23.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/1


Насоки за регионалната помощ за периода 2014 — 2020 г.

(текст от значение за ЕИП)

2013/C 209/01

ВЪВЕДЕНИЕ

1.

Въз основа на член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията може да приеме за съвместими с вътрешния пазар държавните помощи за насърчаване на икономическото развитие на региони в неравностойно положение в рамките на Европейския съюз (1). Тази разновидност на държавната помощ е известна като регионална помощ.

2.

В настоящите насоки Комисията определя условията, при които регионалната помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и установява критериите за определяне на регионите, които отговарят на условията, посочени в член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора.

3.

Основната цел на контрола върху държавните помощи в областта на регионалната помощ е да бъдат разрешени помощите за регионално развитие, като същевременно се гарантира равнопоставеност в различните държави членки, по-специално чрез предотвратяване на надпреварата за субсидии, в която те могат да се впуснат, когато се опитват да привлекат или да задържат предприятия в регионите на Съюза, намиращи се в неравностойно положение, както и за да се ограничи въздействието на регионалната помощ върху търговията и конкуренцията до необходимия минимум.

4.

Целта за географско развитие отличава регионалната помощ от останалите форми на помощ, като помощта за научни изследвания, развойна дейност и нововъведения, обучение, заетост, енергетика или опазване на околната среда, които преследват други цели от общ интерес в съответствие с член 107, параграф 3 от Договора. При някои обстоятелства могат да бъдат разрешени по-високи интензитети на помощ за тези други видове помощи, когато са отпуснати на предприятия, установени в необлагодетелствани региони, с което се признават специфичните трудности, пред които те са изправени в такива региони (2).

5.

Регионалните помощи могат да са ефикасни само ако се използват пестеливо и пропорционално и се концентрират в регионите на Европейския съюз в най-неравностойно положение (3). И по-специално допустимите тавани на помощта следва да отразяват относителната тежест на проблемите, засягащи развитието на съответните региони. Освен това ползите от помощта за развитието на по-необлагодетелстваните региони трябва да са по-големи от нарушенията на конкуренцията, които причиняват (4). Тежестта, придавана на положителните ефекти от помощта, е вероятно да варира според прилаганата дерогация, поради което може да се толерира по-сериозно нарушение на конкуренцията в регионите в най-неравностойно положение, посочени член 107, параграф 3, буква а), в сравнение с допустимото в регионите по член 107, параграф 3, буква в) (5).

6.

Освен това регионалната помощ може ефективно да насърчи икономическото развитие на регионите в неравностойно положение само ако е отпусната, за да доведе до допълнителни инвестиции или допълнителна стопанска дейност в тези региони. В някои много редки и строго определени случаи препятствията, които могат да срещнат тези конкретни региони за привличането и задържането на стопанска дейност, могат да бъдат толкова сериозни и постоянни, че инвестиционната помощ да не е достатъчна, за да позволи развитието им. Само в такива случаи регионалната инвестиционна помощ може да бъде допълнена от регионална оперативна помощ, която не е свързана с конкретна инвестиция.

7.

В своето съобщение относно модернизирането на държавната помощ от 8 май 2012 г. (6) Комисията обяви три цели, преследвани чрез модернизирането на контрола върху държавната помощ:

a)

насърчаване на устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж в рамките на конкурентен вътрешен пазар;

б)

съсредоточаване на предварителния контрол на Комисията върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар и същевременно укрепване на сътрудничеството с държавите членки в прилагането на правилата за държавните помощи;

в)

опростяване на правилата и ускоряване на вземането на решения.

8.

По-конкретно в съобщението се призовава за единен подход към преразглеждането на различните насоки и рамки с оглед на укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на по-висока ефективност на публичните разходи чрез по-добро използване на държавната помощ за целите от общ интерес и засилен контрол върху стимулиращия ефект, свеждането на помощта до минимум и избягването на потенциалния отрицателен ефект от нея върху конкуренцията и търговията. Условията за съвместимост, посочени в настоящите насоки, се основават на тези общи принципи на оценяване и са приложими към схемите за помощ и индивидуалните помощи, за които е подадено уведомление.

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   Приложно поле на регионалната помощ

9.

Регионална помощ за стоманодобивния (7) сектор и този на синтетичните влакна (8) не се счита за съвместима с вътрешния пазар.

10.

Комисията прилага принципите, посочени в настоящите насоки, по отношение на регионалната помощ във всички сектори на икономическа дейност (9), с изключение на рибарството и аквакултурите (10), селското стопанство (11) и транспорта (12), подлежащи на специални, уредени в специфични правни инструменти правила, които могат да представляват частична или пълна дерогация от настоящите насоки. Комисията прилага тези насоки към преработката на селскостопански продукти в неселскостопански продукти и тяхното пускане на пазара. Настоящите насоки се прилагат към мерките за помощ в полза на дейности извън приложното поле на член 42 от Договора, но които са обхванати от Регламента за развитие на селските райони и са или съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, или се отпускат като допълнително национално финансиране за такива съфинансирани мерки, освен ако секторните правила предвиждат друго.

11.

Настоящите насоки не се прилагат към държавната помощ, предоставена на летищата (13) или на енергийния сектор (14).

12.

Регионалната инвестиционна помощ за широколентови мрежи може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако освен на общите условия, определени в тези насоки, тя отговаря и на следните специфични условия: i) помощта се отпуска само за региони, в които няма мрежа от същата категория (или обикновени широколентови мрежи, или мрежи за достъп от следващо поколение) и в които няма вероятност такава мрежа да бъде изградена в близко бъдеще; ii) операторът на субсидираната мрежа предлага активен и пасивен достъп на едро при справедливи и недискриминационни условия с възможност за ефективен и пълен необвързан достъп; iii) помощта следва да се разпределя въз основа на конкурентен подбор в съответствие с точка 78, букви в) и г) от Насоките за широколентовата инфраструктура (15).

13.

Регионалната инвестиционна помощ за научноизследователски инфраструктури (16) може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако освен общите условия, определени в тези насоки, помощта е обвързана с условие за даване на прозрачен и недискриминационен достъп до тази инфраструктура.

14.

Обикновено големите предприятия са засегнати в по-малка степен от регионални затруднения в сравнение с малките и средните предприятия (МСП) по отношение на инвестициите и поддържането на стопанската дейност в по-слаборазвитите региони. Първо, големите предприятия могат по-лесно да получат капитал и кредити от световните пазари и техният избор е ограничен в по-малка степен от по-слабото предлагане на финансови услуги в определен регион в неравностойно положение. Второ, инвестициите на големите предприятия могат да осигурят икономии от мащаба, които намаляват първоначалните разходи, свързани с местоположението, и в много отношения тези разходи не са обвързани с региона, в който се извършва инвестицията. Трето, големите предприятия, които инвестират, обикновено разполагат със значителна мощ в преговорите с властите, което може да доведе до ненужно или неоправдано отпускане на помощ. И накрая, много вероятно е големите предприятия да играят важна роля на съответния пазар и в резултат на това инвестицията, за която е отпусната помощта, може да наруши конкуренцията и търговията на вътрешния пазар.

15.

Тъй като регионалната помощ за инвестициите на големите предприятия е малко вероятно да има стимулиращ ефект, тя не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора, освен ако е предоставена за първоначални инвестиции, благодарение на които се създават нови дейности в тези региони (17), или за нова продуктова диверсификация на съществуващи предприятия, или за нововъведения в технологичните процеси.

16.

Регионалната помощ, предназначена за намаляването на текущите разходи на едно предприятие, представлява оперативна помощ и няма да се счита за съвместима с вътрешния пазар, освен ако е отпусната за отстраняването на конкретни или постоянни затруднения, пред които са изправени предприятията от регионите в неравностойно положение. Оперативна помощ може да бъде считана за съвместима, ако тя е предназначена за намаляването на някои специфични трудности, пред които са изправени МСП в някои особено необлагодетелствани региони, попадащи в приложното поле на член 107, параграф 3, буква а) от Договора, или за компенсирането на допълнителни разходи, свързани с осъществяването икономическа дейност в най-отдалечени региони, или за предотвратяване или намаляване на обезлюдяването в много слабо населените региони.

17.

Оперативна помощ, отпусната на предприятия, чиято основна дейност спада към раздел К „Финансови и застрахователни дейности“ от статистическата класификация на икономическите дейности (18) NACE Rev. 2, или на предприятия, които извършват дейности в рамките на групата или чиято основна дейност спада към клас 70.10 „Дейности на централни офиси“ или 70.22 „Консултантски дейности в областта на управлението“ от NACE Rev. 2, няма да се счита за съвместима с вътрешния пазар.

18.

Регионална помощ не може да се отпуска на предприятия в затруднено положение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (19), включително техните измененията и замени.

19.

Когато оценява регионална помощ, отпусната на предприятие, което не е изпълнило разпореждане за възстановяване вследствие на предходно решение на Комисията, с което помощта се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Комисията ще вземе предвид сумата на все още невъзстановената помощ (20).

1.2.   Определения

20.

За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения:

а)

„региони от тип „а“ са регионите, обозначени на карта на регионалните помощи в приложение на разпоредбите на член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС; „региони от тип „в“ са регионите, обозначени на карта на регионалните помощи в приложение на разпоредбите на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС;

б)

„помощ ad hoc“ е помощ, която не е отпусната по схема;

в)

„коригиран размер на помощта“ е позволеният максимум на размера на помощта за голям инвестиционен проект, изчислен по следната формула:

максимален размер на помощта = R × (50 + 0,50 × B + 0,34 × С)

където: R е максималният интензитет на помощ, приложим в съответния регион, с изключение на увеличения интензитет на помощ за МСП. B е частта от допустимите разходи между 50 и 100 милиона евро. C е частта от допустимите разходи над 100 милиона евро;

г)

„дата на отпускане на помощта“ е датата, на която държавата членка е поела правнообвързващ ангажимент да отпусне помощта, на който може да бъде направено позоваване пред национални съдилища;

д)

„допустими разходи“ за целите на инвестиционната помощ са материалните и нематериалните активи, свързани с разходи за първоначална инвестиция или за заплати;

е)

„брутен еквивалент на безвъзмездна помощ“ (БЕБП) е сконтираната стойност на помощта, изразена като процент от сконтираната стойност на допустимите разходи, изчислени към момента на отпускане на помощта въз основа на референтния процент, приложим към тази дата;

ж)

„индивидуална помощ“ е помощта, която е отпусната или по схема, или на ad hoc основа;

з)

„първоначална инвестиция“ е:

а)

инвестиция в материални и нематериални активи, свързана със:

създаване на ново предприятие,

увеличаване на капацитета на съществуващо предприятие,

диверсификация на продукцията на предприятие с продукти, които не произвежда, или

съществена промяна в общия производствен процес на съществуващо предприятие; или

б)

придобиване на активи, пряко свързани с предприятие, което е закрито или което би било закрито, ако не бъде купено, и е придобито от инвеститор, който не е свързан с продавача. Само по себе си придобиването на акциите на дадено предприятие не се счита за първоначална инвестиция;

и)

„първоначална инвестиция в полза на нова икономическа дейност“ е:

а)

инвестиция в материални и нематериални активи, свързана със:

създаване на ново предприятие, или

диверсификация на дейността на предприятието, при условие че новата дейност не е същата или сходна с дейността, извършвана преди това от предприятието; или

б)

придобиването на активи, принадлежащи на предприятие, което е закрито или е щяло да бъде закрито, ако не е било купено, и е купено от инвеститор, който не е свързан с продавача, при условие че новата дейност, която ще се извършва с използването на придобитите активи, не е една и съща или сходна с дейността, извършвана в предприятието преди придобиването;

й)

„нематериалните активи“ са активи, придобити чрез трансфер на технологии, като патентни права, лицензи, ноу-хау или непатентовани технически знания;

к)

„създаване на работни места“ е нетното увеличение на броя на служителите в съответното предприятие в сравнение със средния им брой през предходните 12 месеца, след като от номиналния брой създадени работни места бъдат приспаднати изгубените през този период работни места;

л)

„голям инвестиционен проект“ е първоначална инвестиция, чиито допустими разходи надвишават 50 млн. евро, изчислени по цени и обменни курсове към датата на отпускане на помощта;

м)

„максимални интензитети на помощ“ са интензитетите на помощ в брутен еквивалент на безвъзмездна помощ за големи предприятия, както е предвидено в раздел 5.4 от настоящите насоки и отразено в съответната карта на регионалните помощи;

н)

„праг за уведомление“ е размери на помощ, които надхвърлят праговете, посочени в таблицата по-долу:

Интензитет на помощ

Праг за уведомяване

10 %

7,5 милиона евро

15 %

11,25 милиона евро

25 %

18,75 милиона евро

35 %

26,25 милиона евро

50 %

37,5 милиона евро

о)

„численост на персонала“ е броят на годишните трудови единици (ГТЕ), а именно броят на лицата, заети на пълно работно време за една година; лица, работещи на непълно работно време или наети на сезонна работа, ще се считат за части от ГТЕ;

п)

„най-отдалечени региони“ са регионите, посочени в член 349 от Договора (21);

р)

„оперативна помощ“ е помощта за намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, които не са свързани с първоначална инвестиция. Това включва категории разходи, като разходи за персонал, материали, услуги, възложени на подизпълнители, комуникации, енергетика, поддръжка, наем, администрация и др., но изключва амортизационните отчисления и разходите за финансиране, ако те са включени в допустимите разходи при отпускането на регионална инвестиционна помощ;

с)

„карта на регионалните помощи“ е списък с региони, посочени от дадена държава членка съгласно условията, определени в настоящите насоки и одобрени от Комисията;

т)

„същата или сходна дейност“ е дейност, попадаща в същия клас (четирицифрени кодове) на статистическата класификация на икономическите дейности NACE REV. 2;

у)

„единен инвестиционен проект“ е всяка първоначална инвестиция, извършена от същия бенефициер (на равнище група) в срок от три години, считано от датата на започване на работа по друга подпомогната инвестиция в същия регион по NUTS ниво 3;

ф)

„МСП“ са предприятия, които отговарят на условията, посочени в препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (22);

х)

„започване на работа“ е започване на строителни работи по инвестицията, или поемане на първия твърд ангажимент за поръчка на оборудване или други ангажименти, които правят инвестицията необратима, независимо от хронологичния им ред. Закупуването на земя и подготвителните дейности, като получаването на разрешително и провеждането на предварителни проучвания за осъществимост, не се считат за започване на работа. При поглъщания на предприятия „започване на работа“ е моментът на придобиване на активите, пряко свързани с придобитото предприятие;

ц)

„слабо населените региони“ са регионите, определени от съответната държава членка в съответствие с точка 161 от настоящите насоки;

ч)

„материални активи“ са активи като земя, сгради и помещения, машини и оборудване;

ш)

„много слабо населените региони“ са региони по NUTS ниво 2 с население до 8 жители на км2 (въз основа на данни от Евростат за 2010 г. за гъстотата на населението) или части от такива региони по NUTS ниво 2, определени от съответната държава членка в съответствие с точка 162 от настоящите насоки;

щ)

„разходите за заплати“ са общата сума за въпросната заетост, действително платима от бенефициера на помощта, обхващаща брутната заплата преди данъчно облагане и задължителни отчисления, като социални осигуровки, разходи за грижи за деца и за родители през определен период от време.

2.   РЕГИОНАЛНА ПОМОЩ, ПОДЛЕЖАЩА НА УВЕДОМЯВАНЕ

21.

По принцип държавите членки трябва да представят уведомление за мерките за регионална помощ съгласно член 108, параграф 3 (23) от Договора, с изключение на мерките, които отговарят на условията, определени в регламенти за групово освобождаване, приети от Комисията съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои видове хоризонтална държавна помощ (упълномощаващия регламент) (24).

22.

Комисията ще прилага тези насоки към схемите за регионална помощ и индивидуалните помощи, за които е подадено уведомление.

23.

Индивидуалните помощи, отпуснати по схеми, за които е подадено уведомление, продължават да подлежат на задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора, ако помощта от всички източници превишава прага (25) за уведомление или е предоставена на бенефициер, който е преустановил същата или сходна дейност в ЕИП две години преди датата на подаване на заявлението за помощ, или ако към момента не неговото подаване възнамерява да затвори такава дейност в срок от две години, след като е приключена инвестицията, за която е отпусната субсидията.

24.

Инвестиционна помощ, отпусната на голямо предприятие за продуктовата диверсификация на съществуващо предприятие в регион от тип „в“, продължава да подлежи на задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора.

3.   ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА РЕГИОНАЛНАТА ПОМОЩ

3.1.   Общи принципи на оценяване

25.

За да оцени дали дадена мярка за помощ, за която е изпратено уведомление, може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, Комисията по принцип анализира дали нейният замисъл гарантира, че положителните ефекти от нея за постигането на цел от общ интерес са по-големи от потенциалните ефекти върху търговията и конкуренцията.

26.

В Съобщението за модернизирането на държавната помощ от 8 май 2012 г. се призова да бъдат установени и определени общи принципи, приложими към оценяването на съвместимостта на всички мерки за помощ, извършвани от Комисията. За тази цел Комисията ще приеме, че една мярка за помощ е съвместима с Договора, само ако отговаря на всеки един от следните критерии:

а)

принос за ясно определена цел от общ интерес: мярка за държавна помощ трябва да е предназначена за постигането на цел от общ интерес в съответствие с член 107, параграф 3 от Договора (подраздел 3.2);

б)

необходимост от държавна намеса: една мярка за държавна помощ трябва да бъде насочена към ситуации, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не е в състояние да постигне сам по себе си, например чрез отстраняването на пазарна неефективност или на проблем пред справедливостта или сближаването (подраздел 3.3);

в)

целесъобразност на мярката за помощ: предложената мярка за помощ трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигането на целта от общ интерес (подраздел 3.4);

г)

стимулиращ ефект: помощта трябва да промени поведението на съответното/ите предприятие/я по такъв начин, че то/те да започне/ат допълнителна дейност, която не би предприело/не биха предприели без помощта или би я предприело/биха я предприели, но по ограничен или различен начин и на различно място (подраздел 3.5);

д)

пропорционалност на помощта (ограничаване на помощта до минимум): размерът на помощта трябва да бъде ограничен до необходимия минимум, за да доведе до допълнителните инвестиции или дейности във въпросния регион (подраздел 3.6);

е)

избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията между държавите членки: отрицателните ефекти от помощта трябва да бъдат достатъчно ограничени, така че общият баланс на мярката да е положителен (раздел 3.7);

ж)

прозрачност на помощта: държавите членки, Комисията, икономическите оператори и заинтересованите страни трябва да имат лесен достъп до всички актове и до подходящата информация от значение за помощта, предоставена по силата на настоящите насоки (раздел 3.8).

27.

Цялостният баланс на някои категории схеми може освен това да бъде подложен на изискване за ex post оценка, както е описано в раздел 4 от настоящите насоки. В такива случаи Комисията може да ограничи действието на тези схеми във времето (обикновено до четири години или по-малко) с възможност за тяхното продължаване да бъде подадено повторно уведомление след това.

28.

Ако дадена мярка за държавна помощ или свързаните с нея условия (включително методът за финансирането ѝ, когато този метод представлява неразделна част от мярката за държавна помощ) води до неотделимо нарушение на законодателството на ЕС, помощта не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (26).

29.

Когато оценява съвместимостта на всяка индивидуална помощ с вътрешния пазар, Комисията ще вземе предвид производствата за нарушение на член 101 или 102 от Договора, които могат да засягат получателя на помощта и които могат да са от значение за нейната оценка по член 107, параграф 3 от Договора (27).

3.2.   Принос за постигането на обща цел

30.

Основната цел на регионалната помощ е да намали разликите в развитието на отделните региони в Европейския съюз. Чрез своите цели за справедливост или сближаване регионалната помощ може да допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, като осигурява приобщаващ и устойчив растеж.

3.2.1.   Схеми за инвестиционна помощ

31.

Схемите за регионална помощ следва да бъдат неразделна част от стратегия за регионално развитие с ясно определени цели и следва да бъдат съгласувани и да допринасят за тези цели.

32.

Това се отнася по-специално до мерките, прилагани съгласно стратегии за регионално развитие, определени в контекста на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, с оглед да допринесат за целите на стратегията „Европа 2020“.

33.

За схемите за помощ извън оперативна програма, които са финансирани от фондовете на политиката на сближаване, държавите членки трябва да докажат, че мярката е съвместима и допринася за стратегията за развитие на региона. За тази цел държавите членки могат да използват оценките на предишни схеми за държавна помощ, оценките на въздействието, изготвени от органите, предоставящи държавна помощ, или експертни становища. За да се гарантира, че схемата за помощ допринася за тази стратегия за развитие, тя трябва да включва система, която да позволява на органите, отпускащи помощта, да определят приоритети и да подберат инвестиционните проекти според целите на схемата (например въз основа на официален точков подход) (28).

34.

Схемите за регионална помощ могат да бъдат въведени в региони от тип „а“, за да подпомогнат първоначалните инвестиции на МСП или на големи предприятия. В области „в“ схеми могат да бъдат въведени, за да подпомогнат първоначалните инвестиции на МСП и първоначални инвестиции на големи предприятия за започването на нова дейност.

35.

Когато отпуска помощ по схема за индивидуални инвестиционни проекти, предоставящият орган трябва да потвърди, че подбраният проект ще допринесе за целта на схемата, а по този начин и за стратегията за развитие на съответния регион. За тази цел държавата членка може да се осланя на информацията, предоставена от кандидата за помощ във формуляра, приложен към настоящите насоки, в който трябва да бъдат описани положителните ефекти от инвестициите в съответния регион (29).

36.

За да гарантира, че инвестицията осигурява истински и устойчив принос за развитието на съответния регион, тя трябва да бъде запазена в съответния регион в продължение на поне пет години или поне три за МСП, след като бъде приключена (30).

37.

Ако помощта се изчислява въз основа на разходите за заплати, работните места трябва да бъдат заети в срок от три години от приключването на дейностите. Всяко работно място, разкрито чрез инвестицията, трябва да бъде запазено в съответния регион за срок от пет години от датата на заемане на длъжността. За инвестиции, извършени от всички МСП, държавите членки могат да намалят този петгодишен период за запазване на инвестицията или на работните места до минимум три години.

38.

За да бъде осигурена жизнеспособността на инвестицията, държавата членка трябва да гарантира, че финансовият принос на бенефициера е поне 25 % (31) от допустимите разходи чрез собствени ресурси или външно финансиране под форма, която не включва каквато и да е публична финансова подкрепа (32).

39.

С цел да се избегне мерките за държавни помощи да увреждат околната среда, държавите членки трябва също да гарантират спазването на законодателството на Съюза в областта на околната среда, включително по-специално необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, когато това се изисква от националното право или правото на ЕС, и осигуряване на всички съответни разрешения.

3.2.2.   Индивидуални инвестиционни помощи, за които е подадено уведомление

40.

За да докажат регионалния принос на индивидуалната инвестиционна помощ, за която е подадено уведомление до Комисията, държавите членки могат да използват редица показатели, като посочените по-долу, които могат да бъдат както преки (например разкритите преки работни места), така и косвени (например местни иновации):

а)

Броят на преките работни места, разкрити благодарение на инвестицията, е важен показател за приноса към регионалното развитие. Качеството на разкритите работни места и необходимите за тях умения също следва да бъдат взети предвид.

б)

Още по-голям брой нови работни места биха могли да се разкрият в рамките на мрежата от местни доставчици и поддоставчици, с което ще се подпомогне по-доброто интегриране на инвестицията в съответния регион и ще се гарантира по-широк ефект на разпространение на резултатите. Следователно ще се отчита и броят на създадените непреки работни места.

в)

Ангажимент от страна на бенефициера да реализира широкомащабни дейности за обучение с цел да усъвършенства уменията (общи и специални) на своите служители ще се счита за фактор, допринасящ за регионалното развитие. Акцентът ще бъде поставен върху осигуряването на стажове и чиракуване, особено за младите хора, и върху обученията, които подобряват квалификациите и пригодността за заетост на служителите извън предприятието. Общо и специфично обучение, за което е одобрена помощ за обучение, няма да се отчита като положителен ефект на регионалната помощ, за да се избегне двойно отчитане.

г)

Външни икономии от мащаба или други предимства от гледна точка на регионалното развитие могат да възникнат в резултат на географска близост (ефект на групирането). Групирането на предприятията от един отрасъл позволява на отделните заводи да се специализират по-тясно, което води до повишаване на ефективността. Значението на този показател обаче за определянето на приноса към регионалното развитие зависи от етапа на развитие на групирането.

д)

Инвестициите включват технически знания и могат да бъдат източник на значителен трансфер на технологии (разпространение на знания). При инвестициите в отрасли с голям дял на технологиите има по-голяма вероятност за трансфер на технологии в региона, където се осъществяват. В това отношение от значение е също нивото и спецификата на осъщественото разпространение на знания.

е)

Под внимание може да бъде взет също и приносът на проекта към капацитета на региона да създава нови технологии посредством местни иновации. В тази насока може да бъде отчетено положително сътрудничеството на новия производствен обект с местните висши учебни заведения.

ж)

Продължителността на инвестицията и възможните бъдещи последващи инвестиции са индикации за траен ангажимент от страна на дадено предприятие в съответния регион.

41.

Държавите членки могат също да се позоват на бизнес плана на бенефициера на помощта, от който може да се получи информация за броя на създадените работни места, възнагражденията, които следва да бъдат изплатени (повишаване на благосъстоянието на домакинствата като ефект на разпространение на резултатите/положителен непряк ефект), обема на покупки на местни производители, оборота, породен от инвестицията, от който се възползва регионът, например посредством допълнителни данъчни приходи.

42.

В допълнение към изискванията, определени в точки 35—39, за ad hoc  (33) помощи държавата членка трябва да докаже, че проектът е съобразен със стратегията за развитие на съответния регион и допринася за нейното изпълнение.

3.2.3.   Схеми за оперативна помощ

43.

Схемите за оперативна помощ насърчават развитието на необлагодетелстваните райони само ако затрудненията, пред които са изправени тези региони, са предварително и ясно установени. Препятствията пред привличането и задържането на икономическа дейност могат да бъдат толкова сериозни и постоянни, че инвестиционната помощ сама по себе си да не е достатъчна, за да позволи развитието на тези региони.

44.

Що се отнася до помощта за намаляване на някои конкретни трудности, пред които са изправени МСП в региони от тип „а“, заинтересованите държави членки трябва да докажат наличието и важността на тези конкретни трудности, както и че е необходима схема за оперативна помощ, тъй като конкретните трудности не могат да бъдат преодолени с инвестиционна помощ.

45.

По отношение на оперативната помощ за компенсиране на определени допълнителни разходи в най-отдалечените региони, постоянните затруднения, които ограничават сериозно развитието на най-отдалечените региони, са посочени в член 349 от Договора и сред тях са отдалеченост, островен характер, малка площ, трудни релеф и климат, икономическа зависимост от малък брой производства. Съответната държава членка трябва обаче да установи специфичните допълнителни разходи, свързани с тези постоянни затруднения, за чиято компенсация е предназначена оперативната помощ.

46.

По отношение на оперативната помощ за предотвратяването или намаляването на обезлюдяването на много слабо населени региони съответната държава членка трябва да докаже риска от обезлюдяване на съответния регион при липса на оперативна помощ.

3.3.   Необходимост от държавна намеса

47.

За да се оцени дали държавната помощ е необходима за постигането на целта от общ интерес, първо трябва да бъде поставена диагноза на проблема, който трябва да бъде решен. Държавната помощ следва да бъде насочена към ситуации, при които помощта може да донесе съществено подобрение, което пазарът не е в състояние да постигне. Това е особено важно, когато публичните ресурси са оскъдни.

48.

При определени условия мерките за държавна помощ наистина могат да коригират пазарна неефективност, като по този начин допринасят за ефективното функциониране на пазарите и за повишаването на конкурентоспособността. Освен това когато пазарите показват ефективни резултати, но тези резултати се считат за незадоволителни по отношение на справедливостта и сближаването, държавната помощ може да се използва за постигане на по-желан, справедлив пазарен резултат.

49.

Що се отнася до помощта, предоставяна за развитието на региони, включени в картата на регионалните помощи съгласно правилата, посочени в раздел 5 от настоящите насоки, Комисията счита, че без държавна намеса пазарът не постига очакваните цели за сближаване, определени в Договора. Следователно помощ, отпусната в тези региони, следва да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора.

3.4.   Целесъобразност на регионалната помощ

50.

Мярката за помощ, за която е подадено уведомление, трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигането на съответните цели на политиката. Мярката за помощ няма да бъде счетена за съвместима, ако с други инструменти на политиката или с други видове инструменти за помощ, нарушаващи конкуренцията в по-малка степен, е възможно да бъде постигнат същият положителен принос към регионалното развитие.

3.4.1.   Целесъобразност в сравнение с алтернативни инструменти на политиката

3.4.1.1.   Схеми за инвестиционна помощ

51.

Регионалната инвестиционна помощ не е единственият инструмент на политиката, с който разполагат държавите членки за подпомагане на инвестициите и за разкриване на работни места в необлагодетелствани региони. Държавите членки могат да използват други мерки, като развитието на инфраструктурата, повишаването качеството на образованието и обучението или подобренията на бизнес средата.

52.

Когато въвеждат схема извън оперативните програми, финансирани от фондовете на политиката на сближаване, държавите членки трябва да посочат защо регионалната помощ е подходящ инструмент за постигането на общата цел за справедливост или сближаване.

53.

Ако държава членки реши да въведе схема за секторна помощ извън оперативните програми, финансирани от фондовете на Съюза, посочени в точка 32 по-горе, тя трябва да докаже предимствата на този инструмент в сравнение с многосекторна схема или с други варианти на политиката.

54.

По-конкретно Комисията ще вземе предвид оценките на въздействието от предложената схема за помощ, която държавата членка може да въведе. Резултатите от ex post оценките, описани в точка 4, също могат да бъдат взети предвид, за да бъде оценена целесъобразността на предложената схема.

3.4.1.2.   Индивидуална инвестиционна помощ

55.

Що се отнася до помощите ad hoc, държавата членка трябва да докаже как развитието на съответния регион се гарантира в по-голяма степен от тях, а не по схема или други видове мерки.

3.4.1.3.   Схеми за оперативна помощ

56.

Държавата членка трябва да докаже, че помощта е подходяща за постигането на целта на схемата във връзка с проблемите, за чието решаване е предназначена помощта. За да докаже, че помощта е подходяща, държавата членка може да изчисли размера на помощта ex ante като фиксирана сума, която покрива очакваното увеличение на разходите за определен период от време, за да стимулира предприятията да ограничават разходите и да развиват с времето своята дейност по по-ефективен начин (34).

3.4.2.   Целесъобразност на различните инструменти за помощ

57.

Регионалната помощ може да бъде отпусната под разнообразни форми. Държавата членка следва обаче да гарантира, че помощта е отпусната под форма, която вероятно ще наруши в най-малка степен търговията и конкуренцията. В тази връзка, ако помощта е отпусната под форми, които осигуряват пряко финансово предимство (например преки безвъзмездни средства, освобождаване от или намаляване на данъци, социални осигуровки или други задължителни отчисления или предоставяне на земи, стоки или услуги на преференциални цени и др.), държавата членка трябва да докаже защо други форми на помощ с потенциално по-слаб отрицателен ефект върху конкуренцията, като възстановими аванси или формите на помощ, които се основават на дългови или капиталови инструменти (например нисколихвени заеми или лихвени субсидии, държавни гаранции, придобиването на капиталово участие или друг вид предоставяне на капитал при преференциални условия), не са целесъобразни.

58.

За схемите за помощ, преследващи целите и приоритетите на оперативните програми, избраният в тази програма финансов инструмент се счита за подходящ инструмент.

59.

Резултатите от ex post оценките, описани в точка 4, могат да бъдат взети предвид, за да бъде оценена целесъобразността на предложените инструменти за помощ.

3.5.   Стимулиращ ефект

60.

Регионалната помощ може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар само ако има стимулиращ ефект. Стимулиращият ефект е налице, когато помощта променя поведението на дадено предприятие по такъв начин, че то да започне допълнителна дейност, допринасяща за развитието на даден регион, която то не би предприело без помощта или би предприело, но по ограничен или различен начин, или на различно място. Помощта не трябва да представлява субсидия за разходите за дейност, които едно предприятие при всички положения е щяло да поеме, и не трябва да компенсира обичайните стопански рискове от икономическа дейност.

61.

Наличието на стимулиращ ефект може да бъде доказано при два възможни сценария:

а)

помощта стимулира приемането на положително инвестиционно решение, тъй като инвестицията, която при други обстоятелства не би била достатъчно рентабилна за бенефициера, може да се осъществи във въпросния регион (35) (сценарий 1, инвестиционно решение); или

б)

помощта стимулира извършването на планираната инвестиция в съответния регион, а не другаде, тъй като тя компенсира нетните недостатъци и разходи, свързани с местоположение в подпомагания регион (сценарий 2, избор на местоположение).

62.

Ако помощта не промени поведението на бенефициера, като стимулира (допълнителни) инвестиции в съответния регион, се приема, че същата инвестиция би била направена в региона дори и без помощта. Такава помощ няма стимулиращ ефект за постигането на регионалната цел и тя не може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар.

63.

За регионална помощ обаче, предоставена от фондовете на политиката на сближаване в региони от тип „а“ в полза на инвестиции, необходими за постигането на стандартите, определени в законодателството на Съюза, може да се приеме, че помощта има стимулиращ ефект, ако при нейната липса не би било достатъчно рентабилно за бенефициера да инвестира в съответния регион, което би довело до затваряне на съществуващо предприятие в този регион.

3.5.1.   Схеми за инвестиционна помощ

64.

Дейностите по индивидуална инвестиция могат да започнат само след подаване на формуляра за кандидатстване за помощта.

65.

Ако дейностите започнат, преди да е подаден формулярът за кандидатстване, помощ, отпусната за тази индивидуална инвестиция, няма да се счита за съвместима с вътрешния пазар.

66.

Държавите членки трябва да въведат стандартния формуляр за кандидатстване за помощ, приложен към настоящите насоки (36). Във формуляра за кандидатстване МСП или големите предприятия трябва да обяснят съпоставителния сценарий, т.е какво би се случило без помощ, като посочат кой от описаните в точка 61 по-горе сценарии се прилага.

67.

Освен това големите предприятия трябва да представят документи, доказващи съпоставителния сценарий, описан във формуляра за кандидатстване. МСП не подлежат на това задължение.

68.

Предоставящият орган трябва да извърши проверка на правдоподобността на предположението (съпоставителен сценарий) за наличие на стимулиращ ефект и да потвърди, че регионалната помощ има необходимия стимулиращ ефект, отговарящ на един от сценариите, описан в точка 61. Предположението (съпоставителният сценарий) е правдоподобно, ако е действително и е свързано с факторите за вземане на решения, които преобладават към момента, в който бенефициерът взема решение да инвестира.

3.5.2.   Индивидуални инвестиционни помощи, за които е подадено уведомление

69.

Освен изискванията в точки 64—67, за индивидуална помощ (37), за която е подадено уведомление, държавата членка трябва да предостави недвусмислени доказателства, че помощта действително оказва въздействие върху решението да се инвестира или върху избора на местоположение (38). Тя трябва да посочи кой от описаните в точка 61 сценарии се прилага. За целите на обстойната оценка държавата членка трябва да предостави не само информация относно подпомогнатия проект, но също и подробно описание на съпоставителния сценарий, при който на бенефициера не се отпуска помощ от никой публичен орган в ЕИП.

70.

При сценарий 1 държавата членка би могла да докаже наличието на стимулиращ ефект от помощта, като представи документи от предприятието, от които е видно, че инвестицията не би била достатъчно рентабилна без помощта.

71.

При сценарий 2 държавата членка би могла да докаже стимулиращия ефект на помощта, като представи документи от предприятието, от които е видно, че е направено сравнение между разходите и ползите от установяването на дейността в съответния регион и в друг/и регион/и. Комисията проверява дали тези сравнения се основават на реалистични хипотези.

72.

Държавите членки се приканват по-специално да използват официални документи на управителния съвет, оценки на риска (включително оценка на специфичните за местоположението рискове), финансови доклади, вътрешни бизнес планове, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания инвестиционен проект. Документи, съдържащи информация относно прогнози за търсенето, прогнози за разходите, финансови разчети, документи, представени пред инвестиционен комитет, в които са разработени различни инвестиционни сценарии, или документи, предоставени на финансовите институции, могат да помогнат на държавите членки да докажат стимулиращия ефект.

73.

В този контекст, и по-специално във връзка със сценарий 1, степента на рентабилност може да се оцени чрез използване на методики, които са част от стандартната практика в съответния отрасъл и които могат да включват: методи за оценка на настоящата нетна стойност (39) на проекта, вътрешната норма на възвръщаемост (40) или средната възвръщаемост на вложения капитал. Рентабилността на проекта трябва да бъде сравнена с нормалната възвръщаемост, търсена от предприятието за други инвестиционни проекти със сходно естество. Когато нормалната възвръщаемост не е известна, рентабилността на проекта трябва да бъде сравнена с разходите за капитал на предприятието като цяло или с възвръщаемостта, отчитана обикновено в съответния отрасъл.

74.

Ако помощта не променя поведението на бенефициера, като стимулира (допълнителни) инвестиции в съответния регион, тя няма стимулиращ ефект за региона. Следователно помощта не се счита за съвместима с вътрешния пазар, когато същата инвестиция явно би била реализирана в региона, дори без да е отпускана помощ.

3.5.3.   Схеми за оперативна помощ

75.

При схеми за оперативна помощ се приема, че е налице стимулиращ ефект от помощта, ако при липсата на помощ има вероятност равнището на стопанска дейност в съответния регион да бъде значително по-ниско поради проблеми, за чието разрешаване е предназначена помощта.

76.

Следователно Комисията счита, че помощта поражда допълнителна икономическа дейност в съответните зони или региони, ако държавата членка е доказала наличието и значимостта на тези проблеми в съответния регион (вж. точки 44—46).

3.6.   Пропорционалност на размера на помощ (ограничаване на помощта до минимум)

77.

По принцип размерът на регионалната помощ трябва да бъде ограничен до необходимия минимум, за да доведе до допълнителни инвестиции или дейности във въпросния регион.

78.

Като общо правило индивидуалните помощи, за които е подадено уведомление, се считат за сведени до минимум, ако размерът на помощта съответства на нетните допълнителни разходи за реализиране на инвестицията в съответния регион в сравнение със съпоставителния сценарий при липса на помощ. По същия начин в случай на инвестиционна помощ, отпусната на големи предприятия по схеми, за които е подадено уведомление, държавите членки трябва да гарантират, че размерът на помощта е ограничен до минимум въз основа на подхода на „нетните допълнителни разходи“.

79.

За ситуации по сценарий 1 (инвестиционни решения) размерът на помощта следва да не надхвърля необходимия минимум, за да стане проектът достатъчно рентабилен, например да бъде увеличена неговата вътрешна норма на възвръщаемост над нормалните проценти на възвръщаемост, прилагани от предприятието за други инвестиционни проекти със сходно естество, или, ако е възможно, да увеличи своята вътрешна норма на възвръщаемост над разходите за капитал на предприятието като цяло или над възвръщаемостта, обикновено наблюдавана в съответния отрасъл.

80.

При ситуации по сценарий 2 (стимули за избор на местоположение) размерът на помощта не следва да надвишава разликата между нетната настояща стойност на инвестицията за целевия регион и нетната настояща стойност на инвестицията в друго местоположение. Трябва да бъдат взети предвид всички разходи и предимства от значение, включително например административните, транспортните, разходите за обучение, за които не е получавана помощ за обучение, както и разликите в заплатите. Когато обаче алтернативното местоположение е в ЕИП, субсидиите, отпуснати в това друго местоположение, не се взимат под внимание.

81.

С цел да осигури предсказуемост и равнопоставеност Комисията освен това прилага максимални интензитети (41) на помощ за инвестиционна помощ. Предназначението на максималните интензитети на помощ е двойно.

82.

Първо, за схеми, за които е изпратено уведомление, тези максимални интензитети на помощ имат защитна функция за МСП: докато интензитетът на помощ остава под максималния позволен, критерият за „свеждане на помощта до минимум“ се счита за спазен.

83.

Второ, за всички останали случаи максималните интензитети на помощ се използват като ограничител, основаващ се на нетните допълнителни разходи, описан в раздел 79 и 80.

84.

Максималният интензитет на помощ е модулиран в зависимост от три критерия:

а)

социално-икономическото положение на съответния регион като показател за степента, в която регионът се нуждае от допълнително развитие, и евентуално степента, в която изпитва затруднения да привлича и запазва стопанска дейност;

б)

големината на бенефициера като показател за специфичните трудности да бъде финансиран и изпълнен проект в региона; както и

в)

размера на инвестиционния проект като показател за очакваната степен на нарушаване на конкуренцията и търговията.

85.

Съответно се разрешават по-големи интензитети на помощ (и потенциално произтичащата от това по-силна степен на нарушаване на търговията и конкуренцията), когато целевите региони са по-слабо развити и когато бенефициерът е МСП.

86.

С оглед на очакваните по-сериозни нарушения на конкуренцията и търговията максималният интензитет на помощ за големи инвестиционни проекти трябва да бъде намален по механизма, определен в точка 20, буква в).

3.6.1.   Схеми за инвестиционна помощ

87.

За помощите в полза на МСП могат да бъдат използвани увеличените максимални интензитети на помощ, описани в раздел 5.4. МСП не могат обаче да се възползват от този увеличен интензитет, когато инвестицията е свързана с голям инвестиционен проект.

88.

За помощи, отпуснати на големи предприятия, държавата членка трябва да гарантира, че размерът на помощта съответства на нетните допълнителни разходи за реализиране на инвестицията в съответния регион в сравнение със съпоставителния сценарий без помощ. Методът, обяснен в точки 79 и 80, трябва да бъде използван заедно с максималните интензитети на помощ като горна граница.

89.

За помощ в полза на големи инвестиционни проекти трябва да се гарантира, че помощта не надвишава намаления интензитет. Когато помощта е предоставена на бенефициер за инвестиция, считана за част от единен инвестиционен проект, помощта трябва да бъде намалена за допустимите разходи, надвишаващи 50 милиона евро (42).

90.

Максималният интензитет на помощта и размерът на помощта за всеки проект трябва да бъдат изчислени от предоставящия орган, когато отпуска помощта. Интензитетът на помощта трябва да се изчислява въз основа на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ или спрямо общите допустими разходи за инвестицията, или спрямо допустимите разходи за заплати, декларирани от бенефициера на помощта, когато е кандидатствал за помощта.

91.

Ако инвестиционна помощ, изчислена въз основа на инвестиционните разходи, се комбинира с регионална инвестиционна помощ, изчислена въз основа на разходи за заплати, общата помощ не трябва да надвишава най-големия размер на помощ, получен по едно от двете изчисления до максималния позволен интензитет на помощ в съответния регион.

92.

Помощ за инвестиции може да се възлагат едновременно по няколко схеми за регионална помощ или да се натрупва с помощ ad hoc, при условие че помощите от всички източници общо не превишават максималния позволен интензитет на помощ за всеки проект, който трябва да се изчислява предварително от първия орган, предоставящ помощта.

93.

За първоначална инвестиция, свързана с Европейското териториално сътрудничество (ЕТС), проектите, които отговарят на критериите на Регламента относно специалните разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (43), интензитетът на помощ, който се прилага към региона, в който се намира първоначалната инвестиция, се прилага за всички бенефициери, участващи в проекта. Ако първоначалната инвестиция се намира в два или повече подпомагани региона, максималният интензитет на помощ за първоначална инвестиция е интензитетът, приложим в подпомагания регион, където е направена най-голямата част от допустимите разходи. Първоначални инвестиции, извършени от големи предприятия в региони от тип „в“, могат да се възползват от регионална помощ само в контекста на проекти по ЕТС, ако те представляват първоначални инвестиции за нови дейности или нови продукти.

3.6.1.1.   Допустими разходи, изчислени въз основа на инвестиционните разходи

94.

Придобитите активи следва да бъдат нови с изключение за МСП и в случай на придобиване на предприятие (44).

95.

За МСП до 50 % от разходите за подготвителните проучвания или консултациите, свързани с инвестицията, могат също да се считат за допустими разходи.

96.

За помощ, отпусната за фундаментална промяна в производствения процес, допустимите разходи трябва да надвишават амортизацията на актива, свързан с дейността, модернизирана през предходните три бюджетни години.

97.

За помощ, предоставена за диверсификацията на съществуващо предприятие, допустимите разходи трябва да надвишават с поне 200 % счетоводната стойност на активите, които се използват повторно, както са осчетоводени през финансовата година преди започването на работа.

98.

Разходи, свързани с наемането на материални активи, могат да бъдат взети под внимание при следните условия:

а)

за земя и сгради продължителността на наемането трябва е най-малко пет години след очакваната дата на приключване на инвестицията за големи предприятия, а за МСП — три години;

б)

за заводи и машини наемането трябва да е под формата на финансов лизинг, в който да се съдържа задължението бенефициерът на помощта да купи актива след изтичането на финансовия лизинг.

99.

При придобиване на предприятие се вземат предвид единствено разходите за закупуване на активите от трети страни, които не са свързани с купувача. Сделката трябва да бъде извършена при пазарни условия. Когато помощта за придобиване на активите е била предоставена преди тяхното закупуване, разходите за тези активи трябва да бъдат приспаднати от приемливите разходи, свързани с придобиването на предприятието. Ако придобиването на едно предприятие е придружено от допълнителна инвестиция, допустима за помощ, допустимите разходи за тази инвестиция следва да бъдат добавени към разходите за закупуване на активите на предприятието.

100.

За големите предприятия разходите за нематериални активи са допустими само до 50 % от общите допустими инвестиционни разходи за проекта. За МСП могат да се вземат предвид пълните разходи за нематериални активи.

101.

Нематериалните активи, които са допустими за изчисляването на инвестиционните разходи, трябва да останат свързани със съответния подпомаган регион и не трябва да бъдат прехвърлени в други региони. За тази цел нематериалните активи трябва да отговарят на следните условия:

а)

те трябва да се използват единствено в предприятието, което получава помощта;

б)

те трябва да бъдат амортизируеми;

в)

те трябва да бъдат закупени от трети страни, които не са свързани с купувача, по пазарни условия.

102.

Нематериалните активи трябва да бъдат включени в активите на предприятието, получаващо помощта, и да останат свързани с проекта, за който е отпусната помощта, за срок от минимум пет години (три години за МСП).

3.6.1.2.   Допустими разходи, изчислени въз основа на разходите за заплати

103.

Регионалната помощ може да бъде изчислявана и въз основа на очакваните разходи за заплати, свързани с новосъздадени работни места, възникнали в резултат от първоначалната инвестиция. Помощта може да компенсира единствено разходи за заплати за наето лице, изчислени през период от две години, и произтичащият от това интензитет не може да надвишава приложимия интензитет на помощ в съответния регион.

3.6.2.   Индивидуални инвестиционни помощи, за които е подадено уведомление

104.

При сценарий 1 (инвестиционно решение) Комисията ще провери дали размерът на помощта надвишава необходимия минимум, за да стане проектът достатъчно рентабилен, като използва метода, посочен в точка 79.

105.

При сценарий 2 (стимул за избор на местоположение) Комисията ще сравни нетната настояща стойност на инвестицията за целевия регион с нетната настояща стойност на инвестицията в друго местоположение, като използва метода, посочен в точка 80.

106.

Изчисленията, използвани при анализа на стимулиращия ефект, могат също да се използват за оценка на това дали помощта е пропорционална. Държавата членка трябва да докаже пропорционалността въз основа на документацията, посочена в точка 72.

107.

Интензитетът на помощ не трябва да надвишава позволения коригиран интензитет на помощ.

3.6.3.   Схеми за оперативна помощ

108.

Държавата членка трябва да докаже, че нивото на помощта е пропорционално на проблемите, за чието разрешаване е предназначена помощта.

109.

По-специално трябва да са изпълнени следните условия:

а)

помощта трябва да бъде определена във връзка с предварително определен набор от допустими разходи, които са изцяло свързани с проблемите, за чието разрешаване тя е предназначена, както е доказано от държавата членка;

б)

помощта трябва да бъде ограничена до определена част от този предварително определен набор от допустими разходи и не трябва да надвишава тези разходи;

в)

размерът на помощта за всеки бенефициер трябва да бъде пропорционален на сериозността на проблемите, пред които в действителност е изправен всеки бенефициер.

110.

Що се отнася до помощта за компенсиране на някои допълнителни разходи в най-отдалечените региони, допустимите разходи трябва да са изцяло свързани с едно или повече от постоянните затруднения, посочени в член 349 от Договора. Тези допълнителни разходи трябва да изключват транспортните разходи и допълнителните разходи, които вероятно са свързани с други фактори и трябва да бъдат измерени количествено спрямо равнището на разходите, поети от подобни предприятия, установени в други региони на съответната държава членка.

111.

Що се отнася до помощта за намаляването на определени конкретни трудности, пред които се изправят МСП в региони от тип „а“, равнището на помощта трябва постепенно да бъде намалено през продължителността на схемата (45).

3.7.   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

112.

За да бъде съвместима мярката за помощ, нейните отрицателни ефекти, изразяващи се в нарушение на конкуренцията и въздействие върху търговията между държавите членки, трябва да бъдат ограничени и по-малки от положителните ефекти, изразяващи се в принос за целта от общ интерес. Могат да бъдат срещнати някои ситуации, в които отрицателните ефекти очевидно са по-големи от положителните, което означава, че помощта не може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар.

3.7.1.   Общи съображения

113.

Регионалната помощ може да причини две основни потенциални нарушения на конкуренцията и търговията. Това са нарушенията на продуктовите пазари и ефектите, свързани с местоположението. И двата вида могат да доведат до неефективно разпределение на помощи (които влошават икономическите резултати на вътрешния пазар) и до проблеми с разпределението (разпределение на икономическата дейност между различните региони).

114.

Един евентуален отрицателен ефект от държавните помощи се изразява в това, че те пречат на пазарния механизъм да постигне ефективни резултати, като възнаграждава най-ефективните производители и като оказва натиск върху най-неефективните да се подобрят, да преструктурират дейността си или да напуснат пазара. Едно съществено увеличение на производствения капацитет, постигнато с държавна помощ в рамките на неефективен пазар, може неоправдано да наруши конкуренцията, тъй като създаването или поддържането на свръхкапацитет може да свие нормите на печалба и да намали инвестициите на конкурентите или дори да ги накара да напуснат пазара. Така може да се стигне до ситуация, в която конкуренти, които при други условия биха били в състояние да останат на пазара, ще бъдат принудени да го напуснат. Възможно е също това да попречи на предприятия да навлязат или да разширят своята дейност на пазара и да подкопае мотивацията на конкурентите за иновации. Това води до неефективни пазарни структури, които в дългосрочен план са вредни и за потребителите. Освен това наличието на помощ може да предизвика самоуверено или ненужно рисково поведение от страна на част от потенциалните бенефициери. Има вероятност дългосрочният ефект върху цялостната резултатност на отрасъла да бъде отрицателен.

115.

Помощта може също да повлияе отрицателно върху увеличаването или запазването на значителна пазарна мощ от страна на бенефициера. Дори когато помощта не укрепва пряко значителната пазарна мощ, това може да стане косвено, като възпре разрастването на съществуващи конкуренти, като ги накара да напуснат пазара или възпре навлизането на нови конкуренти.

116.

Освен нарушенията на продуктовите пазари регионалната помощ по същество засяга и местоположението на стопанската дейност. Когато даден регион привлича инвестиции благодарение на помощта, друг регион губи тази възможност. Отрицателните ефекти в регионите, засегнати от помощта, могат да се изразят в загубата на стопанска дейност и на работни места, включително на равнище подизпълнители. Те могат да се почувстват и чрез загубата на положителни външни ефекти (например ефект на групиране на предприятия, разпространение на знания, образование и обучение и др.).

117.

Географската специфика на регионалната помощ я отличава от другите форми на хоризонтална помощ. Особено характерно за регионалната помощ е, че тя има за цел да въздейства върху избора на инвеститорите относно местоположението на инвестиционните проекти. Когато регионалната помощ компенсира допълнителните разходи, предизвикани от регионални затруднения, и подкрепя допълнителните инвестиции в подпомагани области, без да ги отклонява от други подпомагани региони, тя допринася не само за развитието на региона, но и за сближаването и в крайна сметка се облагодетелства целият Съюз. Що се отнася до потенциалните отрицателни ефекти на регионалната помощ, свързани с мястото на дейността, те вече са ограничени до известна степен от картите на регионалната помощ, в които се посочват всички региони, в които може да бъде отпусната регионална помощ, като се вземат предвид целите за справедливост и сближаване, както и позволените максимални интензитети на помощ. При все това е важно да се разбере какво би се случило при липсата на помощ, с цел да се оцени нейното реално въздействие спрямо целта за сближаване.

3.7.2.   Явно отрицателни ефекти

118.

Комисията открива редица ситуации, в които отрицателните ефекти на помощта очевидно са по-големи от положителните, така че помощта не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

119.

Комисията установява максимални интензитети на помощ. Те представляват основни изисквания за съвместимост, чиято цел е да бъде предотвратено използването на държавна помощ за проекти, при които съотношението между размера на помощта и допустимите разходи се счита за много високо и особено вероятно да наруши конкуренцията. По принцип колкото по-големи са положителните ефекти, които подкрепяният проект вероятно ще породи, и колкото по-голяма е вероятната необходимост от помощ, толкова по-висока ще е горната граница на интензитета на помощ.

120.

За случаите по сценарий 1 (инвестиционни решения), когато благодарение на проекта се създава капацитет на пазар, който е абсолютно западащ в структурно отношение, Комисията счита това като отрицателен ефект, който вероятно няма да бъде компенсиран от никакви положителни ефекти.

121.

При случаи по сценарий 2 (избор на местоположение), когато при липса на помощ инвестицията е щяла да бъде реализирана в регион с по-висок или същия интензитет на регионална помощ, както целевия регион, това ще представлява отрицателен ефект, който вероятно няма да може да бъде компенсиран от никакви положителни ефекти, тъй като противоречи на обосновката за предоставяне на регионална помощ (46).

122.

Когато бенефициерът закрива същата или подобна дейност в друг регион от ЕИП и премества тази дейност в целевия регион и ако има причинно-следствена връзка между помощта и това преместване на дейността, това ще представлява отрицателен ефект, който вероятно няма да може да бъде компенсиран от положителни ефекти.

123.

Когато оценява мерки, за които е подадено уведомление, Комисията ще поиска цялата необходима информация, за да прецени дали държавната помощ ще доведе до значителна загуба на работни места в съществуващите местоположения в Общността.

3.7.3.   Схеми за инвестиционна помощ

124.

Схемите за инвестиционна помощ не трябва да водят до значително нарушаване на конкуренцията и търговията. По-специално, дори когато нарушенията могат да се считат за ограничени на индивидуално равнище (при условие че са спазени всички условия за инвестиционната помощ), на кумулативна основа схемите могат да водят до сериозни нарушения. Тези нарушения могат да засягат продуктови пазари, като създават или задълбочават ситуация на свръхкапацитет или създават, увеличават или поддържат значителната пазарната мощ на някои бенефициери, така че това да се отрази отрицателно на динамичните стимули. Помощ, отпусната по схеми, може също да доведе до значителна загуба на икономическа дейност в други региони на ЕИП. Когато схемата се съсредоточава върху определени отрасли, рискът от такова нарушение е дори по-голям.

125.

Следователно държавата членка трябва да докаже, че тези отрицателни ефекти ще бъдат ограничени до минимум, като се вземат предвид например големината на съответните проекти, индивидуалните и кумулативните размери на помощта, очакваните бенефициери, както и характеристиките на целевите отрасли. За да е възможно Комисията да оцени евентуалните отрицателни ефекти, държавата членка би могла да представи оценка на въздействието, ако разполага с такава, както и последващи оценки, извършени за подобни предходни схеми.

126.

Когато отпуска помощ по схема за индивидуални проекти, предоставящият орган трябва да провери и потвърди, че помощта не поражда явните отрицателни ефекти, описани в точка 121. Тази проверка може да се основава на информацията, получена от бенефициера при подаването на заявление за помощ, и на декларацията, направена в стандартния формуляр за кандидатстване за помощ, когато при липса на помощ следва да бъде посочено алтернативното местоположение.

3.7.4.   Индивидуални инвестиционни помощи, за които е подадено уведомление

127.

Когато оценява отрицателните ефекти от инвестиционната помощ, за която е подадено уведомление, Комисията прави разлика между двата съпоставителни сценария, описани в точки 104 и 105 по-горе.

3.7.4.1.   Сценарий 1 (инвестиционни решения)

128.

В случаите по сценарий 1 Комисията набляга особено на отрицателните ефекти, свързани с увеличаването на свръхкапацитета в западащи отрасли, предотвратяването на напускането на пазара и понятието „значителна пазарна мощ“. Тези отрицателни ефекти са описани по-долу в точки 129—138 и трябва да бъдат балансирани с положителните ефекти от помощта. Ако обаче е установено, че помощта би довела до явните отрицателни ефекти, описани в точка 120, помощта не може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар, тъй като те вероятно няма да бъдат компенсирани от никакви положителни ефекти.

129.

С цел да бъдат установени и оценени потенциалните нарушения на конкуренцията и търговията, държавата членка следва да представи доказателства, които да позволят на Комисията да установи засегнатите продуктови пазари (т.е. продукти, засегнати от промените в поведението на бенефициера на помощта), и да идентифицира засегнатите конкуренти и клиенти/потребители.

130.

Комисията ще прилага различни критерии за оценка на тези потенциални нарушения, като структурата на пазара на засегнатия продукт, състояние на пазара (западащ или разрастващ се пазар), процес на подбор на бенефициера на помощта, бариери за навлизане на пазара и излизане от него, продуктова диференциация.

131.

Когато едно предприятие ползва системно държавна помощ, това може да означава, че то не е способно да устои на конкуренцията самостоятелно или че се ползва от неправомерни предимства в сравнение с конкурентите си.

132.

Комисията разграничава два основни източника на потенциални отрицателни ефекти върху продуктовите пазари:

а)

случаи на значително увеличаване на капацитета, което води до или влошава съществуващо положение на свръхкапацитет, особено на западащ пазар;

б)

случаите, в които бенефициерът на помощта разполага със значителна пазарна мощ.

133.

За да оцени дали помощта може да стане причина за създаване или поддържане на неефективни пазарни структури, Комисията ще вземе предвид допълнителния производствен капацитет, създаден с проекта, както и това дали пазарът е с изоставащ растеж.

134.

Когато въпросният пазар расте, обикновено има по-малко причини за опасения, че помощта ще се отрази отрицателно на динамичните стимули или че неправомерно ще възпрепятства напускането или навлизането на пазара.

135.

Опасенията са по-сериозни, когато пазарите западат. В това отношение Комисията прави разграничение между случаите, за които в дългосрочна перспектива съответният пазар е структурно западащ (т.е. отчита отрицателен растеж), и случаите, в които съответният пазар е относително западащ (т.е. отчита положителен растеж, който обаче не надвишава референтния растеж).

136.

Обикновено изоставането на пазара се измерва чрез съпоставка с растежа на БВП в ЕИП за последните три години преди началото на проекта (референтен растеж). То може да бъде установено и въз основа на прогнозния растеж през следващите три до пет години. Като показатели могат да се използват предвидимият бъдещ растеж на съответния пазар и свързаните с него очаквани равнища на оползотворяване на капацитета, както и възможното въздействие на увеличаването на капацитета върху конкурентите, реализирано чрез ефекти върху цените и нормите на печалба.

137.

В някои случаи оценяването на растеж на продуктовия пазар в ЕИП може да не е подходящ показател за пълната оценка на ефектите от помощта, особено ако географският пазар е световен. В такива случаи Комисията ще разгледа ефекта от помощта върху съответните пазарни структури, като вземе предвид по-специално нейния потенциал да изтласка производителите вън от пазара в ЕИП.

138.

За да оцени наличието на значителна пазарна мощ, Комисията ще вземе предвид позицията на бенефициер за определен период от време преди получаването на помощта и очакваната пазарна позиция след осъществяването на инвестицията. Следователно Комисията ще вземе предвид пазарните дялове на бенефициера и на неговите конкуренти, както и други фактори от значение, сред които например структурата на пазара, като анализира концентрацията на пазара, възможните бариери за навлизане (47), покупателната мощ (48) и бариерите за разрастване или излизане от пазара.

3.7.4.2.   Сценарий 2 (избор на местоположение)

139.

Ако съпоставителният анализ сочи, че без помощта инвестицията би била реализирана на друго местоположение (сценарий 2), принадлежащо към същия географски пазар на съответния продукт, и ако помощта е пропорционална, възможните резултати по отношение на свърхкапацитета или на значителната пазарна мощ по принцип биха били същите, със или без помощ. В такива случаи е вероятно положителните ефекти от помощта да са по-големи от ограничените отрицателни ефекти върху конкуренцията. Когато обаче алтернативното местоположение е в ЕИП, Комисията е особено загрижена от отрицателните ефекти, свързани с алтернативното местоположение, и поради това ако помощта води до отрицателните ефекти, описани в точки 121 и 122, помощта не може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар, тъй като те вероятно няма да бъдат компенсирани от никакви положителни ефекти.

3.7.5.   Схеми за оперативна помощ

140.

Ако помощта е необходима и пропорционална за постигането на общата цел, описана в подраздел 3.2.3 по-горе, отрицателните ефекти на помощта вероятно ще бъдат компенсирани от положителните. В някои случаи обаче помощта може да предизвика промени в структурата на пазара или на характеристиките на сектора или индустрията, което би могло значително да наруши конкуренцията чрез бариери за навлизане на пазара или излизане от него, ефект на заместване или изместване на търговските потоци. В тези случаи установените отрицателни ефекти вероятно няма да бъдат компенсирани от никакви положителни ефекти.

3.8.   Прозрачност

141.

Държавите членки трябва да публикуват на централен уебсайт или на отделен уебсайт, извличащ информация от множество страници в интернет (например регионални сайтове), поне следната информация относно мерките за държавна помощ, за които е подадено уведомление: текста на схемата за помощ, предмет на уведомлението, и разпоредбите за нейното прилагане, предоставящия орган, индивидуалните бенефициери, размера на помощта за всеки бенефициер и интензитета на помощ. Тези изисквания се прилагат за индивидуалните помощи, отпуснати по схеми, за които е подадено уведомление, както и за ad hoc помощите. Тази информация трябва да бъде публикувана, след като е взето решението за предоставянето на помощта, трябва да се съхранява за период от най-малко 10 години и да е на разположение на широката общественост без ограничения (49).

4.   ОЦЕНКА

142.

За да гарантира, че нарушаването на конкуренцията и търговията са ограничени в допълнителна степен, Комисията може да изиска някои схеми да бъдат ограничени във времето (обикновено 4 години или по-малко) и да подлежат на оценката, посочена в точка 27.

143.

Ще бъдат оценявани схеми, при които потенциалните нарушения са особено големи, т.е. могат значително да ограничат конкуренцията, ако тяхното прилагане не бъде преразгледано своевременно.

144.

Като се имат предвид целите на оценките и за да не се налага прекомерна тежест върху държавите членки по отношение на помощите с по-малки размери, това задължение може да се прилага само за схеми за помощ с големи бюджети за помощ, съдържащи нови характеристики, или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката трябва да бъде извършена въз основа на обща методика (50) от експерт, независим от органа, предоставящ държавната помощ, и трябва да бъде оповестена публично. Оценката трябва да бъде представена на Комисията навреме, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и при всички случаи след изтичане на срока на схемата. Точният обхват и методиката на тази оценка ще да бъдат определени в решението за одобряване на схемата за помощ. При всяка последваща мярка за помощ с подобна цел трябва да се вземат предвид резултатите от тази оценка.

5.   КАРТИ НА РЕГИОНАЛНА ПОМОЩ

145.

В настоящия раздел Комисията определя критерии за установяване на регионите, които изпълняват условията, посочени в член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора. Регионите, които отговарят на тези условия и които една държава членка желае да обозначи като региони от тип „а“ или „в“, трябва да бъдат определени в карта на регионалните помощи, за която до Комисията се изпраща уведомление с цел тя да я одобри, преди да е възможно регионалната помощ да бъде отпусната на предприятия, намиращи се в обозначените региони. В картите трябва да бъдат уточнени и максималните интензитети на помощ, приложими в тези региони.

5.1.   Покритие на населението, допустимо до регионална помощ

146.

Предвид факта, че отпускането на регионална помощ представлява дерогация от общата забрана на държавната помощ, посочена в член 107, параграф 1 от Договора, Комисията счита, че комбинираното население в региони от типове „а“ и „в“ в Съюза трябва да бъде по-малко от това в необозначените на картата региони. Следователно общото покритие на обозначените на картата региони следва да бъде по-малко от 50 % от населението на Съюза.

147.

В Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (51) лимитът на покритието в региони от типове „а“ и „в“ бе определен на 42 % от населението на ЕС-25 (45,5 % от населението на ЕС-27). Комисията счита, че това първоначално равнище на цялостното покритие на населението следва да бъде адаптирано, за да отразява настоящата трудна икономическа ситуация в много държави членки.

148.

Съответно таванът на цялостното покритие на региони от типове „а“ и „в“ следва да бъде определен на 46,53 % от населението на ЕС-27 за периода 2014—2020 г. (52).

5.2.   Дерогацията в член 107, параграф 3, буква а)

149.

В член 107, параграф 3, буква а) от Договора се предвижда, че „помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, както и на регионите, посочени в член 349, като се вземе предвид структурната, икономическата и социалната ситуация в тях“ могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар. Според Съда „използването на думите „необичайно“ и „високо равнище“ в член [107], параграф 3, буква а) показва, че изключението се отнася само за области, където икономическата ситуация е значително по-неблагоприятна в сравнение със [Съюза] като цяло (53)“.

150.

Комисията счита, че условията, посочени в член 107, параграф 3, буква а) от Договора, са изпълнени за региони по NUTS ниво 2 (54), чийто брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е под или равен на 75 % от средния за Съюза (55).

151.

Съответно държава членка може да определи следните региони като региони от тип „а“:

а)

региони по NUTS ниво 2, чийто БВП на глава от населението, измерен в стандарти за покупателна способност (СПС) (56), е под или равен на 75 % от средния за ЕС-27 (въз основа на средната стойност от предходните три години, за които Евростат разполага с данни (57));

б)

най-отдалечените региони.

152.

В приложение I са определени допустимите региони от тип „а“ по държава членка.

5.3.   Дерогацията в член 107, параграф 3, буква в)

153.

В член 107, параграф 3, буква в) от Договора се предвижда, че „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“, могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар. Според Съда „изключението по член [107], параграф 3, буква в) […] позволява развитието на определени области, без това да се ограничава от икономическите условия, установени в член 107, параграф 3, буква а), при условие че помощта „не влияе отрицателно върху условията на търговия в степен, противоречаща на общия интерес“. Тази разпоредба дава на Комисията право да разрешава помощ, предназначена за по-нататъшното икономическо развитие на области в държавата членка, които са в неравностойно положение спрямо средното за страната (58).

154.

Таванът на общото покритие за регионите от тип „в“ в Съюза („покритие тип „в“) се получава, като от прага на общия таван, установен в точка 148, се извади населението на допустимите региони от тип „а“ в Съюза.

155.

Съществуват две категории региони от тип „в“:

а)

региони, които изпълняват предварително определени условия, и следователно държавата членка може да ги обозначи като региони от тип „в“, без допълнителна обосновка („предварително определени региони тип „в“);

б)

региони, които държавата членка може по свое усмотрение да обозначи като региони от тип „в“, при условие че държавата членка докаже, че тези региони отговарят на определени социално-икономически критерии („региони тип „в“, които не са предварително определени“).

5.3.1.   Предварително определени региони от тип „в“

5.3.1.1.   Специфично разпределение на покритие от тип „в“ за предварително определени региони от тип „в“

156.

Комисията счита, че всяка държава членка трябва да има достатъчно покритие от тип „в“, за да може да обозначи като региони от тип „в“ регионите, които са били региони от тип „а“ в картата на регионалните помощи за периода 2011—2013 г. (59)

157.

Комисията счита също, че всяка държава членка трябва да разполага с достатъчно покритие от тип „в“, за да може да обозначи като региони от тип „в“ много слабо населените региони.

158.

Съответно следните региони ще се считат за предварително определени региони от тип „в“:

а)

бивши региони от тип „а“: региони по NUTS ниво 2, които са обозначени като региони от тип „а“ за периода 2011—2013 г. (60);

б)

слабо населените региони: региони по NUTS ниво 2 с по-малко от 8 жители на км2 или региони по NUTS ниво 3 с по-малко от 12,5 жители на км2 (въз основа на данни на Евростат относно гъстотата на населението за 2010 г).

159.

Специфичната част от предварително определеното покритие от тип „в“ е посочена по държави членки в приложение I. Тази специфична част за населението може да се използва единствено за обозначаване на предварително определени региони от тип „в“.

5.3.1.2.   Обозначаване на предварително определени региони от тип „в“

160.

Държавите членки могат да обозначават като региони от тип „в“ предварително определените региони от тип „в“, посочени в точка 158.

161.

За слабо населените региони държавата членка следва по принцип да обозначи регионите по NUTS ниво 2 с по-малко от 8 жители на км2 или регионите по NUTS ниво 3 с по-малко от 12,5 жители на км2. Една държава членка може обаче да обозначи части от региони по NUTS ниво 3 с по-малко от 12,5 жители на км2 или други прилежащи територии в съседство с регионите по NUTS ниво 3, при условие че в обозначените региони живеят по-малко от 12,5 жители на км2 и че обозначаването им не надвишава специфичната част от покритието от тип „в“, посочена в точка 160.

5.3.2.   Региони от тип „в“, които не са предварително определени

5.3.2.1.   Метод на разпределяне между държавите членки на покритие от тип „в“, което не е предварително определено

162.

Таванът на общото покритие за регионите от тип „в“ в Съюза, които не са предварително определени, се получава, като от прага на общия таван, установен в точка 148, се извади населението на допустимите региони от тип „а“ и на предварително определените региони от тип „в“. Покритието от тип „в“, което не е предварително определено, се разпределя между държавите членки по метода, посочен в приложение II.

5.3.2.2.   Предпазна мрежа и минимално покритие на населението

163.

За да бъдат преодолени трудностите на държавите членки, които са особено засегнати от икономическата криза, Комисията смята, че общото покритие на всяка държава членка, която получава финансова помощ от механизма за осигуряване на средносрочна финансова подкрепа за държавите членки извън еврозоната, създаден с Регламент (ЕО) № 332/2002 (61), Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) (62), Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) (63) и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) (64), не следва да бъде намалявано в сравнение с периода 2007—2013 г.

164.

За да гарантира приемственост в картите на регионалната помощ и минимален обхват на действие за всички държави членки, Комисията счита, че никоя държава членка не трябва да губи повече от половината от общото си покритие в сравнение с периода 2007—2013 г. и че всяка държава членка има право на минимално покритие на населението.

165.

По тази причина чрез дерогация от цялостния таван за покритие, посочен в точка 148, покритие от тип „в“ за всяка съответна държава членка се увеличава, колкото е необходимо, така че:

а)

общото покритие от типове „а „и “в“ на всяка държава членка, която към датата на приемане на настоящите насоки получава финансова помощ от механизма за осигуряване на средносрочна финансова подкрепа за държавите членки извън еврозоната, ЕМФС, ЕИФС или ЕМС, не е намалено в сравнение с периода 2007—2013 г.;

б)

общото покритие от типове „а „и “в“ на всяка съответна държава членка не се намалява с повече от 50 % в сравнение с периода 2007—2013 г. (65);

в)

за всяка държава членка покритието на населението е поне 7,5 % от нейното население (66).

166.

Покритието от тип „в“, което не е предварително определено, включително и защитната мрежа и минималното покритие на населението, е посочено по държави членки в приложение I.

5.3.2.3.   Обозначаване на региони от тип „в“, които не са предварително определени

167.

Комисията счита, че критериите, прилагани от държавите членки за определяне на региони от тип „в“, следва да отразяват многообразието на ситуациите, при които може да се обоснове отпускането на регионална помощ. Следователно в критериите следва да бъдат взети предвид социално-икономическите, географските или структурните проблеми, които могат да възникнат в региони от тип „в“, и следва да осигуряват достатъчно гаранции, че отпускането на регионална държавна помощ няма да повлияе неблагоприятно на условията за търговия до степен, противоречаща на общия интерес.

168.

Съответно дадена държава членка може да обозначи като региони от тип „в“ регионите от тип „в“, които не са предварително определени, въз основа на следните критерии:

а)

Критерий 1: прилежащи територии с поне 100 000 жители (67), разположени в региони по NUTS ниво 2 или по NUTS ниво 3, които имат:

БВП на глава от населението под или равен на средния за ЕС-27, или

равнище на безработицата над или равно на 115 % от средното за държавата (68).

б)

Критерий 2: региони по NUTS ниво 3 с по-малко от 100 000 жители, които имат:

БВП на глава от населението под или равен на средния за ЕС-27, или

равнище на безработицата над или равно на 115 % от средното за държавата.

в)

Критерий 3: острови или прилежащи територии, които се характеризират с подобна географска изолация (например полуострови или планински региони), които имат:

БВП на глава от населението под или равен на средния за ЕС-27 (69), или

равнище на безработицата над или равно на 115 % от средното за държавата (70), или

по-малко от 5 000 жители.

г)

Критерий 4: регионите по NUTS ниво 3 или части от регионите по NUTS ниво 3, които представляват прилежащи територии, намиращи се в съседство с регион от тип „а“, или делят обща сухопътна граница с държава извън ЕИП или Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

д)

Критерий 5: прилежащи територии с поне 50 000 жители (71), които са в процес на значителни структурни промени или в сериозен относителен спад, при условие че тези територии не се намират в региони по NUTS ниво 3 или прилежащи територии, които отговарят на условията за обозначаване като предварително определени региони съгласно критериите от 1 до 4 (72).

169.

За да бъдат приложени критериите, посочени в точка 168, понятието „прилежащи територии“ се отнася до цялата локална административна единица (LAU 2) (73) или до група цели региони LAU 2 (74). Приема се, че група региони LAU 2 сформират прилежаща зона, ако всеки един от тези региони в групата има обща административна граница с друг регион в групата (75).

170.

Спазването на покритието на населението, допустимо за всяка държава членка, се определя въз основа на последните данни за общото население, пребиваващо постоянно в съответните региони, съгласно публикациите националната статистическа служба.

5.4.   Максимални интензитети на помощ, приложими за регионална инвестиционна помощ

171.

Комисията счита, че в максималните интензитети на помощ, приложими за регионална инвестиционна помощ, трябва да се вземат предвид естеството и обхватът на различията между равнищата на развитие на различните региони в Съюза. Следователно интензитетите на помощ следва да бъдат по-високи в региони от тип „а“ в сравнение с региони от тип „в“.

5.4.1.   Максимални интензитети на помощ в региони от тип „а“

172.

Интензитетът на помощ в региони от тип „а“ не трябва да надвишава:

а)

50 % БЕБП за региони по NUTS ниво 2, чийто БВП на глава от населението е под или равен на 45 % от средния за ЕС-27;

б)

35 % БЕБП за региони по NUTS ниво 2, чийто БВП на глава от населението е между или равен на 45 % и 60 % от средния за ЕС-27;

в)

25 % БЕБП за региони по NUTS ниво 2 с БВП на глава от населението над 60 % от средния за ЕС-27.

173.

Максималните интензитети на помощ, посочени в точка 172, могат да се увеличат с до 20 процентни пункта в най-отдалечените региони с БВП на глава от населението под или равен на 75 % от средния за ЕС-27, или до 10 процентни пункта в други най-отдалечени региони.

5.4.2.   Максимални интензитети на помощ в региони от тип „в“

174.

Интензитетът на помощ не трябва да надвишава:

а)

15 % брутен еквивалент на безвъзмездна помощ в рядко населените региони и в региони (по NUTS ниво 3 или части от региони по NUTS ниво 3), които имат сухопътна граница с държава извън ЕИП или на ЕАСТ;

б)

10 % брутен еквивалент на безвъзмездна помощ в региони от тип „в“, които не са предварително определени.

175.

В бивши региони от тип „а“ интензитетът на помощ от 10 % брутен еквивалент на безвъзмездна помощ могат да бъдат увеличени с до 5 процентни пункта от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2017 г.

176.

Ако регион от тип „в“ е съседен на регион от тип „а“, максималният интензитет на помощ в регионите по NUTS ниво 3 или в части от регионите по NUTS ниво 3 в границите този регион от тип „в“, който е съседен на региона от тип „а“, при необходимост може да бъде увеличен, така че разликата в интензитета на помощ между двата региона да не надвишава 15 процентни пункта.

5.4.3.   Увеличен интензитет на помощ за МСП

177.

Максималните интензитети на помощ, посочени в подраздели 5.4.1 и 5.4.2, могат да бъдат увеличени с до 20 процентни пункта за малки предприятия или до 10 процентни пункта за средни предприятия (76).

5.5.   Уведомяване и обявяване на съвместимост

178.

След публикуването на настоящите насоки в Официален вестник на Европейския съюз всяка държава членка следва да уведоми Комисията за една-единствена карта на регионалните помощи, приложима от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2020 г. Всяко уведомление следва да включва информацията, посочена във формуляра от приложение III.

179.

Комисията ще разгледа всяка карта на регионалните помощи, за която е била уведомена, въз основа на настоящите насоки и ще приеме решение за нейното одобрение за съответната държава членка. Всяка карта на регионалните помощи ще бъде публикувана в Официален вестник и ще представлява неразделна част от настоящите насоки.

5.6.   Изменения

5.6.1.   Резерв на населението

180.

По своя инициатива държава членка може да реши да създаде резерв от своето население, което да бъде покрито. Той представлява разликата между нейния таван за покритие, определен от Комисията (77), и покритието, използвано за региони от тип „а“ и „в“, обозначени на картата на регионалните помощи.

181.

Ако държавата членка е решила да създаде такъв резерв, тя може по всяко време да го използва, за да добави нови региони от тип „в“ на своята карта, докато бъде достигнат националният таван за покритие. За тази цел държавата членка може да се позове на последните социално-икономически данни, предоставени от Евростат или националната статистическа служба или други признати източници. Населението в регионите от тип „в“ следва да се изчислява въз основа на данните за населението, използвани за изготвяне на първоначалната карта.

182.

Държавата членка трябва да уведоми Комисията всеки път, когато възнамерява да използва резерва от население, за да добави нови региони от тип „в“, преди измененията да влязат в сила.

5.6.2.   Междинен преглед

183.

През юни 2016 г. (78) Комисията ще установи дали във всеки регион по NUTS II (79), който не е включен в приложение I към настоящите насоки като регион от тип „а“, БВП на глава от населението е под 75 % от средния за ЕС-28 и ще публикува съобщение относно резултатите от този анализ. Към този момент Комисията ще установи дали така определените региони започват да отговарят на условията за регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от Договора, както и равнището на интензитета на помощ, съответстващо на техния БВП на глава от населението. Ако така установените региони са обозначени или като предварително определени региони от тип „в“, или като неопределени предварително региони от тип „в“ в национална карта за регионални помощи, одобрени от Комисията съгласно настоящите насоки, процентът от специфичната част за населението за региони от тип „в“, посочени в приложение I, съответно ще се адаптира. Комисията ще публикува измененията в приложение I. Държавите членки могат да изменят списъка с региони от тип „в“, включени в техните карти на регионалните помощи за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г., в границите на своите адаптирани специфични части от населението за региони от тип „в“ (80). Тези изменения не могат да надвишават 50 % от адаптираното покритие от тип „в“ за всяка държава членка.

184.

С цел да измени списъка с региони от тип „в“ държавата членка може да се позове на данни за БВП на глава от населението и равнището на безработицата, предоставени от Евростат или националната статистическа служба, или други признати източници, като използва средните стойности за предходните три години, за които има налични данни (към момента на подаване на уведомлението за изменената карта). Населението в регионите от тип „в“ следва да се изчислява въз основа на данните за населението, използвани за изготвяне на първоначалната карта.

185.

Държавата членка трябва да уведоми Комисията за измененията в своята карта, произтичащи от включването на допълнителни региони от тип „в“, преди измененията да влязат в сила и най-късно до 1 септември 2016 г.

6.   ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВИЛАТА ЗА РЕГИОНАЛНА ПОМОЩ

186.

Комисията удължава до 30 юни 2014 г. срока на прилагане на Насоките за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г. (81) и на Съобщението относно критериите за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти (82).

187.

Картите на регионалните помощи, одобрени въз основа на Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г., изтичат на 31 декември 2013 г. Преходният период от шест месеца, предвиден в член 44, параграф 3 от Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) (83), следователно не се прилага за схеми за регионална помощ, приведени в действие съгласно ОРГО. За да могат да отпускат регионална помощ след 31 декември 2013 г. въз основа на съществуващите схеми за групово освобождаване, държавите членки се приканват да уведомят своевременно за удължаването на срока на действие на картите на регионалните помощи, така че Комисията да е в състояние да одобри удължаването на срока на действие на тези карти преди 31 декември 2013 г. По принцип действието на схемите, одобрени въз основа на Насоките за регионална помощ за 2007—2013 г., изтича в края на 2013 г., както е посочено в съответното решение на Комисията. Комисията трябва да бъде уведомена своевременно за всяко удължаване на срока на действие на тези схеми.

188.

Комисията ще прилага принципите, посочени в тези насоки, за да оцени съвместимостта на всички регионални помощи, които ще бъдат отпуснати след 30 юни 2014 г. Регионална помощ, отпусната неправомерно, или регионална помощ, която ще бъде отпусната след 31 декември 2013 г. и преди 1 юли 2014 г., ще бъде оценявана в съответствие с Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г.

189.

Тъй като те трябва да са съобразени с картата на регионалните помощи, уведомленията относно схеми за регионална помощ или относно мерки за помощ, които ще бъдат отпуснати след 30 юни 2014 г., не могат да се считат за пълни, докато Комисията не приеме решение за одобрение на картата на регионалните помощи за съответната държава членка по реда, описан в подраздел 5.5. В съответствие с това Комисията по правило няма да разглежда уведомления за схеми за регионална помощ, които ще се прилагат след 30 юни 2014 г., или уведомления за индивидуални помощи, които ще бъдат отпуснати след тази дата, преди да е приела решение за одобряването на картата на регионалните помощи за съответната държава членка.

190.

Комисията счита, че прилагането на тези насоки ще доведе до значителни промени в правилата, приложими за регионалните помощи в Съюза. Освен това с оглед на променените икономически и социални условия в Съюза, изглежда е необходимо да бъдат преразгледани настоящата обосновка за всички схеми за регионална помощ и тяхната ефективност, включително инвестиционната помощ и схемите за оперативна помощ.

191.

По тези причини Комисията предлага на държавите членки следните целесъобразни мерки в съответствие с член 108, параграф 1 от Договора:

а)

държавите членки трябва да ограничат прилагането на всички съществуващи схеми за регионална помощ, които не са обхванати от регламент за групово освобождаване, и на всички карти на регионалните помощи до помощи, които ще бъдат отпуснати на или преди 30 юни 2014 г.;

б)

държавите членки трябва да изменят другите съществуващи схеми за хоризонтална помощ, в които се предвижда специфично третиране на помощта за проекти в подпомогнати региони, за да се гарантира, че помощта, която ще бъде отпусната след 30 юни 2014 г., спазва картата на регионалните помощи, приложима към датата на отпускането;

в)

държавите членки следва да потвърдят до 31 декември 2013 г., че приемат горепосочените предложения.

7.   ДОКЛАДВАНЕ И МОНИТОРИНГ

192.

В съответствие с Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета държавите членки трябва да представят на Комисията годишни доклади.

193.

Държавите членки предават на Комисията информация за всяка индивидуална помощ, превишаваща 3 милиона евро, отпусната по схема, посредством формуляра, определен в приложение VI, в срок от 20 работни дни от датата, на която е отпусната помощта.

194.

Държавите членки трябва да водят подробна документация за всички мерки за помощ. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима, за да бъде установено, че са изпълнени условията за допустимост на разходите и максималния интензитет на помощ. Тази документация трябва да се съхранява 10 години от датата на отпускане на помощта и при поискване да бъде предоставена на Комисията.

8.   ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

195.

Комисията може да реши да измени настоящите насоки по всяко време, ако това е необходимо по причини, свързани с политиката в областта на конкуренцията, или за да се вземат предвид други политики на Съюза и международни ангажименти, или по други основателни причини.


(1)  Регионите, които отговарят на условията за регионална помощ по член 107, параграф 3, буква а) от Договора, често наричани региони от тип „а“, са в най-неравностойно положение в Съюза по отношение на икономическото развитие. Регионите, допустими по член 107, параграф 3, буква в) от Договора, наричани региони от тип „в“, също са в неравностойно положение, но в по-малка степен.

(2)  Следователно регионалните надбавки към помощ, предоставяна за тези цели, не се считат за регионални помощи.

(3)  Всяка държава членка може да определи тези региони в карта на регионалните помощи съгласно условията, посочени в раздел 5.

(4)  В тази връзка вж. решение от 17 септември 1980 г. по дело Philip Morris (730/79, Recueil 1980 г., стр. 2671, точка 17) и решение от 14 януари 1997 г. по дело Испания/Комисия (C-169/95, Recueil 1997 г., стр. I-148, точка 20).

(5)  В тази връзка вж. решение от 12 декември 1996 г. по дело AIUFFASS и AKT/Комисия (Т-380/94, Recueil 1996 г., стр. II-2169, точка 54).

(6)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Модернизиране на държавната помощ на ЕС (МДП) (COM(2012) 209 final).

(7)  Съгласно определението в приложение IV.

(8)  Съгласно определението в приложение IV.

(9)  След изтичането на действието на 31 декември 2013 г. на Рамката за държавната помощ за корабостроенето (ОВ C 364, 14.12.2011 г., стр. 9) регионалната помощ за корабостроене също попада в обхвата на настоящите насоки.

(10)  Попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22).

(11)  Държавната помощ за първичното производство, преработката и пускането на пазара на селскостопански продукти, получени от селскостопанските продукти, изброени в приложение I към Договора, и за горското стопанство подлежи на разпоредбите, определени в Насоките относно държавните помощи в селскостопанския сектор.

(12)  „Транспорт“ е превоз на пътници с въздухоплавателни апарати, морски, сухопътен, железопътен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища или услугите по товарен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение.

(13)  Насоки на Общността за прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и на член 61 от Споразумението на ЕИП за държавни помощи за авиационния сектор (ОВ C 350, 10.12.1994 г., стр. 5) и Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ C 312, 9.12.2005 г., стp. 1), както са изменени или заменени.

(14)  Комисията ще оцени съвместимостта на държавната помощ за енергийния сектор въз основа на бъдещите насоки за енергетиката и насоките за опазване на околната среда, с които ще бъдат изменени настоящите насоки на Общността за държавните помощи за защита на околната среда, когато ще бъдат взети предвид конкретните затруднения на подпомаганите региони.

(15)  Съобщение на Комисията — Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи (ОВ C 25, 26.1.2013 г., стр. 1).

(16)  Както е посочено в Регламент (ЕО) № 723/2009 на Съвета от 25 юни 2009 г. относно правната рамка на Общността за консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC) (ОВ L 206, 8.8.2009 г., стр. 1).

(17)  Вж. точка 20, буква и).

(18)  Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

(19)  ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2, удължени с ОВ C 156, 9.7.2009 г., стр. 3 и ОВ C 296, 2.10.2012 г., стр. 3. Както е обяснено в точка 20 от настоящите насоки, предвид факта, че е застрашено самото му съществуване, едно предприятие в затруднение не може да се разглежда като подходящо средство за постигането на други публични цели на политиката, докато не бъде осигурена неговата жизнеспособност.

(20)  В тази връзка вж. решение от 13 септември 1995 г. по съединени дела TWD Textilwerke Deggendorf GmbH/Комисия на Европейските общности (Т-244/93 и Т-486/93, Recueil 1995 г., стр II-02265).

(21)  Понастоящем: Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Сен-Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. Съгласно Решение 2010/718/ЕС на Европейския съвет от 29 октомври 2010 г. за изменение на статута по отношение на Европейския съюз на остров Сен Бартелеми (ОВ L 325, 9.12.2010 г., стр. 4) от 1 януари 2012 г. Сен Бартелеми престана да бъде най-отдалечен регион и стана отвъдморска държава и територия, спрямо която се прилагат разпоредбите на част четвърта от Договора. Съгласно Решение 2012/419/ЕС на Европейския съвет от 11 юли 2012 г. за изменение на статута на Майот по отношение на Европейския съюз (ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 131) от 1 януари 2014 г. Майот престава да бъде отвъдморска страна или територия и става най-отдалечен регион.

(22)  ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(23)  Комисията възнамерява да освободи от задължението за уведомяване ad hoc помощи за инфраструктура, които отговарят на критериите за съвместимост от Общия регламент за групово освобождаване, въпреки факта, че не са отпуснати по схема.

(24)  ОВ L 142, 14.5.1998 г., стp. 1.

(25)  Вж. точка 20, буква (н).

(26)  Вж. например решение от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия (C-156/98, Recueil 2000 г., стр. I-6857, точка 78) и решение от 22 декември 2008 г. по дело Régie Networks/Rhone Alpes Bourgogne (C- 333/07, Сборник 2008 г., стр. I-10807, точки 94—116).

(27)  Решение от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия (C-225/91, Recueil 1993 г., стр. I-3203, точка 42).

(28)  Що се отнася до широколентовата инфраструктура, бенефициерът на помощта трябва да бъде подбран въз основа на процедура за подбор на конкурсни начала съгласно точка 78, букви в) и г) от Насоките за широколентовата инфраструктура, вж. бележка под линия 15.

(29)  Вж. приложение V към настоящите насоки.

(30)  Задължението инвестицията в съответния регион да бъде запазена за минимален период от пет години (три години за МСП) не следва да пречи на замяната на завод или на съоръжение, които са остарели или не са в изправност през този срок, при условие че е запазена икономическата дейност в съответния регион през минималния период. Регионална помощ обаче не може да бъдат предоставяна за замяна на този завод или това съоръжение.

(31)  Изискването в точка 38 за собствен принос от 25 % не се прилага за инвестиционна помощ, отпусната за инвестиции в най-отдалечените региони, където максималният интензитет на помощ може да надвишава 75 % от брутния еквивалент на безвъзмездна помощ и да достигне 90 % за МСП в съответствие с точка 173 от настоящите насоки.

(32)  Това не се отнася например за субсидирани заеми, публични заеми под формата на капиталово участие или публични участия, които не спазват принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика, за държавни гаранции с елементи на помощ, както и за публична подкрепа, отпусната по правилото de minimis.

(33)  Ad hoc помощите подлежат на същите изисквания като индивидуалната помощ, отпусната по схема, освен ако не е посочено друго.

(34)  Когато обаче бъдещата динамика на разходите и приходите е свързана с висока степен на несигурност и съществува сериозна асиметрия на информацията, публичният орган може и да приеме модели на компенсация, които не са изцяло ex ante, а по-скоро комбинация от ex ante и ex post (напр. чрез възвръщане на предоставените средства, така че да се позволи поделяне на неочакваните печалби).

(35)  Такива инвестиции могат да създадат благоприятни условия за други жизнеспособни инвестиции без допълнителна помощ.

(36)  Вж. приложение V.

(37)  Освен изискванията в раздел 3.5.2 аd hoc помощите трябва да спазват също изискванията, предвидени в точки 64—67 от настоящите насоки.

(38)  Съпоставителните сценарии са описани в точка 61.

(39)  Нетната настояща стойност на проекта е разликата между положителните и отрицателните парични потоци през жизнения цикъл на инвестицията, дисконтирани до текущата им стойност (обикновено спрямо разходите за капитал).

(40)  Вътрешната норма на възвръщаемост не се основава на счетоводната печалба през дадена година, но взема предвид бъдещите парични потоци, които инвеститорът очаква да получи през целия жизнен цикъл на инвестицията. Тя се определя като дисконтовия процент, за който ННС на паричните потоци е равна на нула.

(41)  Вж. подраздел 5.4 относно картите на регионалните помощи.

(42)  Намалените интензитети на помощ са резултат от механизма, определен в точка 20, буква в).

(43)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“. Предложение на Комисията за регламент за ЕФРР/ЕТС (COM(2011) 611).

(44)  Определени в точка 20, букви з) и и).

(45)  Включително и когато за схемите за оперативна помощ е подадено уведомление за удължаване на съществуващите мерки за помощ.

(46)  За целите на настоящата разпоредба Комисията ще използва стандартния таван на помощ, приложим в региони от тип „в“, граничещи с региони от тип „а“, независимо от увеличените интензитети на помощ в съответствие с точка 176.

(47)  Тези бариери за навлизане на пазара включват правни бариери (по-конкретно права на интелектуална собственост), икономии, свързани с мащаба или обхвата, бариери за достъп до мрежи и инфраструктури. Когато помощта е свързана с пазар, на който бенефициерът на помощта е титуляр, възможните бариери за навлизане могат да увеличат потенциалната значителна пазарна мощ на бенефициера на помощта, а с това и възможните отрицателни ефекти от тази пазарна мощ.

(48)  Когато на пазара оперират купувачи със силни позиции, е по-малко вероятно бенефициерът на помощта да е в състояние да увеличи цените за тези купувачи.

(49)  Тази информация следва да се актуализира редовно (например на всеки шест месеца) и следва да бъде на разположение във формати с незащитени права.

(50)  Такава обща методика може да бъде предоставена от Комисията.

(51)  ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(52)  За определянето на този таван са използвани данни на Евростат за населението от 2010 г. Таванът ще съответстват на 47 % от населението на ЕС-28 след присъединяването на Хърватия към Съюза.

(53)  Решение от 14 октомври 1987 г. по дело Германия/Комисия (248/84, Recueil 1987 г., стр. I-4036, точка 19), решение от 14 януари 1997 г. по дело Испания/Комисия (C-169/95, Recueil 1997 г., стр. I-148, точка 15) и решение от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия (C-310/99, Recueil 2002 г., стр. I-2289, точка 77).

(54)  Регламент (ЕС) № 31/2011 на Комисията за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 13, 18.1.2011 г., стр. 3). Данните, използвани в настоящите насоки, се основават на класификацията NUTS от 2010 г.

(55)  Позоваването на региони с БВП на глава на населението под 75 % от средния [за Общността] бе въведено със Съобщение на Комисията относно метода за прилагане на член 92, параграф 3, букви а) и в) по отношение на регионалната помощ (ОВ C 212, 12.8.1988, стр. 2).

(56)  При всички следващи позовавания на БВП на глава от населението БВП се измерва в СПС.

(57)  Данните обхващат периода 2008—2010 г. При всички последващи позовавания на БВП на глава от населението във връзка със средния за ЕС-27 данните се основават на средната стойност от регионалните данни на Евростат за 2008—2010 г.

(58)  Решение от 14 октомври 1987 г. по дело Германия/Комисия (248/84, Recueil 1987 г., стр. I-4036, точка 19).

(59)  Списъкът с региони от тип „а“ бе изменен през 2011 г. (вж. Съобщение на Комисията относно прегледа на статута на държавната помощ и тавана на помощта в регионите, засегнати от статистическия ефект, в следните карти на националните регионални държавни помощи за периода 1.1.2011 г.—31.12.2013 г. (ОВ C 222, 17.8.2010 г., стр. 2).

(60)  Като се има предвид, че бившите региони от тип „а“ бяха определени въз основа на регионите по NUTS ниво 2, посочени в Номенклатура NUTS 2003, само тези региони, които в периода 2011—2013 г. са били „а“ региони, могат да бъдат предварително определени като региони от тип „в“, независимо от промените, въведени с Номенклатура 2006 или с Номенклатура 2010 за тези региони.

(61)  Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите членки (ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 1).

(62)  Вж. http://www.efsf.europa.eu/about/legal-documents/index.htm

(63)  Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1).

(64)  Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност.

(65)  Този елемент на защитната мрежа се прилага за Кипър и Люксембург.

(66)  Това минимално покритие на населението се прилага по отношение на Нидерландия.

(67)  Този праг на населението ще бъде намален до 50 000 жители за държави членки с покритие от тип „в“ от по-малко от 1 милион жители, което не е предварително определено, или до 10 000 за държави членки, чието население е под 1 милион жители.

(68)  Що се отнася до безработицата, изчисленията следва да се основават на регионалните данни, публикувани от националните статистически служби, като се използват средните за последните три години, за които има налични такива данни (към момента на уведомяването относно картата на регионалните помощи). Освен ако в настоящите насоки не е посочено друго, равнището на безработицата спрямо средното национално равнище на безработица се изчислява на тази основа.

(69)  За да определи дали БВП на глава от населението на острови или прилежащи територии е под или равен на средния за ЕС-27, държавата членка може да се позове на данни, представени от националната статистическа служба или други признати източници.

(70)  За да определи дали равнището на безработицата в тези острови и прилежащи територии е над или равно на 115 % от средното национално равнище, държавата членка може да се позове на данни, представени от националната статистическа служба или други признати източници.

(71)  Този праг на населението ще бъде намален до 25 000 жители за държави членки с покритие от тип „в“ от по-малко от 1 милион жители, което не е предварително определено, или до 10 000 за държави членки, чието общо население е под 1 милион жители, или до 5 000 жители за острови или прилежащи територии, характеризиращи се с подобна географска изолираност.

(72)  С цел да бъде приложен критерий 5 държавата членка трябва да докаже, че приложимите условия са изпълнени, като сравни съответните територии с положението, в което се намират други територии в същата държава членка или в други държави членки, въз основа на социално-икономически показатели относно структурни статистически данни за предприятията, пазарите на труда, сметките за домакинствата, образованието или други подобни показатели. За тази цел държавата членка може да се позовава на данни, предоставени от нейната национална статистическа служба или други признати източници.

(73)  Държавата членка може да се позове на региони LAU 1 вместо на региони LAU 2, ако в тези региони LAU 1 населението е по-малко, отколкото в регионите LAU 2, към които принадлежат.

(74)  Държавата членка може обаче да обозначи части от регион LAU 2 (или от регион LAU 1), при условие че населението на съответния регион LAU е по-многобройно от минималното население, изисквано за прилежащи територии съгласно критерии 1—5 (по-специално намалените прагове на населението за тези критерии), и че населението в тези части на региона LAU е най-малко 50 % от минималното население, изисквано съгласно приложимия критерий.

(75)  Когато става дума за острови, административните граници включват морските граници с други административни единици на съответната държава членка.

(76)  Увеличените интензитети на помощ за МСП няма да се прилагат за помощите, отпуснати за големи инвестиционни проекти.

(77)  Вж. приложение I.

(78)  За целите на настоящата разпоредба Комисията ще използва най-новите данни за БВП на глава от населението, публикувани от Евростат на равнище NUTS II, въз основа на тригодишните средни стойности.

(79)  Определен въз основа на номенклатурата NUTS, която е в сила към момента на прегледа.

(80)  Адаптираният таван на населението се изчислява въз основа на данните за населението, използвани за изготвяне на първоначалната карта.

(81)  ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(82)  ОВ C 223, 16.9.2009 г., стр. 3.

(83)  Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ L 214, 9.8.2008 г., стp. 3).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Покритие на регионалните помощи по държави членки за периода 2014—2020 г.

Белгия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението (1)

Процент от населението на държавата членка (2)

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

BE32 Prov. Hainaut

77,33

12,06 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

17,89 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

29,95 %


България

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

BG31 Северозападен (Severozapaden)

27,00

11,88 %

BG32 Северен централен (Severen tsentralen)

29,33

12,06 %

BG33 Североизточен (Severoiztochen)

36,33

13,08 %

BG34 Югоизточен (Yugoiztochen)

36,00

14,75 %

BG41 Югозападен (Yugozapaden)

74,33

28,05 %

BG42 Южен централен (Yuzhen tsentralen)

30,00

20,19 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Чешка република

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

CZ02 Střední Čechy

73,00

11,95 %

CZ03 Jihozápad

69,33

11,50 %

CZ04 Severozápad

64,33

10,87 %

CZ05 Severovýchod

65,67

14,36 %

CZ06 Jihovýchod

73,33

15,86 %

CZ07 Střední Morava

64,67

11,72 %

CZ08 Moravskoslezsko

68,00

11,83 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

88,10 %


Дания

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

7,97 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

7,97 %


Германия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

DE40 Brandenburg (3)

81,67

1,37 %

DE80 Mecklenburg-Vorpommern

80,00

2,01 %

DED2 Dresden

86,00

1,99 %

DED4 Chemnitz

81,33

1,88 %

DEE0 Sachsen-Anhalt (3)

81,67

1,89 %

DEG0 Thüringen

78,67

2,74 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

13,95 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

25,85 %


Естония

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

EE00 Eesti

65,00

100,00 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Ирландия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

51,28 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

51,28 %


Гърция

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

EL11 Aνατολική Μακεδονία, Θράκη/Anatoliki Makedonia, Thraki

68,00

5,36 %

EL12 Κεντρική Μακεδονία/Kentriki Makedonia

72,33

17,29 %

EL14 Θεσσαλία/Thessalia

69,33

6,51 %

EL21 Ήπειρος/Ipeiros

63,33

3,17 %

EL23 Δυτική Ελλάδα/Dytiki Ellada

65,00

6,59 %

EL25 Πελοπόννησος/Peloponnisos

74,00

5,22 %

EL41 Βόρειο Αιγαίο/Voreio Aigaio

75,00

1,77 %

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

EL13 Δυτική Μακεδονία/Dytiki Makedonia

83,67

2,59 %

EL22 Ιόνια Νησιά/Ionia Nisia

82,67

2,07 %

EL43 Κρήτη/Kriti

83,33

5,42 %

Предварително определени региони от тип „в“ (слабо населени региони)

EL243 Ευρυτανία/Evrytania

 

0,17 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

43,84 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

 

 

100,00 %


Испания

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

ES43 Extremadura

70,67

2,35 %

ES70 Canarias

87,33

4,55 %

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

ES11 Galicia

91,33

5,94 %

ES42 Castilla-La Mancha

82,33

4,43 %

ES61 Andalucía

78,00

17,88 %

Предварително определени региони от тип „в“ (слабо населени региони)

ES242 Teruel

0,31 %

ES417 Soria

0,20 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

33,00 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

68,66 %


Франция

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

FR91 Guadeloupe

60,67

0,69 %

FR92 Martinique

73,67

0,61 %

FR93 Guyane

52,33

0,36 %

FR94 Réunion

68,00

1,27 %

Saint-Martin (4)

:

:

Mayotte (4)

:

:

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

21,24 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

24,17 %


Италия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

ITF3 Campania

65,67

9,64 %

ITF4 Puglia

67,67

6,76 %

ITF5 Basilicata

72,67

0,97 %

ITF6 Calabria

66,67

3,32 %

ITG1 Sicilia

67,33

8,34 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

5,03 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

34,07 %


Кипър

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

50,00 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

50,00 %


Латвия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

LV00 Latvija

55,33

100,00 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Литва

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

LT00 Lietuva

61,33

100,00 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Люксембург

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

8,00 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

8,00 %


Унгария

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

HU21 Közép-Dunántúl

56,33

10,96 %

HU22 Nyugat-Dunántúl

62,67

9,96 %

HU23 Dél-Dunántúl

44,33

9,44 %

HU31 Észak-Magyarország

40,00

12,02 %

HU32 Észak-Alföld

41,00

14,87 %

HU33 Dél-Alföld

42,67

13,13 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

6,33 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

76,71 %


Малта

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

MT00 Malta

83,67

100,00 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Нидерландия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

7,5 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

7,5 %


Австрия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

25,87 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

25,87 %


Полша

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

PL11 Łódzkie

55,00

6,65 %

PL21 Małopolskie

51,33

8,65 %

PL22 Śląskie

64,33

12,15 %

PL31 Lubelskie

40,67

5,64 %

PL32 Podkarpackie

40,67

5,51 %

PL33 Świętokrzyskie

46,33

3,32 %

PL34 Podlaskie

43,67

3,11 %

PL41 Wielkopolskie

62,67

8,94 %

PL42 Zachodniopomorskie

52,67

4,43 %

PL43 Lubuskie

51,00

2,65 %

PL51 Dolnośląskie

65,33

7,53 %

PL52 Opolskie

49,00

2,70 %

PL61 Kujawsko-Pomorskie

50,67

5,42 %

PL62 Warmińsko-Mazurskie

44,33

3,74 %

PL63 Pomorskie

57,33

5,85 %

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

PL12 Mazowieckie

96,00

13,70 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Португалия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

PT11 Norte

63,67

35,19 %

PT16 Centro (PT)

66,00

22,36 %

PT18 Alentejo

72,33

7,06 %

PT20 Região Autónoma dos Açores

74,33

2,31 %

PT30 Região Autónoma da Madeira

104,00

2,33 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

15,77 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

85,02 %


Румъния

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

RO11 Nord-Vest

42,33

12,68 %

RO12 Centru

45,00

11,77 %

RO21 Nord-Est

29,33

17,30 %

RO22 Sud-Est

37,67

13,09 %

RO31 Sud – Muntenia

39,33

15,21 %

RO41 Sud-Vest Oltenia

35,67

10,45 %

RO42 Vest

52,00

8,94 %

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

RO32 București – Ilfov

113,00

10,56 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Словения

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

SI01 Vzhodna Slovenija

71,67

52,92 %

Предварително определени региони от тип „в“ (бивши региони от тип „а“)

SI02 Zahodna Slovenija

104,00

47,08 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

100,00 %


Словакия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

SK02 Západné Slovensko

68,33

34,37 %

SK03 Stredné Slovensko

58,67

24,87 %

SK04 Východné Slovensko

49,67

29,24 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

88,48 %


Финландия

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Предварително определени региони от тип „в“ (слабо населени региони)

FI1D1 Etelä-Savo

2,89 %

FI1D2 Pohjois-Savo

4,63 %

FI1D3 Pohjois-Karjala

3,09 %

FI1D4 Kainuu

1,54 %

FI1D5 Keski-Pohjanmaa

1,27 %

FI1D6 Pohjois-Pohjanmaa

7,34 %

FI1D7 Lappi

3,42 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

1,85 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

26,03 %


Швеция

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Предварително определени региони от тип „в“ (слабо населени региони)

SE312 Dalarnas län

2,94 %

SE321 Västernorrlands län

2,58 %

SE322 Jämtlands län

1,35 %

SE331 Västerbottens län

2,75 %

SE332 Norrbottens län

2,64 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

12,26 %


Обединеното кралство

Региони по NUTS

БВП на глава от населението

Процент от населението на държавата членка

Региони от тип „а“

UKK3 Cornwall and the Isles of Scilly

72,67

0,86 %

UKL1 West Wales and The Valleys

69,67

3,05 %

Предварително определени региони от тип „в“ (слабо населени региони)

UKM61 Caithness & Sutherland and Ross & Cromarty

0,15 %

UKM63 Lochaber, Skye & Lochalsh, Arran & Cumbrae and Argyll & Bute

0,16 %

UKM64 Eilean Siar (Western Isles)

0,04 %

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

22,79 %

Общо покритие на населението за периода 2014—2020 г.

27,05 %


(1)  Измерено по стандарт на покупателна способност, тригодишната средна стойност за периода 2008—2010 г. (ЕС-27 = 100).

(2)  Въз основа на данни на Евростат за населението за 2010 г.

(3)  Единствено частта от DE40 Бранденбург, съответстваща на бившия регион по NUTS ниво 2 DE41 Brandenburg – Nordost, и частта от DEE0 Sachsen-Anhalt, съответстваща на бившите региони по NUTS ниво 3 DEE1 Dessau и DEE3 Magdeburg (както е посочено в NUTS 2003), са включени като предварително определени региони от тип „в“. Когато уведомява за карта на регионалните помощи и за да бъде улеснен средносрочният преглед на равнище NUTS 2 в подраздел 5.6.2 от настоящите насоки, Германия може да реши да обозначи като предварително определени региони от тип „в“ целите региони по NUTS ниво 2 DE40 Brandenburg и DEE0 Sachsen-Anhalt, при условие че процентът от населението в Германия, което е налично за региони от тип „в“, които не са предварително определени, бъде съответно намален.

(4)  Saint-Martin и Mayotte са най-отдалечени региони, но не са включени в 2010 NUTS, тъй като техният административен статут е бил променен съгласно националното законодателство съответно през 2007 г. и 2011 г. За да определи максималния интензитет на помощ, приложим в тези два най-отдалечени региона, Франция може да се позове на данни, предоставени от нейната национална статистическа служба или други признати източници.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Метод за разпределяне между държавите членки на покритие от тип „в“, което не е предварително определено

Комисията ще определи покритието от тип „в“, което не е предварително определено, за съответната държава членка по следния метод:

1)

За всяка държава членка Комисията ще установи тези региони по NUTS ниво 3 в съответната държава членка, които не се намират в някоя от следните области:

допустимите региони от тип „а“, посочени в приложение I,

бившите региони от тип „а“, посочени в приложение I,

слабо населените региони, посочени в приложение I.

2)

Сред регионите по NUTS ниво 3, установени на етап 1, Комисията ще определи онези, които са или:

с БВП на глава от населението (1) под или равен на прага (2) за различията в националния БВП на глава от населението, или

с равнище на безработицата (3) над или равно на прага (4) за различия на националното равнище на безработицата, или над или равно на 150 % от средното за страната, или

БВП на глава от населението под или равен на 90 % от средния за ЕС-27, или

равнище на безработицата над или равно на 125 % от средното за ЕС-27.

3)

Разпределението на покритие от тип „в“, което не е предварително определено, за една държава членка ii) се определя по следната формула (изразено като процент от населението на ЕС-27):

Formula

където:

p i е населението (5) на региони по NUTS ниво 3 в държавата членка i, установени на етап 2.

P е сумата от населението от региони по NUTS ниво 3 в ЕС-27, установени на етап 2.


(1)  Всички БВП на глава от населението, посочени в настоящото приложение, се основават на средните стойности през последните три години, за които има налични данни на Евростат, т.е. от периода 2008—2010 г. за БВП на глава от населението.

(2)  Прагът за различията на националния БВП на глава от населението за една държава членка i (TG i ) се определя по следната формула (изразен като процент от националния БВП на глава от населението):

Formula

където: gi е БВП на глава от населението на държава членка i, изразен като процент от средния за ЕС-27.

(3)  Всички данни за безработицата, посочени в настоящото приложение, се основават на средните стойности през последните три години, за които има налични данни на Евростат, т.е. от периода 2010—2012 г. В тези данни обаче не се съдържа информация по NUTS ниво 3 и поради това се използват данни за безработицата за региона по NUTS ниво 2, в който са разположени тези региони по NUTS ниво 3.

(4)  Прагът за различията в националното равнище на безработицата за една държава членка i (TU i ) се определя по следната формула (изразен като процент от националното равнище на безработицата):

Formula

където: u i е националното равнище на безработицата в държавата членка i, изразено като процент от средното за ЕС-27.

(5)  Данните за населението в региони на ниво NUTS 3 са определени въз основа на данните за населението, които се използват от Евростат за изчисляването на регионалния БВП на глава от населението за 2010 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Формуляр за предоставяне на информация относно картите на регионалните помощи

1)

Държавите членки трябва да предоставят информация за всяка от следните категории региони, предложени за обозначаване, ако е приложимо:

региони от тип „а“;

бивши региони от тип „а“,

слабо населени региони,

региони от тип „в“, които не са предварително определени, обозначени въз основа на критерий 1,

региони от тип „в“, които не са предварително определени, обозначени въз основа на критерий 2,

региони от тип „в“, които не са предварително определени, обозначени въз основа на критерий 3,

региони от тип „в“, които не са предварително определени, обозначени въз основа на критерий 4,

региони от тип „в“, които не са предварително определени, обозначени въз основа на критерий 5.

2)

Във всяка категория съответната държава членка трябва да предостави следната информация за всеки предложен регион:

идентификацията на региона (като се използват регионалните кодове по NUTS ниво 2 или по NUTS ниво 3, LAU 2 или LAU 1 кодовете на регионите, които представляват прилежащата зона, или други официални наименования на съответните административни единици),

предложения интензитет на помощ в региона за периода 2014–2020 г., или за бивши региони от тип „а“ за периодите 2014–2017 г. и 2018–2020 г. (като се посочат увеличенията на интензитета на помощ в съответствие с точки 173, 175 или 176 и 177, ако има такива увеличения),

общата численост на населението, постоянно пребиваващо в региона, както е посочено в точка 170.

3)

За слабо населените региони и за регионите, които не са предварително определени, обозначени въз основа на критерии 1–5, държавите членки трябва да представят достатъчно доказателство, че са изпълнени всички приложими условия, установени в точки 161 и 168–170.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Определение на стоманодобивния сектор

За целите на настоящите насоки „стоманодобивен сектор“ са всички дейности, свързани с производството на един или повече от следните продукти:

а)

чугун на блокове и феросплави: чугун за производство на стомана, леярски чугун и друг чугун за производство на стомана, шпигелайзен (желязноманганови сплави) и високовъглеродни желязноманганови сплави, без да се включват други феросплави;

б)

суровини и полуготови продукти от желязо, обикновена стомана или специална стомана: лята стомана, на блокове или не, включително блокове за коване на полуготови изделия: блуми, пръти и сляби; листове и листове покалаена ламарина; горещо валцувани коилси, с изключение на производство на лята стомана за леене от малки и средни леярни;

в)

готови продукти след гореща обработка на желязо, обикновена стомана или специална стомана: релси, траверси, сглобяеми плоскости, единични плоскости, профили, тежки секции с дебелина 80 mm и по-голяма, валцувани плоскости, профили и секции с дебелина, по-малка от 80 mm, и плоскости, по-тънки от 150 mm, тел, тръби с кръгло сечение и други профили, горещо валцувани вериги и ленти (включително ленти за тръби), плосковалцувани продукти и листове с дебелина 3 mm или повече, плосковалцувани продукти с универсално предназначение с дебелина 150 mm или повече, с изключение на тел и продукти от тел, полирани пръти и железни отливки;

г)

готови продукти след студена обработка на желязо: покалаена ламарина, матова ламарина, черна ламарина, галванизирани или с други видове покритие листове ламарина, студено валцувани листове, електролитни листове, ленти за покалаена ламарина, студено валцувани плоскости, във форма на коилси или ленти;

д)

тръби: всички безшевни стоманени тръби, запоени стоманени тръби с диаметър, превишаващ 406,4 mm.

Определение на сектора на производство на синтетични влакна

За целите на настоящите насоки под „сектор на производство на синтетични влакна“ се разбира:

а)

екструдиране/текстуриране на всички основни видове влакна и прежди на база полиестер, полиамид, акрил или пропилен, независимо от предназначението им; или

б)

полимеризация (включително поликондензация), когато е интегрирана в процеса на екструдиране предвид използваното оборудване; или

в)

всички спомагателни процеси, които са свързани с едновременното инсталиране на мощности за екструдиране/текстуриране от потенциалния получател или от друго дружество, принадлежащо към същата група, и които при конкретния вид стопанска дейност обикновено са интегрирани в тези мощности предвид използваното оборудване.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Формуляр за кандидатстване за регионална инвестиционна помощ

1.

Информация за бенефициера на помощта:

наименование, регистрация на главното седалище, основен сектор на дейност (код по NACE),

декларация, че предприятието не е в затруднено положение съгласно определението от насоките за оздравяване и преструктуриране,

декларация за помощта (както минимална, така и държавна), получена за други проекти през последните 3 години в същия регион по NUTS ниво 3, където ще бъде направена новата инвестиция. Декларация за регионалната помощ, получена или която предстои бъде получена за същия проект от други предоставящи органи,

декларация, в която се уточнява дали предприятието е закрило същата или подобна дейност в ЕИП две години преди датата на настоящия формуляр за кандидатстване,

декларация, в която се уточнява дали предприятието възнамерява да закрие такава дейност към момента на кандидатстване за помощта в срок от две години след осъществяването на субсидираната инвестиция.

2.

Информация за проекта/дейностите, които ще бъдат подпомагани:

кратко описание на проектната дейност,

кратко описание на очакваните положителни ефекти за съответния регион (напр. брой на разкритите или запазените работни места, научноизследователска и развойна дейност, обучения, групиране на предприятия),

съответното правно основание (национално, на ЕС или и двете),

планирана дата на започване и приключване на проекта/дейността,

местоположение(я) на проекта.

3.

Информация за финансирането на проекта/дейността:

инвестиции и други разходи, свързани с него, анализ на разходите и ползите от мерките за помощ, за които е подадено уведомление,

общо допустими разходи,

размер на помощта, необходима за изпълнение на проекта/дейността,

интензитет на помощ.

4.

Информация относно необходимостта от помощта и очакваното въздействие от нея:

кратко обяснение за необходимостта от помощта и нейното въздействие върху решението за инвестицията или местоположението. При липса на помощ се посочва алтернативно местоположение,

декларация за липса на неотменимо споразумение между бенефициера и изпълнителите относно осъществяването на проекта.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Формуляр за предаване на информация до Комисията по точка 193

Image