilbahn“ (бълг. въздушна въжена линия) в съображение 8 в текста на немски език не ни е известна и не съответства с текстовете на нидерландски и английски език.

5.5

В предложението за регламент на немски език, например в съображение 17, се говори за „Wartung“ (бълг. поддръжка). „Wartung“ на немски е само част от дейностите по „Instandhaltung“ (бълг. поддръжка), която включват инспекцията, поддръжката и ремонта. Следователно думата „Wartung“ в целия текст на немски език трябва да се замени с „Instandhaltung“. Понятието „maintained“ (бълг. поддържан) в текста на английски език е правилно.

5.6

Използваният в директивата на ЕС относно въжените линии термин „основни изисквания“ е заменен в предложението за регламент със „съществени изисквания“ (например в член 6). В английската езикова версия както преди се използва понятието „съществени изисквания“ аналогично на Директива 2000/9/ЕО. Цялото предложение за регламент би трябвало да се коригира като се използва понятието „съществени изисквания“.

5.7

Съображение 19 е свързан в минимална степен с текста на документа и следва да бъде заличен.

5.8

Що се отнася до съображение 23 то е объркващо, тъй като тук свободното движение на стоки се свързва с анализа на безопасност и поради това следва да бъде заличено.

5.9

В член 1 се определя предметът на настоящия регламент. Спрямо Директива 2000/9/ЕО обаче не се включват областите „планиране“, „монтиране“ и „пускане в експлоатация“. Те трябва да бъдат включени или да се възприеме текстът на директивата.

5.10

Определението за „въжена линия“ в член 3, параграф 1 е трудно за разбиране. Би трябвало да се възприеме това от Директива 2000/9/ЕО.

5.11

Терминът в немската езикова версия „Schleppaufzug“ (бълг. ски влек) в член 3, параграф 8 следва да се коригира на „Schlepplift“ (бълг. ски влек). Тази корекция беше също така извършена при преразглеждането на съответния хармонизиран набор от стандарти.

5.12

Тъй като „пускане в действие“ в член 3, параграф 12 по-специално при реконструкция не винаги се отнася до цялото съоръжение, текстът би трябвало да се допълни с думите „или нейните компоненти“.

5.13

В член 8, параграф 1) изискванията към анализа на безопасността се променят така, че вече не се уреждат отговорностите. Въпреки това, тъй като анализът на безопасността представлява съществен документ за предприемача, този член би трябвало да се допълни с думите „по искане на предприемача или упълномощено от него лице“.

5.14

В член 8, параграф 2) се определя, че в анализа за безопасността се включва доклад за безопасността. В Директива 2000/9/ЕО обаче се отбелязва, че въз основа на анализа на безопасността се изготвя доклад за безопасността, което представлява съществена разлика. Препоръчва се да се възприеме текстът на член 4, параграф 2) на Директивата.

5.15

Член 9, параграф 4) е труден за разбиране и следва да бъде заменен с текста на член 12 от Директива 2000/9/ЕО.

5.16

В член 10, параграф 1) се отбелязва, че една въжена линия може да продължи да бъде експлоатирана само ако отговаря на условията от доклада за безопасност. За безопасната експлоатация на съоръжението важен документ представляват инструкциите за използване и поддръжка. Поради това се препоръчва текстът да се промени чрез заличаване на „да продължават“ и чрез заместване на частта „от доклада за безопасност“ с „от документите, посочени в член 9, параграф 2)“.

5.17

Въз основа на дефинираните в приложението модули един производител може да извърши процедура за оценяване на съответствието само съвместно с нотифициран орган. Съответно текстът на член 11, параграф 2) би трябвало да се промени, както следва: „и провеждат“ да се замени с „и възлагат“ и да се заличи „или възлагат нейното провеждане“.

5.18

Понятието „информация за безопасност“ в член 11, параграф 7) е неясно и следва да бъде уточнено.

5.19

В член 16 се прави позоваване на „първа алинея“, въпреки че такава няма.

5.20

Разпоредбите на Решение 768 относно официалните възражения срещу хармонизираните стандарти (член R9 съответно член R19) би трябвало да бъдат възприети в член 17.

5.21

Член 18, параграф 4) крие риска, той да може да се отнася и за тестовите линии. За да се избегне това, следва да се добави „с изключение на тестови линии“.

5.22

Член 19, параграф 2) би могъл да се тълкува в смисъл, че би трябвало да се актуализират и декларациите за съответствие на приведени вече в експлоатация предпазни устройства или подсистеми. Следователно последната част на първото изречение „и се актуализира редовно“ следва да се замести със „следва да се актуализира в момента на пускането на пазара на подсистемата или предпазното устройство“.

5.23

В член 21, параграф 2 се поставя изискването върху подсистемите също да нанася маркировката „СЕ“. Тъй като на пазара няма подсистеми, които да нямат поне едно предпазно устройство и съответно имат маркировка „СЕ“, горното изискване трябва да бъде премахнато. Съответно се препоръчва да се заличи понятието „подсистемата“.

5.24

Приложение II също следва да бъде преработено.Това би трябвало обаче да се извърши цялостно и обезателно с участието на всички заинтересовани страни.