17.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/1

1.

приветства съобщението „Достоен живот за всички – премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще на света“ и подкрепя напълно целта да се създаде всеобхватна рамка за бъдещата световна политика за развитие, която да включва социално-икономическото развитие и екологичната устойчивост, както и правосъдието, равенството и равнопоставеността, мира и сигурността;

2.

изтъква ползите от устойчив модел на развитие, който предлага безброй възможности за насърчаване на растежа, създаване на нови работни места, екологизиране на икономиката, подобряване на услугите за човешко развитие, повишаване на просперитета, намаляване на социалното изключване и поддържане на по-чиста и здравословна околна среда;

3.

счита, че въпреки значителния напредък в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), все още остава много да се свърши; припомня, че дори в период на икономически спад 85 % от гражданите на ЕС считат, че Европа трябва да продължи да подпомага развиващите се страни (1); призовава за продължаване на усилията за постигане на ЦХР до 2015 г. и подкрепя свързания с тях процес на разработване на световни Цели за устойчивото развитие, като същевременно отново засвидетелства подкрепата си за обявяването на 2015 г. за „Европейска година за развитие“ с цел да се осигурят последващи действия във връзка с ЦХР;

4.

споделя мнението, че Декларацията на хилядолетието остава актуална и е доказала, че проблемите могат да се решават, ако усилията се съсредоточат и координират на подходящите равнища; счита, че приобщаването на всички основни действащи лица и по-конкретно на поднационалните власти, както в развиващите се държави, така и в страните донори, към процеса на разработване и прилагане на необходимите политики и програми е от ключово значение за подобряването на тяхното изпълнение и за подпомагането на устойчивото развитие и приобщаващия растеж;

5.

с оглед на това изразява съгласие, че бъдещата рамка следва да надгражда предимствата на съществуващите цели и задачи и да остане съсредоточена върху многобройните измерения на крайната бедност, като същевременно отчита недостатъците на ЦХР и фундаменталните промени в световния пейзаж през последното десетилетие, по-специално нарастващото значение на:

6.

изразява съгласие, че целите, които се определят в бъдеще, следва да бъдат ограничени на брой и световни по приложение, и следва да осигуряват съпричастност на всички равнища на управление. Подчертава, че за да останат разбираеми за възможно най-широка аудитория, те следва да бъдат прости, ясни и измерими;

7.

отбелязва обаче, че естеството на предизвикателствата, свързани с бедността, се различава значително в различните страни; вследствие от това изразява убеждението, че споделените и общите цели не изключват необходимостта от конкретни политики и средства, отчитащи специфичните условия в даден район, страна, регион или поднационална територия;

8.

отбелязва, че важна причина ЦХР да не бъдат постигнати изцяло са социалните различия и неравенства в много развиващи се страни, дължащи се на липсата на демокрация и политическа отчетност, както и на ширещата се корупция. Нестабилността и несигурността в някои държави възпрепятстват постигането на ЦХР; с оглед на това призовава ЕС да популяризира активно своите основни ценности – демокрация, права на човека и принципи за върховенство на закона – посредством политиката си за развитие и припомня важната роля, която поднационалните власти играят за идентифициране и предприемане на мерки срещу недостатъците в прилагането на правата на човека, насърчаването на демокрацията и борбата с корупцията;

9.

подчертава необходимостта от осъществяване на световно партньорство за развитие, което да включва всички страни, да бъде ориентирано към хората и да прилага основан на участието, приобщаващ подход „отгоре надолу“; призовава ЕС да послужи за пример и да приеме единна и съгласувана позиция, която да отразява приноса и участието на всички равнища на управление;

10.

подчертава, че именно поднационалните власти предоставят много от услугите за гражданите, необходими за осъществяването на ЦХР, като здравеопазването, чистотата, образованието, транспортната и енергийната система, управлението на водите и на отпадъците и следователно силно влияят върху резултатите от бъдещата рамка;

11.

що се отнася до мира и сигурността, припомня, че съвременната дипломация не се изразява и не се осъществява единствено чрез националните правителства и че предвид необходимостта от диалог, сътрудничество и координация, дипломацията на градовете играе жизненоважна и нарастваща роля. Чрез този инструмент местните власти могат да насърчават социалното сближаване, екологичната устойчивост, предотвратяването на конфликти, решаването на конфликти и възстановяването и рехабилитацията след конфликти;

12.

изразява безпокойство, че според наскоро публикувани данни на ОИСР през 2012 г. Европейският съюз е намалил размера на общата си помощ за развитие (с 2,3 милиарда евро, което се равнява на 4,3%, в сравнение с предходната година). Въпреки че ЕС все още е най-големият световен донор и че това намаляване на помощта се дължи отчасти на икономическата криза в някои държави членки, КР призовава ЕС и държавите членки да продължат усилията си за спазване на поетия към ООН ангажимент до 2015 г. 0,7% от брутния национален доход да бъде заделян за помощи. След последните бюджетни съкращения към момента този процент е 0,43% и само няколко държави членки постигат целта от 0,7%;

13.

припомня, че поднационалните власти във все по-голяма степен провеждат автономна активна политика на сътрудничество за развитие и макар че цялостният им принос е значително по-голям от финансовия, някои от тях вече са си поставили за цел да отделят 0,7 % от своите ресурси за сътрудничество с развиващите се страни, докато други са създали и собствени механизми за финансиране в отговор на конкретни нужди;

14.

приветства факта, че „ролята на местните власти за осигуряване на връзка между гражданите и управлението и за гарантиране на широко и демократично възприемане на програмите на страните в областта на развитието“ беше призната на международно равнище в Декларацията от Бусан, както и неотдавна в документа с резултатите от „Рио+20“, където те са описани като органи, които разработват стратегии, взимат решения и прилагат политиките за устойчиво развитие;

15.

посочва, че още в становището си „Приносът на местните и регионалните власти в ЕС към конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие 2012 (Рио+20)“ (CdR 187/2011) изрази желание за развитие и възобновяване на работата по „Дневен ред 21“. „Местният дневен ред 21“, формулиран след срещата на високо равнище в Рио през 1992 г., е добър пример на процес, зародил се на гражданско равнище и донесъл добри и трайни резултати под формата на конкретни мерки и по-голямо разбиране и ангажиране с тематиката на устойчивостта от страна на различните действащи лица в обществото;

16.

припомня активния принос на КР към конференцията „Рио+20“ – както при подготовката на срещата на високо равнище в Рио, така и в рамките на делегацията на ЕС – която показва какво може да се постигне чрез инициативи като Конвента на кметовете и Европейските зелени столици; обръща внимание на меморандума за разбирателство, който подписа тогава с Програмата на ООН за околната среда (UNEP), с цел постигане на по-нататъшни синергии между различните равнища и подобряване прилагането на Декларацията „Рио+20“; във връзка с това ще продължи да участва като наблюдател в делегацията на ЕС на съответните конференции на страните;

17.

отново изразява мнението си, че поднационалните власти трябва да получат пълно признание като релевантни участници в управлението, наред с националните правителства и органите на ООН, в институционалната рамка за устойчиво развитие; във връзка с това призовава за създаване на постоянен комитет за поднационалните и местните правителства или в рамките на UNEP, или на Междуправителствения политически форум на високо равнище за устойчивото развитие (HLPF);

18.

припомня, че признавайки тяхната роля и с цел да повиши ефективността на помощта за развитие, през 2008 г. Европейската комисия призова за пръв път да бъде разработен цялостен подход към местните власти като участници в развитието на световно, европейско и национално равнище; приветства усилията на Комисията в тази насока на равнище ЕС и намерението ѝ да актуализира това стратегическо преориентиране на връзката ѝ с гореспоменатите власти посредством публикуването на специално съобщение относно местните власти в процеса на развитие през пролетта на 2013 г.;

19.

призовава за бъдещи стратегии, по-специално в ЕС, в които да бъде отчетен потенциалът на многостранното децентрализирано сътрудничество, включително инструменти като Портала на децентрализираното сътрудничество – за картографиране на дейности и най-добри практики и създаване на условия за обмен на информация, с цел да се даде възможност уменията и способностите да бъдат съобразени с нуждите – и Конференцията за децентрализираното сътрудничество за политически диалог, в допълнение към специфичните представителни политически асамблеи за съседните страни, като ARLEM за Средиземноморието и CORLEAP за Изтока;

20.

се ангажира да продължи да подкрепя усилията за по-добро насърчаване и интегриране на европейски схеми като Конвента на кметовете, Европейски зелени столици и подобни схеми в други части на света, както и на световни програми като новата инициатива на UNEP „Градове, използващи ефективно ресурсите“ или стартираното неотдавна партньорство ЕС-Китай за устойчива урбанизация и „Местна програма 21“ на световно равнище, и по-конкретно в отношенията си със страните, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, и съседните държави;

21.

приветства факта, че Европейската комисия признава целта за „преход към устойчиви градове“ в качеството им на движеща сила за постигането на приобщаващ и устойчив растеж; препоръчва бъдещите Цели за устойчивото развитие да включват конкретна цел, свързана с устойчивостта на градовете; призовава ЕС да продължи да работи по ключовия въпрос за устойчивия градски живот и да подкрепя усилията на градовете и поднационалните власти за приспособяване към изменението на климата и развиване на издръжливостта и капацитета им за превенция и реагиране при бедствия въз основа на необходимите компетенции и ресурси, тъй като често те са първите, които трябва да реагират на природни или причинени от човека бедствия;

22.

възлага на председателя на Комитета на регионите да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския парламент, председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия, ирландското председателство на ЕС и предстоящото литовско председателство на Съвета.